сп. EVA | Милена ПОПОВА | 08.04.2011

Нека този, който се чувства безгрешен, пръв хвърли камък в блатото на интернет форумите задръстени

Пътуваме с Моника към къщата й в Драгалевци, където живее под наем с двете си деца. Въпреки налудничавите прогнози за лято в средата на март навън е облачно и започва да вали. Моника е сложила чинно колана въпреки напредналата си бременност и кара внимателно и без напрежение своето ауди куатро. Колата й мирише на фин парфюм. Моника е слаба, лицето й е измъчено, но излъчва щастие. Около нас – море от коли, които не се движат, истерични клаксони, кал и локви. Говорим си как неусетно свикнахме да сме задръстени. Задръстени на улицата, задръстени от чалга, задръстени от неприязън и от нездраво любопитство. Моника изпитва тази масова неприязън, толкова характерна за нашите географски ширини, върху себе си. Сега тя е наред. Бебето, което очаква в края на април, е най-коментираната тема в държавата. Защото неговият баща е Сергей Станишев. А Моника е все още Йосифова, носеща фамилията на бившия си съпруг, легендарния шеф на Първа частна банка.
Когато си в задръстване, има два начина: първият е да чакаш безпомощно и според характера си или да псуваш яростно и да натискаш клаксона, или пък да слушаш музика, да се гримираш и да говориш по телефона. Което изобщо не ти пречи да псуваш и надуваш клаксона. Другият е да търсиш начин да се измъкнеш. Моника избира втория светкавично в момента, когато стигаме до малка уличка. Завива по нея, след това по друга и не след дълго сме далеч от задръстването. Губим време в този слалом, но не стоим на едно място. И аз съм за този начин. Защото всички стигаме до крайната цел. Важното е как и дали се наслаждаваме на пътя въпреки калта, локвите и напрежението. Говорим си за морето и лятото. не анализирай това!
Разполагаме се около масичка за кафе 6 къщата й. Комфортна къща, с излишък от стъкло и ковано желязо, а може би и мебели. "Не бих обзавела къщата си така – казва Моника. – Харесвам по-чистите пространства и по-минималистични мебели. Но все пак тук съм под наем." На масичката има кутия цигари. В банята – самобръс-начка и пяна на бръснене, а в краката ми се мотае малък сумтящ английски дог, който прилича на анимационен герой. Три следи от мъжкото присъствие на Сергей. Децата са на училище, а след това ще останат при баща си в къщата в Бистрица, която Моника е напуснала, въпреки че се води на нейно име. Приготвя ми специален опушен чай и носи сладки. Гледам я как грациозно се движи с тежкия си корем из къщата на високите си токове, които е обула рано сутринта, за да отиде в офиса си, с които шофира и които едва сега захвърля. На 39 години тя очаква третото си дете. Крайниците й са дълги, изящни и тънки като на момиче. По лицето й няма грим, но и следи от инжекции, пълнители, ботокс или каквото и да е, изкушаващо жените на тази възраст. Тя е такава, каквато е. Открита, но и дистанцирана. Безпощадно точна в преценките си, но фина като изказ. Мека като поведение, твърда в това, към което върви. Оставям на нея да разкаже историята си и сами да я прецените.

Тази бременност за теб неочаквана ли беше или желана?

Желана. Ужасно желана. Искам да имам дете от човека, когото обичам. Това е толкова естествено продължение на една
връзка, в която има силно привличане и емоция, това я осмисля. С такова огромно желание, по същия начин исках и двете си деца от брака ми с Венци Йосифов. И още нещо – сякаш винаги съм искала повече от две деца. Ще си позволя една откровеност, която винаги съм пазила за себе си. Дъщеря ми Моника е на 12, а втория път, когато забременях, две години след като се родя тя, беше бременна с близнаци. Цялостната ми, вътрешната ми настройка беше, че аз ще имам три деца. После се оказа… Оказа се, че често срещан вариант е една жена да забременее с близнаци, но по една или друга причина единият плод не е равностоен на другия или пък организмът на жената не може да ги износи и многоплодната бременност се редуцира. Роди се Венци и аз бях много щастлива. Но когато се случиха нещата със Сергей, почувствах, че винаги съм искала това дете, вървяла съм към него. Така че тази бременност я смятам за щастие, за благословия.

Разкажи ми как се случи. Как започна тази любов?

Много странна и много неочаквана любов.

Като Всяка истинска любов…

Да, като Всяка истинска. Ние се познаваме от 2007-а или 2006-а, не знам. Но представата ми за него е била съвсем различна, защото го познавам много обран, много сдържан, личният му живот по никакъв начин не е бил плод на коментар с хората, с които работи. Не съм го разглеждала като мъж, не съм си позволявала. Заради факта, че сме имали служебни отношения и аз работех за него като консултант. (С него Моника работи по един проект "Бъдете активни", кампания, която разяснява как да кандидатстваме за европейски фондове.) По-късно започнах да го консултирам за неговите отношения с медиите. За мен беше огромно предизвикателство. Преди това имах възможността да работя с различни министри от правителството на г-н Сакскобургготски, но не съм работила за министър-председател. И това автоматично постави дистанцията и бариерата между нас. Още повече че аз изпитвах, както и сега, огромно уважение към него. Той е базисно почтен човек. Толкова почтен, че в определени моменти смятах, без да му казвам, че политиката не е неговото място.

Защо? Защото е прекалено честен за тази професия?

Има прекалено силно чувство за собствено достойнство и прекалено твърди принципи за чест, за почтеност, за добродетел. Малко дори вече "олд фешън" добродетели, които му пречат да реагира по начин, който носи бърз успех в политиката.

А умее ли да манипулира хората? За мен това е абсолютното изискване за успеха на един политик.

Според мен той не иска това. Той искаше като министър-председател да си свърши максимално добре работата, пък каквото искат да говорят. Той прави разлика между управление и манипулиране.

Да не затъваме в политиката. А да си говорим за любов…

Всичко се случи, когато… По принцип в моя живот има нещо странно. Ние се открихме в личен план, когато изборите бяха приключили, а той преживяваше тежко резултатите. Видяхме се и коментирахме нещата и аз за първи път го видях съсипан и съкрушен, много сам и… объркан от всичко, което се пишеше. Объркан кой е той самият. Това ме накара да погледна по друг начин на него. Той имаше нужда от чисто човешка подкрепа и вероятно затова премахна дистанцията и ми позволи да го видя такъв. Ние за първи път говорихме за самите нас и аз разбрах колко общи интереси, хобита, възгледи имаме. За първи път имах усещането, че този човек го познавам от дълги години, че с него ме свързват невидими нишки, ако щеш, от предишни животи. Не знам, тогава усетих някаква магия. Нещо, което не мога да опиша с думи, защото то ще се изгуби в "превода". Мога само така да го опиша: получих усещането, че сме двамата в една лодка в морето, само двамата… Мисля, че това е любов. Тогава той ми каза: знаеш ли, имам усещането, че мога да живея с теб. Което беше точно това, което аз исках да му кажа. И ми се е случвало само един-единствен път в живота – с предишния ми съпруг.

А не те ли притеснява това, че и с предишния ти съпруг заживяхте заедно в момента, когато той беше стъпкан, публично унизен и вероятно объркан и много самотен? И срещу него, както и срещу Сергей сега, имаше дела. И ти пак беше силната, тази, на която се опира мъжът и от която очаква подкрепа. Не мислиш ли, че има повторяемост в модела ни на избор на мъже, говоря за жените в най-общ план?

Вероятно. Но… Има някаква аналогия, въпреки че със Сергей нещата са доста по-различни. Не мога да кажа и за приключилия си брак, че съм била по-силната. Аз бях по-динамичният и по-енергичният в брака, но не и по-силната. Венци беше по-балансиран, по-търпелив и по-мъдър и умен от мен. И винаги ми е бил гръб. Той беше главата на семейството. Пък сега, сега ще видим… Но може би донякъде има аналогия. Ти всъщност си права. Аз първо родих две деца и след това се оженихме, и то в момента, когато на Венци му отнеха банката и се опитваха да му отнемат и достойнството. Сега първо се появява детето… Не знам, не мисля за друго. Искам само всичко да е наред.

Защо не живеете заедно със Сергей? Цените много свободата си или има и нещо друго?

Ясно е, че ще живеем заедно и ще се грижим за това дете. Искам семейство. Аз съм жена, която има нужда да се върне вкъщи, обичам децата, обичам шума около мене, обичам да ми е уютно. Сергей иска същото. Той е много уютен мъж, топъл, нежен, всеотдаен, грижовен.

Но той е политик.

Преди всичко е човек. И е добър. Много добър човек. Не са много мъжете, които биха приели една жена с две деца. Особено в България. Това не съм го споделяла с него, но когато се развиха нашите отношения и стигнахме до момента "сега какво, накъде, ще живеем ли заедно, имаме ли перспектива, или се разделяме", той ме прие с двете деца без никакви условия, показа, че е готов да се грижи за нас. За него не беше проблем, той е широко скроен и възпитан по различен начин.

А децата как го приеха?

Много добре. Те му се радват. Децата имат нужда от общуване. Искат да го опознаят. Истината е, че и двете страни се стремят да се харесат на другата и това прави нещата и много забавни. Но Венци винаги ще остане бащата на двете ми големи деца. Неговата роля не може да се промени. Никой не може да заеме неговото място.

Говорите ли за брак?

Преди години много исках брак и ценях брака. Сега вече не смятам, че бракът е нещо, което дава истинска сигурност, по-скоро тя е илюзорна. По-важно е хората да се разбират и да гледат в една посока. Имаш някакъв подпис, нещо формално, но по-важно е да имаш доверието, възможността да се радвате един на друг, да можете да си говорите… Сергей иска брак в интерес на истината. Аз все още изчаквам, не съм готова за такова решение. Минала съм през това, но съм била на двадесет и… Не го искам сега.

А може би си разочарована или наранена от предишния си брак?

Виж, аз имах прекрасна любов и прекрасна връзка с моя бивш съпруг. Години наред щастлив и пълноценен от гледна точка на взаимоотношенията живот. Но в един момент нещата просто се изчерпаха. И аз не търся някаква драма в това. В един момент се оказа, че сме много различни, имаме нужда от различни неща. Че няма за какво да си говорим. Когато двама живеят заедно, тишината вкъщи е нещо, което убива връзката. В един момент си задаваш въпроса: след като нещата не вървят, защо продължавам да правя всичко това? Децата не може да са аргумент в разстроения брак. Венци е достатъчно интелигентен, за да си даде сметка, че връзката ни се е изчерпала. На мен не ми беше лесно да взема решение, на него -също. Но си дадох ясна сметка, че искам да имам право на ново начало. И може би защото срещнах Сергей, се случи това. Това отпуши много отдавна потъпквани усещания, отдавна потискани емоции, сякаш всичко бях замела nog килима. Зададох си много въпроси и получих много болезнени отговори. Но това ми помогна да видя живота. Да видя живота, разбираш ли? Как с пълна сила тече покрай теб, ти ставаш част от водовъртежа, който те носи нанякъде, и се чувстваш, боже мой, щастлива! И в първия момент се появява и усещането за вина. Това е неминуемо. Няма човек, минал по този път, който да не го е изпитал. И угризения, и съвест, и дълг, и децата, ами сега с тях какво, ами приятелите и роднините как ще го приемат… Как ще ги погледна в очите. Ами колегите, ами хората от бранша, всичките, какво ще кажат, какво ще помислят… Ще говорят, че аз съм с него, защото еди-какво си. После си дадох сметка, че хората навремето така говореха за мен и Венци. Че аз съм с него заради парите му. Той е много богат, а аз само това искам. После, когато му отнеха всичко, хората, които ме осъждаха, изчезнаха и ги нямаше до Венци. А аз бях до него. Смятам, че човек не трябва да решава въпроса според това какво ще кажат хората, защото това си е твоят живот, ти си го живееш. И заради това реших да направя стъпка към развод. И съм благодарна на Венци, че успяхме да го направим нормално и интелигентно. Да не нараним децата, а болезнените емоции да останат само за нас. Ние бяхме много близки и човешки, и емоционално, но накрая ни останаха само децата.

Аз ви познавам от много години и мога искрено да потвърдя, че имахте истинска любов. Много харесвам Венци, той е чаровен и рядко интелигентен мъж. Но ако сложиш ръка на сърцето си, за да анализираш брака си чисто по женски, можеш ли да кажеш, че вашата голяма разлика във възрастта утежни нещата? Или утежняващото обстоятелство е твоят успех в професията? Не отнема ли успехът на една жена остатъците от мъжко самочувствие?

Аз не знам как да се анализирам. Добре, имам добър бизнес, хубава фирма, мога сама да издържам едно цяло семейство. Но не смятам, че съм направила кой знае какво.

Малко ли е това в България? Това е супер успех.

Да, така е, но ако го сравнявам с това, което е направил навремето Венци, то е несравнимо. Аз нямам никакво съмнение кой е по-успешен от двама ни. Безспорно е той. Но аз останах по-динамичният човек, по-активният, а той някак си не желаеше да участва в това състезание повече. В неговото си състезание имам предвид. Не желаеше да тича. Не желаеше да се доказва, да се бори, да почва отначало. Аз го разбирам. Той направи уникални неща в живота си. Един от хората е, създали модерната банкова система у нас. Претърпя много удари. Той впрегна всичките си сили в един момент, за да преодолее цялата тази мръсотия, която се изля върху него. Няма човек, който да може да се бори с държавата. Когато машината те смаже, да станеш и да се бориш да доказваш, че не е твоя вината, не е по силите на един човек, факт е, че той успя да се съхрани емоционално и човешки.

Но не отричай и твоята заслуга. Ти му създаде дом, роди му деца…

Да, ние имахме сигурност, заедно имахме нещо прекрасно, а самият той имаше нова любов и две прекрасни деца, плод на нея…Това му даде сили, осмисли го. Но в един момент нещата се промениха. Да, възрастовата разлика играе роля, безспорно. На мен ми се ходи по купони, а той някак си се е наживял. Той не ме е ограничавал, не ме е заключвал в клетка, беше мъдър в това отношение. Имах нужда от свобода и той ми я даваше. Другото го нямаше. Аз все пак съм жена и искам да се чувствам жена, а мъжът е този, който ми създава усещането. И когато срещнеш мъж, който те кара да се чувстваш жена, това е тръпката.

А за успеха… Аз толкова много исках да работя и да успея и да създам сигурност за хората, които обичам, за децата и близките си, за роднините, които исках да подпомагам. И тази моя активност създаде разлика в моделите нв поведение. Аз кипях от енергия, исках да я вложа в нещо, нещо да създам и градя, да го видя как израства. Той избра да стои пасивен, встрани от този процес. И това ни раздалечи и създаде някакво напрежение между нас. Ако трябва да бъда докрай честна, имаше раздразнение заради моя успех, не мога да кажа ревност, но имаше раздразнение. Аз започнах да издържам семейството ни и това го накара да се почувства несигурен. А когато мъжът губи контрол, реакцията е предвидима. Появяват се напрежението и тишината вкъщи.

Кога точно се разведохте?

Започнахме да говорим за това да се разделим още в края на 2009-а, разведохме се миналата година.

Значи миналата година е била много тежка и странна за теб. Ти ми разказа, че е починал баща ти от рак, след това са ти поставили категорична диагноза рак на гърдата тук и са настоявали за операция, но след преглед в немска болница се е оказало, слава богу, че не е това. Миналата година също си разбрала и че носиш дете.

Да, така е. Година на обрати и неочаквани случки в живота ми. Но и предишната не беше лесна, когато тръгнахме към развода. Не съм мислела, че това ще ми се случи. Аз съм много консервативна за някои неща. Тук си казва думата домашното възпитание, особено от баба и дядо, които имаха прекрасно семейство. Баба ме възпитаваше в стремеж към добро семейство, показваше ми какво е добро семейство, че трябва повече да отстъпваш, да правиш компромиси, "да гладиш мъжа по косъма", както се изразяваше, тя имаше непоклатими и неопровержими правила за хармонията в брака. Как да си винаги до него, ама една крачка по-на-зад, той да те познава "само от кръста надолу", тоест да не му даваш да разбере какво мислиш. Ти му казвай винаги да-да-да, но си прави каквото знаеш. Co кротце, со благо, по косъма – винаги казваше баба. И за нея бракът беше висша ценност. Оказа се, че живият живот е по-силен от всичко това.

Добре, кажи ми за теб кои са истинските неща в живота, за които говориш?

Да обичаш и да се чувстваш обичан, да се смееш, да пътуваш с любимия човек, да се радваш на изгрева или залеза например, да се наслаждаваш на общуването с приятели, на хубавата храна или на чаша вино, да можеш да се радваш на мига. Доставя ми удоволствие да вечерям с децата и с мъжа си. Да седнем всички заедно на масата да говорим как ни е минал денят. Да коментираме, да се смеем, да си разказваме вицове, но да има топлина и хармония. Да говорим за чувствата си. Но знаеш ли, без телевизори и без новини. Самите ние да сме новини. Да обръщаме внимание на себе си. Сега например си мечтаем с децата как искаме да отидем на почивка в Гърция и кроим планове. Избираме място. Това ми дава усещането за пълноценност и щастие. Другото нещо, което ужасно ме зарежда, са пътуванията. Обичам да шофирам, наслаждаваме се на това. Обожавам да плувам, да се гмуркам, нещо, което научих от Сергей. Преди ме беше страх, сега вече съм запалена. Със Сергей плуваме заедно и плуваме много навътре. И двамата сме по същество много любопитни хора. Искаме да сме откриватели – пътешественици. Зареждат ме много и моите женски компании. За съжаление късно открих атмосферата и невероятната енергия на женската компания. Бях се откъснала от нормалните женски контакти и удоволствия, не смеех да разкрия себе си и смятах, че трябва да работя денонощно. Мислела съм, че е огромна слабост да търсиш подкрепа от другите, мислела съм, че това ме прави по-слаба в очите им, но не е така. Приятелската подкрепа и съпричастие също е форма на щастие.

Ние, съвременните жени, сме много пресирани – да работим много, за да сме самостоятелни, да изглеждаме вечно млади, да сме силни. Аз самата се чувствах така дълги години, но разбрах, че това не ми трябва. 

Аз също. Смятах, че основното е "бъди силна". Смятах, че с всичко трябва да се оправям. Да оправям винаги нещата сама, да подреждам живота на близките и да решавам проблемите им. А моите проблеми са си само за мен. Оказа се, че е по-ценно да имаш подкрепа и съмишленици. Че не е слабост да споделяш.

Не знам дали успя да прочетеш книгата на Елизабет Гилбърт "Кажи да", всъщност продължението на "Яж, моли се и обичай". Книгата е едно изследване на брака и авторката стига до удивителния извод, че американките и европейките масово не са щастливи в брака, защото грешно си поставят целта бракът да ги направи щастливи. Щастието е в самите нас и не можем да възлагаме на един-единствен човек огромната задача да ни направи щастливи. Как мислиш? 

Да, абсолютно съм съгласна. Щастието е вътрешно състояние. Можеш да си щастлив и с пари, и без пари, и с много,
и с малко. Но ние така сме възпитани, че пътят на щастието минава през някакъв подпис. И вече оттук нататък ти си постигнал формулата "и заживели дълго и щастливо". Нашите майки ни възпитават, че един ден ние ще срещнем принца на мечтите си и той ще ни направи щастливи. За цял живот! Но си задавам и въпроса: ако романтичната представа за брака работи все по-малко, тогава защо двама души се събират – за да съберат бизнесите и да направят нещо като "предприятие"? Къде остава любовта? А може би ние се опитваме да съчетаем несъчетаеми неща?

Да направим предприятие с принца…

Да, нещо такова – предприятие с принца…

Ти си завършила журналистика в София, баща ти беше блестящ журналист. Имаше обещаваща кариера в телевизията. Приключи ли с журналистиката?

Аз завърших телевизионна журналистика и на 19 години започнах да работя. Отначало в телевизията. Излязох на квартира, баща ми се сърди две години, издържах се сама и работех като репортер в "По света и у нас". След това – в публицистично предаване по втора програма. Първият ми учител е Нери Терзиева. При нея отразявах СДС – бях политически репортер. След това работих в радиото, в"24 часа" – една година, и след това учих икономика и право в Оксфорд, за което ми помогна моят бивш съпруг. Когато се върнах от Оксфорд, той вече беше загубил банката и нещата бяха много различни. Ние тогава се събрахме да живеем заедно. Родих двете деца и нямах намерение да работя веднага, защото исках да създам дом и семейство. Уютен дом, в който всички да се прибираме с желание. Това ми беше мечта. Но когато вече реших да се връщам на работа, журналистиката не беше същата. Реших да направя собствен бизнес и направих фирма за дистрибуция на месо. Взех едно момиче – първия ми служител, когото наех, и двете се опитвахме да правим нещо, годината беше 2000-ната. Пренасяхме замразено месо от Троян, наденици, ставахме в тъмни зори и в 6 бяхме на рампата. Пълнен неуспех. После опитахме с дистрибуция на кафе, на минерална вода. Провал. И реших да се занимавам с нещо, което разбирам и харесвам. През 1994 г. бях на специализация в Щатите (спечелих стипендия към американското посолство), тогава имах курс по пиар, който ми беше безкрайно интересен. И реших да приложа това, което знам, у нас и да направя една пиар агенция от западен тип. Започнах също само с един служител, сега вече имам 40 души в агенцията, имаме и офис в Брюксел.

Обвиняват те, че твоята компания е избрана да обслужва министерствата при Сакскобургготски, президентската кампания на Първанов и кабинета на Станишев с протекции и че това е струвало огромни държавни пари. Каква е твоята истина?

Няма такова нещо като моя истина по въпроса. Има си факти и лъжи. Боже, толкова гадни лъжи съм чувала за себе си през годините… някак е много трудно да се приеме, че един човек е направил нещо, защото е кадърен и можещ. Някак е прието, че няма начин да се успее в България с много бачкане, никой не ти го признава. Но и ти си успяла така и знаеш, че може, нали? Аз имах много силен мотив да успея, исках да имам собствени доходи, които да осигурят спокойствие на мен и децата ми. За десет години работа успях да направя агенцията си една от водещите в бранша, спечелих доверието на едни от най-големите компании в България, които и в момента са мои клиенти. Работих по различни проекти и кампании с три поредни български правителства и продължавам да работя. Истински силните години за агенцията ми започнаха от 2004-а, когато започнах да работя с Николай Василев, тогава министър на транспорта в правителството на царя. По-късно спечелихме кампанията за парламентарните избори през 2005-а във Варна, откъдето той беше издигнат за депутат. Работила съм и с други министри на НДСВ – с Христина Христова, Даниел Вълчев. Това беше безценен опит за мен като пиар специалист. През 2007-а и 2009-а работих с НДСВ по европейските избори, а през 2006-а и по кампанията на Първанов за втори мандат. Колкото до подмятанията за държавните пари – това са просто злобни лъжи. "Актив груп" беше първата агенция, която заработи по големи обществено значими проекти, и това някак очаквано породи и завист и клюки. Защо бяхме точно ние първите – ами защото тогава основен партньор на тези проекти бе една от най-авторитетните в страната организации – Съюзът на издателите, които ни поканиха да участваме заедно с тях. Това е истината.

А проекти от Министерския съвет при Станишев имала ли си?

Нито един. А имаше толкова спекулации за това и такива небивалици се говореха. Веднага след изборите Сметната палата направи пълна ревизия на Министерския съвет и от нея стана абсолютно ясно, че нямам никакви поръчки или проекти там. Това е публична информация, всеки, който иска, може да я провери на сайта на Сметната палата. Но къде-къде по-лесно е да говориш, нали… Знаеш ли, аз съм спокойна, защото знам, че винаги съм работила честно, по правилата, и че всичко това е ясно и доказуемо.

Каза, че си агресивна в професията си. Това ме учуди. Не мога да си те представя агресивна.

Агресивна в смисъл на борбена, последователна и упорита. Ако едно нещо не става по един начин, ще стане по друг. Това имам предвид. Че съм като китайската капка, безотказно упорита. А не че се правя на мъж, аз не губя мекотата си и женствеността си.

Ти трябва да родиш след месец, но продължаваш да ходиш на работа, караш сама колата си…

Аз се чувствам добре, на мен това ми стои естествено. Бременността не е състояние, което да те накара да си промениш живота, ако нямаш усложнения, разбира се. Карам много активна бременност, от сутрин до вечер съм по срещи с клиенти, после тичам да си свърша работата в агенцията. Не се насилвам, за мен работата е удоволствие и не ме натоварва, защото обичам това, което правя.

Но нямаш намерение да се връщаш в журналистиката. Защото не я харесваш такава, каквато е, или защото не се печелят пари?

Нелепо е да смятам, че мога да издържам семейството си по същия начин с журналистика. Понякога ме сърбят ръцете, иска ми се някъде да имам своя колонка или рубрика, но като се замисля, че средата е много по-различна от преди… Никой сега не говори за каузата на журналистиката.

Никой не говори и за понятието честност…

Да, за жалост. Стопиха се много необходими дистанции и това не прави впечатление на никого. Един журналист
трябва да е преди всичко обективен, все пак това е най-важното изискване към професията. Затова спазването на здравословна дистанция между журналистика и бизнес, между журналистика и политика е задължително, а този баланс е някак нарушен. Има и още нещо: някои журналисти направо си действат като пиари и това ме потриса. Аз пиарствам, защото имам пиар агенция. Това е моят бизнес, от това се храня. Сключвам сделки за това. Каква сделка сключва журналистът? Това изкривява обществения модел и обезценява както журналистите, така и пиарите, засяга цялата система.

Не те ли притеснява фактът, че в България политик е мръсна дума? Заживявайки със Сергей, ще приемеш и върху себе си негативизма, насочен срещу него.

Това не ми е чуждо. Така беше и с Венци. Той беше негативният пример, черната овца, човекът, върху когото се изляха тонове помия. Но политиката е до време.

Всяка една читателка ще си зададе въпроса как на 39 години, бременна с трето дете имаш фигура на момиче? Знам, че не пушиш и не пиеш, но…

Не спортувам за съжаление, но като малка много спортувах. Художествена гимнастика, тенис, волейбол, хандбал… Тялото има памет. И ако разваля формата, мога много лесно да я поправя. Но това също е до време.

Какво умееш да правиш с ръцете си?

Плета, бродирам, баба ме научи.

Шегуваш се.

Не, съвсем не. Мога да шия, имам шевна машина. Готвя прекрасно, бих казала. И обичам да го правя, да откривам нови храни и рецепти и да доставям удоволствие на любимите си хора.

Каква книга има на нощното ти шкафче?

Ами пълно е с книги за бременни, всякакви модерни теории за отглеждане на деца. Но точно в момента имам нужда от нещо по-близко до душата. В такива моменти се връщам към любими книги и ги препрочитам. Сега чета "Майстора и Маргарита".

Книга за невъзможната любов…

Но и за висшата справедливост. На мен тази книга ми действа винаги жизнеутвърждаващо, може би ти звучи странно, но е така. Някак ме връща към себе си, зарежда ме с чиста сила, дава ми енергия да намеря пътя, да намеря щастието и да продължа напред. 

Стр. 1,62 – 63,64,66 – 67,68,70 – 71 

PRnew.info БЛОГ I 4.04.2011

В новия 24-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 24 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/04/PRaktiki_Newsletter_04_04_20111.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Ева Широкова, eva_shirokova@abv.bg

Стоян Стоянов, s.stoyanov@bdvo.org

Александър Христов, a.hristov@bdvo.org

Андрей Велчев, avelchev@gmail.com

Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Симона Стефанова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет.2

Тел: 02/ 421 4280, 

Ел.поща: office@bdvo.org

сп. Business Lady | 24.03.2011

active GROUP добави още една награда в своето портфолио – първо място в конкурса за креативност СЗ CommWorld Creative Challenge, който международната верига на рекламни и ПР агенции CommWorld организира всяка година.

В своята 9-годишна история екипът на active GROUP неведнъж е получавал признание за своя висок професионализъм. Отличието този път спечели кампанията за популяризиране на етичния кодекс на VIVACOM, която се състезава в категория "Реализирани проекти".
В категорията "Нереализирани проекти" агенцията взе и втора награда с творческата концепция за популяризиране на българското вино на азиатския пазар.
Високата оценка на колегите ни е важна за нас, също колкото и удовлетворението на
нашите клиенти, За active екипа това е още едно потвърждение за добре свършената работа. Честито!

Стр. 23

в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 25.03.2011

Новината, че Сергей Станишев чака дете от бизнес дамата и пиар специалистка Моника Йосифова разтърси медиите преди няколко седмици. Дори най-информираните с текущите клюки останаха като попарени от внезапната вест. Щастливото събитие се очаква в края на април.
За повечето хора името на Моника Йосифова не говори нищо. За работещите в медиите обаче тя е знакова личност от сферата на връзките с обществеността и публичните комуникации. Нейната агенция "Актив груп" е сред най-големите в бранша, клиенти са й министерства, корпорации, банки. Моника е бивша журналистка от БНТ и в. "24 часа", която се омъжва
за бившия шеф на фалиралата Първа частна банка Венцислав Йосифов. До неотдавна тя и банкерът бяха пример за идеално семейство. И в един момент – шок!, тя чака дете от Станишев. Когато новината излиза наяве, телефонът й отчита 325 позвънявания! Има и много сърдити – "Каква приятелка си, как можа да криеш и да не ни кажеш!".
Близо 3 седмици уговаряме това интервю с Моника Йосифова. В началото тя е категорична, че не желае да говори за "нещо, толкова лично". И точно когато се бяхме отказали, тя позвъни на нашия репортер: "Взех решение! Интервюто ще стане – прочетох толкова лъжи за себе си, че може би трябва да разкажа лично истината. Не е в стила ми да се откривам така, но ще го направя. За пръв и последен път".
Срещата с Моника е в сладкарницата на хотел "България". Тя пристига заметната с широко палто. Чак когато го сваля, се вижда, че е бременна. Качила е само 8 кг – човек трудно може да повярва, че е в края на 7-ия месец. "Това палто беше моето скривалище – то до последно не ме издаде, че съм бременна от Сергей", казва през смях Моника. И започва вълнуващия си разказ за внезапно избухналата си любов със Станишев, за предишния си брак, за който я обвиняват, че е по сметка, за предателствата в най-трудните моменти, за пиковете в живота си.

- Моника, колко време трябваше да криеш връзката си със Сергей Станишев?

- Повече от година. Знаеш ли, чувствах се ужасно през цялото това време. Усещането, че трябва постоянно да се криеш, да се пазиш нещо да не научат хората или медиите, дотогава за мен беше непознато. Още повече че част от моята работа е постоянно да се виждам с хора от медиите… Сякаш живеех някакъв двойствен живот и в двете си битиета бях аз, ама не докрай… Не го умея това раздвояване, по природа съм открит човек, обичам нещата в живота ми да са ясни и подредени, а този театър адски ме потискаше. Беше ми особено трудно в последните месеци, когато със Сергей вече знаехме, че очакваме дете, и беше ясно накъде вървим и по какъв начин се развиват отношенията ни.
Но, от друга страна, трябва да призная, че този преходен период ни беше нужен и на двамата. Това, което се случи между нас, беше толкова силно, неочаквано и разтърсващо, че имахме нужда да го осъзнаем и всеки от нас да вземе своето собствено вътрешно решение, как продължава животът му.

- Казваш, че си била объркана…

- Да, бях силно объркана. Мислех си, че това е моята невъзможна любов… Всичко изглеждаше толкова сложно и някак предрешено. Не можех да си позволя никаква публичност, най-вече за да не нараня чувствата на най-близките си хора. Постепенно с времето осъзнах, че това, което има между нас, е не просто някаква временна емоция, мимолетно влюбване, ако щеш, а е нещо много истинско, рядко случващо се. Говорехме много тогава за това, какво ще правим. И двамата искахме да продължим заедно, но всичко изглеждаше толкова срещу нас…
Един ден в края на миналото лято той ми каза – "Знаеш ли, ти си жената за мен". И това постави край на всичките ми съображения и колебания. Аз усещах същото. Решихме да продължим живота си заедно.

- Притесняваше ли се от обществените реакции?

- Ако кажа не – ще излъжа. Може би най-точният отговор е – и да, и не. От една страна, се притеснявах, защото моята ситуация беше много деликатна, бях омъжена, с две деца и всяка мисъл за някаква перспектива на отношенията ни със Сергей, особено в началото на връзката ни, ми изглеждаше направо невъзможна. Всичко щеше да е далеч по-простичко, ако той не беше Сергей Станишев, един от най-известните политици в страната, лидер на БСП и бивш министър-председател, и аз – познат в медийните среди пиар специалист, съпруга на Венцислав Йосифов, емблематична фигура във финансовата сфера, създател на Първа частна банка. Комбинацията от двете беше, как да кажа – очаквано сензационна. При това от един момент нататък беше ясно, че очакваме и дете, а още нищо публично не се знаеше…
Представях си колко хора ще бъдат изненадани, направо шокирани от подобна новина. Знаех, че когато го обявим, ще бъде тема №1 в медиите. Беше ясно, че ще има много коментари, интерес, злостни клюки… Знаеш, в такива ситуации хората реагират по различен начин. Някои са позитивни, реагират просто по човешки – браво, ще имат бебе, това винаги е хубаво. Но те сякаш са малцинство. Очаквах и много злобни и негативни подмятания по отношение и на него, и на мен, особено във форумите в интернет. Но от друга страна, много добре знам, че винаги ще има хора, които да говорят злостно. Сигурно, ако се съобразявам с тях, трябва да се гръмна.

- Имаше ли много злоба?

- Чела съм и в медии, и по форуми толкова лъжи за себе си, толкова абсурдни неща, такива гнусни лъжи за Сергей, че чак да ти се доповръща. Тази злоба, която се излива, тази страст у хората да мразят, да нараняват – не я разбирам. Не говоря само за конкретния случай, а по принцип. Защо се мразим толкова? Не мога да приема обяснението, че причината е в това, че хората живеят все по-трудно. Това дали си щастлив и дали мразиш е вътрешно състояние на духа, отношение към себе си. Омразата, злобата -това са болестни състояния, болест на душата на човека, който ги изпитва.
Който мрази, не може да е щастлив не е в състояние да се радва на хубавото дори в собствения си живот. На него дори да му дадеш повече пари, той пак ще е нещастен за това, че съседът му има още повече. Да, наистина, хората, които мразят, нараняват околните. Но всъщност най-наказани са те самите. Затова някак и не се притеснявам от това, какво ще кажат за мен и Сергей. Не можеш да затвориш устата на хората. Който иска, ще си говори, без значение дали е вярно или не. Това не може да е аргумент за моя личен избор, за това как да подредя живота си, дали ще съм щастлива. Интересува ме мнението на децата ми, на близките ми хора, това те да не страдат, всичко да бъде максимално щадящо за тях. Пък и от баща си знам, че за щастието и за любовта човек трябва да се бори.

- Детето, което чакате, беше ли планирано?

- В какъв смисъл планирано? Не сме си правили семейно планиране, ако това имаш предвид. Това е бебе, създадено от любов. Много, много искано и от двама ни. Просто от един момент нататък беше ясно, че и двамата искаме дете и това може да се случи. А кога точно – то това си е Божа работа, благословия, така мисля аз. Истински хубавите неща в живота стават с любов. Това е.

- Кое беше първото нещо, което си помисли, когато се запознахте със Сергей?

- Че е твърде чист и твърде нормален, и с прекалено силно развито чувство за отговорност и за собствено достойнство, за да се занимава с политика в България.
Срещнах го за първи път по време на президентските избори през 2006 г. Тогава работех за кампанията на президента Първанов. Сергей идваше понякога в щаба на президента, говореше с хората там. Направи ми впечатление това, че въпреки позицията си, той се държи с хората непринудено и естествено, винаги усмихнат, но и леко дистанциран. Няколко пъти кратко разговаряхме, вече не помня за какво, нещо около кампанията вероятно. По-късно, в края на 2007 г. и началото на 2008 г., работихме с неговия екип в рамките на кампанията "Бъдете активни". Накратко – тогава имаше и много срещи по места, в които участваха министри, на някои от тях трябваше да присъства и премиерът. Мисля, че тогава му направи впечатление добрата ни работа и придоби представа за професионализма на моя екип. Казвам го без излишно чувство за скромност, защото знам, че агенцията ми наистина е една от най-добрите в нашата област. Известно време след това той ме покани за негов медиен съветник.

- Но тогава нямаше любов, така ли?

- Не, наистина. Просто работехме заедно.

- Не е тайна, че той имаше дълга връзка с друга жена – Елена Йончева. Ти ли си причината за раздялата му с нея?

- Не, определено не. Но не мисля, че е коректно по какъвто и да е начин да коментирам отношенията между тях. Те засягат единствено двамата, само те могат да ги коментират, ако пожелаят. Истината е, че никога не съм се интересувала или разпитвала Сергей за това. Искам да знам само онова, което той прецени, че трябва да сподели с мен.

- Познавате ли се с Елена Йончева? Според теб тя как те приема?

- Да, познавам се с нея от годините, в които работех като репортер във в. "24 часа". Тогава Елена правеше за БНТ забележителни репортажи и филми за войната в съседна Сърбия. Уважавах я като изключителен професионалист. А колкото до това как тя ме приема сега – отново не мога да коментирам, ще звучи просто нелепо.

- Това ще е третото ти дете. Как ще съжителстват всички в един дом?

- Да не забравяме и кучето на Сергей – английският булдог Бари – и си ставаме едно голямо, весело и шумно италианско семейство. (Смее се – бел. авт.) Обичам да е пълна къщата, винаги съм искала да имам голямо семейство, дом, изпълнен с живот и смях, дом, изпълнен с уют, в който всички искат да се прибират. Когато има обич, всичко в крайна сметка се подрежда. Мисля, че и при нас се получава така, нещата започват да се подреждат. И най-хубавото е, че всичко става много естествено. Е, разбира се, ще има и проблеми, сигурна съм. За мен е много важно моите деца от първия ми брак да са щастливи с нас, да се чувстват толкова специални и обичани, колкото и новата им сестричка.
Знам, че когато тя се роди, те ще имат нужда от още повече внимание и близост и по никакъв начин не бива да се почувстват изолирани или някак на втори план. Говорим много със Сергей за това и сме н а едно мнение. Общото н желание е да изградим силна връзка между трите деца и същевременно да запазим у всяко едно от тях усещането, че е много обичано и специално. Той много иска и се старае да създаде добри отношения и доверие и с двете ми по-големи деца. Те също го харесват и им е интересно да общуват с него. Постоянно го разпитват за различни неща – за това в кои страни е ходил, какви интересни места е видял, как му е минал денят, когато пишат домашно по история например, тичат при него да ги изпита и да му покажат колко добре са си научили урока. Това ме кара да се радвам, да съм спокойна, че вкъщи нещата са наред.

- Готов ли е Станишев да бъде баща?

- Сергей много искаше да имаме дете. Знам, че по-рано той е имал връзки и с други жени, но винаги се е пазел от обвързване. Мисля, че аз го срещнах в един момент от живота му, когато той беше вече доста по-зрял, по-улегнал и, хайде да го кажем направо – нарадвал се беше на ергенлъка. От друга страна, в чисто професионален план, това беше точно след изборите през 2009 г.-много тежък за него период, време за равносметка. В такъв момент човек изживява своя вътрешен катарзис, прави си ясна равносметка, отделя истинското от фалшивото в живота си, разбира кои са за него стойностните неща.
Тогава започнаха нещата между нас, тогава се влюбихме и всичко се разви някак неочаквано бързо. В един момент той ми каза, че иска да имаме дете и това му се случва толкова осъзнато за първи път в живота. И аз го исках, разбира се. Но също така знам, че едно е да искаш дете, друго е да се грижиш за него, да поемеш отговорност, да си добър родител. Дали Сергей ще е добър баща – сигурна съм, че да. Защото е много грижовен, търпелив, обичлив и има огромно желание да стане добър татко. Има желание да се учи на това да бъде идеален родител, иска да даде любов и внимание и нежност на детето ни. Особено в последните месеци от бременността ми, той се промени много, за някои неща се вълнува дори повече от мен. По сто пъти на ден ме пита как съм, дали съм си взела магнезия, имам ли контракции, рита ли бебето, ама как точно рита, ако не рита, защо пък сега не рита, я веднага да се обадя на докторката да питам. Сергей ме кара да се чувствам обгрижена и обичана жена.

- Имахте брак с банкера Венцислав Йосифов и изглеждахте щастлива двойка. Кога щастието ви напусна?

- Бракът ми с Венци продължи десет години, но всъщност живяхме съвместно близо 13 години. Бих казала, че имахме силна любов и истински пълноценна връзка, плод на която са двете ни прекрасни деца – Моника, която е на 12, и Венци, малкият ми мъж, който е на 10 години. Наистина съм имала много щастливи години с Венци. Когато се запознахме, той още беше преуспяващ банкер, собственик на Първа частна банка, а аз работех като репортер във в. "24 часа". На него дължа много в развитието си, включително и това, че имах възможността да уча икономика и право в Оксфорд. Нещо, което за мен беше като сбъдната мечта тогава.

- Тогава се говореше, че си златотърсачка, омъжила се за парите му…

- Ще ти кажа, че заживяхме заедно през 1997 г., една година след като фалираха Първа частна банка. Преди това много хора говореха, че съм с него заради парите му, че само го използвам. Но аз се върнах от Оксфорд заради него и защото го обичах и хич не ме интересуваше дали той има, или няма банка и какво говорят хората. Това е истината. Когато заживяхме, той се водеше фалирал. Отдадох се изцяло на това да създадем хубаво семейство, откъснах се от професията си, родих две деца, след това се оженихме. После дойде най-страшното -арестът му през 2000 г.

- Това ли беше най-голямото ти изпитание в живота?

- Да. Никога няма да забравя този момент – една студена януарска сутрин,; беше събота, към 6 часа сутринта, още сумрачно навън. Всички вкъщи спяха, чуха се силни удари, думкана по вратата на къщата ни, силни гласове. Слязох да отворя и вкъщи нахлуха униформени хора, барети с качулки. Държаха се много грубо, говореха силно и заплашително. Казаха, че имат заповед, че трябва да видят мъжа ми. Децата се разбудиха, разплакаха се. Всичко се случи пред тях. Тогава дъщеря ни беше на 2 г., а синът ни – бебе само на 6 месеца. Беше някакъв кошмар. Сложиха на Венци белезници, не му дадоха дори цигари и бельо да си вземе. Не казаха къде го отвеждат. Аз бях като в транс – няколко часа ми се губят, просто не помня какво е било. От силния стрес мозъкът ми е изтрил часовете на най-големия ужас и паника. Опомних се по-късно, когато дойде адвокат Ина Лупчева. Тя ми даде чаша вода и ме свести. После с нея цял ден го търсихме по арестите в София – всеки задържан има право на адвокат от първия момент на ареста. Но навсякъде ни казваха, че го няма. Междувременно всички медии гръмнаха, говореха всякакви небивалици, имаше предварително подготвени и абсолютно лъжливи репортажи за това как е задържан Венци.
Последва целият тормоз с обвиненията, безкрайните дела, разпити по следствия, нови обвинения. Години наред. В онзи период научих много истини за живота, загубих всичките си илюзии и разбрах, че в най-тежките моменти трябва да се оправяш сам. Преброихме си приятелите на пръстите на едната ръка. Хората, на които Венци най-много беше помагал, първи му обърнаха гръб, спряха да ми вдигат телефона, не ме познаваха. Имахме много финансови затруднения тогава и много малко хора ни помогнаха. А всички тези, които говореха, че съм с Венци заради парите му, и които ежедневно седяха на масата му с часове, просто млъкнаха и се изпокриха като мишки.
Венци води съдебни дела години наред. Накрая по всички обвинения го оправдаха, но вече никои не писа за това или ако се писа, беше по много малко – с 2-3 реда, някъде на вътрешните страници. В тези години бяхме много свързани, много заедно. Заедно минахме през този кошмар. Междувременно аз започнах да работя, създадох агенцията. Той ми помогна да изтегля кредит, срещу който заложихме къщата, в която живеехме. Да вземеш кредит по онова време хич не беше лесно. Отначало беше трудно, нямах постоянни клиенти, а трябваше да връщам лихви по кредита. Но лека-полека нещата потръгнаха. Аз съм много последователна и упорита, когато искам да постигна нещо. И знам, че колкото и трудно и невъзможно да изглежда нещо, винаги има начин да го постигнеш. А моят начин обикновено е с много работа. Така беше тогава – зор и битка за всеки нов клиент, за всеки нов проект. Вложих много от себе си в това да изградя агенцията и много исках да имам нещо свое, което да ми дава сигурност, на мен, на децата ми, на семейството. Исках да успея, да имам достатъчно собствени доходи, за да живея нормално и да мога да се издържам.
Някъде в годините след това започнахме да се отдалечаваме един от друг. Стана някак неусетно, нямаше драми и сълзи Постепенно се получи така, че единствената ни обща тема за разговор бяха децата ни, които и двамата много силно и всеотдайно обичаме. Ние самите бяхме отчуждени и някак избягвахме разговора за това какво се случва помежду ни. Може би това беше грешка, не знам. За любовта трябва да се бориш, но когато я имаш, трябва да се грижиш за нея, да я отглеждаш, подхранваш. А ние някак я приехме като даденост, давахме много обич и подкрепа един на друг в тежките моменти Но когато те отминаха, с годините отношенията ни охладняха и никой от нас не направи усилия да върнем предишната топлота.
В един момент просто стана ясно, че отношенията ни са изчерпани. Между нас имаше уважение, но не мисля, че бяхме щастливи вече един с друг. Въпреки това продължавахме да живеем заедно заради отглеждането и грижата за децата. Рутина. Навик.

- Възрастовата разлика между теб и Венцислав Йосифов бе голяма. Смяташ ли, че това е причината бракът ви да приключи?

- Може би има причина и в това. В определен момент разликата във възрастта започва наистина доста да се усеща. Тогава един от двамата трябва да избере да живее във възрастта на другия. Мисля, че нито един от нас не пожела да го направи. Може би да, това е една от причините бракът ни да приключи, но далеч не е единствената. Но това не слага край на нашите отношения с Венци. И двамата имаме обща грижа и отговорност – двете ни деца. Венци е прекрасен баща и децата имат огромна нужда както от мен, така и от него. Имат нужда от неговата обич и грижа, имат нужда от своя татко. И знам, че той иска най-доброто за тях.

- Той едва ли е много щастлив от това, че чакаш дете от друг мъж?

- Прие достойно ситуацията. Така за пореден път ми доказа, че е мъж на място. Останахме приятели, за което му благодаря.

- Сигурно си чувала какви ли не слухове за Сергей Станишев. Кой от тях можеш лично да опровергаеш?

- О, да, всякакви слухове и лъжи съм чувала и чела за Сергей. Най-абсурдният и гнусен от тях вече мисля, че е опроверган и от мен, и от живота, и от това, което се случва между нас. Сергей е невероятен мъж. Мъж, който може да накара една жена да се чувства щастлива и обичана. Това е.

- Разкажи малко повече за себе си. Коя беше първата ти любов?

- Беше ученическа и беше точно онова, което хората наричат любов от пръв поглед. Бях в десети клас и през лятната ваканция отидохме с родителите ми на море в Дружба. Редовно ходехме там, събирахме се няколко години подред една и съща голяма и весела компания, все тийнейджъри. С морската ни тайфа ходехме заедно на плаж, слушахме музика, говорехме за
филми, вечер излизахме по купони. И една вечер на вратата на дискотека почти се сблъсках с едно момче. Погледнах лицето му и – влюбих се за секунда направо, точно като ученичка, както казват хората. После години наред си пишехме писма, чаках го, докато излезе от казармата, но така и нищо по-сериозно не се разви, бяхме много различни.

- Работиш от 19-годишна като журналист. Първите те стъпки в професията?

Отначало започнах като стажант, а после и като репортер в "По света и у нас", в екипа на Нери Терзиева, Асен Агов и Сашо Диков. Бяха първите години на прехода – бурни, динамични, заредени с обществени очаквания и емоции. Беше невероятен шанс за мен да попадна тогава в емблематичния Екип 2 на националната телевизия, който всяка вечер от синия екран показваше какво означава свобода на словото, каква е разликата между новина и коментар, променяше представите на цялото ни общество за модерните телевизионни новини, модерната и независима журналистика изобщо. Работата ми беше страхотна школа и съм много благодарна на Нери, че ми даде шанса да се развивам и да се науча на занаят. Работих няколко години в БНТ, бях добър репортер, имах своите журналистически находки, репортерски удари, участвах и в онова прословуто предаване "Ку-ку", което подлуди цяла България с новината, че АЕЦ "Козлодуй" гръмнала, мисля, че правих репортажа от Министерски съвет. Бяха страхотни години, интересни, динамични…
Напуснах телевизията, когато Нери беше несправедливо уволнена, в знак на солидарност и от уважение към нея. Тогава хората бяхме по-различни – помня, че когато ни съобщиха, че махат Нери, всички се разплакахме и към деловодството заваляха десетки молби за напускане. Днес, уви, това едва ли би се случило -хората станахме други.
По-късно работих в радио "Витоша" отново като парламентарен репортер, но радиото така и не се оказа голямата ми професионална слабост, някак не си намерих мястото там. Тогава спечелих стипендия на една американска фондация "фрийдъм форум" и заминах за 6 месеца в Щатите. Там, освен телевизионна журналистика, специализирах и "Връзки с обществеността", или ПР – една много нова и модерна по онова време специалност. Когато се върнах, исках да се пробвам да работя във вестник
Мислех, че за да стана наистина добър журналист, трябва да познавам работата във всеки вид медия. Отидох на интервю за работа в най-големия вестник по онова време – в. "24 часа". Интервюира ме Венелина Гочева, тогава зам. главен редактор. 2 седмици по-късно ми се обадиха от вестника и ми казаха, че постъпвам на работа. Може би това бяха най-силните ми години като журналист, вече бях малко по-зряла, научила доста, познавах професията, имах и вече създадени контакти. Венелина ми даде шанса да се развивам, на нея дължа наистина много. Баща ми казваше, че всеки, който претендира, че е добър журналист, трябва да умее да пише. Аз се научих да пиша във вестника.

- Баща ти е дългогодишният журналист Любомир Янов, който миналата година почина след дълга битка с тежка болест. Смяташ ли, че раждането на детето е своебразно негово прераждане?

- Не знам, не съм се замисляла върху това. Аз много тежко приех загубата на татко, още я преживявам. Не знам дали изобщо може да се преживее загубата на родител. По-скоро човек се научава да живее с болката и някак потиска остротата й с времето. Много съжалявам обаче, че той няма да се радва на третото си внуче. Мисля, че това щеше да го направи щастлив.

Стр. 11, 12-13

Capital.bg I Елеонора ТАРАНДОВА, Весислава АНТОНОВА I 18.03.2011

В Българският спортен тотализатор (БСТ) може още да пренасят фишовете в чували и да използват архаични системи за обработка на залозите, но пък си подсигуриха "Пълно рекламно обслужване" за близо 6 млн. лв. за срок от две години. Сумата е съпоставима с рекламния бюджет на водеща банка за същия период и е с 30% по висока от това, което е изразходвано досега. Проверка на "Капитал" показа, че една от фирмите, на която е поверен РR-ът, е уцелила джакпота.

Кой, кой е

Петте компании участвали в конкурса на БСТ за "Пълно рекламно обслужване":

1. Гражданско сдружение "Ви ПИ" – съдружници в него са PR – агенция "Пинк къмюникейшън" собственост на Петя Ненчева (дружеството е създадено преди малко повече от година) и рекламна агенция "Вирус креатив студио" собственост на Ангел Петров (67%) и Владимир Владков (33%)

2. Консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ" представляван от Томислав Цолов, един от съсобствениците в PR агенция APRA. В обединението влизат следните компании:
PR агенция APRA Porter Novelli в която съсобственици са Любомир Аламанов и Томислав Цолов, "Актив груп" на Моника Йосифова, "Пиеро 97", където акционер е консултантът на СМЕ (комапнията собственик на bTV) Красимир Гергов, спортният сайт "Спортал.БГ" и бившият журналист от БНТ Константин Каменаров

3. "РА Крес – Янев и Янев" – консорциумът е съставен от рекламната агенция на Красимир Гергов "Крес" и управляваната от Елена Вълчева PR агенция "Янев и Янев"

4. "Опус адвъртайзинг" – медийната агенция е собственост на Александър Георгиев. Клиенти на компанията са "Еврофутбол", "Еврошанс", Сибанк и др. На пазара е повече от девет години

5. "Адвъртайзинг партнерс" – в дружеството с равни дялове от по 25% участват PR агенция "ОМ София", в която един от съсобствениците е управителката на рекламна агенция Ogilvy Екатерина Попова-Тупарева, компанията за външна реклама "Метрополис груп", FX Camera, собственост на продуцента Нико Тупарев, и останалите 25% са в група нефизически лица според юридическия справочник Daxy.bg

Според търговския регистър "Пинк къмюникейшън" е ЕООД, регистрирано само преди 15 месеца, практически без дейност (съдейки по балансовия отчет за 2010 г. , където няма нито един показател), с отчетени загуби за една година работа и без реализирани печалби, а собственикът, никому неизвестната на работещите в PR сектора Петя Божилова Ненчева, е прехвърлила управлението на адвокат. Това не би било проблем, ако БСТ беше частна компания, но като се има предвид, че държавният тотализатор е практически монополист в цифровите игри, смисълът от рекламните му инвестиции в този му вид става доста съмнителен.

"Който играе – пичели"

В края на миналата година тотото откри процедурата за "Пълно рекламно обслужване" по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и назначи специална комисия, която да разгледа документите на кандидатите и да определи победителя. Според данни, предоставени от БСТ, в конкурса са участвали общо пет организации (повече за компаниите участници прочетете в карето): гражданско сдружение "Ви ПИ", консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ", "РА Крес – Янев и Янев", "Опус адвъртайзинг" и "Адвъртайзинг партнерс".

Резултатите от конкурса бяха обявени в последната седмица на декември, като за победител бе избрано гражданското сдружение "Ви ПИ", в което съдружници са "Пинк къмюникейшън" и "Вирус креатив студио". Сдружението "Ви ПИ" е представлявано от Елица Колева, договорът обаче бе отложен, тъй като на 27.12.2010 г. вторият класиран в конкурса – консорциум "За комуникационно обслужване на БСТ", подава жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което фактически спира влизането в сила на решението. В консорциума влизат големи и достатъчно добре познати на пазара PR и рекламни агенции като PR агенция APRA Porter Novelli, "Актив груп", рекламна агенция "Пиеро 97", спортния сайт "Спортал.БГ" и бившия журналист от БНТ Константин Каменаров.

Преди две седмици обаче регулярните съобщенията от тотото, за натрупания джакпот и от типа "Здравейте, колеги, двама късметлии грабнаха леки коли от тотото. Повече във файла:) Весел уикенд:)" започнаха да се разпространяват от адрес info@pinkpr.eu с лице за контакти Мирослава Митева.

От спортния тотализатор обясниха, че вече са подписали договора за "Пълно рекламно обслужване" с гражданското сдружение "Ви ПИ", тъй като "За комуникационно обслужване на БСТ", са оттеглили жалбата си. "Изтеглихме жалбата, защото след първоначалната емоционална реакция преценихме, че има повече смисъл да инвестираме в следващи проекти", коментира пред "Капитал" управляващият директор и съсобственик на APRA Любомир Аламанов. По закон, за да поддържат жалбата, е трябвало да внесат 2% от сумата, което значи да затворят близо 140 000 лв. за неопределено време. Практиката показва, че рискът при такива действия много рядко е оправдан.

Розов PR

Контрактът с "Ви ПИ" е със срок на действие две години и на обща стойност от 5 979 550.48 лева. Не е ясно как тази сума ще бъде разпределена между PR компанията "Пинк къмюникейшън" и рекламната "Вирус креатив студио". От тотото обясниха, че "няма разбивка как точно ще бъде разпределена тази сума между двете компании в консорциума. Плащанията ще се извършват за действително предоставени услуги на база единичните им цени. В договора няма посочени общо стойности за реклама и PR, а са оферирани единичните цени за множество потенциални дейности, които са с предмет реклама и PR" , коментираха от юридическия отдел на БСТ.

Формално погледнато "Гражданско сдружение "Ви ПИ" отговаря напълно на изискванията към кандидатите за участие в конкурса. В заданието, разработено и одобрено от тотото, има изрично посочени минимални изисквания за икономическо и финансово състояние: "Общият размер на нетните приходи от общата дейност на участника трябва да не е по-малко от 8 млн. лв. за последните три години". Тази клауза се покрива от "Вирус креатив студио", а очевидно "Пинк къмюникейшън" изцяло се крие зад успеха на рекламната агенция, с която ще работи в консорциум за спортния тотализатор.

Половинката на "Вирус" в работата по PR обслужването на тото се крие зад партньора си и при изискванията за "Технически възможности и квалификация". Според тях кандидатът трябва да има "най-малко три изпълнени договора, които обхващат минимум три отделни дейности от предмета на обществената поръчка, изпълнени през последните три години, както и минимум три на брой препоръки за добро изпълнение на тези договори, минимум три години професионален опит в сферата на рекламата, PR-а или сходни дейности". "Капитал" се опита да се свърже с представители на гражданското сдружение, за да разбере с кои точно компании е работила досега "Пинк къмюникейшън" в сферата на PR-а. Директен разговор с представителите на консорциума беше отказан, като вместо това отговорите бяха изпратени по имейл с поздрави от новата PR агенция на тотото и "лицето за контакти" Мирослава Митева. "Компанията има опит в институционалния и корпоративния PR", гласи лаконично официалния отговор, без да се правят уточнения. Беше обяснено също така, че "компанията "Вирус креатив студио" извършва почти пълен набор от рекламни услуги. Има над 100 активни проекта месечно и водещи брандове в областта им за свои клиенти, като: Office 1 Superstore, Bata International, Jumbo Bulgaria и др".

Цената е определяща

Как обаче става така, че сдружение, в което влиза фирма без дейност, успя да пребори PR рекламни акули като APRA, "Актив груп" и "Пиеро 97"? От тотализатора отговориха с аргумента, че "това бе най-ниската предложена цена за изпълнение на поръчката от всички участници в процедурата".

Според заданието, което по мнение на хора от пазара е изготвено изключително професионално, "разбито по много точки за това, което интересува възложителя като региони, градове, видове медии и други, обществената поръчка е била за 7 010 000 лева". Действително гражданското сдружение дава най-ниска цена, с над един милион по-ниско от зададената база. Останалите компании са оферирали суми, близки до 7 млн. лв., като коментират, че такава разлика е необичайна за пазара. Но пък влиза в допустимото отклонение от 30%. Най-голямото заложено перо било за закупуване на рекламни форми и канали – 1.75 млн. лв. За PR сумата е 600 000 и ако тези пропорции от 8 % бъдат запазени, това означава, че в "Пинк къмюникейшън" ще влязат минимум половин милиона лева за обслужване.

Заменката

Гражданско дружество "Ви ПИ" заменя агенция CAS, чийто двегодишен договор изтече на 31.12.2010 г. Според БСТ CAS е "изпълнила в пълен обем дейностите, предмет на договора, в срок и съгласно необходимостта на предприятието". CAS са авторите на онова черно рекламно петно с правописната грешка "ЗА ВАС" и "Българският спорт!" , което се мъдреше дълго време по медии и билбордове, преди да бъде разгадано от потребителите, че всъщност става въпрос за кампания, рекламираща тотото и платена от бюджета на държавното предприятие. За двегодишния период на договора от 2009 г. малката рекламна агенция с основен клиент тотализаторът и компанията "Киров" е усвоила 4.6 млн. лева. от тотото. Собственици на CAS са Чавдар Петков и Иван Киров, син на бизнесмена Киро Киров. Само през 2009 г., реализираната сума е 2.240 млн. лева без ДДС.

Според справката в рекламния мониторинг, извършван от TNS/TV Plan, от началото на 2009 г. до края на март 2010 г. тотото е инвестирало в тв, прес- и радиореклама общо 684.6 хил. лв. (Сумата е изчислена на база официалните тарифи на медиите и не са отчетени отстъпките, които те предоставят на клиентите си, а те могат да бъдат от 30% до над 70%.) Това означава, че останалата част от сумата (между 1.76 млн. и 2 млн. лева) е била изразходвана в други, трудни за проследяване медии. Според държавния тотализатор другите канали, в които са били насочени средствата за реклама през 2009 г., са външна и интернет реклама, рекламни материали в тото пунктовете и организиране на събития за деца в неравностойно положение.

От проследимата част на рекламния бюджет, телевизията, спечелила най-много от тотото от началото на 2009 г. до средата на април 2010 г., е… НКТ "Евроком". Като изпълнител на поръчката CAS е изготвил медия план, според който през миналата година в софийската кабелна телевизия е закупено рекламно време за над 412 хил. лева при общ телевизионен бюджет за годината от 521 хил. лева.

Много важно е ръководството на тотото да не допусне същите неясноти при изразходването на новия бюджет.

30% повече

Сега тотото, което има за цел да набира парични средства за подпомагане на спорта и физическото възпитание е заложило за реклама 30% повече.

"Парите за реклама са увеличени на базата на повишението в постъпленията за 2010 г., които са 130 млн. Нужна ни е реклама заради предстоящото модернизиране на тотото, което очаквам да стане след година. Може и да не ги изхарчим всичките", аргументира се пред "Капитал" изпълнителният директор на БСТ Дамян Дамянов.

И с по-малко пари за реклама миналата година БСТ реализира рекордни постъпления от 130 млн. лв., което действително е ръст от 30 %. Това е значително повишаване на постъпленията, които през последните 7-8 години рядко преминаваха границата на 100 млн. лв. годишно. "Ръстът се дължи най-вече на двата големи джакпота от 6.5 млн. лв. в средата на юни и 4.8 млн. лв. през септември, както и на оптимизиране на пунктовете в страната. Закрихме непродуктивните и ги преместихме на други места", обясни тогава председателят на управителния съвет на БСТ Иво Тонев и добави, че предстоят още подобрения в материално-техническата база. За 2011 г. са заложени 120 млн. лв. постъпления, което пък не прави 30% ръст.

"Непосредствените планове за развитие на БСТ включват бъдещо разширяване на дистрибуторската мрежа, както и въвеждането на нови и атрактивни игри. Само по-този начин държавният хазартен оператор ще може да отговори на нарасналите очаквания на участниците и да запази лидерската си позиция в България", казаха от тотото.

Оригинална публикация

Webcafe.bg I 22.02.2011

Бившият премиер и лидер на БСП Сергей Станишев и собственичката на пиар агенция Моника Йосифова очакват дете, съобщи за "24 часа" бъдещата майка. То ще е момиче и ще се появи на бял свят към края на пролетта. В интервю за "Труд" Станишев съобщава същата новина.

По времето на кабинета на НДСВ/ДПС – и след това на тройната коалиция, фирмата на Моника Йосифова печелеше едни от най-големите обществени поръчки на държавните ведомства.

Лидерът на БСП ще стане баща за първи път, за Моника това ще е трето дете. Тя вече има две деца от банкера Венцислав Йосифов, с когото се раздели миналото лято. Разводът им вече е приключил.

Мълвата за топлите отношения между Сергей и Моника се носи отдавна, но за първи път получава официално потвърждение.

Те още не живеели заедно, искали първо нейните деца да свикнат с присъствието на Станишев в живота си. Затова Моника Йосифова не можа да отговори на въпроса на "24 часа" кога ще се съберат на един адрес.

Засега Станишев живее в апартамента си в комплекса Магнолия на Витоша, а тя с децата – под наем в друг квартал в подножието на планината.

Моника Янова се омъжва за банкера Венцислав Йосифов през лятото на 2000 г. Двамата имат дъщеря на 13 години и син на 11 г., които носят техните имена. Тя се запознава със съпруга си, докато отразява кандидат-кметската кампания на Йосифов, който се беше кандидатирал за кмет на столицата от листата на БСП. Моника работеше тогава в "24 часа".

Миналата есен фирмата на Йосифова в консорциум с други спечели нов проект - за 1.4 млн. лева, който ще популяризира оперативните програми и ще представя страната ни в положителна светлина по отношение на усвояването на парите от Европа.

Проектът е на Министерския съвет и се финансира от Оперативна програма "Техническа помощ". Той е възложен след конкурс на Консорциум "Прозрачност за еврофондовете", в който влизат "Актив Груп" на Моника Йосифова, Агенция "Икономика", дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски и "ПроМедия Продакшън" на бившия журналист и настоящ медиен консултант Петко Георгиев.

През 2007 г. Консорциумът за диалог с администрацията, в който участва фирмата на Йосифова, получава поръчка по ОПАК за 1.2 млн. лева. Предметът е "Информиране на широката общественост, потенциалните бенефициенти и бенефициентите на Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) за целите на програмата, възможностите за финансиране и ползите от изпълнението й за гражданите и бизнеса, свързани с ефективното управление на държавната администрация".

През 2008 г. фирмата на Йосифова "Актив груп", печели поръчка от МИЕТ за популяризиране на негови стратегически цели за 300 хил. лева.

Медийната кампания на НДСВ за евроизборите бе възложена на агенция "PR медия" на Моника Йосифова, която работи за преизбирането на президента Първанов, за имиджа на няколко жълти и червени министри, включително на премиера Станишев и междувременно печелеше огромни поръчки по кампании за еврофондовете.

За изпълнение на проекта за информационен сайт за позитивен имидж на България пред ЕС беше през 2006 г. пак рекламната агенция "Пи Ар Медиа" на Моника Йосифова.

Оригинална публикация

Списание ТЕМА 

…спуках гума.

в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация

Active Group I 14.01.2011

Варненският рапър Мишо Шамара, или както напоследък е известен – Биг Ша, ще влезе в джаза на 15 януари от 22:30 по bTV. В студиото на Вили Сечкова рапърът ще разкаже за най-новия си музикален проект и за това дали децата му са наследили неговата страст към рапа. Шамара ще разкрие и подробности за дуетите му с DMX и Snoop Dog и на каква цена хип-хоп звездите записват песни с него. Ще научим какво го е вдъхновило да напише книга и какво е мнението му за Азис. Под вещото око на Биг Ша водещата Вили Сечкова ще направи своя дебют в рап музиката.

След Мишо в студиото на Вили ще влезе актьорът Станислав Яневски, популярен с ролята си на Виктор Крум в поредицата „Хари Потър”. Младата холивудска звезда ще разбие спекулациите за своята сексуална ориентация и ще даде подробности за приятелството си с Евгени Минчев. Зрителите ще научат какво кара Стан да се снима във фолк клипове, след като е участвал в продукции на Куентин Тарантино.

Оркестър „Карандила” ще поздрави зрителите с неповторим чалга-джаз-фюжън по случай Банго Васил – всичко това тази събота „В джаза събота вечер“ по bTV.

PRESS.dir.bg I 28.10.2010

Агенцията за пълно комуникационно обслужване Актив Груп получи сертификат за качество на работата ISO 9001:2008. Управителят на агенцията Моника Йосифова получи сертификата лично от директора на Bureau Veritas Certification за България Калин Панев на официално събитие, което се проведе на 27 октомври 2010 г. Така Актив Груп става една от първите агенции в България, предлагащи интегрирани комуникационни решения, които са лицензирани по ISO 9001.

Сертификатът за управление на качеството ISO 9001:2008 гарантира, че всички процеси в агенцията са установени и контролирани, както и че детайлите при изработването и предоставянето на даден продукт или услуга от компанията са проверявани многократно преди предаването им на клиента. Това осигурява по-добро качество за компаниите, които ползват услугите на Актив Груп и им спестява ценно време при организирането на комуникационни кампании.

„Радвам се, че бяхме лицензирани по ISO 9001, защото това прави нашата агенция по-конкурентна на пазара на интегрирани комуникационни услуги и е доказателство за високото качество на работата, което винаги сме поддържали,” каза Моника Йосифова, управител на Актив Груп. „Надявам се това да стимулира пазара на комуникациите в България и ще благоприятства за развитието на здравословна конкуренция.”

Системата за управление на качеството обхваща всички дейности на Актив Груп

• PR
• Маркетинг и реклама
• Стратегическо планиране и реализиране на комуникационни кампании
• Разработване на стратегически творчески продукти и кампании
• Разработка на медийни стратегии
• Медиа планиране и медиа купуване
• Осъществяване и поддържане на връзки с медии и медиа мониторинг
• Организиране и управление на събития
• Производство на рекламни формати и материали

Оригинална публикация