www.standartnews.com | Биляна ВЕСЕЛИНОВА I 21.06.2012

София. Експрезидентът Георги Първанов не можа да разбере причината за изслушването си в парламентарната комисия "Хохегер", но предложи да се създаде министерство на PR-a.

"На България й трябва министерство на пиара, или поне агенция, която да координира рекламата на страната", заяви той пред депутатите. Добра идея е, така ще се създадат и прозрачни професионални стандарти, отвърна му шефът на комисията Димитър Главчев /ГЕРБ/.
Преди дни стана ясно, че "медиен бос ми е отрязал главата", каза още Първанов, визирайки записа, публикуван във в. "Преса" на съсобственика на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов. Ако това е факт и стане тенденция, можем да си представим как ще изглежда българската политика след години.
Първанов бе изслушан по настояване на членовете на комисията, тъй като Моника Йосифова, днес половинка на соцлидера Сергей Станишев, е работила за втората му президентска кампания. Лобистки скандал в Австрия с Петер Хохегер, който е имал договор с агенцията на Йосифова, стана причина за създаването на комисията. ГЕРБерите подчертаха пред Първанов, че не са я направили заради конгреса на БСП и лидерската му битка със Станишев.

Оригинална публикация

MediaPro Entertainment I 21.06.2012

MediaPro Adventure ще обслужва продуцирането на рекламни ТВ и интернет клипове

От днес, 21.06.2012 г., MediaPro Entertainment обогатява портфолиото си, като въвежда свой нов бранд: MediaPro Adventure. Чрез него компанията развива продуцентската си дейност, като стъпва и на пазара за производтсвото на рекламни клипове.

„Създаването на новата марка идва съвсем логично, след като само за една година откакто е в България, MediaPro Entertainment е продуцирала над 35 рекламни клипа, съвместно с едни от най-големите рекламни агенции на пазара. MediaPro Adventure ще обособи ясно функциите на рекламното ни продуцентско звено и ще го направи още по-гъвкаво и динамично. Новият бранд е вторият такъв за компанията ни, след създаването на bTV Studios, който представя телевизионните ни продукции, реализирани за bTV Media Group” – споделя Маркетинг директорът на MediaPro Entertainment, Лора Дичева.

Характерното за MediaPro Adventure е това, че екипът й работи с различни режисьори в зависимост от изискването на всеки проект. Драго Шолев, Валери Милев, Емил Захариев, Иван Москов, Петър Вълчанов, Кирил Пъхлев – са само част от имената, с които екипът на компанията е работил до момента.

Дейността на MediaPro Adventure на рекламния пазар предвижда и създаването на ко-продукции с други продуценти, което MediaPro Entertainment прилага и при телевизионните си проекти. Друг важен детайл за работата на компанията е това, че оставя креативната концепция изцяло в ръцете на рекламните агенции и клиенти.

Екипът на новата марка разполага със студията на Mediro Entertainment в България, както и с цялостния ресурс и съоръжения на MediaPro Studios в Румъния. BUFTA e един от най-големите филмови комплекси в Централна и Източна Европа, разполагащ с 19 напълно оборудвани филмови и ТВ студия, над 400 декара площ, езеро и над 30 000 костюма от всички исторически епохи.

MediaPro Adventure притежава уникална за България работна станция за монтиране и финиширане на различни по мащабност проекти – Avid DS Workstation. За постпродукция и специални ефекти екипът и работи и в тясно сътрудничесто с MediaPro Magic в Румъния.

Бележки до редакторите:

MediaPro Entertainment е водеща продуцентска компания в Централна и Източна Европа и през 2009 г. е придобита от Central European Media Enterprises (CME), настоящ собственик и на bTV Media Group.
MediaPro Entertainment е основен производител на филми, сериали и забавни програми за водещите телевизионни станции на CME в Централна и Източна Европа, както и на едни от най-успешните локални кино проекти.
MediaPro Entertainment стъпва на българския пазар в края на 2010 г. Само за няколко месеца тя успява да присъедини екип от над 150 човека, който работи по редица локални и интернационални проекти.
Екипът на компанията има над 10 годишен опит в реализирането и продукцията на телевизионни предавания. През 2011 MediaPro Entertainent продължи да развива дейността си със заснемането на рекламни и музикални клипове, продуцирането на концерти и събития и менажирането на таланти, а през 2012 се фокусира върху цялостното разработване и продуциране на ТВ сериали.
Първият самостоятелен проект на MediaPro Entertainment на българския пазар е ситкомът „Домашен арест”. С неговия старт компанията създава и първата си марката– bTV Studios, която представя всички продукции на MediaPro Entertainment за bTV Media Group.
Компанията осъществява продукционната реализация на близо 80% от локалните програми и праймтаймови формати на bTV Media Group, сред които “Lord of the Chefs”, „Гласът на България”, „bTV Новините”, “Шоуто на Слави”, “Комиците”.
В края на април 2012 г., съвместно с TV 7, започва излъчването на следващия самостоятелен проект на MediaPro Entertainment– първият адвокатски сериал в България “Кантора Митрани”.
За реализацията на авторски проекти на междунaродния пазар се грижи MediaPro Distribution, неизменна част от MediaPro Entertainment, която заема място на водеща разпространителска компания в Източна Европа.

За допълнителна информация:

Стела Ерера
PR Executive
MediaPro Entertainment

Тел.: + 359 2 445 62 22
Моб.: +359 888 2000 23
E-mail: stella.erera@mpe.bg 

projectmedia.bg I Александър Дурчев, Председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) и главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group I 19.06.2012

Целта на комуникационните кампания по ЗОП е реалният резултат, а не отчитане на дейност

Пазарът има нужда от качествени кампании, които да доведат за по-добра информираност на хората

Г-н Дурчев, преди дни БАПРА направи поредната среща с министър Томислав Дончев по въпросите, свързани с комуникационните кампании в Закона за обществени поръчки? Защо поискахте подобна среща и какви бяха вашите искания като асоциация?

- Това беше трета ни среща с министър Дончев и с Румяна Бъчварова, която е началник на политическия кабинет на Правителството. Аз съм приятно изненадан от отношението на държавната администрация към нас и към препоръките ни за промени в ЗОП.
Що се отнася до исканията ни? Въпросът за комуникационните кампании по програмите, финансирани по евро проекти става все по-наболял. Кризата и намаляващите комуникационни проекти в реалния сектор изостри нуждата от свежи пари за всички компании на пазара. В момента държавата се превръща в един от най-големите рекламодатели. Това изостря конкуренцията и насочва вниманието на всички работещи компании към комуникационните европроекти. Много от компаниите, членове на нашата асоциация, разчитат на такива проекти и беше назрял моментът да потърсим решение в тази насока.
Това, което БАПРА направи, е да се допита до своите членове за всички всички проблеми, с които са се срещали при кандидатстването и изпълнението и да ги предложим в серия от мерки. На първата среща в Министерски съвет се видяхме с всички ръководители на програми, с министър Дончев и г-жа Бъчварова. Останах с впечатление, че те бяха съгласни, че се налага промяна вначините на провеждане на тези конкурси.

По какво работите сега?

- Сега работим да дадем правилна дефиницията на „комуникационни услуги“. Защото се случваше кампания за реклама и ПР да се печелят от туристически фирми. В някои от заданията имаше например изискване компанията да притежава туристически лиценз.
В крайна сметка обаче целта е оценката да се прави от хора – експерти по комуникации, а не хора, които са в областта на право и счетоводство, т. е. комисията да оценява комуникацията , а не документалния продукт. Защото реализацията му означава и бенефициентът да е щастлив и да има полза от него. Идеята е да има накрая една обективна оценка.
Другото предизвикателство е в крайната оценка на офертите. В момента тя се базира не на експертиза, а на най-добра цена. Така се налага да скрием човешкия труд за сметка на зали, консумативи или разходи за трети лица. Все пак най-ценното, което се плаща, е интелектуалният труд. Затова искаме тези услуги да бъдат компонент в офертата. В противен случай ние лъжем и себе си, институциите и крайния бенефициент на услугата.

А кога очаквате да се задейства механизмът?

- Той реално се е задействал. След първата среща се разбрахме да се направи работна група, в която се включва БАПРА, БАМОР (Българската асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение) и БАКА (Българската асоциация на комуникационните агенции). Те бяха поканени от МС да се включат в дискусията, което е голям плюс за нас. Работната групи ще включват по двама представители от всяка асоциация.

Цялото интервю може да прочетете на: http://projectmedia.bg/interviews/index.pcgi?material_id=56094 

в. Новинар | 18.06.2012

Всички медии да публикуват в интернет договорите си с париите. За такива промени в Изборния кодекс се обяви шефката на правната комисия Искра Фидосова. По думите й медиите трябва да публикуват са своите сайтове договорите, които сключват с участници на изборите, независимо дали са партии, коалиции или комитет. Според Фидосова, за да има ефективна борба срещу купуването на гласове, трябва да се използват СРС-та. Вероятно следващата седмица ще бъдат предложени поправки в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за електронните съобщения. Целта е да се разреши използването на специални разузнавателни средства при разследване на купуване на гласове.
Фидосова коментира и президентското вето над Закона за съдебната власт. Във вторник е свикано извънредно заседание на правната комисия, а в четвъртък ветото ще се гледа в зала. Тя обясни, че настоящата ситуация е в ущърб на всички кандидати за ВСС.

Стр. 2

в. Дума | 18.06.2012

С награда от 15 000 лв. си тръгна Емил Кошлуков от вторите годишни награди за телевизионна журналистика "Св. Влас". Той бе отличен от журито заради "компетентността на неговите предавания и за това, че е запазил обективност в условията на изострена медийна ситуация".
Учредители на надпреварата са 11 журналисти и интелектуалци, сред които Иван Гарелов, Георги Лозанов, Петко Бочаров, проф. Ивайло Знеполски, директорът на Народния театър Павел Васев, Любен Дилов-син, композиторът Стефан Димитров и др.
Представители на БНТ взеха 2 допълнителни отличия. Мария Чернева грабна специалната награда, учредена от един спонсорите, за репортажа си в "По света и у нас" "Прилепите срещу непобедимите". Като мотив журито изтъкна, че материалът й е спомогнал за формирането на силна гражданска позиция.
Финансов стимул от 5000 лв. за млад и проспериращ журналист получи Росен Цветков, чийто репортаж за купуването на гласове в Несебър на последните избори е впечатлил журито. Той заяви, че ще дари сума за лечението на колежката си Валентина Крушкина, която се бори с тежко заболяване.

Стр. 5

сп. Образование и специализация в чужбина | Ивайло ГАНЧЕВ | 16.06.2012

КАКВО ИСКАТЕ ДА УЧИТЕ И КАКВО ДА РАБОТИТЕ?

Медиите, като една обширна обществена област, дават възможност за практикуване на много професии и възможност за реализация на хора с най-различни дипломи за висше образование. Най-общо казано, човек, с интереси в медийните науки – журналистика и връзките с обществеността (т.нар. PR) може да работи в медия (или с медия), както и като връзка между организации от най-различен вид и медиите. А сега към подробностите. Какво искате да учите и какво да работите понякога са в пряка и неотменима зависимост – ако искате да бъдете лекар трябва да учите медицина, ако искате да бъдете юрист – учите право, за инженер – инженерна програма. В конкретния случай, когато става дума за журналистика и медийни науки, трябва да знаете, че упражняването на професии в тази сфера е възможно и става с най-различни дипломи, че и без тях. Все пак има позиции, за които подготвеният специалист с точната диплома винаги ще бъде предпочетен. Преди да отидем към академичното, нека посочим, образно казано и в един по-общ план, за коя професиите, свързани с медиите, какво е добре да учите и къде можете да очаквате да се реализирате.
Веднъж изясните ли си какво искате да работите, лесно ще изберете и какво да учите. Обратното също е възможно – изберете ли какво ви се учи, ще си изясните и коя професия е за вас в процеса на обучение, практика, специализация или дори след завършване. Не правете обаче грешката да учите нещо без да сте сигурни дали знаете какво ви се работи и защо изобщо учите това.

ЗАЩО КЪМ РАБОТА В МЕДИИТЕ ИМА МНОГО ПЪТИЩА?

Медиите имат своето сериозно лице, както и развлекателно такова. Очевидно е, че в развлекателното си амплоа медиите са достъпни за хора с най-различен образователен ценз от най-ерудираните и тясно специализирани, до слабо образовани и без какъвто и да е опит. Водещ на предаване по телевизията или радиото може да стане всяка публична личност с приятна визия и без осезаеми проблеми с говора. В зависимост от типа предаване трябва да се прави ясно разграничение между сериозната журналистика и воденето на забавно предаване. Във втория случаи не е нужно да учите журналистика, а да бъдете известен и актуален, в първия обаче – без висше образование и медийни познания няма как да се справите.

КОЙ Е ВАШИЯТ ПЪТ? ЗА КАКВИ ХОРА СА ТЕЗИ СПЕЦИАЛНОСТИ?

След като вече изяснихме, че има много пътища за реализация в медиите, ред е да погледнем към индивидуалното, личното решение. Нека на първо време още веднъж да разграничим двете основни направления, под които разглеждаме темата, а именно: журналистика и връзки с обществеността. В таблицата отгоре показахме какво, най-общо казано, различава тези сходни и в академичен, и в професионален аспект области, а сега е моментът да погледнем на въпроса откъм един по-тесен образователен ъгъл, защото те освен сходства имат и различия.

ЖУРНАЛИСТИКА

Какво всъщност е журналистика? По дефиниция това е събиране, анализиране, интерпретиране и представяне на информация, новини, актуални събития и т.н. чрез различни жанрове и похвати, и различни канали за масова информация.
Като академична специалност журналистиката се позиционира в различни факултети и под различни академични направления. По естеството и методите си тя е хуманитарна специалност, което я изважда от социалните науки, с които има много допирни точки.
У нас и в чужбина има съответната академична специалност с различни варианти за по-тясна специализация на ниво бакалавър или магистър (вижте таблиците нататък). В България висшите училища предлагат обучение до бакалавърска степен по специалност Журналистика, Журналистика и масови комуникации/ медии. Това е обичайното наименование на специалностите. За магистърска степен реални варианти за разнообразни специализации има само в СУ "Св. Климент Охридски". Диплома по специалност Българска филология също се признава и изисква от работодателите като условие за заемане на позиция като журналист.
Журналистите трябва да умеят да се изразяват грамотно и умело (писмено, говоримо), да имат широка обща култура, активна гражданска позиция, интереси в различни области, желание и умение за проучване, събиране, анализиране и представяне на новини и информация относно обществено значими събития. Все повече се говори за една особена част от журналистическата професия – етиката. Почтеността на журналистите има фундаментално значение изобщо за смисъла на тази работа. Медиите са наричани "четвъртата власт", тъй като възможността им да формират общественото мнение е безусловна и голяма, от което пък трябва да произтича голяма отговорност, за което именно журналистическата етика е особено важна.

ВРЪЗКИ с ОБЩЕСТВЕНОСТТА/ PR

Както е видно от името й, това е специалност, която трябва да подготвя кадри, които отговарят за връзката между дадена институция и обществото, която връзка най-често минава през медиите. Специалност Връзки с обществеността или PR (Public Relations) има допирни точки както с журналистиката и масовите комуникации, така и с функционирането на дадена организация или институция като административен или бизнес субект, което я прави в по-голяма степен бизнес ориентирана, сравнено с журналистиката. Специалистът no PR трябва да има познания върху това как функционират медиите, но и върху това какво произтича от взаимодействието между тях и институцията, чиито интереси защитават.
В образованието на PR специалистите е заложено да се изучава по нещо от маркетинг и мениджмънт, което липсва при специалност журналистика. Обичайна практика е журналисти да се преквалифицират като PR-u, обратното е по-рядко срещано. Тази специалност често се предлага в бизнес факултетите на висшите училища и има конкретни специализации според различните бизнес нужди. Владеенето на чужди езици е съществен момент за качественото обучение и особено за професионалното развитие в тази област.
В далеч по-практично ориентираните чуждестранни висши училища се предлага и специалност Журналистика и връзки с обществеността, което прави студентите дипломно квалифицирани за реализация и в двете области.

КАКВО СЕ ИЗУЧАВА В ДВЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ?

Взимаме произволно избрана програма по Журналистика в британско висше училище като пример какво се изучава:

Първа година

• Academic Practice
• News Writing
• News Reporting and Production
• History of Journalism
• Radio Journalism
• UK, European and Global Institutions Втора година
• Crime and Courts in the News
• Data Gathering for Journalists
• Video Journalism
• Reporting UK Local Government
• Magazine Journalism
• Theories of Journalism Трета година
• Online Entrepreneurship
• Law and the Media
• Major Group Journalism Project
• Analysis of Work Experience
• Journalism Dissertation

Правим същото за специалност PR: Първа година

• Public Relations Theory and Practice
• Management and Organisational Behaviour
• Introduction to Communication Theory
• Fundamentals of Business and Academic Research
• Effective Writing and Presentation Skills
• Stage One Elective Втора година
• Public Relations in Context
• Public Relations Concepts and Cases
• Social Influence in Context
• Research Methods
• Broadcast Media Training
• Career Preparation
• Public Relations Management Трета година
• Public Relations Consultancy
• Public Affairs
• Internal Corporate Communication
• Applied Communication
• Editorial Management
• Dissertation
• Stage 2 elective

КАНДИДАТСТВАНЕ

Кандидатстването за тези специалности у нас става с вътрешни изпити и тестове на съответното висше училище или по документи. В чуждестранните университети за тези специалности се кандидатства основно по документи и не трябва да се очакват някакви особености или други изисквания.

СТАЖОВЕТЕ

Възможностите за стаж са едно от наи-важните неща за студентите в медийни програми. Преди да изберете дадена програма или висше училище, проверете с кои медии си партнира то за провеждане на стажове. Това е златен шанс още по време на следването да навлезете в медийните среди, което е изключително важно. Медиите са бранш, в който, както стана дума, се влиза от много врати, а принцип при назначенията често е да не се пускат обяви за свободни позиции, а да се търсят кадри чрез вътрешно фирмени контакти. При такива конкурентни условия е абсолютно наложително от съвсем ранен етап да търсите всяка възможност за стаж, да правите контакти и да хващате всяка възможност за изява. Медиите регулярно предлагат стажове, най-вече неплатени, но това не трябва да ви притеснява. Следете къде има такива възможности и кандидатствайте.
В чуждестранните висши училища се предлагат хиляди двугодишни програми, бакалавърски, магистърски програми, докторски програми и дори кратки курсове в областта на медийните науки. В журналистическата професия, както и в другите такива в медийния бранш, професионалното развитие може да няма никаква зависимост от престижа на учебното заведение, от което е дипломата. Иначе казано, ако имате способностите – ще имате и шанса да ги покажете, независимо къде сте учили.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Ако влезете в сайта на UCAS, ще намерите база данни с предлагани програми в следните журналистически направления:

• Broadcast Journalism
• Fashion Journalism
• Imaginative Writing
• International Journalism
• Journalism Art
• Journalism Studies
• Media Journalism
• Multi Media Journalism
• Multimedia Journalism
• Photojournalism
• Print Journalism
• Sport Journalism

Също така и в областта на Public Relations. Избирайки някое от тях според по-тесните си интереси, ще имате възможност да проучите всички програми по Журналистика и PR, които се предлагат от висшите училища във Великобритания. Повечето програми, подходящи за квалифициране за работа в медии, предлагани от висшите училища във Великобритания, са под името media studies и съответните допълнения; като Journalism те са по-малко.

СЪВЕТИ И МНЕНИЯ ОТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

"Бъдете готови да приемете работа, която не отговаря на моментните ви изисквания. Това е шанс да се докажете и да продължите нагоре и напред.
За да станете журналист, може да ви се наложи да приемете задачи в 3:00 сутринта в неделя. Трябва да имате воля да го направите."
Дейвид фьрст, радиожурналист

"И журналистите, и PR-специалистите трябва да имат умения да пишат. Първите обаче трябва да го правят за обществото, а вторите за работодателите си. Обърнете внимание на разликата, за да знаете къде искате да бъдете."
Стефани Кей, радиожурналист

"Много хора от новинарския бизнес ще потвърдят, че основните журналистически умения като писане, взимане на интервю и репортерството се учат в процеса на истинската работа. Много от най-големите звезди в журналистиката никога в живота си не са посещавали дори курс по журналистика.

Няколко съвета, ако искате да станете журналист:

• преподавателите са много важни – проверете кой ще ви преподава;
• изяснете си какви точно са интересите ви и изберете точната програма;
• погледнете отвъд академичното, проверете какви извънкласни възможности предлага висшето училище;
• не харчете много пари за диплома от университет с голямо име.

Един пример: Стив Капъс е завършил Bucks County Community College и Temple University. Нито едно от тези учебни заведения не е някакво голямо име, но къде е Капъс сега – президент на NBC News"
Тони Роджьрс, About.com Guide

"Едно от най-големите предимства на това да учиш в журналистическо училище са връзките. Професорът ви може да хареса нещата, които правите и да ви препоръча в някоя престижна медия."
Рейчъл Дийл, журналист

Стр. 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 

http://www.gospodari.com I 17.06.2012

В отговор на многобройните питания и огромния интерес, НОВА ТВ и продуцентът на „Господари на ефира” Джуди Халваджиян имат удоволствието да съобщят на верните почитатели на предаването, че още тази есен любимото им шоу се завръща на екрана.
„Господари на ефира” ще бъде изцяло обновено – нови декори, нови рубрики и още много изненади , които зрителите ще видят скоро – вече в ефира на НОВА ТВ. През новия сезон предаването няма да продължи сътрудничеството си с италианското Striscia La Notizia.
През 9 –годишната си история „Господари на ефира” претърпя много промени и следвайки логичния си път на развитие се отдалечи доста от италианската версия, създавайки свой уникален облик. Екипът от сценaристи, режисори и водещи, които превърнаха „Господари”- те в институция подготвя един още по-атрактивен и запомнящ се 10 сезон на хитовото шоу!

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.06.2012

Бойко Станкушев: Да се съберем хора, които просто да си съберат мисли, да нахвърляме един драфт и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог. И какви претенции за авторски права ще има медията, като всъщност тя просто качва, каквото е казал съответният обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да имат права?
Водещ:Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Речено, сторено. Какво би помогнало да гражданската журналистика да бъде по- активна и по-защитена, описахме в три точки. Какви са те? Ще чуем заедно днес. А после, до колко са изрядни юридически, ще коментираме с професор Нели Огнянова. Още една лиминисценция в началото. Сигурно си спомняте, че новината за откриването на 8-та регионална радиостанция на БНР в Бургас бе изместена в новинарския поток на колегите от спрения от премиера симбек на Тони Димитрова. С Мартин Минков го коментирахме ето така.
Мартин Минков:Новината, която мисля, засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбека на Тони Димитрова.
Водещ:Със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден. За свободата трябва да се борим всеки ден. Това се чу през седмицата и в ЕП на организираната дискусия от групата на либералите. Към нея изненадващо се присъедини Нели Крус, която обяви свободата на медиите за свой личен приоритет и още.”Реших да променя програмата си за днес и да се обърна лично към Вас. Въпросът за свободата на медиите в България е личен приоритет за мен. Поздравявам групата на либералите за тази важна инициатива, защитата на фундаменталните ценности като свободата на медиите в България и всички членки на ЕС. За съжаление тази свобода не е даденост. За нея трябва да се борим всеки ден. Познавате ме като някой, който говори направо и действа в случаи като този за свободата на медиите в Унгария. Между другото правителството на Унгария все още не успява са изпълни европейските норми и последният доклад на Съвета на Европа показва ясно това. Аз следя ставащото във всички други членки на ЕС отблизо” каза Нели Крус. И продължи : „Когато националното развитие може да наруши законите в ЕС и общите ценности, не се страхувам да казвам нещата открито. Готова съм да приложа целия политически натиск, който е необходим. Случаят с България изглежда много тревожещ”. Казаното на дискусията днес ще коментираме с евродепутатите Станимир Илчев, Илияна Йотова и новият член на СЕМ Мария Стоянова. Скъпи ми Бароне, когато ми е трудно, си спомням за теб как сам си се издърпал за косата от блатото, барабар в коня. Щом ти си го направил, значи и аз мога сам. Благодаря ти. Този статус много прилича на символа верею в днешните facebook.com времена. Но тъй като е доказано, че има живот и извън мрежата, за съжаление трябва да отбележим, че нещата са сложни, много сложни. Фаталното при блатото е, че колкото повече шаваш, толкова повече затъваш. Правилото обаче е добре да няма такава безспорна валидност и това важи в еднаква степен, както за медиите, така и за други неща в живота ни. Как ние като запалянковци, бихме могли да изискваме парите от данъците ни, дадени за спорта, да не бъдат прахосвани и да отиват наистина за спорт? Знаете, в момента освен европейското първенство по футбол, където блестим с отсъствието си, е и последният шанс за олимпийска виза на отбора на народа, както по традиция наричаме волейболните ни национали. Отборът не ще Данчо Лазаров, феновете не го искат, премиерът символно не го кани. Той търси нов тренъор. Александро Филипини написа за предишната квалификация „Имаше българи, които също не желаеха България да успее.” Цветана Божурина и Сандро Филипини ще бъдат гости днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Ралица Неделчева, Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което считате за важно на стената ни във facebook.com, където може да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Обикновено в началото започваме с музикално колебание, раздвоение. Този път със Снежа Спасова решихме друго. Решихме да започнем с музикална реплика с послеслов. Цензурата и автоцензурата в медиите в България беше дискутирана през седмицата в ЕП. Една дискусия, организирана от групата на либералите. Добър ден на евродепутата Станимир Илчев.
Станимир Илчев: Добър ден.
Водещ:Всъщност изненада ли Ви необявеното предварително присъствие на Нели Крус?
Станимир Илчев:Имаше колебания дали тя ще присъства, но имаше и абсолютно убеденост в това, което тя каза, че при първа възможност ще се включи в семинара. За съжаление в този ден, обикновено в сряда е така, има по няколко събития. Слава Богу, тя се появи и между другото изненада и нас в някаква степен, защото беше доста…
Водещ:Тук май загубихме връзката. Разбира се, ще се опитаме да вя възстановим. Аз ще се възползвам от тази техническа неуредица, з ада поздравя с добър ден новия член на СЕМ госпожа Мария Стоянова, здравейте!
Мария Стоянова: Здравейте!
Водещ:Предполагам, че следихте какво се случва в ЕП, какво се дискутира.
Мария Стоянова:Разбира се.
Водещ:И всъщност предполагам , че и Ви също имате коментар за силното политическо, силния политически коментар на Нели Крус за българските медии.
Мария Стоянова:Аз съм далеч от мисълта да коментирам позицията на еврокомисаря Крус. Трябва да кажа, че съм много приятно изненадата. Радвам се, че едно такова високо място, каквото е Брюксел и един еврокомисар се ангажира с темата България. За съжаление не е приятно това, което се говори в ЕП нито за нашата публика, нито за нас самите, които се занимаваме с медии. Но това пък е един шанс за нас да се концентрираме задължително в истинските проблеми, които имаме с свободата на словото в страната ни. Защото когато те ни се случват ежедневно, когато ежедневно сме притискани, когато ежедневно сами себе си притискаме, ние като че ли сме склонни да си затворим очите пред проблемите. И може би основният смисъл на дискусията в ЕП сега е именно това обръщане отново към вниманието на нашите собствени грижи. Но аз съм категорично против да чакаме Брюксел да ни решава драмите. Категорично съм против да смятаме, че отвън може да дойде някаква помощ. Категорично съм против да се еманципираме от отговорност. И съм категорично против да чакаме. Смятам, че проблемите, ако всички сме съгласни, че ги има, трябва да ги решаваме ние тук в България.
Водещ: Ето сега възстановихме връзката с евродепутат Станимир Илчев. И така, а имаме много сериозно проблеми днес с телефоните.
Мария Стоянова:Сами се убеждавате, Брюксел е далеч. Проблемите трябва да си ги решаваме в България.
Водещ:Въпросът е дали умеем да ги решаваме в България, защото, Мария, ние с теб на тази територия сме го коментирали много пъти. Ето го Станимир Илчев. Бързо да продължим с него, преди отново връзката да ни е изиграла лощша шега. И така, гоисподин Илчев, кое е по-страшното – цензурата или автоцензурата? Или поне какво се коментира в Брюксел разбира се?
Станимир Илчев:А трудно е да се каже кое е по-страшно. Когато има цензура, като че ли е по-ясна ситуацията. Хората са наясно и в позицията си на консуматори на информация като зрители, читатели, граждани на страната и като сътворяващи тази информация. Наясно са, че някой институционално оторизиран или пък овластен по стечение на обстоятелствата в рамките на една политическа конюктура възпрепятства диалога между тях. Но автоцензурата според мен е по-неприятно явление. Тя означава, че някой не си е свършил работата, а някакви обстоятелства го принуждават да измени на някой от фактите, да омекоти някой от… Да конструира една действителност, която е приемлива в очите на неговите политически ментори или началници, или работодатели, обаче тази корелация е подвеждаща за читателя и зрителя. За това без да абсолютизираме, според мен би могло да се каже, че автоцензурата като че ли е по-опасна и по-неприятна. Да не говорим, че тя деморализира самия журналист, ако му е налагана силово и ако той бива държан в състояние на автоцензура прекалено дълго време.
Водещ: Това ли беше основната идея на презентацията, която направи Асен Йорданов там? Нека да кажем на нашите слушатели, че става дума за едно изследване колко български медии приеха за новина факта за попадението, намерено от немски вестник, че зад абревиатурата СИМО се крие ЦРУ, пък СИМО в „Уикилийкс”, в грамите обяснява не до там светлото минало на нашия премиер.
Станимир Илчев:Донякъде Асен Йорданов отправи такъв упрек, но не е кой знае колко категорично, защото Асен Йорданов първо е наш и Ваш колега, който отдавна работи в български условия и който е в България. Той не живее в някакви илюзии. Заслужава един по-внимателен прочит друга гледна точка от това, което той изнесе и коментира, че всъщност тези теми от една страна не са абсолютно табу. Дори само един източник да лансира такава тема. Тя вече не е тема табу. По-голяма загриженост предизвиква фактът, че на такива важни теми се отделя маргинално внимание или след като се отдаде едно първоначално внимание, т.е. темите биват маркирани един вид „да написахме, говорихме по този въпрос” настъпва едно заглъхване. Ехото в тези случаи трябва много да ни притеснява. Заглъхващото ехо, защото част от темите, включително и тази на Асен Йорданов, предизвикват необходимост от отговори, да се търсят отговори и да се дават отговори, не само от журналистите, но и от неправителствени организации, от институциите в страната, от българските специални служби. Да се търсят също така аналози в изтичането на информация у нас и навън. Да се задава фундаменталния въпрос някому изгодно ли е това да се прави уж случайно или самите служби да пробити поради някакви центробежни вътрешни техни сили, което също е опасно. Но за да се разбере истината в рамките на такава сложна проблематика, трябва преди всичко да се говори. И Асен каза, че не се говори по тези въпроси. Ето, той говори, но дори не се подема този разговор.
Водещ: Е, едва ли чак не се подема, но повече от ефектни заглавия, като че ли не се случват.
Станимир Илчев: Да и вече се връщаме по този начин, както казвате и Вие, ефектни заглавия. Т.е. ние се връщаме в една база, която ни беше до болка позната на езоповски език „на досещането на интелигентния читател, че това, което е между редовете, а не е в самите редове”. Но аз искам да подчертая, че това беше една от темите на семинара. Не е единствената обаче. Ние там говорихме и за симбиозата между субекти, които не би трябвало да са в симбиоза. Например редакция-банка-рекламна агенция плюс статут в политиката на един или на няколко от собствениците. Такава симбиоза съществува и на други места, но не бива да ни утешава. Там, където тя съществува, я критикуват много тежко. Критикуват такива явления в момента в Сърбия. Ако вземат доклада за напредъка на Сърбия, имат тежки такива критики. Но въпросът тук е със Сърбия ли да се сравняваме? Ние сме пета година в ЕС. С Македония и с Албания, които имат доста сериозни задачи пред себе си да решат. С Турция ли, която е тежко критикувана за арести на журналисти? За инкриминиране на книги. Ние не можем да се сравняваме с тези държави и не бива да се сравняваме с тях, което не означава, че не бива и да мълчим, че у нас има точно такава симбиоза.
Водещ:Безспорно сигурно в залата е станало ясно, че в България има два издателски съюза, които воюват помежду си, не до там възпитано. Позволявайки си епитети, които първите 7 години хората трябва да се научат, че не бива да се употребяват, но да оставим това на страна. Това как беше коментирано в Брюксел? Всъщност това не е ли проблем за самите журналисти, защото тези войни са нещо наистина изумително?
Станимир Илчев: Изумителни са, да, защото те фракционират цялото пространство. Достатъчно е двама собственици на медии да са във война или конкурентни отношения. Настъпва тотална мобилизация на всичко, с което те разполагат. Ако в рамките на ресурса на тези двама враждуващи хора има медии, това означава, че и тези медии са във война. Това е една много изкривена ситуация. Аз лично нямам рецепта за излизане от такава ситуация, като че ли това, което става да я коментираме в критичен аспект и да апелираме, че в законодателни и във всевъзможни други мерки, тази ситуация да се редуцира, защото тя вече е толкова ескалирала, че като че ли, ако неутрален, независим, коректен, дори да речем сдържан, когато те нападнат, се смята за смешно, излишно и пораженческо. Като че ли се води една безалтернативна война, не само война, а безалтернативна война, в която не се допуска дори, че ще има примирие, прекратяване на огъня и един ден мир. А се смята, че тази война е за унищожението на единия. Не се вижда в ролята на победен и непрекъснато по знамената се свикват нови и нови контингенти – не само журналистически. Търсят се финанси и в тези трудни времена се хвърлят според мен огромни пари, за да се продължава войната с противника. Хвърлят се огромни пари, за да се правят едни разследвания, които не са умишлени разследвания, които чакат. И за това си позволих в моето собствено изказване да кажа, че пред очите ми се разпилява медийният ресурс на България. Веднъж допуснахме в агро стопанството да се разпилее ресурса. Той се възстанови бавно и мъчително. И сега страната изнася 1 милион тона зърно, догодина отново. Допуснахме тежки удари върху такива области като литературата, киното и театъра. Те стъпиха на краката вече и тръгнаха напред. Допуснахме тежко разпиляване на ресурс по време на приватизацията. Най-неочаквано, и за това е толкова горчива тази оценка, най-неочаквано в 22 година от прехода, пред очите ни се разпада медийната ни система.
Водещ:Мария, ако трябва да опишем не свободата, ние като журналисти и трите кита, образно казано, те биха били икономическа заплаха, вината на медиите и мутренските заплахи, така на кратко да ги наречем тези, които се случват.
Мария Стоянова:Да.
Водещ:Такива неща могат ли да се случат в Германия? Изобщо как се противопоставят немските колеги?
Мария Стоянова:Искам да използвам възможността да благодаря на господин Илчев от разстояние. Искам да го поздравя за инициативата за форума, който е проведен в Брюксел, макар че аз бих си пожелала такъв форум да проведем в София с високопоставено участие. Много бих се радвала, ако комисар Крус поеме поканата и дойде в София със съдействието на господин Илчев и неговите колеги, защото дълбоко съм убедена, че спектърът и в София може би бил по-голям и тогава може би няма да имаме само заглавия, а ще стигнем много зад заглавията, зад онези ефектни заглавия, за които стана дума. От господин Илчев ме познава, знае кажа ли нещо – правя го. Може да разчитате изцяло на моята подкрепа в новата ми роля като член на СЕМ за организацията на такъв форум в София. Ще се радвам да го направим. Имаме нужда. И смятам, че ефектът наистина ще бъде още по-значителен.
Станимир Илчев: Благодаря ти. Браво! Това е чудесно.
Водещ:Може да се обединим около нея, защото важно е да се говори, важно е…
Мария Стоянова:Не е вслучая дори важно само да се говори. Когато в София дойдат хора като Нели Крус, като председатели на ЕП, които за съжаление не идват толкова често, когато отделят един-два дни. Когато те самите гарантират и покажат на нашето общество, че те се интересуват, че на тях не им е все едно какво се случва тук с нашите медии, с нашите журналисти, с нашите редакции, тогава ефектът е много по-голям, много по-осезаем. Отколкото когато това се случва само в Брюксел. Защото господин Илчев е абсолютно прав – нашата страна вече 5 година е член на ЕС. Вместо Сърбия, Турция и останалите край нас да се сравняват с нас, ние се сравняваме с тях. За това аз призовавам господин Илчев да обединим усилия, да направим така че да доведем тези хора в София и всички заедно в София, заедно с колеги, заедно с Васѝ да направим един форум, в който да си кажем проблемите, да си сферим часовниците, както се казва, и да тръгнем в една крачка. Защото аз съм убедена, че целта е всъщност една и съща. Ако това е целта – искаме на първо място качество. Как ще постигнем качество? С усилия, с работа, разбира се и с пари. Когато стигнем въпроса вече за парите, тогава вече имаме проблем. При нас в България казвам имаме проблем, до ден днешен.
Водещ:Едва ли само при нас.
Мария Стоянова:Сещате се и за друга държава членка на ЕС?
Водещ:Да, за Гърция.
Мария Стоянова:Където има също проблем със собствеността на медиите?
Водещ:Ами има, да. Има.
Мария Стоянова:Кое точно имате в предвид?
Водещ:Там също колегите стачкуват, ако си спомняте, да, може би не е съвсем copy-paste примера.
Мария Стоянова: Точно така. И за това аз съм против ние непрекъснато да се сравняваме с някой, защото всъщност това ни е ползата от този ЕС, че всички сме индивидуални и сме толкова различни. Нашия случай си е наш случай и за това ние трябва да гледаме как да решим нашия случай. А можем да го решим с подкрепа. Можем да го решим със съдействие, можем дори и със съвет да го решим. Тогава,когато, пак се връщам на тази идея, доведем тези хора в София, поговорим с тях за нашите проблеми открито и честно.
Водещ:Господин Илчев, в ЕП се говори и за медиите на други страни. По какво си приличат и по какво се различават дискусиите?
Станимир Илчев:Приличат си по това, което до този момент ние коментирахме в нашия разговор. А се различават по установяването на наличие на причини, които се и анализират и тези причини, от друго естество. Например в Унгария, дори когато има такъв подобен краен резултат като нас, причината не съвпада с причините в България. В Унгария имаме силната, консервативна воля на едно правителство, което промени, аз бих казал дори неузнаваемо преобрази, план шафта на унгарската държава. Едно правителство, което промени състава и мандата на регулаторния орган. Промени текстове в конституцията и между тях има и такива драстични текстове, които описват смазващи глоби на журналисти за клевета, без да има прецизно и изчерпателно нормиране на понятието „клевета” и неговото съдържание. В Унгария има натиск буквално закриване на предавания и програми и за поощряване и открито популяризиране на поправителствени. Т.е. функционирането на унгарското общество, там обхвана медиите, засегна медиите и по законодателен, и по констиционален път. И нас, слава Богу, това поне още не е станало и като че ли не е хрумнало на някакви гении, да прибягнат до промени на сега съществуващото законодателство, за намеса в работата на СЕМ и на независимите съвети и съюзи. Но това поне съществува като система от съдове, като система от структури.
Водещ:Замислих се да намеря един пример, който да подхожда, да кажем на нашия случай. Преди година може би и няколко месеца в ЕП френските колеги се оплакваха, че регионалната земеделска преса е изкупена от една банка. Всъщност има ли развитие по този въпрос, ако сте проследявали?
Станимир Илчев:Ами не, не съм го проследил напоследък, защото основните ми функции са други. Не са и сега само в медийната сфера. Имам много силен ангажимент към Западните Балкани. И напоследък бях там в много чести командировки – в Косово, Албания, Македония. Специално с докладчика по Сърбия /…/ бяхме на мисия в /…/ и се пооткъснах от медийната тема в най-силния и възможен обхват. Но регионалната преса между другото, моето намерение беше да се коментира чрез участието и изказването на Ваша колежка от регионален вестник, която поради онази суматоха добре известна у нас не дойде. От начало искаше да дойде и потвърди. Мисля, че при една следваща стъпка регионалният печат и регионалните медии по принцип трябва да са равнопоставени.
Водещ:Жалко, че в момента тече гласуване на „Позитано” 20, аз разчитах за това повече информация да даде евродепутатът Илияна Йотова, но както и да е. Всъщност за окрупняването е думата и понеже Нели Крус каза за общоевропейски правила, дали окрупняването на собствеността на медиите ще бъде засегната или коментирана по някакъв начин в тези общоевропейски правила за медии?
Станимир Илчев:Ще бъде засегната. Мога да се обзаложа. Има толкова силен натиск в тази посока, че тя ще бъде засегната и отвъд засягането на темата и дълбочинното и развитие, мисля, че ще има предложение за промени от законодателен характер. И не изглежда толкова трудно и невъзможно, както някои се опитват да изкарат нещата и не демократично, ако се каже простичко, обяснено, да се каже какъв дял от медийния пазар като максимум може да се притежава от едно юридическо лице. Или как сдружаването на няколко юридически лица може да им даде възможност да увеличат своя дял на пазара, но също до някакви лимити. Останалото би било експанзия, която вероятно в един хипотетичен бъдещ план завършва с един собственик на медиите, както имаме един собственик на някои енергии или един собственик на някакви други неща.
Водещ:Изобщо окрупняването не е…
Станимир Илчев:Не е здравословно.
Водещ: Не е здравословно за свободата на медиите. Много Ви благодаря господин Илчев. На края и Мария, как си представяш една такава среща?
Мария Стоянова: Представям си я много интересна, представям си я много полезна и си я представям много активна. Ние имаме нужда от това. Абсолютно съм категорична, че ефектът ще бъде гигантски различен. На светлинни години различен, ако тази среща я направим в София. Представят си я с, ако трябва дори, със същите участници, но си я представям с колеги от други медии от Европа, които не е нужно да имат подчертан интерес към България, но от които бихме могли да почерпим пример именно по въпросите, които ни притесняват. Това, за което Вие питахте. Може ли това да стане в Германия? Може ли това да стане в Полша? Може ли това да стане някъде другаде? С тези колеги да се съберем, да седнем заедно, да поговорим за тези неща. Това е важно, не само за нас в България, това е важно за всички нас в ЕС, защото какво излиза? Че ние живеем в една общност заедно, а понякога имаме общи проблеми или и различни проблеми, обичаме да се критикуваме един друг и да се сочим с пръсти, но когато става въпрос за решаването на проблемите, като че ли стоим на разстояние и се срещаме в Брюксел, откъдето си пращаме послания. Това абсолютно съм убедена, че имаме нужда от такъв форум. Даже не говорим вече за среща.
Водещ:Ние сме различни и проблемите ни разбира се са различни. Но трябва да се намират конкретни решения на конкретните проблеми, защото едва ли едни общоевропейски медийни правила биха ни помогнали.
Мария Стоянова:Аз смятам, че тези общоевропейски медийни правила всъщност не са толкова лишени от смисъл, защото ето виждаме, че в други области, които са далеч от медиите, те имат ефект. Общоевропейските правила. И ще дам един пример с нещо много практично, а именно ролмингите. Там също бяха наложени общоевропейски правила, въпреки че пазарът на мобилните оператори в различните европейски държави е съвършено различен. Оборотът, който правят германските мобилни оператори, е много по-различен от този в България, но въпреки това тези правила дадоха ефект, имаха полза и дори за нас, крайните потребители в България. За това съм убедена, че има смисъл. Но абсолютно сте права, че трябв ДА ДИФЕРЕНЦИРАМЕ.
Водещ:Вярвате ли, че ако гражданската журналистика е свободна, това ще помогне и на другата журналистика да е свободна?
Мария Стоянова:Аз вярвам и съм дълбоко убедена, че първото, от което имаме нужда, е може би изостряне на чувствителността на обществото в най-широк спектър. Когато имаме гражданско общество, което е безкомпромисно, което задава въпроси, което пита, което се интересува, което дори, ако искате протестира, което изразява несъгласието си, тогава ние медиите… Имам чувството, че сме заспали някакъв сън, ще се разтърсим.
Водещ:Ами разчитам и последващата тема, която ще дискутираме след малко, в близко време да вземете някакво отношение и от СЕМ. Става дума за това, че когато гражданската журналистика цитира политическата реч пред медиите, много често се случва юристите на медиите да вземат мерки това да не се случва. Би могло да има някакво развитие по този въпрос. Членът на управителният съвет Бойко Станкушев миналия път каза да се съберем и да напишем едни точки. И ние се събрахме, написахме ги. След малко ще чуем какво сме написали и разбира се ще се консултираме до колко това е юридически коректно в професор Нели Огнянова. Благодаря на Мария Стоянова и ще разчитаме на Вас и в бъдеще. Не сте забравили и няма да забравите журналистическите си рефлекси. Важно е гражданската журналистика да бъде активна. Важно е гражданската журналистика да бъде свободна и е много важно да не бъде преследвана, когато цитира казаното от политиците пред телевизиите или пред радиата, да няма юристи, които да преследват и да свалят това съдържание, защото това е съдържание, което се разпространява с некомерсиална цел. Казах в началото, хора, които много държат да не бъде ограничавано политическото цитиране, като Асен, като Комитата се събраха заедно с мен и написахме едни три точки, едни три точки, които ето сега ще чуете какви са.
Комитата:Сведох нещата до няколко основни точки, които според нас е разумно да бъдат приети от Националните електронни медии и те са свързани с правата на гражданите, на гражданското общество да цитира и възпроизвежда политическата реч. Фактите, че цитати, които гражданите ползват или други дори, ако щеш и други медии – в социалните медии, в интернет и т.н., те под натиск на телевизиите, обсъждахме го това при теб минали път, те биват сваляни от социалните мрежи от една страна. А от друга страна често изчезват от архивите на самите телевизии, самите електронни медии. Което се обединихме около разбирането, че е форма на цензура и това нещо е неприемливо. И в този смисъл тези три точки, които обсъдихме, които според нас са разумни и ще се обърнем с молба към медиите да ги приемат, електронните медии, националните, това е да се въведат стандарти за свободните лицензии, които са за разпространение на цитати на политическа реч за некомерсиални цели без ограничения във времето. Второто нещо, което обсъдихме е, че цитатите извън политическата реч, които са свързани с илюстративна или с постилюстративна, или образователна цел, до 180 секунди да бъдат също така със свободни лицензии за некомерсиална употреба. И третото нещо- споделянето на тези два вида цитати – политическа реч без ограничение във времето и останалите цитати в сферата на културата, в сферата на образованието и т.н., да бъде разрешено споделянето им в интернет пространството.
Асен:Това, което аз искам да кажа специално за блоговете е, че те са много важен елемент от упражняването на нашата контитуционна свобода на словото и не бива да бъдат поставяни в, как да кажа, не бива да им се налагат рестрикции, не бива да бъдат поставяни във второстепенно положение спрямо другите медии. И от изключителна важност е гражданите да могат да обсъждат и да имат достъп до политическият дебат – online.
Водещ:Смятате ли, че електронните медии биха имали полза от една такава възможност за цитиране, защото това при всички случаи ще осигури повече гледни точки?
Комитата:Аз смятам, че електронните медии в България по принцип имат проблем с разбирането на интернет и неговото значение за техния бизнес. По принцип аз смятам, че споделянето в интернет ще бъде в близко бъдеще най-важния инструмент за споделяне и популяризиране на съдържанието на съществуващите медии. Те не трябва да водят война, медиите не трябва да водят война с интернет пространството, а точно обратното. Трябва да го използват за своите цели, така че надявам се този урок да бъде бързо научен и да не се налага пак да кретаме след останалите държави, да го въведем възможно най-бързо.
Водещ:Свободна ли е гражданската журналистика у нас?
Асен:Аз лично смятам,че няма никакви ограничения сериозни извън рисковете примерно да влезеш в полезрението на някой политик или на да речем някоя медия да предяви някакви претенции към, ако говорим в контекста на това, което обсъждаме в момента. Да предяви претенции към съдържание, което ти си цитирал, публикувал, споделил в своя блог или на сайта, който поддържаш и т.н. Даже лично аз вярвам, че в момента при гражданската журналистика свободата на словото в интернет изпреварва като че ли своя по-голям брат електронните медии. Така ми се струва на мен. Вчера или оня ден дадох примера със събитието, което беше в Брюксел, организираната конференция, разговор, среща на тема свободата в медиите. За мен най-бързата и обективна информация, която получавах, беше информацията, която споделяха един-двама мои приятели журналисти в twitter.com и следвайки по това как реагираха традиционните медии, нека го наречем и в частност някои от медиите, които и в интернет поддържат сайтове, имаше дори тези, които аз ги определям като по-свободни и по-независими, дори те бяха притъпили остротата на посланието. И в заключение пък да развия тезата на Комитата. Аз лично смятам,ч е електронните медии – те не само, че трябва да се научат да оцелеят и да се развият правилно нали, казвам образно, да се научат да използват този маркетингов инструмент – споделянето в интернет, а смятам, че ако го възприемат това нещо. Нали колкото по-бързо го възприемат, толкова по-добре за тях, защото ще скъсят инстанцията между тях и потребителите, първо. И второ – ще качат една стъпка нагоре доверието на интернет потребителите към тях. Има ли я тази дистанция – той краде от нас, аз не крада от тях. Аз не съм изкарвал и една стотинка от това, че съм взел тази или от онази телевизия две минути видео и съм ги публикувал в блога си или в своя канал в youtube.com. Мен това отношение ме обижда и ако те разберат, че аз не крада от тях, а че аз се старая да популяризирам по този начин тяхното предаване, защото то ми е направило впечатление, имало е нещо, което ми е харесало, взел съм го и съм го цитирал. Ето – тази телевизия, този политик при този водещ, нали, това ще допринесе. Това ще им помогне на тях.
Водещ: Отзад написаните три точки и коментарът към тях – стоят блогърите Асен Генов, Комитата, както и Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда. Спомняте си, преди 7 дни, Бойко Станкушев каза, че така трябва да се развият нещата. До колко юридически коректни са всичките тези формулировки? Заедно ги слушахме с професор Нели Огнянова, добър ден.
Нели Огнянова:Здравейте!
Водещ:Успели ли да се справим с не особено леката юридическа терминология?
Нели Огнянова: Аз разбрах за какво се отнася инициативата. Всъщност става дума за свободата на политическото слово. Напълно подкрепям идеята за това, че политическото слово трябва да бъде, доколкото е възможно свободно, и гражданите трябва свободно да участват в политическите дебати. Това е задължителен елемент за всяка демокрация. А тъй като имаме казус и знаем какво се е случвало миналата седмица, предаване, в което се отразява изказване на политик, е свалено по искане от една телевизия от сайт за видео споделяне, струва ми се, че предмет на обсъждане е до колко интелектуалната собственост може да се използва за ограничаване на политическото слово и до колко в България може да се извърши нещо, за да не се използва защитата на авторското право или по-общо защитата на интелектуалната собственост като бариера пред участието на гражданите в политически дебати. Т.е. от една страна имаме правата на радио и телевизионните оператори в случая, от друга страна имаме правото на информация на гражданите и трябва да бъде намерен един баланс, който е най-добър в обществото.
Водещ:До колко полезен би бил опитът от предишните президентски избори в САЩ?
Нели Огнянова:Струва ми се, че решения могат да се търсят по две линии, доколкото виждам Вашия разговор, Вие предлагате решение по линията на споразумение на националните електронни медии. Т.е. националните електронни медии сами да кажат, че няма да предприемат мерки за санкциониране на граждани или други оператори, които използват цитати от техни предавания. Това е едното възможно решение. Другата възможност е законова. Законът да каже там, където предвижда някакви изключения от правата на радио и телевизионните организации, там да предвиди и такава възможност, и аз бих искала да кажа, че в момента в България такава възможност има. Това, за което Вие казвате, разбира се вече се е случвало и в други държави. В САЩ интелектуалната собственост беше използвана като повод, по-скоро като претекст, някои изказвания на политици да бъдат сваляни от сайта за видео споделяне. Тогава професор Лесинг излезе с една идея дебатите, които вървят в големите телевизионни мрежи, да бъдат свободно достъпни. Т.е. телевизиите да се съгласят, че специално тези дебати и цитати от тях могат да бъдат свободно разпространявани от гражданите, защото това е абсолютно необходимо за тяхното информиране и техния информиран избор преди те да гласуват за определен кандидат. Ако се върнем към България и тези три точки, които предлагате за обсъждане, бих искала да кажа, че правата на радио и телевизионните организации, разбира се са уредени в закона за авторското право и сродните му права. Но в закона за радиото и телевизията има една възможност, която бих искала да спомена. Може до 90 секунди от предаване на телевизионен оператор по аналогия и радио оператор да бъде използвана в предавания на други оператори. Сега, очевидно може да се мисли за някакво разширяване на тази възможност. Законът на радиото и телевизията казва 90 секунди, а Вие предлагате по-голяма продължителност.
Водещ:180.
Нели Огнянова:180 секунди.
Водещ:Ами политиците ни не се славят с особена краткост на лекциите си.
Нели Огнянова:Да, но Вие имате едно още по-радикално предложение. Тогава,когато става дума за политическо слово, цитирането да бъде без ограничение по продължителност. Т.е. фактически едната възможност е националните електронни медии да се съгласят, а тази разпоредба, която съществува в закона за радиото и телевизията да я прилагат така да се каже по-широко, с по-голяма продължителност. Гражданите, не само телевизионните оператори, но и гражданите да имат възможност да използват тези материали. Благодарение на добрата воля на телевизии и радио станции, които биха им разрешили. Може би трябва да се маркира и една друга линия, по която може да се мисли, законовата. И да се помисли дали пък в самия закон за авторското право и сродните му права не може да се предвиди една възможност политически изказвания, речи, доклади и т.н. да могат да бъдат използвани тогава, когато са на видео или пък на аудио запис. В момента такава възможност за свободно използване има при авторските права. Член 24-ти предвижда един каталог от хипотези, в които има така нареченото свободно използване на защитени авторски произведения. Но когато четем по-нататък закона и отидем до сродните права на радио и телевизионните организации, ще забележим, че свободното използване по отношение на телевизионните предавания е по-ограничено. Само част от произведенията, които могат да се използват по член 24-ти, могат да се използват, когато става дума за аудио или видео записи. Т.е. без да влизам в подробности искам да кажа, че съществува тази паралелна линия да се обсъди дали не може по законов път, както е направено сега с текуща информация в периодичния печат или други средства за масово осведомяване, за речи, отчети, доклади и т.н. по същия начин аудио и видео записи да могат да бъдат достъпни за свободно използване.
Водещ:Значи към дискусията трябва да включим и депутатите, както разбирам, защото това е посоката.
Нели Огнянова: Струва ми се преди това експерти в областта на авторското право, които по-точно да огледат съществуващите права на радио и телевизионните организации и също така разбира се самите радио и телевизионни организации трябва да се включат, защото така или иначе това е една област, в която те имат права. И аз смятам, че има бъдеще едно такова обсъждане и те биха могли да поемат ангажимент в името на по-голямата свобода на политическото слово, да подкрепят в по-редактиран вид предложенията, за които Вашите…
Водещ:Много Ви благодаря, професор Огнянова, за този коментар. Да се надяваме, че телевизиите ще разберат,че биха имали полза от това, а и изобщо операторите, защото трябва да бъдат… Тоналността на /…/ към Цветана Божурина и Сандро Филипини, и българския волейбол случайно съвпадна, но приличат ли си по нещо българската журналистика и италианската журналистика, Сандро Филипини, слуша и българските журналисти слушат националното радио и разбира, но с говоренето има малки проблеми.
Сандро Филипини: По-добре да говоря на италиански и тя да превежда. Няма много разлика. Най-големият проблем е проблемът за качеството. Мисля, че ние трябва да следим качеството на информацията. Ние, журналистите. В Италия има две-три ситуации, два-три вестника, които преследват това качество и го защитават това изисквано качество. Това е благодарение на желанието и на упоритостта на журналисти, които работят в тези вестници.
Водещ:Защо обществото обаче подкрепя италианските журналисти? Спомняте си натиска на Берлускони, но си спомняте и натиска на хората, които Ви защитиха.
Сандро Филипини: Проблемът с демокрацията на журналистите в Италия е собствеността на самите вестници, на кого принадлежат вестниците. В Италия показва на света какъв е истинският проблем, защото и в България и във всички други държави – в Америка, в Щатите, проблем е кой е собственик на тази информация. В ръцете на Берлускони с правителството си, заедно то беше в ръцете му и всички най-основни национални телевизионни канали бяха в ръцете му. 6 от 6 официални. Това не е демокрация. Не може да бъде дори журналистите да се опитваха да устояват в някои ситуации, не във всички ситуации, но в някои ситуации се опитваха да устоят. Това е същото, което става в Унгария например. Само че в Унгария се вижда, защото правителството го прави съвсем открито. Изгони журналистите. Независимите журналисти бяха изгонени. Като че ли бяха някакви чужденци, някакви за изхвърляне от държавата. Берлускони го направи по много по-фин начин, по-перверзно общо взето. Трябва да се види какво направи Берлускони, за да защитим демокрацията в журналистиката. Да не се прави така, както правеше Берлускони.
Водещ:Цветана, твоят поглед за журналистиката? Ти разбира се следиш спортната журналистика. Различава ли се това, което Сандро пише в най-големия италиански спортен вестник в защита на българския национален отбор по волейбол и това, което тук в България в медиите се пише?
Цветана Божурина:Естествено. Аз съм пристрастна и за мен Сандро е голям журналист. Най-големият за мен.
Водещ:Истината е, че facebook.com е абсолютно превзет от негови цитати.
Сандро Филипини:
Цветана Божурина:Да, така е, защото – не само във facebook.com, а и в залата по София хора ни срещат и непрекъснато го поздравяват за това, което пише във facebook.com, а не поздравяват мен, че аз толкова… Той по-лесно го написа, аз по-трудно го преведох. Но искам да кажа, че просто няма сравнение, не с цялата журналистика разбира се, има и в България добри журналисти, за това слушам националното радио и специално програма „Христо Ботев”, но в Италия не мога да срещна журналисти, които… Няма такива статии. Не знам дали слушателите на тази програма са чели, това беше някаква невъзможна статия. И не само една, няколко. Така че има разлика между спортния журнализъм в Италия и в България.
Водещ:Сандро, как мислиш, че ще се разреши този проблем с българския волейбол? Ти почти го осинови.
Сандро Филипини: Аз имам много приятели в националния български отбор. И само заради това съм толкова близо до волейбол и не само заради мен – Матей, преди Христо Цветанов. Аз нямам представа, не знам как ще свърши този проблем. Това, което написах днес, е най-важното, което мисля. Че българите, не волейболистите, българите показаха пред света, че когато имат една идея и вярват в тази идея, не позволяват да им се подиграват.
Водещ:Е, да, ама Данчо Лазаров се чувства предполагам добре. Той търси нов тренъор, доколкото прочетох.
Сандро Филипини:Той може да търси, може да прави, каквото иска. Той ги е направил тези правила, тези закони той ги е създал. И следва ги тези правила. Той е президент. Тези закони – той е законен президент. Върнахме се на проблема на Берлускони. Ако този, който прави законите, ги прави в своя полза, значи няма демокрация.
Водещ:Да потърсим приликите и разликите с италианската федерация по волейбол, защото и такива се оказа, че има.
Сандро Филипини:Ситуацията в Италия е много подобна, много приличаща си, защото шефовете на федерацията са избрани. Шефовете не са, както тук. Шефовете не са на съответните клубове. Какво става в такъв случай? Който има власт, задоволява масата, а тази маса е може би за хора, които не правят, нямат активност. Нямат. Те представляват един клуб. Те са направили клуб и те представляват, те са един глас, както един глас, ако има десет отбора в един клуб, пак е един глас и само един човек, който претендира да бъде един клуб – пак е един глас. Същата работа, както в България. И така властта се поддържа сама.
Водещ:Ако обаче феновете в Италия излязат с тези плакати, с които излизат нашите фенове, защото от една страна момчетата не искат този президент, публиката не го иска. Това са нашите данъци. Те отиват за този спорт. Всъщност какво ще се случи в Италия?
Сандро Филипини: Аз не вярвам, че можеше да се случи в Италия. Способността хората да се сберат по този начин, както са се събрали в България. Не вярвам, че можеше да стане. Но това е много интересно по повод на предишните ни разсъждения. Ето, и това са новите начини на комуникация, които позволиха да се случи това нещо. Сегашните медии. В този момент България показва какво може да се случи в бъдеще на останалия спортен свят. С новите средства, може да си има силата, за да опитаме, да се опитаме да разрушим една власт, която на практика по закон не може да бъде разрушена. Но с тези нови средства може би ще докажем, че и това може да стане. Сега политиците, които дават нашите пари, успяха да видят, че голямото множество от българския народ, от хората, които обичат волейбола и самите политици знаят, че федерацията не се ръководи по най-добрия начин, както би трябвало да бъде. Наистина всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Не че абсолютно цялата вина е на точно на тези личности, на тези хора. Всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Този път те много грешки направиха, които се повтарят и които са и фатални понякога. И нахални, и…
Водещ:Дай Боже да се класираме. Аз съм сигурна, че ако Данчо Лазаров остане, мисля че до последния момент момчетата ще си чакат екипите. Това е класика.
Цветана Божурина:И ние мислим така.
Сандро Филипини: Това, което е най-важно в момента е, че всички трябва да разберат, че на игрището е важна победата и силата, силата на състезателите, техниката. До сега отборите, с които България игра, бяха силни и показаха, че са силни. В модерния волейбол има малко мачове, на които се знае изходът. Както вчерашната например с Пакистан. Нивото на волейбол е много пораснало, много е различно и самият спорт е различен.
Водещ:Каза нещо много важно. Всъщност активната гражданска може да променя и дневния ред на журналистиката като става събитие. Може да променя май и правила. Ние говорим тук за това, че ако гражданската журналистика има правото да цитира политическата реч в социалните медии, то това би било и в полза за самите журналисти, и за самите медии.
Сандро Филипини: Това са разговори, много трудни и дълбоки. Проблемът е, ако информацията може да бъде независима, тогава може да насочи в правилната насока. Ама как можем да бъдем сигурни, че ще работим по независим начин. Пои какъв начин да сме сигурни, че сме независими, защото отзад, зад нас винаги стои мотивът, икономическият мотив само с пари, стоят всички медии.
Водещ:А парите имат навика да бъдат невидими и по един невидим начин да мотивират.
Сандро Филипини:Точно така. Важно е журналистите да бъдат ѝинформирани, да знаят за своята професия, да бъдат професионалисти. Преди да започнат да работят, преди да започнат да дават информацията. Това, което ме притеснява тук, в България, не е липсата на независимост, от която нямаш доказателства, че нямаш информация. Но вижда се, че журналистите са много млади хора, младежи. Общо взето това, което той вижда, че всички са много млади, без опит става въпрос. Това в никакъв случай не е отрицателно нещо, но може да бъде отрицателно, ако те не са имали възможност да пораснат професионално.
Водещ: Иначе казано липсват коментари, защото младите хора не винаги имат достатъчно подготовка за това.
Сандро Филипини:Ако не са имали време да разберат какво значи да си журналист и те отиват на фронта с извинението, сега най-важното нещо е информацията да бъде много бърза. Да изпревари всички други. А всъщност това, което е най-важно, е съдържанието, а не бързината. А те бързат, бързат да бъдат първи. На тях…
Водещ:Но само със заглавие не се живее. Все пак трябва и анализ. Със съжаление поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтича. Остава ми само да Ви пожелая хубав съботен следобед и българи юнаци!
Цветана Божурина:Много е трудно за превеждане „българи юнаци” на италиански. Но все пак и ние казваме „стискаме палци”.          

Водещ: За медийните войни, в които, разбира се, най-много жертви дават читателите, слушателите и зрителите, за журналистиката, която бива купувана и търгувана, за свободното слово, което все по-трудно отстоява на политически и бизнес интереси, за медиите, които интерпретира деформирано света, за медиите, които реформират мислене. В дебрите на ето тези може би безизразни въпроси ще се лутаме днес в „Кой говори”, след рекламите, Здравейте. Не е лесно да формулираме темата. Така ми се струва, защото в тази наглед една тема, има толкова много, че е трудно да сложим едно заглавие, но във всеки случай разбрахте за какво става дума днес. Ще си говорим за медийните войни, за това как медиите деформирано интерпретират света, за това как деформират мисленето и за жертвите от тези войни, които сме ние, потребителите. Аз в случая съм в двойно качество, така че не знам доколко еднозначно мога да говоря за това, но гостите ми са медийни експерти. Доц. Нели Огнянова, преподавател в софийския университет. Всеки момент ще дойде и другия медиен експерт, доц. Георги Лозанов. Както знаете, освен това, той е и председател на СЕМ. Имаме връзка по телефона и с колега, колегата Александър Андреев, знаете, той е ръководител на българската секция на „Дойче веле”. Здравейте и на двама ви. Андреев, чуваме ли се?
Александър Андреев: Чуваме се, добър ден, на вашите слушатели и на Нели Огнянова.
Водещ: Така. На вас слага ли ви се заглавие на този разговор? Може ли някаква обща панделка да върже всички тези болни въпроси?
Александър Андреев: Ако трябва аз да започна, ще кажа аз това, което ти каза преди малко. Малко неприлично за нас като хора, участващи в медиите, да говорим за тях. От друга страна, ако ние не говорим, кой да говори, тъй че трябва да поемем тоя риск с всичките опасности. За мен, централната, не от това, което се случва в момента в България, а изобщо от тенденциите в медиите е, че има едно сриване на медиите към по-ниско образовани обществени прослойки. Това върви, успоредно с постепенното загиване на вестниците, постепенното загиване на ефирни телевизии и радиа и медиите се преориентират буквално в движение и започват да обслужват вече по-друга публика. Зарязват публиката с по-високи претенции. В момента имаме един типичен пример….
Водещ: Това не е новина, да.
Александър Андреев:
… европейско първенство по футбол, в което по цял ден ни занимават с малкия пръст на Роналдо и с обривите на Швайнщайгер.
Водещ: Аз казвам, че това не е новина, за съжаление, понеже ти казваш започват. Процесът отдавна е започнал. Сега вече има обаче някакви пагубни размери, от моя гледна точка, но това не знам дали е единственото и най-голямо бедствие, което спохожда медийната публика, защото онова, което е може би по-сериозно е, че медиите деформират реалността по начина, по който те я представят, защото я пречупват не през обективния, през опита да я обективизират, да я представят реалистично, а през интереси, на които те се подчиняват. Аз ще задам с извинение наивен въпрос . Глуповато може би ще прозвучи, но смятате ли, че в България има свобода на словото? Да чуем Нели Огнянова:
Нели Огнянова: В България има свобода на словото. Да, така ми се струва, но като говорим за голямата рамка, може би да кажем…
Водещ: Къде го намирате това свободно слово? Къде го проч1итате, виждате, чувате?
Нели Огнянова: Ако аз реша да изразя мнението си, неблагоприятните последици не ме застигат незабавно.
Водещ: Да. В незабавно ли е ключът на…
Нели Огнянова: Това е нещо, което преди години, истината се познава в сравнението все пак. Преди години се случваше по друг начин. Сега се надявам, че хората могат да се изразяват свободно и има цели територии, в които те говорят действително това, което мислят. Втори въпрос е дали свободата на словото е свързана по някакъв начин с вида медии. Може в… смисъл да поговорим за това, дали в различните видове медии, има различия…
Водещ: Ако говорите, че интернет е свободната медия в наши дни, да, абсолютно ще се съглася?
Нели Огнянова: Няма как да не го кажем, защото тенденциите показват, че гражданите се информират все повече и повече от електронните медии, от т. нар. нов тип. Т.е. това е една тенденция, която трябва да имаме в предвид. Дори, ако всички пътища на словото са затворени през конвенционалните медии, човек има къде да каже това, което би искал и това трябва да се каже ясно.
Водещ: Георги Лозанов навреме се включва в разговора. Здравей.
Георги Лозанов: Здравей. Извинявам се, че така се случи, че малко закъснях.
Водещ: Нищо няма. Човек има и други ангажименти.
Георги Лозанов: С периферния си слух чух в колата по радиото,че Сашо казваше, че към по-ниско образованите все повече се насочват медиите и действително, за да продължа тази мисъл около интернет, действително интернет дава една по-свободна и с много по-големи количества и много по-лесна за достъп тези, които разбира се, имат този канал, информация, но и там работата е повече към по-ниските, не слоеве, не бих казал, по-ниските стилове на говорене и на убеждаване и на коментиране.
Водещ: На мислене, да кажем, защото…
Георги Лозанов: Затова аз в тази връзка, за типовете медии, аз смятам, че тези технологично вече имаме възможност да се отказваме от традиционната медия, но граждански не. И сега трябва един период, в който традиционната медия да е в червената книга, да пазим като зеницата на очите си, хартиените вестници, качествената журналистика, да пазим телевизията като качествен инструмент такава, каквато тя се е появила навремето и е събуждала въодушевление и сега вече все по-малко е, но много е рано още да се пренесем, в граждански смисъл, едно слово, което да генерира обществено мнение и да прави граждани, да с пренесе в интернет и да го търсим там. То това може да свърши работа за някаква революция на едни затворени общества, но за модерния човек в развитата демокрация, интернет не е още този интернет.
Водещ: Би ли си сложил слушалките, за да можеш да продължиш да чуваш това, което има да каже Сашо Андреев.
Георги Лозанов: Сашо, още ли е на линията тук ще бъде, за съжаление на километри от София. Няма как да е на живо.
Александър Андреев: Да, още съм тук. Според мен, трябва да се каже още нещо много важно в същия, с извинение, ред на мисли, а именно, че медиите, традиционните медии, вестниците, радиата и телевизиите, все повече се отказват от функцията си да коментират и интерпретират света и все повече усвояват развлекателната си функция. Аз мисля, че няма защо да … някаква фалшива политическа коректност и отново ще повторя. Наистина слоевете с по-ниско образование са централните консуматори, именно на този продукт на медиите и затова той се предлага във все по-голямо изобилие. Пак ще кажа, вижте днешните вестници, телевизии и радиа, които са 90 % пълни с футбол. А именно функцията на медиите да интерпретират, да коментират света, за мен е централната, основна функция. Съгласен съм напълно с Гого, че традиционните медии, вестниците, радиата и телевизиите трябва, в тази им обаче функция, да бъдат поставени под закрила, защото особено интернет, той е претъпкан вече от мнения. Там може да се чуят всякакви мнения, но повечето от тези мнения са глупави, чисто глупави, откровено глупави. Голяма част са радикални, защото такъв е тона на дискусия в интернет и освен това, поради тяхното огромно многообразие, потребителят се обърква. Аз изповядвам един в случая консервативен, може би идеален възглед, че медиите имат тази функция да говорят с един умен, сериозен глас и именно с този глас да анализират и интерпретират случващото се в света, а не непрекъснато, отново повтарям, да показват гол след гол.
Водещ: Сега неслучайно Андреев извежда, според мен, напред този проблем на медиите, а именно, че приклякат до най-ниските нива на публиката, защото вероятно ти го виждаш, Андреев, този проблем от мястото, където работиш, „Дойче веле”, Германия, Европа, така да се каже? Само, че това, ако наистина е проблем, за нас, може би по-болезненото е, пак ще кажа, това, че интерпретацията на света, на българската действителност тук при нас, през нашите медии, е силно деформирана именно, защото се обслужват интереси, а не се информира и не се опитва да се прави един обективен прочит на това, което се случва около нас.
Александър Андреев: Това е така, но нека само да добавя, че тука става дума за интерпретация на чисто български дребни сюжети, на това, Любомир Павлов какво, Огнян Донев , какво.
Водещ: Дребни сюжети?
Александър Андреев: Дребни сюжети. Първо, тия сюжети в този случай се изваждат извън техния контекст. Има едно взиране в собствения път непрекъснато. Аз съм напълно съгласен, разбира се, че интерпретациите в повечето случаи са повлияни от корпоративни икономически, политически и пр. интереси, но онова, което ме дразни е, че именно те се разглеждат като някакви изолирани явления и наистина се търпяха през цялото време. Павлов онова, Донев друго, едната медийна група, другата медийна група. Това са явления в европейски контекст, с извинение, да не говорим, че в момента на 200 километра на юг от България се случват едни драматични неща, които са много по-важни от борбата между две медийни групировки.
Водещ: Да, така е. Аз не бих казала обаче, че това са дребни сюжети, защото те са симптоматични. Не е думата, която описва важността на тези, т. нар. от теб дребни сюжети. Те илюстрират това, което се случва в тази страна, целия фон, който доминира в битието ни.
Георги Лозанов: Тази последна тук история с Павлов и Донев…
Водещ: Хайде, да поговорим малко за нея, защото…
Георги Лозанов: Да. За нея, първо има нещо такова. Тя се стовари цялата върху медиите. Аз не знам до колко този сюжет е същински медиен сюжет, свързан със самата медия. Той дойде от една…
Водещ: Да, със собственици на медии.
Георги Лозанов: Да. Те дойдоха с едни насложили се, така да се каже, отношения, както целият бизнес на прехода, много усложнени, да кажа най-песимистич1но. Този бизнес, знае, че той беше сенчест често пъти, прекрачващ регламенти, включително и в отношенията си с политиката през годините и т.н. и понеже в един момент един бизнес започва да минава през медиите, като че ли всичко това е дълг и вина на медиите. Не бих казал, не бих казал. По-скоро затова е важно нещо друго.
Водещ: Може би да кажем, че медиите са потърпевши?
Георги Лозанов: Да, те са жертва.
Водещ: Добре, но са и виновни, защото те акумулират постоянно някакви…
Георги Лозанов: Само това да кажа. Не е медийно генериран проблем. Не е медийно генериран проблем това, което се случва в тази бизнес сфера. Спокойно можеше да няма изобщо медиен излаз, ако тези капитали не бяха минали през медиите, а на територията на някакъв друг сектор се разиграваше това, както преди беше лекарства. Може да бъде енергетика, може да бъде банки.
Водещ: Да, но ще се съгласите, че най-болезненият проблем е, че именно такъв бизнеси, съмнителни, минават през медиите. Това е типичният случай.
Георги Лозанов: Има и хубава страна. Като минат те през медиите, започват да се провижда, защото другаде шансът да ги видиш, е по-малък.
Водещ: Е, тука въпросът е какво от това като се провиди?
Нели Огнянова: Аз искам да взема отношение по въпроса за новите медии, но първо да продължа темата за Павлов, Донев и като се провижда, всичко това е добре. Но доц. Лозанов застана на позицията на американския посланик в случая, когато аз четох да казва или пък обратното, може би американският посланик застана на позицията на доц. Лозанов.
Георги Лозанов: Не, няма никаква връзка Няма никаква връзка между, защото той е много голям оптимист, американския посланик, а аз не съм.
Водещ: Той американец, преди всичко.
Нели Огнянова: Може би, независимо един от друг, казват, че медийните войни са здравословни. Иска ми се малко да коментирам това, дали медийните войни са здравословни и тук няма да минем без дефиниция. Какво е медийни войни? Ако медийна война е, аз като медийна група, чрез своите издания, въз основа на правилата и демократичните стандарти, да се интересувам кои са собствениците на медиите в други, понякога конкурентни медийни групи, това не е участие в медийна война. Това Това е просто изпълнение на моето призвание и на моята информационна функция. Ако като медийна война се третира това, аз да обявя, че тече хоризонтална или вертикална конспирация на медийния пазар и постепенно чрез някакви неявни механизми на финансиране се формират едни големи империи, в които изданията водят точно определена информационна политика, това не е елемент на медийна война. Това е част от моята информационна функция. Ако изданията на една медийна група, разкриват манипулации, дезинформации и се занимават с това отчетливо да покажат на големи аудитории, че една търговска реклама или политическа реклама или поръчкова журналистика, се представя за журналистика, то това не е елемент от медийна война. Това е част от функцията на медиите. В този смисъл, това, което се случва, може да минава за здравословно, но ако като медийна война ние разглеждаме това безкрайно проследяване, подслушване и изнасяне на разговори, което вече се случва всеки ден, това здравословно ли е? Или пък, ако като медийна война разглеждаме…
ВВодещ: Нищо, което не е почтено, не може да бъде здравословно. Но съжалявам за този опростенчески отговор, но мисля, че това трябва да е ориентира ни, критерия ни към…
Георги Лозанов: Дори аз, който бях сложен на страната на посланика, не мисля, че това е здравословно. Даже не ми хрумна да използвам думата здравословно, защото медийните войни действително като работим по дефиницията на медийната война. Медийната война е една фаза на конкуренцията, ето, това е близко до… тука за войната, ще ми… главата. Една фаза на конкуренцията, в която вече медиите не се състезават помежду, така да се каже,си за аудитория или за някакво съдържание, което да става все по-добро, все по-качествено или пък все по-атрактивно, няма значение или пък все по-разследващо и по-хубаво и по този начин те взаимно да се изпреварват, за да могат да вземат по-големи аудитории. Това е добре, това състезание, а когато те започнат да си нанасят откровено удари и нанасяйки си удари така, че да можеш да нанесеш и да върнеш удар, започваш да деформираш информационната политика. Почва да не те занимава вече това, което се случва в държавата, в обществото, в света, това, което става в Гърция, за което Сашо говори и т.н. Почва да те занимава главно това, как да потопиш този срещу, когото се бориш. ТОва вече не е в полза на зрителите, слушателите,зрителите, читателите. Докато „Отпадъчен продукт” в хубавия смисъл на думата, се появяват и разследвания, за да се нанасят удари, които хвърлят светлина върху части от социалния сят и бизнеса, който иначе в много голяма степен биха продължили да стоят в сянка.
Водещ: Може да има и друга интерпретация. Понякога може да изглежда по съвсем различен начин картинат,а, че медиите не осветляват това, което се случва, а по някакъв начин го замъгляват, пускайки светлина в определени … места.
Георги Лозанов: Точно това… войната замъгляват едно, но пък осветяват друго. Това не е стабилната, за която говори доц. Огнянова, премислена информационна политика. Това са, така да се каже, проблясъците на военните действия.Изведнъж блесне и видиш нещо, което иначе няма как да се види и после боевете продължават.
Водещ: Да. После пак замръкне. Добре. Съжалявам, прекъсвам ви, защото реклами предстоят, новини и после па в този състав продължаваме. Андреев, нали можеш?
Георги Лозанов: Той там ли е Андреев?
Александър Андреев: Убеден.
Водещ: Ето, все още е там. Александър Андреев, доц. Нели Огнянова и доц. Георги Лозанов след новините.

Нели Огнянова, Георги Лозанов, Александър Андреев. С тях тримата продължаваме разговора за проблемите,които ние преценяваме, че има в медийната среда. Искаше ми се да ви попитам, колко са традиционните медии, на които имате доверие към днешна дата? Няма да моля да ги назовавате, но така мисля да илюстрираме?
Георги Лозанов: Като журналисти различни или като конкретни медии.
Водещ: Да. Например да кажеш има една телевизия, на която аз имам доверие. Има едно радио, има два вестника. Колко останаха такива места, където знаеш, че този, който е написал нещото, е съобщил нещото, го е направил по журналистиката и воден, единствено от добросъвестност?
Георги Лозанов: Нека да изпреваря…, който ще отговори по-цялостно на този въпрос. Аз само да кажа, че не на медии, а само на хора в тях.
Нели Огнянова: Аз също, аз също.
Водещ: Това не е никак малко, защото хората работят в медии.Ако медиите разрешават това да се случва, значи не е чак толкова безнадеждно положението.
Нели Огнянова: Но искам да кажа общите си впечатления, че вече все повече хора и аз включително, самоннаблюдавайки се,, установяваме, че се информираме чрез логически операции. Т.е. четем, слушаме, гледаме много на брой медии, за да извличаме..
Водещ: Задраскваме много информации.
Нели Огнянова: Да. Чрез отделни елементи, логически връзки, да формира всеки за себе си общата картина.
Водещ: Андреев?
Александър Андреев: Не чувам добре какво казва Нели Огнянова, но ще отговоря на изходния въпрос. Ако става дума за български медии?
Водещ: Да.
Александър Андреев: … с ръка на сърцето, не се доверявам на една отделна никога. Опитвам се да глобявам картинка, да сглобявам мозайка и много добре разбира,м, понякога всъщност може би не много добре, защо именно в един вестник е публикувана една информация, в друг я няма и обратното. Защо, да речем, за министър-председателя се пише хубаво в един вестник, лошо в друг, но частите ги сглобявам като мозайка., интерпретациите. Това, което каза Гого, има автори, на които се доверявам на интерпретациите, но си ги правя и сам. А иначе международна информация си набавям от небългарски медии.
Водещ: Да. Това исках.. Добре. Кажи ми тогава за чужди медии, небългарски, на които можеш да кажеш, че еднозначно се доверяваш? Има ли такива?
Александър Андреев: Има, разбира се. За информация, осведомителните аггенции са надежден източник винаги. Като започнем от „Ройтерс”, „Асошиейтед прес”, DPA,”Франс прес” по-малко. За големи издания, лично аз изключително високо ценя няколко германски вестника, седмичника „Дицайт”, всекидневниците „Франкфурт алгемайне цайтунг”, „Дойче цайтунг”, френския „Льо монд” е много хубав, британското „Икономист” е много прилично списание, макар и доста скучно. „Ню Йорк таймс” все още продължава да е добър вестник, макар че нивото деградира там. Има. Могат да се изброят още доста качествени европейски медии, на които човек може да се довери до голяма степен.
Георги Лозанов: Това са сглобяването на картината … упражнения, за което фактически и Сашо говореше и щеше, ако беше чул Нели, да каже и аз като Нели Огнянова, защото това е посоката и наистина такава е посоката. В това отношение, малко заприличахме на началото на прехода. Само, че там тогава беше политическо делението, заради което се налагаше да си купуваш „Дума” и „Демокрация”. Помним един дълъг период, всеки купуваше „Дума” и „Демокрация” и някъде по средата правеше, така да се каже, въображаемия относително, доколкото е възможно, обективен вестник, който пък после имаше много опити да стане реален, без да стана, разбира се.
Водещ: Тогава беше много по-лесно да сглобиш света през тези…
Георги Лозанов: Тогава имаше политически полюси. Сега полюсите са корпоративни, икономически, икономико-корпоративни, да кажем, без да изключваме, разбира се, политиката и пак има точки на силни противопоставяния, които влияят върху медийните политики. ТИ трябва да си ги извадиш пред скобата тези точки, за да можеш да мислиш или по-скоро да вкараш…
Водещ: И да видиш нещо дали ще остане след скобата.
Георги Лозанов: .. този … и през него след това да нагласиш картината така, че горе-долу да ти светне пред очите. Това е доста лесна работа. Ние сме тренирано общество.
Водещ: Аз не съм съвсем сигурна, че е лесна. За хората като теб е лесна, защото ти си професионално свързан…
Георги Лозанов: Вече толкова сме се научили да четем, толкова сме навикнали да четем, че това си става ежедневие. Така медийната информация и медийните е коментари имат една задължителна част, да я нарека, трапезните коментари, защото след като се е случило нещо в обществото, то е минало през медиите. Накрая стига до един приятелски разговор, когато горе-долу в тая точка, информационната верига е затворена и стигаш относително до един приемлив за теб коментар и идеи.
Нели Огнянова: Аз искам тук да се включа по следния начин. Действително за по-неизкушените е лесно, но ние сме университетски хора и никак не е маловажно тези, които сега започват да се запознават с медиите, как възприемат информацията. Аз чувствам отговорност за това как,което се случва.
Водещ: Студентите имате предвид?
Нели Огнянова: Като започнем от децата.
Водещ: Да.
Нели Огнянова: Особено, когато работим със студенти по журналистика, когато говорим на студенти, когато сме в диалог със студенти по журналистика, чувстваме отговорност за това, че те поемат след това задачата да информират и е много трудно в университета, защото е много важно хората, които отиват в медиите, по какъв начин, с какви стандарти, ще навлязат в професията и там всъщност разговорът е от една страна, как се информираш. Ние трябва да говорим с децата и с младите хора как да се информират, на кого да вярват, как те да сглобяват своята картина от една страна и от друга страна, в перспективата на новите медии, да ги научим, че те имат право да говорят, че те имат право и технологична възможност да произвеждат съдържание и дори един глас, отделно взет глас, техният глас, на всеки един от тях, може да значим. Това е голяма промяна така, че това ми се струва много важно. Не само тези студенти, млади хора, които отиват в медиите, но всеки да знае, че гласът му е важен и така вече стигаме бъде до свободата на словото. Затваряме кръга и стигаме до свободата, до културата на страха, до това да нямаш пречки, прегради, когато имаш някакво мнение да го изразяваш.
Водещ: А на мен ми се ще сега да стигнем, според мен, до най-съществения въпрос в този разговор. Как да направим? Възможно ли е да се направи нещо и какво би могло да бъде това нещо, така че медиите да са в по-голяма степен реално отразяващи това, което се случва и деформацията, за която говорим, която те нанасят и на картината на света и на нашето мислене, да бъде минимализирана? Андреев, да? Андреев:
Александър Андреев: Понеже тука слушаме вашето предаване и аз участвам в него със също хора, компетентни колеги, да не изброявам имена. Тезата, която току-що чух наоколо си, в отговор на твоя въпрос, Пролет, е, че българската журналистика отново остро се нуждае от синдикално организиране, професионално синдикално организиране. Т.е. от някаква структура, съюз на журналисти ли ще бъде, как ще го наречем другояче ли, няма значение, който да защитава журналистите, именно от външни посегателства, от икономически натиск, от политически натиск и да им даде възможност да се развиват. Това е може би част от отговора на твоя въпрос. И само една реплика към това, което каза Нели Огнянова преди малко. Изключително деградира равнището на хората, навлизащи в журналистиката от т. нар. млади хора като начин на писане, стил на писане, граматика, ако щете, култура, да не говорим за начин на мислене, тъй като развлекателните медии, интернет, все повече налагат пищенето и обертоновете, нечленоразделното говорене като общ стил на медиите. Тези хора губят все повече отношение към езика и към централния си инструмент, така да се каже.
Водещ: Съвсем скоро в това студио говорихме точно за това, което и сега ти каза, за това, че журналистите имат нуждата…
Георги Лозанов: Ние бяхме заедно.
Водещ: Ние бяхме заедно, но…
Георги Лозанов: Тогава казах, ако помниш, че срещу мен даже съюзът на журналистите имаше отворено писмо, което лично ми беше пратил, за да се възмути от това, че искаме нов регламент, на база, на който да се … синдикалните, въобще защитата н журналистите, включително по отношение на собствениците.
Александър Андреев: Точно така,да.
Георги Лозанов: … защото, когато си купиш една медия, ти си купуваш, така да се каже, шанса да правиш пари от нея. Ако това е частна медия, казвам го най-грубо. Но ти не си купуваш шанса да говориш ти през тази медия. Това е …
Водещ: А защо казваш, включително защита от собствениците? Аз бих казала първо, като защита от собствениците?
Георги Лозанов: Защото има и много други пътища. Журналистите, разбира се, собствениците в това отношение също са санкциониращ институт, защото журналистите могат да бъдат изкушени и извън собствената си медия.
Водещ: Разбира се, но аз вярвам, че има много съвестни колеги на терена, така да се каже, във всички медии, но те не се чувстват достатъчно свободни, за да работят по начина, по който биха искали. Трябва да правят компромис. Този компромис се налага от собственика.
Георги Лозанов: Нека самият съюз на журналистите, аз не искам отново да отварям там една вражда, която в момента е абсолютно излишна и няма нужда от нея.
Водещ: Какво, кое?
Георги Лозанов: Нека да е съюза на журналистите, но съюзът на журналистите да направи един скок, невероятен
Водещ; Как да е съюза на журналистите? То, ако може да е съюза, щеше да е.
Георги Лозанов: … много красив, под купола на цирка и да се окаже една друга организация… с друг рефлекс към социалния свят, към проблемите на журналистите и така. Това е едното.Исках да кажа нещо във връзка с този разговор за младите, които, разбира се, е прекрасно да лязат в медията и за тревогата на Сашо, че те влизат, ама какво ще кажат като влязат, как ще го кажат, защото аз много обичам да правя в свободата на словото на говорещите и на слушащите. Истинската свобода на словото е привилегия на слушащите, на аудиторията. Аз накрая да мога да имам информация, да мога да направя информиран избор, защото изборът е синоним на свобода. Така трябва да е построена медийната верига, че накрая аз да мога да направя собствения си избор. Както казвам сега, това в последна сметка се случва. Не още, докато съм консуматор на медийните послания, а чак после, когато седна, заедно в частно и общо сприятели и пренаредим нещата. Както и да е. Това е свободата на слушащите. Интернет дава много свобода на говорещите, но не гарантира свободата на слушащите по начина, по който продължава това все още да може, поне теоретично да се гарантира от традиционните медии.
Водещ: Аз пак ще задам своя въпрос, носещ много скептицизъм. И Андреев и теб ще те попитам. Ти виждаш нашата действителност отстрани, но пък това е в някакъв смисъл и по-верен поглед/ Смяташ ли, че има енергия за такова нещо, журналистите да се организират в някаква организация, която да работи за правата на техните потребители и за техните права, разбира се?
Александър Андреев: Ще ми се да го вярвам, но тука има един за мен просто нерешим проблем. Българският медиен пазар е прекалено тесен, за да може да се развие истински добра и добре платена и професионално и синдикално гарантирана журналистика, такава, каквато се е развила в много обширни пазари, каквито да англоезичния, да речем или немско езичния. Леко съм скептичен. Много се надявам , че това ще стане, но дали го вярвам, не знам.
Водещ: А вие, какво ще кажете?
Георги Лозанов; Дано, ама надали.
Водещ: Дано, ама надали? Нели?
Нели Огнянова: По отношение на синдикатите, ми е трудно да се произнеса, но ако има други…
Водещ: Не знам дали синдикати да го наричаме?
Георги Лозанов: Аз си бях позволил да кажа, журналистическа камара.
Нели Огнянова: Да, но ако обмисляме някакви други механизми и пътища за подобряване на медийната среда, не трябва да се изключва саморегулиране, разбира се. Тука вие сте представител. Не трябва да се изключват някои законови мерки. Не трябва да се изключва, в никакъв случай, образованието, защото изследванията показват, че най-пряка връзка свободата на медиите има с нивото на образование, в частност за България. Има такива изследвания.
Водещ: Нивото на образование?
Нели Огнянова: Нивото на образование със свободата на медиите.
Водещ: Чие ниво на образование? На образованост? В цялата държава?
Нели Огнянова: Общото ниво на образованост в една държава, да.И тогава по някакъв начин ще почне решаването на въпроса с високо-ниско и с предпочитанията и ще излезем от тази положителна обратна връзка, да се предлага все по-ниско и все по-ниско, което пък да се търси все повече и повече.
Водещ: Високо и все по-високо да се търси. Да. Вероятно това е в перспектива отговорът, едно по-развито и по-образовано общество. Така е, но то няма да се случи от само себе си.
Георги Лозанов: Не ми отива на мен да говоря за това, защото доц. Огнянова е утвърденият юрист в сферата на медиите, но на мен ми се струва, че много скоро трябва много дълбока пререгламентация, чисто законова, на цялата среда и това, макар може би да не е панацея. Дали ще е генерално, но доста може да смени тонът на развите на света, защото тонът в никакъв случай не е окуражаващ. Аз съм убеден в това, че вече трябва да има медиен закон въобще. Ние сме говорили за това, но аз го говоря още преди да започнат големите драми.
Водещ: Да. ТИ няколко пъти говори за това.Медиен закон, не само за електронните медии, а и за печата. Да.
Георги Лозанов: Говорих го, за да изпреварим, още преди 2 г., да започнем оттам и аз съм сигурен, че ако тогава това се беше случило, ако бяха започнали да се пререгламентират нещата, а това значи да започнем да се взираме през някакви инструменти точно какво се е случва в скритите вътрешни джобове на медиите. Нямаше да се случи сега, което в момента се случва и т.н., но няма какво. Като се обърне колата, пътища много, но и занапред е важно това.
Водещ: Хайде, да говорим конкретно. Какво законодателно би могло да бъде регламентирано така,ч е да нямахме ето днес тези ужасни информации във вестниците, това, което сега наричаме медийна война?
Георги Лозанов: Ако имаше по-голяма прозрачност на собственост и по-големи изисквания към собствеността на медиите, защото да притежаваш медия, не е съвсем същото, а то да притежаваш, каквото и да е друго, тъй като, както знаем, информацията, която вали през медиите, това е основният път да бъде информиран съвременният гражданин. Информацията е стока, но тя е и право и правото е по-важно от стоката и който отиде да си купи фабрика за такива стоки, трябва да знае, че преди да ги произвежда, трябва да защитава правото, защото фабриката е с такава насоченост.
Водещ: Нели?
Нели Огнянова: Аз ще си позволя да кажа, че предложението на доц. Лозанов е за един идеален свят. В държавата България не виждам дори и помен от политическа воля, която би допуснала прозрачността върху собствеността на медиите да достигне до там, където действително това ще ни свърши работа като граждани. Има механизми, може да има прозрачност на собствеността и на финансирането, но процесите, които вървят тук, показват, че засега не можем да мечтаем за това.
Водещ: И достатъчно ли е това да сме наясно с това каква е точно собствеността? Ето сега ще разберем каква е собствеността, покрай този скандал, и какво от това?
Нели Огнянова: Пак е стъпка да сме наясно. Ако само погледнем финансирането, поне човек ще знае къде, когато, какво чете, какъв извод от това да си направи, защото, ако…
Водещ: Още едно условие … задача. Която така или иначе, с мъчение решаваме.
Нели Огнянова: Точно така. Като види трафиците на парите, вече ще промени предпочитанията си откъде да се информира.
Водещ: Андреев?
Георги Лозанов: Има страшно много поведения. Това ние го знаем от целия преход, които, ако бъдат видяни, престават да бъдат такива.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: В това отношение има връзка, да кажем, с върколаците. Казват, ако осветиш върколак, той престава да бъде върколак и да бъде…
Водещ: Престава да върколакува.
Георги Лозанов: Так. Някакси такъв има проблем. С всичките проблеми на прехода са такива върколашки проблеми. Неслучайно сега тази тема толкова …
Водещ: Добре. В Албена на „Медия микс”, струва ми се, ти беше поставил въпроса за закон за печата и доколкото съм информирана, тази идея срещна съпротива, от страна…
Георги Лозанов: Вече няма и съпротива.
Водещ: Защото никой нея взима на сериозно. Това ли е истината?
Георги Лозанов: Не бих казал даже и само това. Според мен, вече няма такова драматично изживяване на този проблем, каквото имаше през годините.
Водещ: Има ли отношение към проблема?
Георги Лозанов: Смея да твърдя, че това е и свързано,всеки разбира се, трябва да говори самовлюбено вероятно и аз мога да кажа, че това е свързано с едно друго отношение към регулацията. Независимо какво се говори за нея, защото в момента, през регулацията не върви никакъв натиск и регулацията вече не е нещо страшно, инструмент за санкция,инструмент за ограничаване на свободата на словото. Мисля, че това се усети. Не искам да казвам самовлюбено, защото аз в момента съм в нея, но сега съм в нея, скоро нищо чудно да не бъда.Много ми се иска това да се запази като тенденция и регулацията да стане една демократична привилегия, за което тя е създадена, а не враг.
Водещ: Добре, но можем да се похвалим с регулация на електронните медии. Можем да се похвалим с авторегулация на медиите. Имаме етични комисии за печата, за електронните медии,факт, но действителността, медийната действителност сякаш не става по-добра. Аз искам и тук пак да чуем Андреев, защото германският опит е интересен в това отношение. Да ни поразкажеш малко? Чувала съм, че на всеки 6 месеца се оповестяват собствениците на медиите, на всеки 6 месеца. Така ли е и във всички провинции ли е така?
Александър Андреев: Нямам представа дали е на всеки 6 месеца. Трябва да го проверя. Това лесно може да се провери.
Водещ: Да.
Александър Андреев: Но иначе собствеността на медиите е абсолютно прозрачна и един дребен факт ще ви цитирам. Да речем, когато в един вестник примерно „Дицайд” става дума за някоя книга или за някоя публикация, която е от същата медийна къща или от същата медийна група, изрично се подчертава, че това е продукт на същата компания. Т.е. читателят се уведомява, че би могъл да бъде манипулиран от собствениците на тази медийна група, която в едно издание рекламира друг свой продукт и т.н. Има във всяка провинция, освен това, тези провинциални сложни за контрол над електронните медии, които следят много внимателно дали се спазва закрилата на децата, часовете, в които се излъчват определени предавания, пропорцията между реклами и информация, забавление и т.н. Има, освен това, това доброволно сдружение на германските журналисти, което етична комисия, да го наречем, което също всеки месец публикува списъци с нарушения. Да речем, когато е изписано пълното име на един заподозрян в извършването на престъпление и когато е публикувана частна снимка на някакви знаменитости или на обикновени хора. Този съвет налага и санкции и много често, особено „Бил цайтунг”, булевардният „Бил цайтунг” попада под ударите на такива санкции. Изобщо за моя вкус, даже прекалено много регламенти и прекалено много контрол се практикува, но от друга страна, това не уврежда, според мен, тук медийната свобода.
Водещ: Сега обаче другият въпрос е това, което каза Нели Огнянова. Аз ще го профанирам, но така или иначе става въпрос за това, че върховете не искат, а низините все още не могат. Това е ситуацията в България. Гилдията няма този рефлекс сякаш, тази потребност нещо да се променя, защото в някакъв смисъл, това би било самоубийствено за мнозинството от колегите, а политическа воля да се регламентира медийната среда по някакъв по-здравословен начин да се случи нещо, също няма. Тогава как ще се случи нещото?
Георги Лозанов: Аз искам да кажа, че политическа воля се … в началото на мандата и във всички случаи, ако се случи нещо, то ще е в началото на следващ мандат. Имаше опит да се случи в началото на този, който в момента тече…. Противоречия тогава блокираха това. Да се надяваме, че ситуацията е такава обаче, включително и според оценките, които получава от външните наблюдатели, че ще даде много ясен знак, самата ситуация, за такава законова промяна.
Нели Огнянова: България е майстор в имитацията на мерки. Ако има външен натиск, няма никакъв проблем. Мерки могат да се имитирали, както са имитирани много пъти. Няма държава, известна, която сама да се контролира, по отношение на медиите, когато има медиен комфорт. Така че това е въпрос на дългогодишни натрупвания, с голямо съжаление, мисля, си в началото…
Водещ: Да запазим търпение. Това ли да си кажем? Да запазим търпение. Някой ден ще станем по-образована нация, по- образовано общество, по-цивилизована страна?
Георги Лозанов: Аз мога да потвърдя, което каза Нели, че шансът да се получат законови, зависи и от това, от критическата функция на журналистиката в България. Критическата функция е една от най-важните характеристики на качествената журналистика. Аз…
Водещ: Добре, тя е много ниска тази функция. Нали затова говорим. Т.е…
Георги Лозанов: По начало качествената журналистика трудно отстоява, това и за което говореше Сашо, трудно отстоява, а пък само качествената журналистика успява да реализира тази много важна функция на журналистиката,к критическа функция, по отношение на целия социален свят, политически и т.н.
Водещ: Андреев, твоята рецепта?
Александър Андреев: За съжаление, нямам никаква. Една по-скоро песимистична прогноза. Аз пак казвам, ако се гледа в глобален мащаб как традиционните медии постепенно умират. Освен това новите поколения потребители на медии вече не са готови и да плащат за съдържанията, които получават. Т.е. добре си представям, че след някакви 20-30 г. в по-напредналия технологически свят, вече няма да има възможност да се произвеждат качествени медии, онова, което одеве говорихме, интерпретации, коментари, анализи, обясняване на сврта. Допускам, че след 20-30 г. не само в България, но навсякъде по света, даже може в България по-късно, ще имаме една съвсем друга медийна ситуация. Хората ще се информират в интернет главно от неблагонадеждни източници. Интерпретациите, обясненията на света ще бъдат оставени на рояка, както се казва, на колективната интелигентност. Традиционните медии, доколкото са оцелели, ще изпълняват главно развлекателна функция. Т.е. моята прогноза е много песимистична.
Водещ: Да погребвам ли вече традиционните медии или още малко живот, още малко агония да им предпишем?
Георги Лозанов: Ние сме някакви носталгици с Андреев. Изпитваме носталгия към традиционната медия. В България тя пък е абсолютно пародирана носталгия за това, че не дава интерпретациите, които идват да защитят това очакване към нея. На мен ми се струва, че това вече е доста мрачна прогноза, че още 30 г. ще са изчезнали традиционните медии, а пък новата медия няма по никакъв начин да е успяла да поеме тази функция, интерпретативна, на сериозната журналистика. Аз не мисля така. Мисля, че в някакви трансформации това ще се е случило, но до 30 г. или да не казваме срокове, има нужда традиционните медии да бъдат защитавани, да бъдат защитавани, тъкмо в характеристиката си на качествени медии. Т.е. хем да ги защитаваме, хем да ги принуждаваме по някакъв начин да стават.
Нели Огнянова: Г-н Андреев отвори съвършено нова, много важна тема за връзката между платено съдържание и качество на журналистиката, а в перспектива то е новата журналистика и журналистика на данните, за което предполагам, че някой друг път ще направите едно друго голямо предаване, за да…
Водещ: Не. Ние можем и сега да поговорим за това, защото това е една наистина друга огромна тема в същия този разговор.
Нели Огнянова: Да. Става въпрос за нов вид журналистика, за нов вид нещо друго.
Водещ: За нов вид нещо друго. Нещо друго.Андреев, н кафета ли вече минахте там? Андреев?
Георги Лозанов: Слава Богу, …
Водещ: Да. Нещо имаме проблем. Андреев, чувате ли ни? Ами, май ще трябва да прекъснем тая връзка, защото той не ни чува, а пък…
Георги Лозанов: Ние го чуваме.
Водещ: Ние го чуваме, да.Пък разговорът там не е за журналистика, а вече за някакви по-приятни неща, които се вършат към този момент. Но все пак наистина да видим тази тема, която отвори той. Накъде ни води?
Нели Огнянова: Той каза, че…
Водещ: Заслужава ли си усилието, извинявайте, че ви прекъсвам, заслужава ли си усилието да мислим как да подредим нещо сега, което така или иначе си тръгва? Традиционните медии, имам предвид.
Нели Огнянова: Ако погледнем държавите край нас и развитите държави, ще видим, че от години наред, може би от 10 г. това ги занимава, т. нар цифров преход.
Водещ: ТО … си е тръгнало.
Нели Огнянова: Т. нар. цифров преход ги занимава изключително много, защото това е пренареждане на медиите и по значимост и по влияние и въвеждане на нови бизнес модели. Те много внимателно изучават потребителското поведение, кой откъде се информира, откъде се информира младежта. Ние днес не засегнахме изобщо темата за аудиториите по възраст, да речем и ако в България има, това е голяма част от населението, която все още използва класически модели на информиране, дали трябва медиите да са ориентирани към тези хора или пък напротив, трябва да са ориентирани към активната част? Къде трябва да са позиционират обществените медии от тази гледна точка?
Водещ: Традиционните медии не се консумират от активната част. Това разчетох в изречението ви? Да?
Нели Огнянова: Във всеки случай хората, на които българското общество разчита, не се информират по начина, по който се информират техните родители и в това няма никакво съмнение. Всички изследвания го показват и тъкмо там трябва да има качествена журналистика. Т.е. качествената журналистика трябва да се движи към потребителските модели на младите хора.
Водещ: Което прави задачата още по-сложна.
Георги Лозанов: Аз съм убеден, че качествена журналистика, платена, постепенно ще се формира в новите медии. Сега е лошото, че я няма там и затова, ако изчезнат традиционните медии…
Водещ: Платена, в добрия смисъл на думата?
Георги Лозанов: Платена като професия, като професия, защото нещо, което е прогресия…
Водещ: като професия, да. Както секторът, който се заплаща.
Георги Лозанов: Заплащането е част от този тип професия. Да ти бъде екзистенциално важно, така да се каже,на живот и смърт, … нещо е професията. Ако го правиш и получаваш нещо срещу това, ти живееш. Ако не, или сменяш професията или се разпада тази социална възможност. Така че аз съм сигурен, че няма да донесе такъв риск нахлуването на много безплатно съдържание, което може да се чете като журналистическо в новите медии. Най-интересното е, че аз имам опит. Аз съм го виждал това, тъй като аз съм се занимавал с фотография. Навремето, когато се беше появило фотолюбителството, професионалните фотографи изпаднаха в ужас, край,край на професионалната фотография. Сега всеки може да снима с тези малки апарати, които постепенно станаха и много евтини. Аз малко го говоря в сегашно историческо време. Т.е. не съм бил чак толкова пряк свидетел, но знам дебата и даже съм хванал краищата на този дебат, когато аз навлизах в тази сфера и голям ужас това фотолюбителство. Изчезнаха фотостудиата, в които отиваш да се снимаш по празник и по това. Сега всеки се снима сам, направо на телефона. От това обаче да е изчезнала професионалната фотография и в областта на пресата и в областта на рекламата? Напротив, даже имаше такъв момент, колкото повече имаше любителска фотография, толкова повече порасна стойността на изображението и това, когато там си виртуоз, когато правиш неща, които никой от тези любители не може да направи. Изведнъж ставаш много значим. Така че тази любителска журналистика, която новите медии предлагат, все повече предлагат, това е нещо като информационно самозадоволяване, както навреме такова постановление в областта на селското стопанство. Сега има такава възможност в информационния свят и то върши страшно много работа, но не иззема територията и няма да изземе. Как ще се случи? Първо, това зависи от интелектуалната собственост и там има огромен проблем. Още не може да се случи това нещо в новите медии, защото не е измислен достатъчно ефективен механизъм за защита на интелектуалната собственост.
Водещ: В света.
Георги Лозанов: Как ще им плащат на тези хора, като всеки може да го вземе това нещо и да не плати права за него и т.н. и когато юристите, на които принадлежи професионално, искам да кажа, световния елит в професията в тази сфера, най-после създадат една формула, защото аз съм сигурен. Аз казах, че тези, които създават новите медии, трябва да получат Нобеловата награда, но тази Нобелова награда ще има смисъл, когато и един юрист получи Нобелова награда за това, как ще се защити интелектуалната собственост в тази сфера. Досега не съм чул да има такъв.
Нели Огнянова: Аз не бих нарекла това проблем. Това е задача.
Георги Лозанов: Да, задача.
Нели Огнянова: Защото в проблем има нещо тягостно. Това по-скоро е задача, която е в процес на решаване и аз смятам , че става дума не само за любителско съдържание обаче и бих искала малко да коментираме традиционните медии. Те не трябва да бъдат толкова инертни. Традиционните медии използват едни модели на предлагане на съдържание, каквито са използвали преди години Ако мислим за радио или за телевизия, крайно време е цифровият преход, предлага такива възможности, съдържанието да бъде разпределяно между различните платформи. Нека да бъдат така добри да положат това усилие! Къде сме виждали дете, седнало срещу телевизор така, както навремето децата стояха, седнали срещу телевизора?
Водещ: Да.
Нели Огнянова: . Идва време, говорили сме, на много екрани. Изследванията показват, че докато стоиш срещу един голям екран, ти работиш с един или два други малки екрани и медиите не трябва да се правят, че такъв процес няма. Т.е. времето е за сложен подход в медиите към разпределяне на съдържанието, ако искаш да си влиятелен и да достигнеш до своята аудитория…
Водещ: Но тук вече отиваме как да предложиш продукта си,така че да стигне до повече хора и да си конкурентоспособен, а всъщност централният ни разговор беше за качеството на самия продукт.
Нели Огнянова: Да и това искам да отбележа, но вместо да говорим за това, вместо да гледаме в перспектива на цифровизация и модернизация и възможности на медиите, ние тук се въртим в един кръг, в който обсъждаме войните, групировките, две или три, начинът, по който те се съсипват и потапят, а не е това разговорът. Трябва да…
Водещ: Да, но докато ги има тези войни, това не може да не бъде разговор.
Нели Огнянова: Разбира се, да, но пък и главите непрекъснато да са в това, в тези нови медии,на тези издателски групи, които се самообслужват и непрекъснато се вглеждат в собствените си проблеми и това не може да бъде медийна среда.
Водещ: Взаимопораждат.
Георги Лозанов: Но защитата, както подсказва и Сашо, … всичко от професията. Неслучайно стана дума и за това какво ще стане с професията след 30 г. въобще какво става с професията журналист. Това е много важна професия. Аз обичам да казвам, че тази професия е като лекарската, от тези градски професии. Много бях осмян от съюза на журналистите, че я наричам градска. Не знам, има, разбира се и селски кореспонденти, но аз мисля, че това е градска професия, както е юристът, както е лекарят, както е инженерът и архитектът. Те строят и правят възможен собствения ти социален свят, собствения ти физически свят. От тях ти зависи в някакъв смисъл, животът и журналистиката е такава професия. Тя е, освен поминък и клетва има. Нещо повече, има етически стандарт, който даже може да влезе в противоречие с поминъка. Да каже поминъкът, искам да направя това, обаче клетвата, Хипократовата, не знам каква би била журналистическата, която съм дал, изисква да не го направя. Това възстановяване на тази репутация на професията, оттам главно може да дойде някакъв изход.Ако не разчитаме на собствения… на някой друг, това няма да се случи. Аз не знам и доколко можем да разчитаме на самите себе си, да се причисля и аз малко условно към тази професия, която харесвам ии която смятам, че наистина е една от най-важните професии в модерния свят, включително буквално в оцеляването, защото шансът да си информиран в съвременния свят е най-важната защита.
Водещ: И все пак има нещо конкретно тук пред нас, в близко бъдеще, защото отидохме в много футуристични представи, което разбира се, не е лошо, но да се приземим и с това да приключим. Задава се една среща на журналисти, която ще опита да създаде някаква нова журналистическа организация, дали ще е синдикат, дали ще е камара, какво ще е?
Георги Лозанов: Тази идея възникна от българските журналисти, които работят извън граница.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Неслучайно Сашо също го каза, защото те не могат да си представят, че това няма да проработи. Ние много добре знаем, че ще проработи много трудно и затова и не го опитваме много, докато ние като бяхме на медийната среща в Букурещ, те казаха: Абе, как може? Дайте тука да направим нова организация!
Водещ: На есен да видим дали нещо ще се роди от цялата тази работа.Нели Огнянова гледа все по-скептично. Приключваме?
Нели Огнянова: Не. Перспективата е важна, защото…
Водещ: Дори да е абстрактна и недостижима.
Нели Огнянова: Да. Когато днес се вземат някакви мерки, все пак трябва да гледаме какво става с целта и трябва да си представяме. Виждаме, сега стратегии се изготвят, 2020, 2030, трябва да си представяме къде ще бъдат медиите след 5 или 10 г. Това се оказва важно. Това се оказва важно и за професията и за хората в професията. Може би и аз трябва да кажа, че се готви нещо като диагностика на медийната среда, защото, според мен, също…
Водещ: Готви се? От кого, не те разбирам?
Нели Огнянова: В рамките на културна стратегия, която се изготвя,се извършва нещо като диагностика на медийната среда.
Водещ: От кого?
Нели Огнянова: МК готви културна стратегия, но там има малък отрасъл, картина на отрасъл медии и има експерти, които се опитват да работят диагностика на медийната среда чрез интервюта, фокус групи. Включени са различни представители на медиите с идея действително, доколкото възможно да се направи една безпристрастна картина или каталог на проблемите и оттам да тръгнем към някакъв вид решения. Та мисълта ми беше, че все още много малко истински анализ, въз основата на качествени данни се използва за вземане на решения в медийната среда. Ако си представите и как са се работели законите и как са се вземали по-големите решения, много трудно човек ще се сети за някакви по-сериозни и задълбочени анализи, които са служили за вземане на решение.
Водещ: Лошото е там, че очевидните проблеми, тези, които нямат нужда от такава дълбока експертиза, те не могат да намерят нито отзвук, нито решение, така че това, което се прави е ок, това обследване, така да се каже или диагностициране на медийната среда, но няма да остане…
Георги Лозанов: Чакайте, чакайте! Защо дадохме чак такава абсолютно негативна оценка на българските медии? Аз с риск отново да бъда сравнен с посланик Уорлик, не мисля, че българските медии абсолютно не си изпълняват функциите и то така, на едро казано, всичките български медии като цяло. Напротив! Медията, всичко това, което се случва,ето, дори и този разговор е в медия. Ние сме на този терен. Този терен работи и не бива просто да го зачеркваме,заради някакви собственици, които не могат хубаво да бъдат собственици на медия. Не го умеят това.
Водещ: Аз ще кажа защо: Защото днес неслучайно ви попитах, колко са медиите или колко са журналистите, на които имате доверие и за разлика от това, което изреди колегата Андреев в Германия, 2 минути сигурно изрежда заглавия на вестници и на така, ние тука не можахме да кажем, не си позволихме да кажем, дори една конкретна медия, а само… Със сигурност има имена. Проблемът не е в имената, не е в хората, а е в цялата среда и е в институцията медия.
Георги Лозанов: Това беше и някаква реклама на такава поредица и той…
Водещ: Да, особено ти, не би могъл да си го позволиш?
Георги Лозанов: Не, но имена има, но пак ще е неудобно, защото примерно ще трябва да почна с твоето.
Водещ: Приключваме, защото май е време и ние да пием по кафе.Така, благодаря ви, но диагнозата мисля, че е ясна. Да видим сега какво ще покаже това изследване. Аз мисля, че няма да е нещо нечувано и непознато. Няма да се добере до някакви такива дълбини. Благодаря ви! Поговорихме си и този път. Друго и да не направихме, това..
Георги Лозанов: ТИ какво очакваш да се случи?
Водещ: Да си поговорим.
Георги Лозанов: Да.
Водещ: Поговорихме си.
Георги Лозанов: Като излезем навън,да влезем в един друг медиен свят, резултат на нашия разговор.
Водещ: Да. Ще ми се. Няма да се случи, но ми се ще. Александър Андреев, Георги Лозанов и Нели Огнянова.         

Водещ: Продължават коментарите по обвиненията в пране на пари срещу съсобствениците на Медийна група България Любомир Павлов и Огнян Донев. Днес темата коментира и главният прокурор Борис Велчев с акцент публикувания във в-к „Преса” запис на разговор между Павлов и неизвестно лице, в който се обсъжда делото между Донев и Павлов и работата на прокуратурата по него. Какво проверява прокуратурата и лично той притеснен ли е от съдържанието на разговора? Борис Велчев пред журналисти.
Борис Велчев: Естествено, че ме притеснява.
Репортер: Как си го обяснявате? Някакви обещания някой давал ли е на този…
Борис Велчев: О, не. Разбира се, че никой не е давал никакви обещания на г-н Павлов и мисля, че и фактите, които последваха след публикацията на този разговор показа това достатъчно ясно. И не виждам кой би могъл да поеме подобни обещания. А иначе, отговорност за думите си г-н Павлов трябва да носи сам.
Репортер: Ама няма никой да му търси тази отговорност.
Борис Велчев: Не бързайте! Това, което сме възложили да бъде направено, е да се изземат записите, да се свали, доколкото е възможно, цялата стенограма на разговорите, да се установи лицето, което е направило записа, да се види дали няма други записи. Въз основа на цялата информация ще се правят изводи. Сега…
Репортер: А категорично ли е, че тези записи … съдебно производство не са СРС?
Борис Велчев: Не са категорично. Специални разузнавателни средства не са били прилагани. Очевидно става дума за някакъв частен запис.
Репортер: Тази атака срещу колегите Ви от градската прокуратура, ще се проверява ли тази линия, че някой…
Борис Велчев: Не. И ще Ви кажа защо, веднага казвам защо. Защото е много удобно някъде да се появиш в медиите и да хвърлиш подозрение или да наклеветиш един човек, а много по-трудно да седнеш да го напишеш това, да го внесеш в прокуратурата и ако то не се окаже вярно, да търпиш наказателна отговорност за набедяване. В този смисъл, ако някой има нещо да казва за прокурори, които са взели, поискали и там, каквото и да е с подкуп, да дойде да го напише и да поеме отговорност за думите си.
Репортер: А фактът, че обвиненията се появиха малко след записа, някак си излиза като че ли акция…
Борис Велчев: Вижте, обвиненията изобщо не са се появили на празно място. Призовките за тяхното повдигане бяха изпратени няколко дена преди да се появят тези записи. Сега от тук нататък таймингът на отделните събития се прави от друг режисьор. Не ме питайте мен.
Репортер: Има ли начин да се разбере все пак от кой е направен този запис?
Борис Велчев: Сигурно има начин, сигурно има начин.
Репортер: Ами, Вие нямате много голям успех в работата по такива записи.
Борис Велчев: Добре, нямаме особен успех наистина. Съгласен съм с вашата констатация. В този случай аз се надявам самият г-н Павлов да се сети кой може да запише подобен разговор с него. Нека да видим въобще за какво става дума. Нека да видим пълния текст. Пак казвам, да видим дали има други записи и тогава ще мислим. Има много притеснителни неща. Ами, например фактът, че може да се… пак казвам, с цялата условност на това дали е вярно съдържанието – че може да се, така, заплаши един човек, че ако той няма определено поведение, първата страница на национален ежедневник може да го определи като символ на корупцията. Пак да кажа, много ми се иска, нали, медиите да бъдат внимателно използвани. Както ние внимателно използваме своите права, подобна вежливост е логично да очакваме и от медиите.
Водещ: В избори ли е прокуратурата половин година преди края на мандата на Борис Велчев? Чуйте!
Борис Велчев: Не, в избори, разбира се, не сме. Вие знаете, че изборът на нов главен прокурор, ако въобще законът за съдебната власт влезе в сила във вида, в който е приет, тъй като всички разбираме, че има известно колебание от страна на държавния глава, потенциалните изборни процедури ще започнат по-късно. Моето лично очакване е те да започнат след избора на новия Висш съдебен съвет. По всяка вероятност някъде ноември.
Репортер: Добре. Ама това, че изобщо се започна този дебат, не подсказва ли, че фигурата на главния прокурор е явно нещо повече, освен това да…
Борис Велчев: Точно това подсказва. Вие знаете, в България винаги е имало, не просто в последните седем години, винаги е имало едно хипертрофирало разбиране за прокуратурата, като цяло и второ, за ролята на главния прокурор в нея. Всички са убедени, че главният прокурор решава всички дела в прокуратурата, че нищо не се случва без него, което разбира се, е неточно. Всички са убедени, че когато има някакъв национален скандал, той трябва да бъде отправен на вниманието лично на главния прокурор, който да го разследва. Впрочем, никой не вярва истински в това, но такова е клишето и то се повтаря ежедневно. Очевидно ролята на главния прокурор в България наистина е много важна.
Водещ: А това, че бързат да Ви изберат наследник, не означава ли, че нещо са загубили доверие във Вас?
Борис Велчев: Е, не зная кой би могъл да загуби доверие. Нали, че е доверие, трябва да се мъча да заслужавам. Но нека да Ви кажа моето лично мнение по този въпрос. Аз смятам, че това е едно добро решение. Колкото повече предвидимост има в прокуратурата, колкото по-малко колебания има кой ще бъде следващият главен прокурор, колкото по-бързо се успокоят колегите, тъй като в една еднолично управлявана, поне на хартия, институция ролята на началника е много важна. А толкова по-добре и работата ще върви.
Репортер: Въпросът е, че тази предвидимост, не е професионално, защото се спрягат всякакви хора от всякакви…
Борис Велчев: Аз не говоря за спрягането на имена. Аз говоря за това да има избор. И когато има избор на главен прокурор, стане ясно кой е, имаме два-три-четири месеца, в което съвместно бихме могли да планираме определени неща със стратегически характер, които надхвърлят последните месеци на моя мандат, това би било от полза на работата. Това исках да кажа.
Репортер: Външен човек за системата, съдия – какъв да бъде следващият?
Борис Велчев: Е, това е… изборът на следващия главен прокурор ще зависи от мен в същата степен, в която моят избор зависеше от г-н Филчев, т. е. в никаква степен. Ако питате за личното ми мнение, аз продължавам да смятам – той трябва да бъде прокурор. Това ще бъде признание за това, че има някаква нормалност в прокуратурата и че никой не се налага да я спасява.
Водещ: Главният прокурор Борис Велчев пред Силвия Великова.