в. Банкеръ | Ивайло СТАНЧЕВ | 30.01.2016 

Това, което никога няма да чуете по телевизията или радиото, и отговорът на въпроса защо ни облъчват с фалшиви новини

"Казаха го по новините"… значи е вярно. Това обяснение отдавна върлува като бацил в общественото пространство и пречи на хората да разберат грандиозната манипулация – че медиите и особено радиата и телевизиите много често не ни информират, а по-скоро ни дезинформират. Защото у нас парите бързо ги изкушиха и ги принудиха да им служат (вижте в таблицата коя медия колко е взела). Така беше и при социализма. Но тогава от двете страни на имената на вестниците се мъдреха ордени с ликовете на Димитров и Дядо Благоев. И ето, че 25 години по-късно продължаваме да живеем в подменена или по-скоро платена реалност, която няма нищо общо със случващото се в действителност. В държавата се правят грандиозни измами, взимат се подкупи за милиони, депутати пазаруват предприятия на килограм, съдът се тресе от скандали, но националните телевизии ни занимават с катастрофи, кражби и побои. Просто някой е "поръчал" да ни бъдат спестени истинските сензации.
Да сте чули по новините сериозни критики към министъра на транспорта Ивайло Московски, на регионалното развитие Лиляна Павлова, на икономиката Божидар Лукарски, на труда и социалната политика Ивайло Калфин и на околната среда Ивелина Василева, които разполагат с милиони евро за медийна реклама на подчинените им оперативни програми? Дори скандалът с цената на винетките не успя да излезе на челно място, въпреки многолюдните протести в редица градове. Затова пък примерно здравният министър Петър Москов или колегата му Тодор Танев, които не раздават финансови "порции", са периодично на прицел. По-неприятното е, че схемата с купуването на медиен комфорт, за която се заговори публично едва през миналата седмица (при гласуването на новия Закон за обществените поръчки), продължава да действа безотказно.
Тя работи от 2007-а и до края на 2014-а чрез нея бяха раздадени около 100 млн. лв. на медиите. Само през 2015 г. тихомълком бяха "уредени" 10 926 715 лева. От тях по сметките на радиата и телевизиите вече са постъпили 7 307 007 лв., като месец декември е бил рекорден по плащания – тогава министрите са дали на четвъртата власт цели 3 833 929 лева. И предвид свитите до крайност частни реклами само може да предполагаме какво влияние е осигурила на управляващите (независимо кои) тази сума. Така че за каква обективност на поднасяната ни информация да говорим?
Всички контракти между електронните медии и властта са формулирани като "предоставяне на програмно време". Това е така, за да се влезе в хипотезата на Закона за обществените поръчки, която изключва провеждането на търгове за предоставяне на такова време. В резултат договорките стават "на четири очи" с министъра и лично той решава на кого колко пари да се дадат.
Най-облагодетелстваните медийни компании през миналата година са, забележете, "БТВ Медиа Груп" ЕАД и "Нова Броудкастинг Груп" АД. Първата е подписала с държавата договори за 1.74 млн. лв. – 1.33 млн. директно и 410 хил. лв. чрез дъщерната си фирма "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ". Над 1.2 млн. лв. от общата сума вече е платена, като само през декември са преведени 780 хил. лева. Ето и кой точно е дал въпросните пари: първия договор за 2015-а БТВ подписва с Божидар Лукарски на 21 март. Той е за рекламирането на програмата "Конкурентоспособност" по БТВ радио и е на стойност 229.2 хил. лева. Сумата вече е напълно платена след декемврийския транш от 70 хил. лева. На 15 юни същото радио сключва контракт за 120 хил. лв. и с вицепремиера Ивайло Калфин – в ролята му на управляващ програмата за развитие на човешките ресурси. По този договор обаче засега са платени само 42 хил. лева. През юли 2015-а "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ" е прибрала още 50 хил. лв. от министър Лиляна Павлова за излъчване на специализирани рубрики по изпълнението на програмата "Регионално развитие".
Самата БТВ също има споразумения с Калфин и Павлова. Те са и едни от най-мащабните въобще – съответно 480 хил. и 330 хил. лева. Отделно са договорите с екоминистърката Ивелина Василева и колегата й, отговарящ за транспорта, Ивайло Московски. Първият е за 240 хил. лв., а вторият (подписан на 14 септември) – за 276.9 хил. лева.
"Нова Броудкастинг Груп" АД пък има шест договора на обща стойност 1.75 млн. лева. Тази телевизия също като основния си конкурент е взела пари от министрите Калфин, Павлова и Василева. И за да няма сърдити, договорените суми са абсолютно еднакви (съответно 480 хил. лв., 330 хил. лв. и 240 хил. лева). Почти същия е и отпуснатият от Ивайло Московски бюджет – 270 хил. лева. Но икономическият министър Божидар Лукарски е бил значително по-щедър към "Нова", като й е предоставил цели 420 хил. лева. Българските национални телевизия и радио също са добре подплатени. БНТ се е договорила с властта за извънбюджетно финансиране от 1.1 млн. лева. И вече е получила
816 хил. лева. А БНР е взело 488 хил. лв. и чака още 83 хиляди.
Близо един милион лева ще получи "България Он Ер", като през декември са й преведени две трети от парите.
Друга медия, на която не и се е налагало да се тревожи много много за приходите си през миналата година, е "Дарик". Радиото на Радосвет Радев е договорило от икономическото министерство 420 хил. лв. още през март. След това, през май, е подписан договор за 180 хил. лв. и със социалното ведомство, а още два месеца по-късно Лиляна Павлова отпуска 50 хил. лева. През септември идва и последният за 2015-а транш – 125 хил. лв. от Ивайло Московски.
Внимание заслужават и финансовите потоци към "Фокус нунти" ООД, което стопанисва едноименната информационна агенция. С това дружество са подписани три договора на обща стойност 530 хил. лв., като по-голямата част от парите вече са платени.
Никак не е за пропускане и фактът, че и хапливата инак Илиана Беновска (радио К2) си има благодетели сред управляващите. Цели 96 хил. лв. й е превел видният реформатор Божидар Лукарски, а по 50 хил. лв. са й дали Лиляна Павлова и Ивайло Калфин. Така че Беновска може да се прави на интересна и да вдига скандали на пресконференциите, но само на някои.
Всъщност, колкото и впечатляващи да са споменатите плащания, трябва да се знае, че те са само трохи от изминалия вече програмен период. И сега погледите са насочени към новите финансови инструменти, по които за реклами и информационни събития са заделени сериозните 140 млн. лева. Най-богато ще е земеделското министерство. По двете му подопечни програми (за селските райони и за рибарството) то ще може да похарчи около 34 млн. лева. Парите ще са с около два милиона по-малко от миналия програмен период, но и така ще са напълно достатъчни, за да стане земеделският министър (който и да е той) любимец на медиите, подобно на бившия гербер Мирослав Найденов.
Сериозен ще е бюджетът и на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" – над 20 млн. лева. Близо два пъти повече отпреди ще са средствата за реклама на "Региони в растеж" – от 10 млн. те скачат на 18 млн. лева. При програмата "Иновации и конкурентоспособност" пък са предвидени 16 млн. лева.
Ясно е, че става дума за много пари, които създават съответното влияние. А що се отнася до формалните цели за пръскането на тези милиони, съдейки по написаното в Националната комуникационна стратегия, съществена промяна спрямо досегашните практики няма да има. Въпреки слабия ефект от провежданите вече кампании, отново ще се работи по същия начин.

РЕКОРДЬОРИ
Най-щедър към медиите през миналата година е бил Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. С общо 13 негови решения са подготвени за раздаване над 4.3 млн. лева. Все още обаче реално изплатените суми са около един милион.
Близо 1.25 млн. лв. е решил да даде на медиите транспортният министър Ивайло Московски само в рамките на една седмица (от 14 до 19 септември) 2015-а. Всички плащания са извършени в последните дни на годината, като избраниците са БТВ, "Нова", БНТ, БНР и "България Он Ер".

В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
На 31 декември 2015 г. е подписан най-големият договор по Комуникационните планове на програмите за периода 2007-2013-а. Тогава вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин решава да даде 1.8 млн. лв., но не за реклами по някое радио или телевизия, а за логистика при провеждане на събития за развитието на човешките ресурси. Определената чрез публичен конкурс фирма е "Обединение Логистика и Събития – ЛС", в което участват "Марбро Typс" на Ванко и Светла Иванови и "Квалификация консулт" на Роза Тошева.

Стр. 1, 27, 30

www.bgonair.bg I 29.01.2016

Владимир Сиркаров и Кузман Илиев ще водят предаването всеки делник след централните новини на Bulgaria ON AIR

Предаването Денят ON AIR, което представя новините с коментар всяка делнична вечер, променя формата си от 1 февруари. То ще бъде с разширен обхват на темите, повече гледни точки към тях и нова динамика в студиото. Водещи на обновеното предаване ще бъдат популярните журналисти Владимир Сиркаров и Кузман Илиев, които ще се редуват на седмичен принцип. Те са познати на широката публика с коментарните си рубрики в Денят ON AIR и със силните интервюта и разговори в Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria.

Промяната е част от развитието на национална телевизия Bulgaria ON AIR като политематичен канал, който предлага повече информация за обществения и културния живот, представена по динамичен и атрактивен начин. Денят ON AIR ще продължи да разглежда и важните неща от икономиката, които засягат живота на всички зрители.

Предаването ще се излъчва от 19.10 часа веднага след централния новинарски блок, който от 1 февруари ще започва от 18.30 часа. Досегашният автор и водещ Веселин Дремджиев ще поеме нови предизвикателства извън телевизията.

Ръководството на Bulgaria ON AIR му благодари сърдечно, че остана в екипа след промяната в профила на телевизията и работи по Денят ON AIR, докато настъпи моментът за смяна на формата на предаването!

Оригинална публикация

Списание БИОГРАФ I 28.01.2016

Една от най-емблематичните говорителки в историята на българската телевизия – Анахид Тачева – е на корицата на новия февруарски „Биограф“, който вече е на пазара. Водещата, която бе всеобща любимка през 60-те и 70-те, преди няколко месеца отпразнува 75-годишен юбилей. 18-те страници, посветени на нея, съдържат голямо интервю, десетки снимки от личния й фотоархив, любопитни факти от живота й, както и блиц-интервюта с дъщеря й Теодора и сина й Димитър Цонев.
За трети пореден месец най-голямото българско списание излиза в комплект с книга на ексклузивната обща цена от 8 лева. През февруари серията литературни шедьоври на „Биограф“ предлага изтънчените разкази на американския писател Франсис Скот Фицджералд. Предишните две книги включваха творби от Ги Дьо Мопасан и Антон Павлович Чехов, а през март се очакват и разказите на Чарлс Дикенс, допълват от редакцията.
Друг гвоздей във февруарския брой е разговорът на нашумялата тв репортерка Елена Чопакова със сина на наркобарона Ескобар – Хуан Пабло, който днес живее под друго име далеч от родината си. Гангстерската тема се допълва и от разказ за залавянето на мексиканския главорез Ел Чапо, както и пълен текст на интервюто, направено с него от актьора Шон Пен малко преди поредното му залавяне от полицията.
Ексклузивни интервюта с поетесата Маргарита Петкова и хитовия писател Никълъс Спаркс и очерци за футболния бог Диего Марадона, баскетболния кумир Кобе Брайънт, съветската фигуристка Ирина Роднина и певицата Сиа са сред останалите акценти в новия „Биограф“.

Publicis Consultants MSLGroup I 28.01.2016

Световният лидер обявява конкурс за проекти в областта на дигиталните комуникации във всички държави, в които има представителства

27 януари, 2016 г., гр. София. По повод своя 90-ти рожден ден, водещата световна верига за маркетингови комуникации Publicis Groupe, стартира глобална инициатива, насочена към предприемачеството. До края на 2016 г. френската група ще инвестира 10 милиона евро в 90 проекта на съществуващи или бъдещи компании с идеи в областта на дигиталните технологии и комуникации.

В проекта „Publicis 90“ могат да участват кандидати от всички държави, в които Publicis Groupe има офиси, включително и от България. Целта на инициативата е да подпомогне подобряването на дигиталната среда и да насърчи създаването и развитието на млади и нови компании. Кандидатурите се приемат до 28 февруари чрез онлайн платформа, специално създадена за инициативата – www.publicis90.com. В нея регистриралите се трябва да отговорят на серия от въпроси, с които да обяснят и защитят идеята си.

Оценяването на проектите ще премине през няколко етапа, а сред водещите критерии ще бъде бизнес потенциалът на идеите. В първата фаза на журиране ще бъдат включени всички над 76 000 служители на Publicis Groupe по света. Най-добрите кандидатури ще преминат във втора фаза, където ще бъдат оценени от екипите на Iris Capital, фонд за рисков капитал. Финалистите ще бъдат селектирани от международно жури по време на третия етап от конкурса.

Избраните 90 проекта ще получат финансиране, на стойност от 10 000 до 500 000 евро от Publicis Groupe. В допълнение към финансовата подкрепа, всеки от 90-те победители ще бъде консултиран от специалистите на Групата за период от една година. Те ще имат и възможността да посетят едно от най-мащабните събития за технологии и иновации Viva Technology в Париж между 30 юни и 2 юли 2016 г. (http://www.vivatechnologyparis.com).

Цялата информация за конкурса, подробните условия и етапи на провеждане, може да намерите на уеб платформата – www.publicis90.com.

Publicis Groupe e основана през 1926 година от Марсел Бланше. Тя е в топ три на комуникационните вериги в света с офиси в 108 страни и над 76 000 служители. Групата е водеща в сферата на рекламата, медия стратегиите и планирането, дигиталните комуникации, връзките с обществеността и маркетинговите комуникации.

В България Публисис Груп е най-голямата верига за интегрирани комуникации в страната. Тя обединява 8 специализирани звена (Publicis Consultants MSLGROUP, Saatchi&Saatchi, Publicis Sofia, Leo Burnett, ZenithOptimedia, Publicis Dialog, Publicis Modem Cybermark, HappyEnd), които работят в областта на връзките с обществеността, рекламата, медийното планиране, промоционалния и събитиен маркетинг, интернет и дигиталните решения, и производство на аудиовизуални продукти. Агенциите, част от Групата, са носители на множество престижни отличия и награди от национални и чуждестранни фестивали и конкурси.
През 2015 година Публисис Груп България също отбеляза своя юбилей. По повод своя 20-ти рожден ден компанията стартира необичаен проект, чрез който всеки имаше възможност да избере сфера, в която веригата да внесе положителна промяна през следващите 12 месеца. Гласуването се състой на онлайн платформа „Бъди част от промяната“. В нея посетителите можеха да избират между три каузи – подкрепа на младите българи в подготовката им за професионална реализация (кауза „Следващо поколение“), подпомагане създаването на живи граждански структури (кауза „Общество“) и стимулиране развитието на изкуството и културата в България (кауза „Изкуство и култура“). Каузата, която гласувалите определиха е „Общество“, а компанията вече работи по подпомагането й чрез това, което експертите й владеят най-добре – креативност и комуникации. Резултатите от нестандартния социален проект ще бъдат обявени в края на годината.

Offnews.bg I 26.01.2016

Досегашната водеща спортните емисии на bTV Антоанета Илиева става част от екипа на Канал 3.

Журналистката, която в продължение на 15 години водеше спортните емисии на bTV, ще бъде шеф на спортната редакция на телевизията.

Антоанета Илиева е част от bTV още от създаването на телевизията. Тя е и редактор на първата спортна емисия на частната телевизия на 18 ноември 2000-та година.

„Избрах Канал 3, защото виждам възможност за ново развитие – да предам своя опит и едновременно с това да продължа да правя любимите си репортажи и филми за звездите на българския спорт", каза Илиева за сайта на "Канал 3".

„Ценим високо професионалните качества на Антоанета Илиева и сме щастливи, че тя прие поканата ни да бъде част от екипа на Канал 3. Тони е журналист с много сериозен опит и факта, че оценява развитието на медията ни и иска да бъде част от следващите ни нови проекти е доказателство за качеството и стойността на нашата работа. Очаквайте още изненади в нашия ефир“, заяви програмният директор Ива Стоянова.

Миналата година стана ясно, че депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева купуват Канал 3.

През август в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получиха "съобщение за предстояща концентрация между фирмата, управлявана от Кръстева „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД и „Елит Медиа България” ЕООД", която притежава телевизията.

След това стана ясно, че Кръстева е прехвърлила половината от акциите си „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД на сина си. През септември 2015 година КЗК разреши на Пеевски и майка му да купят Канал 3.

Оригинална публикация 

СБЖ I 25.01.2016

Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН има удоволствието да Ви съобщи, че ще връчи и през 2016 г. традиционните ежегодни журналистически награди.

Те ще са за приноси през 2015 г. в опазването и популяризирането на археологическото културно наследство на България чрез средствата за масово осведомяване.

Наградите са по 700 лв. И ще бъдат присъдени награди в 3 категории:

* Публикация в печатни медии (вестници и списания);

* Публикация в електронни медии (информационни агенции и интернет медии);

* Публикация в електронни медии (радио и телевизия).

Журналистическите публикации, участващи в конкурса, трябва да популяризират постиженията на българската археология, дейността на НАИМ при БАН или да представят проблемите на опазването на археологическото културно наследство на България.

Желаещите да участват в конкурса трябва да предадат в деловодството на НАИМ при БАН (София 1000, ул. Съборна № 2) професионално CV и материалите (фотокопия, СD, DVD) на публикувани или излъчени през 2015 г. материали.

Материалите могат да се изпратят и електронно на посочения адрес. При използване на този начин за предаване на материалите, моля изисквайте потвърждение за тяхното получаване.

КРАЕН СРОК за получаване – 5 февруари 2016 г. (петък)

За допълнителни справки и запитвания не се колебайте да се обадите на телефон 02/988 04 06. Пращайте материалите си и на: chukalev@naim.bg

Победителите в отделните категории ще бъдат обявени при откриването на Деветата Национална археологическа изложба „Българска археология 2015“, което ще се състои в Централна зала на Националния археологически музей на 11 февруари 2016 г.

Оригинална публикация

Luboslovie.bg I Владислав ДИМИТРОВ I 14.03.2014

Цвета Кирилова е журналист с дългогодишна практика в електронните медии. И председател на „Сдружение Азбукари“. Специално за Luboslovie.bg Цвета Кирилова разказва пред Владислав Димитров за журналистиката, за трудностите в кариерата, Отвореното писмо до лидера на ДПС Лютви Местан и за създаването на „Сдружение Азбукари“.

Колко време от живота си посветихте на журналистиката? И какви са трудностите с които е осеян пътя на журналиста?

Когато си пленен от тази професия, оставаш журналист до края на живота си. Мисля си, че няма бивш журналист. През далечната 1999 година, като студентка, вече работех в една от първите частни медии. Провеждаше се конкурс, на който ни изпратиха от университета. От тогава до сега не съм спирала. Всеки от колегите пое към различни редакции. Едни се увличаха от преса, други имаха влечение към радиото, аз към телевизията. Тогава попаднах на една жена, която беше натрупала доста дълъг стаж в медиите, беше научила на занаят мнозина – Зоя Василева, Бог да я прости. Тя беше много взискателна към младите колеги и голям професионалист.

Заобичах я заради съвместната ни работа, заради пламъка и онова, което успях да науча от нея и така после дълги години работа в различни медии и съдбата все ни срещаше. Бяха такива времена, че имаше от кого да се учиш. От онези, които имаха голям опит и го предаваха на драго сърце.

Струва ми, че че днес не е точно така. Младите не влизат в полезрението на по-възрастните от гилдията и почти се учат сами. А и медиите не са това, което бяха. Твърде изменени са. Свободата в медиите е угасваща.

Повечето имат способностите на крайпътна машина за два, три вида кенчета и вафли, и това е. Трудностите са различни. Всяко време си има своите бариери. Бориш се, за да оцеляваш сред много хора, които са се посветили на занаята. Приемаш предизвикателствата и сякаш десетки пъти падаш и ставаш по снежен склон, докато не предизвикаш лавина. Има едно поколение, което е висока топка, но не е от най-младите сега. Не зная какво ще остане след време. Иначе в най-чистата си форма е една прекрасна професия, на която можеш да се наслаждаваш в изобилие. Срещна ме с интересни хора, разнолики, със светлата страна, но и с тъмната в живота.

Има събития, които когато отразяваш, така те отрезвяват и приземяват, че дни наред мислите ти са само в това. Радва ме смелостта на колегите, които се посвещават докрай и стигат далеч, там където си на ръба на бръснача и си застрашен, и си предпазен. Днес се случва да се контролира перото, а това изпраща необективни послания до аудиторията. Може би изглежда модерно да се купуват журналисти на килограм и те да не могат да се възпротивят, защото работят за мизерни заплати. За мен е отвратително и гнусно. Хубава е професията на журналиста, но светът става все по-контролиран и тази професия не остава незабелязана от здравата захапка.

Има ли журналисти от които сте се учили и им се възхищавате?

От оправните и успешните винаги има какво да се научи, по-скоро да се потопиш в мащаба на голям ум е нещо прекрасно като този на Тома Томов, Димитри Иванов, Кеворк Кеворкян, харесвам Елена Йончева и други. Споменах за Зоя Василева, да си спомним за Александър Авджиев и Живка Гичева.

Според Вас, може ли да се каже, че все още медиите са четвъртата власт?

Власт на подчинение, може ли да бъде власт?

Разкажете някоя интересна и незабравима случка от журналистическата Ви практика.

Първото ми влизане в народното събрание през 1999 година. Обзе ме паника от безкрайните коридори и от маршируването насам – натам на едни хора, които тепърва трябваше сякаш за ден да науча, да запомня имената им и да схвана от коя парламентарна група са. Почти с тази мисия ме изпратиха там. Ужасът беше голям. Първо, какво да отразявам, при условие, че за първи път влизам в парламента и второ, какво ще излезе от това. Усещането бе като стрес от среднощен кошмар. И смешно, и плашещо.

Вървят едни хора в костюми, бягат от микрофони или ги предизвикват да леят едни безкрайни слова и накрая се скриват в стаята си. И така… на вълни на вълни се повтаряха всички тези неща. После се върнах в редакцията и Зоя ми каза, направи материал от това. А аз казах само: А? Тя отвърна – веднага. И стана тя каквато стана. Ред сълзи, ред сополи, докато нещо се получи. Всичко, което пишех, биваше старателно изтривано от нея. И казваше отново, отново, отново. Ще го помня за цял живот.

Не мога да не Ви попитам, кое Ви накара да публикувате Отвореното писмо до г-н Лютви Местан?

Сега се сетих за въведението в „Кьопоолу“ на Димитри Иванов.

„- Стига мълча. Всички говорим, ти мълчиш като пукал, Джимо. Кажи и ти нещо. Какво става с международното положение? – Става все по-международно. Положението е безнадеждно, но не особено сериозно. Този лаф плъзна и шефът ме сгълча: – Ти уж все мълчиш. – Да. Говоря само когато ми плащат.
– Ще ти дам аз на теб едно „положението е безнадеждно, но не особено сериозно“. Какво имаш предвид?
– Не знам. Сега зная: Каквато и политическа конфигурация да дойде на власт в България, тя няма да реши проблемите. Обещанията са трам-тарара, трам-тарара като в песничката стара на пазачите на фара на Валери Петров. Островчето с фара се разцепило и всички се издавили. Не могат трима работещи българи да хранят трийсе пенсионери, политици, чиновници, контрольори, контрольори на контрольорите, правозащитници, полицаи, законодатели, рекламодатели, честни олигарси и пр.“

Написах го, защото не може твърдиш, че се гордееш, че си част от управлението на страната ни няколко поредни пъти, а това да се отразява пагубно до оскотяване на българите и да се внушава, че това е повече от хубаво. Когато постоянно залагаш на правата и свободите си и очакваш нови и нови привилегии от това, е добре да си знаеш, че всичко това върви в пакет с ОТГОВОРНОСТИ!

Болно ми е за положението на българина, че все повече са страдащите хора, че виждам толкова млади, които казват думата „тръгвам си“. Заминават, тръгват си от собствения си дом. Представяте ли си, да изгониш децата си от дома, в който са израснали, да ги отделиш твърде рано от близки, роднини, приятели. И то как? С калпава политика. Болно ми е за болните възрастни хора, за майките, които едва отглеждат по едно дете, че сме в ситуацията: Болен здрав носи. Не е нормално да отглеждаме и да носим на гърба си хора, които са преценили, че е добра формула да лежиш и да очакваш социални помощи, не е нормално да носиш на гърба си хора, които постоянно крещят думата дискриминация, при условие, че такава няма. Точно обратното.

Не е нормално цели региони от страната ни да се обезлюдяват и да няма Единна национална стратегия за спасението на България! Не е нормално работещите и движещите икономиката ни да бъдат подлагани на геноцид, спрямо онези, които нито желаят да учат, нито да работят, а раждат по 100 деца и ги оставят на отговорността на държавата! А кое е държавата? Ние! Тези пари от държавата не идват с чували от Космоса. Това са нашите пари от данъци, за които работим и се трепем като волове. Ето за това го написах и има какво още да кажа, но медиите не пожелаха да го чуят. Е аз питам. Власт на подчинение може ли да бъде власт?

Интересно е как реагираха адресата, медиите и институциите на писмото?

Глас в пустиня…

Много хора Ви подкрепиха за искрените думи и откритата гражданска позиция. Както в медийното пространство, така и в Интернет. Какво бихте им казали на тях и на тези които Ви критикуват, защото несъмнено е имало и такива?

Медиите не отразяват гласа на народа и затова социалните мрежи са истинския втори паралелен свят, на заблудата от уж реалността. Някои казват виртуален свят. Виртуален, но писмото има стотици хиляди споделяния, пренасят го възрастни хора на хартиен носител, на дискове по населени места. Оказва се, че виртуалният свят вече е реалният, а реалният – твърде измамен.

Не съм обидила никого, представих нещата такива каквито ги виждам и чувствам. Опитах се да обясня, че всички можем да живеем в мир и хармония при равни права, отговорности и свободи за всички. А не някои да си мислят, че имат някакви специални привилегии. В писмото си съм се отнесла с уважение към всички.

Кой има полза от заиграване с етно-религиозния мир и разбирателство в страната? И тук каква трябва да бъде ролята на медиите, според Вас?

Политиката, политиците, програмите на онези десетки човечета на върха на пирамидата. Медиите, когато са на подчинение, не могат да кажат гък. Мълчат като кученца и на каквато височина им повдигнат тояжката, на толкова скачат.

Вие сте председател на Сдружение „Азбукари“. От къде дойде идеята за създаване на сдружението и какви са целите които сте с поставили?

От несправедливостите и съм благодарна, че съдбата ме срещна с друг журналист Боряна Петрова, с която изминахме дълъг път и поставихме началото. От нестихващата борба срещу всяко мръсно блато, което превзема все по-големи територии от нашите географски ширини. Изтласкват народа към столицата и оголват големи територии от страната ни с вредна икономическа програма. Безработицата търси препитание и се придвижва там където има хляб, изоставените територии са най-удобната възможност за превземане от хищника, когато има гостоприемник. И най-вече, когато се спазват някои вредни планове.

Успешни ли са инициативите на сдружението Ви в страната?

Успешни са всички инициативи, защото имаме подкрепата на гражданите. Моля всички българи да се обединим и да разберем, че разделението по цветове и партии е пълна глупост и унищожава бъдещето на децата ни. От това разделение печелят други!

Вашето пожелание за читателите на Luboslovie.bg?

Бъдете до последната си глътка въздух българи! Ще си остана такава!

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 25.01.2016 | 09:48

Тема: Промените в ЗОП за медиите
Гост: Kристина Христова, Асоциация на европейските журналисти

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти България призова президента да наложи вето върху ЗОП и да го върне за ново обсъждане в парламента заради текстовете в него, свързани с медиите. Знаете, покрай дебатите около ЗОП стана ясно, че купуването на медийни услуги ще става вече без обществена поръчка. Всъщност то и сега беше така. Но се очакваше с този европейски закон нещата да бъдат нормализирани. Сега ще говорим за опасенията на Асоциацията на европейските журналисти с Кристина Христова. Здравейте.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: И така, силно изразихте тревогата си от тези текстове. Всъщност и депутатите се притесниха много от това, което се случва. Но бяха притеснени в малцинството си.
Кристина Христова: Да, за съжаление, много е отчайващо това, че само преди една година новото правителство пое ангажимента да прекрати тази порочна практика с даване на пари по неясни правила на определени медии. Което е една изключително опасна практика за влияние върху медиите. И една година по-късно ние направихме крачка назад. Тоест ние останахме на същото място, а имахме възможност да направим крачка напред, тъй като тези правила и сега са включени в ЗОП с оправданията, че това се изисква от ЕС.
Водещ: Да, какво сочи между другото, да, вашият анализ? Вие сте асоциация, която има достъп до другите държави. Може да проверите дали това е задължително изискване.
Кристина Христова: Не, това изобщо не е задължително изискване. Това е криво тълкуване на директивата. Която дори, ако си направите всички тези, не вие, но всички тези, които се обясняват, че това е с европейската директива, от НС си направят труда да прочетат анализа на Нели Огнянова, която е експерт по медийно право, която е изкарала като факти скорошни решения на Съда, Европейския съд, който обяснява защо и в кои области се прилагат тези изключения, и те са изключително свързани със социално … аспекти, и когато медията е възложител. Тоест това е изключително криво тълкуване на директивата, което става в нашия закон. И това изключение, което е вкарано в директивата, е вкарано, за да се запази независимостта на медиите, а ние го прилагаме по начин, по който да ги направим напълно зависими от управляващите.
Водещ: Добре, какво е вашето обяснение? При положение, че знаем какво е състоянието на медиите в България, при положение, че знаем, че публична тайна е, видяхме го и на изборите, виждаме го непрекъснато как в определени медии се излива с разбира се насрещно очакване държавен ресурс. Защо толкова демонстративно да бъде записано и това в закона?
Кристина Христова: Ами, моето обяснение е, че едни тъмни субекти в нашето управление не искат и не могат да еволюират да живеят в по-демократични правила. Те се опасяват от една среда, медийна, която би могла по някакъв начин да бъде независима. Затова се дърпа, дърпа се към дъното постоянно с такива котви, като това да може да се плаща директно на медия без ясни правила за избора.
Водещ: Вярвате ли, че е има някакъв отзвук от страна на президента, или не?
Кристина Христова: Ами, вижте, ние като гласност, този призив сме го направили с единствената надежда, че това е единствената надежда да се върнат нещата назад. Ако не сме имали някаква надежда, нямаше да го направим този призив.
Водещ: Добре, питам, защото следващият въпрос е какво се случва, ако такова вето няма, законът влезе в сила по този начин, имате ли механизъм, по който като институция, като организация или да понастоявате за някакви допълнителни правила, или да станете, така, своеобразен наблюдател на това какво ще се случва с парите оттук-нататък? Или просто ще регистрираме поредния спад?
Кристина Христова: Значи, ние първото, което ще направим, е отново да подадем сигнал и към Съвета на Европа, където имат специална платформа за такъв тип нарушения на закона, застрашаващи свободата на медиите и наблюдават България с повишено внимание през нашите доклади, и второ, самите ние ще наблюдаваме активно. Защото вие си спомняте какво се случи преди няколко години с Министерство на земеделието и Нова телевизия, които вместо да отразяват земеделската програма, всъщност отразяваха колко е добър министърът на земеделието. Това е нашето основно опасение, че отново може да се използва в тази насока – да се прави ПР на отделни министри.
Водещ: А вие знаете, че също така пък голямото подозрение, когато се постави този въпрос е, че става дума за едни медии, които са недоволни, че парите не отиват при тях, а отиват при други.
Кристина Христова: Ами, това е… За да няма такива недоволни, трябва да има правила защо, при какви медии отива и те са част от парите на данъкоплатците, нашите пари са. Искаме да знаем защо отиват при тези медии, а не при онези, на какви основания, какъв е резултатът и за какво се използват също. Всъщност това е основният въпрос – правилата и резултатите от използването им.
Водещ: Ако трябва да обърнем разговора, понеже вашата асоциация от години води този разговор, включително и на високи, престижни форуми тук, в София. Как трябва да изглежда регламентът, така че наистина да има правила, как едни европейски или национални средства отиват в една медия, как се следи дали те отиват, както казвате вие, за реклама на, да кажем добри практики или за имиджа на някого?
Кристина Христова: Да. Основната, според мен, значи, първо, правилата защо се избира една медия. Защо например, когато се прави една реклама на земеделска програма, трябва да бъде избрана тази, а не тази медия, за да достигне информацията до земеделците, как се разпределят парите по земеделската програма. Това, нали, като начало за условия за избор. Второто, което според мен е още по-важно, е да има ясно изискване след приключване на, нали, договора, проекта или търга, там каквито са били условията по него за изпълнение от страна на медията – да има прозрачност какво точно създава медията срещу тези пари – дали това е било предаване, в което се пояснява на земеделците как да кандидатстват по земеделската програма, или е било програма, по която земеделският министър е говорил за успехите си. Това трябва да е публично достъпно, всичко да могат да стигнат до продукта, който е създаден с пари, държавните пари. Това е изключително важно – прозрачност как са разпределени тези средства.
Водещ: Предполагам, че би било важно и да се разбере какъв е бил ефектът и за самите, даваме пример със земеделците в случая, може да бъде дадено за всеки друг, всяка друга сфера на живота, доколко те са научили именно от тези предавания за тази програма.
Кристина Христова: Разбира се, да. Това би било много хубаво, ако може да се вкара също така в изискванията.
Водещ: Знаете ли защо ви питам? Защото сега говорим за България, но най-вероятно това е и такъв европейски проблем, че едни пари се раздават за комуникация, без всъщност изобщо някой да се интересува дали това, дали има ефект от тази комуникация и дали наистина потребителите, за които е било предназначено, е стигнала до тях.
Кристина Христова: Права сте, да. Има го това в много по-голяма степен, отколкото в България.
Водещ: Нали?
Кристина Христова: Да, за съжаление е така.
Водещ: Тоест да не се, нали, проблемът при нас е, че и без това медийната среда е толкова болна, че ако й дадем още една възможност да се доразболява, не е ясно какво може да се случи. Виждаме всички какво се случва в паралелната на традиционните медии действителност.
Кристина Христова: Да, абсолютно сте права. Това е един от основните проблеми, че ако има някакво усещане за нужда от промяна, то трябва да бъде сложено и в закона.
Водещ: Добре. Обаче хайде сега да поговорим за медиите. Защото напоследък прави много силно впечатление, че точно тези медии, които ние смятаме, че са спорни, които нарушават някакви стандарти, всъщност точно тези медии в момента се оказват предпочитани за властта. Видях, че Съюза на …
Кристина Христова: За интервюта имате предвид.
Водещ: Точно така, точно това имам предвид.
Кристина Христова: Това е, много е странно. За мен това е, аз наистина съм изумена. Значи, според мен, това, че нашите управляващи, тези хора, които се появяват в тези медии, които са абсолютно жълти, не спазват никакви професионални…
Водещ: Всъщност наричаме ги вече кафяви.
Кристина Христова: Да, кафяви.
Водещ: Защото жълтите изглежда по-приемливо.
Кристина Христова: Да, вече са кафяви. Те преминаха стадия дори на научната фантастика, когато тръгват да оплюват някой. Но появяването на такива хора в такива медии, това е тяхното мнение за обществото. Те си казват – значи, обществото ни ще приеме като добър сигнал, че ще ги види в кафявите медии. Значи, те имат изключително ниско мнение за народа, който ги е избрал. Защото ако нямаха толкова ниско мнение за избирателите си, те не биха се явявали в такива медии. Много е срамно това.
Водещ: Да, защото да четеш за политическите амбиции на някой, редом с интимни подробности, при това неверни за друг. Не разбирам къде тук е информацията.
Кристина Христова: Много ниска самооценка на тези, които се явяват в тези медии да дават интервюта, много ниска оценка на населението, което ги е избрало. Това е за мен заключението.
Водещ: Чух, че те се канят и телевизия да си правят. Очевидно има голям глад и интерес според техните представи за журналистиката, която прави. Има ли, според вас, някакъв начин, по който да се противопоставим ние като медии на това?
Кристина Христова: Ами, според мен, единственият начин е като ограмотяваме населението какво е допустимо и какво е недопустимо, да правят едни нормални медии и какво всъщност е журналистика. По друг начин не мога … Ние като журналисти, може би в училищата в университетите трябва да се набива в главите на хората, че това, което се случва – оплюване без факти, без доказателства, това не е журналистика.
Водещ: Ако трябва да сравните периода, в който се намират медиите сега, виждате ли някакъв аналог преди време, българските медии, по-назад във времето?
Кристина Христова: Вижте, аз все пак се занимавам с медии може би от десетина година.
Водещ: То през този период точно такава журналистика?
Кристина Христова: Тогава имаше, според мен, едно търсене на високи журналистически стандарти, имаше разнообразие, имаше един импулс и любопитство към това какво е хубавата и качествена журналистика. Но мисля, че това някъде от 2009 – 2011 г. започна грубото падане надолу.
Водещ: За съжаление обаче, това е проблематично и защото се оказва, че човек, който е засегнат в такава публикация, няма и механизъм, по който да потърси правата си, когато става дума, направи ми впечатление, че Съюза на съдиите беше сезирал Етичната комисия с искане да се види дали публикациите, свързани със Съюза на съдиите в Труд отговарят на етичните стандарти. Но се оказа, че всъщност нищо не може да се направи.
Кристина Христова: Ами, не. То може да се направи. Вижте, Етичната комисия в момента работи, приема сигнали, обработва ги и ги анализира, според мен, правилно. Въпросът е, че те нямат достатъчно публичност, тези сигнали до населението. И второ, всъщност тези медии не се хващат – някой им е казал, една Етична комисия им е казала – …
Водещ: Именно.
Кристина Христова: … нарушили Етичния кодекс. На тях не им пука. На тях дори не им пука, дори да ги осъдят. Те са съдени много пъти. Те са си приели, че всъщност ползите им от това да изпълняват политически поръчки, са много по-големи от това да ги осъдят. Въпреки че аз смятам, че ако много хора ги съдят, те ще си променят отношението. Защото аз съм чувала такъв тип – нали, абе, ние след това започнахме да внимаваме, защото малко солено ни излезе.
Водещ: Добре. Значи, какво да кажем – 2 в 1 – да ограмотяваме хората, и когато са нарушени правата ни, да си ги търсим, за да може да е ясно, че пък не може някой просто да те обижда и да те клевети ей така и та казваш – аз няма да му правя трафик. Благодаря ви. С Кристина Христова от Асоциацията на европейските журналисти България завършваме днешното издание на Преди всички. До чуване от нас.

Алманах на успешните бизнес казуси I 25.01.2016

Управлението на бизнеса, освен креативност, изисква и взимането на много стратегически и административни решения. Стартирахме дейността на агенцията в офис на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" в София. Дейността ни се разрасна. Заради сериозните ни международни проекти се наложи да отворим и втори офис, който беше на около 100 метра от другия. Въпреки че сме една фирма, с времето започна разделение на хората от двата офиса.
Бях си дал срок, че през 2010 г. ще се преместим в нов офис и всички ще сме на едно място, защото така не можеше да продължава. На 01 юли 2010 г. се нанесохме в новия си дом.
В работата ми с интериорните дизайнери поисках коренна промяна в концепцията за разположението на хората
Ситуирахме работните пространства така, че вместо служителите да се делят по типове медии и на отговарящи за вътрешните сделки и за международните проекти, ги обединихме в три екипа, всеки от които да обслужва изцяло определен брой клиенти.
Първоначално идеята не се хареса на екипа. Както всяко ново нещо и това беше посрещнато скептично. Само след месец обаче, свикнаха и ако сега се опитам да ги върна на старото статукво, ще срещна същата сериозна съпротива. Нещата днес се развиват в пъти по-успешно от преди.
Считам, че голяма полза за това има фактът, че обединихме хората в един екип и премахнахме разделението между тях. Просто всички станаха едно цяло
Освен това решаващият фактор в бизнеса е как наемаш хора на работа. Преди да се правят големи промени и да се наемат нови служители, трябва да се прецени дали хората са на правилните места и се чувстват щастливи и пълноценни.
Много често се оказва, че някой е много добър художник, а ние го караме да програмира
И той губи своята мотивация. Ако преподредим хората в офиса, така че да използваме техните най-силни качества, това ще ги запали и фирмата ще върви напред. За мен е важно всички да идват с желание на работа, дори и ако понякога закъсняват.
***
Владимир Денев е роден 1965 г. в София. През 1989 г. завършва философия в СУ " Св. Климент Охридски ". Тогава е планирал да прави специализация по политикономия, но му предлагат репортерско място в икономическия отдел на в. "Народна младеж", където още като студент пише на хонорар, и той приема. В началото на 90-те Денев работи в седмичника "Диалог" (продължението на "Народна младеж") и за "Екип 2" на БНТ. Той е дежурен редактор на първия брой на в. "24 часа" (18 април 1991) и дежурен редактор на първия брой на "Стандарт" (10 август 1992). Във в. "Стандарт" започва като зам. главен редактор, а от 1 март 1993 г. оглавява рекламния отдел на вестника. Така се запознава с Йоана Даракова, с която през 1995 г. създават медия агенция "Аргент" (Argent).
***
Създадена през 1995 г., вече 20 години "Аргент" е сред водещите медия агенции на българския пазар, която предлага широк спектър медийни услуги. От 2008 до 2011 г. агенцията е локален партньор за България на една от най-големите комуникационни групи в света – Aegis Media. През 2011 г. става асоцииран член на IAB България, а от май 2014 г. – пълноправен. От 2012 г. агенцията е член за България на Columbus Media International, първата международна мрежа от независими медиа агенции, предоставящи услугите си в над 60 територии по света.

Стр. 18, 19

Алманах на успешните бизнес казуси I 25.01.2016

Финансовата криза в нашия бранш се усети най-силно в периода 2012-2013 г. Докато производители и търговци отчетоха спадове в приходите доста по-рано, при нас те връхлетяха рязко в края на 2012 г. Тогава всичко се срина почти изведнъж с 30-40%. Знаехме, че времената са кризисни, но в същото време не ни се искаше да повярваме, че и ние сме въвлечени във водовъртежа. Винаги сме държали нашите служители да се чувстват комфортно и да работят спокойно, за да постигат добри резултати. Политиката на компанията до този момент беше по-скоро да спестяваме информация за трудностите, за да не притесняваме хората, които работят в нея, а да отбелязваме отчетливо успешните проекти. Не споделихме с екипа и за изключително трудната във финансово отношение 2012 г. Това беше и първата година от оперирането на агенцията изобщо, в която решихме да не раздаваме като бонус 13-а заплата. Съобщихме решението на ръководството делово и без заобиколки.
Офисът затвори за празниците. Изведнъж, на 30 декември, аз и моята колега финансов директор, получихме имейл от част от екипа. В него хората гневно декларираха, че са останали излъгани, защото не са получили така очаквана и планирана допълнителна заплата.Като мениджър и собственик изкарах празниците с горчив привкус. Първоначално се разгневих – започнах да си задавам хиляди въпроси: Как може хората да са толкова егоистични? Как може да не забелязват, че всичко върви надолу и годината е била толкова трудна? Как не виждат, че всички съкращават персонал, а само ние не го правим?!
Ядосвах се много, но в един момент се спрях и се замислих. Всъщност служителите нямаше от къде да знаят, че ситуацията е толкова сложна. Ние като мениджмънт не бяхме споделяли това с тях. Съответно екипът ни живееше и работеше с мисълта, че всичко е наред. Самата аз винаги съм се стремяла да изтъквам успехите и добрия пример, чрез който да мотивирам хората. В този момент осъзнах колко е важно да споделяме освен мисията, целите и визията на компанията, така и трудностите, през които тя преминава. Следващите месеци за нас бяха етап на "затягане на коланите". За служителите ни беше доста шоков моментът, в който разбраха, с какви премеждия се сблъскваме ежедневно. Това бяха две много трудни години, в които обаче въведохме много по-отворен и ефективен стил на работа и на комуникация мениджмънт – екип.
В момента правим обсъждане на целите на компанията на всеки три месеца. Анализираме какво сме постигнали, какво ни носи това, какво не сме постигнали, какво още можем да направим.
Радостна съм, защото виждам страхотна промяна в екипа и в резултатите ни. Тенденцията от вземането на това решение насам, е изключително добра. Въпреки че в нашата сфера настъпиха трудни времена, смело мога да твърдя, че през последните две години агенцията ни има положителен ръст, печели нови проекти и брандът "Интерпартнерс" се утвърждава като символ на креативност, ефективност и ориентираност към резултати за клиента. Същият този модел на споделяне на цели и анализиране на изпълнението се опитваме да приложим и с нашите клиенти. Изключително важно е да измерваме резултатите от това, което правим за тях и по ясен и точен начин да им го представяме. Откровеният разговор, с който дори и да не спечелим дадена поръчка, ще изгради доверие в партньорите, което в бъдеще ще се отплати.
***
Катя Димитрова е собственик и управляващ съдружник на "Интерпартерс Комюнкейшънс". Магистър е по Международни икономически отношения от УНСС, специализирала е маркетинг и реклама в Брюксел (Белгия) и Дюселдорф (Германия). Занимава се с публични комуникации вече повече от 20 години. Заместник- председател е на Българската асоциация на ПР агенциите, както и съветник по комуникационните въпроси на българо-белгийския бизнес клуб у нас. Омъжена е и има син и дъщеря на 14 години. Съпругът и няма нищо общо с нейната професия, защото работи в банковата сфера, но пък "отрезвява" творческите й проекти с категоричното виждане на финансист. Въпреки това, тя постоянно си поставя дръзки цели. Категорична е, че не трябва да се прави компромис с хората от екипа и не трябва да се прилага уравниловка. "Стимулирайте "звездите" и се разделете с компромисните хора. Само така може да вървите напред", споделя Катя.
***
"Интерпартерс Комюнкейшънс" е създадена през бурната 1992 г. като рекламна агенция за цялостно обслужване, а към днешна дата включва три самостоятелни компании – рекламна агенция "Интерпартнерс", "Интеримидж" – агенция за ПР и специални събития, и "TVLowCost България"- експертна компания в сферата на медийната реклама, насочена към малък и среден бизнес. Интерпартнерс членува в европейската верига независими агенции Интерпартнерс Глобал и има партньори в 25 държави по света. У нас е една от малкото иновативни и адаптивни български компании, които не само не свиват дейността си по време на пазарната криза, а увеличават екипа и проектите си и стоят стабилно на българската рекламна сцена. В агенцията работят 22 души.

Стр. 54, 55