сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35  

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 22.01.2011

/…/започна медийната седмица с представянето на доклада на социологическа агенция Маркет линкс по поръчка на фондация Медийна демокрация. Този доклад обобщава данни от наблюдението над 7 национални всекидневника в два съпоставителни един с друг периода – първата фаза на управлението на ГЕРБ след парламентарните избори през 2009 и политическите развития през миналата година. За тези близо 14 месеца са регистрирани, представете си, 17 759 материала в медиите, името на Бойко Борисов е споменавано 6625 пъти, което показва, че премиера е в почти всяка трета информация,която излиза. Отрицателни са оценките на президента Георги Първанов и лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Ахмед Доган. По време на конференцията, организирана от фондация Медийна демокрация участниците констатираха, че политиците все повече се месят в работата на медиите, а обикновено журналистите контролират властта. На път ли е този модел да бъде окончателно демонтиран и от кого зависи това. Какво могат да направят журналистите и до колко е по силите им? Доверието на хората може ли да стане основа за оценка на работата на журналистите? И още няколко медийни събития от седмицата поставят този акцент и днес в "Клубът на журналистите". Честит рожден ден на програма Хоризонт – специален гост в студиото е директора Калина Станчева, която ще ми се да призная е известна още с това, че много рядко дава интервюта. И за да не звучи самохвално ще цитирам колегите от списание Тема, които днес са определили Хоризонт и БНР за тема на седмицата. Ето как – на юбилея си Хоризонт на БНР е пред дилема – парите или живота, слушателите и я уважават заради ръката на пулса на времето, клиентите искат музика, пише колегата Светослав Спасов. И още – живота започва след 40, поговорката е любима не само на американците, но и на шефовете на БНР. На връх 40 годишния юбилей на програма Хоризонт, радиото сключи договор за дистрибуция на музикалния си архив в най-големите интернет магазини. Новини очаквайте малко по-късно в "Клубът на журналистите" . А иначе през ноември в първо студио на Драган Цанков 4, Сигнал изнесе акустичен концерт, който радиото записа. Диска вече се появява, както казват колегите, с новия брой на един от големите фенове на групата – Списание Тема. Концерта на Сигнал е първата част от мащабната кампания на Хоризонт, за чието мото колегите избират заглавието на една песен на групата – Светофарите светят в зелено. Още подробности очаквайте, вече ви казах, Калина Станчева е специален гост в студиото на "Клубът на журналистите". Радио Микс представи модерното лице на БНР. На 20 януари в първо студио – очаквайте репортаж от събитието. Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена за вота на доверие в парламента. Темата ще коментираме след малко с колегите политически репортери – Надежда Василева от БНТ и Теодора Енчева от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена предварително за вота на доверие в парламента. Темата сега в "Клубът на журналистите" ще коментираме с колегите политически репортери Надежда Василева и Теодора Енчева. Надежда Василева от БНТ. Добър ден.
Надежда Василева: Добър ден. За хората, които следят политическата ситуация мога да кажа, че изненади нямаше. Най-интересно последните дни беше поведението на Синята коалиция, тъй като те бяха в такава ситуация, в която трябваше да заемат такава позиция, че от една страна да се различават от БСП, заради многото обвинения, че напоследък често имат сходни позиции. От друга страна пък заради множеството си критики към кабинета, искания на оставки, те не можеха и да подкрепят правителството. Обясняваха постоянно през последните дни, че не са съгласни с политиката, която води кабинета и до последно тяхната позиция беше под въпрос как точно ще гласуват, за да могат и да се разграничат от левицата и ДПС, и същевременно да дадат ясен знак за тяхното отношение към правителството. Всъщност тази позиция въздържал се им дава правото в един следващ момент, когато се промени политиката на кабинета, когато те установят, че вече повече се доближава политиката, която води ГЕРБ до техните очаквания, те да могат да дадат своята подкрепа, поне така казват те. Забелязахме совалки в кулоарите, но в деня на вота всъщност видяхме, че и премиера и вицепремиера Цветанов и Симеон Дянков разговаряха с Иван Костов и с Мартин Димитров и се опитваха да ги убедят да дадат своята подкрепа за правителството. Знаково беше според мен изказването на премиера Бойко Борисов в пленарната зала, в което той открито призна, че именно в този момент на управляващите е много нужна подкрепата на Синята коалиция и обясни, че подведен от сините дори каза, че той в момента, в който е правил правителство ако е знаел, че в един момент те няма да го подкрепят нямало да направи правителство. Знаково беше според мен политически това признание на премиера и всички тези изказвания, тъй като знаете, има много коментари, че ГЕРБ разчитат единствено на подкрепата на Атака и може би един такъв знак, едно такова гласуване на сините, дори на един син депутат, както каза Борисов, в подкрепа на кабинета би бил мног нужен, но именно в този момент. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че не могат да направят тази крачка, макар че в техните редици имало до последния момент спорове как точно да гласуват.
Водещ: До колко може да се говори за интерес към този предизвестен сюжет и можем ли да го наречем така?
Надежда Василева: Можем да го наречем, че изхода от този вот действително беше предизвестен. Чуха се много аргументи, които бяхме чували през последните дни и от левицата, и от ДПС по скандала със СРС-тата , че този вот цели управляващите да си осигурят комфорт, че този вот няма да реши проблемите по скандалите, дори беше сравнено това действие – искането на вота – със слагане на похлупак на едно врящо гърне, което в един момент ще избухне. Но беше очаквано и как ще реагират левицата и ДПС, беше очаквано също така, че ще има и лекомислещи депутати, които няма да спазят решението на партията си как да гласуват, но не беше ясно кои точно ще бъдат те. Че това ще бъдат Димитър Колев и Дарин Матов. Това може да се каже, че беше малката изненада, нещото, което до последния момент беше неизвестно по време на гласуването на вота.
Водещ: Ако трябва да сложим заглавие на тази история, какво да бъде то?
Надежда Василева: Заглавието според мен може да бъде предизвестен вот с очакван край. Може да бъде, използват някои колеги тази метафора, свързана с чашата вода, която Емил Василев плисна към доскорошния си колега от РЗС Тодор Великов – Буря в чаша вода, но не съвсем. Хубаво вестникарско заглавие. Интересното е, че обаче коментират, че от тук нататък правителството може би до една степен си осигурява комфорт с това, че няма да може да бъде атакувано от опозицията политически с вот на недоверие в залата в следващите 6 месеца. От друга страна обаче интересното е, че всички си дават сметка, че атаките към кабинета ще продължат, очаква се и управляващите сякаш са подготвени за нови компромати, тъй като сме в една година, в която предстоят и президентски и местни избори.
Водещ: Надежда Василева от БНТ пред "Клубът на журналистите". Сега добър ден и на Теодора Енчева от БТВ.
Теодора Енчева: Добър ден.
Водещ: Вот с известен край и една чаша вода. Всъщност кой и какво разбра?
Теодора Енчева: Най-важното е какво са разбрали зрителите, слушателите и читателите.
Водещ: Да, в крайна сметка за това става дума.
Теодора Енчева: И избирателите. Избирателите е най-важно какво са разбрали. Аз се надявам да са разбрали следното – че за първи път беше поискан вот на доверие от едно правителство, което все още не е навършило 2 години от управлението си. И този вот беше математически изчислен, че ще успее, той наистина успя, но той не можа да се увенчае с истинска победа. Защото наистина при това гласуване, което и като процедура беше по-различно от досегашните най-често процедурите бяха вот на недоверие и винаги пленарната зала би могла да промени начина на гласуване, но наистина отдавна не бяхме виждали депутатите в пленарната зала да стават прави и да изразяват вота си на всеослушание, едновременно пред своите избиратели, едновременно пред колегите си в пленарната зала. Не можа този вот да се увенчае с истинска победа. Необходимостта от гласовете на Синята коалиция, включително и тези два гласа, които се появиха от бившата парламентарна група на РЗС, сред независимите депутати, наистина беше една ситуация, в която ти знаеш, че си спечелил, ти знаеш, че ще успееш, но имаш необходимост да си сигурен, че до теб има партньори. Освен това, което вече имаш като даденост и като брой депутати и като влияние и като воля за управление. Синята коалиция беше в една наистина много специална ситуация, много дълго време беше обсъждана тяхната позиция, те се колебаеха дали демонстративно да напуснат залата или просто да гласуват въздържал се, частта депутати от ДСБ бяха много по-склонни да напуснат, депутатите на СДС бяха за това да гласуват въздържал се в залата и най-накрая тяхната позиция беше наистина до един да гласуват въздържали се.
Водещ: Всъщност след всички предизвестени неща, които в крайна сметка се случиха дали да не причислим в тази категория и констатации като тази – след като обществената температура кипна до толкова, че дори известни журналисти едва не се сбиха в телевизионните студиа заради отношението си към личността на Бойко Борисов, тук спирам да цитирам, това е предизвестено или непредизвестено? Журналистите винаги са виновни.
Теодора Енчева: Имате предвид поведението на колегите ли? По отношение на Бойко Борисов и… ?
Водещ: Ами може би по-скоро коментарите като че ли.
Теодора Енчева: Аз не съм учудена, че има толкова емоционални коментари от колегията по отношение на Бойко Борисов. Те най-вероятно ще ескалират, предстои ни една година, в която всички страни в политическия процес, дали ще бъдем от позицията на журналисти, на политици или просто на избиратели, ние ще бъдем доста емоционални. Въпроса е да спазваме добрия тон и да бъдем професионалисти. Трудно се отдавна на балканските ширини, но така е…
Водещ: Но можем поне да се стараем в тази посока. Безспорно този период ще бъде тест и за свободата на словото, разбира се, защото журналистите винаги трябва да сме на една ръка разстояние от политиците, да не приближаваме, че това е една опасна близост.
Теодора Енчева: Да, така е, несъмнено, но пак казвам – не съм учудена от подобни емоционални залитания. Няма нищо необичайно в тях, стига да не прекрачват наистина професионалните стандарти.
Водещ: Благодаря на Теодора Енчева от БТВ.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да говорим за дистанцията между журналистите и този път и хората. Тази дистанция не крие опасности, тази дистанция трябва да бъде много близка, защото в такива случаи се раждат едни чудесни истории. Много ми се ще за 40-тата годишнина на Хоризонт да започнем с тази история, разговора с директора Калина Станчева. Добър ден и честит празник.
Калина Станчева: Добър ден, благодаря.
Водещ: Всичко тръгна от един концерт на група Сигнал, който организира Хоризонт.
Калина Станчева: Всичко, което доведе до ..
Водещ: До този диск, който днес е в ръцете на хората.
Калина Станчева: Да, до един диск. Така тръгна всичко, да, просто през лятото решихме, че Хоризонт трябва да напусне, колкото е възможно по-често своите студиа и да излиза пред публика, на открити сцени, за радост появи се това лято, лятото на 2010, една сцена пред НДК, тя не е много голяма, но пък и почти целия парк се озвучава от тази арт сцена и поканихме група Сигнал. Защо Сигнал – защото както се казва ние сме почти набори с тях, те са на 32-33 години. В началото са тръгнали като групата на радиото, защото премиерата на първата им песен е била в предаването Музикална стълбица на Данчо Георгиев. Със сантиментите от това, че всъщност така е тръгнал техния път в голямата музика, музикантите от Сигнал приеха да направят един безплатен, безвъзмезден концерт от тази арт сцена. Впечатлени бяхме, че няколко поколения хора наоколо пееха техните песни и танцуваха, естествено концерта не се побра в определеното си време, но стана прекрасен празник. Сложихме му за слоган един рефрен от тяхна популярна песен – Светофарите светят зелено, за българската рок музика. Може би това беше и начин да противодействаме на други родове, жанрове музики, които станаха опасно популярни и решихме, че тъй като сме и обществена медия, не само защото закона ни задължава, но една от мисиите ни е да подкрепяме и да насърчаваме добрата българска музика. След това се договорихме за Светофарите светят зелено – Втора част и тя вече стана в нашето първо студио. Всички музиканти смятат за чест и гордост да запишат диск в първо студио на националното радио, знаем защо. Защото разбират от хубав звук и от качество. Така се записа пред публика и в пряк ефир излъчвано, концерт, спектакъл, акустичен концерт, така го наричаха те, защото бе претворен в този диск.
Водещ: Но това не е първата среща и на Хоризонт, и на Христо Ботев, изобщо на всички програми на националното радио със своите слушатели. Какво дават тези срещи на нас журналистите, на хората? Не е тайна, криза е, нещата за социално общуване са прекалено малко, общуваме как да кажа, по един доста особен начин, опитваме се да възпроизвеждаме не до там добри политически практики на взаимоотношения помежду си.
Калина Станчева: Ние останахме сякаш най-капсулираната като изразни средства, телевизорите заливат с формати, които по един или друг начин приобщават публиката. Интернет още повече те кара да бъдеш съучастник, съавтор, особено с блоговете, тази гражданска журналистика. И нашия изход, Ирена, и нашата и вашата програма са по-често да показваме на хората как се прави радио, да виждат лицата на гласовете. А програма Христо Ботев направи такива културни празници, това не е събитие, защото вие го правите много често и все по-добре. Но програма Хоризонт някак беше дълго време в традиционния модел информационна, музикална и ефирна програма.
Водещ: Но пък …
Калина Станчева: За това си смятаме… ние като се появим в такова нещо сме двойно по-радостни, защото и ние направихме културно събитие.
Водещ: Но пък от друга страна подобно общуване, по-директно със слушателите като че ли зарежда много журналистите с доверието, защото доверието е единствената оценка, заради която ние полагаме усилия.
Калина Станчева: Абсолютно вярно, както се казва, и рейтинга ни е важен, нито ние, нито вие, нито другите колеги в медиите се отказваме от това съревнование. Но по-ценно е доверието, сега ако бяхме единствено радио в ефира, БНР, както преди много години, нямаше кого друг да слушат, рейтинга би бил малко изкуствен. В момента ние знаем, че България има 319 лицензирани радиостанции. Когато измежду цялото това предлагане Хоризонт има 2.1 – 2.2 млн. месечна аудитория, това вече никак не е зле. Това значи, че е въпрос по-скоро на доверие. Още повече, битката отдавна не е помежду ни на радио пазара. Много убедително вче се оказваме играч на общия електронен пазар. И тези изследвания, които нашите програми получават периодично, за да сверяваме все пак в очите и в ушите на хората, все по-често в тези панели се отбелязва отговор на анкетирани хора – какво правите сутрин? – сутрин слушам телевизия. Защото няколко телевизионни канала правят сутрешни блокове, на принципа малко на … правят радио с публицистика и други неща.
Водещ: Те самите са го признавали тук при нас.
Калина Станчева: И ние сме в много по-силната конкуренция на телевизионните сутрешни блокове.
Водещ: Но дали няма коментар в тази реплика – слушам телевизия. В смисъл телевизора работи, обаче звучи радио.
Калина Станчева: Ами така да го приемем. Така ни изглежда приятно. Освен това много ни е важно да чуем, че хората наистина ни вярват.
Водещ: Имаше една фраза навремето – чух по радиото.
Калина Станчева: Чух по радиото, да, това значеше – така е, вярно е, по радиото казаха.
Водещ: Ама то и сега се употребява, въпроса е, че навремето имаше само едно радио, сега има много радиа. Може би пък трябва да има някаква реакция. Чух по Хоризонт да кажем, или чух по Христо Ботев.
Калина Станчева: Към това се стремим, тъй като двете национални програми имат своя лицензирана характеристика и за наша чест си уважаваме взаимно характеристиките. Ние нямаме претенция, нито потенциал да станем по-културната, по-интелигентната програма, но пък имаме самочувствието да уважаваме и да вярваме на хората, които казват, че избират Хоризонт, защото, цитирам, имат най-добрите новини. Между другото сигурно и при вас в програма Христо Ботев е било полезно едно изследване, което ни направиха от ТВ План преди известно време, с 9 фокус групи в големи, по-големи, малки градове, в села. И там лично на мен ми беше полезно да видя какъв е имиджа на Хоризонт при провокирани спонтанни и персонифициращи асоциации на социолозите с избрана проективна техника, Хоризонт бил описан с много високо равнище на консенсус в 9-те различни групи като, сега ще прочета от коментара – Хоризонт на хората им изглежда като мъж в зряла възраст.
Водещ: Защо мъж?
Калина Станчева: Така. Сериозен, компетентен по всичко, интелигентен, леко суетен, добре говори, напорист, с чувство за хумор и ироничен. По професия би могъл да е университетски преподавател, социолог, коментатор или дори политик. Облича се спортно-елегантно, без вратовръзка. Като цяло типажа – лидер на общественото мнение. Е, защото може би пък програма Христо Ботев пък е описана като дама, стилна, културна и т.н.
Водещ: Ами всъщност няма лошо социолозите да коментират медиите, това е една полезна оценка за нас, защото там, където не сме успели можем да положим повече усилия. Останете с нас, за да чуете какво предстои за 40-тата годишнина на програма Хоризонт. Вече разбрахте, специален гост в студиото на "Клубът на журналистите" днес е директора на Хоризонт Калина Станчева.

Водещ: Традициите са нещо хубаво винаги човек може да се опре на тях във времена на криза. За това продължаваме разговора за традицията „Хоризонт”. С четиридесет годишна история зад гърба си. Каузите като че ли са нещо много важно и за хората, и за журналистите. Нека да си припомним за какви каузи успявахме да се обединяваме с Вашите, нашите слушатели, Госпожо Станчева.
Калина Станчева: Ами каузите – и нашите, и Вашите, са някаква по-класически.
Водещ: Не са толкова ефектни.
Калина Станчева: Нашите каузи – на Драган Цанков четири са далеч от сорта Idol или Survivor формати и не минават през GSM операторите. Минават през контакта ни с публиката – телефонен, сайтов или жив и традиционните каузи, които Националното радио, добре е да се концентрирам върху „Хоризонт” като обществена медия и традиционните му каузи са били такива, каквито се чакат от обществената медия. В подкрепа на чистия български език, в подкрепа и на насърчаване на българската съвременна култура, толерантността, разбирателството между поколенията българи. В този план имаме в подкрепа на каузата на българската музика, трите основни жанра от десетилетия в „Хоризонт”. Вървят конкурси. В момента се подготвя двадесетото издание на националния конкурс „Музикант на годината”. Правят го колегите от предаването за класическа музика „Алегро Виваче”. Друг конкурс – „Златна пролет” за нова българска поп и рок музика. Вече има 41 издания зад гърба си. А и в тези минути два етажа под Вашето студио репетират лауреатите на третия наш конкурс „Млади фолклорни таланти” за 11 път ще се проведе от 14 часа гала концертът на деца с таланти да свирят, да пеят, да танцуват българска народна музика. Към това се постарахме да добавим каузи – пак такива, каквито смятаме, че са необходими в момента и които ни отиват като обществена медия. От три години, вече четвърта на всеки национален празник или официален, или голям религиозен празник екипи на „Хоризонт” посещават някоя от българските общности зад граница. Така вече бяхме сред диаспората в Израел, в Украйна, в Молдова, в Испания, в Чехия, Унгария. Сега подготвяме при следващ национален празник – ще бъдем сред българската общност в Лондон.
Водещ: Това е една много трудна задача, разбира се, но пък в замяна на това като че ли доста истини по един много благоприятен начин се казват. При тези срещи.
Калина Станчева: Това е начин да се обединим българите, където и да сме. Това е надслова на нашата поредица – българите, където и да сме, ние имаме общи проблеми при разликите в статута, стандарта на момента, във възрастовите различия, но въпреки всичко се получава една картина на българския дух, на българските очаквания.
Водещ: Защото не всичко е, как да кажа – продукт, който е удобен за продаване. В крайна сметка трябва да остават и някакви други неща.
Калина Станчева: Да, трябва да има и духовни неща. Даже ако така мога да се осмеля за мен е кауза и връщането в ефир на „Ранобудното петленце”. Приемаме го като кауза, защото напоследък нямаме време, губим навици да четем на децата от книжка – да четем приказки. И някак си един вид, грозно е да го кажа, но като индулгенция на всички нас възрастните, това че след дълго отсъствие – повече от десетилетие и по-скоро подсетени от хората. През лятото възстановихме „Ранобудното петленце”. Отзивите са много възторжени. Даже през тази седмица получихме писма от родители да качваме приказките на сайта на радиото, за да не вдигат децата непременно в седем без пет.
Водещ: Да, ние в седем без десет, но това е така, как да кажа – така се развиват технологиите. Всъщност това дават тези по-близки контакти. Децата могат да бъдат и втора смяна някак на училище, защо да бъдат лишавани от приказка. Но пък радиото защо да не им разказва приказка?
Калина Станчева: Като каза, всъщност в последно време можем да си оценим и някои поредици от типа „Не позволявай човек да замръзне зимните месеци” или една по-предишна „Как да се направи по-лесно и по-бързо осиновяване?” или по-достъпно.
Водещ: Това е една много болна, обществена тема – безспорно. Поне за съжаление доста усилия трябва да полагаме ние- журналистите заедно с хората, разбира се, защото в крайна сметка тази порочна практика за изоставяне на деца и отглеждането им в домове трябва да бъде прекратена в един момент и това едва ли ще стане само чрез игрови и удобен за продаване медиен формат. Има далеч по-сериозни неща, които могат да се случат. Останете с нас – продължаваме този разговор посветен на 40 годишнина на „Хоризонт” с директора Калина Станчева след малко. В четвъртък радио Микс представи модерното лице на Българското национално радио в първо студио ето така.
„Историята на радиото започва през далечната 1935 година с указ от цар Борис Трети и наредба на Министерския съвет. Начало на радиото застава Сирак Скитник. Всъщност ако трябва с една дума да охарактеризираме Българското национално радио – вероятно най-подходящата дума е многообразие. А сега бих искала да Ви представя човека, който може би най-добре познава различните лица на радиото- Валери Тодоров – генерален директор.
Валери Тодоров: Здравейте колеги! Добре дошли. Вие се намирате в Първо студио на Националното радио. Но бих искал да Ви напомня – това беше показано, че такива концертни събирания има в почти всички наши радиостанции, има и определени три големи продуцентски центъра. Има и в Пловдив, Разград, Варна – с възможности да се организират изложби, концерти. Това тук е първото радио. То е първо в много отношения. Не само първо като в създаването си, но и първо като разнообразието на програмите, които представяме. Понякога така много от колегите от другите медии се измерват, се съпоставят с нас, разглеждайки ни като конкуренти. А няма как ние да ги почувстваме също като конкуренти, защото ние имаме 10 програми, 6 музикални състава, ние излъчваме на всички вълни за разлика от колегите от другите оператори, които излъчват … Ние сме обществен … за това рекламата не е главната наша цел, но въпреки това ние държим като лидер на пазара да представим всички онова, които в момента Националното радио предоставя, с всички възможности, които ние имаме. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания, предавания за деца – всичко най-значимо, което е създадено поставя музикалното песенно творчество, литературата, изкуствата е създадено, записано в тази сграда. „
Водещ: Какво успяхме да покажем. Сега ще коментираме с Любомира Михова – директор на рекламно-издателската къща. Много отдавна радиото не е това, което само се чува по него, Госпожо Михова успяхме ли да покажем на рекламодателите и всички територии, на които могат да стигнат до обществото?
Любомира Михова: Българското Национално радио не е просто медия и мисля, че това стана ясно. До сега ни свързват рейтингите най-вече на програмите с програмния продукт. Но ние имаме и много друга продукция. 76 години вече имаме музикална продукция. Националното радио е първият и най-големият музикален продуцент. По повод на това имаме новина. Ние сключихме току що договор с компания за дигитална дистрибуция в интернет. Но за това след малко. Освен музикалната продукция радиото е и възможността тук да творят в различен жанрове ефективно действащи музиканти, което в бедния ни вече културен живот е все едно нещо изключително. А не би трябвало да е така.
Водещ: За да стане по-ясно на читателите – може би трябва да кажем, че Първо студио е вече тясно.
Любомира Михова: Първо студио вече е концертна зала. Съвсем смело казано и там виждаме как хората се радват на всички концерти в различните жанрове, представени от нашите 6 състава – симфоничен оркестър, биг бенд, смесен хор, детски радио хор, оркестър за народна музика и вокална група „Радио деца”. Всички тези формации имат едно достойно и една сериозна възраст – над 50 години. Детската вокална група празнува своя двадесет годишен юбилей тази година. Освен програмите, продуцентската дейност, издателската дейност, която е в следствие на продуцентската – това са нашите издателски проекти. За 2 години ние продуцирахме, издадохме над 50 диска. Богатият културен живот, който е във вид на концерти, във вид на изложби, във вид на реализация на много други проекти.
Водещ: Националното радио става една територия за социално общуване, за културно общуване, като определено рекламодателите могат да стигнат по-лесно до групите, които търсят.
Любомира Михова: Не само лесно, а по най-различен и уникален за разлика от другите дори радио групировки, дори холдинги, които представляват различен вид медия в себе си – телевизия, радио и прочее. Ние представяме и предлагаме една възможност за нови канали на послания, рекламни в случая или други, защото рекламата е по-широко понятие, не само търговско съобщение, което ние имаме в предвид във вид на спотове. Предимството за Националното радио е, че за толкова много години като авторитет, като респект към него, като уважение и като доверие, не се е променило, а това е най-важното. Не случайно, аз и друг път в разговор с теб, споменавали сме ключовата дума за послание – било търговско или някакъв друг вид послание, е доверие. От тук се изхожда. След това всичко се провокира и се внушава на база емоции, но мисля, че по отношение на доверието – в действителност няма с кой да се мерим.
Водещ: В крайна сметка става дума не само за една дълга история, а и за начина на работа.
Любомира Михова: Това е моята болна тема, защото в рекламните агенции забелязвам едно много младо поколение, което не познава Националното радио не само националните институции, културата и изобщо планира компании по учебник. По един заучен и приложим на развитите пазари начин, но за България има други фактори, които влияят и така тези млади хора е желателно, хубаво е да научат повече за всичко, с което Българското национално радио е помагало на културата, на обществения живот, на икономическия, политическия и на всички възрастови групи като полезност във вид на предавания и информация и като действително някакъв вид приятел, защото радиото е много интимно като начало на общуване, на ползване. Сега, да, вече се развиват чрез интернет съвсем други форми на лична употреба на медията чрез различни платформи, разбира се и този първоначален модел да се слуша радиото от апарат специално, го няма вече в тази възрастова категория от хората за хората, които определят рекламните кампании. И на нас за това със събитието „Радио Микс” ни се искаше да им покажем тази богата култура, богато наслояване, многопосочност на Българското национално радио като възможности за партньорство, като начин, като място, на което те да реализират своите кампании. Не само с планирането на една радио реклама, а по формулата – тема, таргет, рейтинг. Нещо повече действително. Да влязат в храма на културата.
Водещ: Да се опитам като любител да се изкажа. Не става само с рейтинг – става и с доверие.
Любомира Михова: Ами за мен това е ключовата дума. Аз така бих подходила. А не на рейтинг, който действително би могъл да се оспори. Ще кажа защо. Защото радио рейтингите се изготвят по метода на анкетата и това не е много прецизно в случая.
Водещ: Да не говорим, че няма единна система за измерване на радио рейтингите в България.
Любомира Михова: С цифровизацията ми се струва, че това ще се появи като вид технология, като начин и тогава много съмнения ще отпаднат. И тогава в действителност лидерството на програмите в Националното радио ще са неоспорими.
Водещ: Ще успеят ли политиците да демонтират този модел като свалят дистанцията между себе си и журналистите или ние журналистите ще си даваме все по-често сметка, че най-важно е доверието на хората – рейтингът е чисто рекламна категория? Ами да продължим – така започнахме и така да го завършим този разговор с Калина Станчева – директор на програма „Хоризонт”. За нас, като че ли винаги най-важното нещо е било доверието на слушателите към нас. То много трудно се печели.
Калина Станчева: То много трудно се печели и след като наши предшественици, нашите от 1971 насам няколко поколения новинари, публицисти, музикални журналисти – всички, които са направили програма „Хоризонт”, са ни оставили тази най-ценна зестра – достоверността, доброто име. При Вас става дума за повече години доверие и традиции. И правим, струваме компромиси с достоверността не си позволяваме, защото примерно пред дилемата непременно пръв или непременно достоверен –„Хоризонт” избира второто. Не е чест и гордост да кажем, както в „Хоризонт” пръв съобщи, ако тази информация не е била одобрена, ако е подвеждаща. Едно такова изхвърляне е по-скоро комплексарско.
Водещ: Казано по-просто и по-разговорно.
Калина Станчева: Поради което доверието се печели с години.
Водещ: И трудно се пази.
Калина Станчева: Знаем го това, защото от онова старото, с което Ирен ние на младини сме пораснали „По радиото казаха – значи е вярно.”В последните години има и една втора версия на хората „По радиото трябва да кажат.” „По радиото трябва да кажат какво гръмна до София. Трябва да кажат кога ще тръгнат снегорини. Кога ще отворят проходите. Защо една магистрала, примерно, поради какво произшествие е затворена, какви ще са обходните пътища.”
Водещ: Тогава програмата схема ще е от абсолютно без значение и тя трябва да бъде променена и това е именно обществената функция на медиите.
Калина Станчева: Гъвкава и така за гордост на „Хоризонт” и в момента има екипи журналисти, способни и кадърни във всяка ситуация, ако се наложи да захвърлят подготвените неща, да излязат от схемата и да направят едно извънредно издание на предаване, каквото хората в момента чакат. Примерно в последните зими ни се е случвало да правим три поредни дни предавания „Хора”, „Пътища”, „Автомобили”. Заради едни потоци коли, които се прибират от дълъг уикенд и хората не биха искали да ги занимаваме с онова, което сме си наумили непременно, а искат да знаят там, където са в момента, какъв е изходът и за какво става дума. И в този смисъл това е професионализмът вече в наше време и той, колкото и да е далеч от голямата политика, разбира се, че и в нея нещата винаги трябва да са достоверни, проверени, с точната преценка и със задължителните много на брой гледни точки. Същото важи и за обикновените неща в живота, защото пак, ако посегнем към социологическите брошури – на всеки два месеца си сверяваме часовниците по тях, хората ни препоръчват повече информация на регионално ниво, от живота при тях. Струва им се много централната политическа информация. Искат да се обръща внимание на техния бит.
Водещ: Ами щом трябва радиото да каже- радиото ще каже!
Калина Станчева: Това е начинът нашите програми, националните програми на радиото да разширяват своята аудитория не една от друга тоест не на „Хоризонт” за сметка на Ботев и обратно. Всяка от нашите програми има лоялната си публика. Това, което ни интересува нас и Вас е така наречената мека аудитория. На хората, които в друго време слушат специфични музикални радия или изобщо не обичат да слушат радио, но посягат към Националното радио заради нещо специално. Примерно минават на честотата на „Хоризонт” заради новините – 40% от тази приходяща аудитория казва, че търси „Хоризонт” заради достоверната информация, точна и обективна. И това, ако не е комплимент.
Водещ: Разбира се, че е комплимент. Нека сега да кажем – не можем да прескочим понеделника, защото тогава…
Калина Станчева: Вторник.
Водещ: Да вторник. Нашият общ празник – денят на Радиото, но тогава и „Хоризонт” ще празнува – да кажем и как ще празнува.
Калина Станчева: Ние решихме да направим две в едно. 4 януари беше същинският ни рожден ден, но така два празника в един месец щяха да ни дойдат в повече, за това на дена на празника на Националното радио – 25 януари, решихме да си направим една различна програма. Да организираме светлата част на деня – от 6 часа сутринта до 7 вечерта не в обичайните блокови предавания, а в цялото това тринадесет часово пространство и в разменени роли на колегите, да направим голямото специално предаване на „Хоризонт”, в което освен популярните водещи гласове, пред микрофона ще бъдат спортните журналисти, музикалните журналисти, репортерите. Новинар ще бъде в ролята на музикален редактор. Звъкорежисьори ще водят спортно предаване.
Водещ: Ще си издадете всичките хобита. Всичките хобита ще си издадете.
Калина Станчева: Да придадем празничност, за да излезем от делничната схема, а си мисля и нещо друго. С такъв род разменяне на ролите ще се увеличи толерантността вътре в медийните екипи, защото режисьор ще разбере какво е да си от другата страна на микрофон и обратно- новинарът ще разбере колко часа ти отнема правенето на една новина и малко ще се замисля, когато с лека ръка тръгне да съкращава чуждата новина след това. И ето така си мисля, че и за нашата вътрешна солидарност и лоялността в големия екип на „Хоризонт” е хубаво да направим нещо различно.
Водещ: Ще Ви стискаме палци и ще пускаме репортажи от Вашите студия. Разбира се това е шеговито, но иначе си остава пожеланието да не се променяме, смисъл да изпълняваме това, което хората искат от нас. „Радиото трябва да каже!” е безспорно едно много добро пожелание и признание за работата ни. Ами тук трябва да приключим. Поглеждам към часовника и виждам, че ми остава време само да Ви пожелая един хубав съботен следобед.

www.cross-bg.net | 04.02.2011 

Стартира четвъртото издание на наградите за ефективност на рекламата EFFIE България. Наградите Effie отличават най-значимите постижения в маркетинговите комуникации: идеите, които работят.

В състезанието могат да участват агенции и рекламодатели с реклами и рекламни кампании, създадени в България и публикувани, излъчвани, организирани в периода 1.01.2010 – 31.03.2011 г. и които не са получавали златна награда Effie в предишните му издания.
Заявки за участие ще се приемат до 21 април 2011 г. в пет категории: Стоки, Услуги, Промоции, Корпоративни комуникации и Социална, политическа, медийна.
Церемонията по награждаване на победителите в Effie България 2011 ще се проведе в края на месец май 2011 г.
Наградите Effie са създадени през 1968 г. от Американската Маркетингова Асоциация, клон Ню Йорк, като отличие за най-ефективните маркетингови и комуникационни практики. Днес съществуват четиридесет национални, три регионални програми (Euro Effies, Asia Pacific Effies, и Middle East North Africa Effies), както и световните награди Global Effie Awards.

Оригинална публикация

Вестник КУЛТУРА I Митко НОВКОВ I 4.02.2011

Калина Андролова е икономист по образование, но дълги години е работила като радиоводеща. Била е колумнист на в.„Новинар”, преди да стане главен редактор на списаниеL’ЕUROPEO, вече бивш.

- Госпожо Андролова, списание L’ЕUROPEO започна устремно, струва ми се, че за кратко време си спечели верни читатели и точно когато трябваше да берете, така да се каже, "плодовете на успеха", дойде новината, че го напускате. Защо?

- Не можах да се преборя със същността на българския бизнесмен. Става дума за издателите на списание L’ЕUROPEO. Докато правех списанието, всъщност се налагаше да водя непрекъсната идеологическа битка за това кое е полезно за читателя. Моята идея беше списанието да повишава грамотността на читателите, запознавайки ги с интересни факти от политиката и културата. Обаче моите работодатели се интересуваха от печалбарството и предпочитаха „леки, занимателни” темички, настояваха списанието да „забавлява”. В един момент тази вечна битка – класическа, между автор и издател, ме измори. И напуснах, омерзена от нискокултурието на българския бизнесмен.

- Е, няма нищо лошо едно издание да печели, нали? Разбира се, не на всяка цена. Ето защо ми се струва, че това, което наричате нискокултурие, е по-скоро стръвно желание за бърза печалба – колкото по-скоро и колкото повече, толкова по-добре?

- Точно в светлината на вашите думи смятам, че готовите формули ни деформират. Включително формулите за успех. В България има насадени формули за бизнес, че единствено пошлото забавление носи печалба. Затова медиите са изпълнени с безсмислени предавания. Е, не е така! Един ден някой ще забележи, че има истински глад за знание, и – обещавам ви – ще забогатее от това. В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки. Има нещо сбъркано в прехода ни. В нормалния свят, за да управляваш медия, трябва да си посветил живота си на това. У нас работодателите се друсат, те са невъзпитани, разгулни и оргийни. Нямат страх от Бога. Те са новобогаташи. Ето това е проблем.

- Но все пак L’ЕUROPEO е друга марка, не е "Блясък" или "Maxim", да речем. Поне фактът, че Ориана Фалачи – една от най-смислените журналистки на миналия век, а защо не и на сегашния, е работила за него, не е ли давал яснота на вашите издатели какво точно представлява това списание?

- Работодателите ми искаха да е престижно, без да са наясно, че престижно означава първо умно, а след това всичко останало. Вижте, човек, който е прочел две книги в живота си – и двете на Исабел Алиенде, не би могъл да схване защо е нужно да се пише за тероризма, например, а не за „долче вита”. Той не напипва пулса на знанието, той се занимава с показност и изкуствен блясък. „QM медия”, както се казва фирмата, в която работех, е отчайваща аматьорска трупа с тежки претенции за значение. Мисля, че това е еманацията на язвите на българския бизнес. Особено на медийния. От „случайността” на българския бизнесмен и работодател, до вчера продавач на банички, днес светкавичен магнат, започват доста от злините в обществото ни. Оттук започва подмяната на професионализма с лъжливи стойности. Имаше много колеги от гилдията, които дойдоха в тази фирма и я напуснаха, озадачени и погнусени. Аз издържах доста дълго. Но се убедих, че фирмата „QM медия” е просто симптом, просто частица от общия провал на умността в българското общество.

- И на вашия „провал” в „обществото”, наречено „QM медия”…

- Всъщност, оцеляването на работното място е умение. А аз не притежавам това умение. Не съм коктейлен тип ласкател. И работодателите ми не ме харесваха. Склонна съм да нарушавам правилата. Не понасям подредени бетонни глави, които педантично спазват правилата. Точно от послушни хора се е практикувал нацизмът. Нито един работодател не обича „непослушните”, нераболепните. Има разлика между смирение и послушание. Смирението е божествена, вътрешна категория на съзнанието и осъзнаване, че не си всесилен. Послушанието е външна диктовка за безмозъчни същества. Човек трябва да се пази от послушни, праволинейни, редовни служители, мишоци. Те лесно могат да убиват… с оправданието, че са такива правилата.

- Добре де, но как става така, че точно у такива хора, каквито описвате, са парите, без които пари в днешно време, за добро или лошо, нищо не може да се случи? Да не говорим за скъпото удоволствие, наречено „медия”…

- Винаги съм мислела, че човек, който се насочва да прави медия като бизнес, е длъжен да има мисия. Медията не е като да правиш сирене: колкото повече сирене, толкова повече пари. Медията формира ума на нацията. Не можеш да си позволиш кръчмарско печалбарство. В момента нацията е облъчена с такава простащина във вид на медийни продукти, че се извършва нещо като интелектуален геноцид, скопяване на нацията. Чудя се тези шефове на телевизии не го ли осъзнават това?! Чудовищно е!!!…

Много хора са виждали как падат ябълки, но само Нютон се е запитал защо. Много хора са разочаровани от един или друг велик работодател, но никой не се пита: „А бе, защо няма правила в тази държава? Защо всичко е замацано, защо децата ни са добре оценени на Запад, а тук не успяват да си намерят работа? Защо пътищата за постигане на успех тук и там са толкова различни?!” И тук ми идва да цитирам един американски президент, Удроу Уилсън, негова фраза, която много харесвам: „Ако селянинът стане крал, не мисли, че в кралството е настъпила демокрация”. Тази фраза идеално изобразява заблудите на обществото ни. По отношение на бизнесмените, демократите, свободните уж хора…

- Слушайки ви, все ме напираше да питам: "Добре де, защо? Кажете ми защо!". Но вие сякаш ме изпреварихте с отговора – защото у нас селяните са станали крале. Но това ли е единствената причина, главната причина, най-важната причина? Все ми се струва, че е малко семпло като обяснение, че трябва да има и нещо друго…

- Българският бизнесмен е човек като всички останали. Само че не го знае. Понеже прекалено бързо забогатя, не е свикнал с тежестите на богатството и успеха си. Богатството не е само фуклявене, купуване и показване, трупане… Богатството е отговорност! Богатството е култура на поведението. Култура на благотворителността. Когато българският бизнесмен един ден осъзнае, че парите не го правят безсмъртен, това ще бъде хубав ден за българската нация. Тогава ще може да оцени и хората, които работят за него, ще може да ги цени и пази. Българският бизнесмен е петимен за ласкателство като част от патологичния снобизъм и волята за власт, които го владеят…

- Всъщност, какъв беше тиражът на L’ЕUROPEO, когато решихте да напуснете? Беше ли се превърнало списанието в печеливш медиен продукт?

- Тиражът на L’ЕUROPEO беше доста добър за двумесечно списание с историческа насоченост. Около 15 хиляди и с непрекъснато растящ тренд. То беше печелившо, да. Може би не страшно много печелившо, но все пак печелившо. Това, което показа L’ЕUROPEO, е, че има ниша – немалка, от умни, млади и образовани хора, които се интересуват от международна политика и култура; и които не желаят животът им да бъде моден каталог със снобски каузи: коя е най-скъпата чанта, ако я имам, значи съм номер едно… Оскърбяват ме плиткоумните погледи на купища млади момичета и момчета наоколо. Ние сме създали едно чалга поколение на вещно зависими хора с много елементарен праг на удоволственост – секс и пиячка, и лесни кинти. Това са основни поколенчески цели. Намацано червило, нов телефон и неосъзнат хаотичен секс. Затова нарастващият тираж на L’ЕUROPEO ме радваше. Доказваше, че има някакви зрящи хора. Някаква надежда.

- Някаква надежда… А вече няма ли?

- Винаги има някаква надежда. Обаждаха ми се и ми се обаждат много млади хора, някакви огромни изключения, които се вълнуват, питат, искат да пишат, да създават цвят, бунтуват се, искат да успеят… Ужасно ме радват. Дори да си поговоря с тях за мен е цяло чудо. Става ми мъчно заради трудностите, които срещат. Сякаш не е достатъчно, че са умни, образовани и смели, сякаш не им достига нещо, връзкарството, и те с големи учудени очи ме питат защо, какво става, защо не могат да си намерят работа, а бездарната Госпожица X (примерно) е заела тяхното място. Те се връщат от чужбина, пълни с амбиции, и понякога се строшават в странните балкански неправила. Тук всичко е на клики. Цялото общество живее и функционира на клики. Талантът е последното нещо, което ще ти помогне да успееш…

- И какво? Да бъдем неталантливи или – ако сме, да не го показваме, че да успеем, така ли?

- (смее се) Талантът не може да се скрие, рано или късно блясва. Въпросът е, че в България все още няма търсачи на таланти. А най-голямото качество на един бизнесмен трябва да е търсачеството на таланти. Добрият бизнес е всъщност добър мениджмънт, да намериш правилните хора, които ще те направят богат. Да ги отсееш, да ги обичаш, да ги пазиш. Българският бизнесмен е адски неграмотен по отношение на своя бизнес, отделно по отношение на човешкостта изобщо и психологията на талантите. Затова той „не вижда, не отсява” правилния човек. Той назначава хора от кликите, близки, познати, това е. Както казва основателят на списание „Тайм”: „Когато открия някой по-умен от мен, веднага го назначавам на работа.” Е, у нас не е така. Това е синдромът на променения обществен статус. Когато някой е забогатял набързо, той се дразни адски от единственото, което не може мистериозно да купи и да закичи на ревера си: интелектуалното превъзходство. Забелязали ли сте, че богаташите внезапно започват страстно да разбират от изкуство, стават колекционери. Не е само заради инвестициите в предмети на изкуството. Именно заради този синдром е. Искат да си купят духовна елитност, но, за съжаление, за изящността на духа се работи цял живот и при това Господ трябва да те е белязал с чудотворната си четчица…За да прогледнеш отвъд.

- Все пак, не е ли прекалено обобщаващо вашето говорене? Убеден съм, знам дори, че има богати хора, също белязани с чудотворната четчица…

- Прав сте, разбира се. Обобщаващо е. Но то се основава на тенденцията. Разбира се, че има и умни, одухотворени богати хора, и талантливи бизнесмени, но, за съжаление, те са по-скоро изключение от правилото. Просто проучете колко богати хора в България са направили дарения за болници, университети и културни институти и ще разберете. Сравнете ги с тези, които са си купили 100 къщи и 100 коли. Да си богат е умение. То дори е наследствено умение. Трябва да имаш фин усет за важността и безсмислието на парите едновременно. Рокфелер е смятал, че само, ама наистина само по силата на Бога е неземно богат. Затова цял живот остава смирен и с просто битие. Рокфелер е бил убеден, че парите не са за забавление, а че той е избран, за да сбъдне нещо важно с тях. Българските рокфелеровци са предимно промискуитетни, те са емоционални инфантили. За какъв дух говорим, материята тежко ги надвива…

- Мисля си все пак, че има островчета, където материята не е такава безапелационна победителка… Вие усещате ли ги, намирате ли ги?

- Островите винаги са вътре в нас. Всеки има своя остров. Островите, които са видими, около нас, са само проекция на нашето Вътре. Всъщност, ако непрекъснато хвърляш копия, все някога ще улучиш целта. Освен това, след като говорим за островите, мисля, че щастието има човешко измерение, то не е география, пари или позиция. Щастието е близостта на един определен човек. Сигурна съм в това. Много предмети обещават щастие, но то никога не идва с тях. Трупането някак си опразва. Богатите най-добре усещат това.

- И какво? Пак ли вътрешна емиграция? Скриване в интелектуалната интимност на малката група, за да избягаме от пошлата вулгарност на голямото общество?

- Абсолютно да, така е. Животът сякаш е гъсто населена пустиня. Има само няколко човека около теб, с които крачиш. Защо за Омир, който е възпитал цяла Елада, се твърди, че е бил сляп? Тъкмо заради това. Защото духът винаги противоречи на материята. Общителността разхищава, самотата създава, сублимира. Така че, нормално е по-чувствителният, по-финият човек да избягва скупчването. И голямото общество да го тревожи. Той е обречен да се самовглежда. Да се наранява. Но именно хората, които имат силна рефлексия към света, които светът наранява, именно те оставят най-прекрасни следи.

Оригинална публикация

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 4.02.2011

Интересно интервю с Калина Андролова може да се намери в сайта на вестник "Култура". Андролова е бивш главен редактор на списание "L’Europeo", била е колумнист и в "Новинар". Тя говори за това какви са собствениците на медии в България и как управляват те.

"Не можах да се преборя със същността на българския бизнесмен. Става дума за издателите на списание L’ЕUROPEO. Докато правех списанието, всъщност се налагаше да водя непрекъсната идеологическа битка за това кое е полезно за читателя.

Моята идея беше списанието да повишава грамотността на читателите, запознавайки ги с интересни факти от политиката и културата. Обаче моите работодатели се интересуваха от печалбарството и предпочитаха "леки, занимателни" темички, настояваха списанието да "забавлява". В един момент тази вечна битка – класическа, между автор и издател, ме измори. И напуснах, омерзена от нискокултурието на българския бизнесмен", казва Андролова за разрива между нея и издателя – "QM медия".

По думите й двумесечно списание с историческа насоченост и 15 000 тираж може да бъде печелившо, макар и не много.

Калина Андролова посочва недъзите не само на медийния бизнес, а на бизнеса въобще:

"В България има насадени формули за бизнес, че единствено пошлото забавление носи печалба. Затова медиите са изпълнени с безсмислени предавания. Е, не е така! Един ден някой ще забележи, че има истински глад за знание, и – обещавам ви – ще забогатее от това.

В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки".

Цялото интервю можете да прочетете в сайта на в. "Култура".

Снимка: Илиян Ружин

Оригинална публикация

MB Comms I 4.02.2011

• Социална отговорност към служителите – Мобилтел
• Социална отговорност към околната среда – Солвей Соди
• Етичност и отговорност към заинтересованите страни – Кока Кола
• Участие в проекти с дългосрочен и общественополезен ефект – Астра Зенека
• Благотворителност - Vivacom

в. Дневник, Компании & Финанси | Юлиян АРНАУДОВ | 04.02.2011

Dnevnik.bg е на трето място в изследването на компанията "Нилсен“ за посещения през мобилни телефони и на девето при браузването от компютър през януари. Сайтът е лидер сред онлайн изданията на традиционните медии.Изследователската компания "Нилсен“ публикува данните от класацията си за най-посещавани български сайтове за първия месец на годината. През тази година тя е разделена на три категории за сайтове, посещавани от компютър, мобилен телефон и таблет. Настоящите класации на "Нилсен“ са на база трафик от България и се отнасят за оригиналните версии на сайтовете, а не за мобилни версии там, където имат такива. И в трите доминира сайтът за електронна поща abv.bg на компанията Netinfo, който има 616 хил. уникални посещения дневно.През януари Dnevnik.bg e генерирал средно 55 762 уникални посещения дневно от компютър, докато през мобилни телефони те са 1531. Сайтът е на осмо място при притежателите на таблети с 557 посещения дневно. Данните за януари показват удвояване на уникалните посещения спрямо изнесените от "Нилсен“ за октомври 2008 г. Тогава сайтът отчита 29 177 дневно, но тогава компанията не следеше трафика по типове устройства.“Dnevnik. bg се развива възходящо, като през януари достигаме 12-месечен връх на уникалните браузъри – посетили са го почти 873 000 уникални браузъра. Също така уникалните посетители на мобилната версия на сайта са се увеличили шест пъти в сравнение с миналия януари (година по-рано). Тези резултати ни радват изключително много“, коментира Владимир Петков, директор "Дигитални продукти“ в "Икономедиа“. Capital.bg (сайтът на другото голямо издание на "Икономедиа“, която издава и "Дневник“) влиза на 12-о място при посещенията от мобилни телефони. Сайтът за видеосподеляне Vbox7 е на второ място по посещения при компютрите и таблетите (той обаче не може да се гледа през iPad – бел. ред.), но заема пето място при смартфоните. Информационният сайт dnes.bg е на второ място при мобилните телефони и на пето при таблетите и компютрите. Методологията на компанията обхваща само български сайтове, които са се съгласили да влязат в изследването. Затова тези с чуждестранен домейн, като например социалната мрежа Facebook или интернет търсачката Google, не влизат в класацията. Потребителите влизат най-много през домашния си компютър, като общо средните уникални посещения на ден за страната са 7.75 млн., докато за мобилните телефони и таблети съответно по 18 хил. и 10 хил. Близо половината от европейците възнамеряват да използват своите мобилни телефони, за да си осигурят достъп до интернет, показва проучването на "Нилсен“ за Европа. Около 48% от европейците са склонни да използват интернет през своите телефони. Европейците все още предпочитат като платформа домашния компютър за достъп до глобалната мрежа, като 93% от запитаните са отговорили, че ще влизат в интернет през него.Друга тенденция, която се забелязва, е, че все повече хора се замислят да влизат в интернет чрез нетипични за тази цел джаджи като мултимедийния плеър iPod Touch (който притежава всички функции на смартфона iPhone без тази за разговори) или игралните конзоли като X-Box 360. Данните на "Нилсен“ показват, че 23% от европейците смятат да влизат в глобалната мрежа през такива нетипични устройства.

Стр. 4

Бизнесимперията на Рупърт Мърдок "Нюз корпорейшън" пусна вчера електронния си вестник ,Дъ дейли" (ежедневник – на англ. ез., бел. ред.), който ще може да се чете само на таблета на "Епъл" iPad, съобщиха световните агенции. ,Дъ дейли" е ппатен, като седмичният му абонамент е 99 цента, а годишният – $ 40.

Изданието ще се разпространява през магазина за припожения на "Епъп" Арр Store, който е част от софтуерната ппатформа iTunes.
В началото вестникът ще се продава само в САЩ, но не е пробием и задокеанските потребители да разлистват електронните му страници, стига да си направят iTunes регистрация в Щатите.
Потенциални потребитепи на вестника на Мърдок са и българските министри, които заедно с депутатите от ГЕРБ в сряда си подариха по един iPad.
"Дъ дейли" пубпикува не само статии и снимки, но и видео с висока резолюция и 360-градусови панорамни изображения.
"Целта ни е да достигнем всички 15 млн. американци, които до края на годината ще разполагат с iPad", обяви Рупърт Мърдок, който представи изданието на бпяскава церемония в нюйоркския музей "Гугенхайм" в сряда вечерта.
Водещата статия в първия му брой е озаглавена "Падналият фараон" и е за събитията в Египет. Покрай другите неща има интервю с нашумялата актриса Натали Портман и материал за поп певицата Риана.
Предстоящата поява на ,Дъ дейли" беше обявена през есента на м. г., като тогава работното му загпавие беше ,Лейпи ппанет" – както на ежедневника в поредицата "Супермен". Мърдок инвестира в проекта около $ 30 млн., като нае 100 журналисти за него.
Изданието се посреща нееднозначно, като според някои то е твърде тромаво, защото се обновява веднъж дневно, за разлика от традиционните интернет медии, в които има непрекъснат поток от информация. Други одобряват качеството и разнообразието на материалите в него.
За iPad има много приложения, с които потребителят безппатно може да си подреди собствен "вестник" с комбинация от публикации на най-различни издания.
През ноември британският милиардер Ричард Брансън пусна месечното iPad списание "Проджект". Абонаментът му е 1,79 лири стерлинги (4,10 лв.) на месец.

Стр. 11