Утрешен вестник

www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

 

Оригинална публикация

Седмични новини за маркетинг и реклама (8 май)

www.capital.bg I 08.05.2015г.

Адрияна Михайлова става управляващ директор на Ogilvy PR, Facebook и IBM влизат в ново партньорство, Sanoma продава дела си в руския вестник "Ведомости"

 

Адрияна Михайлова става управляващ директор на Ogilvy PRю

От началото на май Ogilvy Public Relations, част от Ogilvy Group Bulgaria и Ogilvy Public Relations Worldwide, има нов управляващ директор. Това е Адрияна Михайлова, която има над десет години опит в корпоративните комуникации. В работата си тя ще постави фокус върху това агенцията да предлага по-добри интегрирани решения за съществуващите и новите клиенти на групата, както и да обогати PR обслужването със стратегически анализи, нестандартни медии и персонализирани комуникационни подходи към различни общности.   

Адриана Михайлова работи във VIVACOM от 2007 до 2014 г., където се занимава с външни и вътрешни комуникации, социални мрежи, спонсорства и събития и реализира големи стратегически проекти. Сред тях са PR кампанията за ребрандирането на БТК и vivatel и дългосрочни имиджови проекти като старта на платформата за социална корпоративна отговорност VIVACOM Fund, програмата за подкрепа на млади предприемачи VIVA Start Up и др. Тя е работила и като външен консултант за Аbsolut, OLX, HEAD, HTC, Meizu, CAT Phones, Hewlett-Packard, Siemens, Springfield, "Топливо газ", betahaus и някои от най-големите културни събития в страната като "Нощ/Пловдив" и One Architecture Week.

Facebook и IBM влизат в ново партньорство

Гигантите Facebook и IBM обявиха, че ще започнат ново партньорство, което ще преплете някои от рекламните инструменти на двете компаниите и ще предложи на рекламодателите възможност за по-добро таргетиране. Партньорството е част от новата инициатива на IBM Commerce, която носи името THINKLab.

На продуктово ниво по-голяма част от ресурсите ще бъдат предоставени от Marketing Cloud базата данни на IBM, а информацията ще служи за създаването на кампании с инструмента Journey Designer на компанията. Партньорството ще позволи тези кампании да бъдат продължени и обогатени чрез дигиталното рекламно портфолио на Facebook, за да достигнат по-голяма и добре таргетирана аудитория. По този начин рекламодателите ще могат да създадат по-добри отношения с важните за тях клиенти чрез т.нар. персонализирана реклама.

5.5% от потребителите онлайн виждат нежелани реклами

Над 50 хил. софтуерни продукти добавят нежелани реклами в сайтовете, които потребителите посещават, показва доклад на Google. Практиката, наречена ad injection, се прилага най-вече чрез разширения за браузъри, които потребителят инсталира съзнателно. Проблемът идва от това, че кодът за вмъкването на рекламите често не е обявен като част от приложението. Според отчета 5.5% от всички уникални потребители, които посещават сайтове, индексирани от Google, стават жертва на ad injection.

Според изследването повече от 3000 рекламодатели са инвестирали в ad injection екосистемата, без да са наясно с това. Най-често този тип трафик идва от автоматизирани системи, чрез които клиентът купува аудитория, а не конкретни позиции в дадени сайтове. По този начин рекламата може да бъде показана както при издания с добра репутация, така и в порнографски сайт или в платформа, използваща ad injection.

Sanoma продава дела си в руския вестник "Ведомости"

Финландският издател Sanoma продаде своя дял от 33.3% в руския вестник "Ведомости" на медийния предприемач Демян Кудрявцев. Сделката става, след като в края на миналата година Русия прие два закона, според които чужди собственици не могат да държат повече от 20% в местни медии, а чуждестранните издатели на печатни медии не могат да купуват или продават дялове, по-големи от 25%, без специално разрешение от държавата. Тогава редица анализатори посочиха, че промените са направени специално срещу "Ведомости", който често критикува политиката на Кремъл. Според съобщение на Sanoma нетният ефект на сделката се очаква да бъде "около 8 млн. евро". В допълнение към дела от в. "Ведомости" Кудрявцев ще придобие и портфолио от печатни списания, сред които и руското издание на National Geographic, както и англоезичния вестник The Moscow Times.

Новини в 140 знака:
- Бритни Спиърс представя новия си албум в специални брандирани автомобили на Uber
- Facebook добавя видеореклами в приложенията на външни разработчици за платформата
- Samsung и Samsonite си партнират, за да създадат умен куфар, който изпраща своята локация на смартфона на собственика си
- Google представя нови формати мобилна реклама, продиктувани от нарастващото потребление на мобилни устройства
- Vice създава свой телевизионен канал в САЩ; рекламните блокове на медията са продадени за две години напред
- Facebook започва да използва Nokia Maps в Android версиите на Instagram и Messenger
- Google ще показва повече туитове в резултатите на своята търсачка
- Foursquare представи Location Cloud – база данни, която ще предоставя на бизнес клиентите на компанията информация за локацията на потребителите
- Reddit създава звено, което ще работи върху създаването на видеосъдържание
- Twitter работи върху проблеми в рекламните си формати, след като промотираните туитове на Nielsen са били публикувани в порнографски сайтове
- Сатиричната медия The Onion обяви редизайн на своя сайт
- Комуникационната група Havas отчете органичен ръст на приходите си от 7.1% за първото тримесечие на 2015 г.


Оригинална публикация

 

СЕМ не намери злонамереност в репортажите на Георги Манев

www.cem.bg I 07.04.2015г.

    На редовното си заседание на 07.04.2015 г. Съветът за електронни медии прие доклад във връзка с резултатите от наблюдението върху програма „ПРЕСС ТВ“ на доставчика на медийни услуги СД „Вис Виталис – Самарски и с-ие“.
    Наблюдението установи, че и двата записа, излъчени на 02.02.2015 г. и предоставени по наше искане от доставчика, отразяват коректно последствията от наводнението в западната част на града. Автор и на двата обекта е Георги МАНЕВ. В изнесената информация той се позовава на официални данни от община Казанлък за ситуацията в близост до магазин «Кауфланд», както и на свидетелствата на потърпевша от засегнатите предприятия на индустриалния парк.
     Без да иска да влияе на независимата съдебна власт, Съветът изразява общо становище, че репортерският разказ е изграден изцяло по заснетата от оператора картина. Фактите са представени коректно, съобразно професионалните стандарти и обществения интерес и правото на хората да бъдат информирани.  

 

Оригинална публикация

 

Проучване: 5% от глобалните потребители на мрежата ползват софтуер за блокиране на реклами

www.manager.bg I 05.02.2015г.

Около 5 на сто от всички глобални потребители на интернет, или 144 милиона души по света, използват софтуер за блокиране на рекламите в мрежата. Това сочи проучване на американския сайт Business Insider, основано на данни от PageFair и Adobe. Данните се отнасят за второто тримесечие на 2014 г. Най-голяма употреба на блокиращите рекламата програми е имало сред хората, използващи интернет браузърите Chrome и Firefox, посочват авторите. 

Друг нов доклад – на "Файненшъл Таймс", твърди че най-големите технологични компании, включително Google, Amazon и Microsoft, вече плащат на компанията Adblock Plus, за да премахва блокирането на реклами в техни уебсайтове. Твърди се, че някои от тях плащат за това 30% от рекламните приходи, които ще спечелят впоследствие, след като тези реклами бъдат отблокирани. 

Според авторите онлайн гигантите са принудени да го правят, защото в глобален план все повече хора използват на компютрите си софтуера за блокиране на реклами. Той става все по-голяма заплаха за интернет бизнесите, които разчитат за съществуването си на рекламата. Някои компании, значително ощетени от програмата Adblock Plus например, търсят обезщетение от Eyeo – германската фирма собственик. 

 

Оригинална публикация

 

Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

Медиарисърч предлага одит на двете пийпълметрични системи

www.capital.bg I 28.10.2014г. 

© Цветелина Белутова

Агенцията излезе с отворено писмо по проблема с измерването на рейтингите на медийния пазар

Вече близо половин година телевизионният и рекламният пазар водят тежки преговори коя да е официалната агенция, измерваща зрителския интерес – ГАРБ или Медиарисърч. По-голяма част от бизнеса и една от водещите телевизии – bTV, работят с данните на ГАРБ. Основният конкурент на bTV – "Нова тв", категорично застана зад Медиарисърч, която скоро бе придобита от американската агенция Nielsen. Така от началото на октомври пазарът официално работи вече с двата вида данни. Това обаче е проблем, защото на практика означава един пазар да има две валути. И усложнява работата на рекламодателите, защото именно на базата на рейтингите те планират разпределението на бюджетите си по медии.

Идея за независима оценка

След като проведе редица срещи с представители на индустрията – телевизии, агенции и рекламодатели, Медиарисърч излезе с отворено писмо в понеделник. В него компанията предлага "реномиран и независим одитор" да проведе паралелен одит на двете пийпълметрични системи. "Целта на одита, според нас, трябва да бъде изготвянето на подробна сравнителна оценка на двете системи, а заданието следва да бъде такова, че одитният доклад да даде ясен отговор на въпроса как данните на двете системи варират около истината и данните от коя система са по-достоверни", се казва в отвореното писмо.

От Медиарисърч изразяват надежда, че, отчитайки сложността на създалата се ситуация, всички участници на пазара ще приемат това предложение и ще предприемат реални стъпки за неговата реализация. "Вярваме, че, както винаги, активна роля и в този случай могат да имат Българската асоциация на рекламодателите (БАР), Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) и Комитетът на потребителите на пийпълметрични данни за телевизионна аудитория (КППДТА)".

Мениджмънтът на Медиарисърч е убеден, че в интерес на целия пазар е одиторът да бъде избран измежду най-реномираните в световен мащаб одитори. Според агенцията процедурата трябва да е прозрачна и да дава гаранция за това, че всички участници на пазара ще се съобразят със заключенията от одитния доклад.

"Обръщаме се към ръководните органи на всички телевизии и рекламни агенции в страната, с молба да вземат необходимите решения и да предприемат активни и незабавни стъпки в подкрепа на направеното предложение. Това, според нас, е единственият начин да върнат доверието на рекламодателите", се казва още в писмото на Медиарисърч.

Компанията застава зад мнението, че продължителното съществуване на две "валути" може да бъде непоносима тежест за този малък пазар. От една страна то създава финансови проблеми за много от участниците, а от друга – руши доверието на рекламодателите, от което със сигурност и в дългосрочен план ще загубят всички, смятат от агенцията.

От писмото става ясно още, че на 24.09.2014 г. е била проведена среща между представители на Медиарисърч и Комитета на потребителите на пийпълметрични данни за телевизионна аудитория (КППДТА), в която са участвали и представители на рекламодателите. По време на срещата, както и при редица други срещи, играчите не веднъж са изразявали притеснение, че съществуването на две пийпълметрични системи на пазара ще доведе от една страна до увеличаване на разходите и обема на работата на рекламните агенции, а от друга (особено, ако данните от двете системи чувствително се различават) – ще подкопае доверието на рекламодателите в продукта, за който плащат, се казва в отвореното писмо.

ГАРБ вече са били одитирани

Преди малко повече от година – през юни 2013 г., индустрията проведе одит на системата на ГАРБ. За целта беше поканен френският институт CESP (Център за изследване на рекламите), който е с доказан авторитет и е проверявал пийпълметричните системи във Фрация, Италия, Полша, Испания, Германия, Великобритания, Румъния, България през 2006 г. и др. Одитът беше поръчан от индустрията в лицето на потребителския комитет, а ангажиментът на ГАРБ беше да осигури достъп до системата, документацията и домакинската база за проверката и да окаже пълно съдействие на одиторите.

"Нова броудкастинг груп" не участваха в този одит. Тогава медиата се аргументира, че проверката е започнала преди ГАРБ да успее да поправи структурата на панела си в съответствие с т.нар. Establishment Survey – нещо, което е било препоръчано и от самия одитор.

След приключването на одита на ГАРБ през номври 2013 г. "Нова" изпрати съобщение до медиите, в което се казваше, че от проверката става ясно, че одиторската компания декларира редица резерви към работата и ефективността на системата. "Тези резултати потвърждават многократно изразяваните съмнения от страна на "Нова", както и от други компании и медии, за представителността на панела", казаха от телевизията. Коректността на цялата система за измерване на зрителската аудитория в България е била оспорвана неведнъж. В края на миналата година мениджмънтът на "Нова броудкастинг груп" обяви, че е време телевизионната индустрия да вземе конструктивно решение за инвестиция, за да има ефективна система за измерване на зрителската аудитория. И така битката за рейтингите започна.

Днес конкурентите на ГАРБ, Медиарисърч, препоръчват повторен одит. За да се случи той, индустрията трябва да се обедини и да се съгласи да плати сметката наново. Любопитно е дали и ГАРБ ще отговори на предложението и как.

 

 

Оригинална публикация 

IBM беше обявен за лидер в магическия квадрант на Gartner за солид стейт

www.united-partners.com I 12.09.2014г. 

IBM обяви, че е лидер в сферата на солид стейт (solid state arrays) според докладa MagicQuadrant на световната изследователска компания Gartner. IBM отдават това признание на бързо растящото приемане на flash решенията на компанията от клиенти от различни индустрии по цял свят.
Все повече компании използват технологичните решения на IBM, за да увеличат продуктивността на приложенията си, да намалят използваната енергия и да имат по-бърз достъп до резултати от BigData анализи. Компанията NassMagnet, например която е водещ производител на промишлени електронни магнити в Хановер, внедри IBM системи за флаш и виртуално съхранение на данни, с което подобри десет пъти продуктивността на счетоводството, планинирането и складовото управление и намали времето за създаване на backup всеки ден от 4 часа на 9 минути.
Решенията на IBM за флаш съхранение на данни дават възможност на клиентите да анализират големи обеми от информация при ниски разходи, като дори намалява отпечатъка на техните центрове за данни. Флаш системата IBM FlashSystem V840, предоставя по-добри разходи за придобиване в сравнение с високопродуктивните въртящи се дискове със същия капацитет и постига пет пъти по-висока производителност.
Според отчета на Gartner до 2017 година се очаква пазарът на солид стейт да се увеличи около пет пъти в сравнение с 2014. Компаниите лидери в MagicQuadrant демонстрират ясно разбиране на нуждите на пазара, като заедно с това са иновативни и имат присъствие на пет основни географки региона. 

Становище на БАПИОТ по изводите от доклада „Пришити към машините: Бедняшките надници на текстилните работници в Източна Европа и Турция”, изготвен от обединение Сleаn Clothes Campaign

e.mollova@prpoint.bg I 24 юни 2014 г.

Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) се разграничава от цитираните в доклада на Сleаn Clothes Campaign практики и посочва, че изведените за България примери се отнасят основно за фирми и/или лица, работещи надомно и не са показателни за българското индустриално производство на облекла и текстил .

Асоциацията отстоява категорично позицията, че спазването на трудовото законодателство е необходимо и задължително. БАПИОТ подкрепя усилията на всички фирми в сектора, които се стремят да осигуряват целогодишна заетост, достойно заплащане и нормална производствена среда за работещите в предприятията от текстилния бранш.

Посочените в доклада на Clean Clothes Campaign примери за лоши условия на труд и заплащане са резултат от съществуващите практики, наложени от многобройни агентски фирми. Те обслужват компаниите, притежаващи висок клас марки и възлагат поръчки с единствена цел „най-ниска цена”. За агентските фирми условията на труд и спазването на трудово законодателство не са фактори в договарянето. В повечето случаи те възлагат еднократно и избягват сключването на договори за дългосрочно партньорство. Заобикалят договарянето на единни нива на заплащане на труда, отговарящи на реалното време и цени на изработката. Обичайна практика е изработеното да се заплаща 2-3 месеца след приемането на готовата продукция.

Все по-чести са случаите, в които частни лица изпълняват подобни поръчки, като доброволно се съгласяват да намаляват цените на труда, изхождайки от факта, че работят надомно, с което подриват договорените ценови нива в сектора. Честа практика е надомно работещите да договарят касово разплащане за труда си. По този начин те си позволяват да не декларират получените доходи, както и да не плащат осигуровки, данъци или други дължими вноски.

Така посочените практики водят до създаване на нерегламентирана работна среда, нерегламентирана конкуренция и невъзможност за договаряне на общи ставки за заплащане на труда.

Съответните регулаторни инстанции и синдикални организации в България са информирани за съществуването на тези практики в бранша. Но към момента контролните органи и синдикатите не предприемат действия за спиране на порочните практики.

В доклада на Сleаn Clothes Campaign коректно се посочва, че е необходимо възложителите, представляващи световно известни марки, също да се ангажират с осигуряването на подходящи условия на труд и заплащане, т.е при договаряне да съобразяват ценови нива съгласно реалните разходи на труд в предприятията от сектор „облекло и текстил”.

В България производителността в текстилния бранш е значително по-ниска от средната за този вид производство в световен мащаб. Основните причини за това са, че над 40% от заетите в него са без професионална квалификация, без желание и мотивация за полагане на интензивен труд, както и че липсват подготвени кадри за управление и обучение. Следователно повишението в общото ниво на заплащане на труда пряко зависи от няколко фактора: промени в системата на образование и квалификация на заетите лица, промени в трудовото законодателство и структурите за контрол. За съжаление тези промени се отлагат постоянно.

БАПИОТ за пореден път акцентира на необходимостта от адекватна държавна политика и стратегия за подкрепа на производствените браншове, които имат социално-отговорната роля в икономиката на страната, какъвто е сектор „производство на облекло и текстил“.

Председател на БАПИОТ

Радина Банкова

# # #

За БАПИОТ

Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) е създадена през 1999 г. за защита интересите на българските производители на облекло и текстил и обединява 145 фирми-членки и 1 колективен член – производители на текстил, облекла от трикотаж и тъкани платове, аксесоари, дистрибутори на машини за текстилната промишленост. Приоритетни за организацията са: участието в обществения диалог за изготвяне на промени в областта на трудовото право в интерес и на работниците и на производителите; промени в професионалното образование, улесняващи придобиването на професионални умения с участие в производствения процес; облекчаване на процедурите за назначаване на бежанци за запълване на дефицита на човешки ресурси в сектора. Асоциацията работи за проучване на пазарите на българско облекло и текстил, както и за повишаване познанията на чуждестранния купувач за предимствата на българските производители. БАПИОТ е член на организацията-шапка на европейската текстилна индустрия EURATEX, чрез която текстилът и облеклото в страната са представлявани на нивото на Европейския Съюз. БАПИОТ е пълноправен член на най-голямата световна организация в бранша – International Apparel Federation (IAF), членува в Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и поддържа ползотворно сътрудничество с Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), различни неправителствени организации и сродни европейски организации.

Интернет страница на БАПИОТ: www.bgtextiles.org.