Игра с криви зарчета

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

 

Оригинална публикация

СЕМ промени лиценза на Про.БГ

в. 24 часа | 14.02.2011

 

Медийният надзор освободи телевизията от задължения за обществено значими програми, но запази националния й цифров лиценз

Аналоговият и цифровият национален лиценз на бившата телевизия Про.БГ са променени на 1 февруари от Съвета за електронни медии. Така от политематична – със сериозен ангажимент за излъчване на новини, публицистика и други програми с обществено значение – тя става развлекателна със спортна насоченост. В същото време регулаторът не намира за необходимо да отнеме националните лицензи на телевизионния оператор, въпреки че те са били издадени именно на основата на някогашните й ангажименти за съдържателност.
Решението е взето с четири гласа "за" по искане на " Би Ти Ви екшън", както сега се нарича този канал. Петият член на СЕМ Георги Стоименов е отсъствал от заседанието.
Про.БГ имаше национални лицензи от СЕМ както за аналогово, така и за цифрово излъчване на 24-часов политематичен канал, а с решението от миналата седмица лицензите стават за 20-часов развлекателен канал, в който новините практически ще бъдат сведени до символичния 1% от съдържанието.
Решението е странно и привлече вниманието на медийните наблюдатели по няколко причини. Първо, подобна радикална промяна на аналогов национален лиценз, спечелен при конкурсни условия, не отговаря на европейските изисквания за прозрачност и неизкривяване на конкурентната среда при лицензирането на електронни медии. Мотивите, на които регулаторът се е позовал за промените, са неубедителни – цитиран е недостиг от развлекателни програми в националния ефир. Второ, защото "Би Ти Ви екшън" формално няма нужда от аналоговия си лиценз. Преди 2 месеца телевизията се отказа от аналогово ефирно разпространение и превърна бившата политематична телевизия в "мъжки" развлекателен канал. Медията продаде на Би Би Ти част от съвкупността си от честоти, с които имаше национално разпространение, вследствие на което не би могла да възобнови излъчването си в аналогов ефир в бъдеще. Медийни експерти предполагат, че промяната е продиктувана от стремежа "Би Ти Ви екшън" да използва предвидената от закона процедура за промяна на аналогов лиценз, за да постигне изменение в своя цифров лиценз – каквото не е предвидено от законодателя. В същото време телевизията явно иска да запази привилегията си на т.нар. "маст кери" (must carry). Това е правото тяхната програма задължително да бъде разпространявана по т.нар. мултиплекси, които ще излъчват цифровите телевизии в страната.
Това право на задължителен пренос засега принадлежи на БНТ, Нова тв и Би Ти Ви. Про.БГ можеха да се възползват от него при предишния си програмен лиценз, които изискваше от медията да прави политематична програма.
Според закона телевизиите са придобили това право заради "общественото значение" на програмата им. Щом променят програмния си профил, е редно да получат нов програмен лиценз. При сегашния начин на разпространение на " Би Ти Ви екшън" – не по ефир, а по кабел и сателит, лицензът е на регистрационен режим. Телевизията би могла спокойно да получи от СЕМ нова регистрация за развлекателната си програма, но при това би загубила статута си на must carry. Очевидно именно това се е стремил да избегне операторът, убеждавайки медийния регулатор да промени едновременно и първоначалния му аналогов, и издадения му през 2009 цифров "must carry" лиценз, като по този начин да увековечи правото му на задължителен цифров пренос. Според медийни експерти скандалното в случая е това, че процедура за обвързана промяна на цифровия лиценз като следствие от изменения на аналоговия просто не съществува в правния мир; т.е. СЕМ си е позволило да поеме функции на законодател.
В разговора си със СЕМ Яна Иванова, управител на "Про.БГ Медия" ООД, потвърждава мотивите на телевизията за желаното изменение. Това се вижда от протокола на заседанието, публикуван в сайта на съвета. Според Иванова медията иска да съхрани дигиталната си лицензия. която евентуално на следващ етап ще им даде възможност отново да направят Про.БГ ефирна. По нейните думи този следващ етап ще бъде, когато икономическата обстановка е по-добра.
Другото основание за това право – националното аналогово разпространение, вече не е тяхно, защото го прехвърлиха на Би Би Ти.
Парадоксът е, че със същите рециклирани аналогови честоти сега Би Би Ти би могла да поиска да получи правото must carry. Това ще е в противоречие с идеята тази възможност да бъде предоставена само на програми с обществено значение, които имат национално аналогово разпространение в момента на цифровизадията.

Стр. 9

Краси Гергов продава ефира на Pro.bg

в. 168 часа | Бисерка Борисова I 14.01.2011
 
ОТ 21 януари някогашната политематична ефирна телевизия Pro.bg тръгва с ново име, нова концепция и нов начин на излъчване.
Каналът, собственост на компанията Central European Media Enterprises (СМЕ) е преименуван на bTV Action. Ще включва основно футбол и филми. И ще се разпространява по кабел и сателит. Какво ще стане с ефирните честоти на Pro.bg, които осигуряваха на медията
покритие върху над 60% от територията на страната, като по този начин й гарантираха качване без конкурс на мултиплекс при въвеждането на цифровизацията у нас?
"168 часа" потърси официален коментар от bTV Media Group (медийната група, създадена, след като СМЕ закупи телевизиите на Мърдок в България, б.а.). Засега отговор оттам не дават. Неофициално от bTV Media Group заявиха, че това е въпрос на договорки с конфиденциална клауза и не може да се оповестяват публично.
Pro.bg притежава 27 ефирни честоти и право да ги ползва до края на 2012 г., когато би трябвало България да премине на цифрово излъчване. Сега шефовете на bTV Media Group, сред които е и рекламният бос Краси Гергов, могат да върнат честотите на КРС или да ги продадат. През последните години открито се говори, че поддържането на ефирни телевизии е излишен лукс – предвид високите такси, които медиите трябва да плащат за разпространение на БТК. В случая с честотите на Pro.bg не е точно така.

"Ако сега някоя от настоящите кабелни телевизии изкупи честотите на Pro.bg, то тя вече ще има ефирно покритие в над 60% от територията на страната. При това положение тази телевизия -която и да е тя, ще кандидатства при нас за правото да бъде качена на мултиплекс без да участва в конкурс. И за да спазим буквата на закона, ние ще бъдем длъжни да одобрим това"
 
- коментира пред "168 часа" председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. Дали ще се стигне до продажба, от bTV Media Group не коментират. Намекват само, че няма логика една медийна компания да притежава две ефирни телевизии. По този повод неофициално вече се говори, че две кабелни, телевизии проявяват интерес към освободените от Pro.bg ефирни честоти. "Идат избори…Това би бил единственият мотив някой да, иска да
Ползва тези честоти за една-две години, поддържането на които се оказва по-скъпо от приходите им. Дори Pro.bg, въпреки многото пари, които в началото се изляха там,, накрая се задъхваше", обясняват в медийната гилдия.
 
Стр. 40