БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.02.2012
Водещ: Вашингтон – станция на метрото. Студена януарска сутрин през 2007 година. Мъжът с цигулка и изсвири шест пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2000 души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите три минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди. След това побърза, за да не закъснее. Четири минути по-късно музикантът получава първия си долар. Жена хвърля монета в шапката и продължава да върви без да спира. Шест минути по-късно млад мъж се обляга на стената, за да послуша. После поглежда часовника си и хуква нанякъде. 10 минути по-късно три годишно дете спира, но майка му започва да го дърпа. Детето отново спира, за да погледне към цигуларя, но майката отново го дърпа. 45 минути по-късно – музикантът продължава да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. За един час той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза, никой не го аплодира, нямаше признание за него. Това е един уникален експеримент, който прави „Вашингтон пост” заедно със световно известния цигулар Джошуа Бел. Два дни преди това свирил в концертна зала с разпродадени билети със средна цена 100 долара. Един от изводите след експеримента – ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти на света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога с един от най-скъпите инструменти, струващ 3 и половина милиона долара, то за какво друго бихме имали време. Историята не е непозната. Публикувана е в „Капитал”. Имам спомен, че и аз съм я разказвала, не това обаче е важното. Интересно е, че тази история е споделя 86 хиляди 525 пъти и едно от споделянията е именно на Филип Харманджиев. Историята стана известна. Той я припомни тази седмица във facebook.com. Което ме накара да се замисля, ами ако нямаме време да разлистваме многото вестници, които има на пазара с хилядите рейтингови новини, за да стигнем до истинските, какво ще направим? Защо Ви припомних тази история ли? Защото вчера беше създаден Български медиен съюз, но отговорите бяха по-малко от въпросите. Интересно беше да бъдат видени на едно място издатели като Валери Запрянов и Димитър Друмев от една страна, редом до тях Дилян Пеевски и Мартин Радославов, който освен с другите си издания, е свързан и с „Уикенд”. Рекламистът Красимир Гергов, който пък не се слави с особено ласкави отзиви за част от издателите. Стана ясно и че се пише нов Етичен кодекс. Тодор Батков коментира, че дори на мач не се е радвал на такъв репортерски интерес. Чуйте и оценката на Тошо Тошев преди самото учредяване.
Тошо Тошев: Събитието, което видимо е развълнувало прогресивната обществена среда. Докато трае нашето заседание, ще помоля репортерите да ни оставят на спокойствие. След като приключим, ще имате възможност да зададете всички въпроси на ръководството на новия съюз. А сега Ви моля да оставите шефовете и представителите на тези структури, издателства, които ще правят новия съюз. Това се отнася и за репортерката на…
Водещ: Само да уточня, че „България днес” и репортерката, която именно беше помолена да напусне, е издание на Делян Пеевски. И така. За председател на новия съюз на издателите малко по-късно бе избран Валери Запрянов. Ето и на кого ще разчита той.
Валери Запрянов: Колеги, учудвам се от този голям интерес. Никога не ми се е налагало да говоря срещу толкова много колеги, които ме гледат в укор с фотоапарати и камери. Пред Вас е новото ръководство на Българския медиен съюз. До мен седи Светлана Шаренкова, Мартин Радославов, Тошо Батков и Димитър Друмев. Знаете кой какъв издател е, с едно уточнение, че Мартин Радославов, прощавай, ще ти купя наистина риза, представлява изданието „Географ”. Съюзът сега има 35 членове и са поканени няколко асоциирани членове. Колективни членове, но трябва да се проведат общи събрания и на следващото общо събрание съюзът да приеме желаещите да членуват в него. За членове на Управителния съвет бяха избрани Тошо Тошев, Делян Пеевски, /…/, Васил Захариев, Красимир Узунов, Бистра Георгиева, Гриша Камбуров и Иван /…/. Беше избран и контролен съвет в състав Красимир Гергов – председател, членове – Милена Дяконова, Гергана Данова, /…/ и Николай Малинов – издателя на „Дума”. Залата е наета от нас – инициаторите и кафето е платено от нас.
Водещ: В същото време в Европа BBC предупреди, че съкращаването в разходите на новинарския канал на BBC не трябва да доведе до влошаване на качеството. Може да се наложи новинарският канал на BBC да се откаже от втория си водещ, освен при представянето на извънредни новини от голямо значение. В същото време BBC Trust изрази мнение, че вътрешните промени в BBC са едновременно предизвикателство и възможност за начина, по който медията отразява международни новини. Едно от заключенията на ръководството, е че BBC трябва да свърши по-добре работа по отношение на рекламирането на парламентарния канал. Евро комисар Нели Круз започна сразяваща вербална атака срещу медийните закони в Унгария, заклеймявайки ги като дълбоко тревожни. Комисар Круз за цифровия дневен ред каза, че… Описа законите като прекалено рестриктивни и принуждаващи пресата към авто цензура. Сигурно си спомняте – повечето европейски експерти не спират да припомнят, че всъщност свободата на словото в Европа зависи от оцеляването на вестниците. Специалисти, новинари и ръководни кадри от няколко водещи световни медии, представители на академичните среди, медийни правни експерти и представители на организацията за свободата на печата – последната седмица проучваха бъдещето на професионалната журналистика в цифрова среда по време на конференция на ЮНЕСКО. Съветът на медиите след „Wikileaks” и „News of the World”се организира от международната неправителствена организация „Комитет за свободата на пресата” в сътрудничество с ЮНЕСКО. Тема от седмицата продължи да бъде разбира се и ACTA заради леко объркващия край. Какво казаха медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното ще чуем днес. Ще чуем и нещо повече за Гърция, защото темата бе доста подценена в медиите и се заключаваше по-скоро в хроника на подпаленото, отколкото в анализи и прогнози. Оценката не е моя, но ще я чуете малко по-късно. И на блогърите и медиите не се разминаха в оценката си за темите от седмицата. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Никола Попов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така – вчера бе основан Български медиен съюз. Ето как стана това.
: В момента се подготвя етичен кодекс, който да формулира рамката за членство и за поведение на изданията, които членуват в него. Някъде до 1 месец участниците на днешното събрание ще подпишат етичния кодекс и ще се задължат да го спазват. Не може да има много етични кодекси като не могат да се различават един от друг, защото принципите са ясни. Знае се какво означава морал, почтена журналистика, източници. Съюзът ще има свой етичен кодекс, който едва ли ще се различава коренно от етичния кодекс, който сме подписали. Но ще има – той ще бъде по-широк, защото тук ще членуват и Асоциацията на рекламните агенции, ще членуват разпространителите – те също трябва да имат свой етичен кодекс. Ще членува АБРО. Членуват всички, колеги забравих да Ви кажа, официално членове за българските медии в чужбина. Мисля да дам думата на Светлана Шаренкова. Тя говори по-добре от мен и ще обясни нещата.
Светлана Шаренкова: Като един от учредителите на Съюза на издателите в България на 16 ноември напуснах заедно с колегите си този съюз, който бяхме учредили преди 10 години и в момента в Съюза на издателите на България не членува нито един от учредителите. Единствено „24 часа” и „Труд” като издатели, но тогава, когато основавахме Съюза на издателите, Любо Павлов изобщо не е предполагал, че може да бъде издател на тези медии. Имахме намерение и в Съюза на издателите да тръгнем към едно обединяване на съюзите и разширяване на нашия издателски съюз, но това не се случи заради много голямата упоритост, с която Павлов реши, че трябва да оглави Издателския съюз. Поради тази причина ние напуснахме и сега създаваме Български медиен съюз. Надяваме се, че всички грешки, които сме имали, когато бяхме участници в другия съюз, ще ги избегнем.
:А сега давам думата на Димитър Друмев.
Димитър Друмев:Идеята на новия съюз е да обединява всички медии, защото много от проблемите са еднакви или сходни, въпреки че информацията е на различен носител. В новия съюз ще членуват и са поканени и интернет медиите, които стават все по-важни и чиято проблематика е сходна, но не е идентична с тази на печатните медии и на телевизиите например. Също така и компаниите за реклама, но те са също медия. Те също като разновидност на печатната медия също са поканени и някои от тези компании ще се включат. Едно от положителните развития е че учредителите на новия съюз се обединяваме около идеята да се създаде, най-вероятно в отделна организация, Одит бюро по тиражите, което въпреки че може би ще се казва „Одит бюро по тиражите”, тези организации съществуват във всички по-развити държави и те обикновено одитират читаемостта и посещаемостта, или гледаемостта на друг тип медии също, и това е една от пречките за развитието на българския медиен пазар – липсата на прозрачност. А това е една от целите на новия съюз. Така че надявам се да има скоро време и новини по този въпрос.
Водещ:И не само тиражи, а и продажби, колега, защото машината може да произведе много, особено когато е твоя. Въпросът е колко продаваш. Знаете, че напоследък най-тиражните издания са така наречените жълти издания.
Водещ:/…/ на собственик и управител на /…/ дружество, което създава списанията „Географ” и /…/ „Уикенд”, „Всеки ден” и други издания в тази група на този етап не са членове на съюза. Евентуално могат д абъдат присъединени при обсъждането на етичния кодекс. Казвам това пояснение, защото то е важно.
Делян Пеевски:Знаете, че в света, освен жълти издания, има и розови издания. Ако трябва да обяснявам цветово – където се казват същите любопитни неща, само дето не са измислени. Това е едно от условията – да няма измислена информация. Светлана Шаренкова беше човекът, който отговаряше при нас като зам.председател от предишния съюз – Съюза на издателите в България, за провеждане на „Черноризец храбър”. Разбира се цялото председателство се занимавахме с този конкурс и ако си спомняте, тази година тези колеги и издателства, които останаха в съюза, бойкотираха „Черноризец храбър”. Според мен те нямат никакво право да ползват тази марка. Морално право.
Аз не искам да прекъсвам, Господин Пеевски, но Господин Пеевски е председател на Съюза на вестникарите и разпространителите и в това качество беше поканен и беше избран съответно за член на управителния съвет.
Водещ: Освен това учредителите дадоха отговор и на въпроса защо се учредява Българският медиен съюз. В началото думата взе Тодор Батков.
Тодор Батков: Истината е, че нашият сектор – на медиите, независимо какви, е в тежка криза. Че в един момент съществуваха два издателски съюза на печатните издания. Все повече доминираща роля на пазара на печатните издания заемат жълтите издания. Факт е, че има сериозна криза в рекламния бизнес. Има тенденция на все по-голямо увеличение на относителни дял на рекламата в електронни медии за сметка на рекламата в печатни медии и т.н. Факт е – в тиражите и в продажбите цари пълна мъгла. Факт е, че когато ние медиите сме разединени, потънали в спорове или оттеглили се като нас в знак на протест от някого, няма това образование, това обединение, което да партнира на държавата по редица важни въпроси. Въпроси на законодателната власт, въпроси на изпълнителната власт. Пък вземете дори и ситуацията, която стана с ACTA. Виждате по какъв начин беше посрещната и виждате каква е реакцията на правителството. А ние медиите, които по дефиниция трябва да защитаваме свободата на словото, да гарантираме свободата на словото и да се борим срещу посегателства в какъвто смисъл отделни текстове на ACTA се явяват посегателства, ние мълчахме. Т.е. сайтовете и интернет, и улицата в добрия смисъл подтикнаха държавата да вземе това решение. Никой не реагира адекватно от страна на медиите, а най-малкото някакъв медиен съюз просто защото няма такъв. Или ако има – те да маргинални или спорят помежду си, или доминиращите издатели си решават бизнес спорове помежду си, клеветят се и т.н. Това не може да продължава. Ние сме демократична европейска държава в 2012 година, 21-Ви век. Няма аналог в Европа, сравнен с това, което е в момента в България – разединени издатели на печатни медии, почти никакво обединение на електронни медии. Нали така?
: Само на книга.
Тодор Батков: Да. Само на книга. Няма одит на тиражите. /…/
Журналист: Когато дадохте примера с ACTA – много колеги журналисти се изказахме за ACTA. Как си представяте официализиране от името на съюзна позиция на …?
Тодор Батков: Така, както сме бранили нашите права до сега и в другия съюз, така новият съюз ще брани правата на гилдията.
Журналист: А ще има ли етични комисии?
Тодор Батков: Естествено.
Журналист: А алтернативни?
Тодор Батков: В момента се пише етичният кодекс. Не мога да Ви отговоря.
: По същия начин стои въпросът и със защитата и грижата за подобаващо обществено отношение към журналистическия труд. Аз не съм журналист – аз съм издател. Вложил съм пари, нищо не печеля от това, че съм издател, но аз милея за журналистите, най-малкото защото аз съм син на журналист.
Водещ: Сега казвам добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Здравейте.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Всъщност два дни преди това събитие, което Вие чухте как се случи и защо се случи, Вие написахте, че истинската журналистика е на път да изчезне като динозаврите. Смисъл, че тя изчезва като динозаврите без да си дава сметка за това. До колко този нов съюз би могъл да и помогне?
Светослав Терзиев: Ами аз се безпокоя, че единственото вярно от всичко, което чухме към момента и имаше отношение към същинския проблем е, че журналистиката наистина е в криза. Но тази криза по никакъв начин не се решава чрез подобни издателски обединения, защото последната грижа на тези обединения е журналистиката. Техният проблем всъщност са собствените им /…/ и за това си размножават. В този целия дебат журналистите ги няма. Ако Ви прави впечатление, вече имаме два издателски съюза, но нито един журналистически синдикат. Защото Съюзът на българските журналисти дори по устав не се определя като синдикат, а се определя като творчески съюз. Както искайте го разбирайте. Но няма кой да защитава правата на журналистите и докато издателите се наговарят помежду си да си делят пазара, който все по-тесен става и за това и толкова много се карат, журналистите просто ги продават на пазара като овце, купуват се редакции. С тях се купуват и журналистите. Не им се дава никаква възможност да изкажат собствената си позиция и собственото си мнение, защото просто ги уволняват.
Водещ: По какво се различава българският от европейския модел? Вие го припомнихте миналата седмица. Смисъл припомнихте съответни издания и неблагополучия с тях.
Светослав Терзиев: Аз говоря иначе в своята публикация за общата криза на журналистиката, която не произтича от наши специфични проблеми, а тя произтича от цялостната трансформация на медийното пространство, за което медиите не бяха готови. Става дума за това, че журналистиката, преминавайки в интернет пространството, губи приходи. Защото в интернет тя все повече се превръща в безплатна или много ниско платена журналистика, тъй като журналистите, противно на широко разпространеното мнение и това е една масова заблуда не само в България, но въобще по света, не продават информация. На информационният пазар те не могат да продават информация. Защото не я притежават – тя няма и цена. Те обаче продават медийни продукти, които стават и медийни услуги, все по-евтини в сферата на интернет. И най-важното – те могат много лесно да се копират тези продукти. И по тази причина след като няма и защита на авторското право на журналистиката, за разлика от авторското право в художественото творчество, естествено журналистите и в случая медиите са нерентабилни. Те не могат да спечелят, не могат да се самоиздържат. И по тази причина фалират, както големи, така и малки медии. Въобще това е един процес, който засяга цялата медийна среда. И бъдещето е много неясно, защото не е намерен механизъм за самофинансиране на медиите. А след като те не се самофинансират, те губят опората си в обществото и престават да му служат.
Водещ: Всъщност вчера възникна и поредната схизма по отношение на етичния кодекс. Кой според Вас трябва да пише етичен кодекс и какво ще се случи с два етични кодекса? Макар че бяха направени, разбира се, уговорките, че няма как да се различават особено един от друг.
Светослав Терзиев: Това е едно безполезно упражнение, което е плод на амбициите на отделни издатели, за да изглеждат и те оригинални. Аз не виждам какво оригинално могат да напишат. Дори съществуващият етичен кодекс в България, по който и аз съм се трудил, не е някакво откритие, нещо оригинално. Той е базиран върху етичния кодекс на BBC. В този смисъл нещо кой знае какво няма да открият. А пък съчетаването на етичен кодекс на журналистиката с етичен кодекс на рекламодателите не е нищо друго освен признание на водещата роля на PR. Т.е. на платената имитация на журналистика, което и всъщност е една платена пропаганда и агитация. И в крайна сметка ще се подменят някои основни принципи с подобия, което ще бъде доста позорно, защото ще видим какъв нов кодекс ще напишат. И мисля, че това ще принесе само за разединяване на журналистиката, а не за съединяването и.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Ахилеас Лилов, добър ден.
Ахилеас Лилов: Здравейте.
Водещ:Всъщност ние искахме да си говорим като за начало за една малко по-подценена тема – какво се случва в Гърция, но петък следобед малко попромени нещата. Какво прави журналистите свободни? Нека да започнем от там.
Ахилеас Лилов: Ами какво ги прави свободни? Трябва да имат пари. Без пари нито журналистите, нито учителите, нито инженерите – никой не може да бъде свободен в днешно време. За съжаление, както каза Господин Терзиев, бизнесът в журналистиката – вече почти няма бизнес, както се казва. Журналистът се занимава с какво ли не, за да се изхранва, да изкарват насъщни – дето се казва. Така че за свободата първо, както се казва „Санчо, първо трябват парички.” Поне това е моето скромно мнение. Другото разбира се е една силна само организация, която в България липсва. Има много съюзи. Създадоха се още в началото на демокрацията. Имаше и стари от СБЖ-то, после „Подкрепа”, КНСБ и какво ли още не, но в крайна сметка в България няма една организация читава, която да каже, да тропне по масата и да се чуе нейният глас. Непрекъснато се появяват някакви декларации и някакви съюзи като този, който се появи, етични кодекси, но в крайна сметка не съм чул някой журналист да е бил уволнен, някой съюз или синдикална организация да се е появила и този журналист да е бил възстановен. Аз поне не се сещам за такова нещо.
Водещ:Е, има и някои изключения, но те са когато е имало прекалено груба политическа намеса. Историята помни тези случаи, но е безсмислено да се връщаме към тях. Господин Терзиев, кои са въпросите, които бихте искали да зададете по отношение на амбициите за написването на нов етичен кодекс?
Светослав Терзиев: Бих ги запитал дали ще включат една клауза, която не успяхме да включим в съществуващия в момента кодекс – например клаузата на съвестта. Тя е много важна, защото какво означава? Това означава, че не може издателят да упражнява насилие върху съвестта на журналиста и в случаите, когато една медия се продава или сменя ориентацията си, това е форма на насилие върху съвестта на журналиста. Той има право да напусне, както и сега му дават такова право, но това право е съчетано със задължението на издателя да го компенсира, защото принудително журналистът трябва да напусне медията, за да запази своята съвест. И тогава той трябва да получи обезщетение. Такава клауза съществува например във Франция. Т.е. ако искат да бъдат по-оригинални, да направят нещо повече – нека да включат такава клауза и тогава ще разберем какви са истинските намерения на издателите и дали са толкова загрижени за журналистите, както чухме от Господин Тодор Батков. Или са загрижени повече за управление на съвестта на журналистите.
Водещ:Истината е, че написването на новия етичен кодекс е възложено на Господин Димитър Друмев, който обеща другата седмица да гостува, за да поговорим малко по-подробно по този въпрос. Но като че ли ние имаме още въпроси, които да зададем. Останете с нас. Ще продължим след малко. Заедно с написването на нов етичен кодекс от вчера вече има и още промени. Те са свързани с разпространението. Чуйте ги от Тошо Тошев.
Тошо Тошев: Съюза на вестникарите и разпространителите се саморазпуска от днес. Направихме заедно и с тях този нов съюз.
Водещ:Всъщност достъпът до пазара е най-важният.
Тошо Тошев: Съюзът на издателите в България, в който до скоро много от нас членуваха, по същество не съществува. Съдът не признава и избора на негов председател.
Водещ:Отказва да го впише.
Тошо Тошев: Да. Там формално мен ме слагат за председател. Аз отдавна си дадох оставката,
Водещ:Кое ще направи словото ни по-свободно според Вас?
Тошо Тошев: Другите журналисти.
Водещ:Къде са те?
Тошо Тошев: В медиите.
:Какво означава редакционна политика?
Водещ:Шефът каза да не пишем за този – в превод.
:Аз мога да Ви кажа, че в моето издание няма такова нещо. Може би два или три пъти седмично аз звъня и се интересувам какво е челото, но от съдържанието никога. И с интерес го гледам преди полунощ, когато излиза в сайта. Не се меся, но какво означава редакционна политика? Това противоречи на етичен кодекс според мен.
Водещ:Така е. Аз за това Ви задавам този въпрос.
:Покойният ми баща в онези тежки години се стремеше, доколкото е възможно, да избягва такава редакционна политика. Те тогава си бяха регламентирани в член 1, нали така?
Водещ:Задното място по степен на свободата на словото какво Ви говори?
:Това е тревожно.
Водещ:Тревожно е, да.
:Тревожно е. Очевидно има цензура. Очевидно има редакционни политики, за които Вие споменахте. Очевидно има и – то е донякъде авто цензура, донякъде може би пряко влияние на най-високо ниво какво да се пише и как да се пише, което е тревожно. Това, което се случи с Мърдок в Англия, също е тревожно и това е недопустимо. Не може да бъде при нас.
Водещ:Смятате ли, че този съюз ще прекрати възхода на жълтите медии?
:Надявам се. Пазарът е свободно състезание, свободна конкуренция. Но надявам се поне, със създаването на съюза, да се възцарят някакви принципи на етичност между нас, уважение към истината и т.н. Това, което принципно отличава жълтите медии от сериозните медии.
Водещ:Всъщност при написването на предишния етичен кодекс участваха доста колеги журналисти. Сега как смятате да…?
:Сигурно по същия начин.
Водещ:Да конструирате…
:Сигурно ще бъде по същия начин.
Водещ:И така. Господин Терзиев, как според Вас можем да си обясним задното ни място по степен на свобода на словото? Ето, издателите нямат обяснения.
Светослав Терзиев:Ами би трябвало издателите да имат обяснение, защото те до голяма степен определят до колко медията ще има свободата да каже едно или друго, защото в момента обществото е позагубило тази възможност да влияе върху медиите, тъй като медиите не се финансират от обществото и съответно то няма и как да претендира какво да потребява от тях. Потребява, каквото му дадат. Тези, които решават, са всъщност издателите, които финансират медиите, защото медиите в България в момента, говоря за сериозните медии, за всекидневниците, от национално значение, не се самофинансират. Те не могат да се самоиздържат. И съответно някой трябва от друга дейност да отделя пари, за да ги финансира. След като той ги финансира, той може да определя и тяхната редакционна политика в зависимост от своите разбирания до колко свободата на медиите е полезна или не. Тъй че тези сдружения на издателите са още един показател всъщност какво е мястото на паричните фактори в нашата медийна среда. Не случайно, аз Ви казах, няма журналистически синдикат. Защото тяхната дума, на журналистите, не е толкова съществена, макар че се говори, че журналистите имат някаква роля и че щели да си пишат сами статиите и т.н. Това е просто едно хубаво пожелание, но няма как да се случи. Ако издателите наистина много се интересуваха от мнението на журналистите, нямаше да гледат така враждебно на всеки опит за тяхната само организация. Защото много добре знаем, че тези, които са новите учредители на сегашния втори медиен издателски съюз, има и такива, които дори гледаха зле на членството на своите колеги в безобидния Съюз на журналистите.
Водещ: Между другото може би по-различно ще се погледне на този въпрос, когато,дай Боже, се осъществи готвеното посещение на представители на „Репортери без граници”, защото тогава ще могат да бъдат задавани пряко въпроси към тях защо България е на това място. Нека сега да чуем обаче от Ахилеас Лилов как в Гърция се чувстват свободни журналистите, как си взаимодействат? Нека да излезем от репликата на Светлъо Терзиев – как си взаимодействат с хората? Едва ли само като пазарна мерна единица.
Ахилеас Лилов: По принцип в Гърция журналистиката има големи традиции, известни вестници от десетилетия излизат, които обаче вече започнаха и да фалират. Ето, един от най-големите вестници /…/ – символично в превод „Свободен печат” фалира. Което ще рече, че дори за свободните, известни, силни медии в Гърция вече е много трудно да преживяват, което се разпростира и върху самите журналисти. Разбира се свободата на словото в Гърция винаги е била доста ценена и винаги самите журналисти са се борили много активно и много успешно, за да защитават тази своя свобода.
Водещ:Какво я гарантира обаче тази свобода?
Ахилеас Лилов:Силната обществена подкрепа. Гръцкото общество, мога да кажа спокойно, че в Гърция има гражданско общество, винаги е подкрепяло справедливите протести, не само на журналистите, но и на да речем други отрасли или слоеве от населението. И винаги, когато да речем някой журналист или група от журналисти са поставяли някой наболял техен личен или професионален проблем, те винаги да намирали отклик сред хората, което неминуемо след това стига и до политическата класа и са се взимали някакви адекватни решения. Това мисля, че значи – гръцкото гражданско общество е един вид гарант за независимата журналистика в Гърция.
Водещ:Макар че ние би трябвало да сме скачени, като скачени съдове, медиите и гражданското общество, и до някъде липса на гражданско общество трябва да поемем като своя лична вина, като че ли.
Ахилеас Лилов:Не знам. Мен наистина ме радват тези млади хора, които виждам напоследък да излизат по улиците. Никой не ги организира. Някакви сайтове, както чух преди малко.
Водещ:Facebook.com е главната организация.
Ахилеас Лилов:Да, но се появява. Ето това е гражданско общество, може би.
Водещ:Господин Терзиев, дали ще ни подкрепят тези млади хора, ако ние се опитаме да защитим свободата на словото?
Светослав Терзиев: Ами тези млади хора живеят общо взето в друг медиен свят. Така да се каже само организиран и…
Водещ:А защо ние не сме част от този медиен свят?
Светослав Терзиев: Защото техните потребности са други вече. Не са вече тези, които традиционно са съществували. Средата е променена. Те имат възможност в много по-голяма степен и протестите им са такива – с пряка комуникация. А когато има пряка комуникация, няма нужда от посредник, т.е. от медии. И бедата е друга. Разбира се аз не искам да преиначавам нещата. Бедата е, че равнището на потребности вече е променено – може би не е това, което е било по-рано. В момента, колкото и да е странно, имаме едно не толкова образовано поколение, което търси повече развлечението, отколкото отговори на сериозните въпроси. И за него тази медийна среда е по-скоро една развлекателна среда. Т.е. променени са функциите, променено е предназначението. Разбира се това не означава, че младите хора не се информират и не разбират какво се случва в обществото. Не бива да ги упрекваме. На тях по начало им е присъщо влечение повече към забавления, към увеселения.
Водещ: За съжаление обаче няма да можем да си внесем гражданско общество в Гърция. Дори и тя да фалира.
Светослав Терзиев: Аз бях преди няколко години на конгрес на журналистите от северна Гърция и ми направи впечатление колко сериозно се отнасят към своите проблеми. Те имат същите впрочем проблеми, както о в България.
Водещ:И те в момента имат малко по-големи.
Светослав Терзиев:При тях в някаква степен даже се задълбочиха, защото наистина издръжката на медиите е един голям въпрос. Доколкото обществото потребява тази продукция, но не я заплаща, получава я безплатно, скъса нишката между обществото и медиите. Т.е. медиите нямат опора в обществото и съответно те престават да носят отговорност към него, защото друг има плаща. Знаете, който плаща, той поръчва музиката. И когато се получава една такава тенденция, нещата се обръщат тотално и в поколенчески аспект. Аз имам и наблюдения в средите на студентите, които се готвят за работа в медиите. Съотношението в момента е две към едно на подготвящи за PR спрямо подготвящи се за журналисти, защото въобще интересът към журналистиката е катастрофално намалял. Предпочитат да бъдат платени, така да се каже обществени коафъори, разкрасяващи образа на една или друга институция, на фирми, на партии.
Водещ:Едва ли обаче трябва да напомняме, че в повечето европейски конституции правото да бъдат информирани хората е именно защитено в тези конституции. Това едва ли е случайно. Благодаря на Светослав Терзиев от вестник „Сега”. След малко ще чуете една своеобразна класация на новините от седмицата от двама интересни събеседници – Иглика Трифонова и Алек Попов. Заради леко объркващия край през тази седмица ACTA продължи да бъде едно от водещите събития на седмицата. Какво казахме медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното, ще чуем сега.
Иглика Трифонова:Опитах се да прозра какво точно значи ACTA, защото мен ме касае директно. Ние, които правим кино, в последните години сме теглили абсолютно безвъзмездно. Това се случи и в Европа, въпреки че там вече се слага ред на това нещо. Тук, у нас, кино показът направо е разбит, защото като качат филма ти, всеки предпочита да си го гледа вкъщи. Харесваха ми физиономиите на младите хора, които излязоха да се противопоставят на ACTA. Явно това далеч не е съвършенѝ документ. Доколкото аз успях да си дам сметка, той защитава повече правата на разпространителите, което е една тенденция в света, за жалост – а не на хората, които правят изкуство. И това има някакъв предел, защото едни неща не могат да бъдат дистрибутирани, предлагани без край, ако самите те не се създават. Има страшна агресия в начина, по който говорят тези хора за правото си да теглят безплатно изкуство. Това не може да с бъде вярно. Толкова далеч сме отишли в тези бурни години, в които киното започна да се случва през компютъра и всеки да може да си го тегли. Оставям на страна ниското качество, на което често се качва. Стръвта, с която бързат да го качат, което приличаѝ на някаква истерия и кражба много повече, отколкото желание този филм да се види в истинските му качества като картина и като звук. Но вече се е случило едно раздразнение към творците, че имат претенция да им бъде заплащано за труда им. И не знам кога се случи, но това не е красиво нещо., Това е някакъв естетически проблем и то няма да завърши добре. Притесних се вчера, когато Трайчо Трайков, министърът, който пое вината някак си, според мен малко артистично, че „да съм прочел по-добре” каза той, „оттегляме подписа си върху ACTA”. И върху обяснението му защо го правят имаше едно изречение, в което той каза „не може авторските права на някого да са по-важни от правата и свободите.” Това ме ужаси, защото авторските права на някого са част от същите тези права и свободи, за които става дума.
Водещ:Кой от всички, към които медиите се обърнаха, за да търсят различна гледна точка, беше чел ACTA според Вас?
Иглика Трифонова:Със сигурност един мой колега, който е написал в интернет един текст днес – Людмил Тодоров, защото той скоро има премиера и взе решението сам да разпространява филма си. Със сигурност той беше прочел ACTA.
Водещ:Да, но „Паламуда” го няма като торент качен.
Иглика Трифонова:Няма го и слава Богу. Това му дава някакъв шанс да опита и да видим какво ще се случи, ако един човек дръзне сам. Това е много приятен прецедент.
Водещ:А ако трябва да направите филм? Жанрът какъв ще бъде?
Иглика Трифонова:Жанрът – поетично комедиен жанр.
Алек Попов: Това са неща, с които е по-добре да не се спекулира. Най-добре е човек обективно и спокойно да разглежда. Това, което следя с интерес се случва в Гърция, защото това е близка страна и протестите са интересни.
Водещ:А какво се случва там?
Алек Попов:Всички знаем общо взето или по-скоро никой не знае.
Водещ:Ами ACTA започна като драма и май завършва като комедия. По оценката на Иглика Трифонова и Алек Попов. Обаче Алек Попов каза нещо много по-важно. Никой не знае какво се случва в Гърция. Какво се случва в Гърция, Ахилеас?
Ахилеас Лилов: Ами, ако очаквате аз да Ви кажа отговора, който ще остави всички с отворена уста, няма да е точно така. Според мен всичките оценки, анализи и коментари, които се правят за Гърция, са верни. Смисъл, че всеки един от тези коментари и оценки съдържа нещо ценно.
Водещ: Къде се къса обаче нишката? Гърция ни е съсед. Би трябвало това да е много важна тема, а се оказва не рейтингова.
Ахилеас Лилов:Ами аз виждам просто, че новините, които идват от Гърция, идват от международните агенции, чрез кореспондентите, които имат някои медии в Гърция. Видях и няколко филма, направени напоследък, излъчени по телевизията. Но не знам дали може да се усети точно духа и това, което се случва в Гърция с тези няколко реда или с тези няколко минути, които се дават по телевизията. Това, което ми прави впечатление, дори зад сухата статистика, която всеки ден тече по интернет, това са коментарите на българите, на нашите българи. 99% от тях са толкова негативно, злостно настроени към съседния гръцки народ, че направо не мога да разбера това нещо. В Гърция отиват стотици хиляди българи всяко лято да почиват. Стотици хиляди българи там работят, изваждат си насъщния, къде по-добре или къде по-лошо. Не мога да разбера защо така голяма част от хората, които коментират или възприемат новините от там, ги възприемат толкова отрицателно. Мисля си, че за това има, не казвам вина, отговорност и самият премиер. Неговата тайна и вечна рецепта, когато им станат заплатите като българските, тогава ще се оправят гърците. Ето това, ако е стремежът те да станат най-бедната страна в ЕС и ако това е рецептата, не мисля, че ще ги спаси това нещо.
Водещ:Между другото сега се сещам, че преди доста време Бойко Борисов беше казал в Брюксел, че нас много ни интересува какво се случва в Гърция, защото сме съседи. Как да примирим двете тези?
Ахилеас Лилов: Ами как? С това, че всъщност от една страна трябва да ни интересува, от друга страна може би си казваме „нека те да видят сега какво е криза. На нас толкова зле ни беше толкова години.” Но истината е, че те може би в най-тежката криза няма да стигнат това, което ние сме били, защото Гърция измина този тежък период, който измина България от 90-те години насам през 50-те години – след тежката Втора световна война. Гражданска война имаше в Гърция. Милиони гърци 50-те и 60-те години напуснаха страната и се установиха в цял свят. После в Гърция, знаете, имаше военна хунта. Гърция също е имала много трудни периоди и това, което е постигнала в последствие, наистина е плод на много голям труд. Това, че казваме, че гърците са мързеливи или че българите са мързеливи, не трябва по никакъв начин да се…
Водещ:Тези обобщения никога не са били верни.
Ахилеас Лилов:Не са верни, но мисля, че трябва да разберем, че обикновените хора там са обикновени хора като тук, като в България. По една или по друга причина получават повече пари, по-добри доходи, но да не забравяме че гръцкият брутен вътрешен продукт в няколко пъти по-голям от българския. Някой ще каже „да, защото взимат заеми”. Със заеми или без, те произвеждат много повече, отколкото произвежда България. Това е истината.
Водещ:Но ми се ще малко повече да коментираме завръзката между медиите и гражданското общество в Гърция. Тръгнахме, докато вървеше песента, да гледаме колко струват българските вестници. Съботно неделни – те са малко по-скъпи разбира се. Българските са между 70ст и 1 лев, докато в Гърция как стоят нещата?
Ахилеас Лилов:Ами в Гърция цените на вестниците през седмицата започват от евро, евро и половина, което ще рече 2-3 лева. Съботно-неделните вестници, които са с доста дебели приложения, стигат до 3-4-5 евро. Значи правете си сметка – 10 лева струва един вестник. За това по принцип в Гърция, не казвам, че не се четат вестници, но в сравнение с това, което е в България, не е. Дори гърци като идват в България ми прави впечатление, че четат или четяха доскоро много вестници. В Гърция се информират повече по електронните медии, по радио, по телевизия, които са да кажем безплатни. Там няма кабелни оператори. Всичко се излъчва безплатно по ефира и за това не им се налага, и не купуват толкова вестници, което си има плюсове и минуси.
Водещ: Къде кризата е по-голяма по отношение на медиите? В Гърция по отношение на печатните или на електронните медии?
Ахилеас Лилов: Ами тя е повсеместна. Защото самите електронни медии, Ви казах, в Гърция няма кабелни оператори. Те не могат да разчитат на друго освен на постъпления от реклама. Кризата удари и печатните, и електронните медии. Закриват се електронни медии, както Ви казах, и един от най-големите вестници беше закрит, фалира. Намаляват се непрекъснато щатовете и самите гръцки журналисти казват, че това удря косвено,вече дори и пряко, по свободата на словото. Всеки си пази хляба. Прави съответните компромиси, които е длъжен да прави.
Водещ:Тази съботна сутрин не бяхме в компанията на семейство Григовори по БНТ, но сега можем да чуем и тяхната версия за най-важното от седмицата и разбира се коментара им
Иглика Трендафилова:Това е тема, по която според мен много хора се само цензурират.
Асен: Абе, не е комедия.
Иглика Трендафилова:И на мен не ми звучи като комедия. Може да се окаже трагедия в края на краищата.
Асен: Не е екологична, а политическа трагедия. За екологична съм почти сигурен, че няма да се окаже.
Водещ:Добре, ако трябва да определим пък жанра на ACTA, той какъв ще бъде?
Асен: Срещнахме една известна певица в едно известно заведение. Седнахме, помолихме я да седне при нас и я питахме „Какво мислиш за ACTA”? Тя каза „Кой ACTA?” Беше шега и от нейна страна. Тя знаеше за какво става дума. Там жанрът е международна конспирация, граничеща с психо тероризъм. Хора се договарят срещу много други хора да продължат да печелят едни много пари по най-лесния начин, по който са ги печелили примерно последните 70 години. Просто не сме последните 70 години и много е различен светът. Много са различни усещанията за бизнес, колкото и тъпо да звучи – за морал в бизнеса. Колко пъти можеш да пострижеш една овца?
Имаше доброволец да поеме цялата вина през седмицата.
:Според мен заслужено трябваше да си я поеме вината.
Асен: Абсолютно. Това е негова отговорност. Къорав карти не играе и т.н.
:Искам да призная – един добър акт.
Асен: Защитихме наше мнение.
:Между другото малко е смущаващо, че хората ни обвиняват, че имаме мнение и не могат да приемат, че журналист може да има мнение. Особено… Примерно за шистовия газ.
Асен: /…/ После ни погват по социалните мрежи. Що сме казали това? Що сме казали онова?
Водещ:Имате ли различни мнения?
:Гледаме да ги уеднаквяваме.
Водещ:Как става тази работа?
:Поспорваме и накрая някъде се срещаме.
Водещ:Имаше през седмицата драматични репортажи на тема „високи сметки за ток, за парно, заплахи за…”
: Там има една новина и това е поскъпването на газа с 27%. Поправи ме, ако не е толкова, на която не се реагира. След това се реагира на сметките. Ама те сметките са функция от това.
Асен: Тези, дето подскачаха тук да се спряло проучването за шистов газ, сега защо не подскачат? 27% е една трета, по дяволите.
: Едно от най-големите клишета, с които съм се сблъсквала в тази професия е, че идва някой и ти казва „хората искат да видят това.” Ама от къде този човек знае какво искат да видят хората, така и не съм разбрала до ден днешен.
Асен: И кои са хората.
: За това аз имам едно правило. Гледам, че и Асен го има същото – „добрият журналист трябва да се интересува от всичко и той трябва да е радарът, а не хората, които не са професионалисти в тази сфера.”
Водещ: Всъщност това е може би вярната рецепта – Ахилеас, за да бъдем заедно с гражданското общество.
Ахилеас Лилов: А има ли такова в България? Продължавам да се питам толкова години.
Водещ: Усмихна се ти на моята версия, че ще си внесем от Гърция, ако фалират. Между другото, шегата настрана. Докато слушахме Асен, ти каза, че всъщност единствените издания, книжни, които в Гърция са добре, са партийните.
Ахилеас Лилов: Партийните, защото партиите, както в България, получават много солидни субсидии от държавата и ги влагат в свои печатни издания. Наистина много сериозни, силни вестници са партийните издания в Гърция. Там не се среща някой вестник да каже, че е издание на еди коя си партия. Както и в България се знае, че има доста партийни вестници, но зад тях седят други собственици. Но на практика защитават позициите на една или друга сила, или фактор.
Водещ: Всъщност Светослав Терзиев в началото направи една хипотеза дали ще влезе клаузата за съвест в новия етичен кодекс. Според теб има ли смисъл в това?
Ахилеас Лилов:Ами няма смисъл според мен, защото…
Водещ:На фона на това, че има издания, за които хората говорят, да използваме този легален изказ, са партийни, а пък не са партийни.
Ахилеас Лилов:Ами, значи и другото, което говорихме, че вече ще има нов етичен кодекс. Значи те сега ще станат два етични кодекса.
Водещ:Схизма. Поредната схизма.
Ахилеас Лилов:Да. Един журналист с кой етичен кодекс трябва да се съобразява? После коя комисия него ще разглежда? На единия съюз или на другия съюз? И аджеба, както се казва, тези хора, които ще напишат този етичен кодекс и тези имена, които седят отзад – те имат ли морала да съдят, да кажем журналистите? Те могат да смятат, че имат този морал, но поне в общественото съзнание по един или друг начин са компрометирани.
Водещ:Всъщност сега въпросите са по-малко от отговорите. Предстоят много отговори да дадат тези, които създадоха вчера Българския медиен съюз. Техните нагласи пък търпеливо изчакаха да научат какви са по отношение на една бъдеща законодателна мярка. По-простичко казано – закон за печата. Това се опитаха да разберат от фондация „Медийна демокрация”, а пък ние бяхме така търпеливи да изчакаме и тях, за да обобщят резултатите. И така – според създателите на новия Български медиен съюз закон за печата не е необходим, но ето подробностите от Юлия Роне.
Юлия Роне:Това, което успях да разбера от интервютата, които направихме е, че по-голямата част от тях разчитат на една само регулация на печатните издания. Т.е. мнозинството се обяви против специален закон, който да регулира тези издания с аргумента, че в крайна сметка пазарът трябва да реши това. Също така на мен ми се стори доста интересен аргументът за самото обучение на журналистите, които трябва да бъдат обучавани в крайна сметка, не само в етичния кодекс на професията, това е ясно, но и в развитието на съвременните технологии и новата медийна среда. И в крайна сметка наистина това, което аз мога да изтъкна като обобщение на всички отговори, беше първо опиране на вече съществуващото законодателство и неговото по-ефективно прилагане и второ – разчитане на свободата на пазара и на решението на потребителите да отсеят кое е вярно, кое не, коя медия е сериозна, коя медия не е. Това беше доминиращата нагласа. Имаше разбира се различни мнения, но мнозинството от хората, които интервюирах, отговориха това.
Водещ: Ами това беше от нас в днешното издание на „Клубът на журналистите”. Разчитаме следващия път да научим малко повече подробности от Господин Димитър Друмев, който ще се занимава с написването на новия етичен кодекс. Хубав съботен следобед Ви желаем Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.
Казано честно, трудно е да не загубиш посоката. Понякога е особено изкушаващо да приемешл
