Разговор с Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните, на тема: “Скандалът „Хохегер”

БТВ, Тази сутрин | 15.03.2012

Тема: Скандалът „Хохегер”
Гост: Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Водеща: Мирослав Найденов много, много търпеливо от Катар ни изчака да изслуша този разговор по телефона.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Здравейте.
Водещ: Ще се извините ли на Моника Янова или напротив, ще я обвините в още грехове? Тя ви заплаши със съд и въобще всички, които се гаврят с нейното име. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добър ден.
Водеща: Аз се мъча да…
Мирослав Найденов: Първо, ако позволите да ви кажа, че много странно звучи разговора по телефона от хиляди километри от студиото и ако наистина човек предварително не е подготвен за какво става въпрос…
Водеща: И от една по-топла страна, нали?
Мирослав Найденов: По-топла е, но няма да разбере… Наистина, не знам дали разбират зрителите в момента за какво става въпрос. Аз ще трябва да направя моя коментар, защото това, което трябваше да прозвучи всъщност в студиото, може би ще трябва да се разбере след време в тази комисия, която са направили. А по отношение на това, което е казала г-жа Янова – първо, това не е персонална атака срещу нея, като спътница на г-н Станишев. Тези обвинения или коментара, свързването на нейното име, както и на г-н Станишев…
Водеща: Вие какво казахте точно, заради което тя ви се обиди? Че предстои голям скандал, свързан с БСП и със спътницата на Сергей Станишев – някаква такава беше формулировката.
Мирослав Найденов: Точно така.
Водеща: Мъча се да го намеря.
Мирослав Найденов: Това бяха цитати от австрийската преса. Това се коментира от австрийския парламент, т.е. ако аз пръв съм го казал, би следвало аз да съм отворил темата.
Водещ: Стоите ли зад думите си?
Мирослав Найденов: Но в случая темата се отвори от австрийското общество и по тази логика тя би трябвало да съди австрийските парламентаристи и австрийските вестници, и австрийското общество (…).
Водещ: А да не би да си миете ръцете за тази перифраза?
Мирослав Найденов: Не, не си мия абсолютно нищо. Вижте, когато има коментари по отношение на България, и то, отново повтарям, в австрийския парламент, в обществото като държавник, аз настоях и това казах в предаването в другата телевизия, че на тези въпроси трябва да се отговори. Защото ако остане това петно, и то петно към България, няма да е добре за нас.
Водещ: Формулирайте въпрос.
Мирослав Найденов: Ако разбира се те твърдят, че това не е истина, те трябва да отговорят.
Водещ: Формулирайте въпроса, на който трябва да се отговори.
Мирослав Найденов: И аз зададох другия резонен въпрос – морално ли е, ако допуснем, че е законно, защото предполагам, че са изпипани договорите много добре, морално ли е да се харчат милиони за нещо имагинерно, да лъскат имиджа на България, че по същото време бяха спрени европейските средства за България, имахме лоши доклади.
Водещ: Имагинерно ли е?
Мирослав Найденов: Абсолютно имагинерно.
Водещ: Понеже като факт го казвате. „Морално ли е за нещо имагинерно”. Имагинерното факт ли е?
Мирослав Найденов: Ами факт е, защото, вижте, плаща се за нещо, което всъщност не е свършено. Ако е лъскан имиджа на България, защо ни спряха европейските средства, защо идваха тези лоши доклади?
Водеща: Г-н Найденов, я ни кажете – ГЕРБ, изобщо всякакви институции, които са под шапката на ГЕРБ, защото ГЕРБ управлява в момента, какви договори за лъскане на имиджа в различни сфери в и извън България има и не ми казвайте, че няма. Има ли такива?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам, защото този договор е сключен от Министерски съвет и ако някой трябва да лъска имиджа на България навън, той не го прави отделно от министерството.
Водеща: В момента нямате ли информация Министерския съвет или пък някой министър, или някое министерство да е подписвало подобни договори със същия предмет на дейност като тези например на Моника Янова?
Мирослав Найденов: Ами не мога да знам. Такова нещо не знам – договори за лъскане на имидж, тъй като така те формулираха този договор. И аз питам, като са лъскали имиджа…
Водещ: Един акцент точно по този въпрос. В момента агенцията изпълнява договор…
Мирослав Найденов: Вижте, какво е излъскано всъщност е важно.
Водещ: В момента агенцията изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката. Има спечелен проект и на здравното министерство. Тоест, ако тя е толкова неизпълнителна за това, за което се плаща, защо пък има договори и по времето на ГЕРБ – друг резонен въпрос. Ако се твърди, че се злоупотребява с нещо, защо се случва и сега?
Мирослав Найденов: Отговорът е много прост. Ако тя е кандидатствала и това е пък другото доказателство, че към нея персонално няма никаква дискриминация – разбирате, че ако имаше някаква атака по отношение на г-жа Янова, това, което казвате вие в момента, нямаше да е факт. Тоест тя се явява и това показва, че договорите могат да ги спечелят хора, които представят определена концепция. Въпросът е обаче не как ще спечелиш договора, а как ще го изпълниш. И това трябва да отговорят – дали наистина за това, за което са платени парите, да се излъска имиджа на България, е направено.
Водещ: Имате съмнения и твърдите, че не е направено, след като поставяте въпроса. Така ли?
Водеща: Чакайте сега…
Мирослав Найденов: Ами очевидно. Вижте, фактите говорят. По същото време, по което те са лъскали имиджа, спряха европейските фондове, идваха доклади от лош – по-лош. Е това ли е лъскане, за това ли платихме тези милиони…
Водеща: Той и последният не е много добър.
Мирослав Найденов: … тогава, когато Станишев говори, че пенсиите… Нека да направим и другия паралел. Колко беше пенсията, за която толкова говори Станишев и се гордее, че ги е повишил, и колко получава неговата спътница? Нека да е ясно на българските пенсионери и да направят този паралел. Аз няма да го правя. Но вижте, другият въпрос, който трябва да си зададем…
Водещ: Тя казва, че живота и не започва и не завършва със Сергей Станишев.
Мирослав Найденов: … и е резонен. След като в момента…
Водеща: Работи в сфера, в която се въртят много пари. Вижте какви милиони се въртят за лобизъм в Европа, по света.
Мирослав Найденов: Естествено, че се въртят. Те се въртят, но има резултати. Ако в случая няма абсолютно никакъв резултат, тези пари са дадени на вятъра. Ако пък с тези пари, освен на вятъра, са плащали и на австрийски политици и тези политици в момента са разследвани за това, разбирате, че това е огромно петно към България. И аз като държавник зададох този въпрос, и то не към спътницата на Станишев, към него персонално и към изпълнителя на този договор в лицето на г-жа Моника Янова.
Водеща: (…) да ви попитам. Законно предполагате, че е. Казвате изпипани са сигурно добре договорите пак. Да се върнем към началото – морално ли е?
Мирослав Найденов: Категорично не. Категорично не, защото даване на толкова пари в това време, когато те вече са знаели какво следва…
Водеща: Ама ето, и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства.
Мирослав Найденов: Аз не знам да се дават за лъскане на имиджа, международния имидж, както всъщност е формулирано в договора.
Водещ: Може би е друго.
Мирослав Найденов: Такова нещо аз не знам.
Водеща: Само… да отидем сега малко към вчерашна дата…
Мирослав Найденов: Но искам другия факт, защото предполагам… аз… Малко прекъсва разговора, не знам дали се чуваме добре.
Водеща: Чува се.
Мирослав Найденов: Самият факт, че днес и тя, и г-н Станишев си позволяват да размахват пръст към български министри, и както каза, ще цитирам г-н Станишев, „ще ме гони до дупка” – точно това каза: „Ще гоня Найденов до дупка” – е показателен колко са се самозабравили и наистина докъде може да стигне в тая цялата история тяхното безочие. Аз не се…
Водеща: Само кратка реплика ваша за вчерашната история – сменям темата, защото времето напредна – вчерашната история, при която се оказа, че е имало бизнес-среща между български бизнесмени, които са си платили отгоре на всичкото участие в тази делегация…
Водещ: Всъщност, че е нямало среща.
Водеща: … и е трябвало да бъде организирана, и катарски бизнесмени. Такава среща не е имало, защото нито един катарски представител на бизнеса не се е явил на срещата.
Водещ: За да сте в час с отзвука, три заглавия: „До Катар за зелен хайвер”, пише примерно „Стандарт”; „Изложихме се пред чужденците”, казва Николай Банев, популярен бизнесмен; „1 200 евро, за да чуеш английския на Трайков”, понеже той е говорил на английски, ама е нямало чужденци. Какво мислите?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам на какъв език е говорил министър Трайков…
Водещ: На английски.
Мирослав Найденов: …, защото по същото време аз имах с българския аграрен бизнес, който беше с мен, изключително важна среща в „Хасад фууд” – това е най-големият инвестиционен фонд в областта на храните в Катар, международен фонд. Така че имаше отделни срещи, организирани от всяко министерство. Тези бизнесмени, които бяха с мен, бяха на изключително ползотворна среща вчера. Затова има и пробив по отношение… заяви го снощи техния министър-председател. Той буквално каза: „Всичко, което произведете, като агнешко, пилешко, като продукти хранителни, ние ще го купим”. Така че не знам…
Водещ: Вие си говорите за вашата среща, по вашия ресор.
Водеща: Ще питаме външния министър защо пое външно министерство…
Мирослав Найденов: Аз ако бях организирал среща… А този бизнес форум – и оттук може би и противоречивите съобщения – този бизнес форум се състоя снощи в присъствието на двамата премиери и на целия бизнес. Това, което трябваше да чуят бизнесмените и на двете страни, бяха посланията от страна на премиерите, защото особено в Катар…
Водеща: Което е станало снощи, но сутринта е имало друга среща, която не се е състояла.
Водещ: Другата случка не я отричате, нали така?
Мирослав Найденов: Вижте, сутринта е имало, предполагам, тъй като аз не съм бил там, предполагам, че е имало организация може би от Министерството на икономиката, нямам представа. Но там, където аз…
Водеща: Добре, не сте човекът, когото трябва да питаме по този въпрос. Питаме ви обаче за нещо, което – ще ви помоля за кратък отговор – в хода на днешния и на утрешния ден ще се доразработва темата. Готов ли сте вече с този доклад, който трябва утре да предадете на Бойко Борисов…
Водещ: За обуздаване на цените.
Водеща: … за високите цени на храните и има ли спекула? Извод към този етап, в четвъртък, в 8,45 имате ли? Има ли спекула и ако има…
Мирослав Найденов: Не, не е това заръката на премиера. Трябваше заместниците – и моите, предполагам, че и на останалите колеги – да работят по тази тема, да се срещнат с браншовиците. Утре ние ще направим срещата, тримата министри – така поне разпореди премиера Борисов – аз, министър Трайков и министър Дянков, за да обсъдим ситуацията и това, което ще ни докладват нашите заместници, и тогава вече ние ще трябва да докладваме на премиера. Но нека това да стане и да го коментирам, след като се прибера в другиден.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Водеща: Добре, благодаря ви много.
Водещ: Мирослав Найденов.
Водеща: Лек ден ви желаем.         

Разговор с Нидал Алгафари, Арман Бабикян и Аня Павлова на тема: “Лобизмът и скандала „Хохегер”

Нова телевизия, Здравей България | 15.03.2012

Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!          

Известният австрийски лобист Петер Хохегер: Моника Йосифова взе 270 000 евро

в. Преса | Веселка МАРИНОВА | 14.03.2012

- Господин Хохегер, колко платихте на бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер за работата му по изчистване имиджа на България?

- На Ернст Щрасер е платила моята PR агенция, но парите не са само за работата му по българския проект. Когато българското правителство реши да избере нашата агенция, ние бяхме щастливи да вземем контракта. Не съм непознат в България. Когато сключихме контрактите, в българските вестници имаше интервюта с мен. Аз съм работил като лобист 25 години, имах 120 служители в Австрия и офиси в други страни, в това число и България. Вече не се занимавам с PR, дейността на компанията е друга – производство на храни и възобновяеми енергийни източници.
В България имахме два контракта. Първият – от 2006 година, беше за половин милион евро и с продължителност половин година. Другият беше на стойност малко под един милион евро за една година. На Ернст Щрасер нашата агенция е платила 100 000 евро, защото имахме договор, че това е сумата, която той ще получи за една година консултантски услуги, които извършва за нас. По българския проект Щрасер много ни помогна с анализите си, но тези пари, които той получи, са за цялостната му консултантска работа за нашата агенция – той беше въвлечен и в много проекти в Австрия.

- Плащала ли е вашата агенция и на други политици в Австрия?

- Да, платили сме на доста бивши политици за консултантски услуги, но това е нормален процес в света. След като напуснат политиката, политиците обикновено развиват дейност като консултанти. Освен на Щрасер нашата агенция е платила за една година 78 000 евро на Матиас Райхолд – бивш министър на инфраструктурата, Горбах Хуберт – бивш вицеканцлер, е получил за две години 240 000 евро, за десет години членът на австрийския парламент Валтер Майщергер е получил 1 милион и 300 хиляди евро за работата си за нашата агенция.

- Срещал ли се е господин Щрасер с бившия премиер на България Сергей Станишев?

- Станишев се срещна с Щрасер само веднъж, в началото на работата по проекта. Тогава Щрасер беше в България, за да обясни ситуацията в Европа и как се гледа на България. Всъщност той помогна на агенцията ни с анализите, които направи, за да вземем договора в България.

- За какво ви съветваше в тези анализи?

- Нашият контракт с него беше да го търсим винаги когато се нуждаем от помощта му. За България той ни помогна с анализите за ситуацията в страната, как изглежда тя отвън, какви дейности могат да бъдат осъществени за реформа в политиката, правосъдието, как да се намали престъпността в страната.

- Колко от парите, които получихте от България за двата контракта, са се върнали обратно там и кой ги получи?

- Нашата партньорска агенция, с която се кооперирахме, беше тази на Моника Йосифова. Те получиха 15 процента, или по двата контракта общо агенцията й е получила всичко 270 000 евро. Имахме и още една интернет агенция в България, на която не мога да си спомня името сега, която работеше по писмата, които адресирахме до европейски лидери, вземащи решение. Не си спомням точната сума, но тази компания получи около 50 000 евро. Или общо в България на партньорите, с които работехме, нашата агенция е платила 320 000 евро.

- Какво свърши вашата агенция в България?

- Направихме брошура, която разпространихме и представихме на срещи в европейските столици, на пресконференции. Два пъти поканихме чужди журналисти в България, организирахме им посещения на различни места, провеждахме международни пресконференции, срещи с опозицията, за да се дискутират критичните проблеми.

- Други хора получавали ли са пари за контракта на агенцията ви с България?

- Имахме борд на съветниците, в него влизаха и австрийците Карл Блеха – бивш вътрешен министър, женен за българка, и Петер Шийдер от Социалистическата партия на Австрия. В борда имаше и хора от Германия, Англия. В него членуваше и една жена, представител на опозицията, чието име не си спомням сега. Бордът се събираше на всеки два месеца, разисквахме въпросите с членове на кабинета "Станишев". Хората в борда са получили малки суми, главно да си покрият разходите за срещите. Те са от порядъка на няколко хиляди евро годишно.

- Станишев получавал ли е някакви пари по тези договори?

- Не. Пари, като член на борда, получаваше тази жена от опозицията. Не си спомням името й. Попитайте Моника Йосифова, тя ще ви каже кой от българска страна е работил по проекта.

- Кой в България знаеше, че се работи по такъв договор с вашата агенция?

- Той не е бил таен. Това е обикновен политически договор. Свършихме доста работа, отчетът беше представен пред парламента. Новото правителство, както навсякъде, критикува старото.
***
Днес антикорупционната комисия на австрийския парламент, която Заседава от месеци, отново ще изслуша Ернст Щрасер – бивш вътрешен министър на Австрия, 3а да изясни дали и той е получавал пари от "Телеком Австрия". Очаква се покрай другите въпроси да бъде хвърлена светлина и 3а "българската връзка" в австрийския скандал. Разкритията 3а манипулациите от страна на "Телеком Австрия" и 3а парите, плащани на политици – схема, продължила от 2000 до 2006 година, са под прицела на общественото внимание месеци наред. Покрай историята "Телеком Австрия" в тукашните медии се завъртя и името на България. При последното изслушване на вече бившия вътрешен министър Ернст Щрасер стана ясно, че той е получил хонорар от 100 000 евро от фирмата на 63-годишния (вече пенсионер) лобист Петер Хохегер. Връзката с България е именно Петер Хохегер, който през 2008 година е нает от правителството на тройната коалиция да чисти имиджа на България пред Европейския съюз.

Стр. 8

РЗС иска проверка на всички PR-договори от времето на Станишев

Агенция КРОСС I 14.03.2012

РЗС ще подкрепи идеята за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разследва скандала около договора между българското правителство и австрийския лобист Петер Хохегер, в който са намесени имената на екс премиера Сергей Станишев и приятелката му – Моника Янова.
РЗС счита, че истината трябва да излезе наяве не само, за да бъде изчистено името на България, но и поради сериозните съмнения за конфликт на интереси на български министър-председател. Задължително трябва да се отговори на въпросите: взела ли е Моника Янова 270 000 евро и на какъв принцип е избрана нейната фирма като подизпълнител?
Нещо повече, българският данъкоплатец има право да знае по какъв начин са изразходвани неговите средства и какви са резултатите. Все пак става въпрос за немалката сума от 1.5 млн. евро, дадени за утвърждаването на положителния образ на България в ЕС.
Народните представители от РЗС ще настояват парламентарната комисия да провери не само тези договори, но и всички договори на правителството на Сергей Станишев с наши и чужди PR агенции. Убедени сме, че анкетната комисия ще установи и други не по-малко скандални факти около „положителния имидж" на България по времето на Тройната коалиция.

Оригинална публикация

Моника Йосифова призна, че е спестила факти по случая “Хохегер” и видя атака срещу себе си заради Станишев

www.dnevnik.bg I Биляна РИЛСКА I 14.03.2012

Собственикът на Актив груп Моника Йосифова, която в момента съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев и е майка на дъщеря му Дария, е взела над 380 хил. евро като подизпълнител на австрийския лобист Петер Хохегер по два договора от 2006 г. и 2008 г. На специална пресконференция Йосифова разпространи информация за договорите си с Хохегер, чието име е замесено в корупционен скандал в Австрия. По нейни данни фирмата й е получила 239 хил. евро през 2006 г. и 143 488 евро през 2008 г.

Според Йосифова около нея няма скандал. Тя се закани също, че ще съди всеки, който намеси името й в спекулации и незаконни неща и обяви, че атаката срещу нея е само, защото живее с политика Сергей Станишев.

"Единственото слабо място в историята"

Йосифова призна "единственото си слабо място в цялата история" – отговорът й за в. "Капитал", че не е работила с Хохегер. "Истината е, че не исках да влизам в детайли, защото това щеше да даде храна за политически спекулации, които така или иначе се случиха. Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви днес Йосифова.

Според нея единствената причина за публичната атака срещу нея е съжителството й със Станишев. "Изключително непочтено е да се атакува една жена, заради това, че живее с политик, а не, че съм извършвала нещо незаконно или, че съм подкупвала някой", каза още тя.

Йосифова на няколко пъти отбеляза, че през 2008 г., когато е работила с тогавашния премиер Станишев по тези договори, е била съпруга на банкера Венцислав Йосифов, а дъщеря й Дария е родена през 2011 г. Това според нея показва, че няма конфликт на интереси в това че е взела пари от компанията на Хохегер, на която бившето правителство е платило през 2008 г. 1 млн. евро за лъскане на имиджа на България.

В едночасовата си пресконференция Йосифова нееднократно каза, че атаката срещу нея е на политическо ниво, но няма да влиза в политически битки. В същото време като ПР специалист коментира, че този скандал няма да се отрази на Станишев, защото "в България има толкова много и всякакви скандали за всеки, но не виждам това да има огромно отражение на имиджа на този или на онзи".

Тя обяви, че обмисля да съди за клевета земеделския министър Мирослав Найденов, който по думите й споменал, че "моето име е замесено в скандал с политическа корупция". Не е сигурна дали ще заведе дело за клевета срещу вицепремиера Цветан Цветанов, който се изказал "доста пошло" за отношенията й със Сергей Станишев, защото това било въпрос на духовна нищета и на първите 7 години.

За отношенията си с Петер Хохегер

Йосифова разказа, че през 2006 г. – по времето, когато е работила за предизборната кампания за втория президентски мандат на Георги Първанов, от компанията "Хохегер" се обърнали към нея, ако може да свърши работа като подизпълнител по техен договор с Пловдивския панаир. По това време панаирът е държавен. "Имам абсолютно професионална експертиза в работата с институции и с три поредни правителства, покажете ми друга агенция в България, която има тази експертиза" – така Йосифова, смятайки и кабинета "Борисов", отговори на въпроса защо "Хохегер" преди 6 години е избрал нейната агенция за подизпълнител, след като компанията му има и българско представителство.

Работила съм за имиджа на България и няма от какво да се срамувам за нещата, които съм свършила, заяви Йосифова. Според нея всяко правителство, включително и сегашното има нужда от последователна и много активна работа за имиджа на България.

С аргумента, че може да говори само за договорите си с Хохегер, Йосифова отхвърли повечето въпроси за връзка между австрийския скандал и България.

Не познава бившия австрийски министър Ернст Щрасер

По повод изявленията на бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер, че е работил по "българския проект" между септември 2006 г. и пролетта на 2008 г., Йосифова заяви, че няма представа и това няма отношение към нейните договори. "Това какъв договор има Хохегер с българска институция и какво е правил не е въпрос към мен. Аз не мога да знам, никога не съм виждала Щрасер. Изобщо не знам кой е този човек, не го познавам, никога не съм се виждала с него", заяви тя.

На въпрос дали е присъствала на вечеря с Щрасер и Сергей Станишев, както си спомни австрийският бивш министър, Йосифова каза: "На много вечери съм присъствала, не си спомням за такава вечеря, не си спомням да съм общувала с такъв човек".

Попитана дали агенцията й е имала отношение към посещението на премиера Бойко Борисов в Австрия миналата година, когато се е срещнал с Щрасер, Йосифова отрече.

За работата с изпълнителната власт и малкия бизнес

Йосифова потвърди, че е работила с три правителства – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов. По думите й половината от клиентите й са корпоративни, а другата част от проектите са институционални. Каза, че откакто Станишев не е на власт, оборотите на компанията й са намалели с 25%, но отдаде това на кризата.

"Моята дейност не започва от Сергей Станишев, нито приключва с неговото управление", заяви тя. И изреди: Работила съм с Министерски съвет до 2011 г., с министерствата на финансите, на държавната администрация и административната реформа, на образованието, на транспорта, на околната среда и водите, на регионалното развитие, на културата, както и с Центъра за развитие на човешките ресурси и с Комисията за финансов надзор. В момента работи по договор с Министерство на икономиката и енергетиката, който бил за 50-60 хил. лв., има и спечелен договор с Министерството на здравеопазването.

Йосифова каза, че годишните обороти на фирмата й са между 1 – 2.5 млн. лв., което по европейските стандарти я прави компания от малкия бизнес, който "трябва да е гръбнакът на българската икономика, защото плаща не малко данъци". От думите й се разбра, че от 2005 г. досега е платила близо 1 730 000 лв. данъци – ДДС, корпоративен данък и осигуровки. "Държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка затова, че живея с политик" – завърши тази тема тя.

На въпрос дали не се притеснява, че заради работата й с изпълнителната власт Станишев става уязвим за вътрешнопартийните си противници, които той самия подозира във връзки с ГЕРБ, Йосифова заяви, че тя няма договори с партията ГЕРБ, а работи по европейски проекти.

Фотограф: Георги Кожухаров

Оригинална публикация 

Българската следа в аферата “Хохегер”

www.capital.bg I Зорница МАРКОВ, Илин СТАНЕВ, Росен БОСЕВ I 2.03.2012

Защо властите във Виена разследват дейността на австрийския лобист в България и какво могат да открият

Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.

Сега Хохегер трябва да чисти собствения си имидж. Срещу него в Австрия се води мащабно разследване на всички нива – от прокуратурата до специална комисия в парламента. През годините лобистът е изградил перфектната инфраструктура, използвана за съчетаването на политически, бизнес и лични интереси и подозирана за създаването на корупционни схеми. В най-силните си години – между 2000 и 2006 г., Петер Хохегер е имал здрав политически гръб, плащал е на министри, шефове на държавни институции, помагал е да се пишат закони, да се сключват нечисти сделки. Всичко това ден след ден сега излиза наяве.

Както австрийските фирми през изминалото десетилетие растяха към Източна Европа, така и лобистът изграждаше своята мрежа от офиси и през 2005 г. стъпи в София. Затова разследващите сега проверяват и бизнеса му в България и ровят в няколко посоки. Първата е: какви услуги е извършвал Хохегер около сделките за "Мобилтел" (от 2002 до 2005) и плащал ли е във връзка с това пари на политици в Австрия и България (виж стр. …). Втората сфера на интерес за австрийските власти са проектите на лобиста за българското правителство и какви суми е получавал. И трето – има ли връзка между сделките за "Мобилтел" и работата за кабинета "Станишев".

Официално Хохегер е работил само по един проект за имиджа на българското правителство. Разследване на "Капитал" разкри и други договори, за които тогавашните политици не можаха да си спомнят. За "забравения" проект няма обявена обществена поръчка. За подизпълнител при всички услуги от Хохегер за правителството е избрана фирма на Моника Янова, близка до самия възложител – бившия премиер Сергей Станишев.

Разследването в Австрия разкри и други притеснителни факти. Оказва се, че с държавните пари от проекта за чистене на българския имидж са плащани хонорари на високопоставени австрийски политици, без да е ясно каква точно услуга са извършвали. Бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер е взел 100 хил. евро. Или както сам обяснява: "Господин Хохегер имаше международен клиент, който имаше проблем. Аз помогнах проблемът да бъде решен."

Европейски експерт на българска територия

Обявеният за суперпрофи международен PR експерт Петер Хохегер отвори официално офиса си в България през май 2005 г. Няколко стегнати бизнес интервюта го представиха като специалист, който знае как се гради имидж на световно ниво и с амбицията да обслужва големите международни компании в България. Разбира се, най-вече с австрийски капитали.

През 2006 г. едноименната компания на Хохегер в България влезе в публичното внимание и по държавен проект. Фирмата беше класирана на второ място в злополучна поръчка на Министерството на външните работи, в която за победител беше избран скандалният израелски бизнесмен Шимон Шевес. Неговата съмнителна репутация в Израел и Германия, както и съдебните процеси за злоупотреби с доверието, доведоха до развалянето на договора с външното министерство. В ролята на добрите застана компанията на Петер Хохегер, която предложи да продължи проекта, без да се обявява нова поръчка. Това обаче не се случи.
Две години по-късно – в края на 2007 г., Министерският съвет обяви поръчка за близо 1.9 млн. лв. за "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС". На конкурса се яви австрийският лобист и я спечели.

"Основен приоритет по време на моя мандат беше членството на България в Европейския съюз. Имаше необходимост да потърсим европейска фирма, която да се грижи за имиджа ни преди и след влизането в ЕС. Разширяването на Евросъюза беше въпрос на политическа среда, а не толкова на обективни критерии", коментира пред "Капитал" предходният премиер Сергей Станишев. Пред вестника той каза, че това е първият път, в който правителството е работело с австрийския лобист.

Es waren zwei Aufträge*

Не на същото мнение е самият Петер Хохегер. Пред депутатите от комисията за разследвания в австрийския парламент (специална комисия, която се сформира по определени казуси и води паралелни с прокуратурата разпити) на 16 февруари лобистът заяви, че е работел по два договора с българското правителство. "Първият, мисля, беше за 500 хил. евро, а вторият беше по-голям – за около 1 млн. евро. Той беше 2007-2008 г." Дали от дистанцията на времето или поради друга причина, Хохегер не можа да се сети кога точно е подписан първият договор. Сергей Станишев, попитан от "Капитал", също каза, че не знае за никакъв по-ранен договор. Същото отговори и медийният му съветник Ивайло Данаилов.

Източник на "Капитал" във Виена разкри, че първият проект на Хохегер около имиджа на българското правителство е бил започнат още преди страната да бъде член в Европейския съюз и е целял да се лобира за влизането й. Той разкри още, че и по двата проекта от българска страна е работела компанията на Моника Янова "Актив груп". Янова и Станишев сега имат дете.

Бившият управител на "Хохегер" в България и приближена на австрийския лобист Росица Велкова си спомни, че е имало първи договор, но тя не знаела нищо за него. "Господин Хохегер си го е подписвал в Австрия и документът не е стигал до нас. Само от време на време правехме някакви преводи по него."

Моника Янова категорично отрече да е работела по каквито и да било проекти с Петър Хохегер. "Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България", каза тя.

Документ от 2006 г., с който "Капитал" разполага, разкрива малко по-различна картина. Той е между "Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft и PR Media на Моника Янова (тогава Йосифова). Тя трябва да стане подизпълнител на австрийската компания по договор с "Международен панаир Пловдив". Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft сключи договор с Международния панаир Пловдив за PR услуги във връзка с кампанията "Популяризиране на постиженията на българската икономика пред Европейския съюз". За изпълнение на информационните и логистичните изисквания по каманията Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft ще се нуждае от подкрепата на българска PR компания", се казва в споразумението.

Изпълнителен директор на Пловдивския панаир през 2006 г. беше Йордан Радев. Пред "Капитал" той си спомни за този договор и каза, че австрийската компания е била поканена, за да направи маркетингово проучване на кои изложения България трябва да се представя. "Свършиха си добре работата", каза той. (По принцип провеждането на "проучване" е често срещана практика да се заплаща от държавата за извършени други дейност – например PR услуги за конкретен човек или партия, защото разходите са трудно доказуеми, а резултатът обикновено е доклад от няколко десетки страници, чието изработване може и да не струва нищо; това не означава, че цитираният случай е бил такъв.)

Не е ясно обаче защо за едно маркетингово проучване трябва да бъде ангажиран подизпълнител със следните задължения: подбор, превод и обобщение на информационни материали, подготовка на презентации, адаптация на пресрелийзи за целите на кампанията, координация и логистична подкрепа за български участници в активности по кампанията, създаването на европейски пресцентър, базиран в София…

По това време – първата половина на 2006 г., панаирът в Пловдив все още беше напълно държавна собственост с принципал министърът на икономиката Румен Овчаров (БСП). Той не беше открит за коментар.

От края на 2006 г. държавата си затвори очите пред навлизането на частния "инвеститор" и близък до социалистическата партия Георги Гергов. Като държавно дружество явно прокарването на договори с външни компании е било лесно, което обяснява и липсата на обява в регистъра на обществените поръчки. Липсва и публична информация с каква точно кампания България е популяризирала икономиката си пред ЕС.

Тъй като нито Моника Янова, нито Сергей Станишев си спомнят за тази поръчка, трудно е да се разбере какви още услуги е извършил австрийският лобист Петер Хохегер. Остава за доизясняване и въпросът колко от парите по договора са останали у него и каква част се е върнала при подизпълнителя.

Операция "Чист имидж"

През май 2008 г. Моника Янова подписва отново договор като подизпълнител на австриеца Хохегер. Този път е за кампанията за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Като по-голям проект и отговорностите на подизпълнителя са по-обхватни. "Актив груп" трябва да се грижи за връзките с медиите, за организирането на събития, за логистиката.

Както при този, така и при по-малкия проект не е ясно защо Хохегер наема за подизпълнител конкурентна агенция, при положение че има собствена структура в България.

Според документацията към договора Hochegger|Com е организирала редица събития за международни медии, инициирала е интервюта с български политици, водела е международни журналисти в България. "Организираха пресконференция в Брюксел, на която имаше представители на всички големи медии и цял ден давах интервюта", спомни си бившият премиер Сергей Станишев.

Има и други подизпълнители. Това е сайтът Europe.bg, правил оценка на комуникационната стратегия на правителството и електронен бюлетин за напредъка на България, както и агенция "Фокус" със задачата за медия мониторинг.

Основна част от изпълнението на проекта е сформирането на така наречения Advisory Board с участието на чужди политици. Тяхната задача е била да консултират българското правителство по основни за страната теми. Има изготвен доклад с препоръки за поведение по ключови теми. Някои от тях звучат малко странно: Хохегер съветва кабинета да твърди, че, да, България има проблеми, но само БСП може да проведе реформите, защото е най-старата и стабилна партия в страната. Т.е. иска се Брюксел индиректно да подкрепи БСП на изборите.

Депутати на хранилката

Показанията на лобиста пред парламентарната комисия на 16 февруари за работата му в България открехнаха вратата към един доста по-притеснителен сюжет. През годините назад политици от всички австрийски партии са били на договор при Хохегер и уж са работили по различни проекти. В парламента Петер Хохегер разкри, че от парите на българското правителство също са плащани хонорари на австрийски депутати. Бившият вътрешен министър Ернст Щрасер е получил 100 хил. евро, но по никакъв начин не стана ясно за какво са били предназначени. При показанията си Хохегер каза: "Ернст Щрасер беше част от т.нар. Advisory-Board. Той работеше по един проект: "Консултиране на българското правителство за влизане на България в ЕС". Австрийското списание Profil цитира продължение на обяснението: "Ернст Щрасер направи оценка на това как опитите за реформа в България се приемат в ЕС и презентира своя анализ заедно с екипа на Hochegger|Com пред премиера."

Сигурно оценката му е била важна, след като е струвала една десета от бюджета на целия проект. Пред "Капитал" обаче Станишев каза, че няма представа какво е било участието на бившия вътрешен министър по проекта, не го познава и не помни да се е срещал с него.

Други двама депутати от Социалдемократическата партия на Австрия също са имали "мандат" от Хохегер да работят за България и са взели хонорари от по 4 хил. евро всеки. Това са Петер Шийдер и Карл Блеха – вторият, женен за българка и с участие във фирма в България. Техните имена поне присъстват в документацията по договора с Министерския съвет като съветници.

От десетките разкрития за машината на Хохегер през последните месеци се вижда един безспорен факт. Политици на всякакви нива години наред и под всякаква форма са получавали хонорари през фирмите на лобиста. Формално са взимали парите за едно, а на практика за съвсем друго – за извършването на скрити и нерегламентирани услуги. Ако се окаже, че това е бил подходът и в България, остава широко отворен въпросът каква услуга е извършил бившият вътрешен министър на Австрия. И кой е бил международният клиент, чийто проблем е бил решен. На тези и други въпроси вероятно ще се намери отговор по време на разследването срещу Хохегер. Австрийските власти изглеждат твърдо решени да разплетат аферата до последната подробност. И по всички личи, че ще успеят, така че българският отзвук от техните действия предстои съвсем скоро.

—————————————-
* "Договорите бяха два"

Оригинална публикация 

Рекламата на еврофондовете – апетитни и лесни пари, от които едва 9% са усвоени

www.mediapool.bg I 6.11.2011
 
ТВ 7 е предпочитаният канал за комуникация на средствата от ЕС
 
"Мечтаете да работите за себе си, да имате своя фирма….." "Бъдете активни" – оперативна програма "Човешки ресурси" ще ви помогне." Това е част актуална реклама, която се върти по телевизиите.
Телевизионните клипове са само част от мерките за "Публичност и информираност", които са длъжни да реализират седемте оперативни програми, заедно със земеделската. Другите форми на информационната кампания са карета във вестници, списания, сайтове, тематични предавания в електронни медии. Към тях се добавят семинари, дни на отворени врати, изложения и социологически проучвания. Раздаването на сувенири като чаши, химикалки, тефтери, календари, шапки, тениски, часовници, чадъри и т.н. също е част от кампанията, която трябва да убеди хората в полезността на еврофондовете.
Оказва се обаче, че дори и тези на пръв поглед лесни пари не се усвояват. Отделен е въпросът за качеството на продукта, който произвеждат спечелите изпълнители по проекти. Сравнени с креативността, находчивостта и изпълнението на повечето комерсиални реклами, тези за комуникиране на еврофондовете изглеждат като правени от чиновници за чиновници, за отбиване на номера или просто за отчитане на "едни пари".
Средства за публичност и информираност
Програма бюджет в млн. лв. изплатени средства в млн. лв.
Транспорт 23.5 1
Околна среда 21.8 2.9
Регионално развитие 20 1.3
Конкурентноспособност 11.3 0.1
Човешки ресурси 15.6 12.2
Административен капацитет 4.2 1.3
Техническа помощ 31.3 3.4
Селски райони 36.1 3.9
Рибарство 1 0
Общо 165 15.1
Източник: МС и програмите
Към момента са усвоени едва 15 млн. лв. от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама на еврофондовете до края на 2013 г.. Това показват обобщените данни, предоставени на Mediapool от кабинета на министъра по еврофондовете Томислав Дончев.
Изискването да се отделят такива средства е задължително според правилата на ЕС. Целта е информацията да достигне до повече хора, които да се заинтересуват и евентуално да кандидатстват. В края на програмния период пък трябва да се покажат успешните проекти и ефекта, който те са имали върху гражданите.
Средно оперативните програми са заделили 0.6% от бюджетите си за реклама, като средствата се осигуряват от техническата помощ. Двойно повече отделя единствено най-малката програма "Административен капацитет", която дава пари за "експертите в действие" (според слогана им) от държавната и общинска администрация.
Нито една от седемте оперативни програми, както и земеделската, не могат да изпълнят заложените годишни бюджети за реклама, залегнали в комуникационните им планове. Те започват от 300 хил. лв. по "Административен капацитет" и достигат до 6 млн. лв. по "Селските райони" за 2011 г. Стойността им зависи от размера на бюджета на програмата, както и планирането й по години през програмния период.
На различни скорости
Програмите, по които се усвояват най-много средства, се справят най-добре и с пропагандирането им, показва изпълнението на комуникационните планове. Това се дължи основно на успешно проведени обществени поръчки още по времето на управлението на тройната коалиция.
Най-плътно до прогнозирания бюджет е "Административен капацитет". При заложени 3.3 млн. лв. до 2012 г., вече са усвоени над 1.3 млн. лв. като медийната кампания течеше по времето на министъра на държавната администрация Николай Василев в периода 2008 – 2009 г. Кабинетът на ГЕРБ тепърва ще показва успехите на програмата, макар че най-мащабният проект – този за електронното правителство – изостава с една година.
Програмата за развитие на селските райони е изхарчила за информационна кампания близо 4 млн. лв., което е близо шест пъти по-малко от заложеното до 2012 г.. По "Човешки ресурси" са усвоени 2.2 млн. лв. при планирани близо 9 млн. лв. за първите пет години.
Двете програми са единствените, които направиха информационни кампании по времето на правителството "Станишев" – начална и кабинета "Борисов" – с показване на успешни практики.
За сметка на тези три програми всички останали закъсняват тотално с изпълнението на комуникационните си планове. Клиповете на "Околна среда" и "Транспорт" тръгнаха едва на петата година от влизането ни в ЕС. Отделен е въпросът доколко бяха необходими.
"Конкурентноспособност" пък е единствената, която няма телевизионна реклама. Причината е в провалената обществена поръчка още от времето на икономическия министър Петър Димитров. Тя беше прекратена от наследника му Трайчо Трайков по настояване на Еврокомисията, след като сред един от печелившите консорциуми имаше бивши служители на програмата участвали в писането на правилата. В момента се провежда нова обществена поръчка.
Пълна катастрофа пък е представянето на рибарската програма, където за пет години не е похарчен и един лев за информация какво става с нея и усвояването и на средствата съответно клони към нулата.
Съгласно заложените критерии, ефективността на пропагандата се измерва с броя на излъчените рекламни спотове и клипове по радиа и телевизии, карета в печата, банери в електронните медии, изпратените прессъобщения, както и аудиторията, до която са достигнали. Правят се и социологически проучвания, за да се види дали аудиторията научава за възможностите, ползите и ефектите.
Поне публично досега не е обявявано, че някоя от кампаниите е неуспешна или дори не особено успешна.
ТВ 7 – любимата медия на оперативните програми
Данните сочат, че предпочитаният канал на комуникиране на почти всички оперативни програми е телевизията на депутата Делян Пеевски – ТВ 7, следвана от бТВ, която е свързана с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Предпочитаните радиа са Дарик на Радосвет Радев и Фокус на Красимир Узунов.
Не може да се посочи всяка медия колко общо средства е получила, защото някои оперативни програми отказаха да предоставят данни за изплатените суми.
Най-активно на малкия екран се представя Програмата за развитие на селските райони, която популяризира дейността си по седем канала. Нова телевизия и бТВ са получили по 250 хил. лева. Рубриката "И ние го можем" по БНТ САТ струва 50 хил. лева.
БНТ, ТВ Европа, ТВ 7 и вече несъществуващата PRO.BG, която бе погълната от бТВ, са получили по 60 хил. лв. Постоянни консултантски рубрики земеделската програма има по "Хоризонт" на БНР и по радио Фокус, като двете радиа са взели по 60 хил. лв., а Дарик получава 200 хил. лв. за година.
Програма "Човешки ресурси" рекламира най-много в БНТ, бТВ, Нова телевизия, ТВ 7 и ТВ Европа, също така на БНР, Дарик радио и радио Фокус. От програмата не казаха какви средства са дали на телевизиите. В комуникационния им план е посочено, че са предвидили близо 4 млн. лв. за популяризиране на програмата по телевизиите за 7 години и още 800 хил. лв. по радиа.
Оперативна програма "Транспорт", която има годишен бюджет от 3.7 млн. лв. за реклама през 2011 г., рекламира в телевизиите БНТ и ТВ7 и БНР и Дарик радио. От програмата отказаха да посочат какви суми са платили.
"Регионално развитие" има специализирана рубрика в ТВ7, като за излъчванията за една година в сутрешните блокове "Бодилник" или в предаването на Кошлуков през уикенда, телевизията ще вземе 200 хил. лева. Радио Фокус и Дарик получават по 100 хил. лв. за специализирани предавания, които ще излъчват в продължение на една година.
Единствената оперативна програма, която не е избрала ТВ 7 е, "Околна среда". Тя е предпочела да излъчва рекламата си за кампанията "Зелена България" по бТВ, като за три клипа е платила над 445 хил. лева. За излъчването три клипа по същата кампания бТВ радио е получило 43 хил. лв.
До края на годината дейността на "Околна среда" ще се пропагандира с двуминутни репортажи или дискусии по Нова телевизия и БНТ, като за половингодишните договори двете телевизии ще получат съответно 325 475 лв. и 230 000 лв.
По пет радиа текат клипове или специализирани рубрики за програма "Околна среда". Това са Дарик радио, БНР, БГ Радио, ФМ+ и радио Фреш. Договорите с тях са за периода от 16 май до края на годината, а сумите са различни. Най-много средства получава Дарик радио, с което единствено са сключени два договора – един за клипове за 51 700 лв. и друг за 20 специализирани предавания за близо 250 хил. лв.
Оперативните програми и тази за селските райони присъстват активно и в националните всекидневници. Някои от тях – предимно за селските райони и "Човешки ресурси" – пускат карета и в регионалната преса. Като цяло бюджетите на програмата за реклама в пресата са сравними с тези, които отделят и за използването на радиата, показват комуникационните планове на някои от програмите.
Разпределянето на поръчките
Изпълнението на кампании се възлага с обществени поръчки, като в средите на PR и рекламните фирми обикновено се знае предварително кои ще са предпочетените изпълнители.
Данните в публичния регистър за поръчките по оперативните програми от 2007 г. досега не са пълни, защото някои министерства не са подали информация в регистъра за победителите по някои от поръчките.
Рекламата на "Административен капацитет" по времето на министър Николай Василев беше поверено на консорциум "За диалог с администрацията", управляван от Моника Йосифова, собственик на "Актив груп". Те взеха над 1.2 млн. лв. за едногодишен договор. В момента тече избора на друг изпълнител за 350 хил. лв., който трябва да организира събития в продължение на година и половина. Офертите на кандидатите са отворени на 1 август, но в регистъра няма информация за избран изпълнител.
Няколко поръчки за избор на изпълнител текат в момента и по програма "Транспорт". Едната е за 830 хил. лв. за популяризирането на програмата в пресата до края на октомври 2013 г.. Другата е за 300 хил. лв. за избор на социологическа агенция, която да прави проучвания до края на октомври 2013 г. Въпреки че офертите са отворени още през лятото, изпълнителите все още не са избрани, казаха от Министерството на транспорта.
"Студио Златен век" на актьора Калин Сърменов е спечелило два договора за над 500 хил. лв. по Програмата за развитие на селските райони по времето на земеделския министър Мирослав Найденов. Единият е за пропаганда на биоземеделието, а другият е за рекламни клипове. Разпространението на тв клиповете за 550 хил. лв. е спечелено от обединение "Тандем – Труд". А това са репликите в един от клиповете, които поставят точна диагноза на състоянието на българското село:
"- Тоя рейс не стига, че идва веднъж седмично и пак закъснява.
- Аз, ако имах пари щях да си купя автобус и да ви возя всеки ден до града.
- А аз щях да оправя водопровода и уличното осветление.
- Лекарски кабинет трябва да направят на село, че да ни прегледат всичките.
- Че кой ще ни даде пари?
- Чакайте, Европа дава пари по програмата за развитие на селските райони".
Ако този диалог ви се струва тъповат или абсурден, си спомнете друг, който се въртеше за пропагандиране на програма "Околна среда":
“- Много ти е хубаво това зелено костюмче.
- Е-е-е, нали спечелихме проект по оперативна програма "Околна среда“. Сега работим общината да стане по-зелена”.
 

Купи ли все пак Livemedia “Уебмедия груп”?

в. Банкер | 21.09.2011

Комичен скандал избухна в края на миналата седмица, след като собственикът на онлайн групата Livemedia Иво Кусев обяви, че е закупил мажоритарния дял от акциите на Web media Group (WMG). Съобщението за "сделката" се появи в един от сайтовете на Live Media – Livebiz. Според него WMG, която притежава сайтовете news.bg, topsport.bg, money.bg, lifestyle.bg, vsi4ko.bg, gleden.bg и ibox.bg, вече е с нов собственик. На следващия ден обаче от news.bg опровергаха изнесената информация. В съобщение на корпоративния сайт на компанията се казва, че: "Web Media Group не е продало нито един от притежаваните от дружеството интернет сайтове. Относно публикации за придобити акции от капитала на "Уебмедия груп", уведомяваме, че до настоящия момент в дружеството не е постъпило уведомление за разкриване на дялово участие в дружеството за придобити или прехвърлени акции от капитала му, съгласно изискванията на чл.145 от ЗППЦК". Освен това от компанията допълват, "че ако има сключване на сделка, то тя е между акционери и Иво Кусев".
Самият Кусев твърди, че "медийното отразяване малко е изпреварило финализирането" на операцията и че по всяка вероятност от WMG са решили да отричат за сделката заради притеснения от санкции от Комисията за финансов надзор, тъй като акциите на дружеството се търгували на Българската фондова борса.
Livemedia участва в обединението "Арена футбол", което закупи правата за излъчване на футболните мачове от А група в интернет. Неотдавна фирмата закупи и клюкарския сайт HotArena.net Собственикът на Livemedia – Иво Николаев Кусев, е от Сливен. Той е съдружник и управител на рекламната агенция "Оксиджен" ООД, показа справка в Търговския регистър. Негови бизнес партньори там са Александър Вукович и Георги Георгиев. Интересен е фактът, че седалището на фирмата е в апартамент на блок 85 на сливенската улица "Георги C. Раковски".
Съдейки по регистъра за обществените поръчки, "Оксиджен" е печелила конкурс за рекламна агенция на Българския спортен тотализатор. Стойността на рекламния договор е 2.6 млн. лева. През 2008-а Министерството на държавната администрация й възложи нестандартната обществена поръчка за проверка на обучението на чиновниците по английски език. Стойността й е над 200 000 лева.
На 4 февруари 2008 г. в София е учредено "Експат бета АДСИЦ. От протокола на учредителното събрание на акционерите става ясно, че акции в него има и приятелката на експремиера Сергей Станишев – Моника Йосифова, а "Оксиджен" притежава 11.93% от книжата. При последвалото задължително увеличаване на капитала, "Оксиджен" увеличава дела си до 20 процента.

Стр. 35

 

Гарелов, Тупарев и Алгафари лапат милиони от изборите

в. Show | 21.09.2011 

Иван Гарелов, Мишо Михайлов, Нико Тупарев, Нидал Алгафари и бившата зам.-министърка на държавната администрация Мария Дивизиева са хората, които ще се облажат най-много от изборите, носи кулоарната мълва. Медийните експерти са поели пиар кампаниите на кандидатите за кметове и президент вместо доскорошните любими външни консултанти. Всички партии твърдят, че ще разчитат на собствени сили, но представители на предизборните щабове с охота се топят как са чули, че опонентите им ще платят милиони за експерти и пиари.
***
Официално за изборите средствата не надхвърлят разрешените по закон. В партийните централи обаче има отворени "черни каси", пълнени от големия бизнес, но до тях достъп имат само лидерите. Те са и единствените, които знаят точно колко ще им струват кампаниите и колко пачки ще бъдат раздадени в "пликове" под масата.
Неуспели кандидати за експерти твърдят, че на тъмно се харчат милиони, но нито кандидат-кметовете, нито общинските съветници могат да разполагат с тях, за да плащат на свои хора. "Всички пари за изборите се държат от партийните вождове. Те еднолично решават кой може да спонсорира кампаниите и на кого да се плаща за отразяване. От бюджета за изборите, който им се полага по закон, се отпускат символични суми, с които кандидатите да си отпечатат плакатите."
Парите за изборите обаче са по-малко от предишни години, категорични са всички експерти. Това личало от започналите кампании. "На този етап са много вяли. Правят това, което се е правило досега. Няма нито една интересна кампания, включително и за софийския кмет, което си е изненада. Има твърде много соцреализъм, а днешното време не търпи това. Хората вече са други, а не каквито бяха преди четири години", коментира пред "ШОУ" Максим Бехар.
За президентска кампания ЦИК гласува максимум до 2 млн. лева, а за местния вот партиите могат да похарчат законно 8 милиона. Според врели и кипели експерти по политически маркетинг една добра кампания за президент на България струва най-малко 4 милиона, от които три отиват за медии, реклама и пиар, а останалите са за наблюдатели, застъпници и купуване на гласове.
Колко да се похарчи за местния вот, зависи от населеното място.
Най-скъпо струват избори край морето и в планинските курорти, както и по местата, на които има концесии и могат да се получават обществени поръчки.
Едно от най-резултатните за партийните посредници по изборите пера от бюджета е това за сувенири. Най-големите комисиони са взимани от поръчителите на шапки, шалове, чаши, фанелки, химикалки и торбички.
Типичен пример в това отношение е пиар консултантът на претендента за столичен кмет Георги Кадиев – Мишо Михайлов. Като пиар на партия "Лидер" бившият говорител на Иван Костов поръчал толкова много картонени шапки, че след изборите в щаба били заринати от рекламните материали. От акцията на Михайлов се възползвали някои заможни застъпници на партията на Ковачки, които ги обрали, за да си палят камините с тях.
Може би от комисионната от картонени шапки Михайлов е горд собственик на къща в Барселона, бъзикат го опоненти.
Михайлов може да се похвали с изключителни "успехи" като пиар. Той успя да провали участието на Миро на "Евровизия", "намазал" и Костов.

Сивите кардинали на новата политика

Пиарите, както и социолозите, започнаха да се изживяват като Петата власт. Вместо да се съобразяват с клиентите си и да отговарят на реалните събития, те създават събитията и вкарват клиентите си в собствени политически схеми. Като легенда на "Позитано" се разказва подслушан разговор, в който на въпроса "колко ли е взел Андрей Райчев, за да лансира Меглена Кунева?", се получава отговор: "Нищо не е взел. Целта му е да си изработи собствени конструкции и да вкара политиците в тях."
Месец преди изборите обаче, вместо да трупат дивиденти, пиарите провалят най-личните кандидатури, показа проверка на "ШОУ".
Най-емблематичен е примерът на подведената от американските пиари на НДСВ "Лофтъс Маркуард" Меглена Кунева.
Кунева даде специално интервю за първото издание за новия тв сезон на предаването "Горещо". Кадрите с облечената в жилетчица от камилска вълна кандидатка за президент обаче се редуваха с почти голата Черна Златка. От това обаче спечели само плеймейтката, която затвърди образа си на мокър мъжки блян, а Кунева изглеждаше като истинска страстоубийка.
Независимият кандидат за президент е ангажирала за кампанията си "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард.
Меглена Кунева признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори, но те не работят за нея. Попитана дали те са й давали съвети, бившата еврокомисарка отговаря: "От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала "не". Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас, слушам инициативния си комитет. Предизборната платформа е изработена от мен и от инициативния комитет и нито една PR агенци няма нищо общо с нея".
От "Лофтъс Маркуард твърдят, че са само прия тели на екипа на Кунева нямат нищо общо с кампанията й. Те обаче казват също, че са правили кампанията на американския президент Барак Обама, а последните проверки показват, че само са носили кафетата в предизборния щаб. Чужденците не могат да се справят с форсмажорно събитие, каквото са избори в България, категоричен е пред "ШОУ" Красен Кралев. В България са се опитвали да правят избори гръцки, френски, английски, американски и израелски компании, но до една са си тръгнали с пълен провал и подвити опашки.
"Чуждите компании пристигат у нас с гръм и 1 трясък, искат страшно много пари и стига да се намери глупак, който да им ги даде, си тръгват след изборите ни лук яли, ни лук мирисали", казват политически анализатори.
Управляващата партия ГЕРБ също направи политически гаф. Те нямат пиар и сами си организират кампанията. Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането. Заблудени вероятно от факта, че Бойко Борисов сам си е пиар, в партията му явно смятат, че също нямат нужда от такъв. Ако обаче се бяха доверили на професионален медиен съветник, Цветан Цветанов вероятно нямаше да направи гафа с изказването за невзетите подкупи на Росен Плевнелиев и да вкара най-силния засега претендент за президент в капан да дава публични обяснения.
За най-добри специалисти по политически пиар и маркетинг в България са смятани Джими Найденов, Нидал Алгафари, Красен Кралев, Диана Дамянова, Моника Йосифова и Арман Бабикян. От тях обаче единствено Алгафари ще участва в президентската надпревара като пиар на кандидата Алексей Петров. По жълтите павета ще се разхождат още Михаил Михайлов и Иван Гарелов като пиари на Кадиев, бившата любовница на последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов – Михайлина Димитрова като медиен съветник на Ивайло Калфин. Старата имиджмейкърка на Стефан Софиянски Анна Гочева ще наставлява ОДС, дъщерята на генерал Бриго Аспарухов Светла ще гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Големите спецове са насочили усилията си към местния вот, където ще са и големите пари.
В провинцията обаче истинският харч ще бъде за купуването на гласове, което въпреки взетите предварително мерки няма да може да бъде овладяно.
Според експертите изборите на 23 октомври ще бъдат решени от националните телевизии, "жълтите" издания и интернет. Някои политици вече са хванали тенденцията. Затова и Меглена Кунева гостува в "Горещо", Румен Христов – в "Модерно", а президентът Първанов – в "Станция Нова".
Въобще – шоу на колела. Или пълна лудница.

Стр. 10, 11

 

Бебето на лидера – новият предизборен PR ход?

www.dariknews.bg | 07.05.2011

Преди това: кланът Камерън чака ново попълнение. Карла Бруни на ултразвук. Светски хроникьор пуска слуха, че Мишел Обама е бременна с трето дете. Ангажираните лица отказват коментар.
След това: пресофисът на Даунинг стрийт разпространява първите фотографии на дъщерята на Дейвид Камерън. Според неофициални данни от Елисейския дворец детето на Саркози ще се роди малко преди президентските избори. Мишел Обама май не е бременна.
Бебешкият информационен водовъртеж има интересни цел и посока. Казват, че ако рекламата и пиарът не съществуват, те със сигурност щели да бъдат измислени преди първите политически избори, където и по света да са те. И за разлика от реклама на безалкохолна напитка или хамбургер, на политическата реклама често се гледа с подозрение. Тя има кратък срок на годност, идва бомбастично, с гръмки слова. Вместо да въдвори ред в представите на гласоподавателя, инсталира малка вакханалия. Някак по гаргантюански се простира удобно и започва да шляпа лакомо. Ефектът не е предсказуем, планове се правят трудно, а когато случаят даде възможност някакво естествено природнообстоятелство да бъде вплетено в политическата пропаганда, пиарите плясват дружно с ръце, качват се на магаретата, надуват мегафоните и разпространяват новината.
Раждането на дете е най-желаното естествено природно обстоятелство. Ако може да се случи преди изборите – добре е дошло. Изведнъж нивото на народното одобрение/неодобрение се променя. Усмивка грейва по лицата на всички, бебенцето проплаква, родителите се засмиват.
Разбира се, далеч от драматизма на гръцката и римската митология, където любимите герои имат по петдесетина дъщери и синове, без да броим всички мистериозни и влиятелни божества, които кроят пъклени планове един другиму, в днешни времена ситуацията е далеч по-проста. Дори махленски проста, защото понякога се свежда до първичното – ей, тоз мъжага как забремени таз дама, я какъв син/щерка му се роди, голяма работа ще да е.
Сценарият в повечето случаи е един и същ, независимо дали става дума за шоуто на Опра Уинфри, жълт британски вестник, обедно френско радиошоу или български уебсайт. Когато дете на политик се роди, след традиционните снимки и поздравления идва ред на задължителния хороскоп, разгадаване значението на името, предначертаване на звездна политическа кариера, съпоставка с рейтинга преди и след раждането на бащата, както и епизодични догадки тип "ама как пък изчислиха точно сега да се роди – преди изборите, навръх важна дата и т.н.".
Ето, да вземем 1 май. Зодия Телец, име – Дария, дата – 1 май.
Соцлидерът Станишев стана татко и медиите гръмнаха с честитки, коментари, фотографии. Таткото каза, че е щастлив за датата 1 май, червеното множество на площада аплодира.
Въпреки това политиците невинаги са виновни за пиар експлоатацията на скъпите им мънички същества. Най-лесно е свободното упражнение по темата "използване на бебе за пиар цели", но това е неуместно.
Ако извъртите едно хорце в центъра на вашето село, когато ви се роди дете, никой няма да коментира, нали? Ако направите шумно парти във вашия блок – също.
Ако вдигнете работното си място във въздуха и обявите деня за неработен, само защото съпругата ви е родила, пак така. Ако сте футболист и вкарате гол пред 70 000 души, бебешкото движение с ръце е повече от очаквано.
Така и с политиците – да, случва се по време на червен митинг, предизборен дебат, обиколка в страната. Случаят е способен на всичко.
Рекламните специалисти твърдят, че "задължителната семейна снимка" тръгва от американската президентска надпревара. Посланието е ясно – когато искаш да бъдеш силов играч във Вашингтон, да управляваш огромен брой подчинени, първо трябва да си свикнал с управление на семейство. Вълците единаци, тези без деца и брак, бързо влизат в черен медиен списък. Сенатор, който няма деца, дори не е женен? Бум – огромна статия за Линдзи Греъм. Сочни подробности за сенатор Мария Кентуел? Разбира се – тя няма нито съпруг, нито деца. Върховният съдия Соня Сотомайор е на 54 години, няма брак, няма деца. Какво следва – обвинение за странни сексуални предпочитания. И списъкът продължава.
За щастие, списъкът на политиците с деца е по-дълъг. А общественото внимание идва добре дошло за самите деца. Ако си Камерън, Станишев или Саркози с вперени камери към теб, не си представям, че ще викнеш, ще се скараш, ще пошляпаш детето си. Със сигурност грижите ще бъдат повече, а вечното оплакване на татковците, че нямат време, ще бъде забравено.
И малчуганите ще бъдат щастливи. Камерън стана баща за четвърти път миналата година, но за първи път като премиер. Предизвикателството да дундуркаш бебе на работно място, от което трябва да дундуркаш и цялата държава, хич не е малко. Да не говорим, че – в случая с Камерън – двамата му предшественици също имаха деца, което вдига летвата по-високо.
Особено заради Блеър, който описваше безсънните си нощи, пускаше фотографии как разхожда бебето в количка, как го храни и т.н. Част от сценарий или не, това беше добре за бебето. Докато ние, обикновените бащи, просто махаме с ръка и казваме "нямаме време". А истинските бащи, обикновени хора или президенти, трябва да имат време за децата си. Конкретно за червения лагер, има още една малка подробност, която – добавена към предизборния имидж на Станишев, може да качи процентите на червените. И това е куче. Ако Станишев си вземе куче, току-виж се харесал и на някои хора на средна възраст, че участниците на първомайския митинг доста притисниха демографите. За вярване или не, кучето – добавено към детенце, което си играе с него, решава сериозни предизборни дилеми на определен тип гласоподаватели.
Историите с кучета и политици изобилстват на родна почва, но една винаги е останала в главата ми, разказана преди години от чудесното американско списание на български език, забравих му името, май "Спектър" се казваше. В статия за предизборната надпревара там пишеше, че избирането на президент не е като избирането на четка за зъби и много други неща имат значение. После беше описан този случаи – преди повече от половин век, Ричърд Никсън, тогава все още сенатор, говори по телевизията за тревогите на хората, че присвоил 18 хиляди долара от пари за предизборната му вицепрезидентска кампания и ги използвал за лична облага. Никсън казва по телевизията, че не е купил нищо за къщата си, нито жена му е похарчила парите, а единственото, с което са се "облагодетелствали" е един кокершпаньол за шестгодишната им дъщеря. Нещо повече – Никсън казал, че няма да върнат кучето, защото малката им си играе с него. Сърцата на гласоподавателите били спечелени.

Оригинална публикация