QM Media I 24.01.2011

На 50 години режисьорът Александър Морфов за първи път застана на корица на списание. За дебюта си той избра първия двоен брой за 2011 година на списание МАХ.

За режисьора, който отново провокира публиката с новия си спектакъл „Полет над кукувиче гнездо”, разказва неговата голяма дъщеря Неда Морфова, която е кинорежисьор. Тя споделя уникални мигове от скорошното пребиваване на семейството в Тел Авив, където Морфов поставя „Дон Жуан”.
„Александър Морфов винаги ме е предизвиквал, защото е човек на каузите и жеста. Неговият живот отдавна не се измерва с успеха в кариерата. Той не се страхува да се изгубва и намира по пътя си”, споделя главният редактор на МАХ Георги Тошев в редакционния си коментар.
През 2011 година МАХ се интересува от посоката. Затова в първия за годината брой среща читателите си с истории, в които има посока, с герои, които се изгубват, за да се намерят по пътя си.
Има ли „изгубено поколение”? Отговорите от писателя-терапевт Калин Терзийски, автор на нашумялата книга „Алкохол”, проф. Богдан Богданов, създател на НБУ, журналистите Севда Шишманова и Лора Крумова, режисьорът на новия български филм „ТИЛТ” Виктор Чучков, Ванеса Паради, Емир Кустурица, писателят, актьор и режисьор Сам Шепърд.
Големият репортаж в списанието е от последните снимачни дни на друг очакван с нетърпение български филм. „Лора от сутрин до вечер” е по едноименната книга на Димитър Коцев-Шошо, който е и режисьор на филма.
И още: Един мъж, три легенди, една голяма лъжа – историята на финансиста Робин Лохман, който става милионер, продавайки имидж в Дубай. Кои са силните страни на тенисиста Надал? Стинг и проклятието на неговото семейство. Зара Филипс – истинска принцеса, която предпочита конюшнята пред двореца. Ники Илиев – от модел и ТВ водещ до режисьор.
Плюс: Модерни през зимата – последни тенденции в мъжкия гардероб и прически за зимата. Всичко най-ново и интересно от света на колите, новите технологии, музика и кино, места и маршрути.
Новият МАХ е на пазара от утре, 25 януари 2011 г.

в. Класа | 24.01.2011

Новият канал в семейството на bTV Media Group – bTV Action, който направи дебюта си в събота 21 януари, изненада зрителите не само с качествено и вълнуващо програмно съдържание, но и с уникална визуална идентичност.
Визията на bTV Action e модерна, изключително динамична, заснета с най-съвременната техника, използвана при снимките на кино-продукции.
Локациите, на които са снимани някои от шапките, са използвани и за чуждестранни филми. Тя е дело на творческия екип на bTV, в който работят професиона-
листи с опит в специалните ефекти на филмови заглавия от световната киноиндустрия.
Цялата визия на bTV Action е заснета на hi definition (HD), а част от шапките -на кинорезолюция с дигитална Високоскоростна кинокамера от последно поколение.
Използвани са и специални bullet-time ефекти, станали известни от филма "Матрицата". Автор на музиката на bTV Action е известният музикант Симеон Лозанов, известен като Мопух, който тази година проби в MTV със своето собствено парче Coffee Is Over.

Стр. 19

Оригинална публикация

сп. Тема | 23.01.2011

Господин Тодоров, като директор на БНР доволен ли сте от позицията на програма "Хоризонт", която празнува 40-годишен юбилеи на слушателския пазар?

- Като генерален директор на БНР и бивш директор на "Хоризонт", а най-вече като журналист нямам право да не бъда доволен. 40-годишнината си най-слушаната програма в страната посреща като лидер в радиоефира и на радиопазара. В резултат на реформите, предприети през последните години, "Хоризонт" удвои аудиторията си и днес с 32-38% от слушателите и 19-24% от пазарния дял е неоспорим медиен лидер. Данните са от системни изследвания на "Маркет Линкс", но се потвърждават и от останалите водещи социологически агенции. Като добавим и данните от проучването за останалите ни програми (някои от тях като Радио Благоевград и Радио Варна изпреварват дори "Хоризонт" в регионите си), БНР е безусловно водеща медия в националния ефир с десетте си 24-часови програми и с шестте си музикални формации. Смятам, че това е нормално за най-старата и най-обществената институция 8 страната. За разлика от колегите ние излъчваме не само на УКВ, но и на средни, дълги и къси вълни, сателитно и единствени сред радиостанциите – и цифрово, по технологията DRM. Излъчваме за чужбина на 11 езика и имаме самостоятелни страници на 11 езика 8 нашия корпоративен интернет сайт. Да добавим страниците на всяка от нашите програми и общата лента на новините, 900 хиляди посетители на сайта всеки месец… "Хоризонт" някога беше създадена като алтернатива на официозните издания и програми. Тя взе най-доброто като правила и принципи за работа от водещите тогава западни радиостанции и запази през годините живия език и прякото общуване, независимото поведение и свободата на словото, които и днес са марката на тази програма.

А доволен ли сте от позицията й на рекламния пазар?

- Рекламата не е водещото ни направление. Ние сме обществена медия и много от функциите ни не подлежат на пазарна оценка. Например продуцентските, записващите, издателските, архивните ни дейности. Ние записваме и възпроизвеждаме в ефир чрез издателските си програми всичко най-значимо от културния и обществения живот в страната. Само през изтеклата година сме издали над 50 диска с музика и документални архиви с уникална стойност. Ние имаме двойно по-висок пазарен дял от следващата ни 6 класацията радиостанция, но целта ни не е да осребрим тази позиция. Защото имаме двойно по-голяма дейност като медиен партньор и съорганизатор на най-големите културни, музикални и обществени прояви.

Преди дни пуснахте нови предаватели на БНР по Южното Черноморие, 8 Шумен, Търговище, Трявна. Налагаше ли се?

- По закон сме длъжни да осигурим пряк, открит, безплатен достъп до обществената информация на всеки гражданин на страната на всички платформи за приемане. Това е задължението ни на обществена медия. Знаете, че само преди няколко години съществуваха огромни "бели петна" в приемането на нашите програми. Разбираемо е, че в граничните райони, в слабо населените места търговските оператори нямат интереси. А там ние имаме задължения. Защото и 8 парламента често питат защо в националния ефир се чуват толкова много чужди гласове. При това България е загубила най-много територия сред съседите си. Вече се чуваме от двете страни на границите. "Хоризонт" достигна до 81.06% от населението, а от "Христо Ботев" – 70.04%, след като ние пуснахме за две години 67 собствени УКВ предавателя заедно с увеличаването на мощностите на предаватели на БТК/Виваком и смяната на антените. Това е равносилно на направеното през предишния период от близо 75 години.

Сравненията между БНР и БНТ са неизбежни. Защо държавната телевизия има задължения към телекома, а вие – не, или поне не се чува за такива?

- Ние извършихме навреме необходимите реформи и преструктурирахме разходите си. Значителното понижаване на разходите не идва от механичното съкращаване на хора, а от смяната на техниката, технологиите и организацията на работа. Това показва нашата практика. Защото утре ще имате пари, те пак няма да ви стигат, а няма да имате и кадри. При тези заплати 6 публичния сектор това също е голям проблем. Не е приятно приключение при 10 програми и 6 музикални формации да извадят 10 млн. от бюджета ви. Но не сме хленчили – такава е ситуацията в страната. Разбира се, все пак има предел. Все пак към нас има очаквания, а ние имаме задължения.

Как отбелязвате 40-годишнината?

- Суеверните казват, че 40 дни или години не се честват. Не само заради суеверието, но и заради предстоящото честване на 76-ата годишнина от създаването на първото българско радио ние ще обединим двата празника на 25 януари. Подготвяме концерт под мотото "Гласове и мелодии, които помним". Ще чуете и ще видите в нашето Първо концертно студио стари песни и нови аранжименти, нови гласове и младежки групи от страната. Всичко това под знака на едно голямо име, което ще ни гостува – Лили Иванова, и със съпровода на Бигбенда на БНР, който навърши заедно с Детския радиохор цели 50 години. Както виждате, календарът ни е пълен със знакови годишнини.

Стр. 51

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011

"… В наше време, ако ще има диктатура, тя трябва да бъде медийна, а не политическа. От 40 години се пише, че в съвременния свят, с изключение на някои изостанали страни от третия свят, не е необходимо да изкарвате танковете, за да падне едно правителство. Достатъчно е да завземете радиотелевизионните станции. Последният, който не го беше разбрал, бе Буш, лидер от третия свят, дошъл погрешка да управлява високоразвита страна. Така теоремата се доказва." Цитатът е на Умберто Еко от последната му книга "Връща ли се часовникът назад". На автора на "Името на розата" принадлежи и следното твърдение: "Всяко време си има митове. По времето, когато аз съм роден, мит е бил държавният човек. Днес мит е телевизионният човек".
Ако приемем, че Еко е прав, а в случая той е, то в България от няколко години има един титаничен медиен човек. И неговата митологичност все повече се увеличава. Справка: през 2009-а името на въпросния митологичен образ е споменато във всекидневната преса в 3255 публикации. Познайте колко пъти Бойко Борисов е бил обект на журналистически упражнения през 2010-а? Отговорът е 6625, тоест за една година присъствието му се е удвоило. Това показва проучване на "Маркет Линкс", представено на конференцията "Медиите и политиката". Данните обхващат периода между 1 март и 30 ноември 2010-а. Обект на наблюдението са 17 759 материала в седем всекидневника. За успокоение на управляващите, интернет сайтовете, където "уважението" към властта не е на такава висота, както в мейнстрийм пресата, не са обект на изследването. Тогава със сигурност честотата на употребяемост щеше да се вдигне още повече, но щеше да рефлектира директно върху одобрението на субектите. А то, при медийния човек, естествено е огромно.
В Топ 5 на най-споменаваните политици (след Бойко Борисов) са двамата вицепремиери Цветан Цветанов – 2996 пъти, и Симеон Дянков – 2562, следвани от президента Георги Първанов – 2108, и Сергей Станишев с 1411 употреби на името му. Година по-рано същата извадка сочи следното подреждане на първите пет : Бойко Борисов – 3255, Сергей Станишев – 2514, Иван Костов – 1298, Волен Сидеров – 986, Мартин Димитров – 978. През 2010-а лидерът на "Атака" и този на СДС изобщо не са сред първите 15 най-споменавани политици в медиите. Последните имат нови любимци – министрите от кабинета "Борисов". Затова е обяснимо как от 10-о място вътрешният министър Цветанов се нарежда веднага след премиера, при все че ги дели огромна разлика.
Почти без промяна е и оценката на материалите – текстове за правителството и за ГЕРБ са негативни, но тези, които се отнасят лично до Борисов, са положителни. По подразбиране отрицателни са и оценките към президента Първанов, както и към лидерите на БСП Сергей Станишев и ДПС Ахмед Доган. В резултат на анализа експертите правят извода, че политиката е станала по-зависима от медиите, но и медиите са станали по-зависими от политиката.
Кое обаче инспирира тази небезопасна зависимост? И дали някога тънката линия на взаимна неприкосновеност ще бъде реабилитирана? Ако се съди по поведението на медиите, вместо да се държат като коректив на властта, те доброволно ще продължат да си отдават сладострастно ефирното време и вестникарските страници с личния си мотив за полезност. (Няма значение, че в повечето случаи се придържат към принципите за комфорта на властта.) Ще продължат да тъпчат с медийни анаболи живота на митологичния медиен човек. И ще се опитват да му гарантират вечен живот с неспирното си папагалстване. Така ще гарантират още дълго време изместване на общественото внимание от реалните проблеми не само в политиката, но и в медиите. От друга страна, защо трябваше да се вменява със закон на издателите на вестници и списания в първия брой на изданието си всяка година да обявяват кои всъщност са те? Нима това ще помогне на читателите да се ориентират в политиката, която ще защитават? Докато във Великобритания преди избори изданията обявяват за коя партия ще лобират, у нас това няма как да стане дори и ако бъде записано в някой нормативен документ. В България както политиците, така и медиите боледуват от непостоянство. Освен ако не са партийни издания, но там зависимостите са още по-силно зависими.
Какъв пейзаж обаче предлагат медиите на политиката? Европейската комисия отряза България от новите помощи за широколентов интернет. За подобни инвестиции тази година тя е предвидила 1.8 млрд. евро, което се очаква да подпомогне икономическото възраждане и конкурентоспособността на европейската икономика. Но България и Румъния не са сред държавите, които ще получат нещо от тези пари. За разлика от Кипър, Германия, Австрия, Чехия, Испания, Франция и Великобритания.
Всъщност, според последните проучвания на някои социологически агенции, 51% от населението на страната ни вече ползва интернет. За три години ползващите глобалната мрежа са нараснали с 15 на сто. С 10% за три години са се увеличили и българите, които гледат цифрова телевизия, и вече са 23 на сто. Същевременно кабелните тв канали губят позицията си и са редуцирали абонатите си с 5 процента. Почти 18 на сто от българите получават ефирен тв сигнал, а около 22 на сто предпочитат сателитния сигнал.
Любимата телевизия на народа си остава Би Ти Ви, която е фаворит сред 91% от аудиторията. Между 18 и 22 часа тя остава безспорен лидер, независимо че е изместила малко възрастовата си граница. Ако преди три години Би Ти Ви е била предпочитана предимно от младите, то вече, може би и заради турските сериали, профилът й е насочен към по-възрастната публика. След първата частна национална телевизия е Нова тв, която се радва на 70% от зрителската любов, и БНТ1 – съответно с 47% одобрение. Четвърти основен играч, въпреки опитите на ТВ7 за това, няма. Поне засега.
Силно развитие имат профилираните канали. Голяма скорост набират Би Ти Ви Синема и Диема, съответно с резултати от 16 и 20 процента. Сред най-предпочитаните не от медийния човек, а от обикновените зрители, са и каналите Дискавъри. Към всичко това може да се добави, че 52% от хората у нас не четат вестници. На този фон идва и новината, че скандалите с подслушването са имали стабилизиращ ефект за ГЕРБ. Според проучване на МБМД 5% от анкетираните споделят, че преди скандалните със СРС-а не са имали доверие към правителството, но вече – имат. За 35% аферите с подслушването не са им повлияли по никакъв начин. Петнайсет на сто са променили отношението си към управляващата партия от положително към негативно. При тази категорична бетонираност на властта в "сърцата" на избирателите шансовете за политическа революция са заровени в пясъка. Въпросът е дали има нужда от революция в медиите, при положение че те и политиката вече толкова се припокриват, че необходимостта и съществуването и на двете може да се обясни като във вица кое е изначалното – кокошката или яйцето? Особено във времена, в които мит е телевизионният човек.

Стр. 36

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011 

Таблетът iPad и Рупърт Мърдок официално откриха нова ера в журналистиката. Това е електронният вестник The daily, който ще има широка кореспондентска мрежа и редакции в Лос Анжелис и Ню Йорк. Официалното съобщение за дигиталното издание бе направено в “Музея на съвременното изкуство" в Сан Франциско, а на събитието присъстваха главният изпълнителен директор на Apple Inc. Стив Джобс и главният изпълнителен директор на News Corp Рупърт Мърдок. Абонаментът за новия вестник ще струва 99 цента на седмица, или 4,24 долара на месец.
The daily ще се разпространява само за собствениците на таблета. Изданието ще отразява актуални новини, ще съдържа културни и развлекателни рубрики, както и видеоматериали. На фокус във всекидневника ще бъдат новините от национално значение, а обявената схема е комбинация между таблоидни и сериозни публикации. Рупърт Мърдок ще разчита на екип от професионалисти, работили в медии като Page Six, AOL, ABC News и The New Yorker, които да дадат летящ старт на проекта. Анализаторите смятат, че iPad вестникът е опит на Мърдок да промени журналистическия бизнес, след като рекламните приходи и продажбите на печатни издания спаднаха драстично през последните 2-3 години. “Създаваме медия, която ще използва всички технологични и мултимедийни предимства на iPad. Очаквайте изненади", споделят създателите. Все повече собственици на вестници смятат, че iPad и останалите таблети са златна възможност за продажба на рекламно място и абонаменти на по-високи цени, отколкото в сайтовете им. Създателят и собственик на Playboy Хю Хефнър вече съобщи в социалната мрежа “Туитър", че легендарното мъжко списание още през март също ще бъде достъпно чрез устройството на Apple. Потребителите веднага се поинтересуваха дали версията ще бъде цензурирана, каквато е версията на списанието, достъпна за собствениците на смартфоните iPhone. “Вариантът за iPad ще включва цялото списание – от първата до последната страница, без цензура", отговори Хефнър.
Досега версиите на Playboy, достъпни през устройства на Apple, не позволяваха разглеждането на “разголени" снимки , защото списанието трябваше да спазва строгите правила за защитата на непълнолетните потребители.
В същото време институтът по журналистика “Рейнолдс" направи проучване сред притежателите на iPad, за да изясни всички аспекти на ползването му . Изследването показа, че приложенията с новини в iPad постепенно се превръщат в реална конкуренция на традиционните вестници. Таргет групата на iPad са били добре образованите и финансово стабилни мъже на възраст между 35 и 64 години, като половината от анкетираните са с годишен доход над 100 000 долара. Девет десети от тях са доволни от устройството, 76.1% са готови да го препоръчат на приятели, а 28.3% го ползват повече от два часа на ден. Според анализаторите за 84.4% от запитаните iPad е главният източник на новини, като почти същият процент го използват и за четене на книги.

Стр. 36

в. Труд | Магдалена ГИГОВА | 22.01.2011 

- Г-н Радев, "Дарик" навършва 18 г., ставате пълнолетни. Спирате ли с лудориите?

- Не, те не са резултат на възрастта. Историята на "Дарик" е историята на прехода в България. Остаряваме с остаряването на демокрацията.

- Но истинските демокрации са скучни.

- В истински демократичните общества радио като "Дарик" няма бъдеще. Никой не се интересува от политика.

- Ако дойде това време, какво ще правите?

- Дай, Боже, да дойде! Ще сменим формата.

- Има ли хора, които от 18 г. работят в "Дарик", защото активно захранвате други медии?

- Много малко са от самото начало. Напусналите са всякакви – откраднати, избягали, привлечени, купени…

- Телевизия "Дарик" щеше да тръгва през зимата..

- Въпросът не е дали, а кога. Забавянето е свързано с организацията и прецизирането на програмата. Срещнаха се различни вектори – падането на цените на техниката, на недвижимите имоти, динамичният телевизионен пазар. Ние "лекия жанр" не го умеем, ще прави информационна телевизия.

- Какво става с "дарикоптерите"?

- Дарикоптерите работят. Имахме относително силна година, дадохме ги под наем за няколко големи продукции за заснемане територията на България, на филмови компании, трите национални телевизии… Ексцентричен продукт е, но ще се утвърди.

- Ще правите ли промени в схемата?

- Ако ви кажа, че през 2010 г. са направени 15-ина промени, няма да ми повярвате. Те са деликатни и премерени, показват, че .Дарик" е жив и се адаптира. Това не означава, че ще променяме генералната схема, която съществува вече 10 г. Тя е възпитала поведенчески стереотип на слушане и е гаранция, че можеш да чуеш конкретно парче от програмата.

- Хитро и злободневно е новото ви лого "Всичко се слуша". А вас слушат ли ви… не само по радиото?

- (засмива се) Ние казваме, че само от програмата на "Дарик" всичко се слуша. Нас вече ни слушат с хубав технологичен продукт и в телефонията, и по интернет. Иначе ние не подслушваме. Добираме се до информацията с журналистически средства.

- Вярвате ли, че рейтингите привличат рекламодатели?

- Рейтингите също са връстник на "Дарик". Имало е и поръчкови, и купени. Може би възрастта на медията е един от гарантите за рекламодателя. Слушателите ни са образовани и състоятелни.

- Какво светло бъдеще им обещавате?

- Не обещавам нещо ново, а нещо старо. Ще се опитаме да бъдем себе си в коректното представяне на информацията с по-голямо коментарно начало. Човекът е бомбардиран с катюши от информацията. Интерпретирането й е по-важно от самата новина.

Стр. 20

в. Новинар | Веселина Седларска | 22.01.2011

Българските политически партии имат недостатъка на самолет – функционират само когато са горе, всяко намаляване на височината (да не говорим за принудително кацане) ги вцепенява. Под кризисен пиар партиите разбират пиар, който цели да прикрие кризата. Партиите у нас са експерти по прикриването, укриването, скриването на всяко нещо, което не ги представя като спасители на народа. Кризите обаче са като водата, пълзят, докато открият теч. И тръгва мътната река.

Оттук нататък има три възможности.

Първата: правим се, че изобщо няма такова нищо. За да е още по-сигурно, подпъхваме неприятната новина под друга, много често специално произведена за целта. Понякога и съдбата помага. Класически случай в международен мащаб за затискане на неприятна новина с още по-неприятна е електронното писмо, което Джо Мур от пресслужбата на британското правителство праща до офиса, когато научава, че два самолета са пресекли пътя си с кулите на Търговския център в Ню Йорк: "Това е добър ден да се отървем от всяка новина, която искаме да погребем", гласяло писмото. И макар интернет да е регистрирал минутата на изпращането на това писмо и да стана очевидно, че клавишът е натиснат, преди небостъргачите да паднат и да погребат под себе си хиляди жертви, хората не простиха цинизма на думата "погребем", когато писмото намери своя теч и се появи на страниците на английския печат. Мур подаде оставка.
В българската практика погребването на една криза под друга е традиционна и сравнително добре отработена практика. За да се развие един скандал, е нужно технологично време. Ако това време му бъде отнето от следващ скандал, той скоропостижно изтлява. Българската публика осъзнава това и с него си обяснява високата раждаемост на скандалите у нас.
Параноята, че всяко нещо, което се случва у нас, е замислено, организирано и режисирано е толкова устойчива, че ни преследва дори в случаите, когато съдбата наистина се намесва и случайно спуска нов скандал, който да отвее предишния.
Втора възможност: прилагаме онова, което по света наричат "превъртане", още и "бране на череши". Тази техника се свежда до това да се подберат онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на нашата цел.
Превъртането е взето назаем като термин от крикета, то изисква специално умение да подадеш топката с въртене, така че тя да попадне точно там и точно така, както ти се иска. Може и да не отбираме от крикет, но пък сме страхотни с топката. Колкото дo брането на череши, метафората е ясна – посягаш към онези, които ти харесват, т.е. подбираш, а не караш наред.
Трета възможност: прилагаме кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Колкото и сложно да изглежда, в крайна сметка добрият кризисен пиар се свежда до два принципа. Колкото повече ги следваш, толкова по-цял излизаш от кризата. Първият от тях се нарича "един глас" и съвсем не означава, че само един човек има право да говори, а това, че колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. Вторият принцип се нарича "пълни разкрития, без поемане на вина" и се свежда до пълна, бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината. Нери Терзиева, основоположничка на професионализма и почтеността във връзките с обществеността, го бе казала така: "Отворете всички шлюзове."
В кризисния пиар не важи утешението "по-добре късно, отколкото никога". Кризисният пиар може да бъде ремонтиран в някои свои части, но не и в тайминга. Да не уцелиш времето е все едно да пуснеш субтитрите, след като филмът е свършил – напасването на посланието е невъзможно.
Това е вкратце теорията. Скучна. Ние си падаме по интересното, затова сами работим и даваме мнение за работата на другите, без да отваряме учебниците с теориите. В тези кресливи дни реших да ви припомня теорията на кризисния пиар. Вие не по зле от авторите в медиите можете да прецените какво се случи, как го направиха, успешно ли, най-важното – дългосрочно ли?

Стр. 8 – 9

в. Новинар | Калин Терзийски | 22.01.2011

Ето, дойде време, струва ми се, да започна да възпитавам децата!

Звънят звънците, медни тръби бучат, вари се каша в огромни казани и целият детски лагер трябва да наскача, да нахлузи коравите си обуща и да наостри ученолюбивите си уши! Аз съм писателят чичо Калин и ще възпитавам! Защото така съм научен и така повелява традицията – когато някой стане писател, да хваща децата и да ги възпитава!
Децата ще захвърлят в стърнищата своите айподи, ще окачат на някоя трънка своите айфони, ще зарежат още неначенати своите даунлоуди и ще седнат кротко в краката ми. Ще извършат Упанишад. Което в хиндуизма означава седя с покорство близо до някого.
Както и да е. Увлякох се. Никакви деца няма да възпитам аз. Децата се възпитават в наше време не от писателите, не от родителите, не от учителите, не даже и от филмите. Даже не и от интернет. Даже не и от рекламите.
Рекламите! Да, децата не се възпитават даже и от рекламите, колкото и да не ви се вярва! Макар че знаем – сега рекламата е всичко. Рекламите имат може би възпитателно въздействие. Колкото е имал в миналото, да кажем, някой любим чичо кум, който идва при децата за празници и им носи много хубави и интересни подаръци от чужбина. Бог знае от кого се възпитават децата. Писателите сега се съобразяват с пазара, а с кого се съобразява пазарът не е ясно. Родителите също се съобразяват с пазара. Що за мисъл, ще се сепнете вие. Ами помислете: Кой в наше време праща детето си да учи нещо, което не се търси на пазара на труда. Кой учи детето си да не пазарува, а да живее въздържано и без никакви излишества? Кой? Никой.
Обезчовеченият, стоглав пазар наплаши всички хора-свине и ето, че те не могат да направят нищо, без да се съобразят с него. Той е техният Молох.
Това предисловие беше само за да кажа, че възпитанието е важно. И че ако някой иска да получи моето уважение (защото аз нищо повече не мога да дам), би трябвало, възпитавайки децата си, да не се съобразява с пазара.

И така.

Ето – сега ще оцветя рехавите си и невесели мисли с нещо от живота. Защото едно сутрешно писание, каквото сътворявам сега, не би трябвало да е прекалено умозрително. Както някой хитър и лукав готвач грък подправя богато със зехтин и люти подправки безвкусните треволяци в една бедна салата, така и аз богато ще подправя своето писание с един пример.
Искам да направя едно сравнение между себе си и Карбовски. Журналистът Карбовски. Мой приятел и наистина успешен човек. От него ще се разбере как двама човека, иначе живели близки по съдържание животи, се различават изключително много. И това се дължи само на възпитанието. На пазарното възпитание и на непазарното възпитание.
С Карбовски започнахме да пишем горе-долу по едно и също време. Той започна първи да пише журналистически неща и скечове, аз, като че ли по-рано, започнах да пиша разкази. Но ето какво стана. Карбовски без капка страх и свян събра двайсетина свои стихотворения – някои от които – детински – други – хубави и вълнуващи – и ги издаде в книга, наречена "Дефлорация". Аз видях, бях от първите, които видяха тази книжка, и й се възхитих. Дефлорация в това време беше рядко срещана дума. За тези, които още не я знаят, тя означава отнемане на девствеността. Тогава аз се възхитих от две неща. Първо – от това, че Карбовски се осмелява да нарече книгата си с такова войнствено-еротично име, което беше, в началото на деветдесетте, нещо като лек, но рязък шамар по тлъстите бузи на все още властващите партийни поети. Второ – възхитих се и от това, че Карбовски знае какъв дългосрочен и силен ефект ще има това заглавие върху бъдещите му читатели. Върху бъдещите потребители на неговата литература. Той имаше пазарно мислене! Да. Аз го виждах и изпитвах лека завист. Смесена с пренебрежение. Аз все още бях роб на идеята, че пазарът е мръсно и недостойно нещо.
Карбовски подготвяше своята марка! Той започна да пише все по-брутални неща, описанията на полови органи, наркотици, сексуални девиации и телесни течности валяха. Пазарът на деветдесетте гълташе това като топъл хляб. Аз точно тогава започнах да пиша весели и закачливи, твърде абстрактни текстове за хумористични вестници и списания. Бях си поставил за цел в нито едно от писанията си да не използвам "мръсна" дума. Макар че като лекар съвсем ясно разбирах, че лицемерното очистване на езика е жалка работа. Просто аз се съобразявах. Аз, по дяволите, се съобразявах с пазарните изисквания. Като някакво момченце. Аз не исках да нагрубя слуха на нежните, застарели, изсъхнали като стари цветя учителки по литература. Да не обидя с вулгарността си своите кротки и възпитани родители. Своите потресаващо некомерсиално възпитани родители. Аз нямаше как да им обясня, че с моето кротко и скромно съобразяване аз единствено ще им засвидетелствам покорството си, но няма да спечеля нищо друго. В това време Карбовски сееше смут и кърви. Сперма и черва се влачеха от писанията му, от репортажите му вееха цели виелици от кокаин, от блестящите му материали за "Егоист" падаха изнасилени трупове на травестити. Аз продължавах да пиша умозрителни и многозначителни неща. Разчитах на деликатната интелигентност и финото чувство за хумор на читателите си.
Родителите ми, читателите ми и всички около мен се отнасяха към писанията ми с мило снизхождение. Казваха ми често, че съм талантлив. Казваха го така, както се казва на дете, че пее хубаво. С усмивка от лека досада. Някои възрастни дами дори ме пощипваха ласкаво по бузите. Аз се възмущавах от това, но не си позволявах да започна да пиша грубо, жестоко и кърваво. Още по-малко – за секс. Всъщност аз въобще не исках да започна да пиша комерсиално. Мразех самата дума комерсиално. Ужасявах се от идеята, че нещо (в изкуството имам предвид) може да се прави нарочно, специално, безогледно и само – за пари. И докато аз се усуквах в моралните си кълчища, Карбовски спеше с най-красивите жени, печелеше сериозни пари, предизвикваше омраза и възторг. А когато влезеше някъде, тези, които ме бяха потупвали по бузите, ставаха прави. От страхопочитание към човека, който не се съобразява с нищо. Освен с верния си нюх. Аз бях възпитан в некомерсиален дух. Той – в комерсиален. Но там е работата, че аз дори не знам дали той не се беше Самовъзпитал в тоя дух. Струваше ми се непосилно и велико.
Веднъж наблюдавах случаен разговор между Карбовски и майка му. Докато ги гледах, правех неволни и тъжни аналогии със себе си и своята майка. И двамата с Карбовски бяхме писатели, и на двамата ни майките бяха типични институтски жени. Дошли от село и смесили селския морал на народните учители с институтския морал на народните вафли. Карбовски наскоро беше публикувал някакъв много препълнен с брутален секс материал. Но беше взел и много добри пари за него. Точно даваше пари на майка си за някакви покупки. Майка му приемаше парите делово. Но някъде дълбоко в погледа и дълбоко в движенията й се прокрадваше леко негодувание. Негодуванието на селския морал срещу бруталния, комерсиален секс. Но всичко това беше така добре покрито от деловитата боя на Необходимостта и Смисъла на парите, че само аз го забелязвах. Гледах как двамата си говорят, все едно Карбовски беше спечелил парите с неврохирургична операция. Парите наистина не миришат. Казах си аз. И отидох да ме потупат още малко по бузите заради моите интелигентни писания. За тях не ми даваха много много пари.
Ние двамата бяхме продукти на две полярно различни школи във възпитанието. А то, както казах… е много важно. Но сега вече не съм сигурен в думите си.

Стр. 28

в. Труд | Иво АНГЕЛОВ | 22.01.2011 

Новият телевизионен канал "Би Ти Ви Екшън" стартира днес на мястото на "Про БГ".

Новият "играч" на екрана ще печели мъжката аудитория с футбол и… красиви жени! Още тази вечер блондинката Валентина Войкова ще започне да "души" и разследва в предаването си "Хрътките".
"Ще представяме различни истории, които остават в периферията и хората си казват за тях "Това не може да се случи на мен". Ще търсим изненадите и провокациите, но няма да има скандали", разкри за "Труд" бившата водеща на новинарската емисия по "Про БГ". В първото издание на едночасовото предаване, което ще се излъчва всяка събота и неделя, ще бъде показан материал за педофилията в интернет. "Всичко ще е като риалити – от регистрацията в чата до срещата между мъж и непълнолетно момиче", казва Войкова.
Друга красива дама – брюнетката Мая Костадинова, ще води всеки делничен ден на живо "Код: Криминално". "В понеделник ще покажем майки, които изхвърлят бебета си. В следващи издания ще имаме живи връзки от местопрестъпления и гости в студиото", разказва Костадинова. "Би Ти Ви Екшън" ще печели зрители още с футболните мачове от българската "А" група, Шампионската лига и Лига Европа.

Стр. 20

Фондация "Медийна демокрация" I 22.01.2011