Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011

Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно

- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?

- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите. 

Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение. 

Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.

- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?

- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.

- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?

- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност. 

Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени. 

- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?

- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.

- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?

- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.

Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.

- Подбрахте ли новите лица?

- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.

- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?

- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито. 

- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?

- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.

- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?

- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните. 

В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.

- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?

- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.

- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?

- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.

- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?

-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.

- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?

- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях. 

- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?

- Не бих искала да коментирам.

- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?

- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания. 

По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.

По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.

- Какви бяха политическите причини?

- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.

Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер. 

- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?

- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.

- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?

- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички. 

И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери. 

- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?

Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.

Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.

- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?

Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея. 

- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?

- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му. 

Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.

В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.

- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?

- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.

- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?

- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.

- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?

- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.

- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?

Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари. 

На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия. 

Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.

- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?

- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи. 

След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого. 

Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.

- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?

- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.

Оригинална публикация

"Нещата на Карбовски", новата книга на известния журналист, е дълго събирана и чакана. Включва неиздавани, както и стари, добре познати текстове от страниците на култовия "Егоист". Карбовски оставя литературата да се роди, да си поеме дъх и да заживее сама около нас. Литературата на ситуацията не е онази егоистична словесност, гледаща вътре в себе си и загърбваща случващото се.

В "Нещата на Карбовски" се събира амбалаж, горят се мостове към омразни любими, правят се заклинания за завръщане на далечни места. "От опит знам, че човек не вижда нещата. Те го виждат и го викат да отиде при тях", започва Карбовски. "Нещата" са навсякъде.

Стр. 23

в. Новинар | Калин Терзийски | 22.01.2011

Ето, дойде време, струва ми се, да започна да възпитавам децата!

Звънят звънците, медни тръби бучат, вари се каша в огромни казани и целият детски лагер трябва да наскача, да нахлузи коравите си обуща и да наостри ученолюбивите си уши! Аз съм писателят чичо Калин и ще възпитавам! Защото така съм научен и така повелява традицията – когато някой стане писател, да хваща децата и да ги възпитава!
Децата ще захвърлят в стърнищата своите айподи, ще окачат на някоя трънка своите айфони, ще зарежат още неначенати своите даунлоуди и ще седнат кротко в краката ми. Ще извършат Упанишад. Което в хиндуизма означава седя с покорство близо до някого.
Както и да е. Увлякох се. Никакви деца няма да възпитам аз. Децата се възпитават в наше време не от писателите, не от родителите, не от учителите, не даже и от филмите. Даже не и от интернет. Даже не и от рекламите.
Рекламите! Да, децата не се възпитават даже и от рекламите, колкото и да не ви се вярва! Макар че знаем – сега рекламата е всичко. Рекламите имат може би възпитателно въздействие. Колкото е имал в миналото, да кажем, някой любим чичо кум, който идва при децата за празници и им носи много хубави и интересни подаръци от чужбина. Бог знае от кого се възпитават децата. Писателите сега се съобразяват с пазара, а с кого се съобразява пазарът не е ясно. Родителите също се съобразяват с пазара. Що за мисъл, ще се сепнете вие. Ами помислете: Кой в наше време праща детето си да учи нещо, което не се търси на пазара на труда. Кой учи детето си да не пазарува, а да живее въздържано и без никакви излишества? Кой? Никой.
Обезчовеченият, стоглав пазар наплаши всички хора-свине и ето, че те не могат да направят нищо, без да се съобразят с него. Той е техният Молох.
Това предисловие беше само за да кажа, че възпитанието е важно. И че ако някой иска да получи моето уважение (защото аз нищо повече не мога да дам), би трябвало, възпитавайки децата си, да не се съобразява с пазара.

И така.

Ето – сега ще оцветя рехавите си и невесели мисли с нещо от живота. Защото едно сутрешно писание, каквото сътворявам сега, не би трябвало да е прекалено умозрително. Както някой хитър и лукав готвач грък подправя богато със зехтин и люти подправки безвкусните треволяци в една бедна салата, така и аз богато ще подправя своето писание с един пример.
Искам да направя едно сравнение между себе си и Карбовски. Журналистът Карбовски. Мой приятел и наистина успешен човек. От него ще се разбере как двама човека, иначе живели близки по съдържание животи, се различават изключително много. И това се дължи само на възпитанието. На пазарното възпитание и на непазарното възпитание.
С Карбовски започнахме да пишем горе-долу по едно и също време. Той започна първи да пише журналистически неща и скечове, аз, като че ли по-рано, започнах да пиша разкази. Но ето какво стана. Карбовски без капка страх и свян събра двайсетина свои стихотворения – някои от които – детински – други – хубави и вълнуващи – и ги издаде в книга, наречена "Дефлорация". Аз видях, бях от първите, които видяха тази книжка, и й се възхитих. Дефлорация в това време беше рядко срещана дума. За тези, които още не я знаят, тя означава отнемане на девствеността. Тогава аз се възхитих от две неща. Първо – от това, че Карбовски се осмелява да нарече книгата си с такова войнствено-еротично име, което беше, в началото на деветдесетте, нещо като лек, но рязък шамар по тлъстите бузи на все още властващите партийни поети. Второ – възхитих се и от това, че Карбовски знае какъв дългосрочен и силен ефект ще има това заглавие върху бъдещите му читатели. Върху бъдещите потребители на неговата литература. Той имаше пазарно мислене! Да. Аз го виждах и изпитвах лека завист. Смесена с пренебрежение. Аз все още бях роб на идеята, че пазарът е мръсно и недостойно нещо.
Карбовски подготвяше своята марка! Той започна да пише все по-брутални неща, описанията на полови органи, наркотици, сексуални девиации и телесни течности валяха. Пазарът на деветдесетте гълташе това като топъл хляб. Аз точно тогава започнах да пиша весели и закачливи, твърде абстрактни текстове за хумористични вестници и списания. Бях си поставил за цел в нито едно от писанията си да не използвам "мръсна" дума. Макар че като лекар съвсем ясно разбирах, че лицемерното очистване на езика е жалка работа. Просто аз се съобразявах. Аз, по дяволите, се съобразявах с пазарните изисквания. Като някакво момченце. Аз не исках да нагрубя слуха на нежните, застарели, изсъхнали като стари цветя учителки по литература. Да не обидя с вулгарността си своите кротки и възпитани родители. Своите потресаващо некомерсиално възпитани родители. Аз нямаше как да им обясня, че с моето кротко и скромно съобразяване аз единствено ще им засвидетелствам покорството си, но няма да спечеля нищо друго. В това време Карбовски сееше смут и кърви. Сперма и черва се влачеха от писанията му, от репортажите му вееха цели виелици от кокаин, от блестящите му материали за "Егоист" падаха изнасилени трупове на травестити. Аз продължавах да пиша умозрителни и многозначителни неща. Разчитах на деликатната интелигентност и финото чувство за хумор на читателите си.
Родителите ми, читателите ми и всички около мен се отнасяха към писанията ми с мило снизхождение. Казваха ми често, че съм талантлив. Казваха го така, както се казва на дете, че пее хубаво. С усмивка от лека досада. Някои възрастни дами дори ме пощипваха ласкаво по бузите. Аз се възмущавах от това, но не си позволявах да започна да пиша грубо, жестоко и кърваво. Още по-малко – за секс. Всъщност аз въобще не исках да започна да пиша комерсиално. Мразех самата дума комерсиално. Ужасявах се от идеята, че нещо (в изкуството имам предвид) може да се прави нарочно, специално, безогледно и само – за пари. И докато аз се усуквах в моралните си кълчища, Карбовски спеше с най-красивите жени, печелеше сериозни пари, предизвикваше омраза и възторг. А когато влезеше някъде, тези, които ме бяха потупвали по бузите, ставаха прави. От страхопочитание към човека, който не се съобразява с нищо. Освен с верния си нюх. Аз бях възпитан в некомерсиален дух. Той – в комерсиален. Но там е работата, че аз дори не знам дали той не се беше Самовъзпитал в тоя дух. Струваше ми се непосилно и велико.
Веднъж наблюдавах случаен разговор между Карбовски и майка му. Докато ги гледах, правех неволни и тъжни аналогии със себе си и своята майка. И двамата с Карбовски бяхме писатели, и на двамата ни майките бяха типични институтски жени. Дошли от село и смесили селския морал на народните учители с институтския морал на народните вафли. Карбовски наскоро беше публикувал някакъв много препълнен с брутален секс материал. Но беше взел и много добри пари за него. Точно даваше пари на майка си за някакви покупки. Майка му приемаше парите делово. Но някъде дълбоко в погледа и дълбоко в движенията й се прокрадваше леко негодувание. Негодуванието на селския морал срещу бруталния, комерсиален секс. Но всичко това беше така добре покрито от деловитата боя на Необходимостта и Смисъла на парите, че само аз го забелязвах. Гледах как двамата си говорят, все едно Карбовски беше спечелил парите с неврохирургична операция. Парите наистина не миришат. Казах си аз. И отидох да ме потупат още малко по бузите заради моите интелигентни писания. За тях не ми даваха много много пари.
Ние двамата бяхме продукти на две полярно различни школи във възпитанието. А то, както казах… е много важно. Но сега вече не съм сигурен в думите си.

Стр. 28

в. Атака | 17.01.2011

Водещият също разполагал с подхвърлени флашки – че тя е любовница на брата на Трактора и въртяла свирки на известен футболист

"И ние получаваме флашки с информация". Това заяви на главната редакторка на в. "Галерия Кристина Патрашкова Мартин Карбовски в предаването си в събота "Карбовски: директно"и я запозна с информацията в тях пред публиката си. "Че си любовница на брата на Алексей Петров, запис как правиш свирка на известен футболист, за да му направиш интервю.Мъжът ти работи за РЗС – Габрово на кметски избори, ти нямаш нищо общо разбира се, шеф е на пресцентъра. Продавате с мъжа ти фалшива картина на художника Вукадинов на колекционер с инициали А. С., да не го намесваме сега, защото той не иска да бъде намесен…" На опитите на Патрашкова да отрече информацията Карбовски я закова с въпроса: "Да питаме самия Вукадинов, нека художникът да каже, защото той самият си е познал фалшифицираната картина."
"Защо толкова гадно се държиш, изключително гадно се държиш", хленчеше засечената редакторка.
Карбовски заяви, че също може да издава вестник като нейния, в който се пишели партенки и напълно неверни и непроверени неща. "Откъде идват тия флашки, защо не си признаете, че Алексей ви прави вестника. Тия флашки не могат да дойдат отникъде другаде, освен от Алексей. Ти и Явор Дачков сте слуги на Алексей Петров и сте едни обикновени клатачи на лодката на властта. Ти работиш тайно и не си признаваш, че Алексей ти е патронът, това е.", констатира Карбовски. Водещият припомни, че преди две години, когато турско-червеното правителство беше на власт, е нямало нито една флашка, въпреки че пак е имало контрабанда, "страшни неща, за които всички знаехме, но не можехме да пишем, защото не са потвърдени никъде". Той попита, защо сега се вадят флашки и какъв ще е резултатът от цялата тяхна борба – Алексей да стане президент, а Яне Янев да стане министър-председател? Паникьосана, Патрашкова отрече да има нещо общо с РЗС. "Ти се държиш като пощенска кутия, това не е хубаво, ти си жена. Станала си шеф на едно частно МВР-нце, такова малко, а трябваше да си журналист", заяви Карбовски. На поредния опит на Патрашкова да се оправдае с това, че водещият се държал агресивно, Карбовски отговори: "Ти знаеш ли какво означава агресивно? Агресивно означава, да напишеш, че жената на министъра е спала с еди кой си, това е агресивно и не е потвърдено от никого.
Журналистката, която поиска право на отговор съжали, че е припарила до студиото на устатия водещ. Карбовски зададе поредица от въпроси, на които иначе смелата "трактористка" не даде конкретни отговори. Зрителите напразно чакаха "Йосиф Кобзон в пола", както наричат Патрашкова в журналистическата гилдия заради приликата й с певеца-мафиот, да осъществи въпросното право на отговор, защото тя не опроверга и една дума от изказването на премиера.
"Против правителството ли сте с Явор Дачков? Защо публикувате информация, която беше редно да мине през прокуратурата, във вестника си?", питаше Карбовски, според когото методите на вестник "Галерия" се припокриват с тези на бившата ДС.
Водещият поиска Патрашкова да го свърже с човека с каскета, който й предоставя флашките с компроматите, и я попита защо всеки път ги носи в редакцията на вестника, който тя управлява. "Кажи му да мине и оттук, и ние да искаме една флашка. Прави впечатление, че само на вас ги дава. Затова ви наричаме пощенски кутии и ченгеджийска журналистика", заключи Карбовски. Според журналиста в страната имало нова опозиция, но не е в парламента, а във флашките и във вестник "Галерия".

Стр. 2

в. Show | 06.01.2011 

Навръх Ивановден – 7 януари, но точно преди 31 години, стартира култовото предаване "Всяка неделя". Излъчва се по тогавашната Първа програма на единствената Българска телевизия. Негов пръв шеф е Янчо Таков, а заместник му е Кеворк Кеворкян. По това време генерален директор на телевизията е Иван Славков – зет на Тодор Живков. Легендите на "Сан Стефано"29 твърдят, че идеята за това предаване се ражда в неговия кабинет. Сред неговите орисници е и тогавашният заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура – поетът Любомир Левчев. В първото предаване на "Всяка неделя" с водещи Янчо Таков и Кеворк Кеворкян участват Тодор Динов, Дончо Цончев, Крикор Азарян, Георги Черкелов, Яко Молхов, Атанас Свиленов, Аксиния Джурова. 2 години по-късно Кеворкян става неизменен водещ на "Всяка неделя" до последното й спиране.

Кеворк Кеворкян за "Всяка неделя":

 - Янчо трудно можеше да схване кое е вярно и кое не, кое е правилно и кое не, кое е законно и кое не. Така се случи и историята с хонорарите в началото на "ВН". Когато започнахме "ВН", Таков, който подписваше ведомостите, започна да ни пише по 450 лева на предаване, което си беше колосална сума. Обадих се на тогавашния финансов директор Аксенти Соколов и го попитах редно ли е това. Той каза: "Може да си пишете и по 1300 лева, таблицата го позволява, обаче…" Но от ЦК използваха това и веднага удариха Славков – че е толерирал "ВН". Славков в подобни случаи винаги приемаше вината върху; себе си. Но този път го изпревари и Кожухаров като наш директор, който си призна "вината". Сетне хонорарите се свиха до рамките на разумното, а когато страдалецът влезе в затвора и до края, те бяха съвсем нормални.
 - Веднъж като ме изпуснаха, вече нямаше какво да сторят. Аз поначало съм си неуправляем, а пък с подкрепата на милиони зрители съвсем. Нямаше и как да се споразумеят с мен, а сетне дойде и Горбачов и всичко, включително и властта, започна да се превръща в една бутафория. Живков се бе разкрещял веднъж в Политбюро, че не бива да слушат Кеворк и "огонките". Доста се чудили какво има предвид, какви са тия "огонки", и накрая се сетили, че става дума за радикалното тогавашно списание "Огоньок". "Всяка неделя" се беше превърнала в трибуна на съветските перестройчици.
 - Още през 1985-а, един месец след "преименуването" на българските турци, започнах рубриката "Час по семейна история". И докато се усетят в ЦК, я пуснах в ефир. Побесняха, обаче нямаше какво да направят. А в рубриката се представяха фамилни истории, съветвахме зрителите да започнат да пишат родовите си истории. Да, де, дядо ми се казва Хасан, баща ми Реджеп, а пък аз – Никола… Нямаха полезен ход. Въпросът беше да ги изпреварваш, а освен това да поддържаш един висок професионален стандарт. е Представих концерта му (на Недялко Йорданов), сетне и самия Недялко, зададох му няколко въпроса. Всичко беше точно и коректно, направо прелестно. Мартин Карбовски седеше до мен, тогава си партнирахме в предаването, и мълчеше. Накрая го попитах дали и той няма някакъв въпрос към Недялко. И се започна една разправия – Недялко го нарече Търговски, Мартин пък го нарече Недодялко, а сетне по някое време спомена, че синчето на Недялко издава жълт вестник. "Няма такова нещо" – рече Недялко. И погледна тъжно-сериозно, както си гледа винаги. Как да не му повярва човек! Тогава, през 2004 година, направих нечуван скандал на Мартин, нарекох го "посткомунистически запъртък"
и пр. Не беше справедливо, така си казвах по-късно, когато научих истината.
 - Вече през 1981 г., когато страстите във "Всяка неделя" се успокоиха, понеже вече никой не ми се мотаеше из краката, научих нещо много неприятно. Имахме правило всичко да се записва, макар програмата да бе на живо, за да я гледаме, а и да я съхраняваме. Режисьорката Мария Кертикова беше много стриктна в това отношение. И веднъж я попитах за записа на някакво интервю, понеже исках да го използвам отново. И тя ми каза почти насълзена, че липсва. Как така, защо, откъде накъде, кой идиот е наредил да се изтрие и пр. И тогава научих, че 40 – 40! – от първите ми интервюта от "Събеседник по желание" са изтрити, понеже някой скот бил решил, че повече няма да се върна в програмата. Интервюта с Радичков, Гяуров, ген. Владимир Стойчев и пр. – 40!
В ефира и малко встрани е Твърди се, че "Всяка неделя" е била любимото предаване на Тодор Живков. Където и да се е намирал, в 17,30 часа в неделната вечер той винаги застивал пред екрана на телевизора. Понякога позадрямвал по време на предаването, но винаги настоявал да го будят за "Събеседника по желание". Често се шегувал с подчинените си: жалко, че мен никога няма да ме поканят за събеседник! Живков се оказа лош пророк за участието си при Кеворкян – това се случи, но след като бившият първи се прости с всички лостови. С днешна дата на въпрос защо интервюто с Живков е начело в зрителския интерес в "БЛИЦ", Кеворкян отговаря: "Едно младо момиче вече ми каза, че Живков й се видял много интересен и съвсем не глупав човек. В същото време тя продължава да гледа на комунистите като на някакъв хибрид между канибали и флинтстоун. Не е лесен отговорът". е Самият Кевокян често признава, че най-рудният му "събеседник по желание" е бил великият диригент Херберт фон Караян. Немецът дори се обижда след края на интервюто и напуска студиото, без да се сбогува. Някъде в средата на 80-те дошъл редът и на прочутия актьор Велко Кънев да бъде "събеседник". Кънев вече бил народен артист, имал десетки роли в театъра и киното, хората го познавали и му се радвали. Едва след предаването обаче майка му в Елхово го признала: "Веле, мама, оттук накъде? Няма вече нагоре!" "Не ме кеворкирай", казва Катя Паскалева на водещия в студиото. Актрисата първа въвежда в обращение този глагол, който след това придобива огромна популярност. С акад. Николай Амосов е свързан най-големият скандал в историята на Българската телевизия. На 25.XI 1.1988-а, година преди промените, той нанася във "Всяка неделя" съкрушителен удар срещу марксистколенинската идеология, като заявява, че най-фалшивият лозунг е "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!". Коментарът на в. "Работническо дело"
"С това , интервю "Всяка неделя" навлезе решително в блатото на анархизма и антикомунизма." е Когато през 1989 г. окончателно спират "Всяка неделя", пловдивчанинът Красимир Русев така се ядосал, че си изхвърлил телевизора през прозореца. После размислил, прибрал каквото е останало от него, обгорил го и вложил в екрана му скулптурното подобие на Кеворк Кеворкян. Открил знаменития водещ през 1992 година и му занесъл произведението си. Още с първия брой на възобновененото през май 2002 година предаване за малко не се стигна до бой в коридорите на БНТ. Пиян до козирката, Боян Радев категорично отказа да напусне студиото след участието си в рубриката на Тодор Колев "Шоуто на Адама". "Как така ще се махам аз, бе? Аз съм легенда! Цялото предаване ще е за мен. Не съм свършил, имам какво още да говоря", започнал да крещи Боян Радев в момента, в който Тодор Колев му подал ръка, за да се сбогуват. В суматохата се намесил Игор Марковски, който отишъл лично да изпраща именития борец. "Г-н Радев, спокойно, пак ще ви поканим. Сега обаче трябва да влезе Михаил Горбачов", започнал да го увещава Марковски. "Кой е тоя Горбачов, бе? Заради тоя ли ще се махам? Заради изродите от Съюза държавата ни е разорена, бе! Заради тях сме на тоя хал! Как ще му правите евала? Аз оставам, той да ме чака!", разкрещял се клатушкащият се Боян Радев. Притесненият Кеворк изпратил охрана да изведе почерпения борец меценат. Боян Радев едва бил изкаран от сградата на телевизията.
 - През 2004 г. Лили Иванова сложи точка на повече от 20-годишното си приятелство с Кеворк Кеворкян заради изцепките си в предаването от 11 януари и поисканите 100 000 долара, за да участва в "Гореща линия" заедно със Слави Трифонов. След предаването Карбовски и Трифонов се хванали за гушите и скандалите продължили. По време на интервюто Дългия избеснял при наглед невинния въпрос на Мартин дали си има приятелка. След края на ефира, в гримьорната той му се разкрещял, че не позволява никому да се бърка в личния му живот. "Знаеш ли кой съм аз, бе? Какво предаване и къде водя", крещял Слави. "Боли ме к… какво предаване водиш", репликирал го радио- и тв водещият. В този момент побеснелият Слави скочил и налетял да се бие. Двамата се вкопчили гуша за гуша. Личната гримьорка на Трифонов и колегите й, които чакали новинарите от късните новини, се наложило да ги разтървават.

Стр. 18

в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 08.01.2011 

Необичайни събеседници, директни въпроси, директни отговори, включвания от всички точки на България и света – ДИРЕКТНО. Така бе анонсирано едно от най-новите и новаторски предавания на Нова ТВ, което започна да се излъчва от началото на ноември. Благодарение на сателитна връзка представители на висшия ешалон на властта – тъй наречената Горна земя, би трябвало да се срещат направо в ефира с долните пластове на обществото. И всичко това – в двучасовия формат, който е кръстен на известния журналист – "Карбовски: директно". На зрителите не убягва неприкритата липса на скромност още в заставката на предаването, където ликът на водещия излиза в яркочервена щампа след знакови исторически образи и символи. Като изключим елементите, взети от други тв образци, както и архивните соц или филмови култови извадки, трябва да признаем умението на Карбовски да разказва частни случаи и да говори по сериозни теми, без да бъде скучен. За по-малко от два месеца зрителите успяха да станат свидетели не само на пиар участия на Бойко Борисов и Лили Иванова, които бяха първи гости на предаването. Карбовски показа в пряк ефир и как една млада циганка е готова да си продаде бебето. Детето, разбира се, бе отнето от майка му. Но проблемът на хората, готови да изтъргуват някое от отрочетата си, за да осигурят прехрана на останалите, не само остана, а повдигна и други въпросителни. Сред тях със страшна тежест перманентно ще виси и риторичната питанка дали малкият Калоян, настанен в социално заведение, ще живее по-добре, отколкото ако беше наистина продаден на заможни чужденци… Друга житейска ситуация, представена от Карбовски, отново би могла да обезсърчи и най-състрадателните и благородните. Става дума за историята на дядо Костадин от разградското село Сушево, чиято дъщеря е направила два опита за самоубийство, защото не можела да си плаща кредита. Телевизионните зрители бяха предизвикани от Карбовски да помогнат на клетите борчлии. Експериментът се оказа успешен, ама не съвсем. Събраха се над 10 000 лева – с 2500 повече от исканата сума. Което даде пълното право на Карбовски да попита дядото дали ще даде нещо на "непродаденото" невръстно циганче Калоян. Просълзеният от добрината на зрителите старец като че не прояви готовност да помага на други – освен с 200 лева от хорските… И така срути илюзорната надежда на водещия и на публиката, че човечността е жива и може да се предаде нататък. Силата на телевизията помага на журналисти като Карбовски да акцентират на много от нерешените проблеми, с които живее обикновеният българин. Но изглежда няма такава сила, която да успее не само да срещне Долната земя с Горната, но и да ги накара наистина да си помогнат. Защото не бива за всичко да обвиняваме държавата – запазена марка на Карбовски, с което го иронизират дори в пародийни шоупредавания. Добре е да се вгледаме най-вече в нас самите. А може би по-важното в случая е – дори и след подобни обезсърчителни примери – все да се намира някой, който да продължава да бие камбаната…

Стр. 11

www.frognews.bg | 09.01.2011

Спортният журналист Сашо Диков се опита да вдигне грандиозен скандал в предаването "Рулетка" на Нова тв. Още със стартирането на предаването той нападна водещата Любо Кулезич и я обвини в какво ли не.

В типичния си агресивен стил той се нахвърли и на вицепремиера Цветан Цветанов и на свои колеги като Карбовски, "Уикенд" и Frognews.bg. В същото време повтаряше непрекъснато, че за него най-важното било Б. Борисов да реагира след разговорите на тримата си подчинени – Цветанов, Танов и Дянков, огласени от в. "Галерия". Диков обаче не обели и дума по въпроса как така записи, които са били предлагани на този и онзи няколко месеца, са се оказали в крайна сметка в пощенската кутия на Явор Дачков от "Галерия".
Аз не съм обиден за интервюто с Бойко Борисов по Коледа, аз всъщност съм бесен, заяви в кресчендо Диков. През цялото време той подскачаше и прекъсваше водещата Кулезич почервенял от яд. Стигна дори до там да предяви претенции към встъплението на водещата и към факта, че използвала аутокю. Наложи се Кулезич да му обяснява, че текстът е неин авторски, а използването на аутокю е част от технологията на тв предаванията.

Кога съм казал думата "ембарго", бе Любице, възкликна Сашо Диков по повод телефонен разговор между него и Кулезич. Кога съм изразил, че има ембарго над въпросите и темите към премиера? Никога не съм казвал това, повтаряше едно и също Диков, който в един момент реши да обвини Кулезич, че пишела във Frognews.bg под друго име. Пак трябваше водещата да му припомня какво са си казали и да му обяснява, че става дума за авторски псевдоним, с които е подписвала някои свои материали. Диков продължи с нападките, тръсвайки, че Карбовски се държал като "припикано мушкато" в съботното си интервю с премиера. "Уикенд" пък бил проправителствен вестник, констатира още Диков. Това е същият този вестник, който единствен те защити, когато останалите те нападаха, опресни паметта му Кулезич. Но Диков се направи, че не чува.

Аз не проумявам защо не се коментира освиркването на зам.-министъра на културата, когато трябваше да награди ФСБ през декември? Ти защо не пусна материала на 19 декември, продължи нервно Диков, като упорито се правеше, че не чува отговора на Кулезич. Всеки път, когато тя се опитваше да му отговори кротко, той се възпламеняваше отново и я заливаше с поток от думи и обвинения. 

В своеобразната си стилистика Диков реши, че Кулезич мятала гадория и го вкарала в гадна интрига с Бойко Борисов.
На мен никой не ми налага цензура, гордо обяви той и каза, че имал уникалният шанс да работи в най-свободната медия в света. Бойко Борисов никога нищо не ми е налагал, нито пък ГЕРБ, отсече журналистът.

Единственото, което знаех за пресконференцията на "Галерия" беше темата й. Разбрах от Патрашкова за тази пресконференция, предварително нищо не съм знаел, каза още Сашо Диков, но не отрече фактът, че цял ден телевизията, в която работи е излъчвала анонси за въпросната пресконференция. Отношенията си с Патрашкова обясни като колегиални и нищо повече. От това не стана ясно, защо Канал 3 излъчва денонощно всичко свързано с Алексей Петров, при това във възхваляващ тон, нито каза дума за сервилното интервю с Петров-Трактора, което взе неотдавна и също излъчваше дълго време.

Диков заяви в прав текст, че Цветан Цветанов бил циник и лъжец. От парламентарната трибуда той лъже, а документи от НАП го уличават, продължи той. Размята и някакъв хвърчащ лист, който уж съдържал някакви данни. Аз пазя Бойко Борисов, като се надявам да последват категорични действия срещу корупцията и контрабандата от негова страна, добави той. Не даде отговор на Кулезич обаче, която го попита не е ли тактически ход да се атакуват силните хора около Борисов, като по този начин се разклатят позициите на самия премиер. Борисов ще го пазя още малко, докато видя дали ще изгони Цветанов, или Ваньо Танов, настояваше на своето Диков.

В записите вярвам, допълни Диков, защото чувам гласовете на хора от правителството. Не ме интересува дали са СРС-та или са записани частно. Но ако са клевета, да открият кой е манипулаторът, кой е клеветникът. Накрая Сашо Диков отсече категорично, че пет пари не давал за източниците на информация.

Оригинална публикация

www.lifestyle.bg | 08.01.2011 | 14:24

Карбовски е мразен заради високата заплата и надменността му

Един от най-мразените водещи в Нова Тв е Карбовски. "Той е надменен егоцентрик. Смята се за най-великия човек в телевизията и само тръби, че предаванията му бият по рейтинг всички други продукции. Това изобщо не е така! В същото време не спира да се подмазва на ръководството", шушукат колегите му, цитирани от в."Уикенд".
Недоволството на служителите на медиата се допълва и от факта, че Карбовски прибира доста големи суми. Според мълвата месечното му възнаграждение стига 15 000 лв. Продуцентите на водещия правели всичко възможно да се докопат до най-актуалните и известни лица в БГ. Според колегите му е недопустимо лица като Божинов и Николета да гостуват в предаване като "Директно" с по-социална тематика, а мястото им е в "На кафе" или "Горещо". Те поставят под съмнение уменията на Карбовски и компетентността му , която е еднаква към всички гости, независимо от професията и статуса им в обществото.
Допълнително възмущение се носи и заради прехвърлянето на събеседниците му от едното към другото му предаване. Така Карбовски пести сили и генерира рейтинг като пуска "интригата" в едното предаване и я разплита в другото.

Оригинална публикация

сп. Тема | Севтослав СПАСОВ | 12.12.2010

"Директно Карбовски" ни върна усещането, че за проблемите е по-добре да се говори, отколкото да се пее

Дни след като на 20 октомври новият омбудсман Константин Пенчев се нанесе в кабинета на ул. "Джордж 5ашингтон" 22, в сградата на Нова телевизия край летището се появи негов конкурент. Засега ефирният обществен защитник дори изглежда по-нов модел от държавния. Вече пет седмици между 16 и 18 часа в ефира на медията върви новото предаване на Мартин Карбовски – "Директно Карбовски". Ще ни различавате от останалите телевизионни рубрики по това, че всяка седмица ще правим пряка сателитна връзка между Долната земя, ъндърграунда, гетата, обезлюдените махали и Горната, кабинетите на политиците и министрите, обеща екипът. Засега удържа на думата си и доказва, че у нас поговорката работи наобратно и че след като толкова години Мохамед не отиде при планината, най-накрая тя реши да отиде при него. Заслугата за това е на "Директно Карбовски", което всяка седмица излъчва тяхната среща live.
Въпреки че е направил само пет броя, вече може да се каже, че в момента Мартин Карбовски прави най-интересната и въздействаща телевизионна журналистика. Неговото шоу избягва разсъжденията в стил кръгла маса. "Ще стане много интересно предаване – с юристи!" – с ирония коментира той, когато му предложиха подобно продължение на една от темите. В студиото му сякаш през прозореца влитат човешки съдби, които обаче не са преразказани, а присъстват персонално. И принуждават институциите да се сблъскат очи в очи с тях. Карбовски пък не залива сблъсъка им с вода. "Какво ще направите, ако министърът не реши проблемите ви – попита той събралите се на къра самоковчани, когато в студиото му беше Цветан Цветанов. Те разказаха как цигани крадат продукцията им, а пък полицията е вдигнала ръце. – Не бъдете плахи, гласували сте за него, накарайте го сега и той да поработи за вас."

"Вадиме пушките" – зарекоха се хората.

Като малцина други екранни водещи Карбовски умее да накара събеседниците си да кажат повече, отколкото me искат – независимо дали става дума за премиера Борисов, на когото журналистът говори на "ти", или за помилвания преди 20 години смъртник Илия Асенов, застанал очи в очи в студиото с помилвалия го Желю Желев. Към политиката погледът му е по-магистрален, но в житейските истории журналистът няма равен. В тях Карбовски наистина стига до края. Не може да не гледате, сякаш казва той, когато предизвиква зрителите да помогнат с по 1 лев на дядо Костадин от разградското село Сушево. Човекът се появи в публичното пространство, след като дъщеря му направила два пъти опити да се самоубие, защото не можела да си плаща кредита. Водещият не само откри сметка, но и предизвика аудиторията с думите: "Правя експеримент да видим дали ще помогнете на този човек, или ще кажете: Писна ми от тия селяни и от техните проблеми." Седмица по-късно той обобщи: "Не пращайте повече пари, включително и в пликове до редакцията, събрахме с 2500 лева повече от 7500-те, които ни трябваха." След това попита дядото дали ще даде нещо на "продаденото" невръстно цигане Калоян. "Ще дам 200-300 лева" – обеща старецът. "Само толкова ли ти се откъснаха от сърцето" – развенча човечността на просълзения дядо Карбовски.
Наистина на един дъх мина третото "Директно". В него екипът показа със скрита камера как ромка се пазари да продаде новородения си син на чужденци. Посредникът (журналистката Надя Теодосиева) преговаря вече шест месеца, защото тя непрекъснато вдига цената, поясни Карбовски на дошлата в студиото Гала. Днес ще се разбере дали майката все пак ще даде детето, допълни той. По-късно към двамата се присъедини и шефката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани, на която водещият възнамеряваше да предаде купеното ромче. "Добре, пичове, сега ще ви покажа как действа системата", обеща Карбовски. Последваха обаждания в агенцията и в полицията в Сандански. "Какво правим сега – попита накрая той, когато социалните взеха малкото. – Ще тръгне процес по осиновяване, който може да трае до 5 години. През това време Калоян ще живее по домове, защото системата в България не позволява да му се намери бързо приемно семейство. Затова питам кое е по-добре: Калоян да бъде продаден или да бъде взет от институция?" Историята е истинска разследваща журналистика, сътворена и на терен, и в телевизионното студио, каза накрая председателят на СЕМ Георги Лозанов.В "Директно Карбовски" са измислени добре не само големите сюжети, но и детайлите. Водещият е силен, когато показва как триенето на действителността в релсите на държавата ражда искри. Екипът пък му помага с брилянтната си работа да свързва елементите. Отлична е идеята, докато гостите сменят местата си, да гледаме черно-бели соцхроники, каквито едно време даваха по кината. Ново за телевизиите е решението в ефира да върви музика, докато журналистът разговаря със събеседниците си – екшън саунд при скритата камера с Карамфилка например и по-лирична, когато Гала държеше Калоян в ръцете си. На друго мнение може би е само лидерът на БСП Сергей Станишев, чиито сериозни нападки срещу Борисов бяха озвучени с "Нас червеното знаме роди ни".

Стр. 48-49

—————————

Още по темата: Карбовски: В екипа ми работят само жени

сп. Тема | 12.12.2010

От колко души е екипът на "Директно" и кой за какво отговаря?

- Креативният екип е от шестима. Всички са жени на възраст от 22 до 40 години. Кадърът на "Дарик радио" Нина Александрова е главен редактор. Тя отговаря за "дебелите гости", казано на екипен жаргон. Павлета Кирова – за гости и логистика, досега е работила в рекламата. Надя Теодосиева е редактор на живите включвания и отговорник за тях.
На същата позиция е и Боряна Телбис, сестра на известната от списание "Егоист" журналистка Мария Телбис. Има още четири приходящи работнички в екипа, които носят темите. Техните имена и лица трябва да се щадят, за да можем да ги ползваме и в други скрити камери.

Разкажете малко повече за Надя, която се представи за посредник при преговорите с майката на Калоян?

- Надя е филолог, идва директно от университета в екипа на "Всяка неделя" преди 6 години. Тя е изцяло мой продукт – никога не е работила за друг началник. Участвала е много пъти 6 скрити камери, като основна задача е било да запазим лицето й. Този път не се получи и Надя беше разконспирирана. В момента всички в екипа й се смеят, защото носи амулети срещу цигански магии.

Как организирахте скритата камера с Карамфилка?

- Имахме шест сигнала от бременни жени, че искат да продадат бебетата си. Сигналите бяха от Бургас, Видин, Плевен, Силистра и Сандански. Най-активна и убедителна беше Карамфилка от Сандански – сама се обаждаше, казваше как върви бременността й и беше лесно откриваема дори и без джиесем. На последните преговори реши, че купувачите са балъци, и се опита да измъкне половината сума пари – към 1500 евро, без да даде детето. Била честна и на нея можело да се разчита. Планът й беше да ни преметне и да изчезне.
Куриозното е, че след излъчване на материала полицията арестува Боряна Телбис, защото детето бе в нейните ръце. Ченгетата помислиха, че тя е майката. Грешката бързо беше поправена.

Как стигате до историите, които разказвате в .Директно"?

- Екипът има най-добрата традиция в така наречения рисърч. Същият екип намира и героите на "Отечествен фронт", същият е търсил и участниците в "Емигранти". Това е бутиков, нескъп екип, на който му трябват само кола, телефон и интернет.

Чия беше идеята да излъчвате соцхроники и видео за известни чуждестранни личности?

- Идеята беше на режисьора Николай Русакиев, кръстник на рубриката "Култ" съм аз, отначало исках цялото предаване да се казва така. Трудно се снабдяваме с такива видеоматериали. Избираме ги да са кратки и с ударно въздействие.

Стр. 49