Магърдич Халваджиян, шеф на Асоциацията на тв продуцентите: Нужен е рестарт на Канала

в. Стандарт | 10.07.2010 

Асоциацията на продуцентите ще изчака да види кои кандидати са допуснати по документи, преди да даде официална подкрепа на някого. За нас е важно това да е човек с модерно и съвременно мислене, който може да съживи БНТ. Човек, който не си мисли, че тя е собственост на държавата, и е способен да я направи абсолютно конкурентна на частните медии. Защото сега дори кабелните канали имат по-висок рейтинг от нея и за БНТ е нужен пълен рестарт. Трябва да се въведе продуцентският принцип на работа, защото за 20 години стана ясно, че не може да се работи така, както го прави БНТ. Не може 1700 души да правят една телевизия, след като bTV се прави от 400. В БНТ трябва да останат 3 пъти по-малко хора, но генералният директор трябва да бъде подкрепен и от промени в медийния закон.
В лично качество, а не като председател на Асоциацията на продуцентите, аз харесвам идеите на Вяра Анкова и Люба Кулезич.

Стр. 13

Красимир Гергов срещу агент Димитър за шеф на БНТ

Галерия | 08.07.2010 

В индиректен сблъсък ще влязат медийният и рекламен магнат Красимир Гергов и бившият тв водещ Кеворк Кеворкян. Съсобственикът на Би Ти Ви и Про.бг дава рамо на кандидатурата на Вяра Анкова. която има най-голям тв опит и е фаворитка на подчинените си от "Сан Стефано" 29.
Анкова е специализирала отвъд океана и е спечелила благоразположението на Гергов, който твърдял, че жената на Томас Лафчис прави най-добрите новини в България.
Досегашният юрисконсулт на ВАЦ Радомир Чолаков е тайният кандидат на известния агент Димитър. Той се надявал неконфликтният Радо да седне в шефското кресло, а всъщност Кеворкян да дърпа чрез него конците в медията и да си отмъсти на всички, които навремето го изгониха от БНТ. Както "Галерия" писа, Кеворкян дори ходил при Бойко, за да ходатайства за протежето си, което отсега е посрещано на нож от служителите на "Сан Стефано" 29.
"Той въобще не е наясно с нашия занаят и очевидно е човек за поръчки", говорят в кулоарите Попържните, които отнася тези дни Чолаков, са нищо в сравнение със сочните ругатни, които се носят по адрес на другата фамозна претендентка за шефския стол Люба Кулезич.
Жената, която е известно, че кълне децата на враговете си, се самопровъзгласява за спасител на медията, която щяла да процъфти, като в нея започнат да се снимат филми.
Любица, която е работила в БНТ, е един от най-недолюбваните хора в медията. "Тя е страшно злобна и неуравновесена, изпокара се с всички и искаше да се хвърля през прозореца, когато я изгониха. Сега се чуди как да се сложи на ГЕРБ, и по-специално на Цветан Цветанов, за да я подкрепят в безумното й желание да става началничка", коментират хора в телевизията.
Атака срещу нея предприел и Кеворкян, който официално я наричаше в дописките си "сръбска уличница".
В месеците преди да си подаде документите, Кулезич постоянно пишеше анонимни громящи сегашното ръководство на БНТ статии, които публикуваше в сайта на Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски "Фрогнюз", откъдето продължава да получава пари. Сумите, които й се изплащат, са част от милионите, които бившият оръжеен търговец изля в собствения си сайт, уж за да правел Огнян Стефанов някакъв туристически проект.
"Нали е много морална, как не я е срам да плюе анонимно и да прибира крадени пари", обсъждат кандидат-шефката тези дни хората в БНТ.
Те обаче са спокойни, че Любица никога няма да спечели конкурса, защото влиза в групата на маргиналните кандидати за поста, сред които са бившият журналист и представящ се за специалист по сравнително езикознание Александър Бешков и екзотичният вечен кандидат за началник Радослав Главчев.
На стола на Уляна Пръмова има желание да седне и преподавателката от факултета по журналистика Светлана Божилова, която е известна с ненавистта си към формата "Биг брадър", както и напълно неизвестната преподавателка по визуални изкуства Емилия Стоева. След като бъдат разгледани концепциите на кандидатите, те ще бъдат и препитани в СЕМ на 15 юли.

Стр. 12-13

Журналистите от Pro.BG и BTV с първи общ проект

в. Дума, ТВ приложение | 02.07.2010

ПЪРВИЯТ ОБЩ ПРОЕКТ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ОТ BTV И PRO.BG "Код: Криминално", започва на 5 юли в ефира на PRO.BG. Криминално-публицистичното предаване ще се излъчва от понеделник до четвъртък от 22.45 ч. и в рамките на 30 минути ще представя разследванията на интересни и популярни криминални случаи у нас. Всичко зад престъплението ще показват топ журналистите Миролюба Бенатова, Канна Рачева, Асен Иванов, Румяна Попова, Мая Костадинова, Мариета Николаева и Димитър Стоянов. "Код: Криминално" ще представя страшната страна на живота – престъпленията, които се случват всеки ден на улицата.

И по времето на Тато, и сега времето си е едно и също

в. Show | Анелия ПОПОВА | 23.06.2010

Емил Чолаков е може би най-атрактивният синоптик в България – в прогнозите за времето по bTV, които води, никога не липсва настроение, усмивка или закачки със зрителя. Емо е роден на 12 май 1975 г. в Гоце Делчев, завършва физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специалност "Метеорология и геофизика". Живее с приятелката си Краси на семейни начала от близо 9 години и двамата имат прекрасна малка дъщеричка на име Ема, която още няма 4 годинки. С Емил Чолаков се срещна репортер на вестник "ШОУ", за да разбере тайните на времето, има ли интриги и съкращения в bTV, воюват ли колежките му Христина Балинска и Станислава Цалова, както и защо дъщеря му Ема вярва, че времето навън зависи изцяло от баща й.

- Кажи за последните интриги в bTV – напоследък се говори, че напрежението покрай смяната на собствеността е взело връх и всеки си трепери за мястото, вярно ли е?

- Така като ме гледаш, изглеждам ли ти притеснен? Аз дори не се заслушвам за такива неща, защото не ми е работа. Гледам да мисля предимно за j времето, за Ема, за позитивни неща. А в интриги не съм участвал, поради простата причина, че с хората, с които не успявам по една или друга причина да се разбера, просто ги подминавам. Не поддържам контакт с тях и готово. Дистанцирам се и това е най-успешният ход. Дори и някой да се е опитал да ми подлее вода, не е успял.

- Няма ли да вземеш страна във войната между двете ти колежки в медията Христина Балинска и Станислава Цалова?

- Христина е отговорник за прогнозата за времето, но не само тя, но и абсолютно никой не ни влияе. И тримата сме напълно самостоятелни, а интересното тук е, че интриги и такива неща, за каквито говориш, няма и как да се случат, защото ние рядко се засичаме в телевизията. Всеки си има график. Ние почти не се виждаме. Но война между двете категорично няма, това е пълна глупост, в редките случаи, когато се виждаме, се смеем на разни гафове и изобщо си прекарваме добре.

- Близки до медията твърдят, че Христина Балинска ще бъде съкратена от bTV?

- Не, поне аз не съм чувал изобщо да има съкращения, камо ли тя. Не вярвай на такива неща.

- Емо. напоследък времето е прекалено горещо, градусите са по-високи, отколкото би трябвало за този период от годината – на какво се дължи това?

- Това в никакъв случай не са юнски температури, така е, но не мисля, че има място за фатализъм или някакъв страх. Дори не мисля, че е аномалия. Лично аз гледам много да се дистанцирам, да дистанцирам и хората, доколкото мога, защото те в един момент се оплитат в някакви страхове и наистина става страшно. Първо чувам, че еди-какъв си климат се е случвал преди 100 години, после, че бил знаков, че следвали страшни неща и така. Няма такова нещо. Далеч съм от всякакви такива апокалиптични прогнози и видиш ли, глобалното затопляне си оказвало влияние, ставало страшно и след 20 години ще измрем Всички от жега. Няма нищо такова. Във времето няма нищо фатално. Хората по принцип обичат да драматизират. Не знам дали си спомняш, че преди време пък народът настръхна, понеже някой каза, че светът ще свърши през 2012 г. – всеки периодично предрича края на света. Това е пълен абсурд, но парадоксалното е, че хората така всъщност си облекчават живота, казват си, ето, аз нищо не мога да направя, нищо не зависи от мен, светът така или иначе ще свърши, и започва да живее по-качествено.

- Да. но през последните няколко дни след изтощителната жега последва неочаквана градушка – това леко стряска?

- Няма повод за притеснение, наистина, всичко с времето е нормално, просто е малко по-горещо, отколкото трябва. Градушките са за кратко, така че не се стряскайте. Те разхлаждат. Когато преди няколко месеца умирахме от студ, при първата поява на слънцето аз буквално подскачах в ефир и сега стана така, че дори някои хора ми се сърдят, че откакто са тези горещини, аз вече не подскачам. Има хора, които обичат дъждовно време и не им е приятно някой да подскача от радост по телевизията и да възхвалява слънцето. Получих наскоро писмо от малко момиченце, което пък обича да вали дъжд, защото тогава пишело стихове. Хората са различни и времето няма как да угоди на всички наведнъж.
Хубавото време е да си на прекрасно място с хубави хора.
Това е. Например, ако навън вият виелици, но ти си на хижа в планината с чаша вино и любим човек – това не е ли хубаво време?!

- Преди години легендарният ни синоптик Минчо Празников изрече култовата реплика: "В България проблеми със зимата имаше още при Тодор Живков…" И едва след 10 ноември времето се превърна в средство на политиката?

- И по времето на Тодор Живков, и днес, постоянно се чуват оправдания от политиците. Знаеш ли защо по времето на Тодор Живков не е имало такива проблеми като задръствания, непроходими райони по зимно време и т.н. – защото ситуацията е била пълна противоположност на съвременната. В София тогава не е имало 2 млн. жители, имало е 20 000 москвича и 5 000 лади, а сега има 50 000 всякакви модели коли и джипове, че и повече. Просто столицата не е проектирана за такава бройка. Естествено, че ще има проблеми. Ако сега сведем бройката коли до тогавашната, хората просто ще пътуват и ще пеят по пътищата. Но мисля, че е невъзможно вече. Но аз съм много краен в отношението си към онзи режим, това е доста неприятна тема за мен. Имам си обективни причини да го ненавиждам и много се радвам, че го няма вече. Огромната причина е издевателството, което са причинили на хората – опитът им да им отнемат вярата. Най-жалкото е, че до голяма степен са успели, а в момента ние носим последиците от този зловещ експеримент.

- Емо. не мога да не те попитам за куриозите ти пред камера?

- Страшно много са, ежедневие е да ти изчезне аутокюто или да направиш лапсус. Гафовете са непрекъснато, но аз съм си изработил начин, когато такива неща се случват винаги да знам как да отреагирам. Понеже преди да стана метеоролог, съм работил като учител, знам какво е на хората от другата страна да им стане по някое време скучно. Тогава дори съм способен да застана u на челна стойка, за да ги разведря, пък дори и казвайки през това време прогнозата. Макар че не съм сигурен, че съм се справял винаги с всеки гаф, но то е и невъзможно. Пък и искам да ти кажа, че в bTV емисиите винаги са на живо, абсолютно винаги, не е като в другите медии, а това не се знае от хората. Те мислят, че има записи, а не е така. Като започнем от 7 сутринта до 11 вечерта ние нямаме записи!

- Знам, че имаш 4-годишна дъщеричка Ема – тя как гледа на това, че има известен баща, който на всичкото отгоре определя какво ще е времето?

- Ема, тя е толкова над нещата, че направо й завиждам. Не я впечатлява толкова, че баща й е по телевизията. Тя е все още мъничка, но напоследък знаеш ли какво ми казва: Дати, абе защо си го казал такова време, гледай каква жега е?" или пък "Ех, бе, тати, пак буря, защо така направи?"
За нея аз съм направо авторитет, имам някаква власт над времето и определям какво ще е всеки един ден – това си мисли тя.

Стр. 15

Иво Танев: Новото ми предаване събира брат и открадната сестра!

в. Show | Живка АНГЕЛОВА | 23.06.2010

- Иво, започваш ново предаване по BTV през септември. Ще разкажеш ли малко повече за него?

- Да, така е. Работното заглавие на новото предаване е "Златно сърце". Целта ни е да покажем чрез него на зрителите невидяното добро, да представим неизвестните хора, които помагат, а пък никой никога не чува и не разбира за тях.

 - Ти ли ще бъдеш водещ? И изобщо на кого му хрумна идеята за такова предаване?

- Да, аз съм и продуцент, и водещ. Отново ще работя с Ваня, която ще прави репортажите по места в София и в провинцията. Идеята за предаването е моя. Всеки момент предстои договорът с bTV да бъде финализиран и подписан.

- Как екипът на предаването открива историите за добрите хора?

- Историите, заснети в първите няколко пилотни предавания, са си находка на самия екип. Научили сме за добри хора от наши източници и разчитаме по-късно, след като бъдат излъчени някои епизоди, хората сами да започнат да ни търсят с предложения. Зрителите не могат да си представят какви потресаващи истории ще видят на малкия екран, буквално рицарски.

- Ще ни издадеш ли кои ще са първите участници в предаването "Златното сърце"?

- Първият участник е българин, който живее доста отдавна в чужбина. В родината си е бил много беден, преди да замине зад граница. Изобщо тук в България се е мъчил цял живот и когато тръгва в странство, животът му коренно се променя.

- Коя добра постъпка няма да забравиш никога?

- За едно момче, спасило няколко човешки живота. Хората, които го познават, разказват уникални неща за него. А младежът много трудно си намира работа в момента. Затова смятам, че предаването в известен смисъл ще помогне да се отворят вратите за такива хора. Иска ми се и младите да има от кого да взимат пример. В предаването няма да има sms-кампании. Но всеки трябва да се научи, че не се знае от кого ще зависи през следващата една минута, половин час, утре… Така че да не забравя да поздравява по пътя нагоре, защото no-късно надолу ще получи урока на живота си…

- Бедни или богати обикновено са хората, които помагат?

- Финансовото положение на повечето от участниците клони по-скоро към по-бедната част от населението. Може би затова точно тези хора са незабележими в ежедневието, но в един момент се оказват на точното място в точното време и действат. Богатите също помагат, но не се афишират, спасяват човешки живот и променят съдби. Разбира се, има и такива, които много обичат да бият камбаните за това какво са направили. Но нека зрителите сами решат кой е по-добрият начин – да премълчиш и запазиш случката за себе си или по всякакъв начин да се стремиш да изпъкнеш пред другите. Въобще с предаването искаме да опровергаем нагласата в журналистиката, че лошата новина е един вид интересната новина. Вярно е -като че ли хората налитат да гледат повече лошите новини, а после се оплакват, че по малкия екран показват само негативни репортажи. Друг е въпросът, че често пъти някои журналисти се движат в материалите си много близо до тънката линия на глупостта. Да не се и лъжем, но и сред журналистите има направо откровени престъпници.

- Според информацията, с която разполага екипът на предаването мъжете или жените имат "по-добри" сърца?

- Засега като че ли сме попадали повече на мъже, просто така се е получило може би по някаква случайност. Разбира се, има и истории за добрини, направени от жени и дори от деца. Предвидили сме в бъдеще да почетем със специални предавания и хора, загинали, докато спасяват други. И се е случило така, че тези, на които е помогнато, са оживели, а спасителят им по едно трагично стечение на обстоятелствата е починал, докато им е помагал. Имаме история за една богата и известна в обществото жена, с добро сърце, която също много помага. Тя дори не искаше да бъде снимана и много трудно я убедихме, че трябва да го направи, за да послужи като пример на много други хора. Най-интересното е, че тя казва:
"Сигурно имам, защото давам…"
И аз съм напълно съгласен с нейната философия за живота. В заснетите епизоди засега само тя е известна. Изобщо нашата цел не е да показваме популярни хора, сетили се за благотворителност само по Коледа и Нова година, за да си направят пиар. Въпросната дама е помогнала и на много деца да се изучат, голяма част от които са сираци.

- Коя е най-сензационната история от заснетите до момента пилотни предавания?

- По време на излъчването на най-сензационната история зрителите ще се смеят и едновременно ще плачат. В нея млад мъж спасява две момичета на морето и след като се запознават и опознават, се оказва, че са родни брат и сестра. То това и филм може да стане… толкова е интересно и истинско, то сериал няма такъв…. Историята е отпреди 15 години. Оказва се, че момичето е отгледано в чужбина, а семейството й – биологичната й майка и баща, през цялото това време са я мислили за починала. Трябва да си призная, че точно тази е историята, която ме накара да се замисля за подобен тип предаване. Провокира ме по някакъв начин. Случката може би ще бъде разказана дори в две предавания. Започва още по време на социализма. Момиченцето е откраднато в провинцията, когато е било едва на четири месеца. Обявено е от тогавашната милиция за издирване и се е водило много време като безследно изчезнало. След години идва на почивка у нас и когато животът й виси на косъм, тогава най-неочаквано родният й брат се оказва на точното място в точното време и я спасява. Съдба!!! По-късно и двете семейства – биологичното и осиновителите, стават много близки помежду си. – Не се ли притесняваш, че някои хора може да определят предаването като "сладникаво". "захаросано"….

- То анонсът ми ще бъде: "Моля ви, ако предаването ви се струва захаросано и сладникаво, не го гледайте. То не е предназначено за вас. То е за добрите хора".

Стр. 69

Милена Филчева напуска bTV, става пиар на FOX

в. 24 часа | 2010-06-16 

Милена Филчева от вчера вече не е репортер в Би Ти Ви, а пое публичния образ на каналите на "Фокс Интернешънъл" в България. Те останаха част от семейството на "Нюз корпорейшън", след като Би Ти Ви смени собственика си. Милена бе и водеща на обедните и късните новини на телевизията. Желанието ми за развитие в нова посока ме накара да приема предложението, каза журналистката.

Стр. 40

VIP личности празнуваха с екипа на bTV

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-14 

bTV отпразнува 10-годишнината си с мегапарти на голф клуб "Св.София" в с. Равно поле. Сред гостите бяха кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков, депутатите Искра Фидосова (ГЕРБ), Румен Петков (КБ), бляскаво съзвездие от актьори от "Стъклен дом", популярни личности, тв водещи, музиканти.
Чаровната Виктория Петрова в партньорство с лицето на сутрешните новини Ивайло Василев се изявиха като водещи на партито. Синоптикът Емил Чолаков направи под звездите своята прогноза за времето над ефира на bTV. Тя предвижда дългосрочен успех за новото семейство на bTV Медия груп, която ще остане независима от атмосферното влияние и от други външни давления. "Въздушната маса е толкова трайно стабилна, колкото е и трайно насочен интересът на зрители и рекламодатели от изток и от запад"- заключи Емо Чолаков.Преди да резнат тортата, главният оперативен директор на bTV Медия груп Вики Политова и новият шеф на НОВИНИТЕ на ПРО
БГ и бТВ Люба Ризова отправиха своите пожелания.
"Като част от едно семейство ние вече имаме нови цели, много се надявам да имаме и нови възможности"- каза Политова. "
Останахме верни на основния принцип в нашата индустрия – да правим всичко в интерес на зрителя. Надявам се да го правим и занапред", подкрепи я Ризова.
През своите 10 години бТВ показа, че телевизията не само информира и забавлява, но е и безспорен лидер на тв пазара. Защото екипът на бТВ успява да бъде винаги на точното място в точното време. В Топ 10 за май бТВ е с най-голям дял от 38.9%, а в Топ 50 на най-гледаните предавания сред лидерите са "Листопад", "България търси талант", "Комиците", "бТВ Новините", "Стъклен дом", "Шоуто на Слави", "Аламинут", "бТВ Репортерите", "Форт Бояр". Освен статистика за ефирни часове и предавания, има и една много по-важна цифра. Тя е за броя на хората, чиито съдби бяха подобрени към по-добро с помощта и силата на телевизията. Партито завърши с много настроение благодарение на звездите от "Монако Fat Cat" и Емили Джонсън, а огненото шоу бе естествена прелюдия към танцовия купон за всички колеги, гости, партньори и приятели на bTV Медия груп.
***
Текст под снимка
Виктория Петрова и Ивайло Василев се изявиха като водещи и на празничната програма.
***
Текст под снимка
Огнено шоу вдигна градуса на настроението на време на купона.

Стр. 19

Оказван ли е натиск на медиите?

в. Земя | Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ | 2010-06-07 

Нелогично е Бойко Борисов да напада тези, които го доведоха и го държат в управлението

Тази тема беше широко дискутирана и в печата, и в радиата, и по телевизиите. Ето защо не ми се иска да повтарям доводите "за" или "против" мненията на президента Георги Първанов или премиера Бойко Борисов: Първанов смята, че се оказва натиск върху медиите, докато министър-председателят Борисов е на противоположното становище. Той даже изпрати писмо до главните редактори, за да ги пита дали правителството упражнява някаква форма на цензура.
Главните редактори вкупом му отговориха, че вече при три правителства си живеят комфортно и никаква власт не упражнява спрямо техните издания никакъв натиск.
В случая човек изпитва неловкост от бързата им реакция – еднотипна, твърде сервилна и ако мога така да се изразя, угоднически неинтелигентна. Би могъл поне един от тези главни редактори да се обиди, че по този начин го изпитват/проверяват като ученик в основно училище, или да реши, че го рекетират. И този вид възмущение да възникне у него не защото вестникът или телевизията симпатизират на опозицията, а понеже девизът на изданието е свободата на словото.
На нищо подобно не станахме свидетели (с изключение на един-два вестника с лява ориентация). Напротив, даже главни редактори, известни с досегашната си поддръжка на президента, се отказаха от него като Христовия ученик Петър. Първото заявление, че не съществува натиск върху медиите, го направи шефът на БНТ Уляна Пръмова. После се взрях в публикувани снимки на главни редактори, подкрепили премиера, и с огромна изненада установих, че са все хора с "червена" биография, формирана в ръководните среди на БКП и Комсомола. Самата Уляна Пръмова е снаха на секретар и кандидат-член на Политбюро на БКП: но за такива представители на номенклатурната класа (в качеството им на наследници) това си е обикновено поведение, понеже при тях отдавна интересът е потъпкал и мизерните остатъци на остатъчния морал.
Дотук споменавам неща, които вече са дискутирани в публичното пространство. Дискутирано беше още, че медийният монополист Ирена Кръстева и нейният син Делян Пеевски са наредили веднага след 5 юли 2009 г. всички техни вестници да подкрепят на всяка цена кабинета: в замяна на това в тяхната Корпоративна банка понастоящем се събират 48 % от държавните вземания. Ерго, клакьорската политика на този издателски тръст в полза на Бойко Борисов и ГЕРБ се субсидира от лихви, придобити с държавни пари. Строго погледнато, тази търговска машинация би могла да бъде определена като натиск на държавата върху медиите. Но всъщност прилича на подкупване и корупция, това трудно може да се отрече.
В този план според мен президентът Първанов допусна в изявлението си неточност. Едва ли в момента тъкмо непосредственият правителствен натиск е заплаха за свободата на словото. Не съм сигурен, че правителствената администрация звъни по телефоните, праща съобщения по джиесемите или тропа по масата на медийните шефове за една или друга публикация. Това са стари методи, които подготвената медийна пропаганда на кабинета не би допуснала. Що се отнася до непрекъснатите гастроли на Борисов в телевизиите (сутрешните и вечерните им блокове), до "препоръките" му към един или друг телевизионен водещ, тези екзотики е за предпочитане да ги отдадем на премиерската спонтанност, отколкото да ги дефинираме като медиен диктат.
Има обаче един друг проблем, който не се подлага на спор, макар да е архиважен във връзка с натиска върху медийната свобода. Загатва се за съществуването му, но полемиката по повод на него се избягва. Ще започна подред.
Още през 2002 г. списание "Тема" в обемист материал на разследващата журналистика, а после Григор Лилов в книгата си "Тайният проект Бойко Борисов" – 2009, подробно анализираха архитектониката и кадровия състав на финансово-икономическия кръг "Глобална България". Този кръг, формиран през 2002 г., си поставя за цел да вземе властта в България, като съответно измести от позиции близки до властта представители на българския елит.
Във връзка с така поставената цел първоначално хората от кръга решават да работят бъдещ премиер на страната да бъде банкерът Емил Кюлев. След неговата смърт те вземат ново решение – бъдещият премиер да се казва Бойко Борисов, обещавайки си, че ще обезпечат всички възможни ресурси и механизми за неговото популяризиране сред населението. В кръга "Глобална България" влизат – това е съществено – главно олигарси, медийни собственици и медийни шефове, политолози, наред с известни банкери, хора на енергийния бизнес, на граждански организации, финансирани най-вече от САДЦ.
В кръга "Глобална България" участват личности, от които зависи животът на медиите и на медийния пазар у нас. На първо място Красимир Гергов – най-мощният собственик на рекламния бизнес в България, за когото се знае, че е собственик на две телевизии – bTV и PRO.bg; Иво Прокопиев – собственик на два вестника – "Капитал" и "Дневник", и на една новинарска телевизия; главната редакторка на в. "24 часа" Венелина Гочева – автор на програмните документи на кръга (чрез нея вероятно взема участие и медийната група ВАЦ); шефът на Българо-американския инвестиционен фонд с позиции в медийното пространство (за него се твърди, че е на ръководна длъжност в ЦРУ); ръководителят на "Отворено общество", фондацията на Сорос, която придоби през последните двайсет години огромни сфери на влияние в българските медии; бившият изпълнителен директор на bTV от страна на собственика г-н Мърдок.
Членове на кръга са олигарси с възможности да диктуват политиката на медиите: Валентин Златев – шеф на "Нефтохим", Левон Хампарцумян – шеф на "Булбанк", Цветелина Бориславова – главен координатор на кръга (в деловите среди се споделя, че своя огромен капитал до един милиард лева тя е натрупала в периода след създаването на кръга "Глобална България").
Ще подчертая – политикът и държавникът Бойко Борисов, както и проектът ГЕРБ са продукт на успешните действия на кръга "Глобална България" и на всички онези подземни сили, застанали зад усилията на лидера на ГЕРБ да получи власт на следващите поред парламентарни избори. В такъв аспект Бойко Борисов е медиен продукт, доколкото бизнесмените от ГЕРБ и техният антураж притежават основния пакет от акции в българските медии, тук се числят също главни редактори, коментатори, рекламодатели и пр. Парадоксът с обсъжданото писмо на премиера до главните редактори е в това, че Бойко Борисов – медийна рожба на тези лица и институции, се обръща към своите "родители" да ги пита дали им оказва натиск и дали е неблагодарник, който не помни доброто, което са му направили богатите негови попечители.
Естествено е финансовите, икономическите и политическите "родители" на Бойко Борисов да се радват на успехите му, да подкрепят всяка негова акция (като предварително му я подсказват!). И тези техни жестове да са резултат от "свободната им воля", а не от диктата на техния питомник. Нелогично звучи Бойко Борисов да си позволи да хвърля упреци спрямо социалния слой, който го държи в управлението, това би било прекалено лекомислено.
Така вече почти десет години цялата медийна мрежа на България работи всекидневно, всекичасно и ежеминутно в полза на внедряването в съзнанието на населението, че Бойко Борисов е шансът за всеки българин, пострадал от криминалния преход, че гой е великанът, спуснат ни от вълшебните небесни или, че той носи меча на възмездието и вселенската справедливост.
И как да е иначе?
Според теб, уважаеми читателю, как тъй се случи, че именно Бойко Борисов охраняваше живеещия под домашен арест Тодор Живков? А ако се окаже вярно твърдението на Григор Лилов, че Борисов е бил пратен там, във вилата на Живков, от Андрей Луканов, за да му докладва? Как тъй Симеон Сакскобургготски, току-що пристигнал в София, прави съдбовния си избор по посока на Бойковата охранителна фирма "Ипон"? И защо него посочва за главен секретар на МВР? И защо медиите, при толкова различни и по своему интересни фигури сред любимците на бившия монарх, си избраха за разхвалване младия мъж от Банкя, чиито връзки с подземния свят не са толкова чисти? И как тъй всички журналисти, в течение на почти десет години, не се измориха да се възхищават от физиката и духа на Бойко Борисов, да го следват като верни весталки във всеки град, село и паланка? Кое караше същите журналисти да го пазят като рохко яйце, да му спестяват неудобните въпроси, да надуват рейтингите за него, да ги украсяват като коледна елха – с ентусиазъм и обич? Кое подтиква неглупави хора да припадат от възторг, че еди-кой си имал черен пояс като спортист, че бил прочел една-единствена книга за юноши, че ударил плесник на кандидата за зет? Да махат от косите му всяка паднала прашинка като тази, че имал фирми със субекти от рода на Пашата, Алексей Петров, Живко Делчев и Тодор Толев?
Явно, че тук не става дума за детски игри, а за огромни финансови, икономически и политически интереси, чийто представител в политиката и изпълнителната власт сега се явява премиерът Бойко Борисов. Наред с това след сериозното постижение на парламентарните избори от 5 юли 2009 г. към имиджмейкърите на Бойко Борисов се присъединиха собствениците на "Нова телевизия", собственикът на в. "Стандарт" Тодор Батков и главната редакторка Славка Бозукова, собствениците на основни вестници и агенции за разпространение на печата Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а собственикът на телевизия "Европа", брат на бившия президент Петър Стоянов, стана евродепутат като кандидат на партия ГЕРБ и пр.
Президентът Георги Първанов щом е казал буквата "а", ще трябва да даде обяснение и на "необикновения" феномен, описан от мен в предишните редове. Само по този начин ще се открои истината за това колко е ненужно Бойко Борисов да търси медийна помощ или пък да репресира медиите. Защо да го прави, щом сам е медиен продукт, щом сам е домашен, български Пигмалион в ръцете на изкусни ваятели с пачки пари в джоба? Медиите са далеч по-заинтересовани Бойко Борисов да остане на поста си (очаквана приватизация на държавната собственост до край, преразпределение на приватизираната собственост, компрометиране и отнемане на бизнеса на конкурентите и пр., и пр.), отколкото да си отиде титулярят – толкова ли ще му бъде зле на Б. Б. да се върне вкъщи, да ходи на фитнес, да си играе с приятели тенис или футбол на малки вратички, да хвърля някой и друг лев на певачки от български и сръбски произход, да се радва на мъжката си енергия?! Но медийните собственици и магнатите от "Глобална България" не искат и да чуят за такъв "сладък живот" на политическия им делегат Борисов! Те по своему са принципно жестоки хора. По договор подаряват слава и авторитет, но без договор не позволяват на субекта да скъса облога.
Има и още един детайл. Немаловажен! След 10 ноември 1989 г. медиите у нас, с изключение на няколко малотиражни вестника, започнаха да обслужват и пропагандират системно и целенасочено ценностите на западния свят. Това го правеха и леви, и десни ръководители на медиите. Но от края на 90-те години на XX век и началото на новия XXI век "западното влияние" се монополизира от медийни фактори на САЩ. Не единствено чуждите собственици, но и българските възприеха, че с бизнеса им всичко ще бъде наред (техния медиен магазин "Плод-зеленчук", по словата на Кр. Гергов), ако изпълняват безропотно политическите заповеди на Вашингтон. В края на краищата, щом сме американският кон в ЕС и техен агент за влияние на Балканите, значи волята на Държавния департамент или на ЦРУ трябва безусловно и изцяло да се изпълнява от всеки български политик и държавник.
При по-внимателно вглеждане в политическата ситуация може да се установи, че бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев за американците принадлежат вече на овехтялото минало (отдавна Станишев за САЩ не е г-н Клийн), че тяхното място е заето от полицая охранител Бойко Борисов, довчерашен бизнесмен и шеф на охранителната фирма "Ипон". В разстояние на по-малко от година политиката на кабинета "Борисов" доведе положението в България почти до абсурд – и в икономиката, и в социалната област, и във финансите. В замяна на това Бойко Борисов се отказа да крие със смокинов лист срамните органи на управлението. Той форсира процеса, който превърна България в напълно зависима от САЩ страна, правителството – в изцяло марионетъчно, а премиерът, по думите на ръководителя на ЦРУ г-н Леон Панега, е държавникът, който "НИ ТРЯБВА" Едва след сгъстените посещения на американски политици и шпиони в София се изяснява напълно, че причина изборът на кръга "Глобална България" за бъдещ премиер на Р България да падне върху бизнесмена охранител Борисов е и изразената още тогава позиция на страната хегемон САЩ.
Това обяснява също защо българските медийни собственици, медийни ръководители и коментатори до ден днешен намират общ език и по български обичай не са се скарали. Защо не отстъпват от единната си политика да поддържат властта и режима на ГЕРБ и на Бойко Борисов!
По този път може да се разбере и откъде черпи херкулесовско самочувствие премиерът Борисов. Защо отново босовете на медиите и на медийния пазар, като строени войници, застават в защита на сегашния премиер! Президентът Първанов се опита да замери с прашка един съвременен Голиат, който, без да му трепне окото, пое с ръце запратения камък и го строши на парчета. Като историк Първанов би трябвало да е наясно, че древните митове не се повтарят и че при новата участ на България голиатовци и в бъдеще ще се разпореждат безпрепятствено над човешките умове, над социалните копнежи, над медиите и медийната мрежа. От своя страна медиите с успех ще продължат да обработват не единствено манипулираните, но и манипулаторите!
Обобщено: президентът, хвърляйки упрек, че управляващите оказват натиск върху медиите, всъщност говори за едно твърде епидермално заболяване, чието излекуване не е толкова трудно. Както се вижда обаче, това заболяване е тежко, то се нуждае от сериозна оперативна намеса, лошо ще е, ако вече има разсейки в обществения организъм. Изправени сме пред явление, което репрезантира мощни икономически, финансови и политически интереси в България, пред съюзяване на хора, които владеят медийното пространство. Което означава, че не медиите и магнатите са "производни" на Борисов, а Борисов е "производен" на медиите и магнатите. Днес този корпоративен интерес се подсигурява от държавата САЩ, която се разпорежда без ограничения в българската действителност. Така още повече се затрудняват намеренията да бъде постигната поне относителна независимост на медийната мрежа.
Излиза, че борбата за свобода на словото ще трябва да се провежда като борба за преодоляване на олигархическия тип буржоазно общество, за надмогване на полицейската държава от латиноамерикански образец и не на последно място, за отвоюване на повече държавен суверенитет, на по-реално членуване в Европейския съюз, за по-активно солидаризиране с държавната политика, примерно на европейски гигант като Германия – икономическия локомотив на Обединена Европа. Сегашната практика да се управлява чрез задкулисни бизнес играчи и медийни собственици е крайно непродуктивна и крайно недемократична. Следователно не само президентът, но и всички що-годе читави българи са призвани да изпълнят гражданския си дълг в това отношение.
Не искам да изглеждам песимист, но според мен при такава мощна подкрепа и при такова наличие на крупни интереси в медийното пространство не би трябвало да се очакват в близко време пробиви на демократичните нрави и порядки. Всеки политик и държавник у нас, който се осмели да постави този въпрос – за наличието на медийна диктатура, ще бъде масово "разобличен", окарикатурен и унизен. Общият хор от журналисти и социолози дружно ще внушат на широката публика, че цензура в медиите е по силите единствено на бившата тоталитарна власт, че Бойко Борисов, дори и да желае, не може да работи за ограничаване на свободата на словото. Едно твърдение, което, меко казано, е лъжа! Защото режимът, налаган от Бойко Борисов и партия ГЕРБ, изгражда под знака на фалшивите реформи общество, което отнема независимостта на различните власти, включително и независимостта на медийната власт. Общество с един вожд и с една партия, но и с медийна политика, която обслужва "сигурността" за сметка на свободата и човешките права.

Стр. 8, 17

Красимир Гергов и държавата на помиярите

в. Република | Йордан МАТЕЕВ, iordanmateev.blogspot.com | 2010-06-07 | 00:01:01

Не познавам Красимир Гергов. Знам, че държи огромна част от рекламния и медийния пазар в България. И знам, че много хора не го харесват. А други го харесват. Нищо необичайно за един много богат човек. Красимир Гергов призна публично, че не Рупърт Мърдок, а той е бил реалният собственик на bTV.
Притежавал е и други телевизии, но заради един ограничителен закон му се е наложило да прикрие собствеността си и да се води консултант. Но сега, след като законът е променен, може да каже истината. Страхувам се, че коментарите, които последваха (поне тези, които аз четох) след това признание пропускат най-важното.
Опитайте се да се абстрахирате от личността на Гергов и го погледнете като предприемач. Той е искал да прави телевизионен бизнес. Но един абсурден закон, приет преди 12 години му забранява, като казва, че ако имаш рекламен бизнес не може да имаш и телевизионен. Гергов твърди, че забранителните текстове са били написани заради него и аз не се съмнявам, че е прав.
И така на Гергов му се налага да гради огромна медийна империя в нелегалност. Да убеждава Мърдок и всякакви други хора да приемат ролята на формални собственици. Без съмнение, да плати и огромна цена за това. Да измисля сложни юридически и финансови схеми, които го предпазват от неминуемите рискове.
Дванайсет години почти всички в България знаят, че той е собственик, но официално не е. Междувременно "загрижени" влиятелни хора и медии постоянно настояват за прозрачност на собствеността в медиите, визирайки основно медийната империя на Гергов. Но не казват нищо лошо нито за онзи дискриминационен закон, който е реалната причина за проблема, нито за хората, които са наложили и приели този закон.
И през цялото време властимащите използват всичко това, за да упражняват натиск върху Гергов и така да влияят върху съдържанието на неговите медии. А ние се чудим защо няма медийна независимост. И защо в медиите на Гергов няма лоша дума срещу хората с много власт като президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. Ами той трябва да е самоубиец, за да тръгне срещу властта. Мога само да си представям с каква помия се е сблъскал Гергов, колко рекет е плащал на купища помияри и колко пъти е бил принуден от обстоятелствата да взима болезнени решения.
Тази история много напомня на книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене", която чета в момента. Там истинските предприемачи, тези, които правят нещата да се случват и които реално правят прогреса, възприемат политиците като досадна пречка за бизнеса и им плащат, за да им се пречкат по-малко. Политиците в книгата обаче приемат Закон за изравняване на възможностите, който забранява на един предприемач да има повече от един бизнес.
Притиснати от закона, някои продават бизнесите си реално, но повечето го правят формално и продължават напред. Не знам как Гергов е успял да прокара промяната в закона, но го поздравявам за успеха. Според мен това е успех на разума над глупостта. Положителните герои от книгата на Ранд биха казали същите неща, които казва Гергов и които вероятно биха прозвучали скандално за много хора:

За мен лично, телевизията в годините, колкото и да е странно за вас, е като "Плод-зеленчук". Аз искам да имам фирма, която да е като "Плод-зеленчук", в който отиваш, отваряш, хората влизат и купуват, ако са ти хубави продуктите. Ако са лоши не купуват. Така стана с bTV.

bTV до този момент, 10 години, се е издържала с пари от реклама, които са влизали в нея, затова ние сме задължени единствено и само към пазара, т.е. на публиката. Ако ни гледат повече, ние сме по-независими, даваме повече свобода на словото, имаме по-хубави програми, следователно ще имаме по-големия дял от пазара.

Тогава ме караха да плащам рекет.

Оттогава досега вече 10 години аз имах постоянно дела в прокуратурата.
Десет години аз съм водил дела заради вас, вие да имате право да говорите това, което трябва да говорите."

Стр. 9

Поучителните думи на един медиен търговец

в. Република | Николета ДАСКАЛОВА_ | 2010-06-07

Той не е кой да е, а самият Красимир Гергов. Един от най-важните играчи на постсоциалистическата медийна сцена. Публично определян като "рекламен магнат", "енигматичен медиен бос" и "мистична фигура", Гергов огласи със спомени и откровения първоюнската утрин на bTV. Поводът – десетгодишния юбилей на телевизията. Думите на ВИП-госта надхвърлиха рамките на стандартната честитка за рожден ден и се разстлаха върху проблемите на медийната среда. Внимание заслужават поне три акцента от изповедта на Гергов.

"Аз" и bTV, той и законът

Отношенията между рекламния бос и най-популярната медия са обект на спекулации още от самото раждане на частния канал. Дълго време се лансираха различни публични догадки за степента на участие на консултанта Гергов в управлението на телевизионния лидер bTV. Липсата на яснота по въпроса задълбочаваше една от най-сериозните язви на българската публичност – прозрачността в медийната собственост. Ето защо интервюто на Гергов се превърна в ритуално разбулване на тайната и като такова се явява важно събитие в съвременния медиен контекст. С подобаваща значимост го оцениха и част от конкурентните медии. "Красимир Гергов призна, че е бил и е собственик на bTV" бе ключовото послание, което проряза новинарското пространство. В ролята на водещи интерпретатори на саморазкритието се оказаха вестниците на "Икономедиа" – "Капитал" и "Дневник", а тонът, който наложиха, бе преди всичко саркастичен: "пародия" и край на едно "десетгодишно лицемерие".
Разсекретяването на консултантско-собственическата схема от страна на Гергов изведе на преден план и проблема с цялостното регулиране на медийната среда. Научихме, че в България една законова забрана може да бъде издигана, но и заличавана на основата на конюнктурно отношение към даден субект. Контурите на сагата около Гергов и медийния закон са прости – преди 10 години рекламистът Гергов не можеше да има дял в медии (" специално създадени закони против хора като мен"), в началото на тази година обаче парламентарното мнозинство премахна забраната и рекламистът Гергов може да седне на стола на bTV и да заговори от позицията на "ние, собствениците". Въпросът, един от многото, не е в личните перипетии на бизнесмена, а в опасностите, които крие подобна законотворческа гъвкавост. В крайна сметка става ясно, че у нас средата може да се регулира не от процедури, а от междусубектни отношения. А това не звучи особено демократично.

Свободата на словото и рекета

В изказването на Красимир Гергов се промъкна и една дума, която сама по себе си звучи страшно и би трябвало да предизвика бурна обществена реакция. Но не би. "Рекет", каза Гергов, "тогава [в първите години на bTV] ме караха да плащам рекет". В резултат консултантът Гергов е трябвало да юди дела, за да гарантира свободата на словото на журналистите от bTV. Детайлите в тази порочна схема не стават напълно ясни. А би трябвало. Когато рекетът и свободата на словото се обвържат в общ контекст, завоалираните думи не помагат. Щом един от ключовите актьори на медийното поле заговори за рекет, това е най-малкото симптоматично за сериозен недъг в обществото, в което всички живеем. А и "тогава" не е чак толкова отдавна.

Телевизията като плод-зеленчук

В стремежа си да подчертае пазарните механизми, по които развива медийния си бизнес, Гергов сравни телевизията с плод-зеленчук. "Аз искам да имам фирма, която да е като плод-зеленчук – където отиваш сутринта, отваряш, хората купуват, ако са ти хубави продуктите – купуват, ако са лоши – не купуват". И отправи менторски съвет към журналистите да правят рейтингова програма. Бизнесът над всичко. Донякъде забавна, плодово-зеленчуковата аналогия е и едновременно тревожна Да не забравяме, че медийното съдържание се различава от ябълките и доматите. Най-малкото защото телевизията, за разлика от фруктиерата, формира обществено мнение. Употребата на развалени плодове и зеленчуци може да предизвика стомашно неразположение. А консумацията на развалени медии? До обществена диария, може би. Неприятно.

Стр. 8