в. Пари | Димитринка КИРОВА, директор "Маркетинг и реклама" в БНТ | 17.08.2010

Би трябвало дискусията да се води около разблокиране на рекламното време на БНТ за целия ден и увеличаването му до 6 минути на час, аналогично на това, което е валидно и за другата обществена медия БНР. В момент на тежка икономическа криза в цялата държава каква е логиката да се натоварва допълнително държавният бюджет с разходи за БНТ, вместо да се даде на обществената телевизия възможност сама да работи и да осигури необходимите й приходи. Развитието на продуктовото позициониране предстои на българския рекламен пазар и засега то се случва без участието на БНТ.
Със сигурност разрешаването на продуктово позициониране за БНТ би позволило увеличаване на собствените приходи с 10 до 20% спрямо настоящия им размер. Това, което трябва основно да се промени в БНТ успоредно с въвеждането на продуцентския принцип, е принципът за търговска ефективност на всички предавания, които не са свързани с изпълнението на обществените функции на националната телевизия. Това би позволило на БНТ да стимулира както вътрешните си ресурси,така и самите продуценти на предавания да търсят максимална възвръщаемост от високорейтинговите предавания като допълнение към настоящите възможности за спонсорирането им.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 20.08.2010

Мизерни тилове постигнаха победата на прехода – над добрия вкус

Специално интервю за "Уикенд"

Кеворк Кеворкян е живата легенда на телевизионната журналистика в България. И въпреки десетилетния си опит зад и пред камера, той успява да е актуален и днес. Не можем да го видим пред камера, но под острото му перо пулсират най-наболелите проблеми на обществения и телевизионен живот, а той ги коментира с ерудиция, на която може да завиди всеки. Потърсихме го за разговор, за да сподели наблюденията си и с читателите на "Уикенд" и не останахме разочаровани.

- Г-н Кеворкян, преди седмица Димитър Цонев изненадващо заяви, че никога не сте достигали рейтинга на предаването му "В неделя с…", и затова сте му завиждали. Като шега ли възприемате изказването му?

- По-скоро като резултат от големите горещини тия дни. В шегата, дори и в най-дебелашката, все пак трябва да има някаква доза истина. Всеки иска да получи своите 15 минути слава, както беше казал Анди Уор-ол. Митко Цонев не прави изключение, и се самонавива преди тъжния финален акорд – малко преди вратата на БНТ да хлопне зад него. Не че и досега, поне през последните три години, докато правеше онова нещо, той е бил кой знае колко видим в тази стара къща – като оставим настрана тлъстите хонорари и гламавщините, с които занимаваше претръпналите на всичко зрители на държавната телевизия. Защо да не каже още една глупост, на раздяла, в някой вестник. Всеки по някакъв начин мечтае да има съдбата на "Всяка неделя". В случая обаче мечтата се превръща в лъжа.

- Ама този вестник е "вашият" "Труд", в който имате от години рубрика за телевизия. Не се ли засягате, когато пускат по ваш адрес неистини?

- Е, интервюто на Митко в мощния съботен брой на "Труд" е прочетено в сайта на вестника от около 1800 души и е коментирано от трима, ако ругатните могат да се приемат за коментари. Моите дописки обичайно се четат – пак в сайта – от десетина и повече хиляди души, а коментарите са извънредно много. Това съотношение е валидно и по отношение на интереса към нещото, с което пълнеше неделния ден Митко, и съответно към великата "Всяка неделя". Опитвам се да бъда максимално ясен, за да ме разбере и той.

- Но не казвате дали сте се засегнали?

- Предполагам, че на авторката на интервюто Йова Апостолова й е доскучало, докато си е бъбрела с Цонев, та е пропуснала да го пита, какви рейтинги има предвид той. И още – коя "Всяка неделя" има предвид всъщност – първата, между 1979-1990 година, втората – между 1993-1999 година, или третата – тази от 2002-2005 година?
Първата се гледаше от 5 милиона души втората също имаше чудесна съдба. А третата винаги е била начело на всякакви допитвания. На мен не ми е известно някога нещо, на-тъкмено криво-ляво от Цонев, да е оглавявало някаква класация, освен класация по кинти, макар че и за това не съм сигурен. В която и посока, в каквито и рейтинги и допитвания да погледне репортерката, разочарованието й ще бъде голямо. За Митко да не говорим – той си е по начало разочарован.

- Писали ли сте за предаването му във вашите дописки?

- Веднъж написах нещо и сега ще го цитирам, ето го:
"Докато се потеше в НДК, много хора ми досаждаха за нещо, което надхвърля възможностите ми. "Трябва да напишеш за новото предаване на Митко Цонев" – настояваха те. Пиши, та пиши. Опитах се да им обясня, че то е все едно да ти вземат противогаза и да те хвърлят в "Пустинна буря", на произвола на пясъчните виелици.
По едно време щях да се съглася, обаче чух, че Хачо Бояджиев, който бил станал академик, представяте ли си, харесал предаването, и пак се отказах. (Академик – обаче и той чака хляб от БНТ, където Митко беше зам. програмен директор.) Сетне пак за малко да се съглася, обаче тогава пък прочетох в "Новинар", че Веселина Седларска нарича "В неделя с…" "сметище". Е, не, само това не – рекох, и се дръпнах назад.
После пък видях един билборд и доста се стреснах. Митко Цонев – в профил и анфас, данни за ръст и килограми, и всичко останало, както се полага на една полицейска снимка. Уплаших се, че вече са го прибрали. Но като помислих малко, реших, че това не е възможно.
В БНТ за далавери не прибират – там освен далавери, и то главно от глупост, друго не са в състояние да правят. А ако пък прибираха за лоши предавания, отдавна трябваше да са отворили отново концлагера в Скравена.
Онзи билборд, ако не са го свалили вече, е много поучителен. Митко Цонев го познавали по мустака. Това наистина е забележително постижение в журналистиката. Някой ми подхвърли, че предаването свило и логото на "Всяка неделя". Това пък съвсем ме обнадежди. Нещата са потръгнали. Остава да намерят и един, как се казваше – а, Кеворкян! – и са готови.
Всичко това е много полезно и за "Всяка неделя".
Тя е като актьор, който обира аплодисментите, без дори да напусне гримьорната си".
Ей такива любезности написах тогава.

- Много е смешно!

- Е, какво друго очаквате, когато си имаме работа с подобно предаване.
А веднъж и Маца, сладката женичка на Митко Цонев, отвори дума да гледам някое от предаванията му и да си кажа мнението. Тя е много практичен и смислен човек и схващаше, че нещо не е наред. Обикновено телевизионните маниаци последни схващат това, може цяла България да е наясно, но те – не, слушат двама-трима слагачи от екипите си и това им е напълно достатъчно. Но Маца не е такава и сигурно доста е мърморила на Митко, особено в началото, когато започна предаването си.
Съгласих се с известно неудобство. С маниаци поначало гледам да си нямам работа, пък и Митко иначе е приятно момче, светски тип, макар да не съм съвсем наясно какво означава това в селяндурска София.
А после, след молбата на Маца, написах, че Митко всъщност прави агне от зеле. Не беше любезно, но е доста близко до истината. Всъщност бях гледал по Би Ти Ви един разкошен репортаж за изложба на изделия от зеле. Между тях и агне от зеле!
"Направено е със ситното на рендето – обясняваше една женица, – със сметана и повечко желатин" (ужас!). Абсолютно като печено агне, същата форма – крачета, главичка и пр. Само дето не беше истинско.
Написах това след 13-то издание на "В неделя с…и, прекалено време, за да втаса дори предаване на БНТ. Там открай време си мислят, че са в ледниковата ера на телевизията. Питах се, какъв трябва да бъде Митко всъщност, каква е ролята, която му е дадена? Да бъде нещо като Пипо Баудо, до когото все пак е по-близо, понеже целува галантно ръце? Да конферира прав, разказвайки анекдоти, от които човек разбира, че дори този достъпен народен деликатес е на привършване.
Писах още, че много често Митко го натоварват с етюди, които са подходящи и достъпни например за Слави. За които се изисква изключителна освободеност, контрол над тялото, велеречивост. Не е много лесно да се научиш да контролираш например ръцете си.
Да ги държиш изпънати край панталоните си, все едно, че козируваш на Хачо Бояджиев, не е достатъчно. Парцалев ми разказваше – великият Парцалев! – че години наред не е знаел какво да прави с ръцете си, наблюдавал е Кисимов и накрая се научил. И пр.
Едва тия дни обаче от интервюто на Митко в "Труд", разбрах, че той и останалите юнаци от бившето ръководство на БНТ са искали да се състезават с "Всяка неделя".
Неосъществима мечта. Но в БНТ това е единственото им гориво.

- Какво всъщност се опитваше да прави Цонев в предаването си?

- Всъщност Митко продаваше себе си по един доста озадачаващ начин – миеше коли, продаваше вестници на Орлов мост, правеше се на доцент от Юридическия факултет и пр. недотам лежерни простотии, по-подходящи за начеващ репортер. Вероятно е мислел, че е много интересен. На кого обаче? Опитваше се да се продава, като се прави на всичко друго, но не и на себе си – ту иска да прилича на Слави, ту на Росен или на не знам кой си. А всички ние сме наясно, че дори пъпешите са по-изобретателни в сравнение с някои днешни телевизионни герои – как не се досещаш, че не можеш да се състезаваш със Слави на неговия терен, с високоорганизирания му екип, с опита му, с дързостите му, и пр.

- А вашата формула във "Всяка неделя" каква беше?

- Винаги съм предлагал нещо съвършено различно: велики думи на велики, по възможност, хора. Опитвах се да прокарам мост към другостта. Тази другост, а и изобщо висотите на духа не се постигат с маймунджулуци. И затова нищо от тях няма да бъде запомнено. Помнят се думите, образите, които успяваш да изградиш в студиото, и пр. Трудно някой от героите на Митко може да бъде запомнен, той поначало няма нагласата да разговаря смислено, да навлиза дълбоко в съзнанието на госта си и пр.
Той си остана верен на стария принцип, че дори и един пъпеш да показваш често по телевизията, и той ще стане известен – накрая може и да го наградят с наградата "Зелена краставица", нещо подобно.
Ти живееш чрез думите и истините и на други хора – това е най-ценното в нашия занаят, затова трябва да се добереш до тия думи. Не да се чекнеш в някакво студио.
Между другото нахалството на някои хора наистина е нетърпимо – от третата, и засега последна "Всяка неделя" са изминали едва пет години и те вече послъгват уверено, а лигите им се точат за някаква слава.
Митко се чекнеше в някакво студио, за което плащаха луди пари. За съжаление на тия идиоти, които харчат през пръсти държавните пари, искам да им припомня, че между 2002 и 2005 година направих над 40 телевизионни моста от четири континента – и при немалките разходи за тях, все пак не похарчих толкова, колкото е бил наемът за помещението в НДК. А съм излъчвал от Канкун, Мексико – до Делгани, Ирландия. И още по-важното е онова, което се случваше по време на тези разговори.
Комплексите на някои хора личат и от друго – предаванията им винаги са гигантски по времетраене
"Вие имате отлично едночасово шоу, ние пък ще направим петчасово!" Сякаш целта е да се оправдае гигантският бюджет. Мога да го кажа и иначе – все едно някой дребен човечец да си пазарува упорито дрехи от магазин "Гигант". Стоят му зле, ужасно зле, той се губи в тях, но продължава да ги носи, понеже смята, че те го правят по-солиден. Американците казват: "Не се мъчи да носиш по-голям номер обувки".

- Забравена ли е днес "Всяка неделя"?

- О, не, и такива като Митко правят всичко възможно паметта за нея да не избледнява. Мерси. А не е отминало и много време от последното й издание – само някакви си пет години, хората не са толкова плиткоумни, колкото телевизионните герои, те имат благодарна памет и слава Богу.

- Защо днес нито едно телевизионно предаване не може да обедини нацията и да се превърне в абсолютен и безспорен фаворит на зрителя?

- Вероятно намеквате за "Всяка неделя" – тя беше такъв лидер и фаворит в продължение на дълги години. Много са причините, но една е основната. Когато продаваш пошлост, и все по-голяма пошлост, и във все по-големи количества пошлост – ти отблъскваш хората. Не можеш да държиш прекалено дълго в клозета дори най-задръстения зрител. Телевизиите, ръководени от мизерни хора и надзиравани от корумпирани и мизерни типове, постигнаха може би единствената ясна победа на прехода – тази над добрия вкус. Над умното слово. Над истинския интерес към човека и неговата същност.
Телевизията като цяло сякаш бе оставена в ръцете на социопати. На серийни изнасилвачи на добрите нрави. Вижте ги ония, които произвеждат най-големия боклук – вижте тантурестите им тела, алчните им погледи. Когато се появи някой, който иска да ви каже нещо умно, той изглежда като рекламен агент, отишъл да продава хладилници на ексимоси, изглежда не на място, изглежда предварително обречен. Какви идиоти слушахме през последните години, какви бра-дъри и други сволочи, какви типове, които не могат изобщо да бъдат идентифицирани, какви маниаци, какви сексуални сбърканяци и пр. Всичко е някакъв фалш, повечето от фалшивите звезди, създадени от телевизията, живеят в някакъв транс, но и в някакъв страх – до вчера се репчат от екрана, а днес са "Господин Никой’ и точка.
Да хванеш някого в непристойна поза в колата му, не е толкова осъдително – както вие успяхте, защото поначало нагонът движи тези хора, включително и нагонът към славата. По-осъдителното е друго: да се правиш на нещо си, да се самоизживяваш като нещо значимо и да нямаш пари или ум да си платиш за една хотелска стая в покрайнините на София. За нищо не стават.
Между другото навремето имах една рубрика "Къде са те сега?", отнасяше се за звезди от преди две-три десетилетия. Ако днес има подобна рубрика, ще търсите хора, които са били фалшиви звезди само преди няколко месеца и вече никой не знае къде са, включително и самите те.
Всъщност има предавания, които обединяват някаква част от аудиторията, най-отчаяната – но все в името на ниските страсти, все в името на онази "истина", която трябва да стои далеч от домовете ни.

- С какво е ангажирано съзнанието ви сега?

- Нямам много време да се мотам безцелно, понеже рубриката ми "Приказки за телевизията" не ми дава тази възможност. Но тя ме насърчава също доста често да се връщам назад в миналото, където са заровени доста мерки и критерии. Днес ние като общество сме заприличали на някакви хора, no-скоро на някакви просяци, които се ровят из прашните мазета и току открият нещо, което е повече смислено от много други неща в настоящето. Удивително е например, че отново откриваме стандартите за производство на хранителни продукти. Е, след кебапчетата може да дойде и времето на телевизията, на духовните ценности
И в БНТ има доста ценни стандарти, натикани в мазетата на бившата италианска гимназия от страх. Веднъж писах, че се радваме като деца, когато Вежди намери пари за охраната на един музей, но никой не се сеща как е създаден този музей.
Едно общество, което се заплесва по църковни мощи, е свършено. В същото време известен синодален старец жени някаква временна звезда и нарежда всички църковни камбани в града да бият. Ако бяха толкова вярващи миряните ни, трябваше да изтръгнат тия камбани и да ги дадат на циганите за претопяване, поне от това светотатство да се спасят.
Звездни буболечки щъкат навред. Любители на евтината слава – сякаш всички те са опитвали от евтиното вино в предаването на Митко, което иначе се пееше щедро, какъв вкус пък е това, нали, да дегустираш, да промляскаш, и пр.
И тъй – с мляскане – отминава евтината, моментна слава. И вие правите доста за демаскирането на тия еднодневки. Но понякога минавате мярката, поне според мен.

- Какво имате предвид?

- Ами, аз направо се почувствах обиден от репортажа, който направихте за Лора Крумова – как мизерства в една каравана по Черноморието, носи вода и не знам какво още.

- Но това е самата истина, защо да я крием? Освен това, не върви една уж известна водеща да живее по този начин.

- Бедността не е порок, това все още е валидно, надявам се. Доста по-осъдително е, когато някои ексзвездни буболечки демонстрират нахално някакъв просперитет, някакво богатство, когато се хвалят с придобивките си, когато се държат като мутри, понеже изглежда и вътрешно им завиждат. Честните млади хора, включително и Лора, са обречени на трудно съществуване. Но в това няма нищо лошо, поне от гледна точка на нашия занаят. Кого ще предпочетем – милионерската щерка Ели Гигова или Лора, Даниела Тренчева, Миролюба Бенатова и още не малко други, е важен избор. Телевизията не е дефиле на тоалети, а дефиле на ума и смелостта. Момичетата, които изброявам, притежават и от двете. Няма да имат добра – еснафско добра – съдба. Но какво от туй?
Не мога да разбера например защо Ели Гигова от бутафорното вече предаване "Здравей, България" не научи нещо от Коритаров, а възприема веднага езика на телешкия възторг. Тя е дъщеря на извънредно състоятелен човек, той се ползва и с немалки политически протекции. Няма нужда да бъде харесвана от временни квартиранти в политиката, единственият й страх трябва да бъде баща й да не я лиши от наследство. Може обаче и това да се случи, ако продължава да задава подмазвачески въпроси
А реплики пък от сорта на "Слава Богу, премиерът ни гледа!" (Витомир Саръиванов, "Здравей, България"), са недопустими в ефир, ако този ефир все още се подчинява на някакви правила. Ако този водещ имаше малко ум, можеше дори да каже: "Слава Богу, Бог ни гледа!".
Телевизиите са в окаяно състояние и поради факта, че водещите журналисти са превърнати в обикновени наемни работници, без никакви права. Някои се превръщат дори в наемни словесни убийци, за да изпълнят капризите на този или онзи. А извън всичко друго, когато не живееш като всички останали край теб, ти губиш най-важния инстинкт в нашия занаят -да усещаш истинския живот, а не този във "Версай" или където и да е другаде на майната си. Надявам се, че не звуча сиромахомипски.

- То не ви и отива, като се имат предвид вашите възможности?

- Но трябва да се имат предвид и моите страдания, и битки, те бяха – и досега са – наистина свирепи. И все пак, оцелях. Понеже и досега вярвам безкрайно в една максима: "По-добре да се самоунищожаваш от работа, отколкото да ръждясваш".

- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?

Отговорът на този въпрос четете във втората част на интервюто в следващия брой на "Уикенд".

Стр. 24-25

www.vsekiden.com | 19.08.2010

Иска медията да продължи с “Голямото четене"

Севда Шишманова беше избрана единодушно от Управителния съвет на БНТ за програмен директор на медията. Членовете на съвета подкрепиха нейната концепция за развитието на поверения й ресор. Събеседването с Шишманова, която бе предложена за поста от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова, се проведе днес.
Сред причините за кандидатурата си Шишманова посочи, че програмна дирекция е една от най-слабо реформираните в БНТ. Тя представи няколко предложения за качествена промяна на новата програма – от една страна като качество, а от друга – като стратегии и реализация.
Според нея аудиторията трябва да бъде вкарана в създаването на съдържание, да се създава комерсиална продукция, която да може да бъде продавана. Шишманова настоява да бъде създаден едночасов културен слот в сутрешния пояс и така да се създаде поле за дебат за българската култура, образование и наука.
Според нея трябва да се реализира и втори формат на "Голямото четене", който да е за детска литература. Редукция на настоящата програма, за да отпаднат дублиращите се или нискорейтингови предавания, като това ще стане чрез оценка на предаванията, предвижда още концепцията на Шишманова.
Севда Шишманова е завършила българска филология в СУ “Климент Охридски", специализира режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов" и международна журналистика в ВВС Великобритания. Била е член на Националния съвет за Кино и член на Управителния съвет на БНТ. Автор на десет документални филма.

Оригинална публикация 

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 17.08.2010

СЕМ трябва да подобри мониторинга си и да реагира по-адекватно, казва шефката на културната комисия на Народното събрание Даниела Петрова

Визитка: Даниела Петрова е родена на 1 февруари 1966 г. По образование е юрист. Работила е като преподавател в катедра "Социални и правни науки" в ТУ във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Депутат и шеф на комисията по култура, гражданско общество и медии от юли м.г.

- Г-жо Петрова, какви идеи имате за новия медиен закон?

- Етапът, на който се намира законът, е стартов. По него работи комисия от експерти, според чийто оценки е минал първият етап на формиране на философията на закона. По този повод работната група проведе в последните дни на юли кръгла маса в МС. 2/3 от участниците в нея са юристи, другите са тесни специалисти.

- Защо не участват депутати от ГЕРБ? Нали те имат право на законодателна инициатива.

- Да, принципно имат. Но в групата участват заинтересовани страни от всички сектори. В момента е предварителната подготовка, при която експертната група ще предложи текстовете в суров вариант. Именно по този повод искахме да чуем навреме очакванията на сектора. И аз още не съм запозната с философията, но основните въпроси, които ще се обсъждат, са за обединението на БНТ и БНР, за мултиплексите и цифровизацията.

- Това значи ли, че депутатите на ГЕРБ нямат визия как да изглежда медийната среда?

- Не, депутатите на ГЕРБ има своята позиция. Но с нея на този етап не следва да ангажираме обществото. След като ни бъде представена позицията на МС, ще си кажем мнението.

- Какво е личното ви мнение за сливането за БНТ и БНР?

- То не се е променило, въпреки че очакванията са за обединяване. Да, но обединяване как? На всяка цена ли и в какъв вид – административен или юридически? Аз лично считам, че ще има дискусия по въпроса. Но каквото и решение да се вземе, според мен трябва да се запази спецификата на всяка една от медиите, защото те са различни като начин на функциониране. Т.е и под една административна шапка да са, трябва да имат относителна самостоятелност. Моята лична позиция е да не се обединяват с оглед различното финансово състояние на медиите.

- Други ваши колеги обаче искат сливане именно заради оптимизиране на финансовите разходи на двете медии?

- Оптимизиране може да се постигне единствено в администрацията, но не е ясно дали това ще доведе до по-добро качество. Всеки от администрацията познава по-добре собствената си медия.

- Предвиждате ли нови разпоредби за радиата у нас, например за ограничаването им?

- На този етап не. По-скоро може да се породи сега такава дискусия, но не считам, че разнообразието е излишно. По-скоро ми се струва, че по отношение на критериите за групи аудитории, по които се дават лицензиите, би трябвало да има детайлизиране. Защото се запознах, че самите лицензии се дават за честоти, касаещи близки по възраст групи – 25-35 г., 35-45 г., а това са хора в по-млада възраст с близки интереси. Т.е с една и съща концепция и програма би могло да се кандидатства за три вида честота, т.е три вида аудитория.

- Въобще къде смятате, че трябва да се подобри работата на СЕМ?

- Трябва мониторингът да се засили, да реагира по-бързо и адекватно. Защото щом има реакция сред обществото, явно има някъде проблем и трябва да се работи по-активно. Смятам, че СЕМ има административен капацитет, макар да намалихме членовете му. Но ние нямаме информация какво се случва в регионалните центрове на съвета. Оставам с впечатлението, че там не е направена обобщена информация. Може би скоро ще отправим към тях въпрос за ефективността от мониторинга, който упражняват по места.

- Как се отнасяте към идеята да се създаде фонд "Обществени медии", който да финансира обществени програми, създадени и от БНТ и БНР, но и от частните медии?

- Тази идея се завъртя в публичното пространство, но не съм чула различни мнения, за да направя обобщение. Бих казала личната си позиция, че това би било добре, тъй като по този начин ще се даде възможност да се работи в конкурентна среда, да се правят проекти, да се разширят участниците, които се занимават с обществени програми.

- Как ще се финансира този фонд?

- Би могло и от такси на хората, например такса "радио и телевизия", и от спонсори. Трябва да се помисли и да се реши каква ще е функцията му. Защото идеята е чудесна, но и друг път я е имало, а така и не е осъществена. Разбира се, трябва да се запишат гаранции, че в него ще влязат експерти по медии и по финанси, юристи. Парите трябва да се разпределят след конкурси и при пълна прозрачност.

- Малко набързо в края на активния политически сезон беше пришпорена културната реформа на ГЕРБ.

- Културната реформа в музикалните и сценични изкуства е дълго отлаган процес, за който над 20 г. се говори, но не е имало воля. И сега в период на криза, когато отвсякъде трябва да се правят икономии, трябва да се започне реформа и в тази сфера. Трудно се прави реформа без пари, но мисля, че средства за това има – заделени са 1.8 млн. лв. от МФ за обезщетения на хора, които ще отпаднат от системата – при пенсиониране, при съкращаване на щата.

- Въпреки че промените са известни, все още не е ясно какви ще са съкращенията.

- Оказва се, че в голяма част от културните институти няма съответствие между представен продукт и събрани финансови резултати и това, което дава държавата им дава. В някои театрални институти има ограничен брой постановки, които не могат да задоволят издръжката им. Например милион и нещо е издръжката на даден институт, а приходите му са 60 хил. лв. Последно това бе тиражирано за операта в Пловдив, но и в Шумен, Силистра и други градове приходът им от това, което дава държавата, е горе-долу 10 пъти по-малък. Знам, че във Варненския театър има 7 счетоводители. Кому са нужни 7 счетоводители? Това не е банков институт. В операта във Варна например има 3-ма. Двете институции съвместяват една сграда, но едната има 100 души колектив, другата – 240. Просто не знам каква дейност се развива. Затова ще има съкращения и при администрацията, и при професионалните кадри. Примерно за филхармониите – ясно е, че те си имат своите потребители, но човек не може всеки ден да ходи на филхармония. Ако толкова държи, може да отиде и в София на филхармония или софийската филхармония да гостува в Пловдив. Въпросът е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

- Хората казват, че навсякъде има потребност.

- Когато цифрите говорят… потребности и желания всеки има. Ето, оказа се, че всички искаме да гледаме Мадона – като дойде Мадона, всички идваме в София, гледаме Мадона. Тук е въпрос и да се участва в проекти и голяма част от средствата, които се събират от билети, да могат да се ползват в самите институти. Визията на МС е 65% от издръжката на културните институти да е от държавата, а 35% – от съответния ръководител, например чрез продажба на билети, привличане на актуални постановки.

- Защо така тайно се направиха промените, без широка дискусия?

- Какво значи широка дискусия? Всеки има достъп до медиите. Не смятам, че реформата се извършва на закрито. Дискусията трябва да протече в МК, тъй като там са професионалистите.

- Но когато слуховете вървяха по медиите, творците се надпреварваха да протестират.

- Не, нищо подобно. Няма непрозрачност. 5 срещи бяха проведени с всички директори на културните институти, в продължение на 10 месеца те са преки участници в планираната реформа. Имаше работна група, включваща ръководители на подобни институти, която се събираше всяка сряда в МК.

- Защо тогава недоволните бяха толкова много? Явно идеите им не са взети под внимание?

- Защото до този момент при хората от гилдията не е имало реформа, те искат да запазят статуквото, да си получават средствата. Ние всички сме хора с отношение към културата, но може би не навсякъде има добър мениджмънт. Просто културата трябва да излезе на пазара. Още в началото на реформата при провеждането на конкурси за директори някои хора се опитваха със стачки да извиват ръцете на МК, като налагат емоционални решения, което смятам за неправилно.

ЦИТАТИ

Човек не може всеки ден да ходи на филхармония, идеята е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

Би било добре да се създаде фонд "Обществени медии".

Стр. 14

в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 13.08.2010

- Честито, г-н Станкушев! Какво ново да очакваме от БНТ след, образно казано, смяната на караула в ръководството на държавната телевизия?

- В момента аз не съм легитимен, тъй като още не съм си подписал договора със СЕМ. Естествено, следя програмата, откакто се помня. В интерес на истината трябва да отбележа, че през последните години тази програма доста се подобри, замириса на европейска, замириса на обществена програма. Трябва да продължава в тази посока. Телевизията има творчески потенциал за това, но за съжаление разполага с доста ограничен финансов ресурс. Това, което трябва да се направи, е да се разгледат задълженията, които Съветът за електронни медии ни е вменил чрез лицензията, която е издадена на БНТ. Да се обсъдят няколко неща: първо – дали не може да се предложи на СЕМ да оптимизира тази лицензия, защото 10 години тя не е и поглеждана и е леко архаична. Лицензията трябва да се промени така, че програмите на БНТ да бъдат в унисон с обществения интерес. Може да се направят много сериозни промени. Първите от тях ще бъдат забелязани вероятно напролет, защото програмата е нещо изключително тромаво, бавно, тя не трябва да бъде подлагана на сътресения.
На мен лично в досегашната програма ми липсва просвещението в най-широкия смисъл на думата. Аз съм бил програмен директор и на двете програми в един труден период, в който се сваляха старите идеологически програми, всичко се променяше, нямаше специален закон за телевизията и радиото, известно време работихме в беззаконие. После бяха приети първите закони, които и досега непрекъснато се ремонтират. Национално бедствие е, че сегашният закон за радиото и телевизията не е никакъв закон, защото той е повече кръпки, отколкото тяло. Това е смешно, обидно и според мен вина за това носи законодателят през всичките тези години.

- Трудно ли се решихте от един печеливш бизнес в "Хелт медия груп“ да отидете в държавната телевизия?

- Трудно, защото работата ми беше интересна. "Хелт медия груп“ е първата и най-голяма специализирана медийна група за здраве и медицина. Аз съм от лекарско семейство, имам доста сериозна подготовка и в тази посока. Но се надявам към края на мандата на г-жа Анкова тя да може да се изправи пред вас на последната си пресконференция и да каже "Телевизията няма задължения и е печеливша.“ Искам да успеем да й направим този подарък.

- Много хора спряха да гледат телевизия и да четат вестници, защото медиите твърде много се политизираха. Имате ли идея как да ги привлечете отново?

- В България има един неуспешен преход в сравнение с други бивши комунистически страни, които успяха да намерят оптималното съчетание от социално и капитализъм. В България се окопа и все още е много силна една върхушка, както й казвахме навремето, а сега по-съвременните колеги и социолозите я наричат олигархия. В България има много тежка сива икономика. Все още има организирана престъпност, виждаме каква битка се води в момента за нейното редуциране. Всичко това изморява хората и естественият отлив на аудиторията от традиционно поднасяните новини е резонен. Ценностната система на хората се измества към неща, които са им по-близки на сърцето, това са нещата от живота – здравето, семейството, сплотяването между поколенията. Естествено, промените в общественото и индивидуалното съзнание изискват промени и в медиите.

- Ще запазите ли емисията новини на турски език?

- Текстът в закона е, че в програмата на БНТ трябва да има определен процент или предавания, които да са предназначени за лицата, на които българският език не е майчин. И въз основа на този текст аз искам да получа тълкувание, защото в България има няколко общности, за които майчиният език не е български. Това означава ли, че оттук нататък аз трябва да мисля да правя предавания за всички, или да не правя за никого. Българските турци, българските гърци, българските арменци, българските евреи, руснаците, които вече също не са малко, какви различия имат помежду си, че трябва на едни да давам предимство, а на други – не? В случая това, че някои има парламентарно представителство, не би трябвало да има значение, защото противоречи на конституцията. На всичко ще се преразглежда съдбата, ако трябва, и на "Сънчо“.

- Вяра Анкова твърди, че ще бъдете гарант за една независима журналистика. Какво конкретно смятате да направите, за да оправдаете очакванията й?

- Това, което ще правя всеки ден, е да не допусна да се оказва натиск – било външен или вътрешен, върху колегите. Върху мен е оказван страшно много натиск за моите 30 и нещо години журналистическа практика и съм се научил как да връщам топката, а когато е много сериозен натискът, как, като ме ударят, и аз да ударя. Хората трябва да имат абсолютната свобода по подходящия и приет от колегията със съответните етични норми начин да си поднасят мислите и вижданията.

- БНТ е почти изцяло зависима от държавната субсидия. Това не е ли пречка за нейната независимост и свободно развитие? И какво стана с "Фонд електронни медии"?

- Пречка е, разбира се. Телевизията и всичките нейни управления отсега назад за нищо не са виновни, защото в закона черно на бяло в чл. 70, чл. 93 и т.н. пише за тоя фонд и даже е описана методиката, по която да се събират тези суми, но той не съществува. Нито едно управление не си мръдна пръста, поне от кумова срама да конституира фонда и тогава да кажат: "Ние го направихме, но той не действа.“ И, естествено, като не работи фондът, нещата опират до субсидия и до реклама. Понеже в България, макар и със затихващи функции, има един монопол на рекламата и голяма част от добрите договори се раздават по "втория начин“, а, от друга страна, пък правителството намали субсидията с 18 милиона лева, явно, че финансовото състояние в момента не може да бъде друго освен това, което всички виждаме, т.е. лошо. Малко хора си дават сметка, че все пак БНТ върви напред. Всъщност картината е следната.
2005 г. сателитният канал на БНТ е имал 12 часа програма на денонощие, от 2 години има 24-часова програма. Четирите регионални центъра са имали преди 5 години по 4 часа програма на ден, от две години имат по 8 часа програма на ден. Всичко това е с намалена субсидия, с неработещ фонд и, бих казал, с едно враждебно отношение на големите рекламодатели към БНТ.

- Да очакваме ли някакви сериозни промени в БНТ, доколкото зависи от вас?

- Ако Управителният съвет и г-жа Анкова не тръгнат към наистина сериозни промени, които да започнат с пълна прозрачност на всичко досега, пълна прозрачност на движението на наличните, макар и оскъдни, средства, с плавно оптимизиране на програмата, аз ще си отида. В една организация, в която има 8 синдиката и много творчески съюзи, винаги е сложно. Те ще си поставят исканията, които са разумни, ще се разглеждат и ще се търси решение, които не са, ще бъдат оставяни без последствия. Имайте предвид, че тук са завещани страшно много последователи на предишни ръководства, които се отнасят ревниво към всяко следващо. Те говорят по по-различен начин и там съзирам в последните часове известно вероломство, опити за интриги, но в тези географски ширини това никого не може да учуди.

ВИЗИТКА

Бойко Станкушев бе избран за член на новия Управителен съвет на БНТ. Завършил е философия и социология в Софийския университет. От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията "Новини“, "Светът в действие“, "Панорама“. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване "Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Основател и пръв председател на синдикат "Подкрепа“ в БНТ през 1989 г.

Стр. 15

в. Република | 13.08.2010

Новият генерален директор Вяра Анкова започва анализ на ситуацията в медията

Ревизия на всички бюджетни предавания в Българската национална телевизия започва новият генерален директор Вяра Анкова. След като одитът завърши предстоят сигурни съкращения в обществената медия.
"Преди това трябва да се направи анализ, за да се види какво вършат хората в БНТ ", заяви Анкова по време на брифинг на "Сан Стефано" 29. Тя обясни, че телевизията има нужда от нови звена, а някои от старите трябва да се закрият. Генералният директор обаче не коментира колко служители на медията ще бъдат съкратени, преквалифи-цирани или преназначени.
"За мен има екипи, които не са достатъчно натоварени", каза тя. Според нея трябва да се направи анализ дали е по-ефективно да се наемат хора отвън, или да се работи с наличните продуцентски кадри. "Ако съкратиш хора, професионалистите ще получат повече пари, за да не отидат в частните телевизии.", каза Вяра Анкова, като допълни, че първото нещо, което трябва да гарантира БНТ на зрителите си, е добро качество.
"По-добре е да има малко продукция, но качествена. В тази насока идеите са много, но те опират до финансиране. Аз искам да има повече външни продукции, но субсидията не позволява", обясни Анкова. Относно финансирането на телевизията предложенията на новия генерален директор са в областта на рекламата. Според нея трябва да отпадне ограничението за реклама в БНТ, за да не е зависима медията само от държавния бюджет.
"Нека се види способна ли е БНТ да си изкара парите по друг механизъм, различен от бюджета", заяви категорично Анкова.

Стр. 3

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 11.08.2010

Бившият заместник финансов министър Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в телевизията
Весислава Антонова

Освен нов генерален директор – Вяра Анкова, БНТ си има и нов Управителен съвет (УС).

Бившият заместник финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобурготски – Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в Българската национална телевизия (БНТ). Той вече е част от новия управителен съвет на медиата, който днес Съветът за електронни медии (СЕМ) одобри. В него влизат още Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите, журналистът Бойко Станкушев и Анастас Гьоков.

Те бяха предложени от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова и единодушно подкрепени от членовете на СЕМ. Председателят Георги Лозанов коментира, че единственото, което му липсва, е юридическата експертиза, като според него е важно да има такава фигура, но извън управителния съвет. "Важно е програмното ръководство да създаде мощно програмно дело, тъй като това беше дефицит на предишното управление", каза още Лозанов.

Бойко Станкушев ще отговаря за програмното развитие на телевизията и ще бъде гарант за "една независима журналистика". При представянето му Анкова обясни, че той е с голям опит в обществените и частните медии, което ще е изключително полезно съчетание за новата визия на БНТ.

Огнян Златев е избран като представител на гражданското общество в България. Разработил е практиката за използването на европейски и международни програми в медиите, а Центърът за развитие на медиите е обучил над 7 хил. журналисти от различни държави, обясни пред СЕМ Анкова.

Тя мотивира предложението си за Атанас Кацарчев с опитът му. Според нея в условията на криза не може в управителния съвет да няма човек, който да разбира от финанси. Кацарчев ще носи отговорност за анализа на финансовото състояние на БНТ и преструктурирането на телевизията. Кацарчев напуска поста заместник-министър през 2002 г. После той бе съветник на Пламен Орешарски, финансов министър в кабинета на Станишев.

Анастас Гьоков ще ръководи ресор "Цифровизация" заради големия опит, който има в тази сфера. повече информация за членовете на УС на БНТ може да прочетете на сайта на БНТ.

"Нито едно взето решение няма да бъде недискутирано с управителния съвет. Подкрепата носи отговорност", каза Анкова. На 30 септември трябва да бъде представен анализът за причините за лошото финансово състояние на БНТ, обясни генералният директор на БНТ и допълни: "Нямаме време, защото ни е ясно, че очакванията на обществото са за промени. Но си даваме сметка, че реформи и имидж на една медия не се прави за дни или месеци", каза Анкова.

Според изискванията на медийния закон членовете на УС са четирима и се избират с мандат от 3 години. Всеки един от тях ще участва в цялостното управление на БНТ и отговаря за определен ресор.

От тук нататък от управляващите зависи да дадат шанс на новия екип в БНТ да реализира добрите си намерения през новия медиен закон. Ако очаквания нов текст на закона не гарантира през текстове стабилността на държавната телевизия, тя отново ще е в изходна позиция без шанс да се затвърди на пазара като обществена.

Още по темата очаквайте в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация

в. Дневник | Лора ФИЛЕВА | 10.08.2010

Вяра Анкова беше избрана с пълно единодушие от Съвета за електронни медии (СЕМ) за нов шеф на БНТ в средата на юли. Работи в телевизията от 1991 г., като последно беше шеф на "Новини и актуални предавания". Съветниците мотивираха избора си, с това че тя е "лоялна", "прецизна" и "компетентна". Разговаряме с нея в началото на втората й седмица на поста и ден преди СЕМ да гласува членовете на новия управителен съвет на БНТ, които тя отказва да коментира предварително.

Какви са краткосрочните неща, с които започвате?

- Първото и най-важно нещо е да се направи анализ какво е финансовото състояние на БНТ, защото това ще даде отговор какво можем да си позволим оттук нататък. И на базата на този анализ да се определят бъдещите ни приоритети на работа. Те са много.
Например сега програмата е само на повторения, заради лятото, но трябва да има виждане за развитието й за есенния сезон и за приоритетите. Това са неща, които преди управителният съвет (утре – бел. ред.) да бъде избран, да поеме функциите си по ресори и да утвърди новия директорски състав, не могат да бъдат реализирани.
Приоритетите на БНТ ще бъдат ясно определени. Това са програмно развитие, цифровизация, финанси и администрация, европейски програми и квалификации.

Какво в програмата на БНТ трябва да бъде променено?

- Почти всичко. Ако телевизията трябва да отговори на лиценза си и на обществената си функция, трябва да даде друго програмно съдържание. Ние сме големи длъжници на области като образование, наука и дори забавление. Защото една телевизия, за да изпълнява обществената си функция, трябва да покрива максимално широка аудитория, което се постига и като предоставя на зрителя забавление.
От друга страна, държавата е голям длъжник на БНТ и през нея на цялото общество. Трябва да бъде формулирана мисията. Тази мисия за момента, за мен като човек, който работи 20 години в телевизията, не е много добре дефинирана като приоритети, защото те се менят във времето. Особено сега при това раздвижване на телевизионния пазар с идването на цифровизацията.
На базата на тази ясно формулирана мисия, на ясен обществен ангажимент трябва да се изчисли средната стойност на програма време. На обществената дискусия, на която присъствах чух коментари – обществените медии говорят само за финансиране, а другите говорят за съдържание.
Не е така – обществените медии си дават ясна сметка, че трябва да имат стабилно финансиране, каквото между другото е и изискването на Европейския съюз към държавите за обществените им медии (той дава ясна база и посочва, че обществената функция има много висока цена и затова обществените телевизии трябва да имат достатъчен достъп до финансови средства, за да могат да доставят тази функция).
Ако не разполагаме с достатъчно финансиране, за да може БНТ да изпълнява обществената си функция, ще правим програми на ръба на професионалното, за да може да се спестяват средства. Телевизия не се прави евтино, всяко спестяване от програма, от визия, се забелязва от зрителя.
БНТ трябва да има и предавания за отделните региони и различните етноси. Предавания, които ние съзнаваме, че няма как да бъдат много гледани. БНТ не може да прави риалити от типа на частните програми, а такива, които отговарят на обществена мисия и целта е да закупува такива лицензи.
Има достатъчен избор от Европейските обществени телевизии. Ние не можем да даваме толкова финансови средства за купуване на предавания, както в частния сектор и за такива, които представляват интерес за тях. Но има програми, които са абсолютно защитими от гледна точка на обществения интерес. Това са неща, които трябва да се имат предвид в новия закон.

Според вас сега субсидията не е достатъчна…

- Категорично не е, особено с идването на цифровизацията. Останалите европейски държави, като например Франция, Германия – помагат на своите обществени телевизии за цифровизацията. Хърватия и Сърбия са с по-голямо финансиране от нас. Аз не съм човек, който да казва, трябват ни пари, ние само ще седим и ще ги харчим.
Трябва да има ясни приоритети от страна на БНТ, ясно отговаряне на изискванията на обществената телевизия, обосновка и защита на това какво е алтернативния телевизионен продукт, който предлагаме. Но от друга страна, факт е, че бюджетът за две години е намален с 18 млн. лв. при абсолютно никакъв друг вариант за допълнително финансиране на БНТ.
Остана си същото рекламно ограничение, не се допусна продуктова реклама освен във филмопроизводството, публично-частното партньорство не се разреши, таксите не се въведоха, а в същото време бюджетът, се намалява.
На БНТ трябва да се разреши допълнително финансиране. Не уточнявам как, защото това е решение, което трябва да подлежи на много сериозна дискусия, и тя беше започната преди няколко дни. Но няма да е достатъчен сегашният вариант на обсъждане. Това беше добро начало, но оттук нататък трябва да се разговаря по детайлното формиране на закона.
БНТ трябва да има финансиране, което да предполага, че тя може да изпълни определени ангажименти. Какви са стойностите на тези ангажименти, получавате толкова. Ако искате оттам нататък да правите шоу и развлекателни програми, което не е приоритет на държавата, тогава това са ви парите, вие ще ги изкарате от реклама, спонсорство, от продуктова реклама.
БНТ е отговорна медия, тя няма да влезе в този разговор – дайте ни едни пари, ние да ги харчим. Ще имаме обществен съвет с много ефективна роля при гаранциите за прозрачност на управлението. Ще бъде създаден негов борд, който да може да участва в работата на управителния съвет.
Ще бъдат поканени представители на гражданското общество, които дават идеи за развитие на БНТ. Защото това предполага една обществена медия. Тя не може да решава какво да си прави и след това да изслуша всички критики. Предполага търсене на сътрудничество както със зрителя, така и с обществените организации, които представляват гражданското общество.
Защо например за БНТ е забранена продуктовата реклама във външните продукции. Може да има добър аргумент, но не съм го чула. Той не може да бъде "защото БНТ получава субсидия". Въпросът е каква е тя и за какво?
Трябва да има жизнен минимум, който да гарантира съществуването на БНТ. Защото, ако кризата стане по-сериозна и бюджетната субсидия продължи да намалява, тя пак получава достатъчната за това субсидия. Субсидията трябва да бъде дефинирана като цели и да се отчете програмата, цената за час качествено изработена програма.
Да се вземе осреднена стойност и да се определи бюджетът на БНТ, под който като телевизия не може да падне. Напоследък се заговори за обществен фонд. Но ако всички кандидатстват в него? Защо при нас разговорът е половинчат? Във Великобритания има обществен фонд, но на Би Би Си е гарантиран някакъв минимум на участие в него и след това той отива към частните оператори.

Дали до ноември, когато е срокът този закон да се изработи, тези неща ще бъдат включени и уточнени?

- Аз изключително много се надявам и смятам, че представителството на обществените медии трябва да бъде вдигнато на по-високо ниво, не само с представителство на юридическия отдел на БНТ и БНР.

При представянето на концепцията си пред СЕМ заявихте, че ще промените структурата на БНТ от хоризонтална към вертикална? Какво точно значи това?

- В момента процедурата за взимане на решения в БНТ е много усложнена. Аз съм практичен човек, имам опит на директорска и оперативна длъжност в телевизията и винаги съм се чудила защо трябва да се вземат седем подписа, за да се свърши нещо.
Това имам предвид – да се даде възможност на хората и екипите да решават сами. В момента структурата е такава, че за да се вземе някакво решение, единият пише на другия, третият на петия и докато се стигне до последния, решението се бави понякога с часове.
Това не е ефикасно за работата на една медия. Когато трябва да се реагира на извънредните новини и битката е кой ще е първи, независимо дори от качеството на картината. Важно е да извадиш новината, дали ще е по скайп, туитър или други социални медии, които ползваме.

Казахте, че ще поискате оставката на всички, които заемат мениджърски позиции?

- Да, това ще бъде поискано, защото един човек, когато идва да управлява медия или фирма, трябва да дойде със свой мениджърски екип. Това не означава, че ще бъдат приети всички оставки, които бъдат подадени.
Защото аз имам наблюдения върху хората, но това, на което много държа да бъде въведено, е всички, които бъдат поканени на директорските позиции, да представят концепции за развитие на своите дирекции пред УС.
Защото понякога мислиш, че някой прекрасно ще си свърши работата, но в един момент – втория, третия месец, се вижда, че няма развитие и че нищо не е променено. За мен един човек трябва да дойде със защитена визия за развитие на звената, които ще управлява.
Ако не могат да го направят, ще се търсят други. Аз ще предложа хората, които мисля, че могат да бъдат шефове на различните дирекции, но е в техните ръце и възможности да защитят своите идеи.
Трябва да се оптимизира щатът, но аз не съм привърженик това да се случва на парче, на каквито реформи съм се нагледала. Не можеш да кажеш тази дирекция трябва да е с 10% по-малко. А защо да не е с 30%? Или с 5%? Как става изчислението?
Трябва да се види има ли остарели вече структури, технологичният процес на какво ниво е – поддържат ли се мощности, които вече е абсурд да съществуват, защото просто вървим към друга технология.
Съкращаването е тежък процес, много хора са добре обучени и не виждам защо трябва да бъдат освободени в момента и след две години да се окаже, че БНТ трябва да прави шест канала и да се връщат обратно тези хора. Аз съм за реформа в БНТ, но тя трябва да бъде поставена на професионални принципи – от наша страна и от страна на държавата като изисквания към обществения оператор.

Какво мислите за сливането на БНТ и БНР?

- Мисля, че това не е моментът за сливането на двете медии. Аргументът ще спести пари не го вярвам особено в началото. Първата фаза на този процес ще са повече разходи, отколкото приходи за медиите. Ако се погледне европейската картина, повечето телевизии са с радиа, но там така са основани. В повечето случаи те не са били разделяни, а така са създадени.
Това е един процес, който, ако не бъде изграден с консултант, който да постави нещата на професионална основа, няма да може да се получи. Ще цитирам един мой колега, който казва: че трябва да се отговори на най-българския въпрос – кой ще го прави и как.
Иначе звучи прекрасно – ще се съберат двете медии, ще се намалят разходите, ще имаме един кореспондент там вместо двама. Но това означава ребрандиране и на двете медии, смяна на програмата им. Ще дам един пример – и БНТ, и БНР имат новини в 18 ч. – този кореспондент при извънредни новини и събития за коя медия се включва.
Много е сложен процесът, не е невъзможен. Но смятам, че такова решение не може да бъде взето без една много детайлна, обосновка защо го искаме. Ще доведе ли и кога ще доведе до тези положителни резултати, които си представяме.

Има ли телевизии, които следвате за пример?

- Има неща от определени телевизии, които бих следвала. Аз много бих искала БНТ да е Би Би Си, но това не е реално. Но има много неща, детайли от Би Би Си, ЦДФ, Белгийската обществена телевизия, от хърватската телевизия, които са работещи.
Но ние не можем да взимаме един разработен чуждестранен модел и да го приложим пряко в тази среда. Трябва да се учим от другите телевизии, защото не сме постигнали това ниво и не сме убедили обществото, че сме това, което Би Би Си е за британския гражданин.
Този модел трябва да се следва, но не сляпо. Много неща в България и като отношение на зрителя, като желания, като харесване е различно. Не можеш да вземеш едно предаване, което е прекрасно и със страшно висок рейтинг в някоя друга държава, и да смяташ, че ако го пренесеш едно към едно, ще е така и на нашия пазар.
Важен е моделът на приемственост, който ти ще създадеш за всеки продукт, който взимаш от европейския или другия пазар. Това е едно предизвикателство – всичките идеи, които имаме, да бъдат така направени, че да достигнат до българския зрител.

Как ще се отрази и какви са рисковете за БНТ от цифровизацията?

- Не знам как ще се отрази, защото все още не знам какви ще са отговорностите на БНТ и колко канала ще развива. Докато не са ясни параметрите, по които БНТ ще работи, не мога да отговоря. Но ние в БНТ ще изготвим визия за цифровизацията – първите приоритети, докъде трябва да инвестираме в HD, трябва ли да се замислим за 3D – говоря за неща, които са за по-дългосрочен период от време.

Стр. 7

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 06.08.2010

Проявленията на кризата у нас са доста по-различни от тези дори в южната ни съседка Гърция. Кризата там е озвучавана периодически от бурни протести, стачки, които блокират страната и дори туристическия сезон. Там гражданите ясно изразяват проблемите си, защитават неотклонно интересите си. В Гърция протестанти дори опожариха банков клон, саморазправиха се с банкови служители…
Докато у нас кризата се изразява мълчаливо – главно с увеличаването на "лошите кредити" в банките. Малко българи се солидаризират дори срещу високите лихви, които им пречат да изплащат задълженията си. Така българите показват, че няма накъде повече да стягат коланите.
Всъщност истинска стачка с обществен резонанс не е имало от учителската през лятото на 2007 г. Нямало е такава солидарност на една прослойка в обществото ни за защита на интересите на група от интелигенцията. Нямало е и такъв отпор от властта, омаловажаването на тази гражданска проява, наричана "седенка" или оплювана от платената журналистика.
Добре че Синдикатът на българските учители издаде всички публикации по повод стачката, та да не може да бъде замазана тази отвратителна покупко-продажба при формиране на общественото мнение. И това в демократична България… Явно има купуване на журналисти както купуване на гласове при изборите. Но какво да се чудим? Не може в страна, където цари корупция в държавата, журналистиката ни да е незасегната.
Впрочем истинската журналистика би трябвало да е настрани от всички тези покупко-продажби, но тук избуяха главно заместители на свободното слово. Кръгът се затваря, защото където журналистите обслужват интереси и почти няма мнения далеч от услужливостта на силните на деня, там трудно има общество – будно и трезво. Трудно има автентични граждански протести, дебат… Именно това се случи на България в тези 20 години демокрация. Затвореният кръг на псевдодемокрацията.
Днес дори и творците не бяха така солидарни срещу осакатяващата ги реформа в културата. Скачаха само тези, които пряко бяха засегнати, като Пловдивската опера например. Тази липса на солидарност даде знак, че творците ни до голяма степен са разбити и капсулирани в общности и така маргинализирани. Кризата по български създава и други шумове в системата
В публичното пространство се хвърля твърде много прах в очите на обществото. Публичният скандал, който отшумява без последствия, е една от най-разпространените форми на обществен дебат. Да вземем например изказването на Волен Сидеров в парламента, където той изложи няколко важни аргумента срещу медийни нередности. Първо, че водещ на предаване по БНР с тема действията на полицията не може да бъде бивш шеф на пресцентъра на МВР в предишно правителство. Ето един казус не за скандал, а за законово ограничение в медиите подобно смесване на две противопоказни дейности да не се допуска, за да се запази обективността. Дано тази забележка в целта не остане свързана само с яда на Сидеров към Диана Янкулова от БНР, а да регламентира извън зоната на конфликт на интереси журналистическата практика. Тази забележка остави на тръни и много журналисти, които тайно или явно си докарват добър доход освен журналистическата си работа и с това, че са пиари я на политическа партия или определен лидер, я на корпоративни интереси. Подобен скандал избухна неотдавна и с небезизвестната мадам В., но отшумя, без да промени нещо в правилата на професията на журналиста, а също и невъзмутимото перчене на Валерия Велева в стил бяла пеперудка.
Странно беше също, че именно Светла Петрова постави казуса за конфликт на интереси в журналистическата практика от екрана, може би забравяйки, че тя сама бе в крещящ конфликт на интереси като водеща на политическо предаване и като съпруга на Станимир Илчев, депутат и говорител на парламентарната група на управляващата доскоро НДСВ. А сега също е в конфликт на интереси г-жа Петрова! Сега пък нейният съпруг тихо си седи в Брюксел като евродепутат. Ето го лицето на българската журналистика – толкова рафинирано и арогантно, правеща се на обективна и граждански ангажирана, а всъщност затваряща си очите пред нередностите, които сама извършва. Без правила, строги и съвременни, явно промените няма да настъпят от само себе си.
Тревожно е и друго – че поставеното начало за написване на нов медиен закон показа отново уродливости от миналото. Сред гарантите на новия закон е и Хачо Бояджиев, не сте учудени, нали? Нищо, че бе оповестен като сътрудник на репресивната ДС. Старите муцуни, които половин век ни налагат спорната си естетика и морал, отново изскочиха да пишат новите правила. Тежко ни и горко! Лошото е, че така промените се отдалечават
и то сигурно някъде в далечината! Както в последните 20 години. Много скандали, много разкрития, а никакви нови правила в публичното пространство.
Тук не мога да подмина и видния представител на "балансираната" журналистика Бойко Василев от БНТ. И той говори на дебата за новия медиен закон. С половин уста, както правят всички конформисти като него, каза, че не може обществената телевизия да е толкова бедна.
Пардон, драги ми г-н Василев! БНТ не е бедна, а в момента ограбена и с огромен дефицит от 15 милиона лева. Бойко Василев иска да замаже нередностите на Пръмова, под чието партийно крило той приспива народа ни с неговата неописуемо скучна "Панорама". За бедната БНТ се говори 20 години, а вътре доста добре си живуркат подобни нямащи нищо общо с журналистиката мазници като Бойко Василев и подменят представите на аудиторията. И 20 години грабителите и псевдожурналистите не са наказвани и отстранявани?!
И така – факт е кризата на доверието в обществото ни, кризата на авторитети, кризата на свободата на словото у нас, страната на 68-о място в световната ранглиста за обективни медии. Всичко случващо се е особено опасно в ситуация на криза, когато българите имат само един коректив – мнението на Европа.
А ние самите нямаме воля и енергия да създадем корективи на самите себе си, истинска журналистика и медии. Може би затова дълго още ще си кютаме в криворазбраната ни цивилизация.

Стр. 26-27