Човекът зад кадър

в. Капитал | Тодор БОЖИНОВ | 30.04.2011 

Дългият път на Магърдич Халваджиян от емоцията до икономическата логика

На снимачната площадка в киноцентъра в Бояна Магърдич Халваджиян е в любимата си роля – на режисьор. Прави нов сериал за bTV. Съсобственикът и управител на продуцентската компания "Глобал филмс" не крие, че предпочита да бъде повече режисьор, отколкото мениджър. И това личи в подхода му при управлението на фирмата.
Халваджиян се занимава повече с креативната част в проектите на "Глобал филмс". В началото на всеки от тях участва лично, преди да го остави в ръцете на други. В същото време открито заявява, че не харесва прагматичното мислене, което би трябвало да е присъщо за един мениджър. Понякога се налага колегите му да го приземяват с числа и бизнес аргументи. Постепенно обаче въпреки вътрешната си съпротива мениджърът се научава да разбира механизмите на управлението и днес при него икономическата логика винаги надделява над сантиментите.
"Честно казано, не съм искал да имам никаква компания. Исках само да снимам", казва Халваджиян. Първият сблъсък на режисьора с нуждата от организация на бизнеса е в средата на 90-те, когато прави музикални и рекламни клипове. "Поръчките ставаха все повече, едни ми плащаха в долари, други в левове, стана абсолютен хаос. Но аз не исках да се занимавам с пари, а с това, от което разбирам – с творческия процес в работата." Оглежда се за помощ и се свързва с Асен Чанков, който поема финансите.
Петнайсет години по-късно Халваджиян участва в цели три компании – "Глобал филмс" (управител и собственик на 95%), "Глобал вижън" (собственик на 40%) и "Глобал рент" (също 40%), която отдава техника под наем на двете продуцентски компании. За деветте години от създаването им насам тези фирми са направили за българските телевизии предавания като "Господари на ефира", "Море от любов", "Великолепната шесторка", "България търси талант", "Ясновидци", "Пълна промяна", "Стар академи", "Пълна лудница" и много други, включително музикални и рекламни клипове.
В момента "Глобал филмс" и "Глобал вижън" имат ексклузивен договор с bTV, който ги обвързва до есента на 2012 г. (виж "Трудното решение"). Магърдич Халваджиян не е сигурен дали след това иска да работи ексклузивно с конкретна телевизия. Все пак предпочита да е свободен да избира партньорите си. Още повече че очаква "Нова тв" и някои други телевизии, включително БНТ1, да продължат да се борят за по-голям пазарен дял.

Малкият размер ли е основният проблем на българския телевизионен пазар?

Това е един от сериозните проблеми. От него произтичат още куп други. В Турция например една серия от тв сериал може да струва 200 хил. евро, което тук няма как да се случи. А в киното и телевизията парите до голяма степен определят качеството на продукта – как ще изглежда визуално, кои актьори ще се поканят и колко ще им се плати. Все пак мисля, че се справяме доста добре въпреки не много високите приходи. Защото, като знам разликата в приходите между турските и българските телевизии, ние не би трябвало да имаме телевизия въобще. Но имаме и тя в много от случаите не е лоша.
Ние и технологично сме назад. Аз се опитвам да изпращам от нашите хора в страни като Англия и Италия, където се появяват куп нови неща, чисто технологични, които ние не знаем. Каквото и да си говорим, България е провинция за Европа. Нещата там вървят напред и на идейно, и на креативно ниво. Липсата на кадри е друг проблем. Тук няма значение колко пари ще платиш – хиляда или 10 хил. лв. Изобщо не получаваш гаранция, че ще получиш най-доброто. Просто защото него го няма. Няма добре обучени хора. Особено с драматурзите проблемът е генерален – няма такива, които могат да пишат в правилната посока както за кино, така и за телевизия. Няма школа, която да научи хората как да пишат и да работят за телевизията. Така че проблеми имаме много, не е само малкият пазар.

Това ли е причината да се налагат предимно чужди и вече изпитани формати?

Можете ли да ми дадете пример с предаване, което не е по чужд формат и е имало страхотен успех в България? За съжаление такова няма. Много хора идват тук, предлагат ми сценарии, идеи, нови предавания. Отварям да ги чета и вариантите винаги са два. Или идеята е трагична и объркано написана и аз започвам да се чудя този човек гледал ли е някога телевизия, или е нещо копирано – от няколко различни места са взети най-силните идеи и са обединени в нещо уж ново и българско. Не става. И аз не мога да си отговоря защо се получава така. Така че не са обосновани обвиненията към телевизиите, че непрекъснато залагат на сигурно и взимат готови формати. Преди години те опитаха да инвестират в нови и чисто български продукции, но нито една не се задържа дълго на екран. И телевизиите в един момент се отказаха, защото си дадоха сметка, че харчат едни пари, които може и да са по-малко от цената на един западен формат, но пък нямат никаква възвращаемост.

Налага ли ви се да правите компромиси?

Преди години си представях, че колкото повече растем, толкова по-свободни ще бъдем. Но се оказа, че колкото по-големи ставаме, се превръщаме в по-големи роби на работата си. Растежът непременно оказва влияние върху начина, по който мисли един мениджър. Преди винаги бях готов с куфарите – ако нещо не ми харесаше, можех да си събера багажа и да си замина. И никой не можеше да ме спре. Сега не мога да го направя, защото не отговарям само за себе си, а и за много други хора. Вече при всяко по-важно решение се мисли за цялата компания, а не само за моите желания.
Ако бях сам и се грижех само за себе си, никога нямаше да се съглася на някои проекти. Просто защото са против разбиранията ми за начина на работа и философията за живота въобще. Но по едно време бяхме стигнали до 320 служители в "Глобал вижън" и "Глобал филмс". Тези хора не ги интересуваха моите принципи, те трябваше да си вземат заплатите и да си гледат семействата. Затова трябваше да поемаме и такива поръчки, които налагаха компромиси с качеството на продукцията или с принципите ми. Това беше изключително неприятно, но поне знаех защо го върша. Когато колеги от компанията ме питаха какво правя, аз отговарях: "Спасявам компанията." Има моменти, в които трябва да се взимат такива решения. Без значение дали това те прави щастлив или нещастен, доволен или недоволен. В началото бях много твърд по отношение на принципите си. С времето поомекнах в това отношение, защото разбрах, че тази игра е отборна и никой не може да я играе сам.

Кое е по-важното – формата и визията или съдържанието?

За мен най-важно е съдържанието. Но докато човек си щрака с дистанционното, визията е това, което може да задържи вниманието му. Оттам нататък ще се заслуша и какво му говорят и ще остане на този канал. Когато е мрачно и грозно, и най-умните неща да ти говорят, ти подминаваш. Нещата са взаимно свързани, но винаги ще казвам, че съдържанието е най-важното. Ако успяваш да съчетаваш двете неща достатъчно добре, резултатът ще е добър. Това е ясно на много от колегите, но нещата опират до критериите на всеки отделен продуцент и режисьор. Защото твоето мнение може да съвпада с това на зрителите, но може и само ти да мислиш, че преценяваш нещата правилно. Този проблем дълги години съсипваше българското кино, защото голяма част от продуцентите и сценаристите в киното правеха точно това – сценарий, който харесваше само на тях и на режисьора. Филмът се снимаше и после никой не го гледаше. Това съсипа българското кино, а не липсата на пари. Правеха се негледаеми и безинтересни филми.

В телевизията има ли подобен проблем?

За щастие в телевизията подобни продукции много бързо падат от екран, защото рейтингите се следят постоянно. Някои продуценти така отпаднаха от играта. Други пък се опитаха да направят прекалено лесни неща и това също не проработи. Така че балансът е много труден и правилната преценка е изключително важна. На този пазар се задържат тези, които успяват да уцелят вкуса на зрителя. Защото ние правим вид изкуство, правим забавление за масите. Трябва да забавляваме трите милиона тв зрители в България. Много е трудно да налучкаш масовия вкус на такава съвкупност и да гониш дял от 50 или 55%. Само за сравнение, в Италия най-гледаните предавания имат дял от около 25%, защото там конкуренцията е по-голяма. Ако достигнеш 27-28% дял в Италия, значи си гений. Но тук не е така. bTV например искат от мен дял от 55-60%. Което означава, че конкуренцията е слаба.

Защо това ви притеснява, щом сте от страната на печелившите?

За нас е важно на телевизионния пазар да има баланс, защото колкото повече конкуренти има, толкова повече работа ще имаме и ние. Ако има един силно изявен лидер, това не е добре за свободния пазар, на който се конкурират продуцентите. То е добре само за лидера – монополът е хубаво нещо, ама само ако е твой. Рискът от този дисбаланс е, че телевизията лидер може да спре да инвестира сериозно в каквото и да било. Няма икономическа логика тя да инвестира в нови неща, защото е постоянен пазарен победител. Ако имат дял от 60%, защо да дават милиони за нови предавания, при положение че пазарът не може да върне толкова пари от реклама? Засега не се наблюдава такава пасивност, но подобно разпределение е вредно за пазара.

Как ви се отрази свиването на рекламния пазар?

Бяхме свикнали на някои разходи, които трябваше да съкратим. Реорганизирахме и работата си с повечето от нашите служители. Имахме около 220 души, които се наложи да свием до около 70. Вътрешен одит показа, че при нас има хора, които от години не са работили. Взел съм някого за някакъв важен проект и съм го назначил на трудов договор. Проектът е свършил пет месеца по-късно и човекът е останал да чака следващия, но той така и не се е появил. В един от случаите въпросният служител три години беше пил кафе. Имаше още двама-трима подобни. Това се беше случило, защото аз много мразя да се разделям с хора. Особено с такива, които са ми направили впечатление и са се справили добре. Тази моя логика се оказа грешна, особено в кризата. Когато тя дойде, вече трябваше да се разделим с тези служители. Ако икономическата ситуация беше добра както допреди три години, не беше проблем да ги държа на работа – пет месеца няма да работят, но на шестия знам, че ще излезе проект, в който да ги включа.
С голяма част от служителите се наложи да преминем от трудови на граждански договори. Примерно отделът ни, който се занимаваше със снимане на реклами, се развиваше прекрасно. Но когато кризата засегна рекламния пазар, 15 души там стояха седем-осем месеца без работа. Заради кризата нямаше реклами или пък бяха толкова малко, че не си заслужаваше да държим хора на заплата, за да снимат три реклами, при положение че преди са снимали по 40 на година. А и голяма част от нашата работа не е постоянна, а на парче – по отделни проекти. Сега продължаваме да работим с много от тези хора, но на граждански договор. Когато ни потрябват – свързваме се с тях, идват за даден проект, свършват си работата и си получават хонорара.

Този модел работи ли?

Работи, но лошото е, че обучени от мен хора ги ползва някой друг. Неприятно ми е, че мои кадри работят по чужди продукции, но това е едно от нещата, които причинява малкият пазар. На мен тази реорганизация не ми харесва и не обичам да работя по такъв начин. Съпротивлявах се дълго време, преди да предприемем тази стъпка. В нашия бизнес ние бяхме последните, които направиха такава промяна, и то именно заради моята съпротива срещу подобен начин на работа. Но накрая клекнах, защото икономическата логика го изискваше. Моят проблем е чисто сантиментален. Аз си ревнувам хората.
***
Компанията
- Брой служители – 18
- Оборот за 2010 г. – 4.9 млн. лв.
- Ръст спрямо 2009 г. – 11.5%
***
Визитка
Житейски факти
- Роден на 18 февруари 1967 г.
- Женен, с един син
Образование
- Нов български университет, "Режисура" (1995-2002)
Професионален опит
- "Макс груп" ООД, режисьор (1997-2001)
- "Глобал филмс", съсобственик и управител (2002 – )
- "Глобал вижън", съсобственик (2002 – )

Фотограф: Надежда Чипева

Стр. 60, 61-62 

Радина Червенова: Голямо и щастливо семейство сме

сп. Журнал за жената | Антоанета ТИТЯНОВА | 30.04.2011

Вече три десетилетия нейната льчезарност изпълва екрана на националната ни телевизия. Името на водещата на централните емисии в БНТ се е превърнало в синоним на висок професионализъм, перфектна външност и изрядна дикция. Ето какво сподели Радина Червенова за успешния си брак с 8 години по-младия Коко Каменаров, за семейния дом, пълен с 4 деца, и за своята великолепна кариера на телевизионер.

Изглеждаш чудесно. Каква е рецептата на 50 да бъдеш така бляскава?

- Гени и щастливо семейство. Физическата красота е дар Божи, но е до време. Според мен е важен чарът - той разкрива душата. Важно е да си широко скроен, с дълбока душевност. Красиво остарява човекът, който обича хората и живота. Всичко е изписано и личи на лицето. Много чаровно е да имаш няколко бръчици от смях.

Какво е за теб любовта? Омъжена си за доста по-млад мъж…

- Освен любовта е важно и уважението. С Коко сме заедно от 13 години. Оженихме се през 1998 г. Чувствам се добре с него. От мъжа зависи как ще изглежда жената до него. Държа всеки да заема достойно място. Има ценности, които са непреходни. Жената трябва да се грижи за семейството - да направи дома приятно и любимо място за останалите. С годините страстта намалява, но остава уважението, децата се учат на това, което виждат. Ще пренесат същите отношения и в своето семейство. Мъжът трябва да уважава жената, а това идва с възпитанието.

Домът ти е пълен. Имате 4 деца: Деси и Валентин са ти от първия брак, Анастасия е от брака ти с Коко, който също има дъщеря София от първия си брак. Как се чувстваш като многодетна майка?

- Толкова съм благодарна на живота, че ми е дал това огромно семейно щастие. Дъщеря ми Деси е на 27 години и с нея сме като приятелки. Тя следва "Икономика на туризма". Синът ми Валди е 18-годишен абитуриент и иска да се занимава с компютри и програмиране. От хлапета са заедно със София, която вече е на 16 години. Анастасия стана на дванайсет. Голямо семейство сме. Нямам големи възможности за почивка. Когато съм на работа, отлагам домашните ангажименти. Но имаме ли ден-два свободни, се събираме и е изключително приятно да сме заедно.

Момичетата допитват ли се до теб за мода, съвети?

- И те се допитват до мен, и аз до тях. Стилни са. Имат вкус. Добре се справят с външния си вид.

Какво ще кажеш на дамите, които не искат да раждат, за да правят кариера?

- Всеки сам решава как ще се чувства в мир със себе си. В случая жертвата не е оправдана. Времето минава и когато не си на върха, те забравят на другия ден. Какво остава след теб - нищо. Докато децата са част от теб – порастват, реализират се и това те прави щастлив. Всяка тяхна крачка създава емоции. Жената е създадена да продължава рода. Ако съзнателно се откажеш от това, се отразява на мирогледа, на лицето, на нервната система, на всичко. Аз обичам нормалните неща. Амбицията на всяка цена да правя кариера, ми е чужда. Семейството и децата ме мотивират, имам нужда от тях, за да направя чудеса. А иначе са неминуеми безсънните нощи и торбичките под очите, когато си будувал заради тях.

Сега е много модерно да се живее без брак.

- Не приемам семейство без брак. Не е до финансови проблеми. Ако няма сватба, значи мъжът не иска. В жената е заложено желанието за дом, семейство, дете, сигурност. Семейството и бракът са отговорност, което не се връзва с това да направиш дете и да избягаш. Бащата е опората и без него, детето осакатява за цял живот. Настина един подпис не е гаранция за 100% щастлив брак, но е гаранция за отговорност. Не съм чувала по-голяма глупост от това, че бракът съсипва любовта.

Отрано си в телевизията - от 70-те си на екран. Кога стъпи за първи път в студио?

- Израснах в телевизията. Брат ми беше оператор, майка ми работеше също в БНТ и любимата ми игра като дете бе да избягам от мама и да се скрия в четвърто студио. Там се снимаха телевизионните театри. Импровизирах различни образи на театралния декор, но накрая винаги ме откриваха.

Какво е да си звезда от екрана?

- Чувствам се различна, но не звезда. Аз съм щастлив продукт на телевизията, не ми се е случвало някой да ме спре и да ми каже нещо лошо. Приятно е, че хората ме приемат толкова топло. Познават ме мнозина, но представата за популярно лице от екрана се смени. Все по-малко хора гледат телевизия.

Мислила ли си да смениш работата си?

- Да сменя професията си е невъзможно. Обичам я. Дълго време БНТ беше единствена и уникална. Тя е като наркотик, адреналин, който добиваш на дозички с всяко живо включване. Чувството, излизайки от студиото след емисия, не може да се сравни с нищо. Не бих се адаптирала към друга професия. Истината е, че човек знае 2 и 200, но мисля, че за мен ще е най-неприятният момент, когато ще трябва да се разделя с телевизията.

Мечтаеш ли?

- Да, имам големи мечти, а копнежите ми винаги стават реалност. Много обичам да пиша. Не знам кога ще се разделя с телевизията, но съм реалист и знам, че трябва да изживея този болезнен момент. Тогава искам да имам къща до вода и да пиша това, което искам. Да съм с близките си хора и да виждам децата си преуспели и щастливи.

Стр. 12, 13

Европейски експерти: Властта иска да опитоми медиите

в. Труд | Мариела БАЛЕВА | 30.04.2011

Политически и икономически натиск върху медиите, неяснота на собствеността им, успех на булевардната журналистика – тези проблеми бяха посочени не само за България, но и за Югоизточна Европа на специален форум за свободата на медиите. Той бе организиран от фондация "Конрад Аденауер" в Софийския университет и в него взеха участие експерти от Германия, Сърбия, Унгария и България. На форума бе сформирана група, която да следи за проблемите, свързани със свободата на словото, която ще се ръководи от адвоката Йохан Веберлинг от Европейския университет "Виадрина" в град Франкфурт на Одер.
"Истинските собственици на някои печатни медии още не могат да бъдат идентифицирани." Такава констатация направи политологът д-р Иво Инджов по време на форума. Той уточни, че това е факт дори и след като парламентът е приел законодателни поправки за налагане на прозрачност в собствеността на тези медии.
"Много е важно да се знае кой стои зад медиите, а общественият натиск да бъде от решаващо значение", каза Йоханес Веберлинг. Според него свободата на журналистите е основното правило, но тя трябва да бъде отвоювана.
"Медиите в момента са подложени на безпрецедентен натиск от страна на управляващите – десноцентристката ГЕРБ в съюз с определено ксенофобската партия "Атака", категоричен бе Инджов. Той изрази тревогата си от появата на корпоративната журналистика, насочена към обслужване на определени икономически интереси и която често практикува търговия с влияние в името на осигуряване на политически проекции.
Според Инджов става дума за опит да се опитомят медиите в България – "и те го правят доста успешно, с два набора от мерки за натиск -политически и законодателен", обобщи той.
На форума политологът представи анализ на "хиперактивното медийно присъствие" на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов. Високопоставените политици предпочитали трибуната на услужливи медии и сутрешните телевизионни блокове пред парламентарния контрол, защото там им позволяват да се обръщат директно към народа, като заобикалят неудобните въпроси, обясни Инджов.
За "любими" теми на медиите са посочени: как премиерът рита футбол в свободното си време, а вътрешният министър прави кросове по време на лятната си почивка, какво е ял премиерът в бедното си детство, или как вътрешният министър се грижи за новородената си дъщеря, кръщава я в църква и др. подобни.
В условията на масмедиен популизъм политическото се маргинализира, а политиците предлагат опростени и нереални решения за сериозните проблеми на обществото, обобщи Инджов.
Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев отбеляза, че българите са свикнали да бъдат "като Хъмти Дъмти, който се намира на една ограда и не знае от коя страна да скочи". Той сподели, че от години наблюдава нарастваща безотговорност на медиите, липсата на контрол в тях за отразяване интересите на обществото, а не нечии други. "Изчезва разликата между жълтата преса и сериозната журналистика", отчете ректорът.
И програмният директор на фондация "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа Матиас Барнер коментира "властването на булевардната журналистика".
Освен това той алармира за "политически и икономически натиск, за недостатъчна прозрачност на собствеността и финансирането".
Как да бъде ползван законът за достъп до обществена информация разясни юристът от програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов. Според него законът е важно средство за защита на журналистите особено при случаите на обида и клевета. Според адв. Кашъмов журналистите, които разследват закононарушения и корупция и за които има голям обществен интерес, не трябва да бъдат тежко санкционирани.
Другата седмица ще бъде изпратен нов случай от България в Европейския съд по правата на човека, каза за "Труд" Кашъмов. Той уточни, че става дума за врачанската журналистка Райна Тошева, която е осъдена да заплати сума от 11 хил. лв., а с лихвите сумата вече е над 21 хил. лв. В своя статия Тошева е нарекла "некомпетентна" докторка от местната болница. И то след като предварително е изяснила фактите, разполагала е с документи и дори е използвала експертиза на специалист, уточни адвокатът.
Според Кашъмов тежък проблем у нас е това, че лидери на две парламентарно представени сили продължават да водят дела срещу журналисти. Най-страшното обаче е, че се "съдят и преследват журналистите, а не медиите, които са по-богатите". Точно тогава натискът по делата бил по-тежък.
Медийната среда продължава да бъде тровена от липсата на неяснота по собствеността на медиите, а хората трябва да знаят не само кой им говори, но и че няма монопол, категоричен е Александър Кашъмов. Държавата трябва да бъде по-встрани от регулацията на медиите, защото това е опасно за свободата, но е нормален европейски стандарт собствеността на медиите да е публична.
***
Текст под снимка
Ректорът на СУ "СВ. Климент Охридски" проф. Иван Илчев (вляво) поздравява адвокат Йоханес Веберлинг (вдясно) и медийния експрет д-р Иво Инджов.
***
Борисов в главната роля
Бойко Борисов най-че сто е изразявал мнение в медиите – 1157 пъти от юни 2009г. до края на 2010 г., сочи изследване на агенция "Маркет линкс" (вит таблицата вдясно).
Наблюдавани са 7 национални всекидневника – "Труд", "24 часа", "Стандарт", "Монитор", "Новинар", "Сега" и "Дневник". Два пъти по-малко е сторил това неговият заместник в партията и в правителството Цветан Цветанов – 581 пъти. Данните сочат, че почти колкото МВР шефа мнение са изразявали и представители от опозиционната БСП – 564 пъти. Най-малко са се изказвали от прокуратурата – 258 пъти.
Интерес представлява годишната динамика на изразено отношение на медиите към правителството през 201О г. (виж отгоре). Най-негативно е било отношението към кабинета през септември-октомври. Най-позитивно настроени към министрите и към Бойко Борисов медиите са били през юли 2010 г., отчита екипът на "Маркет линкс".

Стр. 17

Андрей Арнаудов: Пробвам да живея на село

в. Стандарт, Weekend | 30.04.2011

31-годишният продуцент е маниак за фитнес и скуош, внимава какво яде и колко пие

- Последният скандал около вас тръгна от страниците на жълтата преса, че сте изнасилили момиче в Банско.

- Това са абсолютни глупости. Само в това не ме бяха обвинявали. За щастие досега не ми се е налагало да прилагам сила. Не знам по какви причини, но жените горе-долу са били склонни да са с мен, без да ги насилвам.

- Защо сте едни от любимите мишени на тези вестници?

- Защото говорим глупости сами за себе си. Например истории за алкохол. Те са силно преувеличени. Въпреки че в някакъв ранен период е имало голяма доза истина в тях. В момента лично аз съм се вманиачил да спортувам всеки ден – фитнес, скуош, тичам, внимавам какво ям. Променил съм начина си на живот. Имахме много силни години по заведенията, но вече сме в запаса. Просто вече не ми е забавно. Предпочитам да седна с приятели вкъщи или в ресторант. Плюс това вече съм хипохондрик и съм над 30 – пазя си здравето.

- Като грешка ли отчиташ, че разкри личния си живот с Даниела?

- Да. Грешката беше моя. Оттук нататък няма да говоря за личния си живот. Така или иначе от двете неща – брака ми и "Станция Нова", поне остана успешното – "Станция Нова".

- Би ли се оженил отново?

- Колкото и тъпо да звучи, аз много не вярвам в институцията брак. Това не означава, че няма да го направя пак. Но просто няма да бързам.

- Какво те дразни?

- Не се усмихваме и това е сериозен проблем. В България намръщените и претенциозни хора се приемат за интелигентни и успешни, а усмихнатите и непретенциозни – за тъпаци. От този модел страдат много кадърни хора.

- Кога за последно се качи в градския транспорт и видя как изглеждат хората там?

- Не мога, изморен съм от популярността. След 11 години в телевизията и с Иван буквално течахме и от чешмите. Имам нужда да съм сам. Затова преди няколко месеца се преместих да живея извън София, в къща. Има полянка, много е хубаво и тихо. Под наем съм, но не се оплаквам финансово. Изкарвам добри пари. Просто пробвам как ще ми се отрази животът на село. Ако ми е добре, може да стана траен жител на някое село.

Стр. 5 

Иван и Андрей гласят еротично предаване

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 30.04.2011

Двамата планират документално риалити и нова концепция на вечерното си шоу

Да седиш вечер с дистанционното в ръка и да търсиш забавления по каналите – това е любимото занимание на повечето българи. Само дето отскоро нищо ново не може да изненада зрителя. Сменяш канали, сменяш канали – едно и също. Скука. Има обаче и такива, чиито глави не спират да раждат идеи. Особено в продуцентския бизнес. Още преди да е свършил този медиен сезон, трябва да сме готови за следващия – провокативен и нов. Това е веруюто на Иван и Андрей и компанията им "Междинна станция". По папките в офиса вече зреят няколко проекта и въпросът е коя телевизия ще ги купи, за да видят бял свят. Пред "Стандарт" Андрей Арнаудов призна, че усилено се готвят за еротично шоу. Идеята, която не е особено разработена у нас, дошла от изключително известна дама. Коя е тя? Може би ще разберем наесен. Двамата умуват и върху популярния в цял свят формат доку-риалити – поредица документални филми. Ще променят и вечерното си шоу. "Не харесвам доста неща в шоуто. Тясно ми е. Искаме да го изменим тотално. Имаше добри години преди кризата, когато парите бяха повече в телевизията, а фирмите по-малко. 2008-а животът ни се виждаше песен. Имахме три продукции в Сърбия, правехме "Това го знае всяка хлапе", "Мюзик айдъл", "Сблъсък", две предавания по "Фокс лайф" – общо около 12 предавания. Сега не е така, но никога не сме падали под минимум, който да ни пречи да си поддържаме фирмата", обстоятелствено обяснява Андрей. Те вече не работят в западната ни съседка. Фирмата им там съществува, но екипът е разпуснат. Това обаче не означава, че са се отказали от чуждите пазари. Кроят планове и за там. "Мислим пак за Сърбия, защото вече имаме опит. Пък и аз, покрай неуспешния опит в личния си живот научих сръбски и ми е лесно да общувам", смее се Андрей.
***
С Туре Линдхарт снимат “Островът"
Като на майтап приемат предложението на режисьора Камен Калев да се снимат в "Островът". Там играят себе си. На сцената били с Любен Дилов-син и една от чуждестранните звезди – Туре Линдхарт. "Камен ни покани на снимки, но ни предупреди, че тази сцена може да я няма, ако не се получи. Бяхме убедени, че ще падне. Но ни звънна преди две седмици да ни каже, че премиерата е в Кан и ни кани да отидем заедно. Учудихме се, защото бяхме сигурни, че кадрите с нас са изрязани!". На снимките било много весело и противно на очакванията лафовете не ги пускали те, а Туре. Все още обаче не са гледали филма. И по време на премеждията си пред камера не успели да зърнат дори за миг красавицата Летисия Каста.
***
“Левски" forever
"Дори "Левски" да играят във В група, пак ще съм за тях." Надали има човек, който би се учудил на тази реплика на Андрей. Общата им страст по синия отбор с Иван е известна. Андрей обаче от години не е стъпвал на стадион заради интереса на желанието на всички да си говорят с него. "Особено ако мачът е скучен", допълва той. Преди години с Иван не са пропускали мач нито в София, нито в провинцията, нито в чужбина. Сега обаче гледат на телевизора. "При нас е наследствено от дядовците ни. Смея да твърдя, че няма човек, който да е от стара софийска фамилия и да е от ЦСКА", удря под кръста червените фенове очилатият водещ.
***
Хоби: История и политика
Още от малък Андрей бил убеден в две неща – че ще бъде водещ и политик. С едното от години се справя добре. За другото обаче все още няма нищо налице. "Смятам, че когато навляза в една възраст, която още не е сегашната, въпреки че ставам все по близо до нея, ще направя нещо. Политиката и историята са ми хоби. Когато му дойде времето и смятам, че мога да свърша нещо полезно, ще го направя. Колкото повече успели хора, които се грижат за себе си и дават заплати на други, влязат в политиката, толкова по-малко млади анонимни комсомолци, които са готови на всичко, ще седнат зад банка в парламента. Моето време обаче още не е дошло. В интерес на всички ни е властта да се справя по-добре, защото държавичката ни не е много ок. Най-страшното е, че не се осъзнава, че след 50 години буквално няма да има българи. Аз нямам много право да говоря за това, защото нямам дете, но трябва да има много преференции за семействата с повече от 1-2 деца. И трябва по всякакъв начин младите да се стимулират да се върнат и да останат", гради визията си за бъдещето Андрей.

Стр. 5

 

Интервю със Светла Петрова

БНР, Неделя 150 | 01.05.2011

Водеща: Продължаваме в следната последователност. Най-напред Светла Петрова, известната българска журналистка, която се сбогува носталгично с БТВ тези дни. Малко по-късно Любен Генов, новият председател на съюза на българските художници и други теми от протеста на социалистите и проблемите на работната сила в България. Но тъй като става дума за медии, то не би могъл да бъде не просто празничен, а направо драматичен. Предполагам, че ще избегнете тези тоналности. И сигурно (…) нека си говорим на вие, тази дистанция е полезна като става дума за медии. Може би е по-хигиенично. Вие трябва да отсеете дали да разкривате до край медийните потайности на БТВ.
Светла Петрова: Ами здравейте, г-жо Маринкова. Въпреки, че за мен е странно да говорим по този начин. Колеги сме от толкова години. Работили сме заедно и в Хоризонт. Първо искам да кажа, че не е точна формулировката, че носталгично се сбогувам. Да, има някакъв момент на носталгия и на емоция, но искам да кажа, че макар и не е лесно, това не беше емоционално, импулсивно мое решение. Че то отдавна зрее у мен. И благодарение на ръководството на БТВ и намерението му за промяна на началния час на предаването всъщност аз успях да го взема. И затова благодаря на ръководството на БТВ. Благодаря за това, че цели 10 години тази търговска, тази комерсиална тв задържа в програмата си едно изцяло и толкова некомерсиално предаване. Имам предвид като съдържание, като стил, като начин на подготовка и осъществяване. То по никакъв начин, да кажем, не се различаваше от Неделя 150, от предаванията в обществените медии.
Водеща: Защо трябва да се благодари изобщо за тази поносимост към публицистиката. Нима това е най-нежеланото?
Светла Петрова: Трябва да се благодари наистина , защото знам, за една търговска медия не е лесно да подържа едно такова предаване. Иначе от рекламните блокове в предаването доста пари са влезли, не малко пари са влезли в касата на тв. Затова аз ви казвам, че обичам БТВ и винаги ще остана човек на БТВ, както обичам Хоризонт и винаги ще остана човек на Хоризонт. Най-важното беше, че през тези 10 години, пред които аз работих в БТВ в 9 от тях аз работих абсолютно свободно. През последната година обаче нещата драматично, дето казвате вие, се промениха. БТВ като най-голямата и в този смисъл най-влиятелната медия, която формира най-сериозно обществено мнение беше подложена на един… и е според мен подложена на един нечовешки натиск, както и повечето медии в България. И ние трябва просто да си кажем истината за нещата. Аз знам, че и радиото, и програма Хоризонт са подложени на такъв натиск, но слава Богу Хоризонт с нейната бунтовна традиция устоява на този натиск. Но нали виждате какво става в момента в българските медии или сме слепи за това, което става. Че медиите са разделени тотално да две. Има една малка група медии, които продължават да бъдат наистина медии, да осъществяват мисията на журналистиката, да бъдат критични към властта, да бъдат неин коректив. И една огромна друга група от медии, които упражняват един отвратителен слугинаж на властта. То се вижда. Сюжетите на тези медии, които са истински медии са различи от сюжетите на другите медии. И бих казала, че медиите в България просто не издържаха изпита си по демокрация 21 години след промяната на 10-ти ноември. Те в момента с поведението си болшинството, мнозинството от българските медии предават българското общество. Толкова жалък слугинаж, такива манипулации в полза на управляващите, такива грозни, гнусни поръчки за злепоставяне на журналисти, които са дръзнали да критикуват властта. Аз мисля, че не помним, даже последното не го помним от никого. А пък предишното да кажем от 1994 или от преди 1989.
Водеща: Сега нека направим по-внимателно назоваване на проблема. Разбира се, всеки говори пред съвестта, пред себе си и пред свободата си. Не мога да не нарека натиск в радиото нечовешки и в Хоризонт. Не мога да се закълна за това. Но искам да знам при вас как беше? Спускаха ли ви събеседници, забраняваха ли ви да говорите с някого? Ограничаваха ли във времето? Какво намирате в това нечовешки натиск?
Светла Петрова: Значи като казвам нечовешки натиск имам предвид БТВ. И знам, че на мениджърите на БТВ никак не е лесно в момент. И това решение, което те бяха взели за промяна на началния час на излъчването на предаването действително е най-безболезненото.
Водеща: Изглежда невинно даже.
Светла Петрова: Най-невинно. Само че поставено в някакъв контекст от събития и обстоятелства, а аз така го поставих това решение. В един по-обширен контекст. А и като прибавим начина, по който бях уведомена за това нещо, аз смятам, че това е нещо абсолютно неприемливо за мен. Убедена съм, че става въпрос за политически диктат това решение. Аз съм им благодарна за това, че наистина се опитаха да ме защитят и да го направят по най-невинния начин…
Водеща: Кои са те?
Светла Петрова: Най-безпроблемния начин, обаче аз не мога да изтълкувам така нещата. За мен това е неприемливо и ще кажа защо смятам, че става дума за натиск. Спомнете си едно участие на премиера Борисов преди време беше, преди няколко месеца може би в сутрешния блок на БТВ. Тогава бяха назовани поименно тези, които очевидно му създаваме проблеми. Най-напред беше споменато шоуто на Слави, което от понеделник до петък го критикувало. След това аз съм го поемала в събота и Мира Баджева завършвала в неделя. Какво се случи с тези предавания? Мира Баджева беше запратена някъде там в 8 часа в неделя. Не знам могат ли нейните зрители да стават толкова рано, за да го гледат. Аз вече със Сеизмограф не съм в БТВ. За Шоуто на Слави чувам, че също има натиск да се отдаде изцяло на забавния жанр. Да, действително това е характеристиката на това предаване.
Водеща: Но как вие почувствахте този натиск? Коя беше тази невидима ръка като в семейство Адамс, която извърши промените.
Светла Петрова: Значи аз няма да влизам в подробности.
Водеща: Това е важно.
Светла Петрова: Аз няма да влизам в подробности. Знам, че е важно, защото действително аз благодаря на шефката на новините ни Люба Ризова за тази свобода, която имах години наред, която боже би никъде не съм имала. Не съм имала и в държавните медии. И затова няма да влизам в подробности. Искам да кажа, че наистина стана трудно да се работи, защото започнахме да правим някакви невъзможни баланси. Примерно задължително като каниш някого от опозицията трябва да поканиш някого от властта. Само че тези от властта, от сегашната власт първо не са много вербално подготвени. Второ повечето са страхливи от медиите. Трето те там са като батальон някакъв и им нареждат ще отидеш там, няма да ходиш. Така че това бяха едни абсолютно невъзможни за постигане баланси въпреки че по някакъв начин се опитвах да ги правя. Все едно. Не искам повече да работя по този начин, не искам да го правя и затова просто избрах свободата, както съм я избирала и много пъти до сега. Но искам да кажа, че в момента българските медии и особено частните медии, както и цялата българска държава се управлява чрез шантаж. Те се управляват чрез рекет. Значи при частните медии този шантаж и рекет преминава най-често през собствениците, защото собствениците обикновено имат и някакъв друг бизнес освен медийния и е лесно да бъдат прещипани. Дали ще бъдат подложени на драстични данъчни, полицейски и всякакви други проверки. Дали ще им се правят някакви бизнес услуги в замяна на което ще се искат медийни услуги. Дали директно ще бъдат рекетирани с компромати, които могат да бъдат извадени.
Водеща: Добре. Нека да назовем.
Светла Петрова: Защото знам и за такива случаи.
Водеща: От известно време, откакто това правителство даде възможност Красимир Гергов да признае, че е собственик, понеже този факт грижливо се укриваше от няколко български правителства и също така от съставите на СЕМ. Там беше добре постлано, че той… този факт беше укриван. Ето Красимир Гергов призна, че БТВ е негова. Вие чувствахте ли как този човек със своите интереси и вероятно политически избор се намесва в програмата?
Светла Петрова: Аз не мога да направя директна връзка между… просто, защото нямам абсолютните доказателства, директна връзка между някакъв натиск на Красимир Гергов и това, което се случва в телевизията. Да кажем, единственото нещо, което мога да спомена от последните дни е, че след като Татяна Дончева в ефира на Хоризонт, ако не се лъжа точно при вас в Неделя 150 каза, че Красимир Гергов е правешки олигарх се оказа, че не е така лесно Татяна Дончева да дойде в БТВ. И аз много се надявам с това мое участие сега при вас да й помогна, да й отворя някак вратата към БТВ, защото в един момент БТВ държи все пак на имиджа си на свободна, на обективна медия, на медия, която работи по правилата. Но ето, оказа се, че заради едно такова лично, лична квалификация към него тя се оказва нежелан събеседник. Нямам никакви други факти и доказателства. Имам усещания и имам логическо мислене и знам, че по принцип така се действа със собственици, не само със собственици, така се действа с журналисти в медиите.
Водеща: Винаги…
Светла Петрова: Знам, че са рекетирани журналисти и мениджъри на медиите. И се оказва, че този натиск, този политически натиск през икономически и корпоративни интереси е много по-ефективен отколкото идеологическият, срещу който ние някога с вас навремето се борехме. Защото тук аз не мога да очаквам солидарност от никого. Не очаквам солидарност. Хората си пазят работата, особено в икономическа криза.
Водеща: Да, това е новата зависимост. Но нека да кажем, че не става дума само за последното политическо управление, тъй като има една книга на Борислав, който беше в БНТ, Геронтиев, дълги години и той казва, че СЕМ винаги имаше услужливи гласове, които подготвяха това, пред което сме изправени сега. Ние сме изправени реално пред монопол. Така че това стана с участието на много хора, които се пишат на експерти и действат с услужливо гласуване с десницата. Разбира се, отговорът, който по темата е изключително важен за елементите на свободата, невъзможността да се диша свободно. От друга страна как ли се чувства един човек, който има класовото нахалство да пречи на журналистите. Как ли се чувстват тези изключително мощни финансови фигури, които се опитват да редят хората като на шахматна дъска?
Светла Петрова: Ами аз не искам да влизам в тяхната душевност. Мисля ,че по-важни съобщения имаме да направим ние. Аз, вие, хора като нас към българското общество, защото смятам, че в момента България преживява драматичен и много важен, много критичен, бих казала, момент. Просто от това как ще се държат медиите и гражданите на тази държава зависи какво е бъдещето на България и на децата ни. Може да звучи претенциозно и помпозно, но това е самата истина. И аз бих… просто ми писна да слушам как ГЕРБ нямали алтернатива. Ама Боже мой, това е абсолютна глупост. Всеки българин, всеки честен професионалист, подготвен по икономика, финанси, право или в някоя хуманитарна област е алтернатива на тази безпросветност, на тази посредственост и на тази пумиарщина, която се е настанила в българската политика. И започвам директно. Г-жо Маринкова, вие не сте ли алтернатива? Ставате ли? Проф.Димитър Иванов от Лондон не е ли алтернатива? Татяна Дончева не е ли алтернатива? Само че за вас написаха обслужващите властта в-ци, които не са в-ци, това не са медии, това са…
Водеща: Да им спестим тогава.
Светла Петрова: Значи те упражняват човекоядство. Написаха за вас каква сте била, написаха за моя син, че бил трафикант на проститутки. Но аз ще кажа, че проститутки са тези, които направиха този капан. Едните са политически проститутки. А другите са най-зловещите герои на прехода, които 20 години манипулират българското общество и го управляват чрез компромати. Всеки трябва да бъде в зависимост. И аз доколкото знам, някъде там в подземията на ДАНС има архив, съхранен от СРС и от документи за елита, т.нар.елит на обществото. Журналисти, политици, бизнесмени. Ха някой се опита да надигне глава, моментално му се слага примката на шията. Просто България трябва да престане да се управлява по този начин. И тя ще престане да се управлява по този начин, когато други хора влязат в българската политика, когато хората… ето аз изброявам имена.
Водеща: Добре, това не сте задължена да го правите.
Светла Петрова: Не, Лили, извинявайте, важно е да се чуе това нещо. Кои са хората, които могат да я изтеглят тази държава. Те са от различни политически цветове. Но примерно един Иван Сундарски, един д-р Николай Михайлов, една Нешка Робева, един Атанас Семов. Това са хора с различни политически цветове, но това, което ги обединява е, че те са честни хора. Не са участвали в голямата далавера на прехода. Един Цветозар Томов, един Стефан Гамизов, ако щете, един Велизар Енчев, Сашо Диков. Това са хора, които се борят за истината. Към всекиго от тях може да има упреци. С част от тях аз бих спорила по някакви политически, идеологически пунктове. Но това са хора, които се обединяват от честността. И българите така трябва да гласуват на следващите избори.
Водеща: Добре, Светла.
Светла Петрова: Да не гласуват за тези с непомерното богатство и необяснимото богатство, а да гласуват за честни хора. Иначе държавата ни е обречена. Иначе ние поединично ще се спасим. Ще заминем на някъде. Само че и това ми писна да го слушам как трябвало да заминат на някъде възрастни и млади. Ама защо ще заминавате, бе хора. Да си отидат онези лошите с милионите, ако искат. Ние тук, дето ще останем, ще успеем да се оправим.
Водеща: И така. Това беше Светла Петрова с един гневен монолог. Една част от нейните възгледи споделям и особено смятам, че проблемите с българските медии пред изборите са доведени до някаква много голяма крайност със своята… принципите на монопола и единовластието, съвършено доказуемо. И че българските журналисти винаги могат да се обединят и да бъдат заедно. 

Хачо Бояджиев: Отказах на Люба Кулезич, защото се продаде

в. Show | Ива ОПРИКОВА | 27.04.2011 

- Започна "чистката" в БНТ. 480 служители на телевизията отиват на борсата. Абдикира ли държавата за обществените медии?

- Да, държавата напълно абдикира. С тези нищожни бюджети остави на произвола на съдбата и БНТ, и БНР. 60 млн. лева е бюджетът на БНТ, в което се включват и 4 регионални тв-центрове и сателитният канал. До 1989 година БНТ бюджетът беше 128 млн. лева, което се равнява на около 600 млн. лева сега, или десет пъти по-висок. Като липсват финанси, ръководството е принудено да се свива програмата, да се съкращават хора. Една програма зависи изцяло от програмната схема, а тя пък зависи от парите. Няма да скрия, че голям проблем на БНТ днес е и бюрокрацията, която се шири на воля по коридорите на "Сан Стефано". За всяко решение трябват по 7-8 подписа, което ги забавя във времето. Докато дойде време за реализацията, разбираш, че бюджетът е свит. Всяко тримесечие се свиват бюджетите.

- Вие сте първият генерален директор на БНТ, който продаде част от рекламата в частни ръце. Така се роди рекламният бос Красимир Гергов. Правилен ли беше този ход?

- Разбира се, че е правилен. И сега рекламата е в частни ръце. Когато аз поех телевизията, тя беше във финансов колапс. Дни преди да стана генерален директор, финансовият министър Стоян Александров обяви, че няма пари за телевизия и ще се наложи да ни закрият. Тогава аз поисках среща, той ми отговори: "Няма пари", а аз му отвърнах: "Аз искам само кафе". Предложих му два варианта. Единият да намерим кредитиране с дългосрочен заем и да налеем свежи пари, но финансовият министър не се съгласи. Така създадохме продуцентското начало вътре в телевизията, като обещахме две години да не закачаме държавата за средства. Съгласно тези правила редактор, който предлага програма и е намерил реклама, получава 40% от нея за хонорари на екипа, а 60% отиваха в касата на БНТ. Така хората получиха по 3 заплати на месец. а в извънбюджетната сметка имаше 22 млн. лева. А на Красимир Гергов продадох тогава 600 минути за една година на цена, която аз измислих и не мисля, че телевизията е загубила от това.
Законът за радио и телевизия, който измисли кабинета на Иван Костов, е в същия си вид и днес, а той е унищожителен. Новите управляващи от ГЕРБ тръгнаха да го променят и аз бях председател на комисията към МС. Трябваше да направим една обща концепция, въпреки разногласията за "производствените" проблеми е телевизията. А те са важни, защото телевизиите, дали са в частни ръце, или обществени, са една индустрия и програмите им се оценяват по някакъв рейтинг. Ако по света той е реален, тук е измислен и напълно тенденциозен.

- Рекламата сега е ограничена от закона за обществените медии. Справедливо ли е това решение?

- Не е справедливо. Частните телевизии имат право на реклама 12 минути на час, а националната телевизия има право на 15 минути на денонощие за шестте си канала. Журналистите в БНТ са обезверени с тия заплати по 550 лв. Това е престъпление спрямо тях, грозна провокация.

- Защо тогава избират БНТ за свое работно място и не всеки може да започне на "Сан Стефано"?

- Генералният директор е този, който трябва да избира журналистите, с които да работи. Те трябва да бъдат не само с дълги крака, но и умни. Ако отговарят само на първото условие, телевизията се пълни със смърфиетки и тогава пак не може да разчиташ на качествен продукт. Обикновено се случва така, че започват работа на 550 лв. заплата в националната телевизия и след това, като станат имена, отиват на 3000 лв. в частните медии

- Новото ръководство на БНТ използва ли опита ви?

- Не – и предното ръководство, и настоящото, не се интересува много от мен, камо ли от съветите ми. Все още правя "Полет над нощта", което се излъчва по БНТ сателитния канал и по военния тв-канал. Предаването е с нисък бюджет, но все още съществува.

- Налагахте ли контрол и цензура на новините по времето, когато вие бяхте генерален директор? Имаше ли обаждания кой да бъде показван и кой – не? Сега политиците като че ли са на опашка по всички сутрешни блокове…

- Обществото силно негодува от тия сутрешни блокове. Първият го създадох аз, но той беше истински сутрешен блок, събуждащ и подготвящ хората за работа. А сега шофьорите на политиците ги мъкнат от тв-студио в тв-студио, а те бърборят едно и също в различен час. Това отвращава телевизионната публика. Няма такава държава, в която има подобни сутрешни блокове! А за новините винаги са се обаждали политици, но по мое време аз заставах зад журналистите. Политик можеше да се оплаче от журналист единствено на мен, а аз следях всички предавания.

- При липсата на шоупрограми българинът днес се смее на парламентарния контрол…

- Ръководствата на телевизиите изхвърлиха забавните предавания заради липса на пари независимо, че българинът ги иска. На народа му остава удоволствието да гледа "Панорама" и парламентарния контрол.

- Как оценявате "Шоуто на Слави". "Шоуто на Иван и Андрей", новото "На инат". Кой от кого преписва?

- Това са неясни и като концепция, и като послания шоупрограми и по това си приличат. Ако една телевизия има за цел да възпитава национално самосъзнание, то тези програми напълно го унищожават. Не знам защо някой си помисли, че шоуто е лесна работа и им позволява да се роят.

- А в другата група – забавните предавания в по-късен час -"В джаза в събота вечер" на Вили Сечкова. "Горещо" с Венета Райкова?

- Те са пък още по-слаби. Там гостът обикновено е човек, който иска да стане по-популярен, излиза в кадър с най-добри намерения, а водещата се цели в това как да го унижи до края на предаването, което е жалко.

- Като режисьор как оценявате тв-звездите – от БНТ до последната кабеларка? Коя стои най-добре на екран?

- Оценявам ги като временни. Нямам своя любимка нито сред водещите, нито сред новинарите, защото нямам отношение към манекенки и манекени, а те стоят точно по този начин и не разбират, че това съвсем не е достатъчно. Да не говорим, че у някои дори и красотата липсва. Най-тежкият проблем днес пред телевизионерите е аутокюто.
То ги съсипва. Водещият чете текста на екрана и видимо му личи, че не мисли, а се усмихва.

- Навремето една от любимите ви журналисти е била Люба Кулезич. И сега ли е така?

- Да, вярно е – тя е умна журналистка, но напоследък се постла на една абсурдна политика да кори едни и да хвали други, което едва ли е нормално телевизионно поведение. Затова и когато ме покани като първи гост в нейното предаване в ТВ7, аз й отказах.
Когато по мое време работеше в БНТ, тя правеше предаване за кино и наистина разбираше от тази тематика. А сега се продаде и реши да се занимава с политика.

- По ваше време "Робинята Изаура" изпразваше улиците, сега "Стъклен дом" се опитва да повтори този феномен. Правилна ли е политиката на телевизиите да инвестират в "сапунки"?

- Не мисля, че са реални настоящите сериали, защото не отразяват живота на българина. Като че ли "Столичани в повече" е най-близко до зрителя. В "Стъклен дом" участват наистина имена, има своите качества, но темата за Мола е близка само на 1/10 част от народа. Хубаво е да се правят продукции, които са близки до народа и които имат някаква художествена стойност. Новият сериал на БНТ "Под прикритие" е от типа на долнопробните екшъни, които вървят в кабеларките. Разликата между тях е, че в американските сериали лошите са колумбийците, у нас – шиптърите. Серията се гледа заради екшъна, заради напрежението, но няма полза от тях за обществената телевизия, ама така или иначе кой ти гледа ползата. Всеки гледа конкуренцията с останалите телевизии.

- За да се правят стойностни сериали, трябват и много средства….

- Ще ви разкажа как играят актьорите днес у нас в българските тв сериали. Назначени са на месечна заплата, подобно на практиката в Северна Корея. Това е недостойно отношение към изкуството и много опасно!

- От всички кабеларки – обществени или частни телевизии, кое е днес предаването, от което се възхищавате?

- Много рядко мога да ахна от това, което виждам на телевизионния екран. Последно се възхитих на предаване преди 10-15 години.

- Не сте ли се изкушавали да поискате ефирно време, в което да водите предаване подобно на проф. Юлиян Вучков?

- Той ми е колега. Работеше в БНТ навремето и тогава беше нестандартен и доста луд. Гледах му предаването с премиера Бойко Борисов – това е антителевизионна журналистика.
Това е най-тъжното предаване, което съм виждал, и е тъжно за самия водещ.
На Юлиян Вучков се създава едно кухо самочувствие. Бих му препоръчал да сниши летвата, защото тази височина, която си е определил, не може да я достигне и минава под нея.

- С кое наследство се гордеете повече – с шоу програмите или със седемте дъщери?

- След няколко месеца ставам на 80 години, а се чувствам все още неудовлетворен като творец. Можех да направя много по-добри творчески неща, но сега вече съм ограничен заради годините.

Стр. 30-31

Интервю с Атанас Чобанов за връзката на български сайт с Уикилийкс

БНР, Неделя 150 | 01.05.2011 

Водеща: Г-н Атанас Чобанов, който се свързва с редакцията на в-к Парижки вести. Добър ден. Какво друго може да прибавим към вашата визитка, освен че редактирате този Болканлийкс. Нали така?
Атанас Чобанов: Първо информацията е остаряла. От две години не се свързвам с Парижки вести. В момента съм в екипа на сайта Бивол.бг, който има така да се каже ексклузивност в публикуване на данните, свързани с България по силата на споразумение с Уикилийкс. Публикациите в Болканлийкс, който е в домейн в областта на европейската общност, т.е. eu се правят с точно определена цел. Знаете, че в България властите приемат доста нервно публикуването на чувствителна информация и ние напълно сериозно разглеждаме хипотезата сайтът ни Бивол.бг да бъде спрян. Затова решихме да публикуваме на платформата на Болканлийкс, която не може да бъде спряна от България.
Водеща: Може ли да обясните тази норма на ексклузивност, доверието, което сте получили. Въобще какви са връзките ви с оригинала, така да се каже? С Уикилийкс.
Атанас Чобанов: Уикилийкс имат ясна политика с работата си с медиите. Те започнаха да работят с 4 големи световни медии – Гардиън, Лю монд (…) и Ел паис. Към тях се присъединиха полулегално Ню Йорк Таймс и други големи медии, но това беше в началото… края на миналата година. Сега в момента Уикилийкс работи с регионални медии. Това е афиширано на тяхната страница и връзката с тях става на базата на тяхната оценка за качеството и доверието, което може да имат в дадена медия. Те решиха, че Бивол, сайтът за разследваща журналистика, който списваме с колегата Асен Йорданов, е достатъчно качествен и заслужава доверие и източник на информация.
Водеща: Простете. На базата на какво решиха? Какво доказахте вие?
Атанас Чобанов: Ами това трябва да ги питате тях. Ние публикуваме нашите материали като се позоваваме на документи и на сериозни журналистически разследвания. Мисля, че не би трябвало ние самите да говорим за себе си, а….
Водеща: Не, питах се дали попълвате някакви конкретни критерии, как се доказват тези критерии? Какво биографично там споменавате?
Атанас Чобанов: Предполагам, да, че в зависимост от бекграунда на журналистите, на тяхната ангажираност за разкриване на истината и за независима и точна оценка на събитията.
Водеща: Иначе…
Атанас Чобанов: Предполагам, не мога да ви кажа, защото не сме решили ние да бъдем, да станем партньори, да принудим Уикилийкс да го направи. Те оцениха нашето запитване да бъдем техен партньор, след което подписахме споразумение.
Водеща: Какво ви кара да смятате, че сега може да бъдете преследвани и да бъдете игнорирани от българските власти?
Атанас Чобанов: Да бъдем игнорирани от българските власти, това се случва не от вчера, когато публикувахме първата порция от телеграмите Белене за енергийните проекти. Ние по-рано публикувахме една (…) за организираната престъпност, един подробен анализ, който беше премълчан няколко дни, докато накрая стана невъзможно да не се говори, защото излезе и в западните медии. Така че игнорират ни по класическата схема на Шопенхауер за разкриването на истината. Първо се игнорира, после се отрича, както преди малко г-н Румен Петков се опита да направи и накрая се правят, че винаги е била тук. Така че ние сме свикнали на това нещо, но знаем от историята на българските медии, от недалечната история, че в България се прилагат много твърди физически мерки срещу журналистите. Включително се стига и до опити за убийство. Също така българските служби от предишното правителство затвориха един сайт насилствено – сайтът Опасните новини. Така че ние просто взимаме предохранителни мерки.
Водеща: Опасните новини беше затворен по времето, както се казва на старото управлението на ДАНС. Той също беше особено обсъждан в България и неизяснен докрай. Неизяснена цялата преписка, досието и т.н.
Атанас Чобанов: Гневната реакция на властите сама по себе си потвърждава много неща.
Водеща: Да, но виждате, че това е в световен план, така да се каже, мнозина се опитват избирателно да не забелязват и не всички смятат, че в това има някаква вразумяваща сила на документа. Защото е много важно кога документът се появява. И също така, ето например един глас казва, това, че вие изнасяте тази, как се казва, подробност от дипломатическата поща, нали така? Така да го наречем. Означава ли…
Атанас Чобанов: Това са документи, чиято автентичност могат да отрекат или да потвърдят единствено американските власти. До този момент те единственото, което казват е, че тези документи са откраднати от тях и обвиняват (…). това знаем за тези документи.
Водеща: Има един глас, който казва. Ако такъв диалог е воден, това означава, че телефонът на министър-председателя в България е бил подслушван.
Атанас Чобанов: Защо в България? За кой диалог говорим по-точно?
Водеща: Тази именно реплика, която цитирате, че Бойко Борисов се оплаквал на САЩ от Путин.
Атанас Чобанов: Да бъдем конкретни. Става въпрос за доклад, написан от американски посланик, зам.-посланик, ако не се лъжа, в който се казва, че Бойко Борисов е споделил с посолството как на срещата в Гданск, на срещата септември 2009 Путин му е казал на ухо в кавички, извън протокола, че българите рискуват да останат на студено тази зима, ако не придвижат руските енергийни проекти. За какво подслушване на телефон говорите? Това са опити на хората, които са засегнати и скачат (…) да защитават енергийната мафия в кавички, за която също се говори, да размислят и да омаловажат важността на тази информация като я поставят под съмнение.
Водеща: Не вие вече…
Атанас Чобанов: На мен ми е много любопитно, че г-н Румен Петков от БСП скача да защитава управляващата партия, която отказва да коментира, също както американското посолство отказва да коментира. Те са възпрели тази тактика. А БСП ги защитава. Това е някакъв пробив може да се каже, свалят картите.
Водеща: Дано да има нещо положително в това, че вие успявате да освободите такава реакция, но все пак истината е важна.
Атанас Чобанов: Това е нашата работа да покажем документите и да ги интерпретираме в контекста и в тяхното развитие. Тази реплика на Путин, изведена естествено като заглавие, но зад тези 20 телеграми, а има още за Белене. Има голям масив, който не може да се публикува наведнъж проследява динамиката на отношението на България към тези проекти от времето на Тройната коалиция до февруари 2010, от когато са последните документи.
Водеща: Т.е. следват нови публикации, следва нова поредица, така ли казвате?
Атанас Чобанов: Естествено. Има 1200 за България, от които 978 са от посолството в София. Ние продължаваме да работим върху тях, в празника на труда също…
Водеща: Ще се трудите. Какво става с …
Атанас Чобанов: Защото това изисква много, много внимателен анализ на информацията, съпоставяне на думи и източници, (…) на информаторите, които биха могли да пострадат. Тъй като ние не желаем да поставяме на опасност хора, които нямат отношение към властта и техните имена се заличават.
Водеща: А какво става с (…) партия, която беше оповестена, участваше, стори ми се, в предишните избори.
Атанас Чобанов: За коя партия говорите?
Водеща: На емигранти, които…
Атанас Чобанов: Партията на емигрантите има…
Водеща: Бъдеще има ли тя?
Атанас Чобанов: Ако се не лъжа, имаше 5000 гласа събрани на последните избори. Аз нямам никакво отношение към тази партия и разследването, което направихме за нейния лидер показва, че той е един човек със съмнителни морални… даже е разследван за измама. Но не виждам връзката с темата. Защо говорим за това?
Водеща: Питам си, какво мога да кажа към вашата визитка. Т.е. вече сте оставили в миналото както участието в Парижки вести така и в тази политическа формация – опит българските емигранти да участват в изборите.
Атанас Чобанов: Аз не съм участвал в такъв опит никога.
Водеща: Добре. Вече го гарантирате. Благодаря. Г-н Чобанов, по-нататък пак ще се чуем. 

Генералния директор на БТА Максим Минчев: Безродниците вече са на изчезване

в. Труд | Магдалена ГИГОВА | 01.05.2011 

- Г-н Минчев, каква е темата на срещата на българските медии от цял свят тази година?

- “Медии и пари". И това предизвика изключително голям интерес. Въпросите, свързани с икономиката на медиите, са важни не само за тези у нас, а и в чужбина.

- Щекотливо! Но какво повече от поговорката “Който плаща, той поръчва музиката"?

- О, има и допълнителни теми: връзката с България, двупосочният трафик на информация, защита на национални каузи, социални проблеми на българските общности в чужбина… И още – оцеляването на българските медии в условията на криза, конкурентоспособност на медиите, каузата – новина или пиар, медии и европари. Доста интересен е панелът “Медии и собственост" – за т.нар. медийни империи, за видимите и невидимите неща в медиите. Пъстра е тематиката и през трите дни на срещата ще стане още по-пъстра, защото заявките за участие са много.

- А защо избрахте тъкмо Холандия?

- По няколко причини. Първо, Холандия е държава с утвърдени медии и опит в областта на свободното слово. Тя е и лидер в електронните медии, които в последно време завладяват света. Втората причина е, че в Холандия имаме българско малцинство, по неофициални данни около 15 хил. души. Те имат популярен сайт емигрант.бг, нашата колежка Даниела Горчева издава и списание “Диалог". Т.е. имаме и медийно присъствие, и диаспора. Не на последно място Холандия като държава е инвеститор номер 1 за 2009 г. в България. Същевременно е сред онези членки на ЕС, с които имаме неизяснени казуси, свързани с членството в Шенген и пазара на труда. Затова мисля, че всяка възможност за нас като медии и за България като страна да направим нещо позитивно като събитие, там ще бъде оценено добре.
Седмата световна среща на българските медии ще се открие в Хага от министър-председателя Бойко Борисов. Потвърдили са участие много български министри, депутати, представители на деловите среди, и най-важното – много медии. Работните заседания са в едно градче близо до Амстердам – Хилверсум. То е известно като един от най-големите медийни центрове в Европа. Там са базирани повечето редакции на най-големите радиа и телевизии, има медиен бизнес парк и музей на медиите… Въобще един медиен град. А в Холандия всичко е близко, комуникациите са прекрасни.
Неслучайно наш партньор е холандската агенция ANP, която се ангажира и откриването, и заседанията, и интересните събития да бъдат отразени от холандските медии.

- Значи няма само протоколно да покажат как премиерът открива срещата и толкоз?

- Надявам се. Миналата година във Виена работихме в тясно сътрудничество с австрийската агенция АПА, в Италия си партнирахме с агенция АНСА и радио “Ватикана", в Испания работихме с агенция ЕФЕ и с много от популярните вестници. Тъй като БТА е организатор, обикновено наш медиен партньор е “братската" агенция от съответната страна и тя се заема с информацията на място.

- Срещата още не е минала, но мислите ли за следващия “адрес"?

- Истината е, че има дълъг списък от желаещи да бъдат бъдещи домакини. След София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна-Бургас и Виена, на опашка чакат Прага, Киев, Москва, Монреал, Атина, Никозия, Париж… Радостното е, че проектът се развива и участват все повече и повече хора. И с всяка година се поставят все повече и повече важни въпроси за медиите.
Ще отворя една много важна скоба: през последните няколко години, за съжаление, престанаха да съществуват някои от емблематичните медийни форуми. Отиде си ежегодната конференция на Медийната коалиция в Банско, замря фестивалът в Албена и нашата среща се превърна в единствения журналистически форум. Казвам го със съжаление, защото на нас ни липсват местата, където можем да си говорим за нашия занаят.
Може би затова очакваме над 70-80 медии от България и чужбина. Като от странство държавите са повече от 20 с над 30 медии. При това географията ни се разширява. Ще дойдат участници от САЩ, Испания, Чехия, Великобритания, Австрия, Гърция, Швеция, Унгария, Ватикана, Молдова, Сърбия, Кипър, Украйна, Израел… В Южна Африка, където има голяма диаспора, се появи български сайт. Имаме и българско радио в Китай. И още наши медии в Ирландия, Исландия и Португалия, в Бразилия и Полша, на банатските българи и в Швейцария… Според различни източници голямата българска диаспора по света е между 1,5 млн. и 2 млн. души. Досега сме идентифицирали над 120 нашенски медии.

- Как ще балансирате между поканените, защото и българските медии в чужбина са се разделили на “два Синода", типично по нашенски?

- Ние просто ги каним и сме над ежбите. Давам пример – в Чикаго имаме няколко вестника и сайта. Някои от тях може би са в по-сложни отношения, но всички присъстват на нашата среща. Ние не правим политика, важното е всеки да дойде и да си каже болката.
Коефициентът на полезно действие е трудно изчислим, но още от първата среща в София досега много от медиите по света и у нас се сдобиха с кореспонденти, започнахме да реализираме национални каузи. На срещата в Рим всички издания у нас и в чужбина отразиха еднакво добре апела ни да освободим медиците ни в Либия.

- Значи сте нещо като социална мрежа – свързвате хората?

- Много ми е приятно да виждам по вестници, телевизии и радиа имена на хора, които са участвали в нашите срещи. Задачата ни е да съберем българските медии у нас и в чужбина, да ги свържем с българските политици, с бизнеса, с институциите. Убеден съм, че в тази изборна година голямо значение ще имат гласовете на нашите сънародници в чужбина. Затова на срещата ще има въпроси къде да бъдат разкрити изборни секции, за електронното гласуване, и т.н. Отначало имаше упреци защо на тези срещи присъстват политици. И парадоксалното бе, че тези упреци идваха от България. А колегите от чужбина искат да се видят с президент и премиер, с министри, да установят контакт с тях.
Българските политически лица, които не вземат участие в срещата, а са само гости, са подложени на доста въпроси, атаки и упреци и невинаги се чувстват уютно. Но това е един от начините да разберат какво мислят и чувстват българите зад граница.
Нашите сънародници в 40-50 държави изпращат годишно в България над 2 млрд. лева (а това са само парите, идващи по официални канали). Така че не можем да подценяваме и този икономически момент.

- Имате ли наблюдения в човешки план? Доста утвърдени колеги потърсиха щастие в странство, а е трудно да се реализираш там професионално.

- Реализираните в международните медийни институции са малко – Ники Антонов, Ралица Василева, Сашо Андреев… Но повечето от колегите, търсейки ново поприще, се захващат с това, което могат. Може би затова се появяват български медии. Нашата диаспора е жива и по-различна. Досега тя се разделяше на икономическа емиграция преди войната, на политическа и нелегална до 1989 г. и нова, икономическа, която в повечето случаи е законна. В началото се гледаха доста подозрително и бяха разделени.
И както се гледат подозрително, живеят общо. Неслучайно в Чикаго има църкви, училища, музеи, магазини. Сега вече няма “ортодоксални" български емигранти. Факт е, че навсякъде по света има точки, които излъчват, пишат и говорят на родния ни български език. В Испания се издава вестник с 10 000 тираж! Прави го Богдана Мараджийска и се справя толкова добре, че парадоксално, нашият екип издава и вестника на румънците, които са половин милион в Испания, и на еквадорците.

- Променя ли се “инфраструктурата" на медиите?

- Пред очите ни. С настъпването на интернет, с предизвикателствата на технологиите много голяма част от медиите следват процесите и вестниците преминават в сайтове. Но пък в Атланта (САЩ) сега излезе български вестник, който има и хартиено издание, и електронен вариант.

Стр. 8 – 9

До дни става ясно кой напуска БНТ

в. Труд | Соня СПАСОВА | 01.05.2011

В БНТ чакат предизвестията си за съкращения до сряда-четвъртьк, научи "Труд". Колко точно служители ще се разделят с работата си на "Сан Стефано" 29 в София и в регионалните центрове във Варна, Пловдив, Благоевград и Русе още не е ясно, защото преговорите между синдикати и ръководство продължават до последно.
Както "Труд" вече писа, вероятно ще бъдат съкратени между 380 и 480 души от общо 1633, които са на щат в държавната медия.
От хората, които ще получат предизвестие, около 75 са пенсионерите и така те няма да отидат на трудовата борса. Ще бъдат орязани и около 50 незаети щата.
Още когато стана ясно, че в БНТ се готвят съкращения, от синдикатите обявиха, че сред тях се очаква да бъдат най-много техническите кадри – видеомонтажисти, режисьори и оператори.
Онези, които ще трябва да напуснат работата си в обществената медия, ще получат обезщетение в размер на две работни заплати.
Средното възнаграждение през 2010 г. в БНТ е било 1010 лв.

Стр. 6