www.manager.bg I 26.08.2014г.

По време на кабинета „Орешарски” е имало сериозен натиск върху Съвета за електронни медии (СЕМ) заради медийното отразяване на антиправителствените протести. Това разкри пред bTV председателят на СЕМ Георги Лозанов.

По думите му този натиск е довел до орязване на бюджета и риск от фалит. Служебният премиер проф. Георги Близнашки обаче е уверил Лозанов, че няма да се стигне до подобно развитие.

Лозанов подчерта, че в предстоящата избирателна кампания се надява, че медиите ще проявят инстинкт за самосъхранение.

„Имаме една горчива поука, която даде една телевизия като TV7 – че обвързването на медии с политически проекти води до тежка криза на медиите, така че се надявам, че сега медиите ще покажат инстинкт за самосъхранение”, заяви Лозанов.

По думите му СЕМ ще прави мониторинг на средствата за масова информация около изборите, като ще следи дали те са равноотдалечени от политическите сили.

„Кампанията, която ми се иска да очакваме, е кампания, която да буди интерес. Трябва да е в полза на избирателите, а не мътна пиарска стратегия на отделните кандидати”, заяви Лозанов.
 

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 10.07.2014г. 

Предложените от Българската народна банка и подкрепени от политическите партии ДПС и ГЕРБ текстове за наказателна отговорност от страна на журналисти и медии, които разпространяват информация за финансови институции, която може да доведе до тяхната дестабилизация, по същество представлява налагане на абсолютна цензура върху публикуването на финансови новини. Такава позиция изрази в декларация от Съюзът на издателите в България (СИБ).

Предложението за законодателна промяна гласи: "Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години".

Според организацията законопроектът де факто забранява на медиите да публикуват дори и вярна информация ("или други сведения"), когато тя не е в интерес на стабилността на финансовите институции и/или засяга качеството на работата на финансовите регулатори, които ще бъдат защитени от чадъра на предлаганата цензура, защото попадат в дефиницията на "финансови институции".

"Така например медиите не би следвало да публикуват новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение на подуправителя на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор", защото това може да всее паника у населението", посочва СИБ в декларацията.

В нея се подчертава, че законопроектът на БНБ, внесен в парламента от народния представител от ДПС Йордан Цонев, погазва грубо свободата на словото, независимостта на медиите, правото на гражданите да получават информация и конституцията на България, която ги гарантира.

"Настояваме всички политически сили да преразгледат постигнатото под натиск и в заблуда споразумение", настоява Съюзът на издателите в България.

"Без публикации в професионалните медии тиражирането на слухове ще процъфти", продължава декларацията, в която се настоява още, ако законопроектът все пак бъде гласуван, държавният глава да го върне обратно в Народното събрание и той да бъде разгледан от следващия парламент.

"СИБ своевременно ще се обърне към всички европейски институции и световните и европейски медийни организации, в които членува, за да търси подкрепа за недопускане на цензура в една демократична държава", се казва в декларацията.

Преди няколко дни Съветът за електронни медии (СЕМ) също заяви, че не подкрепя внесения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, който заплашва със затвор "опасното" говорене за банковата система.

Становището е изпратено до Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси към 42-рото Народно събрание.

СЕМ отбелязват, че разбират необходимостта, очертала се при последната банкова криза, от допълнителни законови гаранции за финансовата стабилност на страната, включително и такива, които засягат публичните комуникации.

Законопроектът мина миналата седмица в правната комисия на парламента с гласовете на ДПС и ГЕРБ, БСП гласуваха "въздържал се".
В сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че неговата партия няма да подкрепи в пленарна зала поправките, защото е сърдит на Румен Гечев, който се опитал да го изкара виновен за банковата криза.

Оригинална публикация 

www.sbj-bg.eu  I 19.05.2014

Нова европейска гражданска инициатива ще се опита да уреди общо медийно законодателство. Похвална е идеята за еднакви правила, особено предвид все по-задните позиции на България по свобода на словото.

Каква точно ще е тази обща законова рамка и дали ЕК ще приеме присърце инициативата, предстои да видим. Поредната дискусия за състоянието на медиите обаче отново повдигна завесата над проблемите в България. Собственост и монополи, интереси и цензура – класически язви, които сякаш никой не иска да излекува.

Предвид все по-голямата популярност, която придобива интернет, както и лекотата, с която информационни сайтове, блогове и социални мрежи манипулират общественото съзнание, изглежда повече от неадекватен фактът, че няма закон, който да регулира дейността им.

СЕМ няма никакви пълномощия

Радиото и телевизията са под зоркия поглед на СЕМ. Ако ще и СЕМ да означава Съвет за електронни медии, то законодателят не му е вменил никакви функции за регулацията на интернет потока. А днес онлайн пространството е най-бързо развиващата се информационна платформа.

За младото поколение интернет дори може да бъде възприеман като по-авторитетен източник на знания. По примера на чуждите политици, дори родните играчи се опитват да влязат в крак с новата мода и правят кампании, дори събират симпатизанти и средства в интернет.

Време е някой да седне, да помисли и да предложи сериозен документ, който да определи какво е позволено онлайн и какво – не. Да се предвидят и санкции, защото в противен случай интернет може да се превърне в дълбоко блато, бълващо недоказани компромати, клюки и жлъч.

Но ако се правят промени, може би няма да е лошо всички видове медии да влязат в един общ закон. Така най-сетне ще излезем от взаимното прехвърляне на отговорност и липсата на строги наказания за серийните нарушители в медийния океан.

В България се регистрира нова неправителствена организация, която се нарича „Европейска инициатива за медиен плурализъм". 

Оригинална публикация

www.cross.bg I 24.04.2014

 Централната избирателна комисия и Съветът за електронни медии подписаха споразумение за прозрачно и обективно отразяване на предизборната кампания за Европейски парламент.

Кампанията да се проведе балансирано и да се отразят различните кандидати с различни гледни точки, независимо от това, че някои медии декларираха собствени политически пристрастия. Това е въпрос на репутация. Ще кажем ясно как са се държали медиите, медиа по медиа, има направена методика. Така да се каже почти математически, в числа ще могат да се изведат вътрешни взаимоотношения между политици и медии. Споразумението не е никак протоколно, то работи. Вътре в него са описани кои медии ще бъдат наблюдавани и как ще бъдат наблюдавани, с каква цел и ние ще изпълним тази задача, обясни целта на споразумението председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов.

Справедливо и равнопоставено трябва да е отразяването на всички кандидати, според говорителя на ЦИК Камелия Нейкова: Всички изисквания на изборния текст са разписани в самият кодекс. Има някои нови текстове спрямо предния Изборен кодекс – именно отразяването на проявите на кандидатите, да е справедливо според тяхната значимост, равнопоставеност. Вече няма разделяне на парламентарно представени и извънпарламентарни партии и коалиции. Независимите кандидати също на общо основание могат да участват. Нарушения може да има всякакви, важното е да не се допускат, каза експертът. 

Оригинална публикация 

offnews.bg I 22.07.2013

Съветът за електронни медии (СЕМ) проведе днес събеседвания с първите двама от общо шестимата кандидати за генерален директор на БНТ. Жребият отреди в първия ден от финалния етап на конкурса концепциите си да представят настоящият шеф на националната телевизия Вяра Анкова и доскорошният директор на националното радио Валерий Тодоров. Двамата са сочени за фаворити за поста. 

В заседанието за пръв път в качеството си на член на СЕМ участва и новоназначеният Иво Атанасов, който зае мястото на София Владимирова.
Първа визията си за развитието на БНТ като обществена медия в следващите 3 години презентира Вяра Анкова. Представянето й предизвика голям интерес сред гилдията и заседателната зала за СЕМ се изпълни и с правостоящи.
Анкова започна представянето си с вдъхновено слово за ценностите, които трябва да ръководят една обществена медия: плурализъм, свобода на изразяване и на информиране. Тя постави силен акцент върху технологичното предизвикателство пред телевизията на прага на цифровизацията и развиването й като телевизионна група от канали, които присъстват във всички платформи на новите медии (интернет, социални мрежи, мобилни и Андроид приложения, video on demand и др.).
Настоящият генерален директор предложи БНТ да пусне нови канали, като при липса на средства приоритет да имат два от тях – информационен (БНТ2) и културен. Според визията на Анкова БНТ1 трябва да остане основната политематична програма, покриваща интересите на широката аудитория. БНТ2 да се фокусира върху информационното съдържание и там да се излъчват преките включвания от заседанията на парламента, комисиите, различни формати на гражданското общество и др., да се разработи и тематичен канал за култура, предлага кандидатката за поста. Ако бюджетът позволява, Анкова предвижда и други програми в портфолиото на БНТ – БНТ HD, спортен канал, БНТ+ за детска и младежка аудитория. Тя предвижда и създаване на БНТ Мултимедия, която да организира разпространението на съдържанието в интернет, където то да е свободно достъпно.
Сред другите акценти в проектоуправленската програма на Анкова са създаване на съвет от медийни експерти към телевизията с консултативна функция, разработване на проекти с “добавена стойност” от типа на “история.bg”, продуциране на сериали, професионални блогове на журналистите, създаване на мини новинарско студио в нюзрума на “Сан Стефано”.
На въпрос по актуалната тема с отразяването на протестите Анкова бе категорична: “Не мога да приема тезата, че някой може да ти нареди да правиш нещо, в което ти не вярваш.”
По чувствителния въпрос при всеки конкурс за шеф на БНТ – съкращенията на щатните служители – Анкова посочи, че според нея нови не се налагат, защото след последната оптимизация крайният минимум е постигнат.
Валерий Тодоров също представи разнопосочна концепция, в която имаше и доста критики към състоянието на телевизията в момента.
Той акцентира върху вдигането на рейтинга на медията, създаването на два нови канала (един образователен и втори на младежко-развлекателенна и спортна тематика), развитието на регионалните БНТ центрове и възстановяване на намалената кореспондентска мрежа. Макар че говори за повишаване на рейтинга, Тодоров на много места в презентацията си говори за връщане на телевизионния театър, излъчване на документални кино, заснемане на ретро варианти на златните български хитове, фолклорни предавания, повече музика в програмата на БНТ. Според него регионалните центрове трябва да произвеждат собствени новини и да изградят интернет сайтове, които да са нещо като информационни портали за регионите си. Сайтът на БНТ също не бил на ниво и трябвало да се разработи и да стане двуезичен.
Валерий Тодоров предложи единен сутрешен блок на БНТ и БНТ2 и единно програмно планиране за двата канала. Той разкритикува сегашната програма на телевизията заради недостатъчното публицистика и предложи тя да се засили в следобедния блок.
Той отбеляза, че забелязва робуване на младите лица, което не винаги било подходящо за предавания, които изискват повече творчески потенциал. Тодоров също се зарече да не прави съкращения, ако бъде избран на поста. Обяви се и за хонорари над трудовите възнаграждения за тези, които вършат допълнително работа.
Връзката със зрителите трябва да се засили, да присъстват обикновените хора повече, каза Тодоров. На въпрос на член на СЕМ как да стане това, той отговори, че можело да се постигне с отворени телефонни линии в конферентните предавания, изпращане на репортери на място и с анкети сред гражданите.
Тодоров също говори за предизвикателството пред БНТ в ерата на цифровизацията и стъпването й на различни нови интернет платформи. Той предвижда и закупуване на нови многокамерни подвоижни тв станции.
Поломен да коментира информация за евентуланата си политическата си зависимост, Тодоров категорично отрече и отсече: “Аз съм подавал оставка от “Хоризонт” в случаите, когато съм смятал, че има натиск”.
За пръв път БНТ2 излъчва директно изслушванията на кандидатите. На 23 юли ще бъдат изслушани Константин Каменаров и Радостслав Главчев, а на 24 юли – Оли Груева и Красимир Ангелов.
В четвъртък петимата членове на СЕМ ще изберат с гласуване новия генерален директор.

www.24chasa.bg | 19.07.2013 

БНТ 2 ще излъчи на живо изслушването на допуснатите от СЕМ кандидати за генерален директор на Българската национална телевизия на 22, 23 и 24 юли от 10:00 ч.
Откритите заседания ще се проведат по предварително определен график в залата на СЕМ на бул. „Шипченски проход" 69.
В понеделник от 10:00 ч. и 11:30 ч. концепциите си за бъдещето на Националната телевизия ще представят Вяра Анкова и Валерий Тодоров.
От 10:00 ч. във вторник ще започне събеседването с Константин Каменаров, а от 11:30 ч. своята кандидатура ще представи Радослав Главчев.
Последните двама кандидати за генерален директор на БНТ – Оли Груева и Красимир Ангелов, ще бъдат изслушани в сряда от 10:00 ч. и 11:30 ч.
24 часа онлайн 

в. Дума | 13.08.2012

Съветът по електронни медии (СЕМ) най-сетне е отправил предложение до парламентарната медийна комисия за намаляване звука на телевизионните реклами, за да бъде ограничен в нормални граници, съобщи председателят на регулатора Георги Лозанов.
От комисията признават за многобройните жалби, получени от зрители, които се оплакват от високите децибели на рекламните послания. Най-често от шума се жалят възрастни хора, за които той е по-неприятен и дори болезнен, коментира Лозанов. По думите му съветът се е свързал с редица експерти – както с български, така и с чужди. Видяхме в това отношение и чужд опит, и мисля, че можем да дадем един пример за известна регламентация, коментира пред БНТ Георги Лозанов.
"Не желаем да дразним потребителите, ние подаваме рекламите спрямо изискванията на конкретните медии, които те са ни дали. Вярваме, че начинът, по който това би трябвало да се случи, е именно чрез саморегулация", бе позицията на София Пенева, която е член на Асоциацията на рекламните агенции.

Стр. 5

в. Торнадо | 14.07.2011

- Г-н Лозанов, защо личностните конфликти или нечия смърт винаги изместват на втори план в медиите важните политически теми?

- Аз не вярвам в големите сценарии. Ако говорите за Васа, Бог да я прости, смъртта й беше отразена от всички медии. Не мисля, че някой е диктувал това, за да прикрие някакъв закон и пр. Действително има глухота около сериозните политически теми. Това се дължи на постепенното недоверие към публичното говорене през последните години на прехода – и в политиката, и в медиите. Когато човек застане в публичната си роля, той не казва нещо кой знае какво важно и затова се засилва интересът да бъде
спипан "по беди гащи"
Има криза на елитите. Празнодумието, което отегчи зрителя или читателя, доведе до тази ситуация медиите. Точно затова не бих искал да обвинявам или да съдя аудиторията, че в България не се създадоха достатъчно авторитети и експерти. За мен преходът в България ще свърши, когато се постигне баланс между жълтото и сериозните социални теми и анализи.

- Докъде стигна скандалът със скритата камера, заснела Васа Ганчева, СЕМ може ли да се намеси?

- Васа показа, че срещу определена сума може да промени мнението си. Това е дребен сюжет на фона на общото състояние на журналистиката ни. Преди да стана председател на СЕМ, направихме с колеги проучване, което показа, че 50% от журналистиката са пиарски публикации. В частната медия това не е забранено. Това, което направи Васа, по отношение на нея се оказа много голямо обвинение,
а в много други случаи всъщност това е норма. Имаше двоен стандарт спрямо нея, защото не е извършила нищо повече, тя е периферията на тези практики. Несправедливо върху нея се стовари едно обвинение за нещо, което не започва от Васа. Относно СЕМ в закона за радио и телевизия няма разпоредби, свързани със скритите камери.
СЕМ не може да се намеси в случая с Васа Това може да е обект на престъпление по НПК и по Конституция, когато един човек е сниман без негово желание, освен ако така не се извършва престъпление. В случая с Ганчева е много спорно да наречем постъпката й престъпление.

- Какви мерки ще предприемете относно безразборното подмятане на флашки и скритите камери?

- При всички случаи ще настоявам в Закона за радио и телевизия да бъдат направени някои промени, които да вкарат в някакви граници флашките и скритите камери. При всички положения скритата камера е инструмент на журналистиката, без който не може. Ако флашката е анонимна, но съдържа обществено важна информация, медията трябва да направи проверка за истиността й и за това откъде идва тя. Въпросите са два -какво се казва и откъде идва, а не един, както е в момента. Изнасянето на секретна информация от тайните служби е не по-малко важен обществен проблем от съдържанието на флашката. Ние не търсим големия проблем, а изкупителни жертви като Васа Ганчева, Иван и Андрей и пр. Реалните виновници са тези, откъдето идват поръчките – бизнесмени и политици, както и онзи кръг от журналистите, които ги обслужват.

- Прави впечатление, че Алексей Петров два пъти в рамките на месец гостува в "Неделя 150" на БНР. Има ли държавното радио симпатии към определени хора?

- Това за мен е изненадваща информация. Съветът за електронни медии задължително ще направи мониторинг в предизборната ситуация, която започна, и ще проверява всеки случай на злоупотреби. БНР и БНТ са длъжни да спазват плурализма. Ако има дисбаланс, защото фактически вие в момента ме сезирате, ще има санкции. Ако за частните медии можем да говорим само в плана на етиката, за държавните обществени медии става дума за закони.

- Какъв трябва да е следващият президент?

- Със сигурност без агентурно минало. Трябва да не е прекалено обвързан с някаква национална кауза като Божидар Димитров например, а да е модерен политик. В света модерната политика не е за нацията, а за човешките права например, а в България това липсва.

- Меглена Кунева и Алексей Петров са издигнати от граждански инициативи. Те няма ли да защитят правата, за които говорите?

- Има нещо, което недокрай отговаря на демокрацията – когато политици говорят за гражданско движение. Гражданското общество, ако има проблеми, то те винаги идват заради топлите му връзки с политиците. Гражданският сектор е трети, а политиката – първи. Ти искаш някак си да минеш през третия сектор, за да влезеш в първия.
Това е объркан маршрут
Навремето ДСБ беше формирано като гражданско движение. Виждаме, че това е една партия, която няма нищо общо с гражданско движение. Това е избиване на топката извън игрището.

- Приемате ли нахлуването на политиката в шоуто? Например стартът на Меглена Кунева беше представен от сценаристите на Слави Трифонов?

- Това не беше добър ход. Кунева е европейски човек и знае, че всичко трябва да бъде балансирано. В момента тя поема ангажимент към едно шоу, което също се ангажира с подкрепа към нея. Когато Слави кани всички кандидати предизборно,
е най-добре и за двете страни, както има такава практика. За съжаление българските медии с приближаването на вота все повече излизат от периода на плурализма и започват все по-голяма политическа идентификация. Това е характерно за Западния свят, където обаче има стабилна гражданска среда. В България медиите решават нещата вместо хората.

- В каква степен лозунгите и рекламите могат да печелят избори?

- Политическата реклама и лозунгите са слаб инструмент. Много повече работа върши политическият пиар, а още по-добре е отразяването на реална работа от даден кандидат в информационните емисии и политически предавания. Политическата реклама влияе до 1% напред-назад, а може и по-малко. Това е парадоксално, защото в нея се влагат най-много пари.
С моите колеги, преди да бъда в СЕМ, направихме изследване и се оказа, че колкото повече пари се наливат в реклама, толкова по-малко гласове след това се печелят. Всичко е обърнато. В нашите кампании най-голям резултат дават гафовете на пиарите. Спомнете си компроматната война Стоянов-Бонев и секирата, която БСП "извадиха" в клипа си през 2009 г. Това се помни. Аз не мога да се сетя за добра политическа реклама, но помня много гафове. Хората с годините си изградиха рефлекс и не обичат политиците, които атакуват. Казват си: "Да, той го напада, но той също е част от този политически елит". Тогава хитростта у хората се отключва и те приемат всичко това като вътрешнополитическа игра, която иска да ги измами.

- Имахте ли проблеми със сестра си Олга Лозанова, когато беше шеф в Нова ТВ, и защо беше освободена?

- Да, защото постоянно ме обвиняваха в конфликт на интереси, което по закон не беше така. Можете да видите решенията на СЕМ. При положение, че сестра ми работеше там, съветът беше най-строг към Нова ТВ, за да не останат никакви съмнения, че има нещо незаконно. Медията беше купена на една много висока цена, дойде кризата и много трудно можеше да се върне инвестицията. В такава ситуация има несигурност в бизнес модела – сменят се лицата, търсят се нови стратегии… Освен това сестра ми за втори път напусна Нова ТВ. Това е място, където не се остава много дълго. Тази телевизия влезе криза, когато изпусна предаването "Господари на ефира" то се премести в bTV. Шоуто беше късният прайм таим, на който беше лице. Аз бих искал да се развиват всички национални телевизии, които са много малко за България. Надявам се цифровизацията да даде повече програми на аудиторията.

- Обиждате ли се на образа Лозан Гогов, в който Мариян Бачев ви имитира?

- О, не, разбира се. Как ще ме обижда?! Този образ дори ме забавлява. По-скоро очевидно от "Шоуто на Слави" са ми обидени, защото отдавна не са показвали Лозан Гогов.

Стр. 15

в. 24 часа | 14.02.2011

Медийният надзор освободи телевизията от задължения за обществено значими програми, но запази националния й цифров лиценз

Аналоговият и цифровият национален лиценз на бившата телевизия Про.БГ са променени на 1 февруари от Съвета за електронни медии. Така от политематична – със сериозен ангажимент за излъчване на новини, публицистика и други програми с обществено значение – тя става развлекателна със спортна насоченост. В същото време регулаторът не намира за необходимо да отнеме националните лицензи на телевизионния оператор, въпреки че те са били издадени именно на основата на някогашните й ангажименти за съдържателност.
Решението е взето с четири гласа "за" по искане на " Би Ти Ви екшън", както сега се нарича този канал. Петият член на СЕМ Георги Стоименов е отсъствал от заседанието.
Про.БГ имаше национални лицензи от СЕМ както за аналогово, така и за цифрово излъчване на 24-часов политематичен канал, а с решението от миналата седмица лицензите стават за 20-часов развлекателен канал, в който новините практически ще бъдат сведени до символичния 1% от съдържанието.
Решението е странно и привлече вниманието на медийните наблюдатели по няколко причини. Първо, подобна радикална промяна на аналогов национален лиценз, спечелен при конкурсни условия, не отговаря на европейските изисквания за прозрачност и неизкривяване на конкурентната среда при лицензирането на електронни медии. Мотивите, на които регулаторът се е позовал за промените, са неубедителни – цитиран е недостиг от развлекателни програми в националния ефир. Второ, защото "Би Ти Ви екшън" формално няма нужда от аналоговия си лиценз. Преди 2 месеца телевизията се отказа от аналогово ефирно разпространение и превърна бившата политематична телевизия в "мъжки" развлекателен канал. Медията продаде на Би Би Ти част от съвкупността си от честоти, с които имаше национално разпространение, вследствие на което не би могла да възобнови излъчването си в аналогов ефир в бъдеще. Медийни експерти предполагат, че промяната е продиктувана от стремежа "Би Ти Ви екшън" да използва предвидената от закона процедура за промяна на аналогов лиценз, за да постигне изменение в своя цифров лиценз – каквото не е предвидено от законодателя. В същото време телевизията явно иска да запази привилегията си на т.нар. "маст кери" (must carry). Това е правото тяхната програма задължително да бъде разпространявана по т.нар. мултиплекси, които ще излъчват цифровите телевизии в страната.
Това право на задължителен пренос засега принадлежи на БНТ, Нова тв и Би Ти Ви. Про.БГ можеха да се възползват от него при предишния си програмен лиценз, които изискваше от медията да прави политематична програма.
Според закона телевизиите са придобили това право заради "общественото значение" на програмата им. Щом променят програмния си профил, е редно да получат нов програмен лиценз. При сегашния начин на разпространение на " Би Ти Ви екшън" – не по ефир, а по кабел и сателит, лицензът е на регистрационен режим. Телевизията би могла спокойно да получи от СЕМ нова регистрация за развлекателната си програма, но при това би загубила статута си на must carry. Очевидно именно това се е стремил да избегне операторът, убеждавайки медийния регулатор да промени едновременно и първоначалния му аналогов, и издадения му през 2009 цифров "must carry" лиценз, като по този начин да увековечи правото му на задължителен цифров пренос. Според медийни експерти скандалното в случая е това, че процедура за обвързана промяна на цифровия лиценз като следствие от изменения на аналоговия просто не съществува в правния мир; т.е. СЕМ си е позволило да поеме функции на законодател.
В разговора си със СЕМ Яна Иванова, управител на "Про.БГ Медия" ООД, потвърждава мотивите на телевизията за желаното изменение. Това се вижда от протокола на заседанието, публикуван в сайта на съвета. Според Иванова медията иска да съхрани дигиталната си лицензия. която евентуално на следващ етап ще им даде възможност отново да направят Про.БГ ефирна. По нейните думи този следващ етап ще бъде, когато икономическата обстановка е по-добра.
Другото основание за това право – националното аналогово разпространение, вече не е тяхно, защото го прехвърлиха на Би Би Ти.
Парадоксът е, че със същите рециклирани аналогови честоти сега Би Би Ти би могла да поиска да получи правото must carry. Това ще е в противоречие с идеята тази възможност да бъде предоставена само на програми с обществено значение, които имат национално аналогово разпространение в момента на цифровизадията.

Стр. 9

в. Банкер | 29.01.2011 

Беше модерно преди години в медийните среди да се пита: В Лондон има между 10 и 12 радиостанции. Знаете ли колко са радиата в София? Отговорът се рецитираше и бе – 36. Сравнението с английската столица имаше за цел да накара софийския слушател да се почувства значим и по решение на съдбата по-обогатен откъм ефирни честоти от лондончанина. Така между редовете трябваше да се чете и че няма за какво да се срамуваме от пренаселването с радиа и радийца, както и че количеството е сигурна гаранция за разнообразие. По ирония на съдбата обаче някои радиа геройски загинаха, други се преформатираха, а трети запазиха позициите си. Какво точно се случва в радиоефира след поредните рождени дни на двата информационни лидера “Хоризонт" стана на 40 години на 25 януари, а частното национално “Дарик" на 18 години на 21 януари?

Какви са навиците

на българския слушател (в случая на радио, не на СРСта), обобщиха в свои изследвания две агенции – TV Plan TNS и Market Links. От данните се вижда, че през последните десет години челната позиция е за програма “Хоризонт" на държавното радио. Тя се утвърждава като информационния лидер, независимо че имаше периоди, в които се тресеше от вътрешни бунтове. Поводите за тях беше традиционното несъгласие на радиотружениците от назначените от НСРТ или СЕМ генерални директори. Спомнете си например кри-
зите около казуса “Бориславов", когато на “Драган Цанков" 4 имаше гладни стачки, блокади и т.н. Но въпреки неуредиците “Хоризонт" не отстъпи и категорично държи първата позиция по слушаемост за десетилетието. През 2001-ва програмата има 32,4 на сто от националната аудитория, следвана от “Дарик" с 11% и “Веселина" с 9 на сто. Подредбата се запазва до 2005-а, когато се наблюдават размествания между втория и третия – тогава “Веселина" изпреварва “Дарик" и Топ 3 изглежда така: “Хоризонт" – 26.3%, “Веселина" -10.9%, и “Дарик" – 6.5 процента. Година по-късно ситуацията е същата, но с други параметри – докато “Хоризонт" е с рекордните 40.1 на сто от националната аудитория, то “Веселина" е също с рекорд от
37.3%, а “Дарик" се задоволява с 12.3 на сто. Но 2007-а е доста по-неблагоприятна и тогава стойностите са с пъти по-ниски – “Хоризонт" е с 21.1%, “Веселина" със – 7.95, а “Дарик" със -7.3 процента. Нов играч сред първите трима идва през 2008-а, когато сред аудиторията на 36-54-годишните се настанява “Радио 1". Данните на TV Plan TNS са категорични, че българинът по традиция предпочита информационните радиостанции а чак след това идва ред на музикалните – независимо дали предлагат попфолк или рок. Това обаче не означава, че битката между политематичните и профилираните радиа е заровена в миналото.
Друго изследване, отново на TV Plan TNS от 2009-а, показва, че Z-Rock е най-предпочитаното радио за мъжете между 25 и 45-годишна възраст. Но данните са само за столицата. След категорично рокаджийския радиозвук идва ред на “Дарик", “Витоша", “Радио 1", “Енерджи" и други. “Хоризонт" е на осма позиция, а “Веселина" – на 12-а. Софиянците, които си падат по фолка, наблягат повече на другото радио с такава ориентация като “Вероника", което е на шестата позиция.
На въпроса “Коя радиостанция слушахте вчера?" 6.2 на сто от младите отговарят N-Joy, което го изстрелва на челната позиция измежду 35 радиостанции по среднодневна слушаемост. Става въпрос за аудиторията между 15 и 25-годишна възраст. И N-joy, и Z-Rock са от една и съща медийна група – bTV Radio Group. В нея са още Melody, Jazz FM, PRO FM и Classic FM. Любимите три радиа на софиянци като цяло са “Хоризонт", “Дарик", “Веселина". В началото на изследвания период към тях може да бъде причислено и първото частно радио – FM +, а през последните две-три години – “Радио 1". Какво се слуша в останалите големи градове на страната? “Радио 1" е сред любимите радиостанции напоследък и в Пловдив. Там обаче лидерското място не е фиксирано, както в столицата за “Хоризонт". В града под тепетата държавната програма обикновено заема втората позиция, а през последните две-три години изобщо липсва от Топ 3. Силно присъствие в Пловдив има местното “Ритмо", а отскоро и “БГ Радио" и “Атлантик".
Лидерската битка във Варна е между регионалното поделение на БНР -радио “Варна", и друга местна радиостанция – “Браво". Към пъзела се прибавя и обичайният заподозрян “Хоризонт". В морската ни столица “Веселина" не е сред най-предпочитаните -за десет години тя само два пъти се е нареждала сред първите трима. Но и двете й присъствия са на челните позиции.
Битката между “Хоризонт" и “Веселина" се разиграва от няколко години и за слушателите в Бургас, като двете медии си разменят първите места. Картината обаче там е по-пъстра, тъй като в началото на проучвания период доста почитатели имат FM +, както и “Атлантик". “Дарик" не се среща нито веднъж и в този морски регион сред първите трима, за сметка на “БГ радио", N-Joy, “Радио 1", “Витоша".
Идеята да се правят информационни радиостанции, какъвто беше примерът с несъществуващото вече радио НЕТ, загина. Опитът доказа, че това е твърде скъпо начинание а и че у нас няма място за трета радиомрежа с подобна насоченост. Или че тя няма как да се пребори с “Хоризонт" и “Дарик". Очевидно двете национални информационни радиа са напълно достатъчни в политематичния си профил, независимо от пренаселването на радиопазара. Всъщност, той е пренаселен с музикални радиа, част от които дори нямат собствен облик и трудно можеш да ги разпознаеш. Повечето от тях не само загърбиха собствените си рубрики, които сами създадоха, но по подобен начин се отнасят и към новините – четат сводката от някоя агенция, без да пресяват важните вести. Разбира се, профилът на подобни медии не е информационен, а музикален и затова по-големият им проблем е друг. Едни силно се профилираха – независимо дали в рок музика, чалга или джаз, но по-голямата част са нещо като манджа с грозде – пускат от всичко. Ясно е, че за някои важи принципът – едно студио, един микрофон, един водещ, а дори и да не е така, с такова впечатление остава слушателят.

Суперстранно е само как оцеляват?

Радиото е евтина медия и рекламите в него не са особено скъпи. По данни на Асоциацията на рекламните агенции АРА през 2009-а бюджетите за реклама в радио са били 41.928 млн. лв. и са имали 13% ръст спрямо предишната година. Пикът в този сегмент е през 2005-а, когато има 95% ръст, но конкретно миналата година е била изключително трудна, както бе и за пресата, и за външната реклама, и за телевизиите. Данните още не са обработени, но въпреки това наистина възниква въпросът при положение че от толкова много радиа българинът предпочита едва неколцина, как оцеляват останалите? Както и защо не се сбъднаха прогнозите, че в икономическата криза ще има поне 20-30% фалити на радиостанции? Напротив, те продължават да си излъчват независимо дали някой ги слуша.

Стр. 36