в. Дума | 2010-04-20

Най-евтиният спортен всекидневник "Топспорт" ще бъде закрит. Последният брой ще излезе на 19 май. Журналистите вече получили едномесечни предизвестия за прекратяване на договорите. Ще продължи да съществува сайтът "Топспорт", който се прави от друг екип и има вероятност част от журналистите от вестника да преминат в интернет-изданието.

Стр. 24

в. Пари | 2010-04-06 

Печатните издания няма да загинат, защото съвременният читател обича да чете в оригинал – да види подредени мислите на даден човек върху хартия. Наистина тенденцията от последните години е в посока падане на тиражите.
Много издания минаха към сайтове. Категорично смятам, че няма издания, които да са насочени за всички – всеки вестник има своята вярна аудитория. Печатният носител има своето място, той е част от институционалността на медиите. Вярвам, че печатните медии ще запазят своята авторитетност и сила. В световен аспект те имат статут на институция. Винаги ще има нужда от един добър вестник – дори заради нуждата да бъде ритуално прочетен преди започването на деловия ден. Необходимостта на хората да прочетат добър и качествен анализ ще остане, а такива има предимно в сериозните вестници.
Печатните медии имат бъдеще и заради рекламата. Проучвания показват, че тя има много по-устойчив ефект в печатните медии, отколкото на други места.

Стр. 22 

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-06

Издатели от цял свят се събират в Ливан, за да търсят отговора. Ирена Кръстева е единственият участник от България
Идва ли ерата, в която електронните четци и таблети ще изместят печатните медии? Или iPad и подобните му устройства ще се комбинират успешно с вестниците и списанията, което ще доведе до увеличение на читателите им? Добре познатата тема "ще изяде ли мишката книгата", но поставена от нов ъгъл, ще бъде основен акцент на 63-тия Световен вестникарски конгрес и 17-ия Форум на издателите на медии. Събитието е насрочено за периода 7-10 юни и ще събере издателите на печатни медии от цял свят.

Далече от действителността

Срещата ще се проведе за първи път в страна от арабския свят – Ливан, а домакин на събитията ще е местният вестник An-Nahar. Организатор на ежегодната конференция е Световната асоциация на вестниците и издателите (WAN-IFRA). В конференцията ще вземат участие представители от 54 страни, или около 1500 издатели на вестници, списания и други печатни издания.
България също ще има представител. В сайта на събитието е регистрирана Ирена Кръстева в качеството си на изпълнителен директор на "Нова българска медийна група". Според организаторите тя е и единственият българин, регистриран за участие във форума. Кръстева обаче не беше открита за коментар.
Според други български издатели обаче новите тенденции на IT пазара не означават, че печатните медии ще умрат. Дори обратното. Всъщност новите неща идват със закъснение от 5 до 10 години, коментира Христо Кьосев, главен редактор в "Атака Медия България". Печатните издания няма да загинат, защото съвременният потребител обича да
чете в оригинал, тоест да види подредени мислите на даден човек върху хартия, казва и Георги Тошев, главен редактор на списание МАХ.

Да четеш на екран

Сред дискусиите на форума обаче е отделено специално внимание на теми като скока в продажбите на електронни четци и увеличаването на мобилни устройства с лесен и удобен достъп до новинарски сайтове. Всъщност първият подобен променящ тенденциите продукт – Kindle на Amazon, се продава повече от добре, а от няколко месеца е достъпен и в България. Официални данни за продажбата на устройството няма, но според главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос "на всеки 10 обикновени книги в САЩ се продават 6 електронни". През уикенда друго устройство - iPad на Apple – отбеляза официалния си дебют, а данните за предварителните му продажби бяха повече от добри. Над 125 хил. устройства са били продадени само за първите 3 дни от пускането му за предварителни поръчки. В България обаче няма официална информация кога точно ще се появи устройството.

Прескочи спада

С оглед на световната тенденция за дигитализиране на медиите обаче издателите ще обсъждат и нови начини за представяне на новини, при положение че потребителите знаят за какво става дума. Основен въпрос е как медиите да се възползват от влиянието на агрегатори като news.google.com, за да увеличат трафика си и съответно приходите от реклама. Ще се разискват и нови начини за финансиране на качествената журналистика, предвид спада на рекламния пазар и отказа на масовия потребител да плаща за новини в интернет.

Стр. 22

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 2010-03-29

Екипът на в. "Пари" ще поднася всяка минута най-важната бизнес информация на читателите си, като следва най-новите тенденции в уебтехнологиите

Промените

На първо място сред промените е подобрената визия на сайта. Повече снимки и графики са най-малкото, което можем да направим, за да улесним читателите си при поднасянето на информацията, необходима за бизнеса и личните им финанси и инвестиции.
Информацията за движението на водещите индекси на Българската фондова борса, както и най-популярните валути вече се вижда в удобен графичен вид още със зареждането на pari.bg. Ако все пак искате още по-задълбочена информация за случващото се на родния капиталов пазар, то вашето място са секциите Инвеститор и Пазари.
Не може да че споменем, че целият екип на в. "Пари" се включва активно в списването
и на сайта, което означава повече и съответно по-качествени информации за вас, нашите читатели. Самите те ще бъдат ясно структурирани в съответните тематични рубрики като Недвижими имоти, Свят, Технологии и т.н.

Вестникът

Освен промени по сайта решихме да предоставим и самия вестник в удобен за четене онлайн вариант. Абонатите ни вече могат да следят и хартиеното издание, което е налично както във Flash, така и PDF формат. Всъщност всеки може да опита напълно безплатно новия уебпривкус на в. "Пари" само срещу регистрация на pari.bg. Срещу нея получавате безплатно 14-дневен абонамент за онлайн изданието ни, достъпно от всяка точка на света и от всеки компютър.

Блогове

Едно от свежите нововъведения в сайта са блоговете на журналистите от в. "Пари". Повечето от нас ще представят своята гледна точка по събитията от България и света на blog. pari.bg. Паралелно с мненията на авторите от в. "Пари" ще можете да следите и коментари на водещи имена от света на бизнеса и финансите.
И не на последно място – за читателите ни, чийто роден език не е българският, сме предвидили и секция с английски новини, която също се ъпдейтва в реално време.
Всичко това можете да намерите на pari.bg. Приятно четене!

***

Анкета

Харесва ли ви новата визия на в. "Пари" в интернет?
Споделете вашето мнение на pari.bg. Пак там се надяваме да получаваме гледната точка на вас – читателите ни – по различни проблеми, касаещи бизнеса или инвестициите ви. Разчитаме на вашите мнения от първо лице, единствено число, които после да използваме в материалите си.
***
Последни новини
Всеки ден и дори всеки час екипът на в. "Пари" ще ви поднася най-важната информация, свързана с бизнеса ви онлайн. Най-важните според редакторите ни информации ще бъдат изнесени на по-предни позиции и илюстрирани по подходящ начин, за да може читателите ни да не губят излишно време в търсене на информацията, която им трябва.
***
Вестникът
Ако искате да четете в. "Пари", но не ви се Занимава с хартия – няма проблем. В. "Пари" вече е онлайн във Flash и PDF формат, а ако не сте наши абонати – тествайте удобствата на онлайн изданието ни безплатно за 14 дни!
***
Блогове
Едно от нововъведенията в сайта ни са блоговете на журналистите на в. "Пари". На blog.pari.bg можете да следите най-актуалните събития, пречупени през призмата на авторите на вестника.
Филипа Радионова
Много важно данъците

Стр. 24

в. Капитал I Весислава АНТОНОВА I 2010-03-27

Две нови списания и два вестника се борят за читатели

За някои издатели на вестници и списания кризата сякаш не е пречка, а възможност. Фактът, че на пазара се появяват нови издания го доказва.

"Нормално е във време на криза да се развиват по-широко скроените издания. Тези, които се целят към по-широка аудитория. Такива, в които присъстват злободневните теми от всекидневието – политика, правосъдие и т.н., но в същото време в тях да има достатъчно светска информация, развлекателна и забавна", категоричен e един от съсобствениците на "Бал Медиа" АД Борис Ангелов, който е лицето на един от новите проекти.

Печелившe жълто

Сред новите издания на сергията са жълтият седмичник "Супер 19 минути", зад който стоят издателите на безплатния всекидневник "19 минути" – "Бал Медиа" АД, в която съдружници са Борис Ангелов и Атанас Арнаудов. Издателите на "Уикенд" – "Ню медиа груп", пък решиха да стъпят на пазара на списания в ценовия клас на евтините издания. От няколко седмици на пазара е "Кулинарен Уикенд", а в началото на този месец се появи "Уикенд за жената". На пазара се коментира, че до есента "Ню медиа груп" ще пуснат още две списания. Едното – седмично със светска информация "Уикенд стори" (конкурент на издаваното от "Санома" светско списание Story), другото – месечно, което ще е културно.

Седмичникът "Супер 19 минути" е с цена 55 ст. с тираж 50 хил. копия в обем от 44 страници. "Профилът на изданието е широк, защото се целим към по-многобройна аудитория. Вестникът всъщност е съботното издание на безплатния всекидневник "19 минути". Тъй като марката се наложи, преценихме, че платена съботна версия, която да доразвива и доразработва теми от всекидневното, би се приела добре на пазара. Всъщност това, което правим със "Супер 19 минути", не е ново за пазара, подобни издания има в Австрия и Германия", коментира пред "Капитал" издателят Борис Ангелов. По думите му изданието е със светска насоченост, "защото като издатели в това имаме най-много опит", каза Ангелов. Той е убеден, че седмичникът има добър бизнес модел, "защото сериозни издания много трудно виреят в кризата". Дори на страниците на сериозни издания като The Times вече има място за светска информация, и то не само в уикенд изданието, а и в броевете всеки ден. От "Бал Медиа" твърдят, че седмичникът "Супер 19 минути", който е платен, няма да повлияе на всекидневното безплатно издание и то да стане платено, както се случи с "Новините днес", издаван от Петьо Блъсков (вестникът излезе като безплатен, а сега вече струва 20 ст.).

Битка със списания

Един от съсобствениците в "Ню медиа груп" – Мартин Радославов, обясни, че групата стъпва на пазара на евтини седмични списания, "за да се конкурираме със "Санома Блясък България" и да вземем от техния пазарен дял". Първото подобно списание, с което започна конкуренцията между двете издателства, е "Кулинарен Уикенд". Списанието излиза на всеки две седмици и досега от него са отпечатани пет броя с обем 84 стр. Стартовият тираж е 60 хил., но вече изданието е с тираж от 100 хил. копия. Списанието се продава с цена от 1 лв., докато конкурентното издание на "Санома Блясък – България" – "Кулинарен журнал", е 2 лв. и 92 страници. "Пазарът на списания сега в кризата е паднал с 40-50%. На стагнирания пазар на списания ние предлагаме добри пакетни цени. Със списанията разширяваме портфолиото си от рекламодатели и на практика предлагаме по-добри условия на по-претенциозните от тях, които не намират място за рекламите си в "Уикенд", но знаят, че брандът все пак е силен и се продава. С появата на списанията продаваме по-добре рекламата си", коментира Мартин Радославов.

Второто ново издание в портфолиото на "Ню медиа груп" е "Уикенд за жената", което е на пазара от 8 март. Изданието е предназначено за жените на възраст 30-60 години, тип домакини с доходи между 500 и 1000 лв. То е с цена 1 лв., 52 стр. обем и тираж 60 хил. Излиза всяка седмица.

Директорът "Издания" в "Санома – Блясък България" Николай Караджов коментира, че "конкуренцията е ползотворна за пазара, защото води до повишаване на изискванията към продукта. В крайна сметка големият печеливш от навлизането на нови конкуренти е именно читателят. А конкретно "Кулинарен журнал" дори и в условията на засилена конкуренция продължава да бъде най-четеното и най-продаваното кулинарно списание в България". Според Караджов най-устойчиви на кризата като модел са "утвърдените марки. Не е важно дали списанието е българско или международно, а дали е утвърден бранд или не. Има достатъчно примери за български марки, успешно борещи се с кризата, както и такива за международни заглавия, станали нейна жертва", каза Караджов.

Безплатно за жени

От февруари в София се разпространява безплатният вестник за жени "Белисима". Негов издател е фирма ARS, които стоят и зад интериорното списание "Магазин & интериор, дизайн, архитектура". Изданието първоначално излиза само в София, като първият брой е бил с тираж 7000 копия, предвидено е вторият да бъде 20 хил. броя. "Целта е постепенно, с всеки следващ брой тиражът да расте, като намерението на издателя е да обхване цялата страна и да достигне до 100 000 броя", обясни главният редактор на вестника Веселина Филипова. Периодичността на излизане е на две седмици. "Основната аудитория, към която е насочено изданието, е съвременната жена на възраст между 20 и 60 години, образована, с доходи, вариращи от средни до високи. Надяваме се, че читателите ни биха могли да бъдат и съвременните мъже, които също са подвластни на повика за красота, здраве и елегантност", обясни Филипова.

Вестникът е широкоформатен, с 16 страници и се разпространява в хипермаркетите ХИТ, вериги магазини СВА, Халите, фитнес студиа, козметични салони и други.

Битка за рекламодатели

Възходът на масовата преса е още по-любопитно явление в контекста на свиващия се рекламен пазар, на който традиционните издания се опитват да запазят позициите си и на двата пазара, на които се конкурират – за вниманието на публиката и за инвестициите на компаниите.

Според медиа директора в агенция Optimum Media Женя Гуцова "в ситуацията на криза, която доведе до голям спад на рекламните инвестиции в печатните издания, е рисково начинание да стартираш нови проекти точно в сферата на [жълтите издания]. Разбира се, всеки сам преценява рисковете и възвращаемостта на инвестициите, които ще направи. Предполагам, че за да решат да започнат тези проекти, екипите, стоящи зад тях, са проучили добре възможностите им". Според нея "няма пазарна ниша за такива издания. Да, такава имаше преди, но в момента тя е по-скоро наситена. Новите издания ще откраднат от аудиторията на старите, защото едва ли броят на хората, които четат преса с такъв тип съдържание ще се увеличи. Съществуващите вече вестници с такава насоченост задоволяват нивото на интерес на хората", убедена е Гуцова.

Тя уточни, че клиентите на агенцията "досега не са проявявали интерес към тези издания. Не бива да забравяме обаче, че от печатните медии именно тези са с най-висок тираж. Всеки сам преценява дали те са подходящи за неговите продукти. В крайна сметка това са издания, които се четат от много хора, и посланието на клиента, който ги използва, също ще достигне до тях", каза Гуцова.

Стр. 33

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-03-20

Или как се печелят обществени поръчки с помощта на вестници

Даже и да няма нови акции на МВР, медиите ще ги измислят. В сряда например вестниците "Монитор" и "Телеграф" осъмнаха на първите си страници със заглавие "Октопод в енергетиката". Човек би си помислил, че вътре става дума за енергийната мафия, но още от първите редове става ясно, че мишена на двете публикации е застрахователната компания "Алианц". В статиите се твърди, че дъщерното дружество на германския застрахователен концерн и свързаната с нея компания ЗАД "Енергия" са "прилапали 200 млн. лева от застраховки". Това ставало чрез договори за застраховане на имущество, сключвани с държавни енергийни дружества без конкурси (което, оказва се, е било законно, тъй като НЕК и дъщерните й дружества притежават 50% от ЗАД "Енергия" – бел. ред.).
Всичко това щеше да изглежда като истинско журналистическо разследване, ако не бяха две важни обстоятелства. Първото е, че публикациите излязоха на 17 март – само ден преди да бъде решена поредната голяма поръчка – тази за застраховането на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2". Става дума за 4-годишен договор, чиято стойност може да достигне 50 млн. лева. Битката е особено ожесточена, като на финалната права са три дружества – ЗАД "Алианц България", ЗАД "Булстрад" и ЗАД "Виктория". Последното е пряко свързано с Цветан Василев, който контролира и вестниците от пресгрупата "Монитор". Цветан Василев е собственик на Корпоративна търговска банка, която финансира изкупуването на вестниците през 2007 г. от предишния им собственик Петьо Блъсков, поради което акциите на "Нова българска медийна група" бяха заложени в нея. Де факто Василев е реалният собственик както на "Монитор" и "Телеграф", така и на останалите вестници от пресгрупата, въпреки че формално техен собственик е бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Като шеф на надзорния съвет на ЗАД "Виктория" Василев е пряко заинтересуван от спечелването на търга за застраховател на ТЕЦ "Марица-изток 2". Последното, разбира се, е спестено от статиите в "Монитор" и "Телеграф". Второто важно обстоятелство е, че на 31 март изтичат още два големи договора на ЗАД "Енергия" с НЕК и АЕЦ "Козлодуй". Кандидат да получи договори за тях е отново "Виктория" на същия Цветан Василев.
Изненадани от удара на своя конкурент, "Алианц" реагираха на другия ден с платено съобщение, публикувано в няколко всекидневника. В него се припомня, че Alianz AG е един от най-големите застрахователи в света с премиен приход за 2009 г. около 100 млрд. евро, с активи под управление над 1200 млрд. евро, 160 000 служители в над 70 страни по света и над 80 милиона клиенти. От "Алианц България холдинг" отказаха да коментират повече скандала, тъй като процедурата по избор на застраховател за ТЕЦ "Марица-изток 2" още не е приключила.
Тази случка съвсем не е прецедент за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева. През август м.г. в "Монитор" излезе статия със заглавие "Щипна-ли милиони от БДЖ със застраховки", която подозрително съвпадна по време с друг апетитен търг – за застраховане на имуществото на Национална компания "Железопътна инфраструктура". Договорът е на стойност 2.529 млн. лева без ДДС, показва справка в регистъра на обществените поръчки. Той беше спечелен от "Виктория", след като конкурентът "Алианц България" беше дисквалифициран. Странно съвпадение.

Стр. 6

в. Струма, Благоевград I Георги БУЗОВ I 2010-03-13

72-г. Елена Михайлова

- Как стана професионален продавач на вестници?

- Случайно. Започнах на 18 март 1992 г., веднага след като се пенсионирах. Преди това работех в Завода за съобщителна техника в Благоевград като бобиньорка. Казах си: Елено, на тия години бобиньорка вече никой няма да те вземе. Или трябва да станеш чистачка, или се хвани да продаваш вестници. Избрах втората възможност и така се изтърколиха цели 17 години, откакто съм в този “бизнес”.

- Павилионът ти е на кьоше, минават много хора, имаш добра клиентела, със сигурност и добри пари изкарваш.

- За тебе 300-350 лева за 12-часов работен ден и цели 30 дена в месеца добри пари ли са? Но няма къде да ида на тия години. Както виждаш, млад човек, продавач на вестници, в нашия град няма – всичките са пенсионери, които се опитват да прибавят по нещо върху пенсийката си, защото иначе са вътре с бюджета.

- Как минава денят ти?

- Сутрин отварям към 6 без нещо. Първо си подреждам вестниците. Някъде към 6.30 “цъфват” и най-ранобудните ми клиенти. Докъм обяда е добре. Следобеда продажбите са слаби. Това е времето, когато се купуват повече списанията,а след четири-пет часа почти нищо не върви.

- А когато завали дъжд?

- Тогава е направо кошмар. Покривам вестниците с парчета найлон, за да не се намокрят, но не си е работа, защото хората обичат да поспрат, да разгледат и тогава да купят. Дъждовно ли е времето – оборотът ми е нула. Аз затова не обичам есента и зимата – хем е студено, хем и клиентите са по-малко.

- Как си обясняваш факта, че един ден продаваш повече, а на другия – по-малко вестници?

- В много случаи алъш-веришът ми зависи от сутрешния преглед на печата, който правят по телевизията и радиото. Като чуят за нещо интересно – хоп, идват веднага при баба Ленче.

- Когато ти е по-спокойно, към кой вестник посягаш най-напред?

- Различно. По-често прелиствам местния ежедневник, не пропускам обаче “жълта преса”, хвърлям задължително и по едно около на “наборите ми”, като например вестник “Трета възраст”, “Над 55 години” и т.н. Ама всичко е, колкото да минава по-бързо времето.

- След 12 часа работа не ти ли идва нанагорно?

- Иде ми, разбира се. Вечер се прибирам като скапана круша, но нямам друг изход – трябва да изкарам някой лев, защото с една пенсия не се кара. Имам внуци, искам и на тях нещо да подам. Пък да ти кажа, свиква се – тоя мине, друг ти каже здравей или здрасти, трети се спре на приказка, четвърти си е наумил, че аз съм му нещо като изповедалнята за грижите му вкъщи, и така често пъти не усещам кога е минал денят.

- Колко заглавия на вестници и списания предлагаш в павилиончето?

- Не са повече от 60-70.

- Успяваш ли да ги продадеш всички?

- Много рядко. Има вестници, като “Струма” например, и сто броя да ми дадат, ще ги продам. Има обаче и такива, от които и едната бройка, която са ми оставали, зорлем я пласирам. И със списанията е същото.

- Сега ми кажи – кои са ти най-лесните за продаване вестници?

- От ежедневниците – “Струма”, “24 часа”, “Телеграф”, “Стандарт” и “Труд”. От седмичниците – “Уикенд”, “Галерия”, “Шоу”, “Вестник за дома”, “Лична драма”. Пенсионерските, като “Трета възраст”, “Над 55 години”, и още един-два “от тая нива” се купуват, защото са много евтини и бая страници имат, та човек може да си ги чете чак до следващата седмица. От останалите продавам колкото за “цвят в косите”, както казва една моя приятелка.

- Ако зависеше от тебе, какво би сложила във вестниците като информация?

- Повече човешки истории, интервюта с интересни хора, т.е. това, което хората не са имали възможност да чуят или да видят по радиото и телевизията вчера. На народа му е омръзнало от политика и затова търси нещо “за душата”, та дори и да е измишльотина некоя.

- Средно на ден какъв процент от доставените ти бройки успяваш да продадеш?

- Различно. От вестниците, които се търсят, продавам между 85-90 на сто. От “Монитор”, “Дневник”, “Новинар”, “Пари”, “Атака” и др. продавам не повече от 25-30 %. Останалото връщам. От седмичника “Капитал” например, нищо че струва 2.50 лева, продавам доста, и то все на едни и същи клиенти.

- Има ли вестници или списания, от които не си могла да продадеш дори и една бройка?

- Такива еднодневки имаше бая преди години, когато всеки с повечко пари започваше да издава я вестник, я списание. И сега има издания, които никой не чете, ама са по-малко. Пък и види ли, че не се търсят, шефът спира да ги доставя.

- Виждам, че имаш клиенти, които въобще не разгръщат вестника, който си купуват.

- Повечето са такива. Идват, взимат каквото са си наумили от сергията, плащат и си заминават. Тях ги обичам най-много. Имам обаче и от другите – които ще прелистят всичките вестници, дето съм ги изкарала отпред, и накрая пак нищо няма да купят.

- Лесно ли разпознаваш кой от застаналите пред сергията ти ще купи я вестник, я списание и кой няма да купи?

- Да не се хваля, ама мога да се цаня някъде за “психолог”. Тези, които са решили да си купят вестник или списание, си държат парите в ръката. Другите – в джоба. И в повечето случаи искат само да разгледат.

- Редовни клиенти имаш ли?

- Разбира се. И то много. На тях разчитам винаги. Най-възрастният от тях е бай Асен Нитов, който живее в съседния блок отдолу. Скоро научих, че той е бил най-старият филателист в България. През всичките тези 17 години не е пропуснал и ден дори да не купи любимия си вестник “Струма”.

- Тази зима имаше доста студени дни. В такъв студ как издържаш?

- Навличам се с повечко дрехи, завивам си краката с едно по-дебело одеяло и така. От време на време си пускам и електрическата печка, ама много дебело ми излиза на масрафа. Зимата не е най-приятното време за човек с моя занаят, но и през лятото не се издържа от горещина. Важно е обаче на душата да е добре.

- Как й угаждаш на душата ти?

- Скромно, сутрин си взимам задължително по едно кафенце от кафенето отсреща, и толкова.

- Ако сега шефът ти рече да те премести в друг павилион, какво ще направиш?

- Ще се пазаря да си остана на това място, защото едно че ми е близо до дома, второ, защото тук съм от 17 години и всички ме познават. И трето – да не се хваля, но повечето от хората в квартала си купуват вестници от този павилион единствено заради уважението, което им засвидетелствам. Шефът знае това и засега се въздържа да ме мести.

- Жените или мъжете са по-добри клиенти?

- Мъжете. Те купуват 90 на сто от вестниците. Списанията са територия на младите хора, които се интересуват от мода, от обзавеждане и от автомобили, а детските издания се купуват предимно от майките и бабите, които са излезли на разходка с децата или внуците си.

- Спомням си, че преди години една твоя колежка продаваше вестници на Централна гара – София с думите: “Няма стандарт, няма демокрация, няма пари… останаха само труд и капитал!” Ти използваш ли такава реклама, за да си продадеш вестниците?

- Стара съм за такива работи. Който иска – да купува, а който не иска – прав му път. Данчо, който продава вестници по улиците, той е по “рекламата”. Аз не мога така.

- Продаваш ли на вересия?

- Ако не го познавам, няма да му се хвана на приказката. Но на тези, които ги познавам, правя такива услуги, но рядко, защото съм имала случаи, когато са забравяли да ми платят, та е трябвало да ги подсещам.

- Къде държиш вестниците от рода на “Чук-чук”, “Аз и Ти”, “Супер шанс” и т.н.?

- Под масата.

- Търсят ли се?

- Както казват хората, за всеки влак си има пътници. Купуват ги главно по-младите мъже. Продавам седмично по 4-5 броя от тях. Едно време мераклиите бяха повече и съм продавала на седмица по 20-30 броя, ама от една-две години почти нямам клиенти за тях. Мисля, че интернет сайтовете и телевизионните порноканали им изядоха “хлебчето”.

- В Благоевград не се продават чуждестранни вестници. Как смяташ, ще вървят ли немски, гръцки или френски вестници и списания в нашия студентски град?

- Не мога да ти кажа. Иначе минават всеки ден млади хора, повечето явно са студенти, и ме питат за различни заглавия на немски, френски и италиански вестници и списания, но нашата фирма не предлага от тях, защото ако останат непродадени, всичко ще е чиста загуба. А и при сегашната ситуация, когато българските вестници и списания едва-едва вървят днес, не ми се вярва чуждестранните да станат по-търсени.

- Защо павилионите за вестници в Благоевград са с размери на коптори, вместо да бъдат малко по-широки и по-красиви?

- Не знам кой акъллия от общината ги е проектирал и одобрил и как е преценил, че трябва да са толкова малки, та човек да не може да се обърне. Виж как съм натрупала вестниците един върху друг в тази теснотия. И то за какво – защото някой си е решил, че вестникарите ще “забогатеят”, ако будките станат поне с един метър по-широки.

- Докога смяташ да продаваш вестници?

- Докато мога. Видя ли, че започва да не ме бива за тази работа, минавам на резервния вариант – пенсийката ми, и започвам да си гледам живота. Но засега оставам. На 18 март ще започна 18-а година като продавачка на вестници само в този павилион.

Стр. 8

в. Дневник | Момчил МИЛЕВ | 2010-03-11

В епохата на Facebook и Twitter съдържанието, генерирано от интернет потребителите, става също толкова важно, колкото и материалите, създавани от професионалните журналисти. Това провокира и вдъхнови и промяната на capital.bg. Екипът на "Икономедиа" пусна вчера петата обновена версия на сайта на влиятелния седмичник. Това е най-сериозният редизайн на интернет страницата от създаването й досега. Промените са не просто козметични, а целят да въвлекат аудиторията в създаването на качествено съдържание заедно с журналистите от редакцията."Нашите читатели заедно винаги ще са много по-информирани от всеки отделен журналист. Връзката ни с тях е ресурс, който целенасочено използваме през последните години, за да правим още по-качествен "Капитал" – на хартия и в интернет", обясни главният редактор Галя Прокопиева.
За целта www.capital.bg разполага с нов набор от интерактивни инструменти, с които читателите ще могат не само да коментират материали, но да предлагат теми за публикации и разследвания, да участват в онлайн дебати, да защитават своите каузи и дори да обменят идеи помежду си. "Капитал" отдавна не е просто седмичен вестник. Ние следим събитията непрекъснато. Една от целите ни е в новия сайт да даваме първите анализи и коментари по най-важните теми от деня", каза още Прокопиева. Коментари под статиите вече ще могат да правят само регистрирани потребители. Аргументите на редакцията са, че така дебатът с аудиторията ще е по-цивилизован, генерираното съдържание ще е по-качествено. "Вярваме, че е дошло време всеки да може да застане зад това, което твърди", коментират от "Капитал".
Външният вид на сайта също е коренно променен, за да се постигне максимално лесна и интуитивна навигация. Целта е читателят да може да намира търсеното от него съдържание с минимален брой кликове
и да организира подреждането на публикациите по най-удобния за него начин. Съдържанието на capital.bg може да бъде сортирано както според избора на редактора, така и според предпочитанията на читателите на базата на най-четени, най-коментирани или пък най-предпочитани текстове). Новият сайт на вестника дава възможност и за публикуване на още по-богато мултимедийно съдържание – интерактивни фотогалерии, видеоклипове и т.н.
Всички сериозни и аналитични текстове, които читателите са свикнали да откриват на страниците на хартиеното издание, си остават част от съдържанието на сайта. Основната структурна разлика е, че рубриките вече са окрупнени и организирани по-стройно. "Подредихме capital.bg по нов начин, за да е по-удобен за потребителите, и създадохме нови онлайн формати, чрез които да говорим повече и по-качествено с тях", коментира Петя Райковска, проект мениджър на сайта.
Стр. 12
 

в. Седмичен Труд | Маргарита ТОШЕВА | 2010-02-24

Собственикът на бившата телевизия на врачките "Канал 2001" твърди, че преходът у нас е гротеска. Убеден е, че по времето на Живков се отделя по-сериозно внимание на хората с паранормални способности

Писателят и издател Румен Балабанов е автор на над 20 книги. Написал е романа " Някой си отиде" и пиесата "След завоя", играна в "199". За сборника "Медена роса" е носител на наградата " Южна пролет". Бил е редактор във в. "Стършел", зам.-главен редактор на в. "Литературен фронт". До 1997 г. издава 14 вестника, най-известен от които е "Психо". Някои го определят като основател на жълтия печат в България. Вече е бивш собственик на прословутата телевизия на врачките "Канал 2001". В момента е главен редактор на изданието на СБП "Словото днес".

- "2012: Горбачов, демокрацията и баба ми" е новата ви книга, в която представяте прехода като гротеска. Защо го определяте така?

- Може ли нещо 20 години да се тътри, да писне на хората и то да не е гротеска? Свикнахме с неща, които преди това бяха немислими, хвалим неща, които преди това заклеймявахме. Случи се пълно разклащане на ценностната ни система, оскотяване, опедерастяване. Или сме най-тъпият народ на света, който не може да се оправи, или сме вкарани в зловещ сценарий. Друго обяснение нямам. Баба ми казваше: "Една шепа народ сме, можехме да си живеем като Симеончета." И в двете неща е права: наистина останахме една шепа народ и наистина Симеончо си живее добре. Баба ми винаги е била права, затова я направих главен герой на гротеската. Един колега нарече книгата литературна инсталация, но както и да се нарече, важното е, че има опит за осмиване на това, което ни се случи, защото иначе е много тъжно. Тъжно е, че се случват неща в живота на човека, за които никой не го е питал: дали да има социализъм, дали да има капитализъм, дали да има преход. И човекът се оказва не главен герой, а подлога на историята.

- Ако пишехте сега книгата, бихте ли добавили някакъв нов щрих? Акцията "Октопод" дава ли основание за това?

- Не. Те са непрекъснати щрихи и брънки от тази зловеща гротеска. Още повече че истината я знаят само няколко души. Гледам новините по трите канала, за да разбера коя телевизия каква политическа позиция има, въпреки че новините се обявяват като независими. Или както е казано, по новините им ще ги познаете. Същото се отнася и за вестниците, разбира се.

- Работили сте в престижни издания като "Стършел" и "Литературен фронт". После се оказвате шеф на канала на врачките "2001 и собственик на в. "Психо". Този остър завой навярно е заради бизнес интереси?

- 14 години бях в "Стършел". Междувременно работих в сп. "Пламък" няколко месеца. Оттам напуснах, защото ми беше ужасно скучно и тъй като ми беше неудобно, измислих пред Георги Константинов един претекст – че няма къде да паркирам пред СБП. В "Литературен фронт" също не ми хареса. Всеки път се връщах с голямо удоволствие при Христо Пелитев, моя "бащица", който всички ни тантуркаше и ни пазеше от какви ли не нападки. За карикатуриста Георги Чаушов имаше сигнал в ЦК, че посредством графиките си изпращал сигнали на ЦРУ. И за мен по повод на един разказ се обяви, че съм враг на народа. Напуснах "Стършел", където се чувствах най-свободен, по една-единствена причина – предложиха ми да стана главен редактор на " Септемврийче" и аз се пол ако-мих да докажа, че мога да променя един вестник. Въобще това мое желание да се доказвам през целия живот ме подвеждаше и ме придвижваше по схемата възход и падение. Така и не разбрах на кого се доказвам – на жените ли, на властта ли, на себе си ли? Вероятно съм се доказвал на себе си, което не звучи много добре, защото само комплексарите се доказват на себе си. Другото ми обяснение е, че съм някакво дете, което си е играло и продължава да си играе на какво ли не.

- А как стигнахте до "Канал 2001"?

- До 1997 г. се занимавах с вестници – издавах около 14 заглавия. Моят син твърди, че съм основателят на жълтата преса. Таблоидите излизаха в тираж 350 000 всеки. Първият беше " Кой си ти", вторият – "Психо", който единствен продължава да съществува вече 20 години. През 97-ма обаче ми се приигра на телевизия. С помощта на Любомир Коларов с група ентусиасти отидохме в телевизия "Триада", която излъчваше CNN на живо. Тогава, както се шегувахме, спирахме CNN и пускахме първия частен сутрешен блок. Като спряха телевизия "Триада", отидохме като външна продукция в "7 дни" със сутрешен блок, водеше го Лора Скорчева, за която тогава бях женен. И с обеден блок с водещ баща й Величко Скорчев. Аз бях продуцент. Когато поисках и вечерен блок, ми отказаха. По това време се развеждах с Лора Скорчева и започнах да творя "Канал 2001".

- Това едно от паденията ви ли е?

- Лош или добър, както казваше другарят Живков, каналът си остана исторически. И днес още се споменава. Друг е въпросът, че беше замислен като място, където т.нар. паранормални способности на човек, изследвани в специална лаборатория по времето на Живков, трябваше да се приобщят към медицината, за да може да се правят крачки напред. Но медицината тогава се дръпна рязко от тези теми. Заяви категорично, че такова животно няма – за разлика от всички останали европейски страни, включително Русия и САЩ, където се правят тези изследвания. Освен това врачките, плащайки си своята изява, трябваше да захранват финансово телевизията. А предаванията с тях бяха 10% от програмата на телевизията, всичко останало беше публицистика. Но както казва народът, една капка катран разваля кацата с мед. На "Господари на ефира" добре им дойдоха издънките, каквито наистина имаше: примерно съветът да се пие машинно масло против язва и ред други от този род. Беше създадено присмехулно обществено мнение към телевизията и тя просъществува "само" 6 години – казвам го с голямо задоволство, защото да си сам в този пазар, където търгуват вълци и лисици, 6 години е грандиозен успех. И не се срамувам, защото в програмата имаше много стойностни неща. Публикуван рейтинг я постави на 4-то място в София по гледаемост. Що се отнася до паранормалните способности на хората, както във всяка човешка дейност има мошеници, има и честни. Честните трудно оцеляват, мошениците се нагаждат. По време на бедност хората се насочват към "пророци" и лечители. В момента законът, който трябваше да регламентира дейността на народните лечители, практически е блокиран.

- Казвате преди време, че телевизията е мръсен бизнес, тънещ във финансова мъгла. Това отнася ли се за големите телевизии?

- Предимно за тях се отнася. Телевизията е невероятен манипулатор – всичко се прави за пари. Аз съм застъпник на това, че телевизията трябва да възпитава, колкото и старомодно да звучи. Не може да се пробутват отпадъци на обществото, което непрестанно се прави. А и сега има желязна информационна завеса, само че посоката е сменена. За културата в Русия, в страните, които ни бяха близки, кой говори? А тия безкрайно тъпи игри – два часа да стои на екрана думата с разместени букви "ятха" с въпроса кое е това средство за придвижване… Някои знае ли къде отиват парите от есемесите? А да сте видели критичен материал за мобилните оператори? За какво говорим? По-добре да се закрият три телевизии, отколкото Кремиковци.

- Известно е, че вие направихте Юлиан Вучков телевизионер – той водеше предаване в " Канал 2001". След толкова време как преценявате тази си постъпка?

- Доволен съм, още повече че той го помни и ми е благодарен. Макар и брутален, казва истини. Добър водещ е и е честен човек. Освен това от моето "котило" са започнали много хора: Мартин Карбовски дойде в "Кой си ти" със стихотворение, Людмила Филипова, известната белетристка, започна като репортерка в сутрешния блок в Триада, Юксел Кадриев започна в "7 дни".

Стр. 16

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2010-02-13 

Журналистът Пюбен Дилов-син е един от създателите на Куку, Каналето, Хъшове, Шоуто на Слави, партия Гергьовден. От 2004 е съсобственик на в-к Новинар. След излизането си от политиката, създава литературния глуб Spirt Qc Spirit. От следващия месец ще бъде жури в ТВ формата България търси таланат. Поканихме го да анализира медийното време и собственото си участие в него.

- Какво ново за ефира ще предложи шоуто "България търси талант"?

- Ами на първо място много забавно, изключително добронамерено представление, в което дефилират много таланти и талантливи недоразумения. Този формат е един от най-обичаните по света заради своята демократичност. Сайман Каул го създава така, че няма никакви ограничения -възрастови, професионалисти и аматьори. Всички могат да се яват. Дори Бойко Борисов може, стига да не е в качеството си на премиер -примерно ако свири на акордеон или прерисува слънчогледите на Ван Гог за време… Между другото имаме и такъв участник…

- На един от записите хвърлят ножове по теб. Иначе, в каква светлина ще те видят зрителите? Как очакваш да се представиш?

- Опитвам се да се държа така, че хората, които имат желание да хвърлят нож по мен, да са по-малко: (Смях) Иначе в поведението на журито има ясно изразени характери и поведенчески модели. Маги Халваджиян е безкомпромисният продуцент, Хилда Казасян е добронамерена, суперпрофесионалист в областта на музиката, умиляваща се и подкрепяща всички млади таланти. Аз съм по-скоро ехиден, иронизираш, и… абе като цяло неприятен. Но съм свикнал с тази роля – като се замислиш – бил съм почти всички мразени неща в България – общински съветник, депутат, политик… Само съдия на мач между Левски и ЦСКА не съм бил… Казано сериозно, форматът на журито по замисъла на създателите на шоуто е много точно определен – продуцент, музикант с академично» образование, журналист. Маги се придържа стриктно към изискванията на формата, защото това шоу е любимото дете на Сайман Каул и принципът "Сайман каза" се спазва желязно!

- Миналата година изпрати отворено писмо до медиите, с критика към сценаристите на Слави и с призив към него да стане депутат. Наскоро той обяви, че е водил разговори с бъдещия премиер Борисов, в които е поискал влияение за избора на депутати. Как би коментирал медийния дебат между тях?

- Както и да коментирам, ще направя грешка. Отношенията между двамата не са ми много интересни. А и Слави нямаше смелостта да продължи разговора за връзките между популярните лица от медиите и политиката. Те са публична тайна в нашите среди и техните любови и раздели приличат на сапунен сериал. Що се отнася до моето писмо, то беше по съвсем конкретен повод и не трябва да се чете като обобщение. Просто тогава сценаристите на Слави го подведоха и той взе страна в един спор по възможно най-неподходящия начин. Ставаше дума за парите за репродуктивно здраве и в Шоуто станаха жертва на интригите на една депутатка, която си правеше личен пиар с темата, на гърба на целия парламент.

 - Бившите ти колеги от парламента приеха на второ четене поправки в – Закона за радио и телевизия, според които външните български продукции в телевизиите трябва да бъдат 12%, при предвидени преди това 25%. Как това ще се отрази на медийния пазар?

- Зле ще се отрази! Това беше предателство спрямо българския талант и – ще го кажа направо – те клекнаха пред натиска на собствениците на медии. Истина е, че съотношенията – след като сме членове на ЕС – не могат да създават специални преференции за българи, спрямо чужденци. Но можеше да се направи така, че да се насърчава оригиналната българска продукция За жалост сегашният състав на парламента не е "капацитиран" – както казваше Царят ( Господ здраве да му дава) – за да проумее изобщо проблематиката. Аз доста се страхувам и от бъдещо тяхно законотворчество в областта на медиите.

- В последните поправки на ЗРТ отпада и забраната притежателите на цифрови лицензи да се занимават и с рекламна дейност. Какво ще промени това?

- Това беше забрана, която и сега не се спазваше особено, защото не е никакъв проблем да се занимаваш, чрез свързани лица и фирми. Тук съм по-спокоен, макар че се нарушават принципно антимонополните тенденции в медийното законодателство. В крайна сметка няма как собствениците на цифрови лицензи да не участват в пазара, след като са основни играчи…

- Как се справя твоят вестник "Новинар" при влиянието на кризата и в условията на нарастващо влияние на интернет?

- Добре се справя, въпреки че ми се иска да е много по-добре. Хартията се превръща в бутиков информационен носител, но в интернет бележим сериозен ръст. В крайна сметка "Новинар" се превърна в типичен градски вестник и успя да се преориентира към аудитория с по-големи покупателни възможности. Когато го поехме той беше основно семеен и пенсионерски вестник, заради ниската си цена. Сега – на практика – има два вестника. Хартиено тяло, което запази цена от 40 стотинки и интернет съдържание с над 30 хиляди уникални посещения дневно. Значително се увеличи интересът на рекламодателите към нас.

- Как виждаш бъдещето на "Новинар" и на вестниците?

- Не много розово. Със сигурност предстоят сериозни съкращения. Ще се насърчават повече не класическата информация, а аналитичните жанрове. Предвиждам много бурно навлизане на блоговете в електронните тела на вестниците, както обединение на електронната търговия с информацията. Само след 10 години медийният свят ще е напълно различен от сегашния. Мобилните телефонни апарати ще са основно средство за информация, редом с телевизията. Факт. Нищо добро не очаква хората, които не са готови да се променят. Но като цяло -съдържанието и необходимостта от общуване ще продължат да запазват хуманистичния облик на медиите. Ясно е, това никога няма да изчезне, така че аз за себе си съм спокоен. Но е време в българските медии за смяна на поколенията. Старите кучета от началото на прехода, каквото съм и аз, се поуморихме от това вечно състезание и трябва да пускаме младите напред. Те да тичат. Аз лично го правя от няколко години…

- Но си изключително активен онлайн – в личния ти блог и в социалната мрежа Facebook. Как се променят медиите и обществото чрез тях и до къде може да стигне тази промяна?

- Промяната е за добро. Общодостъпността чрез интернет вероятно е най-голямата информационна революция, след печатната преса на Гутенберг. Изобщо понятието за "рецепиент" се промени – в момента читателят е равностоен и активен участник в така наречения информационен процес. Зад тривиалностите, това означава – персонализация на информацията. Колкото по-детайлна, толкова по-успешна. Аз самият обмислям един подобен проект, който ще представлява информационния поток, коментиран от мен и мои приятели по начин, който да прави възприемането на информацията хем забава, хем повод за размисъл… В момента пиша и книга, която е само за интернет. Още нищо не публикувам от нея, но от есента ще почнат да се появявай отделните глави. Доста е забавна… Работното и заглавие е "Обучение по етикет и добри маниери за изпреварилите времето си"

- Чудесно! А колко страда телевизионният ефир от скорошната загуба на Азис? (От – Нова година Вечерното шоу на Азис е спряно от ефира на Про бг – бел.а.)

Страданието в ефир, когато не става дума за катастрофи като тази в Хаити, или войните в Ирак и Афганистан, е славянска характеристика. Славянската душа обича да страда в ефир. Самият ефир е среда за пренос, и като такава – търпелив като стар индианец, сменил седем резервата. И все пак – обичам да казвам – всеки сам си е виновен за това, което показва неговия телевизор. Азис е явление като певец и като сценично поведение. Телевизионните му превъплащения бяха добри, докато бяха заедно с Катето Евро. Тя наистина правеше половината предаване, както и изумително нестандартната Мария Силвестър… Тези двете трябва спешно да се появят някъде, по възможност не в Костинброд.

- Как си обясняваш факта, че най-успешния медиен продукт за изминалата година беше турския сериал Перла?

- Обяснението ми ще напълни пет страници, ако трябва да е точно. Смело казано, потвърди се старото американско правило: "Нито един продуцент не е фалирал, защото е подценил вкуса на зрителите"

- Твоя е фразата, че "между Батето и Големия брат – това сме ние". Този телевизионен сезон ще предложи за първи път Big Brother Family. Какво още не е постигнал телевизионният комунизъм?

- Не е постигнал още 24-часово облъчване на отделния индивид. Ако си спомним създателя на термина "Големия брат", той стига до прозрението – не е нужно постоянно да те наблюдават. Достатъчно е да знаеш, че постоянно си наблюдаван. Подобна ситуация наистина се лекува единствено с много алкохол. В този смисъл положенето ни между Батето и Биг Брадър е оправдано исторически и психологически… Фантастите още преди десетилетия прогнозираха този тип риалита, както и техните граници. Спомнете си "Бягащият човек". Предстои да ги достигнем съвсем скоро – с пей телевизията, разпространявана от мобилните оператори. Мисля, че ще се случи през това десетилетие още.

- Ти участваше в кампанията на БНТ "Голямото четене". Сега върви друга – Българските събития на 20 век. Кое е най-важното постижение на медиите например след демократизирането им?

- Освобождението на езика. Прес-групата, "Ку-ку", "Дарик радио", "Егоист" – това са моите фаворити за сериозен принос в свободата на медиите. Останалото са подробности от пейзажа и следствия. Аааа, да не пропусна и фигурата на моя приятел от детинство – Краси Гергов. Не знам дали трябва незабавно да бъде разстрелян, или да му се направи паметник. Въпреки че едното не изключва другото. А що се отнася до "Голямото четене" – през изминалата година програмата на БНТ, изобщо, в някаква степен реабилитира термина "обществена телевизия".

- А какво ще бъде най-важното събитие в медиите през следващия век?

- Вече казах: персонализирането на информацията. Вграждането на приемниците в човешкото тяло е възможност да си свързан с глобалното село във всеки един момент. Това ще се случи още през този век. Някъде през май, ако се окаже, че майте бъркат все пак…

Стр. 5, 6, 7, 8