Обучение на тема: “Как да пишем успешни PR стратегии?”

EVENTS.dir.bg I 27.06.2010

M3 Communications College организира уикенд курс на тема: "Как да пишем успешни PR стратегии?".

 

Ясна, конкретна и ефективна комуникационна стратегия – как да я създадем професионално, кои са нейните ключови елементи и приоритети и как да я реализираме успешно.

Ако искате да научите повече за създаването на ефективни PR стратегии, M3 College ви предлага да посетите този уикенд курс.

Какво ще научите от специализирания курс „Как да пишем успешни PR стратегии”?
Стъпка по стъпка как да съставите вашата комуникационна стратегия, кои са ключовите фактори, определящи успешната й реализация и ефективност и още и още…

Кога ще се проведе? 10-11 юли от 10:00 до 17:00 ч

Кои са лекторите? д-р Галин Бородинов и Ася Моллова

Каква е цената на курса? 150 лв.

Какво включва цената?
- Допълнителни материали;
- Лек обяд и топли напитки;
- Удостоверение за професионално обучение.

Ако въпреки всичко не останете доволни от нас, ние ще ви върнем парите!
Запишете се сега: m3college.com 

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/598

Все повече ще се залага на комбинацията попфолк – ПР

Еcon.bg I Апостол АПОСТОЛОВ I 25.06.2010

Специално за Econ.bg

Спортисти и фолк певици все по-често се избират от компаниите за рекламни лица. Какво е тяхното място в съвременния корпоративен ПР разказаха в специално интервю за Econ.bg Елина Големанова (вляво на снимката горе) и Ружа Загорска от ПР агенцията APRA Porter Novelli. Двете дами коментираха и развитието на социално-отговорния ПР след катастрофата на световния шампион по фигурно пързаляне Максим Ставийски.

Акценти:

  • Изборът на лице за продукт: Личностите с авторитет у нас и чужбина;

  • След случая с Максим Стависки: Фирмите избират по-внимателно свои рекламни лица

  • При гаф на рекламното лице: Фирмата открито трябва да признае, че е сбъркала в избора си;

  • Българският манталитет: Не може да провали една кампания.

Как компаниите си избират рекламните лица?

 Ружа Загорска:

Лицето се избира на принципа каква аудитория преследва фирмата, преценява се дали лицето ще бъде привично за конкретната аудитория. В общи линии то трябва да бъде пример за подражание от съответната целева група. В много случаи се оказва, че няколко публични лица отговарят на определен критерии. При това положение, няколко фактора са определящи при избора.

Елина Големанова:  

На първо място се гледа дали лицето не е участвало в друга кампания или представяне на продукт. Например групата „Ъпсурт" са свързани с рекламата на Nescafe. След това участие много компании ще предпочетат да се лишат от услугите им, след като знаят каква е обвързаността им.

На второ място се гледа дали лицето е потенциален носител на негативи за фирмата. Например, дадено лице може да не е участвало в други кампании, но пък се е снимало за Playboy. В тези случаи фирмите избягват да наемат такива личности.

Елина Големанова:  Има разлика между избирането на лице за корпоративен имидж и за представител на марка или продукт. Първото нещо, което е много важно, е самата компания да определи своята визия – как иска потребителите да я асоциират и какво послание иска да предаде на аудиторията. С поведението си корпоративното рекламно лице трябва да създава и да гради уважение сред обществеността, докато лицето на продукта трябва да прави така, че марките да се купуват.

Защо фирмите прибягват масово да услугите на спортисти и фолк певици?

Ружа Загорска:  

Спортисти се наемат за рекламни лица, защото по този начин много от компаниите искат да внушат посланието, че обществеността трябва повече да спортува и да води здравословен начин на живот. От друга страна, именно спортистите ни са единствените хора зад граница, които са най-популярни. Чужденците с тях ни асоциират. Вземете например Христо Стоичков или Димитър Бербатов. Всеки чужденец като му кажеш Стоичков, той знае България. Не мога да каже, че фирмите ще имат успех в кампаниите си, ако наемат лица от други области, тъй като просто не са чак толкова познати на нашата и чуждата публика.

Що се отнася до фолк певиците. Факт е, че българинът харесва този жанр, по заведенията се забавлява  на фолк музика. Трябва да си признаем, че тази музикална индустрия много добре се развива. В нея се наливат страшно много пари, а и клиповете с всеки изминал ден изглеждат все по-добре. Вижда се, че музиката се отделя от онзи познатия лош вариант на жанра от времето на 90-те. Съвсем скоро ще започнат да се влагат и повече пари за подобряване качеството на текстовете. Тази индустрия все по-често ще попада в полезрението на фирмите като източник на рекламен дивидент.

Казахте, че едно лице трябва да бъде модел за поведение в обществеността. Какво се промени в корпоративния ПР след катастрофата на Максим Стависки. През лятото на 2007 г. година двукратният световен шампион по фигурно пързаляне катастрофира край Приморско, уби човек, а друго момиче и до момента се възстановява от инцидента.   

Елина Големанова:  

При всички случаи, компаниите станаха по-предпазливи при избора на лицата, независимо дали за социално-отговорна кампания или за продуктова марка. След инцидента се предпочитат личности в обществото, които имат утвърден дългогодишен авторитет, които хората почитат и вярват.

Ружа Загорска:

Комбинацията между идеята за дългосрочна кампании с избора на т.нар „силно лица от деня", не винаги води до добри  резултати за фирмите. Много по-добре за фирмата е да избере някое непознато лице, което да се налага с години и да се асоциира с дадена марка, отколкото да се избере някоя позната звезда.

Когато, казано грубо, дадено рекламното лице сгафи, какво трябва да направи компанията, за да запази своя авторитет? Тук искам да припомня, че самият Стависки беше посланик на социалната кампания „Ако си пил, слез – искам да стигна жив".

Елина Големанова:  

В конкретния случай със световния шампион мисля, че организаторите много добре направиха, че я спряха. Доколкото си спомням, имаше и официално изявление, че компанията се дистанцира и не одобрява действията на лицето. Това е нормалната и правилната реакция при такива случаи.

Моят съвет като консултант в такава ситуация е компанията да не се скрива и да чака да отмине бурята. Трябва съвсем искрено да излезе и да каже: „Да, това лице го бяхме избрали заради тези и тези причини, но се оказа, че той не е най-добрият ни избор и не следва целите на замислената кампания. Всъщност, не правете това, което той направи". Компанията може да изчисти имиджа си като например подпомогне финансово лечението на пострадалите.

В последните 2-3 години бяха започнати различни кампании за разумно шофиране. По пътищата бяха слагани смачкани коли, стигна се дотам че по билбордовете започнаха да се монтират макети на полицейски патрулки. Въпреки това, няма ден без ранени и катастрофирали. В тази връзка, една кампания може ли да промени манталита на българина? 

Ружа Загорска:

Факт е това, което казвате. Но манталитетът на българина не може да се промени в рамките на една социално-отговорна кампания, за месец или година. Промяната на манталитета е ангажимент не само на една инициатива, фирма или правителство Личното ми мнение е, че българинът ще кара пиян, докато му се разрешава. Отнемането на книжката в никакъв случай няма да реши проблема. Има редица по-нерадикални мерки, които ако се следват, в дългосрочен план ще дадат резултати. Основно трябва да се работи с подрастващите, от малки да се промени манталитетът им, че не трябва да сядат зад волана след употреба на алкохол. Виждате, че основно катастрофите са причинени от млади шофьори.

Елина Големанова:

От гледна точка на ПР-а и рекламата, не можем да кажем, че манталитетът на българина може да провали една рекламна кампания. Когато фирмите правят една социална кампания, както казахме в началото, те избират своята аудитория, отчитат и нейния манталитет. За да имат успех с посланието, фирмите трябва така да подготвят кампанията, че да накарат аудиторията да се замисли.

Ружа Загорска: Само ще резюмирам казаното, че кампанията се счита за провалена, ако още в началото не е отчетен манталитетът на аудиторията.

Оригинална публикация

All Channels Communications стана златен спонсор на SOS Детски селища България

PRkernel.com I 23.06.2010

All Channels Communications стана златен юбилеен спонсор на SOS Детски селища България. Комуникационната агенция бе отличена за цялостната подкрепа към сдружението по случай 15-тия рожден ден на SOS Детско селище Дрен. All Channels Communications се грижи за публичния имидж на сдружението, управлява връзките с медиите, организира ежегодните кампании за набиране на средства и координира организирането на събития от 2006 г. до момента.

Агенцията получи грамота и плакет „Златен спонсор” по време на честванията в Дрен лично от националния директор на SOS Детски селища България Пламен Стоянов. По традиция сдружението изказва благодарност за подкрепата към всички организации, които подкрепят каузата и помагат на децата от селищата по време на юбилеите си. Тази година освен All Channels Communications за златни юбилейни спонсори бяха отличени и: Toyota Balkans и Sheraton Sofia Hotel Balkan.

По време на събитието в SOS Детско селище Дрен бе представен новият посланик на добра воля на сдружението – Елена Петрова. В качеството си на посланик Елена Петрова се присъединява към Красимир Балъков, Ивет Лалова, Силвия Лулчева и Николай Урумов, които до момента са застъпници на каузата на SOS Детски селища България и популяризират дейността на сдружението.

Оригинална публикация

Британският експерт Анди Грийн: В условия на криза креативните идеи спасяват медиите

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 23.06.2010 

Пазарът се фрагментира, но традиционните средства за комуникация остават

Всяка една бъдеща обществена телевизия в България трябва да си отговори на един основен стратегически въпрос: дали иска да обслужва широката маса, или една качествена ниша. Аз лично бих препоръчал второто. Това каза световният медиен експерт Анди Грийн, специалист в областта на пъблик рилейшънс, комуникациите и креативния маркетинг. Той бе в София за участие в тридневния форум, посветен на работещите идеи.
Грийн е категоричен, че Би Би Си трябва да се разглежда и като търговска марка – символ на почтеност, на безпристрастност и високо качество на информацията и общуването. Според него уникалният гигант възприема погрешна стратегия, защото в Обединеното кралство целта на телевизията е 50% пазарен дял, а медийният гигант трябва да гледа глобално и да се стреми да получи 10% от високия дял на пазара като търговска марка.
Опитът и специализациите нареждат Грийн сред най-търсените експерти във Великобритания, САЩ и дори Китай. Основното предизвикателство през медиите според Грийн, обусловено от турболенциите на икономическата стагнация, има своето решение. Според Грийн най-голямото предимство са креативността, талантът и възможността човек да намери отговори на въпросите по-добре от конкуренцията. "Ако сравним България с Обединеното кралство или с Китай например, ще видим, че най-голямото предимство е да мислим бързо и по-добре от конкуренцията“, казва английският експерт.
Какво се случва с медиите като процеси в десетата година на XXI век? Фундаментални промени, отговаря Анди Грийн. "Ако залагате само на една платформа, може да срещнете трудности, за това сега се инвестира в много комуникационни платформи в широк спектър.“Въпреки че много от водещите европейски вестници кодираха интернет изданията си, това явно не е далновидна стъпка, коментира Грийн. Мотивът му е, че едва ли платените сайтове ще наваксат финансовото изоставане на тиражите и приходите. По думите му успех на начинанието може да има само за специализираните издания.
За Анди Грийн демократизацията на медиите и повсеместната концентрация са трайни. Той препоръчва медии да не се отказват от новите средства и модели на общуване и да се насочват към стойностната аудитория. "В комуникационните послания и стойността на информацията е ключът“, казва той. За това е убеден в извода, че в един свят на все по-фрагментирани медии традиционните все пак ще оцелеят.

Стр. 15

Брой 9 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ  I 2010-06-23

В новия 9-и брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Актуални PR новини и събития;

  • "Из записките на един посетител" на ПР фестивал 2010 г.;

  • Интервю с Юлия Угринова Мениджър, “Корпоративни комуникации”, “СОФАРМА” АД; 

  • WEB 2.0 МИСЛЕНЕ, от Калина Тачева, студент в НБУ;

  • „Сексът и градът” 2: PR на високи токчета, от Кремена Георгиева;

  • БДВО Членове: Елица Наумова, завеждащ отдел „Маркетинг и връзки с обществеността“, ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”;

  • За и PRотив "Наградите за добро отразяване", от д-р Александър Христов;

  • PR забавление. 

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 9 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/06/PRaktiki_Newsletter_23.06.2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова

Нели Бенова

Стоян Стоянов

Александър Христов

Елица Наумова

Симона Стефанова 

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

“PRактики” се издава с любезното съдействие на: 

Ще важат ли правилата за традиционните медии в интернет?

БНР, Преди всички | 22.06.2010

Водещ: Новите медии влязоха в полезрението на законодателя. Депутатите, които работят по изготвянето на изборния кодекс, разбуниха духовете с идеята правилата, които важат за традиционните медии, да важат и за уеб пространството. Има ли логика в подобно решение и какви биха били работещите правила, можем ли да съзрем в подобна идея опит да бъдат преследвани и санкционирани мнения, изразени в блогове и социални мрежи? Добро утро казвам на Мария Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации. Изненада ли ви вас тази идея, която се оказа, че, честно казано, г-жа Искра Федосова, която е председател на тази работна група, не си спомня точно кой от колегите е поставил, но така или иначе въпросът е бил да се уеднаквят правилата на предизборната кампания в електронните и печатни медии с тези в интернет?
Мария Попова: Честно казано, не ме изненадва подобна позиция, тъй като през последните години в различни държави се върви към много по-строга регулация на интернет пространството, подобно на регулация, която се налага и спрямо традиционното медийно пространство. Но според мене лично тук се разминава разминаване между представите за това как действат традиционните медии и съответно каква е регулацията върху тях и това какво представлява интернет пространството и доколко е възможна подобна регулация, специално по отношение на журналистиката, на свобода на словото, на изразяването на някакви политически пристрастия.
Водещ: Т.е. смятате, че не могат да бъдат абсолютно наложени правилата, които важат за електронните и печатните медии, върху медии, които присъстват в интернет пространството?
Мария Попова: Поне това, което четох като информация в печата, се говори, че те искат да наложат правилата, които важат за традиционните медии спрямо т.нар. определение от тях „интернет сайт”. Явно е, че в интернет пространството не всеки интернет сайт е медия, и честно казано съществува голямо разминаване в теоретичните разработки какво точно представлява медията в интернет. Доколко примерно една дигитална версия на традиционна медия е различна медия от това, което е традиционната медия, т.е. примерно един вестник, който има интернет страница. Тъй като много често тази интернет страница предлага и допълнителна информация, предлага допълнително видео, снимки или някакви аудио файлов, които ги няма в хартиеното тяло и няма как да бъдат представени.
Водещ: Да не кажем, че много голяма част от, да речем печатните издания, пък и електронните имат такива.
Мария Попова: Хубаво е, че имат, и това тенденцията, която върви в световен аспект, възможност да се привлече допълнителна аудитория, която не потребява по никакъв начин традиционни медии, особено по отношение на печата.
Водещ: Да. Т.е. според вас ще възникне проблем, той е възникнал очевидно и за депутатите, заради това те са поискали дефиниция от страна на министерството на транспорта за това какво представлява интернет сайта. Доколкото разбрах оттам не са могли да дадат съвсем точна дефиниция, което какво означава, че по-скоро депутатите ще се откажат, или това е пробване общо взето на общественото мнение, за да видим как хората ще реагират? Защото доста бурна беше реакцията, особено в по-широкия вариант, в който се говореше, че това ще засегне блогъри, различни мнения, които се изразяват в популярните напоследък социални мрежи.
Мария Попова: Да, това беше свързано и с едно тълкуване, което те искаха за това какво представлява социалната мрежа. Разбира се, в медийната теория категорично е казано, че социалните мрежи, блоговете, форумите и мненията, които се изразявани там, не могат да бъдат определяни като медийна информация. Т.е. при всички положения те имат характер на медийна информация, един блог може да се приеме, че има характер на медия, но не е традиционна медия в класическия смисъл, който е един вестник или което е едно радио или една телевизия. Тъй като при традиционната медия при всички положения има ясно организирана професионална структура, има много ясно упоменат кой е собственик, има редакционна политика, редакционни правила. Има полагане на някакви много ясно обозначени финансови средства, има много добре оформена представа за това каква е целевата аудитория. Докато при един блогър това всичко като някакъв вид характеристики на медия липсват. По скоро то се родее с възможността на хората да излязат публично и да изкажат мнението си. Мисля, че опитът да бъдат включени блоговете и социалните мрежи като форма на някакъв вид медийна регулация не беше добре насочен, дотолкова доколкото в интернет съществува представата за анонимността, т.е., че ти си анонимен, че можеш да играеш със своята идентичност и в резултат на това да си много по-свободен в изразяването на мнение, което може и да не е твоето собствено мнение, или да не е мнението на това какъв си ти във физическото пространство, а по-скоро да се опитваш да играеш с някакъв вид позиция.
Водещ: Да, и тук идва всъщност тази идея, доколкото въобще е била идея, за отговорността при онлайн публикации, т.е. правото на отговор, включително се говореше като аргументация и обяснение около тази идея, защо тя и в какви аспекти се обсъжда. Как всъщност, кой носи отговорност при онлайн публикация, как се дава право на отговор онлайн?
Мария Попова: Когато става въпрос за онлайн медия, т.е. медия, която ясно е обозначила своето поведение като медийно, примерно сайтове с новини, сайтове, които са онлайн информационни агенции, при тях поведението е идентично на това на традиционните медии. Т.е. при тях има редакционна структура, има отношение към някаква онлайн аудитория и там разбира се биха могли да важат в някаква степен правилата, които важат и за традиционните медии. Но да се отнасят тези правила за всякакъв вид публикация в интернет според мене лично не е възможно. Още повече, че това отправя и темата за свободата на словото, по която българските медии през последните години са доста чувствителни, а още по-чувствителни са всички онези, които публикуват в интернет. Тъй като в интернет и в интернет комуникацията много по-ясно могат да бъдат забелязани някакви особености на организирано гражданско общество…
Водещ: Което видяхме и при последните избори…
Мария Попова: … нещо, към което според мене в нашето публично пространство много ясно се стремят да изградят такова. Виртуалното общество е много по-добре организирано и действа като гражданско общество. И може би това е и причината за тази бурна реакция в момента на всички онези, които изразяват мнението си онлайн, т.нар. блогъри.
Водещ: А може би пък това е и отговор на въпроса защо и законодатели и политици се насочиха към това пространство. Защото видяха силата му на последните избори. Имам предвид конкретно да речем партия „Зелените”, които общо взето присъстваха само и единствено в интернет, в това пространство успяха да спечелят своите привърженици.
Мария Попова: Да, примерите за добро използване на интернет като инструмент в политическата кампания са много като такива. Барак Обама винаги се посочва като ключов пример за това как един политик, първо от една страна, успява да си намери финансирането, което му трябва в политическата кампания, и от друга страна, именно чрез социалните мрежи успява да достигне до своята аудитория. В последната американска кандидат-президентска кампания това беше използвано от всички политици за някакъв вид политически пост. Забелязва се много добро развитие и в българското интернет пространство. Много политици, действащи министри имат свои блогове, имат свои профили във Фейсбук и по този начин се опитват да се свържат със своята аудитория, да общуват интензивно със своята аудитория. Така че интернет е едно хубаво пространство, което може да бъде успешно използвано в политическите кампании.
Водещ: Със сигурност, обаче не може да не направи впечатление, че част от тези политици престанаха да бъдат активни в блоговете си в интернет пространството, след като приключиха изборите, нали? Един не малък процент.
Мария Попова: Да, случва се и това нещо, за съжаление. Това вече е въпрос на политическа, по-скоро на PR преценка, доколко PR-екипите им са решили, че това общуване трябва да бъде прекратено. Поне според мене едно интензивно общуване с интернет аудиторията е добро, успешно влияе при изграждането на един политически имидж. Още повече, че съвременната медийна аудитория, особено виртуалната аудитория, е много по-активна в изразяването на своите преценки, в изразяването на своите очаквания спрямо публичните личности. И едно интензивно общуване, една интензивна комуникация с аудиторията би била успешна за всяка публична фигура, особено и за българските политици. В случая, ако трябва да говорим от PR гл.т. този ход, самото представяне в публичното пространство на такава тема не беше според мене удачно. Честно казано, на мене в този избирателен кодекс по-скоро ми липсва темата за електронното гласуване и мисля, че тя щеше много по-добре да бъде приета от обществото – и традиционно, и виртуално.
Водещ: Ами да, но остава загадка логиката на депутатите всъщност да се съсредоточат върху една такава идея, в която идея някои прозряха опит да бъде контролирано и това пространство, или опит да бъде контролирано това пространство по време на предизборната кампания, което към този момент на депутатите им се струва единствената свободна зона, в която нещата биха могли да не минават по каналния ред. Ще видим, доколкото разбирам, прогнозата ви е, че няма да се стигне до каквато и да било реламентация.
Мария Попова: Може би ще има някаква форма на регламентация, дотолкова доколкото и в сегашния избирателен кодекс, поне по отношение на президентските избори има опит за подобна регламентиране, т.е. казва се, че правилата, които важат за традиционните медии, се отнасят и за тези, които са в интернет. Прави се опит по-скоро за разширяването им във всякакъв вид политически кампании. Може би ще остане в същия вариант без някаква по-трайна промяна.
Водещ: Благодаря ви за мнението и коментара! 

Лятна школа на НБУ по Връзки с обществеността на тема „Комуникационни практики и вътрешни публики”

Начало: Понеделник, 12 Юли 2010 г.
Край: Сряда, 14 Юли 2010 г.
Място: София, НБУ, 310 аудитория “Проф. Петър Мутафчиев“, Корпус 1, ул. "Монтевидео" №21
Достъп: Само с покана
Организатор: Департамент "Масови комуникации" на Нов български университет

ХІІ Лятна школа по Връзки с обществеността, организирана от департамент "Масови комуникации" и Нов български университет, на тема „Комуникационни практики и вътрешни публики” ще се проведе на 12-14 юли, в 310 аудитория “Проф. Петър Мутафчиев“, Корпус 1 на НБУ. Началото ще е в 10.00 ч., като регистрацията ще започне в 9.30 ч.

Модули и Теми:

1.Комуникаторите
Образование и практика
Професионални презентационни умения
Интерактивност, интранет и нови технологии, медии

2.Мотиваторите
Науката на мотивацията
Психология или приложна магия
Мотивация и манипулация, Убеждаване и вдъхновение

3.Консултантите
Обучители (Couching)
Тийм билдинги (Team Buildings)
Лидерство и професионално развитие. Корпоративна идентичност

4.Бизнескомуникаторите
Вътрешни комуникации – вътрешнофирмен събитиен мениджмънт, издания, бюлетини, newsletters
“Front Desk”
Връзки с акционери, годишни отчети

5.Етикет и протокол
Спийчрайтинг
Реторика и ораторско майсторство
Поведение пред публика

Комуникационни практики, насочени основно към вътрешните публики (в т.ч. персонал, служители, мениджмънт, акционери и т.н.), с цел постигане на по-високи резултати, повишаване на квалификацията, ефективност при управлението, сплотяване на колектива, корпоративна идентичност, лоялност към работодателя, единна политика по отношение на контакт, представяне и връзки с външни на организацията публики като институции, законодателни органи, конкурентни фирми, медии, клиенти, потребители и т.н.

Идеята на предстоящата лятна школа е освен със стандартните експозета, доклади и научни съобщения, темата, практиките и проблематиката да бъде представена с повече презентации и практически демонстрации с участието на студентите и присъстващите (групови задачи, тренинги, ролеви игри).

За допълнителна информация:

ст.ас.д-р Росен К. Стоянов
Научен ръководител на лятната школа

Евелина Христова, докторант
Христо Бонев, докторант
Координатори на проекта

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/586

Закриващият се енергиeн холдинг ще харчи за реклама

в. Сега | Христо Николов | 21.06.2010

Шефката му еднолично решила да "популяризира" БЕХ срещу 60 000 лв.

Държавният "Български енергиен холдинг" (БЕХ), който по разпореждане на премиера Бойко Борисов трябва да се закрие до края на юни, е сключил в петък договор с PR фирма за популяризиране на дейността си, научи "Сега". Контрактът е с неизвестната фирма "Бранд PR". Той е за 6 месеца, на стойност 60 хил. лв.
Договорът е сключен, без да се обявява обществена поръчка. Холдингът поканил с писма няколко PR фирми, да участват в конкурс, организиран по вътрешни правила на БЕХ. Мила Попова, управител на на "Прайм Тайм", сподели, че била много учудена от поканата, защото холдингът ще се закрива, но подала оферта. "Така и не ми съобщиха кого за избрали", каза Попова.
Решението холдингът да плаща за PR e взето по доста странен начин. На 4 юни се е състоял съвет на директорите с единствен участник изпълнителната директорка Мая Христова. Предния ден тя бе освободена като зам.-министър на икономиката и енергетиката, а министър Трайчо Трайков обясни, че тя ще остане в борда, за да проведе дейностите по закриването на БЕХ. На 4 юни Христова е заседавала сама, тъй като другите двама директори Добрин Стефкин и Евгени Ангелов са били извън София и са я упълномощили да ги представлява. Решението на борда е да се сключи договор с "Бранд PR".
"Сега" потърси за обяснение Христова и собственика на PR фирмата Боян Томов. И двамата не отрекоха информацията, но заявиха, че не могат да коментират, и затвориха телефоните си.
БЕХ, който обединява големите държавни енергийни фирми, трябва да бъде закрит до половин година, съобщи в началото на 2010 г. премиерът Бойко Борисов. Той обясни, че създаденото през 2008 г. обединение така и не показало ефективност. Малко преди това министър Трайков изнесе данни, че холдингът е харчил неоправдано милиони за консултантски договори.
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
Боян Томов се прочу през 2004 г. като "122-рото дете на Бойко Борисов". Тогава 20-годишен, Томов бе продуцент и организатор и помагаше на главния секретар на МВР Бойко Борисов да събира средства за деца на загинали полицаи. При министър Румен Петков той продуцираше предаването на БНТ "Акция", посветено на дейността на МВР. През 90-те години Томов водеше предавания по БНТ и "Евроком".

Стр. 6

Как да направим журналистическо разследване

в. Република | Иво СИРОМАХОВ, журналист и сценарист, www.ivosiromahov.com | 2010-06-17 

Как се купуват гласове в Кърджали" – Разкрихме схемата на изборната търговия.

Никой в България не е луд да прави журналистически разследвания – нали ще го набият! Но пък всяка сериозна медия трябва да имитира някакво псевдоразследване по някакъв наболял проблем Този жанр ви дава възможност хем да проявите социална ангажираност хем дискретно да интегрирате в текста скрит пиар на фирми склонни да ви почерпят.

Тръгваме в ранната зимна утрин към Кърджали. На път сме да открием зловещата схема, по която партиите си купуват гласоподаватели. Това ли е демокрацията? За това ли скачахме по митингите? Такива въпроси си задавам, докато редакционният ни CITROEN си проправя път в мъглата. Шофьорът Цоко мълчи. Пътьом хапваме закуската си топли, уханни FORNETTI, които се топят в устата и димящо кафе LAVAZZA.
Да, тежък е живота на разследващия журналист, но и в него си има малките житейски радости.
Великани
Преди да излезем от София, спираме да заредим на SHELL. Качествено гориво, културно обслужване, усмихнати служители какво повече му трябва на човек?
Тия SHELL са великани. казва Цоко. Винаги от тях зареждам. Кефят ме, бе! Прав е Цоко, мисля си, докато отпивам от леденостудената минерална вода БАНКЯ. Задрямвам по пътя и след около час и половина се събуждам огладнял. Тъкмо навреме пред нас е ресторант HAPPY BAR & GRILL. Спираме да обядваме. Аз си поръчвам пилешки крилца, а Цоко панирани кашкавалчета. Божествени са! Сервитьорката е красива като модел на PACO RABANNE и любезна като майка ми. Чувствам се страхотно. Сметката ни е 17 лева и осем стотинки. Оставям й 18 лева. 92 стотинки бакшиш! Да види, че не съм стиснат.
Страхът в очите
Пристигаме в Кърджали около два следобяд, настаняваме се в хотел "БАЯЛЦАЛИЕВ". Просторни стаи, уютно обзавеждане, перфектна атмосфера. Вземам душ и тръгвам по следите на изборната търговия. Пред хотела срещам Мустафа около 30годишен мъж, бедно облечен, а не като мен аз съм с маратонки NIKE и фланелка DOLCHE&GABANA. Знаеш ли нещо за купуването на гласове? бъркам аз веднага в раната.
Не казва Мустафа. Страхът в погледа му ме убежда ва, че със сигурност тук има купуване на гласове, но хората не смеят да си кажат. Усетил, че съм набарал вярна следа, влизам в бирария ЖАДНОТО ГЪРЛО да утоля жаждата си. Поръчвам си голям HEINEKEN. Това е бирата!
Подпитвам келнера дали знае нещо за купуването на гласове. Той вдига рамене. Страхът е сковал всичко живо в региона.
Щекотливия въпрос
Решен да хвана бика за рогата, отивам директно в общината. Посреща ме служителката Ч. Ц., предлага ми кафе. Любимата ми LAVAZZA! Говорим на всякакви теми, но няма как да избегна щекотливия въпрос: купуват ли се гласове?
Няма такова нещо смее се Ч. Ц., а смехът й ми напомня на …
Тръгвам си от общината, изтощен от тежкия журналистически труд и се оттеглям за кратка почивка в хотел БАЯЛЦАЛИЕВ. Небрежно полягам в меките постели на "БАШ ЮРГАН Измир" и се унасям в сладък сън.
След два часа будилникът HAIER неумолимо звъни. Време е за работа!
Ставам, избръсвам се със самобръсначка GILETTE, двойно ножче, потупвам старите си репортерски бузи с афтършейв NIVEA.
Слизам в лобибара, където ме чака Цоко. Пием по един малък JAMESON за отскок. Но аз не забравям, че тук съм по работа все пак съм професионалист. Питам директно бармана Сунай:
Някой предлагал ли ти е да купи гласа ти?
А, няма такива работи казва Сунай. А и аз не съм оттук. Не бил оттук! На кого ги разправяш тия работи, мойто момче? На старото журналистическо куче ли?
Дааа, страхът е сковал всичко живо в кърджалийско. Дори барманите не смеят да си кажат.
Ракията ме прави агресивен
Допиваме JAMESONа с фъстъци, пакетирани от фирма "КАРАКОЛАРОВ" и отиваме да вечеряме с Цоко в механа ТРИТЕ РАКИИ.
Поръчвам си голяма СЛИВЕНСКА ПЕРЛА, Цоко си вика БУРГАСКА МУСКАТОВА. Ракията ме прави агресивен и от упор питам келнера Ахмед кой купува гласовете в Кърджалийско?
Не знам за такова нещо казва Ахмед, а в очите му се чете страх.
Той ме лъже, но за мен големия разследващ журналист нещата са ясни. Токущо разкрих ужасяваща
та схема на изборната търговия всеки гласоподавател е купен, но не смее да си каже. Доволен от успеха на разследването си, викам сметката и с Цоко се отправяме към стриптийз-бар "ДИВАТА КАТЕРИЦА". За моя радост тук катериците наистина са диви. И какви неща правят ооооо!
Но аз не се възползвам от това. Защото съм женен! (Миче, четеш ли ми репортажа, мило? Не съм ти изневерил!)
Като истински професионалист, аз не забравям, че съм тук не за да се възползвам от изложената за продан женска плът, а за да разследвам скандала с купуването на гласове.
Една стриптийзьорка се усуква около мен, сяда в скута ми, опитва се да ме обарва. Каква наивност! В момента, в който тя вече си мисли, че ме е спечелила, аз я разстрелвам с въпроса:
Продаваш ли гласа си, кучко? Тя е шокирана. Започва да ми го
вори на руски: Ой… что такое… я не панимаю…
Проститутките на партията
Но за мен всичко е ясно. Това са проститутки рускини, докарани от една партия (всички знаем коя!) с издадени фалшиви удостоверения, за да гласуват за нея. Каква мерзост!
Отблъсквам рускинята и казвам, че си тръгвам. Цоко вика, че остава. Нека остане, не мога да го съдя. И работническата класа има право на своите малки удоволствия.
На следващата сутрин потегляме обратно към София.
Цоко мълчи. А и аз не го питам.
Спираме да заредим на SHELL. Чудесен бензин, фантастично обслужване.
Продължаваме по пътя.
По радиото звучи новия хит на РУШИ ВИДИНЛИЕВ. Страхотен певец. Ето такава трябва да е съвременната българска музика.
Пътувам към редакцията със скандално разследване за търговията с гласове в Кърджалийско.
Разкрих цялата схема всички гласове в този край се купуват. Доказаха го думите на Мустафа, общинарката Ч.Ц., Сунай, Ахмед и руската проститутка (не посмях да я питам как се казва, щото Мичето ще ме убие)…
Но дали ще публикуват разследването ми?
Дали пък Главния няма да се уплаши от истините, които съм изнесъл? Ще видим.

Стр. 8

Десислава Бошнакова вече е доцент по политология

сп. Мениджър I 2010-06-13

Десислава Бошнакова вече е доцент по политология

Един от най-обичаните автори на "Мениджър" от 10 години преподава управление на пиара и управление на специални събития в Нов български университет. Директор е и на магистърските програми "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността" и "Международна комуникация". Автор е на книгите "Проговорки" и "Политически пиар 2.0". Освен това е собственик и управител на пиар агенция ROI Communication, която се занимава и с издаването на специализирана литература. Завършила е управление на пиара в НБУ. "Мениджър" й желае много успехи на научното поприще.