“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 17.12.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.12.2011

Водещ: Безспорно темата на годината бяха протестите на гневните и всички други недоволни по света и у нас. През декември обаче все по-често навсякъде по света журналистите имат все повече поводи да се замислят за свободата на словото. Повече от очевидно е, че нещо странно се случва. Щом всички търсят гаранции за свободата на словото, а малцина сочат конкретните посегателства срещу тази свобода, наистина нещата не са в ред. Разбира се през декември няма как да не се замислим в „Клубът на журналистите” за най-значимите събития през годината без да броим изборите, защото това беше едно планирано събитие. И така. Имат ли връзка протестите по света и тези у нас с календара на маите? Може ли на една книга да погледнем като на медия, която влияе на най-големия научен експеримент в света – адрония колайдер, досетихте се, книгата е „Шифърът на Леонардо”? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Любомир Пъшев, Илия Тенев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. По необичаен начин ще започнем днес в „Клубът на журналистите”. Дежурен по свят днес е Венелин Кожухаров. И така можем да представим Венелин Кожухаров. Добър ден.
Венелин Кожухаров:Добър ден.
Водещ: Всъщност Вие сте в ЦЕРН и сте дежурен днес по експеримента за адрония колайдер, нали така?
Венелин Кожухаров: Точно така.
Водещ:И всъщност сте дежурен по свят. Така ли да го разбираме?
Венелин Кожухаров: Ами по-скоро дежурен на експеримента, наблюдаващ какво става и надявам се, вземащ адекватни решения.
Водещ:Няма как да не Ви попитам какво става.
Венелин Кожухаров:Както вече всички знаете, ускорителят в момента не работи, тъй като той е спрян за своята редовна зимна почивка. Но пък данните от експеримента, които бяха направени тази година, все още се обработват, така че нещо, което аз следя тук, седейки на смяна, това е компютърната система, която обработва тези данни.
Водещ:А всъщност не е лошо да обясним, че има икономическа мотивация за това, че адронният колайдер не работи през зимата.
Венелин Кожухаров:Разбира се. Електричеството е по-скъпо и по-ценно за отопление на хората.
Водещ: Между другото имахте една инициатива за споделяне, споделяне на ресурси. До колко тя се оказа успешна и до колко едно такова споделяне може да направи ритъмът на Вашия научен експеримент непрекъснат?
Венелин Кожухаров:Данните, които са набрани от тези експерименти на големия адронен колайдер, са огромно количество. То е сравнимо с всичките данни, които са разположени в Интернет. И без едно такова споделяне, бих могъл да кажа, че тези експерименти не биха били възможни. Изобщо не биха могли да се получат, каквито и да е резултати от тези записани данни. Така че тази система в момента работи и при това работи прекрасно.
Водещ: Но с тока нещата не стоят така явно.
Венелин Кожухаров:Е, все пак електричеството си е електричество.
Водещ:Нека да Ви попитам какво написаха журналистите за Вашия експеримент през тази година и да се върнем малко по-назад към началото и по-точно към забавеното начало на адронния колайдер? Тогава, когато книгата на Лъдлъм май Ви погоди един номер.
Венелин Кожухаров: Писанията през годината, както обикновено, са свързани, както от една страна с големи очаквания, от друга страна с големи страхове. Страховете, за щастие, не се оправдаха. Очакванията ускорителят да работи и да произведе множество резултати се оправдаха. Но, ако питате дали имаме някакво велико откритие все още тук в ЦЕРН, оказа се, че би трябвало да изчакаме и следващата година. Да наберем повече данни, тъй като някои неща обичат да се крият, както се казва, в купа едно и колкото повече купища намираме, толкова по-бързо можем да ги открием.
Водещ:Всъщност сбъркахте ли, наричайки това, което търсите, „частицата на Бога”?
Венелин Кожухаров: Това е един така да каже много хубав медиен трик за тази „частица на Бога” и той от една страна привлече заниманието на цялото общество върху това, което се прави в ЦЕРН и експериментите. Но от друга страна постави големи изисквания към всичко, което се прави тук, тъй като очакванията на хората в един момент трябва да бъдат или оправдани или пък да им бъде обяснено какво точно ние правим. Така че последно огромно изискване върху учените е те да представят на по-разбираем език това, което правят.
Водещ:Всъщност какво лекува страховете на хората и, както сме свикнали да ги наричаме „градския фолклор”? Само знанието ли е достатъчно или?
Венелин Кожухаров:Само истината е нещото, което би излекувало страховете на хората. Както знаете, тук миналата седмица се проведе семинар по резултатите, които бяха получени от два от експериментите, работещи на този големия адронен колайдер. По търсене на Х бузона. Аз повече предпочитам пред „частица на Бога”. И единствено и само истината, която беше казана, че всъщност ние все още не сме отркили такава частица и са ни необходими още данни, успя според мен да потуши голямата еуфория, големия наплив от хора, които се влияеха от медийния интерес.
Водещ:Нека да си направим сега един експеримент на живо. Вие сте дежурен по свят от една страна, а мои гости в студиото са колегите Ганета Сагова, главен редактор на списание „Осем”, което, както знаете, се занимава точно с наука, и Иглика Горанова от вестник „Класа”. Ами Ганета, ако искаш ти попитай Венелин нещо.
Ганета Сагова: Ами това, което мен мие интересно, е дали е вярно това, което много учени говорят, включително и доцент Физиев, че всъщност 95% има яснота, че няма шанс да се намери тази частица на Бога или Х бузона. Така ли е наистина?
Венелин Кожухаров: Между другото това според мен не е вярно. Единствено и само природата може да реши частицата съществува ли или не съществува. Съгласно последните данни, които имахме тук в ЦЕРН е, че ако тя съществува, то е много вероятно да успеем с данните, които ще бъдат набрани през следващата година, ние да успеем да я намерим. А това дали не я има или я няма – както се казва, това не е в нашите възможности да решаваме.
Водещ:Иглика, колко би струвала тази частица и изобщо попитай ти нещо Венелин?
Иглика Горанова: Искам да попитам, ако случайно Вие я намерите, какъв резултат очаквате от този експеримент и колко ще струва той?
Венелин Кожухаров: Експериментите, които се провеждат в ЦЕРН в големия адронен колайдер, една от тяхната основна цел, е наистина търсенето на този Х бузон, а той е важен за нас, тъй като той е липсващата брънка в модела, който ние използваме за описанието на целия свят около нас. Т.е. това е моделът, в който ние казваме как взаимодействат протоните, как си взаимодействат електроните, как те формират света, как образуват всичко, което е изградено около нас. И моделът, който ни дава всичките тези предсказания, които да проверени експериментално, са с много висока прецизност. Въпросът е, че в този модел се предсказва и тази частица и ние бихме имали непълна картина за света. Все едно да рисува портрет без главата на човек, без да намерим тази частица. Ако успеем да я намерим, това би било завършек на нашия модел. А ако не успеем, това би било всъщност още по-интересно, тъй като това означава, че всъщност нашата представа за света или нашата картина, която се търси, е нещо объркана, нещо е грешна и това би представило учените в още по-голямо напрежение да работят и да търсят истината за заобикалящия ни свят.
Водещ:Ганета явно има още въпроси.
Ганета Сагова:Да, аз исках това да Ви попитам, тъй като вече има учени, които твърдят, че всъщност без тази идея за бузона Х, се оказва, че в теорията се появяват безкрайни енергии, безкрайни величини, които я правят физически неприемлива и на практика означава, че нещо не е наред в нея. Вие допускате ли, че това също е възможно?
Венелин Кожухаров: Както вече казах, ако не намерим Х бузона, то става картината много по-интересна, тъй като в момента нашите разбирания са свързани с това, че него трябва да го има.
Водещ: А него дали го няма на 20 светлинни години от Земята, където откриха нова планета?
Венелин Кожухаров: Ами той би трябвало да бъде навсякъде, тъй като този Х бузон е частицата, която е свързана с придаването на мата на всичко около нас. А ние, както знаем, има хора с по-масивни, по-малко масивни, както и всякакви обекти. Т.е. ние сме свързани. Нещата около нас са масивни, не плуват във въздуха. Така че, ако го няма, то ние нямаме начин, по който да обясним масата на частиците.
Водещ: От Ваша гледна точка кое е събитието на годината? Дали гневните, дали това, че Вашият експеримент все пак продължава, въпреки че е финансова криза или нещо различно, или откритата нова планета, която прилича на Земята?
Венелин Кожухаров: Тази година беше изключително хубава, така да се каже, за физиката, свързана с много оказания, че може би ние можем да открием следващата година нещо интересно. А това от друга страна е свързано с финансирането на науката, тъй като, въпреки че е криза, както знаете повечето европейски държави не само не намалиха финансирането за наука, а всъщност го увеличиха, тъй като това е начинът за излизане от кризата – посредством интелектуалния потенциал на хората, които създават нови технологии, нови неща. Изобщо се занимават с наука. Според мен основното нещо, което е през тази година, това наистина са постиженията на /…/ и указанията. Всъщност ние на таз седмичното представяне в ЦЕРН получихме указания всъщност къде може да бъде разположен този Х бузон, каква е неговата маса. И другото нещо, което бих аз отбелязал като наистина интересно събитие във физиката тази година, е евентуалното откритие, че в скоростта на неутрината, развива скорост, по-голяма от скоростта на светлината, като това все още не е потвърдено и очакваме експериментите през следващата година да потвърдят този резултат.
Водещ:Ясно е, че няма шанс може би, до и половина, до края на „Клубът на журналистите” да откриете Х бузона, но ако го откриете, разчитам да ми кажете. Да Ви попитам и друго. Как се отнасят медиите към научните открития? Има ли разлика в отношението на медиите – българските медии и чуждите медии, защото Вие работите и в България, и в ЦЕРН?
Венелин Кожухаров:Медиите напоследък проявяват, точно в последните няколко години, голям интерес към науката и според мен това е една стъпка в правилната посока, тъй като единствено по този начин това, което ние правим, може да стигне до по-голям кръг от хора. Може да ги успокои и в някакъв смисъл. И в друг смисъл може да ги ентусиазира за това, че нещата, които се постигат в науката, всъщност голяма част от тях се изгражда дори научната фантастика. Човек може да си ги представи. Така че науката е по-интригуваща и по-вълнуваща дори от научно фантастичните книги.
Водещ:Има ли научно физично обяснение на бунта на гневните, на бунта на тези, които решиха да окупират „Уолстрийт” и на всички други недоволни по света?
Венелин Кожухаров: Е, това е според мен единствено и само резултат от икономическото положение, така че…
Водещ: Няма физическо обяснение.
Венелин Кожухаров:Поне в нашата наука не. Разбира се, че няма обяснение за това нещо, поне научно.
Водещ: Разчитаме до 1 и 30, ако откриете Х бузона, да ни кажете. Благодаря на Венелин Кожухаров.
Венелин Кожухаров: И аз благодаря, но Х бузона ще го оставим за догодина.
Водещ: За догодина, добре. Но все пак имате време до 1 и 30. Би било прекрасно. Венелин Кожухаров, директно от ЦЕРН в „Клубът на журналистите”. Сега ние да опитаме да направим една класация. Имат ли връзка протестите по света с календара на маите? Да предизвикам по този начин.
Иглика Горанова: Аз не бих направила такава връзка, но това, което се случва по света, не е отминало и нас. Така, в моята класация на протестите в България, са протестите срещу шистовия газ и протестите срещу горивата, които не бяха организирани от синдикатите. Бяха организирани от така нареченото гражданско общество. И за мен тези два протеста имат най-голяма стойност, защото ако говорим за стачката на железничарите, пенсионна реформа – зад тях си стои сценарият на синдикатите и тяхното желание да оправдаят съществуването си. Така че тези два протеста дават някаква надежда, че може би у нас ще се случи това гражданско общество, за което говорим 22 години, което на практика не стана.
Водещ: Ганета? Имат ли връзка протестите на гневните и календарът на маите?
Ганета Сагова: Да, моето мнение е точно обратно, че е абсолютна връзката. Но това наистина би могъл да обясни много по-добре човек, който се занимава с календара на маите. Моите познания са доста повърхностни. И въпреки това, тъй като интересът е огромен, списание „Осем” отделя доста място на тази тема. В миналия брой имахме публикация. В следващия брой ще имаме, януари отново, тъй като се оказва, че маите са един невероятен народ, който е събрал едно познание, което слава Богу, започва да вижда бял свят и да предизвиква интерес.
Водещ: Как се предизвиква този интерес? На какво се базира? Това е един вид лечение срещу страха или нещо по-различно?
Ганета Сагова:Ами всичко започва от… Те всъщност имат 20 календара, не само един. Всички говорим за календара на маите, но всъщност маите, това са тъкачите на времето. Те са познавали до съвършенство космическите закони, движението на енергиите и всъщност това, което те са направили, е един наистина много точен календар, с който би могъл да се конкурира единствено прабългарският календар. Но тяхната философия за живота е коренно различна от системата, по която ние в момента живеем. При тях се смята, че движението, времето е една спирала, докато ние имаме векторна представа за времето. При тях календарът е базиран на числото 13. Докато ние знаем, по нашия календар – той е разделен на 12, което се смята, че отново е… Когато имаш възход, имаш 13 – връх кулминация, след това отново пак спадане. Т.е. получава се една синусоида, една спирала. Докато при нас имаме линейно движение.
Водещ: И може би заради това искаме да класираме събитията на годината. Твоята класация лично?
Ганета Сагова: Ами, като събитие, да. Едно събитие е трудно да се каже. Но наистина може би този протест, разгледан като едно преобръщане на хората към самите себе си, към начина, по който те живеят. Много често тези протести не са напълно осъзнати, защото аз бях в Египет по време на протестите. Видях хората, говорих с тях. Искам да Ви кажа, че те са действително хора, които искат да живеят много по-човешки, много по-добре не само в икономически план. Извинявам се. И само да се върна с една малка препратка към маите. При тях се оказва, че в момента приключва един много голям цикъл от 104 хиляди години, който цикъл всъщност слага края на една ера на материализма. При тях има пет основни стихии, които управляват живота. Това са стихията Земя, в която сме в момента, Огън, Въздух, Енергията на личния аз, на самопознанието и енергията на водата. Всъщност ние в момента се намираме в най-материалната ера – в години, в които всеки търси материалното.
Водещ:А къде отиваме?
Ганета Сагова: И това, което ще се случи, този преход е да се върнем отново към самите себе си.
Водещ: Иглика, след като гръмна финансовият балон, моралният ще гръмне ли според теб и как би изглеждало това?
Иглика Горанова: Има едно натрупване на напрежение. В момента то е мълчаливо, но от време на време избива и това се видя, както казах вече, при протестите ни за горивата и шистовия газ. Аз смятам, че социалните мрежи вече са много развити и че паралелно на медиите върви един друг свят, така условно да го наречем – с блогове, това са мнения, това са едни будни хора, които привличат много сериозна читателска аудитория, които събуждат спорове, събуждат въпроси, интересни, свързани с битието и как може то да се промени. Те не са просто философски въпросите – въпроси за нашето битие. Много човешки въпроси. До голяма степен едно движение се събужда и то беше добре описано от Хесел в есето „Възмутете се!”, което показва едни очевидни неща, но е хубаво да се припомнят от време на време. Това голямата ножица между бедни и богати, и ред други неща, които няма как в един момент да не събудят бунтове. Вие знаете, че в основата на всички революции, е било точно това желание да се преодолеят големите дисбаланси – те са пред нас, ние ги виждаме. Те са пред нас, те буквално са пред нас. Те се изразяват не просто в едно необяснимо богатство, в една недосегаемост в съдебната система, в един много странен начин на издигане в обществото. Значи не умът, не интелектът, не възможностите, не твоите качества определят ролята. Не – просто твоите връзки, твоите контакти.
Водещ: Или твоята вяра.
Иглика Горанова: Твоята вярност, лоялност и възможността до колко ти си способен да направиш отстъпление от себе си, за да се долепиш до някого и да растеж в тази сфера.
Водещ: Това, че е различен паралелният свят от обичайната журналистика, дали е добра новина или лоша – останете с нас. Ще търсим отговора заедно след малко. Зад кадър тече оживено професионално обсъждане. Нека обаче сега по ред. Спряхме там, че Иглика, ти каза, че е различен паралелният свят от света на обичайната журналистика. Това комплимент ли е за журналистиката или е критика?
Иглика Горанова:Ами журналистиката сама трябва да си направи извод. Аз това виждам като читателска аудитория. Ако влезете да направите мониторинг на интересните статии в блога на теми, там са един уникален голям брой посещения. Интересните статии стигат над 20, 30, 40 хиляди посещения, което означава, че в Интернет тече една жива дискусия. Хората си поставят там проблемите, говорят по един различен начин, отколкото се говори в медиите и се пише интересно. Пише се точно това, което винаги сме се стремили, си спомням и в „168 часа” и в „Политика” – личните истории. И от там тръгваш и разказваш сблъсъка ти с държавата, сблъсъка с целия абсурд, който те обгражда и начина да оцелееш. Това по никакъв начин е нито тъмно, нито тревожно, нито отчайващо. Аз смятам, че Интернет пространството има много за сега все още свободна територия, която е в състояние дори България да организира нещо. Видяхме го – протести за горивата, независимо кой стои зад него. Фактът, че излязоха хора от всякъде, за да си изкажат мнението, че бензинът е твърде скъп.
Водещ: Друг е въпросът, че ние коментирахме в „Клубът на журналистите”, докато течеше този протест. Поставихме един простичък въпрос – защо хората излязоха да протестират срещу цената на горивата, а не срещу услугите, които предлага бърза помощ?
Иглика Горанова:Защото това им бърка в джоба – да кажем директно.
Водещ: А другото им бърка в живота.
Иглика Горанова: Бърка им в живота, но ти нямаш съзнанието, че това ще ти се случи утре или други ден, докато днес ти трябва да спреш два пъти на бензиностанцията или един път, или в седмицата няколко пъти, така че те го усещат по джоба си и вероятно така…
Водещ:До колко обаче тази лична история, ако журналистиката подхожда през личната история към съответния проблем – до колко политиците нямат много добре изградена защита срещу тези лични истории и те казват „Ами това е частен случай. Това е лична история.”?
Иглика Горанова: У нас личните истории променят законите. Значи политиците променят законите. Но личните истории на хората стигат до промяна на законите. Въпросът е как ще бъде поднесена. Тръгва се от частен случай. Минава се през общото и стигаш до промяна на законодателството. Този тип поведение ние сме го спазвали в работата ни като журналист, когато се заемем с един или два случаи. Тръгваме от конкретното. Така беше със сираците. Семейният кодекс имаше една лична история с едно момченце Асен. Направихме кръгла маса и получихме осиновяване. Като впрегнахме целия ресурс – и депутати, организация и всичко.
Водещ: Към днешна дата обаче не беше ли каква е оценката, каква е рекапитулацията, не беше ли впрегнат един друг ресурс? То се отпуши осиновяването, но после какво се случи?
Иглика Горанова:После пак се намериха някакви пролуки в законите, които го… Има страшно много интереси в тази сфера и Вие трябва да поканите такива организации. Това, което се случва е безумно. Това с приемните семейства, това със запушеното все още международно осиновяване, с начина, по който гледаме на децата изобщо. Трябва да има една много голяма, широка обществена дискусия, защото ако прочетете – сега тече дискусия по закона за детето и доста хора се обаждат и казват, че всъщност родителите нямат никакви права. Т.е. ние произвеждаме едно законодателство в стремежа да сме модерни, които по някакъв начин не помага на семейството. Значи, когато говорим за международни осиновявания, не може да се гледа на този човек, на това дете като на 5000 евро, които ще ти плати чуждото семейство, за да го вземе. Да мине през твоята агенция или да плати рушвет на някой си. Тук трябва да има някаква много сериозна нормативна база това нещо да се случва.
Водещ: Първо трябва да има човешка стойност, защото ако няма човешки стойности, някак си законодателството ще бъде огледален образ, изграден огледален образ.
Иглика Горанова: Така е. Буквата и духът на закона знаем каква е.
Водещ:Между другото аз си направих труда да обиколя няколко книжарници, които са вярно – по-престижни в София, и да попитам търси ли си есето на Хесел „Възмутете се!”. Всички знаем, то е съвсем свободно като достъп в Интернет. За мен беше огромна изненада това, че има голямо търсене на това есе. Тя е една малка книжчица.
Иглика Горанова: С тънки корици.
Водещ:Да, с тънки корици, непретенциозно издадена. Какво се крие зад този факт, че се търси и че хората искат да си го имат вкъщи?
Иглика Горанова: Ами хората имат нужда от истината. Имат нужда от някой да ги върне в реалните стойности, да каже на черното – черно, на бялото – бяло. А не да го облече с едни такива изрази, с които не разбираш черното – черно ли е, бялото – бяло ли е и кое е добро, кое лошо. Ние сме стигнали до един момент, в който някой трябва да ни каже кое е добро, кое е зло, кое е бяло и кое е черно. И той го казва. Той е човекът в основата на създаването на свободна Франция, каквато я познаваме, след Втората световна война с всичките и стойности, със социално справедливата държава, която ние демонтирахме тези 20 години. Така че в основата на това е жаждата за истина.
Водещ:Ганета, това че Вие пишете за наука и за по-безспорни неща, прави ли неизползваем Езоповският език при Вас или точно обратното?
Ганета Сагова: Неизползваем?
Водещ: Да. Или прибягвате до него? Не е комплимент за журналистиката да се възползва от Езоповския изказ, но се случва.
Ганета Сагова: Не мога да разбера точно.
Водещ:Когато пишете, трябва ли да използвате Езопов език или не се притеснявате да наричате черното – черно, или бялото – бяло?
Ганета Сагова: Ами това е задължително, ако искаш да правиш истинска журналистика според мен. Всъщност това е ролята на журналиста и още на времето, когато работех в „24 часа” в големите вестници, винаги сме правили разлика – поне на мен ми се е случвало непрекъснато. Примерно, понеже преди малко стана въпрос за това кое е законно. Да, може да е законно, но то не е морално, защото нашите политици много често, всъщност това е винаги, навсякъде по света се случва, е да използват точно тези пролуки в закона и да правят неща, които не са морални. Но всъщност ролята на журналистиката е да покаже точно това – да, Вие може да правите нещо, което според Вас е законно, но то не е морално, то не е човешко и ето – ние Ви го показваме. Ако обичате, коригирайте се! В този смисъл не ми се иска – много често гледат доста негативно на журналистиката. Според мен точно обратното трябва да е.Ние трябва да вървим ръка за ръка, защото нашата роля е да бъдем коректор, когато нещо не е наред. Да го покажеш, да го кажеш, както в случая с шистовия газ. Ето, стана въпрос за протести. Екипът на списание „Осем” беше част от протестиращите, защото за нас това е сериозен въпрос. Просто нито едно правителство до сега не си е позволявало да прави такива неща. Говорим за един истински геноцид в случай, че се позволи добивът на шистов газ, защото това е една технология, която доказано замърсява водата и всичките хора, които живеят в Добруджа, дори и румънците биха пострадали, ако нещо подобно се случи.
Водещ: Добре, а пък на другата страна постави друга позиция. Това така или иначе ще се случи. Няма нужда от истерични протести.
Ганета Сагова:Какво значи „така или иначе ще се случи”?
Водещ: Ами случвало се е.
Ганета Сагова:Не трябва да се случи. Защото навсякъде, където се е случвало – навсякъде има натравания, има хора, болни от рак, има животни, които умират, имаш толкова много проблеми, които не можеш след това да ги решиш. Това е едно зло, което е непоправимо. Ако ние натровим водата – какво правим след това? Как ще я пречистим? Няма как. Това са подземните води на България. Става въпрос за един удар с огромно налягане, с химикали. Над 600 химикала, доказано токсични. И при този удар се разбиват земните пластове, тази водна маса – тя прониква, заедно с тези химикали, влиза във водната ни система и стига до чешмите ни. Филмът „Газланд” – хората си пускат вода от чешмата и тя започва да гори.
Водещ: Доста често журналистите през тази година, говоря не само нашите, но повечето журналисти обръщаха внимание на изводите, които правят организациите, следящи за свободата на словото извън скандинавските страни. Всички други бележат трайна тенденция за намаляване на тези свободи. Какво може да е едно от обясненията и, Иглика? Финансовата криза?
Иглика Горанова: Финансовата криза и това, че изданията, то си беше казано и в България, в чужбина е ясно – си имат своите издатели. И когато тези издатели имат своя политика, те държат изданията им да се спазват. Те плащат за това. Въпросът е, че ние сме сгънати от едно поколение журналисти, от които видяхме друг тип за правене на журналистика. Когато беше задължително да спазваш едни много сериозни принципи на журналистиката…
Водещ: Тогава нямаше Етичен кодекс обаче.
Иглика Горанова:Нямаше Етичен кодекс, но Етичния кодекс ни го налагаха самите ни главни редактори, които бяха журналисти и самата представа за това. Значи ти влизаш в една голяма медия и си длъжен да спазваш едни определени правила, и по никакъв начин не можеш да си позволиш да защитаваш корпоративен интерес. Това беше абсурдно. Или пък да взимаш пари, за да пробутваш на някого статия. Аз за такъв тип писане не съм чувала. Преди 10 години такова нещо не съществуваше в нашите медии. От 10 години насам се говори за корупция.
Ганета Сагова: Особено последните 3-4 години.
Иглика Горанова: За хора, които обслужват властта и т.н. Аз мисля, че един журналист е симпатичен и изразява обществената позиция тогава, когато е верен на съвестта си, когато защитава едни обществени интереси и когато има принципи. Който наруши всичко това, той си сърба попарата, образно казано. Вижте коментарите. Това, че ние не говорим за тези проблеми тук и не пишем за тях, не значи, че хората не се интересуват. Не значи, че обществото не регистрира кой какво прави и кой какво защитава. Те си имат своя класация.
Ганета Сагова: И спадането на тиражите, това е показателно.
Иглика Горанова:До кога можеш ти да работиш срещу себе си и да използваш обществената трибуна, за да прибираш някакви средства? До кога? И до кога ще акумулираш общественото мнение?
Ганета Сагова:Но това е пряко свързано с финансовата криза, тъй като тези издания трябва да се издават.
Водещ:И какво се крие зад гаранциите, които все повече журналисти искат от новоизбрания президент да кажем?
Иглика Горанова:Ами, ако говорим за Илияна Беновска? Аз не мога да
Водещ: То от там тръгна. Разбира се, че тръгна от там.
Иглика Горанова:Аз не мисля, че държавата може да дава някакви гаранции за свободата на словото и Бойко Борисов беше абсолютно прав. И аз в този случай съм съгласна с него. Като толкова не Ви харесва там, където работите, създайте си едно сдружение, продайте си апартаментите и направете издание, които да печели доверие. Когато ти си се съгласил да спазваш определена политика, каквато е ситуацията в момента, защо трябва да ръмжиш и да заемаш позата на борец? Това е абсурдно. Значи ти доброволно си се съгласил на нещо.
Водещ:Това безспорно е така, но пък от друга страна колко струва един вестник, един независим вестник, който да не работи срещу себе си, както казахме? Останете с нас. Ще се видим след малко. Преди да се опитаме да дадем отговор, относителен отговор на въпроса колко струва издаването на един вестник, за да може да се казва истината по описаната от премиера схема, нека да кажем как оцелява едно икономическо малко издание, каквото е вестник „Класа”. Иглика?
Иглика Горанова: Ами аз мисля, че вестник „Класа” стои доста добре на пазара. Това го казват и читателите му. Просто ние се приели позицията да бъдем равно отдалечени. Не влизаме в някакви битки, които биха могли да ангажират изданието с една определена политическа сила. Това, на което залагаме, са стойностно икономически материали. Нас много ни интересува какво се случва на финансовия пазар по света. Интересува ни икономиката на света и много международни анализи намират място. Т.е. те са задължителни. Има почти 4 страници, които пълним с такива международни анализи, които дават цялостната картина, сглобяват пъзела какво се случва навсякъде. Другото, на което залагаме – имаме много силни страни – наука. Ето, тук колежката издава такова списание. Силна културна страница. Интервютата – стараем се да показваме хора, които имат какво да кажат, които са в основата на реформите. Насочили сме се към администрацията. Изключителен интерес имаме към административната тежест.
Водещ: Да те попитам. Аз, в интерес на истината, ще те попитам за административната реформа, но нека сега да каже и Ганета. Има интерес към науката, обаче ако е безплатна май. Как оцелява едно списание за наука?
Ганета Сагова:Ами при нас нещата, да чукна на дърво, много добре вървят, защото хората, правилно може би преценихме тръгвайки, имат интерес не само от жълти неща и от новини – имат интерес и към наука, и към езотерика, и към по-духовни и стойностни неща. И в резултат на което мога да кажа, че тиражът на списание „Осем” за три години скочи близо с три пъти, и в момента сме едно от най-четените списания в страната. Благодарим на нашите читатели, на всички наши автори, които ни подкрепят, но това се търси. Хората го харесват. Имаме много активна и непрекъсната динамична връзка с читателите, което е много приятно.
Водещ:Има ли двойственост по научните теми?
Ганета Сагова:Да. Всъщност за мен беше голяма изненада.
Водещ:И там има двойственост, така ли, както в журналистиката по актуалните въпроси?
Ганета Сагова: Да, току що чухме за ЦЕРН какво се случва с Х бузона. Точно в този брой на списание „Осем” имаме един прекрасен материал „Тема на броя”, който е абсолютен…Читателите могат да прочетат една много интересна теория на европейския физик Физиев и на един руски академик, че всъщност – точно тази теория за Х бузона не работи, няма да бъде нищо открито в ЦЕРН. Ние хвърляме милиони на вятъра. И в същото време една алтернативна теория за произхода на света, за това какво е имало преди големия взрив. Изключително интересно четиво и всъщност въпросите, които поставяме са точно такива фундаментални въпроси – от къде идва светът, от къде е произлязъл, защо сме тук на Земята, какво трябва да направим, за да променим самите себе си и да променим света.
Водещ:Научен ли би бил въпросът на къде върви журналистиката?
Ганета Сагова: Ами журналистиката не върви на добре, защото сме в криза. Да, ето, нещата са свързани, защото преди малко казахте колко пари трябват, за да се издаде едно издание.
Водещ: Не казахме. Сега ще кажем.
Ганета Сагова: Да.
Водещ:Иглика, колко пари би струвало едно ново издание?
Иглика Горанова:Аз не мога да кажа. Мога да предположа само.
Водещ:Да де.
Иглика Горанова: Това зависи какво издание правиш. Дали правиш делничник, дали седмичник, дали месечник или тръгваш да издаваш всекидневник. Зависи от тиража. Какви заплати ще определиш, какъв наем ще плащаш. При всички случаи това е скъпо занимание, много скъпо занимание. Това не са безплатните вестници, които ще напълниш с /…/ или нещо да кажеш. Или ако трябва да правиш някакви стойностни издания, да поканиш хора, които имат какво да кажат, които имат контакти и могат да обърнат системата с хастара наопаки.
Ганета Сагова:В същото време това, което с моя скромен опит мога да кажа е, че ако някой наистина запретне здраво ръкави, а вече има такива хора, дай Боже да имат успех след трети януари, ако наистина се захванат със сериозна журналистика, тогава ще имат голям успех, защото в момента това липсва на пазара.
Водещ: Защо липсва?
Ганета Сагова:Има голям вакуум. Ние току по го казахме. Трябват пари, а кой има пари? Кой какви интереси има да купува издание?
Водещ:В интерес на истината криза в журналистиката има по цял свят. Дали обаче ние не преувеличаваме влиянието на икономическата криза?
Ганета Сагова: Ами с трици маймуни не се ловят. До някъде ги разбирам издателите, защото сме в сходна ситуация – без реклама, без финансиране едно издание няма живот. И то умира.
Иглика Горанова: Аз мисля, че силен подвиг в тази ситуация е да издаваш нещо, да поддържаш журналисти, да поддържаш база, да поддържаш вестникарско тяло. Това е много трудно и не е работа за всеки. Трябва наистина да имаш икономическа мощ, трябва да имаш средства, трябва нещата да се вършат спокойно, защото едно издание, колкото и да се налага на пазара, на него му трябват една –две години, за да акумулира доверие, да акумулира доверие от страна на рекламодателите и да не може да разчита само на продажби и на реклами. Такъв е нормалният срок.
Ганета Сагова:Да. Около половината от приходите на едно издание се събират от реклами. Т.е. ти не можеш да разчиташ само на тираж.
Водещ:До колко разместванията на пластовете след гръмването на балона не е причина за кризата на журналистиката по цял свят? Доста неблагополучия има. Ето, мисля, че ще има гладна стачка в Унгария срещу закона. Не са много добри медийните новини.
Иглика Горанова: Ами вероятно не може да се продължава по този начин. Просто трябва да има някаква нова схема и в момента се търси.
Водещ:Хесел дава ли обяснение?
Иглика Горанова:Не, той е за свободата на словото. Казва, че човек трябва да с е възмути. В основата на всяка промяна е едно дълбоко възмущение, но не възмущение, че този има повече пари, а ти по-малко, от социалното разделение. От несправедливостите и от там нататък да търсиш решение.
Ганета Сагова: Аз мисля, че кризата е доста по-сериозна от това, което се представя, защото ако като икономисти погледнем глобално това, което се случва, говорим за една криза на целия икономически модел, защото в същото време няма алтернатива. Поне аз не съм прочела достатъчно аргументираните теории, които биха могли да заменят сегашното статукво, а сегашното статукво – то предполага едно непрекъснато циклично повтаряне на такива кризи, като всяка следваща е все по-тежка и все по-голяма и за съжаление това, което ние виждаме и при банкери, и при макро финансисти е, че те не си вземат поука от това, което се случва. Няма никаква промяна в тяхното поведение и моделът, по който се работи, продължава да надува едни балони, след което идва една инфлация, зачиства земите. Всичко за съжаление за сметка на всички нас. И моята прогноза за съжаление не е много добра. Аз просто не виждам какво друго би могло да се случи.
Водещ: В началото за кризата като се говореше, се употребяваше буквичката „V” – victory. После минахме на „W”. Коя е следващата буквичка, към което ще прибегне?
Ганета Сагова:Не знам.
Иглика Горанова: Аз мисля, че даже се отказахме от тълкуването на китайския символ, че кризата е възможност. Просто видя се, че не може да стане. Явно светът съществува по някакви много странни закони. Той не може да се опира на това да печата пари срещу това да няма нищо. Едно такова ужасно, отвратително разпределение, което е ненормално.
Ганета Сагова:Това, което ние виждаме е, че всъщност в момента има една огромна диспропорция между стойността, която изработваш и ти, и ти, и много хора, и това, което получаваме насреща. И това е в световен мащаб. Не може едни хора да печелят милиони на базата на едни виртуални пари, на едни измислени инструменти, които се въртят на финансовите пазари. На базата на печатането на пари, които продължават да надуват тези дългове и в крайна сметка какво се получава? Изводът е, казахме вече, въпросната инфлация, зачиства всичко и после отначало. Но за хората, които са били богати, пак продължават да са богати. Техните кредити са изчистени на нула, а ние продължаваме да опъваме каиша. Ами, не става така. Просто самата система е сбъркана.
Водещ: Дали Хесел е направил една истинска журналистика с това свое есе? Останете с нас, за да се опитаме да го разберем след малко. Ето, продължаваме в „Клубът на журналистите.” Спряхме тук – дали „Възмутете се!” е журналистика? Иглика?
Иглика Горанова:Би могло да се каже, че е журналистика. Това е една много стойностна книжка, много стойностно есе, което ни връща към стойностите и към нещата, които са така.
Водещ: По формална причина ли това някак нито нас, нито по света, се определя за събитие – протестиращият човек стана човек на годината?
Иглика Горанова:Не, напротив. Признават го. Есето на Хесел се признава навсякъде и се казва, че то е в основата на протестите и в Европа, и в Щатите. И че там призивът е толкова силен, че е в състояние да върне – той действа като шамар просто. Връща те към реалността и виждаш нещата такива, каквито са, бавно тръгваш напред.
Ганета Сагова: Аз също исках да кажа, че не само в България, но и по цял свят, се случват тези неща и примерно във филма „Газланд” – аз го препоръчвам на всички да го изгледат, той показва как и в Америка – тази страна, а която имаме една доста различна представа, там тлеят бунтове. Там просто не можем да си представим какво би могло да изригне и да се случи, защото хората не са слепи. Те виждат какво се случва и примерно всички тези неща със замърсяването на околната среда – те започнаха и там да го правят.
Водещ: У нас трябва ли някой да напише едно есе „Осмелете се!”?
Иглика Горанова: Зависи кой ще го напише. Когато го пише Хесел, то има стойност, защото това не са просто едни думи – това е човек от съпротивата,човек, който е градил Европа. И той е градил така, както ценностите на Европа, които всяка една социална държава трябва да ги има. Зависи кой ще го напише. Не знам кой би могъл да напише есето.
Ганета Сагова: Но много ми се иска догодина, след като тази година е годината на протестиращия човек, догодина да бъде на променящия се човек.
Водещ:И той как ще се промени, ако не протестира?
Ганета Сагова: Да, може би това е един от пътищата. Другият път е…
Водещ: А у нас никой не е определил протестиращия човек за човек на годината. Това на едно друго място го определиха.
Иглика Горанова:Пуснаха един колаж на „Times” – не протестиращият човек. Казаха, че допълнително издание ще излезе. Не протестиращият човек и там един ром, българин, който пие.
Ганета Сагова: Малко по-бавно стават нещата. Малко по-трудно.
Иглика Горанова: У нас не мисля, че е образът на българите. Може би ние се движим в такава среда, но хората имат усет за добро и лошо. Навсякъде се говори. Въпросът е…
Ганета Сагова:Това, че по медиите не се говори, не значи, че хората не коментират какво се случва.
Водещ: Инстинкт за самосъхранение ли трябва да проявят медиите, така щото да няма паралелен свят, паралелен новинарски свят, който прекрасно описа Иглика?
Иглика Горанова: Аз не знам какъв инстинкт трябва да имат медиите. В този свят е неизбежен. Докато читателят чувства, че има нещо неистинско и фалшиво, той ще седи в среда, която му е точно по мярката, среда, в която може да казва нещата като каквито са.
Водещ: Добре, това е едната везна. На другата везна обаче препоръчаното от Бойко Борисов – „Направете си една медия.”
Иглика Горанова:Аз бих се радвала, ако видя колеги, които имат тази възможност.
Ганета Сагова: Дай Боже!
Иглика Горанова: Да. Бих се радвала.
Водещ:Колко обаче това е възможно в настоящите икономически възможности?
Иглика Горанова: Възможно е, защото има хора, които са недоволни, включително и богати хора. Аз не мисля, е целият ти живот трябва да се изчерпва с това да спечелиш отгоре още 2-3 милиона. Понякога се спираш по средата на живота си и си казваш „Аз искам да направя нещо! Аз живея в този свят, който има нужда от истина! Аз имам достатъчни пари! Няма да си купа три нови мерцедеса! Ще дам една възможност в нещо, дори да не стоя на преден план, но ще имам такава възможност за промяна. Ще дам възможност на едни хора да се организират и да направят този свят малко по-приемлив, защото аз като се затворя в мерцедеса и като си ида на дивана в къщата, около мен има достатъчно нещастни хора да ми вгорчат живота!” И аз мисля, че има такива богати българи. Надявам се да има, дори да не са българи. Има хора по света, които биха подкрепили такова нещо. Аз лично бих се радвала да има конкуренция. Много бих се радвала…
Водещ: Кой е Х бузонът в журналистиката, така щото да не попадаме винаги в дъното на класацията или в едно доста африканско обкръжение? Нищо обидно към прародината на човечеството разбира се.
Ганета Сагова:Частицата на Бога за една журналистка според мен е истината.
Иглика Горанова:Имаше една култува реплика от един филм – „Прав ли си? – Прав съм!” бащата пита сина си. „Ами тогава се бий докрай!” Ако журналистът е в състояние да прегърне кауза и може да си го не просто позволи, ами това да е неговият начин на живот, мисля, че това много би променило пазара.
Ганета Сагова:И тук отново попадаме на едни морални стойности за страха и за това трябва ли да се страхуваш, защото според езотериката, една малка скоба тук да отворя, всъщност тези години на промени, страхът е най-големият враг на човека, защото човек започва да работи със сърцето си. Най-силна е сърдечна твоята чакра и когато ти имаш страх, този страх се умножава хиляди пъти. Той те сковава. Ти изпадаш в едни неадекватни ситуации, които за съжаление са много удобни за управляващите. Когато хората се страхуват, те са много щастливи.
Водещ: Но път от друга страна…
Ганета Сагова:Но ако избереш обратното, ако избереш да бъдеш смел, да бъдеш себе си и да правиш това, което казва твоето вътрешно аз, да бъдеш честен, да кажеш истината на хората – тогава нещата също се умножават. Ето, тук говорим за едно единствено есе, което обръща цял свят. Ами ако се появят 10-15 такива?
Водещ:Кой се страхува повече? 1%, в когото е по-голямата част от богатството или 99 на 100, които са склонни да излязат и да протестират. Чие сърце по-трудно издържа?
Ганета Сагова:Ами то се вижда по начина, по който живеят. Големите огради, тъмните стъкла, бодигардове отпред и отзад. Ясно е кой се страхува повече, така че нека да призовем тези 99% и тези 5% журналисти да отворят своите сърца, да ги изпълнят с любов, да видят, че нещата действително се променят.Дори и звездите го казват, и маите го казват. Единственото ни спасение е ако погледнем вътре в себе си и бъдем себе си. Т.е. ако те бъдат истински журналисти, нещата ще бъдат по-различни.
Водещ:Помниш ли какъв беше първият ми въпрос днес?
Ганета Сагова: Дали има връзка с календара на маите? Да, има връзка с календара на маите. Аз съм убедена в това, защото пак в последния брой на списание „Осем” имаме много интересен материал на един астроном, който всъщност разглежда чисто научно как се структурират звездите, ако говорим за 21 декември догодина и той действително показва, че на една линия застават Слънцето, Земята, Галактическият център. Взаимно струпване на няколко планети, които са много близо една до друга и те въздействат на Слънцето. Т.е. има някакви специални енергии, които може би идват към Земята. Може би ние вече ги усещаме. Може би ставаме и по-добри. Дай Боже! Неизменно се стига до един такъв момент, на една такава криза, ако щете.
Водещ:Иглика, кой се страхува повече? 1% или 99% хора?
Иглика Горанова: Аз за съжаление не мога да бъда, не за съжаление – за щастие, за щастие аз не знам какво изпитват тези хора, но предполагам, че е ужас. Представяш ли си да имаш толкова много и да живееш с мисълта, че някой има повече от теб? Това какъв ужас е, че не можеш да го стигнеш един път и втори път да живееш с ужаса да не го загубиш. Аз не знам в този ужас непрекъснат кога тези хора им остава време да бъдат себе си. Да си спомнят, че са дошли за някакъв много малък отрязък време на тази земя. Значи те се раждат голи и голи ще си отидат независимо кога си отиват. Въпросът е в твоя живот, в този отрязък от време какво си направил за другите и когато имаш такова богатство как си го разпределил. Но кога ти е дадено от някъде да имаш такова богатство, какво да правиш с него. Ако нашите богаташи започнат да си задават такива въпроси аз мисля, че нещата биха изглеждали по-добре за всички.
Водещ:А журналистите какви въпроси трябва да задават и на кого?
Иглика Горанова:Журналистите трябва да напомнят.
Ганета Сагова:Абсолютно.
Иглика Горанова:За стойностите в този живот.
Ганета Сагова:И да не ги подменят.
Иглика Горанова: Да. Да ти говори за мода и как да се гримираш, когато ти имаш един огромен душевен дефицит. Ти имаш една огромна потребност да виждаш нещата такива, каквито са. И тогава не може всички усилия да са ти насочени в това ти да печелиш някакви игри по телевизията или да ти говорят как трябва да се гримираш, как трябва да се бориш да бъдеш една Златка, злато търсачка или някакви такива неща. Всичко това е отвратително. И аз мисля, че човек го осъзнава дълбоко в себе си и не го приема. И когато почнеш да говориш за стойностните неща, тогава ще се отпуши.
Ганета Сагова: Аз съм убедена, че започват да се отпушват нещата и, слава Богу, може би точно покрай списание „Осем”, се срещам с доста хора, които вече имат променено съзнание, променено виждане за света. Има и хора, които заделят пари за печатане на такива просветни книги, абсолютно на добра воля, без да очакват нещо да им се върне. Дай Боже все повече такива хора да се появяват. Вече чувам, че има и банки, които ще бъдат зелени, ще финансират екология. Дай Боже и при тях да вървят нещата.
Водещ:Може би не е лошо някак си да има повече разследваща журналистика и тя да излиза в истинските медии като резултати, а не в паралелния медиен свят.
Ганета Сагова: Така е.
Водещ: Ами това да си пожелаем за догодина.
Ганета Сагова:Ами да, повече истина в медиите.
Водещ: Повече истина в медиите от Ганета Сагова и от Иглика Горанова.
Ганета Сагова:И повече любов в сърцата.
Водещ: Хубав съботен следобед Ви желаем – Любомир Пъшев, Илия Тенев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.         

Калина Станчева: Достоверността е по-важна от бързината

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВI 05.01.2012 

Информационният лидер в националния ефир – програма "Хоризонт" на Българското национално радио, отбеляза 41-вия си рожден ден на 4 януари. След новините в 15 часа от сцената на площад "Александър I" на живо с публика се излъчи едно от знаковите музикални предавания на "Хоризонт" – "Любими до болка". Срещнахме се с директора на програмата Калина Станчева, която очерта новите хоризонти пред радиожурналистите.

- Госпожо Станчева, "Хоризонт“ навърши 41 години. Трудно ли се отстоява във времето тази запазена радиомарка, която е и безспорният лидер според последните проучвания на радиопазара?

- В наше време все по-трудно е това човек да отстоява доброто си име, като това важи и за медиите. Мисля, че е въпрос на принципи – както е и при хората. Ние се опитваме и се стараем да бъдем винаги сериозни, коректни, обективни. Доколко успяваме – това оценяват нашите слушатели. Щастлива съм, че през годините успяхме да защитим марката "Хоризонт“.

- Кои според вас са и другите професионални стандарти, важни за формирането на облика на програмата?

- От момента на самото начало, когато е стартирала програмата, до днес винаги е и трудно, и отговорно. Тогава "Хоризонт“ е била уникална по рода си в българския ефир. През далечната 1971 г. тя тръгва по един привнесен отвън западен модел на радио, с темпо, с ритъм, с поднасянето на бърза и кратка информация. Аз дойдох в "Хоризонт“ седем години по-късно, когато тя вече бе добила своята рамка. Много различни бяха тогава нещата, с много дисциплина бе правено всичко. Съотношението, което бе зададено тогава – 3:1 (музика към говор), се спазваше до секундата. Даже материал, който е над три минути, трябваше да бъде преработван, за да влезе в модул. Е, днес пропорциите са съвсем други. За времето след 1990 година ние решихме, че аудиторията ни има нужда от много повече информация, темите станаха дискусионни. А тези три минути се оказаха недостатъчни за намирането на всички гледни точки. Така лека-полека съотношението се поразми. Днес трябва да си признаем, че говорът надделява над музиката. Но пък така смятаме, че обществото има нужда от повече информация, и то за всичко. В денонощие, в рамките на пет блокови предавания и няколко музикално-информационни, може би създаваме като обем на информацията материал колкото за два-три вестника. Реалността обаче налага именно тази тенденция. Ние сме хем информационното, новинарско радио, хем се стремим да имаме и публицистичните гледни точки, като стремежът ни е да балансираме всичко това.

- Кое е водещото за работещите журналисти в "Хоризонт“?

- Безспорно това е достоверността. Ако трябва да направим слогана на програмата днес, той би изглеждал така: ако сме изправени пред дилемата бързина или достоверност, "Хоризонт“ избира достоверността! Самоцелното гонене на първата поява на нещо в медийното пространство не е сериозно и достатъчно, ако то не носи белега на достоверността. Това с гонитбата на първенството днес вече е овехтял комплекс. Не че тя не е важна. Но тя би ни провалила, ако залагаме само на нея.

- Какъв е анализът, който направихте по отношение на очакванията на аудиторията?

- Нашата основна конкуренция днес е по отношение на телевизиите, а не по отношение на лицензираните 319 радиостанции у нас, които са на пазара. И то, защото телевизиите започнаха да правят много повече радио чрез публицистиката си сутрин рано. Така ние се оказваме състезатели на общия електронен пазар, на който всеки залага на различните изразни средства. Битката между радиото и телевизията за аудитория е наистина голяма. За да задържим слушателите си, ние залагаме на съдържанието и правенето на качествена журналистика.

- Какви са новите проекти и инициативи на "Хоризонт“?

- На 1 януари тръгна новото ни музикално предаване за клубна електронна музика – Club Beats. То се води от новинаря Светослав Козловски и в него звучи всичко – хаус, транс, прогресив, чилаут. То е двучасово като формат и в него има по-малко говор и превес на миксирана музика в ефира. В него ще гостуват известни ди джеи. Смятам, че дължахме такова предаване на по-младата ни публика. Всяка неделна вечер след 19 ч любителите на електронната музика вече имат своето запазено време. Опитваме се да утвърдим и да наложим в традиция проекта ни "Светофарите светят зелено“ – за БГ поп и рок музика. Започнахме го с концерти на група "Сигнал“ и запис на диск, разбира се, и заради желанието ни в унисон с обществените ни функции да подкрепяме съвременната българска музика. Тези дни предстои да се появи на пазара и диск на групата "Мери бойс бенд“, като сме в подготовка и на няколко концерта през годината. Започнахме от 2008 г. по повод 100-годишнината на Независимостта на България, провеждането на национален своеобразен радиосъбор чрез наши екипи в българските общности по света. Така ние празнуваме с българите, където и те да се намират. Имахме издания в около 15 европейски държави, а планираме и нови пътувания около 3 март и Великден. Това е сред обществено значимите теми, които ще развиваме.

Стр. 15 

Брандовата комуникация c prosumers подход, насочен към бъдещето

сп. Sign Cafe | 29.12.2011 

Интервю на SIGNCAFE с Мартин Дановски. CEO. Balkan Expert Holding (group of companies Euro RSCG Sofia, MPG Bulgaria, Euro RSCG 4D)

Мартин Дановски е СЕО на Balkan Expert Holding, част от компаниите от френската група HAVAS – Euro RSCG Sofia, MPG Bulgaria, Euro RSCG 4D Om 2000 z. go 2006 г. той е изпълнителен директор на Euro RSCG Sofia, a no-късно u на Media Planning Group България От 2007 г развива бизнеса на агенциите от групата за Сърбия, Македония, Албания и Косово Основава и организира първия професионален конкурс за най-добри маркетингови практики – Бранд мениджър на Годината в периода 2003-2007 г. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Задълбочените изследвания на категорията prosumers, извършвани от Euro RSCG през последните 10 години, хвърлят светлина върху начините за ангажиране на тази група с брандовете, а методологията за проучвания на агениията дава точен поглед върху отделните видове prosumers и помага за по-доброто "прииелване" на брандовото послание. По темата за необходимостта от дългосрочни проучвания и начините за комуникаиия с prosumers, както и за по-резултатната работа на рекламната агенция с клиента във връзка с тази нова категория потребители, SIGNCAFE се обърна към Мартин Дановски, CEO, Euro RSCG София

Бихте ли дефинирали понятието "prosumer"? Съществува ли вече и българска дума за назоваване на тази категория хора?

Все още понятието няма българския аналог, най-близкият превод би бил "проактивен потребител". Той е просто особен тип съвременен потребител, не само на продукти, но и на идеи, тези, социални каузи – на всичко.

По какво prosumers се различават от останалите потребители?

Основната разлика е в активната им позиция по отношение на търсенето на новости и развитие, както и споделянето на тази позиция с околните. Те не са хора, които биха приели за даденост начина, по който се случват нещата. Prosumers са тези, които са склонни да питат "Защо?", споделят с другите брандовите си преживявания, и то с определена цел: например да споделят дадена нова инфорамция първи, защото това би било "правилно", или с цел забавление… Въпреки различните си цели, те правят едно и също: споделят даден факт, който най-често води до положителна промяна в начина, по който дадена индустрия се развива. Друга разлика е, че те средно с 20-30% по-често използват технологиите, защото с тях правят живота си по-лесен, използват ги главно за комуникационен канал. Но, като изключим това, те са нормални потребители.

Как prosumers могат да бъдат идентифицирани в процеса на проучванията на потребителското поведение?

Идентификацията става чрез разработена от Euro RSCG методология на персонално тестване на личностния профил на хората. По този начин хората, които открием, че притежават критичен брой качества, биват разпознати като prosumers. След това те влизат в представителни разширени извадки, проверява се дали отговарят на дадените характеристики и едва тогава влизат в постоянния панел. Euro RSCG поддържа комуникация с този панел, стремим се да изградим общност, да ги подтикнем да продължават да търсят и споделят съдържание.
Тази методология е патент на Euro RSCG, но на практика тя стъпва на познати още от Тофлър неща. Euro RSCG използва идеята и понятието и създава метод за определяне на значението, което имат тези хора за марките и бизнеса, освен това уточнява за кои марки и кой бизнес.
В България все още официално не са провеждани такива изследвания.

Какъв е процентът на prosumers спрямо останалите потребители?

В страните, 6 които са извършвани проучвания, общият процент е около 5 до 7%. В някои групи делът им може да е по-висок, но само сред определена демографска група, например делът на "Търсещите забавление" в групата на 15-25 годишните. Като цяло, те са малка част от общия брой потребители, но по-интересното за бранда е не броят им, а влиянието, които те могат да имат върху
останалата част от потребителите.

В условията на икономическа криза и свити бюджети, лесно ли брандовете се решават да предприемат активности, насочени към толкова малък брой потребители?

Определено не е лесно да убедиш рекламодателите да предприемат подобни дейности. Особено при тези икономически условия, те се насочват най-често към проучвания и дейности с близкосрочен (краткосрочен) ефект.
От друга страна, тъкмо в тези времена визионерството, насочването към бъдещето добива една особена важност. Смятам, че не малка част от българските бизнесмени използват кризата като възможност и намират нови, различни решения. Точно тези инструменти помагат за развиването на мисленето в дадена категория в посока на това какво ново би могло да се направи, за да се излезе пред конкуренцията. И мисля, че това е т.нар. оздравителен ефект от кризата.

Всеки бранд ли може да се обърне към prosumers и да използва тези проучвания, или те са подходящи само за определени браншове?

Много широк кръг марки, инициативи, дори каузи могат да използват концепцията за prosumers. Ho, поради сложността на тези проучвания, те се правят не за нуждите на конкретен бранд, а за по-широки "територии". Например, на много пазари се следи темата за свързаността в различните й форми: доколко сме свързани с мрежата, по какъв начин, с какви устройства, какъв тип съдържание споделяме и т.н. Резултатите от подобни широки проучвания се използват от много брандове: мобилни оператори, производители на мобилни апарати и др. Също така се проучват области от живота, които влияят косвено на пазара, например любовта и интимните връзки, отношенията мъж – жена и мястото на себедоказването и кариерата в тези отношения. След като получи тези данни, брандът си прави собствени изводи и, въз основа на тях, гради своята стратегия: да лансира ли нови продукти за еманципирани жени, или да насочи усилията си към типа "леля Мария".

Проучванията, свързани с поведението на prosumers, се стремят да прогнозират бъдещето, докато повечето проучвания на потребителското поведение установяват факти от миналото. Явно двата подхода са фундаментално различни. Могат ли те да бъдат съчетани, да се използват съвместно за по-всеобхватен поглед към пазара?

Много ефективна е комбинацията от т.нар. prosumer research и класическите методи на проучване на потребителските нагласи: чрез потребителски панели, индикатори за възприемането на бранда и др. Brand tracking-ът няма да изчезне, той е важен. Най-малкото, той следи резултатността от маркетинговите и брандинг усилията и показва тенденции. Но изпозлването му съвместно с prosumer research събира в едно бъдещите очаквания и постигнатото в миналото. Така се получават по-силни и по-достоверни изводи за пазара и нагласите на потребителите.

Как познаването на начина на мислене и мотивационните механизми на различните типове prosumers променя процеса на създаването и осъществяването на брандовата комуникация към тези хора? С други думи, как използването на данни от подобни стратегически изследвания помага на рекламодателя да създаде поточен бриф, а на агенцията – да таргетира по-добре посланието си?

Когато рекламодателят познава в детайли характеристиките на отделните типове prosumers, той може да прецени кой тип е най-подходящ за неговия бранд. Тогава той може да прецизира в голяма степен задачата в брифа. Агенцията, от своя страна, използва тази насока, за да създаде креативна идея, точно прицелена в определена група prosumers.
Например, ако даден автомобилен бранд планира да комуникира иновация, подобряваща еко-характеристиките на даден модел автомобил, той може да се насочи към типа "Застъпник за кауза". Тогава брифът към агенцията ще има строго определена насоченост: рационалност, информативност, призив за разпространение на каузата и т.н.
Ако брандът се е насочил към твърде широк таргет, или пропуска prosumers в своя бриф, агенцията, притежавайки тази информация, може да го насочи към по-ефективно решение. Процесът на брифиране е взаимен, тъй като рекламодателят познава най-добре своя бранд и тенденциите в своята продуктова категория, а агенцията, от своя страна, има инструменти, специално разработени за създаването на ефективна комуникация. Но от гледна точка на връзката с потребителя, агенцията е в ролята на консултант, който носи ползите от "другия поглед върху нещата".
Клиентът не е длъжен да напише "съвършения бриф". Ролята на агенцията тук е да му помогне с въпроси и уточнения, с целия процес на дебрифинга, за да си отговори на въпроси като: на кого и колко е нужен този продукт, какви са неговите предимства, към кого се прицелва посланието, защо той трябва да повярва на това послание и т.н. Ролята на клиента е да познава своите потребители чрез добре изградена система за обратна връзка с тях, а ролята на агенцията – да не се примирява с посредствен бриф, а да задава въпроси, да търси уточнения, да бъде проактивна.
Колкото по-ясна картина и фокус на задачата получава рекламната агенция, толкова по-работеща е нейната идея. Стратегически изследвания от този тип помагат да се определи посоката, в която да се мисли във връзка със създаването на брандовата комуникация. Този тип изследвания помагат да се отхвърлят доста варианти, които видимо не са подходящи за бранда, да се верифицират хипотези – коя идея да остане, коя е потенциално силна и коя – не толкова силна. Това е една от основните функции на този тип информация. С наличието на тази информация, агенцията се фокусира, измисля силни идеи в дадената посока.

Снимка: Jobs.bg

Стр. 146,147,148

Нови ли са новите в журналистиката?

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 4.01.2012

Благодарение на онлайн медиите аудиторията получава селектирани най-важните събития, теми и проблеми в лесно достъпни, познаваеми и ползваеми от големи кръгове хора и потребители на Интернет, но доколко нови са те?

Онлайн медиите са отговорни за това, какви теми ще актуализират в съзнанието на хората и в каква последователност според критериите неотложност и важност, оповестяваните теми.

Медийните субекти (журналисти, уеб-редактори, издатели на он онлайн медии) трябва да притежават способността да предвиждат последиците върху своите действия като професионалисти осъзнали важността на умението да задържиш своята аудитория.

Когато онлайн медиите са пряко зависими от своите рекламодатели и техните икономически и политически интереси с определени групи в обществото, способността им да селектират и тематизират те неволно или напълно целенасочено налагат манипулативно въздействие на нагласите на част от онлайн аудиторията.

Пейзажът на медийната и Интернет онлайн реалност не може по никакъв да бъде точно копие на действителността на заобикалящият ни свят.

Новите медии ни дават много по-бърз достъп до разнообразна и определяна от нас самите като потребители информация, разнообразна по обем, качество и стил, което обаче довежда до необходимостта от осъзнаване но отговорността която имат като средства за масова комуникация- под новата им форма на онлайн медии.

Изборът на технологията при произвеждането на новините е упован на най-модерните комуникационни нововъведения, съчетаващи звук и картина, но дори тогава те не успяват да кодират и употребят за пряко въздействие отделни фрагменти от действителността. Технологиите повлияват на медийното съдържание, тъй като всеки вид техника въздейства по специфичен начин на аудиторията.

Самата медия със своите особености се превръща в част от посланията, които излъчва като при това присъщите й формални структури предопределят смисъла на съдържанията. (Маклуън & Маклуън, 1995)

Въз основа на субективната си преценка за това, кое е актуално, събитийно и интересно за потребителите на онлайн медии, те стават проводник на специфични, индиректни, и често неприемливи ефекти на въздействие върху аудиторията и процеса на комуникация, повлияни пряко от редакционните политики и императиви на конкретни интернет (онлайн) медии, техните собственици и сложните взаимовръзки с различни повече или по-малко заинтересовани групи в обществото.

Работата на журналистите при създаването и отразяването на новините и събитията за от заобикалящия ни свят за потребностите на онлайн медиите е пряко свързана с конструкцията на вторичната медийна реалност, при която когнициите и емоциите са част от езика употребяван при общуването с интернет аудиторията.

Те въздействат върху хората по начин подобен на телевизията, като наред с знаците и образите които използват в процеса на комуникация хората възприемат предоставената им в онлайн медиите информация като напълно вярна и обективна.

Възможностите на онлайн медиите и Интернет за въздействие зависят от ключовите думи, фрази и конвенционални кодове, но не бива да се забравя, че се тъждествени с обозначавания обект които символизират. Въпреки, че възможностите на онлайн медиите с високи те не винаги успяват да обрисуват картините от действителността достатъчно въздействащо върху аудиторията.

По популярните онлайн медии, в които работят дългогодишни журналисти преминали от епоха на Гутемберг в дигиталната, осъзнават това и се опитват да мобилизират действието на този ефект като се придържат към езикови символи от по ниски равнища на абстракция, за да улеснят постигането на максимална еднозначност в развитието на онлайн информацията и въздействието на аудиторията.

Обратната тенденция, да се използват генерализирани понятия като свобода, справедливост , патриотизъм, политически или спортни принадлежности и симпатии, става причина за възникването на бариери и деформации във възприятието и преработката на информация за онлайн потребителя, читателя, слушателя и дори зрителя.

И понеже не е възможно посредством думите и образите да се изчерпи цялото многообразие и динамика на случващото се около нас и света, онлайн медиите успяват да наваксат пропусканото от традиционната журналистика и нейните жанрове като репортаж, информационна бележка, коментар, анализ и всички останали събирайки ги на едно място в пространството на Мрежата и онлайн медиите и изземайки възможността на журналиста да изпусне информация за дадено събитие, което отразява в своя материал и по този начин едностранчиво да манипулира и преднамерено да представя едностранчива информация към аудиторията на медията за която работи.

Възможността която дават интернет и онлайн медиите е те да се чувстват свободни да определят на кого да се доверят, колко да се доверят и как да получат своята информация, защото традиционните медии са в състояние да създват доминиращ климат на обществено мнение по значими социални теми като подкрепят преобладаващото мнение в обществото и игнорират непопулярните позиции, които са в дисонанс с тези на мнозинството (Ноел-Нойман. 1992 ).

Журналистиката етика изисква в създаването на материала да се вложи възможно най-много информация без оглед на субективни пристрастия и предпочитания (Ангелов 2005), което онлайн медиите чрез своята възможност за по-бърза обратна връзка с потребитилите/читателите и почти мигновена реакция успява до постигне ориентация и сигурност у аудиторията си.

Това създава впечатление, че аудиторията е придобила пълни впечатления за случващото в реалността и създава по-високи предпоставки за въздействие върху нея.

Медийната и социалната психология наблюдават и дефинират три относително различни понятия, наложени в масмедиите комуникации.

Това са въздействие, власт и контрол . Както вече се спомена медиите макар и само метафорично се наричат “’четвърта власт”(по аналгия на изпълнителна, законодателна и съдебна).

Въздействието е разглеждано от някой изследователи като опит за употреба на властта при промяната на хората в желана посока, а контролирането като възможност да се принудят човешките същества да придобият определено държание, желано и предизвикано от въздействащия субект върху дадена аудитория.(Стоицова,2004).

В статията са използвани изброените източници:

Александър Ангелов. – 2. прераб. изд. – София : Камея, 2005.

Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”

Ноел-Нойман, Е. Въздействието на масмедиите./ Психотехника на убеждаващото въздействие. София., 1992.

Стоицова, Толя, Лице в лице с медиите, София, Просвета, 2004

Терзиев, Светлозар,.Агенционна журналистика. София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски” . 2006.

Павлов 2004: Павлов, К. Виртуалното огледало. Сайтове на медии в българското интернет пространство. // Медиа свят, юли 2004.

Оригинална публикация 

Сибина и Асен обичат живота и… други неща

в. Всичко за семейството | 05.01.2012 

В съботното си авторско предаване по БНТ журналистическото семейство Григорови пречупва през своето всекидневие теми, които вълнуват всички, от зрителския интерес опазва само най-скъпото си – дъщеричката Лора 

Той е журналист по професия и изследовател по душа. Живее с новините, тениса, музиката на "Пинк Флойд" и "Лед цепелин", автомобилите… и със съпругата си, която се интересува от политика, реклама, възпитание на деца, екологичен начин на живот. Той е приятно сдържан, тя -заразително енергична. Може би вече сте ги разпознали – Сибина и Асен Григорови, водещите на предаването по БНТ "Животът и други неща", което се излъчва на живо всяка събота от 9 до 10.30 часа. Екипът на "Всичко за семейството" е поканен на техния семейно-служебен обяд. Границите между професионалния и личния им живот толкова са се размили, че е трудно да се открият. Дори стартът на " Животът и други неща" на 24 септември изпревари само с един ден сватбеното тържество на двамата водещи. Меденият им месец сякаш още не е свършил, любовта изпълва всеки поглед, разменен между тях, всеки жест, реплика. Но темите, които бистрят, са свързани със следващото им предаване, обсъждат също и нови рубрики, които да направят токшоуто им още по-интересно. "Част от рубриките дойде от нашето всекидневие и разговори -казва Сибина, чийто досегашен журналистически опит минава през електронното издание "Медиапул" и вестниците "Капитал" и "Пари". – Вечер обикновено всеки от нас си взима лаптопа и четем утрешната преса. Коментираме и обсъждаме някои смешни заглавия или екзотични новини. Това, което зрителите виждат в рубриката "Трепет на печата", е едно към едно с нашия реален живот, при това дълго "тренирано" в домашни условия." Асен смята, че предаването им е семейно в пълния смисъл на думата -не само защото със Сибина са го съчинили сами от първата до последната минута и защото се простира върху много и различни теми – политика, мода, кулинария, технологии, бизнес, журналистика… "То представя неща, обичайни за всеки – казва опитният журналист и тв продуцент, специализирал в Би Би Си, "Скай нюз " Ройтерс", " Файненшъл таймс". – Примерно отиваш да си купиш телевизор, обикаляш магазини, търсиш някой да те консултира, научаваш интересни факти около новите модели на пазара. Или пък извеждаш детето си на разходка с количката – истинско изпитание е да се качиш и слезеш от тротоара, осеян с коли, налага се да проявиш висш пилотаж по трасето с изпочупени плочки. Все неща, които се случват на всеки от нас. Затова се надяваме зрителите да видят сами себе си в нашето предаване, но и да научат нещо полезно и интересно."
Идеите си семейният тандем черпи от живия живот. Не измислят рубрика, която после да пълнят със съдържание, а обратно. Например и двамата харесват кулинарния блог на Гладната акула Магдалина Генова, затова й дали ефирно пространство в предаването. "Много си обичаме "Животът и други неща" и продължаваме да работим яко над него, опипваме почвата и търсим начини да го обновяваме, споделя нежната половинка в журналистическия екип, която е авторка на класациите "100-те най-влиятелни жени в България", "100-те най-богати българи", "100+ мениджърите на най-големите компании в България". – Има обаче теми и гости, които зрителят никога няма да види при нас. Например силиконови жени, фигури от подземния свят. И не защото се опитваме да ограбваме някаква част от реалността, като се правим, че я няма, а защото не споделяме тези ценности." Двамата имат позиция за всеки детайл от предаването. Те допускат камерите в личния им свят, но затварят вратите там, където пространството става съкровено и интимно. Дълго са премисляли дали дъщеричката им Лора да стане част от шапката на предаването. Позицията "за" има силен аргумент -още със ставането започват грижите за детето. Накрая обаче родителите решават да не забъркват малката в професионалните им проекти. "Дъщеря ни и нейното отглеждане запазихме като наша лична територия – заявява майката. – Не може всичко да е на показ. Споделяме само това, което според нас има публично, обществено значение."
Сибина и Асен се запознават преди повече от 10 години при тяхна обща позната във Варна. По това време той е вече утвърден журналист, познато лице от екрана на БНТ като водещ на икономическото предаване "Плюс-минус", а тя – студентка трети курс по политология. Още на първата им среща той я подложил на обстоен "разпит" по целия политически спектър. И въпреки че ситуацията не изглежда особено романтична, Сибина твърди: "Усетихме любовта от пръв поглед. Но съдбата отново пресече пътищата ни чак година по-късно". Сякаш за тях пеят Сузи Куатро и Крие Норман в хита си "Stumblin’in" (Залитане): " …ти беше толкова млада, а аз – толкова свободен…" Двата развода зад гърба на Асен ни най-малко не притесняват Сибина. "Аз си имам принцип, отсича тя. -Мъжът трябва да е по-висок от жената, по-силен и по-умен. Житейския му опит го причислявам към ума. Асен ми е дал много готови решения, с които ми е спестил ценно време. Адски добре е да имаш до себе си интелектуално предизвикателство. Благодарение на него съм взела няколко години за една в собственото ми развитие." А защо толкова дълго двамата отлагат брака си и на тях им е трудно да отговорят. Признават, че неведнъж са мислили по въпроса в различни периоди на 10-годишната им връзка. Най-накрая решили да потвърдят и с подписите си своята любов пред самите себе си. "А и дъщеря ни вече стана почти на 3 години", вмята таткото.
Изглежда съпрузите се погаждат добре и пред камерата, и в живота. Обичат да играят тенис, да шофират, да пътешестват, да гледат любимите си тв сериали
-" Д-р Хаус"," Двама мъже и половина" и др. Затова ги питам в какво се разминават. Асен поглежда въпросително към половинката си и след като получава нейното съгласие, казва: "Не можем да намерим пресечна точка по въпроса как човек да се лекува. Тя е пълен привърженик на хомеопатията, даже чете задълбочено по темата. Аз обаче смятам, че човечеството е открило чрез науката достатъчно медикаменти. Другото ни разминаване е по отношение на здравословното хранене и изобщо на начина на живот. Тя е склонна да залита в крайности, докато аз съм по-умерен. Вече седма година неуспешно се опитвам да откажа тютюнопушенето." С дебютния си филм "Тя, майка ми", посветен на сестрите тенисистки – Мануела, Катя и Магдалена Малееви, и тяхната майка и треньор Юлия Берберян, Асен Григоров наскоро навлезе и в територията на тв документалистиката. Замислил е цяла поредица от филми, но засега пази идеите си в тайна. "Ако можех да ти споделя само две от тях, щеше да разбереш, че засягат теми, които всеки премисля по свой начин – казва той. – Репортажите са дребни парчета реалност, които предлагат фрагментарен и повърхностен поглед, а филмът позволява да се задълбочиш над даден проблем, да го видиш в цялост." Докато се намерят спонсори за филмовата поредица на Асен, семейство Григорови живее в ритъм от събота до събота. "Още като свърши "Животът и други неща", започваме да мислим за следващия брой – споделя Сибина. – Когато правиш политическо предаване, следиш новините в твоя ресор. При нас работата е постоянна, а посоките на интереси – всестранни, защото животът е неизчеопаем."

Стр. 7 

Елена Розберг, тв водеща: Не бъркам под полите на чалга звездите

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 28.12.2011

След години в радиоефира, от няколко месеца Елена Розберг е вече не само познатият гърлен, секси глас от "Голият обяд" на Z-Rock Радио, а и очарователно лице – в телевизионния ефир на bTV, където е водеща на новото делнично предаване "Преди обед". Казва, че видяла в тази възможност още една отворена за себе си врата, а проектът я спечелил с идеята да се направи интересно, но и умно предаване, без сервилен компромис към масовия вкус и чалга културата. Нейни слушатели й признават, че е "една от малкото жени, които разбират от музика", но сега, може би изненадващо и за тях самите, са вече и редовни зрители на предаване, в което нито музиката, нито рокът са акценти.
Може би защото акцент е самата Елена, в чиято личност много от тях припознават доверено лице.

- Много години си в радио, но може би телевизионният ефир е бил предизвикателство за теб?

- Според мен добрият радиоводещ е перфектният човек и за стола на добрия телевизионен водещ. Той е виртуозен импровизатор, владее таланта да усвои своята мисъл и да я облече във фраза, владее добре и българския език, знае много думи. Другото – поведението пред камерата, мизансценът и как да усвои цялото студио – това се учи.

- Е, телевизионният водещ трябва и да има добра визия.

- Защо? Защо трябва да е задължително красив? Харизма, чар – да, това е друго. Защото чар има онзи, който е личност. В големите телевизии по света има хора, които се пенсионират на екран. Такъв беше водещият на американското издание на "Стани богат" – Who Wants to be a Millionaire, който се пенсионира на 76 години. Воденето е професионализъм, бекграунд и личност – трябва да си направил нещо до момента, за да те качат на екран – тогава можеш да бъдеш достоверен и да имаш някаква аудитория, която да слуша какво говориш и да те уважава.

- Вероятно много продуценти не мислят като теб, ако съдя по това, че у нас често виждаме "качени" на екран хора, които не само нямат какво да кажат на зрителя, а и не могат да го прочетат дори.

- Затова и много-много не гледам телевизия. Може да звучи рязко и остро, обаче предаване, което не ме забавлява и информира – за какво да ми губи времето? За да те припознае някой като собствения компаньон и събеседник в конкретния часови пояс, трябва да сте хора на една вълна, с подобен манталитет и интереси. Въпросът е в каква аудитория се целиш. Ако стремежът на продуцента е зрителите повече да гледат, отколкото да слушат, разбирам защо той иска водещата да е 20-годишна и с разголени цици и бедра. Колкото до мен, никога не съм умирала да се показвам на екран, нямам нужда от това. В момента съм галеничка на перфектна ситуация: кефя се в радиото, защото си пускам любима музика и правя неща, в които, смея да кажа, съм добра; в телевизията пък се уча, напредвам, има динамика и това е много тонизиращо.

- Дали хората, които са ти слушатели в радиото, са станали и зрители на "Преди обед"?

- Да, имам много уверения от самите тях за това. Но ние в радиото сме си изградили вече приятелска среда с аудиторията, хората ни обичат. И това не е комфорт, който те успива, а напротив, стимулира те да доказваш и ти твоето приятелство.

- Доста от гостите ти в тв студиото са ти били събеседници и в радиото – успяваш ли пред камерите да извадиш от тях нещо различно, нещо повече?

- В радиото е по-интимно, по-истинско е, според мен. Самата медия предполага една лека мистерия , което дава свобода в изявата на човека, поощрява неговата искреност. А като светнат камерите, всеки неминуемо си слага маска.

- Поднесе ли някакви изненади за теб екипният стил на работа в телевизията?

- Екипът ни е страхотен! Продуцентът Мартин Захариев, с когото се познаваме от 11 години, има таланта да събира ценни, цветни, умни хора – неслучайно всички медийни марки, които е управлявал, са били много успешни. При него компромис с ерудицията и интелекта няма. Пет години работихме заедно с в Ретро Радио, бяхме сплотени като пръстите на ръката.

- Да се чуят толкова хубави думи от подчинен по адрес на шефа е рядкост … Затова ли тръгна клюката из жълтите издания, че сте си по-близки?

- Намекваш за повърнята, че съм му любовница, в която няма и грам истина. Хората, които ме познават, паднаха от смях, като прочетоха тази измислица.

- А жената на Мартин Захариев падна ли от смях? Или съпругът ти?

- Когато бях бременна със сина ми, точно жената на Мартин, която беше родила съвсем скоро, ме покани у тях и ми даде много неща за бебето ми – тръгнах си оттам със стерилизатор, с помпа за кърма… Колкото до мъжа ми, бащата на 7-годишния ми син, се венчахме тази година. Би се получил сюжет за доста перверзна история, ако завъдя и любовник по същото време…

- Защо точно сега жълтата преса се захвана с теб?

- Толкова години съм на микрофон, никой досега не се е интересувал от мен и до този момент съм имала чиста репутация, никакви поводи не съм им давала. И продължавам да не давам, но се появих на екрана на най-гледаната телевизия и станах обект на техните фантасмагории. Според мен, искат да си продават с измислени сензации вестника, но такива статии умишлено профанизират читателя, което е най-малкото неморално. Може обаче да има и друга причина – направихме едно предаване за жълтите медии и им казахме много истини в лицето, които може да са ги засегнали: че пускат измислени и неподписани сюжети, че често изпълняват поръчки, за да съсипят нечия репутация, че преследват икономически интереси. Но – те не са моят свят, не са моята България.

- Тиражираха и друг слух, че bTV спира предаването ви догодина.

- Глупости на търкалета! Ние сме в схемата на медията за 2012-а, рейтингът ни е по-висок от този на Гала, с която се конкурираме в същия часови пояс.

- По-висок ли е слушателският, или зрителският рейтинг на водените от теб предавания?

- Никога не съм работила за рейтинга и намирам, че това е много тъп лост за мотивация. Не можеш да се оглеждаш постоянно в някакви цифри, за които даже има съмнение дали са обективни, нали? Защото методиката е разнообразна, а изводите могат да се правят само от професионалисти. Ако екипът е удовлетворен, ако се е получил интересен разговор, дошъл е интересен гост – това е много по-вдъхновяващо, отколкото да се проектиран върху рейтинг. Не ги разбирам тези ударнически соцстремежи да си Номер Едно, първенец в съревнованието – когато Гала предложи готина тема, нея ще гледат, когато нашата е по-интересна – нас. Това е много по-интригуващо, мисля, и за зрителите. Друг е въпросът, че съм канила гениални музиканти, които са правели нисък рейтинг. Като Пат Матини, съвременен гений, ултратурбо тежка звезда, бог на китарата, скромен и лъчезарен човек, а беше гледан от по-малко зрители, отколкото Кали, например. Но какво от това -за нас беше въпрос на чест и престиж да поканим в студиото такава изумителна личност.

- Налага ли се да правиш някакви лични компромиси по отношение на гостите – да каниш в тв студиото хора, които не би канила в радиото?

- Аз съм напълно боса в областта на попфолк културата и имах известни опасения при гостуването на певци като Ивана, Азис, Рени… Но ние ги каним да говорим не за музиката им, от която не разбирам,а по съвсем различни, общочовешки теми. Аз мога да ги усетя като хора, като майки, като жени, работещи като мен. И се получиха интересни разговори – ама аз не им бъркам под пол ите и под чаршафа – за това си има десетки други предавания.

- Каза, че работата ти в телевизията ти действа тонизиращо, но не е ли и много натоварващо да работиш паралелно и в радиото?

- Така е, още повече че аз съм си и стопроцентова майка. Синът ми е в първи клас и добре че е на целодневна занималия, защото в момента мъжът ми работи на смени и аз водя Едуард, аз го взимам, а вечер четем, пишем… Но докато мога и имам сили, ще продължавам така. За мен светът е рокендрол. Ако обаче медийната ми изява повлияе на личния ми живот, ако някой ме накара да се чувствам нещастна от екранната си популярност – бия шута на това. Не съм умряла да бъда телевизионна водеща.

- Какво си пожелаваш за идната година?

- Да съм здрава и силна, за да продължа. Искам да направя и едно страхотно лятно пътешествие, за което още след празниците ще започна да спестявам.

- Кой ще те придружи?

- Любимият, а не "любовникът", ако правиш такъв намек. Ха-ха! Той, "любовникът", си е достатъчно заможен, няма и за него да спестявам, я!

Стр. 18

MTG ревизират стойността на бизнеса си в България, няма да продават Nova

TV Bulgaria I 5.01.2012

Стокхолм. Шведската медийна групировка Modern Times Group (MTG), която притежава тв каналите Nova, Kino Nova, Nova Sport, Diema и Diema Family, излезе със специално съобщение към медиите вчера. От компанията заявиха намерение за прегрупиране на своите интереси в Централна и Източна Европа, което ще им струва около 357,8 милиона евро. MTG планират да закрият своя канал TV3 в Словения през следващите няколко месеца поради загубите, които носи на компанията. Останалите лоши новини са свързани изцяло с България. Част от средствата, с които от фирмата придобиха Nova през 2008 година за 620 милиона евро, са безналични. Спадът се дължи основно на увреждане на репутацията, свързани с българските активи на Групата. Преведено на по-достъпен език, това означава, че бизнесът им се е обезценил заради пазарните резултати на Nova.

Hans-Holger Albrecht, президент и главен изпълнителен директор на MTG​​, коментира: „Тези отчисления са предимно безкасови и преди всичко отразяват оперативната среда в България, където пазарът на телевизионна реклама все още не се е върнал към растежа от преди години, а кризата в Еврозоната има по-силно и продължително влияние, отколкото в останалите държави. Това доведе до забавяне на очаквания растеж на нашия бизнес в България и следователно имаме консервативен подход на пълно коригиране на стойността на тези активи на счетоводния ни баланс. Това не засяга нашия ангажимент към пазара, или вярата ни в по-дългосрочен план в потенциала на нашите български операции.“

От групировката не анонсират планове за промяна на ръководството на Nova Broadcasting Group, нито преструктурирането й, или промяна на екипа на медията. Твърде солената цена за бизнеса им на българския медиен пазар обаче едва ли ще остане без последствия. Ето защо развитието на тази новина предстои.

Оригинална публикация

Новините и истината не са едно и също

в. Банкер | Ина ИГНАТОВА | 31.12.2011

"Журналистика – това е, когато се съобщава "Сър Джон почина" от хора, които не са и подозирали, че лорд Джон е живял."
Гилбърт Честъртън

Британската Комисия по жалби срещу пресата (Press Complaints Commission, PCC) удовлетвори на 9 декември 2011-а оплакванията срещу вестник The Daily Mail. През октомври изданието случайно публикува на сайта си статия, в която оправдателната присъда на Аманда Нокс беше заменена с обвинителна. От вестника обясниха, че редакторът е публикувал по погрешка "неправилната" от двете статии, които били подготвени за всеки случай.
В продължение на няколко години западните медии следяха внимателно историята на Нокс. През декември 2009-а италиански съд призна американската студентка за виновна в убийството на 21-годишната британка Меридит Кърчър и я осъди на 26 години затвор. Мередит беше умъртвена още през 2007-а в италиански град Перуджа, където двете с Нокс отиват на обменни начала, за да продължат образованието си. Заедно с Нокс бе осъден и тогавашният й приятел Рафаел Солечито. По-късно младежите обжалваха присъдата и през октомври 2011-а магистратите ги оправдаха поради липса на достатъчно доказателства.
Интересът към случая се подгряваше от факта, че убийството и изнасилването на 21-годишната британка бяха извършени с особена жестокост, а мотивите за престъплението така и останаха неразкрити. Не е за чудене, че някои медии толкова бързаха да разкажат какво ще се случи с Аманда Нокс, че публикуваха информации за съдебното решение още преди окончателното му огласяване. Съобщения, че американката все пак е призната за виновна, се появиха на 3 октомври на сайтовете на The Daily Mail, The Sun, както и в онлайн блога на The Guardian. Впоследствие и трите издания публикуваха опровержения и поднесоха извинения на читателите. Те обаче се възмутиха единствено от статията в The Daily Mail заради измислените детайли, с които е украсена. Следвайки фантазията си, авторът й смело описва реакциите на Аманда след изслушването на присъдата: "Нокс се свлече в креслото, без да има сили да сподави риданията си, докато роднините й се прегръщаха помежду си, облени в сълзи." Статията съдържа и измислени цитати от изявления на прокурорите, които уж заявили, че "се радват, че правосъдието е възтържествувало", но от човешка гледна точка "съжаляват, че двама млади хора ще отидат в затвора". Тъкмо заради тези детайли Комисията за жалби срещу медиите удовлетвори оплакванията срещу този вестник и остави без внимание лъжливите съобщения, появили се в другите британски издания.
Бързината на реакцията винаги е била един от ключовите принципи на добрата журналистика. Така че подготовката на две противоположни информации по определен повод, е обичайна практика във всички големи медии. Но и те не са застраховани от грешки, а за най-уязвим се смята жанрът на некролозите. Много издания и агенции подготвят предварително текста на тъжното съобщение, за да го публикуват веднага след смъртта на една или друга прочута личност. Агенция Associated Press е тиражирала около хиляда подобни заглавия, а Los Angeles Times – над четиристотин. Един от христоматийните случаи с преждевременно обявяване на смърт е свързан с американския писател Марк Твен, който реагирал на публикуването на некролога му в New York Journal с известната фраза: "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени." В списъка на прочутите хора погребани живи от медиите в различно време са Ръдиърд Киплинг, Ърнест Хемингуей, Ясер Арафат, Мадона, Кърт Кобейн, Джордж Буш-младши и други.
Медийната практиката да се подготвят предварително некролози стана достояние на широката публика след инцидента със сайта на телевизионния канал CNN. През април 2003-а част от некролозите, които би трябвало да виждат само редакторите на страницата, се появиха в открит достъп. Сред "погребаните" от CNN се оказаха Фидел Кастро, Нелсън Мандела, Роналд Рейгън, кралица Елизабет Втора и папа Йоан Павел Втори. На всичко отгоре текстовете на някои от некролозите съвпадаха – съобщението за Елизабет Втора бе изградено по шаблона на некролога за кралицата-майка, а Фидел Кастро бе характеризиран с думи от некролога на Роналд Рейгън като "спасител, спортист и кинозвезда". Вицепрезидентът на САЩ, Ричард Чейни, пък бе наречен "Любимата баба на Великобритания", по образец на некролога за кралицата-майка.

Стр. 35

Разговор с Валери Запрянов, главен редактор на вестник „Преса”

БТВ, Тази сутрин | 03.01.2012

Тема: Новата „Преса”
Гост: Валери Запрянов, главен редактор на вестник „Преса”

Водещ: Добро утро още веднъж. Малко по-късно в предаването интересен разговор с нумеролога Кристина Сунгарска и с астролога Марияна Добра нова. Ще зададем въпросите: Какво ни очаква през следващата година? Какво показват хороскопите за Борисов, Плевнелиев, Станишев и Сидеров, според нумеролога Кристина и дали ще дойде края на света, както разчитат някои календара на маите или напротив, има пренареждане на звездите? Много интересни събития, чисто от астрономическа гледна точка, ни чакат през тази година. Разбрах, че ще имаме на три пъти, да речем, петък 13-и, но затова по-късно. Ще отидем на живо, чрез Антон Хекимян и при каубоя Яни от „Овча купел”, една история с продължение, която ви развълнува. Историята на един човек, на когото откраднаха кобилата му Тенеси Дарк скай. Оказа се, че новогодишен подарък е някаква утеха, но затова след малко. Анонсирах ви сутринта в началото на прегледа на печата, че от днес е на сергиите е новия вестник „Преса”. Имам си го с автографи от Тошо Тошев и от Валери Запрянов, който е в студиото. За много години, Валери! Коректният вестник „Преса”! Кой ще е под пресата на вестника?
Валери Запрянов: Под пресата ще бъдат, както управляващите, така и опозицията. Всеки един, който върви срещу интересите на хората.
Водещ: Мислиш ли, че има пространство и ниша за ново издание в период, труден, период на криза период, при който, като че ли, териториите са си преразпределени? Инерцията на хората много трудно се променя?
Валери Запрянов: Години наред вече четем за смъртта на хартиения вестник, за навлизането на интернет, за жълтата вълна, която помита всичко пред себе си.Според мен, за сериозен вестник винаги има място, а България има нужда от сериозен вестник.
Водещ: Това за жълтата вълна не е ли вярно обаче, че помита всичко?
Валери Запрянов: Погледнете! Навремето е имало такава вълна в Щатите, някъде между 65-68 г. Тогава пазарът се променя, заради увеличаването цената на хартията. Тъй като жълтите издания са привличали единствено читателския интерес, но не и интереса на рекламодателите, те увисват в тази битка. Остават сериозните вестници, а жълтите си отиват. Все пак има голяма разлика между жълтите издания на запад от Драгоман и българските жълти издания. Не трябва да ги сравняваме. Просто едва ли има аналози на нашата жълта преса, отвъд границата.
Водещ:Собствеността? Наблягам на това, чия е собствеността, кой финансира изданието, защото напоследък сме свидетели на един, меко казано, канибализъм? Една част от вестниците, бившите ВАЦ-ове, пишат срещу Цветан Василев, Делян Пеевски, „Корпоративна банка”. Другите вестници пък пишат срещу „Общинска банка”, Любомир Павлов, Огнян Донев и читателят вижда някаква война и то много често през в титулните заглавия на първа страница и това нещо продължава и продължава. Вие, къде се ситуирате на фона на тези удари, които два вестника си…
Валери Запрянов: Трябва ли да бъдем ситуирани?
Водещ: Все някъде сте.
Валери Запрянов: Ние не сме ситуирани в тази битка. Няма да влизаме в такива братоубийствени войни. Това означава да влезем в битка с нашите колеги, с които сме работили рамо до рамо толкова години. Става въпрос за журналистите, а работата на издателите не е да воюват чрез вестниците си, а да подпомагат словото. Когато словото и свободата са кръвни братя, тогава може да стане наистина честен вестник. Това го е казал Любомир Левчев. Пожеланието пред вестника ни, по случай излизането на първия брой, но питате ме кой стои отзад? На десети януари е премиерата на новата книга на Тошо Тошев, „За лъжата”. Ако имате възможност да я прочетете, ще разберете кой стои зад нас.
Водещ: Издайте малко все пак, преди десети?
Валери Запрянов: Зад нас, зад идеята да създаде този вестник, стои Любомир Павлов и Огнян Донев. Ако не бяха изгонили един опитен вестникар от мястото, което той достойно заемаше години наред, нямаше да бъде създаден вестник „Преса”.
Водещ: Компромис с какво трябва обаче неизбежно един издател в днешно време да прави? Имаше не особено приятни за нас, хората от медиите, класации къде сме по свобода на медиите, къде сме по яснота точно на финансите. Не беше на най…
Валери Запрянов: Напротив, напротив. Съюзът на издателите, който до скоро ръководихме с Тошо Тошев, има ясна позиция по собствеността на изданията. Има регистър, в който всяко едно издание посочва кои са реалните му физически издатели. Колкото до свободата, хайде, да не вярваме до край на тези класации! Не мога да си представя, че в България няма свобода. Вижте! Притеснен съм повече от свободията, която царува, от тази помия, която залива сергиите, от колкото липсата на свобода.
Водещ: Основните теми, по които ще пуснете вашите журналисти да душат: корупция в кухнята на властта?
Валери Запрянов: Вижте, това са най-апетитните теми за всяка една медия, включително телевизия, радио, вестници. Стига да можем да се доберем до истината за някой скандал, разбира се, това ще бъде на първа страница. И сега, ако погледнете, ние имаме само наши, достатъчно много новини. Още от първа страница като прочете за оръжието, което изнасяме в Сирия, за бунтовниците в Сирия, но го изнасяме под егидата на НАТО. Ако не го изнасяхме под егидата на НАТО, щяха да ни нарекат „контрабандисти”, „терористи” и какви ли не, но под егидата на НАТО, разбира се, ние сме носители на демокрацията.
Водещ: Други теми от днешния брой. Твърдите, че националната разузнавателна служба ще премине към правителството. Досега беше към президентството?
Валери Запрянов: Точно така. Има уговорка между министър-председателя и бъдещия…
Водещ: Избраният.
Валери Запрянов: … хайде, току-що избрания президент г-н Плевнелиев. Има такава уговорка и наистина разузнаването ще мине към министър-председателя, както и в много други държави.
Водещ: Махат от столичния общински съвет Андрей Иванов, след оплакване от бизнесмен?
Валери Запрянов: Да. Също наша потвърдена информация, както може да прочетете, той беше над главата на вестника…
Водещ: (…)
Валери Запрянов: Да. Разбира се, да. До последния момент е имало компромис да бъде избран. Явно вече нещата, пръчката се е превила и преди да се счупи, той ще бъде махнат от този пост.
Водещ: И още нещо интересно е, което виждаме: „Дипломат №1 се уреди с резиденция. Ще обядва с гостите си в супер лукс.” Не става дума за личен имот, нали така?
Валери Запрянов: Да, разбира се, но досега външният министър е водил гостите си по ресторанти и неговите счетоводители явно са пресметнали, че е по-добре да има резиденция, където да канят гостите, вместо да обикалят по различни адреси в София. Не съм сигурен, че резиденцията ще помогне външно министерство да икономисат пари. Напротив! Смятам, че поддържането на един такъв имот доста ще утежни бюджетната сметка.
Водещ: Коректният вестник, както сте написали над главата на вестник „Преса”, 40 страници всеки ден. Събота и неделя?
Валери Запрянов: Също.
Водещ: Също?
Валери Запрянов: В събота ще има едно приложение, което е 16 страници, за нещата от живота. Освен вестника, плюс едно голямо списание за телевизия.
Водещ: Успешна нова година ви пожелавам, от името и на нашия екип. Валери Запрянов ни беше на гости.
Валери Запрянов: Благодаря ви!
Водещ: Като казахте тема от живота, сега към една такава.         

Свободата като програмна платформа

в. Преса | Тошо ТОШЕВ | 03.01.2012

Да, така е, няма да има програмна платформа. Тя се съдържа в самата думичка "свобода". Смисълът, заложен от цивилизацията в явлението "преса".

Едно творение на чобека, излетяло от тъмната дупка на XV век, дари Йоханес Гутенберг с безсмъртие. Чрез магията на своята преса германският златар завеща на човечеството машината за превръщане на думите в реална сила. Така даде и името на всички вестници едновременно – преса. А ние му сложихме една главна буква и го превърнахме в име на нашия вестник – "Преса".
Така че, каква ти програмна платформа почти шест века по-късно!
В по-модерните времена отлично я е изрекъл третият американски президент Томас Джеферсън (1801-1809): "Аю се налага да избирам дали да има правителство без вестници, или вестници без правителство, без да мисля, ще избера второто." (Да му се чуди човек на акъла – как може тогавашният Бойко Борисов на Щатите да напише това!?)
А може би затова – защото пресата носи на своите хартиени криле свободата, нещо повече – добрата преса всъщност е самата свобода. И предпоставка държавата да става могъща.

Стр. 1