Либерален преглед I Любомир Милчев-Dandy I 6.03.2011

Напоследък шумно се премълчава тъжното положение, че властта е заприличала на реалити формат. Напълно закономерно и съвсем не необяснимо! Когато телевизионната жанрология достигна онази сюблимна степен на бутафорност, каквато добре помним от „Джинджър и Фред“ на Федерико Фелини, а в България инфантилно отпразнувана в шоу-програми-„невади“, от които се печелят какви ли не награди, тихата лудост в телевизионните студия преля писоарно в тиха гузност на „реалността“. Като такава вече се състоява закономерно дори и властта…, медиен суджук, чийто стандарт е поставен под съмнение поради наличието на неясни съставки…

Телевизията не понася рефлексия, тя пренася и препренася… емисии. Тъкмо затова цялата сюрия акредитирани към различни стоки сладурани, една незабравима Ася, една неуморима и до днес хомункулусоподобна Гала, една захаросана и вдетинена Бианка, сочещи вафли, домашни видеа, перални, стъкленици с банкноти или пък, някои, най-вече „срамни части“ от самите себе си, и които изглеждат тъй, сякаш никога не напущат стерилните телевизионни студиа, бе щедро изнапренесена да се поовъргаля в „реалността“ и да я „разреализира“. Дори една Ани Салич бе пратена навремето на острова на Сървайвър… за да оцелее…, бездруго, и да се повърне цяла-целеничка и още по-реална-реаленичка в чистичките телевизионни студиа. Телевизията във фалшивия си екстаз към реалността протяга към нея само нови и нови, протезирани телевизионни студиа. За телевизията реалността е… нищо повече от безконечност на телевизионното време, власт на телевизионното време. Упражняването на властта също енебезразлично към телевизионното време и дори прие образа на респектабелно телевизионно време.

Многообаятелни TV-модератори, които сутрин заедно с витамините поемат орално и таблетка фон дьо тен, а офталмално поне две сериалчета, бяха внезапно прожектирани върху прясно разлепените ваденки на реалността, досущ като в „Смъртен сън“ на Чавдар Мутафов, който, разбира се, никой от тях не е чел…

Като как TV я схваща тая „реалност“?

Българските телевизии не се морят да изобретят нещо, те само благоволяват да „купуват права“, тъй че трудно може да се каже, че я живеят интензивно цялата тая динамика – те я отмарят. Там, откъдето с охота, страхопочитание и снобизъм „купуват права“, гузността, че телевизията конструира „реалност“ и дори най-деспотично отказва реалност на онова, което не форматира и емитира, доведе до формати, в които пожеланото всеприсъствие на камерите всепроследява всичкото-на-реалността и така всячески се избягва впечатлението за монтаж, макияж и преднамерен смисъл. А и една преситеност, преди да пожелае безизразност и отказ, пожелава всевъзможното, разбирай го в телевизионен смисъл. Тук, прочее, за нашите TV нема такъв проблем за решаване, има само мода за следване и новоширнало се пред адаптаторите поле за спекулации. А нали прекупвачът, пък бил той и на права, най-обича да спекулира.

Най-гледаното реалити Биг Брадър в bg-вариант изспекулира-извоайира реалността като срамна и грижливо крита, но неубягваща на камерите тайна. Самата „тайна“ се открива в прекарването на брадърите през горнилото на почти всички телевизионни жанрове и в обдумването и одумването им в студиа и форуми, което много импонира на нашата „народопсихология на чергата”, да не кажем, че е най-важната й дори ингредиента. Регистрира се (тайната) чрез SMS-и и един вид приложна социология, чрез която съвременната телевизия, която е една телевизия на рейтингите, валидизира своите ефекти на безусловна „реалност“. Братството на живеещите в къщата в наложена медийна изолация е превърнато във вкусна плячка за медиите, които почти ги докарват до анимационни герои. Анимационните герои анимират рекламни идеи – тази на самото реалити-шоу, тази на рекламния пакет, който го съпътства – Виваком-Каменица-Първа-инвестиционна-банка-и др. и др. – и в дъното – онази на есемесно състоялата се благодарение на мобилните оператори публичност – светая светих на „демокрацията“. „Реалността“ на реалитито е анимиране на рекламни идеи в микс на TV-жанрове. Анимационните герои после биват пущани да коментират „реалността“ на президентските избори, вероятно защото са по-реални от „реалността“. Това създаде странен ефект на забъркване – следваше да се внуши, че кандидат-президентската надпревара не е нищо друго освен номинация в изповедалнята. NOVA толкова преигра в бигбрадърната си афектация, че Зурлева се похвали, че това им е най-важното предаване, вероятно бъркайки печалба с реноме, тогавашният изпълнителен директор Станчев можеше да бъде видян по коктейли да убеждава Кеворкян, че NOVA е the first, който не изглежда да му вярваше, защото все повече вярваше единствено на легендата за собствената си обаятелност, а накрая повечето й предавания заприличаха на кадри от изповедалнята. И още – „Голямата уста“ се отвори и за политически и обществени събития. Май най-сигурният резултат от цялата тая галиматия е, че вече човек бърка очилата на Дуков с тези на Цветанка Ризова, а нейните пък, с тези на Кристина Патрашкова. Пропуснах кметовете, монтиращи камери тук и там… Иван и Андрей направо заживяха, „сблъскани“, и с жените си в телевизионните студиа, които напускаха за малко…, за да се явят на пресконференция в Президентството.

Още-по-най-гледаното реалити Сървайвър осъблазни „реалността“, която вижда като оцеляване, във вид на „несценарирана“ екзотика на островно приключенство. Адаптираният вариант миксира старобългарски, над 1300 годишен, отлежал кич, кичът на парадизиална туристическа дестинация и малко бихейвиористичен кич на оцеляването в джунглата на живота. Чрез оцеляващите се анимира както отново целият рекламен пакет, така и идеята за всесилността на телевизията, превръщаща те след кастинг от аноним в звезда… За да не остане по-назад от NOVA, bTV пусна тогава TV-модераторите камен-воденичаров-иван-и-андрей-от-сблъсък-и-от-айдъла да коментират президентските избори, с което следваше да се внуши, че изборите не са нищо повече от едно реалити, малко-по-скучно от истинското реалити, по-реално от „реалността“. Онази гузност там стана гордост тук…

Още-по-най-най-гледаното реалити „Пълна промяна“ практично се задоволи с хирургия на „реалността“, както й с нейното протезиране и козметизиране. Тук героите трябва невиждано да се приближат до един телевизионен идеал и да анимират чудесата на пластичната хирургия, една мощна индустрия. Да станат годни за телевизионна консумация като легнат под ножа както на пластичната хирургия, така и на телевизионната метаморфоза. Скъси си носа, удължи си пишката, бъди звезда… Тук едно многозначително паралелно развитие… отново в пълноводните води на реалити-формата… Водещият на „Островът на изкушенията“ Витомир Саръиванов бе подложен на поредица пластични операции и смяна на зъбите, за да заприлича вероятно на Купидон, при все че стандартен кастинг би снабдил продукцията с достатъчно типажи, несподобили се с физиономия по лабораторен път. Но реалити-форматът не цени естественото, а оестествяването на своите собствени властови спекулации.

Супер-най-най- най-гледаното реалити Мюзик Айдъл и Славчо-Трифоновият му дубликат, може би най-скучният тъдявашен реалити формат, с пълни шепи почерпи от „реалността“ таланти, тъй както парламентът – депутати – и ги доведе до „реализация“ чрез продуцентство. Нещо златно-орфеево блещука в него кат пайетка и така се реанимира кичът на социалистическата естрада – тъмночервена-роза-закичена-в-смолистите-коси-на-йордана-христова (странен тогавашен соцримейк на Хосе Фелисиано, доколкото си спомням). Защото, както имахме възможност да проследим, след туй чувствата на народа бяха изпети в бяла-а-и-в-черна-роза. То нали нашият народ неизменно е клонял да бъде една сантиментална и малоумна розоберачка… върху кутия с локум… или пък гроздоберачка върху двайсетолевка.

„Великолепната шесторка“, „Байландо“ и…, даже вече не им помня имената, продължават да тъпчат кайма в медийни суджуци, повиснали в бакалията на благотворителността. Някои проляха сълзи в ефир, а други – есемеси чрез слъзната жлеза на мобилния си оператор. Есемесалното, гузно сантименталничене е особено противно получаване на индулгенция чрез технически посредник и ефирно време в праймтайм.

Зрителите винаги са си въобразявали, че модераторът гледа тях, че на тях се усмихва така предразполагащо, ала той гледа своето аутокю и се усмихва нарцистично на собствения си екранен образ. Зрителят е излишен – той е старомодна отживелица, вече го заместват със статист… и статистика. Не е реален. Не е реална и реалността… Или, казано на телевизионен език – не е реалити и реалността… Ето така се упражнява власт, когато докараш властта до реалити.

Оригинална публикация

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 13.03.2011 

Телевизиите предпочитат дублажа пред субтитрите. Спорът "Да им чуваме ли гласовете?" се разгаря, когато през ефира мине интересен филм

Няколко часа на седмица БНТ организира кампании "Голямото четене". В останалото Време телевизионната тенденция е "Голямото слушане".
Миналия уикенд bTV излъчи екшън-комедията "Аз, шпионинът" с участието на Еди Мърфи. Както повелява традицията, актьорът изпълни в нея всички номера, които го държат 30 години над холивудската повърхност – лафове, гримаси, специфичен смях, фалцетно говорене и т.н. По същото време и Нова телевизия бе на вълна шпиони-бъбривци. В събота тя показа "Гадна компания". В него централен персонаж изпълнява Крис Рок, ученик на Еди Мърфи. И в тази история става дума за чернокож агент на американските тайни служби.
Освен по сюжет и по тактико-технически данни на действащите лица, двете ленти си приличаха и по това, че минаха дублирани, а не субтитрирани. Така bTV и "Нова" натовариха родни артисти с почти непосилната задача да имитират Мърфи и Рок и да направят раперските им речитативи да звучат смешно на български. Нещата не се получиха много и изрази като "Неу, man", "Get out of here", "What the f..k going on" и т.н., преведени като "Хей, човече", "Остави ме на мира", "Какво, по дяволите, става тук" предизвикваха друг тип усмивки.
От bTV поясниха, че дублират филмите, защото по-голямата част от аудиторията ги предпочита така.
"Допреди 1-2 години тенденцията беше да дублираме романтични, комедийни и семейни филми – казаха оттам. -Трилърите, екшъните и хорърите субтитрирахме. Поради предпочитанието на зрителите решихме да експериментираме и да дублираме и по-специфичните жанрове. Експериментът се оказа успешен, защото дублажът приближава продукцията до зрителите и се възприема добре и за такъв тип филми."
В интернет спорът "Да им чуваме ли гласовете?" върви горе-долу оттогава, откакто съществува и мрежата. Най-оживени дискусиите станаха в епохата на фейсбук. Там могат да се открият няколко групи, създадени да кажат "не" на дублажа. Те не са многобройни по численост, но пък посланията им са пределно ясни. "Мразя филми с дублаж!!!", е името на едната. "Против дублирането на филми, искаме субтитри", е слоганът на друга.
"Ако искате умни деца, които знаят поне един чужд език, забранете дублирането на филми -написаха създателите. – Да си направим експеримент: имаме две 7-годишни деца – в София и в Хелзинки. Възможно ли е детето от Хелзинки да чете по-добре, по-гладко и по-бързо и да е развило онова особено звуково познание към чуждите езици? Възможно ли е всичко това да се е случило без специални уроци? Не само е възможно, но е факт."
Темата вече ражда и анекдоти. "Знаете ли защо Трендафилка Немска (легендарен режисьор на дублажа в БНТ – б.р.) има само 11 приятели във фейсбук? – попита един от активистите. – Защото всички мразят дублираните филми!"
Във фейсбук твърдо вярват, че български актьор да дублира роли на Еди Мърфи е все едно Андреа да озвучава арии на Монсерат Кабайе. В Google обаче има и други мнения. "Не че ме мързи да чета, ама трябва да гледам филма по два пъти – веднъж да го изчета и втори – да го изгледам – е най-често срещаното. – Първия път зрението ми ще е насочено в надписите, а не в артистите." "Ако филмът е английски или руски, предпочитам субтитрите, но ако е на друг език, по-добре дублаж", пък смятат по-претенциозните.
"Когато субтитрите са направени професионално, няма нужда зрителят да гледа филма два пъти – коментира Маргарита Манчева, мениджър на една от най-старите компании за превод на филми – "БГ Текст". – Както във всички други професии, така и в нашата има стандарти. Един от тях е надписите да престоят на екрана достатъчно дълго. Тези, които се скриват прекалено бързо, ги наричаме "хвърчащи". Освен че телевизиите все по-масово предпочитат дублажа пред субтитрите, повечето от тях избират и по-евтиния вариант за дублиране, тъй като другият би бил икономически невъзможен. Зрителите в Германия например също никога не са чували истинския глас на Еди Мърфи. За разлика от Скандинавия и Холандия там задължително използват покритие, дори и в кината. Само че правят т.нар. lips синхрон, при който напасването между устните на актьора и гласа на дубльора е пълно. А у нас се предпочита т.нар. voice over, при който озвучителят просто изчита превода върху оригиналния фон от филма."
Манчева допълва, че дори и по-евтиният дублаж струва с около 50 на сто повече от субтитрите. Според нея това е ясен знак, че телевизиите наистина следват желанията на аудиторията. "Налагайки дублажа, каналите очевидно се стремят да печелят повече зрители – отчита тя. – Остава обаче въпросът дали така не се снижава качеството при поднасянето на филма. За мен дублажът е по-подходящ за сериали, за риалити програми и, разбира се, за детски филми до определена възраст. В сериалите и форматите се говори много, а актьорите и участниците не залагат толкова на гласовете си. Има и много добри примери за lips синхрон на детски филми, в които са инвестирани много пари и за които се ангажират известни български актьори. В екшъните обаче, в комедиите, във филмите с изявени холивудски звезди, чиито гласове публиката познава и обича, засега субтитрите остават по-доброто решение."
По-лошо от зле дублирания филм може да бъде единствено зле дублирания филм с дразнещи грешки в дублажа. До неотдавна телевизиите въртяха кратък документален обзор за живота и творчеството на Салма Хайек. От него ставаше ясно, че холивудската актриса е дете на смесен брак. Преводачът на лентата не остави никакво съмнение по отношение националността на майката – танцьорка от Мексико. Що се отнася до бащата, мнозина зрители изпаднаха в дълбок размисъл, след като чуха, че той бил бизнесмен от… Лебанон. Така на средностатистическия българин се наложи да извади речниците и да провери къде се намира тази непозната страна. Малцина се сетиха, че всъщност Лебанон е българската транскрипция на английското наименование на Ливан. По подобна схема телевизиите често превръщат столицата на Китай от Пекин в Бейджин и т.н.
"Интернет разви технологиите много – и в дублажа, и в субтитрирането – признава Маргарита Манчева. -Това изкушава някои телевизии да правят опити да спестяват пари, поверявайки превода на недостатъчно квалифицирани хора. Затова допускам, че в бъдеше тъжно-смешните ситуации в ефира ще се умножават, а няма да намаляват. Както и в много други области, така и в нашата въпросът се свежда до това дали работата да се свърши професионално или не."

Стр. 52-53, 54

ПРЕДИЗВЕСТИЕ за освобождаване ще получат около 400 служители на БНТ в средата на март.
Това съобщиха пред "168 часа" работещи на "Сан Стефано" 29. По думите им предизвестията ще бъдат връчени на 15 март.
Според служители на БНТ около 300 от освободените ще са от тези, които до момента са били на трудови договори. Останалите 100 души били
пенсиониращи се в момента служители. Според слуховете в БНТ запазена от съкращения ще остане единствено Дирекция "Новини и актуални предавания". Навремето неин шеф бе настоящата генерална директорка на БНТ Вяра Анкова.
Очаква се в най-скоро време достояние да стане и новата структурна схема на БНТ. Тя трябваше да е готова още в началото на годината, но това така и не се случи. Според запознати чрез преструктурирането ще се стигне до обединяването
на различни звена, откъдето всъщност идвало и намаляването на бройките заети хора.
Засега промените вече са налице в автосервиза на БНТ. С решение на Управителния съвет той вече е даден под наем за три години. Служителите, които преди това работеха в него – 5-6 души, са освободени. В поредица статии "168 часа" писа за нарушенията, които доклад на предишния финансов директор на телевизията Димитър Чапанов бе установил в автопарка. Сред тях бяха точене на служебен бензин, бракуване но нови части за автомобилите, ползване на коли на медията от
роднини на бившия шеф на "Автотранспорт БНТ" Николай Манолов и много други. В резултат ръководството на телевизията започна разследване. Манолов обаче не бе изгонен, а само бе понижен в длъжност механик. Оказа се, че той имал над сто дни невзет отпуск В края на март бившият шеф на автопарка ще се пенсионира и БНТ ще трябва да му изплати всичките невзети дни отпуск.
Другият основен "герой" от статиите на "168 часа" – бензинджията Михов, също се отърва от съкращение. Именно той бе човекът, сниман как налива в туба от служебния бензин и я слага в колата си. Въпреки това бензинджията не бе освободен от "Сан Стефано" 29. В момента Михов също се води главен механик. Държавната телевизия зарежда от "Лукойл" и хванатият в крачка да точи служебен бензин служител отговаря за картите, които БНТ получава от рафинерията.
Очаква се съкращения да има в регионалните центрове на БНТ и в Дирекция "Техника". Как точно и по какви критерии са определени служителите, които ще бъдат освободени, "168 часа" така и не можа да разбере. Чрез пресцентъра на БНТ изпратихме въпроси на генералната директорка на телевизията Вяра Анкова. До редакционното приключване на броя отговори от нея нямаше.

Стр. 9

Трима репортери на Би Би Си са били задържани, пребити и подложени на симулирана екзекуция от войници и въоръжени мъже, верни на режима на Муамар Кадафи в Либия, след като се опитали неуспешно да достигнат град Зауия, за да отразят водещите се там боеве между силите на властта и бунтовниците, съобщиха агенциите.
Британският журналист Крис Коб-Смит, турският оператор Гоктай Коралтан и кореспондентът от палестински произход Ферас Килани били задържани за 21 часа и били преместени няколко пъти, преди да бъдат освободени и да се върнат във Великобритания със самолет.
Репортерите завчера били откарани в сграда в Триполи, в която те предполагат, че се помещава централата на либийската служба за външно разузнаване. Войниците им заповядали да наведат глави и да се наредят до стената.
"Един мъж в цивилни дрехи опираше дулото на малък автомат в тила на всеки от нас. Когато стигна до мен в края на редицата, той дръпна спусъка два пъти. Изстрелите профучаха край ухото ми", разказва Коб-Смит.
На едно от местата, в които били отведени репортерите, Ферас Килани бил принуден да коленичи, а един от пазачите произвел изстрел, симулирайки екзекуция. "Мислех, че ще ме застрелят", разказва Килани. Той бил обвинен, че е британски шпионин, тормозен заради палестинския си произход и пребит от пазачите. Един от похитителите му го удрял с юмрук и го ритал, докато бил в безпомощно състояние. "После намери пластмасова тръба на земята и започна да ме удря с нея. Тогава войниците му подадоха дълга тояга", спомня си кореспондентът.
В един момент журналистите били затворени заедно с още четирима души, които им казали, че не са се хранили от три дни и
са били измъчвани многократно
Единият от тях имал видими следи от изтезанията. Виждали се и счупените му ребра.
Междувременно град Зауия, намиращ се на 40 км западно от Триполи, падна след няколкодневни боеве в ръцете на силите, лоялни на полковник Кадафи. "Градът в момента е под контрола на армията", заяви пред АФП местен жител, пожелал анонимност. "Сраженията приключиха миналата вечер. Днес положението е спокойно. Ще се възползвам от възможността да напусна града със семейството си", допълни той.
Зауия беше подложен на непрестанно нападение с танкове и артилерия през изминалите няколко дни от силите, лоялни на Кадафи. Бунтовниците по-рано бяха превзели града, където много офицери от армията имат домове.
Това се случи няколко дни след избухването на бунтовете срещу режима на Кадафи, които започнаха на 15 февруари.
Бойни самолети бомбардираха
вчера петролното пристанище Брега, разширявайки обсега на ударите си по-дълбоко в контролираната от бунтовниците източна част на Либия.
Брега от няколко дни не е ставала мишена на войските на режима. Градът се намира на около 90 км източно от Рас Лануф, който също бе подложен на бомбардировки вчера.
Междувременно очевидец съобщи пред Ройтерс, че два танка, изпратени от силите на Кадафи, са се приближили към Рас Лануф и са обстрелвали позициите на бунтовниците в града.

Стр. 29, 30

TV Bulgaria I 10.03.2011

в. Труд | Ирена КОЛЕВА | 10.03.2011 

"Награда за телевизионна журналистика "Свети Влас" ще бъде връчена за първи път тази година. Идеята за приза е на 11 души, които по някакъв начин са свързани или са били част от българските медии.

Сред тях са тв водещият Иван Гарелов, главният редактор на списание LEuropeo Любен Дилов-син, писателят Георги Тенев, проф. Ивайло Знеполски, председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, директорът на Народния театър "Иван Вазов" – Павел Васев, и др. Начинанието им е наречено Инициативна група "Кръг 11" и е създадено, за да отличи само един достоен български тв журналист.
"Всеки репортер или водещ може да подава документи за участие, а по-свенливите ще бъдат поканени лично от инициаторите", обясни пред "Труд" Гарелов. Той обяви, че процедурата по награждаването ще бъде разделена на два етапа. В края на първия ще бъдат номинирани 20 души, а в началото на юни, когато е финалът, ще бъде избран само един журналист. Той ще бъде отличен на голямо тържество на марината в Свети Влас.
Журито ще бъде в състав от 5-има души, които по никакъв начин няма да са в конфликт на интереси с участието си. "Най-важното качество, което кандитите трябва да притежават, е висок професионализъм. Необходимо е да имат и заявени граждански позиции – дори смелост", каза Гарелов. Целта на наградата е да насърчи творчеството и професионализма. Предизвикателството е именно заради това, че от всички конкуренти ще бъде избран само един.

Стр. 7

Съветът за електронни медии издаде лицензия за телевизионна дейност на "Дарик радио" АД. Програмата ще бъде с наименование "Дарик радио и телевизия", като програмният профил е общ (политематичен), с национален обхват на разпространение, за срок от 15 години. Дарик радио ще осъществява дейността си като търговски оператор. При решението си СЕМ е взел под внимание доклада на Експертната комисия и установените критерии от ЗРТ – оригиналност и разнообразие на програмата, възможности за създаване на собствена продукция, степен на готовност за 24-часово разпространение на програмата, доказан опит като радио или тв оператор.
Мотивите на регулатора за издаване на лицензията за тв дейност за наземно цифрово радиоразпръскване на "Дарик радио" АД се основават и на принципите за гарантиране на правото на информация на гражданите, създаването на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и плурализма.

Стр. 15

През февруари средният дял на bTV е 40,14%, на Нова ТВ 14,31%, а на БНТ1 – 7%. Това сочат данните на ТВ План/ТНС за февруари.
Сериалът "Забраненият плод", bTV Новините и bTV Репортерите оглавиха първите три позиции в ТОП 50 класацията на телевизионните програми според тяхната гледаемост. bTV – Комиците, Пълна лудница и Аламинут са следващите найпредпочитани програми според данните на ТВ План/ТНС, измерващи рейтинга на тв продуктите.
В ТОП 50, bTV заема първите 23 места и доминира с общо 38 позиции от всичките 50. bTV Новините отново са абсолютен лидер, като заемат първите 4 позиции сред новинарските емисии на националните телевизии. Обедната емисия на bTV /784 000 зр./ привлича с 315 000 зрители повече, отколкото централната емисия на Нова ТВ Календар /469 000 зр./.
Централната емисия на По света и у нас по БНТ привлича по-малко от 400 000 зрители средно за месеца. bTV "Тази сутрин" продължава убедително да води сред сутрешните блокове, като привлича 626 000 зрители, с 512 000 повече от Здравей, България /114 000 зр./. "Тази сутрин" привлича по-голяма аудитория и от новинарските емисии на Нова
ТВ и БНТ1. bTV Action е единственият кабелен канал, намерил място сред 50-те най-гледани ТВ програми, откакто се изготвя тази класация по критерия за средна месечна гледаемост. Малко повече от месец след старта си каналът попадна в Топ 50 за февруари – с футболната среща Левски – ЦСКА на 35та позиция.
Нова ТВ заема 9 позиции в Топ 50, като най-гледаното предаване на медията е на 24-то място, а БНТ1 заема 2 позиции – с най-гледаната програма на 42-ра позиция.

Стр. 15

"Идвам на мястото на едно магаре", пошегува се Люба Кулезич за трансфера си от Нова в TV7 пред Николай Бареков в предаването му "Гореща точка". "Насреща" ще се казва новата, вече самостоятелна продукция на журналистиката. Стартът е в края на март и ще върви всяка неделя от 9 до 11.45 часа. Кулезич ще тегли зрителската аудитория на гърба на Лора Крумова по bTV. Както вече стана ясно, Иван Ласкин и Димитър Туджаров-Шкумбата ще имат своя територия при устатата Кулезич. Рубриката "Светът според Ласкин" ще съдържа авторски коментари по теми от седмицата, а комикът ще има свое "стенд ъп шоу", което ще се казва "Новите вицове на Шкумбата". Другата свежарска новина е, че и Албена Вулева отива в частната национална телевизия. Някогашната водеща на "Сигнално жълто" по "СКАТ" няма да има собствено предаване, а ще участва в проект, продуциран от Люба.

"Не успях да устоя на предложението на ТV7", каза Кулезич и допълни, че цели да забавлява и да привлича зрителите и да върне понятието "журналистика" на мястото му. В предаването място ще имат както лица с висок обществен ранг, така и обикновените хора, които са недооценени от обществото само "защото нямат рога и трето око", разкри хапливата Кулезич. Много живи връзки, сензационни сюжети, както и материали, заснети извън страната, са другите новини около токшоуто. Основният гост в студиото ще бъде в рубриката "Откровено със…". А декорът в студиото е така разположен, че водещата да може да гледа събеседника си в очите.
В същото време в "Станция Нова" са узнали в последния миг за трансфера на Люба, извършен при пълна секретност. Според упорития слух от медията решили да поканят Валерия Велева да замести Люба. За неин партньор във воденето на рубриката "Рулетка" се спряга Витомир Саръиванов. Двойникът на Фродо от понеделник е свободен, тъй като "Здравей, България" смени лицата и концепцията си. Дали двамата са приели, предстои да разберем на 13 март, когато "Рулетка" трябва да бъде с новите си водещи, както заявиха продуцентите на "Междинна станция" Иван и Андрей.

Стр. 24

в. Пари | 08.03.2011

В медийната пирамида една от най-важните връзки е медия – потребител – рекламодател. Финансовата криза обаче, комбинирана с бързия ръст на онлайн медиите, посстави пред рекламодателя дилемата дали да инвестира в една голяма реклама в месечно издание, или да даде същата сума за 10 реклами в различни сайтове. Печатните медии от своя страна започнаха да се конкурират в среда, в която основният им опонент има на своя страна бързината и актуалността. Резултатът от зародилия се сблъсък за последните две години у нас се изрази в отпадането на част от медиите от пазара и предлагането на много по-качествени и разнообразни предложения за реклама.

Въпрос на избор
Основният коз в ръцете на печатните медии е профилираното им таргетиране, както и баналният факт, че са платени. Ако читател търси безплатно съдържание, той би се информирал в по-голяма степен от онлайн медиите, отколкото би си купил вестник или списание. Факт е, че все повече и в България онлайн медиите превземат пазара. Това е и причината печатните издания да се опитват да предлагат все по-аналитични и интересни материали, така че да привличат читатели и рекламодатели.
Заради конкурентната среда все по-трудно е читателите да бъдат провокирани. За целта медиите в България се опитват да бъдат интерактивни, бързо и качествено да информират читателите, да са с интересна визия и т. н. Все повече са рекламодателите у нас, които избират микс от реклама – онлайн, в печатно издание, телевизия и др. Много зависи обаче какво се рекламира. Ако става въпрос за масов продукт – телевизията е най-бързият канал за реклама, но ако продуктът или услугата е по-специализирана, се избира медия, която е профилирана.

Доверие
Основната задача на таргетираните печатни медии е да бъдат интересни и атрактивни. Ежедневно те се занимават с вярна, задълбочена и компетентна информация. Тази информация не само информира, но и развлича, цели се както в професионалните, така и в личните интереси на читателите. Ядрото на аудиторията на всяка медия не е голямо на брой, но е изключително лоялно и важно. Таргетираните печатни медии изграждат доверие, а рекламодателите, асоциирайки се с тях, използват това доверие, за да го пренесат от статиите към своите рекламни публикации. По този начин реклама, забелязана в доверена медия, има много по-голям шанс да премине в покупка.

Нежелан хаос
В желанието си да станат по-интересни и видими медиите рискуват да станат прекалено абстрактни. Липса на систематика в рубриките и добавените продукти (списания, притурки, мултимедия) водят до риска медията да размие таргета си и да обърка аудиторията. Комбинацията на самоцелни кампании по социалните мрежи, събития с обществено значими цели, игри, ангажиране на блогъри, форуми и т. н. с единствената цел даден продукт или марка да привлече внимание води до объркани потенциални потребители. Инвестицията във всички тези каузи е толкова голяма и в много от случаите успява да привлече огромна вълна от внимание, но каква част от това внимание се конвертира в покупки -това все още е трудно да се измери.
Рекламата в печатна медия ограничава до известна степен хаоса. Тя изисква единствено добра визия, поставена в медия с подходящата насоченост и повторена с добре замислен медия план. Ако тези стъпки са изпълнени коректно, доверието на аудиторията ще свърши останалото. В отговор на конкуренцията от сайтовете много медии, осъзнали това, започнаха да издават притурки или списания към основното с и книжно тяло , които са много тясно профилирани – насочени към определена група хора с определени интереси и покупателна способност.

Пътят напред
За да бъдат конкурентни на пазара, печатните медии все повече инвестират в многоканално развитие. Около силния печатен бранд започват да гравитират електронното лице на медията, допълнителни издания, специални събития, социално и/или политически ангажирани каузи и т. н. По този начин доверието се пренася в нови и различни платформи, даващи възможност за разнообразие и по-ефективна рекламна комуникация.
Заради кризата и ограничените рекламни бюджети повечето компании много внимателно подбират къде да рекламират. Икономиката ни вече показва първите, макар и слаби, признаци на възстановяване. Това бавно ще раздвижи и рекламния пазар. Доверието обаче е ключът към дългосрочните взаимоотношения медия -читател – рекламодател.

МАНИПУЛАЦИЯ: СЛАДКАТА ИЗМАМА
- И печатните, и онлайн медиите използват дребни трикове, за да привлекат рекламодатели, като най-разпространеният е до колко читатели достигат. Печатните медии обявяват в рекламните си тарифи своя тираж. Понякога този тираж е раздут, понякога е реален – за да е сигурен, клиентът трябва да се добере до печатницата. Но никога не се казва каква част от тиража се връща като брак.
- Онлайн медиите образуват рекламните си тарифи на количество импресии на страницата на която се намира рекламният банер, никога на това колко пъти е кликнато на него – което реално определя какъв е бил интересът към рекламата. Проблемът с импресиите е, че са още по-лесно манипулируеми от броя на тиража. Дори в EBay може да се купят програми за генериране на кликове, замаскирани като инструменти за проверка на сигурността на сайта. Така наречените "Trash clicks" се генерират от ботове, които лъжат и брояча на сайта, и потенциалния клиент рекламодател за реалната му посещаемост. Проверка в Google на думата "site traffic bot" доведе до 7.8 млн. резултата.

Стр. 22