БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.05.2012

Водещ: Понякога се чудя какво и как прави мислите ни и думите ни виртуални. Виртуални, защото често са анонимни до степен, че самите ние се чудим какво общо имаме с тях. Дали отчайващо дългото време, в което личното мнение беше нещо недотам добро за хората, а сега ни избоя в нещо, за което всички са убедени, че е особено вредно пак само за хладилника? За радост българската журналистика не винаги мисли за хладилника и естествената граница между рейтинг и доверия за по-голяма част от публиката е все по-ясно очертана. След 80-то място по степен на свобода на словото на къде? Този въпрос беше зададен в Букурещ на 8-та световна среща на българските медии, която почти на живо отразихме. Чийто край почти на живо отразихме в миналия брой. Отговорите обаче трябва да продължим да търсим, защото е важно въпросите да бъдат задавани. Дали това 80-то място не е за някои по-особени правила? Не за журналистите. Редно е и този въпрос да си зададем, защото критериите за оценка са еднакви за всички. Няма как само тези за България да са различни от общите критерии или да са направени така, че ние да се изложим пред чужденците. Това са въпросите, които и в миналото издание си зададохме. Уверена съм, че трябва да продължим да ги задаваме. Вчера във facebook.com един цитат на Маргарет Тачър получи огромно количество харесвания. „За да живее свободно едно общество, трябва да притежава критична маса от индивиди, които знаят какво е свобода.” Що се отнася до медиите, някои успяха да се впишат в некритичната маса, като избраха рейтинга. Който пък от своя страна даде повод на Асоциацията на европейските журналисти в България да изразят възмущението си от непрофесионализма и липсата на елементарен морал на определени медии и журналисти, които използваха ситуацията след земетресението, за да привличат внимание като всяват паника сред хората. Публикации като тези, цитирам ви Асоциация на европейските журналисти, в сайта "Всекиден" със заглавие „7.5 по Рихтер удря Пловдив” и в novini.bg „БАН предупреждава ударни земетресения 7.5 по Рихтер” не само не отговарят на истината, но и противоречат на журналистическата етика. Освен това са и подсъдни публикации. Съгласно Наказателния кодекс на Република България. Твърдението, съдържащо се в тези публикации, е опровергано по категоричен начин от директора на Националния институт по геофизика, геодезия и география Николай Милошев. Недоумения на Асоциацията на европейските журналисти е предизвикало и челното заглавие от 23 май на вестник „24 часа” – „По-силен трус е възможен до две седмици”. Цитираните случаи в доста други водещо е желанието не да се информира коректно обществото, а единствено стремежът към по-високи тиражи. Земята отбеляза седмицата като нестабилна, а критиките към медиите започнаха малко след първия трус. Някои институции си признаха, цитирам, комуникационни неблагополучия, но форумите бяха пълни с критики към медиите. Истината е, че аз научих първо къде е епицентърът първо от Лондон, а магнитутът от САЩ. Разбира се после се появиха и българските източници. Каква е обаче отговорността да информираш, позовавайки се първо на чужди източници? Редно е и този въпрос да си задаваме, не само ние журналистите, но и вие – нашите слушатели, когато оценявате работата ни. Тази седмица с рекорди се похвалиха и организаторите на първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда. Румен Леонидов след малко ще коментира кои са събитията на седмицата според него и как те се съотнасят към многото текстове за абсурд, които прочете. Дали пиесите на абсурда понякога не са един журналистически разказ за реалността с елементи на въображение? След 80-тото място накъде и чия е тази оценка – на журналистите или на така наречената редакционна политика на медиите? Темата ще коментираме с доцент Георги Лозанов – председател на СЕМ, който чу повечето дискусии на срещата на българските медии в Букурещ. Точно преди седмица за пореден път си припомнихме един важен феномен. Новините на младите ги няма в медиите, а новините, които те търсят ги няма в живота. А сега накъде? Балканите, освен в прегръдката на нервната Земя, продължават да са и територия на изборна дупка или поне в Гърция. Приликите и разликите на коментарите между българските и гръцките медии ще коментираме с колегата от програмата на радио „Хоризонт” Георги Марков. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Владимир Тошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” – БНР. Показваме например, но не даваме за пример, коментирайте как да има по-малко странни изображения на абитуриенти на facebook.com стената ни. А ние, както винаги в началото, започваме с коментар на музикално колебание – или "Като разлюля посред нощ във вторник, та така и до днес". Тези, които първи научиха подробностите, си казаха „без радио не мога”. Други запяха рекламен бирен мотив. Какво прави рекламата е почти ясно. Какво прави антирекламата, особено в медиите? Редно е да си отговорим и на този въпрос. Тази седмица с рекорди се похвали организаторите на първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда. Добър ден на Румен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ:Всъщност дали тези пиеси, които прочетохте, не са един журналистически разказ с елементи на разсъждение или са истински пиеси на абсурда? Позволете с тази шега да започнем, че много напрежение ни се струпа.
Румен Леонидов: Имаше и момент на преразказ. Най-различни теми, които са общо взето във фокуса на журналистическите ни търсения, намирания, открития и закрития. От медицинското обслужване до съда, лудницата, много алегории и факти имаше за човека като животно и за животното като човек. Истината е, че ние нямаме /…/ освен в чистия живот, в буквалния бит нямаме много открития в драма на абсурда и това явно…
Водещ:Предпочитаме на живо да я живеем?
Румен Леонидов:Ами то по тази логика много хора са участвали. Всяка пиеса от мистерия до комедия, до трагедия, до драма всичко това минава под формата на абсурд, защото е свързана с нашата действителност. Но беше доста трудно да се характеризират нещата. Избрахме две пиеси, които – едната е с подчертани елементи на абсурда. Една майка иска да се самоубие и обсъжда всичко това с двете си деца и мъжа си. Тъй като тя е обещала, когато са се женили, когато са били влюбени, че ако някой ден не постигнат това, което искат те, трябва да изтрият нещата. И тя казала „аз себе си ще изтрия.” И това е. Иначе самата пиеса не е песимистична, но е с елементи на абсурд, защото там цялото семейство обсъжда нейното желание да се самоубие и общо взето покрай това минава. Авторът е млад, Иван Димитров, който явно има вкус към подобни неща. Не съм чел други пиеси, но подобна пиеса с елементи на абсурд е спечелила в Америка и играна от американски актъори. И в /…/ е печелила награда тази пиеса. Така че… Другата пиеса е от една млада пак абсолютно, млада поетеса, както и Иван се оказа, че има стихосбирки и един роман. Оля Стоянова. Тя, нейната пиеса, е пак по-далечни абстракти към абсурда има. Там е в един старчески дом. Сестри, които си говорят. Оказва се, че новата сестра се познава с една от изоставените леко шашави вече пациенти, защото я е проклела навремето, че е отказала на сина си да живее с нея. Това е трудното. По-скоро е мистичното. Едно проклятие. В страниците, което най-много обърнах внимание, на тези пиеси като медиен партнъор, се получиха доста заядливи обаждания. Със сигурност 75 души, 73 са ядосани. Мисля, че са доста известни имена.
Водещ:Всъщност това са сюжети, като че ли взети от най-рейтинговите вестници. Аз съм сигурна, че ще надвикате чайките над Бургас, които са естествена холограма в нашия разговор, за да успеете да подредите пък вашите събития на седмицата. Излишно е може би да казвам, че земетресението е номер едно.
Румен Леонидов: Е, за мен не е номер 1. Най-много обсъждано е разбира се, защото отдавна не беше ни лашкало, а и много продължително. Но аз мисля, че когато няма жертви, когато няма кой знае колко умрели от страх и слава Богу, това е много полезно.
Водещ:А вашата класация?
Румен Леонидов:Хубаво е някой да ни хване за реверите и да ни разтърси силно, защото само в такива моменти излизаме заедно спонтанно на улицата и си говорим като познати. Иначе се разминаваме с точността на прилива, както казваше Константин Павлов.
Водещ: Вашата класация за събитията на седмицата? Изключихте земетресението. Благодаря ви, че го уволнихте. Това е хубаво.
Румен Леонидов: Каква класация? Я ми подскажете да видим каква е класацията, за да си избера едно.
Водещ:Ами вие я правите. Няма значение. Най-важното през седмицата за Вас.
Румен Леонидов:За мен, какво да ви кажа? Общо взето няма събития, които да се четат толкова много. Сега в момента това, което ме впечатли може би, защото все пак, е изявлението на външния министър, че повече няма да търпи беззъбото отношение към Македония, което силно ме изненада, приятно обаче, тъй като това е някакъв нов повей в нашата външна политика.
Водещ:Значи това са ваши стари приоритети.
Румен Леонидов:Не само това. Вярно е, че има какво да чувствам към тази част от нашата история, както се казва,но както преди това изявлението на нашия вицепрезидент, че Сърбия няма да влезе в ЕС, докато не реши проблема с населението в Западните покрайнини и за това явно и неявно желание да бъдат /…/. Това са едни свежи моменти, защото във вътрешната политика, тъй като във вътрешната политика /…/ Там не може да ни изненада нищо. Нито в, ето сега в Бургас, разбрах, че най-голямата църква „Кирил и Методий” е напукана и от години още от времето на предишния кмет една огромна дупка се изкопава за паркинг и най-голямата църква „Кирил и Методий” е пред разрушаване. „Тя е цялата напукана”. Какво говоря сега? Това безобразие отвън се въвежда. На площада ще бъде… И се палят свещи. Иначе това продължава и при днешния кмет, и при бившия му мандат. Няма нито един осъден, няма никакво разследване. Едно безобразие напукано пред лицето на света и пред цяла България, но това няма да изненада никой. Нито нашите слушатели, нито всеки редови българин.
Водещ:Това е вашата новина на седмицата. Благодаря на Румен Леонидов. Добър ден сега и на гостите ми в студиото. На доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Здравейте!
Георги Лозанов: Здравейте!
Водещ: И на колегата ми Георги Марков от програма „Хоризонт”. Здравейте.
Георги Марков:Здравейте! Добър ден.
Водещ: Вашата класация на седмицата. И вие ли ще уволните земетресението?
Георги Марков: Аз искам да го уволня, ще го направя, но няма как. Трябва да го поставим на челно място, защото както каза и господин Леонидов, това може би е нещото, което ни прави единни и започваме и да се познаваме.
Водещ:Ще стигнем и до там кое е по-разтърсващо на Балканите – дали земетресението или нещо друго. Доцент Лозанов, вашата класация?
Георги Лозанов:Ами аз не мога много и аз да класирам събития. Но искам да кажа – 24 май все пак. В тази седмица се случи 24 май. Има нагласа като че ли да не му обръщаме достатъчно внимание. Аз не обичам патетизмите, но баш този празник е с, аз съм го чакал и съм го преживявал с мое лично радостно чувство. И не заради възможностите за някакъв колективизъм на националната емоция, а заради това, че сме единствената държава, култура, която има празник на езика си, защото в началото беше празник на словото. Много е важно това, тъй като езикът е дом на човешкото битие, както се казвали преди философия. Благодарение на това ние живеем в света на въображението си, на мислите си, поставяме си цели. Различни дори от часа на самото физическо обитаване на Земята, когато се тресе. Така че празнуваме езика и аз винаги ми се иска да се поклоним, а и нашият християнски Бог, Бог Слово, така че този празник е и религиозен. А и когато си близо до този катаклизъм, хубаво е тогава, особено става важно, погледът да е нагоре. Както и Румен каза – това разтърсване е добре да се превърне в мотив да сменим посоката на погледа за малко.
Водещ: До колко това разтърсване ни помогна в тази посока? Ще продължим да разсъждаваме след малко. Сега U2 и „Мистериозни пътища”. По мистериозни пътища ни се прииска да уволним, Георги Марков му се прииска да уволним земетресенията. Доцент Лозанов каза, че е хубаво такива разтърсващи събития да има, за да дойдем на себе си. Присъедини се от казаното малко по-рано от Румен Леонидов. Хайде сега да започнем с това кой как го свари земетресението. Георги Марков беше на работа.
Георги Марков:Да, аз бях на работа.
Водещ:Критиките срещу медиите бяха много. Хората бяха изнервени и е нормално, да.
Георги Марков:Донякъде е разбираемо, защото съдейки по това, което аз видях, моите преки впечатления от моите съседи буквално, самият аз веднага поисках да зная какво се случва и как се случва, но има така една технология, която все пак уважаемата аудитория е добре да знае, че медиите не са всемогъщи и това не може да стане в първата секунда след труса. Това го казвам не да защитавам колегите, а защото това наистина трябва да стане ясно. Лично аз, както всички останали, сме чели какви ли не небивалици и през социални мрежи и т.н. Значи лично мен ме свари в къщи, тръгвайки на път към БНР, когато започваше моето дежурство. Информационно дежурство в новините на радиото. Първоначално, нормално като всеки жив човек, аз изпитах съответния стрес, страх, след което мобилизация и т.н. Но това, което ми направи впечатление у хората, ти самата каза и в началото на нашата среща тук в студиото, че хората си търсеха радиото. Те си търсеха радиото наистина. И го казвам не защото аз работя тук и в момента се намирам в…
Водещ:И те казаха, че са научили от радиото. Сега ще ви помоля да си сложите слушалките. Добър ден казвам на PR специалиста Ани Алашка.
Ани Алашка:Здравейте.
Водещ:Много странно занимание имахте, след като ни разтърси първия път. Започнахте да четете Закона за радио и телевизия. Защо?
Ани Алашка:Да, може би отстрани звучи доста идиотско посред нощ да четеш Закона за радио и телевизия, но лично аз бях доста неприятно изненадана от факта, че по телевизиите, т.е. нито една национална телевизия не реагира адекватно и навреме с някаква информация по темата. Говоря за обстойна, подробна и изчерпателна информация, но поне да даде знак, че следи ситуацията, не е оставила на самотек нощните си блокове, които повтаряха турски сериали и всякакви други подобни предавания. Та, това ме провокира да се замисля какво се случва, какви са изискванията по закон поне към обществените телевизии. Не говоря за всички. То всъщност имаме една обществена, ако трябва да сме точни. И това ме провокира всъщност да отворя Закона за радио и телевизия, наистина в 3 посред нощ си направих труда да го чета. Бъдейки такъв ненормален час, едва ли съм успяла в детайли да изуча медийното законодателство, но това, което ми направи неприятно впечатление беше, че от този в количествено отношение да кажа, от 65 страници закони и, ако не греша, около 130 члена в него, оказа се, че има един единствен член – 51-ви, който конкретизира проблема с информираността на населението при бедствия и такива специални ситуации. При това този член 51 е невероятно пожелателен и той дори не толкова задължава медиите, колкото институциите. Естествено тяхната роля по никакъв начин не трябва да се пропуска и сега, когато говорим по темата. Та в член 51 е казано, че БНР и БНТ са задължените безвъзмездно ефира при поискване, забележете, от представители на държавни органи при бедствия, аварии. На мен ми се стори изключително неадекватно от законодателна гледна точка това да е единствения текст, който да гарантира навременното информиране на населението при подобни ситуации.
Водещ:Ето сега е моментът…
Ани Алашка:Аз не съм юрист, възможно е да има и други закони и нормативи, които го изискват, но някак не е нормално Закон за радио и телевизия да няма такава по-стабилна защита и по-стабилни изисквания към операторите. Така или иначе хората в съвременното ни общество разчитат на медиите.
Водещ:Нека чуем коментара на вашето среднощно занимание в лицето на доцент Георги Лозанов. Действително ли има вакуум законодателен и всъщност вакуумът ли е този, който ще гарантира това, че хората ще бъдат информирани за случващото се?
Георги Лозанов:Да, когато се случи нещо, ние винаги очакваме, отваряме закона, за да видим дали точно това вътре е описано. Имало е всякакви теми и проблеми и усещане за някакъв дефицит. Разбира се законът подлежи на осъвременяване. Може би и в това отношение. Аз даже бих казал, с уважение на мои по-стари идеи, че трябва да се разпише в закона ясна емисия на обществените медии, както има и в други законодателства, и там да присъстват по-категорични тези ангажименти. Макар че и така, както е написано, според мен е достатъчно основание и достатъчно, какво да кажа, нормативен стимул медиите да си свършват работата, а те даже не се нуждаят толкова от нормативен стимул. Мисля, че самата редакционна политика, границите на нейната независимост изисква този тип информация, защото има ясен член, който задължава медиите да информират населението, казвам малко на служебен език. Освен това е добре разбира се информацията да започва от институциите. Медиите не бива да намират информация сами по себе си в този случай. Те са посредници между институциите и обществото. И е нормално да изчакат именно институциите да са тези, които да съобщят, за да може това, което се съобщи да не е на нивото на слуха. Имаше такива подтици в тази нощ, хората да се самоинформират, както стана в мрежата. Вярно, това е една любителска информационна стратегия.
Водещ:А професионалните стандарти са нещо съвсем различно.
Георги Лозанов:Да, особено за обществените медии. Друг въпрос е това, че всичко това стана бавно. И аз видях най-напред информация от типа „София разтърсвана от голямо земетресение”. Ако не си в София вероятно това би било интересно, но хората в София, които най-много имаха нужда от информация в този момент, те именно, защото знаят, че са разтърсени, чакат информация, за да научат това, което вече знаят – това вече е много парадоксално.
Водещ: Госпожо Алашка?
Ани Алашка:Да.
Водещ:Вие как си представяте да бъдат задължени медиите да информират такива случаи?
Ани Алашка: Вижте, аз искам да подкрепя това, че медиите разбира се не трябва да подвеждат. Трябва да се позовават на институциите и наистина институциите изключително бавно реагираха според мен. Впрочем научих от колеги от медиите, че чак след 4 часа са успели да се свържат със Сеизмологичния институт.
Водещ:Те казаха, че са имали комуникационни проблеми.
Ани Алашка:Нали, темата с лошата комуникационна среда в самите институции е наистина много важна и също трябва да бъде дискутирана. По-скоро аз си мислех,че хората в такава ситуация стресова очакват да видят, че… Да почувстват, че държавата има хора, които следят, които във всеки един момент могат да ги информират и могат да разчитат на тези медии. А когато виждаш, че дори няма и следа от някакво проследяване на информацията. Аз не казвам, че в 3 и 10 трябваше веднага да напишат някакви странни информации, измислени, извадени от facebook.com или от неофициални източници, а по-скоро едно нормално съобщение би било, как да кажа, да се прочете един текст най-малкото. „Случи се земетресение. Следим ситуацията. Ще ви информираме” и т.н. Т.е. хората да видят, че има някой, който от другата страна е готов да реагира, а не да се само организираме във facebook.com да търсим информация. Всички специалисти, които се занимават с кризисна комуникация знаят, че когато има недостиг на информация, тогава се създават най-големите кризи. Кризите стават още по-големи. Т.е. дефицитите на информация генерират допълнителни кризи.
Георги Лозанов: Трябваше да има наистина усещане за извънредна ситуация. Да слязат, да се създадат такива студия, в които…
Водещ:Да де, но един недоспал водещ как щеше да подейства?
Георги Лозанов:Не може да стане много бързо. Само да кажа нещо, защото ние тук доста упреци стоварихме, обаче господин Милошев, директорът на Геофизичния институт, той има изключително трезво и според мен в полза на информираността и в цифри стабилността на аудиторията поведение. Което рядко виждам представител на институция. Много на мястото си. Сега, вярно, че малко късно я дадоха тази информация. Но като започнат да я дават, да я дават в една перспектива и то не така безгрижно, успокоявайки, а много с научен и премерен усет изясняваха ситуацията, така че в това отношение поне имахме…
Георги Марков:Само да добавя. Това, което госпожа Алашка каза за забавянето, новините на БНР в 3 часа емисията колегата Виктория Илиева, която беше дежурният новинар във въпросната нощ, съобщи на слушателите ни именно точно това. Че в този момент нещо се случва и че ще се следи.
Ани Алашка:Да, извинявайте, че се намесвам. Тук искам специални адмирации изказвам към „Хоризонт”, въобще към радио станциите. И Дарик кореспондираха също адекватно във времето. Т.е. може – не е невъзможно. „Хоризонт” е един пример, че могат да се случват нещата. Въпросът е какво правеха по това време останалите медии.
Водещ:Ами опитваха се да влязат, да настигнат кризата. Благодаря за този коментар на Ани Алашка. Доцент Лозанов, кое е по-лошото, което можем да направим ние като медии в такива случаи? Ясно е, имало е комуникационни неблагополучия в първия час. Трябваше ли да цитираме чужди източници и това нямаше ли да доведе до повече паника?
Георги Лозанов:Ами, всичко зависи от начина, по който се въвежда в комуникация едно или друго съобщение. Моите чужди източници са специално позоваване на източника, ако има съмнение. С известно съмнение и отстраняване в очакване на българската информация от мястото на събитието. Има много начини, освен това да, трябва да реагират по-бързо медиите. Телевизиите – към тях е основният упрек, но заедно с това нека да не забравяме, че това е извънредна ситуация и тези медии не са построили…
Водещ:Не правят сухи тренировки.
Георги Лозанов:Не са построили своето ежедневие, че само да чакат да се случи това.
Георги Марков:Плюс това телевизията е по-малко, по-тежка като технология.
Георги Лозанов: Естествено, въпрос е на зрителска и слушателска култура първо да включиш радиото, за да чуеш какво. Също се информирах главно от „Хоризонт” и от „Дарик”. Още повече аз бях сред тези, които напуснаха за малко домовете си. Така че така или иначе не можех да гледам телевизия в този момент. После се върнахме, защото нали винаги има очакване за следващ трус. В това отношение Господин Милошев обясни, че са започнали намаляващи трусове, което не със сигурност, но почти с много голяма вероятност значи, че почва да се успокоява. Аз някак си добих доверие в това, което…
Водещ:Всъщност може би страхът направи критиките към медиите толкова релефни, но поводът те да се чувстват виновни…
Георги Лозанов:Ние сме свикнали върху медиите да стоварваме вината и върху държавата. И в повечето случаи това има своето основание, но когато е природно явление, някак си хем искаме да е виновен, хем ням а как да е в кръга около нас.
Водещ:Имайки в предвид обаче направените изявления от страна на министър-председателя и последвалите дискусии в социалните мрежи за оповестяването чрез мегафони от страна на полицейските автомобили, може би в тази посока ще има някаква дискусия, що се отнася до промяната в правилата, регламентиращи дейността на медиите.
Георги Лозанов:Аз не съм виждам министър – председателя тази нощ. Попаднах на кмета, госпожа Фандъкова, която също доста бързо и адекватно, със загриженост се включи в ефир. Така да се каже аз не мисля, че голям проблем дойде от начина, по който реагирахме на земетресението, разбира се СЕМ ще направи мониторинг на поведението на медиите. Ако не някакви специални изводи за това, което се е случило, поне като база, върху която може да се разсъждава за поведението на медиите в бъдеще, като се надяваме, че това няма да има нужда.
Водещ:Може би е добре в този момент ние медиите да си даваме сметка и за заслугата на социалните мрежи, защото пускането на информация и в социалните мрежи от страна на …
Георги Лозанов:Това е и много важно, защото е свързано с единствения шанс, единствените възможни реакции позитивни при бедствие – солидарност. Те дават възможност за солидарност, което действително солидарността започва в разговорите пред входа на жилището, през социалните мрежи. Така да се каже, и вие споменахте, в бедствието утехата ни, че не е персонално твое наказание, а е обща участ.
Водещ:До колко ни трябва солидарност на нас журналистите извън земетресенията и не само у нас, а и на Балканите? Останете с нас, продължаваме след малко. Доцент Лозанов, Вие бяхте в Букурещ на срещата на медиите, на българските медии. До колко солидарността би могла да помогне по някакъв начин на журналистите? Един от дискутираните въпроси беше, че няма професионална организация, която да дава възможност на журналистите да си говорят важни неща. Защото има ясно очертана граница, нека да не се лъжем, между редакционната политика и това, което мислят самите журналисти и аз си мисля, че тези задни места в класиране по степен на свободата на словото, които дават няколко неправителствени организации на българските медии, не са толкова за журналистите, колкото за така наречените редакционни политики.
Георги Лозанов: Хайде сега не просто да си говорят, а ставаше дума за една активна организация за защита на правата на журналистите. Включително и по отношение на собствениците. Аз неотдавна бях на гости на френския СЕМ, но имах и други срещи, между които и една среща с техния профсъюз на журналистите. И бях впечатлен от един инструмент за защита на правата на журналистите, който там се практикува. Ако се измени собственика на едно издание или на медия, журналистите, които работят там могат да заявят, че не желаят да работят с новия собственик във връзка със собствените си разбирания, и тогава те получават обезщетение от новия си собственик и уволнение.
Водещ:Т.е. така наречената клауза на съвестта.
Георги Лозанов:Да, но в такава проява. Т.е. новият собственик, ако не иска да фалира преди още да започне да се занимава с тази медия, би трябвало да влезе в такива отношения с журналистите, че да може да гарантира техните права и да искат те да работят заедно с него. Като това е само един от механизмите за защита на журналистите. Разбира се не само по отношение на собствениците, а по отношение на какво ли не. На мен ми се струва, че в момента в България няма такава организация, то не ми се струва, то просто няма.
Водещ:То няма.
Георги Лозанов:Не толкова да си говорят, което и това е важно, колкото наистина на базата на вътрешна солидарност и стабилност, ценностна стабилност на гилдията, което белким започне да се укрепва, да може професията да се упражнява по един по-различен начин.
Водещ: Как реагират в такива кризи, колегите в Гърция, Жоро? Георги Марков.
Георги Марков:Колегите в Гърция в кризи, имаш в предвид кризата и природно бедствие или имаш предвид кризата – което наричаме последните години?
Водещ:Криза медийна. Хайде стига толкова.
Георги Марков:Да си говорим за криза. Икономическата криза в Гърция специално. Понеже, за добро или за лошо…
Водещ:Намаляващи бюджети на медии. Спомням си, че имаше доста медийни стачки. Защо не мога да си спомня в България такава?
Георги Марков:Също не мога да ти отговоря на този въпрос. Аз също не си спомням такава стачка медийна в България, но по отношение на реакцията…
Георги Лозанов:То няма. Тук беше проблемът с избора на…
Водещ:На Иван Бориславов, да. То преди това имаше и други.
Георги Марков:Аз не направих връзка с това, защото не говорим конкретно…
Водещ:За по-меките действия на обществото.
Георги Марков:Реагират, конкретно мога да кажа за реакция, каквато наблюдаваме по отношение на това, което те проследяват, това, което се случва в държавата. Ами не знам. Ако питаш буквално някой от Гърция, те ще ти кажат, че нещата са леко пренапрегнати чисто медийно. Аз от моя поглед от тук, от това, което имам като достъп до определени гръцки медии, изобщо може би трябва да кажем на слушателите, че малко по-тясно се занимавам поради спецификата, предаването, което водя по „Хоризонт” и международните новини специално. Не виждам нещо, което да е смущаващо. Т.е. те си вършат работата. Те подават тази информация, която мислят, че…
Водещ:Но има стачки, журналистически стачки.
Георги Марков:Е, да.
Водещ:Което е много важно.
Георги Марков:Гърците по принцип, не само журналистите, всички знаем, че гърците могат да стачкуват.
Водещ: Понеже споменахте, доцент Лозанов, стачката в радиото. Всъщност тогава много колеги ни подкрепиха. Аз пак да им благодаря. Разбира се много е важно, когато имаш някаква кауза пред себе си, да имаш и кой да те подкрепи. Днес това би ли могло да се случи?
Георги Лозанов: Ами доста се промениха нещата от тогава. Мисля, че има една обща гражданска умора, да кажа думата, или меланхолия по отношение въобще на медиите. Тя започна от някъде от 2007 година, защото тогава, като че ли пряко се постигнаха целите, свързани с евроинтеграцията ни на нивото на медиите. Влязохме в ЕС и вече се очакваше чисто процесът от себе си да възпроизвежда тези ценности без нуждата от граждански натиск. Това не е вярно обаче и заради това на мен ми се иска и то по предложение възникна Букурещ, да се търси създаването на такава организация. Сега разбира се това би могло да бъде и старият добре познат Съюз на журналистите, в който ние всички повече или по-малко членуваме. Разбира се така трансформиран, че да се отвори първо…
Водещ:Тези, които членуват, да поискат да членуват.
Георги Лозанов: Едно ново поколение. Второ – като инструментариум, присъствие, на включване в защитата на журналистическата професия. Да се превърне в правозащитна организация на професията на журналистите и техните права. За да може, вижте, професията журналист е ключова професия в модерния свят. Тя е подобно на лекаря, подобно на съдията. Ред професии такива, през които въобще става възможен модерният социум. И заради това към тях има специално уважение, за това те са професии толкова свързани с поминък и с препитание, толкова свързани с клетва. И със съвест. По-различен тип професия. Журналистиката в България за съжаление в момента не е в този списък. З съжаление. Много ми се иска това да се промени.
Водещ: Ами колко опита? Три опита – чрез закон и следващите какви да бъдат?
Георги Лозанов:Не.
Водещ:Чрез професионална организация.
Георги Лозанов:Чрез професионална организация, чрез дебат по темата. Впрочем дебатът за свободата на словото се върна най-после в дневния ред на българското общество. Беше отпаднал за дълго.
Водещ:Как ще коментирате редовните забележки, когато изпаднем пак в една не много добра компания, пак на долу по степен на свободата на словото? Как ще коментирате дежурните забележки, че не е ясна методиката? Нека си кажем искрено, че тази методика е една за всички и не е направена, така че ние да се изложим пред чужденците.
Георги Лозанов:Разбира се. Голяма част от методиката са анкети с хората, които работят в медиите. Т.е. поне половината е самооценка на резултата.
Водещ:И всъщност чия е тази оценка? Тази оценка е за журналистите и тяхната работа или по-скоро за така наречените редакционни политики, които са малко по-различни?
Георги Лозанов:Разбира се. Тя е свързана преди всичко със структурата на публичността, на медийната публичност. Как функционира, по какъв начин се финансира, по какъв начин финансирането влияе върху редакционната политика, по какъв начин редакционните политики налагат независимо от професионалната съвест едно или друго отклонение на журналистите си. Тези неща се хващат. Тези неща, които нямат пряка видимост, но през тези анкети. Те попадат и в сферите на оплакванията. Може би нашите колеги се оплакваме повече, отколкото реално чувстваме заплаха. Но това е в някакъв смисъл – тези класации са и индекс на оплакването на журналистите от собствената им съдба и професия.
Водещ:Да, но пък когато бяхте в качеството си на шеф на медийната лаборатория, на лабораторията „Медийна демокрация” преди да станете председател на СЕМ и да се оттеглите от там, Вие много ясно очертавахте преодолацията в медиите. Дори съвсем нагледно показвахте как дадени медии по отношение на редакционната си политика за една нощ взимат завоя.
Георги Лозанов:Да, но сега не се занимавам пряко. Разбира се, как да няма. Ами аз като казвам, че повече се оплакваме, има технически елемент, но той идва от нещо обективно. Той не е така просто, защото… Пред нас е застанал един анкетъор и дай да му кажа нещо, което не мисля и не преживявам. Напротив. Аз мисля, че тези анкети общо взето очертават картината. Ние сме я очертавали тогава в „Медийна демокрация” от друга гледна точка на базата на това, което се вижда. На страниците на вестниците, на екраните на телевизиите и в ефир. Но тя е подобна ситуация и ние сме говорили, че да почне това да се разплита, трябва разбира се законова промяна. Трябва промяна на мястото на професията.
Водещ:Оптимизмът го има. Политическата воля я няма все още…
Георги Лозанов:Ами политическата воля се беше формирала в началото на мандата. Сега вече е ясно, че до края на мандата няма да се случи.
Водещ:Тя е много неустойчиво понятие.
Георги Лозанов:Да. По отношение на отношенията между медиите и политиците – на любов и омраза така в най-високите, описани в най-високите образци. Сложно е, но аз се надявам началото на следващия мандат да е, живот и здраве, защото именно пък закони трудно се променят в началото на мандати. Отново да започне да се генерира такава воля. А и тези класации според мен са много добър стимул за това.
Водещ:Георги Марков каза за това, че е премоделирана и медийната реалност в Гърция. Там нещата са избори до дупка общо взето. Ако трябва да…
Георги Марков:Ами то точно в момента е една от най-важните новини за хората там.
Водещ:Критиките обаче на гръцкото общество са към медиите или към институциите, и
Георги Марков:Знаеш ли, а…
Водещ:Защото у нас медиите…
Георги Марков:Както каза доцент Лозанов преди малко, професията в другите държави и от абсолютно преки мои наблюдения точно в Гърция – как там един журналист в случая, аз чужденец, какво остава за тях. Но да не бягам от това, което казваш – към отговора на въпроса ти към критиките. Ако ме питаш мен, аз лично разделям нещата, че те са като че ли дозирани. Може би повечко в момента се обвиняват полиците и тези, които са довели страната до това нещо. Всички интервюта и анализи, които аз съм успял да проверя и хора, с които съм разговарял, и съм прочел съответни неща – сега като че ли вече нещата отиват на по-друга плоскост. Ако приемем, че на предишния кръг на изборите на 6 май, който всъщност сега живот и здраве ще го повтарят на 17 юни, защото така и така правителството там не се случи. Ако приемем това като един вид наказателен вот от страна на гърците – те отмъстиха на политиците, че нали Вие ни докарахте до това положение, сега ние така. Сега вече забелязвам от седмица насам, че нещата отиват към съвсем друг начин. Те наистина осъзнават, че няма накъде вече да се ходи – смисъл, че няма друг изход от това нещо, така че ако пак, за да обобщя – може би критиката е към този момент отива към политиците, не по-скоро към медиите. Да, днес имаше сутринта интервю, в което мой събеседник спомена, че медиите, да го цитирам точно, в Гърция тероризират общественото мнение, но както се казва, всеки има право на мнение. Не смятам, че една медия може да тероризира хората под каквато и да е форма. Нейната работа е да подава информацията, когато хората се нуждаят от нея. А пък всеки сам ще си прави извода дали е терор, дали е прекалено, дали е по-малко или в повече.
Водещ:И в този смисъл структурните промени в гръцкото радио и телевизия, които се предвиждат чрез един проектозакон, пък чиято цел е да гарантира независимо обществен оператор – това е отмъщението върху политиците на медиите или крачка в правилната посока?
Георги Марков: Това вече може би гръцките политици…
Водещ:Да, трябва да отговорят на този въпрос. Но ето как в съвсем нестабилна политическа ситуация може и такива неща да се внасят. Аз не знам как ще завърши това намерение, но е факт. У нас би ли могло, доцент Лозанов, подобно нещо да се случи?
Георги Лозанов:Не, аз не мисля. Доста е различна ситуацията в Гърция. Ние независимо от всички критики, които можем да отправим към закона, той в този вид дава достатъчно свобода, ако някой има нужда от нея.
Водещ:Между другото нека да Ви прочета съвсем дословно. „Най-важната част в проектозакона е тази, в която се предвижда създаването на ново административно звено наречено Надзорен орган, който да формулира дългосрочна стратегия за развитието на медията.” Новият проектозакон предвижда и създаването на комисия по етичните въпроси, в която да се разглеждат различни оплаквания, постъпили от слушатели, зрители.
Георги Лозанов:Ами сега, това нещо най-много да създадем, както и друг път се е случвало с вас, интрига. По някакъв начин да ни напомни идеята за това да се опитаме да съберем административното тяло на обществените медии в едно.
Водещ: Аз мисля, че Ви прекалено ясно казахте, че това би било една метафора, с цел…
Георги Лозанов:Ами тя метафора… В друго време и в друга ситуация.
Водещ:Повече дискусии.
Георги Лозанов:Да. Но като база на дискусия, но хората търсят начини разбира се, преструктурирайки, чрез някакви национални инструменти да гарантират свободата на словото. Аз не съм сигурен, че в Гърция точно това ще се случи.
Водещ:Или ще помогне.
Георги Лозанов:И ще помогне. Освен това наистина проблемите са различни, защото както колегата каза, в Гърция има съвсем друго отношение към журналистите. Даже прекалено той е бил винаги глезеник на гръцкото общество. Да. Тук не е така работата, така че според мен чрез укрепването на професията от една страна, което значи на нейната независимост. От друга страна разбира се през вкарване на по-модерни инструменти въобще за конструиране на медийни свят.
Водещ: Какви биха били тези по-модерни медийни инструменти и какво би направило професията ни по-уважавана? Останете с нас. Продължаваме след малко. Много често медийни експерти, които са давали някаква критична оценка на медийната среда у нас, са казвали, че у нас като че ли булосферата много се забавя в развитието си и че българските журналисти не използват възможностите на социалната мрежа. Доцент Лозанов, чисто не протоколно, ако от Вас зависи, бихте ли дали препоръка на медиите да използват по един малко по-човешки и по-динамичен начин възможностите, които им предлагат социалните медии?Ето, земетресението беше един такъв…
Георги Лозанов: Освен това не знам дали това трябва да се адресира към медиите, а не трябва да се адресира към хората. Защото много индивидуална е комуникацията чрез социалните мрежи и това е част от чара. Там сайтове и така, не е това силата. Не че няма и не че не се търси такъв тип контакт, но социалните мрежи хубаво е, че там си някой. Сега, колко си конструирал етичността си и колко си ти самият е отделен въпрос. Но някой, който през някаква заявена идентичност, име или по друг начин конструирана идентичност говори и отстоява своите позиции. Така че аз по-скоро смятам, че вече модерните хора, с които разбира се и журналистите, трудно могат да минат без присъствие в социалните мрежи. Но като препоръка. Аз си давах сметка в контекста на нашия разговор каква е ролята на този въпрос. Става дума за това, че и там има друг регламент на свобода. И така да се каже ти, като я усетиш тази свобода, ти няма как да не я пренасяш малко или повече в собствената си професия.
Водещ:Георги Марков?
Георги Марков:Аз също мисля, че трябва човек, как да кажа, да е по-отворен, колегите говоря специално, да са по-отворени.
Водещ:Смяташ ли, че предаванията трябва да си имат facebook.com страници? Ето, аз правя опити вече 3-ти месец и съм изумена от това, че маргинални групи, които са характерни със своята лека злоупотреба с децибелите, попадайки на тази страница, са доста по-обрани в реакциите си.
Георги Марков:Смятам, защото и предаването, с което аз се занимавам – с колегата ми Никола Миладинов, ние също имаме своето място в тази социална мрежа facebook.com. И мисля, че да. И то не е просто, как да кажа, до някаква степен за нас е важно.
Водещ:По-отворен е този диалог.
Георги Марков:По-отворен е. Разбира се. Някак си всеки има възможност да се вмъкне във всеки един момент, грубо казано да се вмъкне в твоето предаване. Да напише това, което иска, да сподели в този момент. Както самата ти каза, няма я вече тази комуникация ние да отворим телефоните, да изчакваме, колегите да подават сигнал, че има слушатели и т.н. Това просто може дори, вървейки по улицата, ти слушаш радио, решаваш и пишеш.
Георги Лозанов:Имаш усещането кой стои от другата страна на комуникационната верига, за да се осъществи реален контакт между реални хора. Това е смисълът.
Водещ:Какъв ще бъде резултатът от мониторинга, който смятате да проведете за земетресенията и до колко реакцията на медиите след земетресенията?
Георги Лозанов:Ами не знам какъв ще е. Видяхме… Ще има някакви дефицити вероятно тук таме. И на базата на това може да има предложения за поведение. Сега, дали ще се стигне чак до промени в закона – едва ли. Според мен тази тема…
Водещ:А трябва ли да продължи разговорът от Букурещ?
Георги Лозанов:Ами да, разбира се, че трябва. Особено разговорът за организацията. Много неща. Аз например си позволих на последната ни среща при приемането на отчета на БНТ да им предложа нещо, което ми се стори,ч е те приеха, макар че това е свободно предложение и зависи от тяхната воля. Това, което го няма в нашия закон, за което споменах, ми се иска на обществените медии и в случая на обществената телевизия с днешна дата какво е важно за българското общество да минава през медията, по какъв начин да се развива програмно т.н. Всичко това, което се включва в една емисия да я формулират сами, да я сложат, да я дадат на обсъждане, да направят диалог със СЕМ и да почне да функционира обществената медия на базата на една предварително приета от обществото, разбира се не консервативно, приемаща се мисия на тази медия. БНР също според мен има достатъчно потенциал в това отношение. Има достатъчно примери по света за това как се създават тези мисии, за да е ясно какви са очакваният към медията. Някак си това ще направи по-ефикасен диалога и с обществото.
Водещ:И някак си малко по-човешки по –достоверен. Аз започнах с една покана към нашите слушатели за един сайт – абитуриентско фото бунище. Никой не пожела да коментира. Като че ли такива неща се коментират в мрежата, но се коментират доста емоционално и премоделирано до сега. Май е изначална грешката. Някой излъга българските родители, че си пращат децата на училище, за да бъдат там научени и възпитани. Възпитанието е в къщи. Кой, ако не медиите трябва да го напомнят.
Георги Лозанов:Е, вкъщи разбира се. Училището също има роля. Не бива да…
Водещ:А и медиите са един вид училище за информация.
Георги Лозанов:И медиите, макар че те не бива да се изразяват с директни изрази. Но аз следя този дебат, да го наречем, във facebook.com няма никакво съмнение, че има някакъв дефект в поведението по време на абитуриентските балове. Пада в много ниските регистри на човешките отношения, а тези млади и красиви хора е хубаво да имат много красота в общуването. Но искам да кажа нещо, с което не съм съгласен. Това започва да се превръща в присъда към поколението. Няма такова нещо. А работя с… След малко ще дойдат първи курс студенти. И аз знам колко много потенциал носят, колко се интересуват и въобще не е така профанизиран образът на поколението. И не бива това ексцес с абитуриентските балове…
Водещ:Да се превръща в морална оценка за цяло поколение.
Георги Лозанов:Да, това е временна ситуация. Надявам се след изтрезняването от баловете да се върнем в един много по-симпатичен образ.
Водещ:Хубав, слънчев, ако е възможно следобед ви желаем Владимир Тошев, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.05.2012

Водещ: Как Веселина Седларска разказа една история от интернет за изборни разплащания в Сливен? Най-често коментирана като скандал от седмицата, но използвана за други цели според нея. Ще чуем заедно след малко днес. Разпада в Синъо. Борсовите котировки за изборни длъжности в Червено, белязаха най-отчетливо отиващата си седмица. Богата обаче и на медийни новини. И в момента продължава работата си 8-мата световна среща на българските медии в Букурещ. След малко очаквам да чуем оценката на генералния директор на БТА Максим Минчев. Къде са българските медии между глобалното и регионалното? В момента се дискутира радиото в ерата на новите медии и технологии. Коментарите очаквам да обобщи генералният директор на БНР Валери Тодоров. На едно от най-големите събития на обществените радио организации в Европа, радио асамблеята в Стокхолм. БНР бе споменато сред водещите обществени радия в Европа. Защо? Ще чуем от директора на дирекция „Международно сътрудничество” Албена Миланова. През седмицата беше представено и изследването на колектив „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход” Данните ще коментираме с професор Маргарита Пешева. Актуалните събития тази седмица ще се опитат да подредят и студенти, които учат за журналисти, радио и култура в Югозападния университет в Благоевград. Защо те не намират своите новини в медиите, а журналистите не намират техните новини в реалността? Трудният отговор ще опитаме да намерим с един от преподавателите им – Светлана Станкова. Тя се появи на сцената като кандит, призовавайки да бъде оптимисти. Скептиците я посрещнаха като Волтеровци с отровна ирония. В принципа беше права тя, във фактите те. Дали и така не може да бъде разказа историята за горещия картоф, подхвърлен в интернет за особената политическа търговия в Сливен? Оставаш с впечатлението, че всичко е разделено от тънка корица, където има дежурни критици, интереси и една непроходима сърцевина, която ни приема, ни предава. Хронично модернизиращата си медия от една страна е разклатила неподвижния свод на правилата, поне временно работата да ни стиска да сме храбри. От друга страна го няма оптимизмът или поне така твърдят тези, които учат журналистика. Сякаш някой го преоблече в негативизъм. Форма на социална връзка, бит, култура – любима тема на разговора стана как някой някъде страшно се е изложил. Виж Бай Ганъо и колко абсурдно е преписан в реални виртуални сюжети. Дали няма един ден да преминем от личните си удивления на чужденеца, попаднал в странна действителност, към някакво човешко общуване. Терапия на негативизма. Кой знае? Във facebook.com страницата на културология на Югозападния университет в Благоевград гласовете, чиито студенти ще чуете днес, новина за театрална постановка, номинирана за „Ескер” е харесана един път и толкова. И на facebook.com поставя борсови рекорди и следователите на най-авторитетната социална медия. Дали? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марияна Димова, Никола Попов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com – „Клубът на журналистите” – БНР. Съвсем нарочно в началото спазваме традицията да се колебаем със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Точно след 15 минути в Букурещ ще чуят това, което аз сега очаквам да ни каже генералният директор на БТА Максим Минчев. Добър ден!
Максим Минчев:Добър ден!
Водещ:Високо вдигнахте летвата с изложбата. Разликите между журналистиката някога и журналистиката днес?
Максим Минчев: Ох, започвате отзад напред.
Водещ:Ами Вие започнахте така.
Максим Минчев:Всеки момент загиваме. В момента в Букурещ вали силен дъжд, значи ще ни върви и по вода. Закрива се осмата световна среща. И ние сме много доволни и като организатори и това е мнението на почти всички участници, които тази година са рекордно голям брой. Започва наистина с една уникална изложба, посветена на българските медии, по-точно на българските вестници, които са излизали в Румъния в средата на 19 век, които употребяват огромна, невероятно голяма роля за Освобождението на България със своя изключително голям дух, българщина и голям професионализъм. Това са вестите на Каравелов, на Христо Ботев, на Раковски, на Стефан Стамболов. Това са уникални издания, които надявам се ще станат достояние на много по-голяма и широк кръг публика, защото те са изключително интересни. Изложбата, в която ние показахме, а именно в Букурещ, ще тръгне из цялата страна. Защо не и там, където имаме големи български общности?
Водещ: Всъщност тя бешпе много цитирана в българските медии, разбира се.
Максим Минчев:Да, тя беше цитирана, защото е уникална, защото за 134 години никой не се е сетил да покаже, да събере заедно и то с помощта на визията, фотографията и текстовете една уникална, уникална – повярвайте ми, част от българската духовна история.
Водещ:Ами може би е новина, че се превърна в послание.
Максим Минчев: Да, надявам се. И от тук вече да се върна към Вашия въпрос – разликите в журналистиката. Разбира се, че има разлика. 150 години не са малко време, но не можем да отречем, че нашите предци, нашите учители по журналистика на чело с Ботев и Каравелов са блестящи публицисти. Голяма част от текстовете, които ние четем в „Дума на българските емигранти”, „Новинар”, „Тъпан”, „Свобода” и да не изреждам всички големи вестници, излизали в Букурещ, Браила – в същото време и във Виена, Белград – образци за журналисти, образци за публицисти. Някои от тези текстове спокойно могат да бъдат използвани и днес. Те са изключително актуални. И да Ви кажа и нещо друго, което е истински притеснително. Голяма част от тези текстове са писани на много добър български език, с много добро спазване на всички журналистически жанрове и ми се ще ние, съвременниците, да не отстъпваме от тези високи стандарти, които – повярвайте ми, нашите предци са ни завещали още от тогава.
Водещ:Всъщност един от най-важните отговори днес тук и сега за нас журналистите май е на къде след 80-тото място? Вие търсихте отговора. Намерихте ли го?
Максим Минчев:Не разбира се. Този отговор не може да се намери лесно, но вчера чрез интересните дебати. Те бяха многопосочни с участието на много хора, на ня1колко места влизахме в ожесточени сблъсъци словесни, но като че ли се обединихме около това, че мястото ни е едновременно заслужено и незаслужено, защото не са ясни критериите, по които ние сме попаднали там. Но достатъчно са много /…/ в нашия занаят и ние като че ли наистина се нуждаем – ние като гилдия, ние като представители на тази динамично променяща се професия, сме длъжни да си потърсим причините за този срив в доверието към българските медии и като че ли най-директният първи отговор беше това, че ние, обществените медии, включително БТА, БНР и БНТ сме готови да инициираме още през есента един голям публичен дебат с участието на всички медии – у нас и по света, за да можем ние като медии сами да потърсим до край отговорите на този изключително важен въпрос. Това е едно решение и ние мисля, че ще успеем да го изпълним в близките няколко месеца.
Водещ:Аз съм сигурна в това. В каква форма са българските медии по света? И това беше дискутирано.
Максим Минчев:Ами вижте, ако присъствате на техните дебати, тази сутрин имаше един такъв „Българските медии по света, пазари и институции” с участие на колеги от Гърция, Испания, Кипър, САЩ – остава човек със смесено впечатление, защото от една страна виждаме голяма част от проблемите на българските медии в България как се пренасят и на вън, опт друга страна виждаме, че всяка една от медиите е в контекста на кризата на собствената си страна, защото кризата е навсякъде всеобща. Как всички по някакъв начин се борят едни за оцеляване, други за увеличаване на своята популярност, аудитория, тиражи, реклами. Трети търсят нови форми за взаимоотношения с общностите, където са там. Много е… Но като българските медии са във форма. Те не продължават да намаляват. Напротив – те се увеличават. Появяват се в нови страни, защото уви – българската /…/ също не намалява. Тя е много голяма и тя се нуждае от тях.
Водещ:Какво ще пожелаете след 8 минути на колегите?
Максим Минчев:С колегите още веднъж ще направим един анализ на всичко това, което се случи през тези 3 дни, а то повярвайте ми се случиха много интересни неща. Дори в момента върви заключителният панел, който е посветен на радиото в ерата на новите медийни технологии, където участват колегите от Националното радио Валери Тодоров и /…/
Водещ:Чакаме го да свърши.
Максим Минчев:От радио Варна, от Канада, от много държави. Много бяха интересни темите. Много бяха. За мен лично беше изключително полезен дебата за българските медии по света като финансиране на аудитории, дебатът за настъплението на сериалите – българските в телевизиите. Също добре се справиха телевизионните продуценти. Говорихме за слабостта на регионалните медии – един въпрос, който някак си незаслужено беше оставен в страни през всичките тези години. За посланията, които медиите правят като национални инициативи, за образа на бизнеса в медиите, за промяна на регулацията, т.е. на закона. Много са интересните неща. Нека да направим един анализ, да видим къде има нужда от продължаване на този дебат.
Водещ: И разбира се ще очаквам да гостувате в студиото на „Клубът на журналистите”.
Максим Минчев:Разбира се.
Водещ:Много Ви благодаря.
Максим Минчев:Ще го направя с голямо удоволствие, но нека да свършим сега това, което започнахме.
Водещ:Много благодаря на генералния директор на БТА, който наистина след 7 минути трябва да закрие срещата. Ние се връщаме към традиционните си колебания със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Тази седмица най-горещият новинарски картоф, макар че е твърде относително споменаването на новинарски картоф, но бяха тайно изтеклите записи за преговори в Сливен. Как един политик ще се откаже от изборите в полза на друг политик. Всъщност това е скандален запис на разговора на двама функционери от БСП, проведен преди последните местни избори. На кратко записът е направен в заведение, на маса седят и разговарят Мартин Славов – председател на общинската организация на БСП и бивш кандидат за кмет от БСП на изборите през 2007, когато губи от Йордан Лечков, и Галин Кънчев – бизнесмен, настоящ общински съветник. На последните избори, не успял кандидат кмет, издигнат от Коалиция. Целта на разговора е Мартин Славов да бъде уговорен да се откаже от кметската надпревара от името на БСП, за да може Галин Кънчев да бъде издигнат от името на партията. Славов си обявява цената – 100 хиляди лева. И така. Веселина Седларска разказа тази история, която е в интернет 2 седмици за тези разплащания и разбира се най-често тази история беше коментирана като скандал от седмицата. Какво е всъщност тя според Веселина Седларска?
Веселина Седларска:Не е точно разследване. Не е и разкритие, както го наричат. Просто този разговор си беше в интернет и героите се само разкриват. Моят принцип е единствено в това, че дадох някаква публичност на нещо, което беше в интернет, но всички се правеха, че го няма – и прокуратурата, и БСП, и това беше дразнещото. Този запис е бил показан на изборната конференция на БСП, която се прави преди конгреса. Човекът, който го е показал, е предложил конференцията да изслуша този запис и тогава да си избере председател и делегати. Не му е било позволено. Очевидно след това някой е решил , че все пак записът трябва да бъде чут и той се появи в един сливенски сайт. Ако нямаше конгрес можеше и да не се извади въобще този запис.
Водещ: Как реагираха медиите?
Веселина Седларска: Колегите знаеха за записа. Бяха по някакъв начин съобщили в своите вестници за това. Прокуратурата и БСП бяха тези, които се правеха, че няма такъв запис. И едва, когато с епояви черно на бяла вече дешифриран разговорът, изведнъж решиха, че все пак има разговори и не могат да се правят повече, че го няма.
Водещ:С какво Ви изненада този запис, ако въобще Ви изненада?
Веселина Седларска:Изненада ме с инфантилният цинизъм, с който си говорят хора, от които зависи нашият живот, хора, които решават как да изглежда града, по какви улици да вървим. Изненада ме езикът, на който си говорят – демонстративно мутрински език. Очевидно това е модно. Да говориш така, като че ли си развит от главата надолу, а не от врата нагоре. Изненада ме с това, че в него нямаше и една дума за проблемите на града.
Водещ:Имаше ли политика в този разговор?
Веселина Седларска:Това си е далавераджийство. Никаква политика не е това. Политика значи да правиш нещо, което променя живота на хората.
Водещ:В Сливен изненадаха ли се?
Веселина Седларска:Отвратени са, погнусени. По-скоро ме изненадваше реакцията на хората – тяхната примиреност. Малко хора чуха целия запис. Всеки казваше, че 10 минути издържах – на 15-та вече повръщах. Хората просто не искаха и да слушат.
Водещ:Това ли е скандалът на седмицата според Вас?
Веселина Седларска:Идеята не беше да става скандал. Обществен интерес беше целта. Само че едно нещо, когато бъде написано, контролът се загубва. То тръгва, води своя живот, всеки започва да го употребява. Изведнъж ГЕРБ забеляза, че на картата на България има и град Сливен. Това не беше го забелязвал ГЕРБ, когато градът беше управляван от техен човек – Йордан Лечков, приятел, когато загубихме милионите от евро фондовете, когато съсипаха улиците на Сливен, разкопаха ги и те са в ужасно състояние и до днес. Изведнъж Сливен стана важен град. Аз съм писала толкова по-тежки и важни неща и никога не е било бръщано внимание. Когато с моят редактор в „Тема”, защото с него съм обсъждала дали да напишем – Калин Първанов, един и добър редактор, и човек, който е наясно със ситуацията в БСП, даже има такъв разговор. Знаем, че има такъв разговор в интернет, но мълчат – какво да правим. Той каза – поне да не мъчлим. Аз много не бях наясно и кога ще е конгресът на БСП, така че малко ми е неудобно да го кажа.
Водещ:Ако трябва да направим класация на събитията на отиващата си седмица?
Веселина Седларска:Номер едно е загубените 40 милиона евро от програмата за развитие на селските райони. Това е скандалът.
Водещ:Другите събития нататък в класацията?
Веселина Седларска:Другите събития са това, което се случва в Гърция и как то би ни засегнало, и какво отношение имаме към него, и дали не вървим към същото след като и левицата и десницата са в такова състояние. Дали и при нас няма да се появят подобни крайни изненади – леви и десни. На трето място поставям това, което се случи в Синята коалиция. По-скоро това, което не се случи.
Водещ:Това прилагате към борсовата информация.
Веселина Седларска:Всъщност разговорът не бива да го подценяваме, защото ако успеете да го изслушате, ако имате нервите два часа почти да слушате това, което си говорят двама мъже – там е цялата картинка на прехода. Всичките 22 години. Там се споменават неща за 90-те години, които сега научавам. Там се говори от Сливен до Лондонското сити какво правят българските пари. Разговорът е безкрайно интересен, но неговият истински смисъл се загубва в една шумотевица и в едно желание да бъде употребено от всеки, които се случва с всяко усилие в България.
Водещ:Тези, които сега учат за журналисти казват, че техните новини ги няма в медиите, но успоредно с това пък те посочват едни новини, които ги няма в действителността.
Веселина Седларска:Изходът е да проумеем, че обикновено новината е това, което се крие. Другото е реклама или пропаганда. Нашата журналистика стана прекалено протоколна. Тя отразява изявления и пресконференции.
Водещ:Веселина Седларска пред „Клубът на журналистите”. На facebook.com страницата ни ще качим линк към записите, защото наистина е важно да не подценяваме този разговор. Тези разговори между политици изобщо. Не слушайте разкази за разговорите, а самите разговори. Цветът е без значение. Вчера гостувах на студенти, които учат радио и култура в Югозападния университет с Благоевград и опитахме с тях да подредим техните новини. В началото разбира се да Ви припомня, че те казват, че техните новини ги няма в медиите, от една страна, но от друга страна пък техните новини ги няма в реалността. Ето, чуйте тяхната класация.
Студент: Има наченки за хората да не живеят в кочина. Съжалявам, че го казах, обаче…
Студент: Аз лично,което не харесвам в новините е това, че постоянно се говори за провал в България. Няма изгледи за нищо по-добро. И искам да чуя в новините, че идват и хубави дни за България. Че имаме бъдеще.
Студент: Предимно има нападки политически. Има един човек, доста забавен, който ходи по различните телевизии напоследък, оплюва Меглена Кунева – Яне Янев и повтаря едно и също. Тези политици искат да получат някаква изява от политиците. На хората вече им омръзна до някъде да слушат такива разговори и то на такъв език.
Студент: Моята класация – аз мога да Ви кажа кое не ми е интересно. Една от водещите новини – за премиера, къде е отишъл , какво е направил, как се е събудил сутринта, какво е пил. Ами не че е незначително, но просто понякога има и по-важни неща.
Студент: Главната новина – имаше интервю с Бойко Борисов по всички телевизии, дори и по радиото вечерта го казаха как той пак е разрешил проблема с нашия велик отбор. Бойко Борисов не трябваше да се намесва и в този спор, както и във футбола, както и навсякъде, защото той казва „Ние даваме парите”. Мен това лично ме дразни. Може би е добър премиер – не знам.
Студент: Избягвам вече да слушам новини, въпреки че уча такава специалност, защото много ме натоварват. Нашите новини днес на мен не ми харесват. Гледам други предавания, но специално новините ги избягвам – това е.
Студент: Аз по принцип съм непушач, но съм твърдо против., Някакъв вид дискриминация. Значи мога да Ви кажа един пример в моя роден град Монтана. Направиха едно такова заведение с един голям надпис – „До тук тютюневия дим” и то имаше само една маса с двама-трима човека на видимо по-голяма възраст.
Студент: Не съм била аз в Лондон, но много хора са ми казвали как пред заведението има място с въженца, оградено, там е за пушачи. Проблемът е не, че приемат такъв закон, и аз понякога се замислям като пушач, че човекът до мен не му е приятно, но това е негов проблем дали му се седи до мен или не. И дори като пушач на мен понякога не ми е приятно като влезна в заведение и да не мога да дишам. Ок няма да пуша на обществени места – ще излизам извън заведението – на мен това не ми пречи. По света това не им пречи на хората – на нас какво ни е? Проблемът не е това, че се въвежда такъв закон. Проблемът е, че повечето хора няма да го разберат. Защо в Лондон това не им пречи и си пушат отгоре на всичкото. Не е да кажеш да са ги ограничили изцяло цигарите. Макар че има и някои недомислици от сорта на това „ако си пушиш в къщи, съседът може да се оплаче”.
Водещ: Добър ден на преподавателя на тези студенти, които току що чухте – Светлана Станкова.
Светлана Станкова: Добър ден.
Водещ:От вчера май нямаме отговор на въпроса къде са техните новини?
Светлана Станкова: И аз останах доста, как да кажа, може би потисната не е точната дума, но разколебана в очакванията къде са техните новини. Къде са нашите новини? Кой определя дневният медиен ред? И мислейки върху това, в крайна сметка си дадох една ясна преценка, че всъщност нашият дневен ред го няма. Определянето на медийния дневен ред не е нещо, което да откриваме тепърва. То има теория, която разбира се в качествената журналистика се прилага и се използва съвсем кратко – четири стъпки са. Най-напред това са прессъобщения от всички институции, след това са големите телеграфни агенции, които пускат всички новини – след това е интернет дневния ред така, както се случи да речем като премятане на темата със скандала в Сливен от интернет във вестник „Преса”, но всъщност ядрото на медийния дневен ред, това, което го формира – всичките тези външни слоеве, както сполучливо нарича /…/ формирането на медийния дневен ред „белене на лук”, та стигайки до сърцевината на лука – ами това са журналистическите норми във всяка една страна, където те се предопределят от куп обстоятелства. И ако нашите журналистически норми, дали определените от собствеността на медиите, дали предопределени от автоцензурата, каквито са наблюденията на организацията „Репортери без граница” са това да отразяваме кой политик на кого какво е казал, т.е. нашите норми да бъдат политиците да се отразяват в медиите, както царицата в огледалото от приказката за Снежанка, къде да намерим тогава новините на студентите?
Водещ: Много или малко са 4 седмици за обелването на един лук – 4 седмици тези записи са били в интернет и за тези 4 седмици нищо не се е случило.
Светлана Станкова:Тъкмо са. Даже според теорията на Максуел /…/ точно толкова е необходимо, за да може една новина да влезе в обществения дневен ред. Реално посоката, функцията, която имат медиите като посредник, е тъкмо тази. Медиите да извадят новината – тя да влезе в обществения дневен ред и от там да влезе в политически дневен ред. При нас тук се къса веригата. Да, има такива неща на много места, те се случват, те се показват, обаче един висш кандидат президент излиза от президентската надпревара след такъв скандал – говоря за Доминик Строс Кан. А тук какво?
Водещ:Ами тук огорчението на Веселина Седларска за това, че някой използва по различен начин това, на което тя е дала гласност.
Светлана Станкова:И аз изпитвам огорчение, че, не знам дали е подходящо да го кажа в ефир, че еталонът за български журналист в моите представи е до такава степен – потресена и омерзена от блестящата работа, която е свършила.
Водещ:След малко отново ще се върнем към реалността, за да чуем обобщение на протичащата в момента дискусия „Радиото в ерата на новите медийни технологии”. Малко неравномерен излезе ритъмът в „Клуба на журналистите” днес, но това е, защото сме амбицирани почти в реално време да уловим първите коментари от 8-та среща на българските медии. Добър ден казвам сега на генералния директор на БНР Валерий Тодоров.
Валерий Тодоров:Добър ден.
Водещ:Радиото в ерата на новите медийни технологии – току що приключи тази дискусия, която водихте вие. Първите коментари.
Валерий Тодоров:Сега е заключителната част на 8-та световна среща.
Водещ:Чухме оценката на Максим Минчев. Сега да чуем и Вашата. От къде да започнем? От срещата или от радиото?
Валерий Тодоров:Нека да започнем все пак от по-голямата – от срещата. Тя събра колеги от цял свят, които работят в различни медии, които имат амбицията посланията им да стигат бързо, обективно до аудиторията, която живее в съответната страна. Разбира се те имат различни проблеми, свързани с финансирането, с достъпа до информация в смисъл, че търсят свои информационни източници, търсят съдействие от нас. Диалогът беше много интересен, тъй като колегите, които работят в чужбина имаха възможност от близо да се запознаят с проблемите, които занимават или изпитват българските медии. Те са свързани с въвеждането на нови програмни продукти и технологии, взаимоотношнието между медиите, конкуренцията, свободата на словото, отношенията с/…/., Важни теми, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегвани и от колегите, които живеят в чужбина. Ние пък узнахме повече за колегите, които работят извън България, начина, по който те се финансират, начина, по който мислят, начина , по който търсят обратна връзка с аудиторията. Смятам, че всичко това е полезно, защото излизат конкретни проблеми. Ето, например един от проблемите, който днес се появи беше свързан с факта, че много често медиите се използват за недобросъвестни послания. Те подвеждат нашата аудитория, подвеждат българи, които търсят реализация в чужбина и за това ролята на медиите трябва да бъде изключително отговорна. И това е един процес, който е свързан със саморегулацията, т.е. самите ние да подбираме източниците си, начина си на работа. Да спазваме една етика, защото нашата отговорност като посредници в обществото между властите и хората е изключително голяма.
Водещ:Много е важна и ролята на националните медии. Максим Минчев вече каза за предстоящото събитие, което ще бъде организирано, за да продължим да търсим отговора на въпроса на къде след 80-то място?
Валерий Тодоров:Вижте, аз лично имам малко по-особено мнение за този род класации. Често пъти ние медиите сме подведени от собствената си критичност, преувеличавайки понякога проблеми. Те се преекспонират съответно в анализите и докладите и от тук се получава един затворен кръг. Често пъти информация се събира и от колеги от неправителствения сектор, които смятат, че политиката в една или друга област е недостатъчно енергична и по този начин свободата на словото и оценката на свободата на медиите у нас може да изглежда по различен начин. Проблемите на монополизацията или концентрацията, както искате я наречете – проблем е заради кризата, силно свития пазар, което дава възможност за не добри практики. Но трябва да кажем, че онова, което някога наблюдавахме във вид на пряка политическа намеса върху дейността на медиите – това вече е един изживян етап. По-скоро по-тревожна е възможността чрез икономически лостове да се прокарват влияния – било то политически или други. Това е един проблем, който излезе в условията на криза. Кризата сякаш и занижи критериите по отношение на свободата на словото, независимостта на медиите, някак си с по-леко сърце се приема, че щом е трудно, трябва да приемем, че нещата могат да се случат и така. Въпрос на самокритичност, на самоанализ, на саморегулация в медиите. Ако Вие самият нямате свободата да кажете нещо, то и най-свободната медия няма да Ви го осигури. Поне аз смятам така, защото не мисля, че радиото може да бъде упреквано, че не е свободна медия или че нечий глас може да бъде заглушен. В радиото, казвал съм го преди, между нас и аудиторията, между Вас и аудиторията има само един микрофон. Можете да кажете всичко. И мисля, че колегите са достатъчно силни, за да позволят Вие да пострадате от това, че сте казали всичко.
Водещ:За коя от медиите всъщност новите технологии са добър съюзник? Май радиото, като че ли и в това отношение е доста бързо?
Валерий Тодоров:Ами аз смятам, но слагам знак минус заради възможен субективизъм, че радиото е по-гъвкава медия и то по-бързо от телевизиите внедрява новите технологии. Ако в телевизиите ние виждаме по-скоро нови формати, но две трети от тях всъщност чужди формати, които са внедрени в България, то в радиото и в областта на програмите, техниката, технологиите ние виждаме една повишена енергичност и без да си правим излишен комплимент – смятам, че радиото в това отношение е водеща медия и водеща институция, защото ние сме и културна институция – това, което отбелязаха и колегите с факта, че ние създаваме дивиденти. Ние чрез онова, което записваме, подкрепяме, организираме, ние фактически създаваме културния дивидент, когото могат да ползват колегите. Същевременно чрез нашите музикални състави. Ние създаваме продукция, която предлагаме чрез световните музикални компании за излъчване в другите медии по същия начин чрез обмена в ЕС за радио и телевизия.
Водещ:Всъщност няма нужда да се притеснявате заради субективна оценка. Сега ще чуем напълно обективна оценка, която беше дадена на годишната среща на радио организациите, членове в ЕС за радио и телевизия. Между другото Вие също бяхте там. Ще чуем и последните данни, които излязоха през седмицата за проучването на…
Валерий Тодоров:Само, ако ми позволите, бих искал да кажа на аудиторията, че ние тук сега в заключителната част на срещата представихме един наш нов продукт – това е интернет радиото, който ще позволи вече активната аудитория от различни възрасти да улесни достъпът си до нашите форуми. Едновременно да види съчетаването на различни технологии, съчетаването на аудио и видео, на линейни и нелинейни цифрови възможности и интернет по какъв начин могат да отворят един нов свят, любопитен да се гледа, да се слуша. Което смятам, че ще бъде интересно за аудиторията от всички възрасти. Ето, силата на радиото, което гъвкаво и без огромни инвестиции може да предложи една нова версия като медии, като възприемане.
Водещ:Това е една широка тема. Разбира се разчитам да я коментираме и като се върнете в „Клубът на журналистите”. Благодаря на генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров. Добър ден на професор Маргарита Пешева.
Маргарита Пешева: Добър ден.
Водещ:Това е едно много голямо изследване, много сериозно – защо трябва да има такива изследвания?
Маргарита Пешева:България се намира в навечерието на цифровия преход. Този преход трябва да приключи на 1 септември 2013 година. Над 30% от запитаните и участниците в изследването смятат, че след успешното въвеждането на цифровата ефирна телевизия, те ще се откажат от кабелна телевизия. Да се предпочита свободната телевизия през Multiplex, която дава по-добро качество на образа, картината и звука, която е безплатна. От тази гледна точка много е важно да се види какво е влиянието на новите медии, най-вече на интернет върху радиото и телевизията. Данните са особено интересни. В България телевизията се гледа от 3 и ннад 4 часа. Радиото се слуша в по-малки слушателски сесии – между 1 и 2 часа. Аз казвам – данните от това изследване. Разбира се, както знаете, жените са по-активни телевизионни зрителки. Мъжете слушат доста повече радио.
Водещ:Какво значи да се слуша телевизия?
Маргарита Пешева:Сутрешните телевизионни блокове много често се слушат, а не се гледат. Различни са вариантите на кросмедия. Но в самото кросмедийно производство заличава разликите между радио, телевизия, печат и интернет. Неслучайно БНР стартира младежка програма само online и това е много добро управленско решение и много модерно, иновативно само по себе си решение.
Водещ:Какво да кажем за медиите, които вече започнаха сериозно да използват и социалните мрежи? Ето, „Клубът на журналистите” има вече страница във facebook.com, където има изненадваща активност.
Маргарита Пешева:В рамките на този проект имахме едно интересно изследване, проведено от агенция „Медиана” – online поведение на младежката аудитория. 15-29 години. Разбира се данните са национално представителни. Социалните мрежи са изключително популярни. Facebook.com е най-популярната социална мрежа. В България все още блого сферата изостава. При печатните медии най-силните брандове имат и най-силни online страници. Всички изследвания, които до сега направихме, показват, че все още, включително и младежките групи, не са достатъчно добре запознати с видео заявка, с някои от най-новите медии. Над 75% от анкетираните не знаят нищо за цифрово радио, не знаят нищо за цифрова телевизия. Много важно е – ние правим едно второ изследване агенция „Медиана” по отношение какви програми потребителят иска да гледа през Multiplex. Дали той предпочита по… програми, дали предпочита специализирани телевизионни програми, какви специализирани, за да може изследвайки общественото мнение, Multiplex е много скъпа технология и това е един много голям бизнес, да си спомним, че първите Multiplex цифрови във Великобритания и Швеция фалираха. И те фалираха тъкмо по тази причина, тъй като не бяха направени серии от изследвания какво всъщност зрителят иска да гледа.
Водещ:Първоначалните данни какво сочат?
Маргарита Пешева:Няма никакв2о разместване в рейтинга на трите национални телевизионни програми. По отношение на радиото – също няма размествания. Безспорният лидер в Националната радио среда е програма „Хоризонт”. Бих искала да отбележа, че програма „Христо Ботев” е на много висока позиция. Тя имаше 25% рейтинг. Това е много добра позиция. И да обърна внимание, че по-скоро в това изследване се изследва популярността на марките, на медийните марки, а не на слушаемостта. Това показва, че може да не е най-слушаната радио програма „Христо Ботев”, но тя като медийна марка е много популярна и стои далеч преди някои особено слушани частни търговски радио станции.
Водещ:Предполагам, че това има пряка връзка и с доверието все пак.
Маргарита Пешева:Да, има пряка връзка с доверието, както БНР, така и БНТ традиционно през последните 20 години, откакто системно се прави бридж на социология и изследвания в България, се ползват 60 или 80% доверие.
Водещ:Прозира ли клишето „медиите не определят дневния ред на хората”? Това е едно доста дежурно станало към медиите обвинение от експертите?
Маргарита Пешева:В световен мащаб, включително и в България, се засилва корпоративната журналистика. Засилва се така нареченото пазарно ориентирана журналистика. Това са тенденции световни. Те са свързани и с глобализацията и създаването на огромни медийни холдинги, и с медийната концентрация, която е също последица от един от ефектите на глобализацията. Засилването на корпоративната журналистика се усеща у нас и от кризата на печатните медии, тъй като вестникът не е това, което е бил – вестникът не продава вече новини. Той продава реклама. Тази криза на вестника засили корпоративната журналистика, което не означава – аз винаги се опитвам да балансирам и да имам позитивна гледна точка, въпрос на културна политика е държавата да подпомага големите свои медийни марки като популярност, така, както Саркози не позволи на вестник „Le monde” да фалира.
Водещ:Да благодарят ли телевизиите на кризата?
Маргарита Пешева:Истината е, че кризата промени медийния дневен ред. Всяка вечер виждаме колко голямо внимание се отделя на случващото се в Гърция. Всички сме част от целия свят, но всички сме в своето глобално село и винаги си живеем на своята медийна улица. По-скоро телевизията трябва да има мъжеството да отрази кризата обективно и да не засилва страховете на хората. Аз забелязвам много често новините засилват страховете. Но това, което бих искала като финал да кажа, че българският слушател и зрител все още не е готов за цифровия преход.
Водещ: Поредната добра оценка за БНР беше дадена на годишната среща на радио организациите, членуващи в ЕС за радио и телевизия. Каква беше тя? Добър ден на Албена Миланова.
Албена Миланова: Добър ден. Нека първо обясним на слушателите какво е ЕС за радио и телевизия и действително до колко авторитетна и тежка е тази оценка за БНР, която беше дадена. ЕС за радио и телевизия е най-голямата професионална медийна организация в света. В нея членуват 85 радио и телевизионни организации, обществени, с обществен характер. От 56 страни в Европа и Северна Африка. Освен това в ЕС за радио и телевизия членуват и 37 асоциирани членки – Американското обществено радио, Японските радио и телевизия, членове от Китай, от Бразилия. Интересна информация, която получих вчера е, че бразилското радио „Култура” днес в 19 часа ще излъчи програма, вариации за пиано на Боян Воденичаров, която е предложена от БНР на членовете на ЕС за радио и телевизия. ЕС за радио и телевизия е създаден през 1950 година. Доста преди създаването на Европейската икономическа общност и след това ЕС. БНР и БНТ са пълноправни членове на тази асоциация от 1993 година. Така че двете обществени медии на България са тръгнали по своя европейски път доста отдавна. Всяка година директорите на радио организациите се събират, за да обсъдят как се развиват техните радио организации, какъв е общият ни път, какви са основните приоритети в нашето развитие и да обменят мнение за стратегиите, които са набелязали за своето развитие в най-близко време.
Водещ:Всъщност последните години, като че ли предизвикателството е цифровизацията.
Албена Миланова:Да, разбира се. Някои от радията вече са започнали излъчване на цифрови платформи. Основният приоритет е качеството на програмите, привличането на все повече слушатели, обществените радия като едни културни институции, защото първото място, което колегите от Шведското радио ни заведоха, беше тяхната концертна зала, с което те се гордеят. Ние също смятам, че имаме с какво да се гордеем, тъй като БНР има 6 музикални състави, един прекрасен симфоничен оркестър и хора, биг бенд, народен оркестър.
Водещ:И все пак вече нямаме само първо студио. Имаме и други студийни комплекси за записи, които предлагат много добри условия за работа на музикантите.
Албена Миланова:Така е. Създадени бяха и нови концертни студия в нашите регионални радио станции – в Пловдив, във Варна, в Благоевград. Това е още една възможност българската култура и българските изпълнители да бъдат популяризирани в цял свят. Годишно по линия на ЕС за радио и телевизия върви един много сериозен обмен на концерти и класическа музика, не само класическа музика – и джаз, и фолклор, и популярна музика.Миналата година на вълните на БНР и най-вече по програма „Христо Ботев” са излъчени около 600 концерта по линия на този музикален обмен. Ние сме предложили 69 концерта, което значи, че действително нашите музиканти са получили възможността да бъдат чути от една многомилионна аудитория в цял свят.
Водещ:Това ли е основният мотив за добрата оценка за работата на БНР?
Албена Миланова:Това е един от мотивите. Беше отбелязано нашето първенство и нашата лидерска позиция по отношение на радио аудиторията в България, тъй като не във всички страни обществените радия са водещи. При нас това е една трайна тенденция, която се засилва и при наличието на такава сериозна конкуренция колегите от ЕС за радио и телевизия не могат да не отчетат тази водеща позиция на БНР, която успяваме да осъществяваме през последните години.
Водещ: Каква е разликата между разгневи и окупирай? Вчера, докато дискутирахме с тяхната преподавателка госпожа Светлана Станкова и студентите от Югозападния университет в Благоевград, учещи за журналисти, се чудехме всъщност каква е разликата между разгневи и окупирай. Разгневете се, написа Стефан Кесел. Идеята зад Океана /…/ първо Уолстрийт, после други места. Госпожо Станкова?
Светлана Станкова:Продължихме наистина с тази дискусия и всъщност това, до което те достигнаха, беше, че когато разгневяваш, ти се опитваш да взривиш системата. Ти си извън нея – искаш да я сринеш, искаш да я премахнеш. А когато окупираш, ти искаш да я промениш тя да не е това, което е.
Водещ: Което е добро обещание за това, че те все пак ще си намерят новините и ще ги напишат, когато станат журналисти може би.
Светлана Станкова:Да, само че трябва от 3 годишни да ги възпитаваме, че са граждани, че са важни, че са значими и това, което те могат да кажат, има наистина смисъл да бъде изразено. Когато на децата казваме – „Ти си мълчи! Щом са ти се скарали, значи че си виновен!” не можем да очакваме след това, когато станат независими да са хора, които заявяват техния глас. Имам преки впечатления от студентите във Франция, които не гласуваха за Саркози, защото той е премахнал в лекарствения списък, а това е нещо, което те получават безплатно от аптеката, противозачатъчните им хапчета.
Водещ: И хората са имали позиция и са намерили начин да я изразят. Няма да бъде въвеждан нов изпит за кандидат студентите за журналисти. Няма да ги изпитват за гражданско поведение, но задължително трябва да бъдат граждани. И не само кандидатите за журналисти. Всеки един от нас! Хубав и слънчев съботен следобед Ви желаем и оставаме с Queen.  

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.05.2012

Водещ: Смелостта е устойчивост срещу властта, владение на страха, а не отсъствие на страх, казва Марк Твен. Думите са особено верни за разследващите журналисти. Дали обаче правило номер 1 не си остава на разследващия журналист на оцелее. И тук не става дума само за отразяване на военни конфликти, а и за икономическо оцеляване. Какво като направиш разследване, ако то няма как да стегне до хората. И още – как да правиш разследване, ако не можеш да инвестираш време и средства? Снощи бяха връчени наградите за разследваща журналистика на фондация „Радостина Константинова”. Сигурно си спомняте, миналата година фондацията беше създадена от близки и колеги на Радостина, з ада бъде подкрепена обективната журналистика в България. Защо се получава така, е обективната журналистика да има нужда от подкрепа ще говорим днес в „Клубът на журналистите”. Какво се случва с разследващата журналистика? Конкретното заглавие или самото разследване е важно за обществото? До колко жълто измислени скандални сюжети не създават среда, в която именно обективната журналистика потъва и новините се превръщат в една клюкарска хроника, захранвана от социалните мрежи? Така медиите в крайна сметка, не започнат ли да формират начин на мислене, който трайно изключва интереса на разследвания? До колко станалите традиция лоши новини за свободата на словото не стават поредния балон, който гърмейки ефектно, остава на заден план възможностите да има коментари, разследвания и наистина обективна журналистика? За никого не е тайна, че не свободата е пряко зависима от реалността, в която е вярна максимата „който плаща, поръчва музиката”. Как е по света, защото не само у нас към медиите има апетити за въздействие? В рамките на британското парламентарно разследване Мърдок дори отрича да е използвал медиите си за лобиране в полза на собствените си корпоративни интереси. Но публика разказва точно как е ставало лобирането в полза на сделките за придобиване на BIB. Ако до сега за това лобиране можеше да се съди само чрез анализ на медийното съдържание, сега се вижда и кореспонденция. По този повод коментар на лорд Дейвид Пъкнъм за „Guardian” – „Това е история за една медийна империя, която последователно и умишлено подкопава демокрацията в Обединеното кралство, САЩ, Австралия и другаде. Не просто в стремеж за печалба, но и в стремеж за власт.” Зад димната завеса на свободния пазар една медийна империя се опитва да дестабилизира демократично избрани правителства и независими регулатори в преследване на политически дневен ред. И така – след успеха на първата фаза – диагностиката, предстои по-трудното – предложенията за промени. Какво ще се случи във Великобритания ще разберем. Какво се случва у нас пък ще коментираме днес. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Руслан Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте какво се случва с разследващата журналистика на страницата ни във facebook.com – Клубът на журналистите – БНР. Ня2ма да цитирам изданието, в което се появиха снимки на една от българките, заподозряна в проституция. Едва ли е било кой знае какъв проблем да се заличат личните данни, ако се счита за особено важно някой в България да бъде предупреден какво се е случвало в Гърция, така щото да вземе мерки. До колко публикацията влезе в предизборния сюжет там също е без значение. От значение ли е обаче фактът, че в Гърция имаше дискусия за човешките права, а у нас само във facebook.com? Добър ден на професор Нели Огнянова. 

Нели Огнянова: Здравейте.

 Водещ:Добър ден и на председателя на етичната комисия за печатни медии Алексей Лазаров. 

Алексей Лазаров: Здравейте, само да ви поправя – не съм председател. Обикновен член на етичната комисия. 

Водещ:Ами така пише на страницата Ви. Професор Огнянова, дали за свободата на медиите не се съди по подобни публикации? Проблем ли е, че човешките права у нас са нещо луксозно май?

 Нели Огнянова: Аз не бих обобщавала за правата изобщо, но факт е, че тази публикация беше много интересна и тъй като мрежата дава възможност много бързо да се видят различни мнения, всъщност, както и Вие забелязахте, след като видях публикацията си помислих, че ще бъде интересно тя да се обсъди точно от хората, които работят в медии и за това си позволих във facebook.com да сложа препратка към тази публикация и да пиша един въпрос. Как мислите? Ако зависи от Вас бихте ли публикували такава публикация? За нашите слушатели, които не са я виждали, става дума за заглавие „Ето българската проститутка в Гърция със спин” и след това на самата публикация имаше година на раждане на това момиче.

 Водещ:Снимка.

 Нели Огнянова:То е на 25 години, трите имена и снимка. Така че няма никакво съмнение, че по тези данни може да се идентифицира и самото момиче и всички, които четат, цялата аудитория на този вестник на хартиеното и на online изданието при това, което разширява кръга на аудиторията, всички, които четат да се запознаят с лични данни и със здравословното състояние. И понеже вярвам, че развитието на стандартите минава точно през обсъждането на такива казуси, исках да видя различните мнения и всъщност, както и Вие сте забелязали, се получи хубаво обсъждане. Всички, които взеха отношение, си дават сметка, че има правна пречка. 

Водещ:Хубаво обсъждане в рамките на facebook.com. 

Нели Огнянова:Дори и така да е. 

Водещ:Отнякъде трябва да се започне, добре.

 Нели Огнянова:Дори и така да е, също така е важно, че между хората , които взеха отношение, има и хора от медиите, т.е. ако утре те попаднат на аналогичен казус, хубаво е такива разговори да се водят и да вървим към общи фондация. 

Водещ:До сега етичната комисия по печатни медии не е направила коментари. Може ли за личния Ви коментар да Ви попитам, Господин Лазаров?

 Алексей Лазаров:Да, етичната комисия не е разглеждала казуса. За мен наистина е интересен, защото не е толкова еднозначен, така да го кажа. Значи в етичния кодекс от една страна има ограничение на публикуването на личните данни на хората, така че да се предпази тяхната самоличност. В случая и съответно данните за това, че въпросната жена е болна. Всъщност тя най-вероятно не е болна, тя е ХИВ позитивна, което е различна тема. Но има и разрешение от етичния кодекс, той по някакъв начин допуска да се навлиза в личния живот, за да се защити обществения интерес. И доста ясно е определено какво е обществен интерес. Това е информация, която засяга освен други неща и здравето на хората. Значи в случая по-скоро казуса, ако го погледнем откъм Гърция, би изглеждал така. Информацията за тази жена има смисъл да се публикува, за да се защити здравето на хората, които по някакъв начин са имали контакт с нея и може евентуално да са заразени. От към България обаче нещата не седят точно така, защото…

 Водещ:Едва ли има огромни групи хора, които ходят в Гърция.

 Алексей Лазаров:Да, едва ли има хора, които са заразени от нея и в този случай информацията минава в друга категория, а именно, че тя не защитава здравето на хората.

 Водещ:Не в името на защитата на здравето на хората, в името на сензацията по-скоро.

 Алексей Лазаров:Точно така и в този смисъл е некоректно от етична гледна точка да бъде публикувано. 

Водещ:Професор Огнянова, същия ефект нямаше ли да предизвика една снимка, която е със заличени лични данни? Т.е. личните данни са заличени, а снимката е обработена.

 Нели Огнянова:Аз бих споделила с Вашите слушатели интересни аргументи от това обсъждане. И за мен лично бяха интересни аргументите в подкрепа на публикуването. И дори, ако не разсъждаваме за конкретния случай, по принцип можем да разсъждаваме по тези аргументи. Например – имаше такъв аргумент – след като гръцката полиция е обявила информацията, няма проблем една национална българска медия да я публикува. Така ли е? Аз имам мнение и то е, че има разлика между информацията и функциите на полицията и информацията, която разпространяват медиите и функциите на медиите. Т.е. следва, че медиите трябва механично да възпроизвеждат всяка информация, която полицията реши по някакъв начин да разпространява. 

Водещ:Все пак за радост медиите имаме етичен кодекс, който по никакъв начин не е свързан с полицията. 

Нели Огнянова:Ами нещо повече – имаме закон дори. Не се говори за етичен кодекс, защото става въпрос за такава позиция, но имаме и закон за защита на личните данни и там има изрична разпоредба. Имаше и мнения, че когато някой извършва престъпления като разпространяване на вируси и заболяване, тъй като е престъпник, медиите нямат ограничението да защитават личните данни. Така ли е?

 Водещ:Ами няма санкция на съда. 

Нели Огнянова:Очевидно не е така по ред причини. Преди всичко, защото дори някой да извърши престъпление, от това не следва, че той остава беззащитен в личната сфера и второ, както Вие посочвате, защото в случая изобщо не знаем дали става въпрос за престъпление. Имаше и други коментари за това, че в публикацията не се засягало по никакъв начин доброто име на момичето. Така ли е? Непременно тук трябва да различим два аспекта. Единият е защита на доброто име, а другият е защита на личната сфера. Т.е. дори да не се засяга доброто име, какъвто в случая не е, но дори да не засяга доброто име, най-добросъвестно да се изнасят факти, попадаме в друг проблем. И именно намеса на лична сфера. И имаше едно много хубаво сравнение за различна публикация по същата тема в американски блог известен, който обаче не извеждаме различните теми, а извеждаме проблема. Той говори за трафик и експлоатация на жени, той говори за ръст на заразяванията с ХИВ, за тенденции, т.е. абсолютно по друг начин този блог избира подход към същата тази информация. И най-накрая разбира се съм длъжна да допълня, че съдът за правата на човека в Страсбург е гледал тук случая за оповестяване на информация на лице в ХИВ и съдът застава точно на тази позиция, която в началото изложи Алексей, че става въпрос за две ценности. Едната ценност е защита на личните данни, другата ценност е защита на обществените интереси. И всеки, който трябва да вземе редакционно решение да публикува, трябва да претегля двете ценности. Мое лично мнение – за мен няма съмнение, че тук публикуването не служи на обществения интерес, така че много точно, както Вие казахте – така наречените клиенти на момичето в България са много ограничен кръг и може би до тях има някакъв друг канал, който би ги насърчил да си направят изследвания.

 Водещ :И все пак обществото е хубаво да не се занимава с този проблем. Най-малкото.

 Нели Огнянова:Да, това не е канала, средствата и мощта на един национален ежедневник. 

Водещ :Господин Лазаров, смятате ли да предложите някакво обсъждане в етичната комисия?

 Алексей Лазаров:Ами да, би могло, но се знае, че абсолютно всеки може да се обърне към етичната комисия и да съзира казус, който смята, че нарушава етичния кодекс, така че и Вие, и хората, които слушат са напълно свободни не само за конкретния случай, но за всеки друг, да пишат на етичната комисия.

 Водещ :Благодаря на професор Огнянова, Нели Огнянова и на Алексей Лазаров – член на етичната комисия по печатни медии. Нека в разговора включим сега и гостите в студиото. Добър ден на Зоя Димитрова.

 Зоя Димитрова:Добър ден. 

Водещ:На Христо Христов.

 Христо Христов :Здравейте.

 Водещ:И на Иван Георгиев от BTV. 

Иван Георгиев:Добър ден. 

Водещ :Продължава ли правило номер едно в разследващата журналистика – да се оцелее с известна редакция разследването му да види бял свят? Зоя, може би от Вас да започнем?

 Зоя Димитрова:Аз не бих обобщила така проблема на разследващата журналистика в България в момента. Проблемите са много по-сериозни от това, което говорим за оцеляване – да оцелеем или не. И те се коренят разбира се в промяната, която се осъществи последните години в медиите и в политиката на издателите в медиите, особено в печатните медии. Защото за тях говорим, тъй като аз съм печатен журналист. За мен проблемът е, че печатните медии се превърнаха повече в бизнес. Да правиш печатна медия се превърна в бизнес, а не в кауза. И това променяне на ценностите се отрази и на качеството на журналистиката в тях. Доверието между читателя и медията изчезна и това се отрази и на тиражите разбира се. То е едно наказание върху печатните медии. Аз искам да кажа малко повече за наградата, която ние връчихме за първи път. От фондация „Разследващата журналистика” като член на журито заедно с Христо. Другите членове бяха Люба Бенатова, Мирела Веселинова и Петъо Блъсков. Посланието на журито беше, тъй като това беше първата голяма награда за разследваща журналистика, посланието на журито беше материалът, който се награждава, да отговаря на класическите критерии за разследваща журналистика. Да отговаря на критериите за обективност, за социална значимост, за ефект и такива бяха двата филма на Иван Георгиев. „Гласове от Пирин” и „Да купиш изборите”. А той покри тези критерии достойно, така че не можем да говорим- вижте колко са относителни нещата. Оказа се, че разследваща журналистика има повече в телевизиите, отколкото в печатните медии, но такъв е моментът сега. Утре може би нещата ще се променят.

 Водещ :Честита награда на Иван Георгиев. 

Иван Георгиев:Благодаря!

 Водещ :Сложно ли е да… Безопасно ли е да се разследва купуване на избори?

 Иван Георгиев:Ами аз не бих искал да създавам излишна митология около работата на разследващия журналист. Още повече, че за мен словосъчетанието „разследващ журналист” съдържа някакво повторение в себе си, защото съм дълбоко убеден, че всеки журналист би трябвало да събира информацията си и да бъде честен към източниците, и изобщо да се опитва да бъде честен към професията, да спазва основните права на работа. Най-малкото заради това, че журналистиката в известна степен е и кауза, която поради едни други причини, както каза Госпожа Димитрова, може би се е загубила, но от своята собствена камария мога да кажа, че такъв въпрос, такъв проблем да оцелее едно разследване или не, за мен лично не съществува, защото поне до този момент никога не съм имал проблеми с публикуването на това, което съм правил. Не знам до колко това може би е комплимент в днешно време. 

Водещ :А може би е комплимент, Христо, да включим и теб в разговора. Защо вестникарите изоставиха разследванията или просто ние подценяваме техните разследвания?

 Христо Христов :Това според мен е момент.

 Водещ :Или вестникарите изоставиха вестниците, както в твоя случай?

 Христо Христов :Ами вижте, ако трябва да говорим конкретно, имаше определен брой номинации, т.е. кандидатури, и от тези кандидатури не само голямата награда, а и двете специални поущтрения, отидоха при колеги от телевизии и то по една и съща тема. Просто ние като жури решихме, че това е значимият обществен интерес. Иначе имаше и от печатни. Проблемите според мен се свеждат до това, че има известно отстъпление, но в България не е имало никога през тези 23 години някакво развитие на разследващата журналистика в степен примерно, както на Запад се работи в екип. Говоря в екип в големи,т.е. издателите, собствениците, главните редактори да дадат възможност действително на хората, които имат желание и възможности, а и умения да правят такава разследваща журналистика. Моят поглед и моето лично твърдение е, че добрите разследвания са до голяма степен инициатива на самите журналисти, а не на издатели или на редактори.

 Водещ :Абсолютно, защото така е редно да бъде. 

Христо Христов :Ами западната практика не е така. Там, когато имаш възможност да направиш добро разследване, там ти се дават средства, там ти се дава екип и когато това нещо се направи, ефектът му е в пъти повече, отколкото тук. Освен това през тези 23 години имаше различни инициативи за награди. Някои от тях като наградата за журналистика имаше специалност за разследваща журналистика на покойния Дими Паница. Той я промени 2004 година на „Гражданска доблест”. След това имаше награди, включително и за разследваща журналистика и на „Съюза на издателите”, който се промени. Там също имаше голяма девалвация. Там имаше изключителни битки между издателите кой да спечели и така. В случая трябва да подчертаем и аз, като коректно човек с 23 години опит в журналистиката в това жури, да подчертаем, че ние наистина, тази награда стартира с… Това са едни обективни награди. Вътре в журито имаше спорове, но в крайна сметка не деля това мнение, което го излагаме сега публично. Само ще добавя, че в момента участник в един екип, който подготвя наръчник по разследваща журналистика. Нещо, което сега го казвам. Повечето хора не го знаят, което е съсредоточено върху печатните издания. Казвам го, защото сега покрай тези награди имам един поглед и върху работата на колегите от електронните медии. Така и с този наръчник съм прегледал над 120 материала, между 120 и 160 материала за последните 10 години. Включително и на всички. Получи се много интересно, тъй като в момента приключваме подготовката за издаването на този сборник. Има много силни материали. Включително и през последните години, когато журналистиката е засегната поради икономическата криза, тъй като рекламният пазар се сви и всички собственици се борят за частици от този рекламен пазар. От там девалвира и журналистиката. От там бие виждаме битки на корпоративна основа, поднасяйки тип разследване, което цели удар срещу съответната… Да. Тук наскоро излезе един друг проект, който цели да покаже има ли табута в журналистиката. Той също е интересен. Миналата седмица представихме своя сайт. Една книга, която за мен е много смело журналистическо разследване. Не в класическия смисъл. Това е книгата на Иво Инджев и на Георги Котев „Адреналин”, което е в първото по рода си за мен разследване, което засяга енергетиката и то ядрената енергетика. Нещо, за което многократно българските медии не са давали гласност на факти и това е един пример, който е по в страни, но илюстрира опитите на отделни хора, все пак…

 Водещ :Има ли табута? Има ли табута по отношение…

 Христо Христов :Не, ние ще се прехвърлим на това, което… Да, има примерно. Това, което беше казано, че върху определени публични фигури, но за мен не е това основният проблем дали има табута или не. Въпросът е, че много се стесни границата между това кой налага цензурата и модела на работа в медиите. И вече тук, като става въпрос дори за поръчкова журналистика, тя не се прави от съответният журналист, а тя се спуска от издателя, от самия собственик вече. 

Водещ :Всъщност въпрос на табу ли е фактът, че на много малко места може да се прочете информация за тези награди, Зоя?

 Зоя Димитрова:Не, аз мисля, че това е една реакция на медиите, които не са наградени и което си е наша българска черта, но не това е важно за мен. Важното е наградите на формацията да утвърждават качествена журналистика, а аз съм сигурна, че с времето това ще се наложи като практика. Не знам дали си спомняш, но преди 20 години, в края на Живковия период, също се задаваше този въпрос „има ли табута в журналистиката?” Това за мен е много печално, защото изведнъж се оказа, че тези 20 години, в които сме се борили за демократизация на медиите и за медиите като кауза, свободните медии като кауза изведнъж изчезнаха и ние пак си задаваме въпроса има ли табута в медиите. За мен това е много съществен въпрос.

 Водещ :А може ли друг въпрос да зададем? Не трябва ли да има табута, ако го съотнесем към гръцкия случай?

 Зоя Димитрова:Този въпрос според мен е свързан с отношението на медиите и властта. Ние като класически журналисти сме възпитавани с идеята, че медиите са коректив на властта. Т.е. те не са приятели на властта, те не са довереници на властта – те са коректив на властта. В момента имаме обръщане на ценности. Медиите са довереници, приятели, съмишленици на властта и много жестоки към жертвите и беззащитните. Както изключително съобразяващи се с властта. Това за мен е една тенденция, която не знам до кога ще продължи. Може би още 20 години за напред, за да стигнем до следващото очистване. 

Иван Георгиев: Кои ще… Върху медиите тази връзка, защото хората тази връзка я разбират, тя е очевидна, те я виждат с отразяването на едно и също събитие по различен начин или не отразяването на определени събития, речи и хора, смисъл изказвания, интервюта и т.н. Без да влизам в подробности. Има нещо, с което може би много лесно бихме измерили – нещо, което бихме нарекли валентността. Социалната валентност на медиите – т.е. това до колко медиите са фактор, до колко всъщност наистина са този коректив и можем да го намерим в реакциите на материалите, които правим. И вчера стана ясно по време на наградите, че разследването, което колегата Росен Цветков направи от БНТ, въпреки че показа фрапиращи неща около и преди изборите, хората, които бяха показани там, 10 месеца след това са на свобода, продължава разследването.

 Водещ :След малко ще имаме възможност да чуем това от Надя Обретенова, защото в момента е в Швеция. Но може би след малко е добре да започнем с отговор на въпроса до колко тези разследвания имат някакъв ефект и до колко са променили, което показват? Останете с нас, продължаваме след малко. Добър ден на Надя Обретенова и честита награда.

 Надя Обретенова :Здравейте и благодаря много.

 Водещ :Продължава ли да е валидно правилото за разследващия журналист първо да оцелее независимо дали физически или икономически, или да има къде да му излезе разследването?

 Надя Обретенова :По-важно е да има кой да му излъчи или да му публикува разследването. Смятам, че ако една солидна медия застане зад гърба на журналиста, който прави разследването, то неминуемо ще има своята публика след това. 

Водещ :Почти не остана награда, която да не вземе Вашия филм, но какво иначе се случва с разследващата журналистика?

 Надя Обретенова :Като че ли подем. Не много голям разбира се. Но все пак доста съществен. Това, което ми направи впечатление снощи на награждаването е, че и трите разследвания са на изборна тема. И това е изключително показателно. Купуване на избори, изборни туристи, манипулиране на вота. Нещо, което трябва да даде абсолютен дигнал на законодателя, защото е крайно време този закон, изборният закон да бъде направен така, че наистина тези избори и гласове да не могат да бъдат купувани. 

Водещ :Ще те попитам не особено професионално –глух ли е законодателят?

 Надя Обретенова :Ами да. Има моменти, в които е абсолютно глух. Категорична съм да го твърдя, защото резултатът от нашето разследване е почти нулев, а все още не е влязъл в съда обвинителният акт срещу хората, които ние заловихме, заловихме в кавички разбира се, да продават гласове. Няма никой влязъл в затвора, никой, който да бъде отговорен за това, че гласове в България се купуват и продават. 

Водещ :В замяна на това пък Росен беше заплашван. Ти също, доколкото си спомням, на едни предишни избори. 

Надя Обретенова :О, да. Дори ЦИК поиска да бъда дадена на прокуратурата заради грешката, която показах, че е допусната при възможността да може да се гласува с едно и също удостоверение на няколко места. И какво се случи? Просто на журналистите беше забранено да гласуват с удостоверение за гласуване на друго място. Проблемът не беше поправен. Той просто беше отстранен. Няма човек – няма проблем.

 Водещ :Няма журналист, няма разследване!

 Надя Обретенова :Да. Общо взето така беше направено. Смятам обаче, че сега с купуването и с продаването на гласове е абсолютно невъзможно да бъде поправен така законът, че да бъде премахнат като с нож този проблем. Нямат подобен механизъм, така че законодателят трябва да бъде много внимателен. То като че ли не е въпрос на закон, а е въпрос на морал и въпрос на правене на избори в България.

 Водещ :Проблем ли е за българската журналистика това масово ожълтяване, този тон на ефектни измислени, полу измислени сюжети? На практика така не се ли формира начин на мислене?

 Надя Обретенова :Не знам каква е рецептата. Просто не мога да си дам отговор. Мислех си в началото на появата на жълтата преса и на жълтата журналистика, защото тя се появява дори и на телевизионния екран, че е възможно да се справим с нея. С това да не купуваме подобни издания, да не им обръщаме внимание, да сме непримирими, обаче се оказа, че тази журналистика има своя1та публика и тази публика е доста голяма. Като че ли някой иска просто да чете измислици вместо истини и не мога да си дам отговор на въпроса защо е така. Има … и то е всички журналисти да бъдем максимално обективни и максимално честни, само че не мога да си представя как тези, които поръчват подобна музика, могат да спрат да я поръчват, при положение, че тя носи солидни печалби.

 Водещ :Може би това е причината да разгръщаш студени досиета. Заигравам се с новото предаване, което предстои да видим.

 Надя Обретенова :По никакъв начин аз няма да навлизам в жълтото. Стремя се аз и целият ми екип да бъдем максимално обективни и да задаваме друг тип въпроси. Защо в България продължават да не се решават бързо делата? Защо има забравени разследвания? Защо има забавени случаи? Защо хора са принудени да прекарат цели си живот, съзнателен, по съдилища и накрая да не виждат никакъв резултат, да няма справедливост? Това е страшната отговорност на държавата, която не знам дали изпълнителната и съдебната власт си дават сметка колко животи съсипват по този начин. Трябва да се говори за това, за да можем ние журналистите да бъдем непримирими към този проблем и да подтикнем законодателят разбира се да се случи най-сетне тази съдебна реформа. 

Водещ :Кой е първият случай, който ще представиш?

 Надя Обретенова :За едно убийство в Бургас. Медиен, 35 годишен бизнесмен. През 2008 година. Собственикът на фирма „Гранити” –Стоян Стоянов. Както можеш да се досетиш и както могат да се досетят и слушателите, той не е разкрит. Има едни хора в ареста, които стоят вече там 3 години, не е ясно те ли са виновни или не. 4 пъти обвинителният акт се връща от съда и 4 пъти прокуратурата го внася по същия начин отново. Не мога да разбера дали съзнателно съдът връща този обвинителен акт или прокуратурата не си е свършила работата. Просто има нещо, което трябва да се разбере и аз ще се опитам да го разбера в първото си предаване.

 Водещ :И вероятно това е прекият отговор на въпроса защо арестите се превърнаха в тема на седмицата. Едни арестувани се търсят, други известни са арестувани. Май това са темите от седмицата.

 Надя Обретенова :Под знака на арести и разследвания премина тази седмица. Въпросът е да видим някъде в бъдещето онази друга седмица, в която ще има финал на това разследване, т.е. ще има определена присъда, ще има категоричен съдебен акт и хората, заловени тази седмица са действително виновни и кой е виновен из а източването на ДДС, и за организирани престъпни групи, и за разпространение на наркотици, за бруталните убийства в страната.

 Водещ :И за да стигнем до финала, когато има осъдителна присъда, ще бъде добре и арестантите да бъдат в затвора, а не да се издирват.

 Надя Обретенова :Ами не е възможно едни хора, за които се знае, че са извършили престъпление, да бъдат по този лекомислен начин пуснати да се измъкнат от ръцете на правосъдието. Не мога да си представя дали в други демократични държави толкова лесно властите позволяват да има подобно измъкване от отговорност. А и нали осъзнавате, че всичкото това е знак към онези следващите престъпници, защото на тяхно място идват следващи, че те няма да бъдат наказани, че те няма да влязат в затвора и ще могат абсолютно безнаказано да вършат това, с което са се захванали. Така възпитаваме цялото поколение. 

Водещ :И определено това е по-важното послание, отколкото какво ще пише в един доклад.

 Надя Обретенова :Да. Така е, въпреки че докладът също не е без значение, защото той е пък един маркер в европейски мащаб, който показва как страната ни върви напред, по какъв начин се справя и с организираната престъпност, и с овладяването на икономическата престъпност, защото тя определено е много важна, особено в условия на криза. 

Водещ :Започнахме и да завършим с оценка на маркерите. Маркерите за свободата на словото, за обективната журналистика в България са не добри. Излишно е да изброявам организации, които ни подреждат на опашката по степен на свободата на словото. Това послание кой трябва да го чуе”? Тези маркери кой трябва да ги види?

 …

 Следва продължение. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 5.05.2012

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.04.2012

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.04.2012

Водещ: Заплахите, конфликтите и всичко това заради изява на различията. Къде другаде може така усърдно да се спори чия е тази песен. Не само на кино. Къде едно и също кафе може да се нарича по доста различни начини, просто Балканите. Това е регионът в Европа, където са се водили най-много войни през 20-ти век, единственото място, на която етнонационалните конфликти между две държави, принадлежащи към една и съща военна общност НАТО – Гърция и Турция, едва не доведоха до война. Балканите през 90-те години се превърнаха в сцена, на която се разгоряха единствените войни в Европа след 45-та година и за първи път се повтори съд. След Нюрнберг беше създаден специален международен наказателен съд, част от участниците в етническите конфликти бяха обявени за престъпници и изправени пред международен трибунал. Регион, в който най-интензивно на такава малка територия в света са се създали толкова много нови държави и основата на принципа на самоопределение на общностите е основен и водещ. Същите общности, които заедно викат гол,когато някоя балканска страна успее да изкласи във футболното първенство. Като на кино „Подгряване на вчерашния обяд” си спомняме като един чудесен филм, тъжен, но в никакъв случай потискащ, с документална автентичност и кротко разбиране, дебютантът тогава в игралното кино Костадин Бонев, сигурно помните, съзря в женската съдба, разпъната на кръстопът между идеологии, отчуждение и поредица от загуби. Пак като на кино „Чия е тази песен”, във филма един човек обикаля Балканите и става свидетел на спора за произхода на една песен. В историята са вплетени хумор, напрежение, драма, изненада, както и сладко-горчиви заключения за балканските отношения. И накрая всички се разсмяха, писа критик за филма на Адела Пеева. Това обаче на кино. Като изключим редките моменти на футболни страсти, май, в живота на Балканите никой не се засмива дори. Ренесанс на етноса и криза на гражданските ни самоличности, това ли сме ние на Балканите? Социолозите казват, че формирането на една общност става най-лесно чрез създаване на реални или митични конфликти. Когато има враг, има стимул за обединение. По-преди пък са го наричали разделяй и владей. Става дума не просто за актуален противник тук и сега, а за противник изобщо. Историята се изгражда като поредица от ситуации на противопоставяне, сблъсък, войни, конфликти, при които се е оформила националната идентичност във формата на колективно ние с неговите героични дела срещу някакво колективно те, което пък е носител на беди и страдания. Конфликтът за общата история и историческите травми, може ли да попречи да се напише обща история на Балканите? Ами имаше опити, но безуспешни. Едва ли разделени от Ламанша Англия и Франция са започнали внезапно да изпитват влечение един към друг, но някак си се свързаха под Ламанша. Обединиха се и двете части на Германия, а схемата беше една и съща – обществен консенсус с лексикална дисциплина, като се стигне до травматични теми. Възможна ли е тази мисия или клишето външните сили, международната конспирация са безсмъртни на Балканите?
Разговорът в „Клубът на журналистите” започна отдавна, но сега формално ще започне. Добър ден казвам на колегата международен редактор в БГ Нес Георги Пашкулев и добър ден на Георги Василски, когото нашите слушатели доскоро чуваха от Букурещ. Има ли криза на външнополитическите теми на Балканите, има ли смитане под килима?
Георги Пашкулев: Според мене няма криза, а по-скоро в някои страни, които имат вътрешни проблеми, се опитват да разредят вътрешната обстановка, изкарвайки на преден план стари етнически конфликти, които са съществували столетия, но по една или друга причина днес вече не са на дневен ред, или поне последните 20 години, след последните югославски войни показаха, че това не е начинът за решаване на тези проблеми. И в един момент ние виждаме, особено след настъпването на световната икономическа криза от 2008 г., която силно засегна и ЕС, отново появата на някакви стари проблеми, чисто етнически, с цел да се решават вътрешни проблеми, т.е. да се изнесе напрежението навън.
Водещ: Нямаме ли обаче усещането, че има едно клише?
Георги Пашкулев: Ами да, има клише.
Водещ: Ние добрите и онези лошите.
Георги Пашкулев: Има, и за съжаление, даже медиите, особено чуждестранните много често работят с клишета за нас. Ето например едно от най-разпространените за България и Румъния, в която те ни представят, това са двете най-бедни държави в ЕС. Може би да, това е вярно, но тук вече говорим, непрекъснато се наслагва едно предубеждение.
Водещ: Може би е добре сега да питаме Жоро, как, в какви условия работи кореспондента, за да може все пак да достигат новините до нас, защото това не е чак толкова лесна работа?
Георги Василски: Работи в разнообразни условия, защото ако трябва да работи при условията, които му предоставят от съответната държава, той ще бъде един воден и хранен с информация, но с фризирана информация човек там. Така че така и така той трябва да търси и други начини. Слава богу, ги намираме, но аз искам да продължа на колегата думата, че клишетата, които се налагат от големите чужди агенции, се налагат, ако щете вярвайте, и от доста невисококачествения състав на нашите колеги в тях. Голяма част от кореспондентите на големите агенции, говоря не само за агенциите, а и издания, са или местни хора, което значи, че са доста добре обгледани, за да вършат тази работа, или не толкова от колегите си от агенциите (…) от Ройтерс или от АФП, а от самите условия по места, в случая аз като бях в Румъния и в Молдова. А дори и когато са чужденци, чужденците винаги гледат да получат нещо готово, защото никой не може да ме убеди, че на Балканите идват топ журналисти, става въпрос от другите страни на света. Другото нещо, което се експлоатира много често е, че за балканския политически елит човешкия живот не струва кой знае колко и той много често се търгува. Лошото е, че това и за чуждия политически елит е така, но ние виждаме, че чуждият политически елит цени живота в собствената си държава и не цени чуждия живот. Докато при нас балканските политици не ценят и живота на собствения си електорат. В най-буквалния смисъл на думата. И този човешки живот много често скандално става или разменна монета, или част от някаква кампания, или част от един пъзел, който по някакъв начин нарежда желанието за бързо забогатяване на този политически елит. Защото, няма защо да се чудим, на Балканите това е присъщо, синдромът на бързото забогатяване, поради нестабилността на самия район. И сега и самите Балкани, част от тях са в азиатската част, най-общо казано, ориентирани са към Азия, другите не са част от Европа, Западните Балкани, които са по-богата част на Балканите не са част от ЕС. По-бедната и по-етнически нестабилна част пък, етнически нестабилна като липса на чужди държави, ето например ромите нямат държава, въпреки че тяхната не я признават, защото самите индийци, ако признаят това нещо, това значи, че всички проблеми ще бъдат експонирани, фактически индийският посланик във всяка държава ще бъде най-обругаваният човек, ако те го признаят това нещо, или пакистанският в случая. Така че точно тази стара нестабилност, прибрана с новите условия води до това неуважение към хората…
Водещ: Т.е. ние силно любим и мразим, както е казал поетът…
Георги Василски: Защото така ни изнася. Защото ние просто не можем да мислим много години напред. Ние нямаме време да мислим много години напред, защото ние винаги или сме на някаква опашка, или достигаме някой, или искаме да станем като него, или пък много сме щастливи, ако го изпреварим с нещо. Така че щем не щем страстите са малко по-силни. Но те не са толкова на генетична основа, а те са просто на икономическа основа.
Водещ: Току-що към нас се присъединява и колегата от Хоризонт Николай Кръстев. Разбира се, ще продължим с него след мъничко. Сега искам да попитам Георги Пашкулев, всъщност тези клишета ли раждат, от една страна, национализма, от друга страна, като че ли твърдата увереност, че има международен заговор и така, вярата в конспирации и други такива?
Георги Пашкулев: Не, според мене тези клишета по никакъв начин не оказват влияние за международен заговор или нещо такова. Не. Но по някой път те създават едно доста неправилно впечатление. Аз ще ви дам един конкретен пример как чрез клишета може да се интерпретира погрешно един проблем. Това е случаят със спора Македония – Гърция за името. Знаем, че Гърция многократно е заявявала, че основната причина е това, че това е историческа област, която е в нейните граници и е част от нейното древно наследство. Друг е въпросът, че самите антични македонци не са гърци, те са покорили разпокъсаните гръцки полиси и след това са отишли на изток и са създали една синкретична цивилизация, която е влязла като елинизъм. Но конкретният проблем, който това прикрива е, че на територията на Северна Гърция и до ден-днешен има малцинстав, които са, нека да ги наречем, слабо езични, и самите гърци се опасяват, че могат да имат претенции към тях от съдени държави, хипотетично най-вече от Македония.
Водещ: Като че ли най-сериозни проблеми или поне страхове би трябвало да има на територията на някогашна Сърбия, на някогашна Югославия. Добър ден на Николай Кръстев така казвам! Всъщност на територията на някогашна Югославия какво кафе може да се пие?
Николай Кръстев: Кафето, което можете да пиете…
Водещ: Гръцко, турско, сръбско?
Николай Кръстев: Те казват дома че кафа, което означава родно кафе. Всъщност знаем много добре от географията, че в тази част та Югоизточна Европа кафе не се отглежда. Но ако излезем от шеговитата част на кафето, нека само да кажа, че там идват много и различни култури кафета от Латинска Америка и от държавите, които имат много активни търговски взаимоотношения…
Водещ: Заедно с нравите идват или не?
Николай Кръстев: Ами би било хубаво да имат и нравите от тези държави, но Сърбия изглежда ги пази много ревниво балканските нрави и като че ли държи ключа върху тях.
Водещ: Твоето обяснение защо силно любим и мразим толкова дълго?
Николай Кръстев: Да, ние на Балканите, като че ли това при нас е някакъв вид национален спорт, обичаме много силно да се ангажираме с една кауза, да я защитаваме, дори ако тази кауза вече може би няма никакъв смисъл в определени моменти. От друга страна, заради това, че ние сме се създали като държава и общества тук в региона много, много по-късно, отколкото останалата част на европейския континент, когато вече са преминали много от самите процеси. Когато като че ли тези неща са получили друго развитие и хората са видяли като че ли, че национализмът не е най-доброто нещо. Но като цяло обаче закъснението на историческите процеси тук на Балканите все още дава и днес отражение върху живота ни в тази част на Европа.
Водещ: Закъснението е ключовата дума на Балканите като че ли, която обяснява желанието да говорим страстно. Така ли да го разбирам?
Георги Пашкулев: Закъснение и липса на визия, както казаха двамата колеги.
Водещ: Разговорът продължава, и то доста разгорещено. Различават ли се клишетата, които се опитват да бъдат наложени отвън, от тези, които пък хората обичат да повтарят на Балканите? До там някъде бяхме я докарали. Ние разгорещено започнахме да спорим, да говорим на тема Румъния, Молдова. Откъде да тръгнем? Георги Пашкулев ще определи.
Георги Пашкулев: Дали се различават клишетата?
Водещ: Да, тези, които се налагат от вън от клишетата за вътрешна употреба.
Георги Пашкулев: Ами може би, вижте, това най-често срещано клише, което аз вече го споменах, горе-долу това е усещането и на голяма част от българите. За това, че ние сме бедни, че сме най-зле, а в действителност някак си ние не можем да погледнем хубавите неща, все пак, че има доста по-сериозни проблеми при съседите ни. Ние не изглеждаме най-зле. Примерно един гърци, въпреки че те получават бонуси и т.н., но на тях ще им се наложи доста да поработят в близките 10 години, за да си заслужат този стандарт, който са имали.
Водещ: Ники, в Белград кое е клишето? Кое е най-трайното клише?
Николай Кръстев: Там клишетата могат да бъдат определяни по много начини. В интерес на истината, преди малко имахме възможност в ефира на програма „Христо Ботев” да ги чуем как наистина изглеждат те. Те не са много и променени, да бъдем много откровени в тази ситуация, но сръбските клишета, и въобще клишетата в Белград са тези, че някой ни разпадна държавата, някой ни е виновен за това нещо, Сърбия съжалява за това, че вече не е този пиемонт в състава на бивша Югославия. Сега те се опитват да градят този образ като независима държава. Колко успешно или не, аз мисля, че частично успяват в своята политика. И затова си мисля, че при тях клишетата като такива като че ли дават една много, така, сериозна насока за тяхното общество, тяхното развитие на…
Водещ: Не се ли превръщат обаче тези клишета в някакъв апокрифен етнос в името на ЕС?
Николай Кръстев: Специално в Сърбия по отношение на ЕС няма толкова много големи очаквания. От последните две години авторитетът на ЕС в Сърбия падна драстично с близо 20%, и то по времето на управлението на проевропейската коалиция. Което е един своеобразен феномен общо взето. И това само показва в някакъв смисъл, че не винаги е толкова лесно да говориш за Европа, когато ти самият си представител на европейските интереси в твоята страна, когато населението не ги приема толкова лесно, когато хората са настроени доста, хайде да кажем, по-родолюбиво, да не кажем националистически, което сигурно е по-вярната дума в случая. И при тях темата Косово също е едно своеобразно клише. Защото и това е нещо, което, трябва да се гледа реалността в очите и да се види накъде точно изглеждат нещата.
Водещ: На север как стоят нещата?
Георги Василски: Ами нищо по-различно, но на север нещата, просто клишетата са вложени по друг начин. Румъния е станала велика държава, защото това в момента е последната империя в Европа, най-общо казано, защото тя има доста територии, които никога не са били нейни. Най-напред почват това нейно величие да го налагат руснаците. Много странно, но е така. Руснаците много по-сериозно съучастват във формирането на Румъния, отколкото на България. И то е за сметка на България. Например в една среща между цар Николай 13-та година, живия тогава все още цар, тогава, когато се формират вече последни военни планове около Антантата, той казва, ние ще откъснем едно голямо парче от Унгария и ще го дадем на Румъния. Това е т.нар. част от сегашна Трансилвания. Само и само Румъния да знае, че тя е заслужила нейното величие, благодарение на нас. Тя трябва да го помни, че това величие е тяхно. Същата история става и със Сталин повече, Втората световна война Румъния, който участва във войната срещу Русия е наградена с това да не й се вземе един квадратен метър от нейната територия. Да не говорим, че сега той има една огромна заслуга, че битката при Сталинград е благодарение на румънското предателство. Румънците винаги са живели от предателство в края на краищата, от което са ставали все по-големи и по-големи, и то за сметка или на нас, или на околните държави. Така че както виждате, или измислена жестокост като Чаушеско, която не е била чак толкова, колкото ние си представяме по вестниците и по медиите, или при граф Дракула, който ще излезе, че също не е бил чак такъв, но хората живеят или от кръв, или от предателство.
Николай Кръстев: …в Сърбия водят един дебат дали граф Дракула не е бил сърбин. И има един сблъсък в момента…
Георги Василски: Аз съм сигурен, че е македонец, няма какво да се лъжем.
Николай Кръстев: Но най интересното е, че граф Дракула е бил, така да се каже кмет или граф на едно кралство, което е българско, това е тогавашният град Търговище, името му е същото, но той е населен с етнически българи. Така че и ние веднага можем да влезем в този хор и да попеем с тях.
Водещ: Ама ние не влязохме ли в клишето?
Георги Василски Не, защото граф Дракула е една икономическа величина, той е нищо повече няма, той е измислен все пак от ирландец, който никога не е идвал насам, Брам Стокър 96-та година, когато пише книгата. Граф Дракула, той съществува в някакъв си вариант, но как съществува не знам. Смята се, че е избягал от Търговище, отива после в Букурещ и там се издига за първи секретар на окръжния комитет и… Но става въпрос, че той е една икономическа величина, защото половината от румънския туризъм живее от зъбите на граф Дракула. Ако го няма и него, край.
Водещ: Да ви попитам какво ражда национализмът и какво го прави толкова жизнен на Балканите? Дали подходът журналистическия към травматичните теми, към тази необяснима история, или нещо е различно?
Георги Василски: При национализма най-важното е някой да ти е виновен. Вместо да се огледаш най-напред себе си, гледаш другите. Трагедията е, че българската история, точно пък липсата, хайде да кажем не на национализъм, а както той каза Николай, на родолюбие, е довела до това драматично свиване на държавата ни и създаване и фактически създаването или претопяването на една диаспора, която е била много повече. Няма защо да се чудим, че българската държавност е била доста вивиативна в един определен момент и точно липсата на този национализъм, когато човек вече не мисли като общност, за разлика от сърбите, а мисли в реалността, древната реалност, при нас не ти е виновен чуждият народ, тогава ти е бил виновен комшията, води до това нещо.
Николай Кръстев: В Сърбия национализмът е като че ли продукт, както в началото казах, на закъснението на процесите…
Водещ: Привнесен ли е обаче този продукт или те си го харесват и си го отглеждат?
Николай Кръстев: Ами ако говорите за сърбите, и то с доста интелигентни сърби, историци, занимаващи се с проучването на тези обществени процеси, ще чуете, че Австро-Унгария фактически е тази, която за първи път насажда семето на национализма в Сърбия и тя отваря фактически идеите за разширяването, териториалното разширяване на Сърбия на изток към България. Че всъщност не толкова Сърбия и сръбската политика е виновна за това, което се е случило в нашите двустранни отношения, колкото Виена или т.нар. Дунавска монархия е тази, която създава национализма и раздора между двата славянски народа. И в този смисъл национализмът в Сърбия пък и намира почва заради незавършената докрай история. Ние тук на Балканите, и Жоро ще го потвърди, умеем да създаваме много повече история, отколкото можем да консумираме. Не познаваме също добре историята, което например в Сърбия ми е направило впечатление, че там всички хора знаят историята си, а можем да оставим настрана коментара върху тази история, колко е тя истинска, колко е тя реална. Защото и това е също тема за отделен разговор. Но като цяло обаче точно в това се изразява може би нашият най-голям минус тук на Балканите, че създаваме много история, а не я познаваме в крайна сметка и не знаем всички тези нюанси, които историята може да ни пресъздаде. Ето и сега например от преди няколко дни посещението на вицепрезидента г-жа Попова в Босилеград, ами то толкова се изговориха неща за това, че тя е казала нещо, което по принцип Румъния го направи преди един месец и половина, когато Сърбия трябваше да получи начало на статута за преговори пред ЕС. Ето Румъния го прави, и не само Румъния, но Унгария, и тя също се държи по този начин. Унгарското малцинство във Войводина, което живее, сега, аз съм далеч от тази мисъл, че България трябва да прави точно така, да се държи в същата тази политика, да влиза в този сценарий тук на Балканите, защото в Сърбия това винаги се е оценявало като доста неприятелски жест от страна на всички нейни съседи. Но всяка една държава трябва да пази своите интереси.
Водещ: Нека да помислим заедно, ако в случая, ако трябваше тук на Балканите да записват, да разпитват Брайвик, как щяха да постъпят журналистите, и изобщо как щяха да подходят към неговото самоопределяне на съвременен кръстоносец, който иска да прочисти Норвегия? Много искрено се надявам той да си стои там, те да си го пазят, където искат да си го въдворят!
Георги Василски: На Балканите това нямаше да се случи най-напред по една много проста причина, защото ние няма какво да прочистваме, ние сме така оплетени, така че дори и т.нар. измислени антицигански бунтове преди няколко месеца бяха просто една оперета, с която според мен доста благосклонно гледана от управляващите, на е толкова спонтанно проявление на определени хора. Естествено, хората са били подлъгани, че мислят спонтанно, но…
Водещ: Доста беше изненадващо даването на главна роля на една футболна агитка, очевидно някой е дал тази главна роля.
Георги Василски: Между другото футболните агитки в цял свят това им е основната роля. Например по време на т.нар. гей паради в Букурещ футболните агитки отиват и бият участниците. Така че, футболната агитка винаги е една социална форма, която е много далече от самия спорт.
Водещ: Абе то и в Сан Франциско е било така, но са се отучили, че това е начин за разрешаване…
Николай Кръстев: В Америка обаче демократичната култура е много интересна. Там обществото е могло да поеме риска да се променя. Докато ние тук на Балканите, моето усещане е, а и онова, което навремето, леко му пръст, ни разказваше нашият професор по история Милчо Лалков, по балканистика, казваше: при нас закъснението и липсата на възможността да се променяме като че ли определя нашия балкански манталитет и балкански дух. Затова в много отношения сега, и сега Балканите продължават да бъдат наистина Балкани, а не част от Югоизточна Европа.
Георги Василски: Ние се страхуваме, че при някоя промяна може да се обезличим, но това е едно от последните неща, за което се държим, ние други морални устои нямаме вече. Така че почваме да се бием по гърдите, аз съм такъв, аз съм такъв, и естествено дявола Евангелието вадим доброто от това, без да кажем…
Водещ: Предизвикателство ли е пред журналистиката, как се отразява такъв съдебен процес с такъв участник като Брайвик? Говорим по принцип, нека да излезем от клишето на Балканите за малко. Трябва ли да се цензурира по някакъв начин? Не стигаме ли до подмяна?
Георги Пашкулев: Ами вижте, доста е сериозно предизвикателството, защото той озвучава едни изключително крайни националистически тези, които някои хора могат да възприемат насериозно. Но от друга страна, в никакъв случай не трябва да се цензурира, а отделно от това, нека да не забравяме, че за съжаление, лошата новина е тази, която продава, и този тип новини носят голям трафик и читаемост. От друга страна, този процес тази седмица съвпадна с такава ситуация, че нямаше почти никакви международни новини. И това беше водещата световна новина, №1 примерно в агендата на АФП. Всеки ден тя започваше с това и непрекъснато се следеше много подробно. Значи ние имахме, моят проблем лично беше дали да го поставя като водеща новина или, в смисъл, водеща на рубриката „Свят” или да го сложа малко по-отдолу. Аз прецених да го сложа малко по-надолу, да не е съвсем водеща, но в никакъв случай да не се цензурира.
Водещ: Всъщност като чели норвежците бяха предизвикани да влязат в едно друго клише, нормален или не е нормален, но като че ли те доста спокойно и храброне харесаха това клише, или това е само мое усещане?
Николай Кръстев: Норвежците, като че ли не им е много приятно да говорят за това, което се случи и за този феномен Брайвик.
Водещ: Но не си мълчат, не го замитат под килима.
Николай Кръстев: Да, те не го замитат под килима, както тук се прави на Балканите, но пък за сметка на това те вярват в някои от тези неща, за които Брайвик говореше, не само сега по време на процеса, а и още след като го арестуваха. И те, доколкото моето усещане върху този регион е такова, те като че ли наистина вярват, че повече от половината от това, което той каза в своя прословут манифест е истина и искат наистина да излязат от този дух на мултикултурност. Аз мисля, че вече е безкрайно късно. Ако веднъж си влязъл, веднъж си съгласен да живееш в цялата тази философия на мултикултурализма и изведнъж ти да кажеш, ама къде са нашите национални интереси. Вече ги няма. Защото самата тази мултикултурност предполага един друг тип на мислене, друг тип на разсъждение. И тук журналистиката има може би наистина много сериозна роля. Аз не бих казал, че не трябва да се отразява, напротив, трябва да се отразява, трябва да се знае всичко, защото винаги това, което се случва в историята, и в самото обществено развитие, понякога се връщаме назад във времето, и то е защото не научаваме добре уроците от историята. А историята понякога ни учи на това, че нищо не ни учи. Не запомняме добре онова, което сме научили. И ето примерно възраждането на този шовинизъм, на този национал-социализъм, този фашизъм, на който сме били свидетели преди 60 години, отново го виждаме. Ами горе в прибалтийските републики на какво сме свидетели, възраждането на този дух от историята. Защо там не се работи, там не се обяснява? Но медиите като цяло, те могат да бъдат едно извинение защо в обществото се получават такива обструкции.
Водещ: Те не са виновни, разбира се.
Николай Кръстев: Но могат да бъдат един мост, който да прекара обществото и да му обясни какво е това нещо, защо това се получава. Но трябва да има активна гражданска позиция.
Георги Василски: Явно има и някаква цикличност, т.нар. по-чисти общества, които са в Северна Европа се срещнаха с негатива на т.нар. мултикултурност. Те почти нищо положително не получиха освен, да кажем, определени хора, които извършват т.нар. мръсна работа. Реално нищо повече. Оттам нататък аз допускам, че голяма част от хората, които живеят в тази част на Европа, споделят на Брайвик идеите и просто не смеят да ги кажа на глас, но много е вероятно не по този начин разбира се, естествено не като него в такъв екстремен момент, или по такъв екстремен начин, но да действат като него. И ако най-общо казано Европа, Западна Европа намери Източна, северната част на Западна Европа намерят повече петрол, най-общо казано, те ще ограничат още повече квотите си на влизане на други хора, които вече от немай къде като нас живеят в тази мултикултурна среда, откакто съществуваме като географско понятие, даже не и като нация. Така че няма защо да се учудваме. И германците (…) ще почнат вече да реагират, като там естествено, най-напред вече няма да бъде антибългарското и анитрумънското като циганско най-общо казано, а ще бъде антитурско.
Водещ: …национализма според географската ширина?
Георги Василски: Разбира се. Когато ние сме били в един район, където и ние даже не знаем какви сме, до онзи ден бяхме славяни, сега сме тюркоезични (…), нашите историци не могат да го напишат, а те каквото и да напишат, все тая, най-общо казано оттук нататък. Докато в тези т.нар. северните, викингските райони на Европа нещата са много по-различни.
Николай Кръстев: Национализмът е такъв, каквато е държавата, каквито са хората…
Водещ: И може би каквото пише в учебниците по история, както каза Жоро.
Николай Кръстев: Да, да, наистина онова, което учим в учебниците по история, в клас, което учим, наистина е много важно. Това е дълбоко, за съжаление, обаче… Аз си спомням Вера Мутафчиева на времето ни казваше, ако ние историците започнем да говорим за историята, трябва да скъсаме учебниците, по които преподаваме на децата. И това е един голям феномен. Защо примерно историята не е такава? То е клише наистина, но трябва да ти кажа, както на теб, така и на нашите слушатели, че това е и най-тъжното нещо. Защо никога историята не се е учила такава, каквато е? Тя винаги е била слуга на обществото.
Водещ: Защото не е била написана, затова не е учила такава, каквато е.
Николай Кръстев: Тя и никога не се е допускала да се напише такава, каквато е. Защото тя ще промени много от представите. Например, аз си спомням в историческия факултет имахме грък преподавател, който доста ни преобърна представите за Османската империя на Балканите. А знаете, грък да говорим позитивно за Османската империя и нейното наследство на Балканите е много, много рядко срещано явление. Та той обясняваше много от нещата, които сега точно не са тема на нашия разговор, но показват докъде може да се стигне и докъде може да стигне национализмът. Той в повечето случаи се получава от това, че ние понякога не познаваме един проблем и решаваме още повече да го опаковаме и да го направим по-привлекателен към млади и необразовани хора, и да го направим като едно оръжие, което да въздейства на обществото.
Водещ: Значи както национализмът, така и клишетата са различни според географската ширина. След малко ще продължим, за да се опитаме да кажем нещо и за коментарите, дали и те зависят от географската ширина.
И преди да направим един паралел къде са били базите на опозицията някога във времето назад, нека се върнем към актуалността с колегата от в. „Класа” Иглика Горанова.
Добър ден на Иглика Горанова от в. „Класа”! Как да коментираме тука има, тука няма вот, подходящо ли е заглавието?
Иглика Горанова: Подходящо е дотолкова, доколкото вот, поне доколкото каза Цецка Цачева, няма да има в понеделник, въпреки че депутатите ще се съберат. Интересно е защо се отменя този вот. Има спор и между юристите дали изобщо е възможно това да стане. Но тъй като „Атака” си изтегли подписите, реално няма 48 депутати, които да са обединени около това искане. През 2005 г., ако си спомняте, Новото време си оттеглиха подписите от искането за сваляне на кабинета на Сакскобургготски, а пък после си спазариха подкрепата срещу назначението на Мирослав Севлиевски за енергиен министър. Така че това не е първият случай, в който депутати се подписват пот вот на недоверие, а после си оттеглят подписите.
Водещ: Тогава имаше ли юридически спорове?
Иглика Горанова: Не, нямаше юридически спорове. Вотът се състоя. В смисъл гласуването се състоя в залата, не беше отменено, но кабинетът си остана.
Водещ: Какво ще произлезе от тези юридически коментари в момента според вас?
Иглика Горанова: То нищо не произлиза за момента. Аз не очаквам да има някакви кой знае какви спорове. Той и самият Станишев каза, че няма да има вот. Интересно е какво стои зад този пазарлък. Защото на „Атака” й станаха твърде много гафовете. Аз лично се съмнявам, че ревност стои в основата на оттеглянето на тези подписи. Вижда ми се нелогично да си оттеглиш подписа, затова защото не можеш да преглътнеш, че БСП примерно иска на инициира референдум за АЕЦ "Белене", идея, която имаше и Волен Сидеров. Защото ако са достатъчно сериозни политиците, би трябвало да се обединяват около такива каузи, а не да се делят. Така че мисля, че тук стана дума за едно политическо търгуване по-скоро, на каквото сме били свидетели неведнъж и не само в това НС.
Водещ: Можем ли да кажем, че това е новина или да кажем, че не е новина?
Иглика Горанова: Никаква новина не е. За пазаруването на депутати се говори много отдавна и това не е патент на този парламент. Има си много такива опити. И аз от години с колеги сме говорили за това, че най-добре е да си обявят ценоразпис, за да е ясно на публиката за какво става дума.
Водещ: А публиката как реагира, предполагам следите форумите?
Иглика Горанова: Различно реагират. Форумите, нека не забравяме, че не се пишат само от граждани, има си платени лица към партийните централи, като се види, че мненията надделяват в едната посока, се пишат други мнения. Т.е. не всички активни потребители се занимават с това да пишат по форумите. Така че аз не мисля, че те могат да бъдат кой знае какъв лакмус.
Водещ: Когато говорим за Фейсбук, тогава има ли по-малка вероятност от платено участие?
Иглика Горанова: Аз мисля, че там имат активно участие, партиите навсякъде участват активно. Хора, на които плащат, за да постват свои мнения, за да се манипулира общественото мнение. Аз не казвам, че всеки човек не би могъл да ни напише мнението, но една част от тези, които пишат там са назначени от централите, и това се знае.
Водещ: Един от вчерашните най-често повтарящи се цитати във Фейсбук е особената употреба на слушалки за симултантен превод, това ли е за вас цитатът на Фейсбук?
Иглика Горанова: Ами това е да, много хубава находка на уменията на Павел Шопов да се справя с преводаческите такива инструменти. Той прилича на извънземно между другото, много смешна история.
Водещ: Какво носят такива цитати в общественото пространство според вас?
Иглика Горанова: Смях, какво могат да носят. Хората се забавляват, само че е много жалко, когато политиците служат за забавление. Те би трябвало да служат за решение. А между другото тези апаратчета не са изобретени сега, това е трети мандат депутат. Да си спомним, че той беше депутат от СДС, ОДС мисля, че беше, да. Помня го от 90-те години.
Водещ: Тука има, тука няма, тази новина стара ли е или е наистина новина, защото звучи много балкански? Различното, май, идва само от чисто живописния Фейсбук цитат, както го определям аз, но всъщност става дума за едно клипче, което нашите слушатели могат да видят на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”, където Павел Шопов, политикът Павел Шопов се бори по един особен начин със слушалките. Много трудно подлежи на описване. Та, балканско ли е и различно ли е това, което и Иглика каза, хората се забавляват с политиците? Това ново клише ли е, или?
Николай Кръстев: Това е ново клише, но е доста истинско клише…
Водещ: А балканско ли е или не е?
Николай Кръстев: Балканско е. И аз мога да върна топката към Сърбия, и там също има подобни неща. Просто изоставането на страните поражда ето такива комични ситуации. Хората като че ли не познават най-елементарни технически приспособления, с които може да получите много от нещата, в случая превод.
Водещ: Мисля, че звукът идва от слушалките и е страшно логично да има връзка между ушите и слушалките.
Николай Кръстев: Но в случая с него, аз мисля, че той просто разсеяност демонстрира през цялото време и дали апаратчето ще бъде долу, както е по принцип, или над главата, което могат да видят на вашата Фейсбук страница, е нещо, което наистина заслужава да бъде видяно. Но както каза и колежката Иглика, тук става въпрос само за смях и забавление с нашите политици, а то е тъжно.
Водещ: Тъжно е, да. Нека да се върнем на един друг паралел. Къде са били базите на опозициите някога? Жоро, с тебе да започнем.
Георги Василски: Е, базите са били при управляващите. Естествено, опозицията се създава от управляващите, защото тя е необходима за това нещо. Друго обяснение в нашия район няма. Ние просто нямаме нищо като опозиционно движение. Последното движение е било опозиционно движение 50-те години на горяните. Оттогава всичко е приключило.
Николай Кръстев: И в Сърбия също, когато, т.е. в Югославия, нека да върнем малко назад лентата на времето, и там когато започва отново да се активира духът на национализмът, той не се получава някъде в някой културен институт, разбира се, той и там вирее, там го има, но той се получава първо в управляващата партия, югославската комунистическа партия. Там има кръгове, дори единият от тези кръгове се ръководи от бащата на Борис Тадич в момента, който е един от творците на модерния национализъм и шовинизъм в бивша Югославия. И той е човекът, който тръгва да обяснява как сърбите трябва да бъдат не в една държава, но да има едно почтение и уважение към тях. Добрица Чосич, известния писател, който също е един от бащите на национализма. Който страда за това нещо, който е в затвора бил, в политическа изолация дълги години, от Тито наложена му лично. Но когато едно изкуствено нещо се опиташ да го поддържаш по изкуствен начин, винаги то се разпада. И случаят с Югославия го показа много внимателно. Случаят с бившия съветски съюз. Всеки един опит да се реши по някакъв начин националния въпрос поражда много големи дилеми.
Водещ: Може ли наистина да бъде написана една обща история на балканите? Имаше такъв опит, той се провали. Следващ би ли бил успешен?
Николай Кръстев: И следващ да има, пак няма да е успешен.
Георги Василски: Зависи кой я пише, ако я пишат отвънка извън Балканите, каквото и да напишат, това ще бъде и ние го приемем меродавно, защото толкова ни е акълът.
Водещ: Дали ще го приемем меродавно?
Георги Василски: Но ние балканците не можем да си напишем история.
Водещ: дали ще го приемем обаче или ще скърцаме сериозно със зъби, че това е световната конспирация, която иска да ни..?
Георги Василски: Ние ще го приемем като световна конспирация, но ще го приемем всички единодушно. Ще кажем, да, ето това конспирация, но ние всяка една държава тогава, или всеки регион по-точно, ще извади собствената си алтернатива. Но поне ще има една обща написана отвънка. Сега, колко е написана е друг въпрос как е написана но ще съществува като литературен факт.
Водещ: Устойчив ли е генетичният код на национализма на Балканите или той е склонен да се променя спрямо, в кавички, международната конспирация?
Николай Кръстев: Той е динамичен този код, в интерес на истината.Той не е нещо стационарно, нещо поставено така веднъж завинаги. Той се променя, но се променя съобразно условията. И за това си мисля, че национализмът успява да има толкова голяма виталност тук, на Балканите.
Гоерги Василев: Доста интересно разсъждаваха например част от хората, с които се срещах. Някои бесарабски българи, които са в Украйна и в Молдова, където едва ли не след като докопат български паспорт, обявяваха, че те са бъдещата генетична банка на българския народ. Генетично в пределите на сегашна България наистина са изчерпани. Имаме много родни, имаме много други етноси и т.н. И те се чувстват, което беше много странно, защото все пак, познавайки по-отблизо тези хора, не бих се гордял, ако те ми бъдат генетичната банка на бъдещето, въпреки че и те са българи.
Водещ: Но пък от друга страна тази новина е пристигнала до тях. Тя беше, как да кажа, дадена като политическо клише, което мисля, че бързо стигна до там.
Николай Кръстев: Любопитно е дали тази генетична банка въобще иска да дойде при нас или иска да си остане там, защото знам, че те реално погледнато, живеят сравнително добре и нямат голям мерак да идват при нас.
Георги Василски: Да представим България по-шарена, по-лъскава държава на този етап. Най-важното е не толкова… а от древността към европейския паспорт. Това е истината.
Николай Кръстев: Практическо разсъждение. Точно по български. Взимаме паспорти…
Водещ: И ползваме благата.
Николай Кръстев: Абсолютно да. Консуматорско поведение в това отношение. Така примерно и сърбите, които живеят в Босна, взимат сръбски паспорт, за да могат да отидат спокойно в Западна Европа. Така примерно черногорците взимат разбира се паспорти от Сърбия. Така са примерно и косовски албанци, взимат сръбски паспорти, за да могат да се придвижват на територията на цяла Западна Европа и на ЕС.
Водещ: Едно евентуално разширяване на Европа, на Балканите би ли променило тези доста крайни клишета, които като че ли са вътре в нас по-скоро, отколкото по-скоро някой ни ги принася отвън заедно с международната конспирация?
Николай Кръстев: Ами аз мисля, че няма да промени кой знае колко много, въпреки че на Балканите се вярва, отделните столици, които останаха извън европейското семейство вярват, че това е едно своеобразно лекарство, което може да реши проблемите от национализма. Аз честно казано мисля, че трябва много време да мине, за да въздейства това лекарство по един своеобразен начин, въпреки че нито времето ще ги излекува. Просот трябва един по-релаксивен подход към всички тези проблеми, а те са толкова много и натрупани, че честно казано не съм оптимист към тяхното решаване.
Водещ: Как трябва да се отнасят журналистите към травматичната тематика балканска? Георги?
Николай Кръстев:
Георги Василски: Според мен не трябва да я прикриват. В никакъв случай. И трябва да пишат честно и откровено за това, което се случва. Също така исках да допълня това нещо – наистина влизането ни в ЕС не е панацея, както някои хора разглеждат това нещо. Присъединяването ни. Според мен проблемите си остават и ние самите трябва да ги решаваме.
Водещ: Ние си ги създаваме по между си.
Николай Кръстев:
Георги Василски: Но не трябва да се мисли, защото има една такава идея – казва се „ето, евроатлантическата интеграция е в основата.” Непрекъснато се повтаря това клише. И като станем членка, какво? Смисъл това помага ли ни?
Водещ: Колко време беше борбата да се минава безплатно по „Дунав мост” Жоро?
Николай Кръстев:
Георги Василски: Тя продължава борбата. Българската … направиха грешна стъпка като… Но в края на краищата опитахме се да го обясним с някакви икономически бъдещи печалби, което няма да стане. Но номерът е, че нашето присъствие, участие в ЕС, вече не е присъствие, а участие, е повече алтернатива и възможност, а не решение. Но ако може да използваме тази алтернатива по някакъв начин. Някои го използват индивидуално, други го ползват групово, трети се опитват може би някак да го използват и национално – това е някакъв начин, но съществува този факт и това нещо, което е добрият вариант. Лично аз не смятам, че разширяването на ЕС и то със Западните Балкани ще подобри нашето виждане към тях, най-общо казано, най-много икономически да не бъдем чак толкова интересни, защото няма защо да се лъжем – това са по-развити Балкани.
Водещ: Между другото сега ще зарадвам Ники Кръстев, защото ще му дам доказателство за една ключова дума, която той произнесе – „закъснение”. Международният ден на свободният печат беше отбелязан по света вчера. Той е обявен през 91ва година от организацията „Репортери без граница”. У нас , сигурно си спомняте, че на 3-ти май се отбелязва този ден. Всъщност да гледаме ли на това като образ, Ники?
Николай Кръстев: Вероятно да. И то един образ, който е олицетворение на нас самите. До колко сме свободни, как сме свободни и въобще как медиите преценяват себе си като свободни.
Водещ: Георги? Георги Пашкулев е това.
Георги Пашкулев: Ами да, определено, смисъл това е знак. При нас всичко идва много по-късно. Неслучайно ние сме периферията на Балканите. И когато примерно – периферията на Европа. И неслучайно, когато Европа си реши основните проблеми, те ще дойдат при нас. Като примерно европейците имат сега проблем с емиграцията, ние това не го чувстваме. За нас все още проблемът е чисто етнически, за малцинства говорим.
Водещ: Но пък ще дойде гено фондът, както каза Жоро.
Георги Пашкулев: Иначе тези дали имат ден на свободния печат, ден на заетия печат, горе долу тези празници в светската част на обществото, приличат на църковния календар, където за всеки ден си има светия. Целта е по някакъв начин, ако може да се изкара някой лев от този ден на свободния печат. Нали по някаква инициатива и т.н. Горе долу това са реалностите, които могат да променят. Лошото е, че ние не можем да променим нашето възприятие към сегашния свят, не можем да го променим по една елементарна причина – ние сме под външния натиск на обстоятелствата. А обстоятелствата все още не зависят от нас.
Водещ: Ами нека да чуем в края и какво мисли Юлия Роне от фондация „Медийна демокрация” за ехото, ехото на Международния ден на свободния печат.
Юлия Роне: Много символичен е фактът, че в крайна сметка денят на свободата на словото у нас се празнува с такова закъснение. По някакъв начин свободата на словото идва по-късно у нас, като отглас, като ехо на нещо, което се случва някъде другаде. Но в крайна сметка не е нашият собствен глас. И не знам. Струва ми се, че е важно просто да имаме тази свобода на словото, а и свобода на мисленето, защото според мен проблемът на повечето журналисти в днешно време е цензурата, автоцензурата. Неспособността наистина да се направи едно добро разследване, в което да се каже истината. Това е, което мен лично ме притеснява в родната журналистика и не само. Просто свободата да кажем това, което мислим и да променим нещо, защото в повечето случаи ние се загубваме в обсъждания, в даване на различни /…/ максимално политически коректни, но в цялото това нещо се загубва истината. Имаме ехо, имаме свобода на словото, идваща със закъснение, но нямаме същността ми се струва на нещата. Някак в множеството интерпретации се загубва въпросът какво наистина се е случвало и се загубва желанието да открием нещо. Има малко страх според мен в цялата тази ситуация. Страх да кажем това, което се случва, защото то от една страна е очевидно за всички, но от друга страна е отделено в едно много… Независимо дали става дума за политика, икономика, престъпност и каквото и да е. Но това ми се струва донякъде разбираемо. Въпросът е, че трябва да се промени цялостно медийната среда, за да може да има… Да може да имат по-голяма свобода журналистите. Свобода не просто на словото, а преди всичко свобода на мисълта. И свобода на действието, за да може да се провежда наистина качествена журналистика.
Водещ: За да имаме свобода на мисълта трябва да знаем повече. Имаме празници, имаме и ехо, имаме обаче и клишета в песни. Днес чухте част от тях. Обещавам Ви да качим повечето на страницата ни във facebook.com. Хубав съботен следобед от нас.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.04.2012 

Водещ: Тези дни светът отбеляза 20-ата годишнина от войната в Босна, а Европа се пита има ли все пак създадената тогава държава Босна и Херцеговина европейско бъдеще. Броени дни остават до 10 април, когато по настояване на международната общност официалните власти в Сирия трябва да решат по мирен път проблема с бунтовниците. Това, което се случва обаче е струпването на още бежанци на сирийско-турската граница, което пък даде повод Турция вчера да поиска от ООН да изпрати наблюдатели, за да се запознаят с бежанския проблем.
В международен план това бяха някои от по-важните за България новини от миналата седмица. А иначе тук у нас се питахме – окончателно ли се отхвърли проектът за АЕЦ Белене, ще се строи ли все пак газова централа на нейното място и от къде ще идва газа, как и колко милиарда годишно печели българската мафия и защо не се решава проблемът с уличните кучета в София, след като се смята, че те са само 15 хил., а годишно се кастрират 4-5 хил. от тях, наистина ли безпризорните четириноги се внасят в столицата от околните населени места и кой и защо го прави, как и къде потънаха парите за ромското включване? Това също беше гореща тема от миналата седмица.
А иначе пресата днес, според водещите заглавия от първите страници. „Живи скелети в дом за деца”, алармира ни „24 часа”. „Интернет убива книгите”. За пореден път темата подхваща „Новинар”, който ни съобщава още, че Господарите сменят ефира. Къде отиват, още не се знае. „Плащаме тока на фирмите-длъжници”, информира ни „Труд”. „Монитор” добавя – „Софийска вода нон стоп в акция спряно кранче”. А от „Сега” пък научаваме, че роднини на жертвите от кораба Илинден ще съдят за милиони застрахователя Лойд. БСП възобновява АЕЦ Белене, но това само, ако партията-столетница спечели изборите, надява се „Дума”. „Жоро Бекъма сменя отбора”, твърди „Стандарт”.
И тъй като сме на прага на Световния ден на ромите – 8 април, днес в „Клуба на журналистите” ще говорим за участието на ромски журналисти в борбата с корупцията и за насърчаване на демокрацията и човешките права. И ще се опитаме да разберем къде и как са били употребени все пак тези прословути милиони.
Какво още в предаването? Какво свърши Съвета за електронните медии за второто полугодие на 2011 година? Това ще ни разкаже доц. Георги Лозанов. Повод е публикуваният в началото на тази година отчет на съвета. И още: Гласовете на свободата. Радио Свободна Европа в периода на Студената война. Фотоизложба в Чешкия културен център. Интервю с Михал Хроза от Чешкия институт за изследване на тоталитарните режими – организатор на изложбата. Накрая Дайджест медийни новини от Европа.
И тъй като днес е и Лазаровден, честит празник и добре дошли в „Клуба на журналистите”, ви казваме редакторът Ирен Филева, Цвети Бахариева, която избира музиката, Юри Бакалов и аз, Цветан Николова.
Темата за парите за ромите периодично се похваща от колегите. И както вече стана дума, това се случи и през отиващата си седмица. Като по поръчка пък, вчера под формата на регионална кръгла маса се проведе и заключителният етап на един проект, реализиран от Центъра за развитие на медиите, с помощта на Държавния департамент на САЩ. Проектът се нарича „Овластяване на българските медии и журналисти от маргинализираните общности в борба с корупцията и насърчаване на демокрацията и човешките права”. В рамките на този проект група колеги от ромски произход бяха обучени как се прави разследваща журналистика. Един от обучителите беше и колегата от „24 часа” Алексения Димитрова. Добър ден, Алексения.
Алексения Димитрова: Добър ден.
Водещ: Пред какви предизвикателства бяхте изправени в самия процес на обучение?
Алексения Димитрова: Честно казано, пред никакви или поне не пред много. Аз приех да участвам като обучител в този проект, защото отдавнашна моя, така, мечта е тези хора наистина да бъдат интегрирани, да бъдат част от нас и го приех присърце. И се оказа, че аз попаднах на петима журналисти, които бяха изключително будни, изключително ентусиазирани, изключително интегрирани, бих казала аз, и бяха част от нас, и на всичкото отгоре, когато, понеже ние освен, че ги обучавахме, те трябваше да направят и филмчета по различни теми, това, което обсъждахме по време на обучението, свързани с тяхната общност, на всичкото отгоре те имаха и едно голямо предимство пред нас, че можеха да влязат в тяхната общност и да говорят с тяхната общност на техния си език, не говоря само ромски език, а просто чисто емоционалния език, да бъдат допуснати там и да могат да направят това, което ние невинаги успяваме. Така че предизвикателствата не бяха много, дори никак. Аз ви казвам, аз се чувствах с тях много добре, приемах ги като равни, те мен също. И така.
Водещ: А това, че само те като че ли сега успяват да влязат в ромските квартали и да създадат, както казвате вие, тази емоционална връзка с хората, които биха им помогнали да правят своята разследваща журналистика, всъщност не ограничава ли опитите или не обрича ли на неуспех опитите на останалите колеги в това отношение?
Алексения Димитрова: Ами, до известена степен сте права, и ги обрича. Обаче и ние си имаме своите, така да се каже, недостатъци в подхода през годините. Тоест ние също сме виновни за това, че не сме успели да намерим езика и да се сближим с тази общност. Така че от една страна ни обрича. Ако мога да говоря за предизвикателства и за проблеми, бих могла да кажа, че предизвикателствата не бяха пред мен, защото аз наистина нямах проблем да приемам тези хора като равни, а предизвикателствата, според мен, бяха пред тях. Но това се случва с журналистите във всички малки общности, включително във всички малки градове в България. И аз винаги, когато съм обучавала и съм канена да обучавам колеги от малките градове, от малки регионални медии, това е съществен проблем, както се оказва и проблем в случая с ромските общности. Значи, същественият проблем на тези хора или същественото предизвикателство пред тези хора, беше не само да влязат, но наистина да успеят да разкрият и до по-голяма степен проблемите, да разкрият истината за тези общности. Но за съжаление и те не успяват в пълна степен, защото те не могат да се обърнат изцяло да разкрият истината, защото тогава биха могли да бъдат изолирани от своите общности, което наистина се оказа съществено предизвикателство. По същия начин и проблемите на малките регионални медии. Те не могат да експозират изцяло истината за това какво се случва в малкото населено място, защото техните вестници, примерно, са собственост на местни бизнесмени или основните рекламодатели са местни бизнесмени. Така че това е наистина предизвикателство. Но засега това са реалностите. Аз, както обичам да казвам и на студентите си, и н аколеги, които обучавам, перифразирайки мисълта на Горбачов, че политиката е изкуство на възможното. Мисля, че трябва всички да се съгласим, а това е и нещо в световен мащаб, което аз наблюдавам, че и журналистиката е изкуство на възможното. Тоест на този етап това е възможно, но за мен това е съществена стъпка, крачка напред.
Водещ: Така е. Дали ще имате възможност да останете на телефона, за да чуете какво ще ни каже Бисер Петков от Тетевен. Вие добре го познавате. Той беше един от тези колеги, които премина този курс. Бисер, чуваме ли се?
Бисер Петков: Да, да.
Водещ: Какво ще кажете? Какви бяха предизвикателствата пред вас? Те покриват ли се с това, което каза Алексения? Или нещо да добавите към тях?
Бисер Петков: Първо искам да кажа добър ден на вас и на вашите слушатели, и на всички онези ваши събеседници, които се включват в това предаване. Предизвикателствата, които бяха пред мен преди започването на самото обучение бяха много, много до там, че наистина част от големите медии в България, национални медии като че ли започват да отварят вратите си за нас, ромите-журналисти. Аз искам да благодаря на Алексения Петрова за предоставената ни възможност тя да бъде наш обучител, защото смятам, че тя е един от водещите разследващи журналисти не само в България. И така че опитът, който тя предаде на нас като нейни възпитаници, мога да кажа, е много голям и много полезен. Но другото, което пък е от другата страна, което тя каза, нали, за влизането в ромските квартали. Да, това е действителността. Все по-малко национални, пък и местни медии успяват да влизат в ромския квартал и да успеят да представят общността такава, каквато е. Свикнали сме от националните медии само да виждаме лоши и негативни представи за този етнос. Затова ние, ние имам предвид аз и моите колеги решихме да покажем нашата гледна точка.
Водещ: Сега, ако ми позволите само да вметна, че БНР е едно изключение.
Бисер Петков: Разбира се.
Водещ: Ние имаме специално предаване, в което много често темата за ромите присъства. Да не говорим, че имаме и колеги, които работят тук. Така че да се уточним все пак.
Бисер Петков: Да, да. Аз говоря за телевизиите по принцип.
Водещ: Десетилетието на ромското включване – мит или реалност беше филмчето, което вие заснехте след края на курса. Какво от наученото успяхте да приложите, докато правихте този филм?
Бисер Петков: Първо успях да приложа това, което успях да науча от Алексения Петрова и от г-н Въгленов. Аз казах, че за мен това са едни от водещите разследващи журналисти в България. И това, което научих, аз се опитах да го представя в това филмче. Това е една много трудна тема, според мен, Десетилетието на ромското включване и аз успях да покажа няколко гледни точки на хора, които са участвали в прехода, нали, на това включване на ромската общност. Имам предвид, това е г-н Баки Хюсеинов, който беше зам.-министър на социалната политика и труда, г-н Цветелин Кънчев, знаете, на Евророма, Георги Кръстев, който е съветник на вицепремиера, също така г-н Симо Благоев от Министерство на културата. Едни хора, които в началото, зародиша на това ромско десетилетие бяха едни от двигателите, моторите на това включване.
Водещ: Успяхте ли да разбиете…
Бисер Петков: Да, смятам, че…
Водещ: … някои то митовете, които битуват за ромите?
Бисер Петков: Разбира се. Аз смятам, че колкото повече зрители успеят да го видят това, и не е лошо да бъде показвано и в националните медии, говоря като телевизии. Защото сред голямата общественост все още витае този мит, че за ромската общност, видите ли, това десетилетие са дадени много средства, финансови, нали, от ЕС, от фондове. Тук е моментът да бъдат разграничени, да се знае, че ромското десетилетие е повод за една политика, свързана с една общност. А тя, в нея липсва финансовата рамка. И моите събеседници във филмчето го казват. Оказа се, че от евродонори, от европрограмите, които България, нали, така приема, може би няма и 1%, които отиват за тази общност. Така че този мит, който витае все още сред голямата общност, че за ромите се дават много пари, се оказа, че не е точно така. И друг е моментът, че няма роми, които да са представители на Световна банка, да са някъде високо в министерства, които директно да разпределят средствата. В момента, ако има такава злоупотреба с такива средства, аз тогава питам къде е държавата и защо на тези въпросни лица не се търси отговорност. Но може би това ще бъде повод за едно друго такова разследване, което ще бъде по-обширно.
Водещ: А констатацията, че тези средства стигат само до шефовете на неправителствените организации?
Бисер Петков: Вижте сега, неслучайно България търпи …
Водещ: Вие казахте 1% носят друга цифра – 5% от всичките…
Бисер Петков: Аз затова казвам, че моите събеседници, аз не исках да взимам моята гледна точка, а да дам възможност те да кажат, тъй като са били участници в цялото това развитие, нали, на това десетилетие. Румян Русинов, мисля, че той го казва, че нали е хубаво да се погледне и да се види колко средства наистина отиват. Лошото е, че и в тях витаеше страха и зад камера казваха много повече истини, отколкото пред камера. Но все пак казаха истини, които, вярвайте ми, няма как да се чуят по друг начин.
Водещ: Споменахте. Благодаря ви. Споменахте думата страх вие. Алексения, ако сме на линия още?
Алексения Димитрова: Да, тук съм. Да, слушам ви с много голям интерес.
Водещ: Страхът битува ли у останалите журналисти, когато стане дума за търсене на това какво се случва със средствата, които се дават за ромите?
Алексения Димитрова: Ако имате предвид за журналистите от големите медии…
Водещ: Имам предвид, да, всички журналисти.
Алексения Димитрова: Не, не бих казала. Не бих казала. Аз си спомням едно прекрасно разследване и трябва да отдадем дължимото на колегите от Капитал, които направиха едно прекрасно разследване за това колко много пари и по какви канали са пристигнали за ромската интеграция, не говоря за това десетилетие, а принципно за работа с ромите в България и къде са отишли. Аз не съм имала време и не съм си поставяла за цел да видя доколко са достоверни тези неща. Но си спомням и досега това разследване, което беше много добро. Не бих казала, че се страхуват колегите-журналисти, нито пък аз. Това е една от моите теми, които, според мен, която е важна. Но едно такова разследване мащабно, най-вече обективно изисква страшно много време, за усилия не говоря. Но това време все по-малко стига на всички нас. Иначе не мисля, че от страх някой примерно не се заема….
Водещ: Струва ми се, че се появи и проблем с връзката. Благодаря ви и на двамата за това включване. А разговорът в студиото ще продължи след една песен.
И сега по хубав повод – колегата Бисер Петков поиска отново да се включи в нашия разговор.
Бисер Петков: Ало.
Водещ: Да, чуваме ви.
Бисер Петков: Много се извинявам. Нали, исках само да довърша разговора си и да кажа, че искам да честитя предстоящия 8 април, това е Международният ден на ромите, на всички роми, на всички българи, на всички онези, които утре ще сведат глава, за да почетат паметта на загиналите роми в концлагерите. Ето такъв ден е 8 април. Нали, нищо, че в обществото витае „ето, пак ромите ще се съберат да ядат и да пият”. Но е хубаво да знаят какво точно празнуват ромите, а именно, нали, свеждат глава, така, за поклон пред загиналите роми в концлагерите. Това исках да кажа и да честитя празника на тази общност.
Водещ: Добре. Може би ние се присъединихме с тази песен, която мина току-що към вашия поздрав. А сега е време да представим и госта в студиото – Христо Николов, още един колега, участвал в курса на Центъра за развитие на медиите, а също така във вчерашната дискусия за журналистите-роми в борбата с корупцията и за насърчаване на демокрацията и човешките права. Христо, вие чухте досега разговора с Бисер и с Алексения Димитрова. Вашето предизвикателство какво беше в този курс, в изготвянето на филма в края на този курс?
Христо Николов: Нека първо да кажа добър ден на вас, на вашите слушатели на радио Христо Ботев, на институцията националното радио, да благодаря от мое име, и може би така смело да кажа, от името на ромската общност, че в края на краищата най-после, така се чува гласът и то усилено на тези граждани от ромско произход за това, че самото национално радио в лицето на Христо ботев има свой представител от този етнос.
Водещ: Имахме двама. Заедно с колегата Валери Леков тук работеше и Боряна Димитрова, която обаче замина за Англия.
Христо Николов: Ами, по ред причини прецени, че няма как да …
Водещ: … че животът във Великобритания е по-добър отколкото в България и замина..
Христо Николов: Тук е моментът да се отбележи държавността, защото държавата е народът. Нека да ги изясним тези неща. Държавността не мисли за своите граждани и по този си начин тя ги отчуждава, тя ги прави други, в смисъл не в този аспект други, а граждани на друга държава. Те се чувстват тук гости. Ето това е болното и трагичното.
Водещ: Това не е само с ромите в България.
Христо Николов: Не, говоря като граждани изцяло, аз не деля хората.
Водещ: И да минем пак…
Христо Николов: Темата. И от мен все пак да кажа в аванс в навечерието на този ден, който е обявен още ‘71-а година – Международния ден на ромите. Той е ден на възпоминание, но и празник за ромите в България. Защо го казвам това? Още по времето на цар Борис I, той не даде ромите да заминат оттук към концлагерите на нацистка Германия и затова казвам, този народ е доста толерантен, доста отворен, доста съпричастен, доста болен, болезнен към своите съграждани, без значение на своята специфика и етническа принадлежност. И не случайно го споменават. Не тук да си правя някаква реклама, аз не съм от този.
Водещ: И колегата Алексения Димитрова от 24 часа каза, че са ви приели абсолютно като равни, без никаква …
Христо Николов: Аз по този начин…
Водещ: …, с което искам да те върна отново в темата.
Христо Николов: И аз по този начин възприех тяхното присъствие, тяхната топлина. Бога ми, повярвай, от многото общуване, ние ромите сме добили едно чувство, което усещаме хората – кои са искрени, кои са добронамерени и кои са с някаква задкулисна, някаква проформа, нещо, което … Затова казвам, че бяха топли към нас. Те ни дадоха този тласък. Така че освен, че ние си бяхме нахъсани, те ни донахъсаха, дадоха ни възможността ние сами да покажем нас си. Това беше трудното – по какъв начин ние да изберем да покажем нас си.
Водещ: А успяхте ли да покажете себе си в тези филмчета, които направихте, в края на курса?
Христо Николов: Определено мога да кажа да. Не само аз, и моите колеги, по един своеобразен начин. Филмчетата нито като говор, нито като картина стоим. Но ние като автори подчертаваме, слагаме нашия подпис, нашето лице, нашия лик. Това, което искахме да покажем пред обществеността, че ние не сме затворени, ние не сме затворени, че ние искаме да се изграждаме и се изграждаме на база на чисто човешкото, че ние вървим в общото и че някой друг се опитва да ни разделя. Ето това е всъщност това, което исках аз да покажа.
Водещ: Мислиш ли, че това присъства, когато някой журналист, не ром, прави материал за ромите?
Христо Николов: Имам това усещане. Наистина, повярвай ми, не деля никой. Имам това усещане, не …
Водещ: Но тогава къде остана, добре…
Христо Николов: Само да си довърша мисълта. Нямам това предвид, че той има такова негативно отношение расистко или някакво такова, говоря за колегите-журналисти, а от това, че както се казва, не познава достатъчно добре проблематиката, не познава разделението в ромската общност, не делението като разделение, че ние сме разединени, подгрупите говоря. И оттук идва това, което аз споменах и в моите изказвания на пресконференцията, че всъщност това непознаване показва по своеобразен начин ромите, клишето мишките и това невървене в правилната посока да се конкретизира определено подгрупата или конкретно човека да визират и там се излива този етикет, нали, ето, ромската общност, вие, вие. Вие – тая учтива форма. Ако е учтива, добре.
Водещ: С една дума – предразсъдъците, с които обществото и колегите се отнасят към вас.
Христо Николов: Да.
Водещ: Аз бих искала сега да чуем и някои други, от другите участници в дискусията, които също се вълнуваха за не пребиваването, а за присъствието на роми в българската журналистика.
Участник: Най-вероятно е убягнало от очите и ушите на хората в залата, някои помнят и знаят. Имаше два нормални медийни продукта, създадени тук на територията на България. Едното нещо, което съществува в рамките на шест години, тук има частник, и предаването се казваше „Шарен кон”. Това предаване се водеше от роми, то се излъчваше всяка седмица в рамките на час. Защо го казвам? Защото това не е нещо, което продуктът не се е родил, не е станал за българския пазар. Това бяха частни медии и това беше се случило. Светлана Василева, тези, които не я познават, Светлана Василева беше председател на Националния съвет по етнически демографски въпроси в правителството на г-н Костов.
Участник: Секретар му беше.
Участник: Секретар, съжалявам. И след това работи повече от пет години в радио „Алма Матер” и направи такова предаване, което се казваше „Романи Лумия”, на ромски нашата земя, което също беше предаване. Защо го казвам това нещо? Защото, когато нямаме фигури, моделност на това да се направи различието в дадена област, това е едно. Но ако имаме такива модели и пазарът не ги купува, пазарът не ги вижда, пазарът не дава достъп, това трябва да бъде посочено. И аз това посочвам. Значи тези модели се състояха в рамките на тези пет-шест години. Тези хора говореха за това къде е мястото на гражданина, къде е мястото на администрацията, случва ли се интеграцията, парите вървят ли след гражданина или гражданина с парите, каква е услугата до него. Тези предавания това правеха…
Участник: Каква е причината това да спре?
Участник: Причината е, че пазарът – нито обществените медии, нито частните медии взеха този продукт да го купят, както другите продукти се купуват. Ето това е, това вече е дискриминация. Това е нещо, което не е равно, а е равно отстояване в неща, които нямат достъп за едни и същи хора.
Водещ: Това беше Димитър Георгиев от Проект „Права на човека”, която организация всъщност първа проведе курса за обучение на роми-журналисти. А сега нека да чуем и колегата от БНТ Ася Методиева.
Ася Методиева: Всичко, което си говорим, то не е нищо ново – нито като тези, нито като спорове или гледни точки. На мен честно казано тази дума, така, интеграция ми звучи все по-разделително и даже леко насилствено. Според мен, ролята на държавата е да вкара децата в училище, независимо дали те са турци, роми, българи. Просто ролята, мястото на децата е училище и аз не си го представям никъде другаде. Разбира се, трябва да има волята и на общността, на родителите, но в крайна сметка държавата трябва да създаде тази политика. Оттам следва моята роля като журналист е, когато този вече образован човек бил той ром, българин или какъвто и да е, се появи на интервю за работа, неговият работодател вече да има онова мислене, че да не прави разлика – пред мен се явяват кандидати единият от ромски произход, другият българин и така. Ако ние можем да работим в тази посока, всъщност това е нашата функция като журналисти. Защо медиите говорят по този начин, пишат по този начин? Защото е по-лесно, много по-популярно, много по-, няма шанс да те нападнат. Сутринта дори говорихме с две момичета, които в момента следват в Медицинския университет, от ромски произход. Те точно това се оплакаха и споделиха, че наскоро пак в един вестник след тяхна среща-семинар обучителна, когато се появява снимка във вестника с каручка и обясняват, нали, как роми се борят за висше образование. Това наистина е проблем. И мисля, че ние също трябва да работим върху себе си като хора, като професионалисти в чисто ценностен смисъл, просто да се превъзпитаваме, защото никой няма полза от това нещо.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 31.03.2012 

Журналистика или лобистика

Водещ:Журналистика или лобистика – чии е този избор? Честни и открити отношения, това според премиера е цената на отстъпката от 11% в цената на газа. За поредна седмица водещите новини са на ръба на скандала. Пролича ли си в медиите кой за какво лобира? Обвиняват ли хората в лобизъм медиите, и ако да, имат ли основание? Къде е границата между личната позиция на журналистите и елементите на лобизъм. Стана ли ясна цената на енергийните проекти или поне отказа от някои енергийни проекти? Според вестникарските заглавия днес картината е такава. „Стандарт”: „Москва преглътна АЕЦ "Белене", плащаме само 180 млн. Газът поевтинява с 11%”. В. „Монитор”: „Преговорите в Москва – приятелски и конструктивни. Руският газ по-евтин с 11% от април.” Неутрално заглавия избира „Новинар”: "Газпром" сваля цената на газа за България с 11%”. В. „Труд”: „По-евтин руски газ с 11% от април. Корекцията ще важи за 9 месеца” – уточнява в. „Труд”. "Газпром" склони да намали цената на газа с 11%. Русия ще се включи в трансформацията на проекта „Белене” – допълва днес в. „Сега”. Москва обещала да свали с малко над 11% цената на газа, прогнозира „24 часа”. Русия ни намалява с над 11% цената на газа, отчита в. „Дума. Още в изданието днес, интервюто на Велислава Дърева с проф. Калин Янакиев по повод конфликта на енориаши от руското преддверие в София, съпредстоятеля игумен Филип, е било свалено от страницата на електронната медия аргументи след външна намеса (?). В двете части на материала проф. Калин Янакиев разказва за проблемите в енорията на руския храм „Св. Николай” и за връзките на предстоятеля с олигарси и организация с бизнес интереси. Лобизъм, дребнотемие или има ли шанс журналистиката пред лобистиката – в студиото вече са Велислава Дърева и Емил Кошлуков. Какво е бъдещето на вестниците в цифровата ера и защо Фейсбук заговори за новата книга на Иван Михалев също ще научим днес. Чуйте в началото и заглавията на медийните новини, за да разберете защо Марк Томсън след 8 години напуска поста на генерален директор на Би Би Си, защо евродепутатите призовават за по-добро отношение към журналистите в Турция. Потенциални заплахи за свободата на словото или нов модел за развитие на медиите идва от промените в новия медиен закон за обществените медии в Киргизстан и новия закон за медиите в Казахстан.
Заедно с Велислава Дърева и Емил Кошлуков прочетохме вестникарските акценти за енергийните новини, които са водещи и днес. Имате ли усещането за лобизъм и чий е той? Добър ден на Велислава Дърева първо!
Велислава Дърева:Най-напред искам да направя една малка корекция към анонса. Не преддверие, а подворие.
Водещ:Да.
Велислава Дърева:И не съветска, а светска организация. Дали има лобизъм от страна на вестниците? Най-напред трябва да говорим за това дали изобщо имаме право напоследък да говорим за медии, тъй като ние говорим напоследък единствено и само за корпоративни интереси и за корпорации. В България, за наше съжаление, вече няма медии. Има феодии, има корпорации, има империи медийни, но трудно говорим за медии, което е най-трагично. Някога, примерно, хайде, така, имаше едни израз, който за мен е много важен, казваше се, че всеки вестник прилича на своя главен редактор и всички главни редактори се знаеха. Ако сега попитаме нашите слушатели кои са главните редактори на пет български вестника, те няма да могат да ви кажат, но те ще кажат кои са собствениците на тези вестници. Затова и на този изблик, а този сблъсък на корпоративни интереси го видяхме съвсем наскоро, цялата тази история с лекарствата, със „Софарма” и прочие. Тук аз мога много дълго да говоря на тази тема. Но ще кажа само, за да не се увличам, ако едната група медии беше собственост на Огнян Донев, а не на Дилян Пеевски, говоря за вашата телевизия, ако ТВ7 беше собственост на Огнян Донев, тази телевизия щеше да защитава с пълна сила „Софарма”, а вестникът, който щеше да пише срещу „Софарма” щеше да се казва в. „Труд”. И сега обратното, и после обратното щеше да стане. И в единия, и в другия случай няма никакво значение какво мислят журналистите, защото аз съм убедена, че почтените журналисти и от едната, и от другата медийна империя са възмутени едните от поведението на Бареков, а другите от бруталното мародерство на Огнян Донев.
Водещ:Да обърнем сега монетата с Емил Кошлуков. Г-н Кошлуков, защо толкова много западни вестници, и зад Океана и в Западна Европа фалираха? Защото кризата по един и същи начин се отразява и на двете места, тя не е различна.
Емил Кошлуков:…рекламния пазар предполагам, вестникът е скъпо удоволствие, печатният. Но наблюдаваме сблъсъка между интернет медиите и старите печатни медии. Този сблъсък ще се развива. Само да ви припомня, че в Америка още преди години рекламата в интернет задмина по обем рекламата в списанията. Това беше още 2005-2006 г., като обороти, преди 7-8 години. И тенденцията се развива, нараства. Говорим за списания, които, знаете, гледали сте, лъскави, огромни страници, най-скъпи, най-престижни стоки, скъпа реклама не можаха да направят оборот. Тези вестници, които успяха да направят смесените платформи, крос медиите, да излязат и в електронен вариант, запазиха позициите и присъствието си. Мога да дам международни примери много. Тези вестници, които не разбраха, за съжаление, в България това е валидно почти за всички, че там е бъдещето, че ще се наложи да работят с интернет, и не успяха да се впишат в новата среда, закъсват. Тиражите падат и читателите им намаляват. Това е естествено развитие. Човек, компютърът вече стана мястото на социален живот, то не е устройство, както си го представяме, че вместо писалка имаш компютър, вместо пишеща машина клавиатура, вместо екран монитор. Не, вече не е уред, то е идеология. Това, което не разбират според мене медиите в България и партиите, въобще като говорим за каналите за комуникация, това е, че интернет се превръща от способ в идеология. Те искат да седят там по-младите хора, те държат така да общуват, развиват, като гледате тези емот икони, развиват други речеви способи, друга графика, това (…), което се чува, то не е просто съкращение, то е начин на изразяване, то е друга емоция. Развива се една нова среда на общуване, появи се едно голям о кафене световно, в което другите викат, абе какво да ходим там, много са прости, дай да си идем в нашето на журналистите и на писателите.
Водещ:Как беше, третата държава в света.
Емил Кошлуков:Фейсбук и т.н. И ако медиите започнат да правят крос платформите, ако започнат да интегрират интернет, не просто да излизат в интернет, а да го интегрират в себе си, ако започнат да ползват всичките възможности за интернет маркетинг на своите издания, те ще преодолеят това. Книгите умират, само да припомня, че като излезе касетата, умираха виниловите плочи и грамофоните. Е, крепат още, но ги има.”Video will kill the radio”, да ви припомня тази песен, знаете я добре. Оказа се, че радиото не е умряло, видеото не го уби.
Водещ:Не, телевизията киното щеше да убие.
Емил Кошлуков:Да, мисля, че и слуховете за тази смърт са преувеличени малко, на печатните издания, но…
Водещ:Преувеличени ли са обаче слуховете за лобизъм в журналистиката?
Емил Кошлуков:Е, лобизъм има със сигурност. Собствениците, големите корпорации естествено, че защитават корпоративните си интереси. Мога да ви дам пример, световен, най-близък до нас, когато Мърдок го хванаха в Англия, че е подслушвал от принцове и кралици до хора с убити деца, стана мега скандал с таблоида му, разследва се, парламентарни комисии, той продължава този скандал, още не е приключил, тежка империя върху „Нюз корп.”, върху неговата фирма, тежък удар. „Фокс”, която е една от много влиятелните телевизии в Америка, „Фокс нюз”, собственост на Мърдок, дясна, категорично прорепубликанска, антидемократична, псува Обама от сутрин до вечер, телевизия с позиция, тя е в определена сфера, тя доставя, грижи се за нуждите на определена публика. Информационна е, те имат и други канали „Фокс”, информационна е, новинарска е, но си казва, имаме страна по темите. Да, десни сме, да, не харесваме тези промени на Обама, не харесваме тази здравна реформа, искаме си по този начин Америка.
Водещ:И като допълнение Мърдок беше първият, който говореше за платен достъп до медиите, за платено съдържание.
Емил Кошлуков:И когато стана скандалът с Мърдок, „Фокс” бяха в много тежка ситуация как да отразят скандала. Излязоха лафове, защото следя американската преса, (…) като журналистите във „Фокс”, когато коментира Мърдок, нали, няма какво да кажеш. Опитаха се да го избегнат, почти го пренебрегнаха, защото няма какво да кажеш по този скандал, парламентарна комисия в Англия, която го разследва директно, пред затвора е. Така че дори и по големия свят корпорациите имат позиции. Същите са битките и между големите американски вестници. Според мене лобизмът присъства навсякъде, той си е демократична практика, когато е в парламента, когато се вижда, а когато е в медиите, понеже те носят друг тип отговорност пред обществото, не е само стока, не е да продадеш вестника, а трябва да продадеш информация, мисля, че ако се превърнат, виждам я тази тенденция в България, случва се, ако се превърнат изцяло в лобистки издания, необективни, субективни, пристрастни, пренебрегващи очевидна информация, те ще загубят позициите си на пазара, защото са в тежка конкуренция в интернет. Аз мога да отворя компютъра и ще видя това, което е казал някой, а ти не ми го пускаш. Не може в съвременната света да изолираш информация. Може да я интерпретираш. И мисля, че това е голямата грешка, както каза и Дърева, на българския подход, опитваме се да показваме едностранчиво информацията или да я пренебрегваме, да се правим, че не съществува. Напротив, коментирай я, дай позиция, вземи страна, ама не ми казвай, че това го няма. И това е грешката на нашите редактори, хубав е примерът, че няма редактор.
Велислава Дърева:Не, хората не знаят имената вече на главните редактори, защото те нямат абсолютно никакво значение. Аз искам да допълня Емил. Например когато говорим за интернет. Да речем в. Le Monde, той си има хартиено издание, отделно си има интернет вариант, но това са две отделни редакции, две различни редакции. Могат да препечатват най-значителни неща едното от другото, но това са самостоятелни издания, което е страшно важно, защото примерно една част от аудиторията предпочита да си купи вестника, другата част от аудиторията предпочита да си чете вестника вкъщи на компютъра. Затова аз мисля, че няма да умре печатът. Спомняте си тази тема, дето бяха дали на кандидат-студентите по журналистика „Ще изяде ли мишката книжката, няма мишката да изяде книжката, нали, мишката компютърната, това го казваме за нашите слушатели, няма как да стане. Но има друг такъв въпрос, когато говорим за лобизма. В България закон за лобизма няма. До момента той не е приет. Защото ако има закон, значи има някакви правила, по които, с които трябва… Но пък в същото време има откровени лобисти, откровени. И аз мога да кажа веднага няколко имена.

Иван Михалев:Всеки (…) трябва да се разглежда в детайл, за да може човек да направи трезва преценка и наистина да извлече някакъв смисъл. Тъй като в нашето (…) общество, както вие казахте, прекалено много скандали се случват и прекалено много съмнения за лобизъм има почти за всеки по-голям проект, хората като цяло са с настройката, че медиите манипулират и че не дават точна представа, и донякъде с основание, даже не донякъде, а бих казал, че в болшинството от случаите медиите наистина имат по-скоро вредна роля, тъй като не изпълняват своето основно качество да дават информация и да представят различните гледни точки, а обикновено представят нещата едностранчиво. Не е хубаво да се обобщава, има медии и медии, т.е. има добри и лоши медии, има добри и лоши журналисти, както има добри и лоши професионалисти във всяка сфера.
Репортер:Безспорно обаче съдът е този, който би трябвало да погледне подробностите много съзнателно и да отсъди, на колко години стана разкритието за Батко и какво се случи след това?
Иван Михалев:Това за мене е вече доста една потънала тема, не смятам, че има, т.е. има развитие доколкото беше повдигнато второ обвинение, но това, на главния герой, да кажем за вашите слушатели, бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, преди около седмица прокуратурата заяви, че е повдигнала второ обвинение. За мен лично като автор на материалите и като човек, който следи отблизо темата, така и не стана ясно с какво това второ обвинение е по-различно от първото, тъй като като основание за повдигане на това обвинения бяха посочени обществените поръчки, сключвани в периода 2006 – 2007 г., ако не ме лъже паметта, а това е точно същият период и същите обществени поръчки, въз основа на които беше повдигнато и първото обвинение. И както и при първия случай, така и във втория се говори за длъжностно престъпление, злоупотреба със служебно положение, което според мене е някакъв вид застраховка на прокуратурата, че ако първото обвинение не приключи с присъда, ще има и второ, т.е. те ще могат да се поправят. Аз не знам за кой това би било интересно, но само искам да маркирам, че това дело, първото дело, по първото обвинение срещу Веселин Георгиев продължава да боксува вече трета година. На два пъти беше връщано на изходно положение. Първия път заради това, че съдията по делото Георги Колев беше издигнат кариерно, той стана, знаете, председател на ВАС и по този начин се наложи да бъде назначен нов съдия и всичко започна отначало. И именно назначеният втори съдия откри съществени пропуски по изготвянето на обвинителния акт и делото беше върнато в прокуратурата. И сега може да се каже, че пак е на изходно положение, т.е. предстои разпитване на свидетели, тепърва изграждане на защитни пледоарии и т.н.
Репортер:Ако един ден съдът се произнесе, без значение как, дали някой ще си спомня кой е Батко?
Иван Михалев:Ами да, това вече е такъв, съществен въпрос…
Репортер:Макар че звучи много екзистенциално.
Иван Михалев:Да, има ли смисъл въобще от това правораздаване, когато са минали толкова много години, както се казва, вече дори и ресорните журналисти не си спомнят за какво точно е обвинението и хората по улицата надали 1 на всеки 10 ще се сеща въобще кой е той и за какво става дума. Така че наистина големият проблем на нашето общество са неработещите институции, част от което е и проблемът с медиите, защото медиите са също институция, не случайно са наричани четвърта власт. Но в България, и въобще като цяло по света според мен медиите са в сериозна морална и финансова криза и това подкопава въобще устоите на гражданското общество. Защото знаете, че медиите са тези, които служат като коректив, те са гарант за това, че политиците и чиновниците не са корумпирани, че се спазват гражданските права на хората. Когато медиите са в криза, някак си обществото губи своята имунна защита и някак си става много по-крехко и много по-чупливо и също така много по-податливо на диктатури и на всякакъв вид авторитарни режими. Влизаме в някаква неизследвана територия, защото кучето пазач, медиите, които трябва да пазят обществото, този именно коректив липсва.

Водещ:И така, кучето пазач, към този интересен акцент се върнахме с Иван Михалев.
Разговорът, който водихме тук с Велислава Дърева и Емил Кошлуков (по време на паузата), на него може да се постави заглавието „Политическият лобизъм умря, да живее икономическият”.
Велислава Дърева:Стигнахме до кучето пазач между другото.
Водещ:Да се върнем на Батко, Батко е добре.
Велислава Дърева:Така. Кучето пазач, журналистиката, медиите, въобще не са кучето пазач на интересите на обществото, тъй като собствениците на медиите въобще не се интересуват от интересите на обществото. Медиите, на тях им е възложена друга роля, да бъдат куче пазач на интересите на техния собственик, на техния феодал, на техния император, на този, дето се разпорежда с техния живот. Например ако отворите етичния кодекс, който преди няколко години беше приет много тържествено, етичният кодекс на българските медии, написан от собствениците на медиите, а не от журналистите, от собствениците на вестника, вътре вие няма да намерите въобще словосъчетанието „свобода на словото”. Със свещ да търсите, няма да намерите тези три думички, няма ги.
Водещ:Формално обаче етичният кодекс не беше написан от собствениците, а от българската медийна коалиция, там беше приет.
Велислава Дърева:Но в крайна сметка те го направиха и оползотвориха едни пари, както разбираме сега пак се оползотворяват един пари, пак свързано с медии. Т.е. интересът на обществото няма абсолютно никакво значение. И например, за да върна малко лентата, Емил каза нещо много важно за това, че не можеш да скриеш една новина, едно събитие, един факт, няма как да го скриеш…
Водещ:Това е прагматичният поглед.
Велислава Дърева:Пусни го, нека… И другото, което е, когато аз говоря за… най-важното нещо е позицията, от какво се страхуват. Защото имаш не само съревнование кой пръв ще докопа една новина, трябва да има съревнование върху интерпретациите. Това е да имаш позиция. От едната страна седи едната позиция, от другата стои другата позиция. Ако имаш свобода, значи ти нямаш свобода, първо, на информация, второ, нямаш свобода на интерпретацията и свобода на позицията. Това е големият проблем в момента в медиите. Защото…
Водещ:И само в момента ли?
Велислава Дърева:Не само, говоря по принцип. Ако я няма медията, ако я няма тази свобода да информира и да интерпретира, ние за какво говорим?
Емил Кошлуков:Това са два големи въпроса, ако мога да се намеся. Единият, ти си собственик на вестник, или на радио или на телевизия, все тая. Искаш да прокараш в една политика твоите интереси. В един момент, ако твоите интереси не отговарят на интересите на потребителя, чисто икономически говоря, аз като купувач на този вестник искам да знам каква ще е прогнозата за времето, какви ще са мачовете, искам да чуя и какви са новините и горе-долу да видя така ли е баш това, дето си го мисля за парламента и за онези там гадове. Ако ми отсъства постоянно, за какво да давам лев от моята заплата, за да получа нещо, услугата, която купувам не отговаря на цената. Говоря икономически. Това струва Х, очаквам да получа срещу него Х услуга. От ваксаджия да ми лъсне обувките, от вестникаря да ми напише това. Ако не я получавам, ще си я купя от другаде, свободен пазар. Интересите на собственика, ако влязат в конфликт, ако качеството на услугата заради неговите интереси падне, то цената, ще загуби бизнесът. И тогава, да приемем, че (…) си защитавам интересите, да де, ама той ще умре вестникът, ще падне на 1000 бройки тираж. Няма да можеш да защитаваш. Като 1000 човека го четат или 10 хил., каквито са тиражите на доста от тези, уж, надути вестници, се оказва, че няма какво да правиш с това нещо. Това е единият проблем, който, и аз се надявам не морално, не етично, пазарно да се проумее тази логика, тя е много здрава и да разберат, че като отидеш да купуваш кашкавал, нали си купувам кашкавал, ако ми дадеш извара, третия път ще купя и няма да ти купя, ще се развали и ще умреш и ще фалираш с изварената фабрика. Другият проблем, който Велислава поставя е за редакцията. В момента в интернет има всичко. Ако има едно земетресение в Сливен, ти след една минута имаш снимка с джиесем от Сливен. Или запис на хора, които пищят пак от джиесема от Сливен. Няма нужда от телевизия. В момента интернет може да ти достави всичко от всяка точка на света на секундата. Той уби телевизията. Що съществува телевизията и вестникът, защото ти подрежда света, не защото те информира. Информацията вече е готова. Значи ти отваряш, някой ще го качи във Фейсбук, друг в Туитър, трети ще публикува клипче в Ютюб. И си го видял. Аз ще видя Ейми Уайнхаус как умира преди да я пуснат другите. Не е информацията, а интерпретацията, редакцията, подреждането на дневния ред, а дискриминацията, отделянето на доброто, това е глаголът, ние го ползваме в кофтия смисъл, но всъщност цялата работа на един вестник е да дискриминира, да каже това е хубаво, това е лошо. Цялата работа на телевизията е такава, това е важно, това не е. Тя дава оценка. Защото светът в интернет не ми е подреден. Има безкрайно много информация, аз не мога да се ориентирам, нямам време, имам 20 мин. да вляза и да седя, и от тях 19 във Фейсбук да се лигавя, за 1 мин. пускам сайтовете, искам да ми подредиш света, да ми кажеш, най-важното е, че ще падне този газ, след това ще умре едно куче в Перник, така мисля, че е важно, ако го виждаш така, и циганин изнасилва внучка. Ако го виждаш икономически, някой трябва да ми сдъвче света и да ми го поднесе за 5 мин., защото отивам на работа. Това е работа на редактора, това е работата на главния редактор, това е работа на шефа на сайта, не собственика. Ако интернет оправи този проблем, защото още не го е оправил, още не може да го подреди…
Водещ:Това разбира се е неизследвана територия.
Емил Кошлуков:Тогава приключва с тези вестници и драми. Аз ще си получавам информацията, която вече ми я дава интернет по-бързо от всеки вестник, много по-бързо. И пак казвам, тези крос платформи, ако този вестник му започват да излизат новините в електронен вариант, както каза Велислава, ако той е по-различен от печатния, мога да седя и там. Ако информацията ми я сдъвчеш, лобистката политика на чорбаджиите ще изчезне, няма никой да го купи този вестник.
Водещ:Това не е ли обаче оптимистична теория?
Емил Кошлуков:Ами не, защото… Опитаха се, пак ви казвам, аз гледам американския пазар, говоря на английски, ако знам немски, щях да гледам немски или френски, но не знам, аз виждам как напреднаха кабелни програми, не ефирни телевизии, как напреднаха интернет сайтове в Америка и как станаха много по-значими вестниците, които си пуснаха платформите в интернет преди другите, по различен начин, по коренно различен начин представят информацията и как останаха на пазара и задоволяват пазара. В България това, щем не щем, ще го преживеем, същото ще стане и тук. Така че не се притеснявам в по-дълга перспектива от това сега кой купил кой вестник. Да, ама утре вестникът ще ти умре, ако прекалено го мачкаш. Ако всеки ден ми сменяш статиите, ако всеки ден ми сменяш, редакторския коментар, антрефилето, ако всеки ден ръчкаш… накрая няма да му вярва никой, ама като не му вярва, няма да си го купи. Защо да давам 1 лв. за лъжа? Аз мога да се лъжа и сам, не трябва да плащам за това.
Водещ:Как ще обясните обаче феномена жълти издания.
Емил Кошлуков:Отговарят на коренно друга потребност. Там плащаш за лъжа, която удовлетворява ниски страсти, не информационни. Там искаш да знаеш кой с кого спал, кой кого изнасилил. Този пазар в Америка е същият. Ти ако излезеш, там те се продават на гишето в бакалията, те са такива. Значи, пише, че Джей Ло я отвлекли извънземни. Явно, че не е, но хората си купуват, защото си викат, хубав ли е извънземният, голям ли е, едър ли е. Този пазар отговаря на други ниски, хайде да използваме стара терминология, на друг тим страсти, на друг тип нужди и потребности. Все едно ще ми кажеш, ами как ще обясним продажбите на педофилия, ами на педофили. Сега, тези са малко по-други яче жълтата преса, но горе-долу е това.
Велислава Дърева:Човекът обича да бъде лъган, обича да чете в жълтата преса как тези хора, които вижда на телевизора, тези уважавани хора или хора,които имат някакво положение в обществото, независимо дали, или просто са известни, независимо дали за добро или лошо са известни, читателят обича да види тези хора унизени. Това е много съществен момент.
Емил Кошлуков:Това е между Илиянци и банката. Банката, ако отидеш да си взимаш пари, не щеш да ти говорят глупости. На Илиянци знаеш, че ще ти дадат и менте, китайско менте, ама ти за това си отишъл. Ето такава е разликата.
Водещ:Коментарът за медийния бизнес модел сега продължаваме с Иван Михалев.
Иван Михалев:Бизнес моделът на вестниците, и въобще като цяло на традиционните медии в криза, това е въпрос за 1 млн. както се казва, няма отговор на този въпрос какъв ще бъде печелившият нов бизнес модел на вестниците и въобще на традиционните медии. Защото искам да обърна внимание откъде идва проблемът. Проблемът идва от това, че в епохата на интернет цялото съдържание е свободно и безплатно. Т.е. хората са свикнали да получават новини през интернет, за които да не плащат. Оттук нататък централният въпрос на всички медии е как да си продават съдържанието, което те произвеждат. Това съдържание е много скъпо, тъй като те влагат голям ресурс в неговото производство. Това са заплати на журналисти, това са всякакви видове разходи по отпечатване на тези издания. Това са всякакви видове абонаменти за агенции, за регистри и каквото още се сетите. И тъй като вие сте дали много пари, за да го произведете това съдържание, а няма на кого да го продадете, тъй като, като казах новините в епохата на интернет са безплатни, поне така хората са свикнали, вие имате сериозен проблем. И повечето вестници като цяло някъде от средата на миналия век са започнали да деформират своя бизнес модел, разчитайки все повече и повече на приходи от реклама. И това в края на века, т.е. преди да се появи въобще интернет, в края на миналия век се превръща в сериозен дисбаланс, така да го кажем, на бизнес модела. Т.е. вестниците са разчитали повече на реклама, отколкото на продажба на съдържание. А когато вие не продавате това, което произвеждате, новините, разчитате на приходи от нещо друго, тогава вие имате дългосрочен проблем. И затова според мен бизнес моделът на вестниците е бил доста сериозно деформиран още преди да се появи интернет и настоящата финансова криза, да кажем и за нея, тъй като тя пък допълнително сви приходите от реклама и това доведе до всъщност сегашната криза на вестниците, знаете, десетки издания в САЩ, в Европа, а и в България бяха закрити. Други едвам оцеляват, на ръба на фалита са и всъщност невъзможността на вестниците да печелят от това, което произвеждат, съдържанието, ги прави превръща в някакъв вид инструмент за търговия с влияние. Това е също част от проблема, за който споменах, т.е. обществото няма своя имунна система, защото медиите са се превърнали в инструменти за търговия с влияние и това води до всякакви видове изкривявания. И пак се връщаме на това, от което почнахме за лобизма. Тъй като медиите нямат възможността да печелят от самия пазар на новини или на съдържание, те търсят начини по друг начин да избият своите разходи. И възможните варианти не са чак толкова много. Единият вариант е чрез продажби на реклама пак или някакъв вид други услуги, тъй като в интернет има такива възможности да продаваш услуги покрай съдържанието, другият вариант е да търгуваш директно с влияние, което се превръща все повече в масово явление в България.
Репортер:Има ли тогава печеливш модел по отношение на доверието?
Иван Михалев:Вижте, доверието е дефицитна стока и поради тази причина то има склонността да се превръща в монопол. Хората с години купуват един вестник и вярват на него по същата причина, поради която ходят на един и същи фризьор или да кажем на един и същи зъболекар. Когато монополистът, така да го кажем, било то вестник или зъболекар или който и да е държачът на този монопол, злоупотреби с него, тогава много трудно може да се възстанови именно това доверие. Ако вие знаете, че са ви излъгали веднъж, вие няма да продължите да купувате този вестник, нали? В този смисъл доверието според мене в медиите вече като цяло е доста сериозно подкопано заради всичките тези жълти издания, които бълват всеки ден псевдоразследвания и в общи линии замърсяват медийната и публичната среда и хората като цяло гледат с недоверие на медиите. Вече думата журналист е някак си мръсна дума. Когато човек отвори един интернет форум и погледне която и да е статия, ще видите какви упреци, какви нецензурни неща се изписват по адрес на журналисти.

Водещ:Журналистите да се издържат по един легитимен начин от работата си. Не спираме да го коментираме. Велислава, вие давате примера Le Monde?
Велислава Дърева:Да, аз точно това исках да кажа, преди малко го говорих, че в хартиения вариант на Le Monde, тежките големите анализи и политически, каква литературна критика имат, какви анализи за театрални спектакли…
Емил Кошлуков:Няма пазар тука.
Велислава Дърева:Нещо изключително, прекрасно, невероятно, много хубаво. Интернет вариантът – много информация, кратки интервюта, и това дава възможност на читателя, той иска обаче да види и двете, защото читателят е любопитен. Той има анонс, той знае, че в хартиения вариант има много сериозен политически анализ, за еди-какво си събитие, и той като види в интернет и си казва, а, аз искам да видя и другото. И по този начин едновременно любознателният читател чете и едното, и другото. И това стимулира, това създава любознателност от самата аудитория, възпитава я.
Емил Кошлуков:Не е проблемът и в хартията. Значи, ако направиш платен сайта за големите неща примерно, (…) стига да ми е удобен, и да ми го направиш така абонамента, че да става с есемеси или с карта, да не са някакви сложни регистрации. И аз ще се абонирам, защото ще ползвам архив, ще искам да върна лентата, ще искам да видя сега Валентин Захариев точно… Сега, въпросът, опираме тук и до пазара. Нали, аз наскоро написах една статия, че (…) за разлика от лешоядите, различават се по това, че лешоядите само ядат умрели хора, в сутрешния блок и живи вече изяждат.
Водещ:Това откогато телевизиите започнаха да се правят на радио, или?
Емил Кошлуков:Горе-долу тогава, където вече всяка първа новина е линейка или патрулка, горе-долу това е основното средство за транспорт в България, ако гледаш сутрешен блок. Ние се движим или с патрулна кола, или с линейка. Има много негативизъм, много отрицателна енергия в обществото и вестниците доставят необходимата храна за тази нагласа, за тази публика. Вестниците носят дневната доза хероин, значи аз искам омразата сабалям, искам да седна, да се ядосам, да мога като вляза в колата да си псувам вече спокойно като възпитан човек, в колата псуваме, а не навънка, и само в колата псуваме, ние сме любезни хора. Това е наркомания, това е зависимост. Значи аз искам да видя…
Водещ:Как се променя тази зависимост?
Емил Кошлуков:Променя се със средна класа. Няма потребност, няма тук една общност от милион-два, да речем, ние сме малка държава 6-7 млн. 2 млн. ако има читави, които имат някаква потребност, културна включително, забелязахте ли, че изчезна изобщо жанрът литературна критика, той го няма.
Велислава Дърева:И театрална критика и кино критика.
Емил Кошлуков:Хайде за тези да говорим, да речем по-малко изкуство, литература на всеки ъгъл, книгата, дето се вика, е най-масовата. Хайде, пиеси има, днеска са този сезон 30 нови постановки, да де, ама книги излизат 30 на месец, нали така? Няма вече дискриминацията, коя е хубав, коя е лоша.
Водещ:Между другото направихме два експеримента на Фейсбук страницата на „Клубът на журналистите”, единият експеримент беше свързан със София Маринова и нейното споменаване предизвикваше в интернет мрежата доста, как да кажа, нелицеприятни реакции. Само че с един текст, моля ви употребявайте в квалификациите само думи, от които не бихте се срамували пред децата и пред майка си, нямаше такива реакции, поне на нашата страница разбира се. Може би това е изключение или просто защото страницата е млада. После направихме още един друг експеримент с един репортаж за една премиера „Скъпа Елена Сергеевна”. Там се оказа, ние проследихме в кои медии излезе информация и нещо, което се доближава до понятието критика, ами почти само в сайтовете.
Емил Кошлуков: Аз мога да кажа, че в предаването пусках в началото култура. Опитвах се да правя някакво такова 30-40 минути. Падат рейтингите. Може (…), може и слотът да не е хубав, може от 11 часа тези хора да не седят пред телевизора. Да си излизат на разходка, не знам, но намалява рейтингът. Не се гледа. Политика чиста, хубава се гледа. Скандали, разправии, ако ги има тези два милиона средна класа, които са криво-ляво образовани и заможни, криво-ляво, т.е. човекът да има 5 лева отгоре, не само за сирене, ами и за билет за театър. Този човек да има някаква друга потребност. На него можеш да доставиш тази… Няма търсене за сериозна стока. Ако отидеш на книжния пазар „Славейков”, ще видиш какво се продава, окултна литература, езотерични щуротии. Ако видиш другите публикации, говоря за литература, хайде, театърът е малко по-различен, защото имаме малко по-голяма традиция тука в София и въобще в България, няма пазарното търсене на сериозен анализ. Отиваш в първото село. Той не може да пише, обаче вече знае за АЕЦ „Козлодуй”. Какъв анализ ще говорим? Всички станаха специалисти по ядрена енергетика. Нали е несериозно? Няма как публикацията да е смислена, при положение че дядото знае за АЕЦ „Белене” най-добре дали да я строи или не. Няма как, когато е сведено на това равнище разговорът, когато публиката иска това равнище. Дето има един лаф: Не чалгата опростачава народа, а народът прост, затова си иска чалга! Да си говорим честно. Как така изведнъж се появи чалгата, и тя е объркала хората. Абе, тия хора слушаха сръбско и преди! Да не би да е било друго?
Водещ: Добре. И на този фон, понеже тръгнахме от АЕЦ „Белене”, защото това е горещият новинарски картоф на седмицата. Какво научихме за АЕЦ „Белене”?
Велислава Дърева: Аз мога ли да кажа нещо?
Водещ: Може, да! Повече неща кажи?
Велислава Дърева: Тъй като аз специално се занимавам с ядрената енергетика от много години, мога да кажа, че тази година се навършват 20 години от началото на войната срещу българската ядрена енергетика. Тази война започна в Мюнхен 1992 г., на срещата на върха на Г-7. Тогава ядрените централи бяха разделени на 2 части: западни – прекрасни, добри и великолепни и източноевропейски, съветски – лоши и неподлежащи въобще на никаква промяна. От тогава започна, аз това го наричам времето на измамниците, манипулаторите, рекетьорите и всичко, което ви дойде наум, защото тогава беше сложен етикетът върху АЕЦ „Козлодуй”, за „Козлодуй” искам най-напред да кажа, че това са чернобилски реактори, че те са много стари, че са страшно опасни. Първо, България никога не е имала чернобилски реактори. Мога само да ви кажа като справка, че в света работят 437 ядрени реактора и повече от 330 от тях са като тези 3 и 4 блок, които ние затворихме и никой по света не ги затваря, а им удължава живота и даже преди 3-4 дни видях, че в Щатите удължават с още 10 години живота на 2 централи, които са строени 60-те години. След което дойде безумният натиск, точно изнудваческия, от страна на ЕК или АЕЦ или ЕС. Тогава започна този много силен натиск. Продължаваше лъжата, че това са чернобилски реактори и тука вече безобразното поведение на българските политици, безобразното,като ще спомена 4 имена, защото те са най-важните в случая, главни действащи лица. Това са Костов, Иван Надежда Михайлова-Неински, Соломон Паси, Меглена Кунева. Поведението на вестниците също беше доста лобистко, по-скоро контралобистко, на българските интереси. Външният министър Соломон Паси плати на голяма рекламна агенция „Крес” 300 хиляди, за да прави антиреклама на АЕЦ „Козлодуй” и сега сме вече в ситуацията, когато има нова легенда, нов мит, това е митът за диверсификацията. Виждаме как този мит се осъществява. Аз само мога да ви кажа, че със закриването на първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй”, България изгуби 38 милиарда.
Емил Кошлуков: Тия сметки не ги знам дали са така.
Велислава Дърева: Евро, евро, защото аз съм ги смятала. Аз лично съм ги смятала, защото наистина се занимавам с този въпрос. Не съм бай Петьо от еди-кое си село. С това, че няма да имаме „Белене”, вече онзи, вчера, когато се гласува това решение, в тази секунда България загуби 30 милиарда евро, и това не е шега. Това са истински факти. Това, което гледаме в момента е абсолютно смешно, ако не беше тъжно, защото от една страна, естествено, имаме натиска на външни интереси и когато одеве споменах, че в България няма закон за лобизъм, има откровени лобисти. Има един такъв, дето ходи от телевизор на телевизор и се казва Стефан Гамизов, който от екрана на БНТ си каза, че е човек на „Уестинг хаус”. Те, „Уестинг хаус”, са собственик на двата теца, двете „Марици”, които произвеждат много скъп ток и в мига, в който тръгне, би тръгнала АЕЦ „Белене”, двете „Марици” на „Уестинг хаус” ги пиши умрели, защото никой няма да купува техния ток.
Водещ: Разбрахме тезата.Г-н Кошлуков, как трябва да постъпва кучето-пазач на обществото, медията в такива случаи, така описани?
Емил Кошлуков: Аз съм малко противник на тая възрожденска теза, че събрали сме в Браила да направим един вестник с Ботьов и да поведем народа на битка за правда и за свобода”.
Водещ: Да, с народна революция.
Емил Кошлуков: Мисля, че ако това е била задачата на българските вестници в началото, по време на Възраждането, малко преди Освобождението и в началото на новата българска държава, сега не е такава. Не е нашата задача да сме педагози или ментори на обществото. Не се изживявам като такъв. Мисля, че българската журналистика, един добър, добросъвестен журналист трябва да спазва своя вътрешен морал, своите принципи, трябва да има, разбира се, свободата, условията да работи, съгласен съм. Ако той те смачка чорбаджията и ти каже, това няма да го правиш, това ще го правиш, няма къде да ходиш. Ти си на заплата. Сега да не се лъжем.
Велислава Дърева: Напускаш.
Емил Кошлуков: Или напускаш. И тогава не си журналист, защото като си напуснал и не работиш, какво си?
Велислава Дърева: Можеш някъде другаде да си журналист.
Емил Кошлуков: Ще седиш вкъщи, да.
Водещ: И на този малък пазар.
Емил Кошлуков: Затова аз не смятам, че медиите трябва, както има такива призиви, дайте тука да образоваме, да кажем. Ако има нужда в обществото от интересни дебати по теми, ще се появят и дебатите. Ако българският народ иска да договори или смята нещо за „Белене” или по каквато и да е тема, ще говори. Никой няма да го спре. Медиите могат да отразят този разговор. Могат да го насочат, да го подбутнат в една или друга посока. Могат да вземат страна по него, ама те не могат да го създадат. Опитите чрез медии да се създават са много временни, много кратки, да се създават теми или да се изкарват тези. Става, случва се, но то е фалшиво.
Велислава Дърева: Не, не. Виж какво…
Водещ: И влиза под общия знаменател, всяко чудо за три дни.
Емил Кошлуков: Ама аз мисля, че е фалшиво. Коя тема е създадена изкуствено от медиите и седи дълго на пазара?
Велислава Дърева: А за изкуствено създадена, да.
Емил Кошлуков: Да, няма такава тема.
Велислава Дърева: Изкуствено създадена тема, тя наистина стои само три дни. Проблемът е, че принципът всяко чудо за 3 дни важи и за супер сериозните теми и аз затова съм седнала да пиша едно есе, което се нарича „Елегия за четвъртия ден”. Защото на четвъртия ден всичко загива.
Емил Кошлуков: От както „Туитър” въведе 140 знака мегдан, съвременната литература се счита публикация във „Фейсбук”. Най-тегавото във „Фейсбук” вече се брои за литература. Такъв е животът. Иска сдъвкано, малко и кратко. Никой не ще много.
Велислава Дърева: Сега, чуй ме! Ти спомена Христо Ботев. Той казва нещо изключително важно. Между другото, двамата най-големи български публицисти в своето време, много различно, историческо, Христо Ботев и Йосиф Хербст, казват едно и също нещо: че журналистиката е постоянно действащият парламент на едно общество. Т.е. истинският парламент, този…
Водещ: Колко члена е този парламент в България в момента?
Велислава Дърева: Не знам колко членове има този парламент. В България има един друг парламент, който не е истински. Т.е. тогава, когато сме нямали държава все още, Ботев прави това прозрение, че журналистиката е истинският, постоянно действащият парламент и ние сме хората, които нас не ни избират на 4 години. Нас ни избират всеки ден. Нашата отговорност е чудовищна, чудовищна.
Емил Кошлуков: Тази отговорност е безспорно е такава. Този човек, който подава информацията и реализира информацията, носи други отговорности, освен пазара. Безспорно.Сега ще кажа, че учителите са просто хора, които са наети за час, за да ни гледат децата. Не, не ги гледат. Създават ги, образоват ги, възпитават ги. Не е едно и също да вземеш детегледачка и даскал. Две различни, затова са различни професии. Съгласен съм с това. Това не е съвсем едно и също, но пред журналистите тази отговорност, която признавам, че я има, не бива да се изпада и в другата крайност. За да имат това, което казва Велислава, журналистиката да бъде постоянен парламент за обществото, трябва да има общество. Пак ви казвам, трябва да има тая потребност. Трябва да има общество, което да е изградено, да е осъзнато, да е осмислено, да е гражданско. Ако аз искам, пак казвам, да си взема дневната доза помия с цигани, кучета и всичко, ами това ще ми даде вестника. Ако аз искам днес да чета само жълта преса, ами ще има жълта преса.
Велислава Дърева: Журналистиката е тази, един от компонентите…
Емил Кошлуков: Аз не смятам, че тя създава пазара.
Велислава Дърева: Един от компонентите, които създават това общество.
Емил Кошлуков: Да ви дам ли примера?
Велислава Дърева: Разбираш ли? Пак се връщаме на Ботев. Какво е било онова общество тогава, някой знае ли го какво е било?
Емил Кошлуков: Нямало е общество и нямаме нация. Тепърва я създаваме.
Велислава Дърева: То тогава няма и изведнъж…
Емил Кошлуков: Сега има.
Велислава Дърева: … изведнъж ти се говори, ти се изважда тази абсолютно желязна мисъл.
Водещ: Това, разбира се, обаче е народопсихология. Аз…
Велислава Дърева: Това е народопсихология, не само, не само…
Емил Кошлуков: Да ви кажа ли аз, кое ми е любимото списание в България? Това е едно списание, което излиза от сума ти време и според мен е най-доброто. Това е „Лик”, стария, на БТА, държавен, всякакъв…
Водещ: Който беше застрашен, между другото, от закриване по икономически причини.
Емил Кошлуков: Дано да не го закрият, че е много хубаво списание! Дано не го закрият. Това списание излиза 100 години. Четат го сигурно 50 човека. Не знам колко го четат.
Велислава Дърева: И аз го чета.
Емил Кошлуков: Аз си го чета. Това ме интересува. Няма такова в Европа, толкова добре подредено и смислено. Европейско друго не знам като аналог на „Лик”, браво! Ама като излезе на сергията ”Лик” няма да намериш, не за друго. Ако се продаде, човекът ще го сложи на сергията, защото никой не ще да го чете. Когато си водя предаването, аз не цитирам „Лик”. За моя лична потребност си е, така че тоя висок морал в тези малки групи, в тези джобове от хора в страната, в които има смислен, където може да стане дума за литература, за интелект, да си го държим. Широката публика аз ще седна да и обясня за Старецът Зусимов от Достоевски. Ами тя не ще да го чуе. Той не е чел Достоевски.
Водещ: Всъщност това, с което искам да завършим, е може повече подробности да се намери във „Фейсбук”-стената на „Клубър на журналистите”. Това е феноменът „Ненгак”.Това един комикс, който може да рекламира чрез клиширан хумор. Там политиците не виреят заради… 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 24.03.2012 

Водещ: Тази седмица експертите дискутираха отново бъдещето на медийното законодателство у нас. Идеята за един общ закон за медиите, която доцент Георги Лозанов представи миналата събота пред “Клубът на журналистите” намери неочаквани поддръжници и още по-неочаквани киртици. Доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет и бивш член на СЕМ коментира, че закон за печата в каквато и да било форма би бил противоконституционен заради тълкувателно решение номер 7 от 1996 година на Конституционния съд и защото „Понеже се занимавам с медии от 15 години насам и наблюдавам една непрекъсната тенденция всяко ново политическо мнозинство в определен период от време след като започне да се занимава със законодателна дейност, преминава към идеята да се изготви закон за печата. Трябва да кажа, че тези идеи постепенно всяко мнозинство се убеждава, че не следва да се изпълняват и да намират, каквото и да било развитие.” Изненадващо или не Петъо Блъсков обяви, че приема представения от немкси медийни експерти закон за печата, регламентиращ дейността на вестникарите в провинция Бранденбург. Всъщност 16-те провинции си имат свои закони за печата, които се отнасят и до online медиите. Те обаче не са ограничения, а даващи и свобода. Очертавайки рамката на свободите, описани в конституцията и в Хартата за правата на човека. На дискусията най-често употребяваната дума беше „уникално.” Махалото обаче описваше широко колебливо движение между да и не. Докато експертите за пореден път дискутираха не трябва ли регулацията, не като ограничения, а като правила да важи за всички стари, нови, електронни или хартиени медии, по-изнервената част от публиката дава за пример не спазващите правилата, сочейки това за проява на свобода. Дали това не е оксиморон или примерът, че регулация няма как да значи друго освен по-малко свобода. Дали невидимата ръка на пазара е единствената регулираща хартиените и интернет медии, наистина изпълнява функциите си на регулатор? Дали тази уж невидима ръка не дружи с амбиции за влияние? И какво правят свръх регулираните медии в това време? Има една пирамида за добрите храни за хората. На нея много прилича една друга пирамида – тази за разли1ниуте свободи, които са разрешени на различните медии. Заглавието хареса на члена на управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Според действащото статукво, хора, колеги, български граждани, които уж и по конституция и по силата на всички останали действащи закони трябва да са равнопоставени, всъщност в медийното пространство не са. Пример – ако да речем господин Кеворкян каже или напише нещо на страниците на един вестник, макар и не жълт, обикновено нищо няма да последва. Ако го каже същото нещо в ефира на БНТ или на БНР, със сигурност ще има поне опит за репресия и съдебно одиране. Разбира се, ако същото това нещо е казано, било от господин Кеворкян, било от господин Георги Лозанов или господин Бойко Василев, на страниците на жълт вестник, просто нищо няма да последва. Всичко това означава, че практически българските журналисти са поставени в изключително неравностойно положение по отношение на свободата. И тази вертикала в единия край на която има безбрежна свобода и свободия, и безнаказаност, а в другата десетки регулационни правила и норми, част от които изключително глупави и съвсем недемократични, просто трябва да се пресече, да се скърши. За това и една от най-използваните думи беше „радикално”, „радикален”. Очевидно, че в известна степен ние сме задържани в пространството, в което виреем по някакъв начин и оцеляваме, на къса каишка и в паничка с постна храна, за да бъдем обърнати само към този вид ценности на екзистенца и нищо друго. И след 22 години духовен геноцид, който не се дължи на демокрацията, той се дължи на методологията, която успяха да ни излъжат да ни наложат, просто ще изчезнем и тогава и самият разговор за това какви да бъдат медиите и дали да ги има или да ги няма ще стане безпредметен, тъй като няма нито да има хора, които да ги гледат, четат и слушат, т.е. истински граждани, нито пък ще има достойни просветени хора със способността на оправят полезни и почтени послания към тези, които ги слушат. Поредна вълна и плеяда управляващи очевидно нямат желание да сторят нещо в посока, правилна за наистина освобождаване на медийното пространство, с една изключителна забележка разбира се пред скоби – на върха на тази пък друга пирамида да стои една чисто човешка, чисто хуманитарна, чисто етическа регулация и нищо друго.
Водещ: Колкото по-малко тези могат да обединят журналистите и най-вече собствениците, толкова по-радостни ще са всички политици, икономически субекти, рекламисти и други явни и неявни общности с непреодолимо желание за контрол и влияние над медиите. Дали отдавна цензурата не смени дрехите си? Едва ли би рискувала да бъде уличена с натиск върху регулаторните органи? Дали цензурата трайно не мигрира в собствеността например? В рекламните парчета баница до елегантната програма на евро пари по проекти. Днес в студиото не сме на къса каишка, нямаме мисъл за съдържанието на паницата. За пореден път, слушайки спорещите страни, си спомних, че страхът е най-древното човешко оръжие. Дали този страх не кара аудиторията да изпада в рестриктивни блянове за медиите, спазващи етичния кодекс, давайки за пример тези, които не го спазват? Отговорите имаме време да намерим заедно до 13 и 30. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Ваня Новакова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страниците ни в интернет – във facebook.com и google+.com – „Клубът на журналистите” БНР. Какви бяха коментарите на кръглата маса с международно участие, организирана от фондация „Конрад аденауер” и фондация „Медийна демокрация”, ще обобщи днес доцент Орлин Спасов, доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет, чухме, че е против закон за печата, но пък прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков твърди, че това е добро решение. Какви са медийните реалности според коментарите на експерти и медийни хора? Има ли теми табу и защо? Институтът по модерна икономика започва изследване „Темите табу в печатните медии”. Проектът за този граждански мониторинг е на д-р Иво Инджов. От него ще научим подробностите. Шефът на борда на директорите на Нова телевизия се чуди как с молби, лични познанства да опази разследващите си репортери от жълтата преса. Защо се случва така? Александър Кашъмов, за.председател на етичната комисия за електронни медии твърди пък, че решенията на комисията дори само препоръчителни, могат да бъдат уважени от съда и така да бъде получена съдебна санкция например за правото на отговор в медиите. Това е една от малкото кандидатури от днешните ни събеседници за оптимистичен поглед в развитието на българските медии в навечерието на „Благовещение”. Протоколно първо с коментар се включва музикалният редактор Цвети Бахариева. Тя избира „Деградация” на Щурците. 700% лихва по бързи кредити- пестим ударно по 10 милиона всеки ден. Надига се лавина от фалити според /…/ три членки ще решават кои роми имат право на лична карта, Азис бил герой за нкои деца, учени чакат вълни убийци в Черно море и Камата стана Боримечка. Да не си мислите, че съм си рязала специално заглавия от днешните вестници. Прочетох водещите. Ще Ви прочета и датата – събота 24 март. Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт без значение – икономическа, политическа или и двете. Чухме в началото на днешното издание доводите против закон на печата на доцент Райна Николова. Добър ден на прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков:Здравейте.
Водещ: Ами аз не знам подлежи ли на коментар прочетеното, но като че ли вестниците са принудени да се правят на… Не знам на какво.
Радомир Чолаков:А, може би това, което прочетохте, просто означава, че днеска няма новина. Всеки си изсмуква нещо от пръстите, което му се е сторило интересно. Като казахте за закона за печата обаче, Райна Николова е принципно права и тя е права, защото има една тенденция. Тук напоследък проблемите в медиите, решаването на проблемите в медиите да се търси в административната им регулация, поставянето им под обща шапка. Аз не знам защо ние сме решили, че за да се реши един проблем, трябва да има орган и понеже съветът за електронни медии очевидно губи функции напоследък и се чуди какво да прави, започва да играе върху обществените настроение на недоволство от съдържанието на вестниците и като че ли се опитва да си разшири функциите с регулация в сферата на вестниците. То няма как да стане разбира се, но защо пък да не се опита?
Водещ: Другата гледна точка обаче – свободни ли са вестниците в 16-те германски провинции?
Радомир Чолаков:Вижте, ние когато говорим за регулация, ние хората в медиите, винаги си представяме инстинктивно, усещаме инстинктивно, че става дума за регулация на съдържанието. Ние, като кажем регулация, си представяме, че сега някой от Big Brother слуша този разговор и след това ще ни привиква един по един и ще ни набива канчетата, защо сме казали това или онова. Значи, ние самите хора в медиите така си го представяме. Вероятно има политици, които точно така си я представят и затова идва тази параноя от регулация. Същинската регулация в цивилизования свят никога не е регулация на съдържанието, тя е регулация на медийната инфраструктура и ние се провалихме в регулацията на медийната инфраструктура, защото през цялото време се страхувахме и правихме предпазни действия да не би да има регулация върху съдържанията. Заради маловажното, заради това, което няма как да се случи в демократичното общество, ние пропускахме да си регулираме важните неща, като например разпространението на медиите. Вижте, хайде да го кажем в прав текст. В сферата на електронните медии и в сферата на печатните медии в момента най-важният въпрос е как те се разпространяват. Каналите за разпространенията на медиите в момента са монополизирани. И ако има заплаха за свободата на медиите, тя идва през каналите за разпространение. Никой няма да седне и да ни казва какво да говорим днеска в това студио.
Водещ:Е, Слава Богу.
Радомир Чолаков:Латентният страх, за който Вие говорите, идва от това, че една група хора в момента могат да контролират ще се разпространяваме или няма да се разпространяваме, дали ще бъдем чути.
Водещ:И ако дилемата на вестникарите на някой може да му се стори хамлетовска, какво се случва при свръх регулираните медии и как свободно тълкуващи правилата в занаята печелят лъжейки? Добър ден на председателя на борда на директорите на Нова телевизия Госпожа Силва Зурлева.
Силва Зурлева:Добър ден.
Водещ:Безспорно най-интересни герои в главна роля за жълтата преса са разследващите журналисти. Какво да се прави? Всъщност Хамлет е подходящ образ за вестникарите. Ние да се насочим към по-класическия въпрос.
Силва Зурлева:Да, мисля, че е подходящ образ не само за вестникарите, а въобще за журналистите. За съжаление, малко се натъжих, но в текста имаше много препрадки за сегашната ситуация, в която ние се опитваме да се развиваме. Аз искам да се върна малко назад и да кажа на слушателите, че всъщност фондация „Конрад Аденауер” ни представи законът, който действа за печатните медии за различните провинции в Германия и аз съм много доволна от това, че можах да прочета две неща, които ме вълнуват от 12 години, откогато се занимавам с това, защото моята лична борба и борбата на Нова телевизия като цяла, беше да се сдобие с национален лиценз и да се утвърди като втора телевизия, защото най-хубавото нещо в България, както е известно, е да и монополист и за това преживяхме доста тежки моменти. В този смисъл аз не разбирам колегите от печатните медии, които са категорично против една такава регулация, защото за мен регулация в никакъв случай не означава ограничаване нито на свободата на словото, нито на правата на журналистите. За мен тази дума има по-друго значение и то е правила. Аз искам да има правила, защото в момента цари пълен хаос. Съжалявам, ще бъда много откровена. Наистина е невъзможно да се защитиш от написаното в различни печатни издания, които за съжаление, доколкото знам имат голям тираж. Те не са пренебрежими, те определят по някакъв начин общественото мнение и ако не го предопределят – най-малкото влияят на близките на хората, за които се пише и то се стига до едни такива почи трагични ситуации, в които могат да причинят болест на хората с това, което се случва. Пример, за да не съм голословна, след разследването на Васил Иванов за това пият ли или не пият някои представители на съдебната власт, наистина изпаднахме в една доста затруднена ситуация и имаше в няколко издания, които претендират да бъдат сериозни, публикации на тази тема, но един от вестниците излезе с огромно заглавие „Убиват Васил Иванов” с червени букви, снимката на Васил. И се оказва, че телевизията по какъв начин би могла да го защити. Това е реторичен въпрос. Какво да кажем на тази майка? Коя е тази майка, която ще види това заглавие и снимката на детето си и ще остане спокойна? Ние говорим за много сериозни неща. Тази свободия, защото това не е свобода. Това е не преведимо на никой език. Демокрацията какво означава? Свободия – да можеш да се гавриш, да правиш каквото си пожелаеш. И това е за всички наши водещи. Какво не се изписва? И това, което е на дискусията, която имахме по този повод мисля, че Александър Кашъмов каза, че нашата съдебна система позволява да се защитиш, но ти ще водиш един процес 6-7 години. Всички ще забравят за какво, защо трябва такъв процес. Между другото наскоро пак собствениците на НТВ, групировката на MTG поикаха да зададем няколко съдебни дела срещу такива публикации и аз , колкото ми е тъжно, ги убедих, че няма никакъв смисъл. Ние ще похарчим средства за нещо, което абсолютно няма смисъл. И какво се получава? Започва да се моля на главни редактори, които познавам по някаква линия, защото все пак съм 12 години в тази работа. Понякога даже е унизително, защото се засягат човешки съдби и тук искам да попитам защо се страхувате, колеги в печатните медии, от това да имате правила? Защо в телевизията аз съм длъжна да дам право на отговор, и телевизията, и радиото са длъжни. В рамките на засегнатото лице, то може да поиска право на отговор и да го получи в същото предаване, в същите рамки, в които е нанесена тази обида или е засегната нечия чест. А в печатните издания всичко може да се напише и ти няма как да се защитиш. И само искам да Ви кажа, че в немския закон, който ни предоставиха, ясно е казано, че в печатните медии отговорът трябва да бъде публикуван след подаването му в първия следващ не приключен брой на изданието, на същото място и със същия шрифт, както оспорвания текст – без съкращения или добавки. Правото на отговор не може да се публикува под формата на читателско писмо. Отпечатването е безплатно. Коментарите в същия брой трябва да се ограничат до фактологични забележки. Ето това искам. Искам просто да има правила за печатните медии и ако е възможно по някакъв начин таблоидите или както е прието в България да се наричат жълтите вестници да бъдат по-разграничими от така наречените сериозни. Другото, което бих искала да кажа, с прискърбие го казвам, но наистина хамлетовски звучи това, с песента беше изключително подходящи. Понякога за съжаление трябва да призная, че не мога да намеря точната разлика между сериозния и жълтия вестник, в някои публикации, защото там пък се отива в едни лобиостки войни, които мисля, че доникъде няма да доведат.
Водещ:Поне заради тези вестникарски войни научихме, че има едни бонуси, които пълниха медийното пространство известно време. Има ли теми табу в българските вестници? Това е един проект на граждански мониторинг на д-р Инджов от Института за модерна политика. Добър ден.
Иво Инджов:Здравейте.
Водещ:Да Ви попитам от началото.
Иво Инджов:Институтът за модерна политика на фондация …
Водещ:Дали след този мониторинг ще може да имате например мобилен телефон?
Иво Инджов:Ами аз обмислям още от преди този мониторинг да се откажа от мобилните телефони, интернет, защото съм прецакан от един от големите мобилни оператори, но да не навлизам в частни случаи. Но такива неща много рядко се появяват във вестниците за проблемите с преносимостта на номерата, със злоупотреби с лични данни на клиентите, дискусия обективна за вредите от GSM антените. Появяват се лобистки текстове в ползата на големите мобилни оператори. Появяват се откровени PR публикации, маскирани като журналистически текстове. Т.е. много рядко излизат проблемите на големите рекламодатели, но да не забравяме, че тези рекламодатели инвестират не само в пресата. Инвестират във всички видове медии, така че проблемът за забранените теми е на само за печатните медии, но въобще за медиите в България, но ние понеже правим пилотен проект и искаме да използваме една методология, сме се спрели на основните печатни медии в страната.
Водещ:Доцент Спасов, след края на дискусията обещахте обобщение. Разчитам обаче сега на най-основното. Чухте, че между Хамлет и Чернишевски са българските медии, защото са в много неравнопоставена среда, като че ли. Едните са свръх регулирани, другите са регулирани, третите се радват на свободия.
Орлин Спасов:Ами тъкмо тези дисбаланси бяха и в основата на нашата идея да инициираме една подобна дискусия. Аз отново бих подчертал, че двете фондации и „Конрад аденауер”, и „Медийна демокрация” в никакъв случай не тръгват с идеята да налагат, каквото и да било на българската медийна среда, тъй като и по време на дискусията бяхме попитани едва ли не дали сме делегирани от страна на актуалната власт да стартираме такава дискусия, дали имаме мандат. Разбира се, че няма такова нещо. Не бихме си и помислили да искаме такъв мандат. Още повече, че ясно се вижда, че в момента, като че ли няма достатъчно политическа воля за промяна в съществуващото медийно законодателство, камо ли да се прави нещо ново и по-радикално. Така че това беше една инициатива, която стартира изцяло от терена на гражданското общество, отдолу. И тя има една единствена цел да направи диагностика на мненията в медийната сфера, ключовите фигури – дали подкрепят или отхвърлят една такава идея, защото ние сме водени от убеждението, че развитието на българската медийна среда в момента има изключително много проблеми и смятаме, че съществуващите инструменти в момента не водят до добро решаване на тези проблеми. Разбира се, както каза и Господин Кашъмов, има възможност в рамките на съда и т.н. Разбира се имаме и саморегулация, но въпреки това ми се струва, че тези средства са до голяма степен изчерпани или не се прилагат достатъчно ефективно. И за това ние решихме да предложим на обсъждане един опит на една страна като Германия, която има дълъг опит в медийната регулация. Тя е страната поне в Европа с най-добре развито медийно право от години. Така че просто за мен би било любопитно да разиграем една хипотеза, да си представим, че този закон, който ни беше даден за обсъждане, закон за пресата вече е гласуват от Българското народно събрание и в сила. И дали тогава би се намерил някой, който да посочи някакъв конкретен текст от този закон, който ограничава по някакъв начин св3ободата на словото на печатните медии?
Водещ:Намери ли се?
Орлин Спасов:Намерили ли са вече такива ограничения? Ами да.
Водещ:Не, дали се намериха?
Орлин Спасов:Не, но повечето го отхвърлят. Според мен…За това създавам тази хипотеза. Много трудно е този закон да бъде атакуван сериозно. И аз впрочем след като приключи дискусията разговарях с професор /…/’, който е немски известен специалист по медийно право как му е прозвучала нашата дискусия. Дали той е бил изненадан, че такава голяма съпротива имаше срещу идеята? И той ми каза „Ами виж какво, изобщо не съм изненадан, защото същото нещо се случи 90-те години във Бранденбург, когато ние искахме да /…/ този закон. Отново имаше много тежки възражения срещу него дали няма да се ограничи свободата на словото и т.н.” Но той каза „това пък от друга страна насърчи и авторите на закона да го направят наистина перфектен и специално този закон, който важи за Бранденбург, е според професор/…/ най-добрият от законите. Така че той каза, че е изключително добре балансиран, добре написан, обиращ всички възможни напрежения. И за това мисля, че този закон е добра основа за дискусия. Даже някои български печатни медии вече го и публикуваха в части, което също е знак, че вероятно има желание за дискусия по-сериозна по него. Едно от тези издания беше вестник „Република” на Господин Бъзков, който…
Водещ:Обяви, че е твърдо зад този закон.
Орлин Спасов:Подкрепи тази идея. Но така или иначе, вижте, когато говорим за регулация, разбира се, че има две перспективи и едната е свързана с това, че регулацията може хипотетично, а и на практика да бъде използвана за натиск върху медиите. И за съжаление има и такива примери. Да речем организацията „Прозрачност без граници” миналата година публикува един доклад, който обобщава именно такива примери и на такива случаи за използването на медийното законодателство за ограничаване на словото. Но примерите, които се дават с този доклад, са свързани с Уганда, Пакистан, Южна Африка.
Водещ:Но ние не сме далеч от тази компания, за съжаление по степен на свободата на словото. Аз говоря за цифри все пак.
Орлин Спасов:Защо давам този пример. В Европа също имаше илюстрации на това как медийното законодателство може да бъде използвано за ограничаване на медиите и това разбира се е случаят на България. Но ние всички видяхме на какъв мощен натиск беше подложена Унгария, за да промени своето медийно законодателство. Така че, както и Вие самата казахте във въвеждащите си думи, днес цензурата, ограничението на свободата на словото мигрира, да Ви цитирам, в други посоки. В страни от законодателството. То не е най-голямата опасност. По-голямата опасност са политически влияния, влиянията по линия на собствеността, по линията на разпространенията и т.н.
Водещ:Преди да продължим. След малко ще се опитаме да нарисуваме картината как изглежда цензурата днес и ще поговорим за това, ако един вестник може да е купен, а една телевизия не може да бъде гледана, едно радио не може да бъде слушано – това дали е цензура. Преди това обаче Господин Инджов имаше реплика.
Иво Инджов:Аз така като проследих дискусията по време на самата конференция и след това отговорите, ми направиха впечатление следното – че колегите от печатните медии по принцип отхвърлят идеята за закон за печата без много, много да се задълбочават върху съдържанието на един такъв закон. Могат да бъдат изброени поне 5 области, ако се позова на превода на закона за печата на германската провинция Бранденбург, срещу която нито един издател, пък и журналист, не би възразил, но за сметка на това те отхвърлят въобще идеята за закон на печата. Кои са тези 5 области? Априори отхвърлят и след това казват…Значи първото важно нещо, което би следвало да има такъв закон, е както каза господин Чолаков, да се уреди въпроса с равен достъп до разпространение, т.е. да няма монопол, да няма диктат.
:Със сигурност има печатни издания, които ще са против.
Иво Инджов:Но те ще бъдат малцинство.
Водещ:Искате ли да Ви разсмея? Дали някой може да каже ще има ли скоро решение на Комисията за защита на конкуренцията, която се само сезира в един особен момент за монополно състояние, господстващо влияние на…
/…/
Орлин Спасов:Може би срещу тях ще има съпротива и тя е разбираема, но поне половината от вестникарите би трябвало да са за пълно осветяване на собствеността на вестниците. Примерът е, че там се публикува периодично, два пъти в годината, цялата структура на собствеността на дадена печатна медия, включително участието в други телевизии, радия, други вестници. Защо пък обществото да няма правото да знае кой притежава даден вестник или дадено списание, което формира една част от общественото мнение? След това – регулирането на правото на отговор, което в момента не е по отношение на печатните медии, което не е законодателно уредено. Мисля, че Господин Чолаков ще ме подкрепи. Освен това ясно и силно разграничаване на задачите и на функциите и задълженията между редакторите и издателите. В момента, в българската медийна практика интересите на медиите се разглеждат като едно цяло и журналистите припяват, ако използвам този израз, на собствениците на медиите. А така не би следвало да бъде. В техните кодекси или закони трябва да е написано, че журналистите преди всичко трябва да се съобразяват с обществените интереси, с интересите на обществото, защото те невинаги съвпадат с интересите на медийните собственици, които са преди всичко комерасиални. В България това е тема табу и аз се сещам, че тази тема беше изпусната.
Водещ:Тя е тема табу, защото в България вестниците се свенят да обявят, както в други страни, своите пристрастия. И може би има и ред други причини. Не знам какъв коментар ще избере сега Цвети Бахариева. За системната грешка у нас, за отчаянието – ето за това си говорихме, докато не ни чувахте. Господин Чолаков, издадох Ви.
Радомир Чолаков:За системната грешка?
Водещ:Да.
Радомир Чолаков: Понеже Силва Зурлева е почтен човек и искрен, и аз я разбирам в това, което оказа одеве, че има вестници, които си позволяват малко повече, то ние ги знаем кои са тези вестници.
Водещ:Това са много сериозни неща и в едно общество, което уважава хората по принцип, би трябвало да има санкции в такива случаи. Нека да върнем малко лентата назад и да си спомним, че блокът, в който живее колегата, беше взривен. И тогава медията застана зад гърба му и не само зад неговия, ами и зад всичките хора, които покрай него останаха без прозорци.
Радомир Чолаков:Ама Госпожо Филева, въпросът всъщност, около който се въртим, е кой да я наложи тази санкция. Това е въпросът. Кой и в какъв срок? Значи, разберете, кажете на печатните медии, че няма да има СЕМ за печатните медии, ама много ясно им го артикулирайте и този германски закон може да бъде приет утре.
Водещ:Господин Спасов, можем ли да кажем така?
Радомир Чолаков:Притеснението на германските медии… Лошото е, че то не зависи от Господин Спасов.
Силва Зурлева:Ако зависеше от нас…
Радомир Чолаков:Разберете, притеснението на вестниците в Българи е, че този прекрасен германски закон в момента, в който влезе в българския парламент, в него две неща ще бъдат променени, две алинеи и ще появи един член, който ще се казва СЕМ. Разбирате ли? Това ще се случи.
Водещ: Т.е. този закон идва със съответния артикулиращ орган.
Радомир Чолаков:И тогава ние трябва да ходим да целуваме ръка на някакви хора, които са наши колеги, за да ни санкционират или да не ни санкционират. Значи не желаем това нещо да продължава повече. Така, в Германия този въпрос е регулиран в съда. Ако примерно госпожа Зурлева или Господин Инджов имат проблем с някаква публикация, се обръщат към съда и единствената разлика между Германия и нас – това, което Господин Кашъмов е казал, е правилно. И там делата се гледат от нормалният съд, само че има много бързо срокове, защото медиите са бързи и там, в германския граждански процесуален кодекс специално за медийни дела, са сложени едни кратки срокове от 1 седмица до 2 седмици, до 1 месец, за да се изчерпи въпросът. Това ни е проблемът, разбирате ли?
Силва Зурлева: Извинявай, че те прекъсвам, само че тук пише, че решението се взима от съда в закрито заседание, съдебно производство не се предвижда, т.е. това е написано в член 4. Няма 6 години, 7 години.
Радомир Чолаков: Точно така.
Водещ:Може би тук е уместно и малко английски опит да цитирам. Там собствениците на вестници са длъжни да плащат на един човек, който да играя ролята на медиатор между засегнатите и между…
Радомир Чолаков:Това е вече извън правна форма. Вижте, Госпожо Филева, много Ви моля, ние смесваме модели, смесваме принципи. Може би това решение, може би онова решение, може би това е по-добро, може би онова е най-добро и най-накрая нямаме решение, разбирате ли? Това, което казах одеве в разговора между нас, че агонизирам, е защо ние не сме в състояние да произведем конструктивно решение? Защо не сме в състояние? Извинявах, само завършвам. Значи, за да се реши проблемът, за който говорихме одеве с, как да кажа, подобряване на качеството на медийното писане във вестниците, е необходимо да се каже, че делата се решават от съда в закрито заседание, еднообразно, веднага. И проблемът отпада, разбирате ли? Защо не можем да се обединим около това решение? Английски модел, френски модел, китайски модел? Два закона, един закон, общ закон? Нямате ли усещането, завършвам с това, че някой си играе с нас като с калинки и непрекъснато отлагаме – дай сега един нов медиен закон, който сега една нова работна група ще го направи, за да се отлага, за да може през това време да продължава бардакът.
Водещ:Едно време писахте закон, а после писахте концепция за закон и накрая…
Радомир Чолаков:Ама ние я направихме концепцията и някой я скри тази концепция, защото тя въвеждаше ред. И аз от тогава живея с много силното усещане, че още известно време трябва да продължи хаосът, за да се създадат едни свършени факти, след това, ако щете пишете закон. Те ще бъдат узаконени.
Орлин Спасов: Аз само това бих казал, че наистина няма общо решение, това е големият проблем. И това обаче, за разлика от Господин Чолаков, според мен не се дължи само на факта, че някой някъде, както той каза, ни третира по някакъв начин, а до голяма степен се дължи и на самата медийна среда, която в една значима своя част предпочита да продължи дълго време да работи в ситуацията на неуреденост на самите проблеми, защото тя просто е заинтересована тази ситуация да продължи. Така че имаме удвояване на проблема. От една страна някой някъде горе не е заинтересован , но от друга страна и много медии също така нямат интерес от регулация и от една нормална европейска модерна работа.
Водещ:Значи съвременната медия не мечтая за Солунската митница, а мечтая за монопол.
Силва Зурлева:Детска мечта на всички.
Орлин Спасов: И дискусията около тази идея на кръглата маса всъщност по-голямата част от опасенията бяха свързани не толкова със самото бъдещо евентуално медийно законодателство, колкото с възможностите за неговото побългаряване. И наистина, ако ние ще тръгнем в тази посока, която тук очерта господин Чолаков, по-добре да не тръгваме. Ако ще сложим един-два допълнителни члена, които ще преобърнат смисълът на подобно законодателство, аз не бих подкрепил дори самата идея.
Водещ:Нека да очертаем обаче как изглежда съвременната цензура или поне да опитаме. Господин Инджов, смятате ли, че този Ваш граждански мониторинг ще намери място, давайки информационен повод разбира се на изданията, които подозирате, че за тях има теми табу?
Иво Инджов: Ами значи този проект за темите табу сработи като една тема табу на следващия ден след представянето на резултатите. Той беше широко отразен от трите основни информационни агенции, трите радия национални, от много интернет качествени медии, сайтове, телевизиите не проявиха интерес, предполагам , защото не могат да се покажат картинки. Но от десетте вестника, които ще бъдат обект на мониторинг, седем не публикуваха нито един ред. Два си спестиха част от най-/…/теми и ни цитираха и фактически само един вестник разказа подробно за този проект. Вярно – той е на етап номинации на теми, но все пак идеята до сега не е работена в България.
Водещ:В процентно отношение табуто важи повече за политика или повече за икономика?
Иво Инджов: Ами те са горе долу една трета, на една трета, на една трета по отношение на политика, икономика, но също така и /…/ национални теми, свързани с малцинствени групи, хора в неравностойно положение, които не са пазарно конвертируеми за медиите. И тук въпросът е дали на по-късен етап ние ще изследваме дали става въпрос за цензурирани теми, дали те са резултат от автоцензура или просто обикновен журналистически не професионализъм.
Водещ: Футболен рефер топи Стоичков. Познайте в кое издание може да излезе днес такова издание. Ама не го назовавайте, защото нямаме представител.
Орлин Спасов : Почти всички всекидневници с изключение на един-два. Не бива да преувеличаваме и ролята на заглавията. Вчера излезе един списък с подобни заглавия за миналата година в немската преса, където едно от заглавията беше „Тони чака трамвай на спирката”.
Силва Зурлева:”Тони чака трамвай на спирката” е много по-елегантно, отколкото „Баба изяде внуче” примерно или „Внучето изяде бабата”.
/…/
Водещ: Как изглежда цензурата днес?
Орлин Спасов : Да, но аз бих… Това е много интересна инициатива по темите табута. Имам един въпрос към Господин Инджов и той е свързан с това, дали изследването ще ограничи табутата, които са преднамерено налагани в медиите от табутата, които по един „естествен” начин се появяват там под формата на едно непреднамерено филтриране, тъй като пазарът налага теми, които са по-интересни, предизвикват по-голяма любопитство, именно като „Тони чака трамвай на спирка” или някакви други подобни примери? Тогава за социалните теми просто няма място или просто изданията нямат време да правят сериозни разследвания и т.н., защото залагат на подобен тип журналистика.
Водещ: И да допълня, може ли да разграничите дали това табу е различно от автоцензура?
Иво Инджов: Значи благодаря за двата въпроса. Аз се опитах в началото, когато преди малко навлязох по-подробно за този проект, да кажа действително, че ние ще се опитаме във втория етап от проекта да разграничим кои теми са цензурирани, кои са резултат на автоцензура и кои са просто на журналистически непрофесионализъм, когато не става въпрос за автоцензура, а просто недостатъчна подготовка на журналистите и пропускат определена тема. А темите табу сме го формулирали, за да бъде по-атрактивно, разбира се. Не всички са наложени, ограничени с всички теми или не всички са автоцензурирани. Но това ще стане след като все пак селектираме основните теми и видим какъв техният характер, към коя група принадлежат, защото освен цензурирани теми и пренебрегнати теми, има и цензурирани личности и автоцензурирани личности – те вървят ръка за ръка.
Водещ: Господин Спасов, спомням си,че след последните избори няколко пъти Ваши експерти коментираха това, че политиците и то по-точно един политик много често пише заглавията във вестниците. Като че ли сега се клонира тази практика. Един от най-изразителните примери от последните дни е „Щастливите кокошки направиха хората нещастни, че не могат да си купят яйца”. Това в скалата на цензурата как бихте го описали?
Орлин Спасов:Е, липсата на достатъчно критичност в българските медии, твърде голямата им пропускливост за послания, които идват от властта и се излъчват нататък към аудиториите без да бъдат подложени на един сериозен коментар. И именно, струва ми се, че липсата на подобни коментари и на анализи, понякога кара и политиците да бъдат твърде непредпазливи и да казват и такива неща, които звучат като кюриози. Но когато няма критика, когато медията е просто един канал, който препредава това, което политиците казват, не може и резултатът да бъде друг. Аз наблюдавам обаче и една тенденция нова през последните няколко месеца, която е доста любопитна и струва ми се, че също може да бъде разглеждана в плана на контрола върху медиите, макар че на пръв поглед, като че ли няма нищо общо с него. Имам в предвид зачестилите напоследък опити на ключови политически лица, не само опити, но и директни намеси, включвания в предавания, които си вървят по телевизии най-вече. Някакви хора са се събрали, нещо дискутират, обсъждат и изведнъж звъни телефонът, и се обажда една изключително важна политическа фигура, влязла в ролята на зрител, и взима думата, и казва „ама Вие защо така?” Но за мен това е силно проблематично и аз наистина се безпокоя, че се превръща в практика.
Водещ:Много често политиците гледат телевизия. Това искате да кажете.
Силва Зурлва:Те гледат телевизия повече от нас. Аз даже се учудвам понякога. Кога го гледахте това нещо? Как стана?
Водещ:Да Ви припомня ли, че веднъж Господин Борисов беше закъснял, заради телевизията. После се оплака, че е гледал два телевизора едновременно и т.н.
Орлин Спасов:Нека да гледат. Не е това въпросът. И е хубаво, че гледат, защото телевизията дава една обратна връзка, която е важна, но можем ли да си представим, че госпожа Меркел вдига телефона и звъни в едно предаване.
Значи, германският президент падна заради тази работа, защото се беше обадил на един вестник. Просто го свалиха за това.
Силва Зурлва:Но сигурно не е било за цената на яйцата, защото нашите политици ходят по пазарите. Това им е основната дейност.
Знаете.
Силва Зурлва:Знам, но просто иронизирам.
Водещ: Аз да кажа, понеже ме гледат много лошото, защото радиото е освен всичко друго и музика. Да кажа някак инкогнито, че цензурата е забулена, но не от религиозни съображения и да дадем думата на Цвети Бахариева за малко. Журналистите са откровено неравнопоставени в зависимост от медията, в която работят. Мисля, че се обединихме около тази теза, както около другата, че всъщност този закон е много хубав, ако има гаранция, Господин Чолаков, че към него не върви регулаторен орган и промяна на два члена.
Радомир Чолаков:Да. Точно така е. Ама защо да са неравнопоставени журналистите във видовете медии. Смисъл кое им е неравнопоставено?
Водещ:Ами едните са свръх регулирани, другите изобщо не са регилирани.
Радомир Чолаков:Вижте сега, значи сериозните вестници – вестниците, които са сериозни, които се подчиняват на правилата от комисиите за журналистическа етика, общо взето струва ми се спазват приличие. Изпълняват правото на отговор без да е необходим закон. Аз поне нямам случаи в Комисията за журналистическа етика…
Водещ:Искате ли да кажете процентно колко от тези медии са приели етичния кодекс и колко не са?
Радомир Чолаков:Ами ще Ви кажа веднага. „Стандарт” – да, „Монитор” – не. „Новинар” – да, „Сега” –да, „Дума” – да, „24 часа” –да и „Труд” –да. /…/
Силва Зурлва:А защо е необходимо това? Защо трябва да има два етични кодекса, два синода? Всичко в България по две.
Водещ:За да има схизма.
Силва Зурлва:Абсолютно не е необходимо да има нов етичен кодекс.
Радомир Чолаков:Споделям напълно, че не трябва. Не само, че не трябва, но би било и пасно и даже би създало прецеденти нови. Противно обаче на някои мнения, които бяха тиражирани, когато се създаде вторият съюз на издателите, аз не мисля, че самото /…/ на тези професионални организации е проблематично. Нека да има и два, и три, ако трябва съюза.
Водещ:Ама на издателите не е професионална организация.
Радомир Чолаков:Да, именно. Това все пак показва известен плурализъм на интересите. Не е лошо да има.
Силва Зурлва:На кои интереси?
Радомир Чолаков:На различни групи.
Силва Зурлва:Не, на интересите на журналистите. В никакъв случай.
Радомир Чолаков:Не, на журналистите не.
Силва Зурлва:Това са интересите на издателите, на хората с пари, на собствениците.
Радомир Чолаков:Именно.
Силва Зурлва:Много е важно да го уточним, защото в медиите се вкараха пари, които нямат нищо общо с журналистиката.
Радомир Чолаков:Това го знам, но не мисля, че тук трябва да настояваме да има една единствена организация на собствениците на медии. Това не е реалистично.
/…/
Започват да се роят и интересите на журналистите.
Силва Зурлва:Защото ги следват заради тази прословута автоцензура. Те са свързани. Ние говорим за едни и също неща, но това, което аз искам да вметна във Вашето изказване, че гледайки от страната на човек практик, защото аз се занимавам всеки ден с телевизия и отчитайки мнението на зрителите, които са и читатели на вестници, смятам, че все повече и повече професията девалвира, все повече и повече журналистите не стоят добре в очите на обществото образно казано, все повече и повече хората, които са наши зрители и читатели смятат, че ние сме подкупени и се носим по течението на собствениците. Говоря общо в момента. Но като цяло журналистическата професия олеква. Това го казвам с болка обаче съм убедена, че е така, защото го виждам по обратната интерактивна връзка, която имам с нашите…
Водещ:Може ли да си позволя един образ, защото незнайно кой ни научи, че всъщност като правим сутрин преглед на печата задължително трябва да коментираме, а пък стандартът е, че за коментар си има място, за преглед на печата си има място. И като че ли трудно се цитираме. Господин Инджов, Вие искахте да кажете нещо.
Иво Инджов:Да, аз бих искал да кажа за това, което каза госпожа Зурлева. Действително има девалвация на журналистическата професия. Журналистите са притиснати от обстоятелствата, ниски заплащания, свит рекламен пазар, страх да не бъдат уволнени и според мен проблемът не е, че има два Съюза на издателите, макар че и това в известен смисъл е проблем. Проблемът е, че двата съюза на журналистите на практика не демонстрират самостоятелен живот. Журналистите в България следват интересите на издателите. Това е големият проблем. Те не са партнъори.
Водещ:И сериозните теми изпадат в състояние на маргиналност. Господин Чолаков, едно изречение.
Радомир Чолаков:Проблемът на печатните медии – а той става все по-голям, проблемът на електронните медии е, че второ поредно правителство, чрез индиректна държавна помощ, регулира медийния пазар. Не по начина, по който ние тук говорим, а по един друг начин.
Водещ:Това е елегантната невидима ръка на пазара – евро пари по евро проекти.
Радомир Чолаков:Елегантната невидима ръка на пазара се оказва една много видима ръка на правителството, което, пак Ви казвам, започва да подрежда медиите и ясно е усещането на медийния пазар, че някой от правителството започва да реди „тази медия ще живее, тази медия няма да живее.”
Водещ:Ами може би е крайно време да преодолеем…
Радомир Чолаков:Разберете, в такава ситуация всички имат право, всички, които се чувстват засегнати, имат право на закон на самоотбрана. Или правителството ще намери начини, ето, например с този немски закон, ако медиите подкрепят да няма в него СЕМ за печатните медии…Да влезе точно в същия вид – ние сме за. От правителството зависи да направи един такъв жест на добра воля.
Водещ:Понеже…
Силва Зурлева:Абсолютно съм съгласна.
Радомир Чолаков:Ако правителството не иска да направи такъв жест на добра воля, значи правителството има интерес да няма решения на проблемите, с което се връщаме на първоначалната ми теза. Съжалявам.
Водещ:Ако съумеем да се обединим, ето, аз веднага ще пусна на facebook.com страницата една анкета, ако ние съумеем да се обединим и да създадем информационен повод, така щото правителството да бъде длъжно да се изкаже, може би бихме постигнали нещо. Да или не?
Радомир Чолаков:Ами надяваме се и това беше идеята зад думичката радикална промяна, защото това е един тест и за готовността на правителството да отговори на търсенето на условия за нормализиране на медийната среда.
Водещ:Госпожо Зурлева, ще се промени ли тази пирамидалност на правата в журналистиката, които са законодателно скрепени някак?
Силва Зурлева: Аз много вярвам в това, че нещо ще се промени и по-младите колеги, които идват и които носят може би по-демократичен дух, който не е толкова подвластен на автоцензурата или на някакви интереси, но смятам, че ако има обединение на професията по някакъв начин, бихме могли да принудим, който и да е управляващ, да застане на страната наистина на свободата и наистина на демокрацията, защото това е бъдещето. И не можем да останем в рамките на клишетата, защото всяко правителство идва с идеята, че анти монополът ще бъде развит, след което той се затвърждава все повече и повече, а пък сега сме свидетели в печатните медии специално, аз съм твърде убедена, че абсолютно съзнателно се създава нов монопол. Абсолютно съзнателно и то е по чисто бизнес причини. Тук не става дума за никаква журналистика, да извиняват всичките колеги.
Водещ:И много случайно…
/…/
Ние ще продължим този разговор отвъд ефира, а по-интересно очаквайте да го пише на facebook.com страницата „Клубът на журналистите” БНР. Хубав съботен следобед от всички ни.    

в. Дума | 20.03.2012

Рекламно-информационният център на Българското национално радио ще бъде открит на 22 март от 11 ч. в градинката пред параклиса на бул. "Драган Цанков" 4, съобщи БТА. Гостите ще могат да чуят изпълнения на Биг бенда на БНР. В Рекламно-информационния център ще се предлага продукцията от издателската дейност на националната медия – компактдискове и книги, както и разнообразни сувенири с логото на радиото. Посетителите могат да намерят първия от серията дискове с песни на наши поп изпълнители "Звучи в мене музика", с незабравими хитове на Емил Димитров; първия радиоречник: англо-българо-френски, англо-българо-испански и англо-българо-немски с компактдиск с гласовете на професионалните преводачи от БНР. В центъра ще се продават и билети за концертите в Първо студио на БНР. Той ще бъде отворен всеки работен ден от 11 до 19 ч., а в събота – от 12 до 16 ч.

Стр. 17