Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-26

Водещ: Следващата тема в предаването е защо главни редактори поискаха да бъдат разкрити държавните пари банките. Гостуват ни Галя Прокопиева, главен редактор на в. „Капитал” и адвокат Александър Кашъмов, който представя програма „Достъп до информация”.
Александър Кашъмов: И от програма „Достъп до информацията”.
Водещ: Съвсем накратко за какво става въпрос. В края на миналата седмица главни редактори на големи медии поискаха да бъдат разкрити държавните пари в банките, т.е. в коя банка парите на кои предприятия са депозирани. Имаме някакво развитие оттогава. Само с две думи, декларация днес във вестниците на „Нова българска медийна група холдинг”, подписана от председателя на съвета директорите Ирена Кръстева. Те първо не в обединението на издателите. Но тук се споменава и вашето име…
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: „Във връзка с инсинуации в предаването „Неделя 150” на БНР и освен това клеветнически твърдения във в. „Капитал”.
Водеща: И сега да разкажем всъщност къде е заровен кокалът?
Водещ: Защо беше поискано и защо е важно това да се знае къде са парите на държавните предприятия?
Галя Прокопиева: Първо искам да кажа, че е безпрецедентно 13 главни редактори да подпишат такова писмо с искане до достъп на информация, което отново показва, че темата е много важна. Това са, понеже явно има объркване, редактори от вестниците и изданията, които членуват Съюза на издателите България. Това е съюзът и това са изданията, които са се ангажирали да спазват етичния кодекс, и впрочем също така тези издания доброволно на сайта на съюза са показали собствеността си. Там има един доброволен регистър. Разликата с другата медийна група, за която говорим е, първо, в тези два пункта – че другите издания не са се ангажирали да спазват етичния кодекс. Т.е. не знаем по кои норми и правила там се извършва журналистика. Защо е важно това искане? Ние питаме в кои банки държавните дружества си държат парите. Контекстът на това нещо е следният. Първо, има информация, тя е от миналата година…
Водеща: Че банките са три, нали така?
Галя Прокопиева: Да, и най-вече една, ако трябва да говорим. 35% от средствата на най-големите държавни предприятия са концентрирани точно в една банка, като това е станало някак си по невидими за публиката правила. Напълно неясни, няма регламент как е станало, и точно това е най-притеснителното. Вторият факт, тази банка по един или друг начин подкрепя една медийна група, която концентрира все повече и повече медии чрез постепенни покупки. И въпросът е какъв е капиталът, който финансира тази медийна експанзия. Защото, пак казвам, тази институция концентрира парите на държавните дружества. И трето, част от тези медии са напълно анонимни, което представлява проблем само по себе си. Има много силен обществен интерес в този казус по две причини. Тук говорим за пари и говорим за демокрация. за пари, защото тези депозити, доколкото ние имаме информация, се държат на много ниски лихви и разликата до пазарните нива всъщност се появява като един положителен ефект в частната финансова институция, но той е загубен ефект в държавните дружества, и ние като данъкоплатци би трябвало да се вълнуваме от този въпрос. И второ, когато има концентрация на медийно влияние, при това на анонимност, това е проблем на демокрацията. Ние като читатели не сме защитени, не знаем кой ни говори, не знаем кой…
Водещ: А кое наричате анонимност?
Галя Прокопиева: Наричам анонимност да не знаем кой е издател на някакъв вестник.
Водещ: Ами „Нова българска медийна група холдинг” ЕАД. Ето какво казват те: „Заявяваме, че същата група е с ясна собственост. Същата е била обект на няколко обекти, включително данъчна и по линия на ДАНС и прокуратурата, които не са установили никакви нарушения.”
Галя Прокопиева: Да, а в. „Уикенд” на кого е собственост. Вървете в търговския регистър и на „Капитал” ще намерите до конкретни физически лица. Опитайте за в. „Уикенд”, който има не малко издания и с голям тираж и ви пожелавам успех.
Водеща: Защо опирате до програма „Достъп до информацията”? Такава информация се отказва очевидно, така ли?
Галя Прокопиева: Тя не е публична.
Александър Кашъмов: Тя не е публична в момента вече много години, да. Всъщност тази година стават 10 години от действието на Закона за достъп до обществена информация. Очевидно е, че през този период подобна информация не е публична. Дори е имало съдебни дела. Преди години Институтът за пазарна икономика с наша подкрепа води такова дело за достъп до информация за банката, в която НЗОК си държи парите. Това, което трябва да се случи в тази страна най-после е една по-голяма прозрачност на управлението и особено на управлението на паричните средства. Между другото водят се и други дела с наша помощ. Има дори едно конкретно дело за документите, свързани с държането на авоарите в една друга банка, с примерно трансфери по държавния бюджет, които правени и т.н. Това показва и други неща. Това показва, че журналистите все пак са много активни у нас в ползването на Закона за достъп до обществена информация. И благодарение на това се постигат големи успехи. Аз потвърждавам това, което Галя Прокопиева каза, че е уникално това действие, толкова много главни редактори на веднъж да подадат заявление…
Водеща: За първи път се случва…
Галя Прокопиева: Да. И вижте, много разнообразни едии: „Капитал”, „Дума”, „Труд”.
Водещ: И регионални също: „Марица”, „Струма” и т.н.
Александър Кашъмов: Аз един паралел бих направил. През 2004 г. четирима журналисти от четири различи медии, това бяха „Свободна Европа”, в. „Дневник”, в. „Сега” и Дарик радио, подадоха заявления за достъп до току-що откритите със закон заседания на ВСС, който обаче не искаше да си ги открива. Тъй като им беше отказан такъв достъп, те заведоха дело и спечелиха това дело във Върховния административен съд, вследствие на което вече тези заседания са публични от тогава, от края на 2004 г. Така че аз смятам, че подобен кампаниен ефект на искането на ин формация, и то искане, което е основано а закон и на конституционно право, има голям ефект, и то ефект да отваря врати, да отваря и да създава политики на прозрачност в правителството.
Водеща: Какво може да излезе от там?
Галя Прокопиева: От данните ли?
Водеща: Да.
Галя Прокопиева: Ами могат да потвърдят или да отхвърлят тези наши хипотези и подозрения. Тези данни по принцип ние като данъкоплатци ги заслужаваме така или иначе т.е. дори нищо а не излезе е добре да ги има някъде, на сайта на финансовото министерство да си стоят, и когато искаме, да си проверяваме.
Водеща: А как са избрани тези банки?
Галя Прокопиева: Ами то точно това е проблемът, защото когато няма публичен механизъм, вероятно става въпрос за някакви невидими механизми, с друг заряд. Как са избрани е въпрос, който е интересен и би трябвало да се разследва.
Водещ: На мен ми е интересно, че Ирена Кръстева, а преди Петьо Блъсков също не беше в Съюза на издателите, той беше собственик на част от тези медии. Тук не знам дали някаква връзка може да се търси. Може би причините са различни?
Галя Прокопиева: По-скоро не. Той даже не знам колко с времето тогава се размина. Защото етичният кодекс, сега да не се объркам, но преди две-три години беше приет…
Александър Кашъмов: Още 2005 г.
Галя Прокопиева: С помощта между другото на колеги от Би Би Си. Той не е някакъв такъв да сме си го измислили напълно. Това са общоприети норми и правила за правене на журналистика.
Водеща: Само да питам накрая, от предишните случаи, които споменахте, и единият конкретно беше свързан с това да се разбере, конкретно банков случай споменахте, как приключи?
Александър Кашъмов: Приключи с успех, с отмяна на отказа…
Водеща: Да се даде информация по отношение на…
Александър Кашъмов: Да се даде информация, след което се наложи здравната каса да даде тази информация. Ние тази седмица, между другото на 29 в четвъртък програма „Достъп до информация” ще представи годишния си доклад за състоянието на достъпа до информация. И тук му е мястото може би, тъй като се очаква и отговор по това заявление, да кажем, че е малко странен подходът на сегашното управление към прозрачността. Значи от една страна, те са много прозрачни по някакви въпроси, дори смущаващо прозрачни, като това, че ще се заведат наказателни дела срещу този и този, което според мен предупреждава потенциалните обвиняеми и може да бъде проблем, а в следващия момент, когато журналистите подадат заявления, само за последните две седмици има няколко заявления за достъп до договора със „Сименс”, за достъп до два одитни доклада, на БДЖ и на…
Водеща: Но се дърпат, така ли?
Александър Кашъмов: Оказва се в този момент, че примерно тези фирми, които са 148-те, заради които е бюджетният дефицит, нямало да бъдат казани на медиите, защото щели да текат досъдебни производства. В същия момент ти предупреждаваш тези медии, казвайки, ние сега даваме всичките материали на прокуратурата. Някак си се обръщат нещата. Това, което трябва да се дава, не се дава, а това, което пък трябва да бъде запазено в тайна, се предоставя. Ние виждаме, че има воля в управлението да бъде прозрачно, но то все пак трябва да си припомни и Закона за достъп до обществена информация и другите закони и другите закони и да действа според това, което е регламентирано.
Водещ: Ако трябва да сме коректни, трябва да кажем, че вече има реакция от страна на държавата. Трайчо Трайков, министър на икономиката, е предоставил на финансовото…, т.е. неговото министерство е предоставило на финансовото в кои банки са депозитите на държавните фирми, чиито принципал е той. Това е информация от в. „Дневник”.
Галя Прокопиева: Това е чудесно, но ги е предоставило на финансовото министерство. Аз това исках да кажа, само една реплика по повод говоренето за властта. Нали е ясно, че не може да се концентрира такъв паричен ресурс, ние говорим за стотици милиони лева, в една конкретна частна финансова институции, без това да е протектирано от властта. Това, което ние бихме искали също да видим в тези справки е дали новата власт продължава да е закрилник на този процес.
Водеща: Това е важен отговор.
Галя Прокопиева: Абсолютно. Само да кажа, в края на 2008 г. затова беше изменен законът за достъп до обществената информация, за да може гражданите… Там всъщност се намали много търговската тайна, за да може гражданите да знаят държавата, когато някакви пари внася в частни фирми, къде отиват, на основата на какви договори, какво се случва. Това беше смисълът на изменението от края на 2008 г. Ние искаме ай-после да видим приложение на това изменение.
Водеща: Това е много интересно. Пак ще ви поканим като видим как ще се развие тази тема и какъв ще бъде отговорът за тези три банки, особено едната.
Галя Прокопиева: Оценяваме, бе проявявате интерес. Темата е наистина важна.
Водещ: Благодарим ви за участието! 

в. Утро, Русе | 2010-04-03

Живеещият във Франция български журналист Атанас Чобанов, създател и главен редактор на сайта " Рога и копита", набира средства за провеждането на експедиция в Узбекистан, която да тръгне по следите на митичния архар, свързващ се с името на президента Георги Първанов. Групата се организира през Фейсбук и апелира, който иска да помогне в начинанието, да поиска приятелство в социалната мрежа с Чобанов, съобщи Фрогнюз.
"Искаме да уличим Гоце в лъжа", заявява за сайта журналистът и напомня, че е изпратил на МВР и на главния прокурор сигнал по мейл, подписан с електронен подпис относно данни за извършено престъпление от Георги Първанов по време на своята официална визита в Узбекистан от 5 до 8 ноември 2008 г.
"В узбекските медии и в доклад на "Международната организация за защита на животните" IUCN се появиха подробни уличаващи данни за това, че по време на официалната си визита в Узбекистан българският държавен глава е ловувал на територията на Нуратинския държавен резерват и е убил овен-архар, вид вписан в Червената книга на защитените животни. Отвъд моралната страна на такова деяние, което ако е извършено от лидер на държава – членка на Европейския съюз, злепоставя както българската държава така и европейските ни партньори, настоявам да се разследват данни за извършен бракониерски лов на защитен вид, което по българския закон представлява престъпление по член 278 от НК", се казва в сигнала.

Стр. 9

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-06

Водещ: Темата, която започваме сега е свързана с това – упражняван ли е политически натиск от страна на военното министерство по времето на Николай Цонев. Това излезе вчера, след като в „Здравей, България!” журналистът от вестник „Сега” Емил Спахийски ни гостува и разказа за последните пет години по време, в които вестник „Сега” е публикувал различни разследвания във връзка с военното министерство, е упражняван политически натиск от различни посоки. Сега включваме Цветомира Жекова, която е пресаташе на Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев от 2008 до 2009 година. Поискали сте това включване, добро утро.
Цветомира Жекова: Добро утро.
Водещ: Какво имате да ни кажете след думите, които вчера бяха казани от страна на Емил Спахийски?
Цветомира Жекова: Искам категорично да отрека тези думи като неверни. И ще се обоснова по следният начин. По времето, когато аз бях пресаташе на Министерството на отбраната сме работили на еднакъв принцип с абсолютно всички над сто медии в България, не само в София, но и от регионалните. Също така бих приела неговата забележка, ако тя беше отправена миналата седмица, по-миналата седмица или през, който и да е друг ден през изтеклите осем месеца от смяна на властта. За мен е изненада, че това негово оплакване, медийно, прозвуча точно тогава, когато Николай Цонев няма как да репликира. И смятам това за леко некоректно. Също така ще кажа, че по отношение на всички тези, те са само две, оплаквания към Етичната комисия за журналистическа етика, комисията има заключение, че има нарушение на етиката. И това го четох в самият вестник, тоест самата комисия, в която членуват журналисти е изказала становище, че – да, такова нарушение на етиката има. И аз смятам, че когато човек пуска жалба по рутинен принцип, това не може да бъде наречено натиск.
Водещ: Сега, обаче нещо, което е важно да уточним вчера в думите на Емил Спахийски никъде не беше цитирано да бъде казано, че натиска идва от страна на пресаташето или на Министерство на отбраната по времето на Николай Цонев. Възможно е този натиск да се е случвал по други пътища.
Цветомира Жекова: Ами, аз не зная за други такива пътища и в случая се явявам като официално лице, което съм работила с медиите и искам да пресека това още в самото начало. Не е имало такъв натиск и няма причина да има такъв натиск. Вярно е, че вестник „Сега” е бил един основен критик, но това е било през цялото време. И съм го приемала напълно нормално, и не е бил единственият критик не само на Николай Цонев, а по принцип на министерството. Дори още повече ще кажа, че въпреки тези критики, колега от този вестник, пътува с нас в Афганистан при посещението на министъра там и след това, разбира се, отново критикува.
Водещ: Но пак ви връщам в това, че все пак вие говорите от гледна точка, официално, на институцията, която сте представлявали по това време – Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев. А в думите на Спахийски никъде не беше казано, че официално е идвало, примерно, от страна на Министерството на отбраната. Идвало е по различни пътища и от /…/ пътища политически натиск, който е бил разнопосочен, това бяха думите му. Ако имате на финала да кажете още нещо, ви слушаме.
Цветомира Жекова: Ами, аз бих искала да разбера какво се включва в думите „политически натиск”, ако в него не се визира политика? Какво се има предвид под „политически натиск”?
Водещ: Разнопосочен политически натиск, за да не бъдат публикувани…
Цветомира Жекова: Не е коректно такова твърдение, казано по този начин осем месеца след смяна на мандата. Категорична съм. Уважавам колегата Емил Спахийски, уважавам мнението на всички български журналисти, но едно такова твърдение хвърлено в нищото просто, защото в момента е модерно да се хвърлят обвинения към тази институция и към Николай Цонев, не го приемам.
Водещ: Добре, благодаря ви за това участие. Това беше Цветомира Жекова, която е пресаташе на Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев. 

БНР, Деконструкция | 2010-04-03 | 20:02:50

Водещ: Какво се след неуспешния опит за импийчмънт? Ние сега ще разговаряме с PR-експертите Аня Павлова и Арман Бабикян. Добре дошли.
Аня Павлова: Добър ден.
Арман Бабикян: Добър ден.
Водещ: Какво ще се случи с основните политически играчи след приключването на този сюжет, как мислите? Г-жа Павлова? Lady’s first, да.
Аня Павлова: Мерси. Да, какво ще се случи с политическите субекти – в сфера на гадаене е, общо взето. Ще поживеем и ще видим. Аз смятам, че такива неща като опит за импийчмънт подлежат на анализ по време на подготовка на такова нещо и след развоя на събитията. Това, което виждаме към днешния ден, че безспорно главнокомандващият и президент на Република България г-н Първанов получи едни чудесни публично-пространствени възможности. Смея да твърдя, че в публична комуникация, законът е такъв, че този, който по-дълго е мълчал, след това получава голяма публичност, винаги печели. Ако си дадем труда да сравним присъствието в публичното пространство на премиера Борисов и президента Първанов, мисля, че никой няма съмнение в чия полза отива количественото присъствие. Този път на Първанов беше дадена възможност. Той направи два поредни брифинга, които използва и като обръщение към нацията. Това е голяма възможност и той се възползва от това добре, по мое мнение. Нещо повече, получил възможност, вече всяко негово изречение, всяка негова дума да се третира като политическо послание. Мисля, че когато се случват такива двубои, аз оценявам, че опитът за импийчмънт е ескалация на двубоя между Първанов и Борисов, печелившата позиция в публичното пространство е за г-н Първанов.
Водещ: Значи, опитът да бъде сложен г-н Първанов да кръста всъщност доведе до някакво негово своеобразно възкресение?
Аня Павлова: От гледна точка на публичното пространство, кога толкова активно, напоително и дълбоко се е изказвал президентът и толкова внимание му беше отделено за това?
Водещ: Г-н Бабикян?
Арман Бабикян: Трудно ще кажа нещо различно от Аня, но със сигурност това, което стана, беше една взаимна размяна на услуги, която, като имаме предвид изминалите години, защото аз отказвам да разглеждам този случай изолиран от досегашните взаимоотношения между Борисов като човекът, който регулира действията на ГЕРБ, като основна управляваща сила в страната и присъдружните й организации. Със сигурност не можем да не отбележим, че през всичките тези години номер едно във фен клуба на Първанов винаги е бил Борисов. Имам предвид и добрите взаимоотношения, когато беше главен секретар, добрите взаимоотношения, когато беше кмет, забраните, които раздаваше на своите съпартийци, да говорят за президента, откриването на отсечки от шосета, градинки, шадравана пред президентството, и все едно, да не изброявам нататък, и няколкократните публични изявления на настоящия премиер и бивш кмет, че е хубаво между институциите да има добър диалог, особено когато се отнася до държавния глава, и уважение, за да може това да е от полза за държавата. В този смисъл случката, наречена подготовка и провеждане на опит за дебат и случване на импийчмънт, и т.н., аз отказвам да я разглеждам от юридическа гледна точка първо, защото не съм юрист, и второ, защото всички що-годе грамотни юристи казаха, че това е безумно упражнение от правна гледна точка. По-скоро съм склонен да кажа, че отношенията между Борисов и Първанов в момента приличат на отношенията между Валерия Велева и Ахмед Доган. Те няма да отидат на съд, както и импийчмънта не стигна до Конституционния съд. Това са дългогодишни топли отношения, които в момента се намират в друга фаза на кипеж. Резултатът от това най-вероятно ще бъде връщането на президента на политическата сцена. Нямам предвид институционалната, а тази долу, партийната. Възможността Борисов да избяга от неспособността си да управлява държавата, която става все по-видима ден след ден, имам предвид справянето с кризата, да избяга по посока на президентството като пост и възможността на Първанов да слезе долу, формално, на сцената, за да може да се окаже решаващ фактор в изпълнителната власт на страната.
Водещ: Това възможно ли ви изглежда – едно такова завъртане на виенското колело?
Арман Бабикян: Това в Русия се е случвало вече.
Водещ: Да, но там е малко по-различно все пак.
Арман Бабикян: Със сигурност е по-различно, но винаги се намират безумци, които ще искат да го опитат и в България и както виждате, упражнението върви доста успешно. Може би най-голямата радост за всички в центъра и в дясно от центъра почитатели в България е това, че импийчмънта не мина. Ако той беше минал, най-елементарният резултат от него щеше да бъде запазване на властовата позиция президентство, въпреки че такова нещо няма, в ръцете на г-н Марин, т.е. косвено в ръцете на г-н Първанов и абсолютната възможност г-н Първанов да слезе долу на терена и да играе тази разумна центристка сила, която все пак носи някакъв рейтинг за хората в центъра и в ляво от центъра, особено където са тежко разнебитените орди на БСП. Там няма друг човек с около 30-ина – 40% рейтинг. Дори 10-ина процента да са от институцията му, там няма и човек с 25% рейтинг вече, в ляво. Така че, общо взето, добре че не го освободиха човека, за да си играе на терена.
Водещ: Но тази престрелка, как да я наречем, между г-н президента и г-н премиера, която продължи и с пресконференцията на г-н Първанов, след това с отговора на г-н Борисов, автентична ли е?
Аня Павлова: Аз само бих искала да допълня, относно възможните политически планове на президента на България, забележете, че той не направи никакво усилие да прогнозира каквото и да било за себе си. Тази цялата работа беше свършена от неговите т.нар. опоненти. Те съобщиха, развиха и утвърдиха съзнанието на следващата политическа кариера на г-н Първанов. Освен да им благодари, аз не зная какво той би могъл да им направи. Така че дали е автентичен дебат, за който говорите, диалогът между президента и премиера, да, разбира се, че е автентичен. Те са живи хора, те се показват пред медии, те говорят някакви думи. Това нищо не изкуствено подадено, не е анимационен филм. Това са все реални неща, това са реални хора на постове. Дали са искрени в това, което говорят, може би имате предвид, вече нека бъде на тяхна съвест. Единствено, което аз зная, че премиерът казал, че това не е негов проблем, импийчмънта на президента, но не спира да коментира репликите и идеите на президента.
Водещ: Това, че не е негов проблем, също не звучеше никак искрено, поради простата причина, че няма как в една класическа лидерска партия, каквато е ГЕРБ, да се случва нещо, за което не настоява и самият г-н Борисов.
Аня Павлова: Ами аз може би малко твърде специфично, съгласно работата, която върша, смятам, че предизборната надпревара вече е започнала и хората вече се стараят да очертават своите противници в публичното пространство. Всички забелязахме, че Първанов маркира за такъв Костов, а Бойко Борисов маркира за такъв Първанов. Разбира се, за да бъдеш опонент на президента или президентът да бъде опонент на премиера, това е добре като стартова позиция в следваща предизборна надпревара. Сега, вкарването на г-н Костов вероятно е някакъв тактически ход, който всеки може да го чете както си иска и както смята за необходимо. Фактът си е факт. Напрежение между институции има, това всички го усещат. Лично аз смятам, че напрежение между институции по време на икономическа криза е непозволително разкошество, затова би трябвало всеки да внимава. И затова считам, че в своето публично говорене президентът е по-подготвен, поне изглежда така, защото той е спокоен, уравновесен, призовава към стабилността между институциите, призовава към добруване между институции, говори за икономически проблеми на държава. И най-важното, изглежда спокоен. В ситуация на кризата хората очакват от управляващите или високодлъжностни лица именно внушение за спокойствие.
Водещ: Вие казвате това, че е спокоен. Това безспорно му носи някакъв рейтинг и някакви плюсове, само че мислите ли, че г-н Първанов би имал действително една успешна политическа кариера като лидер или като гуру, или като не знам си какво на някаква мрежа, или структура или нещо от този сорт?
Аня Павлова: В рамките на шегата, /…/ – вероятно има такава възможност.
Арман Бабикян: Правят всичко възможно, помагат му неуморно. Аз това се опитвах да ви кажа, че наистина десният електорат трябва да е благодарен за това, че импийчмънта не мина. Очевидно ГЕРБ и присъдружните организации се опитват непрекъснато да помпат рейтинга на Първанов и го правят много успешно до този момент. Той наистина трябва да им бъде благодарен. И аз ще припомня и още един елемент – спомняте ли си кандидат-президентската кампания? Всички очакваха Борисов да се кандидатира. Ядоха се кайсии, пи се уиски, какво ли не. Накрая той не само не се кандидатира, и всички знаят след какъв разговор, с кого. На всичкото отгоре отиде да рита футбол. Той не отиде дори да пусне бюлетината си за десния кандидат – уважаемия Неделчо Беронов. Всички тези знаци ги изброявам не защото съм злопаметен, а защото нещата имат някаква логическа връзка все пак в нашата политическа история, колкото и много политически сили да дават признаци на въртеливост в кръста. Така ли иначе, има една хронология, която върви и тя ни води точно до този извод, за който Аня каза, че правят чудесна услуга на Георги Първанов и той наистина изглежда не само по-уравновесен. Той казва и това, което хората започват да виждат, а именно, че управляващите са объркани и не знаят как да овладеят кризата, и действат панически. Той го произнася. Когато един политик започва да произнася това, което хората усещат, той добива по втора причина силна позиция. И никой не може да я отнеме на Първанов, защото фактите говорят по-добре от всякакви пропагандни трикове. Когато има криза и къщата гори, а кризата е нещо такова, да се четат речи в парламента от сорта какво не бил казал Първанов преди пет години или какво бил направил преди три е смешно. Това е все едно наистина един дом да гори и съпрузите да водят разговор за това кой е полял цветята миналата година.
Аня Павлова: Честно казано аз, по мое мнение, би било много-много по-разумно вместо да се занимават с характеристиките за Първанов да помислят как, по какъв и в каква форма оттук нататък ще обясняват на хората т.нар. мерки антикризисни. След щастливата прегръдка на тройката, те се съгласиха с тези мерки и те трябват да бъдат отстоявани в парламента. Вероятно ще бъдат отстояни. Но хората имат право, а управляващите са длъжни точка по точка, стъпка по стъпка да обяснят така нещата, че хората да се почувстват наистина спокойни и знаещи какво ще може да им се случи. Пропуснат ли този период, наистина може да стане проблем, за който говори Арман, защото аз не мога да се съглася, че Борисов вече е доказал, че не може да управлява. Не съм специално съгласна с това, защото в действителност изследвания не са правени след множеството случки, които станаха последната седмица, но предишните изследвания показват, че хората смятат иначе. Единственото, което вече е показал г-н Борисов, че не може да гарантира некорупционно управление. Да, това го показа със случката с действащ министър, който беше даден на прокурор именно за корупционни действия. Така че бих препоръчала на това управление грандиозно внимание, особено стратегическо внимание да обърнат на това по какъв начин ще комуиникират с хората. Ако сте чули доста, или средно министъра на финансите, който е особен като говор, особен като публично поведение, и въпреки всичко си направих труда да го послушам. Думи, които той употребява най-често, са фискът, хазна, бюджетът, фискът, хазна, бюджетът. Оттук нататък се опасявам, че той трябва да премине към правилната пропорция – хора, хора, хора. Защото и фискът, и хазна, и бюджетът – това са все инструменти за хората
Водещ: Е, това – за хората, го обяснява г-н Борисов, нали той казва колко са важни едни или други мерки за хората?
Аня Павлова: Да, вероятно. Аз просто казвам, че оттам нататък, когато ще бъдат приети и в парламента мерки антикризисни, хората имат право, управляващите са длъжни да ги обяснят точка по точка, какво означава това конкретно за всеки човек. Защото водородните емисии, това е фючърсна сделка. Аз зная, че тя по никакъв начин няма да се отрази сега на бюджета ми за мен, но искам да зная какво и как ще се случи в този живот. Европейските…
Арман Бабикян: Ама те няма и как да влязат в бюджета, парите от водородните емсии…
Водещ: Да.
Аня Павлова: Да, няма как да влязат, точно така.
Арман Бабикян: … те ще влязат в екоминистерството.
Аня Павлова: Фючърсът е странична сделка. Но аз искам да зная от този списък за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни намерения какво точно как ще засегне всяко семейство и мен в частност.
Водещ: Това е така. Въпросът е оттук нататък, в следващата, да кажем, година и половина-две как ще се структурира политическият живот по простата причина, че ГЕРБ като всяка една партия, която е във властта, ще започне да губи своето очарование за масите и масите ще си потърсят някакъв друг спасител. Могат ли да го открият именно в лицето на Георги Първанов? Питам, защото това не е случай, какъвто беше със Симеон Сакскобургготски, да речем, който дойде изведнъж, от нищото, като че ли, и за три месеца направи тук фурор. Не е същият и случаят като с г-н Борисов, защото да, той действително присъстваше няколко години в българското публично пространство, но все пак няколко години. Г-н Първанов присъства вече 20 години, т.е. той не може да го изиграе онзи ти спасител, който се явява и предлага някакви чудодейни решения или на базата на личната си харизма увлича огромни потоци след себе си.
Арман Бабикян: Абсолютно е вярно това и има два типа развой. Той би могло да изиграе не толкова ненадейно появяващия се спасител, защото той трудно може да бъде ненадеен след 20 години. Но не съм сигурен, че и българите ще търсят такъв тип решения на проблема в дадения случай. Може би ще спрат да делят хората, които искат да ги управляват не леви и десни, а ще се опитат да ги делят на можещи и неможещи, защото кризата изисква това, когато си гладен, а говорим за над 400 хил. гладни в момента. И растат с по 30 хил. месечно. Това са сериозни неща. Те спират да гледат с каква блузчица е облечен този, който се грижи за тях, а гледат кой носи хляба под мишница. Така че нищо чудно хората да започнат да се ориентират към прагматично решение. И не знам дали прагматичното решение е месията, пък бил той и Първанов или пък Сакскобургготски или който и да е, или ако случайно преценят, че Красимир Ангарски е чудесен икономист, примерно, или пък Стефан Софиянски или пък Петър Волгин. Все едно. Ако решат, че този човек е достатъчно компетентен и добре подготвен, за да извади каруцата, нищо чудно да се спрат на това поне временно.
Аня Павлова: Тук съм съгласна с Арман, защото наистина отговорът на вашия въпрос зависи от това до каква степен се задълбочи кризата, в каква степен в безизходица ще изпаднат хората. Наистина, когато ти си в безизходица, тогава за теб става важен онзи, който ти дава вода, когато си жаден, и онзи, който ти дава храна, когато си гладен. И тъй като досега основната теза за стабилността на кабинета „Борисов” и неговото управление беше, че няма адекватна алтернатива на неговото управление,а з се опасявам, че разпръснатата алтернатива е много по-страшно нещо.
Арман Бабикян: Това е много нахално, между другото.
Водещ: Ама това много често се повтаря – за нямането на… Още от времето на Иван Костов. Нали, още тогава той си повтаряше „Няма алтернатива”.
Арман Бабикян: И забелязвате ли, че всеки път се оказва, че има?
Аня Павлова: Ама разпръсната алтернатива е много по-страшна перспектива, разберете.
Арман Бабикян: Нали забелязвате, че всеки път се доказва, че има? В зората на Иван Костов, когато започна този кабинет, се казваше „Поне два мандата”. Ама почти нямаше политолог, който да не го казваше. Два са в кърпа вързани, третият – ще видим. Нещо подобно се оказа и въпиющо мнозинство на Царя след това. О-хо, я вижте колко депутати, тя работата е ясна. Харизмата му е голяма, международните му контакти, от Кувейт потече едни нефт по едно време, биволи от Индия, страшно беше. Оказа се, че не е така. Тази коалиция, която ни управляваше до онзи ден, тройната, спомняте ли си какво мнозинство имаше? Стабилно, неразрушимо. Шест месеца репортерите в зората на този мандат се упражняваха на тема „Какво би съборило тройната коалиция?” и вървяха напоителни анкети по всички медии. Непоклатима история, хилядолетна като Райха на Хитлер. Виждате, че всяко такова заклинание не свършва по начина, по който лицето, което е заявило „Няма алтернатива”. Винаги има алтернатива.
Водещ: Понеже си говорим за способността или неспособността на настоящите управляващи да управляват, как гледате на едни безспорно изглеждащи, много добре подготвени, поне много добре подготвени за масовия зрител акции, в които бивши министри биват карани да лягат на земята с определени действия, което със сигурност се харесва, обаче, на много групи от хора? Защото хората си казват: „Ето го този, дето сигурно е откраднал стотици милиони евра, и сега е на земята с белезниците. Страхотно управляват”.
Аня Павлова: Аз бих поправила, че е на колене. На земята там някой друг беше, но това не променя факта на това видеоклипче, което се излъчва.
Водещ: Това е поредното от многото, които гледаме.
Аня Павлова: Не, аз съм сигурна, че едно определено министерство вече има филмотека за подобни неща. За мен проблемът е в друго. Аз съм абсолютно убедена в това, което казвам, че когато ти си призован да се бориш срещу нарушителите на закона, нямаш нито грам, нито една идея възможности да бъдеш нарушител на такъв. Разбира се, юристи и прависти ще се произнесат до каква степен и кой има право, временно задържан, че някой е престъпник. Но аз смятам, че когато някой е в нарушение на закона по време на борба срещу нарушител на закона, по някакъв начин се изравнява с нарушителите. И мисля, че това е сериозна грешка, която беше допусната по време на тази акция. Всички искаме върховенство на закона, всички искаме справедливо възмездие и наказание за тези, които престъпват този закон. Но другото също е недопустимо. Аз чух, че министър Цветанов каза, че хората са изнервени и мисля, че тези, които, поели по този път да работят в тази област срещу нарушителите, си направили сметка, че между кръжок по детски рисунки и борба срещу престъпници има разлика. Ами опасявам се, че нямат право да бъдат изнервени.
Арман Бабикян: Ами да отидат на СПА като са изнервени.
Аня Павлова: Вероятно има някакви други техники, но е така. Освен това, ако е посланието, че всеки, който е смятан за престъпник срещу държавната собственост, трябва да бъде повален на колене, в този видеоред ми липсва министър Нанев. Защо липсва тази видеокартинка за него? Значи, трябва да има абсолютно равни отношения към всички, които са подозирани, че нарушават нещо. И, разбира се, на първо място спазване на закона. Разбира се, на първо място спазване на закона. И в чисто човешки план казвам, че който унижава друг, унижава себе си.
Водещ: Видеоматериалите от този вид киноизкуство дали ще продължат?
Арман Бабикян: Ами засега, като слушам министър Цветанов, нямат намерение да спират. Грозното в цялата работа е, че, първо, използват топ срещу врабче. Хората, за които стана дума, ако са откраднали – а дали са ще реши съдът, с го правили с химикал, не с картечница. Така че този тип арести са изключително комични, ако не бяха трагични за нивото на хората, които извършват подобни действия, за да демонстрират радост сред населението. Аз приемам всичко това като един общ стил, който се демонстрира, на раздаване на присъди през медии. Такива опити имаше и към други хора далеч преди ареста на бившия военен министър и далеч преди ареста на председателя на Общинския съвет във Варна, присъди да се раздават през медиите. Принципът е – виновни са всички други, освен нас. Когато земеделските производители се събраха и казаха: „Извинявайте, ама къде са ни парите и ще получаваме ли ние колкото европейските си колеги?”, ни повече ни по-малко министър-председателят казва, че една част от тях са лъжци. Послъгали. Вместо 10 овце – 100. Ама въпросът е друг. Като има лъжци – хвани ги, прати ги там, където им е мястото. Не може да им казваш: „Не ви даваме на всички парите, защото…”. Бъди така добър. Когато на лекарския събор разговаряха с премиера отново по финансови теми, по подразбиране, той започна да им се кара, че те не са спрели с голата си гръд краденето на пари от „Цанков камък” и от „Белене”. „Къде бяхте вие тогава? Защо не ги спряхте? Защо съм аз тук?” Представяте ли си какъв философски, почти Хамлетов въпрос? Логичният въпрос е „Къде беше ти в качеството си на главен секретар”. Нали, логично е на лекаря да му се дават пари, за да лекува, а на главния секретар, за да лови престъпници. Разбирате ли за какъв Гьобелсов тип управление и изпращане на послания говорим? Биват обвинявани цели гилдии и бива демонстирана сила към хора, които очевидно може да са виновни, но може и да не са. Присъдата в обществените очи, обаче, се произнася през начина, по който се демонстрира техния арест и тяхното унижение. Ако утре някое от тези лица се окаже невинен човек, кинематографията на МВР ще произведе ли хвалебствен филм, връщащ достойнството на някои от тези лица?
Водещ: Е тогава ще се каже, че съдът е корумпиран.
Арман Бабикян: Т.е. веднъж заснели те как те арестуват, ти вече в очите на 8 млн. души си виновен, независимо от съда. Нали разбирате за какъв тежък порок на демокрацията става дума?
Водещ: Въпросът е дали това нещо ще има такъв политически ефект, т.е. ще накара хората а харесват повече това управление.
Арман Бабикян: А, да. Със сигурност умират от радост. Със сигурност това са онези кръчми, в които се сяда след 6.30 ч., хората си поръчват по една ракия, телевизорът е горе вдясно над бара, виси на една стойка, и всички са щастливи.
Аня Павлова: Аз знам, че Арман е прав, но аз отказвам да приемам това. В чисто човешки, морален и какъвто искате план не желая да приемам това. Аз няма да приемам, когато в светлия Четвъртък ми се казва: „Разпнахме ги”, ами няма да го приемам, дори по кръчмите по села да се радват на телевизора вдясно.
Арман Бабикян: О, аз също не го приемам. Категорично.
Водещ: Въпросът е, че ако някой вижда че това нещо носи радост на голяма част от електората, той ще продължи да го прави, нали?
Арман Бабикян: Ами утре могат да започнат да прибират миксерите от хората, които имат заплата над 3000 лв., от къщите им. Това също ще носи радост. Нали разбирате? Това е абсурд. По тангентата „Нещо, което носи радост на мнозинството”, т.е. на болшинството, стигаме до болшевизъм.
Аня Павлова: Аз бих казала, че уплашено общество, което е принудено да се радва на чуждо унижение, е общество, принудено да се радва на чуждо унижение. Т.е. нищо стойностно и ценностно от това не може да излезе в дългосрочен план. Това е абсолютно убеждение. И ако бях работила за когото и да било в предстоящи избори, винаги бих посъветвала да се отстъпва от този коридор. Той е непродуктивен. Ти оглеждаш и възпитаваш хора, които се радват на чуждо унижение, искат да бъдат плашени или поне твърдят това. Това не е общество за 21 век, с което ти можеш да построиш нормални европейски отношения с когото и да било.
Водещ: Накрая, понеже утре е Великден, да не забравяме, да завършим с нещо светло за българската политическа сценка. Какво светло можем да кажем за бъдещето на българските политици – на тези, които сега са на върха или се готвят да се качат на този връх?
Аня Павлова: Аз искрено вярвам, че никой не иска никакви катаклизми да се случват в България. Аз искрено вярвам, че хората искат най-сетне стабилност, а не искат да се провали персонално Борисов или който и да било. Те искат наистина един нормален живот. Това, което пожелавам на хората за тези светли празници, наистина да се опитат или да имат възможност да живеят в един нормален, светъл, човешки живот.
Арман Бабикян: Да, наистина си струва нещо хубаво да се каже на хората. Хубавото може би е, че както пролетта и възкресението дават нов живот, може би хубавото е, че все пак се вижда, че напират и млади хора със светещи очи към общественото. Колкото и всички да казват, че политиката е мръсна работа, такива идват. И това си личи най-вече в интернет. В каузата им, в блоговете. И може би това е хубавото, защото те трудно ще бъдат подведени по тези идиотски номера, които им се демонстрират. И всъщност това май е най-хубавото – че идват такива.
Водещ: Много ви благодаря. Аня Павлова и Арман Бабикян.

в. Дневник | 2010-03-31

Комисията за журналистическа етика в печатните медии на 29.03.2010 г. се събра на извънредно заседание по повод откритото писмо на г-н Ахмед Доган, озаглавено "До мадам В.", разпространено чрез медиите на 25.03.2010 г.
Членовете на комисията – журналисти и представители на гражданския сектор се обединиха около мнението, че независимо от частния характер на писмото в него се съдържат ясни намеци за наличието на корупционни практики сред журналистическата гилдия като цяло.
Такива изказвания накърняват сериозно доверието в медиите и комисията прецени, че не може да остави въпроса без последствие. Поради което на основание чл. 3.4. от Етичния кодекс на българските медии, във връзка с чл. 21, ал. 1 от правилника за дейността си
РЕШИ:
Предлага на г-н Ахмед Доган в разумен срок да подкрепи с доказателства направените от него твърдения, уличаващи журналисти в действия, уронващи престижа на професията. Комисията обръща внимание, че под "доказателства" следва да се разбира представяне на неоспорими факти, а не мултиплицирането на безадресни твърдения, имащи характера на донос. В случай че такива бъдат показани, комисията се ангажира да реагира веднага по тях.
Предлага на г-н Ахмед Доган да поясни какво влага в пасажа от откритото си писмо: "Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката. Ще се помоля за теб! Господ да ти е на помощ!", тъй като от гледна точка на комисията подобна формулировка съдържа елементи на заплаха.
Препоръчва на всички журналисти и медии да не допускат подмяната на същинския дебат в обществото, който е за начините за оздравяване на държавното управление и повишаване на нравствената хигиена на политиците. Разговорът за отношенията между политици и журналисти, разбира се, също е важен, но той не трябва да отклонява вниманието от конкретните подозрения за злоупотреби в случая с "Цанков камък".
В заключение комисията смята, че дискусиите както за нравствените устои на политиката, така и за журналистическия морал са полезни и оздравителни и следва да продължат докрай. С оглед на това комисията препоръчва на журналистите в отношенията си с политици да се придържат стриктно към правилата на Етичния кодекс на българските медии.

Стр. 5

БНТ, Денят започва | 2010-03-29

Водещ: Продължават коментарите и ехото от безпрецедентното отворено писмо, с което Ахмед Доган обвини в поръчковост, в манипулации, в корупция дори един от водещите журналисти на в. „Труд” Валерия Велева. Тя в интервюто си за БНТ още в петък първо в нашето предаване съобщи, че ще съди председателя на ДПС и го призова да докаже обвиненията си и твърденията си. Този скандал разбира се постави под въпрос и хвърли дори сянка и върху морала на цялата гилдия. Силна ли е близостта на медиите с политиците? Кога те поръчват и се опитват да влияят? Става ли това със съгласието или въпреки несъгласието на някои медии? Знаем, че има случаи, при които подчинението става чрез покупка на изданието и по този начин някои неудобства биват отстранени. Целта на разговора ни сега не е да покажем, че видите ли, събрали се едни морални хора да развяват душевна чистота и да я пръскат, но така или иначе да започне един разговор по темата. Не знам доколко и гилдията и медиите са способни да понесат и разговор за самите себе си. Ще говорим сега по тази тема с нашите гости Георги Лозанов, медиен експерт; Никола Кицевски, от в. „Труд”, Константин Вълков от Дарик радио. Очакваме към разговора да се присъедини след малко и Галя Прокопиева, която е главен редактор на в. „Капитал”. Защо се стигна дотук и каква е поуката за вас, има ли невинни в тази случка? Г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Специално в тази история, тази престрелка между един политики и един журналист много трудно е да се извади някакъв ясен, обобщаващ извод, тъй като са много конкретни мотивациите. Много хубаво е, че от това писмо на Ахмед Доган започва един разговор. Впрочем той не е нов, но се води обикновено в едни доста по-затворени пространства на гражданската сфера, където се наблюдават медиите. В много проекти аз самият съм участвал, които са изследвали връзките между медиите и властта, включително и политическия PR, включително и (…)PR, който за съжаление по някой път извършват българските медии. Но в този случай разговорът е малко предварително компрометиран, тъй като очевидно г-н Доган чрез това писмо търси начин да премести обекта на скандала от себе си върху някой друг.
Водещ: Успява ли?
Георги Лозанов: Ами това, че сме се събрали тук, до голяма степен успява видимо. И разговорът тръгва около друго. Така ние лека-полека забравяме фактически за огромната комисионна, която той е взел, защото за мене това е комисионна, абсолютно безсмислено е да се говори, че това може да бъде някакъв договор, който плаща някаква негова компетентност, експертна. Не става дума за това, ами става дума за комисионна. Г-н Доган в това отношение е изключителен майстор. Той успява да изрече на глас, и даже да поеме върху себе си, абсолютно скандални поведения и тези и нищо да не му се случи, като по този начин доказва силата си. Така че той така започна, и след това има тактика, чрез която това нещо го удържа. И сега тази тактика минава през това да атакува Валерия Велева. Друг въпрос е, че действително разговорът е важен. Хубаво е, че сега като го започваме да говорим, че в основата му стои фактически самопризнанието на един журналист, на един политик, че той е търсил такъв тип натиск върху журналистите.
Водещ: Ударена е репутацията и на самото издание според мен, защото репликата „спряхме да плащаме” по доста безпардонен начин говори за…
Георги Лозанов: Но само да кажа… Тя показва, че това е самопризнание, че е плащано. За първи път имаме самопризнание… За това казвам, че в това отношение даже е изключително дързък. Той всъщност признава, че е плащал.
Водещ: Някакви последици от наказателно-правно естество очаквате ли да има или всичко ще стане в разговор за морал или нещо от този род?
Никола Кицевски: Първо искам да кажа, че доколкото си спомням Доган няма реплика, в писмото на Доган до Валя Велева няма реплика „спряхме да плащаме”, а има твърдения, че тя е поискала да й плащат за PR услуги. Доколкото…
Водещ: „защото този път не ти платихме, нали” – имаше едно такова изречение.
Никола Кицевски: При всички положения доколкото познавам Доган, доколкото познавам политическата обстановка и методите на ДПС те с радост биха плащали на Валя Велева, ако тя беше поискала. ДПС като всички партии се ползва от сериозен платен PR, плаща си за това нещо. При нас обстановката обаче е малко по-различна. Така че ако Валя наистина беше поискала да й се плаща, щяха да й плащат с огромна удоволствие, но тогава не би се стигнало до статията, която предизвика в крайна сметка това писмо на Доган, а именно „Парите повлякоха Доган и ДПС”. Така че дали е плащано личи от самия скандал.
Водещ: Какво очаквате оттук насетне като отношение на самото издание? Имаше много упреци, че всъщност в. „Труд” е вестникът, който е бил в най-голяма близост, допускан и от самия Ахмед Доган, помним и самото знаменателно интервю в момента, в който се беше затворил Доган и не желаеше да разговаря с други, той предпочете да даде интервю за „Труд.” Добро утро и на Галя Прокопиева! Имаше и една реплика вчера на Любен Дилов – син, когато много се вглеждаш в Доган, перифразирайки Нитше, и Доган ще се вгледа в теб. Как приемате?
Никола Кицевски: Ами аз мисля, че „Труд” е бил предпочитан по доста различни причини. Като на първо място, че това е един сериозен вестник, един вестник с огромно влияние, с авторитет, с доверие в хората. Второто нещо е, че при „Труд” винаги може да се разчита, че ще бъде коректен и обективен. Което пък повлия следващото, че когато „Труд” смята, че някой не е коректен към обществото, той го казва. Нито един друг вестник не излезе със съобщението за хидрохонорара на Доган. Всички тръгнаха след това.
Водещ: А съжалявате ли за тази близост, която се е наблюдавала така или иначе през годините? Дали нямаше да бъде толкова лично, толкова остро и толкова бомбастично дори писмото, ако дистанцията беше по-голяма?
Никола Кицевски: Дистанцията между „Труд” и Доган не е по-различна от дистанцията между „Труд” и други политици. Тоест хората, които отговарят за конкретната партия, те се опитват, нашите репортери, те са професионалисти, те се опитват наистина да бъдат в една доста близка дистанция, за да познават онези, за които пишат. Така че аз не виждам някаква кой знае каква огромна разлика. Напротив, Доган може би е политикът, който винаги е бил на най-голяма дистанция от медиите. И ако „Труд” е била медия, която е била малко по-напред и по-наблизо, това говори добре само за „Труд”.
Водещ: Има ли „опасни близости” според вас, не само в този случай, а по принцип, между медии и политици, между бизнес и медии? Преплетено ли е в такава степен, че да не може самата гилдия да докара един подобен разговор докрай?
Константин Вълков: Има опасна близост според мен по две направления. Първото е абсолютно безпрецедентното писмо, което атакува един журналист независимо по какъв повод. Как след това искате да има млади разследващи, как след това искате да има честна журналистика, която очевидно хората вече се страхуват? Но второто, далеч по-интересно нещо за мене е, че медиите, ние тук всъщност отгледахме това… някои биха го нарекли чудовище, този звяр или този особен тип субект още преди 10-15 години, когато започнаха един целенасочени материали за това как това е единственият човек, който може да опази етническия мир в държава, в която не е имало етнически сблъсък… Това е единственият, който… по-лошо е той да бъде в правителството, но още по-лошо е, ако не е в правителството. И една такава серия, канонада от неща, които го превърнаха в един статус-символ, който може да си позволи с един вид писмо или каквото и да е да казва нещо…
Водещ: Ще излезе, че медиите са виновни, че случват политиците?
Константин Вълков: Абсолютно го случват. Никой досега не си е задал за мен резонния въпрос, ами ако той всъщност не е това, за което се представя, ако той не е толкова умен, за колкото ние всички си мислим?
Галя Прокопиева: Значи журналистите да са доста посредствени, ако той не е това, за което се представя.
Константин Вълков: Защото всичките казват, че той мисли с 10 хода напред. Ами може би не е точно така.
Водещ: Какви са поуките, Галя, според вас от тази история? И за кого?
Галя Прокопиева: Поуките не знам. В журналистиката има един такъв вид сделка с източника. Всеки път, когато получаваш информация, жертваш нещо. Има и цена близостта до източника. Формулата на „Труд” от години е била винаги да е много добре политически информиран. Това го знаем всички и това има своята цена. Случаят сега по някакъв начин показва точно този въпрос. Всяка медия и всеки журналист избира между това доколко да има достъп и да бъде информиран, което е определено качество на журналистиката да знае и да бъде информирана, но и доколко да пази дистанция и да бъде свободен. Аз просто мисля, че в момента видяхме, че Валерия Велева, в добрия смисъл го казвам, е в сделка с Доган в момента, когато тя имаше единственото интервю в сарая след убийството. Помните миналата година. И това интервю определено имаше стойност. Всички тогава го четохме и научихме неща. Просто това е избор, който е направен и от време на време се получават такива дефекти. Сега, писмото на Доган е извън всякаква критика и допустимост разбира се.
Водещ: А всъщност стана дума за това, че то представлява своего рода и признание за практика, от която се интересува Наказателния кодекс обикновено.
Галя Прокопиева: Говорим за хонорара ли?
Водещ: Не само. И за самия хонорар, но и за това, което той намеква, че се случва, че се плаща.
Галя Прокопиева: Това не знам наистина, в смисъл политиците, всеки е склонен да злоупотребява в такива ситуации, и лично към нас… аз съм получавала също някакви такива, разбира се не толкова…
Водещ: Предложения?
Галя Прокопиева: Не, кореспонденции, в които… след всяка по-остра публикация веднага се започват, това е поръчково. Хората твърде много смятат, че журналистите са поръчкови. Повече, отколкото те всъщност са. Тук вече проблемът е разбира се за журналиста по някакъв начин да се защити след такова писмо.
Георги Лозанов: Хората смятат, че журналистите са поръчкови, защото в много отношение оставят това впечатление, особено когато, независимо къде, в предишния мандат например, сега това са така да се каже осколки, останали последствия вече, които се движат на базата на тази близост между журналистиката и властта. Аз, независимо, че при нас това се е превърнало в норма, не смятам, че е допустимо в изпълнението на журналистическата професия да стои някаква близост със субекта, за който пишеш. Смятам, че това е конфликт на интереси, който при нас е нормализиран и това е един от белезите на целия провинциализъм на публичния ни живот. Тази… какво да кажа, топла, почти битова среда, одомашнена, в която всеки познава всеки, и така да се каже, абе какво толкова ще говорим, сяно, дай да се разберем. И стои зад всяка публикация дори, стои някъде един частен разговор, който не личи много в публикацията. Това нещо според мен е голям дефект. Не съм никак сигурен, че това писмо ще почне да ни вади от този дефект. Но съм сигурен, че това… за да може да се модернизира, да стане съвремие на българската журналистика, това ще трябва да се разпада така или иначе, трябва да се нарича конфликт на интереси. Както е абсолютен конфликт на интереси хонорарът, който е взел Доган, няма никакво съмнение, така е конфликт на интереси този тип вътрешна близост между журналистиката и обекта на нейните публикации, на нейните разследвания. Аз дори в този смисъл съм се изказвал многократно, макар че това е световна практика, срещу ресорната журналистика. Казвам, че журналистът трябва да е един „просветен лъик”, в хубавия смисъл на думата, който да може да влиза в различни зони, да влиза от името на читателите и слушателите, защитавайки слушателите…
Водещ: Да, има една такава роля на
Никола Кицевски: Аз вече малко не съм съгласен, защото журналистът трябва да е професионалист и да си познава наистина ресора, да познава хората. Въпросът е къде минава тънката граница.
Константин Вълков: Истината е, че вече цяла седмица, или няколко дни, вместо да говорим и пишем за този милион и половина, ние говорим и пишем за това писмо. Представете си какво би станало сега, и си спомним, когато Барак Обама реши да забрани „Фокс нюз” за достъп до Белия дом. Всички други медии се обединиха и казаха, че ние също няма да отидем, ако „Фокс нюз” не влезе. Защо примерно ние не експериментираме един месец да не пишем за ДПС, един месец то да не съществува?
Водещ: То ДПС така се беше затворило и капсулирали, поне докато беше на власт, че…
Георги Лозанов: Не, не, Косьо е прав, аз съм сигурен, че Доган чрез целия този сюжет иска да се самовъзпроизведе като силен политик в новата политическа ситуация, в която неговото положение беше доста…
Водещ: Той излиза силен от тази история?
Георги Лозанов: Да, той излиза силен по следния начин. Това е неговият… какво да кажа, номер. Той прави нещо, което се смята за недопустимо, или казва нещо, което дотук се е смятало за недопустимо, нищо не му се случва и от това, така да се каже, неговата сила се възпроизвежда.
Константин Вълков: аз продължавам да… че той е човекът, който мисли 10 хода напред, който налага политическото говорене…
Галя Прокопиева: Аз това щях да кажа между другото, че това са абсолютно две различни теми. Хонорарът, който е получил Доган е един огромен скандал, но и писмото вече създава друга тема. И аз не смятам, че е вредно, че едното, да кажем, избива другото. Не, те са два паралелни сюжета и ние трябва да си говорим и за другото. Доколкото разбрах, днес етичната комисия има намерение да се събира по случая.
Водещ: Така ли, това не го знаех? Етичната комисия към печатните медии?
Галя Прокопиева: Точно така, да. И това, което бих призовала всъщност, е разговорът там да бъде публичен. Защото ако има стойност нещо сега за качеството на журналистиката, то е тези разговори да бъдат публични. А не да излизаме с някакви декларации в защита, за, против, без да е изговорено, без да има аргументи докъде стига добрата практика в журналистиката и къде свършва тя.
Никола Кицевски: Аз мисля, че всичко, което се случи от излизането… от 21 март, когато излезе новината за хидрохонорара на Доган, през писмото до днес, е пример за добра практика специално на в. „Труд”. Нещата за това дали има близост или няма си личи от публикацията. Прочетете статията на Валерия Велева, за да разберете дали човек, който влиза в някакви отношения може да бъде обективен или не, защото тази статия е жестоко обективна и точно тя е предизвикала…
Водещ: Много остра, много силна е тази статия, обаче отговорът, който даде „Труд” имаше очаквания да е много по-остър.
Никола Кицевски: Остър към кого?
Водещ: Към Доган след писмото. Има такова чувство.
Никола Кицевски: Ами вижте, в крайна сметка ние трябва да сме премерени. Не можем да бъдем такива, каквито би искал да бъдем може би Доган с това писмо. Впрочем аз това писмо го оценявам като един доста слаб текст.
Галя Прокопиева: Е, тук вече няма нужда да влизаме пак в лични отношения. То това е и част от проблема. Твърде в лични отношения влизаме с политиците, твърде много, дори самият анализ, ако щете по принцип, има едни разсъждения сега за неговите нагласи, пък какво си помислил, пък какво е искал да стане. Случаят с хонорара е толкова ясен, той даже няма нужда от такъв тип коментиране, за мислите и чувствата на Доган… и това за мене е въпросът сега, че не би следвало да се влиза в лична война с Доган, само защото той си е позволил да напише писмо на журналистката или на „Труд”. Поне аз така смятам. Това не би трябвало да (…) някаква принципна позиция на медията и на медиите.
Константин Вълков: Аз дори се питам вече не ви ли стана скучно това слушане на тези низки страсти, на влизане толкова в личното? На мен това е ужасно скучно.
Водещ: Става въпрос за порочни практики, за това. Поставя…
Галя Прокопиева: Не, това е повърхностност на журналистиката. Тук има толкова много неща, които трябва да бъдат анализирани…
Георги Лозанов: Писмото е безвкусно по начина, по който то обсъжда Валерия Велева. Няма никакво съмнение в начина, по който се опитва да я оглежда. Даже, понеже ние с него сме колеги от университета, учихме философия с медии… Става ми малко така, даже тъжно за това, че един човек, който е влязъл в това високо знание, смея да кажа, по този начин използва езика и категориите и толкова разпаднато… Но не е това проблемът. Проблемите са два. Първо, отклонението несъмнено на дебата, защото ние казваме, че трябва да се водят и двата, но ето, в момента общо взето минаваме към втория дебат, което е самата дирижирана в публичността линия от Доган. И второто е възможното самопризнание, което се съдържа в това писмо от политик…
Водещ: Самопризнание за?
Георги Лозанов: За това, че политици купуват журналисти. Това трябва да се изчисти. То разбира се е много между другото казано, много завоалирано и така. И затова аз ценя намерението на Валерия Велева да съди Доган…
Водещ: Аз това исках да попитам дали от правна гледна точка…
Георги Лозанов: От правна гл.т. няма никакво съмнение, независимо че той не я нарича Валерия Велева, че става дума за нея. Това може да се докаже съвсем ясно в съда. И това трябва да бъде един шумен и важен процес, в който преди всичко Доган да изясни какво значи това, че той плащал ли е на журналисти, на кои журналисти е плащал. От този процес на територията именно на съда… Защото тук разговорът действително варива в едни експертно-морализаторски…
Водещ: Прокуратурата има ли според вас възможност да реагира или…
Георги Лозанов: Нека да се разследва това Доган на кого е плащал.
Никола Кицевски: Аз не смятам, че ще се заеме прокуратурата с това нещо. Впрочем то има няколко абсолютно законни начина да се плаща. Първият е разбира се когато си наеме PR агенция, която вече движи нещата. Вторият е просто като си купиш медии. Ако купиш цялата медия, ти плащаш на всички журналисти и това е абсолютно законно.
Георги Лозанов: Аз не казвам, че ще се окаже, че Доган е нарушавал закона. Аз казвам, че това е много важен разговор са гилдията, който през процеса на Валерия Велева, която трябва да си изчисти името през съд… Впрочем върху нея пада доста сериозно обвинение, независимо как сега го тълкуваме. Така или иначе в съзнанието на читателя остава подозрение, че има скрита връзка.
Константин Вълков: Обаче остава в съзнанието на читателя и слушателя точно това подозрение, че всички медии са подкупни. Затова аз си мисля, не е ли по-добре без процес, просто да бъде убито с мълчание всичко това. Аз наистина не бих продължавал да се занимавам по какъвто и да е начин…
Водещ: Не, ама ще увиснат съмненията във въздуха с огромна тежест. Трябва ли да има такъв шумен процес, в който…
Галя Прокопиева: Не дай боже аз някога да съм на нейното място, но това е единственият начин според мен от ситуацията в момента да се излезе.
Никола Кицевски: Аз не мисля, че нещо може да бъде убито с мълчани, особено у нас. И не бива да се мълчи. Впрочем ние забравяме, че днес Ахмед Доган има рожден ден, той става на 56 години…
Георги Лозанов: Нашият разговор е добър подарък, още повече, че той очевидно го е търсил.
Водещ: За рождения ден?
Георги Лозанов: Не, в обществото да има шум по този начин около него.
Водещ: Очакването за този случай, той точка ли е на нещо или отваря нов абзац?
Галя Прокопиева: Ако се върнем на хонорара, който по същество си е някакъв подход…
Водещ: Тук няма точка?
Галя Прокопиева: Ами не би трябвало да има точка. Мисля, че започва цял голям абзац.
Георги Лозанов: Нито си заслужава да има точка, независимо че по този начин започва разговора за медиите. Аз разбирам на Косьо, така да се каже, аристократичния възглед с мълчание да решим въпроса, но в публичността трябва да се дебатира и ако самите медии, тяхното поведение влезе по-надълбоко в дневния ред на медиите, това ще е полезно за тях във всички случаи.
Никола Кицевски: Аз искам да кажа две думи на Валерия Велева по този повод, а именно, че за първи път излиза нещо черно на бяло за тезата на Доган за обръчите от фирми, и то показва благоразположението на Доган към един проект и към една фирма. И оттук трябва вече да се тръгне и да се върви не само по повод на Доган и ДПС, а по повод на политиците и на тяхното благоразположение, обръчите и т.н.
Водещ: Много ви благодаря! 

Дарик радио, Новини в 13.30 часа | 2010-03-27

Никога не съм получавала пари нито от Доган, нито от ДПС, нито от която и да е друга политическа партия. Това обяви в предаването „Седмицата” на Дарик журналистката от в. „Труд” Валерия Велева. Така тя отговори на въпрос за писмото на Ахмед Доган към нея, в което той намеква, че тя е вземала пари от политици, за да защитава едни или други тези. Тя обяви още, че ще се срещне в съда с него, тъй като се чувства оклеветена. Велева посочи, че познава Доган, но отношенията с него са били както с всеки друг български политик и никога не са преминавали общоприетите норми. Велева разказа, че в деня, в който вестник „Труд" е публикувал нейния материал, тя многократно се е опитала да се свърже с него и да чуе и неговата гледна точка. Журналистката от „Труд" заяви още пред Дарик , че се чувства заплашена от тона на писмото и от определени фрази в него. Велева направи предположението, че започналите проверки около личността на Доган са накарали лидера на ДПС да потърси и намери начин да легитимира своето богатство, именно чрез този договор за консултантски услуги по хидропроектите в Родопите. Според Валерия Велева последните събития няма да разклатят позицията на Доган в ДПС и докато той сам не реши, няма да има промяна в ръководството на партията. Валерия Велева посочи, че има промяна в политиката на ДПС, която е продиктувана от Доган. Според нея, той е издал указания Движението да се върне към етническите си ценности, което според нея е сериозна промяна в политиката на тази партия, която в последните години е приемала много българи в редовете си.

в. Капитал | 2010-03-27 

СКАНДАЛ Лидерът на ДПС Ахмед Доган изпрати отворено писмо до журналистката от в. "Труд" Валерия Велева. То се появи първо в два сайта като платена публикация и въпреки че е озаглавено "Браво, мадам В!", в адресата се разпознава анализаторката във всекидневника. Най-вече за това, че ден по-рано Велева публикува текст "Парите повличат Доган и ДПС", в който казва, че лидерът на движението трябва да си ходи. Доган отвръща в писмото с твърдения, че Велева е поискала да стане "таен P.R." на партията му и че му е пратила SMS, с който намеквала, че срещу заплащане би могла да "омекоти и най-тежките удари, които получава". На финала Доган заключава: "Накрая всеки трябва да си плати сметката. Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!" Валерия Велева изтълкува това като заплаха. Отрича да е искала да става таен PR на ДПС и заяви, че SMS-ът й е неправилно изтълкуван. Журналистката планира да заведе дело срещу Ахмед Доган.

Стр. 3