в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 13.07.2010
Работите на Б. Б. изглежда наистина не вървят на добре – щом и Андрей Райчев започна да му кади тамян. Сега остава Бойко да го вземе за съветник, и ще стане ясно, че му остават 12 месеца.
Поначало Райчев е много забавен разказвач – особено изразителни са ръцете му, те са много изчерпателни, има много логика в на пръв поглед хаотичния им летеж в пространството, винаги оставят впечатлението, че искат да се откъснат, да избягат по някаква причина надалеч.
Интересен разказвач – особено ако бяхме все още в предгутенберговата епоха, нямаше печат и пр. Сега обаче остават свидетелства – и за някои хора би било хубаво да са само разказвачи, но не едновременно и социолози, понеже те пък ръсят след себе си някакви данни. Но са и щастливи – за разлика от публиката, тъй като веднага ги забравят, все едно че не са изречени. И никога не се връщат назад, към гробището на социологическите си прогнози, ужас.
Бойко сигурно се е усмихвал доволно, докато е слушал какъв любимец е на народа. Така се усмихваше и царят, обаче сега плаче пред резиденцията в Кричим. Българинът – а още повече българският социолог – е цар на преструвките, иначе нямаше и да оцелее.
Бойко бил – според ония жестикулации – “обикновено момче от народа". И си правел сметките с кого да се бие – рече по някое време с известна надежда социологът. Охо, голяма грешка, съвсем скоро “момчето от народа" ще изпердаши някои от любимите олигарси на социолозите. Между другото, те никога не влизат в полезрението на тази наука.
“Момче от народа" – ето до това се домогва социологията. Доста изобретателен образ, като се има предвид, че Живков беше човек от народа.
Ако Райчев за момент се беше превърнал в Диляна Гайтанджиева, която кротко си чакаше реда в “На 4 очи", щеше например да попита защо Бойко позволява мъжът на парламентарната Цецка да е в борда на “Булгартабак" – вместо да коси плевелите в някой гробищен парк, каквото било призванието му.
Социологията няма очи за подобни дреболии. Но пък претендира, че е наука за това кой е народен любимец – дайте да му вчешем гривата дрън-дрън-дрън.
Да твърдиш, че някой е народен любимец, когато тия дни личния му балама Лъчезар Иванов го развеждат из всички медии, намазан с катран и овъргалян в перушина, трябва наистина да умееш да говориш с ръцете си. Впрочем българинът никога не е вярвал на никакви цифри, най-малкото пък на социологическите.
Спомнете си какво твърдяха ония през последните 20 години. И получавате отговора на загадката.
Социолозите много мразят Мира Янова, не си спомням новото й име, понеже тя си позволява да казва странни неща, които смущават покоя на заверата. Например: “Не може в едно и също време да си съсобственик със собственика на най-голямата телевизия в голф игрищата на морето и заедно с това да мериш рейтингите на телевизиите" – край на цитата. Сега да видя как да го преразкажа, за да не ядосвам излишно някой редактор.
У нас всичко е объркано. Навремето горкият евреин Анжел изпука парите за “Градът на бъдещето" и прати 400 българи да мрънкат пред Стената на плача в прародината му. Но докато беше все още на свобода, започна да продава месо в една миниатюрна бакалничка в квартал “Изток" – и всички приеха това за невъзпитано. Но не мислят така, когато някой продава цифри, а сетне си прави голф игрище.
Както и да е, да вървим към втората дупка. После ще се върнем пак към първата, предаването на Цв. Р.
Тази седмица най-сетне с Витомир С. се случи нещо интересно, понеже ползвал някакви сексуслуги на публично място в колата си. В това по принцип няма нищо лошо, като изключим факта, че това не се излъчваше на живо и Ани Владимирова, психоложката – така ли се казва? – не го коментира увлекателно както винаги.
Мечтите все пак накрая се сбъдват. Както би казала програмната шефка на Нова телевизия – Това е модерната телевизия. А пък нейният брат, който е шеф на СЕМ, освен че е личен биограф на Бойко – този Бойко пък е навсякъде! – би казал, че това е акт срещу скуката на соца. Така се изразяваха те по повод на онова нещо – “Цената на истината", където Вито получаваше своите все още скромни по онова време оргазми.
А пък продуцентът му, който е кумец на програмната шефка на онази телевизия и нещо като универсалното ренде “Бьорнер" за нейната продукция, сигурно е бил също много щастлив, да не споменавам пък кой му е кум, за да не заприлича работата на сергия от “Плод-зеленчук".
Мечтите им се претворяват в живота, така излиза, но няма да им завиждате по нашенски.Аааа, преди това пък съдружника на кумеца, който също е майстор на “риалитито", пък го бяха заснели с любовницата му да тупат някакъв юрган из Родопите, тайно от мъжа й.
Върнете се 6 реда назад – и вижте как са се оплели тия хора – из телевизии, сем-ове и пр., а пък Бойко ги е сложил и закона за телевизията да пишат. И той понякога не е с … – не е в кондиция, така да се изразя.
Момче от народа. Не е бил никога бодигард на Живков, каза авторитетно лявата ръка на Райчев. Любимец, обаче не съвсем като Живков.
Да се върнем към темата за оргазмите.
Докато следваше истинското си призвание, онзи Бареков пееше “Радка Пиратка" из пловдивските дискотеки, а пък дамите търсеха някакъв дудук из потурите му. Това не е образ – той така си е ходил тогава, такава е била артистичната му опаковка, доста по-късно го опаковаха като телевизионен водещ.
И той беше напълно прав един-единствен път, когато сподели, че всяка маймуна може да стане телевизионен водещ.
Витомир пък се беше опаковал като нещо друго в “Цената на истината", за да набере кураж да разговаря с министри и важни политици, и чак тогава стигна до истинския си оргазъм. Ето как се получават спонтанно “Законите на К. К." – “Говори с Костов, за да стигнеш до края". А пък и в края на краищата подобни публични сексжестове разрушават ограниченията на соца, които все още ни тежат, извисяват ни над скуката, и пр.
Обаче ония скопци от СЕМ, които дори не смеят да си помислят за оргазъм, взеха, че глобиха “Цената на истината", понеже противоречала на добрите нрави. Все едно че “Радецки" акостира на медийния бряг.
Сега сериозно. Съсипаха публичността и продължават да го правят – защото стръвта към мерзкото е вътрешната им същност. Едни произвеждат боклук – извън всякакво приличие, отвратително вонлив. Другите го легитимират усърдно.
И заедно морализаторстват. Непременно.
Тази седмица съм леко притеснен от поведението на американския посланик Уорлик – все още нищо не е споделил за новата песен на Веселин Маринов. На кого ни оставяте, екселенц.
Но пък “Труд" взе едно забележително интервю с него. Така се случва понякога в нашия занаят – говориш си с някого – хай-хай, нещо като изчеткване на сакото от пърхот, пък интервюто отива директно в историята. Някои от откровенията на господин посланика са наистина приносни.
Излиза например, че за да диверсифицираме енергийната си политика, трябва да обявим война на някого. Добре че нашите мързеливци го слушат с половин ухо. Ето, казва г-нът, “в САЩ си научихме урока преди 30 години, когато бяхме зависими от близкоизточния петрол". Затова сега уж открихме ядрено оръжие в Саддам, набутахме се в Ирак и вече не зависим от близкоизточния петрол – допълнението е мое, ако позволите.
Руснаците са много лениви – техният посланик никога не би дал толкова приносно интервю, той може би дори не знае, че без руския газ се превръщаме в една огромна монголска юрта.
Веднъж един друг американец, Марк Уайнгарднър, беше казал следното: “Не трябва да се отнасяме към Всевишния, все едно е актьор, играещ ролята на Дядо Коледа в някой супермаркет." Но не мога да ви кажа защо се сетих за това сега. И още нещо беше казал Марк: “Здравият разум е за баламите."
Фразата на седмицата безспорно принадлежи на министър Трайчо Трайков. Той каза ясно следното: “С никой посланик не правим упражнение “Въпроси и отговори". И още: “Аз си формулирам и въпросите, и отговорите."
Така става понякога – изглежда като безукорно негоден, а пък се оказва човек с характер. Поне на думи.
А така се случват и скромните ми дописки – ето я една тема за някой друг ден: как, защо, докога, как така и пр. нашите политици ще проявяват характер на думи.
Бойко пак беше буквално навсякъде – хубаво, радвам се, това означава, че все пак е някъде. Бях писал за царя, че с мънкането си може да приспи и боа. Бойко отдавна го задмина в това занимание – някой ми каза, че в “Панорама" участието му било като в “Платен репортаж".
Той вече беше наречен Батман, Херкулес, Кол, гений – и аз се питам каква е всъщност цената му? Наричаш го Кол или Батман и цъфваш в някое сладко кресло. Ами после? После по-вероятно е да получиш здрав отпечатък от милиционерския ботуш, възпят от Веско М. – епизод от “Цената на истината".
Да се върнем към нашите овце, както обичат да се изразяват французите. Вече са положени трайните основи на безкритичното възприемане – затова Бареков си казва, че е маймуна, пък Бойко е Хелмут Кол, а “Цената на истината" не е клозет, а нещо друго, и пр.
Фантазьорите се увеличават и дори не крият хранилките, на които са подвластни. Янето вече отпадна от техния “А" отбор. Но има немалко други, по-въздържани и уж авторитетни имена, които направо се панкьосват, когато стане дума за магистрали, Ковачки, газ или нещо подобно.
Има и тарикати, които се държат като потайните герои на Дан Браун. Константин Пенчев, председателят на ВАС, е много атрактивен, когато говори за корупцията в съдийското съсловие. Но той знае ли всъщност кой е шефът на неговия съд? Някои са готови да се обзаложат, че това е адвокатът И. Т.
Бойко намери време и да даде ценни наставления на Диляна Гайтанджиева, която стана причина да натирят онзи Лъчо. Бях писал преди време, че е истинско изтезание да слушаш как функционира езикът му, за другото да не говорим.
Още далеч преди епохата на ГЕРБ Бойко ни показа какъв ще е човешкият материал, от който ще слепва конструкциите си. На него лъчовци са му напълно изгодни и пр.
Пред “24 часа" (8 юли) Диляна каза: “Тогава звъннах на премиера и се оказа, че той тъкмо излиза нанякъде. Дойде при мен и говорихме на 4 очи. Аз му разказах за обаждането на Лъчезар Иванов. Борисов не се замисли за секунда и каза: “Пускайте абсолютно всичко!" Вечният арбитър наш.
За това казвам, че Б. е навсякъде – в случая е бил нещо като главен редактор на Нова.
Същият Б. обаче преди няколко седмици отряза друга репортерка на Нова с думите: “Баш на тебе знаеш ли кога ще ти отговоря…"
Тогава, разбира се, ставаше дума за нещо далеч по-маловажно – газовата криза.
Погледах снимката на Диляна и се сетих каква може да е причината за разликата в отношението на Бойко.
И аз харесвам Диляна. Но тя не бива да надценява ролята на подобни скандали за журналистическата й кариера. “Този скандал няма да се забрави" – рече тя пред Цв. О, моето момиче, и далеч по-важни неща са отдавна забравени. Вече са забравени – и, слава Богу, и думите на Б., че “постъпка като оставката на Лъчо в българския политически живот нямало". Бре, бре! А това беше казано преди 4 дни.
Навремето една особа смяташе, че се е превърнала в нещо си, понеже засне – по поръчка естествено – как покойният вътрешен министър Начев дремеше на някакъв купон с манекенки. И какво сетне? Нищо и половина. Сетне малко дилетантски упражнения на тема изборите в САЩ, още по-сетне Емел Етем я доведе за ръчичката и я навря в УС на БНТ, и накрая – пустиня.
За разлика от нея Диляна е наистина талантлива и упорита, от години вече се навира между шамарите. Стана ми жал, когато я гледах в “На 4 очи". Но не за нея, разбира се, а за водещите и останалите дрънкала, които никога няма да имат храбростта да живеят като Диляна. А тя дори свари да поиска оставката на ген. Танов.
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Анализи". Предишната бе прочетена от 9311 души и бе коментирана от 67 от тях.
Стр. 16
