в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 14.01.2012

Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове, казва генералният директор на БНР

- Г-н Тодоров, да започнем разговора с това, което засегна не само ръководената от вас институция, но и цялото общество. Можеше ли да не се съкращават кореспондентските пунктове на БНР в чужбина?

- Не сме съкратили всички кореспондентски пунктове, наложи се да го направим само в някои от балканските страни. Остават кореспондентските ни пунктове в две важни столици – в Москва и в Брюксел. Времената са трудни за всички и смятам, че режимът на икономии, който трябва да позволи на държавата да преодолее кризата, е добре да бъде един за всички. Би било прекрасно, разбира се, да сме с максимално присъствие във всички точки на света. Но мисля, че благодарение на стрингерите, които имаме в цяла Европа и по света, ще осигурим това, което досега сме получавали като информация чрез нашите кореспонденти. Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове. Като кореспондент знам, че присъствието на място е много важно – оценката на събитията, погледът е съвършено друг. Това позволява да се постигне по-голяма дълбочина, по-силна аналитична оценка. А и елементът достоверност, който е много важен в нашата професия, винаги се свързва с присъствието на място. Но пак подчертавам – всичко това ще се постараем да покрием и да гарантираме с други гласове, с една по-широка картина. Така че се надявам и ви уверявам, че тази мярка няма да засегне информационната ни политика. Тя е принудителна, но не виждам нищо фатално да се е случило до този момент.

- Какво ще стане със съкратените журналисти в чужбина? Ще се върнат ли в България? Или не поемате ангажимент за тяхното бъдеще, след като престават да бъдат кореспонденти на БНР?

- Колегите по професия са журналисти – също както и аз, независимо че в момента съм генерален директор. Познавам добре и кореспондентската работа – бил съм почти 12 години кореспондент в чужбина, в доста трудна столица. Винаги съм казвал и за себе си, че моята професия е журналист, а не генерален директор. Мандатът на всеки неизбежно свършва. Кореспондентското място може би е едно от най-трудните в нашия занаят, защото човек съчетава много качества – той е представител на страната и на медията, едновременно е журналист и човек, който сам осигурява едно малко радио в чужда среда. Затова подобен опит е изключително важен и е добра школа за всеки. Вярвам, че колегите няма да изпитват затруднения при адаптацията си в страната. Смятам, че те имат своите професионални качества, които да им позволят да заемат мястото си тук и да бъдат полезни. Е, трябва да научат някои имена на появилите се нови личности, но това е част от нашата професия. Необходимо е непрекъснато да откриваме и да се адаптираме към новата среда, както и да имаме активно присъствие и следване на нашите информационни цели. Журналистите са посредник между обществото и властите и трябва чрез своята подготовка, опит, квалификация да се стремим да насочим аудиторията към това какво се случва, как се случва и защо се случва именно по този начин.

- Предстоят ли и други съкращения в БНР?

- Ще предприемем и следващи реорганизации в работата си. Тъй като у нас много се говори за реформи, бих искал специално да отбележа, че вече 4 години – от 2007 г. насам – извършваме реформа. Това позволи на БНР да заеме водещи позиции на пазара на медиите. Ние сме сред малкото, в лицето например на програма "Хоризонт", които отбелязват непрекъсната динамика на увеличаване обхвата на аудиторията. Това важи за всички наши програми, включително и регионалните ни медии, които са с водещи позиции по места. В момента БНР е безспорен програмен, технически и технологичен лидер на пазара. Поехме на свой гръб доста тежки функции, които държавата, предвид нелекия преход, може би пропусна да ни поръча. Те неведнъж бяха обсъждани в парламента. Една от задачите ни беше да осигурим по-силно покритие на нашите програми в граничните райони. По закон сме длъжни да излъчваме на всички видове платформи, на които може да се приема. Това е изискването към обществените медии. Затова аз не бих искал БНР да бъде сравнявано с която и да било друга медия. Някои си намират офис, правят радиовръзка, събират дискове и започват да излъчват. А БНР произвежда и издава култура. Освен това ние излъчваме на средни, дълги, къси и ултракъси вълни, както и сателитно, цифрово и в интернет. Толкова много функции са съчетани в едно.

- Под шапката на БНР са и 6 музикални състава…

- Всички те са водещи в своята област – и Симфоничният оркестър под диригентството на Емил Табаков, и Детският радиохор, ръководен вече повече от 50 години от неговия учредител акад. Христо Недялков, и Биг бендът под диригентството на Антони Дончев, и Оркестърът за народна музика, ръководен от Димитър Христов, ръководил ансамбъл "Пирин" и "Тракия", и вокалната група "Радиодеца", и Смесеният хор. Всички тези формации дават лицето на музикалния живот в България. Понякога чувам подхвърляния – не са ли ви излишни, или дайте да ги прехвърлим някъде. Но традиция е обществените медии в цял свят да поддържат такива състави. Нашата функция е да произвеждаме култура. Студио 1 на БНР е най-добрата концертна зала след зала "България".

- Мнозина ще завидят и на нивото на регионалните радиостанции на БНР.

- Искам да подчертая, че за разлика от колегите от някои радиа, които се представят като национални, всяка от нашите регионални медии е обществена и е с 24-часово излъчване на музика, информация, предавания. Същевременно събира, тиражира и издава и всичко най-интересно от културния живот, от фолклора, от всички области на регионалната култура. Виждате, има много голяма разлика. Едно е да консумираш и да тиражираш, друго е да създаваш, да произвеждаш, да издаваш.

- Какво ще стане, ако изведнъж не се договорите с телекомуникационния оператор и той престане да ви излъчва?

- Честно казано, не знам. Слава богу, сме изградили прекрасни професионални отношения с колегите и на тази база успяхме да компенсираме някои недостатъци в инвестиционната политика на телекомуникационния оператор. Пуснахме в действие 77 нови УКВ предаватели, предстои да заработят още 20, с което покритието в УКВ диапазона на страната ще достигне безпрецедентни цифри – някъде в рамките на 92-93 на сто. 100-процентно покритие не може да се осигури поради изключително сложния релеф на страната ни. Затова е необходимо паралелно покритие в други диапазони, каквито са например средните и дългите вълни. Тъй като БНР е част от системата за национална сигурност, сме единствената мрежа, която позволява веднага да се оповести населението в случай на бедствия и аварии. Имаме и други функции, затова не бих искал да се правят механични сравнения на БНР с други радиостанции. В буквален смисъл не сме пряк конкурент на нито една от търговските или частните вериги. Нашата водеща функция не е печалбата, а общественият интерес. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, радиодраматургия, особено продукция за деца. Така че нека всеки да държи своите ниши и въпреки кризата да се опитаме с достойнство да вършим своите задачи, без да пречим на останалите.

- Казахте, че БНР е безспорен лидер в радиоефира, което се потвърждава и от доста проучвания. Например миналата година излезе изследване, според което програма "Хоризонт", въпреки че има най-голяма радиоаудитория в страната, отново увеличи броя на слушателите си. В този ред на мисли защо БНР не се поощрява като отличник, а напротив, бюджетът му се съкращава?

- Въпросът не е към мен. Мога да кажа само, че осъзнавам трудната ситуация в страната, но в рамките на 2 години нашият бюджет се съкращава с близо 17 млн. лева. А това създава напрежение и сред хората. Не искам да внасям излишен драматизъм. Но не бива да смятаме, че реформите започват от нас и свършват с нас или започват от момента, в който някой е обявил, че започва реформа. БНР се реформира истински от 2007 г. и благодарение на това постигнахме стабилност. Пуснахме 2 нови регионални радиостанции, едната – Радио София, е и парламентарен канал, същевременно е изключително интересна програма, с много младежки дух, втората е Радио Видин, предстои да пуснем Радио Бургас. Смятам, че държавата трябва да си изработи информационна политика за съседните на страната територии. Подчертавам – територии, а не за държави, тъй като в повечето от тези територии пребивава българско население. И благодарение на БНР българските програми вече стигат до населението в Македония, Гърция, Турция, Сърбия, Румъния. Дълго време в парламента се обсъждаше въпросът защо по границите ни звучат само чужди гласове и какво можем да направим. Както е известно, някога България ги заглушаваше. Естествено сега не можем да си позволим и да си помислим подобно нещо. Единствената алтернатива е да предлагаме свои гласове. Търговските радиостанции нямат интереси там. Значи това трябва да бъде функция на обществената медия, каквато сме ние.
Затова, когато се говори за бюджета на БНР, не бива да ни сравняват с което и да било частно радио. Още повече че значителна част от нашия бюджет отива за издръжка и покритие на таксите по излъчване на програмите ни. България може би е единствената страна в Европа, в която собствената ни мрежа, чрез която предаваме, не ни принадлежи. Решението на държавата беше да се премине от 100-процентов държавен монопол към 100-процентов частен.

- Какво се случи, след като СБЖ и синдикатите в БНР изпратиха протестно писмо до министър Дянков във връзка със съкращаването на бюджета? Имаше ли някаква реакция от страна на финансовото министерство?

- Факт е, че се създаде много силно напрежение вътре в радиото. Заплатите в БНР не са мърдали вече години. Може би е нормално, отчитайки общото състояние на страната. Тъй като бюджетната рамка беше зададена предварително, всички отчети бяха направени и съгласувани с нас и МФ. Но тази допълнителна мярка действително създаде напрежение.

- Но вие сте спазили бюджетната дисциплина и сте изпълнили всички изисквания към БНР за ограничаване и намаляване на разходите!

- Мога да ви кажа, че чрез постоянно ограничаване на разходите, оптимизацията, технологичните и програмните реформи, промяната в организацията на работа, в условията на увеличеното програмно време и недофинансиране сме разширили значително аудиторията и предавателната си мрежа. Например при увеличеното програмно време и разширение на покритието с близо 30%, плащанията ни към телекомуникационния оператор са намалели с над 40%. Също така с въвеждането на нова техника и технологии сме успели да поевтиним значително програмния продукт, който произвеждаме. Тоест, не сме стояли на едно място и не сме чакали. Виждахме, че тази криза се натрупва и взехме мерки. Но след това ни се казва: "Правете реформи!" Какви още реформи да направим?! Увеличили сме многократно програмните излъчвания и програмното време, както и функциите си, открили сме две нови медии, без да увеличаваме числеността на медията… И броят на хората, които работят в БНР, въпреки някои спекулации е абсолютно адекватен на всички европейски практики. Неслучайно националното радио бе признато от Европейския съюз за една от водещите европейски медии – като мениджмънт, като стабилност, като програмна и технологична политика. На този фон нашият бюджет е многократно, даже в пъти по-нисък от бюджета на медии в съседни страни, които по численост са два пъти повече от нас. Така че няма защо да ни се вменява някакво чувство на вина заради това, че получаваме бюджетна субсидия, защото ние изпълняваме функции с обществен и национален интерес. Ако някой лобира за свои интереси, нека ги защити, но не на наш гръб, както се получава в последно време.

- Съкращаването на късите честоти означава ли, че ще бъдат прекъснати някои излъчвания на програмите от Радио България?

- Излъчването на къси вълни е изцяло съсредоточено за чужбина. Интересното е, че Радио България, което излъчва за чужбина на 11 езика, има фенове в много далечни страни. Имаме фенклубове в Мексико, в Латинска Америка, слушат ни и в много държави. Друг е въпросът, че точният списък на аудиторията не може да бъде точно изчислен. Но ние излъчваме от мощности, които са морално остарели, с огромни разходи. Приемниците на тези вълни в повечето от страните вече са на доизживяване. И в решението, което сме приели, има програмна техническа и технологическа логика – минаваме на нови технически носители. Ще прехвърлим излъчванията като сателитни и в интернет, от което вероятно известна част от традиционната аудитория, която е свикнала да ни приема ефирно, може и да бъде изгубена. Но по-важното е каква част от аудиторията ще бъде спечелена чрез новите технологии. Трябва да се гледа напред. Наистина, когато нещо се губи, винаги има някаква носталгия. Но без да изпадам в технологична жестокост, бих казал, че това са новите изисквания на времето и ние бързо трябва да се съобразим с тях.

- Кога слушателите ще могат да слушат интернет радиото, което анонсирахте преди време?

- В близките месеци ще стартира и този съвършено нов интересен продукт, който ще бъде с 6 часа видео, информация, звук, картина, текст и други атрактивни програми онлайн. Всичко това отваря един нов свят и ще представя радиото в друга светлина. Много активно през последните години засилихме цялостното присъствие на БНР в интернет пространството. Ние сме и първата медия, която започна да излъчва цифрово в страната. Ще продължим с амбиция независимо от съкратеното финансиране да гарантираме и да развиваме обществените функции на БНР.

- Ще успеете ли да изпълните програмата, с която спечелихте втория мандат като генерален директор на БНР?

- Когато кандидатствах първия път, от СЕМ казаха – вие да изпълните 1/3 от програмата си, това вече ще е много. Изпълних повече от онова, което обещах в първия си мандат. Мисля, че досега се движа в график. А и БНР вече е друго – не е това, което беше през 2007 г., когато колегите работеха на пишещи машини. Сега виждате едно друго радио, което работи с интегрирани технологии и е водещо във всяка от областите. Идеята е общественото радио да бъде масовото радио, което да дава достоверна, обективна, максимално точна информация, и то своевременно. И едновременно с това да показва всичките лица на културата – и на тази, което самото то създава.
***
Валери Тодоров е роден на 25 август 1956 г. в Силистра, където завършва гимназия с профил програмиране и изчислителна математика. По-късно е студент във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Започва работа в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското национално радио от 1981 г. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. Снимал е документални филми за БНТ. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", а след това за кратко е и неин директор. През януари 1999 г. се връща като кореспондент в Москва, този път на БНТ и отново на БТА (до април 2006 г.). До избирането му за генерален директор на БНР през 2007 г. е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. С концепцията си за развитие на националната медия през миналата година спечели конкурса и остана да ръководи БНР още един мандат.

Стр. 10, 29

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 19.11.2011

SBS Broadcasting продаде българските си радиостанции на офшорна компания, свързана с новите съсобственици в "Стандарт" и "Шоу"

През последните две седмици радиопазарът преживя раздвижване, каквото не е имало много отдавна.
Ако трябва да сме точни – от златните си години между 2005 и 2007. Тогава в сектора влязоха чуждестранни инвеститори като скандинавската SBS Group, американската Emmis и ирландската Communicorp. Те бяха привлечени от прогнозите за растеж на рекламния пазар. Влизането им в бизнеса беше положителен знак за радиопазара и предвещаваше, че той ще се развива и расте. Новините с днешна дата обаче далеч не са толкова оптимистични.
Тази седмица от българския пазар окончателно се оттегли голям чуждестранен играч. Мястото му зае неизвестна до момента офшорна компания.

Нов, но познат играч

Германската медийна група ProSiebenSat.1 официално обяви на сайта си, че е продала радиобизнеса си в България на "А. Е. Бест Съксес Сървисис" ЕООД. То е собственост на регистрирана в Кипър компания. Сделката е за станциите "Веселина", "Витоша", Magic FM и музикалните радио и телевизия The Voice. Пряк собственик на медиите всъщност бе скандинавската SBS Broadcasting, тъй като ProSiebenSat.1 придоби компанията през 2007 г. за 3.3 млрд. евро.
Фирмата купувач е регистрирана преди месец от пловдивския адвокат Светлин Панов с пълномощно от управителя на "А. Е. Бест Съксес Сървисис" Гергана Данова. Панов влиза в съвета на директорите и на "ГМ Прес", дружеството, придобило дялове в "Стандарт" и "Интермедиа" (собственикът на сайта "Блиц", вестниците "Шоу", "Доктор" и др.). Той категорично отказа да коментира пред "Капитал" каква е връзката между "ГМ Прес" и "А. Е. Бест Съксес Сървисис". "Да вярно е, че името ми фигурира и в двете дружества, но не мога да коментирам нищо", лаконичен беше Светлин Панов.
Свързаността му с "ГМ Прес" обаче дава основание да се смята, че компанията има общо и със сделката за радиостанциите и че иска да разшири медийното си влияние и на радиопазара. Съдружници в дружеството са президентът на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев, Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Преди няколко месеца фирмата беше създадена специално за сделката със "Стандарт".
От информацията в Търговския регистър става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата "Вектор фикс", собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя притежава пловдивския производител на цигари "Кингс табако", свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната "Винпром Пещера". Пред "Капитал" рекламния директор в компанията Нешо Нешев неотдавна коментира, че Захариев няма нищо общо с "Винпром Пещера". Тогава и Георги Георгиев отрече партньорът му да има участие в "Кингс Табако." До редакционното приключване на "Капитал" никой от съдружниците в "ГМ Прес" не бе открит, за да потвърди има ли връзка дружеството с придобитите радиостанции.
Още в края на миналата година ProSieben обяви пред германските медии, че обмисля продажбата на част от европейския си бизнес, включително и този в България. Юлиан Гаист, говорител на компанията, коментира пред "Капитал", че компанията постоянно анализира и оценява портфолиото си, и допълни: "Икономическата ситуация на концерна е отлична. През 2011 г. отново ще достигнем рекорден резултат и в този смисъл решението ни няма нищо общо с финансовата криза. Все пак ние сме основно телевизионна компания, затова се разделихме с радиоучастието си в България. Не обмисляме да се оттегляме от други пазари", каза още Гаист. SBS има бизнес в редица европейски страни – Унгария, Швеция, Норвегия, Белгия и др. Изпълнителният директор на SBS България Живко Калотов не коментира сделката. Цената на придобитите медии не беше съобщена.
По неофициални данни нетният пазар на радиореклама (без БНР) възлиза на 25 млн. лв., коментира източник на "Капитал", който не пожела да бъде цитиран. Според него, ако преди 6 години радиокомпания като FM+ е придобита за близо 3.5 млн. долара, днес цената би била в пъти по-ниска.
Сред радиостанциите, които SBS притежава в България, с най-голямо влияние е радио "Веселина", която е един от лидерите на пазара и като слушаемост, и като рекламни приходи (виж таблицата). Въпреки на пръв поглед добрите си показатели дружеството, в което влиза медиата заедно с The Voice (радио и тв) и Magic FM – "Веселина" ЕАД има половин милион лева загуба според финансовия отчет за 2010 г. Приходите на компанията за същия период са 3.737 млн. лв. The Voice и Magic FM остават много назад в класациите по слушаемост, за тях липсват и данните за рекламните приходи. Със стабилни показатели е радио "Витоша", ако се съди по данните за слушаемостта на Market test TGI България. В отчета на дружеството, което притежава лиценза за излъчване, няма данни за приходите през последните две години.

Защо?

От 2009 г. приходите на радиостанциите от реклама сериозно спадат. Само от началото на тази година спадът в брутни стойности по данни на Be Media Consultant (ТNS/TV Plan) е около 11% (виж таблицата). В годишния доклад на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2010 г. е подчертано, че ако искат да запазят позициите си, радиогрупите трябва да намерят решение на проблема с липсата на ефективен метод за измерване на аудиторията си. Това поне засега не се случва.
Директорът на медия агенция Mindshare Лили Георгиева коментира, че през тази година рекламните инвестиции в радио са намалели най-много в сравнение с останалите медии и години. Ако досега са държали около 10% от целия рекламен пазар, то сега са паднали до 2%. "На практика този пазар го няма, ако съдя по клиентите на нашата агенция", коментира Георгиева. Според нея липсата на данни, които да доказват ефективността на радиорекламата, и фактът, че тв каналите намалиха много цените си от началото на рецесията също влияят на бизнеса. "Телевизията най-бързо реагира на кризата и свали цените си, а това накара редица рекламодатели да пренасочат бюджетите си от други медии към тях. Радиото много късно реагира, чак когато беше загубило част от рекламодателите си и процесът стана необратим", обясни Лили Георгиева.
Явно генералният мениджър Communicorp за България (компанията с най-голямо влияние на радиопазара) Николай Янчовичин разполага с други данни, тъй като твърди: "Радиото е единственият победител в тази тежка криза, защото като процент от целия рекламен пазар в България само то запазва същия пазарен дял вече години наред. Всички останали традиционни медии отбелязват понижение, а пък онлайн рекламата не достигна тази година очакваното повишение."

Реакцията на бизнеса

Мениджърите на радиостанциите не са песимисти след оттеглянето на ProSieben от пазара. "Може би сега е най-удачният момент за други инвеститори да влязат на българския пазар. Едва ли някоя от големите радиогрупи може да бъде придобита от локален инвеститор, тоест не може да се говори за оттегляне на чуждите инвестиции", коментира Николай Янчовичин. Според него се отваря място за такива с повече оптимизъм за бизнеса в страната.
Изпълнителният директор на другата водеща радиокомпания – американската Emmis Bulgaria, Елена Кискинова е на мнение, че не може да се гледа едностранно на решението на някой инвеститор да излезе от пазара. "Често такива решения са свързани не само с местната конюнктура, а са и част от стратегическите планове за развитие на самата компания. Големи международни медийни компании преподреждат портфолиото си и се насочват отново към инвестиции в Западна Европа, където рекламният пазар бележи ръст вече няколко поредни тримесечия", коментира Кискинова. Тя опроверга слуховете, че и Еmmis също обмисля да се оттегли от България. В сектора все пак вече близо година се коментира, че американската компания търси купувач на FM+, Star FM и Fresh! "Emmis е публично дружество, листвано на фондовата борса в САЩ, и всекидневно получава предложения за развитие на съществуващия си бизнес или за развитието на нови проекти. Към момента компанията е на българския пазар, продължавайки да инвестира в своите медии", обясни Кискинова.Светлина за радиопазара идва от интереса на френската медийна група Lagardère. Нейни представители вече са се срещали с членовете на Съвета за електронни медии, за да заявят намерения към радиобизнеса. Компанията е проявила внимание към "Дарик радио". Програмният директор на първото частно национално радио не отрече. "Дарик радио" е навярно единствената медия, която продължава да инвестира в програма, различна от музикалната. Логично на фона на това е френската радиогрупа, която вярва точно в развитието на радиото като медия, базирана на съдържание, да прояви интерес именно към нас", коментира Константин Вълков.
Lagardère обаче са поставили две важни условия, за да влязат в радиобизнеса. Първото е съществуването на медиашоп, работещ специално за радиото. В региона френският холдинг вече има опит в създаването на подобна организация на румънския пазар. Втората стъпка е изграждане на единна метрика за радиоаудиторията. По това от няколко месеца работи компанията за пийпълметрични изследвания GARB.

Стр. 34 – 35

в. Класа | 21.09.2011

Най-новото радио в ефира на София – bTV Radio, стартира в началото на следващия месец на честота 101.1 FM. Така вече и радиослушателите ще имат възможност да следят всички емисии на "bTV Новините", всички актуални предавания на bTV, като "Тази сутрин", "Тази събота", "Тази неделя", както и токшоу програмите на телевизията, сред които "Нека говорят…", "Шоуто на Слави", "Търси се…" и др. bTV Radio ще излъчва и новини на всеки кръгъл час, като в програмата му се предвиждат и авторски продукции. bTV Radio е насочено към младата, активна аудитория, която е постоянно в движение и за която е от ключово значение да има достъп до новините, информацията и всички любопитни теми от деня във всеки един момент, по най-удобния за ползване канал. bTV Radio ще достига до аудиторията на места, на които достъпът до телевизия и интернет е затруднен – в автомобилите на път за работа или почивка, по време на развлечения извън къщи и т.н. Тази нова мащабна стъпка е естествено допълнение към мултиканалната платформа, която bTV Media Group развива успешно от 2009 година. Така програмата на bTV ще стане достъпна чрез всички канали – телевизия, интернет и радио.

Стр. 20

в. Република, ТВ приложение | Доротея НИКОЛОВА | 02.07.2011

Васил Драганов е роден на 6.11.1975 г. в София. Завършва Актьорско майсторство в класа на Илия Добрев. Участва в театрални постановки на Младежки театър, Държавен Сатиричен Театър, Театър 199, Държавен Пътуващ Театър, Народен Театър "Иван Вазов". Има роли в кинопродукции като "Отвъд чертата", "Дело по съвест", "Мисия Лондон" .От 20Ю г. е част от актьорския състав "Комиците", участвал е във "Велика България". В сериала на bTV "Столичани в повече" играе ролята на Радко Чеканов. Съпругата му Андреа е бивша състезателка по художествена гимнастика, има дъщеря на 6 години, която се казва Любов.

- Васко, ти играеш Радко Чеканов в "Столичани в повече". Как те поканиха за ролята?

- Всъщност първо беше филмът "Мисия Лондон". Той беше поводът да се запозная с Любо Нейков. който заедно с Евтим Милошев е продуцент на "Комиците" и "Столичани в повече". Няма да забравя една много приятна Вечер, когато бяхме на снимки в Лондон и Юлиян Вергов имаше рожден ден. На купона се запознах с Любо и в един момент, докато пушехме с него пред хотела, аз дръпнах един монолог в продължение на един час. Горе-долу си минах през целия живот в забавен план. Любо много се смя и след този един час каза: "Взимам те в "Комиците". Та, общо взето, както става всичко в България, а може би и по света, хубавите работи, поне при мен, станаха на маса. Така започнах да играя в "Комиците" и след това получих предложение за "Столичани в повече", който аз наричам "килограми в повече". Нали по-голямата част от актьорите сме доста закръглени.

- Харесваш ли героя си?

- Както каза Сашо Косев. един от двамата режисьори, моят герой е леко бавен. Мисля, че го докарвам откъм бавност, много е тъпичък, милият. Все е закъсал, все го бият. Но мисля, че по този начин стада симпатичен на хората.

- Ти си на сцената отдавна, кога усети, че си станал популярен?

- Усетих че придобивам популярност именно с този образ. Преди това съм бил в много медии, в момента активно играя в театъра, но популярност се придобива чрез телевизията, това е ясно.

- Бил си дори ди джей на сватби.

- Да, В миналото си водех и сватби, но това е най-малкото, с което съм се занимавал. Когато бях на 16 години продавах чорапогащници на женския пазар, както и да звучи. След това разкарвах сладоледи, занимавах се с търговия със заведения, бях лична охрана на заведение, работил съм и като стюард. Седем години бях водещ в радио "Веселина", след това и в телевизия "Веселина".

- Как всичките ти занимания се съчетават с актьорската професия?

- Това много ми помага. Според мен колкото е по-голяма личната ти биография, толкова по-лесно можеш да пресъздадеш палитра от образи.

- Завършил си експериментален клас към НАТФИЗ.

- Да, така е. За съжаление бяхме единствена паралелка от тази програма. Експериментът се състоеше в това да сме непрекъснато в театъра още от първи курс. Имахме щастието две години да сме в Сатиричния и две години в Младежкия театър. Изиграхме абсолютно всички борчета. Това страхотно много ни помогна, защото от самото начало уловихме духа на театъра. Имах и щастието да завърша при Илия Добрев.

- От една година си на щат в Народния театър. Как се чувстваш?

- Много приятно, много готино. За един сезон успях да вляза в четири постановки. Започнахме с "Полет над кукувиче гнездо". Там играя единствения човек без текст, пресъздадох кататоник. След това влязох в постановката "Хъшове" на мястото на Димитър Рачков, който има много ангажименти. Играя и в "Почивен дом" на Камен Донев и в "Бащата", една гениална пиеса на Стринберг. А, сега последно Мариус Куркински ме покани да играя В "Ревизор", репетициите започват през септември.

- Кое от всички неща, с които се занимаваш, е най-голямата ти страст.

- Най-голямата ми любов е радиото – просто го обожавам. Киното пък е нещо, което ме прави щастлив. Просто, отивайки на работа, дори денят да е 14 часа и да е много трудно, изпитвам някакво безумно щастие. Стоя ухилен през цялото време и ми е много забавно. Театърът пък ми е най-труден за осъществяване. Постоянно преживявам някакви катарзиси, но пък там борбата ми е най-ясно изразена. Телевизията е също много трудна, колкото и да изглежда лековато.

- Хората са свикнали да те гледат в комедии.

- Да, и искам да избягам от амплоато на леко бавния човек на комедията. Иска ми се да изиграя нещо по-сериозно. Искам да изиграя много лош човек.

- Ще можеш ли?

- Да, аз нося в себе си доза агресия и някои неща от детство си. Мисля, че бих могъл да ги изкарам наяве.

- Какви са тези неща в детството ти?

- Така ми се случи, че живеех в доста бурен квартал Известно време прекарах на улицата, занимавах се с не толкова легални неща. След това, когато започнах да работя като охрана в дискотеки пак се оказа, че съм забъркан в тази каша. Така че реших да се махна и избягах от този живот и започнах другия. Но мога да го изиграя.

- Водил си борба със себе си?

- Да, искам да кажа, че Всеки трябва да вярва в себе си и да знае, че най-голямата борба е с нас самите. Трябва постоянно да се борим в името на доброто, но със себе си, не толкова да променяме околния свят.

Стр. 4-5

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 16.05.2011

От националното радио готвят покоряване и на онлайн честотите с уникално по рода си интернет излъчване

Българското национално радио продължава да оглавява класацията на потребителските предпочитания въпреки конкуренцията на многобройните радиа в ефира. Това сочи поредното месечно проучване на нагласите, изготвено от агенция "Маркет линкс’. Данните бяха обявени от генералния директор на БНР Валери Тодоров. Според проучването 21,1 на сто от радиолюбителите в страната пускат приемниците си на честотите на БНР. Втората позиция е заета от Радио "Веселина", което е с 10 процента след националната медия. 6,7% пък са почитателите на "Дарик радио". В класацията попадат още "Енджой", "Бг радио", "Енерджи", "Фреш", "Вероника", "Радио 1" и др., като техните резултати са близки един до друг – около 4% за всеки. Челната тройка радиа в София се заема от "Хоризонт", "Дарик" и "Радио 1", като държавното радио е привлякло 22,8 на сто от слушателите. Във Варна отново "Хоризонт" държи челната позиция, като е следван по петите от регионалното издание на БНР – Радио Варна. Тройката в района се допълва от "Радио 1". В Пловдив "Радио 1" е превзело първото място с 20%, близо 17 на сто са слушателите на "Хоризонт" там, почти колкото тези на "Веселина". 42 на сто от радиослушателите в Благоевград твърдо предпочитат местното регионално предаване на БНР. Втората позиция с 22 процента е заета от "Хоризонт", едва тогава идва местното Радио "Ултра" и "Радио 1", сочат данните. В Стара Загора най-слушана е "Веселина", с блзки до нея резултати са станциите на БНР – около 23%. Екипът на националното радио се готви да завладее и интернет пространството, стана ясно от думите на Валери Тодоров. Екип от 7-8 души прослушва архива на медията, за да може записите да се категоризират, а след това да се качат и на електронен носител. Към момента в Златния фонд на радиото има на съхранение над 20 000 музикални единици, поясни Тодоров. Само за седмица са обработени над 180 000 записа, някои от които ще минат към Златния фонд. Специалистите ще ги категоризират, а след това един по-голям екип от експерти ще определи кое да остане за вечни времена, допълни шефът на радиото. "В момента подготвяме интернет радио, то е различно от радиото в интернет, което имаме в момента", заяви Тодоров. По думите му нововъведението ще даде възможност на слушателите да присъстват виртуално на концерти, които БНР организира в реално време. Освен това ще може да се следят в интернет музикалните прояви на формациите към радиото. Налице е и възможността да се теглят демоверсии на различни записи на медията, а защо не и парчета от Златния фонд. Именно с цел да е в крак в времето БНР вече качи част от програмите си в телефонната мрежа, за което ДУМА вече писа. Възможно е съвсем скоро слушателите да присъстват на събитията на БНР само с едно щракване по телефона, напълно безплатно при това. "Не смятам, че социалните мрежи ще изместят традиционните медии. Ще се промени по-скоро комуникацията. Прякото общуване слушател-водещ ще навлиза все повече в програмните схеми, но традиционните медии ще останат носител на стойностна и проверена информация. Социалните мрежи просто спомагат тя по-бързо да се разпространи", коменира развиването на онлайн общуването Валери Тодоров.

Стр. 5

в. Република, ТВ приложение | Доротея НИКОЛОВА | 22.04.2011

Първата й среща с радиото е, когато е само на 19. В следващите 18 години работи като водеща в радио FM+, като през две от тях е и програмен директор. Същата позиция заема и в Мила Голд и Star FM. Ролята на телевизионен водещ приема в първите два сезона на Big Brother, а след това става лице на токшоуто "На твое място" и предаването "Без багаж". В момента е водеща на "Аз обичам България" по Нова тв. Има диплома на икономист. Омъжена е от 10 години и има дъщеря Ана.

- Скоро се върна на малкия екран като водеща на "Аз обичам България". Как се чувстваш на снимачната площадка на предаването?

- Отлично. С тези умни и харизматични капитани до себе си. Настроението на предаването е страхотно, въпросите са наистина интересни, а гостите до момента са хора. с които с удоволствие бих говорила и извън "сцената".

- Каква е идеята на шоуто? Старият лозунг "Опознай родината, за да я обикнеш?

- Припомни си историята, доброто българско кино. спортните победи….! Ние се забавляваме, а дали обичаме, е нещо много лично, което не се пропагандира в тв програми. Така мисля аз.

- Ти самата научи ли нови неща от предаването и какво наистина обичаш от България?

- И научих много нови неща. и си припомних доста позабравени. Обичам истински природата българската музика, храната. Обичам летата в Лозенец и ските в Банско, обичам Искърското дефиле през пролетта.

- Как избирате участниците в двата отбора? Само известни личности ли ще каните?

- Да. Интересни хора с мнение и очевидно завидни познания.

- Защо още не сте поканили премиера Бойко Борисов, той може би с удоволствие би участвал?

- Изпуснахме шанса да "открие" предаването. Аз бих била много любопитна да чуя неговите отговори.

- Ти си един от най-добрите радиоводещи. Кое предпочиташ – интимното радиостудио или студиото на телевизионно риалити?

- Почти съм забравила какво е да си водещ на тв предаване. В това шоу се чувствам прекрасно, защото е откровено. без пропаганда и с много музика и настроение. Радиото беше константа в живота ми. Много неща се променяха през изминалите 17-18 години, а радиото оставаше. Вярвам, че това е призванието ми. Радио и телевизия – и в двете се чувствам удобно. Обичам да общувам с интересни хора. В радиото общуваш чрез музика, която е най-великият комуникатор. Телевизията дава други възможности.

- Каква е дозата професионализъм и каква – личен чар. за да бъдеш наистина добър водещ?

- Личният чар се оказва част от професионализма. Напоследък се замислих точно върху това, че има недипломирани актриси, които се справят по-добре от дипломираните. За да си добър водещ, Вероятно трябва да има какво да кажеш. Професионализмът те учи само как да го направиш.

- Коя е най-голямата клопка, в която може да попадне един водещ?

- Капаните сами си ги залагаме. Haй-големите гафове стават, когато си повярваш твърде много u не се подготвиш.

- Какво би посъветвала тези. които искат да тръгнат по този път?

- Да помислят още веднъж. И да се учат. Гледам на всеки ден преживян в радиото, като на откраднат. Сега преоткривам телевизията.

- Какви качества трябва да притежава една жена, за да се пребори с конкуренцията в този мъжки свят, където повечето "успели" жени трябва да имат поне триста кубика силикон и леко безпомощно – "глуповато" излъчване?

- Спомням си как преди години един от шефовете ми каза. че една жена има шанс когато мъжете се откажат. Опитът ми показа, че мъжете често се отказват. Аз не съм човек, който се бори с конкуренцията на всяка цена. Както казва Мърфи – ако твърде дълго чакаш на една опашка, може би е грешната. Нещата просто се случват. Колкото до безпомощно-глуповатото излъчване – упражнявам го пред мъжа ми.

- Какво предаване мечтаеш да Водиш?

- Пътешествия и музика – това са моите води.

- Правила ли си гафове в ефир?

- Да. Точно както и в живота, важно е да си признаеш грешката и тя почти Винаги става симпатична. Когато се смееш над себе си. не е интересно да ти се присмиват.

- Казващ че най-голямата ти страст е музиката. Каква е любимата ти музика?

- Rock’N'Roll. Още не мога да си преживея бунтарския период. Също така Jazz, Blues…

- Интервюирала си много световни звезди от музикалната сцена. Каква е разликата между тях и българските звезди? И интервюто с кой изпълнител ти е било най-интересно?

- Интервюто с John Lord. С него имахме много интересен, почти философски разговор, за това какво се случва с музиката през 60-те години и дали може да се случи отново такава революция. Сред българските музиканти имам доста приятели. Това, че мога да си говоря с тях за общата ни любов, ме кара да се чувствам привилегирована.

- Четох, че обичаш екстремните спортове. Разкажи малко повече какво ти носи адреналинът и изобщо какво обичаш да правиш, когато си почиваш?

- Всички В моето семейството са луди глави и аз постепенно започнах да възприемам. Обичам зимните и водни ски, а също така и мотокроса. Тук бедата е в това че мога Всичко наум, но когато се стигне до екшън – падам, ставам и ближа рани.

Стр. 4-5

сп. Тема | Елица ДИМОВА | 17.04.2011

За една нощ шумната дискусия около Ботаническата градина в Балчик превърна студентското онлайн радио "Реакция" от младежко забавление в реална медия

Преди две седмици новината, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" затваря врати, докато не бъдат възвърнати правата му върху Ботаническата градина в Балчик, обиколи всички печатни, електронни и интернет медии. Тревогата, за щастие, се оказа фалшива и казусът бързо намери решение. Но след цялата суматоха нямаше как да не се запитаме кой стои зад радио "Реакция"?! Никому неизвестната студентска онлайн медия, която първа пусна новината и учуди с бързината си и самия ректор на СУ проф. Иван Илчев?… Часове по-късно студентите преброиха над 80 медии, които цитираха радиото им като източник на информацията, а днес вече всички по навик поглеждаме към сайта на новата генерация… за други неочаквани реакции.
Приличат на герои, изскочили от колежанско филмче за онези сладки години, 6 които няма невъзможни неща. Там морето е до колене, гаджетата са много и секси, парите по правило малко, а интересните неща – трудни за преброяване. И Георги, Ангел, Марина, Анастасия, Ива и Виктор могат да се обзаложат, че не само във филмите е така. Преди пет-шест месеца студентите от катедра "Радио" във факултета по журналистика и масова комуникация (фЖМК) на СУ има над какво да се вълнуват – лекции, стаж в различни медии, пътешествия, дежурни свалки из коридорите на университета и куп причини да се събудят с тежък махмурлук. Една идея обаче се оказала далеч по-натрапчива от всички останали -тази да имат свое студентско радио.
Шестимата младежи от предаването "Академия на нЕуките", излъчвано за кратко по програма "София" на БНР, не мечтали дълго и на по бира в парка начертали рамките на бъдещата си медия: "…тя трябва да отразява проблемите, стремежите и интересите на студентите, да се прави от тях за тях и да бъде ответната реакция на всичко, което ги заобикаля – от АЕЦ "Белене", през дербито "Левски" – "Миньор", до ролята на порното в отношенията между двама души!…"
С последното обаче вариантите да почукат на вратата на университетското "Алма Матер Класик фМ" или други популярни радиостанции автоматично отпаднали. Пък и Жоро, Ангел, Марина и компания не искали да правят пак предаване. "Това вече го минахме. Искахме да усетим оня дух на университета, когато полудяваш по една идея и преобръщаш света, докато не я сбъднеш", палят се четвъртокурсниците. Така останал само един вариант. "Интернет – там спирачки няма, но пък ако не можеш да плуваш… лесно ще се удавиш!", допълват те.
Малко преди студентския празник – 8 декември, вместо отдадени на дежурните купони, Жоро и Ачо сядат и написват програмната схема на радиото. В следващите дни с останалите избистрят идеите за предаванията, показват ги на преподавателите си от фЖМК и печелят пари за проекта от институт "Отворено общество". "Стана много бързо, но тогава над главите ни се стовариха не един, а два проблема – къде ще се помещава онлайн радиото и… кой изобщо ще ни даде техника?", спомня си Ангел. Студентите обаче се оказали достатъчно убедителни и ръководството на факултета по журналистика им отпуснало един малък кабинет на последния етаж с две стари бюра, скърцащи столове и прашасали шкафове. Техниката също дошла оттам: "След като българската редакция на радио ВВС затвори врати, дари техниката си на факултета по журналистика, а когато ние бяхме готови – я предоставиха на нас", хвалят се студентите и открехват вратата на 69-и кабинет във ФЖМК.
Надничаме на пръсти… "Тихо, в ефир сме!", скастря ни глас отвътре. "Пламен Марков закъснява…", профучава друго момче в коридора, но паника няма. "Няма страшно. Нали сме радио "Реакция"?! За четири месеца сме имали какви ли не ситуации – болен водещ, който в последния момент не идва, или отпаднал гост, когото покриваме с участието на колеги-студенти…", обясняват набързо момчетата.
Днес в студиото на "Реакция" е претъпкано като в моден нощен клуб – влизат-излизат хора, зад завесите надничат хубави момичета със сценарий в ръце. "След малко влизат в ефир и преговарят – обяснява Настя. – Това обаче често го чуват и слушателите – шептенето, разлистването на хартията, дърпането на завесите…". "Това е нищо – успокоява я Виктор. – Най-големият ефирен гаф си остава фактът, че четири месеца не намерихме време да смажем пантите на вратата и скрибуцането е най-ясният сигнал, че 6 студиото влиза гост." До слушателите редовно стига и звукът от камбаните на катедралата "Св. Александър Невски", шумните линейки и ниско прелитащите самолети. На 3 март студентите отворили прозореца, насочили микрофона към шареното нощно небе и в реално време предавали празничната заря. "После направихме включване от честванията в Копривщица и стана супер!", спомня си програмният директор на радио "Реакция" Жоро Руменов.
След четири месеца в ефир студентите още бъркат "отворен" и "затворен" микрофон зад тонрежисьорския пулт. Затова и слушателите им продължават да чуват изпуснати реплики от рода: "Ох, отвори прозореца малко да се проветри!", "Абе, ти защо сега говориш, аз бях…?" и
"Пичове, затворете микрофоните!"
Забавно е и в нощния блок, който Марина Новакова води всеки понеделник. "Там няма теми табу – секс, трева, проблеми с родители, ерогенни зони, приятели… Веднъж с момчетата се напихме 6 ефир, но нали е радио, няма как да ни видят! Друга вечер пък с Настя правихме караоке и пяхме до 1 ч през нощта, докато слушателите си поръчваха no Skype коя песен да им изпеем", разказва Марина, която вече се радва на твърда аудитория, няколко редовни "пациенти" и куп неприлични предложения. Нерядко по средата на нощния й блок в 69-и кабинет нахлува и човек от охраната на факултета с думите: "Ти какво правиш тук?" "Обяснявам всеки път, че имам предаване, а той ми казва: "Успех! А ще заключиш ли, като свършиш?", а слушателите следят с интерес разговора ни", смее се момичето. След едно такова предаване в страницата на радиото се появила и рецепта за мусака. "Темата беше: Какво прави една жена идеална за съвместен живот? Мъжете, които се обадиха, бяха единодушни: да готви мусака!", обяснява появата на рецептата тя.
Зад непринудените смешки и куриозни ситуации в радио "Реакция" обаче са скрити часове упорит труд, компромиси и постоянство, граничещо с инат. В радиото никой не работи на заплата, няма хонорари, а само кутия за монети, в която водещите бъркат, когато трябва да купят офис материали или напитки за гостите. "И въпреки това след старта на радиото към нас се присъединиха още 15-ина момичета и момчета от 2-и и 3-и курс на СУ, УНСС и Нов български университет", радват се Жоро и Ангел. Казват, че човек трябва да си извърви пътя. Пък и време има за всичко – и за студентски емоции, и за кариера, и за пари. В началото обаче Ангел, който покрива по-сериозните теми в радиото – образование, политика, общество, малко се отчаял. Забавните предавания за музика, книги и кино печелели много повече слушатели, отколкото неговият "Справедлив взрив". "Новината за Ботаническата градина и СУ обаче обърна всичко. Хората видяха, че реагираме бързо, търсим всички гледни точки, стараем се, и погледнаха по-сериозно на нас. Оттогава предавания за Япония например се радват на голям интерес. Преди седмица две момичета дискутираха темата за АЕЦ "Белене" и бяха написали сценарий от 12 страници с всички ключови моменти по случая", уточнява Настя. Така и аудиторията им постепенно се увеличила, но студентите не се ласкаят излишно – слушали са ги и 7, и 70 души, а после в сайта най-харесваните предавания са теглени над 2000 пъти.
През студиото им са минали актьорът Явор Бахаров, треньорът Пламен Марков, вокалистът на група П.И.ф. Димо, а скоро ще посрещнат и Любо Дилов-син, Рут Колева и Ерол от "Уикеда". Всички приемали поканата без колебания. "Сигурно, защото не сме професионалисти и нещата се случват спонтанно. Все пак още се учим и свити в стаичката на ФЖМК ни е страшно кеф!", анализират се водещите. И продължават с плановете – сега събират пари за канапе, а една впечатлена от работата им компания за кабелна телевизия им подарила едногодишен абонамент. "За да могат момчетата от спортното предаване да коментират мачовете", допълва Жоро. Преди кабелната обаче фен на "Реакция" от Бургас им пратил телевизор. Направил го, след като водещите на спорта коментирали мача между "Астън Вила" и "Нюкасъл", гледайки го в интернет. Оказало се обаче, че връзката се бави и момчетата следели дербито със седемминутно закъснение. "Но пак ги слушаха…", смеят се студентите.

Стр. 56 – 57

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.03.2011

Вестниците страдат най-много от липса на реклама

"Една от характерните тенденции за изминалата година е повишаването на креативността на рекламните отдели в медиите. Те предлагаха всевъзможно бартери, отстъпки и промоции, за да привлекат рекламодатели", коментира управителят на "Пиеро97" Иво Цеков по време на 15-ия рекламен форум вчера.

Телевизията

Това се отнася в най-голяма степен за телевизиите. И през 2010 г. 90% от големите рекламодатели продължиха да инвестират в телевизионната реклама. Тенденцията от 2009 г. за намаляване на цените и "изстискване" на все повече отстъпки продължи с пълна сила. Въпреки това се наложи големите телевизии да намалят цените на рекламните си тарифи с до 5%. Останалите канали се бореха за сделки с все по-намаляващи стойности.

Пресата

Драстичният спад на рекламата в пресата се отрази най-силно на вестниците. Едни от най-големите рекламодатели – автомобилните компании, финансови институции, телекомуникации, модни марки, недвижими имоти, и през 2010 г. продължиха да намаляват бюджетите си за пресата. Причина за това се оказа съмнението за ефективността на рекламата там. Продължава да липсва прозрачност по отношение на обявените тиражи. Негативните тенденции се отразиха и на пазарния дял на пресата от общия рекламен сплит. Той спада от 2 до 4% на година, от 2007 до 2010 г.

Радиото

Ситуацията при радиото остана относително стабилна през трудната 2010 г. Радиопазарът демонстрира стабилен дял – между 7 и 8% от 2007 г. досега. За да запазят добрите си позиции, радиостанциите масово започнаха да предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените бартерни сделки, специални извънтарифни отстъпки и прочие. Сериозен проблем в тази медия е липсата на ефективен метод за измерване на стойностите на рекламата.

Интернет

През миналата година рекламата в интернет бележи невероятен нетен ръст от 5%, като дисплейната реклама се оказа с най-голям дял – над 80%, докато рекламата на клик бе само с 10% дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в новинарските сайтове, показват данни от проучване на TNS/TV Plan. Резултатите сочат още, че рекламата във "Фейсбук" е нараснала 4 пъти спрямо 2009 г. Социалната мрежа привлича повече от половината активни потребители. В България те са близо 2 млн. "Гугъл" остава с лидерска позиция при търсенето по ключови думи с 98% дял, показват данните от проучването.

Стр. 12 – 13

На 22 март 2001 г. в Българското национално радио ще се състои Кръгла маса на тема „Радиосредата 2001-2010: аудитория, поведение, реклама, цифровизация”. Кръглата маса се провежда в рамките на научно-изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.”, осъществяван от изследователи от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” и от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към МОМН. На кръглата маса ще бъде представено и новото научно онлайн издание „Newmedia21.eu. Медиите на 21 век”.

Програма на Кръглата маса

10.00 ч. Откриване. Встъпителни думи от генералния директор на БНР г-н Валерий Тодоров. Встъпителни думи от доц. д-р Маргарита Пешева, ръководител на научно- изследователския проект
10.15 ч. Доц. д-р Маргарита Пешева (ВТУ). Националната радиоаудитория. Основни тенденции
10.45 ч. Доц. д-р Маргарита Пешева. Аудиторията на програма Хоризонт – развитие и перспективи
11.15 ч. Доц. д-р Лилия Райчева (ФЖМК-СУ), проф. д-р Кирил Конов. Цифровото радио. Основни тенденции, перспективи
11.45 ч. Почивка. Кафе пауза
12.00 ч. Проф. дфн Милко Петров (ФЖМК-СУ). Медийно поведение: 2010 г. Основни тенденции
12,30 ч. Весислава Антонова (в. Капитал). Радиорекламата. Основни тенденции, перспективи
13.00 ч. Проф. дфн Милко Петров. Представяне на новия сайт Newmedia21.eu
13,15 ч. Дискусия
13,45 ч. Закриване.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1579

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.02.2011

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме коментара с Милен Вълков. Стигнахме до неотменения закон за печата.
Милен Вълков: За професионалния журналист.
Водещ: За професионалния журналист, да. Вие казахте, че всъщност нещата са равнозначни 1941-1946 година е рамкирано. Всъщност, сигурна съм, че като председател на Съюза на журналистите, Вие сте уведомяван или поне председателите на Народното събрание колко от тях имат такова уведомление да го наречем?
Милен Вълков:Първо искам да внеса и една яснота. Законът за печата от 1941 и законът за печата от 1946 година, те са по-скоро рестриктивни. Докато законът, на който аз се позовах – той е 1942 година – той е за професионалните журналисти и там са посочени какво би трябвало да правят журналистите. Вижте, значи на практика почти няма председатели на Народното събрание през последните 15 години, на които аз или тези преди мене не са информирали съответните председатели на Народното събрание и сме им връчвали естествено фотокопия на тези закони. Последната ни среща беше с Госпожа Цачева. Мисля, че тя беше на два или три месеца, от както беше поела този пост. Всички са се изказвали в подкрепа на подобни действия, но за съжаление оставаме само на това, като в повечето случаи председателите на Народното събрание са казвали „Ами, дайте ни готов текст, а пък ние ще се опитаме да направим нещо.” Аз обикновено им отговарям, че в края на краищата ние можем да посочим основните моменти и философията, каквато според нас би трябвало да бъде на този закон, за съжаление нещата стигат до там.
Водещ: Няма ли да се окаже, че у нас има повече правила, отколкото трябва и никакво спазване?
Милен Вълков: Определено, но за това пък всъщност един от основните изводи на вчерашната ни дискусия беше, че по тези проблеми задължително трябва да се говори, както от страна на самите журналисти така и от страна на потребителите, на тяхната информация и от трета страна, ако има трета страна – тези, които със своите действия предизвикват съответния журналистически интерес, които после ние като журналисти информираме и предаваме на обществото. Ако позволите, аз тук ще се позова на един много интересен документ, който за разлика от 1955 година – законът за печата в Германия, е пак на немски колеги, но той е от 2009 година. Той е един кратък документ, който се казва Журналистическата професия. Там се разглеждат много неща, които допълват прословутия закон, но аз ще прочета дословно, те са три реда, края на този документ. За мен той е много показателен. Значи цитирам дословно.
Водещ: Тук малка размяна на очила.
Милен Вълков:Значи този документ, който е в рамките на три страници е изработен от самите журналисти и казва така „За да бъде тази роля гарантирана…” става въпрос за ролята на журналистиката в едно свободно демократично общество – „За да бъде тази роля гарантирана, трябва да се води непрекъснат дебат по отношение на качеството на медийните продукти, да се следи дали стандартите и правилата, установени от закона или от самата медия, се спазват.” Мисля, че по-кратко и ясно не може да се говори. Колкото и да ни се иска да не водим този разговор, колкото да ни се струва дали е безсмислен или не – така или иначе разговори трябва да се водят. В този смисъл аз благодаря на фондация „Фридрих Еберт”, която помогна за вчерашната дискусия. Тя беше в дома на Българска телеграфна агенция, но нашата амбиция и желание е да започнем такива разговори по места, тоест в по-малък състав, в по-малките селища, както се изразихме преди малко, защото има нужда от такива разговори.
Водещ: Там, където рисковете за журналистите са много по-големи. Безспорно. Как изглеждаме от страни, знаем, че като че ли се доверяваме много на тези оценки? Последните години българската журналистика не спечели много в лицето на класациите по отношение на свободата на словото, степента на свободата на словото.
Милен Вълков: Защото свободата на словото – пак има две страни. Винаги е така. Защото от едната страна са желанието, възможностите и компетенцията на журналистите, а пот друга страна – тези, които се опитват да сложат някакви, макар и неписани рамки. Тоест не можем да говорим за свобода на словото и да визираме само журналистите. Ами тези, които стават предмет на журналистически материали? За съжаление ние през последните години станахме свидетели на доста случаи, когато в определени моменти, хайде да говорим за политиците най-вече, меко казано се заиграват с колегията и се чувстват доволни, когато имат прословутия медиен комфорт. В един момент обаче, когато това започва да не им отърва, извинявам се за разговорния израз, те едва ли не се обиждат на журналистите. Имаме много такива случаи. Преди няколко дни имаме още един такъв случай. Но аз смея да твърдя, че до сега няма политик, който да се спечелил положителни дивиденти за сметка на това, че се е обиждал на определени журналисти или определени медии.
Водещ: Понеже Съюзът на българските журналисти се занимава и със защитата на журналистите, да Ви попитам – има ли несправедливо осъдени журналисти в последните години в България? Колкото и относително да е.
Милен Вълков:Значи аз не си спомням и съм почти убеден, макар да я нямам статистиката в момента пред мен, има осъдени журналисти на по-ниско развнище, но на практика, на последната инстанция съдебна, няма осъдени журналисти. Това категорично мога да го кажа, категорично.
Водещ: Но казахте, че самият процес се отразява много зле на работата и като че ли той има ролята на послание към другите колеги. Ако не ви се влиза в съдебната зала – внимавайте какво говорите, казано на разговорен език.
Милен Вълков:Това е точно така. Първо тези процеси се водят много дълго време и смея да твърдя, че голямата загуба на българската журналистика от тези процеси е това, че много достойни колеги, преживявайки това нещо – те и техните семейства, те се отдръпнаха от журналистиката. И потърсиха реализация в други сфери, в други области – от това губим всички ние. Независимо от това, че всички колеги бяха оправдани на различни инстанции.
Водещ: Имахте вчера и чуждестранни гости, не ми казахте те какво мислят за българската журналистика. Или те са достатъчно дипломатични, за да не дават оценка?
Милен Вълков: Те са достатъчно дипломатични – това е факт, но в същото време те не скриха задоволството си и аз споделям, и винаги съм го твърдял това нещо, че голяма част от нелицеприятните истини за българския живот в цялата му всеобхватност са резултат на добре свършена журналистическа работа и ние обикновено, в България, всички разбираме от политика, футбол и журналистика, но аз смея да твърдя, че много колеги си вършеха и продължават да си вършат с достойнство своята работа. Независимо от котерийни, политически, корпоративни опити да им се повлияе.
Водещ: В крайна сметка не трябва ли журналистите чрез своите разследвания именно да се опитват да защитят спазването на правилата?
Милен Вълков: Ние, като че ли със своя труд именно към това се стремим. И това, смея да твърдя, че чест прави на колегите.
Водещ: И да изброим няколко примера. В момента се сещам за Батко.
Милен Вълков:Да, за Батко. Те са десетки. Ние всеки ден се сблъскваме. Знаете ли – аз не искам да споменавам имена на колеги, защото съм убеден, че ще забравя други и ще се получи малко неудобно. Но аз смея да твърдя, че това е едно от постиженията на нашата журналистика след началото на 90-те години до ден днешен. Смея да твърдя и въпреки някои слабости, които са естествени общо взето – няма идеални хора, както не може да има и идеална журналистика, но смея да твърдя, че въпреки ниските оценки, които получаваме и в тези класации за свободата на медиите, по-скоро в тези оценки се задържат фактите. Ние все още нямаме независимост да си вършим достойно работата. Тоест – тази оценка не е резултат, поне според мен, оценка на дейността на колегите, а по-скоро е оценка на обстоятелствата и ситуацията, в която ние работим.
Водещ: Или може би липсата на някакви устойчиви правила.
Милен Вълков: Това имам в предвид, когато казвам „ситуацията, в която ние работим”.
Водещ: В интерес на истината навсякъде по света се говори за проблеми при разследващата журналистика. Знаем – това е едно скъпо занимание. Знаем също така и че е икономическа криза. Това, което се прави по света и това, което се прави у нас – можем ли да ги съпоставим.
Милен Вълков: Според мен можем, ако все пак се опитаме да си създадем нормална представа в какви условия, включително финансови и икономически, работят колегите в някои страни и тези условия, при които ние работим. Естествено веднага може да се каже, че има доста колеги, които работят в много по-тежки условия, но от това не би трябвало да ни става по-леко. Трябва да се стремим все пак към по-доброто и така е нормалното.
Водещ: Да. Останете с нас. Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме. Един разговор по повод на вчерашната дискусия в БТА журналисти срещу корупцията и журналисти за правова държава. Ще се върнем отново на нормативните правила – нека така ги наречем, които регулират дейността ни, но да Ви попитам – дали пък не е по-важно пред скоба да бъде изведено едно друго качество, което е характерно за повечето колеги по света – журналистическата солидарност? Има ли у нас журналистическа солидарност?
Милен Вълков: Значи, журналистическата солидарност по света – тя е задължителна. Задължителна е, защото някой я е наложил, защото самите ние се опираме на нея. Аз имам доста примери в професионалното ми израстване, в професионалното ми развитие – включително и когато бях зад граница. Доста примери имам на журналистическа солидарност. Това, което ме дразни и ме вбесява, даже мога да използвам тази силна дума – е, че последните 15 и повече години някои колеги открито си позволяват да говорят срещу други колеги, когато това не е обосновано. За мен това е нещо недопустимо. Например – имаме доста примери на известни наши в близкото и по-далечно минало журналисти и от електронни, и от печатни медии, които си позволяват от позицията на ментор да слагат клишета на журналисти и в същото време, когато това действие нормално предизвиква ответно действие, те се обиждат.
Водещ: А какво трябва да направим, когато политиците го вършат?
Милен Вълков: Значи, когато политиците го вършат – това за мен е по-нормално, защото те все пак са източник и потребител на нашата информация. Тогава вече нормално е отделни колеги или медии, или колегията като цяло да реагира по този начин. Но недопустимо е за мен някой да се вживява в ролята на ментор и да осъжда колега за това, че той прави същото, каквото и предишния път. Аз ще Ви дам един пример в последно време – съвсем пресен, без да назовавам имена, разбира се. Имаме два вестника, които се занимават основно един срещу друг.
Водещ: Те за това са вестниците, както се казва.
Милен Вълков:Е да, ама те са вестници не да се занимават срещу и самите колеги. По повод на журналистическата солидарност, аз ще Ви дам един пример. Бидейки кореспондент на БТЕ в Кайро – нямам в предвид сегашните събития, тогава беше друг период – става дума за 1988 – 1989 година. Периодично след като Египет подписа мирен договор с Израел, имаше доста израелски туристи в Египет и за съжаление годишно се случваха по няколко пъти случаи, когато имаше терористични нападения срещу, да го кажа направо – автобус с израелски туристи. При един подобен случай ние нямахме абсолютно никаква информация, имам в предвид Асоциацията на чуждестранните кореспонденти в Египет, към 700 души бяхме тогава. Нямахме абсолютно никаква информация от страна на египетското министерство за информацията за жертви. Знаем само за един случай. Тогава в повечето медии, световни – включително и БТЕ, аз тогава бях кореспондент на БТЕ, но тя не е световна медия и няма амбицията да бъде световна медия, се появи информация за десетина жертви на този терористичен акт. След като бяхме извикани от съответното министерство на информацията и така нататък, ние настоявахме за това, че няма информация. Дадена ни бе такава информация. Оказа се, че има само един ранен. Египетските власти поискаха ние да опровергаем тази информация. Ние се съгласихме естествено. На следващия ден нито една медия световна не опроверга тази информация.
Водещ: Вие сте се съгласили.
Милен Вълков:Нямаше как да не се съгласим, когато беше факт.
Водещ: Всъщност такъв жест у нас има ли от промените насам?
Милен Вълков:Има. И за мен е много приятно да призная, че в доста по-малки административни центрове, така наречените регионални медии, те са постоянно. Подобни жестове са постоянни. Аз сега се сещам веднага на прима виста разбира се, за един обратен пример. Смея да твърдя, че единствения пример, за който аз се сещат – това е в Кърджали, къде4то даже и до ден днешен се водят дела. Един вестник срещу друг вестник. Не се сещам сега за други подобни пример – сигурно има, но за самия факт, че не се сещам за тях в момента, говори, че те са много по-малко, отколкото другите примери на солидарност журналистическа.
Водещ: Да се върнем към нормативната рамка. Какво липсва най-релефно?
Милен Вълков:Значи, аз тогава тук ще си позволя да цитирам по памет или по-скоро ще перифразирам едно изказваме на генералния секретар, то не е само едно, едно е в България. Миналата година ние бяхме домакини на Годишната среща на европейските журналисти и тогава Айдън Уайт, генерален секретар на Международната организация на журналистите – той открито заговори, че включително и в развитите демокрации е момента, когато трябва да се регламентира нормативно журналистическата дейност, нейната сигурност, изискванията към нея да се позовават на достоверни и проверени факти. Представете си един англичанин да говори за това нещо. Преди десетина години за подобно чуди въобще не можеше да се говори. Очевидно е назрял моментът. Може би за това оказват влияние и появата на новите медии, които както ние сме свикнали да им казваме – интернет пространството, защото те пък въобще не са третирани в повечето страни. Ние в България имаме положителен опит в тази насока, за съжаление той е много плах. В последната редакция на закона за радио и телевизия, ние не знам защо му казваме медиен закон, защото той е само за радиото и телевизията.
Водещ: Защото той регулира дейността на електронните медии. И може би първото му име беше такова и то си е останало.
Милен Вълков:Така, по-скоро работно заглавия – така го приемам аз. Там бе направен един опит и той фигурира в закона – решение на етични комисии да се въведе като задължителна практика на този етап в журналистическата професия.
Водещ: Това, което цитирахте като действащо правило – Великобритания, Германия.
Милен Вълков:Да, но те по-различен начин са решени. Самият факт и че в Англия се говори за нормативно уреждане, независимо от съществуването на правилника за BBC, но това е само за BBC. Вярно – BBC е една империя. Но не е само BBC. В Англия говори, че очевидно е назрял момента, в който да се започне да се говори повече за това и да може да се стигне до някакво уреждане. Аз пак казвам – не е задължително това да бъде закон. Това може да бъде поднормативен акт. А това даже може да се направи, ако щете, с различните правилници за работа в различните ведомства, учреждения – просто да бъдат вкарани едно-две параграфчета за работа с журналисти.
…
Водещ: Стигнахме до модния термин „гражданска журналистика” и сега ще се опитаме в „Клубът на журналистите” да го формулираме. Добър ден на Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден.
Водещ: Какво е гражданската журналистика? Нека да се опитаме да дадем дефиниция, защото като че ли това стана по-старомоден термин и май не слагаме никакво съдържание в него.
Мария Стефанова: Много сложен въпрос. По-скоро може би човек трябва дълго да мисли, за да даде точно определение на нещо си. На времето, още във времето, когато бях председател на СЕМ, бях обявила публична награда за този, който формулира най-точно що е то обществен интерес. Та сега като ме питате за гражданската журналистика мисля, че сложно съставно словосъчетание. Значи трябва да имаме и гражданин и позиция някаква в журналистиката. Трудно ми е сега или може би трябва да употребя много думи, за да стигна до същността, но при всички случаи журналистика, която е достатъчно дипломатична, но говори на ясен, разбираем и висок глас. В последно време като слушам и радио станции, и гледам телевизия доста, по-малко чета вестници в интерес на истината, но пък времето минава в интернет, четейки online изданията, си мисля, че езикът някак си застрашително се промени. И колкото повече слушам колеги журналисти да говорят на висок глас, защото аз казах, че гражданската позиция в журналистиката трябва да бъде точно такава, ясно изразена, ми се струва, че влагат повече емоции и усилие, за да говорят високо. Може би трябва да опитаме по другия начин. Когато човек говори тихо, внимателно и спокойно, тогава даваш възможност на другата, на отсрещната страна да се заслуша в това, което казваш.
Водещ: И понеже обичаме да се сравняваме. Сега вече ще имаме възможността веднага да го направим. Какъв е дневният ред на журналистиката в Холандия? Има ли такъв термин в колегиалните среди там – „гражданска журналистика”? Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева:Добър ден на Вашите слушатели. Да, няма такъв термин гражданска журналистика в Холандия. Ако имате в предвид официална и неофициална журналистика – например, ако предположим, че официалната журналистика е тази на официалните медии, а неофициалната – на хората, които пишат в своите блогове и изразяват своите позиции и гледни точки, и така нататък – тогава разликата между гражданската и, както Вие казвате – официалната журналистика в България би трябвало да се търси предимно в това, че в традиционната журналистика често се забелязва отказ да се бръкне в раната. Сякаш се наблюдава, поне в България, един страх да се осветлят сериозни проблеми особено, когато се отнася до престъпни действия или бездействия на властващи и управляващи. За съжаление, българската журналистика, макар че медиите са вече предимно частни, а не държавни, както беше по времето на комунистическия режим, продължава да е зависима от властта, включително и на свързаната с политици и управляващи българска олигархия. За разлика от тези медии, в които трябва да го кажем – работят и не малко смели журналисти, но все пак журналисти, които са зависими, било то от главния редактор, било то от директора на медията. Той пък от своя страна – от управляващите или от олигархията. За разлика от тях, обществото на блогърите е независимо. И за това често демонстрира една по-ярка гражданска позиция, отказ да се съобразява с темите табу и това е, защото няма как да се подчинява на връзките, които някои власти и медии са установили по време на престъпния преход у нас.
Водещ: Как се еманципират журналистите в Холандия от хората на власт?
Даниела Горчева:Така, значи тук минаваме към Холандия. Разликата между гражданската, ако приемем този термин, и официалната журналистика в Холандия е не липсата на гражданска позиция или смелост – напротив. Официалната журналистика тук не се страхува да задава неудобни въпроси било на управляващи, било на политици, нито да им изкарва кирливите ризи на показ и това, както се досещате, действа от своя страна като усмирителна риза на всеки кандидат да си разпаша пояса поради обстоятелството, че се е сдобил с някаква власт, защото отлично знае, че рано или късно ще си понесе последствията или поне вероятността да си понесе последствията е много голяма.
Водещ: Имаше такъв случай, актуален.
Даниела Горчева:Да, има много. Например мога да Ви разкажа такива стотици случаи. Например веднага ми идва споменът за един бивш кмет на Ротердам, който стана министър и който един журналист му изрови, че той си е позволил с пари на общината да отиде по работа, служебно пътуване, някъде в чужбина, но взел съпругата си и нейното пътуване е било платено също с общински пари. Той беше принуден да върне, тогава бяха гулдени още, 7 хиляди гулдена на държавата. Беше моментално отстранен от поста и забрави въобще що е то политика. Нали, просто давам Ви го като пример, за да видите за какво дребно сравнение с неща, които стават в България, в Холандия не се прощава за такива неща. Не можеш да харчиш така парите било на общината, било на държавата, а да не говорим примерно, че българският президент до ден днешен отказва, въпреки че има закон за достъп до информация, отказва да даде информация за разходите, за неговите пътувания. Например – аз ще Ви кажа, че само неговият бюджет е около 7 милиона годишно, за негови разходи, а пък на Авио трябват 28. Значи това са отделни разходи към 5 милиона. Отделно там бюджетите по различните министерства. Представяте ли си за какво пилеене на пари става въпрос и къде е отишъл този президент, за да донесе някаква обществена полза в последните години? Той никога не е бил поканен тук в Западна Европа – като са разбрали, че е сътрудник на бившата репресивна служба Държавна сигурност. Така че виждате ли какъв дисонанс се получава между обществен интерес, харчене на пари, ужким той като държавен глава прави някакви пътувания, но всъщност си прави частни пътувания за наша сметка и тези въпроси трябва директно да му бъдат задавани от всички журналисти в България. Non stop, неумолимо. „Къде ходихте? Какво свършихте за държавата? Колко Ви струваше това? Защо ходихте 50 души до Мексико, когато Ви се развали самолета? Какво правят тези 50 души с Вас? Тези въпроси трябва non stop да бъдат задавани.
Водещ: Нека сега да включим и Милен Вълков.
Милен Вълков: Значи, не мога да не се съглася с Мария, с колежката Мария Стефанова. Най-вече се съгласявам с нея, когато тя спонтанно изохка. Много трудно е с няколко думи да бъде казано какво е това гражданска журналистика. И веднага смея да не се съглася с колежката от Холандия, за съжаление не мога да не я познавам лично.
Водещ: Даниела Горчева.
Милен Вълков:Да, Даниела Горчева. Не я познавам, както казах преди малко, но тук има нещо което не мога да разбера. Значи в част от нейното изказване, може би, защото колежката е извън България, може би, защото ползва повече интернет, което е нормално, но з смея да твърдя, че в България тези въпроси, които тя спомена – ами те се задават всеки ден. Достатъчно е да отворим произволно избрани медии, вестници имам в предвид, или да се заслушаме в радио предавания, или в други електронни медии – не говоря за електронните сайтове. Тук действително съм съгласен с нея, че те са по-свободни, но какво значи да се задават постоянно тези въпроси? Те се задават постоянно и смея да твърдя не само към президента, когото тя визира. Ами те се задават постоянно и към министър председателя, и към отделни министри, към председателя на Народното събрание. Ние всеки ден като отворим някаква медия и виждаме по какъв начин – хайде да се хванем конкретно, че тя спомена пътуванията. Ами, ако вземем медиите, ние ще видим колко наши министри, ръководители на министерски екипи не само сега действащи, но и предишните е трябвало да отговарят на въпроси, свързани с прословутите пътувания, както каза колежката, но лошото е това, че за съжаление, че за разлика, огромна разлика, включително и Холандия – нещо се случва след като те станат достояние за всички. За съжаление у нас нищо не се случва, но това не е вина на журналистиката.
Водещ: Да, може би все пак е важно да се получават и отговори. Даниела, може би това имахте в предвид.
Даниела Горчева: Знаете ли? Не съм съвсем съгласна. Вярно е, че има много почтени и много смели български журналисти, които въпреки всичко задават тези въпроси. Но общо впечатление – аз твърдя, че съм много добре запозната с българските медии, включително и с пресконференции, на които са просъствали български журналисти и аз съм била просто шокирана от това как не се задават нормални въпроси, задават се угоднически въпроси към важни личности. Но, както казах, има много журналисти, които защитават честта на професията, но истината е, че провокативната журналистика в България се обърна за съжаление по-скоро на профанщина, а провокативната журналистика не е свързана с това да приказвате разпасано, да се говори на разпасан език, а е свързана с това да се задават добре обмислени въпроси. Журналистът трябва да знае повече от човека, на когото той задава въпроси. А много често, аз съм го забелязала това нещо, задават колегите въпрос и след което управляващият се измъква с общи приказки и не се пита конкретно отново „Чакайте, кажете” нали. Президентът например отказа да отговаря на такива въпроси. Това е неговият стил на поведение. Той ходи само при журналисти, които не му задават неудобни въпроси.
Водещ: А може би трябва да свикнем да задаваме един и същ въпрос до момента, в който не получим отговор?
Даниела Горчева:Да, точно така – непрекъснато, защото липсата на отговор е също отговор. И много е важно въпросите да са конкретни. „Какво свършихте, Господин Президент, като отидохте в Япония или като отидохте в Турция, или като отидохте в Узбекистан? Какво правихте в Узбекистан? Каква беше ползата за България от това Ваше посещение?” Ето така се задават въпроси и тези въпроси трябва да са конкретни, но тук говорим за блогърите. Блогърите, това Ви казвам – в Холандия разликата между блогърите и журналистите е професионализма. Холандските журналисти са професионалисти и отклонение от журналистическата етика не се допускат, а ако се допуснат – не остават безнаказани. Докато беззаконността в България – и по отношение на престъпни действия на власти, и по отношение на разпасания език на някои колеги, които, както казах бъркат провокативната журналистика с профанщина, просто подкопават българското общество и последствията ще са ужасяващи, а те вече са. Защото, както знаете, ето такъв /…/ съседна държава, която престава да съществува. Затова пак повтарям провокативна журналистика, гражданска журналистика означава да задаваш добре обмислени въпроси.
Водещ: Само да Ви попитам. Казахте – има санкции за холандските журналисти, ако те нарушат етичните правила. А какви санкции?
Даниела Горчева: Ами аз ще Ви дам един пример. В България много често, никога не се казва – „българин застреля българин на булевард „България””. Аз не си спомням такова заглавие, но си спомням десетки заглавия „Циганин обра жена на автобусната спирка” и така нататък. Да се посочва етническата принадлежност, когато става въпрос за едно престъпление е недопустимо, защото престъплението или престъпникът не е свързан с техническата си принадлежност. Става въпрос за престъпен акт. Дали ще Ви изнасили, или ще Ви убие, или ще Ви обере – българин, циганин, холандец, китаец – няма никакво значение. Действието е еднакво ужасяващо, независимо от кого е извършено и всекидневните примери са многобройни и показват, че няма… престъпността не е свързана с определена принадлежност към дадена група. Но тук става въпрос – например Холандия преди години, преди България да влезе в Европейския съюз, се случи така, че се откри една голяма група български престъпници, не само български граждани, но етнически българи. Става въпрос за фалшификатори на пари. Представете си обаче тези огромни количества пари, фалшиви да излязат от България за какво става дума! Става въпрос за корупция, организирана престъпност и то от най-високо ниво, държавно ниво, защото те не могат да излязат зад границата току така. Както и да е. Ставаше въпрос, че тези хора, тук една организирана група престъпници, бяха успели да източат от много холандски банки огромна сума. Един вестник. В Холандия няма жълта преса, но има един вестник, който е малко по-така, по-непретенциозен, казва се „Телграф”, много тиражен вестник, най-тиражният всъщност в Холандия, си позволи – фактите бяха точни, статията беше съвсем коректна, но си позволи манипулативно заглавие. Заглавието беше „Внимание: българите идват!” Това беше преди приемането на България.
Водещ: Санкцията?
Даниела Горчева: Значи трябва да Ви кажа, че моментално се извиниха, когато само три изречения им написах. Казах им „Кажете ми колеги, как аз да уговарям българските си колеги, че те не трябва да посочват етическата принадлежност, когато Вие го правите същото?” Но става въпрос за друго. Те много добре знаят, че когато се оплача, те ще бъдат наказани. Журналистът, който го е написал и редакторът – те ще бъдат наказани. Те ще бъдат глобени. Докато в България не се случва това нещо.
Водещ: Ясно. Благодаря на Даниела Горчева от Холандия. Сега още един акцент. Всички четохме как Умберто Еко нарече Берлускони, как го сравни. Добър ден на професор Ивайло Знеполски.
Ивайло Знеполски: Добър ден.
Водещ: Някой позволи ли си да каже, да критикува Умберто Еко за прекалено разпасан език да кажем?
Ивайло Знеполски:Ами, както се чете в кореспонденциите, които идват от Рим, обвиненията към Еко не липсват, но мисля, че тези коментари са по-скоро спекулативни. Внимателно прочетох тази много кратка фраза на Умберто Еко и той в нея казва следното, казва, че Берлускони не е като Кадафи и като Мубарак, тоест той не е авторитарен човек, който е узурпирал властта, който е дошъл с преврат, военен преврат и така нататък. А е дошъл подобно на Хитлер – с демократичния вот на германския народ. С това свършва паралела между Берлускони и Хитлер. Тоест той казва само процедурата за идването на власт. От там нататък Еко отваря една голяма празна скоба, която италианският народ и всички, които разсъждават по тези въпроси, трябва да запълнят. Крие ли се в това една опасност, имайки в предвид определени политики, които той на други места е анализирал на Берлускони? Очевидно не е възможно повтарянето на феномена Хитлер в неговия буквален вид, но очевидно някакви недемократични и популистки варианти могат да отпратят правенето на подобна асоциация.
Водещ: Обаче в тази скоба, която е оставена отворена, италианските медии са дали доста факти междувременно.
Ивайло Знеполски:Да, значи тази отворена скоба продължава да се пълни. Искам това да подчертая, че историческите феномени не се повтарят и днес наистина Хитлер е по-скоро една метафора, от колкото едно, може да бъде едно абсолютно тавтологично явление. Трябва да се запитаме върху новите модификации на подобни опасности за формалния демократичен живот на страните.
Водещ: Много бих искала да ми кажете, ако един журналист го беше направил това, а не Умберто Еко, какво щеше да се случи с журналиста?
Ивайло Знеполски:Ами, мисля, че нищо – същото, което ще се случи с Умберто Еко. Защото наистина фразата, която е казал той, е абсолютно неуязвима от един анализ. Той не говори за методите и за последствията – говори само за процедурата на идване на власт. Друго има, което подозирам в поведението на Умберто Еко – в преведената и у нас книга „Връщаме си часовника назад” той анализира популизма на Берлускони и казва, че неговата популярност до голямата степен се дължи на една игра в медиите. Всяка седмица той произвежда един скандал. Медиите и тези, които са критично настроени към него, веднага го коментират и по този начин той постоянно седи в центъра на публичното внимание и на медиите.
Водещ: Както се казва създава се скандалът и той се разрешава.
Ивайло Знеполски:И тогава Еко казва „ трябва да се помисли дали демократичната опозиция не трябва да произвежда някакви скандали, колкото и неприятно да е това, за да може също така да споделя вниманието на медиите.”
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Професор Ивайло Знеполски пред „Клубът на журналистите”. И да Ви попитам и Вас – какво щеше да стане, ако български журналист направи такова едно сравнение? Такава една фраза?
Милен Вълков: Щеше да стане тема веднага на други публикации. И това е нормално. Аз обаче не можах да разбера каква би била санкцията в Холандия, ако тази медия не се беше извинила, което е нормално – тя трябва да се извини, но ако не беше се извинила, каква щеше да бъде санкцията? За мен не стана ясно. Може би не съм навътре в нещата с разпоредбите и практиката в Холандия, но аз смея да твърдя, че нашите колеги, може би не с необходимия дипломатичен или морален задават тези въпроси, но защо? Десетки въпроси са задавани. Включително и към министър председателя какво той прави на един футболен мач в чужбина. Тези въпроси са задавани многократно в България. Пак казвам – това не означава, че получават отговор.
Водещ: А как да получат отговор? Като че ли това май е най-важното?
Милен Вълков:Ами може би…
Водещ: Като се задават непрекъснато по един и същ начин, по различен начин?
Милен Вълков:Това е така, но задавайки многократно тези въпрос, между другото радиото, в което Вие работите не прави изключение – то също задава десетки, десетки въпроси почти всеки ден – ами може би като самите политици и обществото недозреят до обстоятелството, че след като направят даден гаф, те трябва да си понесат и моралните последствия – включително и да си подадат оставката. Такъв случай ние нямаме в България за съжаление.
Водещ: Как липсата на отговори или липсата на добри отговори от страна на политиците водят до оставки?
Милен Вълков:Това също е отговор – и липсата на отговор също е отговор.
Водещ: Да, това е така, само че някак си при липсата на отговор досега не сме имали оставка май.
Милен Вълков:Жалко, но аз съм убеден, че рано или късно ще се стигне и до този момент в България.
Водещ: Може би трябва да почнем да правим изследвания защо липсват отговори.
Милен Вълков:Не, защо? Според мен нека оставим отговорите да си ги дадат самото общество, Самият факт, че ние задаваме въпроси, е положителен и това неминуемо ще доведе – натрупването води до качество.
Водещ: Не спирайте да питате. Ами тук поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтече. Хубав съботен следобед Ви желая. Пожеланието ни е от всички – Кристина /…/, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен Ирен Филева.