Списание БИОГРАФ I 26.09.2012

Интервюта с Йосиф Сърчаджиев, Иван Вуцов и секссимвола Саманта Фокс са другите хитове в новия брой

Водещият на най-популярното публицистично предаване в българската телевизионна история – “Всяка неделя” – е на корицата на новия брой на “Биограф”. Октомврийското издание е на пазара от 28 септември, петък.

В голямо интервю-изповед за списанието Кеворк Кеворкян разказва за професионалния си път, но също и за баща си и майка си, за детските си години в Сливен и за личния си живот. В характерния си стил журналистът не спестява и унищожителна критика към днешните политици и обслужващата ги публицистика.

В допълнение към интервюто “Биограф” публикува коментар от Валерия Велева за Кеворкян, цитати от книгата му “Кеворкизми”, която е актуален хит на пазара, както и кратки портрети на няколко световни майстори на жанра тв интервю – Лари Кинг, Бернар Пиво, Мишел Дрюкер и др. 26-страничната Cover story е подплатена с много снимки от личния архив на Кеворк, към които той лично е написал обяснителни текстове.

Октомврийският брой съдържа още няколко образеца в жанра интервю. Разговорите с актьора-режисьор Йосиф Сърчаджиев, футболната легенда Иван Вуцов и автора на “Една българска роза” Найден Вълчев са не просто откровения от един интересен живот, а обобщения на цели епохи от българската действителност. Изненадваща мъдрост и зрялост пред журналистката Цвета Врангова показва и един секссимвол от 80-те – Саманта Фокс, която разказва за разочарованията си от мъжете в своя живот.

Очерци за Пенчо Славейков и Мара Белчева, превратаджията Кимон Георгиев, застаряващият Терминатор Арнолд Шварценегер, френския Елвис Джони Холидей и последния страховит гангстер Джон Готи са сред другите хитови материали в новия “Биограф”.

Както всеки месец, и този път най-голямото българско списание съчетава биографичните статии и интервюта с материали за мода, лайфстайл, рецензии за нови книги, филми и албуми, любопитни факти и забавни цитати. Разказ от Калин Терзийски, статия от Велко Милоев и откъс от книгата “Малка кутийка от Тифани” допълват публицистичното разнообразие в октомврийския брой. 

Комуникационна агенция PRoWay I 26.09.2012

 

сп. Образование и специализация в чужбина | 25.09.2012

Принципните различия между образованието у нас и във Франция 

Лора Дичева има бакалавърска и магистърска степен по комуникации от Universite de Nice, Франция. Кариерата й преминава през комуникационните агенции EURO RSCG и Lowe Swing Communications, а от 2009-та е част от американската медийна компания Central European Media Enterprises, собственик на bTV Media Group и продуцентската компания MediaPro Entertainment. Понастоящем отговаря за цялостната комуникационна стратегия и позициониране на MediaPro Entertainment, както и на нейните марки и проекти.

Изборът

Първият и основен въпрос, който учениците, а и родителите си задават, е "Обучение в чужбина или 8 България?". След това има няколко основни фактора, по които се избира учебното заведение – езикът на преподаване, специалността, държавата/ градът, репутацията, годишната такса.
Грешно е възприятието, че обучението в чужбина е много скъпо. Има държави, в които може да се следва безплатно (Франция е една от тях), стига студентът да е готов да работи, за да се издържа.
Моето решение беше лесно – избрах франция, защото като възпитаник на френска гимназия кандидатствах без изпит, само по документи, а таксата в университета беше под 400 евро на година. Изборът на определен университет също не беше труден – проверих къде програмата включва специалността, която искам да уча и след това избрах града. Първият ми избор беше Ница, защото много харесвам този град. Второто ми предпочитание бе Авиньон. Бях приета в Ница още от първия път. По време на кандидат-сването много ми помогнаха хората от Френския културен институт.
Имам много позитивно отношение към образованието в чужбина, не само защото е много no-ценено както там, така и тук, но също така, защото е по-съвременно. Методите на обучение са по-модерни и по-близки до бизнеса. Много е важен и чисто човешкият опит, който придибиваш – да живееш сам, да носиш отговорност за всичко, да разпределяш времето и финансите си по правилния начин. Навици, които остават за цял живот.

Обучението

Обучението е доста натоварено, лекции има всеки ден, през някои семестри и в събота.
Има няколко важни принципа, по които то се различава от това в България.
Системата на прием: Най-хубавото във Qucmemo образование във Франция е, че там може да влезе всеки, които има завършено средно образование без да държи изпит. Отсяването става по време на обучението, което е много разумно -т.е. ако студент кандидатства Право не бива оценяван по български език и история, каквито са кандидатстуденстките изпити в България, а по предметите, които се учат в специалността.
Системата на оценяване: Тя е 20/20, а не от 2 до 6. За да се приеме един изпит за взет, трябва оценката да е минимум 10/20. Изпитите са групирани по блокове от 2-3 изпита в блок, което позволява да се компенсират оценките (т.е. ако в един блок има два изпита и на единия оценката е 8/20, а на другия 12/20 те се компенсират и блокът се приема за взет).
Лекциите: Учебниците и кнгите са само допълнителна част от обучението. Основният материал, върху който се държат изпитите, е този от лекциите и без той да е покрит, трудно студентът би могъл да вземе изпит. Има два оснивни вида занятия – отворени лекции, на които студентите сами решават дали да присъстват или не, и задължителни, на които се допускат само две отсъствия през семестъра. В моята специалност държахме средно 10-12 изпита на семестър, често наредени в няколко дни (по 2-3 на ден).
Преписването: Ако студентът е хванат да преписва, рискът да загуби право да запише университет в държавата за срок от 5 години е много голям.
Заверяването на годините: Впечатлението ми от нашите университети е, че студентите отлагат изпити и учат една специалност по 7-8 години. Това във франция е невъзможно, защото след определен брой години на записване на една и съща година, губиш правото да се запишеш отново в университета. В моя университет при незаверен блок от изпити, студентите не могат да звършат годината и съответно се налага да я повторят цялата.

Животът

По време на моето обучение (2001-2006) България все още не беше в ЕС и българските студенти нямаха право на общежития, на стипендии и на работа над 20 часа седмично. Все пак френската държава поемаше част от наема чрез институция, наречена CAF (около 25-30%). Мисля, че сега положението със стипендиите и настаняването е по-различно. Все пак трябва да се има превид, че обучението е почти безплатно, но страната е доста развита, с висок стандрарт и животът не е евтин. Затова силно препоръчвам студентите да работят, макар и на no-олекотен работен ден.

Работата

Като цяло в държавните университети рядко осигуряват работа или стаж, налага се студентите да търсят сами. Считам, че не е редно студентите да се издържат изцяло от родителите си и когато завършат да нямат нито един работен ден. Това са остарели разбирания. В днешно време конкуренцията е толкова голяма и животът тече на толкова бързи обороти, че богатият трудов опит и владеенето на езици са задължителни.
Работата по време на образованието в чужбина има и други плюсове: по-лесно се свиква с езика, по-лесно се намира среда, а и се осигурява финансов комфорт. Изключително важно е обаче да не се забравя целта на заминаванто и работата да е съобрзена със заетоста в унивеситета и да бъде на втори план.

Реализацията

Франция е социална държава, където човешкият труд е много добре оценен. При едно стабилно образование и желание, всеки има шанс за развитие. Съветвам студентите, които искат да се реализират там, да избират градове, които не са изцяло студентски и в които бизнесът, с който искат да се занимават, има развитие. Логично големите градове предлагат и по-големи възможности.
В България диломите от чужди университети са много ценени и със сигурност са фактор при подбора на кадри.
Като мениджър в голяма международна комания, при наемането на нови служители винаги вземам под внимание образованието и трудовия стаж. Особено добро впечатление ми прави владеенето на чужди езици, плавното издигане в йерархията и подбора на работно място и университет.
За себе си смятам, че френската диплома ми е отворила много врати. Дали е така или не, може би никога няма да разбера. Но със сигурност зная, че житейският опит, отговорността и самодисциплината, придобити по време на обучението, имат много голямо значение за професионалното ни развитие.

Стр. 30, 31

БНР, Неделя 150 | 23.09.2012

Водещ: Една дългоочаквана среща с високопоставен представител от Брюксел предизвика предимно разочарование тази седмица. Знаете, еврокомисар Нели Крус, в рамките на посещението си в България, се срещна с български журналисти, като този разговор дойде като следствие от един друг, проведен преди това в Брюксел. Идеята беше Европа да види какво е състоянието на медийната среда и да даде своята оценка. Сега ще минем през впечатленията и казаното на тази среща и евентуално последствията от нея, с някои от участниците в разговора. При мен в студиото са Ралица Ковачева от You inside”. Добър ден.
Ралица Ковачева: Добър ден.
Водещ: Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева:Добър ден.
Водещ: Който съвместно със сродни НПО, осигури прозрачност и директно излъчване във виртуалното пространство на срещата с Нели Крус. И на телефона, надявам се, вече имаме връзка с главния редактор на в. „Стандарт”, Славка Бозукова. Здравейте.
Славка Бозукова: Здравейте, на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Да почнем с това, което всеки от вас отнесе от тая среща. Ралица?
Ралица Ковачева: Аз отнесох от тая среща едно усещане за това, че може би колегите в залата, които присъстваха и тези, които са ни гледали онлайн и после коментираха в интернет, са останали до известна степен разочаровани от нашето представяне като техни представители там, защото не знам, може би са очаквали някаква директна конфронтация. Може би са очаквали някаква по-буквална наша позиция, от гледна точка на нашите искания, но в същото време останах с усещането, че ние бяхме правилно разбрани от еврокомисар Крус. Тя съвсем правилно оцени хората около масата. Личеше си по всяко нейно движение, мимика, някои реплики и също така съм доволна от това, че успяхме да излезем, според мен, с една доста конкретна и смислена позиция, да обърнем внимание върху нашите притеснения за това какво се случва в медийната среда, включително за това как се използват европейски средства, в частност и български публични средства и най-вече да обърнем внимание на това, че проблемът с медиите в България е не просто законов и не просто проблем на българските медии. Той е морален, етичен, ценностен проблем и ако се сложи в европейския контекст на това,което става в Унгария, това, което става в Румъния, на това, което пише в доклада, мониторинговия на ЕК за България, последния особено, това е един много опасен белег за цялата среда в България , за това как ние преследваме демократичните ценности, за това дали все още сме им верни или мисли още,че трябва да се свие в друга посока. И затова поискахме и медиите да станат, както казва ЕК, пейнчмарк, т.е. индикатор за това, което се мери в мониторинговия доклад и да им се обърне конкретно и специално внимание.
Водещ: Някакъв вид европейска гаранция за това, че медийната свобода в България е такава, каквато трябва да бъде. Впрочем веднага след срещата, еврокомисар Крус даде интервю за „Панорама”, в което определи срещата като „емоционална”, дори може би използва думата „Изумителна” и поиска нова среща, на която вече да има конкретни факти. Така че в контекста на това, което казвате за нейното усещане за срещата е важно. Г-жо Бозукова, вие също ли усетихте този разговор емоционален и останахте ли с усещането, че след него имам конкретен резултат и полза?
Славка Бозукова: Тази среща беше много показателна, защото за пореден път доказа, че някой трябва да събере медиите, за да започнат те да си говорят и този някой да е външен фактор, в случая ЕК, в лицето на еврокомисарката. На тази маса се бяха събрали журналисти и главни редактори, издатели, които дълго време, да не кажа, години наред, не се бяха събирали. Нормално е в този момент емоцията да бъде много по-силна, тъй като имаше много недоизказани неща между нас и като гилдия. В същото време, който е очаквал, че еврокомисарката ще дойде на тази среща и ще каже, тези са добрите, тези са лошите, това трябва да се направи, е останал наистина неприятно изненадан, защото нейната функция не е такава. Ние просто трябваше да си кажем какви са проблемите в гилдията пред нея и всеки да чуе какво казва другия. Но за мен, неприятното усещане в цялата тази среща е, че в един момент ние в ЕК насадихме чувството, че проблемът със свободата на медиите в България се сравнява с достатъчно други наболели въпроси, с които ние сме свързани с ЕС като например независимостта в съдебната система или пък интеграцията на ромите. Това е нещото, което ние вкарахме в дневния ред на еврокомисарката.
Водещ:Насадихме, означава ли, че това не трябваше да се случва?
Славка Бозукова: Да. Аз смятам,ч е това нещо не трябваше да се случва, защото смятам,ч е тази среща трябваше да се състои между конкретните участници, между конкретните журналисти и издатели. И ние имаме нужда от тая среща, защото както сме разслоени, така, както в момента говорим, че имаме един медиен съюз, имаме втори медиен съюз, трябва да имаме един втори синод, това по някакъв начин не решава проблемите на гилдията, а повярвайте ми, в принт медиите в момента проблемите наистина са изключително големи и те неса въпрос на развитие на журналистиката, а е въпрос на оцеляване на медиите. И ако трябва да се заслушаме в това, което каза еврокомисарката, едно за мен беше ключовото изречение и тя каза: Ако вие искате да правите това, което сте правили вчера, означава, че вие ще останете извън европейската медийна игра. Т.е. българската журналистика, особено печатните медии, трябва в този момент да разберат, чете се намират в 21 век и да се опитат да направят качествена журналистика, която е съобразно новите условия, а това за мен означава журналистика, която е кросмедия.
Водещ: Аз обаче се питам щом не смятате, че е било нужно по този начин да се формулира въпроса пред Европа, защо беше нужно този разговор да се случи със съдействието на Европа? Вие споделяте ли идеята мониторинг да има и върху медийната среда в България?
Славка Бозукова: Разбира се, че не споделям тази идея и смятам, че това най-малкото е абсурдно, защото на тази среща бяха защитени крайни мнения. Нека да се вслушаме във всичките тези мнения. От една страна, беше казано, да, в момента няма свобода на словото и ние искаме мониторинг върху свободата на словото в България, но от друга страна се чуха журналисти, които казаха, ние не само, че имаме свобода на словото. В момента проблемът в България е, че има свободия на словото. Т.е. всеки би могъл да напише всичко срещу всеки и този, срещу който е написано, как би могъл да се защити и има ли законовите начини за защита? Така че аз смятам, че проблемът наистина е двустранен и трябва да се вгледаме в него.
Водещ: Г-жо Цонева, вие като трета страна вероятно сте следили този разговор? Каза г-жа Бозукова, че благодарение на Нели Крус, най-после ключови фигури в медийния бизнес най-после са седнали и са започнали да си говорят. Искрено ли обаче си говореха и вие как усетихте атмосферата там?
Антоанета Цонева: Аз няма да се съглася с това, че ние сме насадили някаква представа в еврокомисията, излагайки открито проблемите, които съществуват пред плурализма и свободата на медиите в България и това е така, защото всички индекси за медийна свобода, които отчитат проблемите с България през 2011 г., да не ги изброявам тука, Лидъмхаос, „Репортери без граници”, доклада на държавния департамент и т.н., отчитат отрицателен тренд и срив, по отношение на този индекс. Дали искаме или не искаме да се отчита нивото на свобода на медиите, а оттам и нивото на демокрация всъщност? В България няма как ние да го насадим по някакъв начин. Това вече част е дълги години от индексирането на демокрацията всъщност, част от демократичния индекс, така да се каже. Не смятам, че пред еврокомисията не трябва да се поставят искания като това, което аз намирам за изключително релевантно, тук да бъде изпратена мисия, която да събере фактите, така че да оцени монополизирането на медийния пазар. В България има свръх концентрация на медийната собственост. Има монополизиране на разпространението на печатни медии. Оттам евросредства и национални средства, поради тази свръх концентрация, попадат в ограничен кръг от собственици, което на практика спира възможността медиите на практика да имат равнопоставен достъп, реално да се конкурират за тези средства и по този начин да се развиват. Ако това не са реални проблеми, означава, че ние сме слепи. Няма как да кажем, че състоянието тук е различно. Още повече, че Нели Крус, комисар Нели Крус, рамкира срещата с едно встъпление, което беше следното: Аз се срещнах с вашия министър-председател и го попитах как оценява проблемите с концентрацията на медиите и неясното финансиране и той каза, че България има такива проблеми и Нели Крус каза: Аз правилно ли ви разбирам? Вие подкрепяте ли усилията в посока за повече прозрачност, на което премиерът е отговорил, аз съм с вас. Какво има тук ние да насадим на комисията, при положение, че правителството, в лицето на премиера, признава наличието на този проблем. Но в същото време реакцията показва отсъствие на политическа воля, проблемът да бъде решаван. Само външен натиск и е абсолютно нормално той да бъде търсен, може да помогне, за да се разчупи по някакъв начин бруталната ситуация, която ние имаме с медийния пазар, с медийната свобода и с на практика вече, както каза и самия комисар, без свобода на медиите няма демокрация, без журнализъм, няма демокрация, така че проблемът е ясен. Това, че той е неприятен, че избожда очи. Това, че в България се говори и се практикува корпоративна журналистика е проблем, който няма как да не бъде назоваван и аз имам един въпрос към г-жа Бозукова. Понеже ние сме наблюдатели на изборите и се интересуваме пряко от начина, по който се отразяват кампании по време на избори от нивото на информираност на българските граждани, когато трябва да направят своя политически избор, аз искам да попитам, вие приемате ли практиката за това и това е част от медийната свобода или от свободата да се предлага независимо редакционно съдържание, практиката за това да не се маркира политическата реклама? В едно изследване на в. „Капитал”, вие сама заявявате, че подписвайки договори за PR отразяване, политическите партии изрично искат клаузи, в които да не се записва и да не се маркира, че това съдържание е платено. Смятате ли, че този проблем по някакъв начин и тази практика е позитиви на и че тя не развращава медийната среда?
Водещ: Г-жо Бозукова?
Славка Бозукова: Да. Аз ще отговоря на тези въпроси. Първо, веднага искам да кажа, че по отношение на политическата реклама, ние винаги сме били за това да бъде платена публикация и сме…
Антоанета Цонева: Говоря за PR съдържанието.
Славка Бозукова: По отношение на PR съдържанието, това, което ние сме направили като вестник е, че ние даваме пълната палитра на всички партии, които искат да бъдат представени по време на изборите и по начин, по който смятам, че…
Антоанета Цонева: Без да маркирате платеното съдържание?
Славка Бозукова: Като това, което е платено съдържание, то трябва да бъде ясно, че то е платено съдържание. Но веднага искам да ви върна на другата тема и тя е, по отношение разпределението на парите за европейските средства. Вие казвате, има неравен достъп, от страна на медиите към европейските средства.
Антоанета Цонева: Неконкурентен, не неравен.
Славка Бозукова: Неконкурентен достъп до европейските средства. Аз искам да ви кажа, че проблемът на българските печатни медии е, че те не могат да достигнат достатъчно добре до европейските средства и това беше едно от предложенията, които аз отправих към еврокомисарката Нели Крус, защото в момента ние като печатни медии сме абсолютно необлагодетелствани, в сравнение с електронните медии, за това, че ние нямаме възможност за пряко договаряне. Това…
Водещ: Доколкото аз успях да проследя отразяването на срещата, отнася се това и към сайтовете, т.е. включва се тук вече и интернет?
Славка Бозукова: Да и бихме искали включването на информационните агенции към електронните медии, които да дават възможност до такъв пряк достъп.
Водещ: Но понеже основният повод за тази среща беше свободата на словото, според вас, външен или вътрешен натиск е необходим, за да се гарантира тя?
Славка Бозукова: Аз лично смятам,ч е тази среща беше изключително полезна, но смятам,ч е това е въпрос на вътрешно решаване на нашия проблем с гилдията. Смятам, че нека да дойде гилдията. Нека да изясни всички въпроси, които нас също ни притесняват, но бихме искали това да се реши в рамките на медийния съюз, защото искам да ви кажа, че всичките тези коментари, които и в момента правим…
Водещ: На медийния съюз, какво имате предвид? На кой медиен съюз?
Славка Бозукова: Имам предвид на обединение на двата медийни съюза. Имам предвид, наистина създаването на един медиен съюз, който да защитава журналистите на журналистите.
Водещ: Смятате ли, че е възможно?
Славка Бозукова: Да, смятам, че е дошло времето за такова в обединение на съюзите и смятам, че то е дошло времето, защото ние вече имаме неща, които общо ни притесняват като гилдия и би трябвало да си ги разрешим. И освен това искам да ви кажа, че извън хората, които седяха ма тази маса, има десетки хиляди журналисти, които сериозно всеки ден си работят по 12-14 часа и вие сигурно сте една от тях и в името на запазване на достойнството на тази професия, ние просто трябва да се обединим, да си поставим целите и наистина по някакъв начин да си решим собствените проблеми…
Водещ: Да. Хубаво пожелание. Понеже г-жа Ковачева остана малко извън разговора, според вас, възможно ли е такова обединение в момента и външният или вътрешният натиск ще спомогне наистина да се стигне до добър изход?
Ралица Ковачева: Искам да тръгна от думите за свободата и свободията, които и г-н Валери Запрянов каза на тази среща. Според мен, това са коренно различни неща. Това, че има свободия в медиите и всеки може да пише неграмотно, всеки може да пише на уличен език, това, че всеки може да напише нещо срещу някого и да го оплюе и т.н. и без право на отговор, това е абсолютен факт и за огромно наше, според мен, всеобщо съжаление. Това обаче няма нищо общо със свободата на словото. Можеш да го напишеш, говоря от името на журналистите, в зависимост от това при кой издател работиш. В кой вестник, защото има вестници, в които не можеш да пишеш по едни теми, срещу едни хора. Има други вестници, в които не можеш да пишеш по други теми и срещу други хора и това вероятно важи и за електронните медии, не знам. Това е нещо, което се знае между колегите. Това е нещо, което се говори ежедневно. Това е нещо, което всеки от нас, който е отишъл на някакво събитие, знае кой какви въпроси задава, кой не задава, кой в каква линия трябва да си напише репортажа и т.н. Това е свободата, която българските журналисти трябва да имат и тя трябва да им бъде дадена от техните издатели и тъй като този диалог просто не съществува. Съществуват два типа журналистика, грубо казано, според мен. Едните са тези, които, според мен, г-жа Бозукова е права, че всички работим по 14-15 и повече часа, но има такива, които го правят, защото не могат да си позволят да не си получат заплатата. Склонни са да правят компромиси със себе си, някои по-големи, други по-малки. Има и такива като мен, които казват, че не могат да правят компромиси и просто отиват да правят нещо друго или сами или изобщо напускат професията и това се случва буквално всеки ден и крайният резултат от това е, че професията буквално се оголва. Издателите са принудени и главните редактори да наемат буквално деца от университета, които се съгласяват да работят за малко пари, които са неопитни, които са склонни да слушат повече. За сметка на това, качеството на медийното съдържание изключително пада. Затова липсват аналитични материали в медиите. Затова хората казват, липсват ни коментатори, липсват ни анализатори. Няма как 18-годишен студент да бъде коментатор и анализатор.
Водещ: Това впрочем също би могло начин да се манипулира контролира, манипулира и сложи в рамка качеството на едно и друго журналистическо съдържание.
Ралица Ковачева: Разбира се, че се използва. Разбира се.
Водещ: Според това, как се обучават младите журналисти. Понеже разговорът е много дълъг и ние тук няма да можем да изчерпим темата. Накрая да ви попитам с по едно изречение и трите за една идея, лансирана вчера на среща на асоциацията на европейските журналисти. Тя пак е свързана с европейската гаранция за качеството на журналистиката въобще и тази идея общо взето звучи така: Европейски лиценз, професионален лиценз за всеки в гилдията. Как ви звучи това? Необходимо ли е такова нещо?
Ралица Ковачева: Аз лично не съм запозната с идеята. Не знам на какъв принцип се издава този лиценз, от кого на кого, при какви условия. При всички положения, трябва да се поработи за качеството на хората в професията, защото и на срещата, мисля, г-н Тошо Тошев в прав текст каза, много случайни хора има сред нас. По всякакъв начин и по всякакъв принцип погледнато, има много случайни хора в медиите.
Водещ: А по отношение на етичните правила и спазването им и тенденцията всеки медиен съюз да припознава собствени етични правила, смятате ли, че в крайна сметка, създаването на общ етичен кодекс, може да бъде някаква рецепта?
Ралица Ковачева: Както каза и няколко пъти комисар Крус на срещата, не всичко може да се реши със закон и правила, дори и да ги има и да са добри,те могат да бъдат нарушавани и злоупотребявани. Така че от тази гледна точка е необходим буквално квантов скок в разбирането на българските журналисти и издатели за етиката и морала в професията.
Водещ: Г-жо Бозукова, вашата диагноза за това, до колко етичните правила в момента работят и саморегулацията е на ниво?
Славка Бозукова: Аз смятам, че сме прави в това, че законите не могат да бъдат гаранта, но етичният кодекс, който така или иначе съществува в българската журналистика, той трябва да бъде подписан от всички и да бъде стриктно следен, че той може да бъде спазван. А също така, искам отново да кажа, че всичко опира до повдигане на доверието в журналистите, което зависи от качеството на журналистиката.
Водещ: Трябва да бъде подписан, всъщност не може да бъде задължително. Как ще се случи това трябва?
Славка Бозукова: Това обикновено, както, когато ние като стандарт очаквахме в съюза на издателите, тогава всеки издател, главен редактор слага подписа върху документа, който е етичния кодекс и въз основа на това, той е гарант за това, че в съответното издание ще бъдат спазвани основните правила.
Водещ: Но това пак е плод на добрата воля на всеки. Още повече, както сега в ситуация на два медийни съюза, така че може би трябва да дочакаме това обединение, за което вие призовавате и тогава да с искаме всички подписи да са на едно място?
Славка Бозукова: Аз смятам, че след срещата с Нели Крус, това обединение наистина е абсолютно наложително.
Водещ: Г-жо Цонева, вие какво очаквате след тази среща?
Антоанета Цонева: Аз очаквам съвсем практически действия и ясни стандарти при произвеждането на съдържание. Добър пример би било да не се подписват договори за PR отразяване с политически партии и кандидати, в които да се включват текстове, че няма да бъде обозначавано или упоменавано, че става дума за платена публикация. Това е добра възможност например една толкова голяма медия като „Стандарт”, че прилага стандарти и добри практики. Това, с което искам да завърша е, че в момента всъщност трябва да припомним, че се може би това е преход към другата тема. Обаче в момента се води битка за четвъртата власт и тази битка е, защото предстои битката за политическата власт на изборите, които идват. Успоредно с това, тече битката и за съдебната власт. Четирите власти в България в момента се намират в пряка релация, по отношение на качество, политики и демократичност. Доколкото липса на стандарти има в медийната среда, толкова липса на стандарти има, по отношение на това, което се случва в съдебната система и това, което гледаме в политическите ни институции. Всичко това е свързано, така че на нас гражданите ни е поверена тази битка и това, което аз мога да кажа е, че като гражданин ще се включа в европейската гражданска инициатива, която ще събере 1 милион подписи от 7 държави и ще поиска ЕК да се ангажира със законодателна инициатива по посока защита на медийния плурализъм.

сп. HELLO! | 20.09.2012

"Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и пред политическия ПР."

Работата в HELLO! България ме запозна с Цветелина Узунова. Нямаше как да не се срещнем, защото още от 1944 HELLO! пише за кралските семейства и техния живот. Макар България отдавна да не е монархия, ние имаме история, която нашите испански родители уважават. Цар Симеон II е личен приятел със собствениците на HOLA! и връзката ни с неговия екип беше естествено задължителна. От 2001 Цветелина Узунова работи с Негово Величество, но поводът за този материал е личен.
След професионалния ни контакт бях любопитен да надникна в живота на бившата телевизионна водеща, която след 11 години кариера в БНТ решава да се отдаде на ПР-а. Днес е собственик на VIPART, компания, която се занимава с корпоративен и политически ПР. Тя съветва хора от бизнеса и политиката, работи с институции, неправителствени организации, отделни личности.
Наскоро стана председател на Обществото на деловите жени, а от една година прави и списание за бизнес дами BWM. Офисът й се намира на ул. "Шипка", близо до националната телевизия.
Срещаме се за сутрешно кафе в новата разширена част, а настроението е полуваканционно, полуработно. Все още екипът не е в пълен състав, а завърналите се вече работят усилено.
Предстои да се потопите в един безкрайно интересен и откровен разговор за истории, които никога няма да спрат да вълнуват любопитните уши. Започва един разговор с бившата новинарка, която не изключва варианта отново да се върне в политиката.

Занимаваш се с ПР, но фирмата ти се казва VIPART…

Да, защото ефективната комуникация е висше изкуство. Затова избрах такова име. Имаме клиенти от всякакви области, което ни дава възможност да реализираме разнообразни идеи и похвати. Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и в политическия ПР, политическите стратегии, послания. Усещането е различно. Правим и много културни проекти, което за мен е особено ценно. Винаги водя клиентите към това, да пречупим кампаниите им, инициативите им през културно събитие или послание. Всеки от нас трябва по някакъв начин да го прави, защото, ако искаме тази страна да се развива добре, нужно е първо да върнем ценностите по местата им и да възродим духовността.

На какво ниво е ПР професията в България?

Това е нова професия за България, не е много позната, затова и има всякакви хора, които наричат себе си ПР-и, а това донякъде смъква нивото. Скоро във facebook видях една смешна табела пред морско заведение, на която пишеше – търсим викачи, в скоби ПР. Хората вероятно и това разбират под ПР. Сериозно на въпроса – в България има добри специалисти, които натрупаха опит, но са малко. Професията тепърва ще се развива.
От друга страна, виждам и това – и в държавните институции, и в частния сектор се намират хора, които нямат реална представа с какво точно се занимава ПР консултантът, как се работи с такъв човек, какво всъщност са публичните комуникации. Да не говорим, и че често те биват подценявани. Случва се и друго – ПР-ът да върви пред клиента си, да изтъква повече себе си, а не бива, не е професионално, в резултат – клиентът е разочарован. Нашата работа е дискретна, ние сме хората зад кулисите. Понякога дори е по-добре за самия клиент да не се коментира нашироко, че има ПР съветници, особено когато става дума за изграждането на публичен имидж на отделни личности.
Когато мандатът на НДСВ приключи, имаше ли срив при теб? Попита ли се: "А сега накъде?".
Срив не. Наистина, докато правителството на царя беше в мандат, бях натоварена с може би една от най-високите ПР позиции в държавна институция – директор на Правителствената информационна служба, но въпреки това не позволих да ме промени като човек. А и имах закалка от ранната популярност в БНТ. Но съм и такава по характер, затова успях да запазя нормални отношения с колеги и приятели преди и след мандата. Знаеш, че много хора се променят, заемайки някакъв държавен пост. Ще ти споделя нещо във връзка с това. Като приключих работа в МС, чувах различни изказвания от колеги, минали по същия път, как сега всички ще ме забравят, как ще се изпарят конюнктурните приятели… Факт е обаче, че на рождения ми ден, малко след края на мандата, получих повече честитки от колеги от Министерския съвет, отколкото докато бях там. И до днес имам страхотни отношения с хората, с които съм работила. А минаха доста години. Но на въпроса ти – наистина се питах какво ще правя занапред. Получих покани да се върна да водя новини, но реших, че това е изживян етап. Царят ми предложи да остана в екипа му и аз приех, защото той е уникална личност и мисля, че има още много какво да даде на България. Исках да продължа да му помагам в това. От друга страна, имах събрани много идеи в ПР-а, които беше невъзможно да се реализират в институция като МС, затова реших да си направя собствена фирма.

Явно имаш някакви периоди в работата от по 11 години. След още толкова виждаш ли къде ще си?

Нямам представа. Ако е писано, може би в активната политика. Натрупах полезен опит особено при работата си с царя. Той е истински университет и по политика, и по дипломация, а най-вече по държавническо мислене. Политическият маркетинг, политическият ПР са сфери, които тепърва ще набират скорост, и си струва човек да е част от това. А да не говорим, че все някога и у нас ще дойде времето на професионалните политици, както е в много други държави. Факт е обаче, че сега живеем във време, в което е трудно да се прогнозира дори утрешният ден. Кризата промени доста неща. Особено в рекламата и ПР-а. Първото, което фирмите орязаха в бюджетите си, беше именно това перо. Обяснявам на клиентите, че е грешка, защото след кризата връщането в освободените ниши в публичното пространство ще им излезе по-скъпо и ще е по-трудно – като те няма на витрината, друг веднага заема мястото ти. Но от друга страна, ги разбирам, опитват се да запазят ценни специалисти, в които са инвестирали, да търсят нови пазари. Не е лесно. Още повече че за малкия и средния бизнес държавата не прави почти нищо.

Предполагам, гледаш новините, как би ги анализирала и като журналист, и като ПР?

Така е, когато мога, следя почти всички новини. Това ми е навик от години, който няма как вече да променя. Дори като гледам "По света и у нас", все още не ми е минало усещането, че ако аз бях дежурна, как щях да "подредя" деня. Трябва да има мисъл, логика в представянето на събитията, а водещите да помогнат на зрителя да я разбере. Иначе емисията става само куп механично събрани факти, които човек вече може да изрови и сам от интернет.

Колко време мина от последната ти емисия? Как се промениха новините?

В началото на април 2001 водих новини за последно. Знаеш ли, наблюдавам колеги журналисти, които после стават ПР-и, как имаме две гледни точки – от една страна, следим под лупа емисиите, кое как се представя от колегите, качеството на чисто журналистическата работа, а от друга страна – политиците, бизнесмените – какво говорят, какви са им посланията, добре ли стоят, т.е. нашата си кухня. Но няма как да е иначе, когато си и в двете професии. Смятам, че всеки ПР трябва преди това да е поработил като журналист. Жалкото е, че негативизмът тотално превзе медийното пространство. Гледам и чужди телевизии. И там има лоши новини, но целият им дух е друг, усещането е различно. Това се отнася и за публицистиката, и за развлекателните програми. Тук много свалиха нивото. В тези трудни дни, в които живеем, с всичките проблеми, които хората имат всекидневно, би трябвало медиите да сочат пътя напред, да дърпат аудиторията нагоре, да покажат добри житейски модели, хуморът да е малко поне по-интелигентен, а не да пада на нивото на един съмнителен масов вкус. Това е отдавнашен спор, който водя с колеги, особено от вестниците. Те все ми казват, че хората искат да четат лоши неща, но за мен истината е друга – каквото медията предложи на аудиторията, тя това ще възприеме, журналистите имат огромната власт да възпитават аудиторията си. Нормално е, като им даваш негативни новини
постоянно, хората да решат, че това е, че друго в живота няма, но хайде да видим какво се случва, ако им дадеш нещо добро, позитивно, интелигентно… В общественото ни пространство от години има пренасищане с негативизъм и безвкусица, апатия и незаинтересованост. Мисля, че все повече хора не се чувстват комфортно в такава среда. Затова очаквам скоро да има промяна, да има връщане към истинските ценности. Подменените ще отстъпят, време им е. И щом вече го мислим, говорим, значи със сигурност процесът е започнал.

Така е, нашето списание дава позитивното и затова почти две години е най-четеното. Ние сме доказателство, че ако предложиш и друго, освен скандалното, ще бъде прието. Просто липсва…

Да, затова казвам, че медиите не трябва да вървят след масовия вкус, а обратното – да са две крачки пред обществото, да възпитават. Това е напълно възможно.
Спомена, че още си мислиш как би наредила емисията новини. Какво мислиш за колегите в новините?
Има много добри. Наскоро гостувах в телевизия Bulgaria On Air и бях приятно изненадана от условията, в които работят. Спомням си, когато ни донесоха първото аутокю в БНТ, колко бяхме любопитни. С Митко Цонев бяхме дежурни и първи го пробвахме. В интерес на истината обаче, има нещо, за което съжалявам, защото навремето нямаше възможност да го изпитам конкуренцията. Тогава имаше само една телевизия и нямаше с кого да се състезаваш реално. Винаги съм си слагала високи летви и съм се провокирала сама, но не е същото.

Ще те върна пак назад, когато реши да напуснеш БНТ и да влезеш в политиката. Как взе това решение?

Тогавашните началници в БНТ ме улесниха. Когато разбраха, че си пускам неплатен отпуск и отивам в екипа на царя, ме поканиха на разговор. Опитаха се да ме спрат, казаха ми, че като се "спука балонът" на изборите и царят загуби, няма как да ми разрешат да се върна като водеща на новините. Този нелеп коментар ме улесни във вземането на решението да напусна.

А ти как започна да работиш с царя?

Положението в телевизията през 2001 беше много напрегнато, спомняте си месеците около завръщането на царя. Политиците бяха доста изнервени от бъдещия развой на събитията и изхода от предстоящите избори, това се отразяваше силно I на атмосферата в БНТ. По същото време освен воденето на новини ] отговарях и за вечерното политическо предаване "Екип 4". Така че на гърба си съм изпитала не една и две медийни политики на държавните институции. Аз съм човек, който много цени личната свобода, особено тази в професията. Ще ти призная, че по време на правителството на Жан Виденов сама се отказах да водя централната емисия, защото така и не можех да свикна с натиска към новините в 20 часа. Преживявах го едва ли не лично. Беше труден период за инакомислещите в телевизията. Всички ми се чудеха как така сама се оттеглям, при положение че това е най-желаното място за работа в БНТ. Но в късните новини имаше по-голяма свобода, затова ги предпочитах. А през 2001, когато Негово Величество се върна в България, вече обмислях да напусна БНТ, бях дала достатъчно там, усещах, че стоя на едно място, но нямах алтернатива, нямаше други телевизии още. Така че неговата покана да поема работата с медиите в екипа му, дойде съвсем навреме. Включването му в политическия живот у нас беше световна новина, интерес към България и царя имаше от медии от всички континенти. Някой трябваше да се заеме с цялата тази огромна комуникация. Така започнах. Всъщност това не беше първият ми допир до царското семейство. Още през 1994 гостувах с оператора Иван Христов на княгиня Мария-Луиза в дома й в САЩ. Като се върнахме обаче, никой не посмя да пусне записа в ефир, не знаеха как ще се възприеме това от политиците. Единствено Алис Крайчева дръзна да излъчи малък откъс в предаването си "Събота, късен следобед". Сега интервюто е качено в официалния сайт на царското семейство и най-после цялото видя бял свят. А това беше първото интервю на българска медия с княгинята в дома й. И ако го погледнете, ще установите, че в него няма нищо опасно. Но… такива бяха времената.

Доста големи медийни хора загубихме тази година – Хачо Бояджиев, Сашо Авджиев. Работила си с тях…

Акад. Хачо Бояджиев е човекът, който ме назначи в БНТ през 94-та. Две години работих като водеща на новините без договор и колегите се шегуваха, че ако кажа в ефир "Долу БСП" например, не може да ме уволни, защото де факто не се водя на работа. Спомням си един ден, след емисия, режисьорът ми каза, че генералният ме вика на 10-ия етаж. Реших, че пак някой му е звъннал с някакви претенции… имам горчив опит. Известна депутатка не харесваше интонацията, с която произнасям името й, веднъж пък ме свалиха от ефир за месец, защото съобщих новина, която на някои политици им се струваше направо опасна. От мой източник бях разбрала, че на закрито заседание в МС се обсъжда повишение на цените на основните стоки. Беше страшна криза тогава. Наистина нямахме "разрешение" от една партийна централа да го пускаме, но нямахме и забрана. Затова в емисията в 18:00 си позволих да съобщя какво става, с уговорката, че по-късно очакваме официалната информация от МС. Обаче те не искали това да се знае, като че ли хората нямаше да го усетят по джоба си на другия ден. Все още работеха остарели рефлекси в тези институции. Та понеже беше неудобно на тогавашните шефове на новините да ме свалят с този аргумент, обяснението беше, че имам дефект в говора и трябва да взема малко уроци. Естествено с колегите в нюзрума се смяхме на глас, като чухме това. А вестниците ме защитиха, като извадиха заглавия за нелепата цензура спрямо БНТ. Та, влизам аз при Хачо и чакам да чуя кой и защо му е звъннал този път. Той ме покани да седна, даде ми бял лист и каза "Пиши!". Продиктува ми молба за назначение. Такъв си беше, страхотен и непредсказуем. Сашо Авджиев пък ми даде шанс да се появя на екран в БНТ – и то като водеща с него в едно от най-гледаните предавания – съботното "Добро утро.’". Не съм минавала класическия път – репортер, редактор, водещ. Направо влязох в студиото. Бях студентка на стаж в БНР в "12 + 3" и той слушал мои материали. Дойде в радиото да види кой стои зад този глас. Тогава с режисьора Илия Костов бяха решили да направят предаването по-семейно и им трябваше жена водеща. Беше голям старт и шок за мен. Получавах стотици писма от фенове, ходехме на срещи със зрители из страната и имахме уникални преживявания, посрещаха ни като холивудски звезди. А бях само на 23 години, много беше лесно да се главозамая, но именно Сашо ми показваше как трябва да се държа и да премина през всичко това спокойно. Благодарна съм и на двамата.

Друг важен човек за теб, когото загубихме, е Андрей Баташов.

Още не мога да свикна, че го няма, и страшно ми е мъчно за майка му. Всичките му близки хора станахме по-тъжни хора след тази загуба и това ще си остане завинаги. Времето не лекува такива неща. С него се запознахме през 1991. С годините изградихме страхотно приятелство и доверие. Споделяше ми всичко. По този повод се шегуваше, че има запазено място на едното ми рамо. Малко е да кажа, че беше изключителен – и като актьор, и като приятел.

На финала да те върна тотално в миналото, каква искаше да станеш като малка?

Да, наистина ме провокира да се върна към спомените. В гимназията имах дилема – журналистика или пеене, защото участвах 10 години във вокална група. В същото време обаче пишех малки статии за различни вестници. Когато трябваше да взема решение, Консерваторията обяви, че една година няма да има прием в естрадния отдел. Така че беше ясно накъде вървят нещата – влязох журналистика. Днес, като си спомням за тези дни, си казвам – Господ си знае работата, той е най-добрият сценарист.

Стр. 64,65,66,67,68 

Dnevnik.bg I 17.09.2012 

Със заповед на правителството на Русия в понеделник бе освободен генералният директор на официалната информационна агенция на Русия ИТАР-ТАСС Виталий Игнатенко.

На негово място е назначен Сергей Михайлов – един от основателите на Руската асоциация за връзки с обществеността.

Още миналата седмица руските медии съобщиха за предстоящата смяна на Игнатенко, който заемаше поста от разпадането на бившия СССР през 1991 г. насам. Преди това той бе прессекретар на президента Михаил Горбачов. Игнатенко остава в ИТАР-ТАСС, но засега не е ясно с какви функции.

Сергей Михайлов е завършил Факултета за международна информация (журналистика) в Московския държавен университет и от средата на 90-те години и ссе занимава с реклама и връзки с обществеността. През 1992-1993г. работи в рекламната агенция "Корпорация "Я", а след това основава PR агенция "Михайлов и партньори". От 2004г. Михайлов работи в структурите на Руските държавни железници, като от 2006г. оглавява департамента за корпоративни комуникации.

Според в."Комерсант" назначаването на Михайлов погребва идеята за обединението на ИТАР-ТАСС и РИА "Новости" в една официална агенция. Изданието прогнозира, че предшественикът му Игнатенко може да оглави колегията на ТАСС или да стане член на Съвета на федерацията – горната камара на руския парламент.

"Комерсант" припомня, че "Михайлов и партньори", която сега ще оглави съпругата Юлиана Слашчева, е работила за кандидата за президент Михаил Прохоров. Олигархът се представяше като опозиция на Владимир Путин, но по-скоро изглежда като казионна алтернатива, дирижирана от Кремъл.

"Сега задачата е да се влее свежа кръв в ТАСС и да се обнови агенцията. Въпросът е какво точно ще прави Михайлов, защото той няма опит в информационна агенция. От друга страна, може да се получи някакъв свеж поглед", коментира пред изданието високопоставен източник в Кремъл.

Игор Минтусов, дългогодишен колега на новия директор на ИТАР-ТАСС, отбелязва, че Сергей Михайлов е един от първите специалисти по PR в Русия, много ефективен мениджър, компанията му е един от лидерите на местния пазар, а и изглежда добре се е справил и в държавната железопътна корпорация.

Директорът на Центъра по политически технологии Игор Бунин вижда в смяната началото на по-мащабни процеси по обновяването на елита. "Ако по-рано задачата бе да се съхрани статуквото, то сега има няколко гениални идеи като национализация на елита и засилена борба с корупцията, за което са нужни нови ръководители – не тези, които вече 20 години са във властта. Трябва да се събира нов елит."

Оригинална публикация

Fox International Channels Bulgaria I 14.09.2012

неделя, 16-ти септември от 21:00 часа

В неделя, 16-ти септември от 21:00 часа у нас ще бъде показан ексклузивно документален разказ за разкопките в Созопол, където в средновековно поселище бяха намерени два скелета, на мъж и на жена, приковани с метален кол към земята. Зрителите ще могат да видят откритието и да научат версиите на историци и антрополози за тази практика по нашите земи, връзката й с вампирите и граф Дракула.
Древните българи са прилагали ритуал против вампирясване – забивали метален кол в сърцето на покойника, за да са сигурни, че няма да ги притеснява в бъдеще, свидетелстват историческите извори. Ако неспокойна душа бъде върната на земята след смъртта на физическото тяло, това е наказание, както за самата душа, така и за живите. Според народните поверия, такава душа може да се появи във вид на кълбо или мях, пълен с кръв. Може обаче, да придобие и тяло – на котка, куче или чакал. А в определени случаи – вид на човек, най-нисшата форма в демонологията.

След повече от 700 години, демоничната двойка от Созопол се завръща.

Кой и защо става вампир? Как са се предпазвали древните българи? Дали намерените скелети имат връзка с граф Дракула? В кратък документален разказ National Geographic Channel България търси отговорите – на разкопките в Созопол и в теориите на българските историци и антрополози.
Консултант на продукцията е директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Историята на вампирите разказват откривателят на находката, директорът на музия в Созопол Димитър Недев, етнологът проф. Рачко Попов, специалистът по антрополгия Анко Кисьов, ръководителят на ЦЛКР към НИМ Светла Цанева и реставраторът Даниела Чернева.
През октомври документалната поредица „Тайните на Вселената“ ще разкрие световните постижения в изследването на космическите загадки заедно с основателя на най-голямата образователна програма в областта на космическите науки и високите технологии в България – Райчо Райчев и със съдействието на Националната астрономическа обсерватория – Рожен. 

Новият брой на безплатното онлайн списание за дома и свободното време Антре е посветен на циганското лято и 15 септември

в. Стандарт | 14.09.2012

Мистър "Всяка неделя" взе разследващ журналист и радиоводещ 

Даниела Тренчева, едно от популярните лица на "Календар" по Нова ТВ, и радиоводещият от "Дарик" Драгомир Симеонов ще радват зрителите на "Всяка неделя". Двамата вече са част от екипа на Кеворк Кеворкян и са познати сред колегите си като истински работохолици. Даниела буквално е пристрастена към работата си. Не излиза от къщи без телефони, говори прекалено много и обича усмихнати и откровени хора. Колегите й са категорични, че за да спечелиш доверието й, трябва да я гледаш в очите. Водещият на следобедния блок по "Дарик" Драго Симеонов освен в радиоефира е познат и като лице на популярното преди години куизшоу "10/64" по БНТ. Бил е водещ на предаването "Полет над нощта". Биографията му присъстват още "Мис България", "Евровизия" и много други участия. Самият Драго признава, че харесва повече радиото, защото "то говори лично, а не като по телевизията – масово". Добре позната на зрителите е и Даниела Тренчева. Дълго време преди да стане лице на "Календар", тя бе едно от остриетата на Нова ТВ и популярен разследващ журналист. Признава, че не спира да се надява, че може да промени нещата. Тя е един от малкото журналисти, които, отивайки да отрази събитие, на което се е случило нещо лошо и непоправимо, не бърза да пъхне микрофона пред лицата на хората, а се опитва да ги успокои. "Знам, че това може да ми докара професионален гаф, защото на телевизията й трябва емоцията им, експресията. А аз съм казала на някого: "Недей да плачеш", или съм се намесила, докато някоя жена е посягала да удари детето си. В подобни случаи емоционалната ми реакция изпреварва професионалната", твърди Даниела. Драго пък е на мнение, че бъдещето е на гъвкавите медии. "Facebook е живото доказателство за еволюцията на медиите, защото това не е просто социална мрежа, в която хората се срещат и разменят писма. Радиото и интернет се обединиха, а телевизията става и ще става все по-интерактивна", отбелязва той. Като разследващ журналист една от запазените марки на Даниела е "постановката". Тя умело се впуска в актьорска игра, за да постигне целта си и научи повече по темата, която преследва. Така например заминава за Неапол, където трябва да направи журналистическо разследване какво става с буклука и с мафията. Преструва се на туристка и успява да измъкне изчерпателна информация от таксиметровия шофьор, който подробно разяснява кои са силните хора в бизнеса, къде живеят и как са организирали нещата. При друг случай пък измъква имената на корумпирани полицаи, които покровителстват проституция в един от известните ни зимни курорти. Тогава и се налага да се престори на 17-годишна ученичка, която иска да упражнява занаята. Успява да подведе сутеньора и той, за да я убеди, че може спокойно да работи без полицията и родителите да разберат нещо, й дава имената на ченгетата, с които работи. Отразявала е и процеса срещу медиците ни в Либия, хвана доктора от "Пирогов", който уреждаше Митьо Очите с болничен и още куп заплетени и опасни криминални истории. В малкото свободно време, което и остава, Даниела предпочита да бъде сред близки и приятели. Когато има възможност, обича да ходи на кино. Драго също е любител на киното, но и на футбола. Не само харесва играта, но и често излиза на терена в квартални мачове. Дори преди години е успял да вземе автограф от Зенедин Зидан още преди да стане известен. Истински фен е на "Левски" и "Манчестър Юнайтед". Сам определя живота си като комедиен сериал. Даниела пък признава, че би изиграла главна роля във филма "Усещане за жена", но е на мнение, че за нейния си филм може би сценарият все още не е написан. Оригиналният и запомнящ се стил на Драго Симеонов и един от най-утвърдените водещи в родния ефир Даниела Тренчева, доказала професионализма си в разследващата журналистика и социалните теми, без съмнение ще възродят "Всяка неделя", категорични са колеги и приятели на двамата водещи.

Стр. 34 

в. Дума | 11.09.2012

Поредна промяна претърпя ръководството на вестник "24 часа". От вчера досегашната главна редакторка Данка Василева е сменена от Борислав Зюмбюлев, който съвместяваше ръководството на вестник "168 часа" с длъжността първи зам.-главен редактор на "24 часа". От изданието обявиха, че Василева ще продължи да е част от медийната група, но "ще се занимава с онлайн проекти".
ДУМА припомня, че преди по-малко от седмица Венелина Гочева пое управлението на "Медийна група България Холдинг", която издава всекидневниците "Труд", "24 часа" и още няколко печатни издания. Рокадата стана дни след като Гочева е регистрирала компанията "Нюз Про" ООД. Любопитство буди фактът, че предмет на дейност на дружеството е "рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост и други". Съдружник на Гочева е бившият изпълнителен директор на "Феста холдинг" адвокатът Димитър Димитров.

Стр. 2