в. Класа | Иглика ГОРАНОВА, Ана МИХОВА | 24.08.2010

МП не иска да каже кои са чиновниците, които участват в комисиите за оценка на проекти в обществена полза

В. "Класа" ще съди правосъдното министерство заради отказ да каже имената на членовете на комисиите, които оценяват проекти в обществена полза от 2006 г. насам. Поводът: на 9 август т.г. изпратихме официално запитване до ведомството, в което попитахме кои са членовете на комисиите, оценявали проектите през годините, за да разберем дали едни и същи хора не участват в разпределението на парите. В няколко последователни броя подробно разказахме, че става дума за близо 3 150 000 лв., които се разпределят на неправителствени организации в обществена полза от държавния бюджет по абсолютно неясни критерии. Тази година на 16 юли бяха разпределени отново 153 503 лв. на четири организации. На 23 август получихме отговор на писмото си, в което дословно се казва, че МП отказва достъп до обществена информация относно поименното посочване на членовете на комисията, които одобряват проектите на юридическите лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър. Подобен отказ е необоснован, защото в Закона за достъп до личните данни се казва, че "обработването на личните данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните". Което пък означава, че някой в правосъдното министерство не иска да спазва политиката на прозрачност, която следва този кабинет.

Отрязани без отговор

От МП получихме и друга любопитна информация. Че комисиите, имената на чиито членове, както се оказва, са тайна, отказват да пращат мотивирани откази на обществените организации, които са кандидатствали, но не са спечелили. Мотивът е, че няма нормативен акт, който да ги задължи да правят това. Подобен пропуск в законодателството поставя под съмнение целите на програмата. В свое интервю пред "Класа" преди два месеца председателят на комисията в кабинета "Станишев" Сабрие Сапунджиева каза, че задачата на тази програма е да научи организациите да пишат проекти, за да кандидатстват после те по европейски програми. Този своеобразен ПУЦ (професионално-обучителен център) струва на българския данъкоплатец до момента над 3 млн. лв.
Затова пък получихме отговор, че тази година са били отхвърлени 83 организации заради пропуски в документите им.
Комисията е одобрила шест проекта, два от които е оценила с по-малко от необходимите 33 точки, и затова са финансирани само четири. Сред тях са такива, които очевидно работят в обществена полза, като Фондация център "Надя", която се бори с домашното насилие, проект "Джендър", който работи за равнопоставеност на работното място, Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията, Асоциация "Съвременни читалища" – София, Фондация "Деца на бъдещето", Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания", Фондация "Деца с проблеми в развитието" и др. За първи път, откакто програмата функционира, Съюзът на тракийските дружества не печели проект. По този повод организацията написа в собствения си вестник "Тракия" гневна уводна статия.

Въпросите

След отговора на МП остават висящи няколко въпроса. А именно – какъв е смисълът на тази програма, при положение че организациите, които кандидатстват по нея, не знаят какви са им пропуските, за да ги оправят при следващ опит. Не е ясно защо се отпускат пари, при положение че няма кой да оцени ефекта на проектите и дали те са наистина в обществена полза, а не за екскурзии и семинари. В отговора от МП, който получихме, е записано, че правосъдното ведомство не е длъжно да упражнява контрол върху изпълнението на проектите и какъв е ефектът от тях. Не разбрахме защо трябва цял отдел в МП да се занимава с поддържането на регистър на организациите в обществена полза, които са длъжни да пишат годишни отчети, за да фигурират в регистъра, при положение че съдът е този, който извършва регистрациите.

Стр. 2

Още по темата: Кирил Терзийски от програмата “Достъп до информация”: Имената на държавния служител не са лични данни, в. Класа | 24.08.2010

Capital.bg I 17.08.2010

Съдът призна, че кампанията срещу собственика на "Овъргаз" и вестник Сега е непозволено увреждане

Със свое решение от 16 юни 2010 г., Софийски градски съд е уважил частично иска отправен от Сашо Дончев срещу "Телеграф" ЕООД, като е осъдил дружеството да плати 50 хил. лв. за нанесени вреди.

Съдът отхвърля иска на Сашо Дончев в останалата му част – до 275 хил. лв.

Миналата година, Дончев заведе общо четири дела – срещу "Телеграф" ЕООД; "Експрес БГ ЕАД" (отложено за март 2011 г.); "Нова Българска Медийна Група Холдинг" (отложено за септември); "Политика Днес ЕООД" (отложено за септември).

В исковата си молба, Сашо Дончев посочва, че в продължителен период от време от 24.12.2008г. до 10.02.2009г. в 8 броя на вестник "Телеграф" е бил подложен на преднамерена, публична, кампанийна, тенденциозна, злонамерена, невярна, обидна и клеветническа кампания, разтърсила дълбоко личните му чест и достойнство като човек, публична личност, общественик, ръководител на голяма и авторитетна, с международно участие фирма.

Става дума за публикациите "Сашо Дончев дере по две кожи", "С 60% по-скъпо продава монополистът" и подзаглавие "Овергаз" надува цените, като опасва градовете с излишни тръби" и снимка пред сградата на НСлС сумата;  "Сашо Дончев на съд за спрените доставки"; "Сашо Дончев пързалял кабинета", "С грешни сметки за Чирен", "Бизнесменът защитава чужди интереси, отсече министър Димитров"’; "Гонят Сашо Дончев от тръбата", "Синьото гориво поевтинява без посредника" и "Горивото поевтинява, ако посредници не цицат от него"; "Сашо Дончев жили държавата от Лондон", "Големият играч се крие под полата на жена", "Време е прокуратурата да се самосезира по случая" и "Как трупа печалби в България"; "Фантом от Лондон стои зад най-големия доставчик за България", "Газът тече от пощенска кутия", "Сашо Дончев е прехвърлил бизнеса на сина си", "Честни сини очи" и "Общинари му харизаха тръбата край морето"; "Плачи, Дончев, келепирът си отива!"

Според процесуалния представител на "Телеграф" ЕООД няма нарушение на закона, тъй като публикациите били интерпретация на известни на обществото факти.

Съдът приема, че "авторите на публикациите – журналисти във вестник "Телеграф" са осъществили чрез своите действия съставът на престъплението клевета". И още: "Поведението на журналистите освен, че е противоправно, то е и виновно, защото злоупотребата с правото изключва добросъвестността… В своята дейност всеки журналист има задължението да се ръководи и спазва трайно изградените фактически правила в журналистическата дейност, които са в съответствие и с нормите на чл. 39-41 от Конституцията, а именно: свобода на словото – чл. 39, свобода на печата – чл. 40, право на търсене, получаване и разпространяване на информация – чл. 41, с установените в тях изисквания и ограничения при упражняване на изброените в тях права. В настоящия случай авторите на публикациите не са направили добросъвестно журналистическо проучване, като използват различни и независими едни от други източници за изясняване на обстоятелствата, нито са извършили проверка, относно истинността на информацията."

Решението не е окончателно и подлжени на обжалване.

Цялото решение на СГС, може да изтеглите от тук.

Оригинална публикация

Информационна агенция КРОСС I Калина ПЕТРОВА I 23.07.2010

Няма значение кой ще бъде генерален директор на БНТ, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира

Светлана Божилова внесе жалба във Върховния административен съд по избора за генерален директор на БНТ и сезира главния прокурор на България Борис Велчев за груби нарушения на управлението на БНТ, разходване на средства по нецелесъобразност и безстопанственост в телевизията, научи Информационна агенция КРОСС. По повод на това разговаряхме с Божилова, която бе класирана на второ място след Вяра Анкова от СЕМ в конкурса за генерален директор на телевизията.

Г-жо Божилова, защо оспорвате избора за генерален директор на БНТ, какви нарушения на процедурата при избора има, според Вас?

Има много нарушения както по обявяване на конкурса, така и по неспазване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ. И тъй като Върховният административен съд всъщност се произнася по формата, а не по съдържанието на провеждане на конкурси, на практика констатираните факти са свързвани със съществени нарушения на административно-производствените правила, със неспазване на установената форма на процедурата в противоречия и несъответствие с целите на Закона за радиото и телевизия. Аз съм изброила всички конкретни факти.

Точно за какво е жалбата Ви, внесена в прокуратурата, за пилеене на средства ли става дума?

Жалбата, която внесох във Върховния административен съд, е от 80 страници доказателствен материал под опис към нея. Сезирах самостоятелно и главния прокурор.

Какви са данните за злоупотреби, с които разполагате за БНТ?

Аз съм човек, който уважава институциите и последната дума има прокуратурата и съдът. Но тъй като в тези документи, с които разполагам, има информация, която е в противоречие с декларираното и казаното на публичната защита от Вяра Анкова и от председателя на СЕМ Георги Лозанов, реших да сезирам прокуратурата. Налице са данни за практики, свързани с пилеене на средства, източване на средства, огромен бюджетен дефицит. Самата Вяра Анкова каза, че била член на Бюджетната комисия, само когато се отнасяло до Дирекция „Информация и актуални предавания", и че не е имала други участия в комисията. В документите, с които разполагам, а те са публични, фигурират заповеди на Уляна Пръмова, решения на Управителния съвет на БНТ, решения на бюджетните комисии, които искам прокуратурата по съответния ред да провери. Документите са ми предоставени от колеги вън и вътре в БНТ и аз съм длъжна като експерт да пазя в тайна информацията. Но гарантирам за валидността на тези документи, което личи от подписите , датите и входящите им номера. Така че първото нещо, което съм написала в жалбата си до прокуратурата, е, че по време на публичната защита председателят на СЕМ и Вяра Анкова са изнесли неверни информационни факти, което е много притеснително за мен. В тези документи има решения на Бюджетната комисия с подписа на седем души, председател финансиста Чапанов, както и на Вяра Анкова, включително и този на Димитър Цонев. В документите има данни за стойност на предавания, като започнем от „В неделя с …" и стигнем до „Референдум", до визуалната опаковка на БНТ, за огромни суми, които по никакъв начин не съответстват на стандартите на дейност не само в обществена, но и в частна медия. Един от най-фрапантните документи, с които разполагам, е протокол за решението през 2008 г., свързано със старта в „В неделя с…", където еднократният бюджет на едно предаване е 170 000 лева, като една голяма част от тези суми отиват към фирми вън от телевизията с абсолютно неправомерни размери от гледна точка на финансиране и ценообразуване на такива предавания. Ето защо една от антикризисните мерки в моята концепция за телевизията беше, че за 20 години обществената медия не създаде стандарти за час програма, независимо от сложността на предаванията и те да бъдат в съответствие не само с български, но и с европейски практики. Изключително много документи има, които можем да кажем, че визират Димитър Цонев в конфликт на интереси, тъй като той е създател на предаването „В неделя с …", водещ е на предаването, както и програмен директор на БНТ. Като такъв той е подписвал голяма част от тези документи. Притежавам документи за сключване на договори между БНТ и „Криейтив филмс". Сега един от управителите на тази фирма е член на Управителния съвет на БНТ. Става въпрос за пилеене на средства, за безстопанственост. Това са пари на данъкоплатците и в този смисъл, според Наказателно процесуалния кодекс. Аз съм задължена след като имам такива факти, да сезирам прокуратурата на Р България и да поискам досъдебно производство. Мотивите, с които съм сезирала главния прокурор, ще цитирам точно: „При подготовката на жалбата се запознах с информации за извършване на груби нарушения в БНТ чрез средствата за масово осведомяване. На интернет страницата на СЕМ са отразени дебатите от заседанията на СЕМ при срещата с пълномощниците на общото събрание на БНТ и етичната комисия преди обявяване на конкурса за предсрочен избор на нов генерален директор на 28 май 2010 г. Там също се съдържат достатъчни информационни данни за финансови злоупотреби с парите на данъкоплатците в БНТ. Ето защо съм убедена, че на основание член 208, т. 2 от Наказателно процесуалния кодекс при наличието на законни поводи, би трябвало да сте започнали разследване и да е образувано досъдебно производство за това дали са извършени и какви престъпления са извършени от длъжностни лица в БНТ. Едновременно с това изпълнявам задължението си на гражданин и длъжностно лице, участвало в конкурса и притежаващо тези документи, по член 205 от Наказателно процесуалния кодекс и Ви уведомявам незабавно, че в БНТ има документи за това, че длъжностни лица не са положили достатъчно грижа за ръководеното и управлението, стопанисването и запазването на повереното им имущество и средства от държавния бюджет и от това е последвало разпиляване на имуществото и други значителни вреди за БНТ в особено големи размери. Ето защо се снабдих официално от мои източници на информация с част от тези документи, които приложих при жалбата си пред Върховния административен съд и прилагам и към настоящия сигнал".

Бихте ли конкретизирали забележките си към концепцията на Вяра Анкова?

Прави се нов закон, който е устройствен за обществените медии, а в концепцията на Вяра Анкова ахилесовата пета е структурата и организацията на управление на медията като обществена. В този смисъл много по-коректна е концепцията на младия екип, който е работил с Люба Колезич, много точно са изследвали структурата и управлението на обществени медии. При Вяра Анкова започват едни структури на продуцентска дейност, които не съответстват нито на практиките на обществени телевизии, нито и на зададените стандарти за управление и организация на дейността на обществени медии. При Канал 1 тя посочва няколко продуцентски центъра, като ги дели на външни и вътрешни продукции, говори за публично частно партньорство и за крос медия заедно с частен вестник. Като човек, който над 17 години се занимава с европейска медийна регулация, трябва да кажа, че точно този факт би трябвало да е стъписал СЕМ, тъй като в сегашния закон имаме много празноти. Той е не е устройствен за БНР и БНТ, т.е. не формулира ясно не само принципите, по които се избира генерален директор на БНР, БНТ и Управителния съвет, защото всичко се оставя в процедура на СЕМ, но няма яснота около организацията и управлението и начините и механизмите, по които се формира програмната политика. В този смисъл, ако в договора за възлагане на управление, който е трудов договор за генералните директори на БНР и БНТ, а СЕМ е работодател, регулаторът записа неща от концепцията, които са в грубо нарушение с европейски стандарти, би трябвало да бъдат сезирани европейски институции и за нарушение на принципите на управление на финансиране и формиране на програмна политика на обществени медии. Това аз го правя предварително поради простата причина, че за мен дори не е важно как ще се нарича генералният директор. Аз влязох в този конкурс, за да му дам прозрачност и публичност, да потърся легитимност и да видя дали след десет години СЕМ действа по същите механизми и начини, както когато аз бях член на Националния съвет за радио и телевизия, който предизвика най-голямата криза в БНР. Така че нещата са изключително сериозни и не опират до това кой ще бъде генерален директор, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира и какви ангажименти той поема, за да бъде БНТ обществена медия, работеща в полза на обществото и с парите на данъкоплатците.

Оригинална публикация 

Frognews.bg I 22.07.2010

Медийният експерт и кандидат за поста генерален директор на БНТ Светлана Божилова атакува решението пред ВАС, и уличи СЕМ и избраницата му в лъжа и погазване на закона

Да бъде обявен за нищожен и незаконен проведеният от СЕМ конкурс за директор на БНТ. За това настоява в жалба до Върховния административен съд /ВАС/ една от неуспелите кандидатки за поста Светлана Божилова. Неин адвокат е известната с дела в защита на журналисти и на свободата на изразяване Надежда Ковачева. Божилова е била член на медийния регулатор в предишни години и е считана за един от най-добрите познавачи на европейското и българското медийно право, както и на обществените оператори в Европа.

Като част от мотивите конкурсът да бъде оспорен Божилова привежда доказателства за използване на неверни информационни факти от страна на председателя на СЕМ Георги Лозанов и на предпочетената за шеф на БНТ Вяра Анкова, обясни тя пред Frognews.bg. По време на изслушването й Лозанов обявил, че няма доказателства за участието й като директор на дирекция „Информация” в управленски решения, довели до корупционни практики в БНТ. Самата тя отрекла пред комисията своята съпричастност към управленския екип на медията и към решения на Бюджетната комисия и към Работната група за нови запазени знаци и опаковка на БНТ. Според самата Анкова участието й в тези органи се изчерпвало единствено относно конкретни предавания на ръководената от нея дирекция „Информация”.

В жалбата на Божилова обаче са приложени документи и заповеди от вътрешния документооборот на БНТ, който е публично достъпен. Те опровергават твърденията на Лозанов и на Анкова като неверни.

Става дума за заповеди, подписани от Уляна Пръмова, с които Анкова е била назначена за зам.-председател на Бюджетната комисия и на Работната група за цялостното ребрандиране на БНТ през 2008-ма г. Липсва изрична уговорка, че в това си качество тя е отговаряла само за отделни предавания и запазени знаци на поверената й дирекция.

Приложени са и протоколи за приемане на бюджети на външни продукции, както и отделен протокол за първия бюджет на вече скандалното мега предаване на Димитър Цонев „В неделя с…” Подписът на Вяра Анкова стои редом с този на самия Димитър Цонев, а първоначалната сума, отпусната за продукцията е наистина шокираща – около 170 хил. лв. Впоследствие тя претърпява няколко намаления отново с подписа на Анкова, въпреки, че предаването „В неделя с…” е под административното разпореждане на друга дирекция.

Според жалбата на Светлана Божилова до ВАС, конкурсът за шеф на държавната телевизия, е компрометиран от още куп сериозни нарушения. Есенцията на оплакването е, че СЕМ грубо е погазил процедурите, постановени в самия Закон за радиото и телевизията. Те се отнасят до възможността за обявяване на конкурс за нов директор преди приключването на мандата на предишния.

Както е известно, вторият мандат на Уляна Пръмова като шеф на БНТ изтича на 21 септември т.г. Още в края на април обаче Пръмова оповести пред БНР намерението си да се оттегли предварително от поста си. Това стана след като журналистическите дружества в медията, техническият синдикат и етичната комисия изпратиха сигнал до премиера, президента, парламента и главния прокурор с факти за корупционни практики и драстичен конфликт на интереси при изразходването на държавната субсидия.

Сигналът уличаваше Пръмова, управителния съвет на БНТ и други отговорни фактори на „Сан Стефано” 29 в безстопанственост и незаконен лобизъм при формирането и финансирането на програмата на обществената медия. През юни последва публична дискусия за състоянието и бъдещето на БНТ, свикана от председателя на регулатора Георги Лозанов. На сбирката Пръмова повтори, че ще подаде оставка преди изтичането на мандата си, а СЕМ насрочи конкурс за генерален директор дни след това.

В оплакването до ВАС на Светлана Божилова обаче е посочено, че по време на надпреварата и изслушванията на кандидатите мястото на генералния директор на БНТ не е било овакантено. Пръмова не е подала официално молба за освобождаване от правомощията си, нито пък СЕМ се е произнесъл по хипотезата за предсрочно прекратяване на мандата й.

Това според жалбоподателката е грубо нарушение на разпоредбите на медийния закон. Още повече, че в него ясно се разграничават „предсрочното прекратяване” и „изтичането” на директорския мандат в обществената телевизия. В първия случай са предвидени няколко възможни причини. Сред тях фитурират доказателства за финансови и служебни нарушения или за трайна невъзможност за изпълняване на служебните задължения.

Органът, предвождан от експерта Георги Лозанов обаче е пренебрегнал изискванията на закона и е насрочил конкурс за нов директор на БНТ без да разполага с юридически мотиви за това. Нещо повече. Оказва се, че Пръмова е депозирала оставката си в СЕМ едва след като Вяра Анкова беше избрана за приемник на поста й. Това е станало на 18 юли т.г. с молба, в която не се съдържат дължимите обяснения за решението. Затова пък самата Пръмова е посочила датата, на която иска да освободи директорския стол – 1 август т.г.

На тази дата според съобщения в пресата новоизбраната Вяра Анкова ще се зъвърне от отпуска, разрешена й с подпис на все още действащата директорка Уляна Пръмова. С други думи, става дума за странно двувластие. Обсянението за него би могло да се крие в намерението за безболезнено продължаване на досегашното статукво в държавната телевизия, макар то публично да бе окачествено като „криза” от самия шеф на СЕМ Георги Лозанов.

С приемането на подобна ситуация медийните надзорници са прехвърлили правомощията на СЕМ върху самата Пръмова, за да реши самата тя дали и как да прекрати мандата си. В иска си към ВАС Божилова е определила това поведение като явно несъответствие с целта на закона. Тя твърди, че СЕМ е нарушил принципа на публичност и прозрачност в работата си, защото не е обявил факта, че провежда конкурс преди изтичане на мандата на генералния директор Уляна Пръмова, без решение за предсрочното й освобождаване и без писмено заявление за нея от това.

Божилова е изредила и куп други противоречия със ЗРТ. Надзорниците не са дали мотивирана оценка на концепциите на всичките 5, допуснати до конкурса кандидати по предварително обявените критерии и теми за развитието на БНТ. Изобщо не е било проведено двустепенно гласуване, приложено при неотдавнашния избор на Валери Тодоров за шеф на Националното радио.

Въз основа на многобройните приложения и документи в молбата си до ВАС Светлана Божилова настоява магистратите да спрат действието на решението на СЕМ, с което Вяра Анкова спечели конкурса за шеф на БНТ. Оттук нататък на ход е ВАС.

Оригинална публикация

в. Капитал | 2010-06-12 

"Нова българска медийна група", която издава вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" и други, е депозирала жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу "Икономедиа", издателството на "Капитал" и "Дневник".
Оплакването от нас е, че чрез твърдения в поредица от статии целим "принизяване на авторитета на издателя НБМГ", "принизяване и омаловажаване качествата на "Телеграф", "Монитор", "Политика". Казва се също, че чрез нарушаване на доверието в изданията "Икономедиа" като конкурент цели да повлияе на тиражите и на пазарния дял на въпросните вестници.
НБМГ номинално е еднолична собственост на Ирена Кръстева, бивш директор на спортния тотализатор по времето на НДСВ и майка на депутата от ДПС, а в предния мандат зам.-министър на бедствията и авариите Делян Пеевски. Според твърдения на журналисти, работещи там, Пеевски реално управлява вестниците от групата.
Нарушението според адвокатите на НБМГ е на член 30 от Закона за защита на конкуренцията: увреждане на доброто име и доверието към конкурентите и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция. Искането е на "Икономедиа" да бъде наложена максималната глоба
по закона (10% от оборота) и да се постанови прекратяване на нарушението.
Жалбата вероятно е обещаното ни преди две седмици "ще съдим клеветниците" от г-жа Ирена Кръстева. НБМГ се дефинират като компания "издател на независими вестници, като никога не е правил… компромиси с основното задължение на всяка медия, а именно да защитава правото на гражданите да бъдат вярно и обективно информирани".
Ние стоим зад фактите и изводите, които сме направили в публикациите, обект на жалбата – статията на "Капитал" "Петата власт: рекет", коментарът "Корпоративна банда*"
и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка" от "Дневник". В тези публикации се твърди, че медийната група на Ирена Кръстева е де факто контролирана от Корпоративна банка. За същата банка след питане на 11 главни редактори финансовото министерство потвърди, че държи над 400 млн. лева като депозитите на държавни предприятия, което надхвърля собствения й капитал и като дял е далеч над собствения й пазарен дял.
Вестниците от групата на Ирена Кръстева са сред малкото, които не са подписали Етичния кодекс на българските медии, и според нас в много случаи се отклоняват от добрите журналистически практики. Смятаме, че това е най-голямата заплаха за доверието в която и да било медия.
"По наше мнение по начина, по който е представено, искането пред КЗК е не само неоснователно, но и недопустимо", каза Даниел Вълчев, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Плочева, Вълчев, Кърсердарева и съдружници", което е поело юридическата защита на "Икономедиа" в случая.

Стр. 4

в. Дума | 2010-04-20

Дело срещу "Арт БГ" ще заведе "Музикаутор", се посочва в информация, изпратена до редакцията на ДУМА. По данни на сдружението за колективно управление на авторски права на композитори, текстописци и аранжори компанията – организатор на 21 концерта, проведени в България от 2008 г. досега, е ощетила авторите с над 30 хил. лв. От "Музикаутор" посочват, че за изявите на "Бони М", "Рики е повери", Весна Змиянац, Неда Украден, "Харлем госпъл хор", "Глен Милър оркестра" Найджъл Кенеди и др. не са платени авторските права. Въпреки многократните опити на сдружението за коректно уреждане на отношенията с "Арт БГ" и изпратената през февруари нотариална покана, изискваща подписване на договор в 5-дневен срок, към вчерашна дата представител на фирмата не се е свързал с "Музикаутор".

Стр. 21

в. Новините днес | 2010-02-09 

Прокуратурата има крещяща нужда от пиар и го прави за моя сметка. Така подсъдимият за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД Марио Николов коментира информацията, че е притискал швейцареца Корнел Хьогер да не дава по-казания срещу него.
"Ако имаше такива доказателства, аз сега щях да съм с ново обвинение, но както виждате това не е така. Не виждам защо така се манипулира общественото мнение", допълни Николов.
Изказването на Николов е по повод огласена информация от Висшия съдебен съвет, след като Комисията за проверка на обществено значими дела направи ревизия на процеса "САПАРД". От доклада стана ясно, че Николов се е обаждал на швейцареца Корнел Хьогер да не свидетелства по делото.

Стр. 6

в. Капитал | Зорница МАРКОВА, Зорница СТОИЛОВА | 2010-02-06 

Наблягането на българския произход на продукта става все по-видимо в маркетинговите стратегии на фирмите

Има някаква измама в пакетите със "Смилянски боб", наводнили търговската мрежа. Там пише, че са Made in China. Или в Китай има някакъв град, който се казва Сми Лян например, или някой се опитва да ни подведе. Защото е малко вероятно и там да има село Смилян, което да е известно с едрия си боб. Очевидно става въпрос за някаква маркетингова стратегия модел "Женския пазар", където пред повечето зеленчуци пише "домати от България", "дини от Любимец", "череши от Кюстендил", "картофи от Самоков"…
Продавачите от Женския пазар не са единствените, които ползват тази стратегия. И големи фирми производители използват подобни похвати, за да продадат стоката си.
Така например френският концерн "Данон" усилено се опитва да наложи на пазара киселото мляко "На баба". И това е естествено, защото какво по-хубаво от млякото на баба.
Най-ярко тази тенденция личи в маркетинговата стратегия на една от новите дискаунт вериги – германската Plus. Компанията има шест групи собствени марки за основните хранителни продукти – месни, млечни, захарни, основни храни. Марките звучат като да са традиционно български – "Чуден", "Млекана", "Бай Мезан". Конкурентът на веригата – Penny Market, също има собствени марки, адаптирани към българския пазар. Млечните продукти са "Лактива" и "Калитко".
Десислав Стоянов, който е директор асортимент и маркетинг в Plus, обясни за "Капитал", че с избора на марките се търси ефектът те да звучат добре на български, да са типични за продуктите, да имат народно значение и да са близки до семейството. Например марката "Чуден" за кашкавал по естествен начин се е получила от словосъчетанието "чуден кашкавал". Имало е вариант бисквитите да се казват "Приказка" вместо "Трепет", а дилемата за колбасите е била между "Бай Мезан" и "Бай Вълкан".
През последните месеци "Интерснак" пусна на пазара ядките "Чипи" и започна да ги налага на пазара с активна рекламна кампания. Въпреки че повечето ядки няма как да са отгледани в България (като кашуто и шамфъстъка), рекламата протича под мотото "От нашето по-хубаво няма". Анимирани герои, облечени в народни носии, подскачат на фона на български ритми и тъпани. В рекламата се казва още, че ядките са овкусени според българския вкус. С подобна стилистика беше и рекламната кампания на чипсовете "Чипи", която вървеше преди тази на ядките. Търсеният ефект е като при ядките – млякото е българско, тоест хубаво.
Made in BG
Според мениджъра на "Интерснак" Христо Попов при някои храни действително се забелязва стремежът да се налага българският произход. Това, от една страна, е част от глобалната тенденция да се търси местна и автентична храна и да се бяха от масовото производство. От друга според, него има промяна в нагласата на потребителите в България към оценяване на качествата на традиционните продукти.
Изпълнителният директор на групата от агенции Publicis MARC Николай Неделчев също коментира тенденцията. "Логиката е проста. Всяка нация е експерт в нещо. Най-добрата бира е чешка или немска, най-доброто уиски е шотландско, най-добрата пица е италианска. Според мен българите са експерти в киселото мляко и бялото саламурено сирене и е нормално немските вериги да използват български символи в продуктите си. Kогато се създава маркетингова концепция за продукт, се търсят най-добрите образци, търси се близост до първоизточника, който се смята за авторитет."
Христо Попов смята, че за да се въведе бг концепцията, трябва да бъдат съобразени три неща. Първо – самият продукт трябва да е подходящ. Едно е да се набляга на българския произход на луканката и сиренето, друго – на компютрите. Във втория случай "компютър от България" би звучало нелепо.
Важно условие е да се проучи вкусът на потребителите и продуктът да се насочи към тях. "При "Чипи" казваме, че ядките са овкусени според българския вкус. Като това сме го проверявали във фокус групи с български потребители и сме проверявали дори какъв процент на осоляване им допада", разказва Николай Неделчев, разработвал рекламната кампания.
На трето място трябва да се съобрази в какъв момент от жизнения цикъл се намира продуктът. "Ако продуктът е много експлоатиран, има смисъл да се набляга на българския произход", казва Попов.
Има и обратния подход – български продукти да се предрешват в чужди дрехи. България например не се асоциира като производител на уиски. Това може да обясни защо от рекламата на българското уиски Black Ram лъха шотландско звучене – зелени хълмове, бистри реки, типична музика, пъб. Производителите на уискито от "Винпром Пещера", казват, че този продукт се прави с вносен дестилат и реално произходът му е страна, която е символ на конкретното производство. Друг е въпросът, че рекламата му удивително прилича на тази на ирландското уиски Tullamore Dew.
Български, от Шумен
Показателен пример за маркетинговия подход "продуктът ми е вносен" е рекламата на брускетите "Марети". През 2005 г. започна агресивната им рекламна кампания. И всичко в нея отвеждаше към асоциацията, че става въпрос за италиански продукт – актьорите в рекламата приличаха и говореха на италиански, декорът имитираше малък италиански град, името на продукта звучи италианско. Дори името на самата компания е със същото внушение – "Итал фууд". Трябваше да мине малко време след ефекта на първото впечатление, за да се разбере, че става въпрос за чисто български екип, разработил концепцията на брускетите "Марети". Това е фирма на собствениците на шуменската "Фикосота", а самият продукт се произвежда в България.
От "Итал фууд" обясняват логиката на тяхната концепция: "Традиционният продукт брускета води началото си от класическата италианска кухня, впоследствие е доразвит в различни райони на света съобразно вкусовите предпочитания на населението. Самата дума брускета означава гарниран с аромати, подправки, добавки и растително масло резени хляб, запечен до хрупкавост. От компанията разказват, че в момента продуктът брускета има широка популярност, макар и с различни наименования, не само в Италия, но и по цял свят. Той е навлязъл в световната кулинарна традиция така, както пицата и пастата, но продължава да носи италианския дух.
"Имайки предвид това, връзката на продукта брускети и Италия е неизбежна", казват от "Итал фууд".
На ръба
Няма нищо лошо в това да се търси единият от двата ефекта – бягството от българския произход или аналогията с него. Проблемът идва тогава, когато фирмите прекрачват границата и вкарват клиента в заблуждение.
"Тъй като съвременният потребител става все по-скептичен и чувствителен, единственият начин за постигане на дългосрочни цели е честността. Честността от своя страна означава автентичност в комуникацията и автентичност на самия продукт. Автентичността пък създава доверие. Мисля, че никой не би повярвал на уиски, което след 5-годишно присъствие на пазара пуска 12-годишна серия, сигурен съм, че и самите производители не го пият. Както и на българска реклама с българи, които изглеждат и говорят италиански", коментира Владимир Цонков, творчески директор в Leo Burnett.
Още не е завършил казусът с анасоновата напитка Ouzaki Zorbas на българския производител SIS Industries. Комисията за защита на конкуренцията наложи глоба от 1.2 млн. лева на компанията, която беше обвинена в заблуда на аудиторията, ползване на защитена марка без право на това и нарушение на Закона за здравето. Накратко, напитката много прилича на традиционното гръцко узо и лесно може да накара клиента да си мисли, че си купува гръцка, а не българска напитка.
През изминалата седмица и "Интерснак" получи глоба. Според обвинението компанията внушава, че продуктът е български, а той всъщност се пакетирал в Румъния. "Чипи" е българска марка, разработена от български екип в България. Насочена е към потребителите на средна възраст, за които родното има значение", каза мениджърът на "Инерснак" Христо Попов. "Разбира се, че кашуто и шамфъстъкът няма как да са български, те не се отглеждат в България, но са овкусени според българския вкус", допълни Николай Неделчев от Publicis MARC.
И докато при казуса с анасоновата напитка заблуждението на клиента се вижда с просто око, при втория случай може да се поспори при тълкуването на закона – дали един продукт е български, когато е разработен от български екип, когато е само опакован или произведен тук.
При смилянския боб от Китай обаче няма спор и там заблуждението си е чисто търсен ефект. И докато дойде моментът, в който може да се доверим на самоотговорността на производителите, по-добре е да четем сами етикетите.
Стр. 41, 50-51