www.capital.bg I 30.01.2015г.

И през тази година телевизията ще продължи да властва над медийния пазар

Без значителни повишения на бюджетите за реклама, по-интегрирани кампании и бизнес решения вместо просто комуникационни послания. Това са само част от тенденциите, които изпълнителните директори на рекламни агенции в България очакват през 2015 г.

Рекламата без подходящо медийно планиране обаче е просто творческа идея, която много трудно би повлияла на потребителското поведение и настройка. Ето защо потърсихме и мнението на българските медийни агенции, които да разкажат своите прогнози за развитието на рекламния пазар в страната през новата година.

Телевизията е единодушен победител

Традиционно българският медиен пазар е телевизионно ориентиран. Именно поради тази причина това е и водещият канал в маркетинговия микс. Такъв и ще остане, смятат от агенциите. "Българите са много сериозни и верни потребители на телевизия, като това определя и до голяма степен разпределението на комуникационния микс", казва Женя Гуцова, управляващ директор на MediaCom Bulgaria. Весела Апостолова, заместник изпълнителен директор на ZenithOptimedia, обобщава успеха на традиционния "малък екран" с това, че този канал предлага "бързо покритие на масова аудитория и непосредствен резултат върху продажбите." Подобна е и ситуацията и в други, сходни на нашия, пазари, уточнява Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. От друга страна, продължаващото присъствие на телевизията като водещ канал в маркетинговите миксове на рекламодателите се дължи в голяма степен и на стагнацията на пазара, смятат специалистите. Според Иво Цеков, управляващ директор на "Пиеро 97", кризата ще продължи да предизвиква консервативни медия планирания от страна на компаниите, което ще задържи ситуацията в много подобни съотношения на тези, които се наблюдаваха през изминалата година.

В допълнение двете системи за измерване на телевизионната аудитория (на ГАРБ и "Медиарисърч") продължават да бъдат основен проблем за медийните агенции и техните клиенти. Те са и причината за несигурността на международните рекламодатели при инвестициите в този канал и "влияят негативно върху гаранциите на годишни бюджети", смята Боряна Несторова, управляващ директор на Media Direction OMD.

Растежът на дигиталните канали

"Господството на телевизията продължава, но хората, които работят там, са наясно, че тази хегемония ще продължи толкова дълго, колкото бързо те са готови да инвестират в иновативни рекламни формати, които разчупват традицията на познатия рекламен блок", казва Мария Грашнова, изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network, България. Според медийните агенции този тип допълваща комуникация, която да съпътства телевизионната реклама, може да се наблюдава най-ясно в лицето на добиващите все по-голяма популярност дигитални канали. "Телевизията има пред себе си уникални възможности да развива и надгражда продуктите си със съдействието на дигиталните медии. Примери от други пазари показват, че една добре планирана тв кампания с паралелни активности в интернет може да увеличи обхвата на аудиторията и да повиши търсенето на даден продукт в мрежата", казва Женя Гуцова от MediaCom Bulgaria. Допирни активности между дигиталните и традиционните медии в лицето на телевизията може най-ясно да се наблюдават, когато става въпрос за онлайн видеосъдържание, единодушни са специалистите. Според Мария Гергинова от MindShare ясно се отличава нова тенденция "телевизионните кампании да бъдат подкрепяни с паралелни онлайн кампании с присъствието на видеоформати" и уточнява: "Очаквам тази тенденция да продължи да се развива."

Онлайн комуникациите обаче не се ограничават само до създаване и планиране на подходящо видеосъдържание. Въпреки че по думите на Боряна Несторова от Media DIrection OMD "клиентите все още нямат склонност да гарантират годишни бюджети за онлайн комуникация", ясно покачване се наблюдава и при инвестициите във Facebook и Google, единодушни са от медийните агенции. Не всички обаче са на мнение, че повишаващите се бюджети за тези канали са добра стъпка. "Това поставя местните медии в трудна позиция, защото прави издръжката им по-трудна", казва Иво Цеков от "Пиеро 97". Подобно е и мнението на Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. Според нея обаче създалата се ситуация се дължи на факта, че "все още няма измерителна система, с която да виждаме ефективността на стандартната дисплей реклама." И все пак някои агенции са оптимисти, когато става въпрос за този тип формати. Според прогнозите на Carat за 2015 г. се очаква ръст от 5% при планирането на дигитални канали, като това включва и форматите, които българските сайтове предлагат, разказва Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България.

В прогнозите си за планирането в дигиталната среда агенциите все по-често включват и мобилната реклама. Всички те са на мнение, че този канал предлага все по-голяма ефективност на компаниите поради нарастващата му аудитория. "Телевизия се гледа сутрин половин-един час и след 17:30 часа – през останалото време хората използват мобилните си устройства. В България има над 2 600 000 таблета при население 7 300 000 души, а масово хората използват смартфони", коментира Иво Цеков от "Пиеро 97". От друга страна обаче, специалистите уточняват, че е от особена важност как точно компаниите рекламират чрез този канал. "Мобилните стратегии трябва да се съобразяват с практическата употреба на мобилните устройства всеки ден", уточнява Весела Апостолова от ZenithOptimedia.

Традиционните подгласници

Често обаче, за да се инвестира в нови и нетрадиционни канали, бюджети се пренасочват от добре познати такива. Това според специалистите се дължи на липсата на ясно измерване и конкретни цифрови резултати в активностите извън телевизия и интернет. И все пак според Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България, "радиото продължава да държи не особено големи, но стабилни позиции в общото бюджетно разпределение, а пресата, която традиционно губи позиции, забавя видимо тази негативна тенденция". При външната реклама пък дори се очаква покачване на инвестициите. "Бюджетите за този канал плавно, но стабилно растат. Очакванията ни са тази година те да са между 5 и 7% от общия рекламен бюджет", допълва Грашнова.

Не сегментиране, а интеграция

Какво всъщност означават тези прогнози за начина, по който се планират кампаниите? В отговора на този въпрос медийните агенции отново са категорични, че независимо от разпределението на маркетинговия микс да продължава да се мисли и да се разпределят бюджетите според индивидуалните канали е остаряла практика. "Целта винаги е била и ще остане правилното послание в правилното време на правилния потребител. Агенциите, медиите и клиентите, които могат най-ефективно и качествено да решат този проблем, ще бъдат най-успешни на пазара", казва Мария Гергинова от MindShare. Подходящото интегриране и комбинация на различните канали ще бъде все по-ясен индикатор за това коя компания се е справила по-добре със своята рекламна кампания. За да се наблюдава тази еволюция на пазара, трябва да се промени мисленето както на агенциите, така и на рекламодателите, смятат специалистите. "Не може да има разпарцелиране на бюджетите по канали, а трябва да има симбиоза", казва Иво Цеков от "Пиеро 97".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 28.10.2014г. 

© Цветелина Белутова

Агенцията излезе с отворено писмо по проблема с измерването на рейтингите на медийния пазар

Вече близо половин година телевизионният и рекламният пазар водят тежки преговори коя да е официалната агенция, измерваща зрителския интерес – ГАРБ или Медиарисърч. По-голяма част от бизнеса и една от водещите телевизии – bTV, работят с данните на ГАРБ. Основният конкурент на bTV – "Нова тв", категорично застана зад Медиарисърч, която скоро бе придобита от американската агенция Nielsen. Така от началото на октомври пазарът официално работи вече с двата вида данни. Това обаче е проблем, защото на практика означава един пазар да има две валути. И усложнява работата на рекламодателите, защото именно на базата на рейтингите те планират разпределението на бюджетите си по медии.

Идея за независима оценка

След като проведе редица срещи с представители на индустрията – телевизии, агенции и рекламодатели, Медиарисърч излезе с отворено писмо в понеделник. В него компанията предлага "реномиран и независим одитор" да проведе паралелен одит на двете пийпълметрични системи. "Целта на одита, според нас, трябва да бъде изготвянето на подробна сравнителна оценка на двете системи, а заданието следва да бъде такова, че одитният доклад да даде ясен отговор на въпроса как данните на двете системи варират около истината и данните от коя система са по-достоверни", се казва в отвореното писмо.

От Медиарисърч изразяват надежда, че, отчитайки сложността на създалата се ситуация, всички участници на пазара ще приемат това предложение и ще предприемат реални стъпки за неговата реализация. "Вярваме, че, както винаги, активна роля и в този случай могат да имат Българската асоциация на рекламодателите (БАР), Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) и Комитетът на потребителите на пийпълметрични данни за телевизионна аудитория (КППДТА)".

Мениджмънтът на Медиарисърч е убеден, че в интерес на целия пазар е одиторът да бъде избран измежду най-реномираните в световен мащаб одитори. Според агенцията процедурата трябва да е прозрачна и да дава гаранция за това, че всички участници на пазара ще се съобразят със заключенията от одитния доклад.

"Обръщаме се към ръководните органи на всички телевизии и рекламни агенции в страната, с молба да вземат необходимите решения и да предприемат активни и незабавни стъпки в подкрепа на направеното предложение. Това, според нас, е единственият начин да върнат доверието на рекламодателите", се казва още в писмото на Медиарисърч.

Компанията застава зад мнението, че продължителното съществуване на две "валути" може да бъде непоносима тежест за този малък пазар. От една страна то създава финансови проблеми за много от участниците, а от друга – руши доверието на рекламодателите, от което със сигурност и в дългосрочен план ще загубят всички, смятат от агенцията.

От писмото става ясно още, че на 24.09.2014 г. е била проведена среща между представители на Медиарисърч и Комитета на потребителите на пийпълметрични данни за телевизионна аудитория (КППДТА), в която са участвали и представители на рекламодателите. По време на срещата, както и при редица други срещи, играчите не веднъж са изразявали притеснение, че съществуването на две пийпълметрични системи на пазара ще доведе от една страна до увеличаване на разходите и обема на работата на рекламните агенции, а от друга (особено, ако данните от двете системи чувствително се различават) – ще подкопае доверието на рекламодателите в продукта, за който плащат, се казва в отвореното писмо.

ГАРБ вече са били одитирани

Преди малко повече от година – през юни 2013 г., индустрията проведе одит на системата на ГАРБ. За целта беше поканен френският институт CESP (Център за изследване на рекламите), който е с доказан авторитет и е проверявал пийпълметричните системи във Фрация, Италия, Полша, Испания, Германия, Великобритания, Румъния, България през 2006 г. и др. Одитът беше поръчан от индустрията в лицето на потребителския комитет, а ангажиментът на ГАРБ беше да осигури достъп до системата, документацията и домакинската база за проверката и да окаже пълно съдействие на одиторите.

"Нова броудкастинг груп" не участваха в този одит. Тогава медиата се аргументира, че проверката е започнала преди ГАРБ да успее да поправи структурата на панела си в съответствие с т.нар. Establishment Survey – нещо, което е било препоръчано и от самия одитор.

След приключването на одита на ГАРБ през номври 2013 г. "Нова" изпрати съобщение до медиите, в което се казваше, че от проверката става ясно, че одиторската компания декларира редица резерви към работата и ефективността на системата. "Тези резултати потвърждават многократно изразяваните съмнения от страна на "Нова", както и от други компании и медии, за представителността на панела", казаха от телевизията. Коректността на цялата система за измерване на зрителската аудитория в България е била оспорвана неведнъж. В края на миналата година мениджмънтът на "Нова броудкастинг груп" обяви, че е време телевизионната индустрия да вземе конструктивно решение за инвестиция, за да има ефективна система за измерване на зрителската аудитория. И така битката за рейтингите започна.

Днес конкурентите на ГАРБ, Медиарисърч, препоръчват повторен одит. За да се случи той, индустрията трябва да се обедини и да се съгласи да плати сметката наново. Любопитно е дали и ГАРБ ще отговори на предложението и как.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 17.09.2014г. 

Председателят на СЕМ Георги Лозанов няма избор – длъжен е да позволи на "Нова" да се откаже от мултиплекса за Diema Family
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Процесът на разпад на цифровизацията, очертал се още преди месеци, продължава. "Нова тв" сваля от цифровата мрежа (мултиплекса) една от двете свои програми, които излъчва в момента през неговата платформа – Diema Family+1*. За предстояща стъпка на телевизията в тази посока на медийния пазар се говори от доста време. Сега обаче събитието е официален факт. В края на март тази година bTV първа поиска от Съвета за електронни медии (СЕМ) да прекрати лицензите за дигитално излъчване на нейните канали Ring.bg+1 и bTV Lady+1. Сега в отлива се включва и "Нова тв".

Бунтът на пазара

Срещата на "Нова" с медийния регулатор се проведе във вторник. На нея мениджмънтът на медията е поискал да бъде изменена лицензията на Diema Family+1, като се промени срокът, за който е издадена. По този начин телевизията получава шанс предсрочно да свали една от програмите си от безплатния телевизионен ефир. "Diema Family+1 беше тестов проект и като част от стратегията ни за периодичен анализ на полтфолиото ни от канали ние решихме да оптимизираме съдържанието", коментираха пред "Капитал Daily" от ръководството на "Нова броудкастинг груп".

По закон медийните надзорници нямат и право да откажат подобно искане на тв каналите. Членът на съвета Анна Хаджиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява скоро да има стабилно българско правителство, което спешно да събере заинтересованите от цифровизацията страни и да реши под каква форма ще се развива процесът оттук нататък. "Очевидно е, че трябва да се мисли върху нов бизнес модел. На дневен ред е и въпросът с таксата, която БНТ плаща за обществения мултиплекс. Държавата трябва да даде отделен бюджет на медията, който да покрива таксата за дигитално излъчване", добави Хаджиева.

БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини.

Цифровата катастрофа

Още когато bTV поиска да свали нишовите си програми от мултиплекса "НУРТС диджитъл", членовете на СЕМ предупредиха, че моделът на цифровизация се нуждае от спешна промяна след задълбочен анализ. От май пазарът очаква министърът на транспорта да събере на заседание Органа по цифровата телевизия, но това и до днес не се случва.

Отдавна на ред стои и въпросът дали държавата ще се намеси по някакъв начин. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков неведнъж е предупреждавал, че е възможно да има проблеми с цифровизацията. Няколко пъти той е повдигал въпроса да се проведе дискусия по евентуалното въвеждане на понятието must-offer (по задължение) за телевизиите, след като е въведено такова must-carry (по право) за мултиплексите. С две думи – това би означавало телевизиите да бъдат длъжни да предложат канали за цифровия безплатен ефир, след като сами и яростно се бориха за лицензи за достъп до него. Подобно развитие би изправило създателите на съдържание пред ситуация, от която едва ли ще са особено доволни.

Принципно, за да е оправдана таксата, която и bTV и "Нова" плащат на мултиплекс оператора за излъчването на Ring.bg+1, bTV Lady+1 и Diema Family, медите трябва да са постигнали положителен ефект от цифровото предаване на каналите под формата на повишена аудитория, която да може да продадат на рекламодателите. Такава информация не се потвърждава от проучването на пазара, което "Капитал" направи. Тоест до момента bTV и "Нова" са давали пари за услуга, от която няма реална финансова полза. Вероятно това е и причината да поискат прекратяването на цифровите лицензи. Сумите, с които "НУРТС диджитъл" ги таксува, не са публично известни.

СЕМ е лицензирал над 30 програми за цифрово ефирно разпространение. Едва осем от тях реално излъчват чрез трите национални мултиплекса, като жителите на София имат още четири канала от регионалния мултиплекс. Вместо броя на тези програми да се увеличава, той застрашително намалява.

* (+1 означава, че тв програмата върви по безплатния ефир с един час по-късно от предаването през платените разпространители)

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 11.09.2014г. 

Резултатите от проверката на норвежкия одитор едва ли ще улеснят избора на пийпълметрична агенция на пазара

Откакто агенцията за измерване на телевизионната гледаемост "Медиарисърч" стъпи на българския пазар през януари 2013, бе уязвима само в едно – нямаше одит на системата, по която работи. За разлика от конкурентите й от ГАРБ, които бяха одитирани в края на 2013 г. от френския институт CESP.

Тогава одитът на ГАРБ послужи като силен аргумент за бизнеса, участвал в одита с такса, компанията да остане официален доставчик на рейтингови данни. Тази седмица обаче бяха оповестени данни за одита и на "Медиарисърч" България. Компанията е била проверявана от норвежкия одитор Robert Ruud Analysetjenester в периода юни – септември 2014г.

Резултатите от работата на норвежката одиторска компания бяха представени пред пазара: телевизии, рекламодатели и рекламни агенции. Проверката е констатирала, че дейността на "Медиарисърч" съответства на международните стандарти, а данните от панела са надеждни и представителни за телевизионната аудитория в страната. Единствената препоръка на одиторите е "Медиарисърч" и в бъдеще да поддържа високо качество на пийпълметричния панел, като следи световните тенденции в измерването на телевизионната аудитория.

Директорът бизнес развитие на "Медиарисърч" Томаш Бичик изрази надежда, че резултатите от одита ще увеличат доверието в данните и услугите, които компанията предлага на българския пазар. "Вярвам, че не нивото на измерените рейтинги е показател за качеството на пийпълметричната система, а надеждността на данните, доверието в системата и в доставчика, модерната технология, дългогодишните опит и знания, качественото обслужване на клиентите, както и големият потенциал и перспективи за развитие.", коментира пред медиите Бичик. Той допълни, че очаква на пазара да остане само една компания, която да измерва гледаемостта на телевизиите, а коя ще е тя – ще прецени пазарът според него.

Председателят на управителния съвет и изпълнителен директор на "Медиарисърч" Тереза Шимечкова коментира, че очаква рекламодателите да подкрепят компанията. По думите й заради наличието на две компании, които мерят гледаемостта на телевизиите, "Медиарисърч" работи с преференциални цени на българския пазар.

В рамките на одита са посетени 30 домакинства, избрани на случаен принцип от одиторите, в които са проведени редица тестове, както и проверка на социодемографските характеристики на членовете на избраните домакинства.

Проверката на системата на "Медиарисърч" няма да намали напрежението на медийния и рекламния пазар. Не изглежда и, че ще улесни избора кой да се наложи като официална пийпълметрична агенция на пазара. Трудните времена за бизнеса започват от октомври, когато ще му се наложи официално да започне работа с двете рейтингови агенции. Още в началото на лятото основният конкурент на bTV – "Нова тв" обяви, че от 1 октомври "Медиарисърч" става единствената агенция, чийто данни ще ползва медийната група. Това означава, че рекламодателите, които искат да инвестират бюджет и в двете телевизии ще трябва да купуват данните и на ГАРБ, и на "Медиарисърч". 

Оригинална публикация