Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011

Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно

- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?

- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите. 

Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение. 

Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.

- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?

- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.

- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?

- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност. 

Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени. 

- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?

- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.

- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?

- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.

Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.

- Подбрахте ли новите лица?

- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.

- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?

- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито. 

- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?

- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.

- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?

- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните. 

В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.

- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?

- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.

- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?

- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.

- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?

-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.

- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?

- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях. 

- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?

- Не бих искала да коментирам.

- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?

- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания. 

По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.

По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.

- Какви бяха политическите причини?

- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.

Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер. 

- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?

- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.

- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?

- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички. 

И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери. 

- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?

Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.

Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.

- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?

Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея. 

- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?

- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му. 

Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.

В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.

- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?

- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.

- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?

- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.

- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?

- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.

- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?

Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари. 

На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия. 

Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.

- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?

- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи. 

След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого. 

Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.

- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?

- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.

Оригинална публикация

Предаването ще започне през март и ще се излъчва два пъти седмично в праймтайма на телевизията, в продължение на 3 месеца.
Актрисата, която има зад гърба си редица роли в късометражни и пълнометражни филми, а през 2007 г. бе обявена за най-добра българска актриса за участието си във филма „Шивачки”, бе специален гост в „Тази сутрин” по bTV.
Тя обясни, че целта на шоуто е да представи кулинарията като изкуство.
„Не става дума за това как се прави, например, миш-маш, а за неща, които са истински постижения в кулинарията”, допълни тя.
Това е и причината интерес към шоуто да проявят толкова много хора.
Желание да демонстрират своето готварско майсторство в Lord of The Chefs заявиха близо 10 000 участници.
Само 150 от тях обаче стигнаха до телевизионния кастинг.
Водещата разказа, че сред най-любопитните кандидати е французин, който е живял във Великобритания и е бил главен готвач на турнетата на Металика, AC/DC, Джипси Кингс, Мадона, Лени Кравиц, а впоследствие се е преместил да живее в едно българско село.
На кастинга с е явил и турчин – личен готвач на бивш турски президент, както и индиец, който има индийски ресторант.
Освен професионални готвачи, своите умения в кухнята са показали и любители-кулинари с интересни професии – волейболистка, инженер, криминолог.
Елен разкри още, че Lord of The Chefs ще се снима извън София. Кое е мястото обаче, водещата не пожела да издаде. „Това е точното място”, бе единственият й коментар.

Оригинална публикация

в. Уикенд | 28.01.2011

Повериха на Трифонов да прави шоу за готвачи

Влиянието на Слави Трифонов в Би Ти Ви не само че не отслабва, но се засилва. Напук на слуховете, че ще си ходи от частния канал, гологлавият шоумен укрепва позициите си. След като няколко години бе избягван като външен продуцент, сега Дългия е поканен от Би Ти Ви да прави кулинарно риалити.
В шоуто "Кралят на кухнята" ще се развихрят двубои между готвачи, които ще мерят уменията си в ефир. Официалният кастинг за участници вече стартира, а за мераклиите няма нито възрастови, нито професионални ограничения. Потенциален победител може да е както доказан специалист в кухнята, така и всяка средностатистическа домакиня.
Шоуто ще се излъчва два пъти седмично в праймтайма на Би Ти Ви, в продължение на 3 месеца. Състезанието ще е разделено на 24 кръга. Участниците ще се оценяват от жури, съставено от професионални готвачи, работили в най-големите ресторанти в света и обучавани в най-добрите кулинарни училища.

Стр. 8

 

www.blitz.bg | 21.01.2011

100 бона на месец вземат шоумените Иван и Андрей

Рекордните 100 000 лева на месец получават водещите на “Шоуто на Иван и Андрей” по Нова телевизия.
Това е най-високият хонорар, който се дава в българския ефир, дори Слави Трифонов в момента не получава толкова, категорични са специалисти в тази област.
Освен рекордните хонорари на водещите и продуцентите, тлъсто перо е отделено за бенда, както и за балета. „Парите са засекретени. Не ги обявяват, защото ще настъпят брожения: на всички предавания орязаха бюджетите, а на опосумите им дават каквото си пожелаят”, роптаят хора от Нова телевизия.
Шоумените били сериозно притеснени за старта на новото си предаване. В същото време продуцентът на забавното шоу "Комиците" Любо Нейков е орязал заплатите на актьорите си, които доскоро били 4000 лева. Нейков намалил хонорарите им, оправдавайки се с финансовата криза, и спрял да изпраща посредници при колегата си Красимир Радков. Миналата година
Шишо Бакшишо бе на крачка от преминаване в конкурентния отбор на "Комиците".
Талантливият зевзек непрекъснато бил атакуван с оферти от бившите си колеги да зареже Слави. Христо Гърбов пък, който е един от най-добрите приятели на Радков, също не е спирал да го навива да напусне шоуто на Трифонов и да се присъедини към тях. Дългия обаче вързал златната си кокошка с железен договор и увеличение на заплатата на Радков от 10 на 12 бона. Освен това човекът, създал образа на Гацо Бацов, печели още 8 бона от халтури по частни партита и заведения, разправят запознати.
Далеч по-малко от него вземат останалите двама актьори в “Шоуто на Слави” Виктор Калев и Мариан Бачев. Първият всеки месец се разписва под сумата 8000 лв., а вторият – едва за 4000.
От сценаристите с най-висока заплата е Иво Сиромахов – 10 бона. Членовете на “Ку-ку бенд” Евгени Димитров-Маестрото и Георги Милчев-Годжи вземат по 8000, Гъмзата – 6000, Илия Илиев-Професора – 5000.
Колкото и странно да изглежда, двамата вокалисти в състава – Борис Солтарийски и Нели Петкова – имат различни заплати. Първият взема 4000, а колежката му – 3500.
Хора от екипа на предаването разправят, че Дългия напоследък е вдигнал мерника на карловката и затова я подминал при последното увеличение на заплатите. Причина за гнева му според запознати било лошата слава, която певицата вече си спечелила. Според клюки.бг Нели Петкова минавала всичко мъжко под ножа – лягала си с всеки, без да подбира и без да се съобразява дали мъжът е женен или не. Същинска „запали черга“. „Какво ме интересува какво му е семейното положение, това си е негов проблем, да му мисли той“ – коментирала уверено пред приятели. За последните 2 години неуморната тигрица може да се похвали с над 30 свои завоевания. На всичкото отгоре си ги и води на отчет. Според нейни хвалби тя е спала и с трима от екипа на “Ку-ку бенд”.
Според клюката, която обикаля артистичните среди, най-богат в момента е Димитър Рачков, който заработвал по около 100 бона. Освен това кътал над 1 млн. лв. в банковата си сметка. Той дори е успял да задмине по приходи досегашния шампион в бранша Стефан Данаилов.
Комикът работи постоянно, като не слиза от тв екран, от театралната сцена, а и почти всяка вечер е гост в различни заведения, където забавлява посетителите. „Хонорарът му не слиза под 10 000 лева. Сами си правете сметката за какви суми става въпрос“- не спират да го коментират злорадо завистливите му колеги.
Водещият на “В неделя с…” по БНТ Камен Воденичаров получава 800 лв. месечно и по 600 лв. хонорар на всяко предаване, иначе казано – 3200 лв. месечно. Това е половината от парите, които получаваше за същата работа предишният водещ Димитър Цонев. Самият Пъпеш призна в едно интервю, че е взимал по 6300 лв. на месец.

Оригинална публикация

в. Show | 06.01.2011

- Г-н Торнев. всяка година по Коледа програмите разочароват много, гафовете изобилстват, а хората открито негодуват. Тази година заложихте на нещо, което провокира много положителни отзиви – концерта "Коледна нощ в Операта".

- Основната отговорност за коледния концерт беше, че трябваше да се излъчи навръх Бъдни вечер – празникът, който ние сякаш, улисани в Коледа, забравяме, а всъщност от него започва цялата подготовка за Рождество Христово. Който е празник не на веселбата, не на гуляя, а на очакването. Идеята на "Коледна нощ в Операта" беше да го наречем в християнското смирение, което според мен е и основна християнска добродетел. Вярно е, че българинът обича да си хапва и да си пийва, и аз съм българин, и аз обичам да го правя, но има моменти, в които трапезата и гуляят трябва да отстъпват пред смирението и духовността.

- Прекият ви тв конкурент БТВ не успя да ви отнеме зрителското внимание с "Комиците", което вероятно считате за спечелена битка?!

- Факт е, че всяка телевизия си има своя идеология, но истината е, че аз тях не ги гледах. Но подочух, че колегите са правили някои работи на наш гръб от гледна точка на излъчената продукция.

- А какво ще кажете за Българската Коледа, която ежегодно се провежда под патронажа на президента Георги Първанов? Тази година тя направи впечатление не само с хуманната си цел, но и с факта, че на сцената липсваха естрадни певци, преобладаваха фолкпевици.

- Самият аз съм настроен твърде песимистично относно чалгата, но искам да ти кажа, че като зрител не ми беше приятно да гледам този концерт. Не ми хареса Българската Коледа, Изобщо тази чалга култура, която наблюдаваме и на която сме свидетели отвсякъде, изобщо не ми е по вкуса. Това е и една от причините, поради които навремето се разделихме и със Слави Трифонов.

- Можем ли да определим в такъв случай коя е най-разочароващата продукция, която видяхме по време на празниците?

- За да бъда честен, не съм гледал всичко, но аз пак ти казвам -цялото разбиране, което имах за тези празници, го пресъздадох изцяло в "Коледна нощ в Операта". Всичко останало, което се е излъчило, не е напомняло по нищо на този концерт, което е повече от показателно. Истината обаче е, че рейтингът на нашия концерт не е по-висок от този на "Комиците", но новогодишната ни програма бие по рейтинг всички останали. Но ако трябва да си говорим откровено, ти знаеш, че българинът е избрал гуляя. За гюбеци винаги има време…

- Като човек, който се занимава от години с телевизия, какво мислите за всичките тези благородни каузи, които освен позитивния призив за обществена съпричастност провокират и други мисли – че тв ефирът, или по-конкретно съответната медия, в крайна сметка ги използва, за да повиши приходите си?

- Правилна оценка. Аз мисля, че всичките тези благородни каузи просто се обезсмислиха. , Защото българинът не , може да стане, не може да му се вмени вината, която трябва да бъде отправена към държавата. Аз не искам да се чувствам вече виновен, че държавата не си върши работата относно каквито и да е наистина благородни каузи. Но когато срещу тези каузите май престават да бъдат толкова благородни.

- Ако бяхте министър или поне с правомощията на такъв, какво бихте цензурирали в родния тв ефир?

- Нищо, нищо не бих цензурирал, защото злобата поражда глад. Чалгата стана национална култура, защото имаше министри, които тръгнаха да я цензурират, когато тръгнаха да казват, че е лоша. В това е проблемът. Тогава нямаше и навръх Коледа тя да влиза в нашия дом. Просто министрите разбраха, че най-забраненото нещо е най-сладкото нещо.
***
Текст под снимка
25 декември 2010 г. фолкаджийката Емилия даде рамо на президентската инициатива "Българската Коледа"
***
31 декември 2010 г. Иван u Андрей бяха водещи на новогодишното шоу на Нова телевизия.
***
Август 2008 г. Слави Трифонов лансира ромската перла Софи Маринова като своя партньорка в дуети.

Стр. 14

 

в. Торнадо | 08.01.2011

"Толкова скучни, изкуствени и кичозни програми около Нова година не съм виждал. Стари муцуни, които гледаме всеки ден, всеки час от малкия екран, нахлуха в домовете ни с плоски шеги, изтъркани вицове и жалки превземки". Така накратко дългогодишният режисьор на новогодишни програми в Българската национална телевизия Хачо Бояджиев описа пред "Торнадо" тазгодишните шоута около първи януари.
"Какъв беше замисълът на bTV, никой не разбра. Излъчиха двучасово шоу на чалгаджията Слави Трифонов, когото гледаме всяка вечер. След това решиха да довършат зрителите с "Комиците", които цяла година си водят монолозите и отегчават и най-добрите си приятели. В БНТ също се изложиха с този новогодишен концерт и с предаването "Бар нощни птици" на Искра Ангелова. Да не говорим, че на нея мястото й далеч не беше там. Като видях гостите й… Тъжна история. Когато се прави нещо подобно, трябва да има някакъв смисъл, някакъв замисъл. Все пак говорим за Нова година, за определен преход към нещо ново. Аз видях едни подигравки и глупости", коментира бившият шеф на държавната телевизия. На въпрос дали Бояджиев е получил покана да режисира новогодишна програма, той отговори лаконично: "Ако бях участвал, мислите ли, че щеше да е това нивото?"
Единствените стойностни предавания за Хачо Бояджиев около празниците били оперите и класическите концерти, които БНТ излъчи.

Стр. 25

в. Уикенд | 23.12.2010 

Инженер по образование, телевизионер по призвание. Така определя себе си Евтим Милошев. 42-годишният геодезист се подвизава в тв ефира още от зората на демокрацията. В началото на 90-те е част от екипа на легендарното "Ку-ку". После минава през "Канапето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави". Днес е съдружник на Любо Нейков в продуцентската къща "Дрийм тийм", която реализира хитовите предавания "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров" и "Сървайвър".

- Г-н Милошев, какво е новото около вас напоследък?

- Много неща има. В момента сме в период на подготовка на нов сериал за Би Ти Ви. Трябва да започнем снимки в средата на февруари 2011 г. и да бъдем на екран месец по-късно. Голям и амбициозен проект! В момента се изчиства съдържанието, структурира се екипът, извършва се кастингът, избира се снимачната техника… Направихме наскоро и театрална постановка – нещо, което е ново за нас. Става дума за спектакъла "Магията на Ненчо" в Армията. Понеже правим предимно телевизия и нашите зрители се измерват в милиони, усещането от реализацията на проект за ограничена аудитория ни е странно. "Магията на Ненчо" е за нас повече емоция, отколкото бизнес. Това е детската мечта на Ненчо Илчев. Той от дете се занимава с фокуси. С Любо Нейков застанахме зад него в желанието му да има собствено илюзионно шоу.

- Кризата отразява ли ви се по някакъв начин?

- Притеснявам се повече заради астрономическото време, защото трябва да започнем снимки в средата на февруари.Това е по-трудно, сложно и скъпо. Денят я много по-къс, студено е. Лошото време ме плаши много повече от кризата. За нея какво да ви кажа? Политиците да отговарят.

- Вие взехте ли някакви антикризисни мерки, съкратихте ли хора от фирмата ви "Дрийм тийм"?

- Не сме правили нищо. Имаме толкова много работа, че въобще не ни е останало време да мислим за въпросната криза.

- Защо тази година нямаше "Сървайвър"?

- Това е програмно решение и съображение на телевизията. В крайна сметка .Сървайвър" е собственост на Би Ти Ви и ръководството намери за целесъобразно след четири свръхуспешни сезона през 2010 година да се направи пауза. Не допускам тази пауза да е следствие от кризата или пък да е заради проблеми с формата. Напротив, има идея за пети сезон на "Сървайвър", който ще бъде изключително обещаващ.

- Вие ли ще го реализирате?

- Този въпрос не стои на дневен ред в момента.

- Имахте ли проблеми с наследниците на Нончо Воденичаров, който почина в "Сървайвър"? Те се заканваха да съдят телевизията и продуцентите…

- Не сме имали никакви проблеми. От юридическа гледна точка всичко беше много прецизно направено. Смъртта на Нончо е нещастен случай, за който ние много скърбим. Имахме лошия късмет, че стана при нас.

- Има ли вашето шоу "Комиците" реална конкуренция в ефира?

- Комиците няма нито реална, нито нереална конкуренция. Това не е моя оценка, а оценка на зрителите.

- Как се разбирате с другите продуценти?

- Разбираме се съвсем нормално с тях. Ние дори си имаме Асоциация на телевизионните продуценти. Виждаме се, говорим си, опитваме се да решаваме принципни въпроси, свързани с работата в бранша.

- И със Слави Трифонов ли контактувате?

- Не, той е единственият, който не общува с нас. Това си е по-скоро особеност на неговия характер. Така си е избрал. На практика само Слави не е член на Асоциацията, макар че ние бихме искали да се присъедини.

- Кога беше последна ви среща с Трифонов?

- Откакто се разделихме през 2006 г., не сме общували. Слави Трифонов го виждам единствено и само на екрана.

- От колко време работите с партньора ви в "Дрийм тийм" Любо Нейков?

- Още от "Канапето". Дори сме имали период от 2 години и половина, в който правехме предаването"Студио X" по радио "Дарик".

- Имате ли разногласия с Любо Нейков?

- Нямаме, въпреки че звучи странно. Така сме си установили работните правила, че да не ни се застъпват ангажиментите и да нямаме разногласия. Всеки си движи задачите, имаме си доверие и работата върви. За времето откакто сме направили "Дрийм тийм", не сме се карали.

- Замисляли ли сте се да се занимавате с политика?

- Имал съм нееднократно конкретни предложения за това, но съм ги отхвърлял Обяснявам си интереса на партиите към мен с доброто ми име. За всяко начинание се търсят качествени хора. Ласкаело ме е, че са ме канили и са съзирали в мен някакъв потенциал.

- Доволен ли сте от предаването ви "Нека да говорят с Росен Петров"?

- Как да не съм доволен? Предаването има изключителна гледаемост. Положихме много усилия и резултатите са налице.

- Кое от предаванията си определяте като най-успешно?

- Ние правим предавания, които не са просто добри. Те са най-добрите в телевизионния ефир в България. За миналия месец най-гледаното шоу е "Комиците". Това не е наше мнение, данните са от рейтинговите агенции.

- Какво става в личния ви живот?

- Радвам се на добро здраве, щастлив съм.

- Ще има ли скоро сватба около вас?

- Не мога да кажа. Към! дадения момент не съм мислил, но не го изключвам.

- А жена до вас има ли?

- Да, вече няколко години сме заедно.

- Говори се, че сте интимен с бившата съпруга на Димитър Рачков Христина…

- Не отговарям на слухове.

- Някога в миналото били ли сте на крачка от брак?

- Май не съм, като се замисля. Но нямам чувството, че не съм бил обвързан. От 20-годишен живея самостоятелно и на семейни начала с различни жени.

- Казвали сте, че страдате, задето процесът на оплешивяване при вас все още не е спрял…

- Така е. Казвал съм го с известна доза самоирония. Да, не ми е приятно, че оплешивявам, макар сега да имам възможност да си реша проблема. Не намирам обаче за необходимо да го направя. За мен е тъпо човек да си коригира външността. Нямам проблем да живея и да се възприемам такъв, какъвто съм. Използвам плешивостта си, за да си правя шеги със себе си. Автоиронията се харесва на останалите.

- Ходили ли сте при Ванга?

- Още докато бях в "Ку-ку", имах уговорка да отида при нея с камера. Това обаче не се случи. Понякога си мисля, че не съм бил докрай настоятелен. И съжалявам, за което. Аз съм си малко скептичен към паранормалните явления, но сега вече вярвам, че Ванга е била уникален феномен.
Дадох си сметка за това, когато общувах с Николай Хайтов в късната есен на неговия живот. Имахме поредица от срещи и той много ми говореше за Ванга. Като му казах, че съм скептичен, ме погледна и рече: "Моля ти се, не ме разочаровай от себе си!".

- Разкажете ми за срещата ви с Тодор Живков.

- Случи се след 10 ноември. До този момент той беше давал само една обща пресконференция за журналисти и персонално интервю на Валя Ахчиева за "Панорама". После го снимах аз за "Ку-ку". Тогава Живков се възприемаше като олицетворение на злото. Имам много добър спомен от интервюто. Бившият Първи ме прие в Бояна на ул. "Секвоя". Беше под домашен арест. Отнесе се към мен като към човек, когото познава от години. И двамата се забавлявахме. Спомням си, че едната дъщеря на Жени Живкова беше малка и кръжеше на-сам-натам. Преди няколко месеца видях въпросното момиче и се изненадах колко е пораснало.

- Обиран ли сте?

- Обирали са ми апартамента. Откраднаха всичко ценно – сабя, оригиналният ми пистолет от Априлското въстание, скъп часовник…

- Катастрофирали ли сте?

- През 1999 година направих голяма катастрофа. Тогава ремонтираха "Цар Борис III". Беше късно вечерта и не беше осветено. Зееше една дупка на пътя. За да не влетя в нея, се нахаках в светофара. Зловеща катастрофа! Слава Богу, отървах се само с уплахата.

- Как си почивате?

- Аз не разделям работата от почивката. Мога ли да кажа, че съм се уморил от работа, когато съм изпитал удоволствие и ми е било приятно. Много обичам да пътувам. Аз съм от хората, обиколили света няколко пъти. Не съм бил само в Австралия, но и това ще направя.

Стр. 22 – 23

сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 22.10.2010

В дебрите на телевизията

Думата продуцент от години е често използвана от телевизионните водещи. Едни споменават с добро продуцентите, други се оправдават с тях, трети ги хвалят. Всички сме чували: "Продуцентите така решиха", но кои са те? Повечето предпочитат да стоят в сянка, а други са лица на своите продукции. Пример за това е Слави Трифонов. С две думи "Продуцентът" е шефът! Той решава, той дава парите и той командва играта. Представяме ви едно ново продуцентско трио, което от тази пролет атакува тв ефира. Бившата телевизионна водеща Виолета Сечкова (предаването "Градски легенди") и нейният екип стоят зад най-успешните продукции, излъчвани no TV7. Готварското шоу на Лео, "Споделено с Камелия", комичното оригинално предаване "Нашенци" и неделното "5400" са само началото на про-дуцентската компания No Frame Media. Специално за ОК! Вили даде първото си интервю по повод новото й начинание в дебрите на телевизията. Нейните колеги проговарят също за първи път. Разбери още за това, как се прави предаване, защо тримата се разделиха с Иван и Андрей (след като започват кариерата си точно при тях) и какво се случва в професионалния и в личния живот на новите мускетари в телевизията?

Какво точно работиш в No Frame?

Вили: The Boss.

Стани: Нищо в правенето на телевизия не ми е чуждо: монтирам, режисирам и подготвям новите ни проекти, от опаковката до декора. С други думи, работата ми е свързана с всичко, което включва визуализацията на перфектното съдържание. Ние тримата заедно с целия екип от професионалисти сме идеално работеща машина.

Радев: И аз като Вили – работя Шеф!

С какво се занимаваш, когато не работиш?

Стани: Тук ще съм кратък – спя.

Вили: Всяка свободна минута прекарвам със сина ми.

Радев: Излизам с приятели по барове.

Кога не говориш за работа?

Вили: Когато съм с детето.

Радев: Аз по принцип не говоря за работа.
Все пак съм ШЕФ!

Стани: За добро или зло над 90% от приятелите ми са хора, занимаващи се с телевизия. Карма. Така че дори и извън офиса темата си е актуална. Трудно се бяга от нещо, което ангажира цялото ти ежедневие, още повече че никога не съм бил от хората, за които работното време свършва в 6 вечерта.

Какво гледаш по телевизията?

Вили: Музикални телевизии, новини, футбол – това се гледа вкъщи. Не ми остава време да съм насаме с телевизора.

Радев: Discovery.

Стани: Напоследък ми остава малко време за телевизия. Успявам да си открадна по няколко часа вечер, така че не подбирам, сменям каналите и гледам да наваксам от това, което се предлага в ефир.

Какво не искаш да гледаш?

Вили: Посредствени формати, които се опитват да ме убедят колко сме глупави.

Стани: Уважавам всичко, което гледам, все пак е нечий труд. Невинаги го разбирам. Не ми е приятно да гледам как се подиграват със слабостите на българина и с тежкото му финансово положение, лъжейки го, че ще спечели пари, като показва долните си гащи.

Радев: Не искам да натрапвам мнението си. Всеки има над 100 канала на телевизора си – би било тъпо, ако не може да си избере нещо сам.

Кога се раждат идеите?

Вили: Моята най-добра идея се роди на 1 септември 2009 г. в "Шейново".

Радев: Зависи от метаболизма – понякога сутрин, понякога вечер. Може и по два пъти!

Стани: Преди да се родят легендите… градските!

Откъде се познавате тримата?

Вили: Работили сме заедно в "Междинна Станция".

Радев: С Вили се познаваме от времето, когато тя беше асистент-водещ на "Сблъсък", а аз – сценарист. Със Стани – от "10-те най".

Стани: С Радев стана ясно, а с Вили съм обещал да не казвам. Ха-ха, сега сериозно – с нея се познаваме от "Градски легенди".

Кой никога не отстъпва?

Вили: И тримата отстъпваме, когато сме сигурни, че това е вярното решение.

Стани: Няма как да съществува такава голяма продуцентска къща, каквато е No Frame Media, ако никой от нас тримата не прави компромиси. Хубавото е, че при нас те не са с качеството на продукцията, а по-скоро лични. Всеки отстъпва, когато е за общото благо.

Радев: Разбираме се перфектно. Аз съм корав, Стани е пич, а Вили е комбинация от двете!

Как станахте екип? Кой направи първата крачка?

Стани: Всеки един от нас е професионалист и с годините сме си го доказали. Амбицията да се разбиваме ни събра в No Frame Media, a когато хора с общи идеи и големи цели се съберат, се получава качествен продукт. Идеята за компанията беше на Вили. Сподели я с мен и Радев, оттам нататък беше въпрос на време да стане реалност. Е, стана, и то, за жалост на злите езици, доста успешно.

Момчета, Вие израствате във фирмата на Иван и Андрей. Дълги години с тях ви е свързвало професионалното, но и личното. Все пак сте били приятели. Защо решихте да си тръгнете?

Радев: Човек достига до едно ниво, на което трябва да вземе решение. Не ми беше трудно.

Стани: Трудно… Израснал съм с Иван, познавам семейството му. Сестра му е сред най-близките ми хора, много я обичам, а майка му ми е като втора майка. Благодарен съм на Иван и Андрей, че повярваха в мен и ми дадоха възможност да се доказвам, с което мисля, че не сбъркаха. Никога няма да забравя първия път, когато влязох в апаратната на bTV За малкия ми опит тогава имах чувството, че се намирам в космически кораб. Когато работиш на едно място години наред, екипът ти става като второ семейство и е трудно да решиш да си тръгнеш. Но аз съм амбициозен и имам нужда да се развивам. Винаги искам още и още. Просто усетих, че те няма как да ми го предложат, и реших да си тръгна, без да знам какво ще стане след това. Просто скочих!

Съществува ли "ново начало" в живота?

Вили: В живота има едно начало и един край.

Радев: Не. Това е женска реплика след възглавница, напоена със сополи. При мен животът просто си върви.
Стани: Разбира се, – от утре, в понеделник, на първи, или в краен случай – от Нова година. И тримата поотделно имаме слабости, но заедно сме съвършени.

C какво се промени мисленето ти в рамките на тази твоя първа самостоятелна година?

Вили: Мисленето ми не се промени. Набелязах си нови цели.

Стани: Видях как стоят нещата и от другата страна. Досега съм изпълнявал задачи, а сега ми се налага аз да ги възлагам и да следя за изпълнението им. Майка ми винаги е казвала, че е трудно да ръководиш голям екип. Сега всекидневно си доказвам колко е права.

Какъв е проблемът на всеки от тримата?

Стани: Приел съм ги такива каквито са, с всичките им плюсове, а иначе Радев е… (с три букви е!)

Вили: Радев е твърде самоуверен, Стани твърде отзивчив, а аз съм твърде спокойна. И тримата поотделно имаме слабости, но заедно сме съвършени.

Радев: Аз имам малък пенис, Стани е дебел, а Вили привидно изглежда перфектно – сигурно е нещо в психиката.

За какво нямаш време?

Стани: Да не изброявам, списъкът е дълъг, по-добре е да не знам какво пропускам.

Вили: За всичко имам време.

Радев: Напоследък почти не се обличам в женски дрехи.

Кое е първото ти предаване?

Стани: Казваше се Expose. Дори бях водещ, но бързо разбрах, че трябва да не се показвам пред камера.

Вили: "Сблъсък".

Радев: "Сблъсък".

Кое е любимото ти предаване и защо?

Вили: Chelsea Lately на Челси Хендлър, защото е супер забавно.

Радев: "5400" и "Нашенци". В "5400" правим изключително освободени неща, без да преминаваме границата. "Нашенци" е ново шоу за България и световен прецедент от гледна точка на продуцентство. Никъде по света няма шоу, което да върви всеки ден!

Стани: В момента "5400" – уникално шоу, перфектен сценарий и водещи и страшно красив декор. Какво му трябва на човек.

Какво е да си шеф?

Вили: Страхотно е да знаеш, че работиш за себе си.

Радев: Всички са мили с теб.

Стани: Не искам да гледам на себе си като на шеф. По-скоро вярвам, че с целия екип работим заедно за една идея. Да направим продукт, който е с много нива по-висок от това, което правят другите.

Ще забогатееш ли с този бизнес?

Вили: О, да!

Радев: Не. Аз съм потомствен милионер и едва ли ще постигна нещо повече.

Стани: Откакто си купих замък, самолет и яхта, и аз си задавам същия въпрос.

Какво мисли конкуренцията за теб?

Вили: Мислят, че съм невероятна, неотразима и неповторима.

Радев: Предполагам – каквото аз за тях, само че те не са прави.

Стани: Смятам, че не ме познават. Аз съм геният в сянка.

Какво мислиш ти за конкуренцията?

Вили: Само хубави неща. Приятели сме с всички конкуренти.

Стани: Аз съм за лоялната конкуренция, въпреки че живеем в малка страна с неголям тв пазар. Има място за всички продуцентски къщи. Пресяването и доказването на компаниите трябва да става с произвеждането на качествена продукция. Нека по-добрите печелят. Така се създава истински конкурентен пазар. Има стимул за развитие.

Радев: Ако кажа, ще разваля магията на предишния отговор.

Страх ли те е от нещо?

Стани: Сигурно… Не искам да се замислям.

Вили: Да. Откакто имам дете, ме е страх от много неща.

Радев: От рак, СПИН, хепатит и други.

Вили, интересуваш ли се от писанията в жълтата преса?

Вили: Да, но не ме притесняват.

Как се разделихте с Иван и Андрей?

Вили: Те винаги са знаели какви цели имам и не мисля, че се изненадаха, когато ги осъществих. Винаги сме били приятели преди всичко, така че те се радват, че се развивам добре, както и аз се радвам на техните успехи.

Ти си силен човек и вдъхваш респект въпреки крехката си възраст. Случвало ли се е обаче да не погледнат на теб по сериозен начин?

Вили: Аз съм жена и изглеждам добре – естествено, че са ме подценявали. Но никой не се е опитвал да ме спре да създам No Frame.

Казват, че всичко е благодарение на мъжа до теб…

Вили: Естествено, че е вярно – той ме вдъхновява.

Кой ти помага в грижите за малкия Александър?

Вили: Майка ми и една фея – Жуци.

На кого прилича той?

Вили: На дядо си.

Как се виждаш след 10 години?

Вили: С още едно дете.

Какво би те върнало на екран?

Вили: "Градски легенди".
***
Иван Радев е на 29 години и е завършил стопанско управление. Всички го наричат Радев и за това понякога забравят имения му ден. Обича да пие и мрази мусака. Семейното си положение определя като "семеен". Първите му истински шефове са Иван и Андрей.
***
Станислав Христов е на 25 години и е завършил режисура. Всички го наричат Стани. В бизнеса е от седем години. Относно семейното си положение категорично заявява: "Мастурбацията е хубаво нещо!" Обича да се храни и се старае да не му личи. Първите му истински шефове са Иван и Андрей.
***
Виолета Сечкова е само на 24 години. Първото й предаване като водеща е "Градски легенди", което я превръща в звезда. Малко преди Втория рожден ден на светското шоу тя става майка за първи път. Няколко месеца след раждането на сина й Александър Вили започва и първия си бизнес.

Стр. 60 – 61, 62 – 63

в. Show | 15.12.2010 | 00:01 | Стр. 30

- Г-н О ‘Селски, всички се питат кой стои зад вас, откъде идват въпросите, дали импровизирате в ефир?

- Зад мен стои цяла армия своенравни интелигенти, които постоянно ме врънкат за пари. Смешките им са готини, но когато ми
излизат прекалено скъпо, карам на импровизации.

- Марк, набързо си извоювахте реномето на институция, която може да разпитва за най-неудобните неща, когато и когото си поиска. Кой до момента се оказа най-неудобният събеседник?

- Неудобен? – Няма такъв! На всеки му намирам цаката. А за институция -не съм сигурен. Звучи ми като министерство на не знам-какво-си. Просто очаквам гостите ми да бъдат откровени, а не да ме използват като евтин начин за реклама.

- Гостите ви са най-различни – политици, шоумени. артисти, певци. Разкажете ми някакви куриозни случки с някои от тях?

- Да, имал съм всякакви гости – с различно настроение, с различни характери. Някои се опитваха да мятат по-силни къчове от мен, други се инатяха, трети флиртуваха (а аз не се опъвам)… Идвали са ми на гости с подкови, с вибратори, с кучета… А – кучета!
Песът на Милена Славова ни изгриза кабелите, а Доли Партън (кучето на Роси Кирилова) се опита да ме захапе под бюрото от яд, че аз съм в ефир, а стопанката му вече не е.

- Кои от гостите ви досега проявиха най-голям магарешки инат?

- Инат, глупост – трудно е да определя. Нешка Робева имаше какво да сподели, но от инат не ми каза нищо. Иван Ласкин не знаеше защо е дошъл… а Теди Москов обикаляше из студиото и търсеше някакви кукли… ама той нали е куклен режисьор човекът…

- От позицията на предаванията, които са минали, можете ли да откроите кои са най-конфликтните ви гости, кои най-скандалните, както и кои са тези, които не се притесняват да си кажат всичко?

- Притеснение да си кажат всичко имат тези, които крият нещо. Политиците са определено най-хлъзгавите събеседници, но то това им е работата.

- Премиерът Бойко Борисов получавал ли е покана да гостува в "На инат"?

- Този въпрос ме натъжава. Вече сто и не знам колко си предавания очакваме премиера с отворени обятия (особено Силвето Драгоева). Но той е толкова зает, че все ни се изплъзва. А може би се страхува от моя инат… и моите къчове. Надявам се, че като свършат магистралите и детските градини, ще дойде и при мен, за да открие(м) истината за човека Бойко Борисов.

- А как се справя екранната ви партньорка Силвия Драгоева?

- Много е добра и става все по-добра. В началото и тя беше малко инатлива, но… ние не си го мерим… ината. Само аз
от време на време й меря гръдната обиколка…с педи. Разбираме се много добре. Тя винаги успява да ме убеди, че е права, особено когато е легнала.

- Вие всъщност на колко години сте, кога точно сте роден?

- На 4 юли 1967. Много ме кефят американците, че толкова яки купони вдигат за моя рожден ден…

- А какъв е коефициентът ви на интелигентност?

- Учил съм в чужбина – в Сорбоната, но предимно пасях (или пушех) трева на моравата отпред. Затова и френският леко ми куца, но обичам да го упражнявам…

- Кои според вас са най-върлите ви конкуренти в тв ефира… може би "Шоуто на Слави" или пък това на Иван и Андрей?

- Със Слави водим битка на сляпо… исках да кажа "задочно". Записах се като претендент за неговото шоу, ама той не ми се обади. Сигурно си пази балерините.

- Г-н ОУелски. как оценявате българския елит, колко струва той – при вас досега гостуваха достатъчно негови представители, така че логично е вече да имате някаква представа?

- Забелязах едно нещо, наистина – че голяма част от днешния български елит има вчерашно агентурно минало. Даже питах Радосвет Радев – трябва ли човек (или магаре) да е бил агент преди, за да е в елита днес? Той замълча. Ще замълча и аз по този въпрос.

- Отказвал ли ви е до момента някой да участва в "На инат" и ако не е тайна – кой?

- Гостите ми отказват рядко, и то ако има какво да крият, или ако се срамуват от нещо, а знаят, че аз няма да го пропусна. Който не се страхува -идва с кеф, говорим си, забавляваме се и сядаме да пийнем по едно след предаването. Всъщност повече ме тревожи, че ми отказват мадамите. Сигурно и тях ги е страх от нещо… Нали…

- И като за финален въпрос нещо ударно – кое според вас е най-голямото магаре в родния парламент, сред депутатите?

- О-о-о – веднага отговарям. Наскоро на гости ми беше един човек със сложна диагноза и от него разбрах, че се е опитал да вкара магаре в парламента и за малко да събере нужните гласове. Е това щеше да е най-голямото магаре в Народното събрание. А иначе мисля, че групата на "телефонистите", които измисляха най-нелепи оправдания за постъпката си, могат да се нарекат истински магарета.

Стр. 30

БТВ, Тази сутрин | 19.11.2010 

Водеща: В следващите минути ще си говорим с един мъж, който много често е наричан един от най-популярните в България. Виждате го всяка вечер, но той не дава интервюта. За това благодарим на Слави Трифонов, че сме в неговия кабинет.
Водещ: Здравей, Слави. Как си?
Слави Трифонов: Здравейте. Радвам се, че съм станал толкова рано, за да участвам във вашето предаване. Уверявам ви, това е едно голямо геройство от моя страна да стана толкова рано. Шегувам се, това предаване е на запис и вие имате възможността да видите как изглеждам следобед.
Водеща: Всъщност, ти лягаш, когато ние ставаме.
Слави Трифонов: Да, много е интересно и винаги изключително много съм уважавал това, което правите вие, защото аз се запознах сериозно с вашето творчество, когато се върнах от САЩ, когато заради смяната на времето, аз всъщност сутрин бях абсолютен кукуряк и с удоволствие наблюдавах вашето телевизионно предаване. Иначе аз не съм в състояние да го гледам, тъй като лягам късно през нощта, почти рано сутринта и ставам близо на обед и така започва моят работен ден.
Водещ: Лягаш си в 04.00-05.00 часа?
Слави Трифонов: Да, между 03.00 и 05.00 часа сутринта. Само една вметка да направя, трябва да знаете, че едно от най-важните неща за вашия организъм е това да можете да спите. Мозъкът почива тогава, когато спите. Това го знам от един мой прекрасен приятел. Той се казва Митко Чакъров, който ми казва – трябва да спиш. Той е невролог. Работата е там, че със започването да правя това шоу, всъщност установих, че адреналинът и въобще енергията, не знам как да го обясня, ме държи в продължение на голям период от време. Не мога да ям преди шоу.
Водещ: Продължава ли това нещо. 10 години ще бъдеш на екран вече, след 7 дни и вие правите 10 години.
Слави Трифонов: Не, от преди това още. От 1992 година съм на екран, от преди това в БНТ, след това по 7 дни и след това по БТВ. 7 дни, кабелна телевизия. Сега всъщност ритъмът е такъв – вечер преди предаване не мога да ям, защото ако се наядеш ставаш ленив, след предаване веднага не мога да ям, защото след това представи си както съм гладен и аз сядам някъде и започвам да се набухам да се нахраня, това е невъзможно. След като се наям някъде около 00.30 ч., после пък не може веднага след това да си легнеш, трябва един период от време, което е нормално. Всичко при мен е изместено, както при вас е изместено по-рано, при мен е изместено по-късно.
Водеща: Ти обикновено питаш своите гости, особено когато предстои да гледаме лични разговори и започваш с – как си? Мислил ли си как ще отговориш на този въпрос, ама искрено. Как си, Слави, днес?
Слави Трифонов: Аз винаги ще ти отговарям искрено. Ще ти кажа, че съм добре, че работя работата, която би следвало да ми е хоби и се чувствам добре от този факт.
Водеща: Успя ли да се възстановиш след турнето в САЩ?
Слави Трифонов: Е, какво значи да се възстановиш? Аз не съм ходил да нося камъни там в САЩ.
Водеща: Това със сигурност е смяна на режим, смяна на ритъм, малко по-специфична работа, пътуване.
Слави Трифонов: Е, това е толкова приятно и толкова хубаво.
Водещ: Всъщност те зареди, така ли?
Слави Трифонов: Разбира се, едно подобно нещо е едно прекрасно нещо, защо трябва да го гледаме като някакъв много труден момент. То не е било такова. Иначе смяната на времето е както всеки един от вас, всеки един от нас, всеки един от уважаемите зрители би отишъл да смени режима и времето. Минават няколко дни, близо седмица и се оправяш.
Водещ: Труден човек ли си?
Слави Трифонов: Какво означава това?
Водещ: Труден, по-рязък?
Слави Трифонов: Аз не мога да отговоря на този въпрос. Как така аз ще трябва.
Водещ: Какво са ти казвали?
Слави Трифонов: Как да коментирам нещо подобно – какво са ми казали. Не знам. Това интервю в някакъв личен план ли е? Нещо за някакви лични неща ли? Какъв, как си представям аз какъв човек съм?
Водещ: И за лични неща е.
Слави Трифонов: Какво значение има това?
Водещ: Как си почиваш?
Слави Трифонов: Това е друг въпрос. На кой от двата да отговоря?
Водещ: Не ти хареса въпросът дали си труден човек?
Слави Трифонов: Не. Ако не ми хареса, ще ти кажа, че няма да ти отговоря. Не мога да разбера смисъла на въпроса – аз как изглеждам в собствените си очи? Това ли е въпросът?
Водещ: Някои имат респект от теб, притесняват се, суетят се.
Слави Трифонов: Трябва да ги питаш тях защо. Ако ме питаш мен дали имам респект от себе си – нямам никакъв респект от себе си. Ако ме питаш, дали имам някакви впечатления от себе си като човек, който вечер, виж, аз съм принуден да живея със Слави Трифонов. Това е една сериозна шизофрения.
Водещ: Искам да те питам, дали не си заложник на лицето Слави Трифонов?
Слави Трифонов: Не мога да отговоря. Това е ужасно. Не мога да отговарям на този въпрос. Като цяло аз съм си аз, ти си телевизионен водещ, ти се показваш по телевизията, това не е някакъв момент, който аз разглеждам като нещо в страни от себе си. Но същевременно съм пуснал някакъв образ, тъй като е в публично пространство, независимо дали ми харесва или не, и независимо дали го харесвам или не някакъв публичен образ е, или някакъв образ витае и съществува. Продължава да бъде скандален, защо, може би защото си казвам мнението. Е, как да ти кажа, в моите очи не изглежда така. Моите колеги се шегуват, че говоря по-дръпнато и по-дебело, а в моята глава не изглежда така. Не знам. Искам да кажа, че ако ти си вярваш много и се харесваш много, и се разделиш от този, който си мислиш, че си – имаш голям проблем. Т.е. вие ако се стремите да играете водещ, имате проблем, ако сте себе си – супер. Харесахте ли отговора ми?
Водеща: Аз в никакъв случай в това интервю не оценявам отговорите по това дали са ми харесали или не, а по това дали съм чула отговор или не. Но няма как да не знаеш какъв си в очите на хората, с които работиш.
Слави Трифонов: Е, това е друго.
Водещ: Ти управляваш изключително голям екип, една строга организация йерархична, и ти си начело и човекът, който има последната дума за всичко, нали?
Слави Трифонов: Е … има два типа управление въобще на каквато и да е организация на хора. Едната е свързана с това, че се размива отговорността чрез някакви бордове, и много хора отговарят за много неща. А другата е пирамидална форма на управление. Този човек, който беше собственик на БТВ в продължение на близо 9 години и повече г-н Мърдок, чел съм неговите книги и поне тази, в която се казва това нещо, мисля че беше свързана с неговата биография, той е привърженик на пирамидалната структура на управление. Въобще какво означава управлява. Съединяването, общуването на група хора с професионална цел изисква някаква йерархия, изисква някакво управление. Това, което е най-ефективно, е най-добро. Според мен най-ефективното е пирамидална структура на управление – за всяко едно нещо отговаря конкретен човек и той носи въпросната отговорност. Ако не беше така, САЩ, най-успешната държава, нямаше да се управлява от един човек.
Водеща: А твърдата ръка винаги ли е задължителна?
Слави Трифонов: Какво означава твърда ръка?
Водеща: Работим заедно, ти си изключително строг, много държиш на това, което смяташ да се случи с хората, с които работиш. И в същото време, когато става въпрос за лични неща, изключително им помагаш. Аз знам, не знам дали искаш това да го казвам, но знам как ти си помагал на твои хора, ама си помагал така, че ….
Слави Трифонов: Защо трябва да говорим това сега, защо трябва да го обясняваме. Все едно сме седнали да даваме някакъв … все едно аз изведнъж … хубавите неща, които може да кажеш за някога, някак си не трябва да са в неговите очи. Ако искаш да кажеш нещо хубаво за мен, не го казвай пред мен. Мисля, че това е най-честното и почтеното. Ако правиш някакви добри неща, не ги правиш, за да получиш оценка, не бива да ги правиш заради това, не бива да ги правиш, защото някой ще каже – ей, ти колко си голям. Като ги казваш тези неща, моите хора, моите колеги, какво ще кажат? Аз не съм го направим, ти да го кажеш, и аз да каже – ей, да де, колко готин съм аз.
Водеща: Не си ми го казал ти, аз го знам.
Слави Трифонов: Няма значение, независимо дали ти сега правиш с мен, мисля, че е добре да правиш добро или ако правиш добре, добре е да го правиш заради самия процес, заради ефективността, а не заради това – какво ще кажат хората. Това е все едно да помогнеш на някое болно дете, за да те напишат утре по вестниците и да кажат по телевизията. Това не променя факта, че ти си направил добро. Някак си цинично ми се струва.
Водещ: Последно обаче на теб кой ти направи добро? Тогава ти кажи?
Слави Трифонов: Конкретно или по принцип?
Водещ: Конкретно.
Слави Трифонов: Конкретно, виж какъв въпрос ми задавате.
Водещ: Труден ли е?
Слави Трифонов: Не е труден, но веднага трябва да дефинирам какво означава добро.
Водещ: Някой, от който ти е станало приятно като отношение или услуга, или си имал нужда от помощ.
Слави Трифонов: Моят свят е затворен тук, бе колега. Аз живея тук. Мога да кажа семейството ми, един-двама приятели, които всички хора имат. В личен план някои неща, за които не говоря. Това са хората, които са около мен и които, ако те нямат отношение, аз търся отношението им към мен. Ако отношението им е това, което ме зарежда, държат се мило – кой не иска да е обичан и желан? Кой е този човек, който не иска да е обичан и желан? Аз не правя изключение. Нито ти, нито Ани, нито колегите оператори. Всеки иска да бъде обичан и желан. Ако аз получавам това, което ми доказва, че аз съм обичан и желан – ми харесва. И то по начин, който не изисква – виж сега, ти какво ще направиш за мен – мисля, че всеки би се чувствал добре. Хората около мен тук в офиса, моите колеги.
Водещ: Животът ти, казваш, е тук, продължава да е тук основно.
Слави Трифонов: Как го казах, така ли го казах – живота ми е тук. Ами живея, то и вашият живот е тук, вие ставате в 03.00 часа през нощта.
Водеща: Ясно е, че част от телевизионерите, всичко се върти около телевизията.
Слави Трифонов: Аз не се оплаквам от това, аз го искам това, на мен ми харесва. Адски ми е готино, че животът ми е тук.
Водеща: Плакал ли си от щастие?
Слави Трифонов: Стига с тия де. От щастие не мога да се разрева. Не съм такъв човек. Но ако съм натъжен, може и то ако видя някой друг, който страда. Тогава бих могъл. Последният филм, на който ревах е, и то не можах да повярвам, бях сам и го гледах сам в къщи в 04.00 ч. и не можах да повярвам. Филмът беше „Момиче за милиони” на Клинт Истуут. Не знам дали си го гледала.
Водеща: Не съм, но знам, че е добър.
Слави Трифонов: Той е с няколко „Оскар”-а. Там и Клинт Истуут има „Оскар” и Хилъри Соук, имам честта да се познавам с нея. Тя беше в България и се запознахме. Морган Фриман мисля, че има „Оскар” за второстепенна роля. Там тя е една боксьорка играе, много мъжки се бори и на края падна и си счупи врата. Искаше да се самоубие, но понеже не можеше и нямаше как, помоли Клинт Истуут, който й беше треньор, да я убие. Той обаче й отказа и каза, че не може да я убие, защото му е много скъпа. И тя се опита да се самоубие, като си прехапа езика. И аз знаех, мислех, че ще гледам филм женски вариант на „Роки”. Но там, в този момент, тя се държа много мъжки, знаех, че това е филм, тя е актриса, познавам я лично. Но просто беше направен много хубав, много тъжно беше. И се разревах, викам – гледай сега, какво плачеш. Защо се смееш, ти не си ли ревал на филм?
Водещ: Съм ревал, казвам го, случвало ми се е.
Водеща: От лично щастие плакал ли си някога? Аз понеже съм плакала, когато съм била щастлива.
Слави Трифонов: Ти си жена, логично е да ревеш. Ами плачи си, аз не мога да плача.
Водещ: Хората се интересуват от теб.
Слави Трифонов: Така ли, кои хора?
Водещ: Какво си мислиш, какви планове си правиш, за семейство мислил ли си, за дете? Виждам, че по жълтите вестници постоянно те женят и развеждат.
Слави Трифонов: Жълти вестници не чета.
Водещ: Спря.
Слави Трифонов: Не съм спрял, аз никога не съм чел.
Водещ: Съдиш ги.
Слави Трифонов: Аз ги съдя, защото ги четат моите адвокати. Аз не ги чета. Моите адвокати намират основания в определени заглавия и в определени …
Водещ: Спряха ли, след като делата …
Слави Трифонов: Смисълът на съдебните дела срещу жълтите вестници беше в това, те да излязат на светло. Защото жълтите вестници бяха скрити под формата на пощенски кутии. И на мен ми отне една година работа със специални хора, за да мога да открия кой и къде ги печатат тези жълти вестници. Т.е. ясно е къде ги печатат – бракувана хартия в …
Водещ: Кой стои зад тях.
Слави Трифонов: Кой ги издава въобще, кой пише, защото имената са измислени, хората са измислени и си представи каква идиотщина – някакви измислени хора, с измислени имена, с измислени собственици съобщават измислени факти. Моята цел беше и тя е постигната, една част поне от тях да излязат на светло и някои от тях наистина излязоха на светло. Имат редакции и зад тях стоят истински хора, с истинските си имена и с истинските си физиономии. И тогава, когато не си съгласен с нещо, което те са написали и казали, то можеш да се отнесеш към истинските хора, с истинските редактори, с истинските журналисти и да си потърсиш правата в цивилизована страна – по съдебен път, в не цивилизована – по друг път.
Водещ: Спряха ли да се занимават с теб?
Слави Трифонов: Това не е важно, приятелю мой.
Водещ: Важно е.
Слави Трифонов: Не, не е важно.
Водещ: Важно, аз мисля.
Слави Трифонов: Добре, ти мисли както искаш, мен интервюираш. Не е важно дали се занимават с мен или не, важното е принципът да бъде спазван. Принципът е този, който се спазва от вестник „Сън”. Те трябва да си мечтаят да станат като вестник „Сън”. Т.е. да имат редакция, огромен екип, хора, папараци, хора, които работят, снимат, ходят, издават.
Водеща: Това в България няма да стане скоро.
Слави Трифонов: Независимо от това, това е принципът. След като „24 часа” и „Труд” са таблоиди, формата им е такава, поведението им напоследък е такова на таблоиди.
Водеща: Така или иначе таблоидът се рови в мръсните чаршафи, дава много пари за папарашки снимки.
Слави Трифонов: Няма значение, те трябва да се държат цивилизовано. Както аз мога да се държа професионално, ти можеш, БТВ може, и другите са медии и трябва да се държат професионално. Това беше целта ми. И когато аз се чувствам обиден и уязвен пак ще ги съдя. Защото аз ги съдя за неща, които няма как да ги докажат.
Водещ: Колко дела спечелени имаш?
Слави Трифонов: Мисля, че са около 20. Конкретен пример. Излезе слух, че аз съм наркоман. Това нещо много дълго вървеше в публичното пространство. Не ме интересува, кой, какво казал, как. Но, за да докажеш, че един човек е наркоман, има си изследвания, отиваш, правят ти изследване, взимат ти кръв, коса, каквото и да е било и изследват. Някои наркотици се хващат до 6 месеца назад. Отиваш, сядаш. Не може ти да си наркоман и това да няма отличителни белези в твоето тяло, в твоята кръв, в твоя организъм. И аз по желание отидох. Казах – ето, дайте да видим дали наистина е така. Или да речем, че имам златна ноздра, която се изтърквала от шмъркане на кокаин.
Водещ: Кое беше най-бруталното, което те изнерви истински и те подразни?
Слави Трифонов: Това, че Емил Димитров имал синя пипка и е умрял от това. Аз имах честта да го познавам. От там стартира всичко, от Емил Димитров. Имах честта да го познавам, да познавам сина му, който работи при мен известно време. И въобще знаех какъв човек е той. И въобще със смъртта му, той беше много широко скроен. Лили Иванова се обиди още по време на предаването „Каналето”. Моите сценаристи бяха написали, че тя си общувала с Балдуин Фландерски. Още тогава тя се обиди и започна да пищи и да се оплаква. А Емил Димитров всъщност тогава излезе и каза, той беше вече болен, излезе и каза, че той е широко скроен и че трябва да се забавлява с тези неща и да е ироничен автор. Наистина, беше много широко скроен. И когато написаха това нещо. Казаха си, не може повече така. Мисля, че бяха написали и нещо на майка ми. Не знам вие как бихте реагирали. Но аз бих реагирал много по-различно без да съобщавам по телевизията. Все пак не знам човек как защитава семейството си, мисля че всички средства са позволени, ако трябва да браниш децата и майка си. Мисля, че няма спирка тук. Колкото да се опитваш да спазваш законите, все пак има една граница, която би я преминал, заради децата и майка си. Така че реших все пак да действам по цивилизован начин. Нека само за Лили Иванова да кажа. Тя е една велика българска певица. Това, че тя няма чувство за хумор или че има някакви други качества, не променя този факт. Има значение какво ще остане. Няма да остане това дали тя е имала чувство за хумор или не, а ще останат нейните песни, това, което е правила като професионалистка и като певица. Тя има безспорно моето уважение и моят респект в това отношение. Другото е, аз се шегувам, така както мога, така, както го разбирам. Всеки може да се обиди, включително и тя, но това нищо не променя. Не променя нейната значимост. Така че аз нищо не съм направил, за да може тя да изглежда по-зле в историята. Напротив, аз само очовечаван нейния образ.
Водещ: Очовечаваш?
Слави Трифонов: Да, защото такива хора са прекалено издигнати. Тя има основание да бъде такава. Лили Иванова – това е Лили Иванова. А от друга страна аз я очовечавам. Някак си шегувайки се с нея, я карам да изглежда съвсем нормална.
Водеща: Можем ли за теб да си поговорим?
Слави Трифонов: Добре де.
Водеща: В началото на разговора започнахме, първо, ти каза – в 04.00 часа сутринта гледам филм, сам бях. Сам ли си?
Слави Трифонов: Е да де, сега точно на теб ще кажа.
Водеща: Аз не те питам с кого спиш.
Слави Трифонов: Спя с който си искам.
Водеща: Не, аз не те питам това. Чувстваш ли се сам?
Слави Трифонов: Мога да те уверя, че досега, за радост, винаги съм спал с хора по мое желание.
Водещ: По принуда не?
Слави Трифонов: Не. За радост, никога. Винаги съм спал с хора по мое желание и те уверявам, всички случаи са били жени, защото съм хетеросексуален. А иначе другото ако е, трябва да знаеш, че не ми е хрумвало и поради тази причина продължавам да спя с жени.
Водещ: Въпросът беше дали се чувстваш самотен, човек на твоята позиция и човек, който не може да отиде да си купи 1 кг банани на пазара?
Слави Трифонов: Не. Не е вярно това. До нас има един магазин, ходя през нощта, защото работи посред нощ. И ще ти кажа, ето нощеска ходих, купих си кисело мляко, поговорих си с момчето, което продава на касата. И въобще не ме притеснява да отида да си купя каквото и да е било от където да е било.
Водещ: Може ли да си починеш така, отиваш някъде и всички се втурват да те гледат?
Слави Трифонов: Мога да си почина. И това е пълна глупост, ако някой тръгне да ти твърди, значи той се чувства като звезда. Аз не съм Брат Пит, пазил ме Господ да се сравнявам, аз не съм световно известен. Може би те имат този проблем. Но трябва да знаеш нещо много важно, което вие не оценявате. Цената на славата е различна в България, в Америка и в Китай. Това са три различни манталитета с три различни оценки за славата. В Америка славата е много ценна. В България славата е вредна.
Водещ: Защо е вредна?
Слави Трифонов: Защото българите рядко могат да те приемат ти да си по, рядко могат да се приемат като нещо по. Те не си създават кумири по същия начин. По принцип на вън хората, когато отидат да гледат шоу, концерт, симфоничен концерт, какъвто и да е концерт те, те предразполагат и казват – дай, дай, всичко от себе си. А българите в повечето случаи, сядат критично настроени и казват – ами, хайде, забавлявай ме сега. Което е много по-трудно. Българинът е по-интелигентен, по-различен, по-критичен, по-мнителен.
Водещ: Повече омраза има ли, защо е така?
Слави Трифонов: Откъде да знам защо е тока.
Водеща: Защо е тази теория на конспирацията, която е в главите на всички?
Слави Трифонов: Какво значи теория на конспирация?
Водеща: Всеки през цялото време смята, че има нещо конспиративно в едно или друго действие.
Слави Трифонов: Не мога да ти отговоря.
Водеща: Имаш ли отговор на този въпрос?
Слави Трифонов: Не. Мисля, че е въпрос на манталитет. Има много негативни черти в българина, които, за съжалени, правят живота му труден. И сега, като бях в Америка, го видях. И аз направих един филм, в който ясно казвам, ако някои неща се спазват като правила или като морални норми или като стремеж към идеали по различен начин, ние ще живеем по-лесно всички. Но, за съжалени, това е общ казус. Не е индивидуален. Аз мога да го спазвам лично, мога да се стремя към нещо лично, но той е индивидуален процес. А общественият процес също изисква определени правила и спазването на определени казуси, които ги няма, за съжаление.
Водещ: Защо беше с очила в началото на разговора и ги махна в един момент?
Слави Трифонов: По принцип това е чисто здравословен казус и ми е по-трудно когато съм без очила. Светлината ми действа по-различно, отколкото на теб.
Водещ: Ти даде едно интервю на собственото си предаване, което развълнува много българите. То беше много емоционално, може би най-емоционалното нещо, което си правил лично. Ще ме опровергаеш, но след малко. Как си сега?
Слави Трифонов: Добре съм, идеално съм.
Водещ: Приключиха проблемите, здравословните?
Слави Трифонов: Да, защо?
Водещ: Ако е така, е чудесно.
Слави Трифонов: И да е така, и да не е така, в крайна сметка човек трябва да се справя.
Водещ: Имало ли е момент, в който си бил отчаян, но наистина отчаян – минутка, или секунда, или ден, в който не си имал сили да се бориш?
Слави Трифонов: Не съм подходящия човек за това интервю, по този начин. Защото аз не отговарям така на тези въпроси.
Водещ: Отговори както искаш.
Слави Трифонов: Ето, казвам ти, не разглеждам живота така. Ако съм отчаян, не си мисля, че човек, който е отчаян, трябва да занимава други хора с това? Особено в публичното пространство. Каква е целта? Да кажа: аз съм бил отчаян, други хора ще си кажат: Боже, и този човек се отчая. Какво е това, богатите също плачат ли?
Водещ: Ако е така, кажи. Ако не е така, кажи: не е така.
Слави Трифонов: Казвам ти това, което мисля. Мисля, че… Виж какво, има хора, които ще се радват, ако аз умра.
Водещ: Сериозно?
Слави Трифонов: А не бе, добър ден! Добре дошъл в моя свят.
Водещ: Кои?
Слави Трифонов: Не знам. Има такива, които не ги познавам. Има хора, които изпитват омраза, просто необяснима, свързана с техните страхове и комплекси, някои и страдания, прехвърлят може би върху други хора. Но аз това ще го зная. Не, че ти не го знаеш. Защо трябва да влизам в този разговор по този начин. Аз знам, че предизвиквам някакви емоции, които аз със сигурност не съм искал да предизвиквам.
Водещ: От „осанна” до „разпни го”.
Слави Трифонов: От „осанна” до „разпни го” е валидно за Христос. За мен не. Аз съм някакъв средностатистически човек, който си върши добре работата. По една или друга причина представлявам по-харизматично скандален, отколкото представляват други хора. Казвам го в обективен план. Как да се живее с това нещо и по какъв начин да се манипулира? Не да се манипулира, ти не можеш да го управляваш това нещо, но как да живееш с това? Аз правя така – не разговарям за това, не ме интересува, не давам интервюта, или свел съм ги до минимум. Върша си работата и най-хубавото на това, което правя е че има копче на дистанционното. Имам пет дистанционни тук. Ако не ти харесва, натискаш друго копче и толкова, натискаш друга програма, отиваш на БНТ. Е, никой не я гледа БНТ, но ти можеш да отидеш там. Или можеш да отидеш на някоя друга телевизия и край – няма го този. Няма ви вас, няма ме мен. Това е достатъчно като избор. Другото – аз да се обяснявам и да казвам отчаян съм, ре съм; радвам се, не съм; приятно ми е да съм в прицела на прожекторите – това не е моят начин на живот. Има много хора, които ги кефи. Нали виждаш, всичко правят, само и само да са в обектива на прожекторите. Да говорят за себе си: отчаях се, тогава ми беше зле, радвам се, плача от щастие. Това си е техен избор. Не искам да ги коментирам какви са като хора, какви са като т.нар. звезди. Тук няма шоубизнес, това е смешно. Мащабът не позволява. Има само една телевизия – БТВ, няма друга. Всички други са някакви нюанси. Те се опитват да правят някакви неща. Дали печелят или не добре от този бизнес – не зная. България е малка страна с малко неща. Може да има от всичко по едно.
Водещ: Тази топка защо я въртиш през цялото време?
Слави Трифонов: Тя ми е подарък от Георги Милчев – Годжи. Той се казва Георги Милчев Георгиев, всъщност фамилията му е Георгиев. Аз го познавам от седми клас. Тази топка ми е подарък от него, играем билярд отзад и той ми я подари. Тя е от слонова кост и просто ми е приятно да я държа.
Водещ: Приятели ли сте с него?
Слави Трифонов: Георги е свестен мъж. Той е много добро момче и е супер. Между другото, никога не е бил алчен и никога не е бил мръсник. Той е много добър човек, изключително широкоскроен и най-вече много деликатен. Много рядко можеш да видиш такива хора. Георги е деликатен, много е готин. Много емоционален, творческа личност, пише стихове, музика, песни. Много е готин Георги, супер е! Никога не ме е предавал.
Водещ: Звучеше: той е такъв, такъв, такъв за разлика от… списък, който си имаш наум?
Слави Трифонов: За разлика от много други хора, които са много готини професионалисти, но като хора нищо не става от тях.
Водещ: Кого имаш предвид? Или тя? Няма да ми отговориш.
Слави Трифонов: Мога да ти кажа, но ми кажи честно, какъв е смисълът? Кажи ми честно. За да направим малко жълто, ще ти кажа да, има много такива. И ти знаеш, че има много такива, и ти ги виждаш много такива около себе си. За съжаление идеалите, към които се стремим, са лукс в момента. Имам предвид честност, добронамереност, приятелство – такива неща в България в момента малко луксозни стоки изглеждат. Знаеш, че около теб има много такива хора. Какво ще спечелим, ако излезем сега аз и ти и ги кажем? Никога не съм се страхувал да казвам такива неща. Едва ли ти приличам на човек, който има някакви скрупули в това отношение. Да, около мен е имало такива хора. За съжаление някои от тях съм разбрал, че са такива късно, когато е трябвало да слагам на залог качествата им на професионалисти с качествата им като хора. Това е най-лошият избор, който трябва да направиш.
Водещ: Колко пъти ти се е налагало да правиш този избор и кое надделя?
Слави Трифонов: Повече от един, разбира се, много пъти. И това, което трябва да направиш в момента е да избереш кое ще направи по-добре самият себе си – да го гледаш като професионалист или като човек. И обикновено второто надделява. При мен. Може да си супер професионалист, справяш се страхотно в работата си, но не ставаш като човек… Не ставаш, какво значи не ставаш като човек. Той може да си ставаш, но за мен не ставаш. Нали разбираш, това също виж колко субективно е. На мен не ми харесват някои неща. Аз имам някаква представа за живота, която ти нямаш. Това е субективно. И тук вече идва цялото това нещо – добър, лош. А всъщност какво означава добър, лош? Мислиш ли, че един мръсник се събужда сутринта с мисълта „аз съм мръсник”? Един човек, който би могъл да ти направи мръсотия, съвсем съзнателно идва и прави интрига, той го осъзнава. Мислиш ли, че се събужда с мисълта „и, аз съм жесток мръсник”? Уверявам те, че той, според мен от опита, който имам, аз съм парче психолог, много пъти ми се е налагало да използвам това нещо в работата си по принцип. Мисля, че всеки един човек, който прави мръсотия, сутрин става с мисълта, че е голям пич и е много готин.
Водещ: Имам чувството, че много ти се е насъбрало.
Слави Трифонов: Аз ли? Глупости. Ти се бъркаш. Задаваш ми въпроси, на които аз ти отговарям откровено. Сигурно съм интересен събеседник за интервюта, защото не се държа стандартно. Но като цяло ти говоря това, което мисля, а ти оценка да ми направиш няма да можеш. Казваш, че имаш чувството, че много ми се е насъбрало. Няма да можеш, защото аз съм по-сложен казус. Не защото ми е готино да ти кажа: аз съм сложен казус, но все пак не забравяй, аз имам 2500 предавания всяка вечер, много ти водя. И водя на много други.
Водещ: Недейте, моля ви.
Слави Трифонов: Имам предвид, не, не, не, не си го мерим чисто по мъжки, не ме разбирай грешно. Това е всяка вечер, в която, забележи, приятелю мой, всяка вечер, в която аз ако ми е кофти, криво, зле, гаджето ме е зарязало, на мен ми е тъпо, аз трябва да изляза и да го променя. Имам предвид да не ми личи. Този емоционален казус, който е да се пренастройваш, има своята цена. Така че ти не можеш да влезеш в мен.
Водещ: Ако ти спомена Бойко Борисов, ще те набутам ли в тема, в която не искаш да влизаш?
Слави Трифонов: В нищо няма да ме набуташ. Спомени ми Бойко Борисов.
Водещ: Бойко Борисов.
Слави Трифонов: Бойко Борисов е министър-председателя на България, с който аз се сприятелих през далечната 2001 година, тогава той беше сложен за главен секретар на полицията, една измислена длъжност, между другото…
Водещ: И? Запознахте се 2001 година.
Слави Трифонов: И с Бойко Борисов сме се запознали, аз съм го харесал по съвсем нормален начин, както се харесват хората, защото не съм го смятал за политик. И, забележи, тук всичко свършва. Защо? Защото оттук нататък е лично, а личното е конфиденциално. Защото всеки един човек, който може да говори за лични неща, особено мъж, да говориш с кой какво си направил, ти си имаш гадже или жена и после излизаш и обясняваш по телевизията. Или имаш приятели, излизаш и обясняваш по телевизията – всичко това е непочтено.
Водещ: Добре де, да кажем най-малкото…
Слави Трифонов: Няма „добре де, да кажем”, това е непочтено.
Водещ: Ти посвети едно цяло предаване да отговориш на Бойко Борисов, който подхвърли една реплика…
Слави Трифонов: Това беше, защото Бойко Борисов в този случай направи един лек завой, който не беше честен.
Водещ: Кое беше, онова изречение, че си искал половината от евентуалната бъдеща власт?
Слави Трифонов: Не само това. Той се опита по един начин, който не беше почтен в никой случай, да сложи това, че аз критикувам министър-председателя, който няма значение как се казва. Няма значение дали се казва Бойко Борисов, или се казва Сергей Станишев, или се казва Иван Костов. Забележи, не споменавам Симеон, при него беше най-лежерно. Тогава някакси всичко, което правиш, все едно замахваш да удряш в мъгла.
Водещ: Кое не му е лежерното сега?
Слави Трифонов: При Бойко Борисов и при Сергей Станишев не толкова, но при Иван Костов – тогава властта иска да бъде твърда и не приема критики. Не приема критики. Ти излизаш и казваш нещо си… Но понеже сменяме въпроса, тогава нещата станаха, той лично е сърдит, понеже аз нещо си направих. Аз исках да стане ясно, че това не е лично. Ако е лично, сега и на теб ти казвам, всичко лично си е мое.
Водещ: Не лично, не лично. То не беше конфиденциално.
Слави Трифонов: Вие ми задавате въпроси и аз ти казвам: всичко лично е лично. Но вие сте хора, ето, вчера интервюирахте бившия главен прокурор Филчев. Аз го интервюирах също. Това са разговори, които са насочени… Аз поканих и Цветан Цветанов. При вас идва, при мен не иска. Ходи и в Нова телевизия, там с най-голямо удоволствие. При вас идва също, при мен не иска Цветан Цветанов. Защо? Аз излизам и казвам: добре, не мога да си представя как си декларирал 30 000 лева и след две години, при положение, че си бил държавен служител, пък си спестил 120 000 лева. Откъде дойдоха тези 90 000 лева, как ги спести? Не вярвам на тези неща и мисля, че всеки един нормален човек не вярва. Ти си държавен служител, ние сме частници. Аз си декларирам моите доходи, но аз съм частник и не ощетявам държавата.
Водещ: Дай да се върнем към Бойко Борисов, за да стане ясно…
Слави Трифонов: Защо да не отидем към Цветан Цветанов?
Водещ: Защото той хвърли една реплика.
Слави Трифонов: Кой хвърли една реплика?
Водещ: Бойко Борисов беше казал…
Слави Трифонов: За 50 на 50 ли?
Водещ: Да.
Слави Трифонов: Ще кажа, това е било в разговор, който не може да се извади.
Водещ: Изглеждаше, че си едва ли не алчен за власт, половината министри ти да ги посочваш…
Слави Трифонов: Ама разбира се, че е така. Искам ако може да делна тук, да. Всеки може да каже всичко. Не може вътрешният министър да каже, че бившият главен прокурор е поръчал убийството на Николай Колев, а да няма доказателства за това. Може да го каже някой журналист и той би могъл да бъде съден. Но вътрешен министър! Представи си тази случка в Белгия. Вътрешният министър на Белгия казва, че главният прокурор на Белгия е поръчал убийството на няколко прокурори. Това ще бъде чутовен скандал, който ще огрее и България. В България всеки може да каже всичко и никой няма да го провери. Никой бе, никой. Ето тази история с президента. Излиза някакъв сайт и аз все се обяснявам по новините на БТВ и казва един от поддръжниците на президента, че е Слави Трифонов. Чакай бе, някой питал ли ме е? Видял ли е някой доказателства? Никой. Никой Никъде. Това е сайтът на Стояна Георгиева, която беше главен какъв беше там на Иван Костов при леля му. Тя иска да направи жълта интрига мръсна и я прави. И всички тръгват и го правят.
Водещ: Тя беше вкарала там много имена. Всички се оправдаваха, отричаха, че не влизат.
Слави Трифонов: Какво ще се оправдават, това да не е нещо лошо?
Водещ: Може да не е било недобронамерено, а да не е било проверено.
Слави Трифонов: Няма значение, това е тъпо, непрофесионално. И другите журналисти. Ако тя го е направила, другите журналисти трябва да питат: чакай бе, това наистина ли е така?
Водещ: Явно те подозират в топли симпатии към Георги Първанов и заради това.
Слави Трифонов: Какво значи подозират, виж какви думи използваш. Това е нещо, което… В публичното пространство всеки може да каже всичко. Ето, Бойко Борисов излиза и казва: той поиска 50 на 50. Чакай бе, това така ли е?
Водещ: А така ли е?
Слави Трифонов: Не, не е така. Но въпросът е, че това е лично, това е казус, който касае един разговор.
Водещ: Лично е, но е казано публично от премиера и то не става лично, а става скандал.
Слави Трифонов: Значи, след като го е казал премиерът, той говори само истината, така ли?
Водещ: Не, не.
Слави Трифонов: Как не, нали самият ти казваш: каза го премиерът. Значи трябва да приемем, че премиерът говори само истини.
Водещ: Казано е публично, не ме разбра.
Слави Трифонов: Значи ако не го е казал той, а го е казал някой друг, може да е лъжа. Но ако го е казал великият Бойко Борисов, това е истина.
Водещ: То беше казано публично, това имам предвид. Когато Бойко Борисов го каже, или вътрешен министър…
Слави Трифонов: Добре, защо говорим за Бойко Борисов, ние говорим за министър-председателя. Бойко Борисов е мой приятел, бил мой приятел, или нещо там, което си е мое лично. Министър-председателят е господин Борисов. Това е министър-председателят. И самата длъжност министър-председател изисква да има опозиция и медиите по-скоро да бъдат опозиционни. Това е тяхната същност.
Водещ: Само да уточним нещо, твоята интерпретация е, че каквото каже Бойко Борисов, това е…
Слави Трифонов: Не е моята интерпретация. Това е интерпретация на медиите. Каквото каже Бойко Борисов всички вие смятате, че е вярно.
Водеща: Няма как да не зададем този въпрос към човека, който …
Водещ: Не е така, има и критични медии.
Водеща: …е вкаран в тоя разговор, особено това е едно от най-популярните лица в България, нарича се Слави Трифонов, всяка вечер го дават по телевизора.
Слави Трифонов: Ама аз нали ви го обясних това преди много време, защо трябва се връщаме към него? Нали го казах ясно. Позволявам си да коментирам това нещо само защото с това се опитва да се измества центърът. Центърът не е в това, че аз нещо съм искал, пък някой нещо не ми е дал. Това е министър-председател, аз съм медия. Това е центърът. Медията е критично настроена, моята медия е критично настроена към всеки министър-председател. Няма значение, че се казва Бойко Борисов.
Водеща: Вие сдобрихте ли се в крайна сметка?
Слави Трифонов: Мила, ти дали не разбираш какво ти казвам? Ако аз имам гадже или приятел, никога няма да го коментирам пред тебе. Няма значение дали съм се сдобрявал или съм се карал. Това си е моя работа. Колко пъти трябва да го кажа? Няма значение сдобрил ли съм се, не съм ли, няма никакво значение. Има значение министър-председател – медия. Това е основното, а оттам нататък всичко друго е лично и то си е мое и аз няма да го коментирам пред никого, най-малко пред вас.
Водеща: Мислил ли си да намериш някаква форма, така че да участваш в политиката? Направи един тест на парламентарните избори с мажоритарно участие на кандидат, подкрепен от теб и от твоите колеги.
Слави Трифонов: Така е.
Водеща: Сега обаче идват нови избори. Мислил ли си за такова нещо?
Слави Трифонов: Ами няма да ти кажа. Ако тръгна да казвам, сега пред 20 души ще казвам подобни неща.
Водещ: Защо, защо не искаш да кажеш това? А като не кажеш, ще излезе, че имаш такава идея.
Слави Трифонов: Ами могат да имам всякакви идеи. Те са си мои лични, персонални и не съм длъжен да ги споделям с никого. Значи, мнението ми за политиката, е, политиката е изключително неприятна работа в България и всеки честен и достоен човек се чувства омърсен. Аз познавам хора, които са се опитали от чисто алтруистична гледна точка, от чисто идеалистичен подход да участват в политиката да правят добро на хората, но са се почувствали омърсени и са се махнали. Политиката е мръсна работа в България за съжаление. Ами аз не смятам да сменя компанията на Цветан Неделков или на Нели Петкова с компанията на Искра Фидосова. Просто няма да го направя сега.
Водещ: Сега?
Слави Трифонов: Като кажа „сега”, ще се хванеш веднага. Като казвам сега, казват ти, не защото ще го направя утре или други ден, защото аз не мога да ти кажа какво ще се случи след една или две години. Първо, да сме здрави, това е най-важното, живи-здрави. Да сме здрави и всичко ще бъде ок. Но кой знае, всякакви неща са възможни. Те са възможни за г-н Петко Сунгурларски, който живее в Каспичан, не знам дали има такъв човек, който също може да го направи. И за мен, и за теб, и за всеки един. Така че аз не съм такъв човек, който крайно мога да ти кажа, не, 100 %, не. 99 % ти казвам, че аз нямам интерес към политиката.
Слави Трифонов: Има ли шанс като човек, който се интересува, вълнува, информиран е, търси информация, има ли шанс една евентуална партия на Георги Първанов? Изобщо как гледаш на тия неща? Появява се АБВ…
Слави Трифонов: Аз мисля, че проблемът на сегашното правителство е, че няма обективна, добре работеща, структурирана опозиция.
Водещ: Това алтернатива ли е?
Водеща: Е ли Георги Първанов евентуално такава, би бил?
Слави Трифонов: Чакайте, ако ме изслушате, ще ви кажа. Според мен това би било проблем на всяко едно управление, а не само на това. Мисля, че има много непрофесионални ходове от страна на това правителство и има няколко министри, които се справят добре и тук на първо място бих сложил г-н Мирослав Найденов, който всеки един нормален човек би изпитал удоволствие от факта, че той прави някакви неща, удовлетворение. Има други министри, които не се справят добре. Мисля, че има голяма некомпетентност от страна на правителството в много отношения, мисля, че има едно скачане напред-назад от страна на правителството и конкретно на министър-председателя много често. Мисля, че има неща, които се казват, пък не се вършат. Мисля, че има некомпетентност, това е основното нещо, което ме тревожи в сегашното правителство и мисля, че една добре организирана и структуриране не, а една работеща опозиция би посочила много обективно грешките на правителството. Такава опозиция няма. В момента не съществува. Дали може да бъде формированието на Георги Първанов, аз не мога да ви кажа, защото то още не е политическо формирование. Това е едно движение, което президентът го е подкрепил. Това не е негово…
Водещ: Обикновено става партия.
Слави Трифонов: Обективно като стане партия, ще ти кажа
Водеща: Всички такива движения стават партия след това.
Слави Трифонов: Е, супер, като стане партия, след това ще ти отговоря. Засега това е едно движение, което се опитва да бъде своеобразен граждански коректив на това, което се случва, и да привлича разни хора, които са качествени и добри. В това няма нищо лошо, но аз…
Водеща: Ти би ли се включил, ако те поканят?
Слави Трифонов: Къде, бе?
Водеща: В едно такова с идеална цел, добронамерено, за решаване на въпросите гражданско сдружение?
Слави Трифонов: Никога. Защото и двамата казахте, че всъщност то е политическо, има политическа цел.
Водещ: Има, предполагаме.
Слави Трифонов: Предполагам и най-вероятно така ще стане. Но аз не бих се включил в подобно нещо. Никога. Ако ще се случва нещо, то се е случило нещо, защото аз съм го направил или аз участвам.
Водеща: А не че някой друг го е повел?
Слави Трифонов: Никога. Какво значи повел, бе, хора? Вие ме изумявате. Става дума, би било добре да е сблъсък на идеологии, сблъсък на как да кажа на такива базисни, не може да се сблъскват само личности. Това не е добре. Не е добре за никой. И за държавата не е добре. Георги Първанов срещу Бойко Борисов, тоя срещу оня. Не е добре, трябва да се сблъскват идеологии, концепции. Това е добре за една държава. Личностите само могат да осъвместяват или да водят подобни начинания, но не и да бъдат конкретно те в основата. Защото винаги човек е уязвим в тоя ред на мисли. Това, което казах за бизнеса, тук в политиката е малко по-субективно. Тука трябва да има, демокрацията,
Водеща: Дават ни сигнал, което означава, че трябва да вървим към финал. Да укротим малко страстите.
Слави Трифонов: Страстно ли изглеждам? Аз съм такъв, какъвто съм.
Водеща: Беше да, емоционален, което е съвсем нормално.
Слави Трифонов: Искате да (…) или да мрънкам през цялото време?
Водещ: Как си представяш след 10 години нещата, колко напред си правиш планове?
Слави Трифонов: Аз ли? Пет години.
Водеща: Петилетка.
Водещ: След пет години какво си представяш? За себе си.
Слави Трифонов: Мисля, че това, с което трябва да се занимава моят екип, моите колеги, искам да звучи така, мисля, че това, с което трябва да се занимава една телевизия, задължително трябва да се правят повече телевизионни предавания от седем осми, защото има много добри професионалисти, които работят тук. И те са го доказали. Дали ще е „Сървайвър”, дали ще е „Мюзик айдъл”, дали ще е „Файв старс”, седем не знам си какво. Много предавания са правени. Мисля, че трябва да се правят телевизионни предавания, включително и публицистични. Мисля, че публицистичните предавания не трябва да бъдат приоритети само на телевизиите. Трябва да се правят и от частни продуценти, защото какво от това, че си частен продуцент, ти имаш някакви различни виждания, мисля, че телевизиите трябва да разберат и стойността на публицистичните предавания, правени от частни продуценти. Другото е телевизия, това, което ми харесва, това, което ми се прави, са телевизионни предавания и песни, такива неща. Шоу бизнес.