в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 13.11.2010

Да грабнеш вниманието на сънена България рано сутрин никак не е лесно. Въпросът е дали телевизиите наистина се стремят към това, или доброволно предоставят ефирното си време за политиканстване, без реално да се интересуват от вълненията и потребностите на аудиторията си? Отдавна часовете между 7 и 9-9.30 часа са заети не само от уменията на журналистическите екипи, но и от нуждите на политиците. Заради традиционните вече присъствия на управляващите в гилдията се бъзикат, че заплатите на репортерите били ниски, защото политиците били назначени на щат в медиите. Защо е тази нездравословна зависимост?

Какво предлагат телевизиите на закуска?

Политици, политици и пак политици, еднакви теми, еднакви гости, скромни професионални умения. Това е. Всяка сутрин от екрана киселеят нервни политически физиономии, размахват се поредните гей или корупционни компромати, веят се някакви маловажни партийни страсти. Активната тв аудитория (каквато била основната част на този тип предавания) обикновено пие сутрешното си кафе в компанията на "Тази сутрин" по Би Ти Ви, "Здравей, България" по Нова тв или пък с "Денят започва" по БНТ1. И със сигурност е закърмена един тв гост да я преследва и по трите канала дори когато прищраква с дистанционното. Тоест, ако Бойко Борисов първо е говорил по едната медия в студиото, няма никаква пречка да е прескочил по същата тема и в другата, а в третия сутрешен блок да се включи, но само по телефона. Това, разбира се, не се прави всеки ден, а само при ситуации с високо обществено значение, оправдават се от телевизиите. Е, добре, но редовният зрител на сутрешните продукции няма никакъв шанс да изкара едно тв утро, без да попадне на някого от министрите. Поне двама точно в този ден ще решат, че е техният ред да изрецитират предизборните си обещания пред електората. Или пък да напомнят на премиера (и не само на него), че съществуват. През това време водещите кимат с разбиране и в синхрон с "мъдростите" на важния си гост и може би убедени, че министерските неволи са приоритетните теми и за зрителите им.
При такова "сутрешно меню" няма как аудиторията да не се зареди с "прекрасно" настроение. В края на краищата осведомила се е в детайли за политическите брожения в парламента как Цецка Цачева оценява демокрацията цели 21 години след нейното зараждане или как министър Мирослав Найденов е обиколил предния ден щандовете на изложение за хранителни продукти… Това са все ценни и дори безплатни за всеки себеуважаващ се гласоподавател важности. Само ако може да ни пускат в ефир поне повечко хора, които умеят да се изразяват правилно. Не става въпрос за мекащите и екащите от управляващата вихрушка (от тях спасение май няма), а за водещите. Един от тях – Витомир Саръиванов, говори в "Здравей, България" все едно, че е в кварталния магазин. И без притеснение пита врачката X: "Кво има зад завесата? Що Бойко няма да си изкара целия мандат?". На този фон мълчанието на екранната му партньорка Ели Гигова, която често нервно си играе с химикалка в ръцете, изглежда почти като на мястото си. Поведението й е далеч по-обрано от това на колежката й от сутрешния блок на Би Ти Ви Ани Цолова, която уж има поне петилетка ефирен стаж, но още се опитва да говори, подпирайки брадичката си с ръка. Отделно Цолова е в състояние да разплаче с наивните си признания, че не е подготвена по темата. "Това е нейното "скрито" оръжие", шегуват се зрители по форумите. Подготвена или не, плевенчанката често се опитва да се намесва и в политическите разговори, разваляйки впечатлението от поведението на колегата й Виктор Николаев. Той пък е радостното доказателство, че журналистиката понякога е будна, дори и рано сутрин.
По-непопулярни за широката аудитория сякаш са лицата на "Денят започва". Повечето от тях се справят без големи претенции, но за сметка на това далеч по-умело. Затова и рейтингите показват следната подредба – "Тази сутрин", "Денят започва" и "Здравей, България". Независимо че "Нова тв" даде тон, може би честите рокади и промяната на формата й осигуряват третото място по рейтинг сред националните телевизии. Гледаемостта им за октомври е съответно – 6.56, 1.54 и 1.5%, а пазарните им дялове – 53.5, 12.7 и 12.4 процента.

Какво искат зрителите с първото си кафе?

Забавление, прогнозата за времето, сервизна информация… Нещо леко, полезно и приветливо поднесено. Това е обобщено послание на аудиторията, която в повечето случаи няма как сутрин да научи нещо ново от екрана. "Много ми се иска да чувам смислени, задълбочени анализи на процесите в обществото и в икономиката. Но като че ли никой не кани хората, които имат какво да кажат смислено и по интересен начин. Тези хора май не са слуги на никоя партия и това е проблемът. Ядосвам се, че журналистите не позволяват да се навлезе в дълбочината на проблемите. Може би много от тях и не могат да го направят, защото не са подготвени добре. Страхуват се, че разговорът може да излезе извън контрола им, и грубо прекъсват събеседниците си. Много се дразня и за това, че има теми табу", пише потребител в ИНТЕРНЕТ форум. Друг пък твърди: "Не гледам сутрешни блокове, чувствам, че изпростявам… Дори спортните канали или готварските предпочитам пред сутрешния им блок и невероятните им реклами за разни неща, които и насила не бих купил."
Увеличава се броят на зрителите, които признават, че не гледат сутрин телевизия, тъй като искат да са в настроение за работния си ден. "Как никой не се сети да наблегне на нещо весело – има ИНТЕРНЕТ, пълно е с весели и любопитни неща. Сутрешните блокове са подобни и в Гърция, там в 7 часа започват крясъци и спорове, в които всички говорят и никой никого не слуша. Балканска
работа. Радиото е за предпочитане!", сигурен е зрител, подписал се като Бай Тоз. Негов "колега" пък дава за пример френската ТУ5 – пускат през 15-20 минути информация за времето и кратки новини за икономиката, спорта, модата, музиката, задръстванията и всякакви необременяващи вести, които биха били полезни за активните хора.

Кой къде е във веригата?

На практика у нас се получава следното – сутрешните блокове си припознаха територията на сериозната публицистика, която беше запазена марка на праймтайма, и освободиха място за безкрайните риалити формати. Една от причините за тази тенденция без съмнение е липсата на кадри (независимо че същото важи и за сутрешните блокове). На сутрешните блокове им хареса произведените от тях разговори (защото повечето не са новини) да бъдат преписвани на другия ден във всекидневниците. И да цитират първоизточниците. С други думи, цитират вестниците, които са ги цитирали. Най-сигурният начин за това е да предоставят поле за рецитали на хората от властта. Само че в задачата все така се пита, наистина ли политтемите са темите на деня, които вълнуват аудиторията? Дали този тон не е самодостатъчен на медиите и фалшиво изкривен единствено през тяхната призма? Дали наистина е по-полезно за хората, докато бързат за работа, вместо да чуят прогнозата за времето, да слушат разсъждения за нови политически формирования?
В началото сутрешните блокове бяха лежерни. След това дойде ерата на директните телефонни включвания, която се асоциира с бума на този тип предавания. Не е ли вече време да сменят формата си и да освободят политиците, които се препитават все едно са на щат при тях?

Стр. 36

в. Банкер | Петър ИЛИЕВ | 13.11.2010

"В една новинарска емисия (2 ноември) имаше репортаж, но с коментарни оттенъци – Би Ти Ви доста често успява да представи прилична продукция в този жанр – за необслужваните кредити. Били достигнали 4 млрд. лева. Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още", пише уважаваният журналист Кеворк Кеворкян в последния си материал "Убийства предстоят" (публикуван на 9 ноември) от коментарната си рубрика "Приказки за телевизията", която води в "Труд". Една от малкото рубрики, които лично аз всеки път чета с интерес. Защото казва много горчиви истини за телевизионната журналистика.
Всъщност истината специално за тази новина и други подобни банкови информации, излъчени от електронните медии, е много по-нелицеприятна, отколкото си я представя г-н Кеворкян. Когато става дума за подобни информации, в повечето случаи новинарските емисии ги изнасят едва след като са публикувани в някои вестници, понякога с два-три дни закъснение. Казано по друг начин, т. нар. новинари от електронните медии преписват от вестниците. А нали по правило агенциите и радиостанциите съобщават новината от деня, телевизиите я показват същия ден в емисиите си, а на следващия ден вестниците я разказват и коментират. Или греша?
В случая с лошите кредити. Информацията за тях е публикувана на сайта на БНБ на 29 октомври, петък. Във водещия материал на в. "БАНКЕРЪ" (брой 43 от 30.10.2010) със заглавие "Откъде премиерът вади милионите" пише, че според банките 4 млрд. лв. от всички проблемни заеми са вследствие на забавените плащания от страна на правителството. Данните за необслужваните кредити бяха изнесени във всекидневниците на 1 ноември (30 и 31 октомври бяха събота и неделя) и едва ден по-късно служителите на Би Ти Ви "откриха топлата вода" за лошите кредити. Наричам ги нарочно служители, защото в тази телевизия няма финансови, а още по-малко банкови репортери.
Вероятно това е и причината в новините им въпросната информация да се появи със закъснение от няколко дни. И както често става при подобни "заемки", те се плагиатстват с грешките. Защото необслужваните кредити не са 4 млрд. лв., а доста повече.
Ще прощавате за нескромността, но пак ще цитирам вестник "БАНКЕРЪ", в който работя, и по-точно публикацията "Банките бавно корозират" от брой 44, излязъл на 6 ноември. Още в самото начало на този текст пише: "Според последните данни на БНБ общият размер на заемите, по които погашенията са забавени повече от 90 дни, до края на септември е 5.4 млрд. лева. От тях кредитите, по които не е плащано 180 дни (т.е. шест месеца), са 3.88 млрд. лева." Който се съмнява в тези данни, да влезе в сайта на БНБ. А който си позволява да пише или говори за просрочени кредити и въобще за банки, би трябвало да е наясно с всички тези неща. Поне аз си мисля, че събитията в банковия и във финансовия сектор не може да се отразяват коректно от т. нар. специалисти по всичко или, както обичам да ги наричам, общовойскови репортери. Сигурен съм, че това трябва да правят журналисти, които са наясно с материята и нормативните документи, по които работи секторът.
Що се отнася до твърдението на г-н Кеворкян за необслужваните кредити: "Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още", ще си позволя да му възразя, при това с цитат от същата тази публикация в брой 44 на "БАНКЕРЪ", за която стана дума. Още в третото й изречение ясно сме написали: "Отделно от това има заеми за 4.67 млрд. лв., които са под наблюдение -ще рече, че те все още се обслужват, но финансовото състояние на длъжниците не е добро и през следващите един-два месеца те могат да прекратят погасителните вноски." Данните пак са от БНБ и всеки може да ги провери, както и да събере милиардите, посочени в двата цитата. Според нас това е дипломатичният вариант да се каже, че необслужваните кредити продължават да растат.
Лично аз вярвам, че финансовата журналистика не търпи екзалтирания тон на екшън репортажите. финансовият сектор е основата на стабилността на една държава и към него не бива да се подхожда с устрема на пиян казак, препускащ с размахана сабя. Подобна журналистика може да нанесе много щети както на вложителите, така и на държавата. Впрочем
тя вече даде своя "принос" в тази насока през 19951996 година. Искам да напомня един анекдот от времето на тогавашната банкова криза у нас: По какво си приличат мухата и банката? И двете се убиват с вестник…
Както и да е. Не смятам, че след публикацията на г-н Кеворкян и след моето скромно писание майсторията във финансовата журналистика ще се повиши. Нещата ще си останат все така трагични. Защото обществото не толерира създаването на добри финансови репортери. Като се замисля, в електронните медии май остана само ветеранът Марио Гаврилов. Във вестниците също се броим на пръстите на двете ръце. Дори май на едната ще се съберем. Сложна материя е това финансовата журналистика, изисква години натрупване на бази данни, обучение, контакти. Във финансовия и особено в банковия сектор няма много такива хора, както няма и всеки ден текущи новини. Станат ли много и всекидневни – работата е лоша…

Стр. 9

в. Дума | Проф. Чавдар КРЪСТЕВ | 13.11.2010

Един многотиражен ежедне-вик излезе на първа страница със заглавието "Свободата бе, глупаци!" в рубриката си "Позиции". Та, в тази дописка един наивник (не го знам на каква възръст е) се е заел да опровергае всичко, което вестникът му твърди на втора и трета страница. И да ни внушава, че свободата на гладен стомах е върховно постижение на явлението, кой знае защо наречено "демокрация" (в превод – уплав-ление на народа). Този казус – свободен, но гладен – дописникът разглежда от позицията "гладен, но свободен!"
Впрочем това е позицията на мнозина наивници и на още повече лицемемири. Защото същите тези хора, ако ги оставиш на минимална работна заплата (240 лева) или на средна пенсия (250 лв., да речем), съвсем друга песен ще запеят и ще вземат да откриват, че гладните и бедните у нас са над 3 000 000. "Мнозина сега трудно свързват двата края, но от глад не са умрели" – опонира ми наивникът. Ама чакай сега, трябва ли да измрат, та да открият благото на твой-та "свобода"? Море, да те опъна аз ти да "свързваш двата края" май скоро ще забравиш всичките си ли-бертистки лозунги и догми и розовите ти бузки ще хлътнат до степен "гладен, но свободен".
Не си първият, нито последният, който декламира неуморно тази догма. Неотдавна една приятелка (и тя журналистка), след като не можа да ме убеди, че "гладен, но свбоден" има някаква стойност, възкликна: "Да, ама пътувам!" Къде пътуваш бе, мойто момиче? "До Гърция!" – отговори ми. А така! Що не пътуваш до Кайманите? Или до Таити? Свободата ти е лимитирана от заплатата, а тя не ти позволява да отидеш където искаш. И тогава ходиш където можеш.
Но да се върнем на нашия наивник, който възторжено декламира, че "от всички свободи, вървящи в пакет с демокрацията, най-голямата е свободата на словото. Именно тя бе най-смачкана при комунизма". Макар че за тоталитарната система, която той нарича "комунизъм", да, има право! Ама къде е видял тая свобода днес – не знам! Може би нарича "свобода на словото" определени медии, на които всяко заглавие е като начало на донос, а съдържанието им се изчерпва със съдържанието на надпис в училищна тоалетна? Нека попита една своя редакторка, която ми се обади по телефона, за да ми каже колко добра, точна и навременна била статията ми, но… Това не е ли цензура? В друг вестник (за друга статия) редактор направо ми заяви: "Професоре, прав сте, но ние държим друга линия!" Днешната цензура е много по-ра-финирана, но това не я прави по-мека от "комунистическата". Напротив! Просто днешните идеологически босове разбраха, че игнорирането, премълчаването са много по-силни от насилието. Защото заменихме имагинерната "диктатура на пролетариата" с реалната диктатура на капитала! Попитай, наивнико, който искаш собственик или главен редактор на медия ще се откаже ли от 50 000 за една публикация, каквато и да е тя – добра, лоша; слаба, силна; дори "правилна" или "неправилна". Не, няма да се откаже! Защото "става въпрос за икономика, глупако!", както казал цитираният от теб Бил Клинтън. Става въпрос за пари, а "свободата" е само камуфлаж на капитализма!
А твоето заглавие издава само един нов догматизъм, способен да се изразява с отдавна дотегнали щампи. И няма нищо общо със Сер-вантес! Дори в известаната реклама за свобдата и салама има много повече философия. Та, става също като при "комунизма" – "правилните" материали са на първа страница, "неправилните" – по-на-зад. А правилното се родее с догмата!…
Шизофренното състояние на медиите въобще не ме касае – от 21 години почти всички медии твърдят, че са "Всички гледни точки!", без да забелязват, че са само "Клюкарска гледна точка". И въобще не са в състояние да си определят истинската диагноза. Но ме обижда (мен и стараещите се да мислят по-дълбочко), че този уважаван вестник е дал правото на един абсолютен наивник (надявам се да не е лицемер) да нарича опонентите си "глупаци". Не знам дали СЕМ има влияние върху тази медия, но сигурно има главен редактор или поне дежурен, към които да извикам (драматично!): "О, спят ли те? О, те не видят ли!"
Или май така им е изгодно?

Стр. 30

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 14.11.2010 

БНТ прави политическо предаване с петима водещи. Телевизията твърдо е решила да бори кризата и конкуренцията, но дали вече не е твърде късно

Който зло не мисли, излъчва "Байландо" и "Великолепната шесторка", а на когото не му стига рейтинг, нагазва по-надълбоко в политиката. Така горе-долу би могъл да звучи тази есен телевизионният вариант на известната народна поговорка. По всичко личи, че от държавната телевизия ще долети анонсът за най-интригуващото предаване през 2010-а. БНТ подготвя чисто нова рубрика с обществено-политическо съдържание. Засега медията още не говори официално за нея. Въпреки това през седмицата синдикалният лидер в телевизията Венка Ризова разкри във Facebook за плановете на ръководството. Според хора от "Сан Стефано" 29 работното заглавие на проекта е "Екип 5". Името прави аналогия както с по-стария "Екип 4", така и с формата на новото предаване, което ще се излъчва във всичките пет делнични вечери и ще се води от петима различни водещи. В телевизията броят за сигурни Милен Цветков и Иван Гарелов. Преди дни Цветков спря старта на предаването си по Канал 3 с пояснение, че е получил предложение и от други телевизии. Хора от БНТ разказаха, че в последните дни бившият новинар от Канал1 прекарвал часове в нюзрума и в студиото за репетиции. В същото време и хора от "Нова" издадоха, че Милен е преговарял с нейните шефове за възстановяването на "Часът на Милен Цветков" и че резултатът от срещите ще стане ясен през следващите дни. Иван Гарелов също не крие, че иска да работи отново в бившата си телевизия. Последно той говори за това в началото на сезона, когато отказа да води "Байландо" по "Нова".
Из коридорите на държавната телевизия се чува, че друг водещ на "Екип 5" ще бъде Мартина Шопова. Доскоро тя бе едно от лицата в сутрешния блок на TV7. Като възможно лице на "Екип 5" се спряга и името на Мариета Фидосиева. Преди години тя работи в Ефир 2, а в момента е глас в сутрешния блок на БНР. Пак според все още неофициална информация друг замесен в проекта е Георги Кузмов. Той дълги години бе в новините на БНТ, преди да се заеме с медийния фестивал в курорта "Албена".
Делничният вечерен блок няма да е единствената задаваща се новост в програмата на държавния канал. Промени скоро ще има и в сутрешния блок. Засега се знае, че той ще започва в 6.30. Рокади ще има и на по-високите етажи – до дни за шеф на дирекция "Информация" ще бъде обявена Милена Цветанска, която в момента е главен редактор на "По света и у нас". На новата позиция тя ще наследи Вяра Анкова, която през юли СЕМ избра за генерален директор. Досега функциите на Анкова в "Информация" временно бяха поети от Бойко Василев. Мястото на Цветанска в "По света и у нас" пък ще заеме водещата на "Референдум" Добрина Чешмеджиева, която ще продължи да се занимава и с вечерното токшоу във вторник.
БНТ всъщност вече започна да обновява програмата си още преди в публичното пространство да се появи мълвата за "Екип 5". Преди дни място в нея намери блокът "България днес". През лятото Анкова обеща да даде всичко от себе си и от колегите си, за да измисли предавания, с които да вдигне гледаемостта и да спре срива в рекламните приходи. Усилията вече започват да виждат малък екран. Въпросите сега са не само дали публиката ще хареса промените и ще спре да разсъждава за БНТ като за по-старомодната телевизия, за което ще е необходимо време, а и дали "Сан Стефано" 29 изобщо разполага с време. През лятото "Виваком" обяви, че БНТ й дължи близо десет милиона лева за разпространение на сигнала, след като още през лятото на 2009-а телевизията е спряла да обслужва задълженията си. През есента компанията допълни информацията с уточнение, че сумата с лихвите вече е стигнала над 13 милиона и че събирането й най-вероятно ще стане по съдебен път. През седмицата от държавния канал поясниха, че "преговорите за намиране на взаимно приемливо решение продължават". В същото време медийната комисия към Народното събрание отказа да увеличи субсидията, която телевизията ежегодно получава от държавния бюджет. За догодина ръководството й поиска 93 милиона лева. финансистите й изчислиха, че за една година медията произвежда 29 200 часа продукция и че всеки час струва не по-малко от 2500 лева – 1400 лв. за разпространение, около 200-500 лева – за авторски и сродни права, около 900 лева – за заплати и възнаграждения, и т.н.
Цифрите не трогнаха депутатите и на първо четене те запазиха дотацията в тазгодишния й размер – малко над 60 милиона. Членовете на медийната комисия припомниха, че законът позволява на телевизията да се дофинансира, продавайки рекламно време – по 15 минути на ден, от които обаче само 5 във вечерния прайм-тайм. За сравнение частните оператори разполагат с по 12 минути на час без допълнителни ограничения. Народните представители не се впечатлиха от забележката, че текстовете в Закона за радио и телевизия са писани в години, в които единствената друга национална телевизия е била частната bTV, и че оттогава досега на рекламния пазар са се появили десетки частни програми, сред които и три национални – "Нова", Pro.bg и TV7. Парламентаристите не обърнаха внимание на думите на Анкова, че доскоро финансовата инжекция за БНТ е била с около 20 милиона лева по-голяма – почти 82 милиона през 2008-а и 2009-а. Вместо това народните представители препоръчаха на шефката да се вмести в отпуснатата сума и при необходимост да направи и съкращения. От телевизията отговориха, че тежкото финансово положение не може да се оправи само със съкращения и че механичното съкращаване на щата на една структура първоначално винаги води до повече разходи, които медията не може да си позволи. Така пинг-понгът между парламентаристи и тв босове като че ли се отложи за след година, през която може да се случи какво ли не.

Стр. 50, 51

Български дарителски форум I 11.11.2010

За пета поредна година Български дарителски форум (БДФ) обявява конкурс "Най-голям корпоративен дарител". Той отличава социално отговорните компании в България.

Досега различните категориите в конкурса подреждаха компаниите според финансовите данни за техните благотворителни и социални инициативи в България. Тази година ще бъдат връчени и две качествени награди и ще се излъчат и победители според качествата на техните социални програми и проекти.

Ето и категориите в конкурса:

Най-голям обем на финансови дарения;

Най-голям обем на нефинансови дарения (материали, стоки и др.);

Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите;

Най-щедър дарител (обемът на даренията, изчислени като % от печалбата преди облагане);

Най-добра дарителска програма за 2009г.;

Най-прозрачна дарителска програма за 2009г.

Тази година БДФ ще връчи и една специална награда: Най-сполучливо партньорство.

Създаването на новата категория е провокирано от значимостта и смисъла на партньорството между компании, НПО и публични институции при осъществяването на благотворителни проекти и дейности в подкрепа на обществото. Отличието се присъжда въз основа на оценката и гласовете на членовете на БДФ.

Тази година церемонията по награждаването ще се състои на 15 декември, хотел "Радисън" София, от 19:00 до 20:00 часа.

БДФ набира кандидатури за конкурса до 26 ноември т.г.

Повече информация, както и формуляр и инструкции за кандидатстване, можете да намерите на сайта на БДФ – dfbulgaria.org/home

в. Труд | 11.11.2010

Бойко Борисов: Никога няма да се върна в бизнеса

"Форбс" – американският флагман на бизнес списанията, дебютира с българско издание. Сега списанието се издава по лиценз в 11 страни, България е №12.
Акцентите в пилотния брой са два: интервю с премиера Бойко Борисов и списък на най-влиятелните български предприемачи (всички имена – виж вдясно).
"Няма да се върна никога в бизнеса" – категоричен е Бойко Борисов пред главния редактор на изданието Йордан Матеев. Премиерът споделя откровено, че "след политиката ще си умра. Не остават много години живот, че човек да прави такива планове".
Министър-председателят признава, че у нас има много бизнесмени, които честно и почтено си плащат данъците. Но има и крадци с бели якички, които най-много врякат, а акумулират огромни печалби от обществени поръчки със завишени цени и ниско качество.
В листата с най-влиятелните наши предприемачи са включени 21 имена. Дамите са само две. За половинката на Бойко Борисов – Цветелина Бориславова, пише, че превръща в злато всичко, до което се докосне. А за Петя Славова – че управлява парите по-добре от много мъже.
Братята Пламен и Атанас Бобокови са представени като българския аналог на Тео и Карл Албрехт (Aldi) и братята Саачи, основатели на една от най-големите рекламни агенции в света.
Братята меценати – така са определени Йордан и Динко Диневи.
Огнян Донев е немският възпитаник, Сашо Дончев – бизнесменът, който сплотява критиките, а енергийният бос Богомил Манчев – човекът на атома.
Цветан Василев е представен като банкер с усет за медии, а Красимир Гергов направо като човека медия.
Един сплотен тим – така изданието представя триото Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев от групата "Химимпорт" и основатели на охранителната фирма ТИМ. Колоритният Младен Мутафчийски е определен като Господин Разнообразен, а Симеон Пешов като строител в модерна България.

Стр. 29

————————————————————————————————-

Представяне на най-влиятелните български предприемачи със собственост в медии според списание FORBES:

Петролният капитан

Митко Събев държи голяма част от акциите в един от най-мощните холдинги в България

Господин Разнообразен

Историята на един екзотичен бизнесмен (Младен Мутафчийски)

Бизнесменът, който не спестява критиките

Сашо Дончев катери бавно стълбичката на успеха и затова знае цената му

Човекът медия

Красимир Гергов е предприемачът с най-силно влияние в българските медии

Банкер с усет за медии

Цветан Василев съчетава добър финансист и добър дипломат

Редакционен коментар на първото специално годишно издание на списание Forbes в България

Йордан МАТЕЕВ, главен редактор

сп. Forbes | 11.11.2010

Митко Събев държи голяма част от акциите в един от най-мощните холдинги в България

Според повечето медии в България 49-годишният Митко Събев е сред най-богатите предприемачи в страната. Това е оправдано твърдение – той е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Петрол холдинг", както и собственик на повече от 40% от акциите на компанията (другият основен акционер е Денис Ершов). Основната фирма на холдинга – публичната "Петрол", има пазарна капитализация от около 320 млн. лв.
Преди да влезе в големия бизнес обаче, Събев е помощник-капитан на кораб. Той завършва Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров" във Варна, но скоро след началото на прехода основава първата си частна фирма. Влиза в петролния бизнес малко по-късно, когато по собствените му думи успява да се пребори за интересите на малки частни фирми при закупуване на горива от мастодонта "Нефтохим".
Заедно с Петя Славова през 1991 г. той създава фирмата "Феста", а през 1995 г. участва в основаването на "Юкос Петролеум" (преименувана през 1999 г. на "Нафтекс"). Истински големият удар за Събев идва през 1999 г., когато "Юкос Петролеум" става мажоритарен собственик на държавния дистрибутор на горива "Петрол".
Днес "Петрол Холдинг" е огромна структура с интереси в различни бизнес сфери. Основната е търговията с петролни продукти – "Петрол" има над 400 бензиностанции в България, дъщерни дружества на фирмата пък се занимават с превоз и съхранение на горива. Но интересите на Събев не спират дотук. Той и Ершов купуват Грандхотел "България" в Бургас, а от 2007 г. в портфолиото на холдинга влиза и луксозният спа-хотел "Поморие".
Един от интересните бизнеси на "Петрол Холдинг" е компанията за чартърни бизнес полети "Ер Лазур". Фирмата има пет малки самолета (между 7 и 14 пътници) и е уникална за България.
Самият Събев е почти постоянно във въздуха, но в последните две години намери повод да е по-често в България. Той пое управлението на бургаския футболен отбор "Черноморец" и бързо модернизира структурата на отбора. Привлече на своя страна водещи имена като Красимир Балъков и Фреди Бобич и финансира строежа на тренировъчни игрища. Ако амбициозният проект успее и "Черноморец" започне да печели титли, Събев ще направи малка революция в българския футбол.
От 2001 г. "Петрол Холдинг" е сред основните акционери в седмичното списание "Тема". Събев опита да разшири активността си в медийния бранш и през 2005 г. основа спортния всекидневник "Тема спорт". Миналата година обаче половината акции в него бяха продадени на собствениците на ЦСКА "Титан".

Стр. 131

сп. Forbes | 11.11.2010

Историята на един екзотичен бизнесмен

Младен Мутафчийски винаги успява да привлече погледите на хората около него. Той обича да кара най-скъпите коли, облича се в ярки цветове, а често на ухото му блести диамантена обеца. Неговата биография обаче е също толкова цветна, колкото и присъствието му.
През годините той е бил активен в най-различни сфери – бил е управляващ директор на фирма за спецпродукция (оръжия), имал е участие във фирма за производство на компактдискове, бил е председател на Съвета на директорите на "Слънчев бряг" АД, има мащабни инвестиции в туристическия бизнес и е съсобственик на новинарски уебсайт.
Зад Мутафчийски се крие и сериозна академична кариера. Той учи за строителен инженер във ВИАС, а след това външна търговия във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС). Кандидат е на икономическите науки.
Мутафчийски трупа над 25-годишен стаж във външната търговия. Работи в "Интерпред", в Министерството на външните работи и в оръжейната фирма "Кинтекс". А от 1988 до 1998 г. е управляващ директор на фирмата за производство и износ на оръжие "Тератон".
След това Мутафчийски започва да се позиционира в туристическия бизнес. Той тегли кредит и заедно с други съдружници печели парцел на брега в Слънчев бряг, на който построяват два луксозни хотела, които днес са обединени в комплекса "Хелена ризорт".
От 2006 г. до лятото на 2010 г. Младен Мутафчийски е председател на Съвета на директорите на "Слънчев бряг" АД, дружество със 75-процентово държавно участие. Тази година той напуска и управата на "Медийни системи" – старозагорско дружество, което се занимава с производство на компактдискове.
Все пак Мутафчийски постоянно търси нови бизнес ниши. Заедно с Огнян Стефанов той създава новинарския уебсайт Frognews. За този проект Мутафчийски казва, че не му носи големи печалби, но не е и на загуба.
Разностранният бизнесмен е известен колекционер на картини, като казва, че постоянно дообогатява наследените от баща му и от дядо му творби. Мутафчийски обича операта и често посещава постановки в Милано, Мюнхен или Виена.
Мутафчийски е почетен консул на Сан Марино в България, а в началото на 2010 г. по време на европейското първенство по вдигане на тежести получи златен медал за заслуги към този спорт. Преди години бизнесменът дори се кандидатира за председател на Българската федерация по вдигане на тежести, но загуби с един глас.

Стр. 128

сп. Forbes | 11.11.2010 

Сашо Дончев катери бавно стълбичката на успеха и затова знае цената му

Ако човек погледне кариерата на основателя на "Овергаз" Сашо Дончев, ще види, че всичко в нея се развива последователно и логично. В средата на 70-те години той завършва "Оборудване на газо-нефтопроводи, газохранилища и нефтени бази" в Москва. След 1978 г. трупа опит на различни позиции в "Газстроймонтаж", включително и като ръководител на мащабни проекти за монтаж на газопроводи. След промените основава "Овергаз" – холдинга, на който и до днес е изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите.
Дончев се изкачва бавно по стълбичката на успеха и сам казва, че е изстрадал всеки ред в биографията си. И може би това му дава правото в повечето свои медийни изяви да критикува държавната политика и обществените порядки. В едно свое интервю той казва, че "в България най-конкурентното предимство не са твоите знания, умения, трудолюбие, а връзките ти с влиятелни в обществото хора". В друго – че страната има нужда от реинженеринг: "да върнем държавата към нейните отговорности по отношение на обществото, да помогнем на политиците да разберат, че не са началници на обществото".
Предприемачът създава "Овергаз" през 1991 г. Това е първата и най-голяма частна газова компания в България. Към момента половината от акциите й са собственост на руската "Газпром" и дъщерното й дружество "Газпром експорт" ("Газпром" е сред компаниите с най-голяма печалба в света за първото полугодие на 2010 г.). "Овергаз" обединява специализирани фирми, които осъществяват широк спектър от дейности в областта на природния газ – доставя природен газ, има инженерингово и консултантско дружество, притежава и 12 градски газоразпределителни предприятия.
От началото на следващата година пък "Овергаз" ще влезе в директна конкуренция с държавната компания "Булгаргаз". Досега последната имаше договор с "Овергаз" за осигуряването на 1 млрд. куб. метра природен газ годишно (това е около една трета от годишното потребление в България). От 2011 г. нататък "Овергаз" ще предложи това количество директно на големите промишлени потребители на природен газ.
Минимална част от оборота на холдинга, който за 2009 г. е 802 млн. лв., се генерира от газификацията на частните домове в страната. Дончев редовно критикува представителите на държавата, че не оставят този пазар да се развива на икономически принцип. Въпреки усилията на "Овергаз" битовата газификация в България е достигнала едва 2-3%. Нищо чудно, след като за газификацията на един дом са нужни 16 документа.
От повече от 10 години Дончев е и в издателския бизнес. Той притежава лично 27 процента от акциите на вестник "Сега" (останалите са собственост на "Овергаз Холдинг"). Дончев казва, че така чрез обективна информация помага на обществото да бъде свободно.
"Овергаз" подкрепя и ред други социални мисии. Компанията подпомага много проекти в областта на образованието. Голямата мечта на Дончев обаче е да направи истински университет. Служители на "Овергаз" разказват, че той толкова силно се е посветил на тази кауза, че често прекарва уикенда, работейки по проекта в офисите на холдинга.

Стр. 124

сп. Forbes | 11.11.2010 

Красимир Гергов е предприемачът с най-силно влияние в българските медии

Красимир Гергов от много години е смятан за силния медиен човек, въпреки че името му отсъстваше от управлението на каквито и да е медии. Той беше консултант на собствениците на bTV – News Corp., и на СМЕ, които притежават PRO.BG и RING.BG. А към момента вече е член на надзорния съвет на новосформираната "БТВ медиа груп".
Гергов е роден през 1961 г. На 24 години взима диплома от ВИФ със специалност туризъм, алпинизъм и ориентиране. След това започва работа като щатен служител в УБО (Управление за безопасност и охрана) към Държавна сигурност. След промените успява бързо да създаде контакти със западни медийни групи и започва да представлява програмите им в България. Така Гергов купува правото за излъчване на CNN в страната и на практика създава първата частна национална телевизия (Триада-CNN).
През 1992 г. той основава една от първите рекламни агенции в страната – "Крес". Агенцията и до днес обслужва някои то най-големите фирми на пазара – "Нивеа", "Мерцедес" или DM. Последният голям проект на фирмата беше имиджовата кампания на България, която привлича туристи от Германия. Другата основна медийна агенция, свързвана с Гергов, е "Пиеро 97". Тя е водеща в България по обем на обслужваните рекламни бюджети. Гергов е и председател на Асоциацията на рекламните агенции (АРА).
От години Гергов инвестира в голф комплекси в България. Той е страстен играч и председател на Управителния съвет на Българската голф асоциация. Повечето мащабни инвестиции в този спорт минават през него – комплексът "Света София" до село Равно поле край София и ултрамодерните спа-голф курорти BlackSeaRama и Thracian Cliffs на брега на Черно море. Друга инвестиция на Гергов в туризма е Thracia – бизнес хотелът на ул. "Солунска" в центъра на София. Изкуството е друга от големите страсти на медийния магнат. Преди година той основа първата в България музейна галерия за модерно изкуство. Гергов има три деца. Като цяло обаче предприемачът крие много стриктно личния си живот.

Стр. 121