www.luboslovie.bg I 09.07.2014г.
Леда Аврамова е магистър по Връзки с обществеността на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има над 15 години професионален опит в международни и неправителствени организации. От 2005 г. до 2008 г. работи по проекти на Програмата на ООН за развитие и Фонда на ООН за население. От 2009 г. е ръководител на отдел „Връзки с обществеността” в БТА. Специално за Любословие и Андрей Велчев тя споделя своя ценен опит и “know how” . Разказва и значимоността на това да си грамотен във век на технологии и умението да плуваш в морето на инфорамционния поток.
Представете се с няколко думи на нашите читатели:
Самопредставянията са винаги несигурна, хлъзгава територия. Носят риск от проява на нескромност и предполагат вглеждане в себе си през собствените очи. А гледането навътре от личната камбанария изкривява картината. И все пак – аз съм PRпо професия, идеалист по призвание и оптимист по душа.
Какво е агенционната журналистика за вас?
Агенционната журналистика е тип дейност, чиито основни правила не са се изменили по същество с годините. Достоверност, точност, обективност и бързина са критериите за качество на работата на информационните агенции. Техният авторитет се основава на това, че търсят и представят фактите – казват какво се е случило, без да коментират. В безпристрастността е силата на този вид журналистика. Времето променя и развива нейните инструменти, но не и нейните принципи.
С какво се промени публичният облик на БТА през последните години?
БТА е по-открита в сравнение с предишни времена. Причина за това са не само изискванията на дигиталната епоха, която направи част от информационните ни продукти общодостъпни.
Отвъд рамките на основната си дейност – да разпространява изчерпателна информация за всички важни събития у нас и по света – за БТА добрите новини са мисия и кауза. Опитваме се да намираме и показваме позитивни неща и да дадем гласност на благородни, полезни за хората инициативи. Мрежата от кореспонденти, която имаме във всички областни центрове, е безценен ресурс в това отношение. Тя ни дава очи не само за проблемите на „България извън София”, а и за техните достижения, и за истории с чисто човешки поуки. Обикновено те се случват „по места” и извън фокуса на общественото внимание, а си струва да бъдат разказани. Работим много и по теми, свързани с българската култура и история.
Снимките винаги са били основно изразно средство на БТА и информационните агенции като цяло. Технологичният напредък вече им позволява да достигат много по-лесно до хората. Архивът на агенцията съхранява над 5 милиона кадри, на ден излъчваме над 600 снимки, вече имаме и собствен видеопродукт. Той е открит, безплатен за достъп на сайта ни. От няколко месеца работи СТУДИО БТА – в него представяме интервюта по актуални теми. Наред с личностите от новините, рубриката търси непознати лица и различни гледни точки към обществено значими проблеми Опитваме се динамиката, обновлението на емисиите и информационните ни продукти също да бъде част от променения ни публичен облик.
Събитията, които организираме, са неотменна част от дейността на БТА. Стремим се те да насочват погледите към конструктивното, да търсят разумни решения, да срещат разнопосочни позиции. Форматите са различни – дискусии, кръгли маси, семинари. Особено важни са ни културните събития. Изложбата „Родени свободни”, която представя българския възрожденски печат, е една от любимите ми наши инициативи. В нея събрахме, с незаменимата помощ на Националната библиотека, вестници и списания, издавани в Румъния преди Освобождението, заедно със снимки на техните редактори, издатели, сградите на първите печатници и машини. Интересно е образите в нея да се видят, а текстовете – да се прочетат; навярно това е причината за успеха й във всички 15 града, посрещнали я досега. Световните срещи на българските медиите по света, традиционно наше събитие от 10 години насам, са не само професионален форум, а място за среща и подкрепа на колеги, опитващи се да съхранят българското извън границите на страната.
Опазване и почит към историческата памет, търсене на национални каузи, обществено обединение – това са идеите, зад които БТА застава като институция.
Как БТА се защитава от copy-pasteкражби?
Трудна битка е тази и ежедневна. БТА се защитава с всички позволени от закона за авторското право средства.
Смятате ли, че PR определя дневния ред на новините?
PR е наука, превърната в последно време и в наши условия до голяма степен единствено в занаят. Връзките с обществеността са също и технология и като всяка технология могат да бъдат използвани с добри и недотам добри цели. Дневния ред на новините го определят разнопосочни интереси. Би било непочтено към колегите журналисти, ако отговоря на въпроса Ви положително. Да, PR се опитва да предлага теми и насока на мислене за тях в медиите. Дали им диктува дневен ред е въпрос на редакционна политика.
Кой са вашите принципи при работа с медии и журналисти?
Принципите ми са същите, каквито са принципите ми в живота – доброжелателност, откритост и коректност. Взаимното уважение е задължителна част от работата. Предлагам го и го ценя високо.
С какво PR различен от рекламата?
Това е подробно описано в учебниците, даже виц има по темата и едва ли ще кажа нещо ново. 
И PR, и рекламата са начини на казване –това е общото помежду им. Оттам нататък те са отделни елементи на единна система. Имат различни цели, специфика, методи, публики. Трябва да функционират в такова равновесие и взаимовръзка, че да бъдат полезни за цялостната система.
Имате ли модел на подражание или любим PRгуру?
Нямам модел на подражание. Избягвам да си правя кумири, дори в професионален план. Има хора, които ме вдъхновяват, но то е цялостно – заради личностните им качества и заради начина, по който общуват със света. В работата си отварям очите за добри примери. И за лоши също.
Какви са ролята, естеството и отговорностите на PR мениджърите?
Моето десетгодишно дете казва – „Искам работа като твоята: мислиш, пишеш, говориш по телефона и се виждаш с хора. Само дето всичко е много спешно.” Идеално определение – конкретно, разбираемо и изчерпателно. Извън шегата – естеството е да предоставят информация и да осигуряват организация, ролята им е да направят видим полезния ефект от работата на институцията, а отговорностите са като на всички – да си вършат качествено работата. Много важен е екипът, който им помага в усилията. Имам щастието да съм част от такъв екип.
Какво е интерактивен PR?
По дефиниция – PR на дигиталното общество, което общува основно в интернет. А иначе – интерактивният PRе по-трудният, но и по-ефективният PR. Интерактивността на всяка дейност придоби в съвременния свят елемент на задължителност. Особено в комуникациите – ако навремето е било важно основно какво казваме, и да го кажем достатъчно високо, сега е много по-сложно. В днешно време трябва много да се внимава точно как го казваме, какво ни отговарят и как отвръщаме след това. „Широката публика” на практика се превърна в израз без съдържание. Широката публика се фрагментира и този процес ще продължава. Ще има все по-значимо и осезателно разделение на множество публики със собствени характеристики. Интерактивният PRе чувствителен към техните различия; той не само говори, а и слуша с наострени уши. Иначе няма как да бъде успешен.
Допълват ли се журналистиката и PRили вече си пречат?
Това зависи от хората, които ги практикуват, от техния професионализъм, добронамереност и почтеност. Полезно взаимодействие винаги може да бъде намерено.
Селфи-журналистиката и селфи-PR- вредни ли са за професията?
Не мога да отговоря еднозначно. Факт е, че стават все по-популярни като модел. Би било хубаво, ако целите им са градивни. Дори от името е видно, че границата с изтъкване на лични заслуги и обслужване на собствен интерес е съвсем крехка. Говоренето за себе си е позитивно, ако повод за него е добро дело, което сме направили и от което полза биха имали и други хора.
Социалните медии износиха ли се като инструмент в PR?
Не са се износили, напротив, процъфтяват. Не са толкова далеч назад времената, в които се наричаха просто социални мрежи, а не медии. Възможността им да достигат светкавично и категорично до големи групи хора бързо ги превърна в инструмент на PR, това е нормално и закономерно. Силата на мрежите, като медии и не само, е в конструирането на реалности, включително фалшиви, на масово и индивидуално ниво. Доста подходящо средство за PR, особеноако решим да го употребяваме манипулативно. Критичното мислене не е у дома си в социалните мрежи, примери за това има много – от наглед безобидните измислени цитати до банкова паника. Но те имат мощен заряд и не мисля, че изхабяването им като комуникационен канал предстои в близко бъдеще.
Прессъобщение или пресконференция? Кое е по-ефективно?
Зависи от това какво искаме да кажем. Зависи и от това дали имаме какво да кажем. Съдържанието следва да определя формата, а не обратното. Прессъобщението и пресконференцията са части от класическия PR инструментариум. Като такива, те са и най-популярни, а и най-достъпни. Няма как тяхната ефективност да се мери сама за себе си, освен по чисто количествени критерии – трябва да бъдат мислени като част от цялост, а не изолирано.
Вашето пожелание за читателите на ЛЮБОСЛОВИЕ?
Да четат повече, отколкото пишат. Грамотността и мисленето са задължителни условия за успешно плуване в информационното море. А да се плува е важно, защото спасяването на давещите се е… знаете.
Оригинална публикация
