БНР, 12+3 | 21.11.2012

"Медии без филтър – страхът и свободното слово" – дискусията, организирана от Агенция БГНЕС, фондация Фридрих Науман и Института за модерна политика. За нея ще ни разкаже Светослава Кузманова.

Репортер: Незавидното 80-то място в класацията за свободата на словото, което отреди на страната ни Репортери без граници още в началото на тази година беше трън в очите на участниците и в тази поредна медийна дискусия. Писмото на еврокомисаря Нели Крус от края на октомври до премиера Борисов и срещата ѝ с български журналисти по тяхна молба през септември бяха коментирани за пореден път и на този дебат. Председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков, който беше eдин от организаторите днес смята, че корпоративните медии са новите бухалки на олигарсите. Според Никола Кицевски, свободата на печата у нас е умряла в следобедните часове на 14 декември 2010 г.
Никола Кицевски: Когато немската група ВАЦ се изтегли от бизнеса у нас, немския концерн, който се занимава само с печатни издания напусна, защото видя, че у нас вече няма бизнес в печатните издания. Тоест от вестникарство не може да се печелят честни пари. Когато се изтегли ВАЦ, това беше знак, че една епоха, тоест че от вестникарство не могат да се печелят пари, съответно притежателите на вестници вече имат съвсем други интереси. Интереса най-точно може да се определи като търговия с властта, разправа с конкурентите, помощ на приятелите, но не в интерес на читателите, а по-скоро в свой личен интерес.
Репортер: Според Кицевски, вестникарството е в криза и умира.
Никола Кицевски: Нюзуик приключи, сега издаде последните си броеве, вчера беше съобщено, че немското издание на Financial Times има 250 млн. евро загуби. Просто хартиените поколения наистина си отиват.
Репортер: Медийния експерт Иво Инджов посочи, че България съвсем устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация.
Иво Инджов: От една страна нямаме цензура в класическия смисъл на думата. Цензур, който да стои в редакциите и да казва – това става за публикуване, това не става за публикуване. Има по-прецизни средства за цензуриране. Например когато министър-председателя праща SMS-и на журналисти и изразява своето несъгласие с едно или друго предаване, с една Или друга позиция. Други техники на цензуриране. Публична тайна е, че министри се обаждат в редакциите и изразяват несъгласието си с една Или с друга Публикация. И ако на главния редактор не му стиска съответно публикацията се променя. След това, финансирането с държавни средства, с парите, които са предназначени за пропагандиране на европрограмите. На едни се дава, на други не се дава. Големия проблем обаче е автоцензурата, дори не толкова политическия натиск, концентрацията и монополизацията.
Репортер: Юлияна Методиева, главен редактор на сп. Обектив, издавано от БХК цитира току що приключило изследване, което включва мненията на 22 български журналисти от национални и регионални медии.
Юлияна Методиева: Които изразяват изключително тревожните си изводи за това, че няма свобода, те не могат да правят информацията такава, каквато да бъде полезна на обществото, правят такава, каквато е полезна, удобна за корпоративния контекст. Към този момент ние Имаме печалният резултат с автоцензурата, която добива застрашителни размери, пак позовавам се на интервютата на журналисти. Те са потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект Бойко Борисов, който успя да въведе в редакционните политики нещо неподозирано. Преди той да вдигне телефона, те вече знаят какво той иска.
Репортер: PR експерта Арман Бабикян смята, че ситуацията сега в България прилича на ситуацията от 89-та. Страната пак е пред фалит, има 15-20 торби с пари и някои хора са си купили по една медия за всеки случай. Без да назовава имена, Бабикян цитира журналисти, които му споделяли по софийските кафенета, че ходят с отвращение на работа.
Арман Бабикян: Хората са омерзени от самите себе си дори, защото са наясно, че са направили онзи избор. Себе си ненавиждат дори и факта, че упражняват това. До там са стигнали нещата, че се наложило да избират между това да се препитават или да правят журналистика. И те са наясно, че са направили онзи пошлия избор. Може би националното радио и 2-3 медии останаха, които може човек да се заслуша и да чуе нещо. Едно време се шегувахме 97-98-ма година, като погледнеше човек списъка на българското футболно първенство можеше да се направи списък на групировките в България, по собствеността. Сега с медиите е горе долу същото. Само че не са онези едричките момчета с шлифованите дървета, ами са белите якички, които носят големите торбички. Горе долу така се получи с медиите. 

в. Телеграф | Лора РИЗОВА | 19.11.2012

Личният асистент на лейди Даяна Патрик Джефсън пристига у нас догодина.

Британецът ще участва в международната среща на водещи пиар специалисти от цял свят The Corporate Communications Experience, която ще се проведе между 28 февруари и 1 март в столицата.
На събитието ще присъства още и Колийн Харис, който работи за принц Чарлз и бе официален говорител зз сватбата на Уилям и Кейт. Въпреки че в кариерата си двамата са защитавали интересите на противоположни страни от британското кралско семейство Джефсън и Харис са добри приятели и колеги. Работата им в двореца не се е застъпвала през годините тъй като Патрик подаде оставка от поста си като личен секретар на принцеса Даяна година преди смъртта й, а Колийн започна да работи за принц Чарлз година след смъртта на принцесата.
Наред с двамата най-уважавани пиар специалисти на Острова у нас ще пристигне още Mary Jo Jacobi, която ще открие двудневния семинар. Събитието има за цел да помогне на българските компании да изградят ефективни пиар кампании и да имат печалби дори и по време на икономическа криза. Събитието включва още целодневен интерактивен уъркшоп за кризисни комуникации, воден от Доналд Стийл, най-известния кризисен експерт и бивш главен комуникационен съветник в BBC. "Много развълнувани сме най-накрая да споделим нашия опит в България. Събитието включва презентации от най-големите PR експерти и присъстващите ще имат възможност да чуят новаторски презентации за всичко от социални медии, PR измерване до кризисни комуникации и ангажираност на служителите", казва Коста Петров, организатор на Sofia Corporate Communication Experience.

Стр. 19

M3 College I 16.11.2012

Второто излизане на събитието PR Thursday извън София се проведе в Благоевград на 15 ноември. Градът и темата „PR бизнесът извън София – мит, реалност или необлагородена златна мина“ бяха избрани с гласуване във Facebook в надпревара с Бургас и Русе.

Дискусията в Благоевград оптимистично постави нови хоризонти пред PR бизнеса не само извън София, а на глобално ниво.

Жюстин Томс, основател и ръководител на уебагенция ABC Design&Communication Group, даде реален пример за PR експерт, който работи от България за международна компания с офиси на 3 континента. Нейният съвет е да се възползваме от неограничените възможности на интернет и да гледаме глобално. PR може да се прави от Благоевград и от всеки друг град в България.

Максим Бехар, управител на M3 Communications Group, Inc., отбеляза, че PR е вторичен бизнес, който зависи от първичния сектор и цялостното икономическо развитие. Това до известна степен ограничава развиването на PR бизнес извън София. Но по-важното според него е да си готов да работиш много, да гледаш на всеки клиент като на първи и единствен, да вложиш креативност, индивидуален подход и ще успееш.

Според Бехар PR специалистите извън София разполагат с информацията, но им липсва опит и те трябва да се стремят да натрупат такъв.

Той отбеляза и че най-драстичната промяна в PR бизнеса през последните години е, че клиентите вече имат медии. Всеки се превръща в журналист в социалните медии и търси от PR специалистите съвети как да управлява тези свои медии.

Мария Любенова наблегна на туризма като сериозна възможност за Югозападна България.
Тя в момента е експерт „Активна политика на пазара на труда“ към Агенцията по заетостта – Благоевград, и даде конкретно предложение на всички, които искат да започнат собствен бизнес, а нямат капитал. Схемите „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност“, „Първо работно място“ и „Подкрепа за заетост“ дават възможности за стартиране на собствен бизнес и получаване на субсидия от 20 000 лв. за назначаване на хора и оборудване на работните места.

Благоевград отново показа, че е град на активни млади хора, които преобладаваха в аудиторията и активно споделиха своето мнение.

Именно към тях всеки от специалните гости отправи следните апели:

„Реализирайте своите идеи и ги направете достъпни онлайн“ (Мария Любенова)
„Бъдете оригинални и ще успеете!“ (Жюстин Томс)
„Всичко зависи от Вас, Вие сте на ход!“ (Максим Бехар)

Оригинална публикация 

ROI Communication I 19.11.2012

Посетителите имаха възможност да дегустират над 250 от най-добрите вина от всички региони на страната

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) инж. Красимир Коев официално откри второто издание на специализираното винено изложение DiVino.Taste 2012.

За втора година Divino.Taste събра близо 40 производители, които в продължение на два дни (17 и 18 ноември 2012 г.) представяха българско вино в залите на Централния военен клуб в София. Посетителите имаха възможност да дегустират над 250 от най-добрите вина от всички региони на страната, а производителите запознаваха всеки един с концепцията и философията за отделните вина. "Виното, с марка България, вече достойно заема мястото си сред тези на световната винена сцена и DiVino.Taste за втори път потвърди нашите очаквания и тези на партньорите и изложителите", сподели Емил Коралов, организатор на Divino.Taste.

В края на форума DiVino.Taste беше обявена и класацията Divino Топ 10 2012 на българските вина. Екипът на Divino определи Midalidare Grand Vintage Malbec Mogilovo Single Vineyard 2010 за българско вино номер 1, на второ място се класира Rubaiyat Chardonnay 2009, а Castra Rubra Butterfly’s rock 2009 заема третото място.

Като допълнение към изложбена част с дегустации, програмата на DiVino.Taste включваше майсторски класове, семинари и лекции. В рамките на DiVino.Taste 2012 се проведе и първото издание на WiFo под мотото "Да поговорим за вино и храна".

Екипът на Divino.bg и Гурме благодари на всички изложители, посетители и партньори и очаква с нетърпение третото издание на Divino.Taste.

Divino Топ 10 2012:
1 Midalidare Grand Vintage Malbec Mogilovo Single Vineyard 2010
2 Rubaiyat Chardonnay 2009
3 Castra Rubra Butterfly’s rock 2009
4 Santa Sarah Privat 2008
5 Dragomir Reserve 2009
6 Domaine Boyar Solitaire Grands Cepages Single vineyard 2009
7 Borovitza Dux 2006
8 Edoardo Miroglio Elenovo Cabernet Sauvignon Reserve 2009
9 Damianitza Kometa No Man’s Land 2008
10 Levent Family Selection 2010

Традиционният Divino Топ 50 за годината ще излезе в декемврийския брой на DiVino Magazine.

www.viaranews.com I 16.11.2012

Бившата шефка на отдел „Култура“ в община Благоевград Силвия Домозетска стана пиар на Радио Благоевград, научи „Вяра”. Новината потвърди и директорката на медията Ели Каменичка, като обясни, че Силвя Домозетска е временно назначена и ще отговаря за уебсайта на Радио Благоевград и едновременно с това ще се занимава с пиар дейност.

В началото на месеца Силвия Домозетска напусна поста си на началник на отдел „Култура“ в община, на който бе избрана чрез конкурс.

Подробности в печатното издание утре

Оригинална публикация

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 17.11.2012

За рекламните и пиар агенции криза няма. През последните две години държавата им даде толкова милиони левове покрай множеството си мероприятия за популяризиране на различните мерки и дейности по европейските фондове, че безспорно се превърна в основен спонсор на рекламния бизнес у нас. Но докато подобни акции бяха запазена марка на министерствата и най-вече на земеделското, сега в раздаването на пари ударно се включиха и общините. Само от началото на октомври са обявени една дузина обществени поръчки за информация и публичност, а очакванията са през декември и януари да има истински бум на тези процедури.
Кметовете поначало разполагат с доста по-дребни суми в сравнение с министрите – все пак рекламната кампания е на местно ниво. Освен това се популяризира конкретен проект, като ремонт на училище или улица например. Но от друга страна, общините са стотици и всяка една от тях има по няколко проекта, така че в крайна сметка те ще налеят много повече средства в агенциите и медиите от правителството. А ако някой смята, че целият този финансов ресурс ще бъде използван само за популяризиране на съответните обекти, определено е в голяма грешка.
Сред най-активните кметства в сферата на рекламите засега е Сливен. Още с първите две процедури градът под Сините камъни излезе на сцената с бюджет от над 620 хил. лева. Това е така, защото кметът Кольо Милев (БСП) е обединил в един търг информационните кампании на всички проекти по оперативната програма "Регионално развитие" на общината. В случая 496 хил. лв. от цялата сума са именно за това направление. Парите ще отидат за отразяване на проектите, изработване и поставяне на билбордове, обяснителни табели, банери, пана, брошури, диплянки, постери, както и изработка на радиосъобщения и излъчване на репортажи в местни телевизии.
За рекламната кампания на "Пътуване през времето, във времето и с времето – интегриран проект за развитие на природни, културни и исторически атракции и туристическа инфраструктура в Сливен" и "Регион Сливен – кръстопът на традиции, култури и епохи" са предвидени и допълнителни дейности. За "пътуването" е необходимо да се заснеме промоционален 12-минутен филм със субтитри на пет езика, да се направи специализиран луксозен каталог и да се излъчи телевизионна и радиореклама . Заложени са също публикации в онлайн издания и туристически списания. Победителят в надпреварата ще трябва да направи и мултимедийна презентация, интернет сайт на дестинацията и да организира официалното откриване на обекта.
По втория проект пък ще се прави рекламeн 20-минутен филм със субтитри на три езика, както и два телевизионни клипа с продължителност 15 и 30 минути. Предвидена е и кампания с платена реклама по националните телевизии и радиостанции, публикуване на статии в специализирани чуждестранни издания, рекламни банери в социалните мрежи, изработване на пътеводител и карти, както и разработване и внедряване на туристическо мобилно приложение за смартфони и таблети.
Останалите рекламни пари на Сливен са за популяризиране на водния цикъл на града. Офертите на кандидатите за тази кампания ще бъдат отворени на 20 ноември, като победителят ще разпространява брошурите и диплянките до края на 2014-а.
Зимният курорт Банско също ще стане любима дестинация на рекламните агенции. Управляваният от Георги Икономов (ГЕРБ) град вече е обявил две процедури за информационни кампании и предстоят още няколко. До 26 ноември например общината приема оферти за осигуряването на комуникация и публичност на проекта за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в Банско. За целта са предвидени 38 565 лв. без ДДС, като победителят ще трябва да изпълни кампанията най-късно до 31 януари 2015-а. В случая от избраната фирма ще се иска да информира обществото за началото, изпълнението и завършването на строителството, както и за постигнатите резултати. Това ще стане чрез публикации в медиите и промоционални материали (брошури и листовки по 250 бройки). Предвидени са още два билборда и няколко обяснителни табели, поставени на видни места в курортния град. Сред задачите на победителя в надпреварата ще е и организирането на три конференции с участието на медиите и две официални церемонии – първа копка и откриване на обекта. Заложено е още разработването на промоционален филм, който да се разпространи чрез 100 DVD-та.
Паралелно с това върви и търгът за публичност на проекта "Идентифициране и внедряване на добри практики в областта на управлението на човешките ресурси чрез обмяна на опит и практически знания между община Банско и община Кройдън". Предвиденият бюджет е 24 хил. лв. без ДДС, а мероприятията са: две конференции и подготовка и публикуване на шест рекламни съобщения в национални или регионални печатни и електронни медии. Кандидатите да извършат тези дейности могат да подават документи до 6 декември.
С две открити процедури за наемане на рекламни и пиар агенции е и Кюстендил. С над 57 хил. лв. кметът Петър Паунов ("Атака", СДС и др.) ще се хвали пред съгражданите си за реконструкцията и разширението на канализационната и водопреносната мрежа. За първия етап на проекта са предвидени 500 брошури и две пресконференции, а за втория – 800 брошури, четири билборда, четири информационни табели, четири платени публикации и излъчвания в печатните и електронните медии, официални церемони за откриването, както и още над 300 рекламни материала.
Други 12 600 лв. са предвидени за популяризирането на центъра за настаняване от семеен тип в Кюстендил и за проекта за оптимизиране на образователната инфраструктура в града. От победителя отново ще се искат брошури, тефтери, химикалки и др. рекламни материали. Предвидени са и публикации в местните медии, както и няколко пресконференции.
Плевен също ще пръсне сериозни суми за реклами. Близо 100 хил. лв. ще отидат за информационна кампания на проекта за модернизация на градския транспорт. Като освен задължителните диплянки, билбордове и плакати ще се прави и специален уебсайт.
Приблизително на толкова пари ще могат да се надяват фирмите и от община Карлово. Подобно на сливенския си колега кметът Емил Кабаиванов е обединил всички проекти по програма "Регионално развитие" в една поръчка.
Списъкът с общините, които навлизат на рекламния пазар, може да бъде продължен с Габрово, Казанлък, Панагюрище, Монтана… Несъмнено през следващите месеци към тях ще се присъединят и големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и Русе, чиито рекламни бюджети ще са по-внушителни. Интересно ще е да видим обаче кои фирми ще се облагодетелстват и дали това няма да са същите играчи, които редовно обслужват министерствата.

Стр. 1,20 

в. Вяра, Благоевград | Весела СУКАЛИНСКА | 17.11.2012

Студенти от Правно-историческия факултет на ЮЗУ се учиха как да търсят работа и информация в Европейския съюз на информационен семинар, организиран от Информационното бюро на Европейския парламент в България съвместно с Представителството на Европейската комисия.
Гост-лекторите Ралица Ковачева (журналист по европейските въпроси), Гергана Куцева (медиен експерт), Теодор Стойчев (пресаташе на ЕП в България) и Христо Христов (съветник "Преса и медии към Представителството на ЕК), представиха комуникационната политика на двете европейски институции.
Основните направления, върху които се постави акцент, бяха свързани с институционалните и медийните аспекти на комуникацията с ЕС, новите канали за информиране на гражданите и присъствието на европейските теми в българските медии. След презентациите се състоя конструктивна дискусия, в която основният интерес беше насочен към възможностите за стажове и работа в структурите на ЕС.
Участниците в семинара се обединиха около идеята за бъдещи съвместни инициативи.
По време на проявата бе показана и изложбата "5 години членство на България в ЕС".

Стр. 2

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 18.11.2012

Евродепутатът ги обвини, че не го отразяват достатъчно, медията скочи срещу обидните му епитети

В остър конфликт влязоха в петък евродепутатът Слави Бинев и Българската национална телевизия. До конфронтацията се стигна, след като на организиран от Бинев и партия ГОРД митинг пред БНТ той обвини медията, че не го отразява достатъчно, включи и цял арсенал с обидни квалификации по адрес на журналистите. От БНТ отвърнаха с гневно писмо и видяха опит за манипулиране на общественото мнение.
На протестен митинг пред сградата на БНТ хората на Бинев скандираха срещу управляващите, които обвиняваха в осигуряване на медиен комфорт. Те мятаха яйца, палиха чучела и сипеха обиди срещу журналистите. Стигна се до сблъсък и с полицията. Протестиращите носеха плакат: "Субсидията на БНТ Бойко да я плаща". Евродепутатът се оплакваше, че неговата партия е била отразена само по един от двата канала на държавната медия, а на националния празник 22 септември е била напълно пренебрегната от телевизията.
Часове след края на митинга БНТ излезе с гневна декларация."Г-н Бинев нарече журналистите "полкови проститутки и роби". Не приемаме този тон и тази лексика. Вярваме, че не ги приема нито българската общественост, нито Европейският парламент", пише в позицията. БНТ отправи и 3 въпроса към евродепутата – дали митингът не представлява опит за натиск, за да бъдат отразявани в бъдеще негови партийни мероприятия, редно ли е подобен натиск да идва от член на Европейския парламент и не се ли подменя разговорът за свободата на словото в България с натиск, обиди и предизборно извиване на ръце. От държавната медия допълват, че не очакват отговори от Бинев, тъй като те са ясни. Телевизията заявява, че твърдо стои зад принципите на редакционната независимост и журналистическите стандарти. "Няма да отстъпим от тях дори под натиск", завършва декларацията на БНТ.

Стр. 5

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.11.2012

Те се появиха преди години, обявявайки се за хартиените медии на бъдещето. Днес безплатните издания у нас като че ли тъпчат намясто, а някои дори се отчаяха. В края на октомври на интернет страницата на безплатното списание "Една седмица в София" се появи съобщение: "За съжаление "Една седмица в София" няма да излиза във формата, който познавате. Очакват се промени, за които ще ви уведомим, когато са факт. Благодарим за подкрепата и за положителната енергия през годините". През седмицата от екипа допълниха, че гайдът вероятно ще се завърне само
онлайн. Съществувало обаче и вариант да изчезне завинаги, ако в медията не се появи сериозен инвеститор.
Променена в сравнение с началото изглежда и дистрибуцията на друго безплатно издание – всекидневника "19 минути". През септември 2008 година издателите му Борис Ангелов и Атанас Арнаудов обявиха, че новият вестник тръгва в тираж 100 000 бройки дневно, които в бъдеще ще се увеличават. Двамата поясниха, че новата медия ще се финансира с приходите от останалите им издания и с банков заем. Освен на "19 минути" Ангелов и Арнаудов са собственици и на светското списание "Слава", и на специализираното "Интерхотели".
Четири години по-късно "19 минути" продължава да се раздава из столицата, но вече далеч не толкова масирано. Изчезнаха момчетата и момичетата с брандирани шапки, които го предлагаха на почти всеки ъгъл в центъра. Днес "19 минути" се разпространява преди всичко в метростанциите и на стативи в няколко търговски обекта в центъра, поясниха от офиса му. Според редакционния директор Борис Ангелов тиражът му в момента е около 80 000, като преди това е стигал и до 200 000. Ангелов поясни, че от 120 души, работили за "19 минути" в началото, днес работата си са запазили едва около 40. Вестникът вече почти не се разпространява в Пловдив, Варна и Бургас, където е била първоначалната идея той да се развива. "В същото време обаче вече имаме няколко нови онлайн проекта – първият сайт за екологични новини www.econews.bg, както и страницата "Евросело" – каза Ангелов.
"19 минути" в момента е единственият безплатен всекидневник в столицата, след като другите два фалираха и станаха платени. Скоро след "19 минути" издателите на вестниците "Дневник" u "Капитал" също предложиха безплатен ежедневник – "Градски вестник". В интернет той стъпи на платформата на информационния сайт www.zagrada. com. Четири месеца след старта хартиеното издание изчезна и остана пак само електронното. По-късно собствениците изоставиха и него и 6 момента домейнът се оперира от пернишка медия.
Няколко трансформации претърпя и третият безплатен вестник. "Новините днес" започна да се разпространява през 2009 година от известния издател Петьо Блъсков. Всекидневникът тръгна с тираж 150 000 и с дистрибуция в четирите най-големи града. Не след дълго Блъсков реши повече да не го раздава, а да го продава под името "Република". Неотдавна то също бе сменено и в момента вестникът се казва "Репортер".

Родните безплатни всекидневници имаха малшанса да излязат на улицата

точно когато на нея реши да се появи и кризата. Освен на строителството и на търговията с недвижими имоти тя нанесе най-сериозни поражения и на рекламния пазар. Липсата на приходи от рекламодатели пък удари най-много безплатните издания. Статистиката показва, че бюджетите на фирмите за реклама са сред най-мъчно възстановяващите се браншове и че първи на краката си все пак стъпват телевизиите.
Извън обективните фактори обаче издателите на безплатни вестници и списания като че ли по-трудно се ориентираха в новата обстановка и по-бавно пренастроиха икономическите си модели. Те видимо все още не успяват да направят това, което храни и носи милиони на подобните на тях бизнесмени по света. Раздаващите се вестници в страната все още не успяват да приберат хартиения рекламен спам, с който компаниите заливат пощенските ни кутии и офисите на потенциалните си клиенти. В страните, където пазарът на печатни издания без пари е развит, фирмите почти не търсят алтернативен доставчик на каталозите и на промоционалните им брошури. Всички техни оферти обикновено чакат клиента у дома му или в работата в плик, доставен от собственика на безплатен вестник в комплект с неговия продукт. У нас подобно пакетиране на информацията още не се получава. Затова и вериги като "Метро", "Технополис" "Икеа" u т.н. продължават да наемат куриерски служби, пощальони или просто студенти, които да разнасят листовките им. "Най-големият удар върху приходите на "19 минути" нанесе оттеглянето на хипермаркетите от рекламния пазар през 2011 година – коментира Борис Ангелов. – Оттогава големите хранителни вериги рекламират преди всичко в телевизии. Напоследък обаче се наблюдава завръщането им и в хартиените медии, което според мен ще се превърне във все по-трайна тенденция. Телевизионната реклама е скъпа, а в същото време стълпотворението на клипове на едни и същи видове магазини в рекламните блокове обърква зрителя и намалява ефекта от телевизионната реклама."
Шведската издателска компания Metro International е създател и дългогодишен собственик на най-големия безплатен всекидневник в света. Metro се появява на пазара за пръв път през 1995 година. През 2009 година марката вече се разпространява на 15 езика в 19 държави в Европа, Северна и Южна Америка и Азия, а дневната й аудитория достига 17 000 000 читатели. След старта си рекламните приходи на изданията под шапката на Metro нарастват средно с по около 40 на сто на година. "Много съм щастлив, че отскоро "19 минути" си сътрудничи в рекламата с Метго – съобщи за "ТЕМА" Борис Ангелов. – Засега броят на марките, които Метго рекламира и които ние също бихме могли да рекламираме на българския пазар, е малък. Но пък вече сме част от голям клуб, което увеличава перспективите ни за развитие."

Стр. 62-63 

Български дарителски форум I 16.11.2012

За седма поредна година Български дарителски форум (БДФ) връчи наградите „НАЙ-ГОЛЯМ КОРПОРАТИВЕН ДАРИТЕЛ” 2012 г.

Конкурсът отдава признание на компаниите, които устойчиво и прозрачно са подкрепяли значими за обществото инициативи и каузи. Идеята му е наред с отличията за бизнеса, да създава стандарти за отговорно корпоративно дарителство.

Наградите се връчват според обемите на финансовите инвестиции на бизнеса през изминалата година 2011 г., а с помощта на 8-членно жури конкурсът класира компаниите и според качествата на техните програми. Чрез гласуване на членовете на БДФ се оценяват и добрите партньорства в сферата на благотворителността.

Церемонията се състоя на 15 ноември и неин домакин беше Росен Плевнелиев, Президент на Република България.

Тази година в конкурса участваха 57 кандидатури в 7 категории. Ето и победителите:

В „Най-голям обем финансови дарения” първо място спечели мобилният оператор „Глобул” (с 1 058 736 лв.), второто място е за медодобивната компания Аурубис (дарени 740 230 лв.).

Със статуетка „Най-голям обем на нефинансови дарения” (материали и стоки) си тръгна Астра Зенека – първото място е нейно с 2 315 500 лв. Второто място в категорията печели Лидл България (71 790 лв., дарени в стоки и предмети).

„Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите” има УниКредит
Булбанк – банката е първа в категорията (25 924 лв.), следвана от М-Тел (с 16 717 лв.).

Категорията „Най-щедър дарител” (обемът на даренията, изчислени
като % от печалбата преди облагане) е за мобилния оператор „Глобул (с 1,7%, дарени от печалбата, преди облагане).

Качествените награди в Церемонията бяха спечелени от:

Райфайзенбанк, която си тръгна с отличие за „Най-добра дарителска програма” за дарителската платформа „Избери, за да помогнеш”

AVON България – отличена с приз за „Най-прозрачна дарителска програма” за програмата си „От Любов към живота – AVON срещу рака на гърдата”.

БДФ връчи и наградата “Най-сполучливо партньорство”. Тази категория има за цел да насърчи партньорствата между компании, НПО, публични институции и медии при осъществяването на благотворителни проекти и дейности в подкрепа на обществото. Отличието се присъжда чрез гласуване сред членовете на БДФ и беше спечелено от мобилния оператор VIVACOM за „Операция жълти стотинки” – благотворителна кампания, която осигурява алтернативна грижа
за изоставени бебета в партньорство с над 10 други кампании и медии.

Тази година БДФ връчи и специален приз на информационния портал VESTI.bg за принос към популяризирането на филантропията в България.

Наред с отличията за компании, БДФ за трета година чрез още една специална награда отдава признание на личност, допринесла за развитието на благотворителността в страната. Първият носител на отличието беше големият общественик и филантроп Димитър Паница. Миналата година наградата получи
д-р Милен Врабевски – учредител на Фондация „Българска Памет”. Тази година носител на наградата е Франк Бауър – Президент на фондация „Америка за България” до септември 2012г.

Отличията на победителите връчиха министри, които имат специален принос за подобряване на средата за благотворителност в страната ни: Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, поради приноса й за премахването на
лимита за лечение на деца, наложен на център „Фонд за лечение на деца” от
Министерски съвет през миналата година и Томислав Дончев, министър по
управление на средствата от ЕС – за инициативата за създаване на Стратегия за
развитие на гражданските организации в България. Останалите връчващи награди
бяха хора извън политиката, получили дарителска подкрепа, благодарение на която са постигнали успех или са имали шанс да променят живота си.

Оригинална публикация