Промоцията е валидна при резервация на минимум 6 нощувки или използване на кетъринг и техническо оборудване за всяко събитие.

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-05-11 

Dnevnik.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-05-11

Бизнес в преустройство, или как да управляваме "новата нормалност", която промени бизнес средата завинаги. Това е темата на четвъртия поред Marketing Innovation Forum, организиран от вестник "Капитал", който ще се проведе на 27 май в Народния театър "Иван Вазов". Отговори на въпроса "А сега накъде" ще предлагат тримата лектори на събитието – най-награждаваният криейтив директор на рекламния фестивал в Кан Дейвид Дрога, директорът "Интерактивни комуникации" за Европа, Азия и Близкия изток в Ogilvy Group Пату Нойтеманс и легендарният професор по маркетинг в бизнес училището INSEAD Жан-Клод Лареш. Последният е специалист е по стратегически маркетинг, който поставя потребителя в центъра на всички дейности. Освен че има MBA от INSEAD,Жан-Клод Лареш е завършил магистърска степен по компютърни науки в University of London и притежава докторска степен по бизнес от Станфордския университет. През 2008 г. издаде най-новата си книга The Momentum Effect. Лареш е от академиците, които успешно преследват своите бизнес цели. На 35-годишна възраст е назначен за неизпълнителен директор (non-executive director) на международна компания, впоследствие преименувана на ReckittBenckiser. Той остава на този пост за впечатляващите 18 години. Консултирал е и много други компании, като голяма част от тях са в класацията Fortune 500. Той е автор и съавтор на няколко книги, сред които "Управление на маркетинга: Стратегически подход при вземането на решения" и "Маркетингови стратегии: Планиране и реализация". Предлагаме ви избрани откъси от книгата "Майсторите на маркетинга разказват" (издадена на българския пазар от ROI Communication), в която Лареш говори откровено за началото на професионалния си път, за приноса си в маркетинг сферата и възгледите си за съвременния маркетинг.

С какво според вас сте най-известен?
- Бих казал, че съм най-известен със съвършенството в маркетинга и фокуса върху клиента. Тясно съм специализиран във фокусирането върху клиента, при което цялата компания трябва да се съсредоточи върху клиен тите и да следи културните промени, които засягат не само специалистите по маркетинг, но и цялата организация.

Това означава да се привлекат към програмата хора от отделите по изследване и развитие, производство, човеш ки ресурси, финанси и от други места и в крайна сметка цялата компания да стане по-ориентирана към клиентите.

Какво ви подтикна да се захванете с маркетинг?
- Току-що бях завършил магистратурата си в INSEAD, когато ми се обадиха от L’Oreal. L’Oreal работеше с консултантска фирма, която се опитваше да й продаде първия маркетингов модел от Масачузетския технологичен институт (МИТ), и  търсеше някой от INSEAD, който знае нещо за него. По онова време изследванията ми бяха свързани с компютрите.

Въпре ки това отидох в L’Oreal и се опитах да им помогна да разберат модела, който консултантската фирма се опитваше да им продаде. Така станах техен консултант по въвеждането на пазара на нов продукт и приложих модела, наречен "Спринтер", разработен от професор Глен Ърбан от МИТ.

Какъв мислехте, че ще бъде приносът ви, и какво беше предизвикателството пред вас?
- Не мислех за това. Просто бях въодушевен от темата и мотивиран от своето собствено егоистично удоволствие. Това се случва, когато си на 24 и не знаеш нищо за света на бизнеса.

Тогава реших каква да е първата ми цел за изследване – исках да разработя мегамаркетинговия модел. Тя щеше да комбинира всичко, което знаех за мар кетинговия модел, защото по това време те бяха или тотални чудовища – си мулиращи клиента на индивидуално ниво, или бяха специализирани, като например рекламен модел тук, ценови модел там, дистрибуторски модел тук и модел за търговия там.

Исках моят модел да интегрира нови неща с някои от най-актуалните концепции като тези за позиционирането, сегментиране то, скалите с широк параметър и други. Според мен изследванията наистина помагат за преподаването и не е необходимо това да е по директен начин.

Какво направихте тогава?
- Не ми хареса идеята за писането на примери от практиката. Освен това бях потънал в моделите, те бяха моята страст. Трябваше да мисля бързо и така препозиционирах моя изследователски модел като симулация с учебна цел. Стана маркстрат, което произлиза от маркетингова стратегия.

Разработването ми отне три години и резултатите бяха публикувани през 1977 г. По пътя ми към INSEAD някой ми се обади и попита дали аз съм Жан-Клод Лареш и дали съм разработил нещо, наречено маркстрат. Отговорих утвърдително и попитах "как се натъкнахте на него, след като още не е пуб ликувано?".

Той каза: "Аз съм от "Нестле". Прочетох го, точно от това се нуждаем, ще обучим нашите продуктови мениджъри и ще започнат да действат много по-стратегически. В момента са твърде фокусирани в краткосрочния план. Nestle възприе маркстрат и го из ползва през следващите 20 години.

Какво предложи на компаниите маркстрат, когато се появи? 
- Маркстрат позволи сегментирането и позиционирането и обхващаше всич ки аспекти на маркетинговия микс във време, когато, спомнете си, марке тингът се състоеше от 4-те П. По-важното е, че предоставяше реалистична симулативна среда, в която мениджърите могат да учат, да се проверява до колко разбират, да разработват нови гледни точки и да действат различно, когато се завърнат на работното си място.

Тридесет години след първата публикация маркстрат се използва активно от 500 бизнес училища по целия свят, 24 са от 30-те най-престижни американски бизнес училища, и непрекъснато се развива и подобрява. По-скоро е като опит да се дефинира маркетингът: не е продукт, а концепция.

Какво ви подтикна да създадете своя компания?
- Когато започнах, бях увлечен в академични изследвания и една поредица от събития ме накара да проумея, че всъщност вече по-голямо влияние имах само върху други академични фигури. Това беше прекрасно по отношение на научната дейност, но никога не беше използвано от корпорациите в реалния бизнес.

След няколко години реших да помогна на компаниите да се променят. За почнах да се интересувам повече от тях и в крайна сметка създадох "СтратХ". Разработихме много симулации, покриващи различни маркетингови ситуа ции в различни индустрии.

Ако преподавате философия, мате матика или физика, вие просто преда вате знания, но в бизнеса трябва да се действа по друг начин. Трябва да се оти де отвъд знанието, трябва да се проме нят нагласите и да се помогне на хората да се справят по-добре.

Какво е отношението ви към днешния маркетинг?
- Днес разделям на две категории специалистите по маркетинг, с които се сре щам – едните ще останат в маркетинга завинаги, а другите имат потенциал да станат изпълнителни директори. Не казвам, че едната категория е по-добра от другата, въпрос на избор. Има и трета категория, разбира се – които ще отпаднат от маркетинга, за щото не се справят.

Най-интересни са тези, които в крайна сметка ще станат изпълнителни директори, и тях се опитвам да развия. Това е моята амбиция на консултант и учен. Някои ще кажат "аз не искам да съм изпълнителен директор" и в това няма нищо лошо. Но ако останат в маркетинга, трябва да мислят като изпълнителни директори. Това имам предвид, когато говоря за маркетинг съвършенство и маркетинг лидерство.

Накъде отива маркетингът?
- Мисля, че отива към темата за възвращаемостта на инвестициите (ROI) от маркетинга. Поради натиска от страна на акционерите маркетингът става все по-загрижен за ефективността и продуктивността.

За съжаление все още има пропаст между това, което някои от колеги те ми в академичните среди пишат за възвращаемостта на инвестициите в маркетинга, и възгледите на изпълнителните директори, с които разговарям по темата. В академичните среди ROI в маркетинга се свързва с много специ фични маркетингови тактики като промоции, реклама и продажба.

Схващанията на изпълнителните директори за маркетинга обаче са свър зани с маркетинга като цяло и с това дали има добра възвращаемост на ин вестираните средства.

Спомнятe си старата мисъл, нали – знам, че половината от рекламния ми бюджет се пропилява, но не знам коя половина. Е, това все още е вяр но до голяма степен, но днес много сили, сред които конкуренцията и акционерите, оказват натиск и за специалистите по маркетинга, които пилеят пари, няма бъдеще.

За съжаление много от тях са привлечени повече от модерното, отколкото от стремежа да бъдат про фесионалисти. И тези жертви на мо дата в маркетинга се стремят към две неща – как да приложат новото и как да извоюват по-голям бюджет.

Има ли примери от практиката, които са показателни според вас дали една компания се справя добре?
- Има няколко очевидни примера. Никога не бива да се забравят компании, които се провалиха, като например IBM през 80-те години. Компанията загуби 8 милиарда долара през 1993 г. в резултат на лошия си маркетинг. Въп реки това беше с най-добър маркетинг в сферата бизнеса към бизнес. По схо ден начин Procter & Gamble, компанията, имаща най-добрия маркетинг към потребителите, сгреши през 90-те години на миналия век.

Нейният из пълнителен директор и председател беше уволнен от борда. Обаче A.Г. Лафли подготви бляскавото завръщане на P&G през последните пет години. Изводът е, че и най-добрите могат да се провалят, но да намерят сили да се завърнат, водени от добри лидери.

Има и компании, които дълго са се справяли зле, продължават все така и им трябва чудо, за да се променят. Сред тях са американските автомобилни компании, някои от нефтените компании и повечето банки. Те са предпазени от конкуренция поради мрежи, недостига на нефт и големите суми, които клиентите губят, ако се преместят в друга банка, но в дългосрочен план ще са застрашени.

Кои компании бихте определили като добре справящи се в маркетинга?
- Има три категории. Първата са модерните технологии – фантастични ком пании, които са истински маркетингови експерти, като Google, Skype и др. Те представят съвременния маркетинг по най-добрия начин, като преминаха директно от липса на маркетинг към добър маркетинг в конкурентна среда и не са прихванали вируса на лошия маркетинг.

Ако компанията се зарази с вируса на новите технологии и специалистите по маркетинг се фокусират върху новото и търсенето на ресурси, лечението ще изисква време и постоянство, а промяната ще настъпи след кризата.

Следващата категория са големите дръзки специалисти по маркетинг, ко ито все още успяват да са фантастични в маркетинга като L’Oreal, която според мен не е страдала много през последните години, и Procter & Gamble, които преживяха трудни времена в края на 90-те години, но се завърна ха триумфално. Струва си да се вгледаме и в това, което Beiersdorf направи с Nivea.

Коя е последната категория?
- Това са хората, измислили нови бизнес модели. Искам да дам два примера, и двата са фантастични. Първият е Virgin и Ричард Брансън, но не само Брансън като личност, но и фактът, че той успява да клонира себе си. Той е направил много повече от това да печели пари, той промени света. Неговата империя би оцеляла дори ако го беше прегазил автобус, защото е създал бизнес модели, които са различни.
Другият ми пример е Комерс банк, която е американска банка от щата Ню Джърси. Това е тотално нова концепция – няма клонове, а магазини. Не е базирана на банковия модел, а на модела на McDonalds. Тя е малка, не може да се сравнява с Procter & Gamble, но е страхотна и вече има около 400 магазина.

Как мислите, какво всъщност ви накара да тръгнете по пътя, който вече сте изминали?
- Мисля, че в началото го правех за свое собствено, егоистично удоволствие, което противоречи на това, което преподавам днес, а именно, че ориентаци ята трябва да е към клиента. Наистина ми беше приятно да правя нещата, от които бях запален. Когато влагаш страст в нещо и го правиш за удоволствие, то се случва.

Още за Marketing Innovation Forum тук. 

Оригинална публикация

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-05-11

Истинско задръстване в аулата на НБУ предизвикаха вчера Иван и Андрей. Десетина години след като са търкали за последно студентските банки, двамата изкараха два часа в университет. Целта на занятието този път беше младежите да ги разпитат за работата им, а пък водещите да чуят какво иска студенцията от телевизията.
При следващата ни среща ще трябва да късаме билетчета, пошегува се Андрей. А Иван обясни, че сигурно на половината присъстващи преподавателят им Етиен Леви, с когото те работеха в “Мюзик айдъл", е обещал да им даде изпита по-лесно. Главният редактор на шоуто им Мирон Крумов пък изчисли, че когато двамата опосуми са стартирали тв кариерата си преди 12 години, младежите в залата сигурно са гледали “Банани с пижами".
“През 1999 г. взехме заем от един приятел, за да си направим с Иван фирма. Е, с 4000 лв. от тях си купих кола, но си взехме и компютър, както и телефон с факс, който още ползваме", върна се в спомените Андрей. Офисът им бил в детската му стая, а във фирмата работели само те двамата, плюс майка му, която им приготвяла обяд.
Палавата Бианка пък предизвика младежите да изпеят “Туду-тудууу", като им обеща да свали костюмчето си на супержена. Няколко младежи веднага се втурнаха да изпълнят задачата. Но въпреки сполучливите опити, блондинката така и не направи стриптийз.

Стр. 24

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-05-04 

Провеждането на кампаниите в интернет разширява възможностите на хората да работят с повече информационни канали

- Госпожо Ивайлова, в конкурса на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) участваха 22 агенции. От тях 5 се състезаваха за приза "Агенция на годината". Това малко или много е предвид мащаба на PR пазара у нас?

- Мисля, че бройката е представителна за нашия пазар. Фактът, че тази година има 2 конкурса за PR постижения, означава, че пазарът все повече се професионализира и се развива съобразно по-високи стандарти по отношение на комуникационната дейност.

Как се отразява кризата на PR сектора в България?

- Кризата отне възможността да се мисли дългосрочно по отношение на комуникационните проекти на клиентите, да се съставят стратегии и концепции, защото се търси по-бърз ефект, с по-ниска стойност. Спаднаха инвестициите в рекламата, но не мисля, че тези ефекти са толкова драматични. В тази кризисна година клиентите се ориентирха към търсене на по-иновативни и креативни решения.

Има ли отлив на клиенти и с колко компаниите са намалили бюджетите си за PR?

- Не мисля, че е имало отлив на клиенти. Имаше редуциране на бюджетите за реклама. Българският бизнес достигна едно равнище на зрялост и интелигентно отношение към комуникациите и осъзна, че инвестицията в PR е дългосрочна инвестиция в имидж и репутация. Сериозните компании, които искат да имат адекватно присъствие на пазара, няма да се лишат от PR.

Има ли спад в събитийния мениджмънт и става ли по-търсен кризисният PR?

- При събитийния мениджмънт определено има намаление на бюджетите. Нужда от кризисен PR имаше не само в икономически, но и в политически аспект. През изминалата година имаше избори и кризисният PR беше доминиращ. По отношение на бизнеса не смятам, че е имало много икономически субекти, които реално да са били в тежка комуникационна криза.

По какъв начин се промениха изискванията на клиентите?

- Вече се търсят крайният клиент и по-директният достъп до него. Компаниите не са толкова фиксирани върху медийното отразяване, дават си сметка, че за някои продукти и услуги не е важно да минеш през посредник, а директно да отидеш при потребителя. Търси се по-голяма ценова ефективност по отношение на разходи и оптимизиране на бюджета.

Кои агенции ще отпаднат от сектора?

- Никой не е стигнал до фаза на пълно отпадане. Компаниите в условия на криза трябва да бъдат по-гъвкави. Повече спечелиха тези, които работеха 2-3 пъти повече, на по-ниски цени. Ако те успеят да го правят и извън кризата, ще бъдат още по-печеливши.

Интернет ли е новото място, на което ще се развива PR?

- Всеки нов канал за информация или нова технологична платформа за разпространение на знания намира своето място на непрекъснато разширяващия се пазар, без да убива традиционните. Класическият PR няма да умре заради интернет и социалните групи. Провеждането на кампаниите в интернет разширява възможностите на хората да работят с колкото се може повече канали. Наблюдава се промяна в пазарните ниши и дялове – вече никой
не е тотален монополист по отношение на комуникациите. Смятам, че интернет базираните комуникационни решения и PR програми имат много важно място на пазара. Интернет обаче не може да се използва като другите медии – т.е. да бъде дирижиран. Агресивното разпространение на търговска информация в социалните мрежи може да накара потребителя да се откаже от този канал.

Как ще се развива пазарът на PR услуги занапред?

- Все повече ще се набляга на интегрирани маркетингови кампании. Ще се върви към онлайн базирани кампании. Тепърва ще видим плюсовете и минусите на този тип платформи. С възстановяването на икономиката отново ще се възвърне събитийният PR, този път по-ориентиран към директния потребител или конкретна кауза. Потребителят започва да цени кампании, насочени към защита на общия интерес, не само на търговския.

Пренаситен ли е пазарът?

- Силната конкуренция означава, че PR пазарът е в добра форма. От друга страна, секторът все още е в развитие. В България PR е млада професия. Има много организации, институции и компании, които нямат ефективен PR, а имат нужда от добра комуникация с потребителите. В този смисъл има място за още добри агенции.

До каква степен нашите агенции са в час с тенденциите на външния пазар?

- Все по-голяма част от агенциите са част от различни международни мрежи, обменят информация и участват в международни конкурси. Важен момент е, че PR предполага добро познаване на местната среда, характер, тенденции и психология. В този смисъл международният опит невинаги е полезен. Има случаи, в които използването на ноу-хау от чужбина не е особено уместно на родна почва, и това трябва да се отчита от компаниите.

Започна ли държавата да търси повече услугите на PR агенции?

- Държавата няма ясни политики и практики за това как да си организира комуникационните конкурси. При предишното правителство видяхме много лоши практики в тази посока. Държавните институции ползват услугите на агенции – от отчета за управлението на тройната коалиция става ясно, че са харчени огромни пари за комуникационни проекти, от които няма видими следи. Институционалният PR е бил сведен до корупционни практики и прехвърляне на средства. Факт е, че за институционален PR в България през последните 3-4 години са изхарчени огромни пари, а това не е допринесло по никакъв начин за повишаване на информираността на обществото. Трябва да се въведат ясни стандарти и практики при избора на агенции, както и да има максимална прозрачност и публичност на тези конкурси.

Стр. 22

в. Пари | 2010-05-04 

Не съм против идеята за редуциране на броя на членовете на Съвета за електронни медии. Европейската практика показва, че числеността на регулаторните органи може да е различна – от 5 до 14 души. Силно съм смутена обаче от факта, че това се случва в условията на вече действаща конкурсна процедура за избор на генерален директор на националното радио. Това можеше да стане преди 6 месеца – от ноември е решението на МС за редуцирането на 8-те регулаторни комисии.
Смятам, че тази редукция можеше да стане, преди да стартира процедурата за избор на нов шеф на БНР. Сега този избор ще се развива в обстановка на фактическа дестабилизация на регулаторния орган. Различен състав на СЕМ ще започне и ще завърши тази процедура, което ще е сериозно основание за нейното съдебно оспорване. От моя гледна точка тази промяна е неуместна в хода на избор на генерален директор. Тя трябваше да стане или преди началото на конкурса, или след приключването му. От друга страна, бюджетът на СЕМ е доста намален, което ще доведе до затварянето на 6-те регионални дирекции. Колегите ми, които ще останат в редуцирания състав, ще трябва да работят с ограничени ресурси.

Стр. 23

в. Пари | 2010-05-04

Намаляването на състава може да забави темповете на работа на Съвета за електронни медии. Надявам се, че ще запазим колегиалните си отношения и задачите, които стоят пред нас като устойчиви, ще продължат да се изпълняват. Ще трябва в упоменатите срокове да проведем конкурс и да изберем генерални директори на БНТ и БНР.
Смятам, че независимо колко души ще бъдат в СЕМ, всеки от членовете на регулатора трябва да гласува с професионалната си съвест за най-добрия кандидат за директор на общественото радио. Намаляването на числеността на съвета не трябва да се обвързва с изпълняването на законните правомощия на всеки от членовете. Нито с промените в състава на СЕМ, нито с ротацията се променят приоритетите и задълженията, които са вменени на регулаторния орган от Закона за радио и телевизия. Предстоят избори на генерални директори. В момента съветът прави много обстоен преглед на регистрираните и лицензираните радио- и телевизионни оператори.
Продължаваме лицензирането и издаването на цифровите лицензи на тези, които кандидатстват. Работата ще продължи, независимо какъв брой хора остават в СЕМ.
Над 50% е съкратен бюджетът за издръжка на СЕМ. Това създава риск от закриване на регионалните бюра, но ще направим всичко възможно да оптимизираме разходите, за да не се стигне до закриване на регионалните дирекции.

Стр. 23

в. Пари | 2010-05-04 

Членовете на регулаторния орган ще бъдат намалени от 9 на 5, за да се съкратят разходите

Промените в Съвета за електронни медии може да навредят на избора на генерален директор на Българското национално радио, каза пред в. "Пари" Маргарита Пешева, член на регулаторния орган и бивш негов председател. По думите й не е редно конкурсната процедура да бъде започната от един състав, а завършена от друг. Това е сериозен повод за нейното съдебно оспорване, твърди Пешева. Според нея промяната в състава на СЕМ не би била лоша идея, ако се е случила, преди да започне конкурсът за нов генерален директор.

Редуциране

Промените в Закона за радиото и телевизията предвиждат намаляване на броя на членовете на СЕМ от 9 на 5 души, а представителите на регулаторния орган няма да имат право на два последователни мандата. Предложенията бяха гледани на извънредно заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии към парламента, а тази или другата седмица промените ще бъдат гласувани в зала на първо четене, каза за в. "Пари" председателката на медийната комисия в парламента Даниела Петрова.

Отпаднали

Познатите досега лица от СЕМ, които ще отпаднат, са Маргарита Пешева, Мария Стефанова и Бойчо Кулински. Те са изкарали по 2 мандата в регулаторния орган и според новите правила ще излязат от регулатора. Ако няма промени по текста на направеното предложение между първо и второ четене, 10 дни след влизането на закона в сила президентът трябва да посочи кой от неговата квота да бъде отстранен, каза Петрова.

Съкращаване на разходите

Идеята за намаляване на броя на членовете в СЕМ съществува още от ноември. Тогава ГЕРБ реши да редуцира броя на представителите на всички регулаторни органи. Правим го, за да се съкратят разходите в бюджета на СЕМ. По наши изчисления това ще са около 110 хил. лв., каза за в. "Пари" Даниела Петрова.
За момента все още не е обсъждан вариант за конвергиране между СЕМ и КРС. Първо трябва да се избере моделът, по който ще се извършва цифровизацията, и едва тогава да се обсъжда дали ще има сливане между двата регулатора.

Стр. 23

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-01 

Миналата година ни се наложи да опознаем Того. Тази година – Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76-то място. Има и добра новина – изпреварихме съседите си. Румъния 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация Фридъм Хаус всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни. Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8-ма поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС. Какво се оценява? Анализират се законови политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натиска, който правителствата оказват на медиите, понижаването на журналисти и структурата на собствеността. Какво анализирахме напоследък в "Клубът на журналистите" ? критично близката дистанция между журналисти и хора от властта и кръгове със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите. Независимо дали става дума за обществени или частни медии. На това реалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ с елементи на замесване на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо че днес „Труд” пише : „БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия”. Това, че го пише не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние журналистите. Защото свободата на словото би трябвало да е единствената важна за нас. Очевидно все още е много важно какво казват хората в политиката, на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични – край на Утопия. До колко обаче е сериозно избора на генерален директор на БНР да се обзързва със законовите промени в медийното закнодателство и редукцията на членовте на СЕМ – ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е. Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. За това отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да претопляме вчерашните гозби. Като тежкия компромисен избор за генерален директор през 2001г. Това е добре да го припомняме само журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зараден с опит за влияние. Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ очаквайте след минути един разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Прозрачни ли са институциите в България, защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от фондация Програма Достъп до информацията. Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят – очаквайте интервюто с Майкъл Мулаф, дългогодишен продуцент и водещ в BBC, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери, вестникарски заглавия, тиражлийки. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко медийната комисия. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Как ще бъде редуциран състава на СЕМ и какви промени в законодателството ще бъдат приети, вече ги обсъдихте в комисията, моля ви за коментар?
Даниела Петрова: Предложението, което беше направено от народните представители , в общи линии това са колегите членове на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, постоянната комисия имах предвид, прощавайте за лапсуса, се състоят в следното. Състава да бъде редуциран от 9 на 5 човека, съответно като трима бъдат от квотата на парламента и двама от квотата на президента. И другата промяна, която се визира в (?) предложение се състои в намаляване съответно мандатността. Тоест липсата на два поредни мандата да бъдат заемани от членове на СЕМ.
Водещ: Един от медийните сюжети днес е, както го нарича Труд, обстрела с писма между ръководството на БНР и СЕМ. Подобни занимания обаче ни смъкват надолу в листата на свободата на словото. Да се опрем на класиката, какво да се прави? Вие виждате ли връзка между промяната в медийното законодателство и течащата в момента процедура за избор на генерален директор на БНР.
Даниела Петрова: Не бих коментирала, но винаги могат да се търсят някакви връзки или да се използва ситуацията, че тече конкурс и да се вкарват такива притеснения. Но считам,ч е дискусията, която всъщност е обявена от СЕМ по отношение на промяна работата в БНР по-скоро би създала напрежение, защото все пак в този конкурс всеки от бъдещите кандидати следва да престави своята концепция. Това обсъждане в непосредствена близост би следвало да разкрие участниците част от концепциите си. Тоест това по-скоро ми се струва, лично мое персонално становище изказвам, би опорочило този конкурс. Но това са моите опасения.
Водещ: Ще участвате ли в дискусията, която СЕМ организира на 4 май за бъдещето на БНР и възможността за повече независимост на редакционната политика от административното управление?
Даниела Петрова: Ангажиментите ако ми позволят бих присъствала, но не знам дали и в какъв формат бих изразила становище. Комисията е получила посмото, раздадено е на всички народни представители, като се има в предвид, че във вторник почти всички пътуват от регионите си, не мога по категоричен начин от сега да поема ангажимента, че ще бъда. Мисля, че дискусията ще се проведе между 13 и 16 часа, точно в този период има и парламентарна група,придвижват се хората. Така че надявам се да има представители от комисията, ако аз лично не мога да присъствам.
Водещ: Давате си сметка, че леда е много тънък. От една страна от вас зависи медийната регулация, от друга обаче сте политици и политическото влияние носи минуси по скалата на Фридъм Хаус. Къде ще търсите баланса?
Даниела Петрова: Ами баланса трябва да се търси в една разумност и в по-премерено говорене, защото действително напрежението в момента и в ситуация на реформа, и в ситуация на икономическа криза, и в редуциране на състав, течащи конкурси, изтичащи периоди и етапи, всъщност създава именно тази ситуация, която при неправилно използване на ситуацията действително може да доведе до много силно напрежение.
Водещ: Как ще коментирате постъпилите вече политически заявки, че една промяна в медийното законодателство ще бъде атакувана по съдебен ред и това какво щезабави, само редукцията на членовете на СЕМ или и избора на генерален директор на БНР?
Даниела Петрова: Ами смятам, че … по-скоро редукцията на членовете на СЕМ. След като органа така или иначе това е политика, която във всички регулаторни органи е започнала да се редуцира състава, тя ще се проведе с болезнени и съответно с много политическо говорене, но следва да се проведе, защото такава е ситуацията, такова е решението на МС и считам, че това може да се постигне. Но не трябва да се прави съответно такава връзка, че редуцирането на състава на СЕМ едва ли не следва да определи състава, който трябва да избере конкретното лице и по този начин да се вкарват думи, които не са така.
Водещ: Нека направим опит за прогноза. Колко члена на СЕМ ще изберат генералния директор на БНР?
Даниела Петрова: Трудно бих се включила в такава прогноза. Първо не знам колко са кандидатите и след това след като не знаем и състава на СЕМ и дали при този състав ще се избира директор на БНР или евентуално в редуцирания състав, трудно бих се ангажирала с такива прогнози.
Водещ: Очаквате ли закъснение в този избор в тази връзка?
Даниела Петрова: Ами не бих казала, тъй като ако съответно технологично промените не минат в закона в този период между първо, второ четене, респективно се запазят в този състав направените предложения, няма предложение между първо и второ четене, респективно имаме един срок след влизане по сега дадения текст на закона в сила, тогава да се прекратят мандатите на действащите членове на СЕМ, респективно президента в 10-дневен срок да посочи от своите трима оставащи членове в сегашния състав на СЕМ, тоест от сегашния състав на СЕМ в новия, кои двама да останат. Това технологично време просто не мога да прогнозирам как ще се развие, дали ще успее да мине преди конкурса и респективно след конкурса. Но така или иначе конкурса ще се проведе и той трябва да бъде проведен прозрачно, за да не се изпада в още по-голямо напрежение и дестабилизация на една медия, която смятам, че е добре работеща към настоящия момент.
Водещ: Благодаря ви за тази оценка. И накрая ще ви помоля да коментирате резултатите на Фридъм Хаус за това, че сме доста назад по рейтинга за свободата на словото по отношение на (?).
Даниела Петрова: За това, че България е на 76-то място? Ами в крайна сметка това е една оценка, която се прави през конкретни периоди, не съм … не мога като познавач да кажа до колко тя е коректна, справедлива, но това в крайна сметка е една оценка. Тя дава един поглед върху ситуацията на медийния пазар. И не знам дали 76-то място е мястото, което всъщност ни се полага. Но явно трябва много да се работи, за да може действително да говорим, че разполагаме с един медиен пазар, с една свобода на словото, която действително гарантира свобода и на изказ и респективно и на работа, не само на изказ, защото в крайна сметка това ограничава, свободата на словото създава и други възможности и други прегради.
Водещ: Смятате ли, че цифровата ера, в която влизат всички медии вече ще направи словото по-свободно? Ако вземем за пример интернет.
Даниела Петрова: Не бих могла да кажа, че цифровата ера ще го направи по-свободно, защото то е до толкова свободно, до колкото ние му разрешим. Законодателя, гражданите, регулацията, саморегулацията, самото общество. Но смятам, че с цифровизацията просто още медийния пазар ще мине на едно ново технически достъпно ниво и действително ще има промяна и по начина и на приемане, и по начина на възпроизвеждане. Но считам, че ще даде една по-голяма бързина и един нов поглед, по начина на представяне на информацията.
Водещ: И може би ще направи по-пряк контакта между хората и журналистите, за които всъщност те работят.
Даниела Петрова: Да, това действително и аз мислех нещо в подобен смисъл, което исках да кажа. Ще се доближи самата медия до потребителя и респективно ще има по-бърза реакция.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Клубът на журналистите".

Дойде ли краят на страшната приказка – институциите в България са непрозрачни за журналистите и гражданското общество. Какво показват данните от годишния доклад на фондация Достъп до информация. Добър ден на адвокат Кирил Терзийски.
Кирил Терзийски : Добър ден.
Водещ: Та, дойде ли този край или той е много далеч?
Кирил Терзийски : Ами доста трудно да кажем, че е дошъл края изведнъж институциите са станали напълно прозрачни и няма какво да се желае в тази посока. Но със сигурност има голям напредък, имам предвид от приемането на закона за достъп до обществена информация през 2000 до сега. Тоест подобриха се значително нещата.
Водещ: Добра новина ли е,ч е сме втори по света по искане на достъп до информация? Кирил Терзийски : Ами не знам дали е добра новина. Определно показва, че правото на достъп до информация се използва и се познава, не само от граждани, ами и все по-често напоследък от журналисти, от неправителствени организации, а е доста обяснимо защо е толкова голям броя на заявленията и то е защото твърде малко информаиця се публикува активно по собствена инициатива от страна на институциите. в повечето европейски държави се публикува значително количество информация от институциите, по тяхна инициатива диреквно в интернет, затова естествено и броя на заявленията е много по-малък, има и разни позитивни практики от сорта на това – като една информация се иска един, два или три пъти, очевидно тя представлява интерес за гражданите и тогава се публикува, докато при нас няма такив апрактики.
Водещ: В смисъл, че това е доста трудно решени еза вземане или просто ние живеем в една мания за тайнственост?
Кирил Терзийски : Ами не знам дали от мания за тайнственост или просто от липса на време или пък на ресурс, нямам представа.
Водещ: На желание?
Кирил Терзийски : Може би и на желание.
Водещ: За 10 години от както е приет закона какво се промени?
Кирил Терзийски : ами промениха се доста неща, институциите вече доста добре познават закона и изпълняват задълженията си по него. Тоест от началото мнгоо често имаше мълчаливи откази. При подаване на заявление за достъп до информация след това нищо не се случва, институциИте изобщо не се чувстваха длъжни да отговарят по този закон. Докато сега не е така. Вече повечето места има назначени служители, които отговарят специално за приемането на заявления за достъп до информация, горе долу се спазват сроковете и много често се предоставя информацията и не е нужно да се водят дела и т.н.
Водещ: Освен този доклад, вие връчвате и едни награди Големия брат. Сравнението следва с оригинала да се прави, разбира се, а не с реалити формата. До сега се случваше така,ч е нямаше много конкуренция при избора. Нещата далИ ще се променят в някаква посока?
Кирил Терзийски : Нямам представа. Имате предвид това, че МВР са традиционно абонирани за тази награда и горе долу те си взимат някак съвсем есетсвено. А дали това ще се промени – не знам, на фона на тази активност, която показва в момента МВР с всичките тези акции, се съмнявам.
Водещ: Пак имат огромни шансове да се доберат до статуетката.
Кирил Терзийски : Абсолютно. Имат още повече защото много се чуват гласове, че има настроения, отново за промяна на закона за електронните съобщения, пак да се връщаме към наболялата тема за следенето в интернет, с нови правила и такива неща.
Водещ: Всъщност очаквате ли, по-точно кога очаквате институциите да започнат лично да идват и да си получават антинаградите. Тогава ли достъпа до информация ще бъде по-лесен?
Кирил Терзийски : Знам ли, със сигурност ще е по-лесно ако институциите имат сили да признаят грешките си. Ние сме много доволни, защото освен наградите "Биг Брадър" раздаваме и едни други награди на 28 септември, когато отбелязваме междрународния ден на „Правото да знам”, там раздаваме позитивни награди, раздаваме и негативини награди. Миналата година за пръв път дойде служител от институцията, който получи негативна награда.
Водещ: Това беше събитие, всички журналисти се въодушевиха страшно.
Кирил Терзийски : Всички в залата ръкопляскаха, беше много изненадващо.
Водещ: Но факт е, че дошлия не си посипа главата с пепел, все пак. Институцията не пострада от това, искам да кажа, напротив, като че ли имаше позитивни коментари после от страна на журналистите?
Кирил Терзийски : Ами имаше нещо такова, но от друга страна вие виждате вече колко месеца минаха от управленеито на новото правителство, има един такъв момент, че се опитва да се направи PR акция от всяко събитие, дори от негативните.
Водещ: Доста успешно, защото има изявени таланти в това отношение.
Кирил Терзийски : Явно са добри съветниците на премиера.
Водещ: Дали съветниците, дали той самия – няма никакво значение. До колко може да се говори за прозрачност на новия МС. Знаем там още в самото начало се започна публикуване на стенограмите от заседанията. Как бихте коментирали тази практика?
Кирил Терзийски : Ами това беше чудесно, което направиха в началото на мандата си ГЕРБ, че направиха достъпни всички стенограми от заседанията на МС. Именно за това миналата година ги отличихме. Получиха грамота за принос в областта на достъпа до информация за това си действие. Трудно ми е да дам някаква по-глобална оценка, тъй като нямам на много случаи нови, в които граждани и журналисти да търсят информация от МС. Имаме само един такъв слуай в последните месеци на журналист от в. Дума, който търси информация за командировките на премиера в страната и има там леки проблеми с предоставянето на информацията в пълния и обем.
Водещ: Какво значи леки проблеми?
Кирил Терзийски : Ами в смисъл, че не дадоха в началото МС подробна информация за броя посетени места по дати къде е пътувал премиера в страната. Изпратиха пак един отговор в стил PR, в който обясняваха колко е готин премиера, той като пътува никога не взима пари за дневни или за квартирни, както се водят там, командировъчни разходи не правел, ползвал автомобили на НСО и за това нямало други разходи някакви по пътуванията му. Това беше отговора. Тоест имаше проблем с броя посетени места и за това какви са разходите по тези пътувания. Но за броя посетени места от премиера в период от 3 месеца от началото на стъпването в длъжност, имаме съдебно решение,с което беше отменена на административен съд – София град, този отказ и беше задължен съветника на министър-председателя, който е упълномощен да се произнася по заявления да предостави информация. По отношение на разходите, журналистката пусна ново заявление до НСО, от която търси тази информация. Имаме отказ от края на миналата седмица на основание държавна тайна, така че предстои още едно съдебно дело.
Водещ: В смисъл държавна тайна е на колко места е бил премиера ли?
Кирил Терзийски : Не, държавна тайна е какви са разходите, които прави НСО с автомобилите си за пътуванията на премиера.
Водещ: Не, защото иначе може да се направи един мониторинг на репортажите за тези посещения и нещата да си дойдат на местата може би.
Кирил Терзийски : Да. Смешно е, но не е като да нямаме в практиката и такива случаи, когато някоя информация е публикувана и институцията твърдяла, че е държавна тайна. Имахме случай такъв с гражданин от Варна преди няколко години. Той искаше технически характеристики на един радар, с който полицаите спират хората за превишена скорост. Беше се ядосал човека, че нещо неправомерно са го глобили, подозираше някаква измама и искаше техническите характеристики и му се наложи да води дело, тъй като министъра на вътрешните работи тогава отказа да предостави информация с мотив, че е държавна тайна. Класифицирана информация била тази техническите характеристики на радара. По самото дело съдията беше намерил случайно, докато се ровел човека в интернет, беше намерил публикувани техническите характеристики на въпросния радар.
Водещ: Тоест и съдиите карат кола, такъв ли е извода в този случай?
Кирил Терзийски : Да, може и така да се каже, да.
Водещ: Макар че раазбира се това е крайно несериозно. Защо се стига до такива ситуации?
Кирил Терзийски : Защо се стига до такива отказвания на информация ли? Ами за това вече е трудно да се отговори, някой път е просто субективното нежелание, тоест да се предостави информация, друг път се прикриват разни нередности може би като не се предоставя информация.
Водещ: Тоест има дефицит на правила, трябва кодекс на чиновника, може би, който отказва или как?
Кирил Терзийски : Ами не, не кодекс. Достатъчно е всички институции да имат вътрешни правила за предоставянето на достъп до информация, което е много добре, тъй като внася някаква яснота в процедурите по този закон, как да се изпълняват от служителите. А и (?) на служителите могат да се четат тези вътрешни правила и да се научават от служителя и започва всичко отначало. Защо има един такъв момент малко при смяната на правителството, всеки път институциите им трябват няколко месеца докато влязат в ритъм.
Водещ: Колко институции могат да се похвалят с истински такива правила?
Кирил Терзийски : Ами …
Водещ: Какво пише в доклада?
Кирил Терзийски : В нашето проучване има резултат за вътрешните правила, мисля, че повече от половината институции от 511 имаха вътрешни правила.
Водещ: В смисъл имат ги написани. А с приложението как стоят нещата?
Кирил Терзийски : В какъв смисъл с приложението как стоят нещата?
Водещ: Ами може да има написани правила, но те да не се спазват. Това е нашата ахилесова пета, навсякъде.
Кирил Терзийски : Така е, да. Случва се и това, да има вътрешни правила, но те да не се спазват. Все пак закона предвижда и възможност за обжалване на отказа да се предостви информация. Тогава тези неща се оправят в съда.
Водещ: Колко адвокати са нужни на програма Достъп до информация, за да може да реагира адекватно на колеги журналисти, на граждани?
Кирил Терзийски : Ами 5 човека е юридическия екип на програма Достъп до информация. Като трима от тях сме адвокати и се явяваме и по дела.
Водещ: Стига ли ви времето?
Кирил Терзийски : Ами стига ни, да. За миналата година сме се явили на 43 дела, което е горе долу нормално.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – останете с нас, за да научите след малко.

Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – ето така продължаваме разговора в "Клубът на журналистите" с адвокат Кирил Терзийски от програма Достъп до информация. Става дума за годишния ви доклад. Не е тайна, че ние журналистите често когато имаме проблем се обръщаме към вас. Кога обаче тази ваша помощ ще отнема по-малко време?
Кирил Терзийски : Кога ще отнема по-малко време?
Водещ: Да, защото сега отнема доста време.
Кирил Терзийски : Ами то отнема доста време най-вече заради това, че ВАС е много натоварен и случаите, когато дело срещу отказ да се предостави информация е подсъдно на този съд може д амине повече време. И чрез създаването на административните си (?), новия административно процесуален кодекс доста сте подобриха нещата в сравнение с това, което беше преди в окръжния съд. Тоест доста по-бързо минават тези дела в административен съд София, от който Имам най-преки наблюдения от завеждането на делото до постановяването н съдебно решение обикновено минават не повече от 3 месеца.
Водещ: Което си е чист рекорд.
Кирил Терзийски : Да, лошото е след това ако институцията реши да обжалва решението на първа инстанция, защото в повечето случаи отказите биват отменяни и ако те решат да обжалват, след това отива делото на ВАС и тогава може да се проточи във времето.
Водещ: Кой е най-дългия ви случай в практиката?
Кирил Терзийски : Ами той най-дългия ни случай в практиката още продължава с Росен Босов от в. Капитал вече 4-та година водим дела в опит той да получи достъп до всички договори, сключени от правителството с Майкрософт за осигуряване на софтуер за нуждите на държавната администрация.
Водещ: Някакви изгледи това да приключи?
Кирил Терзийски : Ами има изгледи, сега трябва окончателно да се произнесе отново ВАС, за да стане вече ясно, че ще трябва правителството да пита лично Бил Гейтс съгласен ли е да бъдат предоставени тези договори или не е съгласен и след като той отговори ще видим какво ще направят.
Водещ: Влизаме обаче в хипотезата на едно по-литературно, по- кино занимание. Подобни случаи използват ли се като прецедент в нашите съдилища или по-скоро не?
Кирил Терзийски : Подобни случаи дали се използват като прецедент. Ами да, и зползват се. Тя практиката вече съдебната е доста богата по тези дела и например,.. а някои такива случаи направо правят нови пътеки,като например случая на Христо Христов, който успя да осъди дори Националната разузнавателна служба и да получи достъп до архивите на бившиата Държавна сигурност по случая Георги МАрков. А в резултат на това и да подготви книга.
Водещ: Да, макар че това … като се замисли човек защо е било толкова тайно няма логичен аргумент с отговор.
Кирил Терзийски : Ами няма логичен аргумент, тази информация е била класифицирана като секретна, но от онези служби, по онова време, но все пак и сега има правила за класифицираната информация и ние там случихме на много добър съдия от градския съд, който прецени, че естествено по отншение на тази информация са изтекли всички срокове за защита и тя трябв да бъде разсекретена и предоставена.
Водещ: Добре, ами ако съдията не е добър, ако съдията не кара кола, тогава какво се случва? Защото сериозно е влиянието на субективния фактор, очевидно.
Кирил Терзийски : Ами знам ли, според мен по тези дела не чак толкова, защото най-вече защото няма материален интерес по тези дела. Така че мисля, че това е избегнато. Но естествено има и случаи, когато губим дела и то се създава лоша практика, потвърждават се някои безумни откази на администрацията. Но какво да правим, такъв е живота.
Водещ: Да кажем най-изразителния пример в това отношение? Или този, който се сещате, разбира се?
Кирил Терзийски : Ами трудно ми е в момента да се сетя за такъв пример. Спомням си преди време, че беше доста скандално потвърден един отказ на ВСС да предостави достъп отново на журналист, не помня от коя медия, до едни доклади на прокуратурата. И тогава просто много строго погледнаха буквата на закона магистратите и прецениха, че щом не били създадени от самия ВСС тези доклади, а само се съхранявали там, и то не по закон, защото случайно били изпратени по някакъв сигнал, те не били длъжни да ги предоставят. Което … това са такива случаи, които са някакви необясними.
Водещ: Със средствата на медиите в средата на интернет в последните месеци гражданското общество отвоюва няколко свои малки революции. И така можем да наречем тази активност. Обаче можем ли да кажем, че това е трайна тенденция, медии и гражданско общество да воюват заедно за прозрачност от институциите?
Кирил Терзийски : Трудно мога да направя такова обобщение, че е традиция..
Водещ: Тази новина е прекалено преувеличена.
Кирил Терзийски : Да. Абсолютно. И определено поне от това, което излезе от нашите случаи са доста различнинещата,от които се интресуват журналистите и от които се интересуват гражданите. Гражданите обикновено се интересуват от нещо по-лично, което ги касае по-пряко тях, докато журналистите обикновено по обществено важни теми чоплят и търсят информация.
Водещ: Какви хитрини използват институциите, за да скрият информация от медиите и от активните граждани. Има ли някакъв нов челен опит, така да кажем?
Кирил Терзийски : Ами не, няма някакъв нов челен опит. Те няма нужда да използват хитрини. Достатъчно е да отказвта информация, даже и когато няма основания за това, те много често си позволяват да го правят. Лошото е, че за тази година отбелязваме тенденция за увеличаване броя на мълчаливитеоткази, тоест от 34 (?) жалби, които сме изготвили през годината, 12 са били срещу мълчаливи откази, което е 2 пъти повече в сравнение с миналата година, когато сме изготвили само 8. Но пък това е обяснимо със смяната на… винаги става така в година, когато се сменя правителството. Тоест старата администрация, която си отива е прекалено заета да се бори как ще се представи на новите избори, а след това новите като дойдат пък са прекалено заети да правят стрктурни промени и да разчистват и се получават такива неща.
Водещ: Това ли е основния извод от тези факти? Или има и някаква друга тенденция.
Кирил Терзийски : Има и други, позитивни тенденции все пак, да не звучи толкова негативно. Имаме значително подобрение от страна на институциите по отношение изпълнение на съдебните решения. Тоест много често преди се случваше дори след като е спечелено дело и бъде отменен отказ да бъде предоставена информация, институцията да откаже отново, на друго основание. И отново трябва да се води дело. Сега много по-рядко се случва това. Имаме няколко много добри случая, когато след постановяване на съдебното решение веднага беше предоставена преди това отказваната информация. Например на главен редактор на един вестник от Ловеч, който търсеше информация за това какви суми е изразходвала общината за публикация на обяви и наредби в пресата или пък случая на Павлина Трифонова от 24 часа, която търсеше информация за ремонта в кабинета на премиера Станишев през лятото на 2007г. Много интересен случай имахме на Световния фонд за дивата природа, срещу ДАМС, те искаха информация за всички финансирани юридически лица и спортни фондации за период от 2 години. И в началото беше постановен мълчалив отказ, трябваше да бъде отменен от съда мълчаливия отказ, да бъде предоставена информацията, но там поне прави чест на държавната агенция, че веднага след като излиза решението, те публикуваха цялата информация в интернет. Направиха ги достъпни тези списъци на финансираните от тях лица.
Водещ: Това е все пак хубаво. Значи има и добри неща, които са се случили за последните 10 години.
Кирил Терзийски : Определено.
Водещ: Има ли повече критичност по отношение на прозрачността на институциите от стран на ажурналистите?
Кирил Терзийски : Повече критичност? Не знам. Но е хубаво да има повече критичност от страна на журналистите, защото трудно ми е да кажа дали има Или няма такава критичност, но определено колкото по-критични са журналистите спрямо институцията, и не само те, цялото гражданско общество, мисля че това е начина да се постигне прозрачност на тези институции.
Водещ: По отношение на свободата на словото в печатните медии сме на 76-то място. Пак доста назад. Какво ще кажете за прозрачността на новата власт? Тя дойде със заявка, много силна заявка за много прозрачност и яснота.
Кирил Терзийски : Така е, да, и ние в момента, когато се смени властта имахме няколко дела срещу институции на изпълнителната власт, централни. И много се надявахме, че след тези заявки за прозрачност и откритост в управлението, например по тези текущи дела ще ни бъде предоставена информацията И няма да има нужда да ги водим до край, но не е така. Всичките ни дела си продължиха. Имахме само един случай с министъра на околната среда и водите, Който предостави определена информация при смяната на правителствата. Тоест ако те бяха толкова открити и прозрачни можеха , тези дела ние отправихме искания да бъдат прекратени и да се споразумеем да ни бъде предоставена информацията, но по никое от тези дела, които са ни текущи, не се случи това.
Водещ: Каква е причината, че става дума за чиновници, които не смеят да вземат решение или става дума за една трайна тенденция да са ясни границите межуд институциите, хората и журналистите?
Кирил Терзийски : Отново ми е трудно да отговоря. За едно от двете неща става въпрос явно. Или за много добре смазана машина и чиновниците си движат нещата без значение това, че се е сменила властта. Или пък става въпрос за една трайна тенденция, без значение какъв е политическия цвят или сила, на непрозрачност в управлението.
Водещ: Ако трябва да прибегнем до народната мъдрост – гарвана гарвану око не вади. Чиновник чиновнику око не вади. Така ли ще се окаже?
Кирил Терзийски : Така, да.
Водещ: Засили ли се активността на нас журналистите по отношение на желанието за достъп до най-различно обществено важна информация?
Кирил Терзийски : Определено се е засилило, поне това излиза от нашата работа, тъй като случаите, които консултираме на журналисти и случаите, в които журналисти използват закона и подават заявления са се увеличили страшно много в последните години. От началото беше много трудно, журналистите изобщо не искаха да прилагат, да използват закона, тъй като казваха – ама как така, на нас информацията ни трябва тук и веднага, аз не мога да подавам заявления, пък да чакам 14 дни, пък после я ми дадат, я не ми дадат. Новина няма. Но естествено той закона не е това идеята на закона, да се правят с него новини. Журналистите се научиха, че в резултат на използването на закона може да се получава достъп до конкретни документи и да се правят по-задълбочени разследвания във времето.
Водещ: Тогава се достига именно до журналистическите разследвания, които променят по-лесно нещата от новините, да кажем.
Кирил Терзийски : Така е, да. И отразяването на работата, която вършат журналистите в тази посока също е много важно, защото има възпитателен ефект.
Водещ: Това ли направи желанието на гражданите да търсят прозрачност, по-голям, защото отчитаха, че и самите граждани са по-инициативни вече. Независимо, че търсят информация за неща, които лично ги интересуват.
Кирил Терзийски : По-скоро активността на гражданите по-скоро може да се обясни с това, че все повече от тях знаят вече за това, че Има такъв закон. Но не знам дали го знаят добре. Но журналистите го знаят, благодарение на нашата дейност, тъй като ние пък сме много активни в тази посока именно да научат все повече и повече хора закона и да го използват, за да се увеличава прозрачността.
Водещ: Ние пък с удоволствие ви цитираме от друга страна. Така че връзката би могла да е по-пряка. Какво бихте пожелали да пише в доклада ви догодина по отношение на взаимоотношенията по-близките между гражданите и журналистите? В борбата им с институциите, нека така го наречем.
Кирил Терзийски : Ами иска ми се да пише в доклада, че сме имали много по-малко случаи, в които сме консултирали откази да бъде предоставена информация. Че сме водили много по-малко дела, което ще означава, че институциите са станали по-прозрачни, но дали ще стане ще видим.
Водещ: И че тези дела са траели по-малко време може би.
Кирил Терзийски : Да, със сигурност.
Водещ: Основния извод от тазгодишния доклад?
Кирил Терзийски : Основния извод от тазгодишния доклад. Ами то целта на нашия доклад е да отправим препоръки на основа на изводите, които правим, така че може би по-добре да кажа кои са основните препоръки в доклада. Една от най-основните ни препоръки е МС, МВнР да предприемат стъпки за подписване на ратификация на конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, която беше приета миналата година и стана факт. Много ще е добре да подпишем този международен акт. По отношение на прилагането на закона, имаме доста препоръки към ръководителите на органи на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт, а именно за публикуването на информация в интернет, активно (?) на инициативата, като имаше изменение в закона от края на 2008 в тази посока. Институциите бяха задължени да публикуват определена категория информация в интернет. Нашето проучване показа, че това не се изпълнява добре и това е една от основните ни препоръки да бъде спазено изискването на закона и данните, които той обявява за публични и казва, че трябва да се публикуват в интернет да почнат да се публикуват там.
Водещ: До колко тази все още сериозна непрозрачност на нашите институции според вас влияе на свободата на словото у нас и на факта, че ние сме на 76-то място, едно незавидно място.
Кирил Терзийски : Не знам дали влияе, но мога да ви кажа какво казва един колега от Холандия, който се занимава със същото, което ние правим тук. Според него, той му казва на това, че медиите са в реакционен режим. Тоест че много често те се изживяват като продължение на PR-ите на институциите, а не търсят сами новините. Тоест журналистите са станали мързеливи, така казва той. Седят на компютъра, получават прес съобщения от едни PR-и, които бълват непрестанно прессъобщения. И по системата copy-paste произвеждат новини. Дали е вярно – надявам се, че не е.
Водещ: Как преценявате дистанцията между журналистите и хората във властта и тези със сериозни икономически интереси?
Кирил Терзийски : Ами то е хубаво да има дистанция, да няма скрити връзки между тези хора. Би било по-лошо.
Водещ: Евентуално, да. Е, лошото на скритите връзки е, че те винаги оставта скрити. Освен ако не се появи някакво писание да кажем, изненадващо. Кога според вас ще напреднем по отношение на свободата на словото на печатните медии у нас? Когато има яснота на собствеността или по някаква друга причина?
Кирил Терзийски : Трудно ми е да изразявам мнение по въпроси, по които не се чувствам много компетентен, но определено мисля, че да, със сигурност когато има яснота по отношение на собствеността, но би трябвало и сега да има тази яснота…
Водещ: Би трябвало обаче е ключова дума. Мисля, че може да се използва под много поводи.
Кирил Терзийски : Не знам. Хубаво е да станат медиите по-независими, но нямам идея как може да се постигне това.
Водещ: Ами може би пък да кажете как институциите да станат по-прозрачни.
Кирил Терзийски : Институциите как да станат по-прозрачни… ами…
Водещ: Като четат закона и го прилагат?
Кирил Терзийски : Да, това ясно, че като четат закона и го прилагат. Но най-вече, както споменах, като изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация. Да публикуват информация по собствена инициатива в интернет, да не чакат да им я поискат.
Водещ: Могат да се ориентират по запитванията на колеги журналисти и на гражданите. Това със сигурност ще им помогне.
Кирил Терзийски : Не, аз имам предвид информация, която те са длъжни да публикуват по закона, а пък това вече е много добро пожелание, да, да публикуват и такава информация, ктъм която знаят,ч е има интерес.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Адвокат Кирил Терзийски от фондация Достъп до информация в "Клубът на журналистите".
Водещ: Как политиците да пишат по-малко заглавия. Това зависи не само от нас журналистите. Спомнете си репликата за синодалните старци, още се коментира. Ами ако учените говорят по-ясно, вчера и днес се провежда майсторския клас за финалистите в конкурса за разбираемо говорене, за наука, Феймлаб, лаборатория за слава. Специален гост за този майсторски клас, тази година е Малкълм Лав, професионален обучител по комуникационни умения с дългогодишен опит като журналист и продуцент в BBC. Защо е важно за наука да се говори ясно?
Малкълм Лав: Защото говорим за това да се комуникира с публиката, да се слуша какво иска публиката да чуе. И причината, няколко са причините всъщност. Едната причина е, че науката е част от културата и тъй като изкуствата някак си доминират в областта на науката толкова дълго време вече. Много е важно да се, отново да се внедри науката в културата. Ако не разбираш за нищо в областта на науката, ако не можеш да оцениш фактите от науката, всъщност си откъснат от част от нашата култура. Друга причина е, че самите учени имат задължението да разкажат, да обяснят на данъкоплатеца, какво правят с техните пари. Ето това е една много добра причина, науката да бъде комуникирана пред публика. Да говориш с хора за науката, т.е. да говориш с широката аудитория, дава възможност за възникването на публичен диалог, това е много добре за демократичното общество, публиката да научи нещо повече за науката, която се случва. И вероятно едно от най-важните причини е, че ние самите имаме нужда от учените да ни помогнат в разрешаване на някои от най-големите проблеми. Нужни са ни учените, за да ни помогнат да си развием икономическите системи. Това са много важни причини за комуникацията на наука.
Репортер: Какво значи комуникатор на науката?
Малкълм Лав: Особено в Обединеното кралство съществуват хора, има хора която професия е комуникация на науката. Много често това са хора, които работят в университети, не винаги обаче, някои са на свободна практика, все още те не са твърде много. Всъщност ние не сме много заинтересовани от професионалните, не ни интересуват особено професионалните комуникатори на науката. В Лаборатория за слава Феймлаб, по-скоро става въпрос за насърчаване на самите учени да получат основните умения, за да комуникират своята наука пред широката аудитория или да говорят за науката си по определен начин.
Репортер: Това не подценява ли техните познания?
Малкълм Лав: Не, всъщност става въпрос за това, че помагаме на учените да се замислят за това, как да разкажат, как да говорят за науката си. Това по никакъв начин не подценява или не поставя на по-ниско стъпало научната им дейност. А когато говориш за популярно за наука, просто означава, че комуникираш онова което умееш, своите умения пред хора, които нямат специализирани /…/, познания. Но едно от ключовите, едно от ключовите елементи, които се опитвам да насърча учените да мислят е много сериозно да се отнасят към своята аудитория. И да започнат от въпроса къде се намират техните публики всъщност.
Репортер: Грях ли е в Обединеното кралство, учен да даде интервю за по-популярно издание?
Малкълм Лав: Абсолютно не, в Обединеното кралство, поне що се отнася до самите медии. Не е и никакъв грях и що се отнася до публиката. Има някои академични учени, учените от академичните среди, които изпитват завист и често обичат други техни колеги да станат по-известни, но това няма нищо общо с концепцията за това, че изява пред медиите е някакъв грях, по-скоро е ги дразни.
Репортер: Имат ли медиите във Великобритания изисквания към начина на говорене към учените?
Малкълм Лав: Винаги настояват за това да се говори по-популярно. Учените биват интервюирани по различни причини. Разбира се една от най-общите причини когато възникне някаква криза, някаква болест или някаква катастрофа, или някакъв феномен в космоса, затъмнение или нещо подобно. Винаги ще се опитат да намерят учен който разбира от тази област, за да коментира. Но биха предпочели да винаги да има учен който умее да говори по-популярно. За съжаление много малко са тези хора, дори в днешно време. Така, че едни и същи хора се появяват по медиите, редовно във всички медии до степен в която един човек специализира, е специалист по биология например, много често може да коментира физични явления или медицински, или астрономически явления. Защото медиите считат учения просто като учен.
Репортер: Колко научни термини е допустимо да употреби учения в едно интервю?
Малкълм Лав: Ако питате мен като човек занимаващ се с медии, бих казал, много е важно тези термини да бъдат абсолютен минимум, не мога да ви кажа колко са на брой и този минимум. Но ако използваш научен термин, винаги трябва да обясниш какво точно означава той. И всъщност единствената причина учените да използват терминология, научна терминология в своите интервюта е притеснението им, че някой техен колега от научните среди ще слуша това интервю.
Водещ: Науката е част от културата, ако се откъснат от науката, се откъсват от културата. Важно е как се харчат парите за наука. Ако това е прозрачно, дори най-талантливият вицепремиер няма да може да напише заглавие в медия. Ще ги пишат самите журналисти, в крайна сметка това ние работата. Досегашните оценки за свободата на словото на Фрийдъм Хаус ни накара да опознаем добре земите от третия свят. По-малко политическо влияние в медиите, ще ни даде възможност и да стигнем до всички европейски страни. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пашев, Астра Челавиева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева. 

сп. Top Gear | 2010-05-02 

На картинг пистата в жк "Красна поляна" се проведе състезание по картинг за журналисти, организирано от ТВ 7. На поканата се отзоваха колеги от 30 медии, а състезанието се състоя 8 пет кръга, като до финала стигнаха петима.
Оспорваната надпревара беше запомнена с акробатична катастрофа на Атанас Марков от списание F1 Racing България, който единствен от всички състезатели "излетя" от своя карт. Причината да се стигне дотам е, че нетърпели8ият Марков искаше да изпревари колегата си Ради Ангелов още в първия завой. Самият Ангелов спечели два от стартовете и показа отлична форма чак до финалната серия. Явор Рабовянски от Speed-Press се готвеше да грабне титлата, докато не беше избутан от трасето от Веско Вълчев от Дарик радио, който явно не беше разбрал забавния характер на събитието и се стремеше към финала на всяка цена. Първото място завоюва Борис Барбалов от списание Club S1.

Стр. 116