БНТ, Денят започва | 2010-04-06
Водещ: Продължаваме с един по-страничен поглед, от гл.т. на PR-а, има ли политически PR, водещ ли е той, доколко всичко, което се случва е PR, доколко PR-ът измества политиката и доколко се измества фокусът, от подобни клипове като този, който беше разпространен както и с ареста на бившия военен министър, така и с акцията около арестуването на шефа на общинския съвет във Варна? Имаше и други подобни операции преди време, през последните седмици и месеци. В студиото сме с Иван Гарелов и с Арман Бабикян. Добро утро! Има ли наистина полицейщина, прекалена показност, измества ли се фокусът, PR ли е всичко това и има ли обратен ефект?
Иван Гарелов: Това е PR. Начинът, по който се показват очевидно е PR, и то търсен, мислен, това не е случайно. Целта очевидно е да се внуши на обществото, че няма милост, няма да има жалост. Ето възмездието, в името на което ние дойдохме на власт. И една поука се търси към всички останали управници, сегашни или бивши, какво може да им се случи. Това очевидно е търсено. Въпросът е какъв е ефектът. Аз ще ви припомня една случка, която на мен на времето ми се случи. Когато Тодор Живков беше в затвора, аз поисках от МВР да го снимаме от затвора, за да се покаже, любопитно, бившият държавен глава. И те ни дадоха едни кадри от килията, а ние го снимахме отдалеч как слиза по стълбите. Аз още като видях, значи това бяха кошмарни кадри, изведнъж виждаш един стар, съсипан човек, който едва се движи, треперят му ръцете. И това, което изпитах аз, а пък и зрителите, беше съчувствие към него, разбирате ли? Даже бяхме засипани с писма защо този човек, какво искате от него, защо го показвате и т.н. Т.е. ефектът трябва да се търси не според собствените си разбирания, а с малко по-голямо познаване на аудиторията. Искам да кажа, да не попаднем и ние с колегата ми в капана на защитата, ако тя нарочно отклонява вниманието от същността на престъплението, което евентуално са извършили арестуваните, и от начина, по който е бил извършен арестът, разбирате ли? Аз лично се чувствам удовлетворен, ако се докаже, че тези хора, всичко това, което, то почти е сигурно, след като са хванати парите, е станало. Това за обществото е много добре. Ние обсъждаме едни проблем какъв – начина, по който те бяха арестувани. И жалкото е, факт е, че това може да влезе в угода на защитата, още една грешка е това. Но по-важното е другото, че очевидно се нарушава човешкото достойнство. Ние сме виждали от американските филми, и те са виждали от министерството в Америка как ги хвърлят на земята…
Водещ: Там им четат правата, казват им можете да мълчите, имате право да мълчите… Тук му казват…
Иван Гарелов: Там му се хвърлят, извиват му се ръцете, но освен че се четат правата, това се прави на хора, които могат да стрелят, могат да побягнат, нали разбирате? Сега, тук арестуваш министър, той къде да бяга, какво да прави? Грешките, които се допускат са три. Един път, това предизвиква съчувствие, няма значение желанието за възмездие. Второ, нарушено е неговото човешко достойнство. Той може да съди държавата. И третото, което е също важно, дава аргументи на защитата. И сега ние всички се занимаваме с начина, по който са арестувани, а не с това, че слава богу най-после едни категории, които изглеждаха недосегаеми, отиват в затвора.
Водещ: С топ стреляте срещу врабче – това казахте в едно радио участие през почивните дни?
Арман Бабикян: Ами нещо такова се получава, защото, вижте, да бъде възпитаван в качеството си на народ, защото нещо такова ни правят в момента, чрез МВР и кинематография, ми е малко повече. Нямам нужда от това, за да разбирам кое е добро, кое е зло. Има 10 божи заповеди, още повече, че сме в Светлата седмица, няма нужда МВР да ни преподава морал. И от какво имало нужда обществото и от какво нямало нужда, както слушахме преждеговорившия. Хайде представете си, че този човек е невинен, когото арестуваха? Възможно ли е – възможно е.
Водещ: Съдът не се е произнесъл.
Арман Бабикян: съдът не се е произнесъл. Прибираме 10 души по този начин. На единия му разбиват вратата, на другия му навеждат главата, третия не знам си какво. Хайде представете си, че единият от тях е невинен? Какво ще направи МВР тогава? Ще снима филм за достойнството му? И ще го пусне пак по телевизиите, за да му възстанови… Чрез тази кинематография тези хора биват унижени на практика в публичното пространство, присъдата над тях бива произнесена. Откъд-накъде?
Водещ: Внушението няма недосегаеми, виждаме ги проснати на пода, евентуално свидетелите на обвинението няма да се чувстват притеснени да свидетелства, виждаме, че за всеки има възмездие? Това играе ли?
Иван Гарелов: Недосегаеми са тогава, когато бъдат осъдени. Какви гаранции имаме от това, че от начина, по който са били арестувани ще бъдат осъдени? Никакви.
Арман Бабикян: Напротив, както каза Иван преди малко, може да помогнат в обратна посока. Защото каква ви е гаранцията, че следователят не си е поискал парите? И да ги е подбудителствал към корупция, което също предвижда три години, ако е така.
Иван Гарелов: Аз съм много доволен, жалко, че беше рано сутринта и министърът нямаше как да го почерпя толкова рано сутрин, но ако имам възможност, ще го почерпя затова, че той доказа, че съдебната система не е непробиваема, както се опитват да го докажат и че много от причините, поради които после престъпниците биват освобождавани, се крият в самата съдебна система, която е също корумпирана, както и цялата управляваща прослойка управляващи, и сегашни, и бивши и т.н.
Арман Бабикян: Хайде да не се заблуждаваме. Това, което чухме от Роман Василев, сега всички скочиха върху него, това, което чухме от Роман Василев ние го чуваме непрекъснато от управляващите ни. Не казвам само от сегашните, но от сегашните особено звучно. Затова и са тези термини, които се въртят вече: полицейщина и т.н. Спомняте си случай в Благоевград, когато едно момче се поудоши в една найлонова торбичка. Когато се оказа, че полицаите не били виновни според вътрешния министър. Дори преди малко в студиото ви той каза, че Роман Василев ще понесе санкции днес. А той откъде знае, че ще понесе.
Водещ: По всяка вероятност, трябва решение да се вземе. Все пак (?) каза: „вие сте абсолютен нарушител на правилата”.
Арман Бабикян: Разбирате ли какво имам предвид? Тези хора виждат от началниците си. Тези хора виждат от онези първи мъже в държавата. Вътрешният министър след като може да прави така, защо Роман Василев да не може да прави така. Как Бойко Борисов се качи на Цанков камък, хвърли един поглед гордо и каза: абе 400 млн. са откраднати тук. Ами ако са 320?
Иван Гарелов: Това Роман Василев (…) направи, защото засегна, омеси го с религиозната тема, но това вече е отделна работа.
Арман Бабикян: Представи си, че са 320 млн. откраднати? Разбирате ли, присъди се произнасят през медиите, цифри се произнасят през медиите, а хората биват осъждани през медиите. Това е проблемът, а не че хората не искат справедливост, нито пък че Иван Гарелов не иска да бъдат осъдени лошите. Иска разбира се. Всички искаме. Но не може да се миеш ръцете с общественото мнение и с рейтингите, когато става въпрос за ефективно производство на правосъдие и да даваш присъди от екрана.
Водещ: Има ли ефект това за пред този, за когото е адресирано, за пред електората, за пред хората?
Иван Гарелов: Ти постави темата по много интересен начин, дали PR-а, в какво взаимоотношение е с политиката, замества ли го, измества ли го… PR-ът не може да направи лошата политика добра, или добрата политика лоша. Той подпомага евентуално добрата политика да бъде по-добре разбрана. Когато има пълно заместване на политиката с PR, каквито случаи имахме, в последната година на миналото управление само с това се занимаваха, политиката се изместваше, PR-ът изместваше изцяло политиката. Всички се занимавахме с това Станишев, че е лицето на партията, пък после не искаше да понесе последствията, занимавахме се с това, че те превърнаха Бойко Борисов в основен враг, на когото му издигнаха акциите вместо обратното и т.н. и т.н. Опитът да правиш PR вместо политика е катастрофален. В случая какво имаме? Ние имаме очевидно една много здрава политика, яко, по отношение на престъпността в лицето на министъра, на това управление, на министър-председателя, на всичко. Когато PR-ът, в случая идеите на пресцентъра се намесват по-скоро ще развали впечатлението от политиката, отколкото да я представи по-добре.
Водещ: Има очакване обаче, има очакване сред хората, сред обществото, сред електората наистина по отношение на престъпността тези хора наистина да бъдат поставени на място.
Арман Бабикян: Тези очаквания ги имаше много преди да дойдат на власт.
Водещ: Тези клипове от полза ли са? Това, което им се показва, което им се внушава играе ли, чисто PR-ски играе ли ефекта, който е целен?
Арман Бабикян: Премиерът имаше някакво изказване, което не съм сигурен, че ще цитирам точно, мисля, че беше от вчера, в което казва, че това има и дисциплиниращ ефект. Аз това имах предвид, когато казах, че отказвам да бъда възпитаван от изпълнителната власт. Майка ми и баща ми са се грижили за това, училището и т.н. Изпълнителната власт не е тази, която ще ми прави категориите в живота. Тя трябва да ме държи в рамките на регулациите, приети от обществото и гласувани от НС. Толкова. На тях плащам данъци само за това. Не и за да бъда възпитаван. Този процес е приключил по-рано в живота ми. Същото се отнася и за всички български граждани. Това министерство, за което Иван каза, което наистина носи антикорупционната вълна на днес управляващите, някак си замества всички останали. Има министри, за които не сме чували в последните седмици, че съществуват въобще. Някой знае ли, че единият от министрите ни е в Мексико например? Пример, ей така, хванах го от торбата. Това, че има проблеми в борбата с кризата, което засяга наистина всички…
Водещ: Според вас се измества фокусът, измества се…
Арман Бабикян: Категорично се измества, защото хората не искат просто борба за справедливост, а другите ресори да тънат в неведение или в леко объркан хаотичен вид. Накрая като сюблимат на това, което тече със седмици, да се появява министър-председателят малко след един подкрепящ го лидер, да заявява, че това са най-силните антикризисни мерки. Е това е комично.
Водещ: Изместване на фокуса, има ли го наистина?
Иван Гарелов: Точно така е. Това е изместване на фокуса, аз го казах. Дори чрез тези…
Водещ: Проблеми в икономиката, финансови проблеми, изместване в друга посока, където правителството е по-силно.
Арман Бабикян: Представяте ли си това да са най-големите антикризисни мерки? Ако нямаше криза, нямаше да се борим с корупцията, така ли?
Иван Гарелов: Въпросът ти е подвеждащ.
Водещ: Не, аз питам дали е така?
Иван Гарелов: Ти питаш дали нарочно това не се поставя, за да се измете… Аз не смятам, че такава игра съществува. Тя не е в стилистиката на това управление. По принцип се прилага много често, даже бих казал, че е един от най-баналните прийоми в PR-а. В случая мисля, че не става дума за това. Просто линията, която провежда МВР е последователна. Те не е, не е от време на време само да се правя… Плюс това не можеш всеки ден да вадиш от джобчето си по един министър в момент на подкуп и в подходящия момент да го сервираш. Той отдавна е казал, сега аз ще се явя пред ВСС, когато така и така… Разбрахме кога точно, горе-долу всички знаехме, че докато хване някой съдия.
Водещ: И все пак бивш министър. Имаше един настоящ министър, който също е уличен, обаче нямаше клип с падане на колене…
Иван Гарелов: Е, той още не е арестуван.
Водещ: А дали трябва наистина, защото хора, такава версия съществува, такъв коментар, дали не трябваше да видим и действащ министър и той на колене?
Арман Бабикян: Кинематографите ще решат. Аз това имах предвид, че отказвам да бъда облъчван по този начин и да манипулират съзнанието ми с подобна средна по качество продукция. Защото естествено, че у хората се поражда въпросът, този защо така, пък онзи защо не така. И някой трябва да им обясни. И накрая се появяваш и казваш, това са най-силните антикризисни мерки. Представяте ли си, че ако нямахме криза и ако тънехме в охолство, г-н Гарелов с 10 000 евро почиваше на гръцки остров, нямаше да се борим с корупцията ли? Non sense е това. Затова казвам, че има заместване.
Водещ: Отговорността на медиите?
Иван Гарелов: Само преди това исках да кажа следното, че в лицето на премиера, а и цялото това управление, те са един феномен в областта на PR-а. Тепърва те трябва да бъдат изследвани. Защото тук ролята като че ли на съветници от нашего рода, или по-лоши от нас, не се чувства, поне не се вижда. Те, самите те правят, имат някаква страхотна интуиция за PR и го правят. 90% от случаите е бил правилен. По отношение на антикризисните мерки те направиха много груба грешка, като оставиха две-три седмици всеки да си дърдори, да си дърдори. На хората им дойде дотук, объркани са всички, всички смятат, че са онеправдани, които бяха споменати, пък после отметнати и т.н. В същото време по отношение на последния доклад на ЕК пък изиграха блестящ PR, като всички казаха едновременно: браво, толкова хубав е бил, та никой не можа да каже, чакай, там все пак се критикува съдебната система. Т.е. има възходи и падения в областта на PR и затова не можем да виним правителството във всичко. Аз настоявам на това, че те по отношение на PR, тези мерки, които са, не са за да забравим кризата. Що се отнася до ролята на медиите…
Водещ: Да, защото един ваш колега вчера каза, защо го пускате този клип. И вие може да го пуснете, може да не го пуснете, може да стигне до адресата, може и да не стигне, след като смятате, че е накърнено човешкото достойнство при този арест? Отговорността на медиите. Премиерът пък казва, защо обръщате внимание на Юзеирови? Ако медиите не ги отразяват, няма и да ги има с техния проблем
Арман Бабикян: Абсолютно прав е. Ако медиите не го отразяваха, и той нямаше да бъде министър-председател. Моля ви се, това е смешно. Все едно да обвиняваш огледалото, че съществуваш.
Водещ: Това все пак е за периода преди да стане кмет, нали така?
Арман Бабикян: Нали разбирате, все едно да обвиняваш огледалото, че си се родил. Това е несериозно… Какво значи медиите да бъдат виновни за наличието на Юзеирови.
Иван Гарелов: Не, вижте сега, добре, да кажем, че беше скрит клипът, какво щеше да стане след това? Все някой щеше да ги пусне. Ако не ги бяха пуснали, нямаше да провеждаме този диалог, който между другото е лечебен за нацията. Когато в една държава се говори за такива по-тънки неща от рода на човешко достойнство, човешки права и т.н. включително и на евентуалните престъпници, това говори добре за нацията. Тя не е огрубяла и всичко да вижда в черно и бяло. Тя търси справедливост за всички, включително и за евентуалните престъпници.
Водещ: Добре, като прогноза PR-ът оттук нататък според вас?
Арман Бабикян: Тежки дни го чака според мен PR, от гл.т. на бюджетната дисциплина. Има предвид, че трудно се прави PR в гладни времена, а предстоят точно такива. Има предвид съвсем буквално. Един подобен пример вече чухме, вероятно нещо подобно ще слушаме в следващите стотина дни, когато премиерът каза, че му е по-жал, когато дойдат при него майки с деца, отколкото за бивши министри, на които им навеждали главите под асансьорите и т.н.
Водещ: Очаквате нови постижения в този жанр, така ви разбирам?
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Вие, г-н Гарелов?
Иван Гарелов: По време на криза PR-ът е в криза, нормално е. Няма кой да плаща за услугите ни.
Водещ: Е, някои работят и без пари.
Иван Гарелов: Но ползата мисля, че ще бъде…тъй като имаше голям наплив, всички го смятаха, че е много лесна работа, и всеки един журналист като останеше без работа, ставаше PR. Сега поне малко случайните хора в тази професия ще се дръпнат назад.
Водещ: Не, аз имах предвид дали PR-ът на управляващите ще претърпи промяна оттук нататък?
Иван Гарелов: Ще чакаме, обикновено критична е втората година. След изтичането на втората година тогава се разбира всичко.
Водещ: Много ви благодаря за този разговор!
Заветното Студио 3 на БНТ. Точно тук се събра Екип 5 за репетиция преди първото си предаване довечера. Те са пет от най-разпознаваемите лица на Националната телевизия, от пет различни поколения с един проект, който да ги върне към мястото, от което започва всичко. Тук, където днес се снима "Панорама", Иван Гарелов се завръща заедно с Милен Цветков, Георги Кузмов, Мариета Фидосиева и Мартина Шопова. А "часът и мястото на срещата вече са известни" – всеки делник от 19 ч по БНТ1. След като през годините Екип 1, 2, 3 и 4 градиха имиджа на сериозната публицистика, отборcът на петимата се завръща, за да направи за два месеца политическия обзор на изминалата година и да очертае тенденциите на предстоящата. Какво следва 60 дни по-късно, все още е рано да се каже. 
