в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 12.11.2010

Засилва се тенденцията у нас за производството на все повече български телевизионни сериали за сметка на риалити форматите

Магърдич Халваджиян е запазена марка, която свързваме с професионализъм, позитивизъм, стойностен тв продукт. Успешният български продуцент, шеф на "Глобал филмс“ и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти, режисьор на "Великолепната шесторка“, призовава сънародниците ни да не бъдат безразлични, защото, както самият той казва, "държавата – това е всеки един от нас“. Потърсихме го, за да разберем какви са новите тенденции в развлекателните програми, къде е ключът към успеха на неговите продукции. И вярва ли в подкрепата на българите за каузата, зад която застават вече втори сезон "Шесторките“.

- Каква е формулата на успеха, която спазвахте през годините, освен видимата страст, която влагате в телевизията?

- Убедих се през годините, че успехът зависи от характера и от страстта, с която правиш всяко нещо. Наистина правя всичко със страст. Не зная дали това е хубаво или лошо. Е, типичната моя страст, с която правя телевизия, аз я влагам и във всичко друго. Няма значение за мен какво правя, аз не оставям нещата просто да се случват, аз винаги направлявам посоката, която вярвам, че е правилната, за да осигуря 100% успех на всяко начинание.

- Коя е глобалната тема днес извън кризата, икономиката, финансите? От какво можем да се откажем и от какво не бива да се отказваме?

- Онова, което ни убива със страшна сила, е нихилизмът, липсата на култура. Някак си не си даваме сметка, че в най-тъмните времена една вяра е спасявала цели нации – вярата в нещо. Хората са обезверени, културата е спряла като че в черна дупка. У нас липсата на култура е нещо страшно. Живях доста дълго в Италия и ми се случва, когато живея тук по-дълго и започне да не ми стига въздухът тук, да искам да замина там, за да си взема отново въздух и да се потопя под водата тук.
Вярата е ключът, а успехът подсилва вярата, която като снежна топка започва да расте, и тогава нещата започват да се променят.

- Откъде тръгва искрата, с която горите в работата и успявате да възпламените екипа и да приобщите хората?

- Нещата опират до това, как работи всяка компания. Още преди 15 години, когато започвах работа и събрах екипа си, въведох прости правила и те са свързани с моята личност. Аз казах на всички, че интригите тук са забранени. Не искам да чувам някой да говори за някого. При нас се случи нещо, което не се е случвало никъде. Понеже различни екипи работят за различни предавания, при нас много често се случва, когато единият екип закъса, другите се хвърлят да му помагат. Защото работим, за да направим нещо заедно. Това е начин на мислене, философия. Аз винаги съм се опитвал да решавам проблемите повече със сърцето си, отколкото с разума. Смятам, че разумът е нещо много добро, но то е нещо много хладно. Истина е, че сърцето може да те подведе да вземеш грешни бизнес решения, чисто емоционални. И аз съм го правил…. в името на сърцето си съм взимал грешни решения, от които съм губил пари. Но не мога да бъда друг. Аз съм такъв, аз искам нещата да станат. Ако имам 100 лева бюджет за предаване, аз похарчвам 200 лева, за да го направя така, както трябва да бъде.

- Как измервате успеха?

- Според това, дали аз съм доволен от това, което виждам на екрана. Аз знам кой съм – това го разбрах преди много време. Имам точен критерий за нещата, които ми харесват и които не. Доказал съм във времето, че моите разбирания и критерии са верни и хората ги разбират. Аз вярвам в това, което правя. Разчитам на интуицията си, инстинкта, креативността, които ми казват: "Това е добро.“ И следвам тази линия… По някой път великите неща са много прости и аз смятам, че в нашия бизнес – киното и телевизията, първото и най-важно нещо е да харесваш онова, което правиш, и да си в хармония със себе си. Ако някой ден се събудя и разбера, че телевизията не е в сърцето ми и не ми носи удовлетворение, веднага ще си тръгна от телевизията и никога повече няма да се занимавам с нея. Парите са последното нещо, което ме интересува в тази работа!
Смелостта идва от увереността. Въпреки че са ни учили да бъдем скромни, аз смятам, че в 80% от случаите на скромност се крие некадърност. Когато човек е направил нещо и е сигурен в силите си, тогава той може да говори в единствено число. Всички се дразнят на Бойко, когато в интервюта казва "аз направих магистралата“ и т.н. Аз пък харесвам това. На мен ми писна 20 години да казват все "ние“. Кои ние? Къде е отговорността, тя се размива много лесно зад "ние“, а зад "аз“ това е невъзможно. Аз също заставам зад онова, което съм направил с името си, защото вярвам в силите си.

- Кое е по-трудното да се прави – чисто БГ продукт или формат по лиценз?

- С форматите е лесно, защото схемата е проверена. Купуваш продукт, който е минал в 30 държави, адаптираш го, имаш консултанти, които ти казват кой е най-лесният начин, за да не губиш време, за да го направиш, и оттам нататък всичко зависи от креативните решения. Вярно е, виждали сме и проваляне на формати, като в основата е различието в културите. Понякога един формат не сработва тук, защото той е правен за Америка.

- В каква посока ще се развиват ентъртейнмънт програмите?

- Посоката е към повече филми и сериали. Това е категорично и аз съм убеден в тази тенденция. В Америка ги намалиха заради кризата. Там в праймтайма няма големи шоута, а сериали като "24“ или "Д-р Хаус“. Радвам се, че тръгваме и ние в тази посока. Турските сериали у нас мисля, че са нещо временно, а българинът ще поиска нещо друго в един момент. "Стъклен дом“ е показател за това. Сериалът има страхотна гледаемост и върви много добре. Мисля, че все по-малко ще бъдат риалити шоутата, а продукцията по отношение на българските телевизионни сериали ще се увеличава, а и тенденцията в Европа е същата.

- Вашите изкушения извън проектите, които вече сте направили?

- Киното е моето голямо увлечение, но то е много скъпо занимание. Телевизията е лесен път да правиш кино посредством сериали, защото телевизиите могат да финансират сериали, а не филми. Моите желания са да тръгнем в тази посока. Затова и "Пълна лудница“ я направихме под формата на сериал. Ще останем в тази форма и аз се радвам, че вече има резултат. Именно заради формата си на сериал, в който всяка серия е свързана със следващата, "Пълна лудница“ има увеличение на аудитория всяка седмица. Вярвам, че сериалът като такъв ще сработи в България. Българинът иска българско производство. Дори да не е съвършено в сравнение с перфектните американски сериали и заради липсата на такова качество или опит, все по-добри сериали ще се появяват у нас.

- Какви са инициативите на Асоциацията на продуцентите, на която вие сте председател?

- Важното е, че 17 компании които се занимават с продуциране, от тях 3-4 са големите, се събраха в асоциация. Тя ще направи съвсем скоро и телевизионни награди, каквито в България няма, защото е крайно време това да се случи. Хубавото е, че между нас има комуникация и диалог. Е, вярно е , ние сме конкуренти, но това не ни пречи да седим на една маса и да обсъждаме общите проблеми. Асоциацията работи вече година и половина, като сега ние сме се фокусирали върху работата по новия медиен закон. В работната група, в която имаме свой представител – Мартин Захариев, искаме да сложим на картата професията продуцент. Към момента тя не съществува в правния мир в България. Освен това искаме много сериозно да се намесим в процеса на тълкуването на авторски права, защото днес никой на никого не плаща. Творческият труд не бива да е последната дупка на кавала! Такова мислене е символ на остатъците от близкото минало, с които ние се борим да изкореним. Голяма част от хората не си дават сметка, че умствената работа движи прогреса. Когато някой плаща авторски права за интелектуален труд, така той признава, че някой е работил.

- Вярвате ли в хепиенда на "Шесторката“ и по принцип? Ще успее ли доброто да победи?

- Аз съм роден оптимист – винаги вярвам в хепиенда! Освен това съм голям фен на американското кино, където винаги нещата свършват щастливо. На мен това ми помага да вярвам, че винаги нещата ще се оправят. "Шесторката“ няма как да не завърши успешно. Българинът, колкото и да е заровен в собствените си проблеми и да не забелязва какво се случва около него, когато го активираш и натиснеш сигналното копче, се събужда. Парите за "Шесторката“ ще ги съберем. В миналия сезон в последната вечер събрахме 400 000 лева за една вечер. Черта на българина е винаги да чака и да прави всичко в последния момент и последната минута. Зная, че на финала ще се активизират всички, за да съберем този 1 милион, който ни трябва, за да затворим дома в Шумен и да отворим центъра за бебета. Българинът е добър човек дълбоко в себе си. Просто той го забрави през годините и така стана лесен за манипулиране. Сигурен съм, че ще повярваме отново в себе си и ще си припомним кои сме.

Стр. 15

Нова телевизия, Здравей България | 12.11.2010

Водещ: Продължаваме с традиционната „Закуска за шампиони” в петък. Веднага ви представям и нашите гости: Валерия Велева, Татяна Буруджиева, Кольо Колев, Димитър Аврамов. Добре дошли, добро утро. Успяхте да чуете нещата, които си говорихме с госпожа Лечева преди малко. Естествено, че темата АБВ или „Утрешният ден”, както тя предпочиташе да нарича този проект, ще бъде част от нашите разговор, но по традиция, за да ви създам малко петъчно настроение сутрешно, да видим мнението на хората, които бяха заснети отново като всеки петък. Този път в село Железница.
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица?
„Азбуката на г-н Първанов, АБВ.”
„От АБВ нищо няма да излезе начело с президента Първанов. И ще си отиде и АБВ, и президентът.”
„Георги Първанов си е чист комунист.”
„Аз съм положително настроен.”
„Не може един президент да прави партия, докато е президент.”
Репортер: Какво мислите за АБВ?
„Три букви от азбуката.”
„Да, знаем какво е АБВ, предполагам, че и той даже потребител.”
„Но моля ви се сега, какво е това.”
„А, отвратителна група, моля ви се, не ми говорете за нея.”
„Аз сутринта го слушах това БВ, ли какво е, какво беше, забравих го.”
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица?
„Ами засега, че идва Путин. Русия е велика сила.”
„Е ми много хубаво, те ни освободиха от турците.”
„Нека да дойде и на него да му направим евала и готово.”
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица?
„Чедо, всеки ден е новина у нашата Железница.”
Репортер: Вие може би ще кажете, ако е някаква политическа, хората едва ли се интересуват.
„Най-важното е, че още няма сняг.”
„Не вали, ветровито време.”
„И само „Левски”, защото съм левскар.”
„Ами бурята.”
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица според вас?
„Кацането на Луната.”
„Най-важната новина е, че сме живи и здрави и метем тука да няма боклуци.”
„Най-важната новина е, че идва 15-и и ще взимаме заплата.”
Репортер: Какво мислите за АЕЦ "Белене"?
„Излишно хвърляне на пари.”
„Груба грешка, че го затвориха.”
„АЕЦ "Белене" си е АЕЦ "Белене", ток.”
„Тука всеки ден в това село го спират по няколко пъти.”
„Мисля, че 2012-а ще реши всичко.”
Водещ: Да, 2012-а ще реши всичко. Имаме още една година да си поживеем дотам. Добре, извън веселото настроение, което създава този репортаж. Откъде да започнем? Всъщност аз видях, че Валерия беше вчера в НДК, видях, че Кольо беше, не знам за вас двамата, не ви мернах, в интерес на истината, наблюдавах внимателно.
Цветан Цветанов: Както се казва, има и телевизии.
Водещ: Да, и ние така постъпихме в голямата част. Какво можем обаче да извадим като извод от вчера? Хайде, Валерия да почне.
Валерия Велева: Дошъл си да усетиш миризмата на събитието.
Водещ: Каква беше миризмата?
Валерия Велева: Аз съм скептична за този проект като властова алтернатива. Там бяха събрани наистина качествени хора, читави хора, не можеш да кажеш нищо за тях, тези 50 души, които бяха събрани около кръглата маса и още може би стотина, които бяха на втори план. Много е претенциозно и амбициозно заглавието – Алтернатива Българско възраждане. Значи, алтернатива на какво? Имаме ли нужда от алтернатива, да, имаме. Защото в това състояние, в което е БСП и в което е СДС, има нужда от такава алтернатива. Дали обаче това е алтернатива? Дискусията беше твърде вяла, тя нямаше импулс, нямаше емоция, нямаше отвътре страст нямаше. Така както се раждаха досега движенията и НДСВ, и ГЕРБ.
Водещ: Аз даже вчера гледах Таня Дончева, която каза, че това приличало на най-обикновена седянка, събрали се едни хора и започнали да се оплакват.
Валерия Велева: Да, говорят си. Речта на Първанов беше критична, в неговия стил, но нищо изненадващо. Той не каза нищо ново по отношение на критиките към това управление, което беше казал да кажем на икономическата дискусия.
Водещ: А и редно ли е, аз пък да попитам, някак си той да се дистанцира от всичко това, което се случи? Защото в изказването имаше за тия 20 години се случиха едни неща, стана еди-какво си, имаше много престъпления, имаше еди-какво си, ама аз пък не съм част от цялата тази работа. Някак си странно изглежда.
Валерия Велева: Да, винаги когато Първанов критикува, винаги излиза този въпрос, че той е част от този преход, и то най-дълго управлявалия и той също има вина за всичко това.
Кольо Колев: За чест да кажем на Ивайло Калфин той директно го каза. И аз бях част от всичкото това нещо.
Валерия Велева: Да, той го каза.
Кольо Колев: Но независимо от това все пак мога да си позволя да бъде критичен и към себе си. Но наистина Валя е права, някак си нямаше го патосът на избиването на новото цвете, на раждането на нещо ново, уникално. Разбира се, това е малко тегаво такова като чувство, но пък от друга страна, нали наблюдавахме партии, които се родиха с много патос и след това патосът отиде само в свирката, а навънка останаха мръстоиите. Така че това, което аз бих могъл да кажа, вижте, това може да е и яйце, може да е и запъртък.
Водещ: Това вече го виждам като цитат.
Кольо Колев: Ами така е. Защото вижте, независимо от всичко, каквото се говори, ама не е партия, ама няма такава, вижте, ако това не стане партия, това е запъртък, разбира се. Поради простата причина как ще се занимаваш с политика, ще правиш политики, ако ти в крайна сметка не се стремиш да овладееш управленски лостове. Което означава пряко да участваш в политиката. Така че знамето е побито, сложено е там, аз бих го определил някъде от порядъка ляво-център, горе-долу в тази посока. Естествено, коя е нишата? Естествено все по-разширяващата се ниша на хората, които усещат дефицит на здрав разум в управлението. Това лашкане а напред, а назад, Донкиното две стъпки напред, две назад, някак си все повече и повече почва звучи на хората като незнание какво да прави, къде да отиде. Заставаш до голямата кола и казваш сега ще я подкарам, ама така ще я подкарам, направо ще ги скъсам всичките. И почва, ъ-ъ-ъ и изведнъж разбираш, че нещо много думи, думи, няма действие. Ето това е нищата. Между другото там в тази ниша въобще не се е насочил само Първанов. Поведението и на Мартин Димитров и на Иван Костов ясно показва, че и те отиват нататък. Казват вижте какво става тука, дайте нещо разумно. Там и НДСВ също се цели в тази посока, така че аз въобще не мисля, че това ще бъде единственият проект, който ще изникне до изборите. Има ниша просто, има хора, които чакат.
Цветан Цветанов: То горе-долу нишата винаги я има при едни управляващи, които не се справят.
Кольо Колев: Е не, става все повече видима.
Цветан Цветанов: И това е нормално. Нормално е също така да се появяват амбиции да заемеш тая ниша. Ама както се казва от самия проект, все ми идва да го нарека движение, но то не е движение, както се изразявате, проект, самата заявка от тях е, че не са мишоци. Ами като не са мишоци, да застанат и да кажат. Правим политическо нещо и се възмущаваме или искаме да се борим срещу това, което съществува като управление. Това първо, което съсипва, което всъщност няма как да има друга атмосфера. Когато ти самият мънкаш, гънеш се и се чудиш какво да обясняваш…
Водещ: Ама довчера не знаеха защо са там…
Кольо Колев: И ГЕРБ възникна по същия начин…
Цветан Цветанов: Не, не, не е вярно.
Кольо Колев: Е как? Първо се създаде движение ГЕРБ …
Цветан Цветанов: Кольо, може ли да си довърша?
Кольо Колев: Може, разбира се.
Цветан Цветанов: Разбира се, че гражданското движение се създаде първо, обаче първо помним тия кадри, това беше една огромна зала, те си се създадоха като гражданско движение. Там нямаше овластени хора, овластени казвам. Вчера беше пълно с хора с власт. Абе ти имаш всички ресурси, имаш властта, президентът, да не се връщам към тронното му слово, така да се каже, в хода на втория му мандат, когато той каза през мен ще управлява гражданското общество, аз съм прозрачният президент, отвореният президент, сега тука всички ще дойдат при мене и заедно ще правим този мандат. Ами вчера той все едно каза не се изпълних мандата. Нищо не направих от това, което обещах. Преди една година каза, ще направим алтернативата, ще дадем изхода от кризата. Помните ли? Ами де го тоя изход? Трябва ли да се съберат там 60 души? Е това ли е изходът? Едно политическо запъртъче, както стана ясно. Ами сега.
Димитър Аврамов: Таня Буруджиева каза нещо много важно, аз ще го кажа пък още по-директно. Кое е по-високото в България от това да си президент? Сещате ли се? Защото аз не се сещам. Какво пречи на президента да подкрепя всякакви граждански инициативи, какво му пречи да ходи гости на премиера, да ходи на гости на опозицията, да ходи на гости на министрите, да търси всякакви формати, в които да споделя идеите си? Знаете ли какво? Липсата на идеи. Само това. Не на този президент, по принцип. Има Конституция в страната, има си институции с обхват, с рамка, да не се връщаме там, че президентската институция е много специфична в нашата Конституция. Президентът има много свободно време и бюджет. Вярно, не колкото преди, ГЕРБ му го намалиха малко, но президентът може да лансира идеи, с които, без да навлиза в ежедневната политика, там, където няма правомощия, да помага на правителството. Когато си президент у нас, ти представляваш волята на всички граждани, ти си президент на всички, не си президент на СДС, ГЕРБ и т.н. Г-н Първанов и това много ме учудва, защото винаги съм го мислил за доста интелигентен човек, все пак той има страхотна политическа кариера. Да не се връщаме, всички я знаят. Ти от човек, който представлява всички, абсолютно цялата нация, доброволно да се откажеш от тая идея и да създадеш гражданско движение, което не било партия, ама щяло да дава идеи, ама после ще видим какво ще стане, ама няма да участва в избори и сега изведнъж от цялата нация да представляваш една малка зала с хора, които са ти дошли, за което е сигурно, че те харесват, и много други, които не са дошли, които (…) социология казват аз те харесвам. Никога не съм виждал политик толкова доброволно да се откаже от всичко за нещо малко. И ми се струва глупаво. Другото глупаво нещо е, че ти идваш от една сериозна партия, изключително сериозна, като БСП, с всичките й кризи, така, така. Когато създаваш гражданско движение, ти казваш аз не вярвам, че тази партия може да бъде опозиция на управлението.
Валерия Велева: Да, точно така.
Димитър Аврамов: И през цялото време говореха за алтернатива на настоящото управление. Моля ви се, г-н президент, не ви е работа по Конституция да правите алтернатива на управлението. Защото сме ви избрали да представлявате цялата нация.
Цветан Цветанов: Точно така.
Димитър Аврамов: Ако искате да ставате алтернатива на управлението, трябва направите две неща. Мандатът да свърши, да си починете два-три месеца, да се огледате и да направите алтернатива. И второ нещо, като правите алтернатива, не говорете в пожелателни категории – ще направим нещо, България има да прави това, това е зле, онова е зле. Когато човек прави политическа заявка, излиза и казва…
Цветан Цветанов: Правим това, това и това. Точно така.
Димитър Аврамов: …Аз идвам, защото в митниците няма система за еди-какво си, следователно аз ще я направя, за да има прозрачност. Ще спра корупцията по този начин. Това вчера беше еквивалентът на събрание на пенсионерски клуб, в който хората идват и казват, ама ние тука нещо не ни харесва. Къде беше решението?
Валерия Велева: Да, това е най-големият недостатък на вчерашната среща, че нямаше никакво решение. Те непрекъснато говореха за алтернативни политики, а ние не чухме нито една алтернативна политика, те се оплакваха, оплакваха се от земеделие, млекопроизводители, кметове…
Водещ: Кой от каквато разбира, от това се оплаква.
Валерия Велева: Кой от каквото разбира. Ректори и т.н. А имаше едно противоречие дори и в позицията на Първанов. Той каза следното. Министър-председателят Борисов не се справя с кризата. Това го каза за втори път, вчера не беше за първи път. Т.е. повтори си тезата, която е отпреди няколко месеца. И накрая каза: никой не иска да сваля това правителство. Е, добре, може ли ти, който си държавен глава, преценяваш, че министър-председателят не се справя и в същото време казваш ние никой не иска да сваля това правителство. Значи ти априори приемаш, че държавата ще бъде управлявана от един министър-председател, който не се справя. Как така става?
Кольо Колев: Е, такива случаи си спомняме и отпреди. Спомняме си колко мъчително Иван Костов беше едва ли не накаран да вземе властта, колко хич не му се искаше да я взима.
Валерия Велева: Добре, но нали те трябва да се учат от опита, нали трябва да се учат всички. А най-малкото пък Първанов, който, дето се казва, половината преход е минал през очите му и за който наистина знаем …
Цветан Цветанов: Ако смяташ, че от 1994-а до сега е половината преход, аз мисля, че е целият е минал, даже с неговото участие, а не пред очите му. Пред очите на нас е минал.
Валерия Велева: Това състояние на, абе ние не сме доволни, ама нека да се оплачем, обаче няма какво. Каква алтернатива могат да бъдат?
Кольо Колев: Алтернативата би могла да бъде кристално ясна. Създаваме политическо движение, независимо дали ще бъде движение, но политически субект, който ще участва, ще се бие срещу тези, не ни харесват те, ще отидем да ги бием, тия са глупаци и трябва да направим нещо разумно, смислено.
Валерия Велева: Да, така е, това е алтернативата. Точно така.
Кольо Колев: Именно тази двойственост, от една страна, няма да бъде политически субект, няма да правим партия. Аз много се забавлявах, когато слушах г-н Паскалев, той каза няма да правим партия днеска, няма да правим партия и утре, но не е казал за други ден….
Валерия Велева: Три пъти го каза.
Кольо Колев: … което все дава известна надежда, че може би в крайна сметка ще има реален политически субект.
Димитър Аврамов: В понеделник. Да си починат през уикенда.
Кольо Колев: Не, защото ако няма политически субект, наистина това е нонсенс. Какви политики ще правиш….
Димитър Аврамов: Т.е. или е глупост, или е лъжа.
Валерия Велева: Да, точно така. Или е глупост, или е лъжа.
Цветан Цветанов: Ама в момента е лъжа, защото е ясно, че ще правят политическа…
Кольо Колев: Абе, не, не, дори не е лъжа, ами нещо такова, сулене, сулене по тъча..
Цветан Цветанов: Е, хубаво.
Кольо Колев: Така че те трябва съвършено ясно, ако решават да правят нещо и това да бъде просто една първа стъпка, хубаво запознаха ни със себе си, видяхме лицата, видяхме ги кои са и оттук нататък вече трябва да имат доблестта, разбира се, президентът не може да оглави такова нещо. То е и смешно, и загубено, пък и неконституционно, съответно да се създаде политическият субект, който заявява, ето ще се бием срещу тези, евентуално тези са наши съюзници. Без това нещо наистина си става едно шикалкавене, едно…
Валерия Велева: Има и още нещо. Тези движения, които досега бяха създадени и бяха по някакъв начин реализирани във властта, имам предвид и НДСВ, и ГЕРБ, имаха месии, имаха лидери, имаха водачи. В момента тука няма водач, тъй като ние слагаме настрана
Кольо Колев: Значи, Валя, реших да бъда много скептичен, когато видя един месия и просто целият настръхвам…
Цветан Цветанов: Настръхваш или не…
Димитър Аврамов: Той и народът настръхваше …
Валерия Велева: Мисленето на българина е такова, той трябва да тръгне след някой, след водач.
Димитър Аврамов: Валя Велева каза, че тоя път няма месия, така че няма що да настръхваш.
Цветан Цветанов: Не, има и един друг момент. Това цялото сулене идва, защото става дума наистина за лъжа. И лъжата е относно БСП. Сега оставям настрана другите, дали са лъжи или не, всичките ли ще бъдем, каква ще е каузата, какво ще стане на утрешния ден, това ще го видим кое е истина, кое не е истина. Но лъжата е към БСП, защото постоянната заявка, това, което г-н Първанов обяснява, е, че той иска силно БСП и че той само укрепва БСП. В същото време, ако бяха казали, че правят политически субект, нямаше да има и тия 50 души. Нямаше да ги има. И е ясно …
Кольо Колев: Не е толкова сигурно, можеше да бъдат и повече.
Цветан Цветанов: Мога да бъда сигурна, защото половината от тях го заявиха, че са там, защото това не е политически проект.
Кольо Колев: Е, да де, ама някои не са отишли, защото не е (…)
Димитър Аврамов: Можеше да има и повече, ама май нямаше да са същите.
Цветан Цветанов: Нямаше да са същите при всички положения. Т.е. на него му трябваха едни определени лица и това бяха определени лица, включително особено и кметове, и депутати, и представители на БСП. Публичен е почти скандалът, който се разрази по този повод. Какво означава да изпратиш ти един списък за хора, които искат да работят за тебе, искаш да работят за тебе? Това просто не е поведение, това просто не е поведение. И оттук те ще продължат да се гънат и да се сучат поради една проста причина, месията, както казва Валя, Първанов се изживява като месия, той иска да бъде месия. Той някак си според мен криво му е, че като президент не беше възприет като месия. Условно го казвам, разбирате, той така не го мисли, нали, с тези категории човекът, просто като водач, така да го кажем. И докато той не се отърве, грубо казано, от президентския пост, защото на това започва да прилича. Значи, всички седим и мъчително чакаме да му свърши президентството, включително и самият той, за да може да се заеме със следващото нещо. Няма да има нищо. Защото то не може да се създаде нищо, няма го водача.
Водещ: Ама аз мисля, че госпожа Лечева преди малко съвсем официално вече каза, че те ще издигнат на местните избори …
Валерия Велева: Ще участват на местните избори…
Цветан Цветанов: Това се знаеше, това се говореше и вместо да го заявят вчера…
Водещ: Въпросът е, че никой досега не го беше казал.
Цветан Цветанов: Казвам ви, мълчат, защото в момента, в който го заявят, електорално падат, електорално падат.
Валерия Велева: Точно така. Да.
Валерия Велева: От това ще се получат такива скандали по места, защото това всъщност е разцепване на левия електорат.
Цветан Цветанов: Точно така.
Валерия Велева: Дали ще бъде кандидатът на БСП, или ще бъде кандидатът на АБВ и на Първанов.
Димитър Аврамов: Един много прост въпрос. Не съм съгласен. Когато, така поне съм виждал, като харесваш едно момиче, излизаш, говорите си, има един момент, като го пропуснеш, има новина за теб, беше преди малко. Те вчера пропуснаха момента да кажат истината. Вече излъгаха. Стартираха с лъжа. Толкова ли е просто, това е български манталитет. Това не е нещо, което Първанов го е родил. Излез и кажи аз съм президент, вярвам, че мога, млад съм, има хора, които ме харесват, имам рейтинг…
Цветан Цветанов: Ако го каже, не може да събере един глас от БСП, разбираш ли?
Димитър Аврамов: Е той нали не искаше да се връща в БСП, като излезе от БСП и стана президент..
Цветан Цветанов: Не може да събере един глас от БСП, защото е лъжец, ама иска и гласовете на БСП.
Димитър Аврамов: И казваш аз имам виждане, казваш виждането. Аз съм лидер, защото сте ме избрали, като ми свърши мандатът, ще се занимавам с това, сега казвам само, като съм президент, размахвам пръст към правителството да му помогна да се справи
Валерия Велева: Точно така.
Димитър Аврамов: Кажи истината. Защо трябва да живеем в лъжа? И ще кажа нещо друго. Знаете ли на какво прилича? Много беше хубаво, докато съм президент, ходих навсякъде по света, видях много неща, имам охрана, имам власт, мога да викам хората да си говоря, адски е готино. Аз пък ще кажа нещо друго. България е бедна и изостанала страна. Като минеш отгоре със самолета, нищо няма около София. Празно е. И аз искам да кажа нещо много важно. На нас не ни трябват политици, които работят политици. На нас ни трябват хора, които да изпратим в институциите за един, за два мандата, да свършат работа и след това да отидат да си гледат живота, да правят пари не в политиката, да печелят. Много се задържа поколението на г-н Първанов. И това не е моят призив да ги гоним. Това е моят призив, докато са там, да си вършат работата, защото с революции няма да стане. Който иска да се задържи трети мандат, защото това е трети мандат. Аз искам да остана на власт, но Конституцията не ми позволява. Г-н Първанов никога нямаше да прави никакви граждански движения, ако имаше право на трети мандат. И като искаш трети мандат, поне каже какво ще правиш, от самото начало. А не ама тука ние няма да се явяваме на избори, на другия ден Весела Лечева – ще се явим. Ама ние още два дена няма да правим партия, ама след Нова година ще я направим. Това е ловене на риба в мътна вода.
Кольо Колев: Митко, с един удар ни съсече просто. Не, с Първанов сме набори и той вика поколението на Първанов много се задържа и направо…
Димитър Аврамов: Ти не си на заплата в политиката, говорим за тези, които са на заплата в политиката.
Кольо Колев: Значи имам перспектива.
Цветан Цветанов: Ти от 20 години ако си си изкарвал парите в политиката като администратор. Президентите са ни млади.
Кольо Колев: Шегувам се. Наистина тази недоизказаност, тази двойственост изигра лоша шега. Но независимо от това все още запъртъкът може да стане яйце или всъщност да се окаже яйце, ако обаче се обявят ясни, точно както и Митко, и Валя казаха, ясни послания. Добре, бе, кажи аз ще участвам, ние сме тези, играем с тези, против тези, искаме да махнем това безумие тука, което става, всичките тези неща.
Валерия Велева: На тази маса…
Кольо Колев: При това положение нещата ще се изчистят или могат да тръгнат. Но ако продължават дълго време така да шикалкавят, ама ние сме а да сме движение, а да не сме движение, тогава …
Цветан Цветанов: Вижте, има нещо много сериозно.
Кольо Колев: Искам да кажа нещо, с което не съм съгласен. Вие с Валя непрекъснато говорите, че едва ли не това е нещо, насочено към БСП, дай да гушнем БСП.
Цветан Цветанов: Не БСП, бе, избирателите на БСП, кой ти говори за БСП.
Кольо Колев: Все тая.
Цветан Цветанов: Е не е все тая.
Валерия Велева: А откъде ще вземе избиратели, откъде ще вземе избиратели?
Цветан Цветанов: Откъде получава той избиратели електорално според тебе?
Кольо Колев: Уважаеми, има 40 % хора в момента, даже 42 бих ги, ако трябва да бъдем точни, които част от тях, разбира се, не гласуват, но голяма част от тях са политически ангажирани хора, които гледат и казват, майка му стара, значи Костов не го харесвам, помня…
Цветан Цветанов: И смяташ, че тези хора се олицетворяват от депутатите на БСП, хайде моля ти се, ами, да бе поканил някой човек (…)
Валерия Велева: Кольо, там на масата имаше членове на Висшия съвет на БСП.
Кольо Колев: Говоря за нещо друго, къде е нишата. Имаш огромна маса хора, които не могат да направят своя избор.
Цветан Цветанов: Ама знаем я тая ниша.
Кольо Колев: От съществуващия политически пазар. И ти можеш съвсем спокойно да играеш в нея. Да отидеш там и да кажеш, момчета, ето ме мене, аз тука ще правя това, което трябва да бъде.
Цветан Цветанов: Ама кажи му го на Първанов това да го направи. Защо прави другото?
Кольо Колев: То си е негов бизнес, в крайна сметка ние можем да дадем акъл, можем да направим нещо друго.
Цветан Цветанов: Прав си, прав си абсолютно.
Кольо Колев: Така че тази ниша, тя съществува. И ти съвсем спокойно можеш да се насочиш към нея. Както и НДСВ се насочва към нея, и Синята коалиция и тя се мъчи нещо там да каже, ето тука ние вече поумняхме, станахме по-готини, елате при нас. НДСВ казва вижте цялото безумие, което стана, защо само ни плюете, елате при нас. Всеки се мъчи да завладее тази ниша. В този смисъл, ако ти тръгнеш да играеш, разумната игра е да ходиш там, защото това е огромна маса.
Цветан Цветанов: Така е.
Кольо Колев: Взимаш я и …
Димитър Аврамов: Кой да ходи там?
Валерия Велева: Кой да ходи?
Кольо Колев: Който може.
Цветан Цветанов: Калфин ли да ходи, другите ли? Ами като може, да отиде? Защо не отива?
Водещ: Трябва да ви прекъсвам, милички, знаете какви са правилата…
Димитър Аврамов: Той е президент, като отиде там, кой ще остане на „Дондуков”, ще опустее „Дондуков”.
Кольо Колев: Ама идеята…
Водещ: Не искам да ги спирам, толкова е хубаво в момента.
Цветан Цветанов: Той е депутат на БСП, Калфин е депутат на БСП, как да отиде там?
Кольо Колев: Самата идея, че ти до един момент ще бъдеш президент, следващият момент хоп ставаш партиен водач, някак си е непродуктивна. Това няма да бъде оценено.
Димитър Аврамов: Ей това му кажете на Първанов.
Кольо Колев: Това трябва да го направят другите, Ивайло Калфин, Паскалев…
Валерия Велева: Ама те не стават.
Кольо Колев: Кой не става?
Валерия Велева: Не стават за такива водачи, каквито…
Кольо Колев: Водачи на хората, които търсят здрав разум ли? Напротив, чудесно седят.
Цветан Цветанов: Ако можеха, досега да са ги привлекли.
Валерия Велева: Досега биха станали. Сега, Ивайло Калфин е много интелигентен, много подготвен.
Кольо Колев: И смятате, че той няма да привлече хората?
Водещ:
Валерия Велева: Но той не става за този водач, за който има нужда в момента
Цветан Цветанов: Той е назначаем политик, той не е избираем политик.
Кольо Колев: Е, Таня, ти пак ми говориш за сърцето на Данко, за Бойко Борисов, ще изтръгнем така и ще…
Водещ: Добре, призовавам наистина да сложим крайна сметка. Таня, съжалявам, на мен ми е изключително приятно да слушам това, което си говорите…
Цветан Цветанов: Изобщо край ли ще сложим?
Водещ: Изобщо край трябва да сложим.
Цветан Цветанов: А не, само две думи, много е важно.
Водещ: Добре.
Цветан Цветанов: Аз съм категорично възмутена…
Водещ: Защо чак накрая?
Цветан Цветанов: Ами защото Кольо не мога да го прекъсна, ще се разсърди. Категорично възмутена съм от това, че президентът в момента се занимава с делегитимиране на институции. Това е най-голямото обвинение, което може да се отправи към него, защото би трябвало да крепи държавността. И този човек се занимава с неща, които не само не са му работа, които направо са възмутителни. Не е възможно един човек, както каза Митко, да има цялата власт в тая държава и да обяснява, че няма друг ресурс от свободните граждани, които на всичкото отгоре не бяха и свободни, ами зависими там при него.
Кольо Колев: Е това с властта малко…
Цветан Цветанов: Така е.
Валерия Велева: Просто създава условия да се говори по този начин Първанов и това е наистина твърде обезпокоително.
Димитър Аврамов: Или си президент на всички, или представляваш малка група хора, всичко друго е лъжа.
Водещ: Или си яйце, или си запъртък? Слагаме край на разговора. Благодаря ви много за това участие.

Кристина Патрашкова, журналист, Стояна Георгиева, журналист, Петьо Блъсков, журналист

Водещ: Време е за традиционната петъчна „Закуска за шампиони”. Днес сме си направили специална закуска само с главни редактори. Кристина Патрашкова, Стояна Георгиева и Петьо Блъсков са тук. Добро утро, добре дошли. Доста неща има, за които да си говорим. Обаче ние въведохме една такава традиция, че правим една анкета между хора, които срещаме по улиците, за тяхното мнение. Сега ще я пуснем и след това ще продължим с коментарите.
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица.
Гражданин: Посещението на Путин.
Гражданин: Браво на Бате Бойко. Мога да ви кажа какво е ГЕРБ – Гяури за европейско развитие на башибозук.
Гражданин: На мен ми харесва Георги Първанов.
Жена: Не знам какво е А, Б, В.
Гражданин: Трите буква от азбуката са.
Гражданин: А, Б, В – това е поща
Гражданин: Това е една от поредните глупости в България.
Гражданин: Агентът Гоцев с него не искам да се занимавам.
Гражданин: Това е поредният предизборен микс.
Жена: Ами туршийка, компоти, сладка, зелен боб, грах. Децата ще викат – а, бе, ве, стига си се въртяла тук.
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица, според вас?
Гражданин: Че направиха, че тези Галеви са добри. Прах в очите на слепите. Това са бандити.
Гражданин: Зъболекарката Галева също е много добра.
Жена: А …да ти кажа истината.
Гражданин: Не трябва да ги има. Всичко е измамници. Тия всички горе са за тепане.
Репортер: Знаете ли кой е Андрей Иванов?
Гражданин: Мисля, че е един от големи риби.
Гражданин: Андрей Иванов е един очертан вече мошеник.
Гражданин: Той е в периферията и е включен в калабалъка, за да се /…/ баницата.
Гражданин: Най-важната новина е, че данъците са увеличени. Тези пенсионери, които взимат до 115 лв. Баба Марта няма да посрещнат.
Гражданин: Най-важната новина е Денят на народните будители.
Водещ: Как обикновено и не случайно голяма част от анкетата беше направена в Дупница. Да подхванем, ако искате, този информационен поток, който ни заля от вчера с оправдателната присъда за братя Галеви. Какво ще кажете по въпроса.
Стояна Георгиева: За съжаление не може да се коментира по-цялостно това нещо, защото още не са излезли мотивите на съда.
Водещ: Които по традиция ще излязат след 5 месеца сигурно.
Стояна Георгиева: Действително е много любопитно да се види какви са. Без съмнение това е новина, която има много измерения.
Водещ: Въпросът е какъв знак ни дава това нещо?
Стояна Георгиева: Знакът е, че тази цялата безнаказаност няма как да бъде спряна. Отделен е въпросът, пак се връщам на това, по каква причина е постановена тази оправдателна присъда, какви доказателства са събрани, какво е свършило разследването. Така че, без съмнение това е една новина с много лош резултат.
Кристина Патрашкова: Аз не съм запозната с детайли с това дело срещу братя Галеви. Един път съм се срещала с тях, исках да направя интервю, но те ми отказаха. На мен обаче ми прави впечатление, че в Дупница, вие пуснахте един репортаж, и особено втората група от хора, като че ли бяха подставени лица. Така или иначе мнението на хората там е различно. Аз не искам да ги защитавам, обаче във връзка с едно друго знаково дело, към което имаше много голям обществен интерес – това е делото срещу Алексей Петров. Аз ходих няколко пъти на заседание в съда и ви уверявам, че там нямаше абсолютно нито едно събрано доказателство за тези всички неща, за които той беше обвиняван. Сега, Братя Галеви сигурно са най-големите престъпници, но ако и за тях не са били събрани тези доказателства, не виждам защо трябва да обвиняваме съда.
Водещ: Т.е. пак стигаме до там, че прокуратурата не си е свършила работата?
Кристина Патрашкова: Не искам да отправям такова обвинение, не зная. Ето, ти пусна един, бяха страхотни тези кадри с този побой, ако това наистина е така, ако това е доказано, ако това е било представено в съда, според мен трябваше да има някаква присъда или може би не е ясно.
Водещ: То имаше, ама за едни други момчета, които пробация, година и нещо и после като им прибавят и това, което са излежали в ареста, на практика нищо няма да стане.
Петьо Блъсков: Много дълго време, с години, медиите продължават да занимават публиката със следствията, а не занимават публиката с причините за различните събития с голям обществен интерес, както се казва. Пак ще кажа, че всички тези събития те са функция на общата ситуация в държавата. Общата ситуация на икономическа несигурност, на бедност, на лоша политика по отношение на абсолютните задължения на държавата. Те са едни, единствени – да гарантират правата на човека. Правата на човека са няколко – право на собственост, право на щастие, както пише в Американската конституция, но е и в българската, и така. Вместо това, държавата, както беше преди 20 години при другаря Тодор Живков, държавата все повече се набутва навсякъде. Все повече държавата прави нещо. Все повече държавата дава пари, казва кой какъв бизнес да прави, влиза директно в бизнеса, подкрепя държавните монополи, като „Булгаргаз” например, една касичка на властта, от която се точат.
Водещ: Тази тема си я обичаш.
Петьо Блъсков: Аз не я обичам, това е факт, не става дума за любов.
Кристина Патрашкова: И нови приятелски кръгове около властта.
Водещ: Въпросът е, че в крайна сметка в Дупница имаме държава в държавата, то това е проблемът?
Петьо Блъсков: Не. Остави Дупница. Дупница е функция на цялата тази ситуация – държавата да се меси навсякъде. Държавата се меси в съда, меси се в бизнеса. Държавата давала пари. Едно време Тодор Живков правеше така – давам пари аз на този 5 лв. към заплатите, на този университет ще дадем пари. Кои са тези пари е въпросът? Тези пари са моите и твоите. Държавата няма пари. Няма пари в държавата. Държавата има пари от данъци, от експлоатация на държавно имущество, концесии и разни такива действия. Няма пари държавата. Това е истината.
Водещ: Така каза и г-н Дянков вчера.
Петьо Блъсков: Не. Държавата не генерира принадена стойност. Няма собствени пари. Собственик на парите са хората. Така че да не ми се правят на велики. Изобщо държавата, ако се оттегли … и аз бих казал нещо много важно, ако имаме новина на седмицата. Новината на седмицата остава в страни. Ето, хората се занимават с краставички, с зеле, това е. Битието е такова. Но, тази седмица отново беше ни пробутана една дебела лъжа. Държавата отново ни пробута една дебела лъжа. Това е лъжата за пенсионната система. Това е национализация. Това е кражба на нашата собственост, наречена труд. Защото една от собственостите на човека, това е неговият труд. Това е собственост, това е частна собственост, труда му. Този труд отива в една държавна институция, която после ги преразпределяла. Откъде накъде държавата ще преразпределя моите пари? Ама така били солидарните системи. В понеделник „Република” публикува едно интервю с Красен Станчев, който казва много ясно и много точно, че всичките тези пари, пенсионната система е една политическа измама, чрез контрола на държавата върху тази система, тя влияе върху политическия избор. Тя подкупва този или онзи. Подкупва групата на пенсионерите, подкупва други групи на осигуряващи си хора. И по този начин с нашите пари, които държавата ни е прибрала, политиците си вършат своята работа. Е това е събитието. Само че това мина и замина. Спазарили се били? С кой? С профсъюзите – с тези мошеници, които половината държавни поръчки ги печелят техни фирми. Те получават пари. Сивият сектор кой го създаде? Ей тези профсъюзи същите. Как се спазаряваш с тези хора?
Стояна Георгиева: Много е забележително, че в България по време на предизборни кампании ето това са темите, които трябва да бъдат дебатирани и вотът на хората да бъде за това. Например – по какъв начин да се реформира пенсионната система. Защото, например, дали да е на солидарен принцип или в частни фондове – това е много важно. Сега в момента някаква тристранка, събраха се там, взеха се едни решения.
Петьо Блъсков: Това е голямата лъжа.
Стояна Георгиева: Взеха се решения, които ангажират вече цялата държава, следващи правителства до 2035 година. А всъщност кой е дал мандат да се случи именно това.
Петьо Блъсков: Никой. Това е подмяна на вота. Това е повече от конкретно.
Водещ: Тук в това студио толкова много е изговорено за пенсионната реформа и толкова нищо от това не се е случило и няма никакъв ефект, че просто няма накъде.
Петьо Блъсков: Няма какво да говорим за пенсионна реформа. Има световни система за пенсионна реформа. Най-модерната и най-работещата добре в момента е чилийската, както се писа вече в пресата. Между другото и Красен го каза в своето интервю, която е базиране на частни пенсионни фондове – вноски от хората на собствена сметка, контрол върху тези пари, инвестиционна игра на борсите, фондовете дават 10% доходност. И тези пари ние с теб, като сме ги дали там, всяка година по 10% имаме печалба.
Водещ: Понеже една от темите, която започна не само през тази седмица, а и в края на миналата седмица, темата е създаването на новия президентски проект. По някакъв начин това тръгна от „Медияпул” и след това подхванато от всички нас. Какво се случва всъщност. Може би Стояна, ти си най-наясно с нещата, като първоизточник на цялата информация. Наистина ли можем да кажем, че това е проект, който ще окаже сериозно влияние върху политическия живот? И дефакто това ли е проектът, който може да разцепи БСП, както преди няколко дни имаше такива изказвания?
Стояна Георгиева: Определено може да разцепи БСП, може и да окаже сериозно влияние, а може и да не окаже сериозно влияние. Според мен голяма част от ефекта на тази нова президентска формация, на този проект вече е консумиран, тъй като за него се говори вече от няколко месеца. Самият Първанов през лятото каза, че е плеймейкър и търси голмайсторите. Сега остава да покаже голмайсторите.
Петьо Блъсков: Просто шедьовър на остроумието.
Стояна Георгиева: Това е цитат. И един по един политици, партии …
Водещ: Те голмайсторите нещо взеха да излизат от терена един след друг.
Кристина Патрашкова: Аз тук искам да се намеся, защото ми се струва, че ние в момента коментираме някакъв абсолютно призрачен проект. Това е нероден Петко.
Водещ: Е, той ще се роди на 11-ти.
Кристина Патрашкова: Списъкът беше публикуван в „Медияпул”. Тук е г-жа Стояна Георгиева. Аз казвам категорично, че този списък е тотално менте. Абсолютно всички хора, които бяха включени в този списък …
Петьо Блъсков: Ама той и проектът е менте.
Кристина Патрашкова: Аз не коментира какъв е проектът. Но примерно, те са една сериозна медия, които нали атакуват … В момента, в който излезе този списък, при мен в редакцията беше един от хората, включен в този проект, който правеше неуспешни опити да се свърже с вас и да каже, че абсолютно никога не е бил канен. Защото след като се появи този списък, започнаха всевъзможните спекулации, че проектът се разпадна още преди да е роден. Не коментирам въобще какъв е този проект и какво ще стане. Но смятам, че това малко ми намирисва, вие не сте длъжни да казвате от къде са вашите източници, но там не се потвърди нито едно име.
Петьо Блъсков: Няма лошо.
Стояна Георгиева: Виждате ли, каква е силата на медиите.
Кристина Патрашкова: Аз по-добре от вас знам каква е силата на медиите.
Стояна Георгиева: Щом проектът на един такъв човек в държавата, като г-н президента, успява да го разсипе една публикация в един електронен сайт.
Кристина Патрашкова: Не, просто не е верен този списък.
Стояна Георгиева: Вижте, след като сценария на цялото това нещо е да бъде обявено следващата седмица като широка гражданска инициатива и след това по някакъв сценарий спонтанно да започне да се изгражда – голяма новина, никога не сме виждали нещо да тръгва като национално движение и след това да прерасне в партия или коалиция. Така че, мисля че някъде пролетта, лятото на следващата година, когато наближат изборите, тогава по-конкретно ще видим кои са лицата, партиите, отломките от партии, синдикати, организации, които ще се подредят в тази формация и какви ще бъдат нейните мащаби, и каква ще бъде най-вече нейната състоятелност.
Водещ: Е, какво ще се случи тогава на 11-ти?
Петьо Блъсков: Аз от цялата работа до може би преди тази история имах някакви съмнения, че Първанов е бил сътрудник на ДС, но след това събитие нямам никакви съмнения вече, защото точно тази стилистика конспиративната – нещо ще стане, ама едни работи се пуска така, пък не, пък се тества публичното пространство.
Кристина Патрашкова: То излиза, че г-н Първанов е пуснал в „Медияпул” да тества.
Петьо Блъсков: Нищо чудно.
Стояна Георгиева: То така излиза, ако има такава конспирация.
Петьо Блъсков: С тези конспирации, с които се работи, пък тоз ще бъде там, пък няма да бъде – това е класическа стилистика на специални служби.
Кристина Патрашкова: Нека да видим какви хора ще бъдат там.
Петьо Блъсков: Ама какво има да гледаме, тези маймуни ги гледаме 20 години едни и същи.
Кристина Патрашкова: Не се тия маймуните.
Петьо Блъсков: А, не са, да, а кои са, някои по-свежи.
Кристина Патрашкова: Те не са известни още.
Водещ: То няма откъде да се вземат нови маймуни май вече.
Стояна Георгиева: Така или иначе електоралният ресурс на едно такова нещо могат да бъдат червени общини, местни власти, прилежащ местен бизнес и всъщност това е основното предизвикателство в момента към БСП. Всичко останало, което би било прикрепено към този проект, което би било изсмукано то трябва да му предаде цялата тази мимикрия и маска на гражданственост – интелектуалци, млади хора, отделен апел ще има към жените. Това са едни политически техники, технологии, трикове, които, разбира се, са позволени. В цял свят се правят експерименти, опити и на някои места успяват. Но все пак трябва да се има предвид, че държавният глава действително призна, че той ще е участник в нова политическа формация.
Водещ: За което беше обвинен веднага, че нарушава Конституцията.
Петьо Блъсков: Разбира се, че я нарушава.
Стояна Георгиева: За данъкоплатците все пак е добре да знаят, че държавният глава, независимо как се казва, и е на тяхна издръжка, за какво се харчат тези пари. Според мен трябва да се премисли там и с цялата тази Конституция, президентът на страната, избира се мажоритарно, това е един много силен вот. Това означава, че тази фигура трябва да бъде много овластена. Българският президент не е много овластен, има някои представителни функции. В същото време има ресурса, при него идват доклади на служби, той има един цял апарат, излъчва го партия, в същото време като го избере и на следващия ден той става президент на всички българи и едва ли не независим. Цялото това нещо ми се струва леко излишно.
Петьо Блъсков: Нека да приземим нещата – Целият проект „А, Б, В” се прави за едно единствено нещо – една група хора да не пуснат кокала на властта. За това го правят, нека си говорим истината.
Кристина Патрашкова: За което се правят абсолютно всички други партии. Не е ли за това? За това е.
Петьо Блъсков: А, така. Искат те да си хванат пак кокалчето, да са си във властта, там със 7-8% да прескочат, да участват, пък с кой ще се коалират после и как ще ни лъжат и будалкат – това е. Така че тези хора нямат нови идеи, нямат различни идеи. Слушаме да се приказва за социално държава. От къде пари за социална държава? Това са пълни лудости, дето се говорят.
Стояна Георгиева: А, социалният президент, да не забравяме, че 2011 година …
Петьо Блъсков: Така че този нов проект има една, единствена цел и нека си я кажем ясно – кокалчето да си остане у нас. Това е. И за това се прикачват разни хора, които са изпаднали от каруцата на властта, смятайки, че тази каруца сега ще ги вкара пак вътре. Точка по въпроса.
Кристина Патрашкова: Това е така, защото властта, аз искам малко да върна, защото подминаваме една тема, която е много важна и за мен тя е много голямо събитие, те са две, всъщност. Аз съм напълно съгласна с темата за пенсионната система, това е изключително важно, това, което каза Петьо. Само не ми хареса това, че той говори за държава, а не говори за конкретни хора. В тази държава има власт, има конкретни хора, които ни управляват.
Петьо Блъсков: Аз говоря за държава, защото това продължава 20 години, не само сега. Ще ти го кажа точно. Ако нашият сегашен премиер, който демонстрира мъжественост, има достатъчно кураж, той може да направи тази реформа истинска. Той може да я направи истинска, може с цената на едно не много популярно действие – едно, две, три – да смени много неща, да реформира много неща и да ги върне в естественото им състояние. А не да продължава социализма. Най-богатото нещо в света са пенсионните фондове, абе хора, дайте сериозно да говорим. С тези пари се управлява сума нещо.
Кристина Патрашкова: Да, добре. Но така или иначе смятам, тъй като ние правим някакъв обзор на седмицата, смятам, че има две неща, които не можем да подминем и за мен те са много важни събития. Това е изключително мелодраматичното, сълзливо, не убедително обяснение на Цветан Цветанов за имотите, изключително много въпроси останаха там, на които няма отговори. Той е много уязвим по отношение на тези консултации, които е давал по повод на тази фирма, както и просто наглото обяснение на Андрей Иванов за това, от къде той е спечелил всички тези имоти. Този човек ще остане за винаги във фолклора, че има стаж от 120 години, че не може да изброи своите имоти и не знае за какво е теглил кредит от 200 хил. Това е във връзка с властта.
Водещ: Това е така.
Кристина Патрашкова: Никой не иска да изпусне кокала, защото всеки във властта …
Петьо Блъсков: Но нека се произнесат институциите по тези въпроси. Медиите не са съд, не са прокуратура.
Кристина Патрашкова: Така е, обаче излязоха документи и той не отрече.
Петьо Блъсков: Документите, прокуратурата, ако има такива документи, да си свършат работата прокурорите.
Кристина Патрашкова: Да, да си свършат работата. Но тук вече имаме факти. Защото ти казваш, че един човек ходи с едни папки и ги разнася из цяла София, но този път се извадиха документи и няма защо да се правим, че това не се е случило.
Петьо Блъсков: Ама няма лошо. Аз ти казвам, че не е работа ние да правим присъдите. Има си институции, които трябва да пазят парите на данъкоплатците.
Водещ: Така е. Това ще бъде нещо, което ще продължим да следим и през следващата седмица.
Стояна Георгиева: Този проблем като че ли става прилепчив, става моден за седмицата. Сега покрай номинирането на г-н Георги Колев за председател на Върховния административен съд, а той между другото е единствен кандидат и вече е събрал необходимия брой подписи – 17 гласа във ВСС, така че може да се смята за предизвестено избран. Оказа се, че и при него има проблем. Разминаване има между това, което е вписано в имотния регистър и това, което му седи в декларацията пред Сметната палата. Искам да кажа, че просто афектът е много силен. Смятам, че ето например ролята на медиите действително е важна и като превенция. Нека сега преди да бъде гласувано това нещо, преди да бъде избран всичко, което се върти в публичното пространство да бъде изкоментирано, изяснено. Петьо Блъсков: Това не може да стане, България е такава държава, че …
Водещ: Трябва да сложим финал на нашия разговор. Както винаги, за нищо не ни стига времето. Съжалявам и аз за това. Някой път ще се опитаме да накараме часовникът да работи два пъти по-бавно.
Петьо Блъсков: Не, просто хората, които няма какво да кажат, по-малко да се изказват тук.
Кристина Патрашкова: Те ще кажат, че това сме ние.
Петьо Блъсков: А, ще кажат, да дойдат да ни го кажат де.
Водещ: Кого имаш предвид конкретно?
Петьо Блъсков: Е, кого имам предвид конкретно, сега …
Водещ: Добре, аз следващия път няма да имам.
Петьо Блъсков: Не, ти, чакай малко. Ти не си номиниран за изгонване.
Водещ: Благодаря ви много за това участие

в. Труд| Александър АНДРЕЕВ, завеждащ Българската редакция на "Дойче Веле" | 13.11.2010

Радио "Дойче Веле" спира да "говори" на български език от следващата година.

Редакцията ще продължи да съществува, но в намален състав и ще подготвя материали само за сайта. Промените се налагат заради кризата, а радиото трябва да икономиса 23 млн. евро до 2014 г. Съдбата на "Дойче веле" вече последваха други чужди станции като Свободна Европа, Би Би Си, Радио Франс Интернасионал… Трябва ли да съществува българската секция в радиото в Бон – публикуваме мнението на нейния шеф.
Ние не само се опитваме да обогатяваме с европейски и германски новини информационния поток в България, но и да предизвикваме дискусии по често пъти забравени, умишлено пренебрегвани или просто неудобни теми като човешките и гражданските права, расизма, национализма, антициганизма, хомофобията, неофашизма и прочие. Особено днес когато обществеността и в Германия, и в България силно се вълнува от всичко, свързано с исляма, например, ,Дойче веле" може да бъде ценен новинарски посредник и коментатор. Всичко изброено впрочем е в съзвучие с обществената поръчка, която германският законодател е дал на .Дойче веле": "да представя Германия като културна нация и правова държававЕвропа(…), да огласява германски и други гледни точки (…)". Лично аз много ценя усилията на колегите от сериозните български медии да информират професионално, обективно и надпартийно, а в коментарите да разтварят цялото ветрило на мнения, които съществуват в българското общество. За съжаление обаче, особено в момента, повечето български медии са приклещени от две страни. Отгоре ги натискат гърчовете на икономическата криза, а отдолу – все по-вулгарният вкус на част от публиката. Тъкмо на този фон радиопредаванията и интернет порталът с марката DW дават своя принос за свободата на медиите, за плурализма и европеизирането на българското общество. Защото според тазгодишния доклад на Репортери без граници, по показателя "свобода на медиите" България е на последно място сред държавите от ЕС. За подобряване на това положение могат да помогнат и телевизията, радиото и интернет порталът на "Дойче веле". Особено след като от страната се оттеглиха редица западни медийни инвестиции.
Пиша всичко това не за да помпам някакво самочувствие, а просто защото всекидневно чета отзиви на слушатели и читатели, които се чувстват все по-зле и тенденциозно информирани, които имат нужда от външната гледна точка, за да поместят себе си и страната си в някакъв по-широк контекст.

Стр. 18

Капитал, Light | Даниел НЕНЧЕВ | 13.11.2010 

Той е идеолог на "Ку-Ку" и повечето му производни тв проекти, автор на няколко книги и доскорошен участник в най-неприятното телевизионно риалити за всички времена – "Парламентарен контрол". Днес противоречивият Дилов пише книга за прехода, издател и председател на редакционния съвет на вестникк "Новинар" и главен редактор на авторитетното двумесечно списание L’Europeo. Преди всичко Дилов-син е завършил История на журналистиката. И без съмнение има любопитно мнение за процесите, които протичат в българския й вариант.

Защо станахте толкова масов?

Давам си сметка и даже с лек уплах сам си отварям хладилника, защото може да изпадна от него. Това дойде от Facebook. Там имам 20 000 абонати на страницата и 56 000 уникални прочитания на ден. Тоест доста самостоятелна медия. Нарочно го правя там, където не е комерсиално. Първо, аз посегнах към Facebook, когато отпадна хипотезата, че го правя, за да получа избиратели. Бях сигурен, че няма да се кандидатирам, отказах да влизам в парламента и тогава направих страницата си, профила. А за "България търси талант" ме излъгаха арменци – те са царе да те изпържат.

Какво е списание L’Europeo?

L’Europeo е нещо различно, ново, знак е. Все повече го виждам да стърчи от чантите на дами, на които нищо от външния вид не предполага, че четат такива текстове. Явно го носят, за да е ясно, че го имат. L’Europeo хич не се сърди на ония, които го купуват, само защото снобеят. Напротив. Ние сме щастливи, че освен че ще го купят, ще научат и че Гогол не е интернет търсачка. L’Europeo е знак за другост. И се припознава и от разни хора, на които не им се ще много да са българи. Списанието е различно като теми, а и от начина, по който се говори в повечето медии в момента. А и тази негова извънвременност, извън злобата на дните, го прави много привлекателно. Доближава се до един формат, който в България никога не е бил известен – Quarterly, в който големите събития са представени винаги през лична история. Истории до крайност хуманизирани, независимо за какво става дума – за желязото в спанака или за гриповете, които се предават по медиен път – птичи, свински и т.н.

А какво искате да промените?

Както в италианския вариант, ще има доста повече национални теми, които са експонирани на фона на някакви световни процеси. Винаги имаме българска история – в рамките на контекст, който е най-малкото европейски. Примерно кражбата на тялото на Чарли Чаплин, където е лъжа с лъжа в лъжата – изключително интересно. Или сравнявахме Атомното "Ку-Ку" с румънците, грузинците, Орсън Уелс. Освен това повече ще са текстовете, специално възложени да бъдат написани от хора, които имат специално знание по темата, а не ги ровят да ги търсят и събират. Ще се появят много неочаквани автори – хора, които не са забелязани от българските медии, а и те не са имали кураж да пишат, но са примерно страхотни специалисти по далекоизточна модерна история – каквото се случва в момента в Китай, Япония. Хора, които пишат и добре, там живеят, там са социализирани и могат да разкажат истории, които тук не ги знаем и наистина ще бъдем като Марко Поло.

Какво предстои на медийния пазар?

Медийният пазар ще бъде огледален на политическия в предстоящия сезон.

Какво означава това?

Означава секс без хигиена. Ужасно ще бъде. Ще има много бурни събития със сигурност – задава се очевидно титаническа политическа битка. И това ще се отрази на медиите със сигурност, поради малкия пазар. Ако пазарът беше достатъчно могъщ да подкрепи едно издание, включително и рекламния – то нямаше да бъде толкова зависимо от политически субекти или икономически, които пък са зависими от политическите. И това е една затворена верига. Затова много възлагам на интернет изданията, защото там свободата е много по-голяма. Хората, които наблюдават медийния пазар, мислят по това явление и съм почти сигурен, че ще бъде подкрепено предложението ми от догодина да има "Черноризец Храбър" и за блогъри.

Вие сте член и на съюза на издателите, които дават наградите за журналистика "Черноризец Храбър". Какво е новото в него тази година?

За пръв път не издателствата предлагат текстове, а всеки журналист може сам да си предлага. Второ – награда за журналистическа книга. Третото, което смятам, че е редно да кажем – беше много хубав жест наградата за цялостно творчество. Тя се знае предварително, но не се обявява. Радостина Константинова, посмъртно, създателката на 168 часа. Още повече че тя ще отиде в една фондация за млади журналисти.

Каква е вашата дефиниция за добър журналист?

Има нещо много важно на ценностно ниво. Моето поколение е изпердашено и няма да роди повече добри журналисти. Защото на нас, особено във Факултета, а и в редакциите, ни преподаваха мита за така наречената обективна журналистика. Обективната журналистика за мен е крайно субективна журналистика, пожелала да остане анонимна. На нас ни се преподаваше това – че трябва да бъде разделен коментарът от новината и всички тия неща. И всъщност човекът, който казва "аз" в журналистиката, първо трябва да си извоюва правото да го казва. Обаче, като добие това право, той трябва да го казва. Не да се крие зад титула на вестника или да се крие зад твърдението, че е добър обективен журналист. И този модел на личността на журналиста тепърва ще излезе и сила ще му дадат електронните медии и интернет.
Правят впечатление тия, които пишат от първо лице, единствено число, защото те се ангажират с позиция и пишат по-скандално. Това не е оная журналистика, която е занаят – шиенето на потници, правенето на интервюта, писането на дописки. Голяма част от журналистиката в България е и продължава да е паркетна. Някакви хора ходят на пресконференции и след това ги преписват. И тук пак се надявам, че агенциите и интернет ще убият това.

Най-важното, което се случи, и най-важното, което не се случи с медиите у нас?

Езикът се разкрепости страхотно, обогати се, освободи се. Трябва да си даваме сметка за това. Може би единственото нещо, което не се случи, а трябваше да се случи, е разследващата журналистика. Заради девалвацията на професията – много издания, ниски тиражи, малко заплащане… Много трудно е да отгледаш и да успееш да поддържаш истински разследващ журналист. Защото той трябва да може с едно разследване да живее 2-3 месеца, докато направи следващото. И това е ужасно трудно да се направи. Няма как да го пращаш по пресконференции. Има един порок, който се случва в България – добрите журналисти ги правят началници. Не можеш в България да си суперрепортер на 56 години. Просто системата не те оставя. Тя не ти плаща достатъчно. Ти, ако си добър журналист, на 56 години трябва да си вече главен редактор. И не говоря за собственост. В една от най-големите български фирми, със стотици милиони оборот годишно, държателката на 7% от капитала продължава да е секретарка на шефа. Защото просто е много добра секретарка и не иска да бъде друга – не иска да бъде шеф на отдел, не иска да бъде представител в Лондон, не. Тя е секретарка на шефа, ходи сутрин половин час преди него, прави кафета, вдига телефоните и е акционер. И то е акционер от самото създаване, тя е учредител. Та тук не можеш да отгледаш суперрепортер, който, независимо на каква възраст, първо, да е много ОК с парите, които изкарва, и второ, да е горд с това, че е репортер. Аз не бих бил собственик на "Новинар", бих бил репортер на "Новинар", ако взимах същите пари, които взимам като собственик. Но просто няма как да си храня ужасно многото деца, а да не говоря за другото.

Стр. 24 – 25

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 13.11.2010

Да грабнеш вниманието на сънена България рано сутрин никак не е лесно. Въпросът е дали телевизиите наистина се стремят към това, или доброволно предоставят ефирното си време за политиканстване, без реално да се интересуват от вълненията и потребностите на аудиторията си? Отдавна часовете между 7 и 9-9.30 часа са заети не само от уменията на журналистическите екипи, но и от нуждите на политиците. Заради традиционните вече присъствия на управляващите в гилдията се бъзикат, че заплатите на репортерите били ниски, защото политиците били назначени на щат в медиите. Защо е тази нездравословна зависимост?

Какво предлагат телевизиите на закуска?

Политици, политици и пак политици, еднакви теми, еднакви гости, скромни професионални умения. Това е. Всяка сутрин от екрана киселеят нервни политически физиономии, размахват се поредните гей или корупционни компромати, веят се някакви маловажни партийни страсти. Активната тв аудитория (каквато била основната част на този тип предавания) обикновено пие сутрешното си кафе в компанията на "Тази сутрин" по Би Ти Ви, "Здравей, България" по Нова тв или пък с "Денят започва" по БНТ1. И със сигурност е закърмена един тв гост да я преследва и по трите канала дори когато прищраква с дистанционното. Тоест, ако Бойко Борисов първо е говорил по едната медия в студиото, няма никаква пречка да е прескочил по същата тема и в другата, а в третия сутрешен блок да се включи, но само по телефона. Това, разбира се, не се прави всеки ден, а само при ситуации с високо обществено значение, оправдават се от телевизиите. Е, добре, но редовният зрител на сутрешните продукции няма никакъв шанс да изкара едно тв утро, без да попадне на някого от министрите. Поне двама точно в този ден ще решат, че е техният ред да изрецитират предизборните си обещания пред електората. Или пък да напомнят на премиера (и не само на него), че съществуват. През това време водещите кимат с разбиране и в синхрон с "мъдростите" на важния си гост и може би убедени, че министерските неволи са приоритетните теми и за зрителите им.
При такова "сутрешно меню" няма как аудиторията да не се зареди с "прекрасно" настроение. В края на краищата осведомила се е в детайли за политическите брожения в парламента как Цецка Цачева оценява демокрацията цели 21 години след нейното зараждане или как министър Мирослав Найденов е обиколил предния ден щандовете на изложение за хранителни продукти… Това са все ценни и дори безплатни за всеки себеуважаващ се гласоподавател важности. Само ако може да ни пускат в ефир поне повечко хора, които умеят да се изразяват правилно. Не става въпрос за мекащите и екащите от управляващата вихрушка (от тях спасение май няма), а за водещите. Един от тях – Витомир Саръиванов, говори в "Здравей, България" все едно, че е в кварталния магазин. И без притеснение пита врачката X: "Кво има зад завесата? Що Бойко няма да си изкара целия мандат?". На този фон мълчанието на екранната му партньорка Ели Гигова, която често нервно си играе с химикалка в ръцете, изглежда почти като на мястото си. Поведението й е далеч по-обрано от това на колежката й от сутрешния блок на Би Ти Ви Ани Цолова, която уж има поне петилетка ефирен стаж, но още се опитва да говори, подпирайки брадичката си с ръка. Отделно Цолова е в състояние да разплаче с наивните си признания, че не е подготвена по темата. "Това е нейното "скрито" оръжие", шегуват се зрители по форумите. Подготвена или не, плевенчанката често се опитва да се намесва и в политическите разговори, разваляйки впечатлението от поведението на колегата й Виктор Николаев. Той пък е радостното доказателство, че журналистиката понякога е будна, дори и рано сутрин.
По-непопулярни за широката аудитория сякаш са лицата на "Денят започва". Повечето от тях се справят без големи претенции, но за сметка на това далеч по-умело. Затова и рейтингите показват следната подредба – "Тази сутрин", "Денят започва" и "Здравей, България". Независимо че "Нова тв" даде тон, може би честите рокади и промяната на формата й осигуряват третото място по рейтинг сред националните телевизии. Гледаемостта им за октомври е съответно – 6.56, 1.54 и 1.5%, а пазарните им дялове – 53.5, 12.7 и 12.4 процента.

Какво искат зрителите с първото си кафе?

Забавление, прогнозата за времето, сервизна информация… Нещо леко, полезно и приветливо поднесено. Това е обобщено послание на аудиторията, която в повечето случаи няма как сутрин да научи нещо ново от екрана. "Много ми се иска да чувам смислени, задълбочени анализи на процесите в обществото и в икономиката. Но като че ли никой не кани хората, които имат какво да кажат смислено и по интересен начин. Тези хора май не са слуги на никоя партия и това е проблемът. Ядосвам се, че журналистите не позволяват да се навлезе в дълбочината на проблемите. Може би много от тях и не могат да го направят, защото не са подготвени добре. Страхуват се, че разговорът може да излезе извън контрола им, и грубо прекъсват събеседниците си. Много се дразня и за това, че има теми табу", пише потребител в ИНТЕРНЕТ форум. Друг пък твърди: "Не гледам сутрешни блокове, чувствам, че изпростявам… Дори спортните канали или готварските предпочитам пред сутрешния им блок и невероятните им реклами за разни неща, които и насила не бих купил."
Увеличава се броят на зрителите, които признават, че не гледат сутрин телевизия, тъй като искат да са в настроение за работния си ден. "Как никой не се сети да наблегне на нещо весело – има ИНТЕРНЕТ, пълно е с весели и любопитни неща. Сутрешните блокове са подобни и в Гърция, там в 7 часа започват крясъци и спорове, в които всички говорят и никой никого не слуша. Балканска
работа. Радиото е за предпочитане!", сигурен е зрител, подписал се като Бай Тоз. Негов "колега" пък дава за пример френската ТУ5 – пускат през 15-20 минути информация за времето и кратки новини за икономиката, спорта, модата, музиката, задръстванията и всякакви необременяващи вести, които биха били полезни за активните хора.

Кой къде е във веригата?

На практика у нас се получава следното – сутрешните блокове си припознаха територията на сериозната публицистика, която беше запазена марка на праймтайма, и освободиха място за безкрайните риалити формати. Една от причините за тази тенденция без съмнение е липсата на кадри (независимо че същото важи и за сутрешните блокове). На сутрешните блокове им хареса произведените от тях разговори (защото повечето не са новини) да бъдат преписвани на другия ден във всекидневниците. И да цитират първоизточниците. С други думи, цитират вестниците, които са ги цитирали. Най-сигурният начин за това е да предоставят поле за рецитали на хората от властта. Само че в задачата все така се пита, наистина ли политтемите са темите на деня, които вълнуват аудиторията? Дали този тон не е самодостатъчен на медиите и фалшиво изкривен единствено през тяхната призма? Дали наистина е по-полезно за хората, докато бързат за работа, вместо да чуят прогнозата за времето, да слушат разсъждения за нови политически формирования?
В началото сутрешните блокове бяха лежерни. След това дойде ерата на директните телефонни включвания, която се асоциира с бума на този тип предавания. Не е ли вече време да сменят формата си и да освободят политиците, които се препитават все едно са на щат при тях?

Стр. 36

в. Банкер | Петър ИЛИЕВ | 13.11.2010

"В една новинарска емисия (2 ноември) имаше репортаж, но с коментарни оттенъци – Би Ти Ви доста често успява да представи прилична продукция в този жанр – за необслужваните кредити. Били достигнали 4 млрд. лева. Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още", пише уважаваният журналист Кеворк Кеворкян в последния си материал "Убийства предстоят" (публикуван на 9 ноември) от коментарната си рубрика "Приказки за телевизията", която води в "Труд". Една от малкото рубрики, които лично аз всеки път чета с интерес. Защото казва много горчиви истини за телевизионната журналистика.
Всъщност истината специално за тази новина и други подобни банкови информации, излъчени от електронните медии, е много по-нелицеприятна, отколкото си я представя г-н Кеворкян. Когато става дума за подобни информации, в повечето случаи новинарските емисии ги изнасят едва след като са публикувани в някои вестници, понякога с два-три дни закъснение. Казано по друг начин, т. нар. новинари от електронните медии преписват от вестниците. А нали по правило агенциите и радиостанциите съобщават новината от деня, телевизиите я показват същия ден в емисиите си, а на следващия ден вестниците я разказват и коментират. Или греша?
В случая с лошите кредити. Информацията за тях е публикувана на сайта на БНБ на 29 октомври, петък. Във водещия материал на в. "БАНКЕРЪ" (брой 43 от 30.10.2010) със заглавие "Откъде премиерът вади милионите" пише, че според банките 4 млрд. лв. от всички проблемни заеми са вследствие на забавените плащания от страна на правителството. Данните за необслужваните кредити бяха изнесени във всекидневниците на 1 ноември (30 и 31 октомври бяха събота и неделя) и едва ден по-късно служителите на Би Ти Ви "откриха топлата вода" за лошите кредити. Наричам ги нарочно служители, защото в тази телевизия няма финансови, а още по-малко банкови репортери.
Вероятно това е и причината в новините им въпросната информация да се появи със закъснение от няколко дни. И както често става при подобни "заемки", те се плагиатстват с грешките. Защото необслужваните кредити не са 4 млрд. лв., а доста повече.
Ще прощавате за нескромността, но пак ще цитирам вестник "БАНКЕРЪ", в който работя, и по-точно публикацията "Банките бавно корозират" от брой 44, излязъл на 6 ноември. Още в самото начало на този текст пише: "Според последните данни на БНБ общият размер на заемите, по които погашенията са забавени повече от 90 дни, до края на септември е 5.4 млрд. лева. От тях кредитите, по които не е плащано 180 дни (т.е. шест месеца), са 3.88 млрд. лева." Който се съмнява в тези данни, да влезе в сайта на БНБ. А който си позволява да пише или говори за просрочени кредити и въобще за банки, би трябвало да е наясно с всички тези неща. Поне аз си мисля, че събитията в банковия и във финансовия сектор не може да се отразяват коректно от т. нар. специалисти по всичко или, както обичам да ги наричам, общовойскови репортери. Сигурен съм, че това трябва да правят журналисти, които са наясно с материята и нормативните документи, по които работи секторът.
Що се отнася до твърдението на г-н Кеворкян за необслужваните кредити: "Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още", ще си позволя да му възразя, при това с цитат от същата тази публикация в брой 44 на "БАНКЕРЪ", за която стана дума. Още в третото й изречение ясно сме написали: "Отделно от това има заеми за 4.67 млрд. лв., които са под наблюдение -ще рече, че те все още се обслужват, но финансовото състояние на длъжниците не е добро и през следващите един-два месеца те могат да прекратят погасителните вноски." Данните пак са от БНБ и всеки може да ги провери, както и да събере милиардите, посочени в двата цитата. Според нас това е дипломатичният вариант да се каже, че необслужваните кредити продължават да растат.
Лично аз вярвам, че финансовата журналистика не търпи екзалтирания тон на екшън репортажите. финансовият сектор е основата на стабилността на една държава и към него не бива да се подхожда с устрема на пиян казак, препускащ с размахана сабя. Подобна журналистика може да нанесе много щети както на вложителите, така и на държавата. Впрочем
тя вече даде своя "принос" в тази насока през 19951996 година. Искам да напомня един анекдот от времето на тогавашната банкова криза у нас: По какво си приличат мухата и банката? И двете се убиват с вестник…
Както и да е. Не смятам, че след публикацията на г-н Кеворкян и след моето скромно писание майсторията във финансовата журналистика ще се повиши. Нещата ще си останат все така трагични. Защото обществото не толерира създаването на добри финансови репортери. Като се замисля, в електронните медии май остана само ветеранът Марио Гаврилов. Във вестниците също се броим на пръстите на двете ръце. Дори май на едната ще се съберем. Сложна материя е това финансовата журналистика, изисква години натрупване на бази данни, обучение, контакти. Във финансовия и особено в банковия сектор няма много такива хора, както няма и всеки ден текущи новини. Станат ли много и всекидневни – работата е лоша…

Стр. 9

в. Дума | Проф. Чавдар КРЪСТЕВ | 13.11.2010

Един многотиражен ежедне-вик излезе на първа страница със заглавието "Свободата бе, глупаци!" в рубриката си "Позиции". Та, в тази дописка един наивник (не го знам на каква възръст е) се е заел да опровергае всичко, което вестникът му твърди на втора и трета страница. И да ни внушава, че свободата на гладен стомах е върховно постижение на явлението, кой знае защо наречено "демокрация" (в превод – уплав-ление на народа). Този казус – свободен, но гладен – дописникът разглежда от позицията "гладен, но свободен!"
Впрочем това е позицията на мнозина наивници и на още повече лицемемири. Защото същите тези хора, ако ги оставиш на минимална работна заплата (240 лева) или на средна пенсия (250 лв., да речем), съвсем друга песен ще запеят и ще вземат да откриват, че гладните и бедните у нас са над 3 000 000. "Мнозина сега трудно свързват двата края, но от глад не са умрели" – опонира ми наивникът. Ама чакай сега, трябва ли да измрат, та да открият благото на твой-та "свобода"? Море, да те опъна аз ти да "свързваш двата края" май скоро ще забравиш всичките си ли-бертистки лозунги и догми и розовите ти бузки ще хлътнат до степен "гладен, но свободен".
Не си първият, нито последният, който декламира неуморно тази догма. Неотдавна една приятелка (и тя журналистка), след като не можа да ме убеди, че "гладен, но свбоден" има някаква стойност, възкликна: "Да, ама пътувам!" Къде пътуваш бе, мойто момиче? "До Гърция!" – отговори ми. А така! Що не пътуваш до Кайманите? Или до Таити? Свободата ти е лимитирана от заплатата, а тя не ти позволява да отидеш където искаш. И тогава ходиш където можеш.
Но да се върнем на нашия наивник, който възторжено декламира, че "от всички свободи, вървящи в пакет с демокрацията, най-голямата е свободата на словото. Именно тя бе най-смачкана при комунизма". Макар че за тоталитарната система, която той нарича "комунизъм", да, има право! Ама къде е видял тая свобода днес – не знам! Може би нарича "свобода на словото" определени медии, на които всяко заглавие е като начало на донос, а съдържанието им се изчерпва със съдържанието на надпис в училищна тоалетна? Нека попита една своя редакторка, която ми се обади по телефона, за да ми каже колко добра, точна и навременна била статията ми, но… Това не е ли цензура? В друг вестник (за друга статия) редактор направо ми заяви: "Професоре, прав сте, но ние държим друга линия!" Днешната цензура е много по-ра-финирана, но това не я прави по-мека от "комунистическата". Напротив! Просто днешните идеологически босове разбраха, че игнорирането, премълчаването са много по-силни от насилието. Защото заменихме имагинерната "диктатура на пролетариата" с реалната диктатура на капитала! Попитай, наивнико, който искаш собственик или главен редактор на медия ще се откаже ли от 50 000 за една публикация, каквато и да е тя – добра, лоша; слаба, силна; дори "правилна" или "неправилна". Не, няма да се откаже! Защото "става въпрос за икономика, глупако!", както казал цитираният от теб Бил Клинтън. Става въпрос за пари, а "свободата" е само камуфлаж на капитализма!
А твоето заглавие издава само един нов догматизъм, способен да се изразява с отдавна дотегнали щампи. И няма нищо общо със Сер-вантес! Дори в известаната реклама за свобдата и салама има много повече философия. Та, става също като при "комунизма" – "правилните" материали са на първа страница, "неправилните" – по-на-зад. А правилното се родее с догмата!…
Шизофренното състояние на медиите въобще не ме касае – от 21 години почти всички медии твърдят, че са "Всички гледни точки!", без да забелязват, че са само "Клюкарска гледна точка". И въобще не са в състояние да си определят истинската диагноза. Но ме обижда (мен и стараещите се да мислят по-дълбочко), че този уважаван вестник е дал правото на един абсолютен наивник (надявам се да не е лицемер) да нарича опонентите си "глупаци". Не знам дали СЕМ има влияние върху тази медия, но сигурно има главен редактор или поне дежурен, към които да извикам (драматично!): "О, спят ли те? О, те не видят ли!"
Или май така им е изгодно?

Стр. 30

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 14.11.2010 

БНТ прави политическо предаване с петима водещи. Телевизията твърдо е решила да бори кризата и конкуренцията, но дали вече не е твърде късно

Който зло не мисли, излъчва "Байландо" и "Великолепната шесторка", а на когото не му стига рейтинг, нагазва по-надълбоко в политиката. Така горе-долу би могъл да звучи тази есен телевизионният вариант на известната народна поговорка. По всичко личи, че от държавната телевизия ще долети анонсът за най-интригуващото предаване през 2010-а. БНТ подготвя чисто нова рубрика с обществено-политическо съдържание. Засега медията още не говори официално за нея. Въпреки това през седмицата синдикалният лидер в телевизията Венка Ризова разкри във Facebook за плановете на ръководството. Според хора от "Сан Стефано" 29 работното заглавие на проекта е "Екип 5". Името прави аналогия както с по-стария "Екип 4", така и с формата на новото предаване, което ще се излъчва във всичките пет делнични вечери и ще се води от петима различни водещи. В телевизията броят за сигурни Милен Цветков и Иван Гарелов. Преди дни Цветков спря старта на предаването си по Канал 3 с пояснение, че е получил предложение и от други телевизии. Хора от БНТ разказаха, че в последните дни бившият новинар от Канал1 прекарвал часове в нюзрума и в студиото за репетиции. В същото време и хора от "Нова" издадоха, че Милен е преговарял с нейните шефове за възстановяването на "Часът на Милен Цветков" и че резултатът от срещите ще стане ясен през следващите дни. Иван Гарелов също не крие, че иска да работи отново в бившата си телевизия. Последно той говори за това в началото на сезона, когато отказа да води "Байландо" по "Нова".
Из коридорите на държавната телевизия се чува, че друг водещ на "Екип 5" ще бъде Мартина Шопова. Доскоро тя бе едно от лицата в сутрешния блок на TV7. Като възможно лице на "Екип 5" се спряга и името на Мариета Фидосиева. Преди години тя работи в Ефир 2, а в момента е глас в сутрешния блок на БНР. Пак според все още неофициална информация друг замесен в проекта е Георги Кузмов. Той дълги години бе в новините на БНТ, преди да се заеме с медийния фестивал в курорта "Албена".
Делничният вечерен блок няма да е единствената задаваща се новост в програмата на държавния канал. Промени скоро ще има и в сутрешния блок. Засега се знае, че той ще започва в 6.30. Рокади ще има и на по-високите етажи – до дни за шеф на дирекция "Информация" ще бъде обявена Милена Цветанска, която в момента е главен редактор на "По света и у нас". На новата позиция тя ще наследи Вяра Анкова, която през юли СЕМ избра за генерален директор. Досега функциите на Анкова в "Информация" временно бяха поети от Бойко Василев. Мястото на Цветанска в "По света и у нас" пък ще заеме водещата на "Референдум" Добрина Чешмеджиева, която ще продължи да се занимава и с вечерното токшоу във вторник.
БНТ всъщност вече започна да обновява програмата си още преди в публичното пространство да се появи мълвата за "Екип 5". Преди дни място в нея намери блокът "България днес". През лятото Анкова обеща да даде всичко от себе си и от колегите си, за да измисли предавания, с които да вдигне гледаемостта и да спре срива в рекламните приходи. Усилията вече започват да виждат малък екран. Въпросите сега са не само дали публиката ще хареса промените и ще спре да разсъждава за БНТ като за по-старомодната телевизия, за което ще е необходимо време, а и дали "Сан Стефано" 29 изобщо разполага с време. През лятото "Виваком" обяви, че БНТ й дължи близо десет милиона лева за разпространение на сигнала, след като още през лятото на 2009-а телевизията е спряла да обслужва задълженията си. През есента компанията допълни информацията с уточнение, че сумата с лихвите вече е стигнала над 13 милиона и че събирането й най-вероятно ще стане по съдебен път. През седмицата от държавния канал поясниха, че "преговорите за намиране на взаимно приемливо решение продължават". В същото време медийната комисия към Народното събрание отказа да увеличи субсидията, която телевизията ежегодно получава от държавния бюджет. За догодина ръководството й поиска 93 милиона лева. финансистите й изчислиха, че за една година медията произвежда 29 200 часа продукция и че всеки час струва не по-малко от 2500 лева – 1400 лв. за разпространение, около 200-500 лева – за авторски и сродни права, около 900 лева – за заплати и възнаграждения, и т.н.
Цифрите не трогнаха депутатите и на първо четене те запазиха дотацията в тазгодишния й размер – малко над 60 милиона. Членовете на медийната комисия припомниха, че законът позволява на телевизията да се дофинансира, продавайки рекламно време – по 15 минути на ден, от които обаче само 5 във вечерния прайм-тайм. За сравнение частните оператори разполагат с по 12 минути на час без допълнителни ограничения. Народните представители не се впечатлиха от забележката, че текстовете в Закона за радио и телевизия са писани в години, в които единствената друга национална телевизия е била частната bTV, и че оттогава досега на рекламния пазар са се появили десетки частни програми, сред които и три национални – "Нова", Pro.bg и TV7. Парламентаристите не обърнаха внимание на думите на Анкова, че доскоро финансовата инжекция за БНТ е била с около 20 милиона лева по-голяма – почти 82 милиона през 2008-а и 2009-а. Вместо това народните представители препоръчаха на шефката да се вмести в отпуснатата сума и при необходимост да направи и съкращения. От телевизията отговориха, че тежкото финансово положение не може да се оправи само със съкращения и че механичното съкращаване на щата на една структура първоначално винаги води до повече разходи, които медията не може да си позволи. Така пинг-понгът между парламентаристи и тв босове като че ли се отложи за след година, през която може да се случи какво ли не.

Стр. 50, 51

Български дарителски форум I 11.11.2010

За пета поредна година Български дарителски форум (БДФ) обявява конкурс "Най-голям корпоративен дарител". Той отличава социално отговорните компании в България.

Досега различните категориите в конкурса подреждаха компаниите според финансовите данни за техните благотворителни и социални инициативи в България. Тази година ще бъдат връчени и две качествени награди и ще се излъчат и победители според качествата на техните социални програми и проекти.

Ето и категориите в конкурса:

Най-голям обем на финансови дарения;

Най-голям обем на нефинансови дарения (материали, стоки и др.);

Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите;

Най-щедър дарител (обемът на даренията, изчислени като % от печалбата преди облагане);

Най-добра дарителска програма за 2009г.;

Най-прозрачна дарителска програма за 2009г.

Тази година БДФ ще връчи и една специална награда: Най-сполучливо партньорство.

Създаването на новата категория е провокирано от значимостта и смисъла на партньорството между компании, НПО и публични институции при осъществяването на благотворителни проекти и дейности в подкрепа на обществото. Отличието се присъжда въз основа на оценката и гласовете на членовете на БДФ.

Тази година церемонията по награждаването ще се състои на 15 декември, хотел "Радисън" София, от 19:00 до 20:00 часа.

БДФ набира кандидатури за конкурса до 26 ноември т.г.

Повече информация, както и формуляр и инструкции за кандидатстване, можете да намерите на сайта на БДФ – dfbulgaria.org/home