Игра с криви зарчета

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

 

Оригинална публикация

Кой ГАРБ придобива LIC33*

 www.capital.bg I 25.03.2015г.

От декември миналата година на пазара функционират две подобни компании за предоставяне на рейтингови данни

На пресконференция за медиите във вторник компанията LIC33 обяви, че придобива контролните дялове в стратегически бизнеси на Цветан Василев -  БТК, мултиплексите НУРТС и "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и пийпълметричната ГАРБ. Не уточнява обаче, за коя точно ГАРБ става въпрос.

А това е важно, защото от декември миналата година на пазара функционират две компании. Едната е "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", която беше създадена през 2006 година и по принцип предоставя данни за телевизионната аудитория, но в момента е с поискана несъстоятелност. Втората е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" – ново дружество, регистрирано през декмври 2014 г., което също е с предмет на дейност предоставяне на рейтингови данни за телевизионна аудитория.

Кой е собственик на ГАРБ

И при двете дружества информацията в Търговския регистър за това кой е собственик е заличено обстоятелство. В съвета на директорите на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" влизат Ива Иванова, Серж Шайе и Веселин Шулов. В съвета на директорите на новорегистрираното дружество "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" влиза отново Веселин Шулов, а заедно с него в органите на управление са Ива Стоянова-Гамари и Камелия Калайджиева.

Ива Гамари беше оперативният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" ЕАД преди да бъде създадена новата компания. До края на миналата година дружеството се представяше като доставчик на пийпълметрични данни и публични знаци за промяна на собствеността нямаше.

"Капитал" потърси Ива Гамари за коментар по повод новия инвеститор в пийпълметричната компания. "Във връзка с появили се в медиите публикации по повод на инвестиционни промени, свързани със собствеността на ГАРБ, имаме следните коментари: към момента единствената фирма, предоставяща данни за телевизионна гледаемост и оперираща под това име на българския пазар е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България", фирма с ясна и прозрачна собственост на физическите лица Ива Гамари и д-р Веселин Шаулов", отговориха двамата собственици.

Те уточниха, че фирмата е приемник на дейността и всичко, необходимо за предоставянето на пийпълметрични данни, на фирмата "ГАРБ Аудиенс Рисърч". Новите собственици потвърдиха, че "ГАРБ Аудиенс Межърмент" е подписала договори и продължава да обслужва своите клиенти, в това число водещи телевизионни групи, рекламни агенции, продуцентски компании и др. И допълниха: "Нямаме коментар относно настоящия статус и собственост на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", но можем да потвърдим, че те по никакъв начин нямат отношение към дейността на пийпълметрията в България".

Вероятно пренасянето на дейността е обусловено и от това, че в момента в Софийския градски съд има започнало дело за несъстоятелност срещу "ГАРБ Аудиенс Рисърч". То е открито на 5 февруари по молба на "Интегрирни пътни системи". Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че е възможно надмощие там в момента да има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Веселин Шулов коментира, че новата регистрация на дружеството за пийпълметрични данни се е наложила поради факта, че изпълнителният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България АД", Джордж Лукс е подал заявление за заличаване от търговския регистър без да е уведомил за обстоятелствата около това Съвета на директорите или друг управителен орган. "В тази връзка, за да запазим дейността на фирмата, както и лично направените от нас инвестиции в технология и know how, се взе решение за регистриране на ново дружество, което да продължи и разшири дейността в сферата на пийпълметрията като приемник на старото дружество", коментира Шулов.

В крайна сметка не става ясно кой ГАРБ всъщност LIC33 твърди, че придобива, но вероятно става въпрос за по-старото. Фактът обаче, че около пийпълметричната агенция остават въпросителни, продължава да й вреди.

Драмите около пийпълметрията

Дълги години на пазара възникваха сериозни войни между медиите и играчите на рекламния пазар заради достоверността на данните за телевизионната аудитория. Съмнението в данните на ГАРБ идва от подозрението, че в собствеността на агенцията има влияние банкерът Цветан Василев. То се обяснява през сложна схема от свързани компании, а документи за това бяха публикувани от няколко сайта. В Търговския регистър последното вписване в досието на ГАРБ беше от септември 2012 г. Собствеността в компанията беше разпределена между "София медия асоциация" ЕООД, собственост на Джордж Лукс, която притежава 60% от ГАРБ,  а останалите 40% се държат от швейцарското дружество "Юръпеан медия холдинг" СА, чиито собственици са неизвестни. През юли 2014 Джордж Лукс напуска поста изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и иска да бъде заличен като представител на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" в Търговския регистър.

Първоначалните сравнения между данните на ГАРБ и Nielsen Admosphere Bulgaria (преди Mediaresearch) показаха най-големи отклонения в данните на ТВ7 (телевизията, на чийто собственик Цветан Василев дълго време се представяше като консултант). Сравнителен анализ на рейтинговите данни за периода април – юли миналата година, който "Капитал" публикува, показа, че ГАРБ е завишавала рейтингите на ТВ7 с от 100 до 300% на предавания в праймтайма на медиата, в сравнение с данни за същия период на Nielsen Admosphere Bulgaria (тогава все още Mediaresearch). За разликите в предоставените данни от двете агенции има анализ и на интернет страницата на  медиа агенция Argent.

В момента тв пазарът е разделен на две – една голяма група медии работи с данни на Nielsen Admosphere Bulgaria, останалата част с ГАРБ, която вече е с променена собственост и дяловете са разпределени 50 на 50 между Ива Гамари и Веселин Шулов. Остава неясно кой ще финансира дейността на новата компания. Данните от пийпълметричните агенци обаче са важни, защото са приемани като валутата на телевизионния пазар. Затова и е ключово агенцията, предоставяща данните за гледаемостта на телевизиите, да има прозрачна собственост.

 

Оригинална публикация

“Нова тв” сваля Diema Family от безплатния ефир

www.capital.bg I 17.09.2014г. 

Председателят на СЕМ Георги Лозанов няма избор – длъжен е да позволи на "Нова" да се откаже от мултиплекса за Diema Family
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

 

Процесът на разпад на цифровизацията, очертал се още преди месеци, продължава. "Нова тв" сваля от цифровата мрежа (мултиплекса) една от двете свои програми, които излъчва в момента през неговата платформа – Diema Family+1*. За предстояща стъпка на телевизията в тази посока на медийния пазар се говори от доста време. Сега обаче събитието е официален факт. В края на март тази година bTV първа поиска от Съвета за електронни медии (СЕМ) да прекрати лицензите за дигитално излъчване на нейните канали Ring.bg+1 и bTV Lady+1. Сега в отлива се включва и "Нова тв".

Бунтът на пазара

Срещата на "Нова" с медийния регулатор се проведе във вторник. На нея мениджмънтът на медията е поискал да бъде изменена лицензията на Diema Family+1, като се промени срокът, за който е издадена. По този начин телевизията получава шанс предсрочно да свали една от програмите си от безплатния телевизионен ефир. "Diema Family+1 беше тестов проект и като част от стратегията ни за периодичен анализ на полтфолиото ни от канали ние решихме да оптимизираме съдържанието", коментираха пред "Капитал Daily" от ръководството на "Нова броудкастинг груп".

По закон медийните надзорници нямат и право да откажат подобно искане на тв каналите. Членът на съвета Анна Хаджиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява скоро да има стабилно българско правителство, което спешно да събере заинтересованите от цифровизацията страни и да реши под каква форма ще се развива процесът оттук нататък. "Очевидно е, че трябва да се мисли върху нов бизнес модел. На дневен ред е и въпросът с таксата, която БНТ плаща за обществения мултиплекс. Държавата трябва да даде отделен бюджет на медията, който да покрива таксата за дигитално излъчване", добави Хаджиева.

БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини.

Цифровата катастрофа

Още когато bTV поиска да свали нишовите си програми от мултиплекса "НУРТС диджитъл", членовете на СЕМ предупредиха, че моделът на цифровизация се нуждае от спешна промяна след задълбочен анализ. От май пазарът очаква министърът на транспорта да събере на заседание Органа по цифровата телевизия, но това и до днес не се случва.

Отдавна на ред стои и въпросът дали държавата ще се намеси по някакъв начин. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков неведнъж е предупреждавал, че е възможно да има проблеми с цифровизацията. Няколко пъти той е повдигал въпроса да се проведе дискусия по евентуалното въвеждане на понятието must-offer (по задължение) за телевизиите, след като е въведено такова must-carry (по право) за мултиплексите. С две думи – това би означавало телевизиите да бъдат длъжни да предложат канали за цифровия безплатен ефир, след като сами и яростно се бориха за лицензи за достъп до него. Подобно развитие би изправило създателите на съдържание пред ситуация, от която едва ли ще са особено доволни.

Принципно, за да е оправдана таксата, която и bTV и "Нова" плащат на мултиплекс оператора за излъчването на Ring.bg+1, bTV Lady+1 и Diema Family, медите трябва да са постигнали положителен ефект от цифровото предаване на каналите под формата на повишена аудитория, която да може да продадат на рекламодателите. Такава информация не се потвърждава от проучването на пазара, което "Капитал" направи. Тоест до момента bTV и "Нова" са давали пари за услуга, от която няма реална финансова полза. Вероятно това е и причината да поискат прекратяването на цифровите лицензи. Сумите, с които "НУРТС диджитъл" ги таксува, не са публично известни.

СЕМ е лицензирал над 30 програми за цифрово ефирно разпространение. Едва осем от тях реално излъчват чрез трите национални мултиплекса, като жителите на София имат още четири канала от регионалния мултиплекс. Вместо броя на тези програми да се увеличава, той застрашително намалява.

* (+1 означава, че тв програмата върви по безплатния ефир с един час по-късно от предаването през платените разпространители)

 

 

 

Оригинална публикация