Блондинка 90-60-90. Не, това не е пиарка

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

Седмични новини за маркетинг и реклама (10 юли)

www.capital.bg I 9.07.2015г.

United Partners става агенция на "Ротари България", Facebook променя Cost-per-Click модела си, Logitech се ребрандира като Logi

United Partners става агенция на "Ротари България"

United Partners става официален консултант по публичен имидж на "Ротари България" за 2015 – 2016 г., съобщават от агенцията в прессъобщение. За обслужването на "Ротари" не е имало конкурс, разказаха пред "Капитал" от United Partners и допълниха, че партньорството е базирано на "опита на агенцията върху проекти със CSR (корпоративна социална отговорност – бел. ред.) насоченост и работата с UNICEF и UNCESCO".
"Ротари" е международна мрежа от доброволци, които работят по хуманитарни проекти. В България тя има 87 клуба и над 2100 членове в София и областните градове и общински центрове.
Досега "Ротари България" и другите клубове от мрежата по света не са използвали услугите на комуникационни агенции. От тази година обаче "Ротари интернешънъл" ще заложи на публичния си имидж, за да постави фокус върху дейността на организацията. Сред проектите, които United Partners ще реализира за "Ротари България", са организирането на вътрешен семинар по публичен имидж с лектори от медиите и от PR бранша, както и включване на организацията в обществени и хуманитарни проекти в страната, разказват от агенцията.

Facebook променя Cost-per-Click модела си

Facebook обяви генерална смяна на своя Cost-per-Click модел. До момента рекламодателите плащаха за своите Facebook реклами в зависимост от това колко души са кликнали върху тях, независимо дали са отворили линк, или просто са харесали спонсорираната публикация. И докато коментарите и харесванията водят до по-добри резултати за бранда в самата социална мрежа, те не са полезни за самия бизнес и продажбите на компаниите. Това е причината Марк Зукърбърг и неговият екип да променят начина, по който таксуват рекламодателите за рекламния инвентар. Новият CPC модел дава възможност на компаниите да плащат само за типовете кликове, които са довели до трафик, свързан пряко с бизнес целите им, а именно: кликове, водещи към сайт (включително и Shop Now функцията на социалната мрежа, която води до онлайн магазини); кликове, предизвикали инсталиране на мобилни приложения; кликове, свързани с приложения в самата социална мрежа, и кликове, които започват възпроизвеждане на видеа от външни платформи (например YouTube). Това оставя харесванията, коментарите и споделянията в социалната мрежа извън обхвана на действията, които да се заплащат. 
Все пак рекламодателите могат да използват и стария модел на таксуване, ако целта на тяхната кампания е да повишат именно интеракциите във Facebook. Тогава алгоритъмът на социалната мрежа ще таргетира потребили, които е по-вероятно да харесат, коментират или споделят дадено спонсорирано съдържание.

Logitech се ребрандира като Logi

Производителят на потребителска електроника (клавиатури, мишки и колони) Logitech се ребрандира за пръв път от създаването му през 1981 г. Целта на новата идентичност на компанията е да наблегне върху дизайна и модернизацията, разказват нейни представители. Ребрандингът е иницииран от изпълнителния директор на Logitech Бракен Дарел и ще включва не просто ново лого, а и ново име – съкратеното Logi. Именно смяната на името и премахването на думата tech (технология – бел. авт.) според компанията ще придвижи бранда по-близо до потребителите. "Технологиите са вплетени във всяка част от нашия живот и са станали невидими", разказва Алистер Къртис, главен дизайнер на Logi, цитиран от AdAge.com. И допълва: "Естествено за нас беше да последваме тази тенденция."
Самият редизайн на логото и корпоративната идентичност е дело на DesignStudio, които реализираха и новото лого на Airbnb, предизвикало бурни реакции сред интернет потребителите преди няколко години. Заедно с новия отличителен знак Logi ще представи и нов многоцветен подход към опаковките на своите продукти. За 2014 г. компанията е отделила едва 95 хил. долара за реклама, съобщават от анализаторската Kantar Media. От производителя на периферни устройства пък допълват, че нямат план да комуникират своя ребрандинг с рекламна кампания, а единствено със засилено присъствие в социалните мрежи и на ключови точки на продажба като Walmart и Best Buy.

Twitter с рекламни формати в помощ на разработчиците на мобилни приложения

Twitter представи нови рекламни формати и политики, които да помогнат на разработчиците на приложения да промотират своите продукти. Това се случи по-рано тази седмица, точно 1 година след като микроблогинг платформата въведе на първо място възможността за директна реклама на мобилни приложения. 
Компанията представи обновен рекламен формат, към който разработчиците могат да добавят видео, за да бъде представянето на тяхното приложение по-пълно и разбираемо за потребителите. Видеата ще се възпроизвеждат автоматично, а показването им няма да бъде заплащано, нито ще оскъпи самата реклама.
Twitter ще промени и начина, по който таксува за т.нар. app promotion ads. Към момента разработчиците плащаха за всеки клик върху рекламата, независимо дали това е довело до инсталиране на приложението или не. С подобряването на взаимоотношенията между социалната мрежа и компании за следене на мобилните действия на потребителите това ще се промени, разказва Ричард Алфонси, вицепрезидент на международните онлайн продажби на компанията. Новият модел, представен от Twitter по-рано тази седмица, обаче позволява на рекламодателите да заплащат единствено кликовете, след които потребителите са инсталирали съответното приложение. В допълнение към това подобреният алгоритъм на микроблогинг платформата ще се стреми максимално точно и прецизно да таргетира именно онези хора, които са потенциални клиенти на съответните разработчици.

 

Оригинална публикация 

 

 

Игра с криви зарчета

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

 

Оригинална публикация

Ал Голин: Пиарът е вид приложна комуникация или комуникация в действие

www.luboslovie.bg I 28.11.2014г. 

Ал Голин е консултант на Министерството на търговията на САЩ, член е на Public Relations Seminar и на Public Relations Society of America. Изнася лекции по пиар в най-престижните университети в света. Пиар библията – сп. PR Week, обявява Ал Голин за един от 10-те най- влиятелни специалисти по връзки с обществеността през XX век.
Ал Голин е основател и председател на борда на директорите на пиар агенция GolinHarris. Той е един от ветераните в пиар професията, в която е от 1951 г.
През годините негови клиенти са били McDonald’s, Bristol-Myers Squibb, Coors Brewing Co., Florida Department of Citrus, Levi Strauss & Co., Lowe’s Companies, National Peanut Board, Nestlé, Nintendo of America, Owens Corning, Sprint, Texas Instruments, Toyota Motor Sales of America, DHL Worldwide Express, Hilton, Puma, SC Johnson, Walt Disney Company, VTech, Wm. Wrigley Jr. Co.
Г-н Голин, в специализираната литература съществуват множество определения за пиар. Каква е вашата дефиниция?
За мен пиарът е вид приложна комуникация или комуникация в действие. Чрез пиара ние оказваме въздействие върху аудиторията и може да влияем върху възприемането на информацията и формирането на общественото мнение.
Съществува ли разлика между пропаганда, манипулация и пиар, защото за много хора това са три различни лица на едно и също нещо?
Думите „пропаганда” и „манипулация” са много силни и с негативно значение, те носят и лоша слава на специалистите, занимаващи се с връзки с обществеността по света.
Работещият пиар винаги трябва да спазва етичния кодекс и да не позволява върху неговата работа да пада дори и бегла сянка на съмнение, или пряко или косвено да го свързват и идентифицират с понятия като пропаганда и манипулация. Тези две понятия са „черни”и „незаконни” техники за въздействие върху аудиторията.
От толкова много реклама и пиар къде остава мястото за истината?
Да казваш истината е първият и най-важен фундамент, който стои в основите на всяко успешно бизнес начинание, без значение от неговото естество. Това е формулата, която винаги съм спазвал, и мисля, че стои в основите на моя дългогодишен успех в тази нелека професия.
Кой са най-важните качества, които трябва да притежава един пиар? Каква част от тези качества са дар от Бога и каква може да придобиеш и култивираш в университета?
Талантът да пишеш добре е основното качество, което трябва да притежава всеки дръзнал да се занимава с пиар. Основните познания по маркетинг и мениджмънт също са много важни умения за всеки млад човек, които е тръгнал да гони кариера в нашата индустрия.
А за да бъдеш добре работещ и ефективен пиар, трябва винаги да си добре информиран какво става по света, в твоята страна и да бъдеш на “ти” с новините, идващи от ресорните области на твоите клиенти.
Съвсем различен е въпросът с творческия елемент в нашата работа. Този тип креативна работа трудно може да се научи някъде. Даровитите хора, занимаващи се с пиар, се раждат с този специфичен талант на добри комуникатори.
В съвременния глобален свят може ли да говорим за регионално или национално лице на пиара?
Днес много от компаниите и марките имат глобална дистрибуция и за нас, пиарите, това не е голям проблем.
Реализирането на регионална или национална кампания е успешно начинание и за множество местни марки, защото тяхната пиар стратегия преследва други цели.
Какви са новите насоки и тенденции на развитие в пиара и как вашата индустрия ще се промени след 20 години?
Пиар индустрията ще се променя така, както се променят технологиите – тези два процеса протичат успоредно. Всички видове комуникации търпят в момента важни и всеобхватни промени, които ще формират новото лице и на нашата работа. Затова никои не знае как ще изглежда пиар индустрията след 10 или 20 години.
В средата на второто десетилетие на XXI век коя от двете технологии – рекламата или пиара, имат водеща роля при изграждането на марката?
Почти невъзможно ми е да преценя и с категоричност да отсека кое от двете – рекламата или пиара, е по-важно и има водеща роля при изграждането на марката. При ефективното и резултатно създаване и изграждане на една марка мениджърите трябва да се доверят и на двете комуникационни техники.
Връзките с обществеността започват все повече да бъдат част от маркетинг усилията на всяка компания по света. В миналото много мениджъри от висшите ешелони не са обръщали внимание на пиара, като са смятали, че единственото нещо, от което се нуждаят, е рекламата.
Днес нещата са коренно различни. Всички вярват, че пиарът може да изгради доверие и правдоподобност, която не може да бъде постигната само чрез използването на рекламата само.
Интегрираните маркетингови комуникации – мит или реална практика?
Интегрираните маркетингови комуникации са могъща комбинация, с тяхна помощ може да се постигне всичко. Публиката, в качеството си на потребител, днес е малко по-изискана, изтънчена и лишена от наивност във вкуса си и начина, по който подбира една или друга марка, стока или услуга.
Аудиторията много добре знае, че зад всяка реклама стои компанията производител, която е платила за нея и стриктно е следила какво рекламата ще каже и покаже на публиката.
Пиарът привнася един нов компонент – доверие, което добавя допълнителна стойност на марката. По този начин пиарът става третият, свързващият елемент между медията и целевата група. Всяка преуспяваща марка се нуждае от това своеобразно сондиране сред потребителите чрез интегрираните маркетингови комуникации.
Какво специфично лице има пиар криейтивът, идващ от вашата агенция GolinHarris?
С риск да се саморекламирам ще кажа, че GolinHarris притежава уникална култура на работа, която е оказала влияние върху цялата пиар индустрия по света.
Ние искрено се забавляваме при всяка кампания. Сигурно затова съм останал толкова дълго време в тази професия, след като отдавна съм преминал възрастта за пенсиониране.
Когато работим за даден клиент, това е един вид близко приятелство, нещо като интимна връзка, в която задължително трябва да се получи правилната химия, за да заработят нещата във вярната посока.
Нашите пиар програми се отличават и със стратегическо мислене и оригинална креативност. Също така GolinHarris не се хвали с големите си клиенти, които има от години – нещо, което правят много други пиар агенции.
Ние предпочитаме да бъде съмишленици и партньори с нашите клиенти в едно общо дело и да изградим с тях дълготрайна връзка през годините.
През 2006 г. агенция GolinHarris отбеляза своя 50-годишен юбилей. За тези години какво научихте и кой е вашият най-вдъхновяващ урок, който никога няма да забравите?
Това, което научих, е, че винаги трябва да се забавляваш с работата, която вършиш, да изпитваш удоволствие от своята професия. Може би затова никога не съм подлагал на преосмисляне моята вече повече от 50-годишна работа като пиар.
Съжалявам хората, който прекарват по-голяма част от живота си, работейки нещо, което не им е на сърце.
Винаги съм мразил наложилото се клише, което гласи, че ако нещо не е развалено, не го поправяй. Моята философия е друга: Поправи го, преди да се е счупило.
След толкова много години в пиар бизнеса се научих: когато имаш силно усещане, че нещата ще станат, тогава трябва да действаш, без много да му мислиш.
Любословие по Bulevard.bg 

 

 

Оригинална публикация