Дарик радио, България следобед | 2010-04-26 

Водещ: Три без 15 наближава уважаеми слушатели. Сега ще си говорим за “BAPRA Bright Awards”, това звучи ободрително вносно, но всъщност е българско събитие, което не означава, че няма да има блясък, все едно световно. Става въпрос за първия национален конкурс за отлични постижения в областта на ПР-а с изцяло международно жури, организиран от Българската асоциация на ПР агенциите „БАПРА”. На гости в студиото ми е председателя на БАПРА, г-н Максим Бехар и зем.-председателя Александър Дурчев. Здравейте, господа, добре дошли..
Максим Бехар: Добър ден.
Александър Дурчев: Добър ден.
Водещ: Усещате как се носи прана във въздуха от участието на победителките в конкурса „Мис България”.
Максим Бехар: Ами престижен конкурс вчера към един престижен конкурс днеска.
Водещ: Точно така. Сега да си говорим за „Bright Awards”. Колко ПР агенции в България членуват в БАПРА?
Максим Бехар: В БАПРА сега членуват 12 агенции. Смятаме, че по груби изчисления има около 70% от пазара на ПР-бизнес.Очакваме да приемем веднага след този конкурс още четири компании, имаме техните заявления вече. Смятаме, че асоциацията трябва да бъде представена от наистина най-добрите компании с големи обороти и с най-голям професионализъм, с най-добри творчески постижения. И въпреки, че и аз, и Сашо, и другите ни колеги често се блазним от това да разширим асоциацията така, че да влязат всички, все пак сме поставили доста сериозни критерии за членство. Но това не е най-важното, броя на компаниите, дори пазарния дял не е важен. Стигнахме до извода, че след седем години БАПРА на пазара, би трябвало да има едно добре направени професионални награди, за да може не само да получаваме международни отличия, международни награди. А няма компания в БАПРА или с малки изключения, която да не е получила някакво отличие на международни награди. Решихме, че трябва да имаме едни добри награди български, които обаче да бъдат създадени и управлявани от международно жури. Това ние най-голямото постижение, иначе наградите…
Водещ: Международното жури!
Максим Бехар: Ами всеки може да направи награди каквито и да е. Може и друг да измисли „Bright Awards”, въпреки, че Bright е много хубава дума. На английски означава и бляскав, обаче означава и умен, и съобразителен. И стана добро съчетание, че „Bright Awards” го няма никъде в света. Докато го измислихме, го запазихме веднага. Но в… всеки може да ги направи тези награди. Но не всеки може да ангажира жури от седем души, председателя на журито по-основно, може би един от най-известните хора в света. Той има 20 години стаж като ПР-анализатор и наистина е най-добрия ПР-анализатор на пазара. В момента в света прави тези награди “Sever Words”, който са най-престижните. Т.е. това са седем изключително заети хора, които трябваше да оценят 59 проекта. Ти си представи, че ти и аз трябва да седнем да оценяваме 59 проекта, това е работа за няколко дни. Огромен труд. И тези наши колеги, седем души от седем различни държави, там и президента на ИКО, най-влиятелната международна асоциация на ПР асоциациите. Наседнаха и оцениха всички тези заявления, за това си мисля, че е голям успех.
Водещ: Преди да си поговорим за критериите в конкурса и изобщо, какво се оценява, какви са тези идеи? Не ви ли прави впечатление господа, че специално ПР е от сферите, в България която се развива най-добре, дори често пъти надскача останалите сфери! Как ви се струва това? Често пъти продукта, ПР-продукта надхвърля това което дори понякога рекламира. Как ви се струва?
Александър Дурчев: Ми да, може би има някакви, можем да ги съберем тия наблюдения. В по-голяма степен. Сега не искам да бъркаме продукта ПР с рекламиране, защото ПР реално е нещо, което би трябвало да пресъздава реалността, смисъл не да пресъздава, ами да представя и да помага две групи от хора да се разберат един друг. Т.е. това е един вид превод на нещата. Последната година ПР се разви много така, много добре особено в условията на криза, тъй като знаете в момента цялата икономика е в подобно състояние, което има нужда много интензивна комуникация. Още повече, че последните години с така навлизането на нови комуникационни канали, нова комуникационна среда, каквато е интернета, то не навлизане, а по-скоро така много бурно развитие. Вече … по-важно да ангажираш хората срещу себе си, а не да ги формираш, т.е. да ги накараш да приемат твоите кауза, което до някъде може би води точно до това, че продуктите, които излизат като ПР продукти са малко, смисъл те са една добре оформена реалност. Така, че може мина това нещо, реално.
Максим Бехар: Мисля, че има и друг елемент за който Сашо спомена. Всъщност това не е само интернет средата, това са социалните мрежи. Защото като се замислим, социална мрежа като фейсбук, която приемаме като за най-бързо развиващата се, може би още една-две години ще бъде така. Ами 400 млн. души, ако фейсбук беше държава, щеше да е трета по големина държава в света след Китай и Индия. В България има 1 млн. души във фейсбук, 1 млн. регистрирани. Това са 1 млн. ПР-експерти, това са 1 млн. души, които се занимават с ПР в България. Защото като си във фейсбук, ти си публичен, ти си там със своите снимки, своите приятели, с твоите познати, с твоите мнения, с твоите дискусии. Защо си във фейсбук, ами за да си правиш ПР, най-общо казано. Ти си там, за да се опиташ да покажеш, че си добър, че си умен, че си готин, че си интелигентен, че имаш. Това е една от причините, бизнеса да се развие супер бързо и да се появят много нови креативни моменти и елементи в този бизнес, които ние не сме и допускали. И това ще е бъдещето и след 3-4 години, когато фейсбук бъде заместен от друга социална мрежа, която ще бъде базирана изцяло и само на видео връзка в реално време, тогава вече пред нас ще има като ПР-експерти, управители на големи компании, ще има съвсем други изисквания. Но това пък му е хубавото на този бизнес, че бързо се развива и никога не ти е скучно.
Водещ: Не омръзва.
Максим Бехар: Никога не ти е скучно.
Водещ: Добре, сега да се върнем на „Bright Awards” 59 проекта, какви са тези проекти, класифицират ли се по някакъв начин, за кампании ли става въпрос предимно?
Александър Дурчев: Значи това е конкурс който оценява ПР постиженията на компании в България, т.е. има шест категории, пет от които са, от които могат да участват само компании, ПР компании и техните клиенти. Една категория е за вътрешни отдели на компании. Като те са разделени, двете най-престижни награди реално са „Агенция на годината” и „Комуникационна компания на годианта”. Имаме „Кампания за устойчиво развитие”, като категория, което включва всякакви /…/ кампании, зелени кампании, неща които помагат на бизнеса наистина да върви напред и да има устойчиво развитие в следващите години. Имаме „Специално събитие на годината” и мисля, че са това.
Максим Бехар: Това са.
Александър Дурчев: Това са категориите. Като тези 59 проекти, всъщност са разпределени във всяка една от тези категории. Критериите за оценка са много ясни, те са първо дефиниране на проблема, който има компанията, който има компанията, която е трябвало да го анализира във въпросната кампания. Креативното решение, т.е. какво точно тя е предприела, за да реши този проблем. Какви са резултатите, които са постигнали в края на кампанията, което е едно от най-важните всъщност неща в нашия конкурс и което ни отличава до голяма степен съществуващите на пазара подобни конкурси. Това са критерии, които до голяма степен ние сме заимствали от международни конкурси, т.е. не сме седнали и измисли ние. Взели сме, почерпали сме възможно най-доброто съществуващите в момента международни конкруси и естествено, това което и Максим каза. Много разчитахме на журито, наистина да даде така оценка на българския пазара, една малко по-странична оценка, която да му помогне да съизмерим нашите резултати, с тези които са постигали в Европа.
Водещ: Много ми е любопитно, какво е наблюдението ви, преди да се произнесе журито, как се развива ПР в България, да кажем сравнен с нашите съседи тук на полуострова, Централна Европа.
Максим Бехар: Знаеш, ПР е много локален бизнес, това е много местен бизнес. Неща, които работят с пълна сила в България, послания, кампании, събития които правим, могат да бъдат пълен провал в Чехия примерно или в Полша. Или неща, които работят във Франция или в Белгия супер успешни, пък могат да бъдат провал в България. Защото в крайна сметка трябва да се отчитат и междуличностните отношения, историята на пазара, развитието на пазара, начина по койот хората общуват по между си. И всички тези елементи. Много трудно може да се прави сравнение между ПР пазарите в отделните държави. Смятам, че по отношение на мениджмънта, където може да бъдем сравняеми, а не по отношение на креативните проекти. Българският пазар е изключително силно развит. Има 10-на компании, които са много големи, които имат да кажем към 70-80% от пазара, което означава голяма отговорност, тъй като имаш 50-60-100 души в компанията. Това означава, че трябва да развиваш много бурно, за да те да бъдат доволни, да формираш различните екипи. В Централна и Източна Европа, сме абсолютно съпоставими като пазари, по отношение на мениджмънта. Много е добре развит пазара, има разбира се нещо което през цялото време всички нас ни дразни, в България има една такава приказка „Остави го, той си прави ПР”. Това означава, че нещо ментиш, щом си прави ПР, нали казал нещо някой политик, те си казват „А, той си прави ПР”.
Водещ: Това е най-вече на гърба на нещо!
Максим Бехар: Да де, ама ако някой лъже, значи лъже, то не е да си прави ПР. Ако някой каже, че нещо което не е вярно или иска да си покаже за какъв… и черен ПР да кажем, ние смятаме в БАПРА няма ПР който се дели по цветове. Значи ако Черния ПР се смята, че някой лъже за нещо друго, той лъже, това не е черен ПР, той няма главната ПР-ка, значи или ментиш, или лъжеш, или правиш някаква провокация…
Водещ: Понятието е различно, да.
Максим Бехар: Много мислих през последните 16 години, това за какво е ПР всъщност и ще кажа една дефиниция, която създадох преди две седмици! Нямам спомен, не съм я казвал никъде до сега. Има към 10-на дефиниции, Сашо също има толкова за ПР, половината сме си ги измислили ние, а другата половина сме ги прочели. Но според мене, ПР е да казваш истината така, че да се хареса. Защото в крайна сметка много е важно да казваме истината. Това е без значение. Етиката в нашия бизнес е напълно важна. Ако отидеш и купиш кило картофи от пазара и тия картофи са скапани, и ти се скараш с продавача и му ги върнеш или пък ги хвърлиш някъде, това си остава конфликт между тебе и продавача на картофи. Ако ние не дай си Боже заблудим медиите, вас колегите от медиите, ги заблудим с нещо и вие може да заблудите милиони хора, потенциални. Особено в социалната мрежа! А ние сме първоизточници на информация, много често. И за това етиката, истината са страшно важни категории без които не можем, това са двата крака на които ходим от сутрин до вечер. И земята и плоскостта върху която ходим с тези два крака, се нарича свобода на словото! Тия три неща като си ги знаем, според мене БАПРА ще се развие много добре. И не само ние!
Водещ: Публична тайна е, че икономическата криза сви бюджетите за ПР на много компании. Казват хората, които разбират от това, че не би трябвало точно от към ПР да се свиват парите, напротив сега е момента отново да се инвестира и в реклама, и в ПР. Как стоят нещата в България? Знаят ли ги собствениците на компании, тези неща за които говорим г-н Бехар, за истината, добре поднесената!
Александър Дурчев: Ми все повече кампании я знаят тази истина. Все повече компании, които работят професионално на пазара и които искат да останат по-дълго, говоря за бизнеса, не за нашия бранш, разбира това нещо и много от компаниите напротив не свиха, ами увеличиха бюджетите си в България. Рекламата пострада адски много, това е факт. При рекламата имаше много сериозно свиване на бюджетите, което дори процентно води до големи цифри. Докато в ПР, няма как да престанеш да комуникираш с публиките си, особено в условия на криза, нещо което преди мъничко казах. Няма как да спреш да комуникираш с хората, които очакват от тебе информация, няма как да спреш да комуникираш когато бизнеса ти изпитва някакви затруднения. Защото знаете, че информационната, информационния вакуум се пълни с всякакви…
Водещ: Той не остава празен!
Александър Дурчев: Да, той не остава празен, пълни се с всякакви слухове, които наша работа е да премахнем и дадем точно тази истина, за която Максим говори преди мъчничко
Водещ: Добре господа, но съвсем на финала на нашия разговор, кога ще се произнесе уважаемото международно жури, кога ще научим кои са победителите?
Максим Бехар: Ще научим победители днес в 19 часа в Хотел „Шератон’. Предполагам, че към 18-18:30 часа ще знаем окончателните резултати, тъй като гласуването на журито приключи и ние сме помолили нашите сътрудници да обединят гласуването, данните и в крайна сметка в последния момент наистина ще се знае кои ще са печелившите. Точно както нашите предшественички от „Мис България” вероятно. Но искаме, искахме да създадем много добра прозрачност, много феаър към тези награди. Няма как тези 7 души примерно, от които аз познавам два, а Сашко другите двама сигурно. Но ние се познаваме, защото сме се виждали по разни форуми. Няма как те да бъдат пристрастни към който и да е и по какъвто и да проект. Оценявам го като голям успех това, че създадохме традиция, международно жури да казва, това което е най-добро за България, за да може да се мерим с другите страни в Европа, а не сами да се мерим ние.
Водещ: Добре, с нетърпение очакваме да разберем тогава победителите. Радвам се, че ни бяхте на гости, направихме анонс за това наистина чудесно събитие. „Bright Awards” на БАПРА, председателя на БАПРА Максим Бехар и Александър Дурчев,зам.-председател на БАПРА. Благодаря ви господа, че участвахте в следобедния блок.
Максим Бехар: Благодаря ти Драго, ние каним Дарик радио и на другите БАПРА „Bright Awards”, другата година, да участва със свой ПР-проект. Защото знам, че и вие имате страшно много добри проекти, които са социално отговорни, които карат хората да се чувстват част от една по-добра България.
Водещ: Благодарим за тази покана и още веднъж благодаря ви за участието.
Максим Бехар: Благодарим. 

БНТ, Новини в 22.30 часа | 2010-04-21

Водещ: Максим Бехар е в студиото в три качества – като човек, изключително активен във „Фейсбук”, издал книга за социална мрежа, освен това, доколкото ми е известно собственик на куче, и не на последно място, като PR специалист.
Максим Бехар: Добър вечер.
Водещ: Добър вечер. Имате ли усещане, че това предложение на правителството идва именно поради тази гражданска активност, голяма част от която в социалната мрежа?
Максим Бехар: Без съмнение. Ние живеем в друг свят и това е светът на онлайн комуникациите. Фактът, че всъщност гражданското общество се премести във „Фейсбук” или в други социални мрежи, е много здравословен и много положителен за демокрацията. В крайна сметка „Фейсбук” е една медия. Ако ние имахме гражданско общество в началото на 90-те години, когато се сменяше системата главно на страниците на медиите и там, във вестниците, там беше ц ялата дискусия или телевизиите, също телевизионните екрани, сега в крайна сметка през интернет всичко става много по-бързо, много по-влиятелно. Много хора могат да си кажат повече мнения. И това е една наистина много добра новина
Водещ: Това е една новина. Тя разбира се предстои да бъде обсъждана. Предполагам, че ще се разраснат и дискусиите във „Фейсбук”. Като собственик на куче да ви попитам сега. Оказва се, че административните наказания в момента се оказват прекалено слаби за наказания на жестокостите, които се извършват спрямо животни. Означава ли това, че сме станали по-жестоки?
Максим Бехар: По принцип, обществото ни е много по-агресивно, отколкото беше преди години. Поради много причини, но главно, защото животът е много по-динамичен, вършим много повече работи. Последните няколко години са и по-трудни, разбира се, за икономиката. Но това в никакъв случай не бива да оправдава каквато и да е жестокост. Смятам, абсолютно съм убеден, че всяка една жестокост трябва да се наказва. И съгласен съм, че ако някой прояви жестокост към животно, то може да направи същото и с човек. И трябва наистина да има граници, да има разбиране, да има добри отношения, етика и към животните, по един и същи начин дали са животно или хора. Но ако нямаше социалната мрежа, в случая е „Фейсбук”¸ може да е и друга, много от нещата в България щяха да се развиват много по-бавно през последната година.
Водещ: Между другото като че ли почти същото се случи с дебата около генномодифицираните организми. Отново там активността беше
Максим Бехар: Да…
Водещ: …
Максим Бехар: И забраната за тютюнопушенето. Аз смятам, че е абсурдно в България да няма забрана за тютюнопушене на обществени места, при положение, че в цяла Европа има. Дали ще стане сега, 2010 или 2012 година е все едно. Но следя дискусиите в интернет, главно във „Фейсбук” и смятам, че те са много плодотворни. И натискът срещу правителството е много голям, и срещу парламента.
Водещ: Парламентът е много разделен в това отношение. Най-вероятно на пушачи и непушачи.
Максим Бехар: Чисто човешки, да. Чисто човешки навици и страсти, което в Южна Европа се случва. Но в крайна сметка аз съм сигурен, че десетките или стотици хиляди хора във „Фейсбук” ще окажат влияние върху парламента и той ще приеме този закона, също става въпрос и за ГМО. И оттук-нататък нас ни чака гражданско общество онлайн, гражданско общество в социалните мрежи.
Водещ: Добре. Това може ли да се окачестви като добър PR за едно правителство. Фактът, че се съобразява или пък да не го наречем PR, а взимане на добро решение за… Защото знаем, в социалните мрежи има и доста несериозни неща, ако си говорим.
Максим Бехар: Да, обаче са все по-сериозни и по-сериозни. Тъй като аз правя голяма разлика между социалните мрежи и форумите. Форумът са пълни с недоволни хора. Или това е поколението на мразещите, както аз го нарича. И го противопоставяме с поколението на „Фейсбук”. И тези две поколения се развиват паралелно в България. И слава Богу, това на „Фейсбук” и на социалните мрежи започва да взима преднина. Защото там хората са със своите имена, със своите снимки, със своите позиции, които отстояват. Докато във форумите обикновено това са една голяма глутница от недоволни хора, анонимни, естествено, които сутрин се сърдят на себе си, а следобед на останалия свят. И затова смятам, че социалните мрежи легализират, правят хората много по-активни, защото те вече се появяват там със собствените си имена, със собствените си мнения. Да, всяко едно правителство трябва да се съобразява с общественото мнение, с мнението на тези, които са избрали това правителство. Но дори и да не са го избрали, те може да не са гласували точно за това правителство, но факт е, че имат мнение. Правителството не е само на тези, които са го избрали – то е на всички българи. Сега повече от всякога правителството може да чуе мнението на българите, главно чрез социалните мрежи. И вижте, ако „Фейсбук” беше държава, щеше да е третата по големина в света, след Китай и Индия. 400 млн. души са във „Фейсбук”. Всеки ден 500 хил. нови регистрирани има. Няма държава, която расте с тези темпове. Което означава, че ако една група бъде създадена и управлявана добре, нейните послания могат да бъдат чути от 400 млн. души. Няма такава медия в света. Нито Си Ен Ен, нито който и да е световен канал. Ето защо едно мнение, казано в интернет или в социална мрежа би трябвало да важи много силно за всяко едно правителство. И то трябва да си взима бележка.
Водещ: Последен въпрос, като PR специалист. Какво ще посъветвате да не пропускат да поглеждат комуникаторите на правителството…
Максим Бехар: Ами, членовете на правителството, аз знам един от тях – министъра на външните работи, с когото доста често комуникирам и в „Туитър”, и във „Фейсбук”. Но и другите членове на правителството, според мен, трябва да отделят по половин час на ден, за да бъдат там. Там са мненията на активната част на обществото. Тази, която е пасивна – тя е пасивна. Тя е решила да не казва своето мнение, по една или друга причина да не участва. Но тези, които искат тяхното мнение да бъде чуто, са в социалните мрежи. И струва ми се, че всеки един политик трябва да се съобразява с тях. Вече.
Водещ: Благодаря. Надявам се, че и те са благодарни за вашите безплатни в момента съвети.
Максим Бехар: И аз благодаря.

сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-04-17 

Новото десетилетие започна c осезаеми промени и нови предизвикателства. Въпреки спада в комуникационната индустрия, обаче се очертава тенденция към засилване на корпоративното търсене на PR услуги. Изграждането на взаимоотношения с потребителите на 21-ви век се гради на активно взаимодействие и ангажимент – не просто в промотирането на продукти, а информиране на потребителите, изграждане на доверие, а не купуване на време, поддържане на разговор, а не в предаването на съобщения. За перспективите пред PR бизнеса и най-горещите теми в областта на комуникациите поговорихме с председателите на някои от водещите PR организации в България – BAPRA, БДВО и ИМАГИНЕС. Какви са плановете им за развитие през настоящата година и повишава ли се нивото на диалогичност между сдруженията в бранша коментират Максим Бехар, Милена Атанасова и Аня Павлова.

- Максим Бехар е председател на Българската асоциация на PR агенциите. Управлява МЗ Communications Group, Inc., част от веригата на световната корпорация Hill&Knowlton. Г-н Бехар е и председател на Борда на директорите на МЗ Communications College, единственият у нас лицензиран професионален център no PR и маркетинг. През 2010 г. BAPRA организира първи национален конкурс за отлични постижения в областта на PR – BAPRA Bright Awards.

- Милена Атанасова е председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). Работи в областта на комуникациите от 1999 г. като през годините практикува в различни сфери – изкуство, търговия, реклама, интериор и дизайн, фармация, медии, детергентна индустрия и хранително-вкусова промишленост. За десета поредна година БДВО организира национален конкурс за постижения в сферата на връзки с обществеността - PR Приз. През 2009 г. дружеството инициира създаването на Българска конфедерация за връзки с обществеността, която към момента обединява три от действащите професионални PR организации – БДВО, ИМАГИНЕС и Българската академична асоциация по комуникации (БААК).

- Аня Павлова е съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността (БКВО), председател на Асоциация "ИМАГИНЕС на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността", член на Руската асоциация по връзки с обществеността (РАСО). Собственик на агенции CNR Communicatons и CNR Advertising. Докторант в Софийския университет "Св. Климент Охридски" с тема: "Политически интегрирани комуникации". Председател на журито на PR Приз 2010.

***
Максим Бехар, председател на Българската асоциация на PR агенциите

Г-н Бехар, ще бъде ли година на промени 2010-а? Какви са прогнозите Ви за развитието на PR пазара?

Ще бъде една прекрасна година за нашия бизнес. Всички знаем, че 2009-та беше доста трудна. Имаше период, в който клиентите се вцепениха и не знаеха как да реализират своите маркетингови програми. Научихме се да работим в съвсем други условия от тези, на които бяхме свикнали през последните десетина години. Кой от нас и дали успя да извлече ползи от този безценен урок, ще видим съвсем скоро. 2010-та е годината на нов тип комуникации, на новите медии и година на промяна в самите клиенти.

Кои ще са най-горещите теми в PR индустрията?

Новите медии. Социалните мрежи. Езиците. И… новите бизнес правила. Ние, PR експертите, и нашите клиенти не искаме или не можем да се примирим, че печатните медии си отиват, за да дойде една сложна конфигурация от онлайн медии, съчетани с нови телевизии. В крайна сметка и телевизията никога повече няма да бъде такава, каквато я познаваме сега… все повече ще се приближава към онлайн медиите, за да заприлича един ден изцяло на тях. Не засягам въобще радиата като тема на промяна, до година-две всички те ще бъдат на сателит и няма да имат реклами, тоест комерсиалната им част ще се изчерпи, ще бъдат платени, за да ги слушаме. И – то е ясно – идват социалните мрежи. Колкото и да изглеждат елементарни, достъпни и лесно разбираеми, социалните мрежи са изключително сложен комуникационен инструмент и лесно можеш да си счупиш главата, ако не ги разбираш в детайли. Още повече че те се развиват мълниеносно, променят се най-неочаквано и искат постоянно следене. И накрая – езиците. Това е факторът, който най-много пречи за развитието на нашия бизнес. По един начин си говорим лице в лице, по съвсем друг начин в социалните мрежи, по трети начин говорим по телефона, по четвърти – пишем sms-и. Ако ние, експертите в бизнеса, нямаме ясна и точна представа за тези нюанси, нямаме точните решения и формули, вече сме тотално обречени на провал. Всичко това обуславя и съвсем нови бизнес правила. Много вероятно е месечните консултантски договори като практика да остъпят място на договори за всеки проект. Може би и клиентите ще се променят много no-динамично, отколкото очакваме.

Как ще се развива БАПРА през 2010-та година?

Искаме асоциацията да стане безспорен лидер и истински представител на нашия бизнес в България. В крайна сметка именно ние, членовете на БАПРА, правим поне 75% от оборотите на българския PR пазар. Смятаме със сигурност да разширим обхвата от дейности на асоциацията, да поканим след внимателен подбор и проучване още компании за членство и не на последно място – да организираме много професионални награди за най-добри постижения в областта на публичните комуникации в България. Ще бъде интересна година за целия бизнес и БАПРА ще е една от причините за това. Наистина бих желал колкото се може повече професионални общества в България да работят толкова сплотено и единно като БАПРА, ще е доста по-добре за цялото общество.

Какво е нивото на диалогичност между браншовите PR организации? Има ли посоки на взаимодействие помежду ви?

Не, няма взаимодействие, по една или друга причина. Но много от колегите от компаниите в БАПРА членуват и в БДВО и това прави взаимодействието точно такова, каквото и трябва да е – неформално, неофициално, изцяло професионално. Ако някой ден се появят и други наистина действащи PR общества или организации, то ще се радваме да работим с тях. За нас обаче най-важното е контактът със студентите. Ако можем да предаваме нашия практически опит на тези, които учат вече нищо незначещата за нашия бизнес скучна и суха теория, то тогава ще сме постигнали най-важната цел на БАПРА – силен, конкурентен, честен, прозрачен и професионален PR пазар.

***

Милена Атанасова, председател на Българско дружество за връзки с обществеността

Ще бъде ли година на промени 2010-та?

Икономическата ситуация провокира въображението на PR специалистите, но в пазарно отношение не може да очакваме бурно развитие. На българския пазар се появяват нови агенции, но други са пред фалит. С малко закъснение тук следваме тенденциите в световен мащаб. Най-ясно изразена е глобализацията на пазара. Масово се обединяват агенции – и то едни от най-големите (Mmd и Trimedia се вляха в Grayling, РМК/НВН и BNC, Focus Media и Madden Communications). Обединяват се също и големи професионални организации (CERP – европейската PR асоциация стана част от Global Alliance). Това говори най-малко за две неща – унифициране на стандарти, но и наличие на криза. Според PR Newswire ръстът на пазара в световен мащаб за 2009 г. е 46%, предимно заради интернет. За 2010 г. се очаква поне 20% ръст. Не бих заявила смело подобен ръст за българския пазар, да не говорим, че у нас все още не е правено подобно проучване, което да изчисли точния ръст в нашата сфера.

Кои ще са най-горещите теми в PR индустрията?

При всички положения горещите теми в PR сферата ще бъдат свързани с най-силно засегнатите от кризата индустрии – финанси и застраховане, строителството, транспорта, недвижимите имоти, мебелната индустрия, енергоснабдяването и др. Важни събития са и двата големи световни спортни форума, и за съжаление, непредвидимите природни бедствия като това в Хаити. Виждате колко активни са всички с набирането на средства, това се прави предимно посредством PR техники.

Какви активности предвиждате през 2010-та в БДВО?

На първо място, това са традиционният конкурс "PR Приз" и четвъртият поред PR фестивал в България – надяваме се по-хубави от всякога, тъй като "PR Приз" отбелязва 10-та си годишнина. Смятаме да довършим работната среща от 2009 г. "Институциите и техният публичен образ", но този път с конкретните програми, действия и резултати, предоставени от екипите по комуникация на правителството. И през 2010-та няма да забравим да говорим за CSR инициативите и компаниите/агенциите и хората, които стоят зад тях. Бихме искали да отворим темата "Шоубизнес и PR", тъй като често се бъркат отделните сфери на PR в България. Важна тема, която ще включим в програмата на дружеството, под формата на online дискусия, е тази за социалните мрежи – значим обществен фактор и мощно средство за PR. Планираме обучение по събитиен мениджмънт, отново ще говорим за мостовете между образование и практика, ще наблегнем на етичните практики през годината като отново популяризираме Етичния кодекс на PR специалистите в България.

Какво е нивото на диалогичност между браншовите организации? Има ли посоки на взаимодействие помежду ви?

Нивото на диалогичност засега не е много високо и това е видимо за всички в бранша. През 2009 г. БДВО инициира създаването на Българска конфедерация за връзки с обществеността, като покани действащите PR организации в страната, общо шест. Предложението приеха само две от тях – ИМАГИНЕС и БААК, останалите практически не изразиха несъгласие, но и не подписаха споразумението. Иначе правим и ще правим съвместни инициативи с останалите организации, всички имат интерес от това. Най-често става дума за събития – обучения, семинари, кръгли маси. Според мен все още професионалната среда не благоприятства подобен диалог. Капитализмът в България е в сравнително ранен стадий и у практиците надделява инстинктът за оцеляване в силно конкурентната, и понастоящем кризисна ситуация, пред мисълта за бъдещето и подобряването на професионалната среда. Нека напомня, че преди време всички организации се подписаха под Етичния кодекс на PR специалистите в България, което за мен е достатъчно основание за вяра в светлото бъдеще. Ще пораснем и дотам, дано икономическата ситуация също ни помогне за това.

***

Аня Павлова, Асоциация на имиджмейкъри и специалисти по Връзки с обществеността (ИМАГИНЕС)

Ще бъде ли година на промени 2010-а? Какви са прогнозите Ви за развитието на PR пазара?

PR индустрията усети кризата така, както всяка друга индустрия. Освен носител на нови възможности, кризата със сигурност е и период за сериозни равносметки, анализи и важни решения. В такива ситуации единността на бранша е от голямо значение. Сега е моментът, когато трябва да се докаже и отстоява необходимостта и престижът на професията ни. Всички знаем, че именно кризата е най-големият консуматор на репутациите. Ето защо репутационните стратегии, а това е, с което се занимават сериозните PR специалисти, са от изключително значение, както за българския бизнес, така и за българската политика.

Кои ще са най-горещите теми в индустрията?

Парещите теми за българите са и темите, с които голяма част от PR специалистите ще се занимаваме – застрашени репутации, непоследователни действия, непремерени приказки, действия, които плашат и объркват хората – всичко това са области, в които участието на PR професионалисти е абсолютно задължително. Загуба на работни места, проблемите в здравеопазване, образование, земеделието, българския бизнес, социалната сфера – всичко това трябва да бъде комуникирано много внимателно. В ситуация на криза никой – нито в бизнеса, нито в политиката – може да си позволи липсата на комуникационни стратегии. Тези, които смятат, че ще минат без такива, достатъчно бързо ще понесат негативните последици. Липсата на комуникационна стратегия издава хаоса в действията. Кризата сама по себе си носи достатъчно проблеми, за да може някой да си позволи поредица от грешни послания. Не случайно PR дисциплината се смята за стратегическа и световният опит показва, че това е напълно заслужено. Решаването на сериозните репутационни проблеми на България минават през решаване на комуникационни и репутационни проблеми на българския бизнес и политика. Ето защо, всъщност най-важните експерти в страната в момента са именно репутационни стратези, тоест, пиарите.

Какви са плановете на асоциацията за 2010-та година?

Съвсем скоро ИМАГИНЕС издаде студията "Политическия брандинг с рекламен акцент", чийто автор е Стефан Серезлиев. ИМАГИНЕС дава и ще дава възможност на специалисти и експерти в областите на комуникациите и маркетинга да представят своите идеи и да споделят своя опит. И занапред ние ще подаваме ръка на експертите. Подготвяме и нов сборник "Избори 2009". Това ще е третото издание от поредицата, посветена на изборните технологии, която ИМАГИНЕС прави. Автори в изданията на ИМАГИНЕС са доказани специалисти, както в областта на пиара и публичните комуникации, така и журналисти, политолози, социолози, анализатори и политици. Като член на БКВО, ИМАГИНЕС и тази година участва в организирането на 10-тия PR Приз и съпътстващия PR фестивал. Това са само част от нещата, които сме набелязали като активности на ИМАГИНЕС през 2010 г.

Какво е нивото на диалогичност между браншовите PR организации? Има ли посоки на взаимодействие помежду ви?

Фактът, че бе създадена БКВО, е достатъчно ясен знак за взаимодействие между големите организации в нашия бранш. Когато се обединяват браншови организации с история, това е мощен сигнал за развитието на професията. Обединени, имаме no-големи възможности да отстояваме престижа и репутацията на бранша, да подпомагаме млади специалисти и да допринасяме за развитие на PR дисциплината в България, което да е на високо световно ниво. Професионалните стандарти и утвърждаване престижа на PR професията в България не са въпроси, които могат да се решават успешно по единично. Те изискват както личен принос на всеки отделен специалист, така и съвместни усилия на обединени около каузата специалисти.

Стр. 98, 100 – 101, 102

сп. Мениджър | Максим БЕХАР | 2010-03-13

"Мениджър" с подкрепата на "Булстрад" започна тази рубрика в миналия си брой. В него публикувахме преживяната статия на Владимир Левчев. За нас това не е само поредица от текстове. За нас това е своеобразна работилница за идеи. Идеи, от които държавата ни, а и всички ние имаме нужда. За да ни приемат по-добре по света и да ни уважават повече.

Нашата WWW страна

Това е най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение за България – Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното – лесно се запомня
"ВАШАТА ПРЕКРАСНА държава България е всъщност добра отвътре и лоша отвън…" Тази фраза чувам от един посланик, докато споделяме маса в малък софийски ресторант.
Прав е… Идваше от далечна африканска държава, беше само месец-два в България и докато замислено гледаше в чашата с прекрасно вино, ми каза: "Знаеш ли, Максим, не мога да ви се начудя. В Африка има десетки страни, за които милиони си мислят, че са само плажове и палми, а като попаднат там, виждат колко трудно живеят хората. При вас е точно обратното… Отвън, ако някой чете какво се пише за България, няма да иска да стъпи тук, но веднъж като дойде, вижда веднага каква прекрасна страна е тя".
Проблемът наистина не е от вчера. През тези твърде дълги 20 години на преход България съумя да се промени тотално, да въведе, макар и болезнено, истински пазарни механизми, да промени две или три поколения млади хора, които сега по нищо не се различават от своите връстници в развитите страни, да превърне много от запустелите си места в страхотни и луксозни курорти… Но не успя да го каже на света. И затова той продължава да гледа на нас с огромно подозрение и неразбиране.
От една страна, това се дължи на дълбоко вкорененото ни чувство, че държавата ни е безкрайно интересна и едва ли не всеки чужденец трябва да се чувства привилегирован, че въобще сме го допуснали да ни дойде на гости. От друга обаче, навикът или по-скоро усещането, че в трудните години на преход по-развитите държави ни дължат нещо и сега те някак си априори и по-задължение трябва да инвестират в България, ни кара подсъзнателно да подценяваме силата на агресивната, честна и точна промоция.
С две думи, България не е имала през тези десетилетия ясна стратегия как да покаже безспорните си предимства на света и с това да стане още по-атрактивна и наистина ефективна инвестиционна дестинация. Агенции, министерства, комитети и какви ли не още държавни институции винаги приемаха, а сигурен съм – продължават да приемат, средствата, изхарчени за реклама или за промоция на България, като разходи, а не като инвестиция.
Реално погледнато, това е най-бързо възвращаемата инвестиция, защото промотира не продукт или услуга, а милиони такива, и таргет групата е толкова разнообразна и всеобхватна, че вероятността рекламата да не работи е просто минимална. Наистина рекламата на България е инвестиция и тя много бързо може да бъде капитализирана, особено по време на криза.
Ако си на 72. етаж в някой офис билдинг в Чикаго, Токио или Франкфурт и четеш вестници, за да разбереш какво се случва в България, картинката ще е много ясна – стрелби, кражби, отвличания, измами, бавно и трудно приобщаване към пазара, спрени европейски фондове. В същото време категорично твърдя, че България – все още – е единствената страна в Европа, в която може да пристигне инвеститор и с 50 хил. евро да направи успешен бизнес, а инвестицията да му се върне петорно само за няколко години. Това е така, защото в България все още има милиони незапълнени ниши и възможности за правене на бизнес с относително евтина, но супер интелигентна и много мотивирана работна сила. В Полша, Чехия или Унгария липсват тези възможности – там пазарите са вече заети, скъпи и добре подредени. Този момент, използван в една промоционална кампания, реклама или просто медийна комуникация, ще бъде изключително силен и атрактивен коз за всеки потенциален инвеститор. И друго. Сега България има най-добрата и примамлива данъчна политика от всички страни в Европейския съюз, дори само 5% данък дивидент и 10% корпоративен данък са железен аргумент стотици хиляди инвеститори да се насочат насам. Но те не знаят за това. Няма и откъде да знаят.
Не става дума за големите международни корпорации. Те със сигурност си имат своя стратегическа политика, имат си отдели за анализи и прогнози, знаят къде какво се случва и как да инвестират. Но българският пазар до голяма степен, да не кажа в съдбоносна степен, разчита на средния и на малкия бизнес от развитите страни, който ще запълни именно тези милиони ниши, ще инвестира, ще даде добра работа на стотици хиляди млади българи и ще остави парите си тук. За да направят това обаче, малките и средните инвеститори трябва да знаят какво е България. И тъй като точно през тези 20 години никога не е имало последователна политика да се обяснява какво е България, защо е такава и с какво точно е привлекателна, нека помислим само върху няколко от тези безспорни предимства.
Най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение е: България е WWW страна! Казвал съм го хиляди пъти и наистина е така – Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното – лесно се запомня. А и жените не бива да се засягат, те са едни от най-хубавите в Европа. Кратко и ясно. Може да послужи за послание, може да послужи за "кукичка", която ще предизвика интереса на милиони и в крайна сметка ще ги накара да поровят още малко в интернет. За да открият следното: България е страна, пълна с
млади, интелигентни, невероятно мотивирани и бързо мислещи хора, които могат да направят чудеса с всеки бизнес. Това трябва да се разказва. Още: в България има огромно количество честен и почтен бизнес, който иска да се развива единствено и само така и с всяка изминала година става все по-силен и все по-стабилен. Това трябва да се разказва още повече. И накрая. България е прекрасна и леснодостъпна европейска страна с четири сезона, страхотни курорти, неповторима природа и уникални места за незабравими мигове. Това вече трябва да се рекламира. Интелигентно, упорито, агресивно и с достатъчно пари, така че те да гарантират възвръщането си много бързо.
Иначе… България ще си остане тук някъде на Балканите, с балканските си истории, с балканския си имидж, неразпознаваема, безинтересна и мъгляво екзотична. Ще си остане най-строго пазената тайна на света.
И от това ще загубим всички ние.

Стр. 26-27 

www.prkernel.com | 2010-03-22 

За пръв път у нас изцяло международно жури ще оценява постиженията на българските PR агенции, съобщиха от Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). Специално за първото издание на конкурса BAPRA Bright Awards 7 членно международно жури ще определи носителите на призове в 6 различни категории.
В рамките на националния конкурс проектите на PR агенциите ще бъдат независимо оценявани от международните комуникационни специалисти. Журито с председател световноизвестния Пол Холмс, е съставено от още 6 комуникационни експерти от Великобритания, Хърватия, Полша, Португалия, Унгария и Румъния. Те ще изберат най-добрите PR агенции у нас, както и най-отличилия се вътрешно-комуникационен отдел на компания или организация.
„Това отдавна трябваше да се случи, и съм доволен, че точно ние, най-големите представители на PR бизнеса в България, го направихме. Беше предизвикателство да привлечем 7 представители на PR асоциациите по света в първото издание на BAPRA Bright Awards. Но си струваше. Това е изключителен шанс PR пазарът у нас да получи най-обективната и адекватна оценка“, коментира Максим Бехар, председател на БАПРА.
В журито са доказани международни професионалисти като неговият председател Пол Холмс, основател на The Holmes Report Group, един от най-изяявените анализатори на PR пазара в света, Ричард Хоутън – комуникационен експерт и председател на международната асоциация на национаните PR асоциации ICCO; Божо Скоко – професор по PR в университета в Загреб и основател на водеща хърватска PR агенция; както и 4 председатели на национални PR асоциации – Павел Трочимюк – Полша, Салвадор да Кунйа – Португалия; Петър Шелес – Унгария и Теодор Фролю – председател на румънската асоциация на PR агенциите.
В BAPRA Bright Awards могат да се включат всички PR агенции в България с кампании, организирани през 2009 година. Специална категория дава възможност за включване в надпреварата за наградите на вътрешно-комуникационни отдели на компании или организации.
Категориите в конкурса са шест: Кампания за устойчиво развитие, Специално събитие, Иновативна кампания, Кампания, реализирана от вътрешен отдел, Комуникационна кампания на годината и Агенция на годината. Критериите за оценка са насочени изключително към комбинацията от новаторски подход и ефективност при планирането и изпълнението на представените проекти.
PR агенциите и вътрешно-коминкационните отдели на компании или организации могат да подадат заявка за участие в BAPRA Bright Awards на www.brightawards.eu до 4 април 2010 г. включително. На сайта е поместена и пълната информация за конкурса, както и подробни критерии за участие и оценка.

Оригинална публикация

БНТ, Денят започва | 2010-03-19

Вижте видео (от интернет страницата на БНТ)

Водещ: Добро утро на Диана Дамянова и Максим Бехар! Продължаваме по тази история на седмицата с двете листчета с 28-те мерки, за които беше опровергано, че са дело на политически мозъчен тръст в момента, но темата за кризисния PR ни накара да ви поканим, в който всъщност изпадна според мен и Симеон Дянков, а и правителството. Какво се случи според вас реално? Дали имаме едни непопулярни мерки, които каквито и да са те, винаги заглавието ще е „Сатър за всички”, дали мълчанието, което предприема и в момента Симеон Дянков е добро от гл.т. на PR? Дали синдикатите изпързаляха по някакъв начин, с извинение за израза, правителството, за да отидат по-силни на тези преговори, които предстоят? Как разчитате събитията?
Максим Бехар: Смятам, че всичко това е плод на един огромен вакуум, който имаме информационен, от страна на хората, които трябва да доставят информация всъщност дали България е в криза. Едно. И второ, ако е в криза, икономическа или финансова, как ще излезе от нея.
Водещ: Тоест, когато има вакуум…
Максим Бехар: Нормално е един министър на финансите, или един екип на министъра на финансите около него, или премиерът, или който и да е да излезе пред хората, които гласуват, които избират, които биха били потърпевши и да каже всъщност България къде се намира и каква е икономическата програма оттук нататък. Това е много важен въпрос, тъй като това, което се случва в Гърция сега разтревожи много хора.
Водещ: Това е плод на липса на реакция на време, или?
Диана Дамянова: Вижте, това, което прочетохме във вестника със сатъра представлява много простичък казус. Когато в едно семейство парите не достигат, ама много не достигат, и бащата е събрал семейството и казва, дайте сега всички варианти и да видим как можем да се оправим финансово. И майката казва, ще отида да проституирам и ще пера на съседите дрехите. Малкото детенце, 6-годишното казва, аз също отивам на работа. 13-годишният вика да оберем банка. И успоредно с рационалните идеи има и много нерационални. Това не означава, че те ще бъдат приложени, това е опитът на бащата да събере на куп всички възможности и да отсее от тях някаква реалност. В този смисъл документът, който е изтекъл, ако въобще е изтекъл, с нищо не е опасен. Той става опасен по две линии, и за съжаление, те не са в рамките на PR-а. В този документ има предвидени изключително много рестрикции за хората в обществения сектор.
Водещ: Само да уточним, че премиерът каза, че това е провокация, което се е случило и опроверга същността на това, което засяга в случая пенсионерите да речем и майките.
Диана Дамянова: Аз мога да се закълна, че това за пенсионерите и майките не е минавало и през ума на управляващите в България. Въпросът е обаче, че в този документ се предвиждат изключително много тежести за хората в държавния сектор. А българските профсъюзи по стечение на обстоятелствата, в които и аз съм участвала включително преди 20 години, са концентрирани в държавния сектор. Изключително много ги е заболяло, че точно там, където е тяхната членска маса, ще бъдат насочени една голяма част от мерките. И изтичането на документите не е пиараджийско, не е грешка на екипа, който го е обсъждал, ако въобще такъв документ е обсъждан, а той е политически ход на профсъюзите, които искат да спрат удара върху една голяма група от хора, където именно е концентрирана членската им маса, откъдето идва членският им внос и на които се дължи властта им. Тъй като поради добро или лошо българските профсъюзи не влязоха в частния сектор. И веднага като бивш ръководител на профсъюзите искам да кажа, че не е справедливо, че ако има тежест, тя трябва да бъде поемана и от шивачките с 260 лв. в частния сектор, и от работещите в държавния сектор. И в този смисъл реакцията на профсъюзите не е правилна.
Водещ: Имаше ли гаф? Говорихме си преди да влезем в студиото. Аз видях какво излиза във вестниците на следващия ден, това със сатъра го видях 8-9 ч вечерта в електронните издания. И си мисля, че ако ръководех PR-а нямаше да реагирам повече от 12 часа по-късно като опровержение, ако това наистина не е вярно да го опровергавам в 12 ч на обяд на следващия ден, когато ужасът вече е превзел всички слоеве.
Максим Бехар: Аз бих коментирал по-скоро комуникационната страна, не толкова политическата страна на това, което се случва. Първо, не виждам никаква драма от това, че има обмен на различни мнения между институциите, включително и министъра на финансите и президента, което се случи преди две-три седмици. Нормално е, след като институциите са от различни политически сили, и смятам, че това дори е здравословно за държавата, да има обмен дори и на малко по-стори реплики. Разбира се те трябва да бъдат контролирани, трябва да бъдат обаче открити, честни, почтени пред обществото. Проблем е наистина, че в момента правителството води по-скоро реактивна комуникационна политика, отколкото проактивна.
Водещ: Какво значи това?
Максим Бехар: Смятам, че трябва много повече да се обяснява, много повече да се казва, много повече да се работи… Вижте, Гърция е много сбъркана наистина, въпреки че не са кой знае какви корифеи в комуникациите си…
Водещ: В комуникациите са добре, ама в другото?
Максим Бехар: В икономиката съвсем, както се оказа. Но в крайна сметка наистина, първо, в България според мен няма чак толкова голяма криза, няма финансова криза поради факта, че имаме валутен борд. Няма как да има в състояние на валутен борд финансова криза в една държава. Второ, смятам, че усилията трябва да бъдат насочени много повече към привличане на чужди инвестиции и към обясняване на света, че България е един данъчен рай.
Водещ: Малко ли се обяснява?
Максим Бехар: Нищо не се обяснява. Няма никаква промоция на България извън границите на България.
Водещ: А мерките вътре в страната?
Диана Дамянова: Аз смятам, че огромната харизма на министър-председателя, с която той спечели изборите, бих казала сам спечели изборите, в момента трябва да бъде впрегнато в името на комуникацията с народа. Министър-председателят има сили, възможности и правото да се обърне към народа, да му обрисува реалната ситуация и да му даде алтернативите за развитие. И съм дълбоко убедена, че българинът е разумен и той би приел тази част от мерките, които по някакъв начин му се налагат изключително много.
Водещ: Тоест ако се обясни нещо непопулярно, може да намери обществена, хайде ако не е подкрепа, но да не е протест?
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение на министър-председателя към българския народ, както в състояние на война. Защото състоянието,в което се намираме е много близко до това състояние.
Водещ: Той това твърдеше, но обръщение не направи.
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение с всички PR неща, които трябва да бъдат извършени към него. Казвам обръщение да се обърне и да разясни на народа си докъде е дълбока кризата. Защото в момента хората слушат от една страна, това, което изтича от правителството, от друга страна, това, което казват от правителството, от трета страна, това, което казва опозицията. Безумните текстове, които текоха преди малко в това студио, които казваха да се увеличи приходната част и да не се закача разходната. Те са non sense, те нямат, преведени на английски, си губят смисъла тези изречения. В този смисъл…
Водещ: Но за бедния човек звучат добре.
Диана Дамянова: Те за бедния човек звучат добре, и могат да го изведат на улицата, но това не променя факта, че те не могат да бъдат изпълнени като догма. И в този смисъл аз смятам, тук подкрепям напълно колегата Бахар, като че ли липсва обща комуникационна стратегия на правителството в състояние на криза. Да, има криза, ние не знаем, ние в PR-а, не знаем къде е нейният мащаб и размер, но от криза се излиза, когато се обединят силите на всички хора и когато народът реши да понесе своя дял от кризата. Такъв призив към народа не е отправен, напротив…
Водещ: А има ли и друг проблем? Тази харизма, за която се говори, че едва ли не е родео PR явление самият премиер и което му помагаше до момента, а сякаш лицата да речем в парламента не мога да изброя повече от пет-шест, не им знам лицата, гласа, имената. Не отива ли цялата концентрация на комуникация през един човек?
Максим Бехар: Вижте, това не е чак толкова необходимо да им знаем имената. Преди две-три седмици бях в Прага. Осем от десет души, които попитах, не знаеха името на министър-председателя. И това не е голяма драма дали познаваш или не познаваш един политик. Важното е икономиката да работи, както работи прекрасно в Чехия. По-скоро не е само харизма на Борисов, той има авторитет в момента. Спечелил е много добре едни избори, все още е в летящ старт и според мене, от една страна, наистина би трябвало да комуникира повече с хората, които малко са объркани като че ли в момента, избиратели…
Водещ: А Дянков трябва ли да чака или трябва също да…
Максим Бехар: В смисъл дали трябва да говори или да мълчи ли?
Водещ: Да.
Максим Бехар: Нямам идея. Ако има какво да каже, трябва да го каже.
Диана Дамянова: На Дянков му се падна ролята, аз не смятам, че той сам си я извоюва, на лошото момче в българското правителство. Така му се е случило и той вече не може да избяга от нея. В този смисъл в състояние на криза лошото момче трябва да мълчи според мен.
Водещ: Да мълчи?
Диана Дамянова: Да.
Максим Бехар: Ами това е работа на всеки един министър на финансите между другото.
Диана Дамянова: Естествено, той няма как да бъде симпатичен на народа. Ако той някога си е мислел, че в състояние на криза, правейки рестрикции, ще бъде симпатичен на народа и ще има рейтинг равен на министър-председателя, просто някой не му е обяснил. Аз смятам, че Дянков се държи достойно. Той се държи на принципа аз правя каквото трябва и да става каквото ще…
Водещ: Обаче му излезе прякора Поразяващата уста.
Диана Дамянова: Не му излезе прякора Поразяващата уста. И аз лично харесвам това.
Максим Бехар: Фактът, че Дянков е човек, който казва нещата директно, обществото има нужда сега много повече нещата да се казват директно и да се обясняват разбира се точно. Факт е, че обръщение на министър-председателя би свършило работа, но не трябва да се спира само до там. Защото след обръщението трябват наистина реални мерки, за да може да се заздрави икономиката.
Диана Дамянова: Под обръщение имам предвид не да се изправи пред телевизора и да се обърне, а да направи цяла стратегия за обръщане към народа си, защото народът му ще му вярва. Искам само да кажа нещо. Във всяко правителство, което идва в тежка икономическа ситуация, има 8-10 месеца да започне реформите. Това правителство с цялата си реформаторска насоченост започва да губи тези 8-10 месеца и това трябва да бъде повод на голямото обръщение на министър-председателя.
Максим Бехар: Ще го чакаме.
Водещ: Притиска ни времето, само с едно изречение да коментирате намерение на БСП да извадят клипа с брадвата, който струва ми се беше срещу самите тях на изборите…но досега да не би да е далновидно пък?
Диана Дамянова: Акламирам и бих вложила известни средства в това, тъй като цялата съпротива срещу реформите на правителството моментално ще отиде там, където отиде и подкрепата на БСП по време на изборите. Не е правен по-голям гаф в българската политическа реклама от клипа със сатъра. Всяко падане на сатъра изяждаше няколко десетки хиляди гласа на социалистическата партия и същото ще направи и сега. И просто, аз знам, че са вложени няколко милиона долара в тази кампания, но тя не беше добра кампания и на Борисов ще му направи добра услуга, ако го пуснат отново.
Водещ: Така ли?
Максим Бехар: Нямам представа как сега ще се реагира, но това наистина беше една тъжна история, или тъжна страница в историята на българския политически PR. Чисто професионално аз бих бил любопитен да видя каква ще бъде реакцията, ако сега се завърти клипът, тъй като не мога да прогнозирам какво ще се случи.
Водещ: Много благодаря! 

в. Дневник | Божидар КЪРТУНОВ | 2010-03-10

Специалисти по PR оценяват като грешка критичната му реакция

Капитанът на българския национален отбор по футбол Димитър Бербатов дебютира като блогър в понеделник, но по начин, който е доста спорен от PR гледна точка. Той е направил грешка с дебютното си мнение, озаглавено Haters, смятат едни от най-изявените специалисти в областта на връзките с обществеността.
Във времето, в което Тайгър Уудс и Джон Тери страдат след сериозни скандали, ударили по перфектния им до момента на разкритията имидж, Бербатов няма никакви открити конфликти или неловки ситуации, от които да излиза. Най-голямото му бреме са тежките критики, които често понася предимно в България.
Управителят на агенцията "МЗ комюникейшънс груп" Максим Бехар твърди, че за футболиста на "Манчестър юнайтед" би било по-добре да не прави нищо в случая. "Не трябва да се изкарват проблеми с една определена група. Има една голяма група хора в България, която е по-добре да не те обича", казва специалистът.
В мнението си, с което стартира своя блог, националът говори за "всички "разбирачи", всички завистници, всички злобари, хора, които не могат да спят, когато видят някой човек да преуспява". Той неколкократно натяква на това, че е успял, а посланието му към критиците завършва така: "Аз съм много нависоко, за да ви виждам. А дори, като тръгна да падам, пак няма да падна на толкова ниско."
"Клинтън излезе от много голям скандал по точен начин, без да влиза в конфликт с никого. Бербатов трябва да стои по-високо и да му се възхищаваме", добави Бехар, като определя футболиста като един от тримата най-големи авторитети в България. Според него "хейтърите ще станат още по-хейтъри". "Те могат да се победят с положително отношение. Бербатов трябва да е лице на позитивизма. Трябва да стои по-високо и да му се възхищаваме. За неговите качества няма спор, защото, за да си в "Манчестър юнайтед", трябва да си гений. Ако той направи своя дом европейски, аз направя офиса си европейски и вие направите редакцията си европейска – това е пътят към успеха. Трябва всички да работим повече."
Подобно е мнението и на Ради Георгиев, изпълнителен директор на PR агенция "От-До консулт". Той казва, че българските футболисти се нуждаят от PR-и. На констатацията, че Бербатов в момента има личен PR в лицето на Диди Ходжева, Георгиев отговори: "Не е сигурно, че това ще продължи да е така." "Българските играчи трябва да се обръщат към специалисти за консултации или да ги наемат."
Той посочи като подобен примера с вратаря на националния отбор Николай Михайлов, който преди няколко дни обяви, че спира да общува с медиите заради честите жълти новини по негов адрес. От години Стилиян Петров не говори с журналисти, а отскоро и друг полузащитник – Благой Георгиев, избра същия метод.
След приятелската среща с Полша (0:2) президентът на БФС Борислав Михайлов заяви, че Бербатов и Петров се чувствали недостатъчно обичани в България. Във втория си пост във вторник нападателят се обърна директно срещу телевизионните коментатори, които величаели чуждите футболисти, а не изтъквали качествата на българските играчи.
"Действието на Бербатов показва нещо много лично. Не мисля, че има нужда от такъв отговор. Футболистите трябва да са разбрали, че медиите са много силни. Джон Тери от "Баща на годината" стигна дотам, че да му отнемат капитанската лента в националния отбор. Бидейки в Англия, където медиите са много активни, Бербатов трябва да знае какво е влиянието им. Той е суперпопулярен и не може да избегне да се пише за него. След тази му реакция нищо няма да се промени – когато играе добре, ще бъде хвален, а когато се представя слабо – ще бъде критикуван", коментира Георгиев.
Той не пожела да прогнозира дали действията на Бербатов ще окажат влияние върху евентуални бъдещи рекламни договори. "В рекламните агенции работят хора – някои одобряват подобно мнение, други са против." Георгиев направи и сравнение с Христо Стоичков. "Знаем какъв беше Стоичков. Досега Бербатов имаше образ на скромен човек, но реши да го промени. Той беше положителен герой извън терена. Слабата му игра обостри сетивата му и той отговори на медиите. Това е грешка", добави Георгиев.
Изпълнителният директор на PR агенция APRA Porter Любомир Аламанов погледна от по-различен ъгъл. Според него "чашата на хейтърството доста се е препълнила" и Бербатов не е издържал. "Човека го съсипаха. За мен това е чисто човешка реакция. Има моменти, в които оставяме PR-а на заден план. До голяма степен го оправдавам."
Аламанов смята, че напрежението, което се е натрупало върху нападателя и семейството му, е оказало влияние. "Това, ако беше IBM, "Кока-Кола" или някоя друга голяма компания, много журналисти щяха да се замислят, преди да пишат глупости заради делата, които щяха да ги смажат. Адски е удобно да си седиш анонимен и да пишеш статии, в които да критикуваш и обиждаш Бербатов. Когато играе слабо и тук, и в Англия го критикуват. Когато направи силен мач, в Англия го хвалят и казват, че е бил великолепен, а в България пишат: "Бербатов вкара гол", твърди Аламанов. Според него от PR гледна точка публикуваното мнение на Бербатов е "призив за запазване на културата в комуникацията". "Не мога да давам акъл как трябва да се действа, без да знам какви са чувствата на Бербатов и на семейството му."
Личният PR на футболиста Диди Ходжева не може да бъде открита за коментар, за да обясни защо Бербатов е решил да започне точно по този начин в блога си.

Стр. 11

www.pari.bg | Боряна Николаева | 2010-03-08

Двете браншови организации ще раздават награди тази пролет

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) организира първото издание на конкурса BAPRA Bright awards. В конкурса могат да се включат всички PR агенции с кампании, организирани в рамките на миналата календарна година. Журито ще бъде съставено изцяло от доказани чуждестранни специалисти, а негов председател ще бъде Пол Холмс, основател на The Holmes Group и експерт по PR с повече от 20 години опит. В конкурса са предвидени шест категории: Кампания за устойчиво развитие, Специално събитие, Иновативна кампания, Кампания, Кампания, реализирана от вътрешен отдел, Комуникационна кампания на годината и Агенция на годината.

Професионализъм

Основните критерии за оценка са да бъдат постигнати резултатите, заложени от клиентите и кампанията да бъде реализирана по иновативен начин. Агенциите могат да подават документи за участие в конкурса от 16 март до 4 април, а церемонията по награждаването ще се проведе в края на април. Вярваме, че България ще има изцяло независим и силно професионален конкурс за постижения на PR бизнеса, коментира Максим Бехар, председател на БАПРА. BAPRA Bright awards ще даде обективна оценка на пазара в България, защото в Асоциацията членуват най-големите и авторитетни PR агенции в страната.
Привличането на чуждестранни специалисти като жури е добра възможност за всички нас да сверим часовниците си и да стимулираме развитието на PR бизнеса у нас, допълни още Бехар.

PR приз

През тази година за десети пореден път ще се проведе и конкурсът за постижения в сферата на Връзки с обществеността "PR Приз" и четвъртия поред, "PR фестивал", организирани от Българското дружество за връзки с обществеността.
Събитието ще се състои на 17, 18 и 19 май. Състезателните категории отново са 15, а мотото на фестивала е "PR по време на криза". Това е първата криза за бранша и е интересно как PR бизнеса се справя с по-малките бюджети, забавените плащания и преструктурирането на медиите, коментира Аня Павлова, председател на асоциация Имагинес. По повод на 10 годишнината на "PR Приз" ще бъдат раздадени и награди в две специални категории – на компании и на личности със специален принос към развитието на PR пазара.

Оригинална публикация

Дарик радио, Дарик кафе | 2010-03-08

Михаил Дюзев (водещ): Продължаваме, както се казва в анонса интересни, аз ще прибавя към нашия нов гост в студиото на Дарик кафе и космополитни мъже. Радвам се да кажа добро утро в студиото на Максим Бехар. Много неща можем да кажем за теб, управляващ М3 Comunication Group, водеща компания за връзки с обществеността в България, почетен консул на Сайшелските острови. Това ли е точната титла?
Максим Бехар: Добро утро и честит 8 март на всички слушателки на Дарик. Моите най-, най-добри пожелания, да бъдат обичани, да обичат много! И това е основното, за да може една жена да се чувства наистина жена.
Михаил Дюзев (водещ): Да кажем на нашите слушатели, че на darikradio.bg мога да виждат какво се случва в студиото и нашите гости. Откъде идваш?
Максим Бехар: Идвам от къщи.
Иво Райчев (водещ): От Сeйшелитге.
Максим Бехар: Не, преди няколко месеца бях там.
Иво Райчев (водещ): Добре де, за тези Сeйшели така и не можахме да разберем къде се намират – отгоре, отдолу до Мадагаскар ли, до Мавриция ли къде, Веско Маринов преди малко каза, че е бил на почивка там.
Михаил Дюзев (водещ): Да, оказа се, че и Веселин Маринов е бил на почивка там.
Максим Бехар: Аз се изненадах той като ми каза сега преди да вляза в студиото, че е бил. Даже изненадах се, защото не е много обичайно някой от България да тръгне за Сейшелите, без да ми се обади. Поне да го посъветвам, да му дам интересни филми, карти. Сейшелите се намират на 7 градуса южно от Екватора и на около 1200 мили северно от Мадагаскар. Всъщност на 1000 мили няма никаква земя наоколо. Много острови са, 115 острова. Населението е по-малко от родния ми Шумен – 70 хил. души на тези 115 острова, като столицата Виктория се намира на главния остров Маре, и е само 12 хил. души. Там са примерно 4-5 улици и това е столицата Виктория. Но уникална държава, защото всеки един от тези 115 острова е уникален, невероятно красиви. Всеки един си има своята особеност. Три от петте най-красиви плажа на света се намират на Сейшелите. И въобще мога да говоря цял ден за…
Михаил Дюзев (водещ): На фона на този сняг, който вали…
Иво Райчев (водещ): Колега Дюзев, като тръгваме за Сейшелите, ще питаме г-н Бехар какъв полет да хванем, нали?
Максим Бехар: Не, тръгваме заедно, гарантирам ти.
Михаил Дюзев (водещ): Обаче през Шумен…
Максим Бехар: Шумен – Виктория.
Иво Райчев (водещ): Искам нещо да питам аз. Наскоро ти беше в Давос, единственият представител на тази среща, на този форум…
Максим Бехар: Много хубав форум беше, много полезен.
Иво Райчев (водещ): И какво си казал…
Михаил Дюзев (водещ): Ти си извадил цитат.
Иво Райчев (водещ): Да. Скоро като ви питат къде живеете, отговорът ви ще бъде: Във Фейсбук.
Максим Бехар: Ами да.
Иво Райчев (водещ): Това си го казал, ти си бил модератор ли там?
Максим Бехар: Бях модератор първия ден, а втория ден имах моята презентация, на пленарно заседание всички групи се бяха събрали преди да закрият форума, който беше посветен на модерния PR. Беше страшно интересно и си мисля, че доста хора останаха изненадани от цифрите и фактите, които имаше в моята презентация. Тя ще бъде скоро публикувана някъде по сайтовете. Също в сайта на форума в Давос има едно дълго мое интервю, което мисля, че вече е онлайн, телевизионно интервю, видео. Виж, знаете ли кои са трите най-големи държави в света по население?
Иво Райчев (водещ): Знаем ги, Китай, Индия…
Максим Бехар: И Фейсбук, 400 млн.
Иво Райчев (водещ): Това не го очаквах.
Максим Бехар: Ако Фейсбук беше държава, щеше да е третата по големина в света. Всеки ден се регистрират 500 000 нови потребители. Няма нито една държава, която не е възможно, генетически не е възможно да расте с такива темпове. И защо, защото това е едно място, в което хората, освен че намират приятели, освен че се скарват с много хора и стават неприятели, могат да обменят различни неща, които само до преди три-четири години ги правеха в отделни програми. Говорехме си с приятели и познати в Скайп, пишехме си имейли чрез имейл програми, слагахме си снимки в някакви места в Интернет и се хвалехме пред приятели, а сега всичко е на едно място. Понеже комуникацията е много лесна и тъй като вече английският е универсален език за публикация в Интернет просто светът става един. И може би след ерата Фейсбук ще има други мрежи, които ще бъдат вече базирани според мене на видеообмена, т.е. всички ние, които си говорим с наши приятели където и да е, ще може да си говорим с видео в реално време, и това ще е следващият етап. Вероятно ще се разделят мрежите на професионални, т.е. радиоводещите ще си имат специална мрежа в Интернет, PR-специалистите ще имат друга мрежа и който иска да контактува с другия, ще може да го прави от едната мрежа в другата. Но най-важното е, че наистина вече когато хората се запознават, дори не след много време, ще си казват, няма да има визитни картички. Ще си казват, намери ме във Фейсбук. И аз го правя много често вече това. Вместо да си разменяме телефони, прибави ме във Фейсбук, само ми кажи, че си ти, за да те разпозная, и това нещо ще става много лесно и много бързо.
Иво Райчев (водещ): И аз като не те познавам, как ще ми докажеш, че си ти.
Максим Бехар: Само по име. Пишеш моето име или твоето име, или на Мишо името, или на който и да е и просто се намираме.
Иво Райчев (водещ): Пиша ти и ти казвам, ей там се видяхме на „Дондуков”…
Максим Бехар: Знаеш ли, това, което в момента се случва в Интернет пространството, промени света в три според мене основни неща. Първо всеки е журналист. Всеки е журналист, тъй като Фейсбук е медия. Не е нищо повече. И който иска… Какво е журналистиката – да имаш трибуна и да кажеш това, което мислиш. Дали ще е анализ, дали ще е водене на предаване, дали ще е някакво стихотворение или каквото и да е, но ти имаш трибуна и твоите слушатели, читатели или зрители стигат до тебе. Фейсбук е същото, ти си имаш своя трибуна, имаш си свое място, имаш х броя приятели, дали ще са 1000, 2000, 10 000, колкото и да е, и ти на тях можеш да им кажеш това, което имаш да им кажеш. Второто, което тотално промени света е, че всеки е PR-специалист. Защото в крайна сметка всички тези хора, които са във Фейсбук или в която и да е друга социална мрежа, българска, руска, китайски има с по 25 млн., с по 30 млн., всъщност всеки се опитва да си прави своя брандинг, своята марка. И това го кара да става PR-консултант, или PR-специалист. Защото всъщност влиза ив нашия бизнес, който ние прави, само че индивидуабно.
Михаил Дюзев (водещ): Това е много интересно, което каза.
Максим Бехар: И третата основна промяна е, че всеки вече е публична личност. Никой не казва, ама ти си публична личност, защо, защото са те написали по вестника, или си в студиото на Дарик, или си в някоя телевизия. Не, всеки е публична личност, ти си онлайн, ти си в Интернет, имаш своите снимки, имаш твоите видиа, имаш своите приятели, твоята биография, всичко вече е публично. И с това светът става много по-добър, много по-добър. Защото ние се свързваме бързо, пестим много време, знаем много за хората, с които контактуваме, можем да видим техни снимки, можем да ги критикуваме, можем да ги хвалим. И всичко това е много прозрачно. Тоест тези анонимни комплексари от всякакви форуми, които могат да минат да наплюят някого, те изчезват полека-лека и след 10 години никой няма да си ги спомня. И ние ще си казваме така както си казвахме, ти помниш ли преди 20 години като беше комунизма и всичко беше сиво и това, това ние може да си го казвам, ама някак си е много далечно, все едно не е било. По същия начин ще си говорим за някакви форуми, за някакви хора, които са влизали и да кажем, са наплювали някого или са изразявали някакво мнение, често правилно между другото, обаче анонимно, и поради това то не струва нищо, то няма никаква стойност. Светът става прозрачен, явен, точен и аз си мисля, че е един по-хубав свят.
Михаил Дюзев (водещ): Колко приятели имаш във Фейсбук?
Максим Бехар: Мисля, че са 4 500-4 600. Аз внимавам да не прекрачвам 5-те хиляди, защото е лимитът.
Михаил Дюзев (водещ): Така ли, аз това не го знаех.
Максим Бехар: Но имам фен-клуб, в който имам 7 хил. души.
Михаил Дюзев (водещ): Всъщност да, ти можеш да направиш отделни страници.
Максим Бехар: Да, и компанията ни има отделна страница, в която всеки ден поствам интересни материали за PR-а, само че такива, които взимам от американски сайтове, за да може в България източниците на public relations, източниците за нашия бизнес не са чак толкова много. Искам в страницата на компанията да има винаги най-новото и най-интересното от нашия бизнес.
Михаил Дюзев (водещ): Ти много пътуваш, това вече го анонсирахме. Ето сега ще те питам един класически въпрос. Къде са най-хубавите жени?
Иво Райчев (водещ): Ама къде, за България ли става въпрос или?
Михаил Дюзев (водещ): Навсякъде.
Максим Бехар: Виж, има една руска поговорка че на вкус и цвет товарищчи нет. Но най-хубавите жени, които съм видял са в три града. Единият е Братислава, другият е Любляна и третият е в Стокхолм.
Михаил Дюзев (водещ): Я си запиши.
Иво Райчев (водещ): Да, Любляна, Словения, Братислава, Словакия и Стокхолм, Швеция.
Максим Бехар: И Шумен, България.
Иво Райчев (водещ): И Шумен, България.
Максим Бехар: Разбира се, в Шумен има уникални жени.
Михаил Дюзев (водещ): Аз от четирите града, които изброи само в Шумен не съм бил. Иначе ще се съглася с тебе за първите три.
Максим Бехар: Отиваме с тебе, с Иво и с Ники Кънчев, четиримата, щом се оправи малко времето и ще бъдете наши гости, ние с Иво ще подготвим цялата програма.
Михаил Дюзев (водещ): Ще е проблем за мене и за Ники, защото като се разхождаме по улиците хората ще викат: о, Максим, о, Иво, а ние с колегата Кънчев какво ще правим.
Максим Бехар: Вие ще кажете, ами ние сме техни приятели от Фейсбук.
Иво Райчев (водещ): 11 май е празникът…
Максим Бехар: 11 май, това не е лоша идея. Аз миналата година бях и беше много…
Иво Райчев (водещ): Аз не можах да дойда за този празник, но тази година ще се постарая.
Максим Бехар: за това си говорехме в Давос, защото нашият бизнес public relations, както и всичките междуличностни и междухорски отношения се променят в света в момента, нашият бизнес, който цели всъщност да свързва едни хора с други хора, или едни клиенти с техните потребители, или различни партньори да правят бизнес, най-бързо се променя, най-динамично се променя от това, че комуникациите се развиват много бързо.
Иво Райчев (водещ): Добре, обаче не може ли някои да злоупотребяват, примерно престъпници във Фейсбук да си търсят жертви.
Максим Бехар: Това е все по-малко и все по-малко вярно, защото новият тип социални мрежи всъщност изхвърлят тези, които са анонимни и които са фалшиви. Да, ти можеш примерно да излъжеш един човек, или двама, или трима, или пет, но не можеш да излъжеш всички. Като влезеш и като видиш в един профил, първо, че няма снимка, дори да има снимка, че има пет, шест, десет души приятели, веднага ти става ясно, че този профил е фалшив, или този човек има някакви мисли, които не са чак толкова fear. Но аз съм от три години и половина във Фейсбук и доста се забавлявам в социалната мрежа и да ти кажа досега не се сещам да съм попаднал на някой, който, може би съм имал един-два редки случая, който да има нещо нередно или да иска да направи нещо. рискът да попаднеш на човек, който ти мисли лошо в мрежа, в която няма идентификация и хората не са със своите си имена е много по-голям, отколкото новия тип социални мрежи.

Михаил Дюзев (водещ): Продължаваме с интересните на нашите слушатели дами мъже. Максим Бехар е в студиото. с колегата Райчев, и той…
Иво Райчев (водещ): Само за жени не сме говорили, за всичко друго, но за жени не.
Михаил Дюзев (водещ): Хайде сега да чуем какво става в едно много далечно място, от Сайшелските острови сега ще отидем до Афганистан.
(включване от Афганистан на Константин Вълков, програмен директор на Дарик)
Михаил Дюзев (водещ): Медиите дори в страна, в която сме свикнали да говорим за нея като за изостанала и за във война, ето, Косьо ни разказа много интересни неща. Един кратък анализ, ако може, това винаги ми е интересно от теб да чуя за развитието на българските медии.
Максим Бехар: Много странно бих казал. И причината се крие далече в онези години, в които имаше комунизъм. Защото като се върнем Унгария 56-а, тогавашната Чехословакия 68-а, Полша 80-а, след това 89-а година всички събития, в крайна сметка, и това е генезисът на медиите в Централна и Източна Европа, в крайна сметка борбата беше за свободно слово, за нищо друго. Тук дори и Чехословакия тогава, когато бяха тези вълнения, потушени, за съжаление, с танкове и със сила, лозунгът беше „Социализъм с човешко лице”. Никой не си е представял, че ще сменят строя или че ще се променя нещо. Всички ние искахме свободна преса, свободно слово. България беше единствената страна от Централна и Източна Европа, в която никога не е имало никакви вълнения, никога не е имало никакви протести и пората въобще не са си представяли, че може да има смяна на строя или да има свободно слово. И когато това се случи 89-а година, и аз 92-а бях един от основателите на „Стандарт”, тогава е дин прекрасен вестник, и продължава да бъде много добър вестник, ние не си представяхме с моя приятели и колега Валери Запрянов какво всъщност означава свободно слово. И всичките вестници, частните радиа, телевизии дори, ние не се бяхме борили за него, то не беше изстрадано. Аз имам една тениска, която много обичам да нося, даже съм си купил няколко от тях, член съм на Асоциацията на професионалните журналисти на Щатите (Society of professional journalist), това са едни тениски с техния лозунг, техния слогън, който казва: talk is cheap – free speeches isn’t. Значи да плямпаш е евтино, да говориш каквото си искаш е евтино, обаче свободното слово не е евтино. Иска инвестиция, иска разбиране, иска организация. И в този смисъл всички тези свободни медии в България, които се родиха в началото на 90-е години, търсиха своя път. И сега много колеги в печатните медии приемат тежко факта, че печатните медии си отиват безславно. Но това е тенденция в целия свят.
Михаил Дюзев (водещ): Говорехме вече за най-модерната медия Фейсбук, нали така, медия спокойно можем да го наречем?
Максим Бехар: Да, медия е която и да е социална мрежа.
Михаил Дюзев (водещ): Сутрин, лично ти откъде се информираш за събитията първо?
Максим Бехар: Аз ставам в 7.01 всяка сутрин от много години, 10-15 мин. си проверявам пощата, виждам новините от сайтове като CNN, BBC, няколко български сайта и след това влизам под душа, където слушам Дарик. Това го правя също от много години. И ми е едно от любимите места, в които съм си сам и си мисля за деня и през главата ми прехвърчат различни неща, какво да облека, коя дума на деня да напиша във Фейсбук, и всички тези неща, и се информирам също така много от Дарик, в колата също слушам Дарик. Но нямам нужда да бъда активен в търсенето на информация, тъй като на блекберито си имам, освен че си имам едно голямо количество новини, които пристигат автоматично, си имам и мой си акаунт в Туитър и там съм се абонирал за различни медии и само като си отворя туитъра веднага виждам какво се случва в света.
Иво Райчев (водещ): Сега, тъй като говорехме за PR, тук цитирам твои думи: „истинските звезди могат и без имидж мейкър”. Защо истинските звезди могат без имидж мейкър?
Михаил Дюзев (водещ): Как мислим еднакво с колегата Райчев, аз щях да питам и аз за това?
Максим Бехар: Защото им идва отвътре. Защото нито един PR-консултант или помощник, или съветник не може да те промени. Ако ти си кофти човек, ти ще си бъдеш кофти човек. Можеш нещо временно да се лустросаш, да излезеш по някоя телевизия, да направиш някакво лъскаво интервю, в което да казваш някакви умни приказки обаче всичко това е временно. Може да трае една, две, три години. Един ден винаги лъсва. И ако… първо, възниква големият въпрос кои са истинските звезди. Според мене истинските звезди са хора като Радичков, хора като Валери Петров, хора като Лили Иванова, ако щеш, и въобще хора, които са доказали… А има десетки или стотици хиляди в България, които са си работили тихо и кротко и са направили много неща, които ние не знаем, че те са ги направили, и според мене те са по-големи звезди, отколкото някои, в кавички слагам, еднодневки, но хора, които ги виждаме по някакви екрани, по някакви телевизии как седят и как умно говорят, или как пеят на плейбек, или въобще как се усмихват и си показват шестредова блестяща, обаче след това като ги видиш на живо тези хора се оказва, че те са кръгла нула. И затова звездите са тези, които с години са доказали, че могат нещо. че какъв PR е необходим на Валери Петров? Извинявай! Или, лека му пръст, на Радичков?
Иво Райчев (водещ): На Иван Радоев например.
Максим Бехар: Разбира се. На страшно много хора, които… те нямат, това са истинските звезди в България. Знаеш ли, има много истински звезди, които бачкат съвестно, дават хляб на стотици хора или на хиляди някои от тях, по някакви предприятия, по някакви заводи, не се оплакват, не мрънкат, не псуват властта, не казват, че държавата им е виновна и че им е скапана, не казват, ох, аз ако бях в чужбина какъв щях да бъда, пък тук в България, защото, видиш ли, държавата ни е скапана и аз не мога да… А има хиляди такива хора. Аз познавам много от тях. Дори и в родни ми Шумен има един човек, който купи на времето завод „Мадара”, легендарният завод „Мадара”, моят татко беше основател на завода 65-а, 66-а година, Валери Симеонов се казва, който сега дава хляб на 1200 души. Един път не се е оплакал от нищо, един път не се е появил в медия, почти никой не го знае. Заводът обаче е като картинка, всичко е подредено, лъснато, просто като ходя там и не мога да повярвам, че това нещо, 2010, 2009 г. ходих за последен път есента, може да съществува.
Иво Райчев (водещ): В един период не беше така.
Максим Бехар: Не беше, разбира се. Този завод беше пълна разруха. Нямаше заплати, уволниха 90% от хората. Тоест, намери се човек, който със свои пари да инвестира, да намери пазари, да бачка, той самият живее в завода заедно със семейството си, и обикаля завода с едно колело всяка сутрин, когато е там. Но това е отделен случай. Има такива хиляди, и ми се струва, че тези хора са много по-големи звезди, отколкото т.нар. звезди, по които ние въздишаме и след това като ги срещнем на улицата и като си отворят устата, ти си казваш, чакай не е възможно.
Михаил Дюзев (водещ): Хубав финал. Трябва да обръщаме повече внимание на такива хора или да не правим излишни медийни звезди.
Максим Бехар: Разбира се в България има много проблеми и много неща, които нас ни притесняват. Мене най-много ме притеснява фактът, че България в крайна сметка е една дълбоко пазена тайна за света. Защото никой, и това е проблем, който от много правителства насам съществува, за това, че няма добра реклама, няма добро позициониране на страната ни в света. България в момента е държавата с най-ниски данъци в Европа. 10% корпоративен данък почти няма. 5% данък дивидент въобще няма.
Михаил Дюзев (водещ): Особено пък и на фона на това, което се случва в Гърция.
Максим Бехар: Да, разбира се. Това че имаме валутен борд, това, че има предвидимост, че има стабилност никой не го знае. Аз недоумявам, защото идват хора и се срещам с тях почти всекидневно, инвеститори, чужденци, хора много богати, и когато 15 мин. прекарам с тях и им обясня всъщност какво е България, и те зяпват и казват, не е възможно, защо никъде не сме го чели. Сега, синът ми управлява нашия уеб бизнес и се прибра от изложението CeBIT в Хановер, което е най-доброто, най-авторитетното изложение за високи технологии в света. България била единствената държава европейска без щанд. Показа ми снимки от щанда на Сърбия и щанда на Македания – феноменални. Това за високи технологии. Ако беше изложение за селско стопанство или за килими, или за нещо друго, или за някакви шапки или каквото и да е, пък Македония или Сърбия имат най-хубавият щанд, добре, ще го приемем, но България да няма щанд на CeBIT, което от години не се е случвало? Тоест трябва да има, и всички ние хора, които сме в бизнеса, и вие медиите, и всички, които сме приятели заедно, да мотивираме малко хората, които управляват да се отделят средства за една интелигентна промоция на България, или позициониране така, че да се знае, че това е една държава, пълна с млади, интелигентни, амбициозни хора, много можещи, красиви жени, хубава природа – всичко, което можеш да си помислиш – храна, всичко, което можеш да си помислиш на света, че съществува най-добро, всъщност можеш да го намериш в България. Ако това ние го разбираме 7,5 – 8 млн. българи, ако това нещо го знаят още едни 400 млн. души във Фейсбук, или хората по света, ми се струва, че много по-бързо ще се случат при нас нещата.
Михаил Дюзев (водещ): Благодарим на Максим Бехар.
Максим Бехар: Честит 8 март на съпругата ми Мила, на майка ми разбира се, на дъщеря ми Ралица, която е в Единбург. Това са ми трите ми най-скъпи жени, да са живи и здрави, да си изкарат хубаво празника. И на всички мои приятелки, почитателки, колежки и разбира се на всички ваши колежки от любимото ми радио, Дарик радио! 

БНР, До обед | 2010-03-01

Водещ: За „Фейсбук” като начин на употреба, а може би и злоупотреба ще говорим във времето до 11 ч в „Хоризонт до обед”. Първият ни събеседник е Максим Бехар, здравейте, Максим! Търсим вас тъкмо като автор на книгата „111 правила във „Фейсбук”.
Максим Бехар: Ами знаете ли, този случай, който аз познавам от „Фейсбук” е доказателство, че светът става по-хубав, става по-добър, именно със социалните мрежи. Тъй като социалните мрежи са едно място, на което полека-лека се настанява гражданското общество. Досега, само до преди 4-5 години, не забравяйте, че „Фейсбук” е на 5 години, и ако беше държава, щеше да е третата по големина държава в света след Китай и Индия с 400 млн. регистрирани потребители в момента. И само до преди 5 години, дори да не кажа до преди 2 или 3 години, системата беше много по-трудна, много по-тегава, много по-непробиваема, ако щете, тъй като единствените медии, които биха могли да покрият такъв случай, който може да е несправедлив или справедлив, това без никакво значение, бяха печатните вестници, които имат определено лимитирано пространство. Те не могат до безкрайност всеки ден да пишат на тази тема или да търсят развитие. Също и телевизиите, те са ограничени във времето – 24 часа. „Фейсбук” или която и да е друга социална мрежа, или която ще последва след него, всъщност е неограничена откъм пространство, неограничено откъм влияние. Защото ако напишеш нещо в един вестник, могат да го прочетат 10, 20, 100 000, 200 000 души, 1 млн. в най-смелите очаквания. Във „Фейсбук” потенциално могат да те подкрепят, потенциално, 200, 300 или 400 млн. души. И затова социалните мрежи в момента са изключително голяма сила. Те могат да предават послания, всеки един може да бъде журналист в тях. На практика жената, която пледира за свобода или за справедливост към своя приятел всъщност е журналист, тя е журналист, тя е човек, представител на обществото, който има медия в ръцете си. Оттук нататък това ще бъде нашият живот.
Водещ: Казвате, могат да те подкрепят 200 или 300 млн. „Фейсбук” подкрепата обаче не означава задължително реалната подкрепа?
Максим Бехар: Естествено.
Водещ: Как вие тълкувате този феномен на подкрепата в социалната мрежа, която се разминава с подкрепата в реалността?
Максим Бехар: Не е задължително да се разминава. Тя може да се покрива, въпросът е, че в социална мрежа, отново която и да е тя, сега е „Фейсбук”, след 3-4 години съвсем други разбира се с много по-силно влияние, всъщност това означава гласа на много различни хора, това означава гласа на обществото, на обществата дори ако щете. Защото в този тип общуване в интернет, социално общуване, границите между държавите изчезват. Това вече са различни хора, с различни култури, религии, отношения помежду си, манталитети, които могат да застанат зад една кауза, ако те решат, че е справедлива, или евентуално да я оборят, ако те решат, че тази кауза не си струва да бъде подкрепяна.
Водещ: Как обаче се случва това решаване? Как социалната мрежа търси подкрепа и привърженици, след като от едно съобщение и от търсенето на една подкрепа ти трябва да кажеш, да, подкрепям, или не, не подкрепям? Ти не познаваш в дълбочина случаая.
Максим Бехар: Може да имаш дълбочина. Ако искаш да получиш повече информация, винаги може да получиш повече информация, ако те интересува разбира се. Това, че си станал член на една група, в случая свобода за някой или някаква друга кауза, която и да е, екологична, правозащитна, това, че си станал член на една група въобще не означава, че подкрепяш тази кауза. Ти може да си станал член на тази група единствено и само, за да разбереш в детайли казуса, който те интересува. Сега този казус е твърде частен разбира се, въпреки че той касае много хора и се отнасям с голямо уважение към тази жена, която непрестанно защитава своята кауза или своя приятел и може би по този начин иска да даде по-голяма гласност. Да, това за съда е ценно. Съдът трябва да знае и мнението на обществото, разбира се съд или прокуратура, или разследващи органи. Тоест това е един елемент към гражданското общество, с който все повече и повече ще се съобразяваме.
Водещ: Аз сега ще ви помоля за ни разкажете повече за един ваш „Фейсбук” експеримент – „Думата на деня”. Коя е думата на деня днес, „легенда”, ако съм разбрала правилно?
Максим Бехар: Легенда, да.
Водещ: Защо?
Максим Бехар: Знаете ли, реших, че е много ценно да направя 365 думи и в тях, те ще излязат в книга, издадена от „Сиела” може би през август. В тях искам да покажа колко много се е променил светът и възприятието към определени думи в нашия живот, които ни се струва, че са константни. В книгата искам да сложа думата, да сложа определението на думата според „Оксфорд” речника примерно или според Енциклопедия Британика,, може Уикипедия да бъде, не съм избрал кой ще е най-авторитетният източник, и под това определение, което ние смятаме за константно и непроменяно не от векове, но от десетки години, да сложа мнението на „Фейсбук” потребителите, които коментират доста усилено всяка сутрин по тази дума. Искам да покажа, че това, което ние знаем за думите, вече не важи, то е съвсем друго. Има обществено мнение, което се различава от това, което примерно ни казват енциклопедиите или речниците. Това е хубав експеримент. Още веднъж показва колко силен е „Фейсбук” като начин за изразяване на мнения на различни хора. И смятам, че като е добре облечено маркетингово, 365 думи, всеки ден имаш по една дума, надявам се да направим добър маркетинг на самата книга, много хора ще осъзнаят разликата между писаното слово на печат и между писменото слово онлайн.
Водещ: Как избирате думите, които ще бележат деня?
Максим Бехар: Няма никаква система, обикновено сутрин под душа. Съжалявам, че го казвам толкова директно! Нямам система, просто думата, която ми хрумне. Понякога мисля малко повече от предишната вечер, но просто решавам, че една дума е интересна, тя е актуална и я написвам.
Водещ: Днешната „легенда” заради днешния 1 март ли е? Има ли връзка?
Максим Бехар: Да, има връзка, опитвам се да правя връзка с празниците, когато има такива разбира се. Смятам, че 1 март е една добра легенда. Вярно, малко езическа, след това облечена малко в християнски дрехи, но една прекрасна легенда, която я няма в нито една държава в света, а всъщност толкова красива и толкова позитивна, толкова заредена с хубави емоции, че си струва да бъде тълкувана от тези 5-6 хил. приятели, които имам във „Фейсбук”.
Водещ: Аз ще ви припомня нещо, което стана ясно преди време, този индекс, който въведе социалната мрежа „Фейсбук”, наречен „вътрешен продукт на щастието”, който по броя на думите с положително или отрицателно значение, които използват потребителите, за да актуализират статута си, за да общуват с приятели или за да описват душевното си състояние, мереше индекса на щастието във „Фейсбук”, и съответно обобщаването на думите, които описват състоянието на духа показва, че той е най-висок, казваха тогава изследователите и наблюдателите, най-висок е когато хората са във ваканция. Когато вие анализирате коментарите на вашите приятели относно думата на деня, можете ли да измерите индекса на щастието на своите приятели?
Максим Бехар: Трудно обаче усещам, от две години много активно работя в социалната мрежа, и преди това писах правилата и анализирах всички мнения под тях, смятам, че тя започва да става все по-позитивна и тази агресия и тази арогантност, и този негативизъм, които отначало в самите първи месеци на социалната мрежа, тотално пренесени от форумите, пълни с анонимни комплексари, които просто влизат там, за да наплюят някой, и в същото време това нещо беше пренесено много бързо в социалните мрежи, имам чувството, че все повече хора, и все повече хора 1 100 000 българи вече са във „Фейсбук”, разбират, че това е място, което, първо, е публично и много легално, и там си със своето име и своята снимка, история, приятели и всичко останало, и второ, това е място, в което дори и да споделяш негативна енергия, няма нищо да се получи от това. Единстевно и само ще заразиш други хора, които в един момент ще си кажат: аха, след като този човек се държи арогантно и агресивно към мене, я да го разкарам. И тогава идва думата на 2009 г. според университета „Фоксфорд”, това е unfriend, която на български няма. То и на английски нямаше такава, до скоро дума, unfriend.
Водещ: Да я наречем „разприятелявам”, примерно!
Максим Бехар: Разприятелявам или деприятелявам или нещо от сорта. Да и тогава хората си казват „Не, този от сутрин до вечер ми говори само глупости и само негативно е настроен, аут, прекъсвам връзката си с него”. Все повече и повече мрежата става позитивна и допринася до това, за да можем ние да разберем нашето си място в обществото.
Водещ: Дали това, че в мрежата е толкова лесно да кажеш край на някого ни учи как да правим същото нещо и в живота?
Максим Бехар: Не е много лесно, на мене да ви кажа в мрежат ами е по-трудно от колкото в живото. Защото в живота нещата са лице срещу лице, и те са много ясни. Някой те обиди или те нагруби, или ти каже някоя простотия, и това е ясно, че ти му казваш „Съжалявам много обаче повече не искам да виждам с тебе и не искам да съм приятел”. Аз нямам такива случаи, не помня дори може би в живота не помня, да не кажа от години. Обаче в социалната мрежа или онлайн, когато се разприятелиш с някого, обикновено това е поради недоразумение, поради това, че ние говорим различни езици. По един начин говорим когато сме на живо, офлайн, по друг начин говорим онлайн. По един начин говорим във „Фейсбук”, по съвсем друг начин говорим в „Скайп”, по трети начин говорим със СМС, по четвърти начин говорим с имейли и повярвайте ми, това всичко са различни езици. И когато не си лице в лице с някой, с приятел или познат, вероятността да недоразумение е огромна. И за това лично на мене ми е трудно когато се разприятеля с някой във „Фейсбук”, защото обикновено последва някаква дълга кореспонденция „Ама ти не ме разбра, ама аз не исках да кажа точно това”, ама то беше така и в крайна сметка отново ставаме приятели. Което е хубаво, обаче отнема много време.
Водещ: Съветвате ли по-малко време да бъде във „Фейсбук”, защото пък според друго изследване, хората които стоят по-малко във „Фейсбук” се чувстват по-щастливи?!
Максим Бехар: Точно обратното, те може да се чувстват по-щастливи преди два века и хората, които са ходили пеша са се чувствали по-щастливи от тези, които ходят с коли. Обаче са се движили по-бавно, може би са се чувствали по-щастливи, но просто са се движили по-бавно. Смятам, че онлайн е пространството, което разширява границите на България, изважда ни извън тях, прави ни по-международни, прави ни по-добри, по-честни, по-откровени. И аз мисля, че един ден всички ще бъдем онлайн. То и сега сме.
Водещ: Имате ли нови правила?
Максим Бехар: Не, защото тези правила, които публикувах миналата година и на които предстои тази, за другата седмица втори тираж, тъй като всички са се изчерпани, книгата се изчерпа. Всъщност са правила за живота или прави както аз виждам живота. И уникалното в тях, че те бяха публикувани във „Фейсбук”, защото никой до сега не беше се сетил да използва социалната мрежа. При мене стана случайно, както всички неща стават. Може би един ден ще публикувам още 111.
Водещ: Да припомним правило Номер 1! Най-лошото решение е по-добро!
Максим Бехар: Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение, естествено. Това е правилото което по време на криза всички трябва да спазваме, да сме смели, да рискуваме, да взимаме решение и ако загубим не е голяма драма, ние така или иначе ще загубим, ако не го вземем това решение.
Водещ: Благодаря ви, Максим Бехар.
Максим Бехар: Приятен ден.