Apeiron Academy обяви големите победители в първия PR конкурс за младежи

EVENTS.dir.bg I 8.07.2010

Приключи първият PR конкурс за есе за младежи (16-21г.) на тема „Как бих представил България, ако бях PR специалист?”. В конкурса, организиран от Apeiron Academy, Акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK), се включиха 25 младежи от различни градове на България.

Големият победител в конкурса Мира Бонева (17 г., ученик в Първа частна английска гимназия „Уилям Шекспир”, гр. София) получи от Apeiron Academy пълна стипендия за обучение в най-новата квалификация по PR и комуникации на Британския институт за PR – CIPR Foundation Award in PR. Стипендията покрива всички разходи по обучението и допълнителните учебни материали.

Освен големия победител, Apeiron Academy излъчи още десет финалиста, които показаха много добри резултати в представянето си. Apeiron Academy ги награди с частични стипендии за обучение в програмата Foundation Award in PR. 11-те финалисти ще направят първите си стъпки в света на PR и комуникациите в рамките на иницитивата „Един ден с PR отдела на…”.

„Участниците в конкурса са избрали интересни идеи и подходи за реализацията им”, сподели Хедър Яксли, водещ лектор в квалификационните програми на CIPR, Лондон и преподавател по PR в Университета в Бирмингам. „Някои от есетата показват предварително проучване по темата, използвани са завладяващи образи от историята и природата на България. Уверено мога да кажа, че най-добрите от есетата предлагат реални възможности за разгръщане на кампании за популяризиране на вашата страна зад граница”, допълва Хедър.

На 6 юли 11-те финалисти взеха участие в кратко обучение по PR и комуникации в Акредитирания център на CIPR в България – Apeiron Academy. През същия ден те имаха възможността да посетят Пресцентъра на Министерство на образованието, младежта и науката на България, и да се запознаят с работата на комуникационните специалисти от държавната администрация.

През юли 2010 г. 11-те финалисти в конкурса ще бъдат „стажанти за един ден” в организациите-партньори Мобилтел, БНП Париба Лични Финанси, Белла България, Делойт, Данон Сердика, Актив Груп, ПОК „Съгласие” и Джуниър Ачийвмънт България. Ментори на младежите ще бъдат утвърдени комуникационни специалисти, възпитаници в квалификационните програми на Британския институт за PR – CIPR Diploma in PR и CIPR Internal Communications Certificate, и приятели на Apeiron Academy.

За конкурса за есе "Как бих представил България, ако бях PR специалист?" и инициативата "Един ден с PR отдела на…"

Конкурсът за есе "Как бих представил България, ако бях PR специалист?" и инициативата "Един ден с PR отдела на…" са част от проект на Apeiron Academy, посветен на идеята за създаване на разнообразни възможности пред младите хора за професионално, социално и личностно реализиране. Проектът има за цел да спомогне за подобряване на комуникативните умения на младите хора, възможността им за успешно представяне и улесняване на социалната им интеграция, както и кариерно ориентиране.

За CIPR Foundation Award in PR

Apeiron Academy е първият квалификационен център извън Великобритания, където курсът на CIPR – Foundation Award in PR, ще стартира от октомври 2010 г. Квалификацията е подходяща за всеки, който тепърва навлиза в PR професията. Курсът е с продължителност 3 дни, като включва общо 15 учебни часа лекции и практически казуси. Заниманията се водят от акредитиран гост-лектор от CIPR на английски език. Пълна информация за курса, включително програма, условия за кандидатстване и график на занятията, можете да откриете на http://bit.ly/bYemuc

За партньорите на иницитивата „Един ден с PR отдела на…”
Конкурсът и иницитивата "Един ден с PR-отдела на…” получиха подкрепата министър Сергей Игнатов и специалистите от Пресцентъра на Министерство на образованието, младежта и науката на РБългария, като проект, който дава възможност на младите хора да придобият впечатления и познания за професията на професионалния комуникатор, както и възможността за менторство в кариерното ориентиране и избор на бъдещо специализирано образование.

Организациите, които подкрепиха иницитивата „Един ден с PR отдела на…”, са Мобилтел, БНП Париба Лични Финанси, Белла България, Делойт, Данон Сердика, Актив Груп, ПОК „Съгласие” и Джуниър Ачийвмънт България. Пълна информация за комуникационните специалисти, ментори в иницитивата „Един ден с PR отдела на…”, както и детайли за протичането на всеки ден в организациите –партньори можете да откриете във Facebook страницата на инициативата „PRедизвикателство – Ако бях PR специалист…” http://bit.ly/agdCUQ

Оригинална публикация

Apeiron Academy обяви големите победители в първия PR конкурс за младежи

Приключи първият PR конкурс за есе за младежи (16-21г.) на тема „Как бих представил България, ако бях PR специалист?”. В конкурса, организиран от Apeiron Academy, Акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK), се включиха 25 младежи от различни градове на България.

БДВО въвежда правила за работа на Комисията по етика

БДВО I 7.07.2010

С новата процедура PR специалистите ще отбележат петата годишнина от подписването на Етичния кодекс

Навръх 5-годишнината от подписването на „Етичен кодекс на PR специалистите в България”, на Управителен съвет от 06.07.2010 г, Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) прие „Правила за работа на Комисията по етика”, обобщени в конкретна процедура за разглеждане на жалби и сигнали във връзка с етични казуси и порочни практики в бранша.

Съгласно нововъведените правила, Комисията по етика може да бъде сезирана с подаването на жалба до нея от физическо лице, агенция, организация или институция.

Комисията може също да се самосезира, ако някой от нейните членове установи неетична практика в областта на PR. Сигнал може да подаде всеки гражданин или организация, според когото/която нечии действия нарушават приетия от всички активни браншови организации „Етичен кодекс на PR специалистите в България”.

Въвеждането на принципи за работа на Комисията по етика на БДВО ще допринесе за публичността на неетичните практики в PR у нас, като консолидира гилдията около фундамента на PR професията  – информираността в полза на обществото.

Дружеството е отворено за мнения, консултации и дискусии по теми и казуси в сферата на PR етиката.

Етичният кодекс на PR специалистите в България бе приет на 07.07.2005 г. от шест български организации в сферата на комуникациите – БДВО, ИПРА България, БАПРА, Асоциация Имагинес, АСКО и Дружество за връзки с обществеността към СБЖ.
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е основано през 1996 г. с идеята да утвърждава Public Relations професията в България, високите критерии за нейното практикуване и да бъде мост в общуването между различните академици, практици и организации на професионалната гилдия в страната.  

Дружеството е първата по рода си национална организация, учредена в България и обединява PR практици, академици и студенти по PR в България. Организацията се ръководи от Общо събрание, Управителен съвет и Комисия по етика. БДВО е член на Европейската PR конфедерация (CERP) и на Global Alliance и си сътрудничи с множество международни професионални организации.

За повече информация:

Мила Миленова, Член на Комисията по етика на БДВО
+ 359 897 986 860; Mila.Milenova@gmail.com 

Правила за работа на Комисията по етика на БДВО:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/07/Procedure_EC.pdf

БДВО въвежда правила за работа на Комисията по етика

С новата процедура PR специалистите ще отбележат петата годишнина от подписването на Етичния кодекс

IPRA раздаде наградите Golden World Awards

в. Пари | 06.07.2010 

Международната асоциация по PR (IPRA) награди 22 компании в ежегодния конкурс Golden World Awards 2010 г. Отличията се връчват за професионализъм в сферата на връзките с обществеността. При номинирането и награждаването на кандидатите изпъкна икономическият контекст, който беляза силно 2009 г. Сред наградените са Edelman, Inhouse, The Practice и др. В наградите участваха 110 финалисти и общо 352 участници от 42 държави. "И тази година професията пъблик
рилейшънс демонстрира динамиката, която притежава, като я разкри в ролята си на ръководен източник за усъвършенстване представянето както на бизнеса, така и на обществени институции и неправителствени организации в една много трудна среда", каза Жан Пиер Бодуан, председател на журито.

Стр. 23

Брой 10 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ  I 2010-07-05

В новия 10-и брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Актуални PR новини и събития;

  • Информация за Първата Европейска конференция по публични комуникации, 12-14 октомври 2010 г., Брюксел;

  • Интервю с Радина Ралчева – собственик и  управляващ директор на Go Green Communications; 

  • БДВО членове: Александър Христов;

  • За и PRотив "Събития на открито", от д-р Александър Христов;

  • PR Лято 2010: Къде PR специалистите ще почиват?. 

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 10 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/07/PRaktiki_Newsletter_05_07_2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова

Стоян Стоянов

Александър Христов

Елица Наумова

Симона Стефанова 

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

“PRактики” се издава с любезното съдействие на:  

PR ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

bulgaria-news.bg I Албена ИВАЙЛОВА | 2009-02-08

Албена Ивайлова познава от собствен опит драмите на българските предизборни кампании

У нас няма лидер, който да не в криза, a реденото на листите е като латино сериал с много любов, омраза, скандали и кръвно-обидени роднини, а коалициите са шедьоври на изборния тарикатлък

Като правило има два периода, когато българските политици се вкопчват в PR-а – преди избори и по време на криза. Кой знае защо в „нормална” ситуация повечето от тях са в позата „аз си знам най-добре” или гледат на PR-а като на своеобразна декорация – джуфка, която могат да си вържат на дрешката, за да изглеждат по-добре на фотошоп. преди последните местни избори един млад политик даже беше заявил на всеослушание, че политическата сила, която представлява, няма да работи с PR-агенция, понеже тези фирми само „харчели пари”. Като започна кампанията обаче неговата коалиция взе не една, а три PR-агенции. В резултат събраха толкова гласове, колкото ако бяха били тъпан на площад „Св. Неделя”. Затова обаче си бяха виновни те, а не агенциите. Защото PR не се прави само по време на избори. Нещо повече – за да имаш добър изборен PR, трябва да си имал такъв и в началото на мандата, и по-средата му. Същото важи и за политиката, която упражняваш.
Тази българска политическа практика винаги води до един и същ предизборен драматизъм. Управляващите винаги са имали изключителни достижения, които, кой знае защо, не са успели, да обяснят на народа. А опозицията, също по неведоми причини, все не успява да представи себе си като алтернатива.
Уви, в политическата комуникация и политическия PR няма бързо наваксване, а само непреодолимо изоставане и обикновено безрезултатни действия в последния възможен момент. Само сравнете какво правят в комуникационно отношение съвременните партии в Европа и САЩ и повечето от посестримите им у нас. Първите си имат активен партиен живот, нашите си имат партийни клубове, превърнати в мърляви кафенета.

Модерните партии общуват с избирателите си всяка минута чрез всички възможни канали в Интернет

– блогове, чатове, социални мрежи, качват речите си в You Tube и събират гласоподаватели през Facebook. У нас все още е събитие правенето на уеб-сайт, да не говорим за тежките усилия този сайт да бъде актуализиран или превърнат в атрактивна медиа и компетентен източник на информация за гласуващите. По света лидерът, кандидатите и програмата са ясни месеци, че и години преди деня на вота. Във Великобритания Дейвид Камерън се готви за министър-председател вече пета година, води кабинет в сянка, ходи с велосипед до британския парламент и прави екологична политика.
У нас няма лидер, който да не в криза; реденото на листите е като латино сериал с много любов, омраза, скандали и кръвно-обидени роднини, а коалициите са шедьоври на изборния тарикатлък, които по правило се регистрират в последния възможен час.

В търсачката Google, под слоугана на кампанията на Барак Обама Yes We Can, излизат 106 милиона страници. В България, четири месеца преди изборите, най-актуалното „политическо” изречение е онова за „лошия материал”.

Разликата между „Заедно можем повече” и Yes We Can е светлинни години. Първото е пожелателно мислене, второто е действие.

Гласове се привличат с действия, не със заклинания.

Изборите в България в повечето случаи хващат политиците неподготвени, като че ли става дума за първи сняг, а не за четиригодишен, установен от закона, цикъл. Българските избори винаги са на ръба на кризата и във фазата на кризисния PR. А с кризисен PR се контролират щети, не се печели доверие и гласоподаватели. Липсата на нормална политическа комуникация и PR в неизборна ситуация, не може да бъде компенсирана и от най-добрия изборен PR.
Българската политика страда от тежък комуникационен дефицит. За българското политическо пространство все още най-важният въпрос е „Кой да говори?”, а не „Как се говори?” или ако щете „Колко да се говори, кога, на кого?” А за слушане и вслушване пък изобщо и не става дума. Любимият на повечето политици спешен предизборен PR, рядко води до качество на политическата комуникация, а по-скоро произвежда количества – плакати, листовки, шапки, фланелки, значки, концерти и прочее.
Изненадани от изборите, политиците у нас се топлят на голямата си илюзия, че PR-ът ще им реши проблемите – с медиите, със социолозите, с липсата на електорат или демотивирания такъв, с липсата на харизма, на лидерство, на успешна политика, на всекидневна комуникация с обществото. При толкова много проблеми, става ясно, че проблемът е в политиката, а не в PR-а.

Оригинална публикация

ПИАР ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

сп. Мениджър | Д-р Александър ХРИСТОВ | 13.06.2010 

Звучи като перифраза на великия роман на Маркес "Любов по време на холера". Но не е. Днес пиарът играе съществена роля за възприятието и репутацията на всяка компания, продукт или услуга. На всеки мениджър. Висш пилотаж в комуникацията с медиите, вътрешните и външните публики във всяка една сфера е справянето с кризисни ситуации. Как става това, какви са първите стъпки, които трябва да предприемем, на кого да се доверим и от кого да се пазим – моля, четете в темата на броя.

Без паника, моля!

При медиите не е важно кой е прав, а кой е пръв

ЕДИН ОТ НЕОСПОРИМИТЕ КОМУНИКАЦИОННИ ЗАКОНИ е, че колкото повече средства за информация се появяват, толкова по-бързо и лесно се разпространява тя. Колкото повече се развива бизнесът, толкова по-голяма е вероятността от възникване на кризи. Заради това се получава така, че съвременните пиар специалисти са
като в клещи – от една страна ги притиска развитието на блоговете и социалните мрежи, а от друга – новите кризисни ситуации, напоследък дори са обединени от една "глобална криза". А и съвременните компании са под натиска на интензивни публични критики и нарастващо недоверие. Това изисква постоянно усъвършенстване на уменията за кризисни комуникации.
За добро или за лошо, кризите са неизбежни, но каквото и да правиш, никога не можеш да бъдеш напълно подготвен за тях. Естествено, колкото повече работа е свършил пиар специалистът предварително, толкова по-лесно ще преодолее кризата и ще намали негативните последици върху имиджа и доверието към компанията. Рано или късно кризата ще отмине, но пиар специалистите добре знаят, че много по-важно е какво остава след нея, какви ще са краткосрочните и дългосрочните поражения.
Кризите може да бъдат всякакви. Много от нас знаят за историите с "Тайленол", "Ексон Валдес", "Кока-Кола", многобройните инциденти със самолети, обгазявания и други. Кризи обаче възникват и по най-неочаквани начини – например преждевременно раждане в самолет, каквото се е случило на First Choice Airways. Всяка криза е уникална, но въпреки това принадлежи към една от двете големи групи: предотвратими (най-често свързани с човешки грешки) или непредотвратими (основно резултат от природни катаклизми). И докато във втория случай компанията уверено може да се съпредстави като жертва и да избере защитна стратегия, в първия правилният път е отговорността и приспособяването. Всъщност това е първият стратегически ход, който комуникационният специалист трябва да предприеме при настъпването на криза.

Разпределение на силите

А първият тактически ход, който е добре да бъде предприет, е комуникационната инициатива в публичното пространство. При криза с особена сила важи максимата "При медиите не е важно кой е прав, а кой е пръв". Което означава, че който първи предостави информация, той формира доминиращата гледна точка към проблема. Поради това е изкл чително важно компанията да поеме инициативата да разпространи информация за случая – прес-рилийз или пресконференция колкото е възможно по-скоро след възникване на събитието, с всички известни факти по случая и с първи ангажименти. Моментално трябва да започне мониторинг на интернет, на информацията, която се появява в блоговете, форумите и по социалните мрежи. Комуникацията по тези канали се разпространява мълниеносно, а информираните нарастват в геометрична прогресия. Освен това често потребителите се доверяват най-много на тези канали, особено когато официалната информация е закъсняла или недостатъчна. Всичко това предполага и възможност за постоянен контакт – било то чрез горещ телефон, възможност за връзка по мобилен телефон с пиар специалиста или с някой представител от кризисния щаб и други. Връзката с евентуалните пострадали е другата важна стъпка. Те трябва да бъдат успокоени и убедени, че компанията действа в тяхна полза. Изкл чително важно е да се направи така, че те да разберат проблема в неговата цялост, отвъд рамките на личната си трагедия. Това е трудно, но не е невъзможно. А е важно, защото успокоените пострадали от един момент нататък могат да станат изкл чително влиятелни комуникатори на посланията на компанията – в края на краищата, щом те са възстановили доверието си към нея, значи наистина има защо. След това е времето на конкретните действия съобразно кризата и пораженията от нея – изтегляне на продукти, компенсации, покриване на щети. Колкото повече тези действия надхвърлят очакванията на публиките, толкова по-добре за успеха на операцията.

Комуникация при кризи

Казват, че най-печелившото поведение и комуникация при възникването на криза трябва да бъде все едно са ни хванали в изневяра. Което означава, че подготвяме и представяме три основни послания, синтезирани горе-долу така: (1) Това, което се случи, е много лошо; (2) Ще положим всички усилия, за да оправим нещата и (3) Повече никога няма да правим така. Независимо дали компанията е виновна за възникналата криза или не. Медиите (и хората) искат да знаят какво се е случило и да виждат какво компанията прави или ще направи за намаляване на негативните последици. Никой не се интересува колко е понесла или ще понесе самата тя, затова реторика от типа на "много пострадахме", "разчитаме клиентите да ни се доверят" е безпредметна и най-много да навреди. С две думи – не се изкушавайте да говорите за себе си, говорете за пострадалите, за потребителите, поемайте конкретни ангажименти. А ако успеете да привлечете влиятелни личности (лидери на мнение), които да подкрепят позициите, успехът е много крачки по-близо. Практиката показва, че изказванията на представители на централната или местната власт, известни личности и експерти
вливат свежа кръв на доверие и съдействат кризата да прикл чи по-бързо. Освен всичко те поемат и част от медийния натиск и увеличават достоверността на казаното от компанията.
При това в ситуация на криза интересът на медиите към компанията рязко нараства. Този интерес трябва да бъде удовлетворен, но той трябва и да бъде поддържан в разумни граници. Поради това – никакви отклонения, никакви дискусии по други теми. Опитите за изместване на вниманието се приемат на нокти от всички – ако до теб гори, а ти говориш за предстоящото пълнолуние, най-малкото ще излезеш смешен. Изкл чително важно в кризисните комуникации е обезпечаването на пълен терминологичен контрол върху посланията. Пиар специалистите трябва внимателно да изберат изразните средства, с които да представят проблема така, че: (1) ситуацията да бъде разбрана и (2) да бъде разбрана правилно. Постмодернистично или не, хората реагират не толкова на дадена ситуация, колкото на представата си за нея. Затова Липман* прозорливо беше направил разлика между "света извън нас" и "картините в нашите глави". Защото, ако хората вярват, че цените на акциите на компанията ще паднат драстично в резултат на кризата, това наистина ще стане. Ако смятат, че предлаганите от нея продукти са опасни (дори и да не са), съвсем скоро няма да се налага да се привеждат доказателства нито за едното, нито за другото.
И последно: извиненията. Изкл чително важно за оцеляването на компанията е тя да признае отговорността, но без да поема напълно вината. Което означава да се извиняваме внимателно. Затова в много случаи в арсенала влиза един риторичен похват, наричан със загадъчния термин неизвинително извинение. Това означава да казваме, че съжаляваме за това, че някой е пострадал или са му причинени морални или материални щети, а не за нещо, което е свързано с нашето поведение. Разликата е чувствителна. Израз от типа на "извиняваме се, че се чувствате засегнат" прави нещо много важно: едновременно създава впечатление, че компанията се извинява, но без да признава, че е извършила нещо нередно. Защото това извинение касае състоянието на засегнатия, а не действията, довели до това.

Ненужни подкрепления

Много компании, когато изпаднат в кризисна ситуация, решават да пуснат реклами в медиите, с което разчитат, че ще отклонят вниманието или ще спасят имиджа си. Голяма грешка. Това са не просто пари, хвърлени на вятъра, а допълнителен дразнител, който нажежава ситуацията. За съжаление достатъчно често външни или вътрешни за компанията хора дават съвети или изискват да се реагира точно така.
Иначе когато възникне кризисна ситуация, много бързо се появяват специалисти, готови да дават съвети. Твърдя, че комуникацията с тях и отбиването на атаки и несъстоятелни предложения не е по-малко трудно и отговорно от справянето със самата криза. С една част от тях трябва да се внимава особено много.
Това са лешоядите – пиар агенции, отделни пиар специалисти или лобисти, които надушват къде има криза и моментално започват да кръжат около засегнатата компания и да я скубят с безумни хонорари с обещание да оправят нещата. Проблемът е, че мениджърите, вероятно под влияние на паниката, лесно приемат такива предложения. Всъщност най-добре в тези случаи е да се доверим на обслужващата пиар агенция или на пиар специалистите в компанията. Ако техният капацитет е недостатъчен, може да наемем още консултанти, но е препоръчително те да се проучат внимателно, колкото и да няма време за това. В крайна сметка те са най-полезни само ако са в състояние да мобилизират контакти с влиятелни личности. В България сме още далеч от съществуването на специализирани агенции за кризисни комуникации, предлагащи услугите си денонощно, каквито има в страни с по-развит пиар пазар.

Три емблематични случая

Или как да действаме, какво не трябва да правим и дали провокацията винаги работи

Тайленол

Една от най-известните комуникационни кризи в света и учебникарски пример за справяне с кризисни ситуации.
Тя всъщност е и едно от най-добрите доказателства за възможностите на пиара в тази посока.
През 1982 г. седем души умират след употреба на "Тайленол" – болкоуспокоително на "Джонсън и Джонсън". Оказва се, че в някои флакони умишлено е поставен цианид, започва разследване кой е направил това. В същото време веднага след смъртните случаи компанията реагира светкавично и адекватно. Изтегля продукта, спира рекламата, започва да съдейства на правораздавателните органи, информира непрекъснато обществеността за развоя на събитията. Отваря горещи телефонни линии, активно комуникира мерките, които предприема, за да няма подобни случаи в бъдеще. Непрекъснато извинявайки се на потребителите, умело прокарва идеята, че компанията е също като тях жертва на маниак. В резултат на активните и професионални действия след първоначалния негативизъм медиите и обществото бързо възвръщат доверието си към "Джонсън и Джонсън". Цифрите говорят още по-добре: пазарният дял на "Тайленол", спаднал от 35% на 8% заради случая, възвръща стойностите си за по-малко от година. Причината – открита комуникация, прозрачност и отговорност към човешкото здраве.

Файърстоун

Класически пример за това как лошата комуникация, мълчанието и неориентираността могат да провалят разрешаването на една кризисна ситуация.
Случаят започва още през 1997 г., когато зачестяват информациите за катастрофи с "Форд Експлорър" и фабрично монтираните му гуми "файърстоун". Стратегията на двете компании е "нищо не се е случило". Ситуацията се променя в средата на 2000 г., когато оплакванията стават хиляди, а смъртните случаи при катастрофи – 103. От този момент двете компании тръгват по различни пътища. "Форд" реагира бързо, подменя гумите и хвърля част от вината на производителя – компанията "Бриджстоун". А тя мълчи, прави се, че нищо не се е случило, и така оставя комуникационната инициатива в ръцете на другите. Изтеглянето на гумите от пазара започва късно и е съпроводено с редица проблеми. Първоначалната защитна стратегия е променена в извинения, но дефектните гуми вече са в устите на Джей Лено и Дейвид Летърман. Доверието към компанията доближава нулеви стойности, дистрибутори отказват да снабдяват с "файърстоун", назряват съдебни процеси. Накрая "Бриджстоун" печели годишната награда за компания с най-лоша слава. Как и доколко успява да възстанови имиджа си, няма официална информация, но със сигурност подобна задача не е лесна.

Промако

Случаят с руската пиар агенция "Промако" не е криза в ординарния смисъл на тази дума, но е показателен както за медиите, така и за възможностите на пиара да се справи с кризи в своя собствен двор.
Историята е следната: през февруари 2001 г. агенцията "Промако", целейки да извади на светло корупцията на медийния пазар в Русия, измисля една не особено оригинална провокация – пуска фалшив пресрилийз за откриването на несъществуващ пететажен магазин за битова електроника "Светофар". Тринадесет вестници и списания, сред които някои доста авторитетни, публикуват информацията като редакционни материали, след като за целта агенцията заплаща суми между 135 и 2000 долара. Скандалът гръмва, медиите се оправдават, има наказани журналисти. Започват дискусии за "свободата на словото по руски", за все повечето "заказухи" (така руснаците наричат поръчковите статии) и други. "Промако" получава аплодисменти, които отшумяват бързо. В крайна сметка обаче с тази своя матросовска акция агенцията
създава криза за самата себе си. Компаниите остават индиферентни към саможертвата, а реакцията на колегите от бранша е крайно негативна. Руското дружество за връзки с обществеността (РАСО) нарича нейните действия разрушителни. Малко по малко клиентите се оттеглят, агенцията се принуждава да затваря офиси. От тази криза се измъква чак след няколко години, без все още да е възвърнала предишния си блясък.

Сигурността и комфортът на клиентите са най-важни за нас

Невена ЦЕНОВА, маркетинг директор на "Тойота Балкаис", официален вносител на Toyota и Lexus за България

НАСКОРО ВЪЗНИКНА ПРОБЛЕМ със спирачната система на някои от автомобилите "Тойота" – при определени случаи педалът на спирачката може да започне да се натиска по-трудно, да се връща по-бавно или в изкл чителни случаи да не се върне напълно в най-горно положение. Макар че това се проявява изкл чително рядко (26 доказани случая на 1,7 млн. автомобила), за нас беше изкл чително важно да действаме, тъй като сигурността и комфортът на клиентите ни са първостепенен приоритет. Започнахме с информиране на клиентите и обществеността за същността на проблема и отправихме покана към всички собственици да посетят сервизите. Организирахме пресконференция, на която запознахме медиите с проблема, представители на компанията взеха участие в телевизионни и радиопредавания по темата. Стартирахме и безплатна гореща телефонна линия 0800 16 266, на която клиентите на "Тойота" да получават техническа информация и да могат да заявят удобно за тях време за посещение в сервиз. Използвахме активно и сайта ни iirww.toyota.bg – непрекъснато публикувахме в него актуална информация. В крайна сметка не регистрирахме спад на доверието към марката в България. Ще продължаваме и занапред да следваме принципите на максимална прозрачност, честност и загриженост към потребителите.

Преди да реагираш, е по-важно да знаеш къде и какво се случва

Илияна ЗАХАРИЕВА, ръководител-отдел "Корпоративни комуникации" иа Пощенска банка

ВЪЗНИКВАНЕТО НА КРИЗА във всяка сфера налага незабавна реакция, за да може ситуацията да се овладее максимално бързо и да се управлява ефективно. В повечето случаи проблемът се появява внезапно и от кл чово значение е да се предоставя навременна и изчерпателна информация. С идването на световната икономическа криза банките излязоха на преден план като един от основните играчи в икономическия живот и това определено донесе нови предизвикателства за комуникаторите в банковата сфера. Най-голямото от тях беше неблагоприятният ефект на кризата върху доверието в банковата система. Нашата политика продължава да бъде да предоставяме прецизна информация, но вече на много по-широка аудитория. Ако преди кризата финансовите и банковите новини бяха основно за сегмента на бизнеса, сега стабилността на банките, лихвите, кредитирането и прочие са теми, които засягат и вълнуват всеки човек. Промените и предизвикателствата, свързани с икономическата криза, са няколко. На първо място имаме много повече заинтересовани страни. В момент като този говорим на много хора и трябва да достигнем до всеки един от тях със съответните послания и на правилния език. След това идва предизвикателството за говорителя. Кой говори, кой е експертът, на когото може да се вярва? Помислете малко: в момент на криза всички говорят и всички са специалисти. Кои обаче са истинските експерти? Как да ги позиционираме така, че да спечелят доверието на аудиторията? Следващ проблем е многообразието от информация – необходим е постоянен мониторинг и съответно много бърза реакция. Тук, разбира се, става въпрос основно за онлайн пространството, където няма никакво време за губене. Пълноценното използване на интернет е особено важно в тези ситуации, когато хората активно следят какво се случва с една банка, а множеството форуми буквално наводняват пространството с мнения. В този момент е важно банката да разполага с подготвени и информирани специалисти, които да са в състояние да реагират мигновено на всяко възникнало притеснение и неяснота за ситуацията. Вече направихме първите си стъпки в тази посока и един от основните ни приоритети през тази година ще е развиването на онлайн присъствието ни. Голяма роля възлагаме и на мониторинга на онлайн пространството – преди да реагираш, е по-важно да знаеш къде и какво се случва във всеки момент. Накрая, но не по важност, са вътрешните комуникации. Всички знаем, че добрата комуникация започва отвътре, и това правило важи с още по-голяма сила в момент на криза.

Седемте смъртни гряха на кризисните комуникации

Мълчание. Вероятно мълчанието е злато, но в други случаи. При криза – и въобще в пиара – мълчанието означава, че имаме какво да скрием или че не знаем какво да кажем. И в двете ситуации това е пагубно за успеха на кризисните комуникации. Освен това с мълчанието си оставяме другите да говорят вместо нас (защото кризисната ситуация не търпи информационен вакуум), което не дава никакви гаранции, че те ще кажат това, което бихме предпочели да се знае.
Оптимизъм. Убеждението, че "всяко чудо е за три дни" или "не може да стане по-лошо", обрича на бездействие. Оптимизмът се подпира на убеждението, че всяка криза рано или късно отминава, но всъщност истинският проблем е в това какво остава след нея. Прекаленият оптимизъм пречи да се захванем сериозно за работа. А и най-малкото е грозно, когато около теб гърми, да изглеждаш като че все едно си пил розови хапчета.
Търпение. По време на криза всичко е спешно. Няма време за чакане и обмисляне, трябват бързи решения и още по-бързи действия. Освен това идеята за изчакването на достоверна и сигурна информация е не просто мит, а непростима загуба на време. Чакането и търпението дават възможност съмненията да обладаят публиките по-бързо, отколкото очакваме.
Паника. Горното ни най-малко не означава, че трябва да действаме панически. Не толкова заради прекалената бързина, колкото заради факта, че паниката генерира излишни действия, много от които ще бъдат напълно погрешни и с неконтролируеми последици. Всъщност едва ли има случай не само в комуникациите, а и в бизнеса, политиката, дипломацията, отношенията между хората, когато тя да е довела до нещо полезно.
Високомерие. Това "кризисно" поведение може да доведе до грандиозни поражения. В такива ситуации хората винаги първо квалифицират компанията като виновна, независимо дали това е така или не. А високомерие при наличие на вина само увеличава вината и нанася трайни негативи върху имиджа.
Самохвалство. Първо, при криза компанията трябва да говори за другите и за това какво прави за тях, а не за себе си. И второ, разказите за това колко сме успешни и загрижени съвсем не ни правят такива, даже предизвикват обратен ефект. Както когато някой каже "аз съм умен и красив", много е вероятно това да бъде възприето като "аз съм фукльо".
Разногласие. Различните послания, изнасянето на информация и последващото й отричане само объркват публиката. В крайна сметка остава усещането, че нещо лошо се е случило, но не е ясно точно какво. А това понякога е по-лошо даже от мълчанието.

* Уолшър Липман (1889-1974) – американски писател, журналист и политически коментатор

Стр. 48-49, 50, 52, 53, 54-55

Grayling има нов изпълнителен директор за България

PRkernel.com I 1.07.2010

Ива Белокапова е новият Изпълнителен директор на Грейлинг за България. Ива има над десет години опит в комуникациите и е работила с някои от най-големите инвеститори в страната. Била е и управленски консултант, както и консултант по Европейски проекти. Изпълнява е различни длъжности в рекламни и ПР агенции, в медии и в агенции за анализи и проучвания, като Синовейт, Джаз ФМ, Графити ББДО.
Ива е завършила Иберистика във Варшавския Университет и Логистика в УНСС. Говори 6 езика.

За Grayling

Grayling е втората по големина глобална агенция за връзки с медиите, публичнитете институции и инвеститори и мениджмънт на събития. Grayling има офиси в 70 локации и 40 страни на Европа, САЩ, Близкият изток, Африка и Азия.

www.grayling.com

Оригинална публикация

Огнян Златев, изпълнителен директор на Центъра за развитие на медиите: Медиите в България зависят от държавата

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11