сп. Всичко за жената | 28.10.2010

Ани е от известната фамилия Халваджиян и е nuap-мениджър на Global films. Енергична и усмихната, тя е изключително приятна и коректна в общуването. И разбира се, хубава жена, с момичешка визия за своите 32 години. Дали видът и излъчването й са ген или плод на диети и тренировки – за това си говорим с братовчедката на Маги и Джуди Халваджиян.
Имала съм периоди, в които теглото ми варираше, но те са минало, разказва Ани. – Това се дължи на йогата, която открих преди три години. Още при първото посещение, бях убедена, че ще е за мен. Харесвам източната философия и знам, че хората от Изтока са измислили всичко полезно и за здравето, и за дма, и то преди хиляди години." Единственото, което преди това я е спирало да отиде на йога, е, че не е гъвкава. Дори се шегува, че е "абсолютно дърво". Днес не без самочувствие твърди, че е доста по-гъвкава, но лотос така и не може да направи и вероятно никога няма да може. Но перфектното изпълнение на асаната не е важно и съществено. Спомня си, че и първата й преподавателка по йога не можела да прави лотос. "В началото тя все ме питаше какво ми е на гърба, какъв проблем имам с лакътя, с глезена? Отговарях й, че нямам травми, но като се оглеждах около себе си, виждах, че жени на 50-60 години се справяха много по-добре. Една " от тях беше Анахид Тачева, който не знам на i колко години е, но изглежда прекрасно. Реших, че ще продължа да играя йога, въпреки че се справям • най-зле. След година и нещо вече имах видим I прогрес. А сега съм като жената-каучук." Ани споделя, че бавно и полека по време на сеансифе започнала да усеща как се стягат мужули те й, а главата й се прочисъъа. Дава си сметка, че проблемите, които преди това е имала със стомаха, схващанията в герба, са били заради стреса. И все търсила спасение в масажите, а днес рядко се сеща 3а тях.

Три пъти в седмицата играя йога

Редува посещенията си ту в един, ту в друг център, в зависимост дали е в офиса или вкъщи. Ходи във фитнесцентър "Атлетик" и в "Данс Академи" при различни преподаватели – Ралица и Ани, които имат различни стилове на преподаване. При гостуването си в Щатите при братовчедка й имала възможност да взима частни уроци по йога. Учителката била около 70-те, но изглеждала с 20 години по-млада. "Беше със страхотно тяло, казва Ани. – Стегнато, гъвкаво, гласът й беше нисък, леко дрезгав и припевен, което още повече ми действаше успокояващо и отпускащо. Но истината е, че няма нищо екзотично в йога. Установих, че много от движенията присъстват и в пилатес, и във физзарядката. която някога съм правила. За мен йогата е най-доброто За тялото, което е измислено преди 4-5 хиляди години. Отстрани човек вижда бавни движения, които изглеждат лесни, но като ги правиш, не е точно така, защото ти разтреперват краченцата. В началото не можех да направя една лицева опора. С времето мускулите се стягат, а не си даваш зор и не усещаш болка." Да няма напрежение, насилие и болка е основното в йогата. Упражненията трябва бавно и постепенно да се правят, не е най-важно точно да се изпълни асаната. Преди да открие йога, Ани е ходила на аеробика, на фитнес, но и в двата случая й е омръзвало да подскача и кляка. Тогава е смятала, че понеже е динамичен човек, трябва и тренировките й да са подобаващи. Сега знае, че теорията й не е била правилна. Йога, макар и да изглежда бавна, ангажира и мисълта и през този един час човек не мисли за нищо друго, буквално се изчиства от всичко. Хубавото е, че това състояние те държи и в остатъка от деня.

След фитнес изпитвах ужасен глад

Това признава Ани и допълва: "Ако изгориш 10 калории, след това си набавяш 50. Явно главата ми казва, че трябва да си получи наградата и като започна да се награждавам, не мога да спра. Като ходех на фитнес, качих няколко кила. След като започнах да правя йога, свалих може би 3 килограма, но изглеждам така все едно съм отслабнала повече. Това и искам, не да тежа 48 кила. Искам да си ям и си ям. Никога не съм правила дълги диети. Веднъж допуснах генерална грешка като спрях шоколада и отново качих. Явно като съм се лишила от това, което ми се яде, хапвам повече други неща, за да си набавя тази липса, но се получава обратен ефект. Така че дори и здравословни да са заместителите, като изядеш едно …a Ани пробвала да яде само месо и зелен-но не издържала, още повече, че не обича месо. Убедена е, че диетите са вредни. Стреми се да не преяжда и вечер да се храни 2-3 часа преди сън. Сега си хапва орид, паста, шоколад, въобще каквото й харесва. Обича суши и твърди, че само с четири ролца може да се насити. Теорията й е, че когато яде нещо, което й е вкусно, не преяжда. А когато приема здравословна храна, която не е вкусна, се тъпче, за да се насити. "Явно Изтокът ме влече и в храненето. Още не съм ходила там* но ме е страх, че ако отида и ми ‘ хареса, няма да се върна.

Стр. 19

сп. Всичко за жената | 28.10.2010 

Кой какво чете: Ива Екимова

Спомням си едно от първите вълшебства, които отвориха вратата на необятния свят на книгите. Беше тежко време, преживявах болезнен период. Тогава се лекувах с "Разкази на Ева Луна" от Изабел Алиенде. Нов свят, който ме откъсна от действителността, от болката и от призраците, стряскащи съня, мислите и спокойствието. После не можех без "Разкази в сепиа", "Къщата на духовете". Прочела съм всички книги, които задължителните списъци налагаха. Сред тях имаше и конюктурни, и такива, които промиваха мозъци, но не съжалявам. Всяка ми е дала мъдрост, познание и незаменимо богатство. Усмихвам се, като се сетя, че руският беше задължителен, усмихвам се на писмата на Татяна и Онегин, които все още помня наизуст. Преоткривам света на книгите от първия списък със задължителните за четене на дъщеря ми Дара. Когато прочетох заглавията, разбрах къде е грешката – В думата "задължителни". Вярвам, че е необходимо да обединим усилията си около това да създадем на децата интерес за книги, а не задължителност. Книгите имат история, различна от тази на вещите. Няма да забравя първата ми "среща" с Кърт Вонегът и неговия "Точен мерник" на созополските скали. Много нощи пазех Новия завет под възглавницата си. Точно преди да се разпадне, разбрах, че е по-важно да пазя вярата в сърцето си. И така книгите започнаха да ме откриват сами. Паулу Куелю, Изабел Алиенде, Хорхе Букай, Елиф Шафак, Захари Карабашлиев, Алек Попов, Вергиния Захариева, Том Робинз, Елин Пелин, Вилхелм Хауф, Леда Милева, Недялко Недялков, Дамян Дамянов, Шекспир, Никола Вапцаров, Димчо Дебелянов, Астрид Линдгрен, Пушкин, Марк Твен, Димитър Талев, Димитър Димов, Йордан Йовков, Антон Дончев, Стефан Цанев, Херман Хесе, Хемингуей, Богдан Русев, Момчил Николов, Ангел Каралийчев. Без тях животът ми нямаше да е същият.

Стр. 6

Apeiron Communication I 25.10.2010

Помогнете ни да разберем, включвайки се в изследването на Apeiron Research

Мащабно проучване, свързанo с различни аспекти на ПиаР професията, класическите теоретични модели на ПиаР и тяхното приложение в България, стартира от днес Apeiron Research.

Изследването е насочено към български ПиаР специалисти от всички области и организации.

Като негови инициатори, имаме амбицията то да достигне до максимално широка група колеги, за да получим представителни за българската ПиаР действителност резултати.

А защо не и да провокираме последващ дебат?

Разбира се, няма да получим никакви данни без вашата професионална помощ!

Помогнете ни да открием заедно българския PR модел, включвайки се в анонимната анкета на Apeiron Research ТУК.

Попълването на въпросника отнема 5-10 минути!

Идеята зад проекта?

Изследването има за задача да установи промените, настъпили през последното десетилетие в начина, по който българските ПиаР специалисти изпълняват своите професионални задачи. Резултатите от проучването ще бъдат съотнесени към данни от проведени в България две аналогични изследвания през 1999 г и 2007 г.

Друга цел на изследването е да установи мениджърски или изпълнителски позиции заемат ПиаР-ите в България и как виждат функциите си в своите организации.

Темата е важна, тъй като у нас все още не са много тези, които осъзнават стратегическата роля на ПиаР и това, което той може да прави за една организация.

Във фокуса на изследването е и още един ключов елемент, а именно културните фактори на работната среда, които определят и професионалните принципи на българските комуникатори. Използваният модел за изследване на тези културни специфики и връзката им с основните теоретични модели в ПиаР литературата стъпва на базата на четири културологични променливи – избягване на рисковите проекти, индивидуализъм/колективизъм, маскулинност/фемининност, властова дистанция.

На базата на събраните данни ще потърсим отговор на основния въпрос – подпомагат ли културните особености на работната среда в българските организации, или точно обратно – възпрепятстват добрите професионани практики.

Резултатите?

Резултатите от проучването ще бъдат представени на Втория Средиземноморски форум за ПиаР, който ще се проведе в Катания, Италия на 19 и 20 ноември 2010 г.

Водеща тема на второто издание на конференцията е „Регионални системи в Евро-Средиземноморската зона. Съревнование или партньорство? Ролята на ПиаР”.

Във фокуса на форума ще бъде споделянето на опит и възможности за взаимодействие между отделните локални системи в региона, превръщайки отношенията между тях от конкурентни в партньорски. Организаторите на форума виждат в него възможност за подпомагане на икономическото развитие на целия регион чрез изграждане на мрежи и ефективно взаимодействие между отделните местни системи.

За допълнително информация вижте http://www.med-com.it/.

Оригинална публикация

Human Capital I 12.10.2010

Досега се е занимавала с PR, медиа планиране, банер администриране и маркетинг в "Икономедиа"

Калина Христова е новият координатор PR и реклама на Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР). Основните и функции в асоциацията са свързани с организиране на събития, управление на вътрешни и външни комуникации.

Тя има 9 годишен опит в областа на Комуникациите и Маркетинга. Занимавала се е с PR, медиа планиране, банер администриране, принт и онлайн маркетинга на проектите в "Икономедиа".

Тя е завършила Масови комуникации в Нов Български Университет, специалност PR, като още тогава проявява интерес към възможностите, които предлага Интернет.

Оригинална публикация

MANAGER.NEWS I 30.09.2010

Известната тв журналистка от близкото минало Бетина Жотева ще оглави отделът за връзки с обществеността на Министерство на финансите от понеделник, 3 октомври. Това съобщиха за "Мениджър Нюз" от пресслужбата на министерството.

Жотева ще замести досегашният PR на държавната служба Таня Митова, която освободи поста в понеделник след едногодишна работа. Бившата журналистка се завръща у нас след като в продължение на 3 г. беше говорител на Постоянното представителство на България в Европейски съюз в Брюксел.

Кариерата си в медиите Жотева гради в БНР, в. „Труд” и в БНТ.

Оригинална публикация

webcafe.bg I 24.08.2010

За Максим Бехар комуникацията е бизнес, начин – и качество – на живот. А също и движението – обиколил е света пет пъти.

18 часа е онлайн. Освен че е абсолютно запален по всякакви технологични джаджи, които могат да облекчат, улеснят и забързат…още повече бързането.    

За човек, започнал кариерата си като журналист и работил повече от десетилетие като такъв, се е разделил с журналистиката точно… когато е дошло времето за раздяла. Рационална преценка, в която цитира и Уинстън Чърчил: "Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея".

(Добър съвет, но мнозина са безнадеждно – често и бездарно, пристрастени.)

Ако на някой му се струва лесно да напуснеш журналистиката и да се занимаваш с PR, лесно е само на пръв поглед. Независимо от многото "преквалифицирали се". Може да си супер добър журналист и да се провалиш като PR експерт. Само опитът и познанията от професията не са достатъчни, за да направиш успешен бизнес. Особено ако започваш през 1995-а…

Събитието

Те се случват всеки ден. Имаше събития, които преобърнаха живота ми, защото преобръщаха планетата.

В самото начало на 1989-а, в една много късна съботна вечер седях във варшавския си апартамент и единственият тогава източник на що-годе добра информация – телевизията, прекъсна програмата си, за да съобщи, че пряко от Гданския университет ще бъде излъчен дебатът между Александър Квашневски и Адам Михник. Първият – тогава един от младите лидери на комунистическата партия, по-късно два мандата президент на демократична Полша.

Вторият – тогава един от легендарните лидери на антикомунистическата опозиция, блестящ публицист и до днес главен редактор на най-тиражния полски всекидневник "Газета виборча". За онези години това беше толкова абсурдно и невъзможно, дебатът беше наситен с толкова интелект и напрежение, че когато свърши, аз се обърнах към жена ми и простичко казах: "Комунизмът свърши".

Такива събития, макар и много по-незначителни за историята, но далеч по-значителни за всекидневието ни, наистина има постоянно. Смятам, че появата на царя в българския политически живот беше знаменателно събитие. И тонове хартия да бъдат изписани колко неуспешно е било то, ако се върнете десетина години назад във времето, много лесно ще се убедите, че ако това не се беше случило, България и досега щеше да бъде раздирана от синьо-червени политически крамоли, които още повече щяха да спират развитието й.

Професионално – първият брой на вестник „Стандарт" през далечната 1992 г. Създаден без легенди, без ореоли или догадки, създаден със страшно много труд. Оттогава на този ден, 10 август, винаги обядваме или вечеряме с Валери Запрянов, тогавашния ми главен редактор.

"Стандарт" наистина създаде нови стандарти в българската журналистика и когато същия този ден свалих от машината първия, ама съвсем първия брой на вестника и помолих всички колеги в редакцията да се разпишат на него, Валери написа в горния ляв ъгъл с дебел флумастер: "Максо, връх си!".

15 години по-късно тази първа страница се върна при мен – откупих я на благотворителен търг, организиран от вестника, и сега е неизменна част от хрониката на времето в офиса ми.

В бизнес план – денят в края на 1995, в който късно вечерта звъннах на вратата на малкото ни софийско апартаментче, носех стотина вестника в ръце, и уморено казах на жена ми, която ми отвори: "Край с журналистиката, трябва да пробвам мога ли да започна бизнес". Започнах. Дали успях…

И до днес нямам отговор на този въпрос. Отстоявам своя бизнес всеки ден. С много успехи, част от тях световни, с много грешки, за радост местни и поправими. Но всеки ден уча нови уроци и всеки ден полагам огромни усилия, за да се променя към по-добро и това да правят и хората край мен. 

И накрая – много лично. Естествено, раждането на сина ми и дъщеря ми. Помня всяка секунда – как очаквах обаждане, как самият аз се обаждах. И после смъртта на баща ми, само пред пет години. Като че ли целият свят се срути в един миг и трябваше да го събирам частичка по частичка, и над всяка една от тях да мисля какво ли би направил татко ми сега.

Знам, че събитията често се преплитат по начин, който не позволява да се разграничават така рязко едно от друго. Те обаче често имат своите особености и ако намерим сили да ги отделяме и разглеждаме в тяхната цялост, винаги ще имаме силата и позитивизма да предизвикване нови, още по-добри събития. Доколкото можем.

Личността

Предпочитам да вярвам на реални личности, не на медийни образи.

Ето защо номер едно е баща ми. Най-важният. Изминал пътя от дванайсетгодишен работник до човек, от когото зависеха хиляди хора и най-голямото в тогавашна България промишлено производство. Не промени отношението си към хората, не се промени вкъщи, просто работеше и постигаше успехи. Това според мен е велико постижение. Да си един от многото и в същото време да си незаменим.

В бизнеса това е Терънс Билинг, единственият все още практикуващ PR експерт, който е работил с легендарните господа Hill и Knowlton някъде през 70-те  в Щатите, а сега е изпълнителен вицепрезидент на най-голямата PR корпорация в света  Hill & Knowlton.

От първите му съвети, когато го срещнах преди десет години ("В бизнеса постоянно гледай три неща – етиката, професионализма и печалбата"), до думите му само отпреди десетина дни ("Ако искаш да успееш в бизнеса, гледай внимателно към Изтока, оттам вече идват всички нови неща, не от Запада…").

Терънс е човек, с когото прекарвам цели дни в разговори, на безброй чаши бяло вино, и когато си тръгвам обратно за вкъщи, в самолета често преглеждам записките от разговорите ни и се чувствам страшно зареден – не само с бизнес идеи, но и със сигурността, че ако можеш да гледаш поне три-четири години напред, то няма защо да се притесняваш за бизнеса.

Личностите… Те са толкова много. Големите личности. Животът ми ме срещна много пъти с папа Йоан-Павел Втори, с принц Чарлз, с баща му принц Филип, с Хилари Клинтън, с Шимон Перес, със стотици премиери, президенти, крале и кралици, бизнесмени, които управляват милиарди…

И всеки път, на всяка една среща влагах всичко от себе си, за да открия един човешки елемент, една човешка дума, която не само аз, но и всеки друг може да проумее и да промени живота си. Защото в крайна сметка смисълът да има истински и големи личности край нас е да можем бързо да откриваме нови светове и да се променяме. Просто винаги да се променяме…

Откритието

Всеки ден правя открития. По едно или по две. Понякога пропускам от многото ангажименти и след това наваксвам.

Смятам, че открития трябва да се правят постоянно, малки или големи, те ни променят, те ни движат напред… Последното ми истинско откритие е най-новата ми дефиниция за бизнеса, в който съм през последните почти две десетилетия – Public Relations. А тя е: да казваш истината така, че да се хареса.

Има три ключови думи в тази дефиниция, степенувани според важността им: истина, казвам, харесвам. Ако ги спазваме, бизнесът ни със сигурност ще е това, което трябва да бъде.

Творбата

Децата ми, Мишо и Ралица. Достатъчно зрели и добри, за да съм доволен. Компанията ми – M3 Communications Group, Inc., създадена с толкова любов, развивана в бурни и променливи години, с бурни и  променливи успехи, но в крайна сметка една прекрасна бутикова компания. И много хора, убеден съм, се гордеят, че са работили в нея.

iPad – със сигурност е творбата, без която сега не мога и в която съм качил хиляди творби на други хора; устройството, с помощта на което пиша следващата си творба – моята нова  книга, посветена само на PR опита ми. В нея ще има доста спорни гледни точки, но и уникални случки, неразказвани никога досега, както и много интересни примери от бизнеса.

Творбата… Това ще е дори и следващият ми PR проект, който и да е той, защото всеки един от тях изисква творчество, последователност и много, много работа.

Явлението

Новите технологии. Социалните мрежи. Имейлите в движение, независимо дали са доставяни на BlackBerry, iPhone или друго устройство. Но все пак сега, в 2010, бих извел социалните мрежи на доста по-предно място сред технологичните явления или като следствие от технологичното развитие на света. Беше лесно да се предположи. Facebook на практика събра на едно място всичко, което досега имахме поотделно: електронна поща, чат в реално време, снимки, видео, профили… 

И с това промени света поне в три посоки. Затова смятам, че е явление. Първо – всеки вече стана публична личност. Всеки, наистина. Само допреди две-три години публични личности бяха хората на шоубизнеса, политиците, известните журналисти, певци, актьори…

Сега влезте в който и да е профил във Facebook и ще намерите много повече информация за когото и да е, отколкото един вестник публикува например за един политик. И тази информация е достъпна за над 500 милиона души по целия свят. Второ – всеки е вече журналист.

Върнете се само няколко години във времето и ще си спомните, че от журналистите се изискваше да имат образование, редакция, карта… Сега просто влизаш онлайн, в блог страницата си, във Facebook, където и да е, и пишеш. С всичките му отговорности и задължения. И често ще те прочетат повече хора, отколкото е тиражът на всички вестници в България, взети заедно.

И накрая, трето – всички вече са и PR специалисти или поне искат да бъдат. Защо иначе ще имаш свой профил онлайн, ако не искаш да имаш добър имидж, да се представиш по-добре, да сложиш най-добрите си или дори най-провокативните си снимки… За да се представиш, както искаш, пред публиките, които се интересуват от теб… Ами това си е просто част от PR техниките, които ние използваме всеки ден.

Това е истината. Явленията се променят. Слава Богу. Появяват се все по-често и носят само добри неща – развитие на комуникациите, а с това и развитие на обществата.  

Повратната точка

В личния ми живот… Струва ми се, че това е заминаването ми да уча в Прага. Попаднах в непозната за мен среда на свободно мислещи хора, на анализатори и коментатори в дълбочина – професорите от Икономическия университет, както и колегите в едномилионното като тираж списание "Младий свет". Стояхме по цели нощи в редакцията или на чаша бира в пражките кръчми и светът ставаше по-добър, по-човечен и много по-интересен.

"Навън" беше все още комунизъм, но вътре в нас се беше зародило нещо съвсем различно, ново и свободно.

Журналистическият импулс и неистовото ми желание да отразя отвътре промените в системата ме отведоха във Вилнюс, когато малката и горда прибалтийска република се опитваше да се отдели от Съветския съюз. На границата конфискуваха всичките ми пари, във Вилнюс имаше забрана за излизане вечер, а аз се оказах точно тогава в центъра на града. Приютиха ме млади хора, с които и до ден днешен съм приятел, истински приятел.

На следващия ден попаднах в парламента, който само часове по-късно беше обкръжен от литовци, за да не допуснат вътре съветски войници. Изкарах близо месец в целия този хаос, бях един от двамата журналисти вътре в парламента по това време, върнах се обратно във Варшава, опознал какво може да причини една тоталитарна система и колко огромно е съпротивлението й в нежеланието да си отиде.

Психологически, дори политически, разбира се, и лично това беше един от най-важните обрати в живота ми. Върнах се във Варшава, опаковах багажа си и се прибрах в София. Със сигурност бях нужен тук повече отвсякога.  

После дойде невероятното изживяване, наречено вестник "Стандарт", огромна повратна точка не само за мен, за екипа, но, мисля, и за цялата българска журналистика.

После се появи и бизнесът, истинската повратна точка, когато трябваше, а и все още трябва всеки ден да вземам стотици решения с минимален брой грешки в тях. Вече бях набрал скорост и се оправях в сложната материя, когато заминах за месец в Япония, за да уча модерен мениджмънт в Международния икономически център в Йокохама.

Всичко беше толкова чуждо, толкова странно и – да го кажа точно – извънземно за мен, че се съпротивлявах на това, което учех, с цялото си същество, с всичките си рецептори. Прибрах се в България с отлична и ценена навсякъде диплома, но все още не исках и да чуя за Япония.

Месец по-късно отворих бележника със записките си, прочетох ги няколко пъти, започнах да ги тълкувам съобразно нашите, европейските условия и реших че ми липсва още нещо, за да има истинска повратна точка. Заминах за Съединените щати, обиколих за месец повече от 30 PR компании, питах, разпитвах, записвах.

Прибрах се в България и вече знаех какво искам от бизнеса и как той може и трябва да бъде честен, почтен и креативен. Събрах екипа си, взехме голям флипчарт с над 100 листа, стояхме часове пред тях и… Това беше повратната точка в моя бизнес.

Незабравимото

Първата ми пищеща машина. За 25-ия ми рожден ден. Татко я донесе вечерта у дома директно от завода в голям кашон от груб картон.

Падането на комунизма. И с това началото на трудната и мъчителна за всички смяна на системата. 

Войната в Литва и безкрайните денонощия на неизвестност в обкръжения парламент, докато дъщеря ми Ралица във Варшава навършваше една годинка.

Първият компютър за офиса ни в малко апартаментче на тиха софийска уличка. Малката табелка с надпис M3 Communications Group, Inc. Поръчах я в една работилничка в Кардиф, където бях на продължително обучение за свободата на медиите. Все още я пазя.

Първата една страничка с няколко цифри какво ще ми е необходимо, за да започна бизнес – бюро, принтер, два стола… И нея пазя.

Раждането на Мишо и на Ралица. Притесненията, вълненията, надеждите. Досега всички се сбъдват.

Денят, в който си отиде майка, бях едва на 13 години, и денят, в който се сбогувах с татко, само няколко месеца преди 50-ия ми рожден ден. Помня всяка секунда и от двата дни.

Денят, в който станах Почетен гражданин на родния ми Шумен – града, който толкова много обичам. Почетната титла все още приемам като огромен кредит, който тепърва трябва дълго, внимателно и отговорно да връщам на града си.

Първото ми докосване до друго любимо място – Сейшелите. Първите запознанства, хората, природата, общуването, непознатият прекрасен и спокоен свят. Друга планета…

Първото BlackBerry и срещата с концепцията да можеш да четеш имейлите си където и да се намираш.

И накрая – всеки ден, в който се е случило нещо интересно в бизнеса ми и в живота ми. 365 на година. Ако е високосна, просто прибавете още един ден.  

ROI BLOG I 19.08.2010

Колко пъти сте се явявали на интервю за работа?

Колко пъти всичко е изглеждало прекрасно и накрая сте разбирали, че са взели човека, който според вас изобщо не е за тази работа?

Вие сте в пъти по-добри!

Сега ви предлагаме възможност да участвате в един различен конкурс за работа.
Този конкурс ще се случи онлайн пред очите на всички (и вашите) и ще разберета с какво сте по-добър или по-добра от другите кандидати и с какво те са по-добри от вас.

Така че ако сте:

Нахъсан, уверен, събуден, кипящ от идеи, които не умират в главата ви,пишете, защото хората не могат да живеят без да ви четат, знаете какво става в медиите и сред медиите включвате и ВЕСТНИЦИТЕ, числата не ви плашат, защото знаете, че математиката е в основата на всичко, обичатесериозните предизвикателства и не сте сериозни на купони, значи този конкурс може би е за вас. Остава да сте работили и в сферата на PR и медиите.

Търси се PR специалист, който ще работи във вътрешен PR отдел. Толкова можем да ви кажем за сега. От вас се иска следното:

1. Между 19 и 25 август 2010 г. да качите свое представяне в Slideshare (или друг сайт за споделяне на презентации) и да ни изпратите линк към презентацията на info@roibg.com.

2. До 29 август 2010 г. ще се гласува за участниците в конкурса на blog.roibg.com.

3. На 30 август 2010 г. ще стане ясно кои са одобрените от нас и от публиката, които ще продължат във втори кръг.
   * Кандидатите, които желаят да запазят конфиденциалност могат да изпратят своята презентация  на адрес info@roibg.com, спазвайки същия срок.

4. Във втория кръг участниците ще получат на 31 август 2010 г. задание, което ще трябва да изпълнят в срок до 02.09.2010 г.

5. От 3 до 6 септември ще се гласува от страна на публиката, за изпълнението на задачата. Като изпълнените задачи ще бъдат качени онлайн, без да се оповестява имената на кандидатите.

6. Одобрените, които продължават в трети кръг, на 7 септември в 10.00 часа ще получат задача, която ще трябва да изпълнят за два часа.

7. Работите от третия кръг ще се оценяват от специално жури, което ще пазим в тайна.

8. Офлайн интервюта с преминалите и третия кръг ще се проведат на 16 и 17 септември 2010 г.

9. Преминалите успешно интервюто ще имат среща с висшия мениджмънт на компанията в периода 20-24 септември 2010 г.

   Оригинална публикация

в. Посредник, Плевен | Иванка ВАТЕВА | 03.08.2010

Никоя власт не обича неудобните въпроси, но работата на журналистите е да ги задават

Тези дни един скандал направи не само гласа, но и името на един журналист по-разпознавяемо. Диана Янкулова – Тренева е родена в Червен бряг. В семейството й няма журналисти, а самата тя като малка виждала бъдещето си, свързано с пианото. Една нощ обаче, прекъснала репетицията и се заслушала в нощния блок на “Хоризонт". Гласът на водещия я омаял. От раз е приета във Факултета по журналистика на Софийския университет и бързо разбира, че има “радиоглас". Не споменава броя на годините в Българското национално радио, но са много.
Това е част от фото-колаж, който от пресцентъра на МВР подарили на Диана преди година, при завръшането й в радиото. Ясна е оценката на колегите за нея, щом е в образа от литографията на Георги Данчов “Свободна България".

- Диана, ти си сред познатите гласове на БНР, но малцина знаят, че си кадър с плевенска “закваска". Сподели основното в професионалната си биография, като започнеш от първите стъпки и стажа в някогашната “Септемврийска победа".

- Ах, много назад ме връщаш!

- Защото се познаваме повече от 20 години и аз знам, а смятам, че е важно да се чуе, че ти не си журналист, който е започнал с една година в пресцентъра на МВР, а дълги години преди това си работила в “Хоризонт", където сега просто се върна.

- Благодаря ти за това припомняне, защото е известно, че ако една неистина се повтаря многократно, тя затъмнява всичко останало. И наистина си спомням, че през лятото на 1988-а като първокурсничка бях назначена като стажант-репортер в тогавашния плевенски вестник “Септемврийска победа", в отдела, в който беше и ти. Така се случи, че образувахме екип от съмишленици и тръгнахме по предприятия, но не да пишем за ударното изпълнение на петилетни планове, а за неща, които вълнуват и тормозят хората.
До ден-днешен си спомням един от първите си репортажи – за най-стария автомобил в Плевен, оказа се “Мерцедес Бенц", изоставен от немските войски след Втората световна война, реновиран и използван от новия си собственик да пренася сено и за други селскостопански дейности. Щом си спомням какво съм писала, значи наистина е било интересно.

- А после?

- По-нататък нещата се случиха като в мечтите ми. Аз съм искала винаги да работя в програма “Хоризонт", защото, слушайки един нощен блок, избрах професията на журналиста, затова учих във Факултета по журналистика, затова специализирах радио, започнах и съм работила единствено в радиото. До онзи момент през 2008 г., когато бях поканена от министър Михаил Миков да се присъединя към Отбора на самоубийците. Много добре си спомням тази фраза.

- Това ли буквално беше изразът или го казваш сега, от разстояние на времето?

- Не, просто така ми представи работата, която трябваше да върша там. Защото е ясно, че някои може и да отиват в политиката с цел облага, издигане, престиж, а хората, които Миков покани в МВР, бяха извикани за работа, чиито трудности и неуспехи бяха предизвестени. И може би затова приех, ако беше толкова гладко и лесно, нямаше да отида. За журналистите беше важно да работят по-спокойно с МВР и аз се чувствах предизвикана да им помогна след всички скандали и истории, които имаше около начина, по който се подаде оставката на Румен Петков. Сега виждам, че съм постъпила глупаво, защото за някои политици това означава край на професионалната кариера. Но се надявам по-голямата част от обществото и от колегията да не мисли така.

- Следиш ли реакциите, четеш ли коментарите във форумите? С какво впечатление оставаш?

- Това се оказва доста тягостна работа. На моменти бях изумена от начина, по който съм възприемана от хората.
Сега разбирам, че много от тях смятат, че аз съм човек, който подхожда да бъде фелдфебел в казарма и да командва войници, явно така им звуча. Категоричността на нещата, които говориш, и на мнението, което имаш, може и така да се възприеме
Като се връщам в професионалната си кариера, виждам, че в различни периоди съм била неудобна и за сини, и за червени, и за всякакви други.

- А не е ли точно това смисълът на журналистиката, нали тя трябва да бъде кучето-пазач на обществото? Защо след 20 години демокрация все по-малко медиите, техните критики и бележки се чуват от политиците и управляващите?

- Може би защото в един период от мандатите онова, което ти нашепват в ухото, представата ти за величие става много по-натрапчива от онова, което виждаш и чуваш от поданиците. Хората, които вземат решенията, не се редят на опашки, не пътуват с градски транспорт, не стъпват на земята. Те възприемат нещата за живота през медиите, а напоследък медиите са се превърнали в хиперболизирано огледало. И те искат да виждат в огледалото отговора на въпроса Кой е най-красив. Затова трудните теми, неудобните въпроси, критиките не са хубаво нещо, не бива да се чуват
Но ние всички знаем как завършват тези разговори. Лошото е, че тук става малко по-рано, обикновено е на билото на мандата, някъде в края на втората година се проявява тази нетърпимост към различното мнение. Сега по-бързо се развива ситуацията. И може би това е само началото.

- Опитът в последните години обаче показва, че който се е изправил срещу медиите е загубил битката. Или ти смяташ, че самите медии са капитулирали и нямат тази сила и тази роля?

- Не мога да кажа, че нямам добро мнение за професията си и за гилдията, защото няма да е честно. Знам, че медиите имат свои собственици, свои бизнес партньори, търговски, а много често и политически интереси. И журналистите в тях не могат да си позволят абсолютно принципно и професионално отношение винаги. Може би тъкмо поради липсата на такива собственици и на цялата върволица от интереси, които това води, последната относително чиста територия за свободен и принципен разговор по темите на обществото остават БНР и БНТ.

Затова концентричните кръгове, които предизвика този случай, ако го наречем атака срещу БНР или Сидеров срещу Янкулова, поставят други въпроси: какъв ще бъде този нов медиен закон, за рекламата ли става дума или за политическия контрол върху началниците на обществените медии, колко да остане територията за публицистика в тях, не е ли по-добре и там да се заселят турските сериали, от които никой политик не страда и с които никоя власт не трябва да отговаря на неудобни въпроси. Всичко това започна с един инцидент, който може би най-бързо ще бъде забравен в шумотевицата.

- Темата всъщност не беше ли изместена в самото предаване “Нещо повече" на 28 юли, по нея или за един вид лично обяснение се обади г-н Сидеров?

- Да, политиците имат това право да изместват темата и често да не отговарят за думите си. А всъщност за тези, които са слушали, и за онези, които не са темата беше за полицейското насилие, в паралел между 2 случая, станали в период от 2 години
Единият е с побоя над евродепутата Димитър Стоянов. Ако прегледате полицейските бюлетини, ще видите, че в съобщението не се казва полицаите виновни ли са или не, упражнили ли са насилие над г-н Стоянов, а че той е осуетил полицейска проверка над две лица, които на митинг са носили опасни предмети – вериги, ножове, нунджако, които не се допускат, защото е опасно. Полицаите са били длъжни да ги изземат и са си свършили работата. Кой кого е бил и ритал, кой кого е заплашвал и ругал е въпрос на прокурорска проверка и доколкото знам, делото е в съдебна фаза. Така че
“Атака" в опозиция говореше за полицейско насилие и показваше синините на Димитър Стоянов в редица предавания. Две години по-късно други полицаи влизат в дома на други хора, които може да са виновни, може и да не са, но не е работа нито на политиците, нито на медиите да определят, има съд. Също има полицейско насилие. Но сега за него говори една друга политическа сила, а “Атака" сигурно не стои така ревностно зад човешките права
Големият разговор е има ли нещо, което да оправдава погазването на правата на хората в демократична държава, та било то и голямата цел преследване на престъпността. И защо 20 години се борихме за тези права, които сега така лесно сме готови да дадем. Кога инцидентът ще се превърне в практика.

- Можем ли ние, журналистите, да накараме политиците да дадат отговор на тези въпроси?

- Аз се озадачих, че разговорът в предаването първо тръгна от личния момент между Волен Сидеров и мен, отиде в голямото “прочистване на радиото" от кадрите на политически сили, които сега не са на власт и пак се върна на личния момент “Янкулова като бивш директор на пресцентъра на МВР", може би защото изведнъж разбра колко ретро звучи “прочистването" през 2010 г. и колко неприемливо.
Дори самата аз не вярвам на 100 процента, но ми се иска да се убеждавам всеки ден, че свободата на словото е една спечелена битка
Не искам да си мисля, че ще дойде поредният партийно назначен началник, който ще затвори студиото на радиото, ще сложи един полицай пред него като през 2001 г. и ще подмени всичко – не само хората, но и въпросите, и темите, звученето. Това се е случвало и ще бъде срамно дежавю за нас.

- Доста песимистично звучиш.

- Ами ако са прави онези, които казват, че чалгализацията в обществото вече е тотална и че ние не искаме да бъдем предпазени от такава зараза
Какво значение имат тези големи въпроси? Наесен ще му мислим дали икономическата политика е била добра, дали е трябвало да се вслушаме повече в своите добронамерени си критици, или ще ни ударят сметките и тогава ще се чудим. Сега е по-добре да се пее “Води ме в близката квартална кръчма".

- Какви изводи направи за себе си, ще промениш ли нещо в работата си?

- Как да се променя?! Това би означавало пълна победа на онези сили, които искат да ни върнат години назад. Аз няма да престана в тази или в друга медия, в която животът ме отведе, да поставян наистина важните и сериозните теми, с истинските въпроси. За дитирамби винаги ще се намерят журналисти, медии, и техните собственици
Та ние съвсем скоро видяхме как буквално за една нощ цели редакции преобръщат редакционната си политика, независимо, че собствениците им са партийно близки до политическите противници на днешните управляващи. Това е възможно, това е лесно, но се прави по други причини. Аз разполагам единствено с професионализма по призвание и по диплома и не смятам, че тази цена си заслужава, за да я плащам. Докато съм действащ журналист, сега в “Хоризонт", аз ще бъда такава. И никоя партия няма да може да каже, че съм “нейното момиче".

Стр. 7

БНТ, новини в 18.00 часа | 20.07.2010

Максим Бехар: Честит празник!
Водещ: Благодаря много, ще се постараем новините ни да не са жълти, защото това е темата на нашия разговор.
Максим Бехар: Това е пожелание за много жълти цветя и по-малко жълти новини.
Водещ: Да, защото ще говорим за… разбира се ще стане дума и за жълтите новини, но най-вече за обществената телевизия, за новините на обществената телевизия. И все пак 20 години говорим за обществена телевизия, има ли я?
Максим Бехар: Има я разбира се, журналистиката става все по-честна, все по-почтена, все по-точна, и не защото, да кажем, тези 20 години родиха повече професионалисти, а защото има промяна в комуникациите. Вече не е необходимо да имаш само един телевизор вкъщи и да си го пуснеш и да гледаш това, което ти кажат или това, което ти внушат. Просто самият факт, че има интернет, самият факт, че има социални мрежи ни дава възможността да научаваме различни мнения от различни страни. Няма как журналистиката да не бъде точна, честна и почтена, защото ако днес излъжеш от екрана, утре или след 5 мин. веднага ще те опровергаят някъде другаде.
Водещ: Така е, но успява ли БНТ да мине, да обхване новините от всички гледни точки, да бъде обективна, да създаде това впечатление от зрителя? „По света и у нас” за тези 50 години дали е успял да запази и този авторитет? Обективните новини в България да бъдат в „По света и у нас”.
Максим Бехар: БНТ е много добра телевизия, много професионална телевизия. И не само защото съм студиото на БНТ, бих го казал и в студиото на всяка една друга телевизия, че БНТ за тези 20 години успя да изгради един много добър екип, да удържи професионализма, което не е малко. В същото време да удържи на традициите и да представя едни доста точни, доста почтени новини. Но не може да не съзнаваш, че през следващите 10-15 години тези новини, които сега правите, няма да имат нищо общо с новините, които ще трябва да бъдат правени от различни екипи и от различни други професионалисти.
Водещ: Разбира се. Във времето има развитие. А има и голяма промяна. Струва ми се, че „По света и у нас” успя да запази марката си. Но какво направи отстрани погледнато, какво промени, за да бъде по-близко до зрителите, защото както вече говорихме има конкуренция, има различни медии? И аз си мисля, че за тези години „По света и у нас” доста се промени.
Максим Бехар: Едната промяна на националната телевизия е очевидна. Ето виж, нямаш нужда вече да имаш големи телевизионни екрани, трябва да имаш само това, нещо, което да си носиш със себе си, нещо, с което аз не се разделям от 2 месеца. Тук това е сайтът на националната телевизия, мога да гледам „Новините в 100 секунди”, мога да гледам сегашните новини, мога да гледам и в 20 часа емисията. Телевизията излиза в интернет и БНТ го прави доста интелигентно и доста настъпателно, доста иновативно бих казал. В същото време запази интересните предавания, запази пъстротата на новините, запази спокойния тон рано сутрин. Личи си от агресивната политическа полемика, която според мене я направи още по-обичана и още по-гледаема сутрин. Но ако вие продължавате промените с тези темпове, това ще бъде само в интерес на зрителите. Защото вече няма да имаме нужда от телевизори, за да гледаме телевизия. Показах ти ето това. След 10 години телевизорите, които ние имаме сега вкъщи, големи, малки, каквито и да са, плазмени, ще бъдат излишни. Но освен това телевизията става интерактивна. Ако ние в момента дискутираме, много хора ще могат след 10 години да кажат своето мнение, да се съгласят с мен, с тебе или да не се съгласят, и това може да бъде изписано на екрана.
Водещ: Аз точно това исках… защото става дума за рейтинг, винаги в телевизията рейтингът е определящ. Къде е границата между новините на комерсиалните и тези на обществената телевизия?
Максим Бехар: Виж, не бих сравнявал…
Водещ: И каква е разликата естествено в новините на тези медии?
Максим Бехар: Не бих сравнявал телевизиите, а по-скоро бих сравнявал различните медии. Защото голямата особеност през последните 5 години, която промени нашия свят, е, че сега всеки прави новини. Всеки участва в новините и всеки има достъп до всички новини. И само преди 5 години какво беше нужно, за да бъдеш телевизионен журналист? Да имаш камера, да си завършил журналистика или телевизионно операторство, да имаш съответния ценз, да имаш телевизия. Ами сега в една социална мрежа като Фейсбук и още хиляди, всеки има своята си телевизия, всеки може да каже своите новини. Всеки може да опонира.
Водещ: Точно това исках да подкрепя това изказване, защото тази сутрин в „Денят започва” един мой колега Спас Кьосев каза нещо, което на мен много ми хареса, че докато преди няколко години боговете са били тези, които се показват на екрана и правят новините, сега боговете са тези, които ги гледат. Всъщност толкова много медии има, и трябва да изберат теб.
Максим Бехар: Точно така, тези, които гледат новините, те могат да правят вече новини. И това е огромната разлика. Струва ми се, че в комерсиалните телевизии това начало ще бъде още по-силно положено, защото тези, които правят новини, всъщност първо ще се насочат към комерсиалните телевизии. Винаги ще има разлика между обществената телевизия, и не цитирам само Англия и Франция като пример, и комерсиалните телевизии. Обществената телевизия трябва да отстоява интересите на обществото като цяло, трябва да ги информира нормално, спокойно и интелигентно и трябва да бъде често арбитър в спорове, които се зараждат в обществото, дори и между бизнес организации, дори между самия бизнес. Комерсиалната телевизия няма кака да не заема страната на едни от тези спорещи или на една от тези страни.
Водещ: А в този ред на мисли може ли обществената телевизия да се използва за политически PR например? Имаше един прекрасен американски филм „Да разлаеш кучето”. 
Максим Бехар: Не би трябвало. Доколкото си спомням „Да разлаеш кучетата” беше свързан по-скоро с частна телевизия, но мощна, голяма частна телевизия. Но обществената телевизия наистина трябва да изразява всички възможни гледни точки и да казва на обществото това, което ще се случи след 5 години. Нашето общество в момента има нужда от страшно много вяра, доверие в това, което се случва, трябва да знае, че светът е по-хубав, той наистина е по-хубав. И България е прекрасна страна, една от най-хубавите в света. И ако ние не го осъзнаваме това, ако ние не вярваме, че България може да направим супер европейска държава и обществената телевизия не стои зад тази концепция, всичко ще стане много по-трудно.
Водещ: И след толкова много хубави думи за „По света и у нас” каква е вашата лична оценка по десетобалната система за „По света и у нас”?
Максим Бехар: 8,5, за да оставя все пак 1,5 за бъдещото развитие. Но наистина много висока ми е оценката. Честит празник още веднъж!
Водещ: Благодаря!

в. Монитор | 14.07.2010

Най-мразената Мис България досега – Антония Петрова, и Адриана Секуличка, която върна короната на Мис Русе след реакция на съгражданите си, смятат да отварят агенция за пиарски услуги. Тази мълва от известно време обикаля светските среди и е честа тема за разговори на събирания.
Антония се запознава на светско събитие в столицата с Адриана, след като тя бе публично оплюта от русенци при избора й за "Мис“ в града. Между младите дами се получава странна симбиоза. Антония и Адриана скрепяват приятелството си с напоителни обиколки из моловете в София. За момента Мис България 2009 и Мис Русе в оставка нито са отрекли, нито са потвърдили новината за съвместното си начинание. Чуват се обаче гласове, че миските ще стартират PR агенцията си, разчитайки за привличане на клиенти на скандалната си популярност. Финансовата страна на въпроса вероятно ще бъде решена от приятеля на Антония- руския бизнесмен Александър. Вижда се, че той задоволява всяка прищявка на наперената си половинка. Бдителни светски хроникьори обаче забелязват една тотална промяна в Антония Петрова. От месец насам тя се появява по събития с безукорен външен вид. Смайващо обаче е излъчването на младата жена. От доскоро познатия ни надменен вид няма и следа. Пернишката миска се е превърнала в личност, от която струи благост и оптимизъм. Тя спокойно приема разговорите с непознати. И вече не парадира с добре подплатеното си образование. Тя първо преценява с поглед събеседника, а след това решава какво да му отговори. Адриана Секуличка пък все още не е добре ориентирана кой кой е в светския елит на столицата. Затова тя ще се опира плътно на новата си приятелка Антония. За сметка на това русенката има свръхамбиции, които стигат не за две, а за двадесет миски. В участия из медиите русенската мома спокойно е казвала, че мечтае да стане или политически журналист, или PR експерт.

Стр. 40