МЕНИДЖЪР.NEWS I 7.12.2010

Бизнесменът Цоло Вутов с дейностти в минния и строителния бранш и състояние, изчислено на 438, 2 млн. лв. се оказа най-богатият българин според огласената днес класация на в. „Пари”. Тя подрежда 100-те най-богати българи сред предприемачите с най-голям принос за БВП на страната.

Докторът по минно дело Цоло Вутов е управител и съсобственик на 50% от групата "Геотехмин", която обединява над 26 фирми в областта на минната индустрия и строителния бранш.

След него в класацията се нареждат председателят на съвета на директорите на "Петрол Холдинг" Митко Събев (414.7 млн. лв.), Иво Каменов и Марин Митев (296 млн. лв.), представляващи "Химимпорт", и собственикът на "Агрохолд" Васил Златев (286.7 млн. лв.). Най-заможната жена в България е Цветелина Бориславова, която е основен акционер и председател на надзорния съвет на СИБАНК. В общата класация тя заема 13-о място със от 219.8 млн. лв. Последно място в ТОП 100 е отредено на Татяна Сотирова, съдружник в телекомуникационната компания "Булсатком", чието състояние се изчислява на 36.985 млн. лв.

Основните критерии на класацията

Проучването на в. "Пари" е фокусирано върху фирмите и имената на хората, които имат най-голям принос за създаването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това са ключови за българското стопанство хора, които (без значение от мотивите си) създават не само лично, но и обществено богатство и работа на стотици хора в страната, обясняват от изданието.

Класацията е базирана на публична информация, а като източници са използвани официалните финансови отчети и данни за собствеността, публикувани в Търговския регистър, както и информация от Българската фондова борса, Националния статистически институт, "Държавен вестник" и съобщения в медиите за сделки с компании.

На първият етап от съставянето й е изготвен списък с 500-те компании с най-високи приходи. На втория етап в оценяването са добавени и данните от финансовите им отчети, като е взето под внимание и това в кой сектор работят. В случаите, за които е било възможно, е използвана като показател и пазарната капитализация на компанията.

На следващия етап от пресяването е обърнато внимание на собствеността, като тогава са изключени фирмите, които са със 100% държавен или чуждестранен капитал. Така, на финала са останали компаниите с най-високи приходи, за които е направена проверка за всички преки и непреки собственици. Взета е предвид и информацията за собствеността на дружествата в предходни години.

Рейтингът не обхваща материални придобивки като яхти, къщи, коли и др. Също така в класацията не попадат и хора, натрупали богатство от заплащане на труда им, като лекари, спортисти, мениджъри. Не е оценявано и богатство, за което няма надеждни публични данни, обясняват съставителите на класацията.

„Има и хора, за които би могло да се очаква да са в стотицата ни, но не са. Причината е, че те или не отговарят на някое от гореописаните условия, или по методологията на в. "Пари" излиза, че не притежават достатъчно голямо богатство. Пример в това отношение са трима българи, които неизменно присъстват в списъци на богатите – Христо Ковачки, Валентин Златев и Николай Гигов. Справка в Търговския регистър усложнява проверката на интернет "фактите" за тях до неузнаваемост.”, уточняват от в. „Пари”.

Оригинална публикация

в. Сега | 07.12.2010 

С нов декор, нови водещи и по-дълго ефирно време стартира от вчера сутрешният блок на БНТ. На мястото на досегашното лице на блока Марин Маринов идват гласът на Дарик радио Евгения Марчева и водещият на новините Андрей Захариев. Те вече будят зрителите от 6.30 ч., надявайки се да изпреварят всички не само с ранно ставане, но и по рейтинг. Блокът завършва с новини в 10 ч.
Андрей е познат на зрителите на БНТ като водещ на новинарската емисия и предаването за изкуство и литература "Библиотеката". Извън телевизионните си изяви той е доктор по философия и преподава активно. Евгения Марчева започва да работи като журналистка първо в БНТ, а през последните 9 години е външнополитически репортер в Дарик радио. От БНТ се надяват това да е успешната комбинация, с която да печелят в борбата с другите сутрешни блокове, след като Би Ти Ви им отмъкна Виктор Николаев.
Досегашният водещ Марин Маринов се връща към първоначалната си роля в телевизията – водещ на "По света и у нас" в 18 ч. Неговата партньорка Аделина Радева ще води новинарските емисии по време на блока. Маринов ще се редува с Надя Обретенова, която досега бе лицето на късната емисия новини. Въпреки слуховете, че Марин си отива от сутрешния блок заради заяждане с премиера Бойко Борисов, от БНТ категорично отрекоха това. "Марин Маринов по негово желание е новото лице на емисията "По света и у нас" в 18 ч.", коментираха от "Сан Стефано". У нас разчистването на неудобни за властта журналисти не е прецедент. Емблематичен пример за това е доброволното напускане на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви след изявления срещу президента Георги Първанов.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 07.12.2010

Обсъждаме варианта в новия медиен закон да попадне клауза, която да задължава и електронните медии да обявяват собствениците си

Господин Чолаков, защо само печатните медии бяха задължени по закон да обявяват собствениците си? електронните не са по-малко влиятелни.

- Бяха направени промени в закон, който засяга само печатните издания – в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения. Ако се осъществят съответните изменения в Закона за радиото и телевизията, електронните медии също ще бъдат задължени да обявяват собствениците си. Това беше инициатива на Съюза на издателите. Организацията няма правомощия да иска промени в закона за електронните медии.

В момента се правят съществени изменения и в него. Ще залегне ли подобна клауза?

- Такава възможност се обсъжда в работната група.

Защо е необходимо издателите на печатни издания да публикуват всяка промяна в собствеността? Това е доста трудоемко, особено за акционерните дружества.

- Мисля, че в България няма много собственици на печатни медии, които са акционерни дружества. Повечето са ООД. Има два вида акционерни дружества – публични, чиито акции се търгуват на борсата, и затворени дружества с акции на приносител. Законът прави изключение за акционерни дружества, които се търгуват на борсата. Те не са длъжни да публикуват имената на действителните собственици. Достатъчно е да се обяви борсата, на която се търгуват акциите на съответното дружество, и се приема по дефиниция, че то е до статъчно прозрачно дори по линия на финансовите закони. Колкото до другите акционерни дружества, искам да дам един личен пример. "Медия холдинг", издателят на "Труд", е акционерно дружество, което не се търгува на борсата, въпреки това ние ще съобщим имената на акционерите си в сряда или в четвъртък.

Много ли са физическите лица – акционери в "Медия холдинг"?

- Не са малко. Ние ще публикуваме действителните собственици на ВАЦ в Германия. В "Медия холдинг" акционери са ВАЦ Германия, едно швейцарско дружества, Тошо Тошев и Зоя Деянова като физически лица. По-дългата линия собственици на ВАЦ в Германия са наследниците на основателите на компанията. Едно време са били Прост и Фонке, а сега са внуци и правнуци. Ние в "Медия холдинг" ще съобщим имената, защото Съюзът на издателите поиска тази прозрачност. В крайна сметка няма да ни затрудни един път в годината да публикуваме 20 имена в карето.

Как стои въпросът с офшорните фирми?

- Няма да може да се разкрият действителните собственици на офшорните фирми, но както се шегуваме, те също имат действителен собственик, който например може да е някой кипърски адвокат. Ние приемаме, че действителен собственик на офшорна фирма издател на вестник в България е адвокатът, който притежава фирмата. Ако вие като журналист имате проблем с този вестник, просто можете да звъннете на този адвокат и да му задавате въпроси за неговата дейност и тази на вестника му. Аз съм сигурен, че на втория път в този вестник ще се случат положителни промени, защото няма адвокат с офшорна фирма, който много държи да бъде публична личност.

Какво смятате, че ще се промени в медийната среда, след като печатните издания публикуват собствениците си?

- Промените в закона няма да доведат до незабавна промяна. Това е декларация от страна на издателите в посока на почтеност и на прозрачност. Има друго изменение в закона, много съществено, което според мен беше подценено. Освен че всички издатели трябва да съобщят кои са техните действителни собственици, вече ще е много трудно да се печатат вестници без каре. Има едно дребно изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни издания, в което се казва, че освен издателя отговорност за наличието на каре носят печатарят и раздавачът. Въвежда се т. нар. каскадна отговорност. Има няколко парамедийни продукта в България, които излизат без карета. Те обикновено нарушават авторските права, крадат материали от чужди вестници. Доста злоупотребяват с клевети и обиди. Ако някой печатар отпечата такъв вестник или разпространител продава такова издание, те ще носят солидарна отговорност. Аз очаквам положителни промени в посока на заздравяването на пазара именно по тази линия. Има няколко издателства за книги в България, които публикуват антисемитска литература. Те също не публикуват карета. Това вече не би трябвало да се случва. Съществена промяна ще има, защото вече ще се знае кой какво издава и ще бъде невъзможно да се издават парамедийни продукти.

Визитка
Кой е Радомир Чолаков

Радомир Чолаков е главен юрисконсулт на "Вестникарска група България". Завършил е право в Софийския университет през 1990 г. От 1991 до 1995 г. специализира медийно право в Германия. Бил е главен секретар и изпълнителен директор на Българската национална телевизия. Участва в списването на промените в Закона за задължителното депозиране на печатните произведения, с които се въведе изискването издателите на печатни медии да публикуват действителните си собственици. В момента е част от работната група, която се занимава с изготвянето на новия закон за радиото и телевизията.

Стр. 23

СТЕНИК I 6.12.2010

Една от най-елитните гимназии в София – 91 НЕГ ще отбележи своята 50 годишнина през пролетта на 2011 г. По повод празника, уеб дизайн компанията СТЕНИК ще подари нов официален уеб сайт на гимназията. Проектът ще да бъде завършен през м. февруари 2011.

„Най-елитното училище в България се нуждае и от професионален уеб сайт, отговорящ на традициите и възможностите на гиманизията. Петте години прекарани в 91 НЕГ ми дадоха най-oобрия старт в живота. Като управител на компания от европейско ниво, искам да покажа, че не трябва да се гледа единствено материалната страна на бизнеса и човек не трябва да забравя откъде е тръгнал!”, заявява инж. Стефан Чорбанов MBA – основател и съ-собственик на СТЕНИК и инициатор на проекта за разработка на уеб сайт на гимназията.

Новият уеб сайт, който ще се намира на адрес 91neg.bg, ще предоставя актуална информация за учебната програма, пълната история на гимназията и множество полезна информация за настоящи и бъдещи ученици на гимназията, както и за техните родители.

Благодарение на сайта на 91 НЕГ репутацията на училището ще бъде разпознавана не само от постигнатото във времето, но и в онлайн пространстото.

в. Дума | 06.12.2010 

Ирландски фонд, в който акционер е изпълнителният директор на “Софарма" Огнян Донев, е на път да финализира сделката за покупката на българската собственост на ВАЦ. В нея влизат най-тиражните всекидневници “Труд" и “24 часа", в. “168 часа", няколко списания, издателство, както и сградата на Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев" заедно с печатницата. Цената на сделката варира около 400 млн. лв. Преговорите би трябвало да приключат тази седмица. От “Софарма" отричат да водят преговори за ВАЦ. От ВАЦ-България пък заявиха, че ако германците продават българската медийна група, сделката се води от немска страна и тукашните й представители ще научат едва след като има резултат. Слуховете за продажбата на ВАЦ в България се активизираха преди година, но нито една от коментираните сделки не стана факт.

Стр. 5

в. Дума | Надежда УШЕВА | 06.12.2010 

Читалищното дело все още е жизнено необходимо за българина, смята известният художник-сценограф и бивш зам.-министър на културата

Иван Токаджиев е бивш зам.-министър на културата и бивш директор на БНТ. Понастоящем е председател на Федерацията на клубовете по изкуствата и културата в БСП. Художник-постановчик е на телевизионни програми, театрални, оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, в Музикалния театър в столицата, Народния театър, театър "София" и други театри в страната. Реализира изложби в Германия, Австрия, Франция, Испания, както и в София, Русе, Пловдив и други градове.

- Скоро бяха публично разгледани културните проблеми в Плевенския регион. Какви са вашите изводи?

- Проблемите, които съществуват на регионално равнище и в частност в Плевенския регион, се задълбочават. Те са в контекста на националната духовна криза, но има някои специфични елементи, решаването на които би могло да ни е от полза в осъществяването на нашата дейност и като дейци на културата и като хора, които можем да инициираме дебати с участието на законодателните органи на държавата. Ако е изключително важно смисленото и внимателно харчене на държавни пари, то когато има икономическа криза отговорността е десет пъти по-голяма. Парите трябва десет пъти по-прецизно да се разпределят, а не да се намаляват. В това виждам смисъла от понятието "национално-отговорна политика" в сферата на духовността и културата на България.

- Изработването на културна стратегия как би променило днешната ситуация в условия на криза в областта на сценичните изкуства?

- Впрочем национална културна стратегия бе изготвена във финала на управлението на НДСВ, при министър Чилова – постулати, които не приемам за стратегия, но те бяха облечени в понятието, по което работиха големи светила. Все пак, за да докажем, че в културата е изключително важно да има приемственост, решихме да не ги отхвърляме радикално и да казваме, че от нас започва летоброенето. Тези постановки носят и своите добри характеристики и продължихме да работим по тях. Обаче динамиката на промените в света, влизането на България в Европейския съюз, наистина изискват разработването на нова дългосрочна стратегия за развитието на българската култура. Тя е абсолютно необходима, защото ще преосмисли законодателната политика на Министерството на културата, а оттам и законодателните приоритети на парламентарно представените политически сили. Надявам се, че такава стратегия ще доведе до политически консенсус по постигането на вече фатално закъсняващи пренареждания на приоритетите в сферата на културата и образованието. Ние наистина ставаме една от най-бездуховните, най-некултурните нации в ЕС. Това, че сме най-бедните дори не е чак толкова фатално. Българинът е свикнал да оцелява, но без духовност той вече преминава в друго качество – не точно човешко.

- Какво значение ще има създаването на културна карта за България?

- Изключително, защото тя ще бъде взаимообвързана със създаването на стратегията. Тази културна карта ще даде ясната представа какво е необходимо, какво можем да дадем и колко то ще е съизмеримо в прякото ни участие в общия културен пазар на ЕС.

- Разкажете малко повече за идеята.

- Културната карта трябва да бъде развита в две посоки – изследване на нуждите и потреблението на културен продукт и възможностите за създаването на такъв. Друг въпрос е, че той трябва да бъде и жанрово разпределен. Културната карта би ни показала и тенденции, които са опасни, но все още преодолими. До голяма степен ще проличи и промяната на етносната карта на България. Ще се види къде общностите имат малко по-специфични културни нужди. Смятам, че тази културна карта трябва да бъде задължително реализирана с най-дейното и пряко участие на Националното сдружение на общините. Защото те най-добре си познават проблемите. По този начин по-плавно ще се осъществи и политиката за децентрализация и в сферата на културата. Трябва да има баланс между продукта, който да образова и в същото време да не е само самозадоволяване на творческите потребности на отделен културен институт. Това може да стане с прякото участие на регионите и общините в страната.

- Досега имало ли е подобна карта у нас?

- Единствено карта на т.нар. културни коридори на България, които са в контекста на културните коридори на Европа. Тази карта ще даде възможност да се види къде културният туризъм може да бъде интегриран с живите изкуства. Христоматиен пример в тази посока е хълмът Царевец и фестивалните форми, които се провеждат на него и носят доста сериозни приходи на Великотърновската община и на самия обект. Много трудно се убеждават общините да участват и да финансират нещо, което не им носи веднага политически дивиденти. Само така на този хал, в който се намираме, можем да дадем нови възможности за устойчиво развитие на регионите, с добър културен туризъм, който се прави от добри професионалисти, артисти и музиканти, които не бягат в чужбина, за да изкарват хляба си, защото имат условия да останат тук.

- Как я виждате в перспектива? Кога започва да се прави?

- Вчера. Не трябва да има извинение с никаква криза, защото бележим изоставане, а влизайки в ЕС бяхме на по-високо и по-конкурентно равнище в сферата на културата и изкуствата, отколкото сме сега. Най-важното е в момента Министерството на културата да инициира началото на тази културна карта, която трябва да предхожда изработването на новата стратегия, да се очертаят тези тревожни индикациии, да се нанесат корекции в проекта за Закон за сценичните изкуства, който се подготвя и се очаква да влезе в пленарната зала. Трябва да има обществни дебати, които засягат най-вече хората в сценичните дейности, както и общините – потребители.

- Въпросът за читалищната дейност също много сериозно трябва да бъде дискутиран…

- Задължително е да се дискутира бъдещето на българското читалище като уникално явление в сферата на европейската културна идентичност. Много лесно глобалистите зачеркват читалищата и казват, че те са отживелица, която няма право на съществуване. Мисля, че необходимостта от читалища не е толкова в големите градове, където духовните нужди се задоволяват от културните институти – държавни и общински, а най-вече – в малките и слабо населени региони, в които единственото книжовно средище е българското читалище. Там то все още изпълнява тази мисионерска, възрожденска функция, която е била заложена още при неговото основаване. Българското читалище има прекрасната възможност да придобие и ново значение с т.нар. информационни центрове, изпълняващи основното право на българина (и като гражданин на държавата си, и като гражданин на ЕС) на пълен достъп до информация.
Тези информационни центрове могат да бъдат създадени на базата на читалищата, защото най-често тези средища носят в себе си и библиотечния фонд на региона. Само опростачването в сферата на политиките и културата може да доведе до тенденция за закриване на читалища. Там, където те не работят добре, където почти са се самозакрили или са подчинени в услуга на дребни търговски цели – там трябва да бъдат наистина преобразувани. Необходимо е да се направи равносметка на читалищния фонд, за да се види къде той функционално се използва. Но безхаберното заявление, че ще бъдат закрити читалища е родоотстъпно дело, както казва моят приятел Иван Гранитски. Трябва да има промяна и в Закона за читалищата, защото в него бяха заложени подводни камъни, които после вкараха търговците в храма. Читалищното дело само по себе си все още има право и е жизнено необходимо за българина!
В заключение искам да допълня, че всички сме жертви на една сбъркана политика – като се започне от потребителя, мине се през създателя (артиста, художника, музиканта) и безпомощния държавен експерт от министерството на културата и се стигне до самия министър!

Стр. 8

в. Дума | 06.12.2010

До 3 месеца сателитният оператор “АйТиВи Партнър" ще придобие нов облик. Такива са намеренията на Любомир Павлов и Румен Артарски. Те и Диляна Грозданова създадоха навремето ТВ7. Новата им цел е да извадят от проблемите сателитния оператор, който доскоро бе собственост на “Интерактивни технологии". Бившата компания-собственик най-вероятно ще бъде обявенa в несъстоятелност до 2-3 седмици. Консултантските функции поема Любомир Павлов. В новото дружество акционери ще са Румен Артарски, Иван Ханджийски и млади експерти. Друг акционер ще е Иван Ханджиев, член на борда на дружеството на Павлов “Деница имоти". На практика това е втората продажба на компанията само за година. Преди време тя бе купена от фонда Mid Europa, в който участваше и Европейската банка за възстановяване и развитие. Тогава бе прекръстена на Тотал ТВ. Фондът обаче излезе от инвестицията си.

Стр. 5

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 06.12.2010

Сутрешният блок на БНТ "Денят започва" вече е с нов начален час – 6.30, и с нови лица – Андрей Захариев и Евгения Марчева. Андрей от четири години води новинарските емисии и предаването "Библиотеката". Евгения бе външнополитически репортер на Дарик радио. "Класа" се срещна с двете нови лица на "Денят започва".

Как ви поканиха за сутрешния блок на БНТ?

Евгения Марчева: Лично за мен поканата дойде от Милена Цветанска. С Вяра Анкова се познаваме още от времето, когато тя бе кореспондент на БНТ в Гърция. Оттогава мога да кажа, че сме "съзаклятници". От 8 години работя в Дарик радио. Преди това – 3 години като репортер и продуцент в БНТ в предаванията на Валя Ахчиева и Явор Дачков.
Андрей Захариев: Вече четири години съм в новините на националната телевизия. Давал съм дежурства и в сутрешния блок. Последният път бе през август. После Вяра Анкова ме извика и ми предложи да се включа в "Денят започва". Както се казва в "Евангелието", опитах се да отклоня тази горчива чаша, за да не ставам толкова рано… Но Вяра успя да ме убеди! Новият ми ангажимент ще е успоредно с предаването "Библиотеката", което остава.

Какви промени да очакват зрителите в структурата и съдържанието на новия сутрешен блок?

Е.М.: От 6.30 до 7.00 ч ще има много сериозен информационен слот с вътрешни, международни, икономически новини, спорт и време. Предвидили сме и преглед на най-четените сайтове в България. Този половин час ще се прави от новинарите, водещ ще бъде Аделина Радева. А.З.: След това сме ние, с прегледа на печата. Нашето време с Евгения е до 9.00 ч, след което аз ще остана в ефир като човек, който има опит в културната журналистика, и ще си партнирам с Александра Гюзелева – Шани до 10.15 ч. Това ще бъде културният слот, много по-разширен и амбициозно направен. Ще бъде доста различно!

Как бихте дефинирали вашите два часа с едно изречение?

Е.М.: Ще се опитаме да представим политиците в по-друга светлина – с начина, по който задаваме въпросите, с начина, по който говорим с тях, ако щете дори с темите, които ще дискутираме. Въпреки че ще водя т.нар. сериозна политика (каквото и да означава това), бих се радвала и заради себе си, и заради зрителите, ако каня и Борисов, и Първанов, и Сидеров само когато наистина има ужасно важен повод за това.

С какво ще бъдете различни?

Е.М.: Не търпя отговор по-дълъг от 40 секунди. Обичам динамичните интервюта, кратките и ясните. Ще имаме силна обратна връзка със зрителите, което към момента липсва. Много ми се ще, да правим макар и рядко – защото това е трудно, екскурзионни интервюта! Искам да направим интервю с Муамар Кадафи -той в резиденцията си в Либия, ние с Андрей тук в студиото на БНТ. Това не е невъзможно, нали така? България не е село, ние не сме извън пространството и континентите! Иска ми се, когато се случва нещо извънредно, да сме винаги първи – с риск да правим технически гафове….да имаме първа връзка, първо интервю за коментар….

А.З.: На мен ми се иска да генерирам някакви провокативни мисли у аудиторията по отношение на вече утвърдени стереотипи относно българския политически живот -какво е да си политик в България, дори и разни негативни стереотипи, които за мен са доста вредни и продължават да задръстват пътя ни към едно по-развито гражданско общество.

Кои са стандартите в журналистическата работа, които категорично ще отстоявате?

Е.М.: Важно е да има всички гледни точки. Не обичам монолозите и единственото мнение. По темите, по които е задължително да има сблъсък, ще го търсим. Няма да говорим на "ти" с политиците. Всъщност досега не съм си позволила никога да го правя. И още нещо, никога не бих си позволила да обидя събеседника си на лична основа, независимо от това дали съм съгласна с негово мнение или политическо поведение. А.З.: Присъединявам се към Жени. Трудно фамилиарнича дори с много близки хора заради възпитанието и характера си. Другото, което не бих си позволил, е заради интереса и гледаемостта да предизвиквам сблъсъци или конфликти, там където моят интелект и разсъдък ми казва, че няма такъв.

Стр. 19

Diploma.bg I Джадала МАРИЯ I 6.12.2010

Как решихте да организирате подобно сдружение и лесно ли събрахте приятели за него?

Решението дойде почти спонтанно след мое участие в подготовката на събитие през Октомври 2010.
До този момент всички ние от PRaxis имахме горчив опит с търсенето на стажове по специалността. 
На много места се оказа, че дори за неплатен студентски стаж трябва да преминеш през сериозни и често неясни и съмнителни „цедки“. Така се обединихме около идеята да си помогнем сами. Чрез работата ни като PR & Events Support създаваме безценни контакти и придобиваме практически опит. Освен това, служебните и академичните ни ангажименти се съчетават перфектно (като време). Не беше трудно да създадем това сдружение, защото ние сме приятелски кръг от университета. Познаваме се от години. За щастие работим прекрасно като екип. В нашия случай приятелството ни помага, за да сме максимално ефективни.

Участвахте вече в някои събития – кои и какви са впечатленията ви от практиката?

Участвали сме в различни събития. Последното, в което взе участие целият ни екип е Eventex Seminar 2010. 
Създадохме контакти с много хора от бранша. Вече имаме разговори, срещи и реални ангажименти с някои от тях , относно бъдещи съвместни проекти. Умората след приключване на събитието е голяма, но мотивацията и удовлетворението от добре свършената работа са по-силни от всичко.

Трябва ли да има повече практика в Университета, според Вас?

Дали да има повече практики….Ами, да! А, всъщност има ли реални такива? Утвърдена практика е да се предават някакви фиктивни бележки за проведен стаж. Пълна пародия. Това е ясно на всички, но продължава с години… Част от колегите ми имат опит и в държавни и в частни университети. И в двата случая нещата стоят по един и същи начин. Масово завършват хора, които нямат и един ден практика.

Какво липсва на българското висше образование като цяло, според Вас?

Липсва практическа насоченост. Понякога натоварването за студентите е голямо, но не става ясно с каква цел се прави това. Малко следваме принципа: “Залудо работи-залудо не стой!“ Това е може би най-големият проблем на висшето ни образование.

Диплома или знания?

И двете. Аз съм ретро в това отношение и държа на академичното образование. Не смятам, че е излишно (въпреки всичките минуси, има и доста плюсове)! Знанията са основата, без която не можеш да стъпиш уверено в практиката.

Пожеланието ви към българските студенти?

Не бива да се задоволяват със завършването на бакалавърска или магистърска степен. Трябва да са наясно, че образованието е безкраен процес в днешно време. Пожелавам им повече смелост и инициативност! Да не се оставят на течението; да търсят мотивацията вътре в себе си, а не да разчитат на външни фактори като стимул за развитие!

Оригинална публикация

——————–

Повече за Сдружение PRaxis

http://praxis-bg.com/

в. Марица, Пловдив | Хенриета ГЕОРГИЕВА | 04.12.2010 

Бих посъветвал Бойко Борисов да изпревари негативния ход на събитията и да направи пълен ремонт на кабинета

Все някога някой от “недосегаемите" ще загази и тогава “чорапът" ще започне да се разплита Водещите имена в телевизиите не се оттеглиха, а ги оттеглиха медийните господари

Иван Гарелов е един от емблематичните журналисти и телевизионни водещи у нас. Човекът-телевизия стъпва за пръв път в БНТ през 1972 г. и дълги години води политическо-информационното предаване Панорама. Създава и популярното навремето вечерно публицистично предаване Екип 4. Бил е шеф на Новини и актуални предавания в Нова телевизия. През 2004 г. става лице на телевизионната игра Вот на доверие по bTV. Освен тв-водещ, Гарелов е и автор на документални и публицистични филми от горещи точки на планетата: Ливан, Израел, Кипър, Афганистан, Камбоджа, Виетнам. Някои от тях са отличени с големи български и международни награди. Многократно е избиран за най-добър журналист и най-добър телевизионен водещ на годината. От тази седмица Иван Гарелов се връща в БНТ заедно с още 4-ма популярни имена, за да води публицистичното предаване Екип 5.

- Кое според вас е събитието на 2010 г.? Или е по-правилно да ви питам за тенденция?

- Тази година трябваше да ознаменува победата във войната с престъпността. Днес се питаме дали тази война не е загубена. Загубена не от МВР, не от прокуратурата, не от съдиите. Тази война я губим всички ние, българите. Но тъй като кабинетът заложи толкова много в тази война, на него се пада тежката отговорност да върне надеждите ни.

- Занимавате се с пиар. Така ли зрелищно трябва да изглежда битката с престъпността?

- Пиарът на борбата с престъпността, който си спретнаха “кинематографистите" от МВР, им изигра лоша шега. Днес хората се питат защо арестуваните са на свобода, само съдът ли е виновен и въобще не губим ли битката с Октопода.

- Ще се отърве ли нашето общество от недосегаеми?

- Значи изгледите да няма “недосегаеми" са обречени на неуспех. Но все някой ден някой от тях ще загази, ще поиска да си го върне и “чорапът" ще започне да се разплита.

- Вярвате ли на премиера и на екипа му? Ще се справи ли Бойко Борисов в ролята на многоръкия Шива? Какъв съвет бихте му дал?

- Бих му дал съвет час по-скоро да изпревари негативния ход на събитията, като направи пълен ремонт на кабинета. И след като сложи подходящите хора, да ги остави да работят, да правят политика, а не да се нагърбва с всичко. Вече му личи, че е преуморен не само физически. Трябва да разхвърли отговорността за управлението върху новите плещи.

- Защо вместо да ни сплоти, кризата озлоби българите? Това национален синдром ли е?

- Не знам защо е така. Другите народи се сплотяват в трудни времена, ние се озлобяваме и се мъчим да се спасяваме поединично.

- Защо у нас все още се слага знак на равенство между разузнавачи и доносници? Ако това е белег на незрялост, кога ще я преодолеем?

- Това не е белег на незрялост, а на липса на държавност.

- Как новото предаване на БНТ “Екип 5" ще се пребори за налагане на сериозна публицистика на екрана? Имат ли хората потребност и сетива за сериозен коментар и анализ, след като ги заливат толкова медийни сензации, жълтини, компромати?

- Ще се преборим със своя пример. Убеден съм, че хората у нас имат потребност от сериозна публицистика. В последно време професорите се бяха превърнали в шутове, а шутовете в професори.
С Милен Цветков навремето създадохме сутрешното предаване в Нова TV и вкарахме политика в него, след което ни последваха всички останали. Очаквам и сега да ни последват, когато искаме да върнем публицистиката в полагаемото є се място – в края на деня.

- Ще ви дадат ли най-сетне шанс да създадете предаването, в което да вложите целия си талант и натрупан опит?

- Връщам се временно в БНТ и не по свой проект. Макар и да съм от създателите на Екип-1 и Екип-4, аз участвам в новото предаване Екип-5 само като водещ, т.е. като изпълнител. Проектът си е на БНТ. А след 2 месеца ще видим. Така че нямам ясен отговор на този въпрос, защото той би трябвало да е адресиран не до мен.

- Докога ще трае кризата за сериозна публицистика в телевизиите? Изяде ли шоуто журналистиката?

- Известно е, че природата не търпи вакуум. Докато някои тържествуват за победата на шоуто над журналистиката, вече започва да се забелязва обратната тенденция. Телевизии, които търсят доверието на зрителите, се връщат към сериозната публицистика и към утвърдените автори. Примерите – БНТ с “Екип-5", Нова ТВ с “Директно" на Карбовски и дори пренадутото завръщане на Бареков в TV7.
Сега си проличава колко глупаво са подценявали българската публика.

- Защо силни имена се оттеглиха? Това принудителна или закономерна емиграция е?

- Не са се оттеглили, а ги оттеглиха. По различни поводи, с различни средства, но това беше съзнателно провеждана политика от страна на медийните господари или пък на техните господари. Много по-удобни са слабите и неукрепнали характери.

- Кой е най-сериозният проблем в електронните медии? Имат ли основание подозренията, че у нас могат да се пазарят медии буквално на кило?

- За какви подозрения говорите! Та един от медийните господари си каза направо, че телевизията е като плод-зеленчук и всичко си има цена. Морковите – толкова, репичките – толкова.

- Гледате ли “Панорама"? Как ще коментирате факта, че предаването – ваша запазена марка, почти не се е променило вече толкова години?

- Не ми задавайте този въпрос. Не е коректно точно аз да коментирам какво се случва в “Панорама". Не съм от тези, които се хвалят, че без тях светът е пропаднал. Ако вие лично имате някакво мнение, изкажете го. Попитайте и други. Но не и мен.

- Дали идващите празници ще отпушат щедростта на българина?

- Не съм привърженик на пилеенето на пари за подаръци по празниците. Това допълнително угнетява хората, когато не им достигат парите, а се смятат задължени към своите близки. Много по-важно от подаръците е да сме мили, честни и добри с тях.

- Девалвира ли благотворителността у нас? Приемате ли медии да трупат рейтинг върху нещастието и проблемите на хората?

- Да, прекаляването с благотворителните акции девалвира самата благотворителност. Тя трябва да е спонтанна, искрена, дискретна, а не крещяща, издокарана с кралски одежди, нескромна и фалшива. Знаете ли, че ако Баташов бе оцелял и трябваше да му се прави трансплантация във ВМА, това щеше да е безплатно? Защо тогава трябваше да се събират пари? За да си направят някои хора рейтинг на негов гръб.

- Професионално сте свързан с Гърция. Какъв е най-важният урок, който трябва да научим от съседите?

- Ние сме постигнали своето оцеляване преди всичко чрез търпение. Гърците чрез непримиримост. Кой повече е успял?

- Поддържате ли контакти с палестинеца Ахмед, когото буквално спасихте преди години? Това ли е най-драматичната ви професионална история?

- Ахмед в момента работи за добра заплата в Испания и издържа и семейството си, което е в Бейрут. Поддържаме редовна връзка и често ме кани да го посетя. Тази история не е най-драматичната в моята професия. Тя дори не е професионална история, а чисто човешка.

- Повече оптимист или песимист сте за това, което ни чака през 2011-а?

- Когато сме преживели трудности, следва да очакваме по-светли дни. Затова съм сдържан оптимист.

Стр. 9, 11