Валерия Велева се шири в 5 апартамента

в. Уикенд | Мая СТЕФАНОВА | 18.03.2011

Валерия Велева, прясната водеща на предаването "Рулетка" по Нова телевизия, има кариера за завист. Тя е от щастливите българки, които нито ден не са стояли безработни у дома.
Преди да се докаже на журналистическото поприще. Валерия е била теле граф в пощенска станция. Работила е и като машинописка, секретарка, шивачка, собственичка на моден бутик. Истинската й стихия обаче е кулинарията. Особено витите баници, с които става известна из гилдията, почти колкото с рубриката си "По пантофи" във вестник ..Труд", в тях Валерия влага толкова творчест во. че професионален майстор готвач би могъл да й завиди. Между корите реди всичко – от сирене до локум, а късметлиите, имали честта да ги опитат, остават омагьосани за цял живот.
Валерия Велева е родена на 2 януари 1955 г. В София и като истински представител на зодия Козирог не крие никога годините си, макар да е суетна като всяка втора жена. Израства в патриархално семейство, където народните традиции и обичаи се спазват стриктно. Баща й е инженер. Той е един от вдъхновителите за строежа на телевизионната кула на Витоша. От малка я научава да бъде дисциплинирана и отговорна. Майка й е съдия, но в същото време и перфектната домакиня. Вероятно от нея Валерия наследява умението да прави баници и погачи.
Журналистката винаги с много любов е разказвала и за своята баба по майчина линия. От нея пък си "откраднала" любовта към българското село. Възрастната жена била изключително трудолюбива. Цял ден се потяла по нивите, а на гърба си в шарена люлка носела малката Валерия. Така хубавицата опознавала света, растенията, билките, животните, а след време започнала да тича и боса по ливадите. Изпитвала невероятно усещане, за което едва след десетилетия учените ще говорят, че е вид енергийно зареждане.
Голямата й мечта е да се занимава с български език и литература. По настояване на родителите си обаче кандидатства за лекар. Тогава щастието й се усмихва и тя се проваля на кандидатстудентските изпити. За да уплътни времето до следващата студентска кампания, започва работа в пощенска станция, където прекарва 8 месеца.
След това постъпва в Националната телевизия като литературен сътрудник благодарение на протекциите на свой близък приятел. Там Хачо Бояджиев забелязва русата фурия и я кани за своя асистентка. Същевременно Велева завършва задочно българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Годината е 1988 – корифеят е телевизионния жанр и Валерия правят заедно нощното предаване – "формула 5". Като репортерка в предаването се изявява Наталия Симеонова. Шоуто се радва на завидна популярност. Водещата е облечена по последен писък на модата. Малцина обаче знаят, че повечето дрехи тя си е ушила сама. Колкото и невероятно да звучи, блондинката редовно изкупува модните списания. Копира кройки, избира платове и шие. Майсторлъкът с шевната машина овладяла още в 7-и клас и от тогава до ден днешен не пропускала да експериментира. Рекорд поставя, когато за два дни ушива балната си рокля.
"По време на криза зная как да оцелея. С тези ръце никога няма да остана гладна. Освен това си почивам, докато кроя плат за дрехи. Мога да правя не само рокли, но и ризи", споделяла пред приятели Валерия.
Участието й във "формула 5" е белязано с два основни скандала. Първото счепкване е с Наталия Симеонова, която по това време е брюнетка, ненавлязла още в телевизионния бранш. Двете се "захапват" една друга на база професионализъм. Враждата им не остава незабелязана и скоро из коридорите на "Сан Стефано" 29 тръгва мълвата, че някоя трябва да си тръгне. Следва втори скандал – този път с Асен Агов – тогава програмен директор в БНТ. Той посочва вратата на Велева и казва, че не е желана там. Предаването е спряно, Валерия натирена, а на Наталия е предложено ново музикално предаване "Рококо".
В яда си Валерия Велева пише открито писмо, озаглавено "В телевизията се извършва геноцид на професионалисти", което е публикувано във вестник "Труд" с благословията на Тошо Тошев. Той остава очарован от стила на писане на дамата и я кани на работа. В началото тя е на пробен срок, без заплата. Бързо обаче я назначават.
Първото интервю "По пантофи" взима от певицата Лиана Антонова. Следват изповеди на водещи политици като Ахмед Доган, доктор Константин Тренчев, Желю Желев, Тодор Живков, Бойко Борисов, Петър Стоянов, че дори й майката на синия лидер Иван Костов… Години по-късно Валерия се скарва с почти всички от събеседниците си. Иван Костов спира да я поздравява след неин критичен коментар, докато той е премиер. Най-големият скандал обаче е с Ахмед Доган. Миналото лято той я уличи индиректно в корупция и й лепна прякор, който най-вероятно ще върви с нея до края на професионалната й кариера -Мадам В.
Днес най-интересната клюка около Валерия Велева е колко апартамента в столицата има и как се е сдобила с тях. Според злостните клюкарите те са около 5-6, като почти всички са подарък от влиятелни приятели. Два от тях били на апетитни места в кварталите "Лозенец" и "Стрелбище". Близки на Валерия смятат, че броят на имотите й е силно преувеличен. Знае се, че Валерия обитава уютен апартамент на улица "Нишава", който успява да купи след 20 години журналистическа кариера в най-влиятелния вестник, факт е, че заплатата и е от най-високите в ежедневника и според нейни колеги заедно с хонорарите надхвърля 10 000 лева.
Освен многото жилища новата водеща на "Рулетка" има и малък семеен бизнес, който върти в съдружие с 30-годишния си син. Двамата притежават пиар агенция, както и издателство. Любопитен факт е, че преди години Валерия Велева за малко не стана свекърва на тв журналистката Гена Трайкова. Синът й се залюби с водещата на новините по Би Ти Ви, но скоро след това двамата се разделиха. В момента той има нова връзка с красиво момиче, а Валерия с нетърпение очаква мига, в който ще стане баба.
Личният живот на Валерия също от години е тема за всевъзможни спекулации. Журналистката се развежда малко след като се ражда синът й. Години наред пикантната мълва я спряга за любовница на композитора Найден Андреев. Двамата изживяват истинска любов и са заедно около 10 години, въпреки че никога не официализират връзката си. Преди 2 години Валерия и Найден се разделят и от тогава новоизлюпената тв звезда е сама. Клюката й приписва връзка с политици от всякакъв ранг, но каква е истината, само тя знае…

Стр. 20

Сергей и Моника отказват на Мадам В., никой не иска да отиде в предаването й “По пантофи”

www.bulgaria-news.bg | 11.03.2011

Валерия Велева в паника – нито един сериозен политик не желаел да се снима в новото й предаване "По пантофи" по Нова телевизия. Продуцентите искат да използват скандалния й имидж на близка приятелка на Ахмед Доган, предала брутално благодетеля си

Бившият министър-председател Сергей Станишев и бременната му приятелка Моника Йосифова отказали да участват в първото издание на предаването "По пантофи", довери на Bulgaria News източник от "Станция Нова". Продуцентите на предаването смятали да се възползват от скандалния имидж на Валерия Велева, която беше прекръстена на Мадам В. от лидера на ДПС в открито писмо, в което с убийствен сарказъм изобличава двуличието на известната журналистка от "Труд", фаворитка на бившия главен редактор на вестника Тошо Тошев.
На 19 февруари, часове след официалното представяне на новата главна редакторка Димитрана Александрова, беше публикуван текст на Валерия Велева за известен български банкер в стила на най-лошите образци на поръчковата журналистика. В Интернет се изсипа порой от коментари, обвиняващи Валерия Велева в медиен слугинаж и помиярство. Множество сайтове препечатаха коментара на младия журналист Александър Симов, който започва така: "Журналистиката в България е еротичен, а не информационен инструмент. Очевидно е, че част от най-изтъкнатите й представители си служат с нея единствено в нелеп опит да заместят непълното си познаване на „Кама сутра” и по възможно най-порнографски начин да обслужат клиента, който ги е наел. Никога не съм си мислел, че една статия може да бъде радикален заместител на фелациото, но за съжаление репортерската реалност на българската журналистика ме опроверга жестоко…"
Съмнението, че очеркът в стил :"Учителят Мао" е бил поръчан от описания банкер (всъщност, превърнал се в неволна жертва на бездарно-инфантилния текст), са упорито отричани от самата авторка. Пред колеги журналисти Мадам В. обяснява, че е била насилена да напише шербетлийската разработка от един от новите собственици на т.н. ВАЦ-ови вестници Любомир Павлов. Христо Грозев – другият съсобственик, написа във форума на он-лайн изданието на вестник "Труд", че се срамува от публикацията и я нарече "антижурналистика". В резултат Валерия Велева беше отстранена като шеф на отдел "Общество и анализи" и излезе в отпуск. Вчера нейното име беше махнато от редакционното каре на вестника. Това предизвика радостна възбуда и облегчени въздишки сред колектива на най-стария български всекидневник.
Междувременно известната журналистка Люба Кулезич напусна "Станция Нова", защото ще прави собствено коментарно предаване в обновената ТВ7, което ще се излъчва всяка неделна сутрин от 9,00 до 11,00 часа, на мястото на едно от уикендовите предавания на Емил Кошлуков, който остава да води само в събота сутрин.
В четвъртък по обед Емил Кошлуков засне интервю с бившия син трибун и конституционен съдя Георги Марков в скъпчийското заведение "Его" – в същото време собственикът Спас Русев беше съсредоточен в оживен разговор с бившия царски финансов министър Милен Велчев, видя човек на Bulgaria News.
През 2003 година вестник "Труд" публикува шокиращи снимки, на които се виждаха Милен Велчев, Мирослав Севлиевски (съпартиец на Емил Кошлуков в "Новото време") и транспортният министър Пламен Петров да играят карти в компанията на Иван Тодоров-Доктора, разстрелян няколко години по-късно в София, и Пепи Амигоса, съден наскоро след това за пране на пари. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов беше обвинен, че е предоставил снимките, намерени в подпаления мерцедес на Доктора при неуспешен атентат срещу него. Той подаде оставка, но премиерът Симеон Сакскобургготски не я прие.
Продуцентите на "Станция Нова" Иван и Андрей поканили Валерия Велева на мястото на Люба Кулезич, съобщи в. "Шоу" във вторник. Това предизвика нов взрив от убийствени коментари срещу Мадам В.. Д.Я. написа:
"Приютяват Мадам Валерчето, това ще е окончателно фиаско
за и без това полу-малоумното им предаване. Вихра и Валерия Велева – еманация на "шерше ла фам en Bulgarie". Не може да се отрече, че в предаването понякога успяват с интересни гости, но така е вече къде ли не в ефира ни. Едни и същи се въртят и си пият кафето в махленски стил, говорейки, но не казвайки нищо. И тооооолкова размито и селско дъвчат, че чак го е яд човек, че е неделя. Между впрочем Кулезич беше много добра в рубриката си, но личност като нея беше яно, че няма да издържи … Дано си оправят дискурса, но се съмнявам. Сега с Мадам В. ще стане още по-гротескно. Ще станем свидетели на един нескончаем процес на дървообработване… сеир, друзя, сеир ни чака !"

Припомняме и писмото на Ахмед Доган, разпространено на 25 март 2010 г.:

"Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш.
Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за "добрия тон", който ще имаш в писанията си за нас. Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че "можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам". Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни "поръчки"? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за "омекотяване на удара". Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим…
Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно.
За морал – да не говорим…
В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: "този път няма…"
Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали?
От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото? Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.
Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят). Например, започваш от "политици по пантофи", минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери – символи, като "гащички", "луксозни апартаменти", "милиони в зелено…", "боянски сараи…", "властта, която разпределя порциите…", "1.5 млн лв от Цанков камък…"), до
превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята…
Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени "символи", са върховни моменти в твоето развитие.
Нещо повече. Тези "символни ядра" се превърнаха в организиращи принципи и "скрити параметри" на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция.
И технологията на правене на собствената ти история е една и съща. Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху "новата" основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или
създаваш всякакъв тип "новини", които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.
Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с "Цанков камък". Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.
Но понеже усещаш, че проблемът с "Цанков камък" влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт – "Цанков камък".
Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.
Що се отнася до Хидровъзел "Цанков Камък", вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по "виртуално финансиране", чрез метода на въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.
Така е, Мадам В…
Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.
Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката.
Ще се помоля за теб.
Господ да ти е на помощ!
А. Доган"

Оригинална публикация

Трудоваци отказват работа във вестника на “АБВ”

в. Торнадо | 12.03.2011

Бившите заместник главни редактори на Тошо Тошев във вестник "Труд" са му отказали да го подкрепят кадрово в новия вестник на президентската формация, който ще се финансира от олигарсите Георги Гергов и Николай Гигов. Според източници на "Торнадо" друг финансов донор на медията ще бъде скандалният бос Мишо Бирата, за когото Първанов се застъпи пред премиера Борисов и НАП. С най-категорична позиция била Светлана Джамджиева, като с нея се солидаризирали и други подчинени на Тошев. Никола Кицевски, който сега е в отпуска, също бил дистанциран от медийния проект на президента. По етажите на бившата ВАЦ-ова империя упорито се носят и други пикантни клюки. Фаворитката на Тошев Валерия Велева, станала известна като Мадам В., е получавала доскоро до 15 бона месечно. Шеметната цифра била орязана от новите собственици, което принудило Мадам В. да търси подслон в Нова Телевизия. Пръвоначално за главен редактор на "24 часа" била гласена Димитрана Александрова, но Венелина Гочева катогерично се противопоставила на предложението. Тя заплашила, че ще напусне новите собственици, ако Александрова седне на стола й. Така била направена рокадата – Данка Василева в часовия вестник, а Александрова при трудоваците.

Стр. 59

Корупция и журналистика

E-vestnik I Йордан МАТЕЕВ, Иван БАКАЛОВ I 8.03.2011

В България често се чуват мнения, че журналистите са корумпирани. (Точно както се чува и за представителите на всяка друга професия – съдии, митничари, политици, държавни служители, лекари, полицаи и т.н.). Оставям настрана проблема с генерализираните твърдения и се връщам на журналистите. Защо в условията на свободен медиен пазар обществото е недоволно от журналистиката, но въпреки това етичните стандарти на медиите продължават да са на относително ниско ниво спрямо медиите, с които обичаме да сравняваме – Guardian, Economist, New Work Times, Washington Post, Wall Street Journal?

Докато бях икономически редактор във в. “Капитал” често получавах запитвания от служители на PR компании за цената на една страница интервю във вестника, или за цената на т.нар. PR текст, тоест скрита за читателя реклама. Всеки път отговарях, че няма такава цена, защото не предлагаме такава услуга, ако искат реклама да се обадят на рекламния отдел, не на редакцията. PR специалистите оставаха много изненадани. Беше очевидно, че не са чували нещо подобно от други медии.

Преди няколко години когато бях главен редактор на българските издания на Economist от голяма PR компания ми се обадиха и поканиха журналист от медията на събитие на техен клиент в чужбина, който поема всички разходи за пътуването и престоя. Казаха, че канят общо 40 журналисти. Аз им обясних, че мога да приема поканата единствено ако те приемат, че нямам задължение да пиша статия, а ако пиша, нямам ангажимент да бъде положителна. Те отговориха, че ще ми се обадят допълнително. Когато се обадиха казаха, че за тяхно огромно съжаление местата вече са заети. Скоро след това в десетки медии имаше горе-долу една и съща позитивна статия за въпросния клиент, разбира се, без изрично да е посочено, че става дума за, на практика, платен текст.

Наскоро имах възможност да попитам какво правят във сп. Forbes (”Форбс”) при следния случай: банка кани журналист от медията на събитие в чужбина като покрива всички разходи; събитието е интересно и ще бъде полезно от журналистическа гледна точка. “Отхвърляме поканата”, каза без дори да се замисли Том Пост, един от двамата управляващи редактори на Forbes. Обясних му, че в България върхът на етиката е преди да се приеме поканата и двете страни да са наясно, че не се поемат никакви ангажименти за текста. Попитах го защо постъпват така и отговорът ме изненада още повече. Той не се позова на етичния им кодекс, нито каза, че така е морално, или че дължат това на читателите. Каза ми, че ако приемат поканата и това стане публична информация, читателите ще загубят доверието си в списанието, а в медиите доверието е най-важно, без доверие медията изчезва.

Тоест читателите на сп. Forbes биха наказали неетично поведение на медията и нейните журналисти. А сега да се замислим какъв ефект ще произведе излизането на подобна информация в България. Колко човека ще спрат да четат/гледат/слушат дадена медия, ако разберат за случай на неетично поведение? Според мен не много. Няма критична маса от българи, която да реагира и накаже неетичните медии. Дори напротив, много българи насърчават неетичната журналистика като четат/гледат/слушат медии, които са загърбили дори базисните етични стандарти, да не говорим за някакво световно ниво.

Това, което широката публика вероятно не знае е, че има журналисти, които от години се борят за повишаване на етичните стандарти в българската журналистиката, включително за отношенията между издателите и редакцията. Те са постигнали немалко успехи. Но тези журналисти не са много, защото каузата е много рискова – могат да останат без работа, или, най-малкото, да не получат повишение, защото са неудобни на шефовете и издателите. Трябва да си голям идеалист, много добър журналист и да си сигурен, че имаш добри алтернативи, ако си загубиш работата, за да поемеш този риск. При това с ясното съзнание, че може да се постигне само частичен успех и каузата е обречена на провал в общество, което не възнаграждава етичното поведение и не наказва корупцията. Затова повечето български журналисти и медии ще си останат корумпирани дотогава, докато обществото отхвърли корупцията в медиите не само на думи, но и чрез своето поведение.

Виж още текстове в блога на Йордан Матеев “Икономика на всичко

Допълнение от редактора – Няма къде да мърдаш, освен да смениш професията

Иван Бакалов

Колегата Матеев малко е видял в практиката си, защото е работил в “по-цивилизовани” издания. В повечето вестници положението е далеч по-трагично. Корупцията е на всички нива – от главния редактор до последния репортер.

Новият издател на вестниците “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов заяви неотдавна пред Нова телевизия:
“За мен категорично има корупция в медиите. Във ВАЦ-овата група аз не мога нищо конкретно да кажа, защото съм чувал слухове… Аз в никакъв случай не смятам, че в “24 часа” и “Труд” корупцията е повече отколкото в другите медии, даже напротив… Има я в минимална степен, но я има. Една от причините да купя тези медии е, че те се ползват с най-голямо доверие и при тях корупцията е най-малка. Плаща се например, ще ви дам пример, това е мое мнение, пиарите на някои известни чалга изпълнители плащат, за да се публикуват повече информации и факти за тях.
- А за някои известни чалга политици?
- Вероятно и за тях… Виновни са издателите, защото те трябва да гарантират свобода и добро заплащане, ако ги няма тях… журналистите започват… Всеки човек естествено се поддава на такова влияние, когато трябва да храни семейство и когато му правят неприлични предложения.”

Павлов се осмели да каже, че има корупция по отношение на чалга певиците (публикуване на пиар информации), но за политиците не се сети. А би трябвало да е наясно – от години е в политиката и медиите.

Всъщност най-големият проблем с медиите е точно политически. Те са най-ухажвани и притискани от политици, а не от чалга певици и музикални компании. Това, че банки, мобилни оператори, фирми правят покани за пътувания или поемат разноски за разни семинари по курорти, разни измислени събития с подаръци, не е нещо различно – има го и по света. Но в цивилизования свят има регламент – журналист, който пише за туризма, може да пътува на чужди разноски при ясни условия, журналист, който пише в еди каква си област може да приема подаръци до някаква минимална стойност, но не повече и без никакви ангажименти.

Тук няма регламент. Банки, фирми плащат на ръка да мине някое информе, или се спазаряват на високо ниво с главен редактор за някое интервю, за пиар публикации. Как се плаща това не е ясно. Цените са разтегливи. Може и да не е в брой. Преди години няколко главни редактори начело с Тошо Тошев ходиха в Лондон на мач на “Челси” по покана на един мобилен оператор. Без никакво смущение. Разбира се, за този мобилен оператор, галено наричан в интернет от потребителите Ментел, никой и лоша дума не написва във вестниците.

Но едно е да те покани туристическа фирма, друго е да те покани президентът или премиерът с правителствения самолет да летиш без пари до някоя далечна или близка страна “да отразиш” посещението. Пресаташето на Първанов например подбира внимателно журналистите и медиите за тикава посещения, според това кой как пише за президента. Когато Първанов отлетя на посещение за Южна Америка и се повреди самолета, се видя, че той е пълен с шефове от почти всички вестници и телевизии.
Пиар агенциите или пиар отделите на някои големи фирми дори не ухажват редакциите. Те просто се обаждат и казват – “Ще ви даваме по еди колко си лева на месец, на 5-о число плащаме, искаме по 1 страница пиар на месец. Ще си я разбием и на по-дребни новини.” И пращат едни скудоумни информации, в които, разбира се, са набъркани и фолкпевици и всякакви глупости, за да рекламират някакъв продукт. Уважаващо себе си издание не би пуснало. Ама те плащат. И понеже почти всички вестници са в недоимък, ги пускат. Лошото е, че такива глупости пускат и големи вестници, които не са опрели до такива дребни за тях пари. Една и съща идиотска новина обикаля всички вестници и дори списания – от жълтите, до тези с претенции за сериозност. Поне тези с претенциите да се постараят да измислят друг пиар, а не да пускат едно и също с останалите. Не. Карай, нали плащат.

Но най-страшен е черният пиар. В България разни бизнесмени, въобще икономическите среди, са се научили, че просто можеш да си платиш на един вестник, на еди коя си репортерка от телевизия, и той или тя ще ти реши проблема. Ще излезе изобличителна статия за някого, ще излъчат репортаж-разследване, ще пуснат очерняща новина. Преди години описах как се опитваха да ме корумпират, като бях зам.-главен редактор на в. “Новинар” (вижтук). Нищо не се е променило от тогава. Има вече случаи журналистки да си заработват по някое жилище с пиар публикации за някой политик, кмет. Любопитно четиво по темата е и интервюто с бившия зам.-главен редактор на в. “Труд” Николай Стефанов (виж тук - Николай Стефанов: Като откраднеш 10 милиона, 100 хил. ще дадеш на медиите да им запушиш устата).
Така в България се установи една плутокрация, която по-точно трябва да се нарече клептокрация. Крадат от обикновения човек (банки, мобилни оператори), или от държавата, или подкупват и взимат пари под масата (политици, хора от властта, чиновници), а медиите ги прикриват и обслужват. И всички крепят системата и си разпределят пари, а истината е стъпкана и окаляна, ако се опита някой да я каже, го изкарват корумпиран, лично заинтересован или просто луд. Да, има и луди, които постоянно съчиняват някакви конспиративни теории, и това е като допълнение в целия свински пейзаж.
Неотдавна гръмна скандалът с “Мадам В.”, която стана нарицателно. Много такива Мадам “В”, “Г”, “Д” и т. н. има в медиите. Няма и идея за някакво пречистване. Махането на двамата главни редактори на “Труд” и “24 часа” е своеобразно пускане на кръв, опит за промяна, но аз лично съм скептичен, че работата отива на по-добре.
Мадам В. се възпроизвежда. Духът вече е пуснат от бутилката. Утре на мястото на Мадам В. ще дойде друг журналист, некорумпиран. И при него ще се появи бизнесмен или някой политически брокер и ще каже – колко? Защото вече са научени да си плащат на някоя Мадам. И този, некорумпираният, ще се изкуши. Или ще изпадне в сложно положение, защото най-често такива “по-едри клиенти” на медиите идват с високи протекции – я от главния редактор, я от някой нависоко.

Корупцията в медиите е дълга приказка. Но не трябва да се обобщава. Медии и журналисти всякакви. Всеки си избира съдбата и как ще отговаря сам пред себе си.

Оригинална публикация

Скандали и оставки в “Труд”

в. Дума | 07.03.2011

 

Оставки, продължителни отпуски и размяна на остри реплики разтресоха през изминалата седмица в. "Труд". Запознати с вътрешните напрежения във вестника твърдят, че се забелязва пълно неразбирателство между новата главна редакторка Димитрана Александрова и "старите кучета" Никола Кицевски, Валерия Велева и Светлана Джамджиева.
Валерия Велева, една от легендите на "Труд", си пусна дълга творческа отпуска преди няколко дни. Според вътрешна информация сътресението е дошло заради понижаването й в длъжност. Александрова поканила за шеф на отдел "Общество" бившия си подчинен от в. "Сега" Веселин Стойнов, а на Велева било предложено да стане политически наблюдател в "Труд". Имало вероятност Велева да реши да си тръгне официално от изданието.
Пръв с "Труд" реши да се раздели досегашният първи зам.главен редактор Никола Кицевски. Той е излязъл в двумесечен отпуск, но си е пуснал и предизвестие за напускане.
Според разкази на колеги Кицевски и Димитрана Александрова стигнали почти до бой на редакционна планьорка миналата седмица. Тогава новата главна редакторка поръчала на Кицевски да напише празнично коментарно обръщение към читателите на първа страница. Той обаче категорично отказал и заявил, че не е съгласен с политиката на новите собственици. Със същия аргумент отказала и другата зам.главна редакторка Светлана Джамджиева.
Димитрана Александрова усетила, че срещу нея се надига организирана съпротива, и отсякла: "Тогава позиция няма да има!" Валерия Велева реагирала с аргумента: "В този вестник от 20 години позиция има, ще има и сега!" В крайна сметка с конфликтната "позиция" бил натоварен ветеранът на вестника Людмил Павлов, който работи в него вече 59 години. Ядосана, главната редакторка светкавично понижила Валерия Велева в длъжност, а Кицевски излязъл в отпуска.

Стр. 5

Новият медиен закон – все още само на концепция

www.dnevnik.bg | 31.01.2011

Да се върви към прозрачност на собствеността на медиите и да се мисли за прага на концентрация на собственост – тези принципи са залегнали в концепцията за написване на нов медиен закон, съобщи днес председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусия на тема "Обективността на медиите и медийното законодателство", организирана от Института за социална интеграция и фондация Фридрих Еберт". Той допълни, че концепцията ще бъде внесена днес в Министерския съвет, а работната група се е обединила около тези два принципа.
В документа обаче няма подробности как ще се върви към по-голяма прозрачност на собствениците на медиите и как ще се ограничи прагът на собственост. Работната група беше натоварена от премиера Бойко Борисов със задачата до края на ноември миналата година да бъде изготвен нов медиен закон. На първото публично обсъждане на намерението в края на юли идеята да се запишат специални текстове, които да ограничават броя на притежаваните медии тогава беше оспорена от представителя на Нова българска медийна компания – собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7.
Според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения в първия си брой за годината всички медии печатни публикуват каре, в което посочват действителния си собственик или собственици.
Лозанов посочи още, че най-големи противоречия в работната група има около това дали са необходими два закона – за частните и за обществените медии или един общ. Той смята, че не са необходими отделни закони, но трябва ясно да се разпише обществената функция на обществените медии. По думите му идеята за обединение на БНТ и БНР е оставена "на трупчета".
За специален закон за обществените медии се обяви депутатът от левицата Петър Курумбашев. В него, по думите му, трябва да се разпише тяхното финансиране и да им се постави определена държавна задача срещу получаваните средства – например да заснемат 12 театъра, 12 предавания за българската история и култура, 6 игрални филма. По думите му трябва да се създадат "оазиси на независима журналистика" и един от инструментите за това е през обществените медии.
По-рано при откриването на дискусията лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че има проблем със свободата на медиите в целия ЕС и България не прави изключение. Като пример той посочи противоречивия медиен закон в Унгария. Подобни идеи за регулация на медиите се появиха и в България, отбеляза Станишев и цитира думите на съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, че е необходим нов закон по отношение на клеветата, тъй като не можело "да плюеш по институциите и по хората безнаказано". По думите му опитът да бъдат подчинени медиите е целенасочена политика на управляващите.
" България има концентрация на собственост на медиите от икономически групировки, което поставя журналистите в зависимост, има монополизация на рекламния пазар и ясна тенденция за монополизация на разпространението на печатните медии", обобщи лидерът на БСП. Според него жълтите медии се превръщат в политически инструмент за формиране на обществено мнение с информации, в голямата си част недостоверни.
Валерия Велева от в. "Труд" посочи, че една част от медиите са проводници на корпоративна журналистика. И сега, както и при предишното правителство, има много медии, които се издържат от държавни поръчки, посочи тя.

Закуска за шампиони, петъчно предаване на Нова телевизия, с участието на представители на медиите

Нова телевизия, Здравей България | 12.11.2010

Водещ: Продължаваме с традиционната „Закуска за шампиони” в петък. Веднага ви представям и нашите гости: Валерия Велева, Татяна Буруджиева, Кольо Колев, Димитър Аврамов. Добре дошли, добро утро. Успяхте да чуете нещата, които си говорихме с госпожа Лечева преди малко. Естествено, че темата АБВ или „Утрешният ден”, както тя предпочиташе да нарича този проект, ще бъде част от нашите разговор, но по традиция, за да ви създам малко петъчно настроение сутрешно, да видим мнението на хората, които бяха заснети отново като всеки петък. Този път в село Железница.
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица?
„Азбуката на г-н Първанов, АБВ.”
„От АБВ нищо няма да излезе начело с президента Първанов. И ще си отиде и АБВ, и президентът.”
„Георги Първанов си е чист комунист.”
„Аз съм положително настроен.”
„Не може един президент да прави партия, докато е президент.”
Репортер: Какво мислите за АБВ?
„Три букви от азбуката.”
„Да, знаем какво е АБВ, предполагам, че и той даже потребител.”
„Но моля ви се сега, какво е това.”
„А, отвратителна група, моля ви се, не ми говорете за нея.”
„Аз сутринта го слушах това БВ, ли какво е, какво беше, забравих го.”
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица?
„Ами засега, че идва Путин. Русия е велика сила.”
„Е ми много хубаво, те ни освободиха от турците.”
„Нека да дойде и на него да му направим евала и готово.”
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица?
„Чедо, всеки ден е новина у нашата Железница.”
Репортер: Вие може би ще кажете, ако е някаква политическа, хората едва ли се интересуват.
„Най-важното е, че още няма сняг.”
„Не вали, ветровито време.”
„И само „Левски”, защото съм левскар.”
„Ами бурята.”
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица според вас?
„Кацането на Луната.”
„Най-важната новина е, че сме живи и здрави и метем тука да няма боклуци.”
„Най-важната новина е, че идва 15-и и ще взимаме заплата.”
Репортер: Какво мислите за АЕЦ "Белене"?
„Излишно хвърляне на пари.”
„Груба грешка, че го затвориха.”
„АЕЦ "Белене" си е АЕЦ "Белене", ток.”
„Тука всеки ден в това село го спират по няколко пъти.”
„Мисля, че 2012-а ще реши всичко.”
Водещ: Да, 2012-а ще реши всичко. Имаме още една година да си поживеем дотам. Добре, извън веселото настроение, което създава този репортаж. Откъде да започнем? Всъщност аз видях, че Валерия беше вчера в НДК, видях, че Кольо беше, не знам за вас двамата, не ви мернах, в интерес на истината, наблюдавах внимателно.
Цветан Цветанов: Както се казва, има и телевизии.
Водещ: Да, и ние така постъпихме в голямата част. Какво можем обаче да извадим като извод от вчера? Хайде, Валерия да почне.
Валерия Велева: Дошъл си да усетиш миризмата на събитието.
Водещ: Каква беше миризмата?
Валерия Велева: Аз съм скептична за този проект като властова алтернатива. Там бяха събрани наистина качествени хора, читави хора, не можеш да кажеш нищо за тях, тези 50 души, които бяха събрани около кръглата маса и още може би стотина, които бяха на втори план. Много е претенциозно и амбициозно заглавието – Алтернатива Българско възраждане. Значи, алтернатива на какво? Имаме ли нужда от алтернатива, да, имаме. Защото в това състояние, в което е БСП и в което е СДС, има нужда от такава алтернатива. Дали обаче това е алтернатива? Дискусията беше твърде вяла, тя нямаше импулс, нямаше емоция, нямаше отвътре страст нямаше. Така както се раждаха досега движенията и НДСВ, и ГЕРБ.
Водещ: Аз даже вчера гледах Таня Дончева, която каза, че това приличало на най-обикновена седянка, събрали се едни хора и започнали да се оплакват.
Валерия Велева: Да, говорят си. Речта на Първанов беше критична, в неговия стил, но нищо изненадващо. Той не каза нищо ново по отношение на критиките към това управление, което беше казал да кажем на икономическата дискусия.
Водещ: А и редно ли е, аз пък да попитам, някак си той да се дистанцира от всичко това, което се случи? Защото в изказването имаше за тия 20 години се случиха едни неща, стана еди-какво си, имаше много престъпления, имаше еди-какво си, ама аз пък не съм част от цялата тази работа. Някак си странно изглежда.
Валерия Велева: Да, винаги когато Първанов критикува, винаги излиза този въпрос, че той е част от този преход, и то най-дълго управлявалия и той също има вина за всичко това.
Кольо Колев: За чест да кажем на Ивайло Калфин той директно го каза. И аз бях част от всичкото това нещо.
Валерия Велева: Да, той го каза.
Кольо Колев: Но независимо от това все пак мога да си позволя да бъде критичен и към себе си. Но наистина Валя е права, някак си нямаше го патосът на избиването на новото цвете, на раждането на нещо ново, уникално. Разбира се, това е малко тегаво такова като чувство, но пък от друга страна, нали наблюдавахме партии, които се родиха с много патос и след това патосът отиде само в свирката, а навънка останаха мръстоиите. Така че това, което аз бих могъл да кажа, вижте, това може да е и яйце, може да е и запъртък.
Водещ: Това вече го виждам като цитат.
Кольо Колев: Ами така е. Защото вижте, независимо от всичко, каквото се говори, ама не е партия, ама няма такава, вижте, ако това не стане партия, това е запъртък, разбира се. Поради простата причина как ще се занимаваш с политика, ще правиш политики, ако ти в крайна сметка не се стремиш да овладееш управленски лостове. Което означава пряко да участваш в политиката. Така че знамето е побито, сложено е там, аз бих го определил някъде от порядъка ляво-център, горе-долу в тази посока. Естествено, коя е нишата? Естествено все по-разширяващата се ниша на хората, които усещат дефицит на здрав разум в управлението. Това лашкане а напред, а назад, Донкиното две стъпки напред, две назад, някак си все повече и повече почва звучи на хората като незнание какво да прави, къде да отиде. Заставаш до голямата кола и казваш сега ще я подкарам, ама така ще я подкарам, направо ще ги скъсам всичките. И почва, ъ-ъ-ъ и изведнъж разбираш, че нещо много думи, думи, няма действие. Ето това е нищата. Между другото там в тази ниша въобще не се е насочил само Първанов. Поведението и на Мартин Димитров и на Иван Костов ясно показва, че и те отиват нататък. Казват вижте какво става тука, дайте нещо разумно. Там и НДСВ също се цели в тази посока, така че аз въобще не мисля, че това ще бъде единственият проект, който ще изникне до изборите. Има ниша просто, има хора, които чакат.
Цветан Цветанов: То горе-долу нишата винаги я има при едни управляващи, които не се справят.
Кольо Колев: Е не, става все повече видима.
Цветан Цветанов: И това е нормално. Нормално е също така да се появяват амбиции да заемеш тая ниша. Ама както се казва от самия проект, все ми идва да го нарека движение, но то не е движение, както се изразявате, проект, самата заявка от тях е, че не са мишоци. Ами като не са мишоци, да застанат и да кажат. Правим политическо нещо и се възмущаваме или искаме да се борим срещу това, което съществува като управление. Това първо, което съсипва, което всъщност няма как да има друга атмосфера. Когато ти самият мънкаш, гънеш се и се чудиш какво да обясняваш…
Водещ: Ама довчера не знаеха защо са там…
Кольо Колев: И ГЕРБ възникна по същия начин…
Цветан Цветанов: Не, не, не е вярно.
Кольо Колев: Е как? Първо се създаде движение ГЕРБ …
Цветан Цветанов: Кольо, може ли да си довърша?
Кольо Колев: Може, разбира се.
Цветан Цветанов: Разбира се, че гражданското движение се създаде първо, обаче първо помним тия кадри, това беше една огромна зала, те си се създадоха като гражданско движение. Там нямаше овластени хора, овластени казвам. Вчера беше пълно с хора с власт. Абе ти имаш всички ресурси, имаш властта, президентът, да не се връщам към тронното му слово, така да се каже, в хода на втория му мандат, когато той каза през мен ще управлява гражданското общество, аз съм прозрачният президент, отвореният президент, сега тука всички ще дойдат при мене и заедно ще правим този мандат. Ами вчера той все едно каза не се изпълних мандата. Нищо не направих от това, което обещах. Преди една година каза, ще направим алтернативата, ще дадем изхода от кризата. Помните ли? Ами де го тоя изход? Трябва ли да се съберат там 60 души? Е това ли е изходът? Едно политическо запъртъче, както стана ясно. Ами сега.
Димитър Аврамов: Таня Буруджиева каза нещо много важно, аз ще го кажа пък още по-директно. Кое е по-високото в България от това да си президент? Сещате ли се? Защото аз не се сещам. Какво пречи на президента да подкрепя всякакви граждански инициативи, какво му пречи да ходи гости на премиера, да ходи на гости на опозицията, да ходи на гости на министрите, да търси всякакви формати, в които да споделя идеите си? Знаете ли какво? Липсата на идеи. Само това. Не на този президент, по принцип. Има Конституция в страната, има си институции с обхват, с рамка, да не се връщаме там, че президентската институция е много специфична в нашата Конституция. Президентът има много свободно време и бюджет. Вярно, не колкото преди, ГЕРБ му го намалиха малко, но президентът може да лансира идеи, с които, без да навлиза в ежедневната политика, там, където няма правомощия, да помага на правителството. Когато си президент у нас, ти представляваш волята на всички граждани, ти си президент на всички, не си президент на СДС, ГЕРБ и т.н. Г-н Първанов и това много ме учудва, защото винаги съм го мислил за доста интелигентен човек, все пак той има страхотна политическа кариера. Да не се връщаме, всички я знаят. Ти от човек, който представлява всички, абсолютно цялата нация, доброволно да се откажеш от тая идея и да създадеш гражданско движение, което не било партия, ама щяло да дава идеи, ама после ще видим какво ще стане, ама няма да участва в избори и сега изведнъж от цялата нация да представляваш една малка зала с хора, които са ти дошли, за което е сигурно, че те харесват, и много други, които не са дошли, които (…) социология казват аз те харесвам. Никога не съм виждал политик толкова доброволно да се откаже от всичко за нещо малко. И ми се струва глупаво. Другото глупаво нещо е, че ти идваш от една сериозна партия, изключително сериозна, като БСП, с всичките й кризи, така, така. Когато създаваш гражданско движение, ти казваш аз не вярвам, че тази партия може да бъде опозиция на управлението.
Валерия Велева: Да, точно така.
Димитър Аврамов: И през цялото време говореха за алтернатива на настоящото управление. Моля ви се, г-н президент, не ви е работа по Конституция да правите алтернатива на управлението. Защото сме ви избрали да представлявате цялата нация.
Цветан Цветанов: Точно така.
Димитър Аврамов: Ако искате да ставате алтернатива на управлението, трябва направите две неща. Мандатът да свърши, да си починете два-три месеца, да се огледате и да направите алтернатива. И второ нещо, като правите алтернатива, не говорете в пожелателни категории – ще направим нещо, България има да прави това, това е зле, онова е зле. Когато човек прави политическа заявка, излиза и казва…
Цветан Цветанов: Правим това, това и това. Точно така.
Димитър Аврамов: …Аз идвам, защото в митниците няма система за еди-какво си, следователно аз ще я направя, за да има прозрачност. Ще спра корупцията по този начин. Това вчера беше еквивалентът на събрание на пенсионерски клуб, в който хората идват и казват, ама ние тука нещо не ни харесва. Къде беше решението?
Валерия Велева: Да, това е най-големият недостатък на вчерашната среща, че нямаше никакво решение. Те непрекъснато говореха за алтернативни политики, а ние не чухме нито една алтернативна политика, те се оплакваха, оплакваха се от земеделие, млекопроизводители, кметове…
Водещ: Кой от каквато разбира, от това се оплаква.
Валерия Велева: Кой от каквото разбира. Ректори и т.н. А имаше едно противоречие дори и в позицията на Първанов. Той каза следното. Министър-председателят Борисов не се справя с кризата. Това го каза за втори път, вчера не беше за първи път. Т.е. повтори си тезата, която е отпреди няколко месеца. И накрая каза: никой не иска да сваля това правителство. Е, добре, може ли ти, който си държавен глава, преценяваш, че министър-председателят не се справя и в същото време казваш ние никой не иска да сваля това правителство. Значи ти априори приемаш, че държавата ще бъде управлявана от един министър-председател, който не се справя. Как така става?
Кольо Колев: Е, такива случаи си спомняме и отпреди. Спомняме си колко мъчително Иван Костов беше едва ли не накаран да вземе властта, колко хич не му се искаше да я взима.
Валерия Велева: Добре, но нали те трябва да се учат от опита, нали трябва да се учат всички. А най-малкото пък Първанов, който, дето се казва, половината преход е минал през очите му и за който наистина знаем …
Цветан Цветанов: Ако смяташ, че от 1994-а до сега е половината преход, аз мисля, че е целият е минал, даже с неговото участие, а не пред очите му. Пред очите на нас е минал.
Валерия Велева: Това състояние на, абе ние не сме доволни, ама нека да се оплачем, обаче няма какво. Каква алтернатива могат да бъдат?
Кольо Колев: Алтернативата би могла да бъде кристално ясна. Създаваме политическо движение, независимо дали ще бъде движение, но политически субект, който ще участва, ще се бие срещу тези, не ни харесват те, ще отидем да ги бием, тия са глупаци и трябва да направим нещо разумно, смислено.
Валерия Велева: Да, така е, това е алтернативата. Точно така.
Кольо Колев: Именно тази двойственост, от една страна, няма да бъде политически субект, няма да правим партия. Аз много се забавлявах, когато слушах г-н Паскалев, той каза няма да правим партия днеска, няма да правим партия и утре, но не е казал за други ден….
Валерия Велева: Три пъти го каза.
Кольо Колев: … което все дава известна надежда, че може би в крайна сметка ще има реален политически субект.
Димитър Аврамов: В понеделник. Да си починат през уикенда.
Кольо Колев: Не, защото ако няма политически субект, наистина това е нонсенс. Какви политики ще правиш….
Димитър Аврамов: Т.е. или е глупост, или е лъжа.
Валерия Велева: Да, точно така. Или е глупост, или е лъжа.
Цветан Цветанов: Ама в момента е лъжа, защото е ясно, че ще правят политическа…
Кольо Колев: Абе, не, не, дори не е лъжа, ами нещо такова, сулене, сулене по тъча..
Цветан Цветанов: Е, хубаво.
Кольо Колев: Така че те трябва съвършено ясно, ако решават да правят нещо и това да бъде просто една първа стъпка, хубаво запознаха ни със себе си, видяхме лицата, видяхме ги кои са и оттук нататък вече трябва да имат доблестта, разбира се, президентът не може да оглави такова нещо. То е и смешно, и загубено, пък и неконституционно, съответно да се създаде политическият субект, който заявява, ето ще се бием срещу тези, евентуално тези са наши съюзници. Без това нещо наистина си става едно шикалкавене, едно…
Валерия Велева: Има и още нещо. Тези движения, които досега бяха създадени и бяха по някакъв начин реализирани във властта, имам предвид и НДСВ, и ГЕРБ, имаха месии, имаха лидери, имаха водачи. В момента тука няма водач, тъй като ние слагаме настрана
Кольо Колев: Значи, Валя, реших да бъда много скептичен, когато видя един месия и просто целият настръхвам…
Цветан Цветанов: Настръхваш или не…
Димитър Аврамов: Той и народът настръхваше …
Валерия Велева: Мисленето на българина е такова, той трябва да тръгне след някой, след водач.
Димитър Аврамов: Валя Велева каза, че тоя път няма месия, така че няма що да настръхваш.
Цветан Цветанов: Не, има и един друг момент. Това цялото сулене идва, защото става дума наистина за лъжа. И лъжата е относно БСП. Сега оставям настрана другите, дали са лъжи или не, всичките ли ще бъдем, каква ще е каузата, какво ще стане на утрешния ден, това ще го видим кое е истина, кое не е истина. Но лъжата е към БСП, защото постоянната заявка, това, което г-н Първанов обяснява, е, че той иска силно БСП и че той само укрепва БСП. В същото време, ако бяха казали, че правят политически субект, нямаше да има и тия 50 души. Нямаше да ги има. И е ясно …
Кольо Колев: Не е толкова сигурно, можеше да бъдат и повече.
Цветан Цветанов: Мога да бъда сигурна, защото половината от тях го заявиха, че са там, защото това не е политически проект.
Кольо Колев: Е, да де, ама някои не са отишли, защото не е (…)
Димитър Аврамов: Можеше да има и повече, ама май нямаше да са същите.
Цветан Цветанов: Нямаше да са същите при всички положения. Т.е. на него му трябваха едни определени лица и това бяха определени лица, включително особено и кметове, и депутати, и представители на БСП. Публичен е почти скандалът, който се разрази по този повод. Какво означава да изпратиш ти един списък за хора, които искат да работят за тебе, искаш да работят за тебе? Това просто не е поведение, това просто не е поведение. И оттук те ще продължат да се гънат и да се сучат поради една проста причина, месията, както казва Валя, Първанов се изживява като месия, той иска да бъде месия. Той някак си според мен криво му е, че като президент не беше възприет като месия. Условно го казвам, разбирате, той така не го мисли, нали, с тези категории човекът, просто като водач, така да го кажем. И докато той не се отърве, грубо казано, от президентския пост, защото на това започва да прилича. Значи, всички седим и мъчително чакаме да му свърши президентството, включително и самият той, за да може да се заеме със следващото нещо. Няма да има нищо. Защото то не може да се създаде нищо, няма го водача.
Водещ: Ама аз мисля, че госпожа Лечева преди малко съвсем официално вече каза, че те ще издигнат на местните избори …
Валерия Велева: Ще участват на местните избори…
Цветан Цветанов: Това се знаеше, това се говореше и вместо да го заявят вчера…
Водещ: Въпросът е, че никой досега не го беше казал.
Цветан Цветанов: Казвам ви, мълчат, защото в момента, в който го заявят, електорално падат, електорално падат.
Валерия Велева: Точно така. Да.
Валерия Велева: От това ще се получат такива скандали по места, защото това всъщност е разцепване на левия електорат.
Цветан Цветанов: Точно така.
Валерия Велева: Дали ще бъде кандидатът на БСП, или ще бъде кандидатът на АБВ и на Първанов.
Димитър Аврамов: Един много прост въпрос. Не съм съгласен. Когато, така поне съм виждал, като харесваш едно момиче, излизаш, говорите си, има един момент, като го пропуснеш, има новина за теб, беше преди малко. Те вчера пропуснаха момента да кажат истината. Вече излъгаха. Стартираха с лъжа. Толкова ли е просто, това е български манталитет. Това не е нещо, което Първанов го е родил. Излез и кажи аз съм президент, вярвам, че мога, млад съм, има хора, които ме харесват, имам рейтинг…
Цветан Цветанов: Ако го каже, не може да събере един глас от БСП, разбираш ли?
Димитър Аврамов: Е той нали не искаше да се връща в БСП, като излезе от БСП и стана президент..
Цветан Цветанов: Не може да събере един глас от БСП, защото е лъжец, ама иска и гласовете на БСП.
Димитър Аврамов: И казваш аз имам виждане, казваш виждането. Аз съм лидер, защото сте ме избрали, като ми свърши мандатът, ще се занимавам с това, сега казвам само, като съм президент, размахвам пръст към правителството да му помогна да се справи
Валерия Велева: Точно така.
Димитър Аврамов: Кажи истината. Защо трябва да живеем в лъжа? И ще кажа нещо друго. Знаете ли на какво прилича? Много беше хубаво, докато съм президент, ходих навсякъде по света, видях много неща, имам охрана, имам власт, мога да викам хората да си говоря, адски е готино. Аз пък ще кажа нещо друго. България е бедна и изостанала страна. Като минеш отгоре със самолета, нищо няма около София. Празно е. И аз искам да кажа нещо много важно. На нас не ни трябват политици, които работят политици. На нас ни трябват хора, които да изпратим в институциите за един, за два мандата, да свършат работа и след това да отидат да си гледат живота, да правят пари не в политиката, да печелят. Много се задържа поколението на г-н Първанов. И това не е моят призив да ги гоним. Това е моят призив, докато са там, да си вършат работата, защото с революции няма да стане. Който иска да се задържи трети мандат, защото това е трети мандат. Аз искам да остана на власт, но Конституцията не ми позволява. Г-н Първанов никога нямаше да прави никакви граждански движения, ако имаше право на трети мандат. И като искаш трети мандат, поне каже какво ще правиш, от самото начало. А не ама тука ние няма да се явяваме на избори, на другия ден Весела Лечева – ще се явим. Ама ние още два дена няма да правим партия, ама след Нова година ще я направим. Това е ловене на риба в мътна вода.
Кольо Колев: Митко, с един удар ни съсече просто. Не, с Първанов сме набори и той вика поколението на Първанов много се задържа и направо…
Димитър Аврамов: Ти не си на заплата в политиката, говорим за тези, които са на заплата в политиката.
Кольо Колев: Значи имам перспектива.
Цветан Цветанов: Ти от 20 години ако си си изкарвал парите в политиката като администратор. Президентите са ни млади.
Кольо Колев: Шегувам се. Наистина тази недоизказаност, тази двойственост изигра лоша шега. Но независимо от това все още запъртъкът може да стане яйце или всъщност да се окаже яйце, ако обаче се обявят ясни, точно както и Митко, и Валя казаха, ясни послания. Добре, бе, кажи аз ще участвам, ние сме тези, играем с тези, против тези, искаме да махнем това безумие тука, което става, всичките тези неща.
Валерия Велева: На тази маса…
Кольо Колев: При това положение нещата ще се изчистят или могат да тръгнат. Но ако продължават дълго време така да шикалкавят, ама ние сме а да сме движение, а да не сме движение, тогава …
Цветан Цветанов: Вижте, има нещо много сериозно.
Кольо Колев: Искам да кажа нещо, с което не съм съгласен. Вие с Валя непрекъснато говорите, че едва ли не това е нещо, насочено към БСП, дай да гушнем БСП.
Цветан Цветанов: Не БСП, бе, избирателите на БСП, кой ти говори за БСП.
Кольо Колев: Все тая.
Цветан Цветанов: Е не е все тая.
Валерия Велева: А откъде ще вземе избиратели, откъде ще вземе избиратели?
Цветан Цветанов: Откъде получава той избиратели електорално според тебе?
Кольо Колев: Уважаеми, има 40 % хора в момента, даже 42 бих ги, ако трябва да бъдем точни, които част от тях, разбира се, не гласуват, но голяма част от тях са политически ангажирани хора, които гледат и казват, майка му стара, значи Костов не го харесвам, помня…
Цветан Цветанов: И смяташ, че тези хора се олицетворяват от депутатите на БСП, хайде моля ти се, ами, да бе поканил някой човек (…)
Валерия Велева: Кольо, там на масата имаше членове на Висшия съвет на БСП.
Кольо Колев: Говоря за нещо друго, къде е нишата. Имаш огромна маса хора, които не могат да направят своя избор.
Цветан Цветанов: Ама знаем я тая ниша.
Кольо Колев: От съществуващия политически пазар. И ти можеш съвсем спокойно да играеш в нея. Да отидеш там и да кажеш, момчета, ето ме мене, аз тука ще правя това, което трябва да бъде.
Цветан Цветанов: Ама кажи му го на Първанов това да го направи. Защо прави другото?
Кольо Колев: То си е негов бизнес, в крайна сметка ние можем да дадем акъл, можем да направим нещо друго.
Цветан Цветанов: Прав си, прав си абсолютно.
Кольо Колев: Така че тази ниша, тя съществува. И ти съвсем спокойно можеш да се насочиш към нея. Както и НДСВ се насочва към нея, и Синята коалиция и тя се мъчи нещо там да каже, ето тука ние вече поумняхме, станахме по-готини, елате при нас. НДСВ казва вижте цялото безумие, което стана, защо само ни плюете, елате при нас. Всеки се мъчи да завладее тази ниша. В този смисъл, ако ти тръгнеш да играеш, разумната игра е да ходиш там, защото това е огромна маса.
Цветан Цветанов: Така е.
Кольо Колев: Взимаш я и …
Димитър Аврамов: Кой да ходи там?
Валерия Велева: Кой да ходи?
Кольо Колев: Който може.
Цветан Цветанов: Калфин ли да ходи, другите ли? Ами като може, да отиде? Защо не отива?
Водещ: Трябва да ви прекъсвам, милички, знаете какви са правилата…
Димитър Аврамов: Той е президент, като отиде там, кой ще остане на „Дондуков”, ще опустее „Дондуков”.
Кольо Колев: Ама идеята…
Водещ: Не искам да ги спирам, толкова е хубаво в момента.
Цветан Цветанов: Той е депутат на БСП, Калфин е депутат на БСП, как да отиде там?
Кольо Колев: Самата идея, че ти до един момент ще бъдеш президент, следващият момент хоп ставаш партиен водач, някак си е непродуктивна. Това няма да бъде оценено.
Димитър Аврамов: Ей това му кажете на Първанов.
Кольо Колев: Това трябва да го направят другите, Ивайло Калфин, Паскалев…
Валерия Велева: Ама те не стават.
Кольо Колев: Кой не става?
Валерия Велева: Не стават за такива водачи, каквито…
Кольо Колев: Водачи на хората, които търсят здрав разум ли? Напротив, чудесно седят.
Цветан Цветанов: Ако можеха, досега да са ги привлекли.
Валерия Велева: Досега биха станали. Сега, Ивайло Калфин е много интелигентен, много подготвен.
Кольо Колев: И смятате, че той няма да привлече хората?
Водещ:
Валерия Велева: Но той не става за този водач, за който има нужда в момента
Цветан Цветанов: Той е назначаем политик, той не е избираем политик.
Кольо Колев: Е, Таня, ти пак ми говориш за сърцето на Данко, за Бойко Борисов, ще изтръгнем така и ще…
Водещ: Добре, призовавам наистина да сложим крайна сметка. Таня, съжалявам, на мен ми е изключително приятно да слушам това, което си говорите…
Цветан Цветанов: Изобщо край ли ще сложим?
Водещ: Изобщо край трябва да сложим.
Цветан Цветанов: А не, само две думи, много е важно.
Водещ: Добре.
Цветан Цветанов: Аз съм категорично възмутена…
Водещ: Защо чак накрая?
Цветан Цветанов: Ами защото Кольо не мога да го прекъсна, ще се разсърди. Категорично възмутена съм от това, че президентът в момента се занимава с делегитимиране на институции. Това е най-голямото обвинение, което може да се отправи към него, защото би трябвало да крепи държавността. И този човек се занимава с неща, които не само не са му работа, които направо са възмутителни. Не е възможно един човек, както каза Митко, да има цялата власт в тая държава и да обяснява, че няма друг ресурс от свободните граждани, които на всичкото отгоре не бяха и свободни, ами зависими там при него.
Кольо Колев: Е това с властта малко…
Цветан Цветанов: Така е.
Валерия Велева: Просто създава условия да се говори по този начин Първанов и това е наистина твърде обезпокоително.
Димитър Аврамов: Или си президент на всички, или представляваш малка група хора, всичко друго е лъжа.
Водещ: Или си яйце, или си запъртък? Слагаме край на разговора. Благодаря ви много за това участие.

Пак ли Хачо?

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 06.08.2010

Проявленията на кризата у нас са доста по-различни от тези дори в южната ни съседка Гърция. Кризата там е озвучавана периодически от бурни протести, стачки, които блокират страната и дори туристическия сезон. Там гражданите ясно изразяват проблемите си, защитават неотклонно интересите си. В Гърция протестанти дори опожариха банков клон, саморазправиха се с банкови служители…
Докато у нас кризата се изразява мълчаливо – главно с увеличаването на "лошите кредити" в банките. Малко българи се солидаризират дори срещу високите лихви, които им пречат да изплащат задълженията си. Така българите показват, че няма накъде повече да стягат коланите.
Всъщност истинска стачка с обществен резонанс не е имало от учителската през лятото на 2007 г. Нямало е такава солидарност на една прослойка в обществото ни за защита на интересите на група от интелигенцията. Нямало е и такъв отпор от властта, омаловажаването на тази гражданска проява, наричана "седенка" или оплювана от платената журналистика.
Добре че Синдикатът на българските учители издаде всички публикации по повод стачката, та да не може да бъде замазана тази отвратителна покупко-продажба при формиране на общественото мнение. И това в демократична България… Явно има купуване на журналисти както купуване на гласове при изборите. Но какво да се чудим? Не може в страна, където цари корупция в държавата, журналистиката ни да е незасегната.
Впрочем истинската журналистика би трябвало да е настрани от всички тези покупко-продажби, но тук избуяха главно заместители на свободното слово. Кръгът се затваря, защото където журналистите обслужват интереси и почти няма мнения далеч от услужливостта на силните на деня, там трудно има общество – будно и трезво. Трудно има автентични граждански протести, дебат… Именно това се случи на България в тези 20 години демокрация. Затвореният кръг на псевдодемокрацията.
Днес дори и творците не бяха така солидарни срещу осакатяващата ги реформа в културата. Скачаха само тези, които пряко бяха засегнати, като Пловдивската опера например. Тази липса на солидарност даде знак, че творците ни до голяма степен са разбити и капсулирани в общности и така маргинализирани. Кризата по български създава и други шумове в системата
В публичното пространство се хвърля твърде много прах в очите на обществото. Публичният скандал, който отшумява без последствия, е една от най-разпространените форми на обществен дебат. Да вземем например изказването на Волен Сидеров в парламента, където той изложи няколко важни аргумента срещу медийни нередности. Първо, че водещ на предаване по БНР с тема действията на полицията не може да бъде бивш шеф на пресцентъра на МВР в предишно правителство. Ето един казус не за скандал, а за законово ограничение в медиите подобно смесване на две противопоказни дейности да не се допуска, за да се запази обективността. Дано тази забележка в целта не остане свързана само с яда на Сидеров към Диана Янкулова от БНР, а да регламентира извън зоната на конфликт на интереси журналистическата практика. Тази забележка остави на тръни и много журналисти, които тайно или явно си докарват добър доход освен журналистическата си работа и с това, че са пиари я на политическа партия или определен лидер, я на корпоративни интереси. Подобен скандал избухна неотдавна и с небезизвестната мадам В., но отшумя, без да промени нещо в правилата на професията на журналиста, а също и невъзмутимото перчене на Валерия Велева в стил бяла пеперудка.
Странно беше също, че именно Светла Петрова постави казуса за конфликт на интереси в журналистическата практика от екрана, може би забравяйки, че тя сама бе в крещящ конфликт на интереси като водеща на политическо предаване и като съпруга на Станимир Илчев, депутат и говорител на парламентарната група на управляващата доскоро НДСВ. А сега също е в конфликт на интереси г-жа Петрова! Сега пък нейният съпруг тихо си седи в Брюксел като евродепутат. Ето го лицето на българската журналистика – толкова рафинирано и арогантно, правеща се на обективна и граждански ангажирана, а всъщност затваряща си очите пред нередностите, които сама извършва. Без правила, строги и съвременни, явно промените няма да настъпят от само себе си.
Тревожно е и друго – че поставеното начало за написване на нов медиен закон показа отново уродливости от миналото. Сред гарантите на новия закон е и Хачо Бояджиев, не сте учудени, нали? Нищо, че бе оповестен като сътрудник на репресивната ДС. Старите муцуни, които половин век ни налагат спорната си естетика и морал, отново изскочиха да пишат новите правила. Тежко ни и горко! Лошото е, че така промените се отдалечават
и то сигурно някъде в далечината! Както в последните 20 години. Много скандали, много разкрития, а никакви нови правила в публичното пространство.
Тук не мога да подмина и видния представител на "балансираната" журналистика Бойко Василев от БНТ. И той говори на дебата за новия медиен закон. С половин уста, както правят всички конформисти като него, каза, че не може обществената телевизия да е толкова бедна.
Пардон, драги ми г-н Василев! БНТ не е бедна, а в момента ограбена и с огромен дефицит от 15 милиона лева. Бойко Василев иска да замаже нередностите на Пръмова, под чието партийно крило той приспива народа ни с неговата неописуемо скучна "Панорама". За бедната БНТ се говори 20 години, а вътре доста добре си живуркат подобни нямащи нищо общо с журналистиката мазници като Бойко Василев и подменят представите на аудиторията. И 20 години грабителите и псевдожурналистите не са наказвани и отстранявани?!
И така – факт е кризата на доверието в обществото ни, кризата на авторитети, кризата на свободата на словото у нас, страната на 68-о място в световната ранглиста за обективни медии. Всичко случващо се е особено опасно в ситуация на криза, когато българите имат само един коректив – мнението на Европа.
А ние самите нямаме воля и енергия да създадем корективи на самите себе си, истинска журналистика и медии. Може би затова дълго още ще си кютаме в криворазбраната ни цивилизация.

Стр. 26-27

Интервю с Велислава Дърева и Калина Андролова, журналисти

БНР, 12+3 | 2010-05-31 | 18:45:09

Водещ: Полемиката между министър-председателя Бойко Борисов и президентът Първанов е в нова фаза на обвиненията на Първанов за натиск върху медиите. Началникът на кабинета на премиера, знаете, изпрати писма до всички главни редактори на медиите с въпрос оказан ли е натиск върху тях и какво мислят за намаления състав на СЕМ и на КРС. Прочетохме и чухме отговорите на почти всички главни редактори. По темата в „12+3” за блиц интервю поканихме журналистите Велислава Дърева и Калина Андролова, добър ден на двете.
Велислава Дърева: Добър ден.
Калина Андролова: Добър ден.
Водещ: как ви изглежда на двете писмото до главните редактори на медиите и има ли основание за безпокойство, според вас? Г-жо Дърева.
Велислава Дърева: Аз мисля, че това е нещо недопустимо, което се случва. Такова чудо не се е случвало никога, не се е случвало дори по времето преди 10 ноември, Тодор Живков не си е позволявал това.
Водещ: Защо?
Велислава Дърева: Защото аз смятам, че това е едно невероятно лицемерие, което просто умът ми не го побира. Това означава вълкът да попита агнетата, „Вие чувствате ли се застрашени от мен? Страхувате ли се, че аз нещо искам да ви изям?” Това е този въпрос. Това е изключително недостойно. Първо, медиите са тези, които създадоха Бойко Борисов, те с голяма радост се оставиха да бъдат прелъстени от него и сега той ги превръща в инструмент на своята лична битка, което за мен е…
Водещ: Не смятате ли, че Борисов е първият премиер, който се съобразява с медиите, че медиите влияят на решенията?
Велислава Дърева: Не, аз не мисля, че медиите влияят на решенията ни най-малко, просто това правителство има един особен начин на работа, някакъв табиет странен, обявява някакви идеи, след което се отказва от тях. На всеки пет минути се отказва от нещо, което току-що е съобщил, никой не може да разбере каква, в крайна сметка, е неговата политика и какви са целите на тази политика. Така че според мен не медиите са тези, които влияят, а те се използват като някакъв инструмент, първо в личните битки и второ играят ролята на социологическа сонда, но не съм убедена, че с тези социологически сондажи, ако можем така да ги наречем, правителството се съобразява ни най-малко с нещо се съобразява правителството. Тоест страхът да бъде критикувано преди всичко.
Водещ: Нека да чуем мнението и на Калина Андролова. Здравейте, Калина.
Калина Андролова: Здравейте. Сега, аз първо искам да подчертая нещо много интересно и фрапиращо и това е съществената разлика в политиките на обществените медии, така наречените обществени медии или държавни, както искате, и корпоративните медии. Тук има един много сериозен разрез между тях, което е много странни, тъй като обикновено се смята, че обществените или държавните медии, ползвайки бюджети са доста по-лоялни към правителствата, които са към определения момент. Но аз искам да кажа нещо от моя собствен опит. Първо аз имам една коментарна рубрика в съботното предаване на Петър Волгин „Деконструкция”, в която рубрика понякога съм особено и наистина особено критична към министър-председателят Бойко Борисов.
Водещ: И сте нямала проблем нали?
Калина Андролова: Да, и ако трябва да призная съвсем откровено и искрено, че непрекъснато очаквам от страна на ръководството на Националното радио някаква забележка да изстрелят към Петър Волгин, но това не се случва. Истината е, че това не се случва, мога да го заявя наистина със възхищение и да го установя, и дори сега, когато премина изборът за генерален директор и г-н Валери Тодоров, логично е трябвало да бъде доста по-внимателен към властта, никакъв натиск не е имало и не е оказван.
Водещ: Аз също мога да кажа, аз от шест месеца работя, не е имало натиск, но вие правите някаква разлика между корпоративното.
Калина Андролова: Знаете ли, аз наистина поздравявам Валери Тодоров, защото има особена смелост да предоставя на журналистите изключителна свобода, но искам да подчертая нещо, именно това, за което говори и Велислава Дърева и на мен ми е пределно ясно за какво става дума, защото политиката в корпоративните медии и манипулацията там е много сериозна. Много сериозна и не случайно на пръсти се броят публицистичните предавания в частните медии. Просто частните медии са откровено опитомени от страна на правителството през различни лостове, от приятелски отношения и договорки до бартерни сделки и вие няма да ме чуете, аз ще ви запазя статуквото, примерно. Това напълно важи за медийната група на държавните средства, знаете вложени в Корпоративна банка. Това е особен скандал и за това нещо ще се рови и ще се говори по-нататък във времето, абсолютно съм сигурна. И всъщност това е контрол, един взаимен контрол, една симбиоза – аз на вас, вие на мен, тоест контролът не трябва да се разбира в толкова тесен смисъл вдигам телефона и ви казвам: вие сега какво казахте за мен? Контролът е нещо много по-широко и извън директния смисъл. Аз ходя на сарми на рождения ден на Валерия Велева, значи Валерия няма да напише нищо лошо за мен, нали така? Или аз ще уредя нещо на главния редактор на еди кой си вестник или телевизия, срещу което той ще е добре настроен към мен и няма да пише за моите гафове. Това е своеобразно купуване на медиите по един или друг начин.
Водещ: Но това не е натиск от правителството.
Калина Андролова: Освен това всички знаем, че в България има рекламен бос и много по-лесно е да се разбереш с един рекламен бос, който контролира рекламните потоци към всички частни медии, отколкото да се разбираш поотделно с всички главни редактори. Това просто не бива да се крие. И това е факт. Натискът от правителството е по този начин. Аз ви казвам, специално към частните медии. Те се купуват по друг начин. Не е нужно натискът да е спуснато нареждане като по време на тоталитаризма. Това са едни приятелски отношения. Тук са шепа хора, всички се познават и си ходят на коктейлите и на купоните. И най-странното е, че в момента наистина държавните или обществените медии са наистина най-свободни, най-либерални. И аз поздравявам и Юлияна Пръмова, и Валери Тодоров за начина, по който се държат със служителите си.
Водещ: Госпожо Дърева?
Велислава Дърева: Да, слушах внимателно Калина Андролова. Аз мисля абсолютно същото. Изумително е например, за някои хора, за много повече хора е изумително, че точно Българското национално радио и Българската национална телевизия са наистина много по-свободни и аз също мога да гарантирам, че няма цензура при тях. В същото това време обаче в частните издания нещата наистина изглеждат по съвсем различен начин. Защото така, както Бойко Борисов, по-точно не той, а неговият съветник и шеф на кабинета формулира тези въпроси. Интересно е на кого задават тези въпроси. На собствениците на вестниците, частните медии, на издателите, на главните редактори, на шефовете на отдели или на журналисти? Това е сериозният въпрос. Естествено собствениците на вестници, говоря за частните медии, никога няма да кажат, че някой упражнява контрол върху тях, защото те държат да бъдат в много добри отношения с властта, тъй като това на тях има дава всякакви други възможности. Знаете чудесно, че всеки, който има едни пари, в един чудесен момент се оказва горд собственик на няколко вестника, на телевизии, списание или каквото ви хрумне. Той зависи от своите пари, т.е. от тяхното количество, от начина, по който са придобити, от биографията на тези пари, държи тези пари да се преумножават, а това може да стане само като си в добри отношения с властта. Иначе няма как да се случи.
Водещ: Добре, не е ли полезно според вас, че това писмо ни кара да говорим за тези въпроси?
Велислава Дърева: Не ви чух.
Водещ: Казвам, не е ли добре, че след това писмо започваме да говорим за собственост на медиите и въобще да дискутираме тези въпроси.
Велислава Дърева: Мисля, че ние говорим много преди това за собствеността на медиите. Много пъти е поставян този въпрос. Лично аз съм го поставяла, вече не знам колко пъти съм поставяла тази тема за разискване. Но някакси няма желание тя да бъде обсъждана. Това, което според мен ще се случи е, че повечето издатели ще отговорят, че разбира се върху тях няма абсолютно никакъв натиск.
Водещ: Те отговориха вече, да.
Велислава Дърева: Да, да, всичко е чудесно и прекрасно. Т.е. властта ще получи този отговор, който иска да получи. Което е естествено.
Водещ: Нека да дадем последни минути на Калина Андролова. Какво ще се случи?
Калина Андролова: Мисля, че писмото е да, малко риторично. Но на мен ми е интересна тази трета точка в това писмо – как се тълкува решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС. Според мен много по-лесно се манипулират 5 членове, отколкото 9. Това е ясно за всички. Така че общо взето всичко се прави, за да се ореже президентската квота в СЕМ. Но на мен ми е интересно друго. Сякаш настоящият президент ще векува. Нали утре ще дойде друг президент. И общо взето съм съгласна с констатацията на президента, че това управление прави персонални закони и промени в законите според ситуацията и въобще конюнктурата, която е удобна на управляващите. Честно казано, това е…
Велислава Дърева: Може ли и аз да добавя две думи?
Водещ: Да, последни думи, защото наистина трябва реклама да звучи.
Велислава Дърева: Две думи за СЕМ. Само това искам да кажа, че целта е разбира се чрез този орган, чрез СЕМ, да бъдат подчинени политически електронните медии. То това е целта. Както е тръгнало, утре някой, а може би вече, работи върху закон за печата, който всъщност би бил закон за цензурата. Това е за което говорим.
Водещ: Да. Велислава Дърева и Калина Андролова – техните мнения чухте.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 27.03.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-27
 
Каквото и да си говорим за пантофите, става дума за пари. От понеделник заглъхва ехото на 1.5млн. хонорар. И всъщност това е новината. Защо обаче хронологията, която публикува Труд днес, в нея се казва, че тази новина е дошла докато Валерия Велева е била официално в отпуск, не става много ясно. Очевидно е, че пантофите правят разстоянието между журналистите и политиците неприлично близко. Иначе всички знаем какво би станало ако политиците бяха журналисти. За съжаление обаче това не променя факта, който никой до сега не опроверга. Има търговия с политическо влияние и тя се вижда в този изплатен хонорар. Не е маловажно да се разбере обаче защо точно сега този хонорар беше изваден на бял свят и колко други изплтени хонорари има още, на кого са изплатени. Инак ще си остане съмнението за Поръчки. Най-ужасното родилно петно за професията, без да броим липсата на дистанция. И още нещо – дали не е дошло времето да се регламентират специалните пратки, които пристигат в журналистическите пощенски кутии. Да, източниците трябва да си пазим, но трябва да ги знаем. Инак няма как да разберем кога и как някой ни вкарва в някаква схема. Каква би могла да е сегашната? Ами например непопулярните антикризисни мерки, за които се говори от 10 дни, но никой още не знае какви са. Защо ли? Защото непрестанно излизат новини еднодневки за една или друга рестрикция. Кой е изслушан, чии предложения ще бъдат приети и защо. Ето това трябва да стане ясно. Но тези неща никой не праща по пощата на журналистите и те трябва да получат отговорите колкото и да е трудно това. Да, виновните трябва да си понесат отговорността, по възможност съда и ако не е особен проблем – по-скоро. Всички ние, които ще плащаме трябва да знаем защо ще плащаме и какъв ще е ефекта ако платим. Инак дори таланта на Дариел Фон няма да помогне и хората може да започнат да скандират – Няма да платим, няма да платим. Разбира се ефекта от това занимание, както винаги ще бъде съмнителен и накрая ще излезе, че ще платим повече. За това трябва да знаем не само заради кого се налага да платим, а и на кого. И той какво ще направи за нас – вечните платци. Тази седмица продуцентите останаха изненадани. Рейтинговите им реалити занятия не се оказаха особено успешни и за това те решиха да покажат какво би станало ако те пък са журналисти. Едно реалити предяви претенцията за авторство върху дискусията за медийното законодателство. Може би защото обича да представя себе си като виждащо всичко. Към шумните медийни разправии може да се причисли и конфликта с участието на Лечков и КАТ. Мисля си дали медиите са за това – за да се разбират пред прожекторите нарушители и санкционираща институция. Има нещо особено странно в този повтарящ се сюжет с различни участници. И сюжета ще се повтаря докато не разберем, че правилата важат за всички, без изключение. И пак ще си говорим за конфликт на интереси, за търговия с влияние и поръчки, а това говорене пречи на всички ни. Как да бъде прекроено медийното законодателство, прогноза днес ще направи Радомир Чолаков от вестникарска група България. Повече за медийния скандал на седмицата ще научим от Валерия Велева от в.Труд. Какво разбрахме от многото дебати за антикризисните мерки – повече популизъм, повече лични интереси или икономическа логика имаше? За това ще говорим с Галя Прокопиева от в.Капитал. добре дошли в "Клубът на журналистите".

Добър ден на медийния експерт Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ: Към медийната врява от седмицата можем ли да причислим амбициите на продуцентите, занимаващи се с реалити сюжети да бъде променено медийното законодателство и наистина ли тези промени трябва да трупат рейтинг?
Радомир Чолаков: На мен честно казано ми се говореше днес наистина за медийния скандал на седмицата, който във всички случаи е откритото писмо на г-н Доган.
Водещ: И до него ще стигнем. Обаче първо нека поговорим принципно за правилата. Защото май това рядко се случва и като че ли трябва да се случва по-често.
Радомир Чолаков: Ами вижте, аз даже бих казал, че малко повече говорим за правилата от колкото трябва или за законодателството. Не знам дали сте забелязала, но винаги, когато някъде възникне проблем, винаги някой казва – абе законодателството ни не е наред, ще трябав да променяме законодателството. Аз и друг път свъм го казвал, че гласовете, които непрекъснато твърдят, че трябва да се променя законодателството, те са гласове, които обикновено искат да прикрият някаква немощ на изпълнителната власт или някаква немощ на отговорните административни фактори да решат просто проблемите. Много лесно е за един чиновник вместо да реши един проблем, да започне да твърди, че има проблеми в законодателството, с което проблема се прехвърля в законодателния орган, който както знаем се състои от 240 души, които не носят отговорност, могат да го протакат във времето, могат да го решават или да не го решават. И струва ми се, че по тоя начин се замърчкват въпросите. Има хиляди неща, които мгоат да се решат в България за 2-3 дена, но ние винаги казваме, че има законодателен проблем, за да не ги решим.
Водещ: Обаче къде отидоха медиите в резултат на цифровизацията и къде останаха правилата, които регламентират дейността им.
Радомир Чолаков: Ами аз да попитам къде отиде цифровизацията? Не знам дали си спомняте, че миналата година бяха издадени два лиценза за цифрови мултиплекси, беше променено законодателството в края на мандата на Тройната коалиция, на форс мажор. Не знам дали си спомняте, но през месеците април и май на 2009г. Медийните закони бяха променени 5 пъти. 5 пъти. За да може да се създадели условия за бърза цифровизация. След което в рамките на 1 седмица в периода на изборите бяха дадени два лиценза, за цифрови мултиплекса, общо 5 мултиплекса, къде са тези мултиплекси? Къде е цифровизацията? Аз мога да ви кажа, че тези лицензи бяха издадени абсолютно незаконно и абсолютно противоконстуционно.
Водещ: Е те за това бяха отменени.
Радомир Чолаков: Не бяха, не. Още не са. Айде къде са тия мултиплекси, къде са милионите инвестиции, къде са тия, дето щяха тука… мед и масло щеше да тече от ефира и да има по 100 програми. Къде са? Някой просто не може да го направи, казвам ви. Иска, ама не може. Не му е виновно законодателството. Този същия си промени законодателството 5 пъти за 4 седмици. И не може да го направи.
Водещ: Да, и тогава имаше и съмнения, спомняте си сигурно как търсехме промените, защото те бяха в един по-конспиративен режим…
Радомир Чолаков: Да. Ето виждате…
Водещ: Но това е зад гърба ни. Самите медии сами по себе си полагат някакви усилия, на тях до колко липсата на законодателство им пречи?
Радомир Чолаков: Знаете ли, аз напоследък стигам до извода, че всъщност това, което на всички пречи е справедливост. И някакви честни прозрачни условия за работа. Вижте, какво да ви кажа, когато бихме казали, че законодателството не е добро и трябва да се промени в някаква посока, може би трябва да кажем в каква посока иска да се промени то. Ерго какво ние искаме да се случи. Сега, аз откровено да ви кажа, все пак от 20-тина години се занимавам с тази материя. Вярно е, че медийното законодателство е зле скроено. То беше грешно изработено, грешно измислено, силово наложено. Но за изминалите години медиите някак си се понагласиха. Имах да ви кажа една драма, чисто човешка. Преди 10 години започнах на всеки форум, на Който участвам, на който има представители на ведомстовто по съобщенията да искам, за Бога, на магистралата да слушам нормално радио. Аз не искам промени в медийното законодателство. Искам да слушам нормално радио. Значи като хвана една станция, да не ми се намесват още 20. В момента се връщам от Бургас за София и да ви кажа радиото, което слушам само два пъти се наложи да му сменя станцията, което значи, че има някакво положително развитие. Утре ще бъда в Родопите, ще видим там каква е ситуацията. Та ако говорим за някакъв регламент, за раздаване на лицензи, регламент за някакви отношения между държавта и медиите, мисля, че първо че лицензите вече са раздадени и няма какво да се раздава повече. В момента явно става някакво вътрешно преструктуриране на пазара, обединяват се веригите, окрупняват се медиите, стабилизират се финансово между другото…
Водещ: ЕТо за това да ви попитам, нещо и за собствеността все пак. И за откритостта на тази собственост? Или това е мисия невъзможна?
Радомир Чолаков: А, не, …
Водещ: Говорили сме с вас, но…
Радомир Чолаков: Говорили сме, да, и наистина нека пак да кажем – тя собствеността е ясна. Има я в търговския регистър.
Водещ: За всички ли е ясна?
Радомир Чолаков: Да. За всички е ясна. С изключение примерно в печатните медии за 2-3 парцала в малки градове в провинцията, които са безотносителни към медийната среда.
Водещ: Трябва ли да Има изключения?
Радомир Чолаков: Ама вижте, то пак е въпрос на воля на изпълнителната власт. Примерно министъра на културата може да направи така,ч е въпросните 2-3 вестничета, на които не са им ясни собствениците… тоест … те са ясни, ама не са ги отпечатали. Та на въпросните 2-3 вестничета министъра на културата ако реши, за 2 седмици може да ги спука от глоби и да ги накара да си кажат. Не е … проблема, пак искам да го подчертая, колежке, е на воля на изпълнителната власт да приложи действащите закони.
Водещ: А как да бъде мотивирана изпълнителната власт да прояви воля и да приложи тези закони?
Радомир Чолаков: С натиск.
Водещ: От къде да дойде този натиск?
Радомир Чолаков: От нас.
Водещ: Как да го направим?
Радомир Чолаков: ЕТо така. Говорим си с вас… Не, вижте, знаете ли, то може би… де да знам, и от възрастта ли човек започва да помъдрява, но … напоследък започнах да си поставям малки цели, малки задачи, някакви конкретни неща, които като ме дразнят бих искал да бъдат променени. Опитвам се да събера известна обществена енергия, излизам в медиите. Примерно преди Нова година не знам дали си спомняш, тогавашните промени на медийния закон за радиото и телевизията имаше еднамного странна разпоредба, че БНТ може да прави копрограми с частни физически лица.
Водещ: Имаше, да.
Радомир Чолаков: Имаше. Написахме няколко статии, упражнихме известен натиск и в крайна сметка тази разпоредба падна. Няма я. БНТ съжалявам, няма да прави частни копрограми с частни физически лица.
Водещ: А това, което днес сте написали за авторскит права и фирмите, които ги.. тоест сдруженията, които се разпореждат с тях по един доста непрозрачен начин, между другото тема и на "Клубът на журналистите" от преди няколко броя. Смятате ли, че там може да има промяна? Може да има прозрачност?
Радомир Чолаков: Може да има, разбира се, може да има.защото … вижте, аз съм го казал днеска. Електронните медии в България в голямата си част плащат едни (?) за авторски права, които аз твърдя, че за БНТ и БНР сумарно са 2млн.лева годишно, най-малко.
Водещ: Като Имате предвид,ч е БНР е един доста голям продуцент, да не кажа най-големия продуцент.
Радомир Чолаков: Така, включително, най-големия продуцент. Апропо … вие тези пари ги плащате на едни авторски дружества, които трябва да ги очисляват между авторите и продуцентите…
Водещ: Обаче тези сдружения… те казват, че не било морално.
Радомир Чолаков: Кое не е морално?
Водещ: Ами радиото да участва.
Радомир Чолаков: Най-големия платец не е морално да знае къде му отиват парите?
Водещ: Така казаха, да.
Радомир Чолаков: Аха. Еми… чудесно, вие съгласна ли сте с това?
Водещ: Ами разбира се, че не.
Радомир Чолаков: Ами ето, виждате ли. Значи става въпрос за капчица здрав разум. Става дума за една група хора, между другото те са ми и приятели, ние ги знаем поименно, като говорим за анонимност. Няма анонимност тука. Хора, които са в медийния, в музикалния сектор от последните 20 години и които използват едно несъвършенство в закона за авторското право, в което се казва, че ползвателите на авторски права, ако кажем в случая радиата, които ползватмузика, трябва да плащат авторски очисления и понеже не могат да ги платят на Майкъл Джексън или на Мадона или на Андрю Лойд Уебър, ги плащат на едни дружества посредници, които после се разплащат с авторите. Та значи дупката в законодателството е, че пише,ч е има такива дружества, но не пише как трябва да функционират те. Поради което тези дружества оставят едни огромни черни кутии, в които потъват едни огромни пари, ние искаме да видим бележката, с която Андрю Лойд Уебър си е получил парите от България.
Водещ: Но тъй като няма предвидена санкция за отчетност на тези сдружения, тази бележка с вас няма да я видим. Аз съм склонна да се обзаложим.
Радомир Чолаков: Ето в момента тука вече ще се съглася с вас. Наистина това е вече законодателен проблем. Има просто една празнота в закона за авторското право, още 1993 допусната, и съм съгласен, че ето, това е един законодателен проблем, който трябва да се реши на законодателно ниво, закона трявбва да се промени, може да се промени, ясно е как трябва да се промени. И аз не виждам какво има да го коментираме тука. Както радиото дава примерно половин или един милион лева годишно за авторите, радиото националното може да отиде при министър-председателя и при министъра на културата и да каже – искаме вие да направите регламента, според който ние да видим тези държавни пари стигнаха ли до адресатите си. Какво неморално има, какво нелогично, какво… какво има да го усукваме изобщо. Разбирате ли? Ей такива някакви малки проблеми, те са много големи във финансово изражение и за хиляди автори между другото това е огромен проблем. Но да кажем на фона на обществените сътресения това е един нищожно малък проблем, който можем да го решим нанистина за една седмица.
Водещ: Така е, лошото е, че това не се случва. Надявам се след малко да ви е интересно да научите още подробности за най-шумния медиен скандал на седмИцата от Валерия Велева.
Радомир Чолаков: Аз много държа, защото имам отношение към него в две качества и ще съм ви много признателен ако мога да взема отношение.
Водещ: Аз също ще ви бъда благодарна да чуя коментара ви.

Добър ден на Валерия Велева от в.Труд.
Валерия Велева: Добър ден.
Водещ: Какво трябва да е здравословното разстояние между журналистите и политиците? Нека от тук да започнем.
Валерия Велева: Достатъчно голямо, за да може журналистите при всички удари върху политиците да могат ад се изправят и да продължават да вървят напред.
Водещ: Днес Труд публикува хронологията на скандала. Защо се казва, че новината за хонорара от 1.5 млн. е дошла докато сте били в отпуск?
Валерия Велева: Защото аз наистина бях в отпуск.
Водещ: В смисъл защо това е важно.
Валерия Велева: Защото до колкото разбирам г-н Доган в писмото, което той е изпратил сезира, че аз съм авторката на информацията. Аз съм авторката на Коментара във връзка с тази информация.
Водещ: Да, той излезе в сряда мисля.
Валерия Велева: Да, точно така. Защото писмото на г-н Доган не дойде след публикуването на информацията, а дойде след публикуването на коментара.
Водещ: Този път няма да искате интервю от Доган, а съд. Защо?
Валерия Велева: Този път ще се срещна с г-н Доган в съда. Заради клеветите и инсинуациите, които той публикува в своето писмо.
Водещ: Как ще стане доказването на факта, че писмото е до вас?
Валерия Велева: Това е вече… вижте, това е елементарно. Няма … разбира се, че той си е оставил една вратичка, за да може да се измъкне. Но аз смятам, че това не е толкова.. този въпрос съществен. Съществен е въпроса за това, че един политик си позволява да държи безпрецедентен тон с опит за заплахи към един журналист и това нещо се случва във време, в което ние сме вече членове на ЕС. Тогава, когато всички ние трябав да спазваме демократичните норми., така че това е нещо, което всички журналисти трябва да обърнат и към себе си. И искам да ви кажа, че аз съм била безкрайно критична към всички български политици, към Жан Виденов, към Иван Костов, към Симеон Сакскобургготски. Те би трябвало да ме обесят за моите коментари.
Водещ: Искам да ви помоля да коментирате един въпрос от това въпросно писмо. „Защото не ти платихме, нали”. Как го разбирате, как го коментирате, как го тълкувате?
Валерия Велева: Не ви разбрах, прощавайте.
Водещ: ”Защото не ти платихме, нали”. Цитирам ви еидн въпрос…
Валерия Велева: Ами точно това е клеветата.
Водещ: И тя има как да бъде оборена в съда, според вас?
Валерия Велева: Разбира се. Просто той трябва да докаже.
Водещ: Нещо за виртуалната реалност да се създават новини, за това да кажете…
Валерия Велева: Ами той продължава да… според мен това е опит той да се оправдае за това, че са взети тези пари, че е взел тези пари.
Водещ: Всъщност до сега никой не опроверга таиз информация, нали?
Валерия Велева: Точно така, до сега никой не е опровергал тази информация.
Водещ: Дали не е дошло времето да се регламентират специалните пратки, които пристигат в журналистическите пощенски кутии и да е добре да знаем кои са ни източниците, за да не попадаме в схеми?
Валерия Велева: Аз не мога да разбера какво значи специалните пратки да бъдат регламентирани. Нашите източници са публични, според етичния кодекс, и ние сме длъжни да ги оповестяваме.
Водещ: Не винаги са публични. Понякога се получават…
Валерия Велева: В случая източника за доходите на г-н Доган е публичен. Това е неговия договор. Който ние цитирахме.
Водещ: Да. Нека сега да включим в нашия разговор и медийния експерт Радомир Чолаков. Сега с радост бих чула и вашия коментар, г-н Чолаков, безспорно това е медийния скандал на седмицата.
Радомир Чолаков: О, да, и на мен ми се струва, че той ще има много дългосрочни последствия и ще отеква дълго време и в учебниците по журналистика включително. Вижте, аз имах възможност да кажа на Валерия Велева лично, сега с още по-голямо удоволствие ще го кажа публично. Аз изказвам истинските си адмирации към нейната статия. За мен това, което Валерия написа като политически анализ и като политически коментар е може би един от най-добрите десет текста на последните 20 години. Искам да ви направя … искам да ви обърна внимание, че в момента никой не се занимава с обстоятелството и някак си на никой не му прави впечатление, че г-н Ахмед Доган реагира публично не на информацията, че той е получил консултантски договор за 1 млн.лева, а на един политически коментар. Има нещо в този коментар, което него го е извадило от кожата, не информацията, а мнението. Ние с вас знаем от памтивека, основно журналистическо правило. Фактите са свещени, коментарите са свободни.
Водещ: Така е, да. Така би трябвало да бъде.
Радомир Чолаков: Никой не Коментира факта, всички в момента коментират нещо, което повечето не са и чели, а аз ги съветвам много бързо да го направят. и то е политическия коментар или личното мнение на журналиста, на гражданката Валерия Велева. Според мен започна веднага една много странна подмяна и много ние медиите я правим тази подмяна, Валя Велева бива обвинявана за това, че има мнение за това що за човек е Ахмед Доган. Извинявайте, но няма как да сме съгласни с това нещо.
Водещ: Защо се получава това обаче?
Радомир Чолаков: Ще кажа нещо еретично може би< защото новината, че един политик е получил комисионен договор няма нищо изненадващо. Ние някак си толкова сме свикнали, че си казваме – еми хубаво, да, е то е ясно, ние всички го знаем, какво толкова. Но виж, обвинението на един политик срещу един журналист, че евентуално има там нещо скрито и задно – охо, ето това е вече новината и ние сега с ехвърляме върху твърдението на политика срещу журналиста, без да разберем какво точно е направил журналиста и какво точно ни е казал. Впрочем не знам дали това е новина чак, но все пак временно заемам длъжността председател на комисията за журналистическа етика в печатните медии и съм помолил колегите в понеделник да се съберем, за да анализираме казуса. На мен ми се струва, че е много наложително етичната комисия да вземе отношениеточно по този въпрос и да изрази позицията на журналистическата гилдия по казуса. Валерия Велева не е поканена, няма да участва в тази комисия. Но ако мога само да вметна и още нещо. Не бих и препоръчал, ето правя го публично, да съди Ахмед Доган. Това е етичен въпрос, който според мен гилдията има достатъчно ресурси да реши сама и да остави нещата на правилната плоскост. Първо не ни отива да се влачим по съдилищата. Второ, тези дела се доказват със свидетели. Аз нямам доверие в случая, че няма да има лъжесвидетелстване.
Водещ: Ами благодаря ви за този коментар. Ние наистина ще очакваме новини от етичната комисия в понеделник, която ще излезе със становище, надявам се, по този случай. Зблагодаря на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Дай Боже, да. Но моля ви, много ви моля, става дума за мнение на граждани. Не може гражданин да бъде изтезаван за това, че има мнение. Дайте да видим кой е факта. И да дълбаем върху факта, не върху мнението.
Водещ: Ами лошото е, че факта се загуби в резултат на коментарите. Благодаря. Радомир Чолаков.
Добър ден на Галя Прокопиева от в.Капитал.
Галя Прокопиева: Здравейте.
Водещ: Да кажете и вие вашия коментар за медийния скандал на седмицата?
Галя Прокопиева: Аз се замислих, исках да ви направя знак да попитам Радо Чолаков дали има намерение да направи открито заседанието на етичната комисия, защото това ще е една много интересна дискусия и аз намирам факта, че комисията заседава на закрити заседания за недобър. Защото тези … първо журналистиката жестоко страда последните години от липса на доверие. То до голяма степен не е и неоснователно. И начина да направим разграничението между добри и лоши практики в журналистиката е да говорим за конкретни казуси с аргументи – защо това е добро и зщао другото не е добро. И за това смятам… но това е друг разговор, който бих провела и с него и с колегите, че тези заседания трябва да са открити и да бъдат отразявани по-активно в медиите.
Водещ: Ето сега ще можем да попитаме г-н Чолаков, Галя Прокопиева ви предлага, г-н Чолаков, да направите открито това заседание в поенделник? Открито за медиите?
Радомир Чолаков: Ами да ви кажа като нищо. В понеденик едва ли имаме готовност, в понеделник ще се съберем с колегите, за да нахвърляме мнения, но като нищо можем да продължим с едно открито заседание във вторник.
Водещ: Ами ние щ е следим това заседание. Благодаря ви за бързата…
Радомир Чолаков: Благодаря ви и аз.

Водещ: В "Клубът на журналистите" сме с Галя Прокопиева от в.Капитал. може ли да се опитаме да отгатнем какви ще бъдат наистина антикризисните мерки, 10 дни говорим и никой не ги знае. Защо така се получава?
Галя Прокопиева: Ами те са толкова очевидни какви трябва да бъдат. В същото време са неудобни, някак си политически са неудобни. Не е политически продаваемо да намаляш заплати, да свиваш бюджети, да се отказваш от разходи. И това е по същество проблема. Въпроса е дали правителството в лицето и на премиера, защото той до голяма степен в крайна сметка явно ще има думата, ще прояви достатъчно смелост да вземе мерките, които трябва. Или ще потърси компромисен вариант. Сега, избора какъв е. Има 2 варианта. По-здравословния и дългосрочно добрия е точно това, което казвма –да се съкратят разходите, да се свият заплатите в бюджтната сфера. Това са едни много големи неефективни дейности, които ни се трупат н аглавите на всички работещи и ние ги издържаме с данъците си. Дългосрочно това трябва да се реши, за да можем в момента всички, които работиМ, аз говоря за хора и за фирми, ние в мометна изкарваме много трудно доход, защото има криза и т.н И за да може цялата тая икономика по-бързо да се възстанови трябва да бъдем облекчени. Горе долу по същество това е. Избора на политците да направтя това, да бъдат намразени от определени слоеве, да си загубят рейтинга. Или това, което вероятно също ще се случи, защото вече стана твърде късно – да вдигнат данъци и да си съберат повече приходи. И най-лесния данък от тази гледна точка и най-правилно в крайна сметка да бъде вдигнат е ДДС. Тоест аз съвсем не изключвам ДДС да бъде вдигнат. Защото ако всичко това, за което говорим беше направнео преди 6 месеца, каквато беше заявката на правителството, сега вероятно щяхме да преминем през тези месеци без да се налага да се вдигат данъците. Но бюджета, той е много близко до семейния бюджет, той е.. как да каж, една и съща е логиката. Има приход, разход, разликата е или спестяване или дефицит.
Водещ: Не можеш да харчиш повече от колкото имаш. По просто казано.
Галя Прокопиева: Не, то може, ама трябва да се взимат заеми и т.н. Но в момента ние не можем да си го позволим, защото искаме да кандидатстваме за еврозоната и съответно трябва да Покажем, че сме финансово стабилни. Това е проблема. Но няма приходи, намаляха заради кризата. Никой не свива разходите и ето го въпроса.
Водещ: Но снощи като че ли се прояви едно колебание по отношение на еврозоната. Дали това няма да бъде големия компромис?
Галя Прокопиева: Ами тук вече не зависи от нас, за жалост. Нямаше… поне моето усещане е, че това сди беше доста ясна цел на това правителство и правилно, защото това е дългосрочно решение за стабилността на България. Но за жалост в самия ЕС текат други процеси, заради които може би ние няма да успеем и все по-вероятно така изглежда, и проблема е знаете с Гърция, която е член на еврозоната, но не спазваше финансовтие правила. Направи това, което ние сега се опитваме да не направим. Големи дефицит и т.н. и в момента тя се тълкйува като едва ли не заплаха за еврозоната и вътре самите страни членки нямат огромно желание да приемат нови държави. Особено такива… гръцки тип.
Водещ: Колебливи по отношение н аспазването на правила, нека така да го наречем. И понеже си говорим за стандарти вжурналистиката няма как да не ви попитам, сигурно на вашето издание му е по-трудно да пише за тези неща?
Галя Прокопиева: За икономика ли? Не, защо?
Водещ: Да. Ами … как намирате баланса, бягате от подозрението в конфликт на интереси…
Галя Прокопиева: Не, дефинирайте ми подозрението, за да ви Отговоря.
Водещ: Ами все пак вашия съпруг е в Съюза на работодателите.
Галя Прокопиева: Ами това е публична организация. Като ходят да заседават ги снимат непрекъснато,…
Водещ: Всички.
Галя Прокопиева: Всички, да. Позициите ги има на хартия. В същото време от както го има Капитал, ние сме вестник на частното предприемачество. Аз тотално не виждам конфликт в това. Напротив, доста легитимност и пишем в интерес на предприемачеството.
Водещ: Искам да кажа, че когато нещо е обявено, то тогава няма място за подозрения може би. Това имам предвид.
Галя Прокопиева: Да, не, просто аз нямам никакъв вид притеснение. Даже не знам какво ме питате. От гледна точка на това… искам да ви кажа, че достъпа ни до информация за това какво се обсъжда е доста еднакъв с всички други медии. Ние просто сме смея да твърдя най-добрия екип, който разбира най-много от тези теми. Така че това е, което ни помага.
Водещ: Разбира се, че това е нещо, което е хубаво да се знае, защото иначе остават… знаете, много лесно поникват подозренията, в нашите среди особено.
Галя Прокопиева: Ние говорим за публична политика. В смисъл ако можете да ни заподозрете в нещо, … нашата позиция винаги е била, че трябва държавата да не изземва много от данъкоплатците… още от първия брой на Капитал е така. Така че доста сме консистентни и няма какво да се размине.
Водещ: Нека сега да се опитаме да кажем, кой беше изслушан в тези 10 дни по отношение на тези рестрикции? Имаше ли неизслушани страни?
Галя Прокопиева: От кого?
Водещ: От всичките слушания, които се правеха, непрекъснато излизаха новини еднодневки, които днес излиза едно, утре ние се отказваме от това едно.
Галя Прокопиева: Вижте, за мен притеснителното в целия тоя процес е, че някак си не е ясен центъра, в който се вземат решенията. От една страна имаме правителството с неговия финансов министър и икономически екип. От друга, това е нормално, има т.нар. тристранен съвет, на който се събират позицията на правителството, на синдикатите и работодателите и се консултират. Добре, но в самото правителство някак си усещанието ни в последния месец, че не е съвсем ясно кой има последната дума. И е проблем, когато финансовия министър е на позиция да кажем да не се вдигат осигуровките, докато социалния е на позиция да се вдигат. Накрая става доста непрозрачно кой казва какво да бъде.
Водещ: А, мисля, че е прозрачно. Даже си мисля, че…
Галя Прокопиева: Да, ок, но не прозрачно по каква логика. И няма никаква прогнозируемост каква е политиката на това правителство. А това за мен е в момента най-големия проблем в икономическата политика, защото тя трябва да е ясна в каква посока върви. Инвеститорите искат да знаят на къде вървим. И за това е много ключово в тези дни, в крайна сметка като се види пакета, какво ще покаже. Завиваме ли в някаква друга посока или оставаме на това, с което Бойко Борисов дойде на власт и представяйки своя икономически екип, което е по-скоро по-либеералната позиция, по-малко Намеса на държавата, повече пазар и т.н. Това не изключва, пак казвам, стимуЛи за икономиката в момент на криза.
Водещ: Многото и разнородна информация не влезе лив ролята на цензура. Това е обратната страна на цензурата. Много и взаимопротиворечаща си информация?
Галя Прокопиева: То в случая по принцип няма лошо да имат дебат за такива неща. Това не е някакъв скандал от типа Доган взел ли е един пари и като почнем да приказваме да се покрие истината. Напротив, тия решения за икономиката никак не са лесни. И в другите държави не са лесни. И е чудесно ако има хора, които обаче с капацитет И сравнително разбиране да могат да го обсъждат това, публично да изложат пред хората позиция и да се вземе информирано решение. Така че не виждам проблем. Проблема е, че първо компетентността на водене на разговор е сравнително ниска. Натиска, как да кажа, популисткия натиск е много голям. Ако ето примера с НДК ще дам. Пуска се от правителството вероятно, че е възможен варианта да се продаде НДК, за да вземем едни пари, за да не намаляме примерно чак толкова много някакви заплати. И веднага настава някакъв такъв вой по медиите, директора на НДК Христо Друмев, който е такъв от не знам, вече може би сигурно над 40 години, веднага организира едни статии тука, почваме да кълнем, че това е свещена социалистическа собственост. И хоп, се оказва, че не е много приемливо да продаваме НДК. Тоест тук приватизацията разглежда ли се сериозно като вариант за приходи или не. Аз за такава последователност говоря за… Така че ако има нещо проблем в твърде многото говореен, то е, че то има качеството да променя посоката на правителството. Иначе.
Водещ: Но пък от друга страна журналистите разбира се не могат да пропуснат тези събития и са длъжни да ги цитират.
Галя Прокопиева: Естествено. Ама то това ни е работата. Ние трябва да даваме възможност тия позиции да стигат до публиката.
Водещ: Така че да се стига наистина до един дебат и дастава ясно поне за какво става дума.
Галя Прокопиева: Няма лошо, само да има спокойствие, че накрая ще се вземат умни решения, нека да сме сменили 100 варианта.
Водещ: Имаме обаче колебания май.
Галя Прокопиева: Ами … да видим.

Водещ: В "Клубът на журналистите" сме с Галя Прокопиева от Капитал и сега ще се опитаме да направим една връка между медийния скандал на седмицата и факта, че все още не се знае кои са тези антикризисни мерки и кой в крайна сметка ще плати цената, защото някой трябва да я плати тази цена. Нека да тръгнем от там, какво би се случило ако в друга европейска страна излезеше новината за това, че депутат е получил хонорар от 1.5млн.
Галя Прокопиева: Ами зависи предполагам от европейската страна.
Водещ: Добре, нека да е по- на запад.
Галя Прокопиева: Е, разбира се, че би трябвало да има реакция, в зависимост от позицията му да бъде отстранен, включително би трябвало да има някакво наказателно преследване за такова нещо. Защото това е в крайна сметка злоупотреба с влияние, с власт. Така че .. то това и тука трябва да се случи, нищо че не сме западноевропейска. Ако Доган, а той беше мандатоносител в момента, в който е взел тези пари, за да одобри конкретен инвестиционен проект, това е ачик подкуп. Трябва да има начин това да бъде наказуемо и някак си това е разликата между нормалните държави и другите, в които няма мощ на закона.
Водещ: А на нас ни се налага да дискутираме отворени писма. Дали ние не сме виновни, че преекспонираме темата?
Галя Прокопиева: Ами за мен те са два различни скандала и двата си имат своята стойност. Не е преескпонирана темата и за писмото до Валерия Велева. Не знам всъщност дали не е, някак си на журналистите пък е толкова нормално да ни е интересна тази тема. Но оставам с впечастление, че и с майка ми примерно говорих, и тя се беше заслушала. Така че не е съвсем безинтересна, защото това е съвършено друга тема. Тя е за качеството на журналистиката и почтеността на журналистиката е тази тема. И тя е не по-малко болезнена също в момента. Така че съвършено два паралелни скандала, не бива да подценяваме едното или другото.
Водещ: Обаче защо все така се случва, че политиците като дойдат на власт Много обичат да казват, че носят оставките си в джоба. А после какво се случва с този джоб, че никога не бъркат в него?
Галя Прокопиева: Е не знам, аз не съм била..
Водещ: Ние ли някак си не успяваме да ги поощрим в тази дейност?
Галя Прокопиева: Кого имате предвид в случая?
Водещ: Политиците.
Галя Прокопиева: По принцип ли?
Водещ: Да, по принцип>
Галя Прокопиева: Не знам, аз съм си мислела, че е интересно да се изследва какво става в главата на някой, който изведнъж се оказва с много власт, защото очевидно настъпват някакви трансформации по начина, по който се взимат решения. Въпрос на личен морал от една страна. А и това е, на нас не ни работят добре… основния проблем на България и той е много пряко свързано и с икономическия просперитет междудругото, защото има такива изследвания, че в крайна сметка ако всичко е при равни други условия, страните се настигат една друга като икономическистандарт. Само че ако имат добри институции> България това го няма. 20 години нямаме. Медиите ни не са качествени, със слаби медии как да накараш политиците ад бъдат отговорни.
Водещ: Какво прави медиите слаби?
Галя Прокопиева: Ами това е някаква много дълга друга тема. Но първо пак качество на някакъв вид гражданско общество. Второ – другите институции< защото като няма правораздаване не могат да бъдат различени да кажем криминалите от нормалните песронажи. И не може да се очаква това да го направят медиите. Това е ясно.
Водещ: След като и МВР не може да го направи… значи медиите още по-малко.
Галя Прокопиева: Да, може да разследваме, но в крайна сметка ето ви, вие виждате с един коментар за Доган какво чудо изригва отсреща, представете си,ч е ние не можем да кажем – този е престъпник. Това трябва да го каже съд. И съответно медиите са слаби в това да Помагат да се разграничават събитията по качество, дали това едно събития е престъпление или е правилно нещо да се случи. Така че всичко е толкова навързано и се потапяме едни други. Не знам дали ясно отговорих… това е едната страна за медиите.
Водещ: В случая Батко лесно се обяснява. Батко е добре.
Галя Прокопиева: В случая Батко искам да ви кажа, че съвсем не се случи така лесно, защото сега сме забравили всички, освен може би ние в редакцията на Капитал.
Водещ: Е, не сте.
Галя Прокопиева: Ние Батко го публикувахме, около 3 седмици Батко не представляваше интерес за никоя друга медия. В тези 3 седмици сега се сещам, министър Гагаузов, който беше пряко засегнат обвини Капитал отново в конфликт на интереси, защото не знам си какво издателя искал да прави. За това пускали тази статия… понеже ме питахте преди малко и сега ми изникна как седеше на стола при Бареков и ръсеше тези неща срещу Капитал. Никоя друга медия първо не се включи да подкрепи разследването, да защити Капитал..
Водещ: Не бих била склонна да кажа никоя..
Галя Прокопиева: Момент да ви кажа какво се случи.. извинявайте, може би вие, да, искам да кажа чисто масово нищо. И тогава по някакво странно стечение… а, и точно бяхме получили едно писмо от МФ, защото ние ги запитахме – проверете, има ли там конфликт на интереси, корупция и т.н., и вътршения им одит каза – не, всичко е наред. Аз много ясно го помня. И в този момент ние си седяхме с колегата и казвам – край, приключи случая, и по някакво странно стечение на обстоятелствата Румен Петков, тогава вътрешен министър направи някакъв арест, ако помните с подкуп във фонда и всички вестници извадиха Капитал от преди 3 седмици и така стана случая Батко.
Водещ: Да, така беше.
Галя Прокопиева: И два дни по-късно пък ЕК спря фондовете и това е.
Водещ: Да. И ОЛАФ не платиха авторски права на Иван Михалев, шегата на страна разбира се.
Галя Прокопиева: Не, то не е и хубаво някак си, аз се чувствах малко виновно даже, но..
Водещ: Как медиите могат да създадат обществена нетърпимост към конфликта на интереси? По силите ли ни е?
Галя Прокопиева: Не могат само медиите. Това е колективно..
Водещ: Е, оптимизъм е това. Прекомерен отпимизъм, но пък …
Галя Прокопиева: Еми като се пише за тези неща. Нека се върнем пак към Батко, преди този случай конфликт на интереси не беше много Популярно понятие и ако помните самия премиер Станишев тогава каза – ние такива неща не сме се съобразявали.
Водещ: Сега не закъсняваме ли с коментарите за търговия с политическо влияние?
Галя Прокопиева: Да, …
Водещ: По-рядко го наричаме този хонорар от 1.5млн., за който пак да подчертая, нищо не е отречено, ние не го наричаме с истинското му име – търговия с политически интереси. Защото той сам по себе си е това.
Галя Прокопиева: Да, то може да има между другото много имена. Ако щете народното рушвет, до търговия с политически интереси. Едно по едно, то така трябва да става, случай след слуай да поставя граници на търпимост.
Водещ: Могат ли да направят повече неща медиите и гражданското общество заедно? Научаваме ли се да общуваме с гражданското общество по-добре? Ето случая миналата неделя с хората, които не обичат тютюнев дим. Мисля, че това беше едно сътрудничество между медии и гражданско общество. Разбира се, слаб опит.
Галя Прокопиева: За мен медиите трябва да си дадат сметка, че вече не са някакви монополисти, които могат да се наричат медиите. И медия може да бъде един т30-годишен младеж с достатъчно атрактивен блог в интернет. Който в същото време е представител на гражданското общество. Няма такива граници между медиите и гражданското общество за мен. А тези, които си мислят, че има и че от тях зависи да чуят или да не чуят гражданското общество са си заминали като медии.
Водещ: Тоест тези граници на разширяване биха ни помогнали повече?
Галя Прокопиева: Ами да. За качеството на … защото пак казвам, много е вредно усещането, че държиш власт. От тебе зависи какво ще пуснеш в ефир, дали ще обърнеш внимание на тази гражданка да и направим статия или не. И слава Богу това вече просто не е така. Защото много голяма част от дебата, все по-голяма част от дебата се измества в интернет. И дали ще е в сайта на вестник Капитал или в.Дневник, които са от нашата група, или пак казвам, в блога нечий, или в БГ Мама…
Водещ: Или в Сега или в… да.
Галя Прокопиева: Извинете, Бг Мама не е медия ли, но тя е толкова влиятелна медия по някакъв начин и канал. Така че… това е, просто журналистите трябва… даже нека да не говорим за медии, а за професионалните журналисти, трябва да бъдат много по-адекватни, да чуват, да за интерактивни, да са непрекъснато във връзка. Това е, което ние сами за себе си трябва да извършим. Иначе просто няма да ни четат.
Водещ: Ами дано в понеделНик бъде отворено за медиите това събиране на етичната комисия за печатните медии и дано да има позиция. Смятате ли, понеже започнахме с това и тъй като се роди новината в това студио, смятате ли, че това би било добре за българската журналистика?
Галя Прокопиева: Да. Аз смятам, че ако тоя разговор се състои и е публичен и всеки си каже аргументите ние може да не се съгласим с Труд примерно или Стандарт да са на друго мнение, няма значение. Въпроса е, че в центъра на вниманието ще бъде разговора – допустимо ли е да се поддържат такива и такива отношения между журналист и политик. И следващия път, това е като с допустимо ли е Доган да вземе пари. Следващия път, когато се поятви такъв казус отново, как да кажа, общественото мнение ще е по-малко търпимо. Надявам се.
Водещ: Да, би могло и така да се…
Галя Прокопиева: А и би имало смяна в самите журналисти. Аз в случая даже не коментирам колежката Велева, но казвам, че по принцип това е разговора.
Водещ: Такъв трябва да бъде разговора. Благодаря ви за този коментар.
Галя Прокопиева: Аз благодаря, че ме поканихте.
Водещ: Накрая само да ви кажа, че Дейли Телеграф е безспорния победител в британските прес награди на 2010. Вестника събра в нощта на церемониите повече призове сред всички национални всекидневници. И заслужено бе коронован за най-добра медия заради публикациите на Уил Левис, разкриващи огромните разходи на депутати, които разтърсиха обществеността на острова. Статиите му предизвикаха политически сътресения, които доведоха до оставки на депутати и повлияха на резултатите от изборите. Последното го разбирайте като пожелание за хубав слънчев следобяд. И не забравяйте да чуете образа, който е сътворил днес във в.Сега Христо Комарнитски. Той е нарисувал Доган с шапка Бос, така пише. Има димяща цигара в устата му, а в ръката си държи Черноризец храбър. Бъдете храбри.