dariknews.bg I 26.04.2012
Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО) е извършила проучване в България от 1 до 4 април т.г., за да провери промените в собствеността в медийния бранш и твърденията за оказван натиск върху медии. Това се казва в разпространено съобщение на организацията, която обединява редактори, медийни ръководители и водещи журналисти от Югоизточна и Централна Европа.
Делегацията на СЕЕМО се е срещнала с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, както и с над 25 главни редактори, водещи журналисти, медийни експерти и представители на неправителствени организации.
В съобщението се посочва, че медийният пазар в България е претърпял големи трансформации през последните три години, откакто през 2010 г. германската компания "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) се оттегли от българския пазар. "Медийна група България холдинг" е изкупила изданията на ВАЦ, а "Нова българска медийна група холдинг" е започнала още през 2007 г. да придобива много издания.
Двата медийни конгломерата се борят за пазари и влияние, констатира СЕЕМО и посочва, че някои от събеседниците на нейните пратеници в София са казали, че висшето политическо ръководство на страната се е намесило, за да прекрати публичната война между тях. На въпроса дали в спора е замесена идеология, интервюираните са отричали категорично, заявявайки, че става дума само за бизнес и лични интереси. В съобщението на СЕЕМО се казва, че конфликтът между двете медийни групи е довел до разцепването на Съюза на издателите в България на две части.
Проучването на експертите на СЕЕМО е установило, че мнозинството репортери в България приемат като нормална журналистическа практика да не се публикуват материали, които могат да навредят на бизнес интересите на собственика на изданието. Даже независими български медии, ценени за своето интелектуално съдържание, се въздържат да пишат за икономически сфери, в които действа собственикът, сочат резултатите от изследването, цитирани от БТА.
Собственикът чужденец се възприема от журналистите като заслужаващ доверие, като мислещ в перспектива и той по правило не участва във всекидневните редакционни решения. Българите собственици, от друга страна, се възприемат като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавна печалба. Този бизнес модел е повлиял върху качеството на медиите в България: повечето всекидневници са станали таблоиди, заключава мисията на СЕЕМО.
В доклада се цитира разказа на редактор, който бил запитан от новоназначен журналист дали да пише добри или лоши неща за определен политик. Журналистът обяснил, че в предишния си вестник шефът го инструктирал за кои политици да не пише нищо, за кои – да пише добри неща и за кои – лоши.
СЕЕМО отбелязва, че подобен подход към свободата на медиите и журналистиката обуславя необходимостта читателите и зрителите в България да не разчитат само на един медиен източник, за да се сдобият с информация от публичен интерес. На тях се налага да четат различни вестници, да гледат различни телевизии или да превключват между две радиостанции с новини (една частна, а другата публична).
Корпоративната журналистика, както я наричат в България, подкопава доверието към повечето медии и поражда съмнения сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група), констатира СЕЕМО. Пратениците в София са установили, че българските журналисти не се занимават с въпросите, свързани с разнообразието, като например половете и насилието между половете, хомофобията или етническите и религиозните малцинства. Тези теми се отразяват от медиите в България спорадично, предимно при възникнал неприятен случай. Българското общество и политическата сцена не са започнали още дебати по тези социални теми, които са приоритетни за политическия дневен ред в други страни от ЕС, заключава Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО).
