PR Agency Annettevents I 27.08.2010

причини и следствия

Във време, в което достъпът до информация е всичко, медийният пъзел пренарежда своите части. Макар все още да е валидно общото правило, че появата на нова медия не води до заличаването на друга, експанзията на онлайн медиите сериозно повлия на медийния пазар в последните години.
Рядкост са инкономическите, културните или социалните сектори, които са се променили толкова много в рамките на четвърт век и са довели до толкова осезаема промяна в начина на живот и ежедневието на хората. Още през седемдесетте години на миналия век, много медийни социолози предсказват промяната на медиите към дестандартизация . Очакванията са за промяна към един свят, в който книгите, картините и музиката ще се на разположение на всички и по всяко време. Ето, че четирдесет години по-късно, медиите са всичко друго, но не и стандартизирани.
След мощното навлизане на информационните и новинарски он лайн портали, шеметно набират скорост и онлайн телевизиите. Няколо са причните те да са все по-предпочитано от аудиторията средство за информация. Първо, предлагат възможност за проследяване на информацията по интереси. Появата на новите медии предоставя на зрителя така необходимото му право на избор, отвъд техническите или икономическите граници за достъп до информация. Изследвания върху поведението на зрителите, реализирани във Франция, показват тенденция към повишаване на аудиторията на специализираните канали за сметка на традиционните такива. Друга важна причина за развитието на новите медии е тяхната гъвкавост. Те позволяват редакция на информацията в реално време, както и светкавична реакция при всякакви условия. Не на последно място, онлайн телевизиите позволяват на зрителя да се включва в процеса на обмен на информация. Всеки може да коментира, обсъжда или споделя съдържание с другите. Онлайн телевизиите поставят началото на нова ера, в която зрителят гледа каквото иска, когато иска и където иска.
Зрителите на спорта например никога не са били по-облагодетелствани в достъпа до информация за тяхната страст. Докато в спортните он лайн портали може да се получи бърза информация за новини и резултати, то он лайн телевизиите предоставят денонощен достъп до най-значимите световни спортни събития в реално време. Повечето пъти това е безплатно като добър пример е Unibet TV. Това е онлайн телевизията на букмейкъра Унибет и по нея българските зрители могат да гледат над 20 футболни първенства, включително тези на Испания, Италия, България Бразилия и Холандия. Освен това телевизията предава всички по-значими тенис турнири от Мастърс сериите и Големия Шлем, както и Шампионските Лиги по баскетбол и волейбол. По нестандартните предложения на Унибет ТВ включват дартс, плажен волейбол и футбол, тенис на маса и снукър.Спортната програма продължава 24 часа и е напълно безплатна като единственото нещо, което се изисква е регистрация в сайта на телевизията.
Новите он лайн медии все още не са в състояние да доведат до пълен крах на традиционната телевизия или преса, но определено предизвикват преразпределение на картите на медийния пазар. Дали медиите днес ще са медиите утре, зависи главно от желанието и възможностите им да уловят духа на времето, което тече все по-бързо и все по-интерактивно.

Dnevnik.bg I 26.08.2010

По време на днешното посещение на американския посланик Джеймс Уорлик в Царево полицията е "отвела за проверка" в местното Районно полицейско управление журналиста Атанас Чобанов, след като той издигнал плакат, който припомня агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Това съобщи информационният сайт chernomorie-bg.com.

Джеймс Уорлик бе в Царево по покана на Арнаудов, за да вземе участие в откриването на нов мост към ромската махала в града. През последните месеци американският посланик активно демонстрира ангажираност с каузата за защита на правата на ромите и усилията за интеграция на малцинствата.

Според комуникационната група "Имидж адвъртайзинг", осъществяваща връзките с обществеността на няколко черноморски общини, около 10,15 ч. днес, след като Арнаудов и Уорлик прерязали символично лентата на моста, полицията забелязала Чобанов, който издигнал портрет на Владимир Илич Ленин, с надпис: "Уберите посла, верните Вождя. Агент ДС "Гоце" Агент ДС "Иванов", град Мичурин." ("Махнете посланика, върнете Вожда. Агент на ДС Гоце и Агент на ДС Иванов" – б.а.).

"Гоце" и "Иванов" са агентурните псевдоними от комунистическата Държавна сигурност на президента Първанов и неговият съпартиец Петко Арнаудов, припомня "Имидж адвъртайзинг". Според протестиращия журналист присъствието на Джеймс Уорлик в Царево би могло да бъде приемано като реабилитация на бившите агенти на ДС в България.

Атанас Чобанов живее във Франция и работи в Националния център за научни изследвания (CNRS) като компютърен лингвист. Занимавам се също с журналистика и с обществена дейност.

Оригинална публикация

Human Capital I 26.08.2010

За мен атмосферата в офиса е изключително важна, защото реално ние не работим в този офис, а живеем по 8, а понякога и по 12 – 15 часа в него, казва Александър Дурчев – директор на All Channels Communication.

„Всеки мениджър иска идеалните служители, но мисля, че аз съм ги намерил”, твърди Александър Дурчев. Той създава компанията All Channels Communication, когато е едва на 24, и я управлява и развива вече девет години. Казва, че за него агенцията е като втори дом, и полага усилия всички останали да се чувстват по същия начин. „Много е важно за мен атмосферата да е максимално неформална. Ние в този офис не работим, а живеем по 8 часа на ден, а когато задачите са много, оставаме и за повече време. Реално агенцията не е моя, а на хората, които работят тук”, обяснява той.  

Преди да основе компанията, Александър Дурчев е работил година и половина в рекламна агенция. Разказва, че е влязъл в комуникационните среди на много базова позиция.  После започнал да пише текстове, след това да прави дизайн, а накрая сформирал ПР екип. Днес като мениджър неговата концепция е да дава възможност и на млади хора без дългогодишен опит в сферата на комуникациите да покажат потенциала си и да се развиват според интересите си. Доказателство за това е целият мениджърски екип от 11 човека – всички те са стартирали работата си в агенцията на възможно най-начални позиции. 

Г-н Дурчев, кога е създадена компанията и как се роди идеята за нея?
Компанията е създадена през 2001. По това време аз бях заминал да уча в Австрия и рекламната агенция, в която работех до този момент, ми предложи да се върна и да направим заедно ПР компания. Бях на 24 години. На тази възраст човек се движи от ентусиазъм и не се вглежда в нещата в дълбочина. 

Аз приех предизвикателството, върнах се в България, наехме офис, взехме едно момиче за секретарка, която днес, след девет години в компанията, е нашият медиа директор. Така започнаха да се случват нещата.  

Кои бяха първите ви клиенти и спомняте ли си първия проект?
Още от самото начало започнахме да работим с „Максиъм България” и марката  „Джим Бийм”. Първото нещо, което направихме, продължаваме да го правим и днес. Това е турнирът по Генерал на „Джим Бийм”. Спомням си не само първия проект, но и първото признание -  наградата, която спечелихме година след като стартирахме. Това беше  за  кампания на часовниците „Зенит”.  За нас тя беше не само повод за гордост, но и доказателство, че можем да вървим нагоре.Така се породи апетитът към нови неща. И от самото начало това, което крепи агенцията, е иновативният подход към традиционни проблеми. 

Девет години по-късно какво е различното в All Channels Communication? 
Най-съществената разлика е, че няколко години по-късно изкупихме дяловете на агенцията, с която стартирахме  в началото, и днес част от мениджърите са мои съдружници. С времето агенцията се разрастваше и екипът в момента е близо 40 човека, като само през последната година нарасна с 14 души. 

Какви специалисти има при вас?
Ние фокусираме експертизата на хората в четири  звена – за реклама, ПР, събития и дигитални комуникации. Различното при нас е, че звената работят органично свързано, така че да се получи максимално добър и качествен продукт за марките, за които работим. 

Държим хората да са много креативни, освободени, да имат блясък в очите. Това, което допълва характеристиката на хората тук, е желанието им да се развиват.

Как успявате да ги намерите?
Преди време пускахме обява и накрая идваха хора с препоръка. Днес имаме много хора, които са дошли по обяви. От няколко години работим и с външен консултант, който се занимава с първоначалния подбор, защото получаваме страшно много CV-та, между 150-200, като техният брой расте.

С колко от тях реално се виждате?
След предварителния подбор реално остават около 20 човека, от които се виждаме с първите десетина. Мениджърите на звена имат пълната свобода да преценяват кандидатите, защото те ще работят най-тясно с тях. Аз, разбира се, давам своето мнение относно финалния избор на нови хора. 

Давате ли им задачи, някакви казуси по време на интервютата?
Консултантът, с когото работим, прави психологически тестове и изготвя предварителна оценка доколко човекът би се сработил с екипа. Това е първата фаза. В срещите си в агенцията преценяваме до каква степен даден кандидат има необходимата квалификация, както и дали ще се впише в екипа.

Вие как разбирате, че човекът е креативен, че има желание и хъс?
Смея да твърдя, че имам око за добрите хора. Не мога да го обясня. По-скоро е въпрос на химия. Преди аз се занимавах с подбора и мисля, че съм развил интуиция за това.  
Търсите ентусиазирани и освободени хора. Образоването каква тежест има?
За мен няма никакво значение. При нас има разнородни таланти. Хора, които са учили математика, философия, биология, културология. Имаме колеги, завършили НАТФИЗ и дори оперно пеене. Разбира се, имаме и дипломирани ПР-и. 

За кои позиции ви е най-трудно да откриете вашите хора?
Нашата практика от години е да даваме възможност на млади хора, които да се развиват според техните интереси. Целият ни мениджърски екип, който е от 11 човека, са вътрешно промотирани. Те реално са израснали тук и тази агенция не е моя, а тяхна. 

Откъде идва инициативата? Вие като мениджър виждате потенциал в даден човек и започвате да му давате повече задачи или очаквате той да бъде проактивен?
Ще ви дам пример с позицията офис мениджър, от която са тръгнали много от ключовите хора при нас. Очакваме от този човек например не просто да вдига телефона, а да прояви инициатива. 

Да се интересува от работата, да дава идеи, защото творческият процес е навсякъде и тази позиция не е за робот, а за човек. Трябва да намери начин да комуникира с всички, без това да води до конфликти, а напротив. Така че, честно казано, в началото инициативата трябва да дойде от човека. Това е един вид чистилището. Човекът или има желание, или не. Всеки нов колега знае, че през този период няма да бъде част от мотивационнната програма на агенцията. От него обаче зависи дали ще покаже желание и амбиция да се справи. От нас пък зависи ние да видим това и заедно да определим къде е неговият потенциал. Следващият етап е когато човекът покаже лидерски качества. Тогава той бива обучаван за мениджър, за да може да управлява екип, развивайки потенциала си, допринасяйки със своя опит за екипа на агенцията, поддържайки нивото на обслужване, което предоставяме на отделните марки, за които работим. 

Какви обучения имате?
Освен за мениджърския състав имаме обучения за целия ни екип. За мениджърския състав имаме специални обучения по системата на Густав Кезер, което вече дава много добри резултати. Освен това по ОП „Конкурентоспособност” спечелихме проект, по който се провеждат допълнителни обучения за базови и професионални умения. Имаме и специфични обучения за съответните звена, например, за управление на времето и управление на стреса. При нас текучеството е много ниско. Повечето хора, които са дошли, са открили своето място в агенцията и са останали. Аз мисля, че възможността, която даваме на хората да учат  нови неща и да се усъвършенстват, е един от основните мотиватори да дават най-доброто от себе си. Инвестицията в обучение не е просто инвестиция в човека, а в компанията. 

Кои са другите мотиватори, които задържат хората?
Според мен първо е възможността, която човек получава да се развива, да преминава от едно ниво на друго. Застояването на една позиция води до рутина, която убива ентусиазма. Ние имаме ясна йерархична структура и хората знаят как се върви нагоре. Другото е, че абсолютно всеки участва във взимането на решения, дори стратегически. 

Даването на идеи е силен мотиватор, но другият е, че ги виждаш реализирани. Чувстваш се като режисьор на филм. Наградите пък са страхотно предизвикателство и признание за работата ни. 

Казвате, че заедно се събирате и вземате решения. Разкажете ни за последния такъв случай. 
За последно се събирахме преди около три седмици. В един от ПР екипите се усети натрупано напрежение. Събрах целия екип и помолих всеки да сподели какви са проблемите, свързани с работата. Записах различните мнения, без да ги коментирам. Аз и мениджърите на отдела излязохме и дадохме на хората два часа и половина да приоритизират проблемите и да дадат решения – какво трябва да се направи. Те ги степенуваха и срещу всеки проблем имаше съответните мерки. На тази база предприехме реални действия и това накара хората да се почувстват спокойни, че гласът им се чува. 

Привличате предимно млади хора. Наемате ли хора с опит и за кои позиции?
Миналата година наехме хора с опит на позиции от средното управленско ниво. Причината беше, че в един момент компанията порасна и ПР екипът трябваше да се удвои. Имаше малко време, което не беше достатъчно да обучим асистентите. Така към нас се присъединиха много добри професионалисти, а новото предизвикателство сега е да вземем най-доброто от тях и опита им, трупан с години. 

Продължавате ли да се разраствате и търсите ли нови хора?
Да, продължаваме да наемаме хора. Тъй като вече имаме добри специалисти, които са много ценни на средно ниво, сега работим усилено в посока привличане, обучение и развиване на уменията на  по-младите хора, както и  да „ловим” таланти.  Търсим асистенти за нашите по-големи звена. Профилът на тези хора е между 20 и 25 години, които може да не се завършили университетското си образование, но са будни, да търсят развитие и такива, които се мотивират от успеха.

Разрастване в подобен период е трудно, още повече че рекламният пазар е силно засегнат. Вие как го постигате? 
Когато кризата беше в начален етап и бизнес сигналите показваха, че нещата ще се задълбочават, ние анализирахме много подробно ситуацията. Решихме, че преструктурирането на агенцията ще ни направи по-гъвкави и ще ни позволи да оптимизираме цените си, като запазим своята конкурентоспособност на пазара. Нашето стратегическо решение беше да оползотворим времето, през което пазарът се свива, и да структурираме агенцията по нов начин, за да се подготвим за момента, когато пазарът отново ще започне да върви нагоре. 

Така отделихме различните звена в отделни структури и познатата марка All Channels Communication сe  раздели на All Channels PR и All Channels Advertising, като имаме и звено, занимаващо се със събитиен мениджмънт, и дигитален отдел, които много скоро ще бъдат самостоятелни агенции. Пазарът прие много позитивно тази промяна, което показва, че не сме сбъркали в решението си. От отделните звена започнаха да идват различни клиенти. С привлечените нови клиенти се породи нуждата от нови хора и то с опит, за да поемат нарастващия обем работа. В момента в екипите работят много способни и креативни хора, което е желание на всеки мениджър. Всеки мениджър иска идеалните служители и аз мисля, че съм ги намерил.  Също така за мен атмосферата в офиса е изключително важна, защото реално ние не работим в този офис, а живеем по 8, а понякога и по 12 – 15 часа в него. За това е важно атмосферата да е максимално неформална и предразполагаща хората да се чувстват комфортно.

Държите на неформалната атмосфера и хората да се чувстват свободно. Имате ли фиксирано работно време?
Безкрайната свобода не е продуктивна, но другата крайност е да се затъне в правила. Да, имаме работно време, но ако някой дойде на работа след 9.30, няма да бъде наказан.  Не е коректно обаче спрямо останалите в офиса и ако човек го прави, не уважава колегите си, което е проблем.

Вие като мениджър доколко спазвате дистанция? Излизате ли с хората от офиса след работа например?
Стремя се да има баланс. Ако човек не може да поставя граница между работа и професия, се намесват твърде много емоции. Особено когато работиш с млади и креативни хора в южна държава като България. Това го научих още в първите години. Имало е случаи, в които сме се опитвали да работим заедно с приятели, но нещата започнаха да стават твърде емоционални и решихме да запазим приятелството си, като всеки работи нещо различно. Истината е, че в агенцията има хора, които са ми приятели и извън нея. С тях обаче успяваме да запазим ясна границата между работата и личния живот. 

ФАКТИ ЗА КОМПАНИЯТА

ИМЕ: All Channels Communication
КОГА Е СЪЗДАДЕНА: 2001 г. 
БРОЙ СЛУЖИТЕЛИ: 38
КЛЮЧОВИ КЛИЕНТИ: Българска пощенска банка, Ейвън България, Еко България, Nestle, Microsoft, Colliers International, Бритиш Американ Табако България, Discovery Networks, Philips, Lenovo, Максиъм България, Белла България, Меркатор, AFI Europe България, GlaxoSmithKline, SOS Детски селища България 
ОБОРОТ ЗА 2009: 2 313 000 лв.

Още информация и видео интервюта вижте на: http://www.jobs.bg/hc/companies/1262

Оригинална публикация

Rastermania LTD. I 26.08.2010

Изпълнителният директор на HTBI Манчестър ще се включи в дискусия за инвестиции и предприемачество

Бургас, 26.08.10 – Тони Уокър, изпълнителен директор на Високотехнологичен бизнес инкубатор (HTBI High Tech Business Incubator) – Манчестър пристига в гр. Бургас за Open Coffee Burgas – събитие за предприемачи и инвеститори, което ще се проведе на 2 септември 2010 г. от 19:00 часа.
Тони Уокър ще пристигне в Бургас, за да вземе участие в дискусия на тема „Предприемачество и инвестиции” с бургаските предприемачи в неформална обстановка. Ще бъдат обсъждани възможностите за инвестиции от английски частни венчър фондове ( Private Venture Funds ) в български иновативни високотехнологични и биотехнологични компании, както и частни предприемачи. Услугите, инфраструктурата и сферите на дейност на Високотехнологичният инкубатор ще бъдат презентирани на участниците на Open Coffee Burgas.
„Срещата на аудиторията на Open Coffee Burgas с предприемаческа институция като Високотехнологичен бизнес инкубатор – Манчестър ще стимулира и насърчи младите хора да бъдат по – смели в реализирането на своите идеи и стартирането на успешен собствен бизнес. Град Манчестър е водещ високотехнологичен център за Европа, а HTBI – Манчестър като организация със нестопанска цел реализира 80 милиона паунда оборот на година” заяви Тодор Станев, управител на HTBI – Бургас – партньор на HTBI – Манчестър за България.
Open Coffee Burgas се организира от Rastermania – криейтив агенция за дигитален маркетинг в партньорство с HTBI – Бургас. Очаква се повишен интерес от предприемачите към третото издание.

Повече за HTBI Манчестър:

The University of Manchester Incubator Company Ltd (UMIC) принадлежи към университета в Манчестър и е част от разрширяващото се портфолио от инкубатори, предоставящи услуги за бизнес поддръжка, покриващ пазара на био науките и високотехнологичните пазари.
Уеб сайт: http://www.umic.co.uk/

Повече за Open Coffee Burgas:

OpenCoffee Burgas е отворен формат за регулярни и неформални срещи, на които предприемачи, инвеститори и разработчици обменят опит, контакти и идеи. Това, което събира участниците на едно място са общите интереси в областта на Интернет и високите технологии.
Уеб сайт: http://opencoffeebourgas.com/
Снимки от предишни събития: http://www.flickr.com/photos/50753309@N05/
Facebook страница на събитието: http://www.facebook.com/opencoffeebourgas

Повече за HTBI Бургас:

Високотехнологичен бизнес инкубатор – Бургас изпълнява и проекти в различни сфери – социални, икономически и младежки. Освен това работи и изпълнява проекти с европейско финансиране. Целта на организацията е да насърчава предприемачите, научните изследователи и академичните екипи в гр. Бургас да стартират собствен бизнес, да стимулира развитието на високите технологии в региона, чрез предоставяне на цялостна програма за подкрепа на бизнеса и мерки за създаване и засилване на растежа и успешно развитие на иновативните и технологичните базирани МСП.
Уеб сайт: http://htbi.org

Повече за Rastermania:

Растърмания е дигитална криейтив агенция, което създава ефективни сайтове за бизнеса. Основните сфери на дейност на компанията са създаването на уеб дизайн, изработка на сайтове, изграждане на корпоративна идентичност, създаване и управление на интернет маркетинг кампании в социалните мрежи (facebook, twitter, youtube и др.), както и разработването на Facebook приложения с цел достигането на широк кръг потребители.
Уеб сайт: http://rastermania.com

Информация за контакт:

Манол Трендафилов, Растърмания ООД
тел. 056/843601, e-mail: manol at rastermania.com
адрес: гр. Бургас, ул. Оборище 28 офис Б

webcafe.bg I 24.08.2010

За Максим Бехар комуникацията е бизнес, начин – и качество – на живот. А също и движението – обиколил е света пет пъти.

18 часа е онлайн. Освен че е абсолютно запален по всякакви технологични джаджи, които могат да облекчат, улеснят и забързат…още повече бързането.    

За човек, започнал кариерата си като журналист и работил повече от десетилетие като такъв, се е разделил с журналистиката точно… когато е дошло времето за раздяла. Рационална преценка, в която цитира и Уинстън Чърчил: "Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея".

(Добър съвет, но мнозина са безнадеждно – често и бездарно, пристрастени.)

Ако на някой му се струва лесно да напуснеш журналистиката и да се занимаваш с PR, лесно е само на пръв поглед. Независимо от многото "преквалифицирали се". Може да си супер добър журналист и да се провалиш като PR експерт. Само опитът и познанията от професията не са достатъчни, за да направиш успешен бизнес. Особено ако започваш през 1995-а…

Събитието

Те се случват всеки ден. Имаше събития, които преобърнаха живота ми, защото преобръщаха планетата.

В самото начало на 1989-а, в една много късна съботна вечер седях във варшавския си апартамент и единственият тогава източник на що-годе добра информация – телевизията, прекъсна програмата си, за да съобщи, че пряко от Гданския университет ще бъде излъчен дебатът между Александър Квашневски и Адам Михник. Първият – тогава един от младите лидери на комунистическата партия, по-късно два мандата президент на демократична Полша.

Вторият – тогава един от легендарните лидери на антикомунистическата опозиция, блестящ публицист и до днес главен редактор на най-тиражния полски всекидневник "Газета виборча". За онези години това беше толкова абсурдно и невъзможно, дебатът беше наситен с толкова интелект и напрежение, че когато свърши, аз се обърнах към жена ми и простичко казах: "Комунизмът свърши".

Такива събития, макар и много по-незначителни за историята, но далеч по-значителни за всекидневието ни, наистина има постоянно. Смятам, че появата на царя в българския политически живот беше знаменателно събитие. И тонове хартия да бъдат изписани колко неуспешно е било то, ако се върнете десетина години назад във времето, много лесно ще се убедите, че ако това не се беше случило, България и досега щеше да бъде раздирана от синьо-червени политически крамоли, които още повече щяха да спират развитието й.

Професионално – първият брой на вестник „Стандарт" през далечната 1992 г. Създаден без легенди, без ореоли или догадки, създаден със страшно много труд. Оттогава на този ден, 10 август, винаги обядваме или вечеряме с Валери Запрянов, тогавашния ми главен редактор.

"Стандарт" наистина създаде нови стандарти в българската журналистика и когато същия този ден свалих от машината първия, ама съвсем първия брой на вестника и помолих всички колеги в редакцията да се разпишат на него, Валери написа в горния ляв ъгъл с дебел флумастер: "Максо, връх си!".

15 години по-късно тази първа страница се върна при мен – откупих я на благотворителен търг, организиран от вестника, и сега е неизменна част от хрониката на времето в офиса ми.

В бизнес план – денят в края на 1995, в който късно вечерта звъннах на вратата на малкото ни софийско апартаментче, носех стотина вестника в ръце, и уморено казах на жена ми, която ми отвори: "Край с журналистиката, трябва да пробвам мога ли да започна бизнес". Започнах. Дали успях…

И до днес нямам отговор на този въпрос. Отстоявам своя бизнес всеки ден. С много успехи, част от тях световни, с много грешки, за радост местни и поправими. Но всеки ден уча нови уроци и всеки ден полагам огромни усилия, за да се променя към по-добро и това да правят и хората край мен. 

И накрая – много лично. Естествено, раждането на сина ми и дъщеря ми. Помня всяка секунда – как очаквах обаждане, как самият аз се обаждах. И после смъртта на баща ми, само пред пет години. Като че ли целият свят се срути в един миг и трябваше да го събирам частичка по частичка, и над всяка една от тях да мисля какво ли би направил татко ми сега.

Знам, че събитията често се преплитат по начин, който не позволява да се разграничават така рязко едно от друго. Те обаче често имат своите особености и ако намерим сили да ги отделяме и разглеждаме в тяхната цялост, винаги ще имаме силата и позитивизма да предизвикване нови, още по-добри събития. Доколкото можем.

Личността

Предпочитам да вярвам на реални личности, не на медийни образи.

Ето защо номер едно е баща ми. Най-важният. Изминал пътя от дванайсетгодишен работник до човек, от когото зависеха хиляди хора и най-голямото в тогавашна България промишлено производство. Не промени отношението си към хората, не се промени вкъщи, просто работеше и постигаше успехи. Това според мен е велико постижение. Да си един от многото и в същото време да си незаменим.

В бизнеса това е Терънс Билинг, единственият все още практикуващ PR експерт, който е работил с легендарните господа Hill и Knowlton някъде през 70-те  в Щатите, а сега е изпълнителен вицепрезидент на най-голямата PR корпорация в света  Hill & Knowlton.

От първите му съвети, когато го срещнах преди десет години ("В бизнеса постоянно гледай три неща – етиката, професионализма и печалбата"), до думите му само отпреди десетина дни ("Ако искаш да успееш в бизнеса, гледай внимателно към Изтока, оттам вече идват всички нови неща, не от Запада…").

Терънс е човек, с когото прекарвам цели дни в разговори, на безброй чаши бяло вино, и когато си тръгвам обратно за вкъщи, в самолета често преглеждам записките от разговорите ни и се чувствам страшно зареден – не само с бизнес идеи, но и със сигурността, че ако можеш да гледаш поне три-четири години напред, то няма защо да се притесняваш за бизнеса.

Личностите… Те са толкова много. Големите личности. Животът ми ме срещна много пъти с папа Йоан-Павел Втори, с принц Чарлз, с баща му принц Филип, с Хилари Клинтън, с Шимон Перес, със стотици премиери, президенти, крале и кралици, бизнесмени, които управляват милиарди…

И всеки път, на всяка една среща влагах всичко от себе си, за да открия един човешки елемент, една човешка дума, която не само аз, но и всеки друг може да проумее и да промени живота си. Защото в крайна сметка смисълът да има истински и големи личности край нас е да можем бързо да откриваме нови светове и да се променяме. Просто винаги да се променяме…

Откритието

Всеки ден правя открития. По едно или по две. Понякога пропускам от многото ангажименти и след това наваксвам.

Смятам, че открития трябва да се правят постоянно, малки или големи, те ни променят, те ни движат напред… Последното ми истинско откритие е най-новата ми дефиниция за бизнеса, в който съм през последните почти две десетилетия – Public Relations. А тя е: да казваш истината така, че да се хареса.

Има три ключови думи в тази дефиниция, степенувани според важността им: истина, казвам, харесвам. Ако ги спазваме, бизнесът ни със сигурност ще е това, което трябва да бъде.

Творбата

Децата ми, Мишо и Ралица. Достатъчно зрели и добри, за да съм доволен. Компанията ми – M3 Communications Group, Inc., създадена с толкова любов, развивана в бурни и променливи години, с бурни и  променливи успехи, но в крайна сметка една прекрасна бутикова компания. И много хора, убеден съм, се гордеят, че са работили в нея.

iPad – със сигурност е творбата, без която сега не мога и в която съм качил хиляди творби на други хора; устройството, с помощта на което пиша следващата си творба – моята нова  книга, посветена само на PR опита ми. В нея ще има доста спорни гледни точки, но и уникални случки, неразказвани никога досега, както и много интересни примери от бизнеса.

Творбата… Това ще е дори и следващият ми PR проект, който и да е той, защото всеки един от тях изисква творчество, последователност и много, много работа.

Явлението

Новите технологии. Социалните мрежи. Имейлите в движение, независимо дали са доставяни на BlackBerry, iPhone или друго устройство. Но все пак сега, в 2010, бих извел социалните мрежи на доста по-предно място сред технологичните явления или като следствие от технологичното развитие на света. Беше лесно да се предположи. Facebook на практика събра на едно място всичко, което досега имахме поотделно: електронна поща, чат в реално време, снимки, видео, профили… 

И с това промени света поне в три посоки. Затова смятам, че е явление. Първо – всеки вече стана публична личност. Всеки, наистина. Само допреди две-три години публични личности бяха хората на шоубизнеса, политиците, известните журналисти, певци, актьори…

Сега влезте в който и да е профил във Facebook и ще намерите много повече информация за когото и да е, отколкото един вестник публикува например за един политик. И тази информация е достъпна за над 500 милиона души по целия свят. Второ – всеки е вече журналист.

Върнете се само няколко години във времето и ще си спомните, че от журналистите се изискваше да имат образование, редакция, карта… Сега просто влизаш онлайн, в блог страницата си, във Facebook, където и да е, и пишеш. С всичките му отговорности и задължения. И често ще те прочетат повече хора, отколкото е тиражът на всички вестници в България, взети заедно.

И накрая, трето – всички вече са и PR специалисти или поне искат да бъдат. Защо иначе ще имаш свой профил онлайн, ако не искаш да имаш добър имидж, да се представиш по-добре, да сложиш най-добрите си или дори най-провокативните си снимки… За да се представиш, както искаш, пред публиките, които се интересуват от теб… Ами това си е просто част от PR техниките, които ние използваме всеки ден.

Това е истината. Явленията се променят. Слава Богу. Появяват се все по-често и носят само добри неща – развитие на комуникациите, а с това и развитие на обществата.  

Повратната точка

В личния ми живот… Струва ми се, че това е заминаването ми да уча в Прага. Попаднах в непозната за мен среда на свободно мислещи хора, на анализатори и коментатори в дълбочина – професорите от Икономическия университет, както и колегите в едномилионното като тираж списание "Младий свет". Стояхме по цели нощи в редакцията или на чаша бира в пражките кръчми и светът ставаше по-добър, по-човечен и много по-интересен.

"Навън" беше все още комунизъм, но вътре в нас се беше зародило нещо съвсем различно, ново и свободно.

Журналистическият импулс и неистовото ми желание да отразя отвътре промените в системата ме отведоха във Вилнюс, когато малката и горда прибалтийска република се опитваше да се отдели от Съветския съюз. На границата конфискуваха всичките ми пари, във Вилнюс имаше забрана за излизане вечер, а аз се оказах точно тогава в центъра на града. Приютиха ме млади хора, с които и до ден днешен съм приятел, истински приятел.

На следващия ден попаднах в парламента, който само часове по-късно беше обкръжен от литовци, за да не допуснат вътре съветски войници. Изкарах близо месец в целия този хаос, бях един от двамата журналисти вътре в парламента по това време, върнах се обратно във Варшава, опознал какво може да причини една тоталитарна система и колко огромно е съпротивлението й в нежеланието да си отиде.

Психологически, дори политически, разбира се, и лично това беше един от най-важните обрати в живота ми. Върнах се във Варшава, опаковах багажа си и се прибрах в София. Със сигурност бях нужен тук повече отвсякога.  

После дойде невероятното изживяване, наречено вестник "Стандарт", огромна повратна точка не само за мен, за екипа, но, мисля, и за цялата българска журналистика.

После се появи и бизнесът, истинската повратна точка, когато трябваше, а и все още трябва всеки ден да вземам стотици решения с минимален брой грешки в тях. Вече бях набрал скорост и се оправях в сложната материя, когато заминах за месец в Япония, за да уча модерен мениджмънт в Международния икономически център в Йокохама.

Всичко беше толкова чуждо, толкова странно и – да го кажа точно – извънземно за мен, че се съпротивлявах на това, което учех, с цялото си същество, с всичките си рецептори. Прибрах се в България с отлична и ценена навсякъде диплома, но все още не исках и да чуя за Япония.

Месец по-късно отворих бележника със записките си, прочетох ги няколко пъти, започнах да ги тълкувам съобразно нашите, европейските условия и реших че ми липсва още нещо, за да има истинска повратна точка. Заминах за Съединените щати, обиколих за месец повече от 30 PR компании, питах, разпитвах, записвах.

Прибрах се в България и вече знаех какво искам от бизнеса и как той може и трябва да бъде честен, почтен и креативен. Събрах екипа си, взехме голям флипчарт с над 100 листа, стояхме часове пред тях и… Това беше повратната точка в моя бизнес.

Незабравимото

Първата ми пищеща машина. За 25-ия ми рожден ден. Татко я донесе вечерта у дома директно от завода в голям кашон от груб картон.

Падането на комунизма. И с това началото на трудната и мъчителна за всички смяна на системата. 

Войната в Литва и безкрайните денонощия на неизвестност в обкръжения парламент, докато дъщеря ми Ралица във Варшава навършваше една годинка.

Първият компютър за офиса ни в малко апартаментче на тиха софийска уличка. Малката табелка с надпис M3 Communications Group, Inc. Поръчах я в една работилничка в Кардиф, където бях на продължително обучение за свободата на медиите. Все още я пазя.

Първата една страничка с няколко цифри какво ще ми е необходимо, за да започна бизнес – бюро, принтер, два стола… И нея пазя.

Раждането на Мишо и на Ралица. Притесненията, вълненията, надеждите. Досега всички се сбъдват.

Денят, в който си отиде майка, бях едва на 13 години, и денят, в който се сбогувах с татко, само няколко месеца преди 50-ия ми рожден ден. Помня всяка секунда и от двата дни.

Денят, в който станах Почетен гражданин на родния ми Шумен – града, който толкова много обичам. Почетната титла все още приемам като огромен кредит, който тепърва трябва дълго, внимателно и отговорно да връщам на града си.

Първото ми докосване до друго любимо място – Сейшелите. Първите запознанства, хората, природата, общуването, непознатият прекрасен и спокоен свят. Друга планета…

Първото BlackBerry и срещата с концепцията да можеш да четеш имейлите си където и да се намираш.

И накрая – всеки ден, в който се е случило нещо интересно в бизнеса ми и в живота ми. 365 на година. Ако е високосна, просто прибавете още един ден.  

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 25.08.2010

Соня Колтуклиева е била продуцентка на предаването "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, финансовия план "Реал" в Бразилия, империята "Газпром", компютърния гигант "Майкрософт", азиатските тигри в Сингапур и Южна Корея, бизнеса в Хонконг, Шанхай и Пекин, българските общности във Ванкувър, Торонто, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лае Вегас, Лос Анджелис, Франкфурт…
Сега е изпълнителен директор на сайта Bulgaria News.
Известната журналистка прави поредния анализ специално за "ШОУ" на актуалната политико-икономическа ситуация в страната в типичния си директен стил.

- Соня, интервюто ти в предишния брой на вестника със заглавие – Симеон Дянков създаде финансов Октопод"предизвика буря от коментари, беше препечатано в няколко големи интернет сайта. Случи ли се нещо интересно около "Брад Пит с очила" през последните дни?

- Ето, виж какво откриха интернет сайтовете Bulgaria News и Mediapool – след една седмица изтича срокът за подаване на оферти по една от най-скандалните обществени поръчки за първата година от управлението на ГЕРБ.
Министерството на Финансите с подписа на Симеон Дянков обяви отворена процедура за комуникационна стратегия с точното име "Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска". финансовият министър вади от опоскания държавен бюджет грешни пари, за да убеждава хората да харчат парите, които нямат. Кой да "потребява" повече: 250 000-те безработни, мизерстващите пенсионери, социално слабите, младите семейства, които едва свързват двата края кой?!
Кому е нужно насред буреносно вихреща се криза и в условия на бюджетен дефицит да се дават 1,5 милиона лева, за да убеждава някой вятъра… да духа?!
Все пак след цяла година родилни мъки "детето-чудо на Световната банка" най-после прозря, че кризата в България е преди всичко криза на потреблението, но съвсем лаишки тръгна да бори лявата глава на ламята с дясната.
Нещата са ясни: държавата не се разплаща навреме с изпълнителите на държавните поръчки. Те от своя страна бавят плащанията към снабдители, и подизпълнители. Които пък задържат парите на собствените си снабдители и служители, като за да оцелеят, режат поголовно всеки разход, без който могат да минат за известно време. Множеството от фирмите пускат целия си персонал за месец в неплатена отпуска, други режат заплати наполовина, трети пъхат глава в торбата и се опитват да лъжат държавата, като не плащат осигуровки.
Разбира се, банките истеризират и в страха си да не потънат от просрочени потребителски кредити правят живота на изрядните платци тъмночерен.
Нима не е ясно като бял ден, че никаква кампания, пък дори и най-остроумната, не може да закърпи многобройните дупки в потребителските джобове и да напълни семейните бюджети?! Истината е, че някой наш човек трябва да прибере тези пари и да разкеши по веригата. Апропо, защо премиерът не отговори на моя въпрос във вестника: как така със заплата от 3 хиляди лева Дянков изплаща ипотека от 2 милиона долара за къщата си във Вашингтон?!

- Как стимулират по света потреблението?

- Стимулираха потреблението в Австралия, като превеждаха на месец по 300 австралийски долара на пенсионерите и по 500 долара на работещите, за да пазаруват и да инвестират в някой бизнес. Стимулираха потреблението във Великобритания, като за повече от една година намалиха с 2% ставката на ДДС /която по принцип е по-ниска от тази в България/.
Потреблението се стимулира с раздвижване на икономиката, а не със скъпо платена пропаганда по медиите и с площадни зрелища.

- Не можем ла не признаем поне, че премиерът се помъчи да ограничи харчлъците на управляващите…

- Пълно лицемерие… Кой е по-голям лицемер? Бойко Борисов ли, който забрани на чиновниците да купуват с "представителни пари" минерална вода и кафета, букети цветя и служебни подаръци и призова министрите да уволнят секретарките си и ги прати да пътуват с метрото, а остави държавната субсидия на партиите, която възлиза на стотици милиони левове годишно?
Или Симеон Дянков, който "откликна" на премиерския повик и телевизионно обяви, че ще пътува с колело от къщата си в правителствената резиденция "Бояна" до Министерството на финансите на ул.Т С. Раковски", а направи фитнес в мазето на ведомството, ремонтира кабинета си и служебния вход, през който комай само той влиза и излиза, за да се метне на служебното ауди, най-често в компанията на любимата си в съветничка" Ирина Велкова.
Пълна заблуда е, че сегашните управляващи харчат по-малко от предишните. Неслучайно млади икономисти от групата Macro Watch се обявиха за въвеждането на фискален борд, който да ограничи харчовете на правителството.
Чакай сега аз да те попитам нещо. Да не би министър Трайчо Трайков да е подал оставка, пък аз да не съм разбрала?

- Е. няма такова нещо..

- Тогава къде е министърът на енергетиката и туризма в тези драматични горещи дни, в които гасне токът в курортите на Южното Черноморие?! Станахме за смях пред света. В Русия медиите писаха: " Носете си свещи в България!" Във Великобритания през август рязко паднаха last minute резервациите /записвания в последната минута/ за нашето Черноморие. Това лято България за пръв път отпадна от първата петица на предпочитаните дестинации за летни ваканции на англичаните.
Къде е министър Трайчо Трайков?! Да направи анализ на положението, да се намеси, да потърси опции заедно с хотелиерите и туроператорите… Имаше драматични кавги за /не/ свободния достъп до плажовете на ваканционните селища от затворен тип с режим на all inclusive. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма /МИЕТ/ ни дума, ни вопъл, ни стон…
За сметка на това финансовият министър "уплътни" лятната си отпуска и не слезе от екраните на телевизорите. След като придружи "мощите" на Св. Йоан до Созопол, той отскочи от "Евксиноград" до "Слънчев бряг" да се обяснява с държавната НЕК и с частната австрийска компания EVN /бивш работодател на Трайчо Трайков/. И страхотно успокои хотелиерите и курортистите: Догодина няма да има спиране на тока!..
Догодина може да има излишък на ток, както са го подкарали Дянков и Трайков – икономиката бавно, но сигурно върви към клинична смърт, фалират фирми, спират работа предприятия, производството намалява в цели отрасли, така че няма да има кой да по-требява електричество за индустриални цели…
За пореден път стана ясно, че ГЕРБ направа огромна грешка, като ликвидира
Държавната агенция по туризма и вля най-динамично развиващия се икономически отрасъл в страната в конгломерата на мегаминистерството, чиято администрация е неспособна да се справи с лавината от проблеми. Неспособен е и самият министър Трайчо Трайков – и това е очевидно.

- През миналата седмица ти разказа за грозен скандал в Министерския съвет между Симеон Дянков и Томислав Дончев за това кои да упражнява контрол върху усвояването на средствата от еврофондовете. Имаше ли развитие тази препирня?

- Да, светкавично развитие. Симеон Дянков привика обратно в Министерството на финансите напусналата заради него през миналата година Боряна Пенчева, която от 2002 до 2009 г. беше шеф на дирекция "Управление на средствата от Европейския съюз" в Министерството на финансите – отговаряше за планирането, преговорите, управлението, координацията и мониторинга на финансовата подкрепа за България от ЕС. Така че Дянков се въоръжи с тежка артилерия във войната с министъра по европейските фондове Томислав Дончев.
Малко предистория. Още в първите си дни като вицепремиер и министър на финансите Дянков започна тиха война с Юлияна Николова, специален съветник на премиера Борисов по европейските фондове /бивша кандидатка за вицепрезидент на СДС и ДСБ./ Ритането по кокалчетата стигна дотам, че Симеон Дянков отказа да подпише докладна записка за 5000 лева, с които да се организира семинар за държавни чиновници, работещи по усвояването на европарите. В последния момент семинарът беше отложен за неопределено време. Сбирката трябваше да се проведе в хотел "Ястребец", собственост на Георги Крумов, бивш шеф на инвестиционния фонд "Икуест", който пък се прочу покрай скандалите за почистване на София по времето на кметуване-то на Бойко Борисов.
Очевидно започва студена война между двата тандема Дянков-Пенчева и Дончев-Николова за върховна власт над управлението на европейските фондове. Абсурдното е,
че ГЕРБ непрекъснато се хвали с размразяването на европейските фондове и в същото време ние сме двойкаджиите на Европа по усвояването им!

- През миналата седмица беше назначено новото ръководство на БНТ. Ти не си безразлична към това. което се случва на "Сан Стефано" 29. защото си работила там. Какво е впечатлението ти от промените?

- Управителният съвет на БНТ одобри за програмен директор Севда Шишманова, която доскоро членуваше в УС на БНТ. Тя е известна не толкова с журналистическите си постижения, колкото с близките си приятелски отношения с разстреляния като гангстер на 7 март 2003 г. бос на "Мултигруп" Илия Павлов и с неговия щедър кредитодател – бившия шеф на фалиралата "Балканбанк" Иван Миронов, а no-сетне и с близостта си с Емел Етем. В официално разпорстранената биографична справка на Шишманова се изтъква, че е получила награда за тв акцията "Голямото четене". Схемата, по която е била източена телевизията чрез споменатото предаване, е дадена на прокурор от медийния експерт Светлана Божилова. На тази тема посвети сериозно разследване журналистката Люба Кулезич, която показа как чрез бартер с известна банка е построена корупционна схема за облагодетелстване на основните играчи от БНТ. От години нюзрумът на "Сан Стефано" 29 се командва от приятелския кръжец Димитър Цонев – Вяра Анкова – Севда Шишманова. След многократни публикации за космическите хонорари на Митко Цонев в предаването "В неделя с …", което бележи връх на посредствеността и непрофесионализма, на финансово разточителство и алчност, заемайки шефския пост в телевизията, Вяра Анкова се изсили, че случаят ще бъде специално разследван. Но никак не е приличала на "разпит" задушевната вечеря на двата семейни дуета Вяра Анкова – Томас Лафчис и кумовете им Димитър и Мариана Цоневи в ресторанта "Castello di San Marino", собственост на хотелиера Младен Мутафчийски, през миналата седмица… В момента се води разследване на ниво дознател по обвиненията, че досегашното ръководство на държавната БНТ, оглавявано от Уляна Пръмова, снаха на комунистическия функционер Иван Пръмов и етърва на бившата еврокомисарка Миглена Кунева, е източвало държавната телевизия. Всъщност част от това ръководство бяха и Вяра Анкова, и Севда Шишманова, и Димитър Цонев.
Доколкото разбрах, Константин Каменаров, бивш говорител на "Мобилтел" и шеф на новините в БНТ се завръща на "Сан Стефано" 29. Като начало той щял да заеме овакантения от Вяра Анкова пост на директор на дирекция "Информация", но целта на Коко Каменаров, съпруг на изящната тв говорителка Радина Червенова, била да стане изпълнителен директор на държавната телевизия – това ще бъде особено важна позиция в процеса на цифровизация на българските телевизии.
БНТ е телевизия на абсурдите. Валя Ахчиева "громи" далавераджиите от екрана, а самата тя е дадена на прокурор от Министерството на земеделието заради една фрапантна заменка. Знайно е, че заради скандалните заменки, с които се прочухме в Европа, държавата я грозят глоби от стотици милиони евро. Не е ли престъпно това лицемерие в държавната телевизия, издържана от парите на данъкоплатците?
Много е възможно новата управа на БНТ да изкара ден до пладне. Новият закон за електронните медии, който вече се подготвя, навярно ще доведе до нов избор на генерален директор на БНТ или на председател на Комитета по радио и телевизия.

Стр. 26-27

www.vsekiden.com | Ана КЪЛЦЕВА | 23.08.2010 

Професор Кафтанджиев, как оценявате рекламата на сайта за фотографски конкурс, в която бе вкаран мним Джони Деп и която вече 10 дни се коментира?

Чисто терминологично това не е реклама, а е пиар. Това си е маркетингова комуникация, която си направиха, маркетингов ход. Но не е точно реклама, а пиар и журналистически жанрове. В играта са вкарани не само пиари, а и журналисти. Общо-взето, това си е нормална практика и се прави често. Защото има подобни изпълнения, които са много по-страшни.

Например?

Например, нещо подобно бе направено наскоро с мощите, намерени на острова край Созопол. Нещата са много по-сериозни, защото са свързани с църквата, която е синоним на морално поведение и т.н. И нещата не са добре от чисто морална гледна точка. Защото може да са мощите на Свети Йоан, но може и да не са. А що се отнася до рекламата с актьора на сайт за фотография е нормална практика, макар и не съвсем морална. Но тази реклама с мнимия Джони Деп не е и нещо, което да е страшно.

Има ли подобни примери в световната практика на маркетинг комуникацията?

С известни личности това се прави непрекъснато. Една голяма част от комуникацията на Холивуд е с подобни истории. Там те са непрекъснати. Подобни техники са описани много добре в книгата “Холивуд пере най-добре”.

Защо оценявате като неморална кампанията около намирането на мощи край Созопол?

Зависи какви са тези мощи. Значи, католическата църква като открие някакви мощи, започва да проверява чрез специалния институт, създаден за това. И много често дава оценки за мощи като фалшификати. И преди да бъде проверено, изобщо не може да става дума да се обяви, че едни мощи са на даден светец. Спомнете си “Името на розата”, където главният герой отбелязва, че ако се съберат всички трески, за които се казва, че са мощи от кръста на Христос, ще се получи, че Спасителят е страдал върху цяла гора.
А църквата носи идеята за морал. Я си представете, че истински вярващите се молят на нещо, което няма нищо общо с даден светец. Няма никаква логика без проверка да се обявяват за мощи на светец откритията край Созопол. Нещата са сериозни, защото са свързани с морала, с църквата като институция, която крепи обществото и може би е по-важна от Народното събрание. А че един фотографски сайт е пуснал Джони Деп – голяма работа! Имаме еднакви неща, които се използват като комуникация, но за мен са различни като тежест за обществото.

А как ще коментирате реакцията на българските медии, които в първите дни буквално “тръгнаха по следите на Джони Деп”?

Аз, като човек, който няма кой знае колко идеалистическо отношение към живота си и се занимава с маркетинг и реклама, смятам, че това е нормално поведение на медиите. Може би го знаете по-добре от мен, сега сезонът е отпускарски и много постен на новини. А медиите винаги търсят някаква драма допълнително, която я няма, за да направят информацията по-интересна. И според мен на медиите това с мнимия Джони Деп им дойде великолепно. И ако това е пиар ход на съответния сайт, много добре е изчислен и като време. Защото, представете си, в един активен сезон, когато има много новини, тази новина може изобщо да не излезе на първите страници. Така че, според мен медиите реагираха адекватно. А и зависи от медията. Въпросът е, че може би реакцията на сериозни медии трябваше да бъде различна.
Пак се връщам към Созопол – тези сериозни медии трябваше да кажат, че има предположения, че това са мощите на Йоан Кръстител и тези предположения се базират на определени неща, но предстои доказване… И при това положение отразяването щеше да е обективно. Може и да са мощите на Йоан Кръстител. До момента не е доказано обратното. Но да се твърди, че това са мощите, без да има експертиза, е недопустимо.

Като човек, чийто живот е многостранно свързан с комуникацията, как смятате – на какво ниво е духовността в българското общество?

Не съм специалист в това отношение, но впечатленията, които имам и това, което виждам, смятам, че нормалните духовни хора съществуват въпреки политици, въпреки медии и т.н. Има си едно нормално ниво. Не мога да кажа, че е паднало или вдигнало. Вероятно това е една величина, която винаги е една и съща. Независимо от политически строй, война или мир и т.н. Това е генетическа характеристика. Според мен, сме си една нелошо развита средноевропейска култура. Не сме неморални говеда. Търдения като това, че кризата ни е смачкала, абсолютно не са верни. Нито умираме от глад, нито от жажда, обществото се развива добре икономически, според мен. Но нали знаете – по някои път и медиите много драматизират нещата.

Оригинална публикация

в. Седем | 25.08.2010

Татуировка, която Джони Деп си направил съвсем скоро, хвърлила в паника екипа, който подготвял нашенския Георги Велизаров за ролята. Наложило се в последния момент да бодат с игли Жоро, копирайки от снимки новата татуировка на оригиналния Джони. Някои от тях ще му останат завинаги. Това разказаха пред "Нова телевизия" Калоян Лалев и Борислав Петров от продуцентската компания "24/7". Двамата са "мозъците" на истерията около " карибския пират", която побърка хиляди българи през изминалата седмица. Самият Георги, който е третокурсник по актьорско майсторство в НБУ, също се появи в ефир. "Аз съм Гошо и съм от България", обяви той и разказа, че най-голямото изпитание било бездействието в хотела, където бе отседнал. "Много скучаех, няколко дни седях затворен", сподели студентът, който накара десетки папараци да кибичат около хотел "Приморец" в Бургас, надявайки се на златна снимка на американския суперактьор.
Нашето момче пък казва, че му трябвали 20 минути, за да приеме идеята. " Сбъднах една моя мечта – да играя Джони Деп", е равносметката му. " Той бе единственият, който успя да измести премиера Бойко Борисов от първите страници на вестниците", шегуваха се в студиото на "Нова". Жоро Деп разказа също, че левскари, отседнали в същия хотел, набили сервитьора, който
трябвало да му носи храна, и останал гладен. "Иронията е в това, че започнахме цялата история в петък, 13", казаха организаторите по повод клипчето във VBOX, от което тръгна шашмата с българския Джони Деп.
Стана достъпен и сайтът, който Георги Велизаров рекламираше. Името на страницата – summershot.net – бе изписано върху фланелката на мнимия Деп, който бе заснет, правейки снимки от балкона на бургаския хотел.
Въпросният кадър, автори на който са самите организатори, обиколи всички медии. Оказа се, че сайтът организира конкурс за летни снимки и публикува фоторазкази. Още с влизането в сайта тръгва клипче, което събира най-култовите изцепки на медиите, които Георги Велизаров майсторски изигра. Скоро обаче му предстои истинска премиера в театър " София" в постановката "Преди/След" на Иван Добчев.
Експертът по връзки с обществеността Максим Бехар пък поздрави хората, съчинили историята за идването на Джони Деп в Бургас. Той обаче отправи упрек към българските медии заради това, че нито един журналист не се сети да се свърже с продуцента на Джони Деп и да потвърди присъствието му в България. Максим Бехар припомни друг аналогичен случай – фалшивата тревога в АЕЦ "Козлодуй" отпреди 20 години.
"Медиите дължат извинение на своята публика", смята Бехар, защото в днешно време информацията им се възприема като неоспорима истина от твърде много хора.
В студиото на новините гостуваха PR експертът Соня Момчилова и журналистът Ива Николова, които дебатираха по темата с "фалшивия" Джони Деп.
" Новината, че българските медии се лишиха от инстинкт за самосъхранение, не е новина. Експериментът на колегите с Джони Деп е леко демоде, защото такива неща са се правели често през 70-те и 80-те години предимно в Холивуд", казва Соня Момчилова.
"Аз лично не разбрах какво целеше тази PR кампания. Ако от нея реално имаше някакъв резултат, може би това щеше да е една симпатична младежка " хашлащина" и аз бих им стиснала талантливите ръце на тези колеги, които са ми много симпатични. Но в случая резултат просто няма", смята още Момчилова.
"Идването на някой си в България, пък бил той и Джони Деп, не може да е новина в централните емисии. Това показва липса на самочувствие", заяви журналистът Ива Николова.
По думите й родните медии са придобили една извратена представа за това кое всъщност е важно за хората и как то трябва да стигне до тях.

Стр. 28 – 29

Good Food | 25.08.2010

Не, той не е разкъсван между работата и любимите си хора. Не му се налага и да прави избор между тях. За късмет това са най-обичаните му неща, които 100% Запълват времето му, а и той на 100% им се отдава. Богомил Грозев е едно от младите, но запомнящи се лица на bTV Новините. Спортната му натура личи и пред камерата – борбен, готов да търси истината докрай, истински представител на зодия Скорпион. Зад гърба си е натрупал доста опит като журналист – работейки в "Дарик" радио, сп. "Тема", в. "Сега" и в. "Банкер". Телевизията обаче безспорно е неговото призвание. Гостувахме в дома му, за да научим повече от кухнята на новинара… или по-скоро от дворното му барбекю.

- Опиши се с няколко думи.

- Обичам живота, природата, екстремните спортове. Уча се да плувам с каяк в бързи води. Някога се състезавах с уиндсърф, през зимата не пропускам да покарам и ски. Играя и волейбол, но напоследък никак не ми остава време – или съм с децата, или на работа…
Да си репортер е неблагодарна професия, как реши да се захванеш с това?
С журналистика се занимавам вече повече от 10 години. Истина е, че да си репортер е трудно, защото това занимание ти изяжда цялото време, но на мен ми харесва. Комбинацията от работата с хора, звук и картина е много интересна. Винаги съм правил предимно материали с икономическа тематика. Откакто съм в телевизията, имам възможността да се занимавам и с музика, както и да работя в ресора "Бедствия и аварии".

- Трагедиите, които Виждаш отблизо, отразяват ли ти се?

- По-негативно ми влияят лошите отношения между хората. В работата човек привиква и става малко темерут. Опитва се да се абстрахира от самата случка, за да бъде и по-обективен в предаването на информацията. В интерес на истината и извън телевизията вече сме се нагледали на неприятни случки. Нещата, които виждам по-отблизо, не са толкова учудващи, че да ме дестабилизират като психика.

- Повечето репортери рано или късно стават водещи, ти имаш ли такива амбиции?

- За мен репортерстването е водещото звено в журналистиката. Дори някога това да се случи, не бих се отказал и от предаването от мястото на събитията, работата със звук и картина, за които вече споменах, че са ми приоритет.

- Кой е най-странният случай, по който си работил, и защо?

- Най-любимите ми репортажи са т.нар сторита, истинските истории на съществуващи хора. Един от най-вълнуващите случаи беше след наводнението в Цар Калоян, когато градът беше залят вследствие на скъсана дига на язовира. Хората бяха настанени да живеят във фургони. Тогава направихме дълъг материал за една баба, която също беше останала без дом. Явно нещата наистина са били много трогателни, защото хората започнаха да й пращат дрехи, пари, храна. Имаше такива, които искаха да й построят нова къща. Това е нещо, което може да те разчувства! В крайна сметка се оказа, че бабата все пак има роднини – син, който просто я беше изоставил. Жената явно много я болеше от това, защото не искаше въобще да го споменава.

- Кога си се чувствал наистина полезен?

- Ако си спомняте на Карандила, над Сливен, имаше туристи, които бяха затрупани и блокирани в местността от голямото количество паднал сняг. Няколко дни правехме репортажи оттам. Опитахме се да пробием нагоре с високопроходими автомобили. От Гражданска защита нямаше и следа. Тогава закъсалите хората приемаха нас като единствено спасение. Беше много вълнуващо и в същото време много отговорно! Именно в такива случаи чувствам най-голямо удовлетворение от работата си, когато знам, че хората разчитат на мен, било то и само за да чуят правдива информация.

- Мислиш ли, че истината е важна?

- Не само е важна, но е и задължително условие. На това уча и децата си. Дори и да не е приятна, тя не трябва да се спестява.

- Какво би променил в света около теб?

- Иска ми се хората да са по-добри и да гледат по-позитивно на живота и нещата, които правят, както и да вярват в тях.

- А какво би оставил същото?

- Емоциите на хората – те са най-важните, особено тези на децата.

- Разкажи ни повече за семейството си?

- Обикновено четиричленно семейство. Синът ми Теодор е на 1 година и 10 месеца и отскоро ходи на ясла. За щастие тази сериозна част от развитието си приема много добре.
Дъщеря ми Антонина тази година ще е 6 първи клас – също много сериозно начинание. Жена ми Кристина е най-любимият ми човек. По стечение на обстоятелствата и тя в момента се занимава с телевизия, иначе в Щатите е завършила "Холивуд колидж" и е работила в киното, в продукции като "Бързи и яростни" и "Машина на времето".

- Важна ли е романтиката В семейния живот?

- Задължителна е. Състои се най-вече в малките жестове. Доколкото ми позволява физическото време, съм романтичен и аз. За съжаление в XXI век ежедневието е много забързано и често желанието е много по-голямо отколкото възможностите.

- Остава ли ти време да готвиш?

- Да. Аз, така да се каже, съм тесен специалист по месото. Всички други неща прави жена ми, която готви божествено. Тя има и много добро креативно кулинарно мислене -измисля си неща, които винаги се оказват вкусни. Това, към което се стремим вкъщи, е да ядем храни, доколкото може чисти и здравословни. Стараем се да купуваме хубави зеленчуци, стремим се да внасяме на трапезата си предимно биологични храни. Моите родители често ни обвиняват, че се престараваме в това отношение. Вярно е, че ние едно време сме яли всичко, но тогава нямаше толкова генномодифицирани продукти.

- Какво правиш през свободното си време?

- 99% се занимавам с къщата и двора. Доста неща си правя сам и обичам да се занимавам с това. Сигурно за някои ще прозвучи странно, но след като къщата беше готова (б.а., Боги живее в Бояна в съвсем новопостроена къща, дворът на която все още дори е в ремонт), външната канализация съм я правил аз. Монтирам си сам мивките, тоалетните, первазите…

- Вярваш ли в съдбата?

- Определено вярвам в нея, както и вярвам, че всеки човек малко или много сам си я пише. Всичко зависи и от вярата ти в това колко си сигурен в нещата, които правиш, и колко ги искаш.

- От какво имаш нужда в дома си и без какво спокойно можеш да живееш?

Иска ми се да кажа, че мога да мина без телевизор, но май не мога (смее се). Жалко е това, че хората четат по-малко, отколкото гледат телевизия. Единственото, без което не мога, е семейството ми. Мисля, че бих могъл да се лиша от всичко останало.

- Ето го и традиционния ни въпрос. Ако ти си ястие, какво ще е то?

 Добре маринована и поднесена с мераклийски приготвени зеленчуци и добре изстудена бира свинска пържола.

Стр. 90 – 91, 92 – 93