Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!          

Водещ: Сега рязко ще сменим темата. За скандала Петър Хохегер ще поговорим в следващите минути. Само ще припомня, че в началото на тази седмица вицепремиерът Цветан Цветанов каза, че през 2007 и 2008 г. тогавашното правителство е превело на фирма на лобиста Петър Хохегер милион и половина евро за провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на страната ни в Европейския съюз. Тогава вицепремиерът Цветанов уточни, че част от тези пари са се върнали в PR агенцията на Моника Йосифов,а която живее заедно с лидера на БСП Сергей Станишев и от която той има дъщеря. Нека обаче сега в началото се върнем към корените на този скандал, които са извън пределите на страната ни . Как от най-уважаваният в Австрия PR експерт Петър Хохегер се превърна в синоним на корупционна афера и получи дори прозвището Крал на корупцията? С този въпрос казвам Добро утро на нашия кореспондент в Берлин Мария Стоянова. Добро утро, Мария!
Мария Стоянова: Добро утро!
Водещ: Какъв е отговорът на въпроса? Как така наистина от уважаван PR експерт Петър Хохегер получи прозвището Крал на корупцията?
Мария Стоянова: От поне година насам Австрия вече научи, че корупцията там е била нещо като традиция. Подкупи, мистериозни хонорари, астрономични обезщетения, разместване на постове – всичко това изглежда е било ежедневие в алпийската република. С разплитането на аферите сега се занимава анкетна комисия на австрийския парламент. Тя си е поставила за цел да осветли многобройните скандали в центъра, на които стои Петър Хохегер. На 16. февруари той беше извикан от членовете на анкетна комисия да даде обяснения. Близо четири часа продължи кръстосаният му разпит в австрийския парламент. На него той взриви поне три бомби. Първата беше поименното изброяване на двадесет и трима високопоставени австрийски политици и сумите, с които ги е подкупвал. Втората бомба, която стресна обществото в Австрия, беше, че от милион и половина евро, получени от предишното българското правителство, той е давал суми на други именити личности. Сред тях и бившият вътрешен министър и бивш евродепутат Ернст Щрасер. Това е и третата бомба, взривена от Хохегер. Ехото от тътена тогава още отеква.
Водещ: Мария, стана ли ясно какво е направил с тези 100 000 евро бившият вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер, който ти спомена преди секунди?
Мария Стоянова: В 10 ч. Българско време днес, само след няколко часа, Щрасер ще се изправи пред същата тази анкетна комисия на парламента във Виена. Обясненията му какво е направил срещу стоте хиляди евро са интересни и от българска гледна точка, защото докато за договора на Хохегер с правителството Станишев в София се знаеше, бившият австрийски вътрешен министър изобщо не фигурира в него. Щрасер твърди, че Хохегер е имал чуждестранен клиент с проблем и помогнал да се реши проблемът на въпросния клиент. Хохегер е по-конкретен и казва, че става въпрос за съветване на българското правителство, което е ставало чрез неговата фирма. В период от две години , между 2006 и 2008, Щрасер е получил 100 000 евро – пари, както стана ясно, от онези милион и половина, платени от София на Хохегер за имиджова кампания. Разрових се в медийните архиви от преди четири години и намерих следното изявление на компанията на Хохегер за договор с България. Значи, тогава компанията казва, че целта й е да информира за напредъка на страната ни в останалите държави-членки на Европейския съюз предимно що се отнася до борбата с корупцията и подобряване на сигурността. По-късно, когато договорът вече е изтекъл, самият Петър Хохегер обяснява, че първо е разполагал с твърде малко време и второ, с малко средства, защото според него, такъв тип договори се плащат с по принцип с 3 до 4 млн. Евро. Пред анкетната комисия в австрийския парламент Хохегер разказа, че е получил милион и половина за две поръчки. Какви точно са те, до момента още не знаем.
Водещ: Мария, последен въпрос. До каква степен австрийското общество се вълнува от този скандал около името на лобиста Петър Хохегер?
Мария Стоянова: Вълнува е меко казано. Можем да кажем, че австрийското общество буквално е разтресено. Темата е водеща за медиите в австрийската република. Журналистите в Австрия са шокирани от корупционното блато, в което е плувал политическият им елит години наред. Петър Хохегер се явява ключът към проблема. Навремето неговата PR агенция е била втората по значимост в Австрия. Сега е ясно, че зад името му се крият скандали и афери. Във Виена отбелязват, че и в българския парламент се създава анкетна комисия за дейността на Хохегер. Вестниците пишат, че машинациите му ще лъснат и в България.
Водещ: Благодаря ти, Мария, за това пряко включване! В 10 ч. Българско време вътрешният министър, бившият вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер се изправя пред въпросната анкетна комисия, за да даде отговор на въпроса за какво точно е използвал въпросните 100 000 евро. Сега нека завършим с българската следа в този скандал. Вчера лидерът на БСП Сергей Станишев видя в действията на ГЕРБ опит за шантаж.
Сергей Станишев: Една законно спечелена поръчка, по която е свършена много работа. За България никакви детайли не е имало. Той наясно ли е за какво говори изобщо? Абсолютно не е наясно. По конкретната обществена поръчка, която българското правителство направи, която беше спечелена от австрийската компания „Хохегер”, са правени немалко проверки на Сметната палата. Всички документи са в наличие, за извършената работа са в наличие в Министерския съвет и аз наистина държа всички отчети по тази дейност да бъдат представени публично, да бъдат на разположение на българските медии.
Водещ: Това беше позицията на лидера на БСП Сергей Станишев. Сега позицията на зам.-председателя на парламентарната група на управляващата партия Димитър Главчев.
Димитър Главчев: Г-н Станишев се позовава на одитен доклад на Сметната палата. Това е прословутият одитен доклад от 2008 г., който е правен два пъти на Министерски съвет. Единият път, докато управлява още „Тройната коалиция” – без никакви забележки в него. И втория път – когато има отказ от заверка на годишния отчет. Хубаво е наистина там да се изяснят какви са подробностите, защо има такова разминаване между двата доклада.
Водещ: Ще има ли анкетна комисия по скандала Петър Хохегер и българската следа в него предстои да видим.          

в. Преса | Веселка МАРИНОВА | 14.03.2012

- Господин Хохегер, колко платихте на бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер за работата му по изчистване имиджа на България?

- На Ернст Щрасер е платила моята PR агенция, но парите не са само за работата му по българския проект. Когато българското правителство реши да избере нашата агенция, ние бяхме щастливи да вземем контракта. Не съм непознат в България. Когато сключихме контрактите, в българските вестници имаше интервюта с мен. Аз съм работил като лобист 25 години, имах 120 служители в Австрия и офиси в други страни, в това число и България. Вече не се занимавам с PR, дейността на компанията е друга – производство на храни и възобновяеми енергийни източници.
В България имахме два контракта. Първият – от 2006 година, беше за половин милион евро и с продължителност половин година. Другият беше на стойност малко под един милион евро за една година. На Ернст Щрасер нашата агенция е платила 100 000 евро, защото имахме договор, че това е сумата, която той ще получи за една година консултантски услуги, които извършва за нас. По българския проект Щрасер много ни помогна с анализите си, но тези пари, които той получи, са за цялостната му консултантска работа за нашата агенция – той беше въвлечен и в много проекти в Австрия.

- Плащала ли е вашата агенция и на други политици в Австрия?

- Да, платили сме на доста бивши политици за консултантски услуги, но това е нормален процес в света. След като напуснат политиката, политиците обикновено развиват дейност като консултанти. Освен на Щрасер нашата агенция е платила за една година 78 000 евро на Матиас Райхолд – бивш министър на инфраструктурата, Горбах Хуберт – бивш вицеканцлер, е получил за две години 240 000 евро, за десет години членът на австрийския парламент Валтер Майщергер е получил 1 милион и 300 хиляди евро за работата си за нашата агенция.

- Срещал ли се е господин Щрасер с бившия премиер на България Сергей Станишев?

- Станишев се срещна с Щрасер само веднъж, в началото на работата по проекта. Тогава Щрасер беше в България, за да обясни ситуацията в Европа и как се гледа на България. Всъщност той помогна на агенцията ни с анализите, които направи, за да вземем договора в България.

- За какво ви съветваше в тези анализи?

- Нашият контракт с него беше да го търсим винаги когато се нуждаем от помощта му. За България той ни помогна с анализите за ситуацията в страната, как изглежда тя отвън, какви дейности могат да бъдат осъществени за реформа в политиката, правосъдието, как да се намали престъпността в страната.

- Колко от парите, които получихте от България за двата контракта, са се върнали обратно там и кой ги получи?

- Нашата партньорска агенция, с която се кооперирахме, беше тази на Моника Йосифова. Те получиха 15 процента, или по двата контракта общо агенцията й е получила всичко 270 000 евро. Имахме и още една интернет агенция в България, на която не мога да си спомня името сега, която работеше по писмата, които адресирахме до европейски лидери, вземащи решение. Не си спомням точната сума, но тази компания получи около 50 000 евро. Или общо в България на партньорите, с които работехме, нашата агенция е платила 320 000 евро.

- Какво свърши вашата агенция в България?

- Направихме брошура, която разпространихме и представихме на срещи в европейските столици, на пресконференции. Два пъти поканихме чужди журналисти в България, организирахме им посещения на различни места, провеждахме международни пресконференции, срещи с опозицията, за да се дискутират критичните проблеми.

- Други хора получавали ли са пари за контракта на агенцията ви с България?

- Имахме борд на съветниците, в него влизаха и австрийците Карл Блеха – бивш вътрешен министър, женен за българка, и Петер Шийдер от Социалистическата партия на Австрия. В борда имаше и хора от Германия, Англия. В него членуваше и една жена, представител на опозицията, чието име не си спомням сега. Бордът се събираше на всеки два месеца, разисквахме въпросите с членове на кабинета "Станишев". Хората в борда са получили малки суми, главно да си покрият разходите за срещите. Те са от порядъка на няколко хиляди евро годишно.

- Станишев получавал ли е някакви пари по тези договори?

- Не. Пари, като член на борда, получаваше тази жена от опозицията. Не си спомням името й. Попитайте Моника Йосифова, тя ще ви каже кой от българска страна е работил по проекта.

- Кой в България знаеше, че се работи по такъв договор с вашата агенция?

- Той не е бил таен. Това е обикновен политически договор. Свършихме доста работа, отчетът беше представен пред парламента. Новото правителство, както навсякъде, критикува старото.
***
Днес антикорупционната комисия на австрийския парламент, която Заседава от месеци, отново ще изслуша Ернст Щрасер – бивш вътрешен министър на Австрия, 3а да изясни дали и той е получавал пари от "Телеком Австрия". Очаква се покрай другите въпроси да бъде хвърлена светлина и 3а "българската връзка" в австрийския скандал. Разкритията 3а манипулациите от страна на "Телеком Австрия" и 3а парите, плащани на политици – схема, продължила от 2000 до 2006 година, са под прицела на общественото внимание месеци наред. Покрай историята "Телеком Австрия" в тукашните медии се завъртя и името на България. При последното изслушване на вече бившия вътрешен министър Ернст Щрасер стана ясно, че той е получил хонорар от 100 000 евро от фирмата на 63-годишния (вече пенсионер) лобист Петер Хохегер. Връзката с България е именно Петер Хохегер, който през 2008 година е нает от правителството на тройната коалиция да чисти имиджа на България пред Европейския съюз.

Стр. 8

Агенция КРОСС I 14.03.2012

РЗС ще подкрепи идеята за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разследва скандала около договора между българското правителство и австрийския лобист Петер Хохегер, в който са намесени имената на екс премиера Сергей Станишев и приятелката му – Моника Янова.
РЗС счита, че истината трябва да излезе наяве не само, за да бъде изчистено името на България, но и поради сериозните съмнения за конфликт на интереси на български министър-председател. Задължително трябва да се отговори на въпросите: взела ли е Моника Янова 270 000 евро и на какъв принцип е избрана нейната фирма като подизпълнител?
Нещо повече, българският данъкоплатец има право да знае по какъв начин са изразходвани неговите средства и какви са резултатите. Все пак става въпрос за немалката сума от 1.5 млн. евро, дадени за утвърждаването на положителния образ на България в ЕС.
Народните представители от РЗС ще настояват парламентарната комисия да провери не само тези договори, но и всички договори на правителството на Сергей Станишев с наши и чужди PR агенции. Убедени сме, че анкетната комисия ще установи и други не по-малко скандални факти около „положителния имидж" на България по времето на Тройната коалиция.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I Биляна РИЛСКА I 14.03.2012

Собственикът на Актив груп Моника Йосифова, която в момента съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев и е майка на дъщеря му Дария, е взела над 380 хил. евро като подизпълнител на австрийския лобист Петер Хохегер по два договора от 2006 г. и 2008 г. На специална пресконференция Йосифова разпространи информация за договорите си с Хохегер, чието име е замесено в корупционен скандал в Австрия. По нейни данни фирмата й е получила 239 хил. евро през 2006 г. и 143 488 евро през 2008 г.

Според Йосифова около нея няма скандал. Тя се закани също, че ще съди всеки, който намеси името й в спекулации и незаконни неща и обяви, че атаката срещу нея е само, защото живее с политика Сергей Станишев.

"Единственото слабо място в историята"

Йосифова призна "единственото си слабо място в цялата история" – отговорът й за в. "Капитал", че не е работила с Хохегер. "Истината е, че не исках да влизам в детайли, защото това щеше да даде храна за политически спекулации, които така или иначе се случиха. Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви днес Йосифова.

Според нея единствената причина за публичната атака срещу нея е съжителството й със Станишев. "Изключително непочтено е да се атакува една жена, заради това, че живее с политик, а не, че съм извършвала нещо незаконно или, че съм подкупвала някой", каза още тя.

Йосифова на няколко пъти отбеляза, че през 2008 г., когато е работила с тогавашния премиер Станишев по тези договори, е била съпруга на банкера Венцислав Йосифов, а дъщеря й Дария е родена през 2011 г. Това според нея показва, че няма конфликт на интереси в това че е взела пари от компанията на Хохегер, на която бившето правителство е платило през 2008 г. 1 млн. евро за лъскане на имиджа на България.

В едночасовата си пресконференция Йосифова нееднократно каза, че атаката срещу нея е на политическо ниво, но няма да влиза в политически битки. В същото време като ПР специалист коментира, че този скандал няма да се отрази на Станишев, защото "в България има толкова много и всякакви скандали за всеки, но не виждам това да има огромно отражение на имиджа на този или на онзи".

Тя обяви, че обмисля да съди за клевета земеделския министър Мирослав Найденов, който по думите й споменал, че "моето име е замесено в скандал с политическа корупция". Не е сигурна дали ще заведе дело за клевета срещу вицепремиера Цветан Цветанов, който се изказал "доста пошло" за отношенията й със Сергей Станишев, защото това било въпрос на духовна нищета и на първите 7 години.

За отношенията си с Петер Хохегер

Йосифова разказа, че през 2006 г. – по времето, когато е работила за предизборната кампания за втория президентски мандат на Георги Първанов, от компанията "Хохегер" се обърнали към нея, ако може да свърши работа като подизпълнител по техен договор с Пловдивския панаир. По това време панаирът е държавен. "Имам абсолютно професионална експертиза в работата с институции и с три поредни правителства, покажете ми друга агенция в България, която има тази експертиза" – така Йосифова, смятайки и кабинета "Борисов", отговори на въпроса защо "Хохегер" преди 6 години е избрал нейната агенция за подизпълнител, след като компанията му има и българско представителство.

Работила съм за имиджа на България и няма от какво да се срамувам за нещата, които съм свършила, заяви Йосифова. Според нея всяко правителство, включително и сегашното има нужда от последователна и много активна работа за имиджа на България.

С аргумента, че може да говори само за договорите си с Хохегер, Йосифова отхвърли повечето въпроси за връзка между австрийския скандал и България.

Не познава бившия австрийски министър Ернст Щрасер

По повод изявленията на бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер, че е работил по "българския проект" между септември 2006 г. и пролетта на 2008 г., Йосифова заяви, че няма представа и това няма отношение към нейните договори. "Това какъв договор има Хохегер с българска институция и какво е правил не е въпрос към мен. Аз не мога да знам, никога не съм виждала Щрасер. Изобщо не знам кой е този човек, не го познавам, никога не съм се виждала с него", заяви тя.

На въпрос дали е присъствала на вечеря с Щрасер и Сергей Станишев, както си спомни австрийският бивш министър, Йосифова каза: "На много вечери съм присъствала, не си спомням за такава вечеря, не си спомням да съм общувала с такъв човек".

Попитана дали агенцията й е имала отношение към посещението на премиера Бойко Борисов в Австрия миналата година, когато се е срещнал с Щрасер, Йосифова отрече.

За работата с изпълнителната власт и малкия бизнес

Йосифова потвърди, че е работила с три правителства – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов. По думите й половината от клиентите й са корпоративни, а другата част от проектите са институционални. Каза, че откакто Станишев не е на власт, оборотите на компанията й са намалели с 25%, но отдаде това на кризата.

"Моята дейност не започва от Сергей Станишев, нито приключва с неговото управление", заяви тя. И изреди: Работила съм с Министерски съвет до 2011 г., с министерствата на финансите, на държавната администрация и административната реформа, на образованието, на транспорта, на околната среда и водите, на регионалното развитие, на културата, както и с Центъра за развитие на човешките ресурси и с Комисията за финансов надзор. В момента работи по договор с Министерство на икономиката и енергетиката, който бил за 50-60 хил. лв., има и спечелен договор с Министерството на здравеопазването.

Йосифова каза, че годишните обороти на фирмата й са между 1 – 2.5 млн. лв., което по европейските стандарти я прави компания от малкия бизнес, който "трябва да е гръбнакът на българската икономика, защото плаща не малко данъци". От думите й се разбра, че от 2005 г. досега е платила близо 1 730 000 лв. данъци – ДДС, корпоративен данък и осигуровки. "Държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка затова, че живея с политик" – завърши тази тема тя.

На въпрос дали не се притеснява, че заради работата й с изпълнителната власт Станишев става уязвим за вътрешнопартийните си противници, които той самия подозира във връзки с ГЕРБ, Йосифова заяви, че тя няма договори с партията ГЕРБ, а работи по европейски проекти.

Фотограф: Георги Кожухаров

Оригинална публикация 

www.capital.bg I Зорница МАРКОВ, Илин СТАНЕВ, Росен БОСЕВ I 2.03.2012

Защо властите във Виена разследват дейността на австрийския лобист в България и какво могат да открият

Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.

Сега Хохегер трябва да чисти собствения си имидж. Срещу него в Австрия се води мащабно разследване на всички нива – от прокуратурата до специална комисия в парламента. През годините лобистът е изградил перфектната инфраструктура, използвана за съчетаването на политически, бизнес и лични интереси и подозирана за създаването на корупционни схеми. В най-силните си години – между 2000 и 2006 г., Петер Хохегер е имал здрав политически гръб, плащал е на министри, шефове на държавни институции, помагал е да се пишат закони, да се сключват нечисти сделки. Всичко това ден след ден сега излиза наяве.

Както австрийските фирми през изминалото десетилетие растяха към Източна Европа, така и лобистът изграждаше своята мрежа от офиси и през 2005 г. стъпи в София. Затова разследващите сега проверяват и бизнеса му в България и ровят в няколко посоки. Първата е: какви услуги е извършвал Хохегер около сделките за "Мобилтел" (от 2002 до 2005) и плащал ли е във връзка с това пари на политици в Австрия и България (виж стр. …). Втората сфера на интерес за австрийските власти са проектите на лобиста за българското правителство и какви суми е получавал. И трето – има ли връзка между сделките за "Мобилтел" и работата за кабинета "Станишев".

Официално Хохегер е работил само по един проект за имиджа на българското правителство. Разследване на "Капитал" разкри и други договори, за които тогавашните политици не можаха да си спомнят. За "забравения" проект няма обявена обществена поръчка. За подизпълнител при всички услуги от Хохегер за правителството е избрана фирма на Моника Янова, близка до самия възложител – бившия премиер Сергей Станишев.

Разследването в Австрия разкри и други притеснителни факти. Оказва се, че с държавните пари от проекта за чистене на българския имидж са плащани хонорари на високопоставени австрийски политици, без да е ясно каква точно услуга са извършвали. Бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер е взел 100 хил. евро. Или както сам обяснява: "Господин Хохегер имаше международен клиент, който имаше проблем. Аз помогнах проблемът да бъде решен."

Европейски експерт на българска територия

Обявеният за суперпрофи международен PR експерт Петер Хохегер отвори официално офиса си в България през май 2005 г. Няколко стегнати бизнес интервюта го представиха като специалист, който знае как се гради имидж на световно ниво и с амбицията да обслужва големите международни компании в България. Разбира се, най-вече с австрийски капитали.

През 2006 г. едноименната компания на Хохегер в България влезе в публичното внимание и по държавен проект. Фирмата беше класирана на второ място в злополучна поръчка на Министерството на външните работи, в която за победител беше избран скандалният израелски бизнесмен Шимон Шевес. Неговата съмнителна репутация в Израел и Германия, както и съдебните процеси за злоупотреби с доверието, доведоха до развалянето на договора с външното министерство. В ролята на добрите застана компанията на Петер Хохегер, която предложи да продължи проекта, без да се обявява нова поръчка. Това обаче не се случи.
Две години по-късно – в края на 2007 г., Министерският съвет обяви поръчка за близо 1.9 млн. лв. за "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС". На конкурса се яви австрийският лобист и я спечели.

"Основен приоритет по време на моя мандат беше членството на България в Европейския съюз. Имаше необходимост да потърсим европейска фирма, която да се грижи за имиджа ни преди и след влизането в ЕС. Разширяването на Евросъюза беше въпрос на политическа среда, а не толкова на обективни критерии", коментира пред "Капитал" предходният премиер Сергей Станишев. Пред вестника той каза, че това е първият път, в който правителството е работело с австрийския лобист.

Es waren zwei Aufträge*

Не на същото мнение е самият Петер Хохегер. Пред депутатите от комисията за разследвания в австрийския парламент (специална комисия, която се сформира по определени казуси и води паралелни с прокуратурата разпити) на 16 февруари лобистът заяви, че е работел по два договора с българското правителство. "Първият, мисля, беше за 500 хил. евро, а вторият беше по-голям – за около 1 млн. евро. Той беше 2007-2008 г." Дали от дистанцията на времето или поради друга причина, Хохегер не можа да се сети кога точно е подписан първият договор. Сергей Станишев, попитан от "Капитал", също каза, че не знае за никакъв по-ранен договор. Същото отговори и медийният му съветник Ивайло Данаилов.

Източник на "Капитал" във Виена разкри, че първият проект на Хохегер около имиджа на българското правителство е бил започнат още преди страната да бъде член в Европейския съюз и е целял да се лобира за влизането й. Той разкри още, че и по двата проекта от българска страна е работела компанията на Моника Янова "Актив груп". Янова и Станишев сега имат дете.

Бившият управител на "Хохегер" в България и приближена на австрийския лобист Росица Велкова си спомни, че е имало първи договор, но тя не знаела нищо за него. "Господин Хохегер си го е подписвал в Австрия и документът не е стигал до нас. Само от време на време правехме някакви преводи по него."

Моника Янова категорично отрече да е работела по каквито и да било проекти с Петър Хохегер. "Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България", каза тя.

Документ от 2006 г., с който "Капитал" разполага, разкрива малко по-различна картина. Той е между "Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft и PR Media на Моника Янова (тогава Йосифова). Тя трябва да стане подизпълнител на австрийската компания по договор с "Международен панаир Пловдив". Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft сключи договор с Международния панаир Пловдив за PR услуги във връзка с кампанията "Популяризиране на постиженията на българската икономика пред Европейския съюз". За изпълнение на информационните и логистичните изисквания по каманията Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft ще се нуждае от подкрепата на българска PR компания", се казва в споразумението.

Изпълнителен директор на Пловдивския панаир през 2006 г. беше Йордан Радев. Пред "Капитал" той си спомни за този договор и каза, че австрийската компания е била поканена, за да направи маркетингово проучване на кои изложения България трябва да се представя. "Свършиха си добре работата", каза той. (По принцип провеждането на "проучване" е често срещана практика да се заплаща от държавата за извършени други дейност – например PR услуги за конкретен човек или партия, защото разходите са трудно доказуеми, а резултатът обикновено е доклад от няколко десетки страници, чието изработване може и да не струва нищо; това не означава, че цитираният случай е бил такъв.)

Не е ясно обаче защо за едно маркетингово проучване трябва да бъде ангажиран подизпълнител със следните задължения: подбор, превод и обобщение на информационни материали, подготовка на презентации, адаптация на пресрелийзи за целите на кампанията, координация и логистична подкрепа за български участници в активности по кампанията, създаването на европейски пресцентър, базиран в София…

По това време – първата половина на 2006 г., панаирът в Пловдив все още беше напълно държавна собственост с принципал министърът на икономиката Румен Овчаров (БСП). Той не беше открит за коментар.

От края на 2006 г. държавата си затвори очите пред навлизането на частния "инвеститор" и близък до социалистическата партия Георги Гергов. Като държавно дружество явно прокарването на договори с външни компании е било лесно, което обяснява и липсата на обява в регистъра на обществените поръчки. Липсва и публична информация с каква точно кампания България е популяризирала икономиката си пред ЕС.

Тъй като нито Моника Янова, нито Сергей Станишев си спомнят за тази поръчка, трудно е да се разбере какви още услуги е извършил австрийският лобист Петер Хохегер. Остава за доизясняване и въпросът колко от парите по договора са останали у него и каква част се е върнала при подизпълнителя.

Операция "Чист имидж"

През май 2008 г. Моника Янова подписва отново договор като подизпълнител на австриеца Хохегер. Този път е за кампанията за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Като по-голям проект и отговорностите на подизпълнителя са по-обхватни. "Актив груп" трябва да се грижи за връзките с медиите, за организирането на събития, за логистиката.

Както при този, така и при по-малкия проект не е ясно защо Хохегер наема за подизпълнител конкурентна агенция, при положение че има собствена структура в България.

Според документацията към договора Hochegger|Com е организирала редица събития за международни медии, инициирала е интервюта с български политици, водела е международни журналисти в България. "Организираха пресконференция в Брюксел, на която имаше представители на всички големи медии и цял ден давах интервюта", спомни си бившият премиер Сергей Станишев.

Има и други подизпълнители. Това е сайтът Europe.bg, правил оценка на комуникационната стратегия на правителството и електронен бюлетин за напредъка на България, както и агенция "Фокус" със задачата за медия мониторинг.

Основна част от изпълнението на проекта е сформирането на така наречения Advisory Board с участието на чужди политици. Тяхната задача е била да консултират българското правителство по основни за страната теми. Има изготвен доклад с препоръки за поведение по ключови теми. Някои от тях звучат малко странно: Хохегер съветва кабинета да твърди, че, да, България има проблеми, но само БСП може да проведе реформите, защото е най-старата и стабилна партия в страната. Т.е. иска се Брюксел индиректно да подкрепи БСП на изборите.

Депутати на хранилката

Показанията на лобиста пред парламентарната комисия на 16 февруари за работата му в България открехнаха вратата към един доста по-притеснителен сюжет. През годините назад политици от всички австрийски партии са били на договор при Хохегер и уж са работили по различни проекти. В парламента Петер Хохегер разкри, че от парите на българското правителство също са плащани хонорари на австрийски депутати. Бившият вътрешен министър Ернст Щрасер е получил 100 хил. евро, но по никакъв начин не стана ясно за какво са били предназначени. При показанията си Хохегер каза: "Ернст Щрасер беше част от т.нар. Advisory-Board. Той работеше по един проект: "Консултиране на българското правителство за влизане на България в ЕС". Австрийското списание Profil цитира продължение на обяснението: "Ернст Щрасер направи оценка на това как опитите за реформа в България се приемат в ЕС и презентира своя анализ заедно с екипа на Hochegger|Com пред премиера."

Сигурно оценката му е била важна, след като е струвала една десета от бюджета на целия проект. Пред "Капитал" обаче Станишев каза, че няма представа какво е било участието на бившия вътрешен министър по проекта, не го познава и не помни да се е срещал с него.

Други двама депутати от Социалдемократическата партия на Австрия също са имали "мандат" от Хохегер да работят за България и са взели хонорари от по 4 хил. евро всеки. Това са Петер Шийдер и Карл Блеха – вторият, женен за българка и с участие във фирма в България. Техните имена поне присъстват в документацията по договора с Министерския съвет като съветници.

От десетките разкрития за машината на Хохегер през последните месеци се вижда един безспорен факт. Политици на всякакви нива години наред и под всякаква форма са получавали хонорари през фирмите на лобиста. Формално са взимали парите за едно, а на практика за съвсем друго – за извършването на скрити и нерегламентирани услуги. Ако се окаже, че това е бил подходът и в България, остава широко отворен въпросът каква услуга е извършил бившият вътрешен министър на Австрия. И кой е бил международният клиент, чийто проблем е бил решен. На тези и други въпроси вероятно ще се намери отговор по време на разследването срещу Хохегер. Австрийските власти изглеждат твърдо решени да разплетат аферата до последната подробност. И по всички личи, че ще успеят, така че българският отзвук от техните действия предстои съвсем скоро.

—————————————-
* "Договорите бяха два"

Оригинална публикация 

Дейност: PR, реклама и криейтив

Допълнителни услуги: Фокус върху интегрираните кампании

Адрес: бул. Янко Сакъзов 19, ет. 3, София 1504

E-mail: a.shopova@activegroup.bg

Tелефон: 02/ 846 73 82

За контакт: Анна Шопова

Компанията: С професионалисти във всички области на рекламата и PR ние предлагаме качествени продукти, базирани на над 15-годишен опит и богато въображение в областта на комуникациите. active GROUP работи успешно с корпоративни, институционални и нетърговски клиенти, сред които VIVACOM, ITT, Generali България, Betfair, предаванията на !no frame media, Profi Credit, Винпром “Пещера”. Агенцията е реализирала проекти и за KBC Group, Unilever, Булгартабак, Astra Zeneka, Министерство на образованието и науката, Министерство на финансите и др.

През 2008 г. active GROUP откри свой офис в Брюксел – active PA, специализиран в областта на пъблик афеърс. active PA ефективно подпомага бизнеса при кандидатстването с проекти по обществени поръчки, намирането на партньори, както и при подготовката на проекти за директно финансиране от ЕС.

active GROUP е член на БАПРА и международната верига от независими агенции за комуникационно обслужване CommWorld (www.comm-world.com).

Услуги: PR, реклама, криейтив, интегрирани кампании

Контакти: www.activegroup.bg, www.activepa.eu 

MyPR.bg I 20.05.2011

19 май 2011 г., София. На церемонията за официалното връчване на годишните награди за постижения в сферата на връзките с обществеността „PR Приз 2011” фирма Go Green Communications получи три награди. Дебютното участие на агенцията в конкурса беше с проекта „Лесно, весело, разделно” в полза на разделното събиране на отпадъци, реализиран за „Екобулпак” АД в партньорство със Столична община. Проектът взе първа награда в една от най-оспорваните категории на „PR Приз 2011” – „Обществено значима PR кампания на организация от стопанския сектор”. На второ и трето място в категорията се класираха съответно агенция „Интеримидж” с проекта си “Тера Мадре Балкани 2010”, и агенция “Active Group” с кампанията си за “VIVACOM в подкрепа на децата с дислексия и аутизъм”.
Проектът на младши консултанта на Go Green Communications Десислава Виткова получи и първа награда с проекта си „Блогът на една книга” в първия по рода си риалити конкурс за избор на PR агенция – M-Tel PR Challenge Contest. В конкурса PR специалисти премериха силите си в реално време за изготвяне на предложение по зададен от мобилния оператор конкретен казус.

Go Green Communications получи и неочаквана специална награда от „Дипломат Корпорейшън“ ООД, един от спонсорите на петия PR фестивал и наградите „PR Приз 2011”, за принос към подобряване на качеството на живот в България.

Наградите “PR Приз 2011” са организирани за 11 поредна година от Българска конфедерация за връзки с обществеността (БКВО) – дружеството, което обединява три от най-големите действащи професионални PR организации в България – Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Асоциация на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността (ИМАГИНЕС) и Българска академична асоциация по комуникации (БААК) и имат за цел да отличат най-добрите проекти, агенции и специалисти във всяка от единадесетте конкурсни категории.

На церемонията, състояла се в хотел „Метрополитън,” присъстваха родни и чуждестранни PR специалисти, като специален гост беше г-н Пол Уилис, директор на Център за PR изследвания, университет Лийдс Метрополитън, който изнесе лекция на тема „The New PR Generation: Личностно развитие и нови образователни модели в несигурната среда” в рамките на петия PR фестивал.

„Благодарим на Екобулпак, че ни повярваха, независимо, че не ни познаваха и на Столична община за подкрепата. Благодарим на колегите от PR бранша за това, че непрекъснато правят интересни проекти и че предизвикват професионалните граници. Благодарим на журито на “PR Приз 2011”, за това, че видя и оцени нашия проект и ни даде възможност да изживеем това. Всяка награда е специална, но за нас тази е неповторима и ще остане такава, защото това е първото ни участие в професионален конкурс и първата ни награда. Благодаря на Камен за идеята и на целия екип – страхотни сме!” , каза Радина Ралчева, управител на Go Green Communications.
Останалите конкурсни категории бяха „Корпоративна PR кампания”, “Социално отговорна PR кампания на организация от нестопанския сектор”, “PR Проект в публичния сектор”, “PR проект за вътрешни комуникации”, “PR проект за продукт или услуга”, “Специално събитие”, “PR проект на медия”, “Кризисен PR и управление на комуникационни проблеми”, “Имиджмейкинг и PR на студентски проект”, в които се включиха общо 43 проекта.

За допълнителна информация:

Десислава Виткова
+359 2 870 60 75, +359 888 3321 30
d.vitkova@gogreencommunications.bg

На снимката: (отляво: г-н Милен Димитров, прокурист на „Екобулпак” АД, г-н Камен Кирилов, автор на кампанията, г-жа Радина Ралчева, управител на Go Green Communications, г-ца Десислава Виткова, Младши PR консултант, Go Green Communications

За Go Green Communications:
Go Green Communications е консултантска агенция за комплексни услуги в областта на комуникациите.
Агенцията работи както с корпоративни и индивидуални клиенти, така и с обществени, държавни и административни организации в България.
Go Green Communications следва най-високите международни стандарти на работа и осигурява на своите клиенти креативност, иновативен подход, добавена стойност на продукта, професионално и компетентно обслужване, персонално отношение и внимание към детайлите и спецификите на всеки казус.

Оригинална публикация

в. Банкер | 16.04.2011

МИНИСТЕРСТВАТА ДАВАТ ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ ЗА РЕКЛАМНИ КЛИПОВЕ СЪС СЪМНИТЕЛНА ЕФЕКТИВНОСТ

Да спечели благоразположението на медиите сигурно е мечта на всеки управник. Примерите за "благотворното" влияние на средствата за масова информация върху публичния образ на политика не са един и два. Достатъчно е човек да се загледа в сутрешните блокове на телевизиите или да разлисти страниците на някои от националните ни всекидневници.
Заради отънелите рекламни бюджети в годините на криза е особено подходящо да се купува медиен комфорт. Разбира се, не става въпрос за директно даване на пари или други задкулисни споразумения, а за съвсем законни и до голяма степен прозрачни сделки с подписани договори за реклама или участие в информационни кампании. Специфичното в тях е, че с пари от еврофондовете управляващите си купуват медийно спокойствие, необходимо им, за да не се шуми прекомерно по най-сложните проблеми на обществото – например високите цени и инфлацията.
Заради свития до крайност рекламен пазар през последните месеци държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него, популяризирайки множество мерки и дейности, осъществявани по линия на европейските фондове.
През 2010-а само министерствата са изхарчили десетки милиони левове за рекламни карета, клипове, брошури и всевъзможни информационни материали. Близо 1.4 млн. лв. например бяха дадени за реклами, билбордове и други дейности с идеята да се популяризират седемте оперативни програми на ЕС.
Изпълнението на кампанията, която се проведе в края на миналата година, бе възложено на консорциум "Прозрачност за еврофондовете". В него влизат агенцията "Актив груп" на Моника Йосифова, агенция "Икономика" – дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски, и "ПроМедия продакшън" на медийния консултант Петко Георгиев. Въпреки похарчените немалко пари от бюджета на програмата "Техническа помощ" обаче, анкета на социологическата агенция "Алфа Рисърч" установи, че информираността за структурните фондове на Евросъюза се е подобрила едва с 3-4% в сравнение с година по-рано.
"Кампанията показа, че трябва да се инвестира повече "в срещи на терен", в лични контакти с експерти и информационни дни", коментира тогава министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. И независимо че по думите му през 2011-а не се предвиждали други такива специални информационни мероприятия, от справка в Агенцията за обществени поръчки се вижда, че сега вървятредица нови процедури за такива дейности. Те отново ще осигурят добри приходи за рекламните агенции и приближените до тях медии, които в отговор ще смекчат критиките си към властта. (А дали и колко компетентно ще разяснят европейските програми е съвсем отделен въпрос.) Както се казва: "Не хапи ръката, която те храни"…
За да не помисли някой, че разглеждаме тази тема, тъй като не сме успели да се облажим от държавната баница, ще припомним, че именно журналист от в. "БАНКЕРЪ" спечели голямата награда в конкурса "Еврофондовете в българските медии". И въпреки че той се финансираше с пари от кампанията за популяризиране на оперативните програми, във в. "БАНКЕРЪ" не бе публикувано нито едно рекламно каре. Ропята на държавните ведомства
Те са първият посредник, чрез който европейските пари достигат до българските бенефициенти (получатели). И тяхна е задачата това да стане прозрачно. Най-често обаче чрез конкурси те избират "подходящите" рекламни агенции, които пък правят връзката с "правилните" медии. И обикновено се оказва, че голяма част от парите по всички програми отиват в едни и същи медии.
Така например рубриките за популяризиране на програмата за селските райони са се излъчвали в периода март – октомври 2010-а по осем телевизии и три радиа, за което са платени над 1.1 млн. лева. Най-много пари – по 250 хил. лв., са взели националните телевизии бТВ и "Нова". След тях с 200 хил. лв. се нарежда "Дарик радио". Останалите, сред които "ТВ Европа", "ТВ7", "Про БГ", радио "фокус", както и БНТ и "БНТ Сат", са взели по 60 хил. лева. Както се казва: "Дай Боже всекиму!" Неприятното в случая е, че посочените медии не са избрани с конкурс а са предложени от работна група на самото земеделско министерство, оглавявана от вече бившия заместник-министър Преслав Борисов.
Въпреки че не става дума за суми от споменатия по-горе порядък, публикуването на стандартните реклами и обяви във вестниците също не е за пренебрегване. Или пък "завъртането" на някой телевизионен клип, предизвикващ найчесто смях у публиката. Поважното е: не защо се правят подобни излагации, а как се избират медиите, на които се плаща да ги излъчват?
Механизмът на посредничеството
Най-често министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява търг за избор на изпълнител, който да подготви и реализира рекламна и информационна кампания. По "традиция" такива поръчки се печелят от рекламни, PR или медия агенции, тъй като само те отговарят на предварително заложените изисквания. От тях в голяма степен зависи и към кои медии ще бъде насочена рекламата, за да е тя максимално ефективна. Това обаче невинаги е така, тъй като възложителите могат предварително да определят рекламния микс – още в документацията на обществената поръчка. Казва се например, че е необходимо кампанията да върви в три национални всекидневника с над определен тираж или пък да се излъчва по три национални ефирни телевизии. Обяснението на министерствата за подобни ограничения е, че по този начин се постига максимално покриване на целевата аудитория, което звучи твърде семпло, да не кажем непрофесионално. И тъй като в министерствата работят специалисти по всичко, някой такъв предвидливо е посочил медиите, чието отношение към властта е важно за нея.
Колкото до това, кой дава най-много пари за реклами – безспорен лидер е Министерството на земеделието и храните. Оглавяваното от Мирослав Найденов ведомство, което спокойно може да бъде прекръстено на Министерство на пиара и рекпамата е обявило една дузина обществени поръчки за информационни дейности през последната година. На 7 април 2010-а е подписан договорът за "създаване на цялостна концепция за информационна кампания, изготвяне на всички материали за печатните медии, консултиране на всички рубрики в електронни медии, наблюдение на изпълнението и координиране на информационната кампания". Задачата е възложена на "Д енд Д – Агенция за проучване и връзки с обществеността", като за целта са й платени 304 хил. лв. без ДДС. В случая обаче наемането на консултант е било повече от безпредметно, тъй като планът за информационната кампания и за всички съпътстващи дейности вече е бил готов. Доказателство за това е и фактът, че още преди подписването на контракта с "Д енд Д" министерството е обявило по-голямата част от процедурите за реклами. Случайно или не, "Д енд Д" е една от агенциите, които работиха по предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 година. Според Търговския регистър мажоритарен собственик на фирмата с 2310 от общо 2500 акции е Диана Дамянова медийният съветник на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. "Д енд Д" има и половината акции в съвместно дружество с медийния бос Красимир Гергов – "РА Крес".
Харчовете на европейски пари от Мирослав-Найденовото ведомство продължават с над 400 хил. лв. за изготвяне и изпълнение на външна реклама по информационната кампания на Програмата за развитие на селските райони. В процедурата са участвали 14 фирми, но след подписаното на 10 юни 2010-а споразумение средствата са дадени на "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а фирмата е избрана от същото министерство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а извършва подобна услуга, но за здравното ведомство, за което получава над 450 хил. лева.
Почти всички останали реализирани проекти за външна реклама на "Рекламна агенция Киви" са възложени от Първа инвестиционна банка. Това може да се обясни с факта, че Ел-фелеки и Олеков участват в ръководството на сдружение "Софийски тенис клуб", където партньор им е председателят на Българската асоциация по ски и основен акционер в банката Цеко Минев.
Нови 300 хил. лв. земеделското министерство за деля за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение, чрез национален всекидневник, на два 60-минутни филма (в 100 хил. тираж) за програмата за селските райони. Този път за победител е избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще" в който влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР") и "От-до консулт", както и група нефизически лица. Вестникът, който те избират за разпространението на филмите, е "Стандарт".
Според информационната система "Дакси" управител на "Консорциум Европейско бъдеще" е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". Той е управляващ и на "Консорциум Интегрирани европейски транспортни мрежи в България". Въпросното обединение е сред кандидатите в обявената в началото на годината от транспортното министерство обществена поръчка за организация и провеждане на публични събития за оперативна програма "Транспорт". Прогнозната й стойност е 400 хил. лв., като се очаква до дни да бъде обявено името на победителя.
В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева. Водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ участва още в управлението на "Ирис" ПР, "Болкан Медиа Груп" и "Реформа Адвъртайзинг".
Още близо 300 хил. лв. са дадени за разработване на консултантска рубрика и за излъчването й от 28 регионални радиостанции. За изпълнението на тази задача на 16 август 2010-а е избран консорциумът "Прайм тайм Кренбърис" в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова. Освен с тази поръчка през миналата година въпросната агенция се е занимавала и с два проекта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Единият е за провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали, а другият – за разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт. Любопитна подробност около Цуцекова е, че съпругът й Живко Гинчев е личният пиар на шахматиста Веско Топалов.
За изработване и излъчване на петминутна специализирана рубрика в телевизионни канали от ведомството, ръководено от Мирослав Найденов, са дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо" в който влизат "Аргент 2002" и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Изискването е било клиповете да се въртят в повече от 60 телевизии и в тях да участват земеделски производители и други бенефициенти, както и експерти от Министерството на земеделието и от Държавен фонд "Земеделие".
На 15 декември 2010-а "Аргент 2002", чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова, печели и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. фирмата участва и в редица други консорциуми – като чрез "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка. "Аргент 2002" си партнира и със споменатата вече "Прайм тайм", но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Най-много пари – близо 2.1 млн. лв., е предвидило земеделското ведомство за публикуването на материали в национални и регионални всекидневници и седмични печатни издания. Задачата е възложена в края на миналата година на "Арчър Айдиас" АД което се управлява от Вихра Хаджиганчева и Даниела и Анани Явашеви, а от няколко седмици и резултатите вече са налице. Вярно, че според заданието рекламите трябва да се публикуват в над 80 издания (виж таблицата), но е някак странно, че каретата се появяват и в някои "жълти" издания, които са доста далеч като тематика от българските фермери. Обяснението на земеделското министерство е, че така информацията ще достигне до максимален брой читатели, защото срокът за приемане на заявления за "Агроекологични плащания" е до 15 май. Мотото на рекламната кампания е "Европа дава ръка на биологичните производители". Конкретно тези производители у нас все още не са си получили плащанията от 2009 г., но ето че сега ги канят да подават заявка за 2011-а…
С популяризирането на мерки по програмата за селските райони се занимава и консорциумът "Грейн Мастър" на който са платени над 930 хил. лева. Мажоритарен собственик на фирмата със 70% е "Грейн Адвертайзинг" на Мартин Батков, брат на адвокат Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова.
"Акциите" на Министерството на земеделието не свършват дотук. Сега вървят още няколко процедури за различни рекламни дейности, по които ще бъдат раздадени други стотици хиляди лева. Най-заплетено е положението в конкурса за осигуряване на излъчване на рекламно-информационни видеоклипове в национални и регионални телевизии, за който са предвидени близо 600 хил. лева. За победител в него бе избран консорциумът между "Тандем Ирена 2- 90" ООД (със собственик Цветан Георгиев) и "Книгоиздателска къща Труд" ООД. Другият участник "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов, който преди време бе свързан с медийния бизнес на ТИМ) обаче обжалва процедурата с твърдението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не е извършила оценяването съгласно приетата от възложителя методика. Комисията за защита на конкуренцията не уважи жалбата на "Медиа планинг груп", но се чака и крайното решение на Върховния административен съд.
След всичко казано едва ли може да има някакво съмнение колко големи възможности за влияние върху медиите предоставят на властта еврофондовете. И нищо чудно с наближаването на изборите рекламите за тях да се поувеличат, а и благодарностите към рекламодателите…

Стр. 1, 16, 17