www.mediapool.bg | Владислава ПЕЕВА | 14.07.2010 

Има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира. Това заяви в сряда пред журналисти изпълнителният директор на “Мобилтел“ Андреас Майерхофер, след като ден по-рано излезе неофициална информация, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлила тяхната оферта и тази на “Виваком“ за получаване на лиценз за мултиплекса, който ще разпространява програмите на обществените медии БНТ и БНР.
За обществения мултиплекс оферти дадоха М-Тел; “Виваком“, която наскоро сключи сделка за продажбата на половината Национално управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС), разпространяващо в момента програмите на БНТ и БНР, с офшорката “Манселорд“, представлявана от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев; “Хану про България“, която е част от латвийска група за медийни системи и вече взе лиценз за изграждането на три от мултиплексите за частните радиа и телевизии, и “Ди Ви Би Ти“ – група от седем компании, водени от “Инсат Електроникс“, поддържаща мрежите на телевизия Про.бг и радиата “Експрес“, “Дарик“ и “FM+“.
По думите на Майерхофер в телекомуникационните среди се говори за сливане на “Хану про“ с “Тауърком“, която пък взе другите два частни мултиплекса за цифрово разпространение. “Тауърком“ е част от сделката между “Виваком“ и “Манселорд“ и дружеството ще се влее заедно с НУРТС в новата компания между бившата БТК и офшорката на Цветан Василев, който държи контрола и в “Нова медийна група“, издаваща вестниците “Монитор“, “Телеграф“ и др.
Според шефа на М-Тел конкурсът за обществения мултиплекс е бил нагласен и това ставало видно още от тръжната документация. В нея най-голяма тежест в оценката на офертите се дава на опита в изграждането на такива съоръжения, което пък дава предимство на “Виваком“ като собственик на НУРТС. Затова и операторът привлякъл като партньор унгарска компания с изпълнени такива проекти и Майерхофер убедил акционера “Телеком Аустрия“ да участват в процедурата.
От “Мобилтел“ не са информирани официално, че отпадат от надпреварата и, ако това е така, България ще изгуби много милиона евро инвестиции през следващите няколко години в момент, в който правителството се опитва да убеди всички чуждестранни инвеститори да влагат в страната, коментира Майерхофер. “Подобни непрозрачни решения не са добър знак за чуждите инвеститори“, коментира той.

"Провал на КРС"

“Никъде досега не съм виждал такива действия от страна на далекосъобщителния регулатор, с председател, който е следствен за корупционна схема и който е неспособен да взема решения“, нападна той Комисията за регулиране на съобщенията и шефа й Веселин Божков. По думите му България е единствената страна в Европа, в която все още има монопол от 95 на сто при фиксираните мрежи от страна на “Виваком“ (бивша БТК) и това се дължи на провала на КРС в сферата на фиксираните телефонни услуги. По думите му комисията е съсредоточена върху мобилния пазар, а фиксираният е този, който осигурява по-добри възможности за пренос специално на данни, защото през оптичен кабел съвсем други са възможностите на интернет.
“Никой не задължава БТК да си отвори мрежата за други оператори и тя да се ползва на регулирани цени“, допълни директорът на М-Тел. Това, по думите му, пречи на конкуренцията и поевтиняването на цените не само на разговорите, но и на интернет услугите, което от своя страна ощетява потребителите. Ако КРС предприеме мерки за разбиване на монопола на “Виваком“, това ще освободи 30 на сто от фиксираната мрежа за конкуренцията, смята той и даде пример как “Телеком Аустрия“ в момента държи около 50 процента от стационарните постове в Австрия.

По-голям играч на фиксирания пазар

Намеренията на М-Тел са да стане по-голям играч на пазара на фиксирани услуги, имаме инвестиционна програма и в скоро време ще научите подробности, каза още Майерхофер. По думите му два са начините това да стане – чрез разширяване на съществуващата мрежа и изграждане на нова, или чрез придобиване на оператор. “Държим си очите отворени за бъдеща сделка за БТК“, каза той, запитан дали М-Тел проявява интерес към очакваното навлизане на нов инвеститор в бившия държавен телеком.
Майерхофер се възмути и от решението на Пловдивския общински съвет от миналия четвъртък да се премахнат 99 от общо 150 мобилни антени в града, защото били вредни за здравето на населението. Не се знае каква част от тях са на М-Тел, и каква на останалите мобилни оператори.
“Местни политици си играят със страховете на хората и искат да се въведат европейските норми за лъчение, без да знаят, че тези пределни нива са десет пъти по-високи от заложените в българското законодателство“, каза шефът на телекома. Той заяви, че няма да се съобрази със заповедта и да остави фирмите и хората в града без телефонни връзки заради неясни политически интереси.
“Видяхме какво стана в Пловдив, когато заради технически проблем не можаха да гледат финала на световното по футбол, представете си да оставим града без мобилни телекомуникации“, каза изпълнителният директор на "Мобилтел“.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 05.07.2010

- Какъв конкурс за генерален директор на БНТ се очертава, г-н Лозанов? Сблъсък на идеи или на лобита?

- Едва ли ще е на лобита, защото те вече щяха да са надлежно описани – преходът тренира журналистите в ресора безпогрешно да ги разпознават и разобличават.
Както беше например в началото на мандата на царя, когато останаха трима кандидати в надпреварата за поста и всеки знаеше зад кого кой стои. Тогава пак бях в СЕМ, но не гласувах, защото казах, че не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.
Иначе битката е и на идеи, и на характери, и на съвместимост, ако щете, между човек и медия – просто трябва да й отива.

- Какъв шеф й отива на БНТ?

- На първо място трябва да е специалист по излизане от кризи, каквито в момента са най-търсени по целия свят. Второ, трябва да принадлежи на семейството на европейските обществени медии – и като мислене, и като контакти. Трето, да е човек на бъдещето, на цифровата ера. Четвърто, особено важно за мен, да има ухо за гласовете на обществото. Спомням си един случай с Лили Попова – аз я ценя, въпреки че имахме сериозни конфликти, докато бе шеф на БНТ, най-малкото защото си тръгна от телевизията по-бедна от всички, които останаха. Но съдействах за среща между нея и режисьора Рангел Вълчанов, за да й представи идеята си за нов филм. И той – един от най-чаровните разказвачи в нашата култура, цял час в кабинета й обяснява, играе, вживява се, а накрая единственото, което тя му казва, бе: “Свършихте ли?".
Иска ми се, когато отиде да разкаже за свой филм на новия директор, той, дори да му откаже, да го направи така, че следващия път Рангел пак да дойде първо в БНТ. Не говоря, естествено, за Рангел конкретно, а за диалогичността като управленски подход, защото тя е в основата на културното многообразие, а то пък е в основата на обществената медия.

- Свирен ли е мачът в полза на Вяра Анкова, както се говори?

- Не, разбира се, дори само защото ангажиментът й като шеф на новините на БНТ, е утежняващо обстоятелство в сравнение с другите кандидати. По време на “мача" тя има неблагодарната роля да превръща колективните негативи на БНТ в собствени позитиви.

- Болна ли е БНТ, както се чу на дискусия преди дни. Какво трябва да предприеме новият шеф веднага?

- Болна е и диагнозата е все старата – криза. Виждал съм БНТ жертва на какви ли не кризи – политически, управленски, творчески. В момента очевидно я мъчи икономическата.
Състоянието й може би не е много по-различно от редица обществени сфери, но така или иначе, досега ефективно лечение няма. Първата работа на новия директор ще е да смени терапията, което минава през оценка на причините и опира до персонални отговорности и дефицити. Спешно ще му се наложи да решава човешки съдби, което винаги е болезнено.
Още повече че предстои цифровизация, включително изискваща създаването на цели нови канали. А цифровизация по време на криза си е направо Маркесов сюжет. Но пък пали въображението и осигурява запазено място в ненаписаната история на българските медии.

- Ако вие бяхте генерален директор, кого от кандидатите бихте поканили в екипа си?

- Разбирам капана във въпроса – да изразя предпочитание към някои от кандидатите, което, разбира се, няма да направя преди гласуването на 15 юли. Но мога да призная, че с повечето от тях професионалните, а и личните ни маршрути вече са се пресичали.
Със Светлана Божилова освен във Факултета по жуналистика сме работили и в НСРТ и сме защитавали не една или две общи каузи. Най-дълго се познавам с Александър Бешков – още от редколегията на сп. “Българско фото" през 80-те г. Бях поразен от желанието му да живее два живота наведнъж – своя и на прочутия му баща. Това едва ли има много общо с медиите, но е благородно усилие на кръвта и паметта.

- Успокоиха ли се духовете в БНР след избора на новия-стар шеф Валери Тодоров?

- Странното е, че въобще се разбуниха от непочиващото на нищо подозрение, че има политическа поръчка Валери Тодоров непременно да бъде махнат, която СЕМ, главно в мое лице, трябвало да изпълни. А и не мисля, че “спокойствието на духовете" е добра атестация за обществените медии. Особено пък у нас, където моделът им още не е намерен.
Не спокойният, а реформаторският дух създава репутацията на директора. В това отношение Валери Тодоров засега е длъжник и на радиото, което масово го подкрепи, и на СЕМ, който единодушно го избра.

- Шеф сте на комисията, която пише новия медиен закон. За какво спорите?

- Още сме в антрето – обсъждаме какво да обсъждаме. Но пък щом се реши, пасиансът ще започне да се нарежда сам. Идеята е до края на юли да изчистим концептуалните въпроси и да ги поставим на голям публичен дебат, където да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и на широк кръг експерти. Въобще, законът да се пише под погледа и според очакванията на обществото.
Има обаче няколко тези, около които позициите в групата вече се сближават: регулация на съдържанието, независимо от средата на разпространението му; опростяване на лицензионните режими и свеждането им до един, при това най-добре регистрационен; либерализация на традиционната реклама в радиото, където новата й форма – продуктовото позициониране, едва ли може да има съществена роля; оптимално изнасяне по пътя на корегулацията на правомощия на регулатора към държавни и гражданскиорганизации; цялостна реорганизация на обществените медии; прозрачност на собствеността не само на нивото на субектите, но и на капиталите.
Моето мнение е, че тук е систематичното място и на разпоредбите за прозрачност на капиталите в пресата, така че да получим един закон за медийните услуги въобще. В глобалния комуникативен свят всички наследени деления между медиите стават все по-излишни и формални. Самото понятие “медия" също.

- Има ли нагласа и у останалите ви колеги от комисията БНТ и БНР да се слеят под някаква форма и това няма ли да обезсмисли конкурса за тв шеф?

- Още не сме минали през тази тема, но мисля, че поне зам.-председателите на групата – Хачо Бояджиев и Радомир Чолаков, са привърженици на обединението. А конкурсите за шефове въобще няма да се обезсмислят. И защото медийното време е бързо и докато законът влезе в сила, могат да се направят чудеса. И защото, ако наистина се направят, съм сигурен, че законодателят в преходни разпоредби ще съхрани по някакъв начин ролята на избраните директори в новата Национална радио-телевизионна компания.

- А ако общото мнение на комисията е да се закрие СЕМ като регулаторен орган или да се слее с КРС, вие на каква позиция ще сте?

- Естествено, че общото мнение ще е решаващо. Но все ми се струва, че унищожаването на СЕМ като независим, включително и от КРС, орган е доброволен отказ от демокрация. Заради неспособността си да го създадем на европейско ниво, прибягваме до сталинската логика – няма орган, няма проблем.

- Има ли смисъл от такси при цифровизацията?

- Прякото финансиране от обществото е благо за медиите, но наистина то е далече по на мястото си в аналоговата ера. Ние за повече от 10 г. така и не успяхме да съберем нито един лев от такси и сега е късно. Новият закон обаче задължително трябва да задвижи предвидения и сега фонд за обществените оператори и за обществени проекти на търговските оператори. Тоест таксите не като практика, а като принцип – помощ от държавния бюджет, но разпределяна извън него.

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е философия в СУ. Бил е зам.главен редактор на в. “Култура" и главен редактор на списание “Егоист". Член на НСРТ от 1997 до 2001 г., след което е член и на Съвета за електронни медии. Неотдавна бе избран за председател на СЕМ. Председател е на УС на Българска медийна коалиция. Преподава във Факултета по журналистика на СУ, в НБУ и НАТФИЗ. Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии. На 15 юли СЕМ трябва да обяви кой е новият генерален директор на БНТ. Кандидатите са 7 и ще бъдат изслушани от съвета на 12, 13 и 14 юли.

Стр. 16

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 19.06.2010

БНТ отново стана актуална абревиатура – не само около Световното първенство по футбол, но и със собствените си проблеми. Рейтингът на първото събитие е сравнително стабилен, въпреки че дори песните на Слави Трифонов го преборват (според едно преброяване през седмицата). Второто "събитие" засяга едни и същи стари муцуни и настоящи БНТ-фактори. Разбира се, и актуалната политическа власт не може да му устои. Казусът се изостря още повече около поредния избор на нов шеф на държавната медия. Името му трябва да се обяви на 15 юли, а кандидатурите ще се събират до първи юли. Засега всички мераклии изчакват, оглеждат се, лобират и тайничко пишат концепции.
Накъде се е отправила лодката на БНТ обаче? Кой ще поеме кормилото на държавната структура? Колко е пълна тя? Наистина ли задълженията й са 15 млн. лева? Защо СЕМ и контролните органи в държавата са проспали това и не са проконтролирали навреме как се изразходват средствата на данъкоплатеца? Ще има ли кризисен щаб, който да управлява "Сан Стефано" 10, докато влезе новият медиен закон в сила? Каква ще е съдбата на медията според новия нормативен документ, който трябва да е готов до края на годината – ще се слее ли с БНР, или да? Все въпроси, на които се опитаха да отговорят на специална дискусия, организирана от СЕМ, известни тв деятели, експерти и журналисти.
Внимавайте, лодката на БНТ потъва!
предупреди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на телевизията. Според него финансовото състояние на медията е изключително тежко и до приемането на новия медиен закон тя може дори и да потъне. Освен това задълженията към БТК не били 8.3 млн., а много повече. Гоцев твърди, че размерът им е 15 млн. лв. (в това число и по други пера), а до есента можело да достигнат рекордните 20 млн. лева. Ето защо била необходима спешна финансова ревизия.
"Бостанът е обран и е нужно обяснение за какво е изразходван бюджетът", категоричен бе Иван Такев. Някогашният член на управителния съвет на телевизията и кандидат за шеф на същата медия допълни, че една от причините за това е предаването "В неделя с…" на Димитър Цонев, което имало прекалено голям бюджет и източвало телевизията. Такев поиска обяснение от управата на БНТ, но точно в този момент Уляна Пръмова не бе на линия в залата за дискусия. Наложи се Сашо Диков да помоли някой да я извика и да отговори на питанията.
"Едно издание на "В неделя с…" е 20 000 лв., а един мач от Световното първенство по футбол – 220 000 лева", оправда се сегашната шефка на БНТ. Тя уточни, че не искала да прави сравнение между двете, но със сигурност най-скъпите продукции в програмата били футболните и спортните. "Сблъсъкът между вътрешния и външния свят на БНТ е огромен и ще остане и за следващия генерален директор", прогнозира Пръмова. Според нея БНТ наистина имала нужда от спасяване. "Все съм се ръководила от европейски принципи, но все не съм могла да ги приложа. На много места съм сбъркала", покая се тв началничката. Тя каза още, че ще поиска допълнителен одит, преди да си тръгне от "Сан Стефано" 10.
"Защо прокуратурата не се самосезира, а Сметната палата мълчи – бюджетът на БНТ не е актуализиран и парите вместо за такси към БТК са насочени към неизвестни за широката аудитория места", пита още Кирил Гоцев. Според него някой имал полза от това и за да се даде на БНТ шанс все пак да оцелее финансово, спешно било необходимо да се избере временно ръководство на медията. То щяло да действа до влизането в сила на новия медиен закон.
Идеята за кризисен щаб подкрепиха и синдикатите. Според тях в него трябвало да има и представители на финансите, експерти, но без имената им да са дискредитирани. Синдикатите също се събудиха от няколкогодишен сън и се сетиха, че кризата е заради лошото управление през последните няколко години, а вина за това има сегашното ръководство.
Изборът на генерален директор
да бъде отложен, да има временно управа в БНТ, тъй като се подготвя нов медиен закон, предложи телевизионерът Иван Гарелов. В противен случай новият началник можело да не отговаря на новите изисквания. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов обаче заяви, че това е риторичен въпрос и трябва да бъде отправен към законодателя. "Подготвя се нов закон, но това не отменя конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ", уточни Лозанов.
За Иван Такев пък предстоящото състезание било предрешено. Тезата му веднага бе отхвърлена от Уляна Пръмова.
Според неофициални информации в гилдията с най-реални шансове за наследник на Пръмова е шефката на новините в БНТ Вяра Анкова. Един от най-безрезервните й поддръжници е Бойко Василев, а и в телевизията от няколко дни има подписка в подкрепа на кандидатурата на Анкова. Част от телевизионните труженици са притеснени, че ако не се подпишат, си подписват уволненията след няколко месеца, други пък са категорични, че в подобни начинания няма нищо лошо. Не е хубаво наследничката на Пръмова да бъде от нейния екип, споделиха трети.
Най-вероятно сред претендентите за началническото кресло ще бъдат и Кирил Гоцев, и Борислав Геронтиев, и Радомир Чолаков. В медийните среди се говори още, че и кинокритичката Люба Кулезич има подобни намерения. Тя вече получила подкрепата на Кеворк Кеворкян, а и благословията на властта. Името на бившата радионачалничка Поля Станчева също все още се спряга, но ако БНТ и БНР бъдат обединени.
Засега обаче всички кандидати категорично отричат, че ще се впуснат в битката за БНТ, а и никой още не е подал документи. Както повелява традицията – ще го направят в последния момент.
България е страна на абсурдите и неспазването на собствените й закони е едно от доказателствата за това. В Закона за радиото и телевизията например пише, че БНТ и БНР, като обществени медии, трябва
да се финансират чрез такса, събирана чрез специален фонд "Радио и телевизия". Една година той така и не работи, а на нито едно правителство не му хрумна да промени закона, да премахне въпросния фонд, или да измисли разумен начин той да бъде ефективен. Една от основните причини за тази законодателна "немарливост" е страхът на властта – всеки нов данък винаги по презумпция е бил опасен за живота на политическата върхушка. Сегашният кабинет обаче има амбициозна задача – най-накрая фондът да проработи. Как точно – ще бъде дефинирано в прословутия нов медиен закон. Размерът на таксата щял да бъде еднакъв да всички, независимо от броя на телевизорите у дома. Освободени ще бъдат само сиропиталищата и домовете за социалнослаби. Обсъждали се различни варианти и как да се събира новият "данък" – дали чрез сметката за ток, дали при плащането на местните данъци и такси. Експерти прогнозират, че най-вероятно ще бъде предпочетен вторият вариант. Дали таксата, известна въпреки несъществуването си като "такса телевизор", ще стабилизира финансовото състояние на обществените медии? Кой ще следи как и за какво точно се изразходват средствата? Няма ли това да дойде в повече на отънелия кризисен джоб на потребителя? Как БНТ ще докаже с качеството на продукцията си, че отговаря на завишените вече критерии на зрителите? На тези въпроси отговор трябва да даде така чаканият нов медиен закон. Проблемът е, че у нас подобни документи се пишат все в
полза на нечие лоби
- политическо или икономическо, а не в полза на потребителя на медийни услуги. За никого не е тайна, че БНТ е пред финансов колапс и даже според специалисти цяло чудо било, че все още плаща заплати на служителите си. Вина за това обаче носят не само нейните шефове, но и техните шефове, както и контролните органи в държавата. Любопитно е и нещо друго – щом като положението на държавната телевизия е толкова катастрофално – няма пари, техниката е остаряла, щатът е повече от максимално раздут, а продукцията – със скромни изключения, е от миналото столетие, защо е този традиционен напън кой да я оглави? Явно лодката не е наполовина празна, а наполовина пълна. Зависи от гледната точка на кормчията и на неговите благодетели. Ролята на зрителите пък явно ще се увеличи – няма да са обикновени лапнишарани, а ще плащат още веднъж за грешките на поредните държавни управленци. Мога да се хвана на бас, че и по 10 лева да се събират месечно от домакинство и да отиват само за нуждите на най-дълголетната ни електронна медия, пак няма да са й достатъчни. И догодина следващият тв началник отново ще се оплаква, че не му стигат парите.
ПЕТИМА ОСТАВАТ В СЕМ
Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов и редуцира състава на Съвета за електронни медии от деветима на петима. Мнозинството не обясни мотивите, а опозицията гласува против. Така парламентът вече ще има трима, а държавният глава – двама свои представители. От съвета ще отпаднат Мария Стефанова, Маргарита Пешева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. И тримата карат втори мандат. Първанов трябва чрез жребий да определи и кой от останалите негови представители в регулатора – Анюта Асенова, Георги Стоименов и Милен Вълков, ще си тръгне.

стр. 36

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-06-01

БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност, категоричен е генералният директор на радиото Валери Тодоров

- Г-н Тодоров, преизбирането ви бе помрачено от признанието на Георги Лозанов, че е гласувал под натиска на гилдията в радиото, въпреки че далеч не сте му били най-симпатичният кандидат. Притеснява ли ви това признание?

- Ако е било под натиск, не е трябвало да гласува тогава. Смятам, че всеки независим човек е в правото си да определи сам мотивите, с които гласува. Да, моят избор действително бе подкрепен и от журналистите в БНР, и от синдикатите. Изискване на СЕМ беше да получа обществена подкрепа. Ако я нямах, това щеше да се превърне в основание да не бъда избран. Значи, ако имам подкрепа – лошо, ако нямам – пак лошо.

- "Цената на страха през 2010 г. се нарича Валери Тодоров", обяви Лозанов след избирането ви. И предположи, че може би от страх водещи като Петър Волгин и Силвия Великова си мълчат за кандидатурата ви. Как ще го коментирате?

- След като по този начин е злоупотребено с имената на колегите, те имат право да се защитят. Но съдейки по онова, което те правят, нямат вид на уплашени.

- Да не вземете да ги уволните заради тази интрига?

- Надявам се да останат. Те са колеги с характер, със силни професионални позиции и с доказана гражданска и обществена ангажираност. Досега не съм ги видял уплашени, надявам се да не ги видя и занапред.

- А как ще избегнете другия риск – да станете заложник на оказаната ви журналистическа подкрепа и да спрете всякакви съкращение в радиото в знак на благодарност?

- Лично аз смятам, че изборът на генерален директор е изключително отговорна процедура и тя трябва да става със законови норми. Излишният популизъм винаги вреди. Онова, което е в интерес на медията, ще бъде защитавано безусловно, независимо от подкрепата на колегите. Не се превръщам в заложник на когото и да било. Оптимизирането на щата, съкращенията обаче трябва да се правят едва тогава, когато технологиите и промяната в организацията на работа създадат предпоставки за това, а не да се правят демонстрации, които след това нанасят вреда.

- Шефът на СЕМ препоръча по-критично отношение към договорите с партньорски фирми и преосмисляне на стратегията за разширяване на регионалните радиостанции, която се съдържа във вашата концепция. Ще се съобразите ли с тези препоръки?

- Ние сме подложени на доста силен натиск от страна на някои фирми. Използват се и средства за публичен натиск, което е много некоректно. Имам предвид поведението на някои фирми…

- За доставка на техника ли?

- Не само. Правят се дори опити за лични контакти и лично лобиране. Ако преди нещата са правени на парче, ние възприехме политика на унифициране на техниката и технологиите. При това с изпреварващи възможности. Сега например всяко от студиата е оборудвано с различна техника и ние не можем да прехвърляме екипите от едно студио в друго. Ако искаме да оптимизираме състава и възможностите, техниката трябва да се унифицира.

- Тук ли се появяват лобистите?

- Да. Смятам, че намекът на Лозанов е в този контекст. Имаше доста спекулации преди избора. Смятам, че има достатъчно органи за контрол и наблюдение на тези процеси в радиото. При нас всичко е прозрачно. Колкото до регионалните радиостанции – ние сме единствената радиостанция, която се чува във всички краища на страната. А след развитието на предавателната мрежа вече ни слушат и от двете страни на границата, където живее компактно население с български произход. Ние единствени излъчваме в смесените райони. Освен това националните програми покриват много широк периметър. Те не могат да навлязат в детайли за всеки един от регионите. Ако човек от малко село иска да научи какво се случва в областния град, не може да разчита за това на големите национални програми. Оттук и голямата популярност на регионалните ни радиостанции. Четири от тях са регионални лидери. Ще дам пример с Радио Благоевград и Радио Варна, които бият по рейтинг дори националните ни програми. Хората искат да знаят какво се случва в техния град, а не само в София.

- Ще правите ли общ консултативен съвет за БНР и БНТ като алтернатива на идеята за сливането им?

- Може да се търси някаква форма за обединяване на интересите на обществените медии. Подчертавам обединяване, а не сливане. Ще ме попитате каква е разликата? Сливането е, все едно да слепиш два листа – така всеки ще може да прочете две страници. Ако обаче обединиш двата листа в една папка – страниците за четене стават четири. Затова дайте да не сглобяваме със сърп, чук и отвертка конструкции, които са се доказали като неефективни във времето. Зависи какво и как се обединява. И най-важното – от кого! Защото аматьорството може да нанесе големи поражения. БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност. Това са две медии с различно развитие, различни технологии, с различна организация на мениджърския процес и всяко механично сливане може да е пагубно. Най-безнадеждната мярка е да се слеят администрациите. Защото след това трябва да се възпроизведе два пъти по-голяма администрация, която да контролира редуцираните управленски екипи. Може да се търси на най-високо ниво съвместно координиране на проекти – мултимедийни, рекламни, продуцентски и т.н. Като към това намерение могат да се привличат и колеги от частния сектор, от търговските медии. Ето това е една добра платформа за сътрудничество. Това е част от идеята за консултативен съвет, който да преценява проектите и областите, в които може да се търси съвместен ресурс.

Стр. 13

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-29

Водещ: Медийната новина на седмицата е безспорно изборът на генерален директор на БНР. По същата процедура ще бъде избран шефът на Сан Стефанов 29, решиха още вчера надзорниците. Имаше интрига, натиск или подкрепа направи безспорен избора на г-н Валери Тодоров. Осем от деветимата надзорници вдигнаха ръката си за него. Деветия отсъстващ е по уважителни причини. Този избор бе направен под натиск, каза председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ако действително е имало натиск, защо той се е поддал, репликира новия стар генерален директор Валери Тодоров. Какво всъщност се случи! За първи път имаше обществено изслушване и явно гласуване на надзорниците. Всеки за когото този избор е важен, можеше да чуе и да види всичко, даже и мотивите на избиращите. Безспорно процедурата беше прозрачна и демократична. СЕМ даже организира и дискусия на която по думите на надзорника Мария Стефанова, духат бе пуснат от бутилката. Всъщност всеки от кандидатите можеше да избере как убеди членовете на СЕМ, че държи БНР да остане обществена медия. В крайна сметка или преодоляваш страха си и излизаш на сцената или цял живот оставаш зад кулисите. Вероятно това е което се случи. Доста хора останаха зад кулисите, но това не е новина. Макар, че доц. Георги Лозанов предпочете да нарече тази традиция двойственост! Дали наистина, цитирам –цената на страха през 2010 се нарича Валери Тодоров? Ето на този въпрос ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите”. С председателя на СЕМ ще се чуем по телефона, а до мен вече в студиото е и новият генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, който вчера получи втория си тригодишен управленски мандат. Старата къща вярвам, че са мнозинство хората, които смятаме, че за свободата на словото трябва да се говори. Това е един от най-големите не материални активи на Драган Цанков, който вече признава и най-яростните ни критици. Инак винаги сме свикнали да спорим, да отстояваме позициите си, не вярвам да спрем да го правим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Зойка Ескимова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Записа е повреден: 
Георги Лозанов: …колегия с публичен дебат. За това даже предложиха колегите и те се съгласиха да удължим сроковете. Така, че да дадем терен на дискусията. И в това отношение така абсолютно категорично беше, като чели позицията на хората в радиото. Разбира се може да се предполага, че има и хора, които са мислили и по друг начин, но те не са се възползвали от възможността да изразят своето мнение. А това е много важно! Защото журналистиката има ангажимент, освен разбира се да изразява своите послания и да се грижи за медийната територия, особено на която са тези послания, особено когато става дума за обществени медии.
Водещ: Надявам се, че ще влезете сега в диалог, защото ритуалността на вчерашния ден не позволи, добър ден на новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Усещахте ли подкрепата на колегията и как изглежда тя, за вас?
Валери Тодоров: Изискванията за подкрепа беше едно от условията на СЕМ, тези видове, различни видове подкрепа бяха изразени, беше подкрепа от моя страна от дружеството на журналистите, от синдикатите, от външна подкрепа Съюза на писателите, Съюза на художниците, Съюза на журналистите, имам предвид централата и т.н. Дори от Асоциацията на българските радио оператори, АБРО. Така, че смятам една такава подкрепа е също един знак, който е търсен, след като той е изискване на СЕМ и представен. Смятам, че между подкрепа и натиск много голяма разлика, но до колкото разбирам това което е казал г-н Лозанов, е така, алегорията имам в предвид една позитивна подкрепа, един позитивен натиск. Друг е въпроса как това в публичното пространство е тълкувано.
Водещ: Има ли спор? Подкрепа или натиск, доц. Лозанов!
Георги Лозанов: Не, не е това спора разбира се. От всичките така форми на подкрепа, аз специално държа особено на тази, която, на хората, които работят в радиото. Не случайно се връщахме често към 2001 година, голямата криза в радиото, когато аз самия бях свидетел и така участник в опита да се осуети един избор, който беше срещу очакването на хората, които работят в радиото. Смятам, че това е важен урок, за да е ясно, че генералния директор трябва да се избира в този диалог, с хората, които са вътре в радиото, така да се каже с вас. И аз търсих този диалог и извън формалното изразяване на подкрепа с… протокол, които се събраха действително, а в дискусиите на живо, така да се каже през собствения глас и през собствения аргумент.
Водещ: Казахте, опитът да бъде осуетен един избор! Всъщност това тогава през 2001 избор ли беше или тежък компромис, професионален компромис?
Георги Лозанов: Е, то тогава ако говорим за това, че беше наложена една кандидатура извън желанието на работещите в радиото, мина през избор, но този избор, пак казвам не беше съобразен с очакванията на хората в радиото. Вижте, за да може да работи една медия, административното тяло, така шефа и в крайна сметка, трябва да е част като от тази медия. И в този смисъл да е разпознат от колегията, иначе се превръща в един изразител на политическа и чужда на медията воля. И конфликта е неминуем, независимо дали ще бъде преглътнат или както тогава ще се превърне в повод за стачка.
Водещ: …надзорниците, сред мотивите за избора си откроихте като много важна подкрепата на хората от радиото. До колко това е проблем за свободата на словото, искам да ви попитам?! Знаем правилата, журналистите не бива да бъдем зависими от нищо друго освен от интереса на обществото, за което в крайна сметка работим и което ни плаща…
Георги Лозанов: За кое, не ви разбрах, кое, къде са рисковете на словото?!
Водещ: До колко една подкрепа създава зависимост на журналистите?!
Георги Лозанов: Сега, аз не бих, не бих казал зависимост, аз смятам, че журналистите трябва да се грижат и за самата медия, така да се каже, да участват в нейното правене. А пък част от това е и ръководството и. И то не само…, а като дух, като стил на ръководството, като идеи. Така, че те трябва да се намесват в това. Обществената медия е обществен не само в диалога с аудиторията, а и във вътрешния си колегиален диалог. Така, че за мене тези избори са много важни, да се събужда този колегиален диалог. Важни са и да стават, дори да водят до конфликти, аз не се плаша от конфликти, … смятам, че те създават драматургията на мисленето и взимането на решения. Иначе става цялата работа много, какво да кажа, …шумна, а вътрешно празна.
Водещ: Нека да чуем и г-н Тодоров.
Валери Тодоров: Личния… ако аз, има недоволство, значи ръководството не се справя, ако е стабилно значи лошо, има застой, къде е истината. Ако журналистите не възразяват, значи те са под натиск и т.н. Разбира те ли, това са конструкции, които носят много рисков смисъл, за това според мен свободата на изразяване, радиото е много директна медия между журналиста и публиката има само един микрофон. Така, че дори и когато предстоеше този конкурс, ние дадохме възможност да се изразят мнения отвън и мнения отвътре от страна на колегите, не са изразявани, за да дадем възможност именно обществото да изрази оценката си на онова, което е направено. Не бих искал да фаворитизираме, нито една от силите, в този смисъл и аз съм признателен на г-н Лозанов, че не съм негов фаворит, както той се изрази. От друга страна, благодаря много, че независимо от това, че не съм негов фаворит е гласувал за мен, надявам се по съвест. Така, че изключително важно е наистина да се чуват повече позиции, повече мнение, независимо от това дали ги приемаме или не. И бих искал да подчертая нещо друго! Важното е, че човек когато не е съгласен и аз уважавам позицията на доц. Лозанов, той говори със своя глас, изразява свое виждане, за разлика от много неща, които четем и които имат анонимен характер. Всеки журналисти трябва да има достойнството да изрази позицията си лично, за да може в обратния смисъл да също първо лице, единствено число мнението на другия.
Водещ: Да направим спора още по-прозрачен, до колкото това разбира се е спор. Дори да оборим слуховете и подозренията във формите, за които вече стана дума, остават ли притеснения след този избор доц. Лозанов и репликата ви за името на страха, предизвика бурни дискусии в колегията, обществото? Моля ви, пояснете се!
Георги Лозанов: Да, вижте, аз казах следното нещо! Хората, които присъстваха там, вие бяхте там също. Има яснота и то ще излезе и в протокола на сайта на СЕМ. Казах, че вероятно може да се мисли, че има други мнения, но работата е, че ако има други мнения, трябва да имаш, така да се каже вътрешния характер, характера да ги изразиш по време на тези публични дискусии. За да може, те да окажат влияние върху избора. Щом не са изразени и тогава, това е пасив, който ще понесе самата колегия, ако тя има в нея други позиции. И за това казах, ако някой от страх не е изразил мнението си, то тогава нищо друго не може да се случи, освен да е избран не във връзка с неговото мнение.
Валери Тодоров: Аз бих също казал две думи на тази тема! Страхът, от къде дойде страхът! Колегите се безпокояха, че може да се повтори сценария, който вече веднъж, в който те бяха съучастници през 2001 година, когато имаше един обявен конкурс, тогава беше казано, че никой от кандидатите, до колкото си спомням, надявам се, че и доц. Лозанов си спомня, че никой от кандидатите няма ясна визия за радиото. Оказа се, че аз визия има посочено номинирано уж, това доведе до кризата в радиото. Опитите да се повтори един такъв сценарии. Т.е подозренията, мнението, че може да се повтори такъв сценарии. Всъщност предизвикаха реакцията на колегите. Така, че нека да не възпроизвеждаме от тук нататък страхове, да даваме увереност, точни и ясни сигнали за онова, което се случва.
Водещ: За натиска, подкрепата и диалогът ще…
Георги Лозанов: Нека да кажем така!
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Въпроса е освен да имаш мнение, да имаш характера да го изразяваш. И ако…
Водещ: И да го направиш от първо лице, единствено число.
Георги Лозанов: Иначе не можеш да очакваш, че то ще стане част от медията, в която работиш.
Водещ: Нека да продължим след малко, разчитам на това доц. Лозанов, за натиска и подкрепата!
Георги Лозанов: Понеже аз пътувам и ми е малко сложно положението, очаквате пак ли да се включа.
Водещ: Да, очаквам да ви наберем след малко.
Георги Лозанов: Добре, добре.
Водещ: Редът по който стъпват политиците, които създават правилата, по който работим в медиите, е много тънък. От една страна от тях зависи медийната регулация, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, доц. Лозанов, надявам се чуваме? Как ще…
Георги Лозанов: Чувам ви да.
Водещ: Как ще коментирате наложеното вето от президента за промяна в медийното законодателство, тази промяна, която предвижда редуциране на състава на СЕМ?
Георги Лозанов: Струва ми се, че твърде политизирана намесата в този случай на президента, защото става дума за един възприет подход към регулаторите. Сега прав или крив, той се извършва не само по отношение на СЕМ, а по-отношение и на други регулатори, което не е има… на президента. Така, че става доста прозрачен конкретния… ресорни и които…. очевидно. Някакви политически ангажимент./…/
Водещ: Какво прави една медия обществена, има ли истински разговор сред експертите и как да ангажираме хората с тази тема?
Георги Лозанов: За обществената медия ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Ало.
Водещ: Да, да, да.
Георги Лозанов: Според мене има изключително важен разговор и той става все по-важен, защото така е в цифровизацията, няма съмнение, че ще има голяма разлика в политиките на комерсиалните медии на обществените медии. Т.е. комерсиалните медии наистина ще отидат във все по-комерсиални формати и ролята на обществените медии, ще падне в много по-голяма степен от тях самите. Значи през прехода, точно в това отношение имаше сближаване на програмните политики, самия преход. В самия преход бяха продаваеми така да се каже, обществено значимите теми, всичко на около се сменяше и хората се интересуваха от това. Сега когато…
Водещ: Да. Може би връзката тука май… Май връзката ни изневерява!
Георги Лозанов: Исках да кажа, когато постепенно все пак се наложат едни традиционни характеристики на демокрацията, това което е ангажимент на обществените медии, ще бъде …остров в цялата медийна публичност. Така, че хората ще усетят какво значи да имат обществена медия и която наистина се грижи за техните права, а не само за интересите на по-големите аудитории.
Водещ: Какво липсва на БНР?
Георги Лозанов: А, аз какво да кажа, смятам, че по начало трябва да се търси един нов модел на правене на обществена медия в България. …много години, защото в БНР и БНТ до голяма степен е запазен начина пирамидалната и /…/ структура на /…/ Така, че ми се струва, като се почне от финансирането и стигне до това, че организация на медията, че трябва, всичко това да се пренареди. И тогава действително обществото ще усети разликата между обществените медии и останалите. Сега ние все водим някакви дебати, защото не можеш да имаш ясна видимост на това, кое същинската обществена медия, а от там и привилегиите в обществото.
Водещ: Може би за това е важно да има…
Георги Лозанов: Така, че аз разчитам на един нов закон в това отношение напълно. Сега обществения характер на медията как се получава? На базата на персоналните възможности и … от журналисти… Обществената медия трябва самата тя да е устроена така. И ние само даваме пример, пък казва защо да не е обществена медия. Ето този или онзи прави предавания и послания с обществена функция. Това е така, но това е едната страна на въпроса. Другата е как сортирана медията.
Водещ: Т.е. вие имате забележки по отношение на структурата, еми може би ще ги обсъдите, защото предстои отчета на г-н Тодоров да разгледате в СЕМ.
Георги Лозанов: Да, ама това не е свързано с г-н Тодоров или конкретното ръководство. Това е свързано с модела, който е изградена медията. Като се почне от финансирането и свърши до начина, по който тя е структурирана. Сега тука има един дебат за обединение на двете медии и т.н. Но аз предпочитам да говорим тогава когато законодателя, когато /…/ законодателя, защото той е този който трябва да реши на това ниво проблемите.
Водещ: Смятате ли, че наистина втория мандат както казахте вчера е много добър за не популярни мерки?
Георги Лозанов: Не, аз го казах на ръба на шегата разбира се и … на иронията. Но няма съмнение, защото при първия мандат, първо човек навлиза в една сфера и пипа по-внимателно, по така притеснено, а и после си мисли за това, че има право на втори мандат и се грижи и включително за подкрепата в медията. Докато втория мандат има, тогава единствено идеите и резултатите са харчат по, който той може да бъде оценяван.
Водещ: Ами да, благодаря ви. За съжаление не можахме много да разчитаме на тази телефонна връзка. Благодаря ви. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме разговора с новоизбрания генерален директор г-н Валери Тодоров. Какво ще направи старата къща, по-близко до хората?
Валери Тодоров: Първо ако ми позволите, структурата на националното радио не се различава съществено от структурата на която и да било медия, тъй като това са сходни технологии, независимо дали медията е обществена или търговска. Аз съм готов да споря, не е логично да водим задочен спор с доц. Лозанов. Но все пак…
Водещ: Това е по вина на телефоните.
Валери Тодоров: Да. Но бих искал да подчертая пирамидална структура има всички медии, независимо от техния характер. Смесеното финансиране е изключително разпространено в европейските практики, то става по различен начин. Т.е. БНР е обществена медия със смесено финансиране, част от приходите са от бюджета, друга част са от наши собствени приходи, реклама, техники, продуцентски дейности и т.н. Не искам да влизам в детайли. Така, че в правилата на Съвета на Европа е изрично записано, че характера на медията не зависи от начина на нейното финансиране. Така, че тук да говорим за социализъм, за социалистически модели, според мене е некоректно, тъй като начина на управление на медията и начина на цялостния мениджмънт като процес, като конкретни прояви, коренно е различен. През последните няколко години бяха направени редица промени, които пък разделят функциите на, административните структури и на творческите, има директор, има главен продуцент всяка програма, има отделните направления. И на продуцентско начало през последните години, въвеждането на много нова техника и технология ни позволиха да постигнем резултатите, които така и обществото отбелязва и аудиторията. Ние удвоихме обхвата, слушаемостта на всички програми, времетраенето на слушане. Същевременно успяхме дейности, които до сега са били на дотации, да станат печеливши. Нашите музикални състави, за които толкова се говори, повечето от тях са водещи в областите, в които работят. Не говоря за програмите, вижте дори програма „Христо Ботев”, която в началото на този мандат например нямаше нито един ардиес на своите предаватели, т.е. тя не беше разпознавана в отделните региони, дори и в София не беше разпознавана.
Водещ: Когато хората си пуснат радиото, не се изписваше „Христо Ботев”, да го кажем с по-прости думички!
Валери Тодоров: Да, нито чистота, тъй като ние работим с много честоти. Важно е когато пътувате да ви прехвърлят от една чистота на друга и да ви обозначават програмата която слушате, дори това нямаше. Не ви говоря, не се връщам към темата за пишещите машини, да не се връщам към бюрата. Ето виждате, дори това студио в което се намираме, в момента то е студио, което работи повече от 30 години. А скоро вие ще влезете в новия студиен комплекс, с нова техника, с нови технологии.
Водещ: Това е хубавата страна на въпроса. Но след малко ще продължим в „Клубът на журналистите” за непопулярните мерки, които предстои да бъдат взети.
Водещ: При вчерашният избор на новия генерален директор на БНР в СЕМ имаше една безспорна тема и тя беше, че втория мандат е много подходящ за непопулярни и тежки решения. Някой от предстоящите реформи са лесни, други трудни г-н Тодоров. Да кажем нещо за трудните!
Валери Тодоров: За трудните.
Водещ: Да.
Валери Тодоров: Ние не сме бягали от трудните през първия мандат и не сме предприемали реформи, които да доведат до моето преизбиране. А сме се движили по логиката на онова което трябва да се направи и което ни предстои. Така, че тежки решения имаше. За ваша информация на три етапа са предприемани до сега антикризисни мерки, напомням ви, че първия път от нас беше поискано 12% съкращение, ние показахме, че с оптимизациите, с преструктурирането реалните икономии са 18%. Благодарение на това, че ние ефективно внедрихме и бързо с кратки срокове новите технологии, ние в момента в условията на криза не се налага да инвестираме големи средства, а вече сме принудени да го правим. По същия начин ние предприехме реформа в развитието на предавателната мрежа в УКВ обхвата, за да пестим средства от скъпите излъчвания на средни и на къси вълни. А това са важни излъчвания, независимо от това какви оценки се дават в публичното пространство, те се дават от не специалисти. Така, е именно предприетите изпреварващи мерки ни позволиха, ние сега в условията на криза да не чувстваме този остър финансов недостиг и натиск, защото реално през последните години има не дофинансиране, а дори по норматива който са част програма.
Водещ: Как да го обясним по-просто така, че наистина хората да ни разберат. Ние произвеждаме една програма и тя трябва да струва нещо, нали така?
Валери Тодоров: Да. Хайде да…
Водещ: Къде продаваме?!
Валери Тодоров: Първо казах, обществените медии се финансират по така нареченото смесено финансиране, т.е. собствени приходи и бюджетна субсидия. Бюджетна субсидия се формира върху час програма, излъчена програма. Дори разбирате, че има предавания с различна степен на сложност, т.е. с различни разходни показатели. Едно е предаване с два души, друго е сложно конферентно предаване, с подвижна радио станция, допълнителни връзки, с предавания включени от чужбина и т.н. Така, че очевидно … може да се премине към програмно, разходно планиране, т.е. да се отчитат реалните разходи. Освен това, вече казах, че през последните години, дори по този показател час програма, ние имаме недофинансиране. Миналата година към това се добави минус 10% от бюджета, тази година минус 22%. Въпреки всичко, националното радио се справя. А националното радио е една от най-големите медии, най-голямата обществена медия. Това са десет програми, това са шест музикални състава. Ние излъчваме на 11 езика за цял свят. И при това всички наши програми са денонощни. Беше казано сега при защитата на виждания, че не може да се прави денонощна програма с трима-четирима души. Ето вие сте трима души в момента, нека преценете дали можете да правите денонощна програма. Все пак трябва да почивате в свободното от работа време. Така, че всяка технология изисква и кадрово и финансово и техническо осигуряване. И не бива да се спекулира по такъв начин. Ние повечето наши структури, работят в силно оптимизиран състав. Когато регионалните ни програми преминаха на 24-часово излъчване, ние съкратихме хора, обединихме екипи, променихме организацията и ще продължим в тази посока, като облекчаваме така недостига на средства, чрез въвеждането на новите технологии. Именно новите технологии са по-силното средство. И вчера ми зададоха този въпрос! Ето, ние получаваме фонд работна заплата върху 981 души, а ние сме 1451, ако не се лъжа и двама. От години вече ние водим преговори с Министерство на финансите, т.е. да се признае реалната ситуация, бюджетната субсидия да се получава върху реалното състояние на нещата, а не върху зададен показател. При това тази бройка е получен след едно драстично съкращение на реални бройки. След кризата в радиото, са увеличени назначенията. Но повечето от хората са с постоянни договори. Съкращаване на хора води обезщетение, до спорове и икономията е обратен знак. В пъти разходите по един такъв процес, ще се окажат по-големи от това безсмислено доказване, че трябва на всяка цена да съкращаваме хора. Голямото перо, сред техниките и технологиите, внедряването на технологиите, управляването на тези ресурси е голямата възможност медията действително да оцелява, да се развива в условията на криза. Нещо което ние правим, не искам да звучи като комплимент на усилията то до сега, но това е факт. Благодарение на това, в радиото има стабилност. Не знам дали това е лоша дума или не, но има финансова стабилност, всички приоритети се изпълняват и надявам се и публиката е оценила онова което правим, още повече, че ние сме внедрили две, два вида цифрово излъчване, много преди да почне цифровизацията в страната. Виждате дори интернет, развитието на интернет ресурсите, по отношение на техниката и технологиите също резултатите са очевидни. Има и още един проблем, свързан с техническото развитие, то е свързан и с конкурентната среда. Ние изпитваме проблеми с унифицирането на техниката и технологиите, тъй като правят се открити поръчки обществени сега, един екип не може да бъде някои от студийните комплекси, един екип не може да бъде прехвърлен дори при екстремни обстоятелства, защото техниката и технологиите са различни. Ето виждате, това пречи на оптимизацията, за това ние възприехме една линия на оптимизиране и унифициране на техниката и технологиите. Надяваме се този процес да завърши в рамките на предстоящия мандат, който ще ни даде също сериозни икономии на усилия и на хора и ще даде една друга перспектива, защото ето сега тези нови шест студийни комплекса, които ние внедряваме от есента на миналата година, ще могат от части от секунда да става взаимно заменяеми. Те работят по една и съща технология и могат за части от секундите да бъдат превключени. Ето ви, ако пресметнем, аз казах и вчера на колегите. Ако пресметнем икономията от 100 души, които ще съкратим, ако няма нали претенции към нас от страна на съкратените и ви сметна само технологиите, какви ресурси могат да бъдат икономисани, вие ще видите разликите. При това подчертавам и това е най-важното, при разговорите по този въпрос. Много лесно се съкращават и унищожават кадри, много трудно се създават. Вие виждате сами този процес. Идеята е, чрез техниката и технологията, хората да придобият допълнителна квалификация, чрез разширяване на вътрешните обеми и функции на медията, тя да изпълнява обществения си характер. Защото изискванията на Съвета на Европа и на европейски медийни практики, обществени медии да дават максимален брой програми върху всички възможни платформи за приемане, тъй като това е обществената поръчка на държавата към нас.
Водещ: Вчера след като благодарихте на надзорниците от СЕМ, които абсолютно единодушно ви избраха, благодарихте и на управленския си екип. Това значи ли, че няма да има промени в него?
Валери Тодоров: Не, промени ще има и в управленския екип и в организацията, и в структурата. Така, че аз не съм търсил до сега подобни решения, благодаря на колегите са ме разбира ли. Има ли сме и тежки решения, които имат и силно изразен личен характер за някои от колегите. Но ние имаме куража, имам решимостта и категоричността да извършим следващите промени.
Водещ: Очевидно, че ще има промяна, тя къде ще я сложите в графата, в трудни или графата лесни?
Валери Тодоров: Има два вида, популярни и непопулярни мерки,най-разпространените. Опитите отвън да ни се налагат модели и така предположи ми действия, които трябва да бъдат направени, аз ги поставям сред популиските мерки. А не популярните мерки, които ще вземем ще бъдат резултат от обсъждане от анализ на ситуацията. Така сме правили до сега и разчитам, че както и преди, колкото и да са тежки тези решения ще имат подкрепата на колегите.
Водещ: Най-трудното което ви предстои да направите? Да ни накарате да направим, ако искате така да ви попитам!
Валери Тодоров: Най-трудното ще бъде резкият преход към новите технологии, който например Програма „Христо Ботев” ще стане близкия месец и вижте ще почувствате колко е тежко това.
Водещ: Всъщност уважаеми слушатели, да ви кажа хората не отказват, техниката отказва и това има предвид г-н Тодоров, че хората, които не познават техниката, ще имат още по-големи проблеми с нея. За това става дума
Валери Тодоров: Квалификацията, преквалифиакцията, функционалните способности на всеки от колегите разглеждат като, за съжаление работна единица, но и като човек с творчески възможности. Именно разширяването на тези възможности, придобиването на самочувствие чрез новите технологии, това ще бъде един според мен изключително важен процес, който ще дава отпечатък върху предстоящи управленски мандат.
Водещ: И за да разширим малко територията, какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Валери Тодоров: Могат да мислят, могат да обсъждат, да отхвърлят думите, които са само думи и да пренасят смисловата тежест от думите към решенията, защото аз смятам, че много е лесно да се говори, че ние сме или в социализма, или капитализма или в не знам друго състояние по така, по политическата скала. Но най-важното за една медия, тя да чувства своята аудитория и да проверява чувствата си върху аудиторията и да даде възможност на аудиторията да прояви чувства си върху нея. Ние имаме тези възможности, работим с преките телефони в открит диалог с аудиторията, новите технологии ще отварят още повече тези възможности. Така, че за нас критерия е не са нито политиците, нито регулаторите, нито надзорниците, а публиката. За това важно е да се говори критично, за това аз уважавам всички мнения, оценени като добри, лоши, критични или /…/, всичко това е полза. Така както опита във всяка сфера е изключително ценен и всеки човек на работното си място е изключително важен в една такава технология или една магия, която наричаме радио. Благодаря.
Водещ: Важното е да продължим да говорим и да говорим критично. Ето имаме някакви гаранции, получихме някакви гаранции за това. Новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Сега един завой. Завой с цел равнение може би в „Клубът на журналистите”, равнение какво говорим и пишем ние и какво говорят и пишат колегите ни по света. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българи си избраха Бойко Борисов, плещест бивш полицейски началник за премиер. Телевизионните новини сега показват предимно полицейски операции с ярки имена, като „Октопод” в които се арестуват хора със зловещи прякори като „Трактора”. Дали България е полицейска държава, на този въпрос търси отговор „Икономист”. Разбира се новият стил се харесва на обикновеният българин. Най-голямото предизвикателство е да се опазят пазителите на закона, когато се създаде строга нормативна рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнибитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Арестите на някои фигури са едно, а действителното осъждането на престъпниците по прозрачен начин, съвсем друго. Повечето големи медии са по тънали, с потънали в мрак собственици, а журналистите уязвими от натиск и незначително влияние. Телевизионните новини изглеждат като трейлър на гангесрски филм, но правосъдието и шоубизнеса са различни неща. Все тематики, за които се надявам, че говорим и, че ще продължим да говорим. Гаранция, гаранция можем би трябва да търсим в прозрачния избор, който бе направен и който не бе оспорен макар, че се появи тезата за това, че изборът е бил предрешен. Важното е, че имаше прозрачност, важното е, че коментираме тази тема в „Клубът на журналистите”. Тук поставяме точката, зареди изневярата на съвременните технологии, които не ни разрешиха да се свържем с г-жа Мария Стефанова, един от надзорниците в СЕМ. Много ми се щеше да я попитам, дали духът след като беше пуснат от бутилката се върна обратно в нея и сега нещата са наред или не, но ще го направим някой друг път. Хубав ден от всички ни.

www.econ.bg | 2010-05-28

Членовете на СЕМ гласуваха единодушно в негова полза

Генералният директор на БНР Валери Тодоров остава на поста за още един мандат. Той беше преизбран единодушно с 8 гласа от Съвета за електронни медии (СЕМ). Един от членовете на съвета не гласува поради болест.
Съгласно процедурата на СЕМ, членовете на регулаторния орган предложиха първо по трима от деветимата кандидати в конкурса за генерален директор на БНР, като мотивираха номинациите си. Така Валери Тодоров събра 8 номинации, бившият генерален директор Александър Велев – 7, а другият бивш генерален директор Поля Станчева – 2. Три номинации имаше за Ивайло Малинов, Чавдар Стефанов и Анета Милкова получиха по една.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов подчерта, че този избор е бил важен с публичните си дебати и така е фокусирал вниманието на обществото върху бъдещото развитие на БНР. Лозанов определи както като положеителен, така и като отрицателен факта, че журналистическата гилдия в радиото е оказала натиск над съвета за избора на генерален директор.
Валери Тодоров e роден на 25 август 1956 г. в Силистра. През 1974 г. завършва специализиран конкурсен клас по програмиране и изчислителна математика в местната гимназия в Силистра, а през 1981г. – Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След дипломирането си сътрудничи в радиото и централния печат.
От 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското радио, където работи последователно като литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, завеждащ
редакция, заместник-главен редактор. От януари 1993 г. до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР в Москва. До началото на 1998 г. е директор на програма "Хоризонт". До началото на ноември 2005 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва и нещатен кореспондент на БТА. До избирането му за генерален директор на Българското национално радио на 11 май 2007 г. е директор на "Радиоразпространение" в БНР и изпълняващ длъжността директор на радио "Благоевград".

Оригинална публикация

Frognews.bg | Преслава ПРЕСЛАВОВА | 2010-05-18

Ролята на СЕМ и на КРС е престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас. СЕМ е по-скоро комбинатор, отколкото регулатор и общо взето приема всичко, казва доц. Петко Тодоров, ръководител на катедра “Медии и обществени комуникации” в УНСС. Според него трябват нови и отделни закони за БНТ и БНР, а финансирането им трябва да се отдели от бюджета.
доц. Петко Тодоров е доктор по икономика, завършил е висшето си образование в Прага. Преподавал е в СУ, бил е главен редактор в издателство “Народна младеж”, на в. “Орбита”, директор на издателство “Свят”, директор на Българския културно-информационен център в Прага, работил в Комитета по пощи и далекосъобщения. Бил е начело на телевизия “7дни”. Автор е на 6 книги, има много научни публикации, и стотици статии в печата, има значителен опит в практиката и управлението на печатни и електронни медии.

+- Наскоро бе намален съставът на СЕМ от 9 на 5 души, но се появиха твърдения, че зад това прозират политически интереси. Според вас независим орган ли е СЕМ или зад него стоят политически или други интереси?

- Не може СЕМ да е различен от цялостното развитие на институциите у нас и от политическия живот, формирал се в годините на прехода. За съжаление, СЕМ отговаря на определението на Иречек отпреди 130 години, в което той пише писмо на свой софийски приятел: „ Не е лошо, че министрите в България се сменят, лошото е, че всеки, който идва на власт довежда свои съпартийци, съселяни и роднини, с което задръства с непрофесионалисти държавната администрация.” Този процес продължава и днес, а СЕМ не може да е независим орган, както се нарича и както по европейските правила би трябвало да бъде, защото изборът на неговите членове става по политически път. Те са функция на управляващото мнозинство в парламента, сега искат още повече да засилят тази тенденция, защото се намалява или може да изчезне квотата на президента, който представлява други политически сили (не че неговите членове са по-читави). Интересен е един друг български феномен за избора на членовете на СЕМ. През СЕМ минаха и свестни колеги, журналисти, които в ролята си, обаче на надзорници се провалиха – провалиха се и като професионалисти, и морално. Натискът върху СЕМ, свързан с политически и икономически интереси е толкова силен, че при българската немотия, бедните български журналисти не могат да му устоят. Има и още една причина да съществува СЕМ – да се регулира съдържанието, защото разпространението е безплатно, общодостъпно и има европейски норми, които ние сме задължени да спазваме, свързани с правата на човека, телевизия без граници и европейските конвенции. Работата на СЕМ би трябвало да се регламентира от законодателя. Действащият сега закон, обаче е от второ поколение, а другите европейски страни имат вече закони от трето и четвърто поколение. Тоест в българския закон са смесени публичните, обществени медии с частните, комерсиални медии. Те по отношение на съдържанието биха могли да бъдат третирани от един и същи закон, но от гледна точка на конкурсите, на управлението, на собствеността, на задачите, определени от Конституцията на обществените медии, по отношение на инвестициите, на това кой взима решение за купуване на техника, кой контролира националното радио и телевизия, законът не дава отговор. Защото няма отделни, устройствени закони, съответно за БНТ и за БНР – такъв, какъвто има за БТА, например. Освен, че трябва да има отделни закони за двете обществени медии, финансирането им би трябвало да се отдели от бюджета. Не могат да бъдат независими БНТ и БНР, когато тяхната дейност се финансира от бюджета. Те са зависими от Министерство на финансите, от където им превеждат на порции бюджетите и те трябва да слушат. Показателен е предишния конкурс за генерален директор на БНТ, на който се яви само един кандидат, който изпълняваше волята на тогавашните управляващи и на президента, и на Петър Манджуков. 

- Да, но сега, има обявен нов конкурс за генерални директори на БНТ и БНР. Какво да очакваме?

- Сега, все още не се знае кой са избрали сегашните управляващите, кой ще им е удобен, предстои да видим. Българската медия сфера не търпи неудобни журналисти, тоест журналисти, които обичат да говорят свободно – примери много: Иво Инджев, Георги Коритаров, Милен Цветков. След като 12 години управлявах телевизия „7дни” и имах авторско предаване с висок рейтинг – канят ме да го възстановя, но ми поставят условия, свързани с ограничения върху свободата на словото. А се чудим по световните класации (американската и тази на “Репортери без граница”), че миналата година бяхме на 57-мо място, а сега сме чак след 70-то. Тоест, отнасят ни към най-изостаналите и тоталитарни режими по отношение на натиска, който управляващите упражняват върху медиите.

- Според вас не е ли лош знак за управляващите, че се стремим към синхрон с европейското законодателство, а именно правилата в медиите ни куцат?

- Медийният комфорт е приятен, особено в първата, втората и третата година на управленски мандат. Разбира се, имаше едно смешно определение за журналистиката, че е лъжовна като сутиена – създава грешни представи. Както подкрепят едни управляващи, така медиите се обръщат и тръгват с новите представители. В българските 20 години на преход при разпределение на собствеността, освен че закъсняхме със законодателството, нямаме и достатъчно добре формулирани понятия, около които да се прави регулация. Например: какво значи „нарушават добрите нрави” – кои са добрите нрави – за мен са едни, за продуцентите на „Биг Брадър” -съвсем други. Въпросът е като е закон, ако е закон да бъде ясно формулирано, второ – да бъде определен начин за финансиране на обществените медии. Ето, да кажем, в Чехия, Унгария и Полша финансирането на тези медии става през местните данъци и такси. Събира се скромна сума от всяко домакинство, изчислена според стандарта на живот, но тези пари са достатъчно, за да няма нужда от реклама. Добър пример е чешкото национално радио, което има само по 5 минути реклама, защото няма нужда от повече – то живее от концесионните такси. Но тяхното законодателство позволи на чешкото радио да кандидатства за свободни честоти и то има 16 радиостанции – то е с най-богат фонд и е доста слушаемо. Докато кои са у нас монополистите и кои ги направи монополисти? Значи ролята на СЕМ и на КРС е толкова престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас – ето, в последните 4 години бяха разпределени честотите в ефира, за които, уж щеше да има конкурси и после нямаше да има конкурси, и в крайна сметка в тях се наместиха едни и същи играчи, които всички знаем. Които, обаче по документи не се водят собственици на медиите, макар че в закона е записано, че там се попълват едни декларации до физически лица. Въпросът, обаче с офшорките и позволяването от българското законодателство да се държи собственост в България от офшорки, при които общо взето собствениците са неизвестни и се криминализират медиите. Така че, не е ясно кои са истинските собственици и как се прехвърля собственост в медиите, нито как се оформиха съществуващите медийни групировки – ако бяха в други сектори, комисията по защита на конкуренцията би ги санкционирала. СЕМ, общо взето приема всичко. И това как се появи и си отиде радио NET, и това как си отиде радио “RFI”, как загинаха телевизия „7дни” и РЕ:ТВ, как ефира на „7дни” премина без конкурси в различна собственост – веднъж при Краси Гергов, веднъж при Любомир Павлов, веднъж при Ирена Кръстева, веднъж при Петър Манджуков – всичко това става със съдействието и с участието бих казал и с паравана, който осигурява СЕМ. СЕМ е по-скоро комбинатор, а не регулатор. А комбинаторът заменя правила с интереси. Аз подкрепям тази нова идея, че трябва да има мандатност, защото не можеш да си направиш работата в СЕМ професия. Не приемам назначаването да кажем, ето сега влезе една девойка – София Владимиров, която е работила е при Иван и Андрей и после в прес центъра на Румяна Желева – тя започна работа в СЕМ без да е прочела двата закона и аз не бих я пуснал да мине на изпит по медийна регулация. Все пак, при определянето на членовете, освен политически, трябва да има и професионални критерии. Ето, сега започнаха конкурсите за директори на БНР и на БНТ и пирамидата пак е обърната. Поредните кандидати ще направят някакви концепции, някакво жури под силното политическо и икономическо влияние на няколко политически групировки ще си определи техните членове (те си ги разделят, даже се говори и за миза за участие в отделните конкурси) и после всеки от журито, което би трябвало да е независимо, си гласува за дадения човек. А би трябвало СЕМ да направи задание и да определи обществените потребности в национален план и да определи точно задачите на националната телевизия и на националното радио, определени от Конституцията. Да се поставят въпроси около това задание и да се поискат отговори от кандидатите, а не просто поредните красиви съчинения. Но такъв конкурс изисква компетентност на членовете на СЕМ, да имат опит и представа как работи националната телевизия и националното радио. 

- А вие как гледате на обединението СЕМ и КРС? Щe има ли повече контрол, по-добрa регулация, ако то се случи?

- И да се обединят, те пак ще бъдат в два сектора – единият ще се занимава с програмното съдържание, а другия – с радиочестотния спектър. То е същото като коментираната идея да се обедният БНР и БНТ. Това ще подобри управлението, но пак зависи каква структура и какво ръководство ще управляват. Дали това ще е една изкуствена шапка за оказване на влияние върху програмите или това ще е един действен орган, който ще може действително да интегрира и да проникне в програмите на радиото и телевизията, така че да поевтинеят, не е ясно. Да има общо използване на информационните масиви, общи договори с БТК да кажем, защото основното перо на радиото и телевизията са преноса на данни, а той престъпно остана в ръцете на частния монополист БТК. Какво значи да дадеш връх Ботев, Снежанка и Шабла в ръцете на частен оператор – това са стратегически обекти не само за медиите, но и за сигурността на страната ни ? БТК беше три пъти разпродадена. Тя достигна 4, 5 милиарда, колкото беше реалната й цена. Но бе продадена за 230 милиона, при това със задна дата, колкото беше годишната й печалба. Тоест БТК беше открадната и всички знаем, че зад това стои семейството и кръга около Сакскобургготски, свързани с Николай Василев с неговите действия в три министерства. 

- Ето, вие казвате тези неща. Знаят се от много хора, от повечето медии и като че ли никой нищо не прави…Защо се получава така?

- Аз занесох на Филчев един куп материали за БТК, той се засмя и ми каза, че при него има още много папки като моята по казуса “БТК”. И с това изчерпа въпроса – сега тези документи са при сегашния главен прокурор, надявам се, че Филчев не ги е изнесъл с кашони. Според мен нито Агенцията за приватизация, нито Агенцията за след-приватизационен контрол работят както трябва. Сметната палата също работи за тези, които управляват в момента, както работеше за предишните, така сега някъде като натиснат управляващите и искат да се разкрие по-сериозна далавера, Сметната палата прави проверка. Не е правена, обаче сериозна проверка на националната телевизия и на националното радио, нали?! По българската схема управителния орган е отговорен, което значи колективна отговорност, зад която, естествено се крие личната безотговорност. И това е така, защото няма законова база. 

- А имаме ли експерти, които да направят такъв нов, работещ медиен закон?

- Да, мисля, че имаме. Както тръгна развитието на българските медии в началото на 90-те години чрез бум, така в последните години имаме забавяне на процеса, влошаване на медийния климат, имаме отлив на читателския интерес. Имам огромен грях на медиите, които не водят, не теглят, нито вдигат качествени стандарти на ново ниво като морални ценности, етически норми, норми за поведение. Добър пример в това отношение са турските сериали, но там нещата са предозирани и те също подлежат на регулация.

- Е къде тогава е ролята на СЕМ при регулация на съдържанието – при случая с дозирането на турските сериали, при натрапването на шоуто “Биг Брадър”, за което неведнъж имаше сигнали?

- Значи какво прави в СЕМ в такива случаи като ‘Биг Брадър” – СЕМ глобява до 15 000 лева, те си плащат глобата еднократно, защото за едно и също нарушение не се налага глоба два пъти и нещата продължават по същия начин. Нека погледнем и от друга страна нещата – законът забранява политически и икономически предавания да бъдат прекъсвани за реклама. Ами нима “На четири очи” не е политическо предаване – защо тогава в него има реклама? Нима сутрешните блокове не са политически? Няма нужда да изброявам всички подобни случаи. Избирателно се налагат санкциите и глобите. Не им хареса, не могат да окажат натиск върху свободомислие или върху друга политика, която може пак да е пристрастна, но е другата, не на моите и тогава санкционират. Ето тези правила трябва да се променят, ако бъдат обединени СЕМ и КРС. Но по-важни са експертите в дадената институция, които ще си останат. Така че и да се съберат, ще си останат два сектора с различни дейности, но пък с един общ председател, върху който по-лесно се оказва натиск. И така по-лесно ще бъде ръководен този орган. Що се отнася до БНР и БНТ – не знам дали е подходящо събирането им, те и сега биха могли при добро желание да съвместят много от дейностите си и процесите си, още повече че този опит е правен у нас вече няколко пъти. Факт, че в БНТ продължават да работят ужасно много хора – там са повече от 2000 души, а частните телевизии работят с 300-400 и с по-малко, но те са оправдани, защото търсят рейтинг. Въпросът е защо СЕМ, след като им е издал лиценз с определени критерии и програмна линия не следи дали тези изисквания се спазват. Ето, в Нова телевизия в момента от сутрин до вечер се говори за “Биг Брадър” – като се почне от сутрешния блок, мине се през Гала, лайв излъчванията и новините, и се завърши с “Шоуто на Иван и Андрей”. От друга страна, гледайки турските сериали е видно, че Турция е една страна, която много държи на европейското и гражданското възпитание чрез сериалите – там има модели на поведение. Хубаво би било, ако нашата държава инвестира в подобни наши сериали, които да се противопоставят на всичко, което е “шкембе творба”, което е чалга. Функцията на обществената медия е да инвестира в полезни програми, докато целта на комерсиалните и частните медии е да разпределят дивиденти между своите собственици. То така е и записано в закона. 

- От тази битка между “Биг Брадър” и турските сериали кой ще спечели и кой ще загуби?

- Аз мисля, че българинът проявява малко повече здрав разум и клони към турските сериали. 

- Къде остава БНТ в това пренареждане?

- За съжаление БНТ няма филмова политика. Ако имаше, определено щеше да спечели от тази битка в момента. Би могла и с някакво риалити шоу и с някакви живи програми, със спортни програми, даже, които да хванат вниманието на зрителите. Значи, прави опити националната телевизия с някои шоу програми, с някои класации по модел на БиБиСи и е хубаво добрите образци да се копират, но това, което прави е малко.

Оригинална публикация

в. Дневник | 2010-05-18

съобщи Съветът за електронни медии. Това са сегашният директор Валерий Тодоров, Николай Ангелов, Чавдар Стефанов, Ивайло Малинов, Александър Велев, Поля Станчева (бивш директор, която изкара начело на БНР два последователни мандата, в момента е общински съветник от ГЕРБ в София), Анета Милкова, Гергина Гаргова-Дворецка и Жени Гаджалова. На 28 май ще бъде обявен новият директор.

Стр. 2

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-15

Водещ: Задава ли сте си въпроса! Как сме живели без мобилни телефони? Кога за последно погледнахте тревожно през прозореца, за да видите ще има ли буря, зареди която интернетът ще спре. Искам да ви кажа подобни въпроси си задаваме и ние медиите, просто технологиите ни предизвикват. Международната среща за регионалните радиотелевизионни и телекомуникационни организации и производителите на техника за радио разпръскване, се проведе за първи път в България, по инициатива на БНР. Престижната международна среща е осма по ред, началото е поставено през 2003 година и в течение на годините към инициативата се присъединяват все повече страни. На тези срещи се провеждат професионални дискусии за цифоривзацията във всичките и аспекти. От производството на медийни продукти, през цифровите технологии за пренос, до радио и телевизионните приемници. Защото 2012 може да изглежда далеч все още, но експертите в Европа отдавана работят по проекти създаващ техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията. Кой къде е, също става ясно на подобни срещи. Къде сме ние, ще коментираме днес в студиото на „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и експерта по телекомуникации проф. Кирил Конов. Ще чуем разбира се и коментара на г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг” организацията, която свързва в Европа интересите на бизнеса и обществените, и търговските оператори. Регионалните медии получиха своите награди, какво се случи там, ще коментираме с члена на журито г-жа Аксения Димитрова от вестник „24 часа”. Корупция в печатните медии? Защо такава тема избраха за дискусия от Фондация за свободата „Фридрих Науман" ще питам Аспарух Панов. Разбира се започваме с коментар с медийната новина на деня, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционния съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Ами да коментираме медийната новина на деня!
Даниела Петрова: Новините на деня са много, но тази действително е една сред по-значимите. Считам, че в правомощията на президента е да направи своята преценка за упражняване на правомощия, в това число и за упражняване на вето. Не намирам нищо ново, дали това е просто някакво заигриване или предварително изказване. Закона не е минал на второ четене в през зала, за да се прави предварителни заявления. Но нека да оставим всеки да упражнява своите права и правомощия. Няма предварително отказ от права, така, че тук няма някаква драма.
Водещ: Предвиждате ли някакво извънредно заседание на парламентарната комисия? Ако се стигне…
Даниела Петрова: След като мине в зала, ако разбира се има вето, закона ще се върне в парламента и по процедурата. Той проекта е гласуван на второ четене в комисия и предстои гледането му в зала.
Водещ: Да.
Даниела Петрова: Т.е. не може да има връщане обратно преди минаване в зала в комисия, съобразяване с бъдещи намерения.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, с първи коментар на медийното събитие на денят, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционният съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добре дошли в „Клубът на журналисте” ви казваме Бушнаков, Руслан Беров, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: През 1991 година, по инициатива на ЕС за радио и телевизия започна проектът DVB, който обединява 270 организации от цяло Европа, радио и телевизионни оператори, както обществени, така и частни. Телекомуникационни компании и производители на техника за радио разпръскване. Каква е целта, целта е да се противодейства на японския и американския пазар в областта на цифровизацията на телевизията. Както и да се съхрани европейската индустрия разбира се, в областта на новите технологии. DVB е цифровият формат по който ще излъчват всички телевизионни оператори в Европа от 2012 година. Експертите, които работят по проекта създават техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията на телекомуникационното излъчване в Европа, когато срокът за завършване на процеса за страните членки дойде и той е 2012. Ситуацията днес показва, че от всички европейски държави, не само от ЕС, само балканските и някои от средиземноморския регион не са започнали цифровизацията. От 45 страни в широка Европа. Това заяви за БНР, г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващото звено между интересите на бизнеса и обществените, и търговски оператори. Г-н Сове-Гоашон участва в срещата във Варна за сподели опита на по напредналите в цифровизацията европейски страни. Според него цифровизацията е неизбежна, както и интернет и мобилните телефони. А ползите на въвеждането на новите технологии за крайния потребител са многобройни. Защо цифровизацията е по-добра от аналоговото излъчване, попитахме г-н Даниел Сове-Гоашон, с превода ни помага Мая Пеловска, експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Даниел Сове-Гоашон: Цифровизацията е неизбежна в цяла Европа, така като касетките бяха заменени от компакдискове, същото нещо в момента се случва с радио и телевизията. Аналоговото излъчване задължително трябва да стане цифрово. Същата с телевизията, там където преди можеше да се излъчваше един канал една програма, сега на този същия кана, могат да се излъчват 8 телевизионни програми. Очевидно ползата за потребителя е това, че той ще може да получава много повече програми. Ще ви дам един пример от Франция! Сега имаме 40, като и в предишния и в сегашния случай, 6 и 40 говорим само за наземно излъчване. Но същите предимства важат и за телевизията, която се разпространява чрез сателит. В момента сателитно се излъчват и съответно получават хиляди програми, тъй като въвеждането на цифровизацията и там включително се пести място. Другото голямо предимство на цифровизацията, че можете да гледате телевизия през интернет, докато аналоговия канал, аналоговото излъчване не позволява да се гледа през интернет. Само, че това не е края на еволюцията! Не само пестим място, но и благодарение на това спестено място там можем да сложим програми, които имат много по-високо техническо качество. Това се казва High Definition TV. И ако дам още един пример от Франция! Освен 40-те програми, които се излъчват цифрово, които споменах, които са със стандартното за това излъчване качество. Имаме още 12 програми, които са с още по-високо качество. Аз също имам кабелна телевизия, преди я получавах аналогово, сега цифрово, съответно сега има много повече програми, цената е същата както преди. България е част от една група, където предимно се гледа кабел. Същата е и в Германия. Франция, Великобритания и Италия е различно. Има кабелна телевизия, но за една много малка част от населението. Например във Франция са само 7% от населението има кабелна телевизия. Страните където има много кабели, които са целите окабалени, тъй като наземното излъчване е безплатно, всъщност кабелните оператори си притесняват за това, че могат да си изгубят клиентите. Бих искал да кажа още едно предимство на цифровизацията. И пак говоря за наземното излъчване и приемане. Тъй като цифровия сигнал е много по-мощен, вече можем да получаваме сигнал, наземния сигнал без антена, което означава, че нашия втори, трети, пети телевизор няма нужда да е включен в кабел някъде нали, както сега.
Водещ: Г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващо звено на цифровизацията в Европа. С превода на Мая Пеловска, международен експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Водещ: Цифровизацията кара хората да си задават въпроси, но не само хората и медиите да си задават въпроси, изобщо новите технологии ни предизвикват. Защо е важно да знаем как се вземат решенията за цифровизацията. Нека от тук да започнем разговора с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и медийния експерт проф. Кирил Конов. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем решенията които се вземат за цифоривизацията какви са и как се вземат.
Валери Тодоров: Защото да знаем, защото трябва да знаем с каква сила ще ни стоварят последствията. Тъй като цифровите технологии изискват промяна на навиците, промяна на цялата организация на приемане на информацията. Същевременно те са и покрай всички положителни страни, един сериозен стресов фактор, защото вие изведнъж ще получите много големи възможности. И трябва в рамките на тези възможности да извършите селекция, да подтиснете едни желания, да дадете предимство на други. Наистина това е една технология, която ще събере картина, звук, текст в едно и в зависимост от вашия избор, вие ще получавате с предимство онова което искате. Но по-важното е, че всичко това трябва да се усвои, като в този процес има две страни. Едната страна, която ще приема продукта, а другата която ще го произвежда. Мисля, че стреса ще е еднакво силен и от двете.
Водещ: Проф. Конов, добър ден.
Кирил Конов: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем повече за цифровизацията и за решенията, които се вземат за нея?
Кирил Конов: Ами вие вече чухте, зрителя трябва да бъде…
Водещ: И слушателя!
Кирил Конов: …подготвени, и слушателя, и зрителя, трябва да бъде подготвен. Защото цифровата техника иска нови приемни устройства. При това, ако телевизията с един аналогов телевизор можеше да се работи например в кабелната телевизия, можехме да включим един, втори, трети аналогов телевизор. Към преминаването на цифрова телевизия, към всеки един приемник трябва да има и приставка, която е прието да се казва чуждицата приемен SETBOX. Той практически е цифрова приставка и трябва да се закупи към всеки телевизор. При това трябва да се знае, че приставки за спътникова са едни, а за наземна телевизия приставките са други. Освен това трябва да се знае много важно нещо. Че стандарта който е приет в нашата страна за кодиране на сигнала е MPEG4, който се различава от стандарта в Европа, MPEG2. MPEG2 е много стар стандарт, ние сме преминали към по-нов. По-нов, по-съвременен стандарт, който дава възможност по-добре, повече програми да се предават в един телевизионен канал. Който означава, че приставките трябва да бъдат купувани от България, а не от чужбина. Това трябва да знае, трябва да знае зрителите, например тези които имат роднини и деца в чужбина, да им приставките от там, трябва да си ги купят от България.
Водещ: Всъщност стигнахме бавно и полека до въпроса за парите! Защото това са разходи от една страна, за тези които ще получават цифров вариант на радио и телевизия и от друга страна, самите медии също така трябва да планират своите разходи!
Кирил Конов: Да, медиите също трябва да планират своите разходи. Интересното е това, че се предвижда един период в който едновременно би трябвало да се предава както аналогова, така и цифрова телевизия, също в бъдеще вероятно ще бъде и за радиото. Това означава практически почти двойно заплащане за разпространение. За това повечето страни рязко ограничават този съвместен период на съвместно излъчване, което означава много добра подготовка в населението, да се подготви да премине към цифрово приемане на програмите, за да може да се облекчи, да се опрости разпръскването на програмите.
Водещ: Ние готови ли сме?
Кирил Конов: Колкото е по-кратък… Моля?
Водещ: Ние готови ли сем?
Кирил Конов: Ами програма за преминаването съществува, но тази програма още не съм чул да е задействана, което означава, че практически още не сме готови. Това е задача на медиите, които трябва много широко да прорекламират, да разкажат „Да преминава се към цифрова” цифровата има определени предимства, предимства е по-малко шумове, възприема се по-качествено изображението, много повече програми. При това програмите, които се излъчват ще бъде свободни, което означава, че ще бъдат безплатни за разлика от спътниковите телевизионни програми и от програмите от кабелната телевизията, което е едно облекчение към зрителя. Но от друга страна към всеки един телевизор трябва да бъде купена приставка за приемането. Приставките действително не са скъпи, обаче са определена инвестиция.
Водещ: Обаче в криза, всяка една инвестиция може да бъде отсъдена като скъпа.
Кирил Конов: Да и особено когато е принудена.
Водещ: Да. Много ви моля да останете на телефона. Г-н Тодоров, ние напрактика има какво да се споделим.
Валери Тодоров: Само ще направя една корекция. Ясно е, че безплатни ще бъдат обществените програми. Платени ще бъдат, също така ще бъдат платени някои от услугите, които допълнително ще се предоставят при цифровото излъчване.
Водещ: Но ние вече излъчваме цифрово, доста преди да се вземат решенията.
Валери Тодоров: Да, националното радио започна излъчване със съдействието на БТК, по технологията DVB-D, която сега предстои да се внедри масово, за София и Софийска област още през 2007 година. През 2008 година, ние пуснахме в действие технологията Radio Digital Mondiale, това е цифров формат върху късите вълни, той се използва от много от страните, които имат големи територии, тъй като се предава тази технология, позволява предаване на сигнал на по-далечни разстояния, с по-високо качество. Интересното, че тези страни са всъщност и потенциалните производители на приемници. Също така интересен факт, че ние сме една от страните, която е разположена в ъгъла, на един от ъглите на ЕС. Тази технология свободно би могла да покрие европейската територия от единия край до другия. Т.е. този наш експеримент залага един потенциал, залага една перспектива, която се надявам да бъде полезна ако разбира се бъде избрана тази технология в бъдеще като основен цифров формат.
Водещ: Защото безспорно цифровото излъчване изисква технологична готовност, а за да има човек технологична възможност, той трябва да има инвестицията, за да може да оперира, това също е…
Валери Тодоров: Първо за радиото се смята, че до 2020 година ще запазят актуалността си УКВ излъчванията с чистотна /…/ Същевременно ние се готвим да затворим цикъла на производство на цифрови програми. Вие знаете, че освен това открихме две нови програми, две нови радиостанции, които са оборудвани с най-новата техника и най-новите технологии. Освен това ние преминахме към унифициране на техниката и технологията на централното радио. Предстои да влязат в действие новите студийни комплекси на програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев”, които вече ще ползват всички предимства на новите технологии. Можем да кажем, че предстои, технологиите са заложени вече в регионалните ни радио станции и предстои да се цифровизира, да се вкара ново поколение техника, ефирна студийна в някои от регионалните радио станции. Но националното радио вече извършва вече такива излъчване. Знаете, че в рамките на европейския проект „Евра Нет” ние сме първата радио станция, която излъчва цифрово новини на четири езика, излъчваме и два модула по шест часа на програма „Хоризонт”и „Христо Ботев”. Така, че за разлика от повечето балкански страни, ние сме наистина доста напред, ние сме с добри позиции в рамките на ЕС за радио и телевизия. Мога да кажа, че радиото през последните две години и половина направи много за развитието на техниката и технологията. Вероятно и вие сте го почувствали. Така в по средстровид предстои да го почувствате следващите месеци, тъй като ще преминете изцяло на нови технологии. Това е бъдещето, важното е да убеждаваме хората, че те ще трябва да си сменят навиците, защото вижте можете да приемате различен тип програми, много е важно ние разглеждаме, проф. Конов тука говори за технологиите, тъй като технологията е важна, ще води технологията. Но вие при цифровата ера изведнъж отваря множество гласове, образи, програми. Вие в един момент, ще можете да приемате и аналогово и цифрово, и ще може да се съчетава с интернет, и вече водещо става съдържанието. Онова което посланието ще предаде, зависимо много от качеството. Борбата за качеството и за съдържанието, всъщност ще се превърнат във водещи за конкуренция по-нататък.
Водещ: Професоре, как виждате бъдещата медия в цифровия и живот?
Кирил Конов: Ми това е доста сложен въпрос и специално за телевизията какво е! Преминаването към телевизия с висока разделителна способност, нали това което е хита в момента и това което пък е супер така хит, това е телевизия 3D, чието въвеждане ще има много въпроси, много се склонни да твърдят, че има, че не е много полезно гледането продължително на 3D телевизия, обаче живота върви напред и аз очаквам, че и тези въпроси ще бъдат решени.
Водещ: Що се отнася до 3D телевизията, според мен там е много подходяща приказката за гроздето което е кисело?
Кирил Конов: Да, това в момента е просто такъв, макар и хит, но докато стане ежедневие ще мине доста време. За сега за нас е важно, нашата страна да преминем към цифрово разпространяване на програмите. Искам само да напомня, че в България в София, първите предаватели бяха пуснати в ноември 2004 година. Така, че от 2004 година в София имаме DVB предаването по стандарта MPEG2 и се излъчвате шест програми на 64 канал. Но поради слабата реклама, приемането на тези програми не е масово в София. Сега е важно, действително масово сериозно с качествено покритие на страната, с цифрови телевизионни програми и преди всичко на националната телевизия.
Водещ: Как според вас можем да мотивираме хората да приемат по-лесно преминаването на медиите в цифров вариант?
Кирил Конов: С добро покритие, с много програми, които като основната част от програмите са отворени, безплатни, което ще мотивира хората. Това показва и опита в Европа, известен процент от хората се отказват от кабелните телевизии, преминават към цифрово приемане на програмите, защото предимствата са очевидни. Предимствата са очевидни, всъщност в излъчването трябва да има достатъчен брой интересни програми на български език и тези програми, които представляват интерес. Това са Eurosport, която едва ли ще бъде безплатна, програмите Discovery. Така, че подбора на програмите, които ще се излъчват и качественото покритие са в основата за бързото преминаване. А ако има интерес, хората много бързо ще си закупят приемници и ще преминат към цифрово приемане. Още повече, че цените на цифровите приемници съвсем не са високи.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Чухте експерта по телекомуникации и цифрова телевизия, проф. Кирил Конов.
Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. Нека да опитаме да обясним на някакъв по-разбираем и прост език какво ще даде цифровизацията на хората повече от обичайния начин който е познат за слушане на радио?
Валери Тодоров: Ако говорим за радио, ние вървим към така нареченото хибридно радио, т.е. вие ще можете да получавате и звук и картина и ще можете да теглите и записи по заявка , ще можете всичко, онова което получавате от различни източници, да го събирате върху един носител, до го получавате по един стандартизиран начин. По този начин ще съберат аудиториите, които работят с различни навици и имат така вкус към различни усещания от технологиите. За това смятам, че изключително важно е да се разясни кое как се случва. Разбирам, че сега интереса към телевизиите е повишен, тъй като картинката наистина дава по-голямо въображение. Но в при движението на технологиите, ще се получава така, че от една страна радиото ще се визуализира все по-активно, ще можете да виждате лицата на водещите, ще разбира се ще пазим магията на радиото, ще можете да ползвате всички наши архиви. Същевременно ще се наложи да се разработят модифицирани програми за тези нови цифрови технологии. Т.е. вече границите между радиото и телевизията ще се приближават, но винаги ще води или картината, или звука. Т.е. ако вие сте седнал на едно място, естествено е, ще искате вие да получавате върху екрана и текста на новините, допълнителна информация различни позиционирани продукти. Допълнителна сервизна информация. Но ако пътувате и вие възможност да гледате картинката, там ще ви се подава справочна информация по-къс вид, ще имате справочната картинка, но вас ще е водещ звука, онова което слухово ще възприемате. Но тук…
Водещ: Но това ще е, това ще бъде личен избор на слушатели, нали ще даде предимство на едното или на другото?!
Валери Тодоров: Да, вие можете съответно при цифровизацията да си пуснете телевизията, стига телевизията да може да ви даде тази информация в по-експресен вид. Радиото е по-бързо, по-скоростна медия. Тя предлага по-големи масиви, по-голям обем от информация. Телевизията изисква повече време, тъй като това е свързано и с подготовката на картината. Но ако примерно радиото ви дава пряка визуална връзка от някои събития, предава на под кастинга, то тогава вие слушате едновременно програмата, получавате сервизната информация и новините на текст, едновременно с това можете да наблюдавате едно събитията, съответно ако искате и да го слушате. Така, че виждате в един момента. За това ви казах не случайно, че трябва да подтиснете едно желание за сметка на друго. Да решите ако пътувате в кола, ясно, че за вас ще е водещ звука. В следващия момент вие имате един мобилен телефон. Ясно е, че ви можете получавате визуална информация на, можете да гледате и телевизионни програми. Но вие ако искате наистина да гледате с качеството, т.е. да изпитате удоволствие, не само да се информирате, вие ще изберете друг подход. Ето тук за това, в това изключително разнообразие на услуги и на възможности. Избора ви ще бъде по-сложен! Но този избор ще наложи и промяна в навиците ви, по които трябва да достигнете до един или друг продукт. За това е много важно да се разяснява, за да се избегне първоначалния стрес. Ясно, че е тази технология която предстои да се внедри за телевизията, искам да са наясно и слушателите. Тя наистина е телевизионен формат. Тя е там като радиото е спомагателна медия, вие водещо ще е картината, а в подкастинга ще имате радио станция. Но вие за да преминете от един мултиплекс и на друг, и т.н. Ще трябва да минете през видеото, през телевизията, да стигнете до радиото, ако то е разположено в друга зона. Докато идеята на цифровото радио, вие да имате един интегриран приемник, който да приема всичко формати и ви изписват името на програмата, приемника търси и без разлика тази програма на кой формат излъчва, да можете в това приемно устройство да получи тази програма, без разлика къде се намирате. За това е важно с разработват и националните технологии, т.е. технологията на националното покритие, същевременно технологиите за пренасяне на сигнал на далечно разстояние, за разлика от функциите на телевизиите, които разбира се са със засилено национално присъствие, т.е. присъствие на национална територия.
Водещ: Но все още не се говори колко струва този приемник?
Валери Тодоров: Приемниците вече, така достигнаха до умерената цена от 50 евро, има и по-евтини. Изключително важно е, че страни като Индия, като Китай, Русия се ангажираха с производството на тези приемници, те признаха и технологията DRM за водеща, тъй като тя е подходяща за тези големи територии. Което е насърчителен фактор, ние за това и когато стартирахме технологията DRM, ние ориентирахме към предаване за чужбина, т.е. знаете, че ние предаваме на 11 езика, ориентирахме към страните към, зоните където тази технология е разпространена, където има съответните приемници. Държавата ще трябва да инвестира и в приемните устройства, цифровите устройства и за телевизия, и за радио. Ясно е, че с телевизия ние леко вече закъсняваме и ще трябва да се компенсира. Докато за радиото все още имаме да помислим. По-важното е, че радиото като технически и технологичен лидер в момента даде шанс тези технологии да се развиват, да се експериментират, да се доказват. Смятам, че едната от технологиите категорично се доказа, другата вече ще се внедрява като телевизионна форма, радиото освен това развива активно и УКВ мрежата, тъй като тя също пострада силно, след като демократичните промени. Знаете, че нашата УКВ мрежа беше изградена с двойно предназначение, обслужваше и военни функции, обслужваше така и политическия блок. И се образуваха така дупки, бели петна. За това искам да кажа, когато нас ни разглеждат, говоря нас като обществена медия, ни разглеждат като конкурентна частните медии. Ние не сме в истинския смисъл на конкурент, защото задължение е на държавата да информира безплатна достъпна на всички платформи информация, обективна, разностранна информация.
Водещ: Това го пише и в Конституцията!
Валери Тодоров: Да, пише го ви в Конституциите. Докато смисъла на търговската медия, тя трябва да обслужва определен търговски интерес, т.е. тя може да си избере района на покритие, може да си избере начина на посланието, дали ако е музикално, кой формат предпочита. Или ако вкарва информация, какъв вид информация. Докато ние сме длъжни да гарантираме пълния обем от информационни услуги с разнообразие на програми, с разнообразието на гледните точки, с обективността. За това ние сме единствените, ние сме най-големия процент на музика, на драматургия, ние записваме и архивираме всички по-големи културни музикални събития. За това, винаги казвам, ние имаме собствени музикални състави, които са водещи за страната. За това не може някой да ни разглежда и смятам, че не е добър подхода, когато се правят механични сравнения между частна медия и търговска медия, или да речем някой от нашите програми може да сравни с друга радио станция, да речем „Хоризонт” с Дарик радио. Въпреки, че те са доста различни. Аз в момента не правя реклама на колегите, с огромен толеранс, това е една от солидните радио станции, които успя да се докаже през годините, в много трудна пазарна среда. Тука понякога се налагат формати и се твърди за разпространението на други радио станции, които са под статистическия минимум, но с една добра реклама може да правя внушение. Нека да, всички имат място на пазара. Нашите функции като обществен медия са други, ние сме и държавна медия, защото за сметка, независимо от бюджетната субсидия, ние реализираме и план за собствени приходи. Знаете, че търговските радиостанции, те работят и по търговските закони, по търговското право. Докато ние работим така в изключително строг, строго зададен формат според закона за радиото и телевизията. Държа тези неща да са ясни, да са разбираеми, ние сме и звукозаписваща къща и продуцент, и медия, и същевременно сме и шапката на един голям културен институт с изложбите, с музикалните състави.
Водещ: Да, защото в крайна сметка радиото наистина трябва да приятел на човека.
Валери Тодоров: Трябва да е най-добрия приятел на човека, защото когато изпаднете в беда и когато радиото е единственото средство и няма да можете да видите какво става по телевизията, радиото ще ви помага, още повече, че радиото както знаете изпълнява и сега съвременната епоха и други функции. Т.е. не дай си боже то е в случаи на нужда, то се превръща система за информационна сигурност, за оповестяване на гражданите. Още повече националното радио е единственото което се чува по всички ъгли и от двете страни на всички наши граници, само до преди две години това не беше така, знаете имаше огромни прекъсвания по, дори когато се движите по магистралата и това не бива по никакъв начин да се разглежда, както коментират някои колеги, като монополизъм. Не, напротив, ние функцията на обществената медия са съвършено различни. Тук не става дума за конкурентни интереси. За това, че ние ползваме бюджетна субсидия, ние имаме редица ограничения, дори и в рекламната си политика. Това са неща, които смятам, че трябва да се разберат и знаят.
Водещ: Иначе радиото ще продължи да бъде най-добрия приятел на хората. Благодаря за този коментар на ген. директор на БНР, г-н Валери Тодоров.
Водещ: Годишните награди на Българската асоциация на регионалните медии вече са връчени, отбелязана и 90-годишния юбилей на най-стария вестник, издаван без прекъсване у нас „Черноморски фар”, честито колеги. Сега вече е време за изводи, какво се случва в регионалните медии, добър ден казвам на членът на журито Аксения Димитрова, колега от „24 часа”.
Аксения Димитрова: Добър ден.
Водещ: Трудна ли е работата на колегите в регионалните медии?
Аксения Димитрова: Много трудна и много им се възхищавам, че се наемат в такива условия да правят, включително и разследвания. Това от което аз разбирам и зареди което бях поканена да се включа в журито. Журналистическото разследване в малък регионален вестник в България, по това време е нещо наистина изключително трудно и понякога дори непосилно.
Водещ: Всъщност това е едно предизвикателство, да избереш дали след твоето разследване, ще продължиш да живееш там. Защото в крайна сметка май до там стигат нещата!
Аксения Димитрова: Ами за съжаление много често така се случва, свидетели сме за това което се случи на колежката Лидия Павлова в малък регионален вестник, въобще в този региона Югозападна България, която беше обект на няколкократни атаки. Не случайно тя миналата година получи, първо една от наградите на и тогава бях в журито за смелост, но получи и една друга голяма награда на /…/ смела журналистика, защото е смелост да се опълчиш срещу някой койот никой не смее нищо да каже, никъде.
Водещ: Да, което прави работата наистина много трудна на колегите. Това значи ли, че бъдещето е мрачно, в посока липса на разследвания?
Аксения Димитрова: Ами не ми се иска да вярвам, че е мрачно, но може би не е много светло до мига в който няма установен пазар на медии, в България и няма условия. Един вестник или друга медия да се развиват по начина по който се развиват малките регионални медии в развитите страни. Аз съм учила и специализирала включително в малка медия, регионална медия в САЩ и още тогава 96-та година бях свидетел на механизма по който всичко става. Значи там има такъв голям пазар на стари коли, услуги и т.н. в региона, че всички тези хора трябва да си финансират мощно с реклами главно, местния вестник. И така по този начин той става независим. Ако например в региона в който се издава вестника, има 3 или 4 къщи за продажба на стари автомобили, 5 или 6 други компании, всякакви видове развити услуги, те мощно се рекламират в тези регионални медии и тогава регионалните медии стават независими, до степен до която да могат да правят разследванията и не са зависими в бюджета си от как, да бъдат купени от този или от онзи и да чакат на неговото благоволение, защото в България точно това се случва. А малките медии, за да оцелеят са принудени да правят много компромиси и пък оцеляването им е резултат функция от това, че нямат добре развита икономика в регионите, която не да поддържа благоволение, ако е необходимо да се рекламира самата тя във вестника, да дава пари за вестника. Така, че за съжаление и в регионалната журналистика, кризата се отразява, но според мен кризата в България още повече се отразява, защото съответно намаляват хората, които купуват вестници и те имигрират в големите градове, те заминават извън България, намаляват производствата, затварят /…/ сергиите, магазините и т.н. и т.н. И е напълно естествено хората изпълнявайки, е напълно естествено да имат два процеса, първо хората да не могат да купуват медии или няма кой да ги купува тези медии и второ, местното производство да не си позволява, ако въобще съществува да се рекламира в тези медии, така те да бъдат зависими.
Водещ: Всъщност единственото което ние можем да направим е по-често да се обръщаме към колегите си от регионалните медии и да някак да им оказваме помощ!
Аксения Димитрова: Честно казано, да. Ние онзи ден говорихме с председателката на, с една от колежките която се води зам. председател на Съюза на регионалните медии, обсъждахме форми и някак си да измислим за обучение на колегите. Аз току що се връщам преди няколко седмици от шестата световна среща за разследващи журналисти, която беше, която се проведе в Женева и там от България бяхме поканени аз и колежката ми Миролюба Бенатова от бТВ. И освен, че трябваше да изнесем нашите доклади, ние чухме, докладите на около 100 журналисти от около 50 страни по света за различни ситуации, модели, нови култури, се налагат при тази криза. Т.е. едно знание, което е пристигнало при нас и аз не искам да го задържам по никакъв случай само за себе си и да го прилагам, както правя много години в нашия вестник и с колегите. А с удоволствие бих го споделила с колегите от регионални медии, става въпрос за разследвания, за база данни, за методи, примерно за теми за разследвания, които са правени по малки регионални медии в други страни, недоразвити и не толкова развити. И обсъждахме това как може да стане макар, че и за това са необходими пари. Ние с колегата ми Данаил Въгленов, направихме с подкрепата на холандското посолство в продължение на две години, един проект за обучение, който беше главно от два семестъра в Софийския университет на журналисти, но след това представихме резултатите от това обучение, пак говоря само за разследваща журналистика, в Благоевград, в Пловдивския университет, във Великотърновския университет, Благоевградския, Югозападна… в Нов Български университет. И аз видях, че има много млади хора, това бяха първо, втори, трети курс студенти, които са жадни да научат повече и са жадни да усвоят това знание което ние сме придобили по най-различни световни форуми.
Водещ: Или както каза г-н Въгленов пред клубът на журналистите, най-важната задача на разследващия журналист е да оцелее!
Аксения Димитрова: Ами да, това е факт, особено не само зареди кризата, ами и зареди опасната работа, която върши. Така, че има почва за това, нещо. Много сме благодарни, надявам се /…/ припозна нашия проект, защото наистина разбра, че има необходимост от това. Но за съжаление сега в България журналистиката вече се смята за изградена, парите които се дават за обучение по различни програми от Западна Европа и Америка, и т.н., вече спряха. Вече са насочени към бивша Югославия, …републики, в /…/,в Молдова, в Армения. Където имат нужда, имате вероятно проблеми, много по-сериозни и огромни от нашите. Те са това което ние бяхме преди повече от 15 години. Така, че аз съм много щастлива, че не сме на това дирадже, защото съм преподавала и в Молдова на колеги журналисти, съм водила курсове по разследваща журналистика и Азербайджан и в Армения. Те наистина, да не кажа светлинни години назад, но са след нас. Това което казвам, бяхме ние преди 15 години. Така, че не може да сме с тях, недоволни, ние сме развили сравнително доста добре и доста бързо. Но все има какво да се желае.
Водещ: Благодаря за този коментар, г-жа Аксения Димитрова, колега от вестник „24 часа” с коментар за регионалните медии и бъдещето на разследването в регионалните медии. Поглеждам часовника и виждам, че ми остава време само да ви пожелая хубав ден, дано да не е много мокър. Това е от нас.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-08

Водещ: Само 3 работни дни, а колко медийни новини ни поднесе отиващата си седмица. Какво се случи в двете електронни медии, на които най-отива да се наричат обществени. На Сан Стефано казаха, че са остъргали всикчи разходи до кокал. А Драган Цанков отиде до БТА заради дискусията. Организирана от СЕМ за обществения хакратер на БНР. Дали опитите да бъде разрушена политическата омерта – гарван гарвану око не вади, ще стигнат и по БНР и БНТ. Ако съдим по дискусията за радиото – не. Защото едва ли дадената гласност на няколко отбора бивши и настоящи шефове ще доведе до истинска редакционна ензависимост. Мълчанието на журналистите, така можем да обобщим участието в дискусията на необвързаните с някой отбор шефове журналисти. Разбира се звуковата картина на взаимна размяна на най-разнообразни обвинения не беше никак добра гледка. Но както се казва – апетита за говорене идва с конкурса за генерален директор на БНР. Никой участвал в административното ръковпдство на радиото от промените насам не е забравен и нищо не е забравено. Дори битовите неуредици с някакви хладилници, къртене на плочки и излишен административен лукс. До колко подобни разговори помагат на радиото да стигне по-близо до хората, за които работи – никак. Но оставя горчив вкус в устата и много въпроси без отговор. А мълчанието на журналистите неангажирани към определен отбор шефове е добре да бъде забелязано. Ако се загледаме в БНР ще видим белези от политически натиск и сделки при избор на генерален директор. Добре е да бъде намерено решение за това как подобни неща да не се случват. Инак пак ще се чудим защо оценките за свободата на словото са по правило ниски и ни пращат винаги в непредставителната компания на страни от Африка и третия свят. За да попаднем на по-престижните предни места трябва да има доминация нан свободата на слвоото. А това с политически медийни влияния не става. Не става и с шоу със скечове, гонещи рейтинг. Защото едно е рейтинга, съвсем различно нещо е доверието. Кой се страхува да остави журналистите без натиск и влияние – ами повечето от тези, които вземат решенията и определят правилата. Докато това не се случи ще си останем в плен на омертата – гарван гарвану око не вади. Само плаши. И ще си живеем в жълти коментарни реалности, които никак не изглеждат добре. Предстои да изгледаме реалитито избор на шеф на БНР. Вече има заявки, че ще има още много обвинения между бивши, настоящи и кандидати за шефове. Вече има и политически заявки за оспорване на промените в медийното законодателство. На война като на война. Едва ли сред време ще има значение кой е започнал пръв. В крайна сметка ще загубим ние журналистите и хората, за които работим. Защото рейтинга на свободата на словото би трябвало да е единствен важен за нас, а не счетоводни стари и нови прегрешения. Истината е една – редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. Но за това едва ли ще остане време. Ние сме съсредоточени в образа на духа, който изскочи от бутилката във вторник на дискусията, организирана от СЕМ. Как изглежда той? Ами уверявам ви, никак не е симпатичен. Какво разбра СЕМ за БНР от дискусията, която предизвика сам. Ще чуем коментарите на Мария Стефанова и Георги Лозанов. Как трябва да изглеждат обществените медии – ще коментираме с Бойко Станкушев и Елена Йончева. Как се говори за война през 21 век. Не е зле да се замислим днес на 8 май. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

До колко е възможен един смислен разговор за обществената функция на БНР. Какво разбраха членовете на СЕМ от дискусията, която сами предизвикаха. За нея бих казала – тази война не е моя. Така ли е, попитах Мария Стефанова, модератор на дискусията и председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов.
Мария Стефанова: Мисля, че няма такава опасност, защото общественото радио присъства на обществената дискусия и всеки е свободен да заяви своята свободна воля или своето свободно мнение. Това е смисъла и на съществуването на обществените медии въобще. Тоест СЕМ просто е един медиатор в момента, за да може да организира тази дискусия.
Водещ: Как трябва да изглвежда наистина едно общественор адио? Какво не ни достига сега?
Мария Стефанова: Личното ми мнение, как трябва да изглежда едно обществено радио, това е БНР. Защото има достатъчно предавания, които обслужват обществения интерес, достатъчно програми, даже за последните 3 години станахме свидетели на разработването на нови регионални радио станции, нещо, което беше отдавна забравено в годините на прехода. Тогава, когато всички в един хор тръбяха, че това е държавно радио и може би наистина държавното радио, опитвайки се да стане обществено, нямаше време да помисли,ч е трябвт нови програми, че има още слушатели, които никой не ги е чул какво им е интересно да слушат. И за това съм изключително доволна, че вече има няколко нови регионални радио станции и си мисля именно заради това, че БНР е пример за обществено отговорна медия.
Водещ: А за какво са пример бившите ръководства, които по мое лично мнение опитаха да изместят дискусията?
Мария Стефанова: Знаете ли, никога не е лошо да се отпуши бутилката, за да Излезе духа от нея. Това в някасква степен успокоява общественото напрежение, ако го има, но пък когато говорим за обществено радио, това напрежение винаги се проявява. Аз ако ми позволите ще акцентирам върху нещо малко по-различно и то е, че съжалявам за момента, в който ние трябва д апроведем конкурса за избор на генерален директор, защото се случват някои неща като израз на Зполитическата воля, на управляващите И се притеснявам да не би това разместване на пластовете в СЕМ да даде отражение върху избора на генерален директор. Никак не ми се иска това да се случи, защото самата аз идвам от националното радио и много държа колегите да бъдат спокойни и да работят спокойно там.
Водещ: Но вече ваши колеги открито коментираха факта, че какъвто и да е избора на генерален директор, той може да бъде оспорен в съда.
Мария Стефанова: Да, има такива тези. Аз чувам такива гласове. Но хайде да помислим какво можем да направим, за да не се случи това. Трябва да имаме един спокойно проведен конкурс. До колкото чувам и мнения, изказани от членове на медийната комисия, ние ще бъдем на спокойствие оставени, имам предвид съветниците, да проведем този конкурс за генерален директор на националното радио и едва след това ще се пристъпи към фактическо свиване на състава на съвета. И мисля, че това е начина, по който трябва да се случи.
Водещ: Добре ли е това, че духа излезе от бутилката, макар ч етой не беше никак симпатичен, разбира се.
Мария Стефанова: Той никога не е симпатичен. Само в приказките, когато духа може да ти изпълни всикчи желания. Много се говори за сливането на националното радио и националната телевизия. Личното ми мнение – да спрем да говорим за това, поне на този етап не е необходимо. Също лично мнение си позволявам да изразя пред вас и пред слушателите, защото много обичам националното радио, ще кажа, че радиото е много добро. Не защото е първата електронна медия и защото има много години зад гърба си, а защото радиото се развива. Това е един жив организъм, който непрестанно се развива. И на мен това развитие ми харесва. Разбира се винаги има какво да се желае. С тези думи не искам да кажа нищо лошо за националната телевизия, но едно обединение и свързване в комитет за радио и телевизия, си мисля, че може да станем свидетели на ситуацият болен-здрав носи.
Водещ: Кога наистина ще може да има редакционна независимост от административното ръководство? Кога журналистите ще получат по-надежден механизъм за невлияние от страна на ръководството. Защото в момента има различни влияния на различни ръководства. Бивши и настоящи.
Мария Стефанова: Това щях да ви репликирам и да ви попитам – вие ми кажете. Има ли натиск над вас журналистите, упражнява ли се някакъв натиск от административното ръководство? Проправят ли си път някакви политики, не говоря за политически натиск, а някакви политики…
Водещ: Може ли да отговоря с въпрос? Редно ли е ръководството да напомня събития от 2001г. Не е ли по-редно за това да говорят журналистите, участвали в този процес?
Мария Стефанова: Аз си мисля, че това е обща рана.

Водещ: Ккакво би казал един журналист, присъстващ на тази дискусия, тази война не е моя или нещо друго?
Георги Лозанов: Да, има, заровен е един конфликт в основата на БНР, който не е решен, през който минават разбира се много персонално объркани отношения. Но минава и това, че някак си в един момент се раздели радиото на две. И тая сянка продължава да стои. За мен това беше един от най-лошите ефекти на кризата 2001г.
Водещ: За съжаление тази рана все още е жива.
Георги Лозанов: Да, както ресурса на гражданската реакция тогава е ресурс на радиото и макар и изтощаващ за през годините продължава да бъде такъв, тая воля за свобода, така и тия разделения, които се получиха между хората, се оказват много тежки и на мен ми е тъжно, например, да виждам от едната страна Галя Спасова, а от другата Лили Малинова. Не ми харесва това, защото ги познавам в професионален план и бих предпочел така да се каже да виждам единство на професионалното им мислене, общи стандарти, защото професията значи етични стандарти, а не война, която никога не е докрай справеедлива нито от едната страна, нито от другата.
Водещ: Мария Стефанова намери нещо хубаво в това, че духа е изпуснат от бутилката.
Георги Лозанов: Да, абсолютно длъжни бяхме да дадем възможност каквито напрежения има да добият някаква публичност, защото иначе какво – другото е щраусова политика, която …
Водещ: До колко е възможно наистина журналистите да бъдат опазени от влиянието на сегашни, бъдещи и минали директори? Не е ли това малко утопично?
Георги Лозанов: Ами ако се преструктурира медията така, че директора, този който се занимава с икономиката, с мениджмънта, дава парите, няма пряко влияние и няма такова очакване, а и не спечелва конкурса с тази мисъл, че той ще е диригента, тогава ще започне една гаранция на същинския, поне като фумкция, обществен характер на медията. Но сега… аз за това казвам, че прилича малко на сос. Така навремето Батето, Леда Милева, няма значение, бяха директори и знаеш, че той решава всичко. Нещата са в негови ръце, за хубаво или за лошо, или бяхас обичани, други не толкова. Но не е това подхода.
Водещ: Обаче разговора остава заключен в двете крайности. От едната страна е този ваш пример със една семейственост и директорска диктатура, нека да го наречем, от другата страна са принципи, от които ние сме страшно далеч.
Георги Лозанов: Така е. И аз за тая дискусия знам какво биха казали журналистите, ето аз какво казвам – за тия години, в които не съм бил в регулацията, не сме се придвижили никак. Все повече този разговор да го водим преди 6 години, преди 3 години, и без никакви промени.
Водещ: Очаквате ли да има продължение този разговор, защото сам казвате – започвате няколко пъти.
Георги Лозанов: Аз очаквам, че ще се случи следното, ето и сега тоя разговор, който водим – той ще почне да върви публично. Разбира се ще мине през различни публикации, че са тенденциозни, сблъсъка ще продължи, ще се чуят обвинения. И обществото ще бъде въвлечено. За мен това е много важно. СЕМ беше действително в една сянка. Аз се опитвам да го изкарам в центъра на публичността с всичките рискове от това да има много конфликти, които не водят към решение.

Водещ: Мария Стефанова, говорител на СЕМ и доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред "Клубът на журналистите".

Водещ: Как трябва да изглежда една обществена медия?
Бойко Станкушев: Ние горкичките 20 години си мечтаем за това. В интерес на истината смело може ад се каже, че никой от нас не е виждал обществена медия. Тоест в момента сме в едно поле на фантазии, представяме си как трябва да изглежда и споделяме това със слушателите в ефир. Просто няма от къде да вземем template, дето викат американците. Това е шаблон. Обществената медия за това е обществена и за това се различзава от комерсиалните, защото при нея не е приоритет борбата за рейтинг и за печалби, а защото тя е поставила начвело на своите цели да обслужва обществото, тоест общесвтвения интерес. Обществения интерес е толкова разностранен, че е трудно да се дефинира в едно изречение или в няколко дори изречения що е то обществена медия. Но приоритетите на обществото да бъде справедливо информирано и да няма това изкривяване, което се получава при останалите медии, за мен е най-важно. Второто важно нещо е да се обърне внимание на приоритети към определен момент в развитието на това общество и респективно на неговата държава. Образователни проблеми, култура, положението на хората в неравностойно положение. За мен лично на този етап, на който се намира България, изключителен приоритет трябва да бъде стратегически образованието в най-широкия смисъл на думата. Защото ние просто имаме нужда от просвещение. Защо не се случва гражданското общество? Ами не се случва, защото хората не са научени още да мислят в първо поле на мислене – аз имам права, имам и задължения; второ поле – степен на достатъчна цивилизационна грамотност от гледна точка на европейските права на човека. Няма го това нещо. Вие виждате, че не може ч1овек да отиде да си попълни едно заявление, дето му викахме молба по-рано, от която и да е институция, че да получи това, което му е уж гарантирано в закона. И т.н. Това нещо ще се случи, но няма да се случи скоро.
Водещ: Но пък цифровата ера поставя едни предизвикателства, така щото няколко големи победи имаше журналистиката, заедно с гражданското общество напоследък чрез интернет.
Бойко Станкушев: Да, безспорно. И има дори цели неправителствени организации, които са страшно успешни, слава богу, но за съжаление пък те са малко. Да речем програма Достъп до информация, които си водят дела, печелят ги и това дава един добър пример. Проблема е, че този пример не се мултиплицира, не се диспригира(?) в цялото общество така, че да бъде разбираем и използваем от всеки, който Има нужда от … използвам нарочно думата консултация, да бъде консултиран, да бъде обучен, да бъде разкрепостен, ако щете. Това е ролята. Една от най-важните роли на обществените медии. Виждате, че в пренебрежително малко го правят това частните медии. Не че не го правят, но някои от тях го правят. Примери има, разбира се, добри разследващи репортажи..
Водещ: Е, разбира се, тук не бива д апропускаме да отличим и големия първенец Батко. Това е нарицателно вече и мисля, че си заслужава да се работи в тази посока.
Бойко Станкушев: Така е, но присъдата, това категорично мога да кажа, че нито БНР нито БНТ могат да се изправят пред народа и да кажат – ние станахме истински обществени медии, като причините са горе долу три групи. Едната е, че винаги има опити за вмешателство, влияние и то успешни от страна на властимащите. Втората е, тя до някъде гравитира с първата, финансовата зависимост. И третата е фактически нежеланието на голяма част от колегията да се занимава с такава проблематика, защото това не е доходоносно. Причината до известна степен, и то много сериозна степен е в самата колегия. Не знам дали ще приемеш като някакво обяснение, че има една повсеместна деморализация на хората, Което няма как да не се отразява и на журналистите, които в един момент си казват – абе аз ли ще се правя на най-големия герой тука да си развалям рахата, да рискувам. И просто не тръгват в тая посока…
Водещ: Но пък има изключения. Не може да се отрече.
Бойко Станкушев: Е има, ама ако ще говорим за изключенията… мен самия три години и нещо ме съди един действащ прокурор, естествено най-накрая не спечелих делото, знам за какво става дума.
Водещ: Но като че ли в тази дискусия за обществените медии е хубаво да говорим повече за изключенията, от колкото за общия фон.
Бойко Станкушев: За да има изключения трябва да има регламент. Тоес тхората, които се опитват, колегите, да рабготят в обществена полза, да вадят истината, да разчепкват около нея какво се е случило, кой какво е откраднал, на кой господ се кланя, защо под фасадата на някаква идеологическа или друга позиция всъщност прави пари, краде и т.н. Тези хора да бъдат гарантирани. Че с какво е гарантиран българския журналист? С какво е гарантиран?
Водещ: Ами с нищо.
Бойко Станкушев: В повечето от случаите, когато се получи такъв чуваем и видим конфликт, не говоря за многото, които сигурно и аз и ти не сме разбрал, че съществуват, в разни по-малки медии, в периферията на страната, той обикновено собствения му началник, главен редактор или директор го хваща за врата и му казва – млъкни, защото ми създаваш неприятности. И почва – спиране на подаване на реклами от определени рекламодатели, защото всичките големи рекламодатели са свързани с централи – партийни, олигархични и т.н. Това е щета за мениджъра на медията. И той мислейки за нея, може да не е пълен идиот, разбира се, но се опитва да затваря и затваря усти. Така ли е? Така е. Е добре, това нещастно същество, наречен журналист, то ще рискува един път, ще рискува втори път, ще го уволнят 3-4 пъти и най-накрая ще остане на улицата и ще си направи съвсем логичния извод, че няма смисъл. Ако имаше … защита, ако имаше действащ етичен кодекс, ако имаше някаква институция, някакъв национален орган, който да се занимава не активно, ами всеки ден с тия работи, това нямаше да се случи.
Водещ: Кой обаче трябва да създаде този регламент?
Бойко Станкушев: Всичките колеги, които са ми давали достъп до ефир, след като разбраха преди години, че ме съдят за клевета и набедяване уж, страшно много се притесняваха и трепереха и някои от тях са викани на 4 очи да им се размахват пръсти и други работи.
Водещ: Е, някои не сме треперили.
Бойко Станкушев: Ти не си. Има и други.
Водещ: Да. А кой трябва да създаде регламента за една наистина обществена медия, която …
Бойко Станкушев: Регламента трябва да бъде записан в отделна глава в медийния закон.
Водещ: Обаче медийния закон е целия в кръпки.
Бойко Станкушев: То медийния закон е поправен, до колкото си спомням, 22 пъти за последните 3 правителства.
Водещ: То всъщност почти нищо не е останало от него.
Бойко Станкушев: Ами не, той не действа. Вътре фундаментални принципи, като например, че нямат право рекламистите да извършват дейността медия беше променено, заради медийния монополист Гергов, рекламния монополист. Прословутия член 70, струва ми се, според който трябва да съществува фонд Радио и телевизия и който е на принципа на електромера да събира пари – той въобще не съществува. Те поне от кумова срама да го бяха конституирали и да кажат – ето тука в тея 3 стаи в някаква сграда стоят 7 души, това е борда с председател на този фонд. Той не съществува. Той нарочно не съществува. Между другото тука бих сди позволил да направя една аналогия със съдебната система. Как ще е независима съдебната система, като тя е на кранчето на изпълнителната власт. Ако финансовия министър разпише в бюджета толкова и толкова милиона за догодина бюджет съдебна система – има. Ако напише по-малко – няма, не достигат. Кой е независим? Кое му е независимото? И вече най-голямата драма се съдържа в самата конституция, която е просто (?) дето викат бабите, защото ние ако проследим логиката в българкста конституция не сме никаква парламетнарна република, ние сме премиерска република. Една партия печели най-много, прави най-голямата парламентарна група, възлага и се от президента да направи правителство. Прави правителство. И от там нататък вече следим парите, защото кой има интерес, който има интерес, той прави нещо. Ами той управлява всички останали власти. Чрез това, че им държи парите. Ако се запише бюджета на съдебната система ще е, да речем, примерно, говоря наизуст, 100 млн. и се актуализира всяка година с някакъв коефициент, който може да се напише от един студент по финанси, няма да е така. Те ще знаят. Ако е същото за електронните медии, говоря за обществените – няма да е така. Генералния директор Тодоров и генералната директорка Пръмова ще знаят преди още да е приет бюджета за по-следващата година колко горе долу ще им бъде. И ще си правт смеките. Това е една дейност, която е стратегическа. Ти не правиш месец по месец, година По година програмата си. Ти залагаш на много дълъг пас едни неща, о ткоито наистина обществото се нуждае. Но като нямаш ресурс – какво да направиш?
Водещ: Бойко Станкушев остава в "Клубът на журналистите".

Как трябва да изглежда една обществена медия? Добър ден и на Елена Йончева.
Елена Йончева: Добър ден.
Водещ: тръгна дискусията за БНР като обществена медия. Стана ясно, че духа е изпуснат от бутилката, че радиото им атравми, които трябв да се лекуват. Какво още е хубаво да се каже?
Елена Йончева: Как трябва да изглежда една национална медия. Смятам, че лично аз предпочитам когато трябва д се информирам, когато трябва да получа информация по някакъв проблем, отдавам предпочитания наистина на БНР пред останалите частни радиа, защото струва ми се, че все още има този кредит на доверие, койъо винаги е имал, въпреки всичките грешки, котиос а присъщи на всички сфери на прехода. Как трябва да изглежда едно радио – всички ние пътуваме, били сме повечето от нас в Европа, ползваме някакъв западен език и може да се ориентираме как наистина трябва да изглежда едно професионално радио. Разбира се в България има много конкурентна среда и националното радио се опитва да не изпуска своите слушатели, които много от тях вероятно имат вкус към по-сензационните новини по по-ярък начин поднесени. И това, което прави чест на БНР е, че въпреки, че е заобиколено от такъв тип конкуренция, все още тя не е загубила своеята сериозност и този кредит на доверие, който имат слушателите.
Водещ: Като че ли е много важно, когато се говори за обществена медия, да се прави разлика между рейтинг и доверие. Кога това ще се случи у нас?
Елена Йончева: Да, за съжаление страшно много се спекулира с думата рейтинг, защото виждаме, че особено когато гледаме телевизионни продукции, неща които са изключително пошло направени, изключително непрофесионално,з те могат да имат много висок рейтинг на зрителски интерес. Което съответно рефлектира и върху всички останали предавания, защото те за да оцелеят на този пазар се опитват да вкарват именно тези елементи, които опошляват цялата среда, телевизионна или радио среда.
Водещ: Другото опошляване идва по линия на нелекуваните травми, защото безспорно през годините и БНР и БНТ имат политически травми. Едва ли ще открием топлата вода, казвайки го. Как да ги лекуваме?
Елена Йончева: Разбира се. Но смятам, че един журналист като че ли някои смятат, че журналистиката трява да съществува… едва ли не е нормално да съществува в комфортна, спокойна среда. Журналситиката, репортерството, това е непрекъсната битка, битка за правдивост. И смятам, че ако ние съществувахме в изключително комфортна среда, нещо не би трябвало да бъде в ред. Това означава, че не сме журналисти, че не сме репортери.
Водещ: А кои са най-големите травми на българската журналистика?
Елена Йончева: Кои са най-големите травми…. Ами аз смятам, че ако по-рано голямата травма е била цензурата, тоест бяха поставени журналистите, водещи, редактори, да работят при определени условия, сега е още по-страшна самоцензурата. Смятам, че много от журналистите, било поради страх или може би примиренческа нагласа, усещане за удобство, за комфорт, те просот … те не са журналисти. Те предават някаква инормация, която се получили на готово. Някакво мнение, което са получили на готово, някаква позиция, която някой им е казал, че трябва да предадат нататък. И ми се струва, че това е най-страшното. Че много от нашите колеги не сеопитват да формират някакво обществено мнение. Тоест ако те го правят, те го формират в насока, която не е журналистическа. Тоест това се нарича пропаганда – дали някой ще те застави да го правиш или ще го правиш по собствена воля, мисля, че второто е още по-страшно.
Водещ: Кое лечение е по-добро – повече репортажи или повече коментари? Защото интервюто е всесилно.
Елена Йончева: Ами смятам, че това е баланс на двете. Защото едното не може без другото. Репортажа ще провокира една тема, ще представи различни гледни точки и от там вече започва и големия анализ и големия дебат.

На 8 май нека да направим и едно отклонение. Как се говори за война през 21 век?
Бойко Станкушев: Как говорят журналистите или…
Водещ: Как говорят журналистите за война.
Бойко Станкушев: Ами журналистите говорят малко лекомислено за война, защото хората, които помнят някаква война или са били на някаква война, имат по-сериозно и задълбочено, бих казал, отношение към една подобна тема. Никой от нас не знае какво е войната, с много малко Изключения. Не знам дали ти си била, аз съм ходил да отразявам няколко регионални войни, и на изток и на запад преди 17-18-19 години.
Водещ: Каква е разликата между преди и сега?
Бойко Станкушев: Лекомислието, с което се говори е потресаващо, но още по-потресаващо е лекомислието на политиците, които просто в еди нмомент до толкова се самозабравят, че не гледат сериозно на подобна хипотеза. Понеже ме питаш във връзка с датата, нека първо да кажем, че истинската дата не е 9 май, а е 8 май, нали? Ей тоя ден. 9 май навремето Сталин е наложил, защото тогава неговите юнаци Кантария и Йегоров, до колкото си спомням, са забили знамето на райхстага и са държали дръжката, пък са се виждали на ръцете им наредени по няколко трофейни часовника, взети от изтрепаните германци. Това е една разбира се фалшификация. Друг е въпроса ако искаш в аспект поуки да говорим, как кореспондира тази най-голяма война и някои по-малки случаи след това със съвремието.
Водещ: Да, защото е важно да отидем отвъд клишето, за да не дойде войната тук, трябва да я контролираме там.
Бойко Станкушев: Ако имаме интелигентно, разумно, силно управление, което да прави по всякакъв начин опити да бъде много близо до народа си, ще може да се развие и да се поддържа една превантивна програма за това да не се случи. Защото опасността от подобно нещо е много по-голяма от колкото изглежда в съзнанието на обикновения човек и на нашите пимшан политици. Има вече възможности, да речем Иран, има възможност ако изстреля една ракета, тя да падне в София. Това е много просто. Втора възможност, която не е пряко свързана със сегашната полтиика на правителството в Техеран. Тя се казва Ал Кайда. Те не са непременно едно и също, разбира се, защото някои хора казват, че щом са ислямисти са едно и също. Не, не са едно и също. Но тази война, която … тя не е на фронт, тя е тероризма. Виждате колко често се случват такива големи терористични акции, част от които се предотвратяват, част от които обаче не се предотвратяват. Трябва да Имаме предвид, и в този смисъл да изискваме от нашите политици да бъдат разумни и да имат ясни стратегии, включително и програми за превенция в това отношение, защото България е една със сигурност го казвам потенциална мишена, която при това е много лесно пропусклива на тоя етап. Тука малко мога да подменя темата на разговора. Това, което мен лично много ме притеснява, не разбира се професионално, но в известна степен отделям време да изследвам тази проблематика, ние сме просмукани от какви ли не тука ислямистки фондации и движения, които под прикритие, зад прикритие и т.н. работят много активно, особено в смесените райони. Скоро чух едно изказване на премиера, с което той искаше да афишира, че знае това. Безспорно знае. Но той горкия е поставен в много деликатно положение, защото има моменти, в които дебелите и изпаднали в летаргия европейси бюрократи Почват да реват за човешки права и за религиозни права, когато ти се опитваш да направиш нещо в тая посока. Трябва да им бъде обяснено, че положението в България не е толкова розово и че ние като все пак вече един елемент от европейската система за сигурност трябва да бъдем подсилени, да ни се оказва съдействие и много важно, да бъдем разбрани.
Водещ: Коректен извод ли е, че има малко журналистика в тази посока?
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Има ли значение как един журналист отива да отразява конфликти в горещи точки. Дали отива сам или отива с контингента на страната си?
Бойко Станкушев: А, безспорно има значение, но когато ти си така аташиран към един контингент, това ти дава много по-голяма сигурност от една страна, от друга стрна ти връзва ръцете и ти дава просто те прави по-ограничен. Ти си длЪжен да се държиш с този контингент все едно че си един от строя. Лично аз съм привърженик на самостоятелните действия, но това е много скъпо. И в момента никой не финансира практически подобни журналистически експедиции, коиот на практика са… те вече не са толкова чисто с цел информационно обезпечаване от една илиу друга гореща точка. Те са всъщност външни разследвания. Това никой не прави. Преди години това се правеше, Босна, Афганистан, всичките тия конфликти, които бяха около нас и не чак толкова близо, Ливан, независимо… дории преди 10 ноември в известна степен се правеше. Независимо от това, че нещата се случваха в условията на тоталитарната държава, че пак нямаше пари, нещо се правеше. Но то някак си замря последните години.
Водещ: Но има нужда от него.
Бойко Станкушев: Ама разбира се.

Водещ: Как се говори за война през 21 век, г-жо Йончева?
Елена Йончева: Журналистите могат да говоря за война по един много лесен начин, без преминаване през особени препятствия и могат да правят сензационни и евтина журналистика. Това не е сложно. Може да се прави и стойностна журналситиа, която да провокира към размисъл. Която да се опитва да променя нещата, без да се взимаме прекалено на сериозно, защото все пак журналистите, ние на практика не разполагаме с тези ресурси. Но трябва поне да се опитваме. Условията във война по-рано като че ли ако сравнявам как съм работила пред 7-10-15 години, от една страна може би не беше толкова сложно, защото журналистите в повечето случаи бяха разглеждани наистина като някаква трета страна, достатъчно обективна. В последно време обаче се появява т.нар. embedded журналистика. Тоест журналситическите екипи са акредитирани към една от воюващите страни. И за мен това не е журналистика. Това е също журналистика, но просот едната гледна точка. Но ако се прави само такава журналистика, това вече не е журналистика. Журналиста се превръща в инстрмент на… може би груби звучи пропагандна машина, но всъщност тя е пропагандна машина. На една информационна стратегия. Той се превърща служител. А не на своята медия.
Водещ: Ти отиваш там и си част от отзи контингент, към който си прикрепен и нямаш пълната свобода да говориш за това, което виждаш.
Елена Йончева: Не само че нямаш пълната свобода, ти си задължен по определени теми да не говориш или да се консултираш със въпросните военни. Тоест там има цензура и това не се крие, че има цензура. Но естествено обяснява се цензурата, че тя е необходима, за да се защитят техните войници. Което също има логика, разбира се. Тоест има моменти, в които ти наистина трябва изцяло да се съобразвяш с хорат,а които са те приели.
Водещ: Възможно ли е обаче другото, без да си прикрепен към контингент да отидеш и наистина да работиш добре?
Елена Йончева: Да, възможно е и аз считам, че когато се направи едното, второто, когато имаш журналисти, които отразяват едно събитие от няколко гледни точки, плюс т.нар. embedded, приобщени журналисти към военните, тогава като че ли зрителя може да си даде достатъчно правдоподобна, обективна картина за това, което се случва. Аз си спомням в Ирак по време на войната преди 6 години, 6 и половина вече, тогава бяхме доста журналисти в Багдад и в момента, когато се разбра, че съюзниците влизат в Ирак, тогавашния американски президент Буш се обърна към всички журналисти по телевизията, няма да забравя, всички се скупчихме, за да гледаме това обръщение, към журналистите в Ирак и каза, че ги призовава всички те да напуснат, защото не се знае какви оръжия ще бъдат използвани, че има вероятност да бъдат използвани оръжия за мосово унищожение, химически, говореше се за ядрени оръжия. И тогава за моя изненада много журналисти, но не тези, които бяха независими, а журналисти към големи медии бяха принудени от техните медии да напуснат, защото се оказва, че те нямат застраховка за определен тип война. Тоест те имат застраховка във военна ситуация, но тя не включва използване на ядрени оръжия или на атомно оръжие.
Водещ: Това не е ли само оправдание обаче?
Елена Йончева: Те не искаха да си тръгват тези журналисти. И аз смятам, че медиите толкова много обсъждахме, и аз още си задавам тоя въпрос, дали това беше някаква форма на цензура, или просто ставаше дума за ч1исто финансов въпрос, ако се случи нещо със журналиста, медията евентуално ще загуби страшно много средства за неговото обезщетение. Но ми се струва, че по-скоро второто, финансова причина, защото асмериканците не искаха да си изтеглят техните журналисти от Багдад, които не бяха embedded, и ми се струва, че по-скоро решението касаеше чисто финансовата, прагматичната страна. Но въпреки това много журналисти останаха в Багдад, включително от най-големтие медии. Може би към 70-80 журналисти бяхме там и още повече embedded журналисти вече, които отразяваха другата… аз не бих казала, че това е друга гледна точка, но просто лагера на воюващата страна.
Водещ: Възможно ли е да се направи независим филм за гореща точка днес в условията на криза? Или става все по-трудно и по-трудно?
Елена Йончева: Аз смятам, че все още имаме този шанс да правим такив незаивисми филми. Разбира се човек е независим, но той вкарва и своята собствена емоция, своите познания за нещата. Лично аз съм се стремяла винаги, когато правя един филм да показвам възможно повече гледни точки, да не налагам своето отношение, понякога налагам своята емоция, разбира се, което е трдуно да избягаш. Колкото и това да не се прочита от пръв поглед. Но вярвам, че може все още да се прави независима журналистика. И надявам се тази журналистика, която е поръчкова да се прави по-сложна именно защото Има алтернативни форми на информация, има алтернативни медии и просто зрителя ако все още има мислещи в бъдеще зрители, когато виждат че ги лъжат от телевизионния екран или от радио екрана, те просто ще влязат в някоя друга медия, на която да и вярват.
Водещ: Дано цифровизацията направи тази добрина. Кога ще отидем отвъд клишето – държим войната далеч от нас, за това поддържаме контингенти. Това е всъщност едно клише, което нищо не значи.
Елена Йончева: Ами не, нищо не значи разбира се. Имате предвид нашите войски, които са в Афганистан и в Ирак.
Водещ: Да, но контингенти поддържат и повечето европейски страни, разбира се.
Елена Йончева: Да, имате предвид клишето. Аз лично смятам, че не може с военни средства да решиш един проблем. Независимо какъв контингент ще изпратиш, къде. Както виждаме през последните 8 години ситуацията в Афганистан стана още по-зле, талибаните в някакъв момент като че ли бяха спрени или поне това ни беше показано по медиите. Но се оказа, че те просто се прегрупираха. В момента с изключително агресивни, разполагат със страшно много средства. Производството на наркотични средства се е увеличило в пъти от както коалиционните сили влязоха в Афганистан. Така че аз не вярвам, че се отдалечава една война, изпращайки военен контингент където и да е. И същото е и в Ирак. Както видяхме – да, свалихме Саддам, унищожихме Саддам и на негово място се родиха стотици Саддамовци. С които сега никой не знае как да се справи, включително и американците.
Водещ: Къде и се ходи на Елена Йончева? Какво ви се иска да ни покажете?
Елена Йончева: Обикновено темите, които разработвам са темите от новините, тези, които ни карат да реагиераме по някакъв начин. Но провокацията на репортерството или на този тип документално репортерство или документални филми, с които съм се занимавала е точно да се опиташ да минеш зад новинарското клише, зад клишето на добрите и лошите или на Проблема, който много лесно може да намери някакво решение. И мисля, че това е и голямото удоволствое наистина да попаднеш на място, където да разнищваш нещата, където отиваш непредубеден, разбира се ти отиваш с необходимата информация, с необходимото познание за нещата, отиваш със своите колебания за това какво се случва там действително. Но в същото време, ние сме като едни следователи, които започват да проучват нещата във всичките му пластове, до колкото е възможно. и това е вкусната, стойностната като че ли, поне за мене, журналистика, която те кара да минаваш много често и собствените си очаквания. И собствените си заблуди.
Водещ: А като георграфска точка?
Елена Йончева: Ами нямам.
Водещ: Няма новинарски сюжет, който да провокира желанието за някакъв такъв филм?
Елена Йончева: На вас каква тема би била интересна?
Водещ: Истината е, че не съм се замисляла, но може би един сюжет около Тибет и Китай и този конфликт, котйо въвлича много хора е една достойна тема, провокативна.
Елена Йончева: Да, това е изключително интересна тема и провокативна, сложна, и с удоволствие бих се занимавала с подобно нещо. Напоследък може би в последните години се опитвам да работя върху теми, които по някакъв начин имат индиректна връзка и с България. Но не считам, че това е правилната посока, разбира се. Например филма, който направихме за Сомалия по някакъв начин беше свързан и с българските моряци, които бяха отвлечени тогава и все още има отвлечени кораби. Желанието да покажем всъщност какво се случва в тая държава, какви са хората, тяхната мотивация, техния бит, техните амбиции, характера им.
Водещ: Проблема е, че няма държава.
Елена Йончева: Да, всъщност проблема е, че там има различни образувания териториални, единици, които се управляват от .. официално, имат си официална местна власт. Но на практика там практически управляват местни кланове и групировки.
Водещ: Което прави доста трудно разследването на един журналист, защото досттъпа сигурно е доста труден/.
Елена Йончева: Ами тя страната формално е разделена на 3 части. Остатъчна Сомалия със стоица Могадиш, където въобще достъпа през последните години не е труден, а там няма достъп за европейци и американцим, тъй като там основно териториите се контролира от крайните ислямисти, подразделение на Ал Кайда и на практика всеки европеец, който е съттъпил там е бил отвлечен. Даже преди година и полвоина англичаните изпратиха свои специалисти по сигурността, които да консултират местното правителство, което държи само столицата Могадиш, и то не цялата столица, а един квартал. И тези специалисти по сигурността бяха отвлечени. Всеоще има отвлечени журналсти от преди няколко години и за тях нищо не се знае, защото основната мотивация на тези, които отвличат в тази част на Сомалия, тя не е финансова, както е в случая с пиратите, а тя е чисто религиозна и се предполага, че в момента, в който отвлекат заложниците, те и ги убиват. Защото не им трябват да служат като разменна монета. Това е остатъчна Сомалия. Северна Сомалия – Сомариленд, където е относително спокойно, тоест там може да се отиде и там на практика отиват всички журналисти, които искат да отразяват темата с пиратството. Има временно правителство, относителна стабилност. И третата част от Сомалия, където са на практика пиратите, Пунтланд, или както на шега ние наричаме Пиратиленд, и където бяхме около 20 дни с оператора Николай Стойков. Там е основното действие, в Пунтленд. Именно в тази част на Сомалия отвличат кораби, в тази част на Сомалия корабите изчакват откупите. И повечето от населението се препитава именно с доларите, които плащат.
Водещ: Това също е война, независимо, че не се води война.
Елена Йончева: Да, това също е война разбира се. И там на практика също отвличат почти всеки, който стъпи. Има международни представители, бюра на международни организации, най-вече на ООН. Но служителите обикновено са или местни хора или някои от страните около Сомалия. Те не изпращат американци или европейци. Защото просто не могат да ги опазят.

Водещ: Кой се страхува да остави журналистите без натиск и влияние – навсякъде по света, повечето от тези, които вземат решенията и определят правилата. Тези за медиите и тези за случващото се в живота. Желаем ви повече свобода.