Станка Тошева е новият главен редактор на “Капитал”

в. Капитал | 04.12.2010 

Редакционният съвет на "Икономедиа" избра Станка Тошева за главен редактор на "Капитал". След напускането на Галя Прокопиева Станка Тошева беше изпълняващ длъжността. Тя е един от създателите на "Капитал" и работи в мeдиата без прекъсване вече 17 години. "Продължаваме да отстояваме принципите, които са направили "Капитал" това, което читателите познават днес", бяха думите на Станка Тошева. Беше обявен и пълният състав на редакционния съвет. Представителите на гражданската квота са Йонко Грозев от "Центъра за либерални стратегии", Красен Станчев, председател на УС на "Институт за пазарна икономика", и Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". За председател на съвета беше избран Йонко Грозев. Останалите му членове са представителите на журналистите – Румяна Червенкова за "Дневник" и Йово Николов за "Капитал", на мениджмънта – съиздателят Теодор Захов и директорът "Продукти и операции" Владимир Петков, както и главните редактори на "Дневник" Велислава Попова и на "Капитал".

Стр. 3

 

“Икономедиа” ще разчита на новите технологии

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 10.08.2010

Филип Харманджиев ще се занимава само с вино

Вестниците "Капитал" и "Дневник" скоро ще се разпространяват и чрез смартфон. Или поне такава е амбицията на новия съсобственик на пресгрупата "Икономедиа" Теодор Захов (49% от капиталовия дял). Той е интернет предприемач, собственик на "Спектрум нет" и председател на Българската асоциация по информационни технологии. Ролята ми ще бъде да създам симбиоза между медийния и комуникационния бизнес, казва Захов пред в. "Пари" (виж интервюто). Другият съсобственик на "Икономедиа" Иво Прокопиев (51%) също е акционер и в "Спектрум нет". "От 2006 г. работим заедно и споделяме едни и същи ценности", коментира Теодор Захов.

Нововъведения

Но докато моделът на преобразуването на изданията все още не е известен, друга иновация в структурата на пресгрупата стана популярна. Предстои избирането на членове за новия редакционен съвет на изданията. Моделът му е заимстван от конструкцията на Комисията по етика. Той се състои от три групи хора. Най-голямата ще е от трима представители на НПО. Те ще се избират от другите две групи с по двама представители – тези на журналистите и на мениджърите (изпълнителният директор и директорът "Продукти и операции").
Редакционният съвет ще избира главните редактори, които също ще стават негови членове, без да имат право на глас при взимането на решения, които засягат самите тях. Собствениците няма да са членове на редакционния съвет. Идеята е да се скъса директната връзка между редакционния процес и акционерите, каза Захов.

Задачи

Първата работа на редакционния съвет е да избере нов главен редактор на "Капитал". Досегашният – Галя Прокопиева – се оттегля от длъжността. "Ще се занимавам с лични дела, които не бих искала да коментирам", каза тя за в. "Пари". Докато стане ясно името на новия ръководител на седмичника, поста ще поеме Станка Тошева, която досега беше първи зам. главен редактор на "Капитал". Досегашният изпълнителен директор на пресгрупата и акционер с 49% Филип Харманджиев пък ще се отдаде на виното.

Стр. 14

Иво Прокопиев: Ако обществото иска да знае механизмите на зависимост в медиите, ще разбере

сп. Мениджър | 11.07.2010

Невъзможно е да се избегнат всички конфликти на интереси на издателите, но могат да се управляват, като връзките станат прозрачни за читателите, казва зам.-председателят на Съюза на издателите и съсобственик на в. "Капитал"

- Господин Прокопиев, какво гарантира, че Законът за задължителното депозиране на печатни произведения, на който се разчита да направи прозрачна собствеността, няма да стане "врата в полето", както беше изискването в Закона за радио и телевизия – да не бъдат притежавани от собственици на рекламни агенции. Какъв е проблемът като собственици да бъдат регистрирани подставени лица?

- Въпросът всъщност е искаме ли да знаем за механизмите на зависимост в медиите. Ако наистина искаме да знаем, ще разберем. Промяната в споменатия закон ще помогне, поне по отношение на собствеността. Дори и да е подставено лице, то ще носи отговорност като издател. В момента има много напълно анонимни издания, собственост на външни фирми, с анонимна собственост, печатат се в гаражни печатници. Те не носят никаква отговорност за съдържанието, което разпространяват, и не плащат никакви данъци. Поне този проблем може да се реши.

- Смятате ли, че читателите се интересуват кои са собствениците, като си купуват вестници и списания? Съюзът на издателите свой гилдиен интерес ли защитава с исканата промяна на закона или обществен интерес? Какъв е проблемът да се търгува с влияние и при декларирани до физическо лице собственици?

- Съгласен съм, че проблемът с финансирането на медиите и търговията с влияние е по-голям. Има много начини една медия да бъде държана в зависимост, не само през собствеността. Например през рекламните приходи, разпространението, банковите кредити, субсидиран печат и т.н. Има много аспекти на медийната зависимост – защита на търговски и чисто бизнес интереси примерно, промотирането на някой продукт или атака на конкурент. За обществото по-опасната зависимост е зависимостта от политиците. Точно те са основните заинтересовани, които искат да държат медиите зависими, защото не обичат да бъдат критикувани. Това не е нещо ново. Откакто има демокрация, има и опити медиите да се манипулират. Например във времената на Римската република Цезар сам е списвал "вестника" върху каменни плочки, който съобщава за неговите победи в Галия. Т.е. това, което знаем за военните му кампании, е това, което Цезар е искал да знаем. В този смисъл гилдийният интерес на Съюза на издателите съвпада с обществения, защото издателите си дават сметка, че професионалните медии трябва да са свободни и независими, иначе умират или се продават на политическите интереси. Това обаче е друг "бизнес". Огромната част от членовете на съюза са медийни предприемачи, те искат да правят бизнес на ме-дийния пазар, не да търгуват влияние с политиците.

- Къде минава границата между корпоративния интерес на собственика и обществения интерес, който защитават медиите? Ще ви дам пример от "Капитал" – там често има текстове за проблемите, които създава държавата пред проектите за възобновяеми енергийни източници, а това е едно от стратегическите направления на вашия "Алфа финанс холдинг". Трябва ли вестникът, на който сте съсобственик, да бъде подозиран, че урежда ваши корпоративни интереси?

- Това е хубав пример, който илюстрира нуждата от прозрачност. В регистъра на собствеността на Съюза на издателите в България аз съм декларирал, освен че имам дял в "Икономедиа", всичките си други икономически интереси, включително дела в "Алфа финанс холдинг". Т.е. проблемът е да се обявят всички потенциални конфликти на интереси. Читателите на "Капитал" знаят, че аз съм един от издателите, и могат сами да преценят дали представеното е обективно или не. Ние сме отишли по-напред във вътрешните си правила. Във всяка статия в "Капитал" или "Дневник", където се споменава фирма, в която издателите имат интерес – примерно "Каолин", "Солар про" или "Дамяница", се посочва връзката и фактът, че един и същ човек има дял и в "Икономедиа", която издава съответния вестник. Не е възможно да се избегнат всички потенциални конфликти на интереси, те обаче могат да се управляват, като връзките стават прозрачни за читателите. Иначе по същество всичко написано в "Капитал" и "Дневник" е пред очите на обществото в последните 17 години. Вестниците имат такова доверие и са толкова успешен бизнес точно защото никога не сме си позволявали (с другия издател Филип Харманджиев) да ги използваме за защита на някакви наши лични интереси.

- В писмото, с което управителният съвет на Съюза на издателите благодари на правителството за промените при собствеността, се казва: " УС на СИБ отчете, че все още има дефицити в областта на разпространението на печатните издания и гарантирането на достъпа на гражданите до информация, които в следващите месеци трябва да бъдат преодолени". Означава ли това, че ще има още искания за законови поправки?

- Съюзът на издателите инициира поправките в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения и регламента за разкриване на действителните собственици на издателските фирми. Ще следим внимателно другите идеи за законови промени. Трябва да подчертая, че и сега има закони, които не се спазват прецизно – например Законът за защита на конкуренцията по отношение на опитите да се преразпределя пазар чрез дъмпингови практики и чрез изкупуване на каналите за разпространение.

ИВО ПРОКОПИЕВ е зам.-председател на Съюза на издателите в България. Съсобственик на "Икономедиа" компанията, която издава "Капитал", "Дневник", няколко списания и сайта. Притежава и печатница. Бизнесът му извън медиите е съсредоточен в "Алфа финанс холдинг", който обединява повече от 60 фирми, занимаващи се с финансови услуги ("Булброкерс"), индустриални минерали ("Каолин"), чиста енергия ("Солар про"), недвижими имоти. Съпругата му Галя Прокопиева е главен редактор на в. "Капитал". Съдружникът му в "Икономедиа" е Филип Харманджиев, собственик на винарската изба "Дамяница".

Стр. 62 – 63

Промени в управлението и собствеността на “Икономедиа” АД

www.capital.bg I 4.08.2010

Компанията-издател на "Дневник" и "Капитал" обяви днес промени в управлението и акционерите

Най-голямата българска група за бизнес медии "Икономедиа" АД прави промени в редакционното и оперативното управление и в собствеността си.

Решението на акционерите е да се създаде нов орган – редакционен съвет, който ще бъде надзорен за редакционната политика на изданията. Задачата на съвета е да гарантира запазването на високите професионални и етични стандарти на изданията и тяхната независимост. Редакционният съвет ще избира главните редактори на "Капитал" и "Дневник". Съветът ще бъде съставен на квотен принцип. Най-голяма квота имат независимите представители (представители на гражданското общество и водещи неправителствени организации) – трима души. С по двама представители участват мениджмънтът на дружеството (това са изпълнителният директор и директорът продукти и операции) и журналистическият екип (представителите ще се избират от общото събрание на журналистите в "Икономедиа").

"Създаването на редакционен съвет е изключително съществена промяна по отношение на редакционната политика в "Икономедиа". Вярвам, че тя ще гарантира както независимостта и професионализма на изданията, така и пряката им връзка с гражданското общество", коментира ролята на новия орган Иво Прокопиев.

Предстои редакционният съвет да бъде сформиран в рамките на месец. Една от първите му задачи ще е изборът на нов главен редактор на "Капитал". Настоящият Галя Прокопиева напуска и до назначаването на нов изпълняващ длъжността ще бъде Станка Тошева, която е първи зам. главен редактор на "Капитал". В "Дневник" няма да има промени.

"Икономедиа" АД има и нов изпълнителен директор – Елица Ангелова. Елица Ангелова е завършила право в Софийския университет и има MBA от Мичиганския университет.

В структурата на собствеността също настъпва частична промяна – на мястото на досегашния акционер Филип Харманджиев с 49% участие влиза Теодор Захов. Участието на другия акционер Иво Прокопиев (51%) остава непроменено. Иво Прокопиев няма да участва в органите за оперативното управление на дружеството.

Филип Харманджиев за излизането си от "Икономедиа": "Оттеглянето ми е свързано с желанието ми да бъда фокусиран в едно поле на дейност – винения ми бизнес. Радвам се, че "Икономедиа" ще има за акционер способен, финансово стабилен визионер с изключителни познания в телекомуникационния бизнес в лицето на Тео Захов. Елица Ангелова, която ме наследява като изпълнителен директор, е дисциплиниран, талантлив и добре образован мениджър – екипен играч, което е перфектно съчетание за предизвикателствата на медийния бизнес. Излизам от компанията, но оставам приятел на екипа, Иво и Тео и почитател на изданията."

"Има дигитална революция в медиите, "Икономедиа" е водеща в този процес в България и е голямо предизвикателство как продължава напред в следващите няколко години", каза Теодор Захов. Теодор Захов е успешен интернет предприемач и председател на БАИТ.

Оригинална публикация

“Икономедиа” спечели финансиране по проект на оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”

myPR.bg I 15.07.2010

"Икономедиа", издател на "Дневник" и "Капитал", спечели финансиране за проект "Развитие на професионалисти в медиите". Финансирането е от Европейския социален фонд по линия на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с посредничеството на Агенцията по заетостта в България.
"Проектът е много важен за нас, защото допринася за личното професионално развитие на колегите ни и конкурентоспособността на компанията като работодател. Вярваме, че предоставянето на възможности за квалификация в компанията спомага за поддържането на трайни работни места", коментира Емилия Зафираки, координатор на проекта в "Икономедиа".
Проектът "Развитие на професионалисти в медиите" на "Икономедиа" ще се реализира в партньорство с "Таурус консултинг" и "Ай Си Ти медиа" и ще позволи на 171 журналисти и служители от други отдели на компанията да преминат обучения по професионални и ключови умения до края на 2010 г.

Повече за "Икономедиа":

"Икономедиа" е най-голямата група за бизнес медии в България, издател на интегрираните принт и онлайн медии "Капитал" и "Дневник", професионалните издания HoReMag, "Регал" и лайфстайл списанията "НЕЯ" и "Бакхус".
"Икономедиа" развива бизнес събития и конференции под брандовете на "Дневник", "Капитал" и "Регал". Най-известни събития са: Годишна среща на бизнеса с правителството, Marketing Innovation Forum, Green Innovation Forum, Retail in Detail.
"Икономедиа" издава заедно с "Иконве" вестник "Строителство Градът" и списание "Индекс имоти". "Икономедиа" притежава ICT Media, чрез която издава вестник Computerworld, списаниe PC World, сп. CIO, и сп. Network World. "Икономедиа" притежава "София ехо медия", което издава в. "The Sofia Echo".

Оригинална публикация

Поучителните думи на един медиен търговец

в. Република | Николета ДАСКАЛОВА_ | 2010-06-07

Той не е кой да е, а самият Красимир Гергов. Един от най-важните играчи на постсоциалистическата медийна сцена. Публично определян като "рекламен магнат", "енигматичен медиен бос" и "мистична фигура", Гергов огласи със спомени и откровения първоюнската утрин на bTV. Поводът – десетгодишния юбилей на телевизията. Думите на ВИП-госта надхвърлиха рамките на стандартната честитка за рожден ден и се разстлаха върху проблемите на медийната среда. Внимание заслужават поне три акцента от изповедта на Гергов.

"Аз" и bTV, той и законът

Отношенията между рекламния бос и най-популярната медия са обект на спекулации още от самото раждане на частния канал. Дълго време се лансираха различни публични догадки за степента на участие на консултанта Гергов в управлението на телевизионния лидер bTV. Липсата на яснота по въпроса задълбочаваше една от най-сериозните язви на българската публичност – прозрачността в медийната собственост. Ето защо интервюто на Гергов се превърна в ритуално разбулване на тайната и като такова се явява важно събитие в съвременния медиен контекст. С подобаваща значимост го оцениха и част от конкурентните медии. "Красимир Гергов призна, че е бил и е собственик на bTV" бе ключовото послание, което проряза новинарското пространство. В ролята на водещи интерпретатори на саморазкритието се оказаха вестниците на "Икономедиа" – "Капитал" и "Дневник", а тонът, който наложиха, бе преди всичко саркастичен: "пародия" и край на едно "десетгодишно лицемерие".
Разсекретяването на консултантско-собственическата схема от страна на Гергов изведе на преден план и проблема с цялостното регулиране на медийната среда. Научихме, че в България една законова забрана може да бъде издигана, но и заличавана на основата на конюнктурно отношение към даден субект. Контурите на сагата около Гергов и медийния закон са прости – преди 10 години рекламистът Гергов не можеше да има дял в медии (" специално създадени закони против хора като мен"), в началото на тази година обаче парламентарното мнозинство премахна забраната и рекламистът Гергов може да седне на стола на bTV и да заговори от позицията на "ние, собствениците". Въпросът, един от многото, не е в личните перипетии на бизнесмена, а в опасностите, които крие подобна законотворческа гъвкавост. В крайна сметка става ясно, че у нас средата може да се регулира не от процедури, а от междусубектни отношения. А това не звучи особено демократично.

Свободата на словото и рекета

В изказването на Красимир Гергов се промъкна и една дума, която сама по себе си звучи страшно и би трябвало да предизвика бурна обществена реакция. Но не би. "Рекет", каза Гергов, "тогава [в първите години на bTV] ме караха да плащам рекет". В резултат консултантът Гергов е трябвало да юди дела, за да гарантира свободата на словото на журналистите от bTV. Детайлите в тази порочна схема не стават напълно ясни. А би трябвало. Когато рекетът и свободата на словото се обвържат в общ контекст, завоалираните думи не помагат. Щом един от ключовите актьори на медийното поле заговори за рекет, това е най-малкото симптоматично за сериозен недъг в обществото, в което всички живеем. А и "тогава" не е чак толкова отдавна.

Телевизията като плод-зеленчук

В стремежа си да подчертае пазарните механизми, по които развива медийния си бизнес, Гергов сравни телевизията с плод-зеленчук. "Аз искам да имам фирма, която да е като плод-зеленчук – където отиваш сутринта, отваряш, хората купуват, ако са ти хубави продуктите – купуват, ако са лоши – не купуват". И отправи менторски съвет към журналистите да правят рейтингова програма. Бизнесът над всичко. Донякъде забавна, плодово-зеленчуковата аналогия е и едновременно тревожна Да не забравяме, че медийното съдържание се различава от ябълките и доматите. Най-малкото защото телевизията, за разлика от фруктиерата, формира обществено мнение. Употребата на развалени плодове и зеленчуци може да предизвика стомашно неразположение. А консумацията на развалени медии? До обществена диария, може би. Неприятно.

Стр. 8

Интервю с Филип Харманджиев, изпълнителен директор на „Икономедия”

Нова телевизия, Станция Нова | 2010-05-22

Водещ: Ще стане дума в следващите 20 минути за един още зараждащ се скандал, който може да взриви политическата обстановка до степен да предизвика политическа нестабилност, зависи на къде ще се развие. Това ще се опитаме да разберем сега с Филип Харманджиев, който е изпълнителен директор на Икономедия, издателството, което издава в.Капитал и в.Дневник. и други издания има разбира се. Припомням, най-напред Съюза на издателите се обърна към правителството с въпрос, а Съюза на издателите обединява главните печатни медии, с въпрос в кои банки са държаните пари на най-големите държавни предприятия. Получихте отговор и този отговор показа, че близо половината от парите са в Централна корпоративна банка,докато следващите вече са по 6 -9% и т.н., незначително. Сега, защо докато трае тая кампания, днес вашия Капитал е пълен, това е централна тема, защо медийните издания на Нова медийна групировка, зад която се смята, че стои… които се ръководят от депутат от ДПС, Деян Пеевски, за които се смята, че стои тази банка, нападат преди всичко Капитал, Иво Прокопиев и т.н., след като обръщението въпроса е зададен от името на целия Съюз на издателите. Какъв е тоя кръг Капитал, че толкова ви дразни? И към това, вие във властта ли сте в момента или не сте?
Филип Харманджиев: Фактите потвърдиха това, което подозирахме, че с държавни пари една частна банка е изкупила доста голяма част от печатните медии в страната, както и телевизии, и чрез тези телевизии пази своите пари и не дава на никой да атакува тази схегма, която бих казал е корупционно пропагандна. Тоест от едната страна те държат парите на държавата, а с другата страна размахват медиите и казват – не ни пипайте, защото ще видите какво ще ви се случи. И това е първата причина да бъдем атакувани – да покажат на всички, че те имат наглостта, имат волята да лъжат по този безогледен начин и да плюят по този безогледен начин. Между другото това е доста талант се изисква да си толкова нагъл и толкова…
Водещ: Абе талантлив народ сме ние.
Филип Харманджиев: Втората причина е репутацията. Вестниците, както и политиците, така и банките, работят с репутация. Ако сринат репутацията на Капитал, ние няма да можем да имаме доверието на нашите читатели. Съответно няма да можем да работим, защото нашите читатели са нашия капитал. Ние правим пари от нашите читатели, продаваме реклама на нашите рекламодатели, защото имаме наши читатели. Без читатели ние нямаме..
Водещ: А във властта ли сте?
Филип Харманджиев: Само да довърша тука. И всъщност Капитал е един от малкото вестници, които има истински разследвания, да си припомним аферата Батко, която въобще не бше нито манипулирана, нито пусната от някъде на Иван Михалев. Сега с магистратите и с техните социално-слаби деца също не е някаква… тя тръгна от Капитал, Росен Босев. Целта на тези медии е да нямаме репутацията, за да можем да правим такива разследвания. Ние не сме във властта и никога не сме били във властта. Факт е, че моя предшественик Бисер Боев беше за известно време в предизборна кампания с ГЕРБ, той напусна Икономедия, за да влезе в политиката, той го обяви това абсолютно публично и т.н., просто каза – сменям попрището си. Това много се искаше да бъде изманипулирано като че ли влизане на Капитал във властта. Имайте предвид,ч е Бисер очевидно не влезе във властта, но не се върна в Икономедия. Ако ние го бяхме командировали във властта щеше да се върне в Икономедия.
Водещ: Добре. Отговора, който получихте за вас достатъчен ли е?
Филип Харманджиев: Напълно, но има още… този отговор просто генерира купчина нови въпроси към много институции, не само към правителството.
Водещ: То от тука започва.
Филип Харманджиев: От тука започва и е много тревожно за мен, защото очевидно се касае за една държавна помощ към една частна банка и към едни медии, които в никакъв случай не могат да се нарекат обективни или пък…
Водещ: А тая банка може ли да бъде наречена със съмнителен произход, както си позволи да я нарече американския посланик и както беше отречена от шефа на БНБ.
Филип Харманджиев: До толкова, до колкото основен пакет, около 30%, се държи от компания с неизвестен собственик< аз не бих могъл да твърдя, че банката има изяснени акционери.
Водещ: А това, че се намесва американския посланик показателно ли е за това… не е ли това един наш вътрешен проблем? Или има и международни проекции?
Филип Харманджиев: Ами има огромни международни проекции, защото все пак като членка на НАТО и членка на ЕС големите играчи във финансовата система или важните играчи във финансовата система трябва да са ясни и тъй като това не е точно така, това веднага генерира политическа нестабилност в страна на съюзника…
Люба Колезич: Филип, а като се компрометира една банка не е ли това заплаха за банковата стабилност? В случая не става ли дума за една атака срещу една банка, която може да разклати цялата банкова система? Не ви ли е страх, че участвате в такава атака?
Водещ: Особено ако се изтеглят капиталите.
Филип Харманджиев: Първо тази банка няма… тя не е играч на пазара, тя …
Водещ: 6% мисля, че имат…
Филип Харманджиев: Има го в Капитал, не знам. Но тя е изцяло държавна банка. Тя е държавна банка.
Люба Колезич: Тя живее от държавни пари.
Филип Харманджиев: От държавата. Така че от тази гледна точка няма опасност за населението. По-скоро аз пък питам хубаво ли е, това представете си, има обир във вашия квартал. И полицията идва и казва – абе ние не искаме да атакуваме тези крадци, защото като пуснем сирените ще събудим всички в квартала.
Водещ: Това е хубав пример.
Филип Харманджиев: Не може да се бандитства без последствия.
Люба Колезич: Знаете ли Николай Бареков какво написа в своя сайт. Той нападна групата Капитал между другото. Онзи ден, и написа – кога Капитал говори истината – когато хвалеше въпросната банка преди месеци или сега, когато тя вече не и е изгодна. Има ли такова нещо въобще?
Водещ: Кога сте я хвалили? Аз не знам да сте я хвалили.
Филип Харманджиев: Ами когато примерно банката излезе на борсата ние не сме я хвалили, ние сме отразявали. Аз такива колеги, които или хвалим или… те тълкуват журналистиката по начина, който е различен от начина, по който аз възприемам журналистиката. Така че някак си не мога да го изтълкувам много добре.
Водещ: Сега, ти каза, че това, което е отговора на правителството тепърва поражда въпроси. Но имам чувството, че реакцията на кабинета е като че ли – до тука беше всичко, министър-председателя каза – ами да се направи проверка. И толкова. Ще продължите ли вие да атакувате, и то целия съюз, защото следващия въпрос е парите на тази банка с тях ли се издържат тези медии, има ли сключена сделка между правителството и тази медийна групировка за подкрепа срещу държавните пари?
Люба Колезич: Ситуацията е от времето на Станишев все пак, да не забравим.
Филип Харманджиев: Точно така.
Водещ: Времето на Станишев, но от тогава ще има увеличение на дела на държавните предприятия.
Филип Харманджиев: Аз не мога да отговарям за останлите издания от съюза на издателите. Самия факт, че заедно главните редактори на тези Издания подписаха това искане за информация показва колко единно е негативното отношение към поведението на медийната групировка, близка до ДПС н апазара. Тоест да се съединят, да се съюзят Дума, Земя, Труд, Капитал в едно, да подпишат, това означава, че те наистина се държат безобразно и според мен това беше нещо, което преля чашата, за да… масово да обходи в медиите тази схема. Иначе обикновено Капитал пише само, а политиците си траят и минава темата незабелязна. Аз обаче се разсеях малко, каква беше другата тема.
Водещ: Въпроса беше дали има такава сделка?
Филип Харманджиев: Сделка, да.
Водещ: Между власт, между банка, между медии?
Филип Харманджиев: Аз лично на мястото на министър-председателя не бих направил тази сделка и мисля, че той по-скоро не би я направил. Той.. много е лошо да имаш… да те ухажват медиите на Доган. Защото ти всъщност от един бунтар, от един човек, който да промени статуквото изведнъж ставаш някакъв официоз. Аз не бих искал такава сделка от тях, защото това ще ми направи супер лоша услуга..
Водещ: Ама той министър-председателя обича вниманието на медиите.
Филип Харманджиев: Той го обича, но в крайна сметка когато си в едни злостни медии, в едни антикултурни медии, ти биваш … на теб ти угодничат, според мен имиджа на тези медии се прехвърля върху теб.
Люба Колезич: Вие не говорите ли за това, че тези медии казаха, че Иво Прокопиев фалира. Вярно ли е, че Иво Прокопиев фалира? Фалира ли той?
Филип Харманджиев: Глупости. Те…. вижте, те толкова неща са твърдяли. Те твърдят примерно,ч е аз пия с Нона Караджова едва ли не от 11 часа. Аз не познавам Нона Караджова. Така че…
Люба Колезич: А пиете ли от 11 часа?
Филип Харманджиев: Тя пие от 11, аз пия вино от 6 часа нататък.
Водещ: Да се върнем на въпроса за Бойко Борисов. Той наистина няма нужда от такива публични медии. Той е достатъчно популярен и харесван от медиите.
Филип Харманджиев: Това по-скоро…
Водещ: (?) тая любов необяснима на медийна групировка към правителството, те са по-официозни от.. не знам, още от едно време.
Филип Харманджиев: Ами според мен така прекрасно го вкарват в капана, че е в съюз с ДПС, което за него е политическата му смърт.
Водещ: Той какво трябва да направи според вас?
Филип Харманджиев: Ами трябва… значи, много се сещам за Гладстоун, когато мисля за тази ситуация, който изкоренява корупцията в Англия по времето на неговото управление. Корупцията в Англия е била норма в страната по това време. Това, което той трябва да направи е да атакува … това е фундамент на корупционна схема. Ако изкорени този фундамент, няма да имаме явлението покупка на гласове, няма да имаме назначени политици. Ще имаме истински политици. Борисов е единствения политик, който има капитала да го направи. Всички останали, както виждате никой от политиците не атакува тая схема. Всички си траят. Няма Костов, който е най-големия враг на Доган, Костов е казал..
Водещ: Ама доста и от изданията на Съюза на издателите си траят.
Филип Харманджиев: Аз не мога да отговарям за тях, така че..
Водещ: Нищо. Аз само го отбелязвам.
Филип Харманджиев: Така че Борисов има уникален шанс да разбие, той е просто на кръстопът. Или го разбива това нещо много лесно …
Водещ: Или какво?
Филип Харманджиев: Или влизаме в старата схема. Старата схема е Нова българска медийна група, това което прави е иска да ни държи разочаровани, да ни държи отвратени…
Водещ: Ако Бойко Борисов влезе в схемата, че всички са маскари и че той, водейки битка срещу предишното управление в действителност влиза в сделка с фирми, представляващи бившия режим, това е политическа смърт, това не е просто петънце върху репутацията му.
Филип Харманджиев: Абсолютно. И това отново ще бъде посланика на избирателите – стойте си вкъщи, няма за кого да гласувате. Кой печели най-много от това? Назначените политици и тези< които купуват гласове.
Водещ: Добре, ако се замаже цялата история как ще реагират медиите от Съюза на издателите?
Филип Харманджиев: Ами ние няма да оставим темата. Аз се надявам и другите колеги ако не бъдат прекупени да реагират правилно…
Водещ: Как прекупени?
Филип Харманджиев: Ами както всички… както останалите вестници в Нова българска медийна група бяха.
Водещ: Тоест да не бъдат закупени и …
Филип Харманджиев: Вижте, те играят много схеми. Не винаги схемата е – купувам ти дяловете публично. За това публичността на собствеността на банки, на медии, тези които играят с доверие, е най-важна. Не е толкова важно бакалията чия собственост е.
Люба Колезич: Между другото Бойко Борисов още от сума време, даже тук на територията на това предаване, той първи се ангажира с това, че публичността на собствениците ще бъде съвсем форма за…
Филип Харманджиев: Точно така, това е искане на Съюза на издателите. Ние работим върху проектозакон, който да разкрива собствениците. Но не номиналните собственици, Люксембургски и не знам си кой, а има механизъм, по който идваш с акцията и казваш – аз съм бенефициалния собственик на тази офшорка. Офшорка не означава, че не се знаят собствениците.
Водещ: Добре, ако са разкрили, че действителните собственици на изданията на Нова медийна групировка са да кажем ДПС или Деян Пеевски и т.н., какво още означава това? Какво ще се случи?
Филип Харманджиев: Ами аз даже според мен не е необходимо, просто като погледнете вестниците на Нова българска медийна група, Телеграф, Монитор, Политика, Уикенд, котйо между другото не е номинален собственик, но самата му Политика личи… вестника не може да излъже каква му е позицията. Ако погледнете рекламите, те 90% в тези издания са реклами на Корпоративна банка. Кажете ми какъв е смисъла, ако тази банка въобще няма търговия на дребно, те това се хвалят, че ние сме банка бутик, ние работим само за държавни предприятия. Какъв е смисъла да има по 4 страници реклама във вестник, който има 110 000 тираж?
Водещ: А други реклами имат ли?
Филип Харманджиев: В Телеграф ли? Мисля, че не. Почти не.
Водещ: Тоест те се издържат на държавна…
Филип Харманджиев: Те се издържат изцяло от парите на Корпоративна. А както казахме парите на Корпоративна са държавни.
Люба Колезич: Аз съм убедена, че ще се появи тълкувание на тоя разговор, злонамерено тълкувание, в което ще се казва, че тъй като групата Капитал не е Получикла това, на което се е надявала от Бойко Борисов във властта, тя го атакува сега чрез неговия опит да запази някакъв медиен комфорт за правителството в трудни времена на реформа.
Филип Харманджиев: Аз пак ще кажа, че за мен бъдещето на Бойко Борисов е да се отърси от имиджа, който все повече се насажда от това, че е в съюз с Доган. И поведението му спрямо тези вестници, които са всъщност пропагандна машина и спрямо техния спонсор ще покаже дали Бойко е с Доган или не.
Водещ: Добре, ако все пак случая бъде замазан, тоест дадена ви е информацията на вас, предстои някой ден да се приеме там поправка някаква съгласно която собствениците ще останат известни. Но нищо не се променя по отношение на държавните пари, които са в тази банка. Как ще реагирате, как ще реагират вашите медии? Вие казахте – ще продължи…. Възмжно ли е това да изстинат вашите топли чувства, тъй като той се радва Бойко Борисов на топлите чувства и на вашите издания, нямам предвид само Капитал и другите. И може ли това да доведе до някаква политическа Нестабилност на страната? Ако се срути моралната опора на това управление?
Филип Харманджиев: При всички положения ако се загуби доверие в правителството ще има политическа нестабилност. В същото време ако продължи този начин на насърчаване на схеми, вижте, в България не се правят бизнес модели, не се прави бизнес. Постоянно са няакви схеми. Ти на мене, аз на тебе, дъщеря ми да я направим социално слаба, за да взема парцел на морето да направя хотел и т.н. Ако ние най-накрая не почнем да правим наиситна бизнес, държавата да почне да прави икономика, ако продължаваме с тази огромна администрация, която постоянно изнасилва и рекетира предприемачи, граждани, ако продължим с тези аз бих казал рекети, които се оказват и на Икономедия, и на Капитал и на Иво и на много други играчи, ние просто вече ставаме маргинална държава без бизнес. Така че политическия изход, политическа стабилност, решителни мерки, прозрачност, конкуренция, не позволяване на нелоялни практики, което е в момента. Имайте предвид, че Телеграф, колегите от Враца попдадоха жалба в КЗК. Телеграф струва 40 стотинки и извън дъ ржавните пари от Корпоративна банка няма други пари. Това какво означава? Тов е все едно…
Водещ: Опасявате ли се, че все пак нещата както става почти с всичко в България ще бъдат замазани?
Филип Харманджиев: Много е трудно. Според мен духа изскочи от бутилката доста здраво. Аз по другата линия, по линия на акцизите и тези акции на митниците и на вътрешното министерство също се чудя дали ще успеят да го покрият, както го покриха, ако си спомняте. Сега никой не се сеща за Иван Иванов, дето търгуваше разни пушки му подаряваха и т.н.
Люба Колезич: Аз се сещам. Но какво от това?
Филип Харманджиев: Да. Това се покри някак си. Аз сега не вярвам, защото е толкова публично, има толкова амбициозна заявка от страна на г-н Цветанов, от страна на г-н Борисов това нещо да престане, че аз лично ако съм на 50 години и имам такъв шанс да остана в историята или да остана в историята както остава царя или както остава Станишев, аз не бих го взел тоя риск, честно ви казвам.
Водещ: Един последен въпрос, да се върнем на това как в цивилизованите страни се гледа на купуването на медийно влияние с държавни средства?
Филип Харманджиев: Гледа се като на Северна Корея, вероятно.
Люба Колезич: Да де, ама така ми изглежда много, извинявай много Иване, в момента този разговор ми изглежда на мене лично доста преднамерен.
Филип Харманджиев: В смисъл?
Люба Колезич: Ами като че ли от нашето предаване започва една война, която не мога да разбера нейната цел. Нима ние сме северна Корея? Или войната е започната и ние се опитваме да предотвратим да се превърнем в северна Корея? Не мога да разбера.
Филип Харманджиев: Не, северна Корея като диктатура говоря, а не като …
Люба Колезич: Ама диктатурата е започнала от времето на Станишев. Може би сега правителството се пази от излишни битки в труден момент и се опитва по законов път да реши проблема. Аз не знам, но не бих искала да живея в северна Корея, ей богу.
Филип Харманджиев: Според мен има…
Водещ: Това бяха риторични въпроси, не знам дали…
Филип Харманджиев: … има една снежна топка, просто тази антикултура, която се генерира от тая политическа класа, която стои зад вестниците на Нова българска медийна група ни заслепява и съвсем ни замъглява съзнанието. Но така или иначе аз смятам, че обществото вече не е това, което е било преди 10 години. Имайте предвид, че в момента имаме толкова мног източници, да кажем търговския регистър има достатъчно много информация, разследването ни за магистратите е благодарение на достъпа до електронен кадастър и т.н. Интернет вече е навсякъде. Не може с методи от, не знам, 19 век, с методи от 15 или който и да е век да се опитваш да управляваш страна във 21 век.
Водещ: Добре. Благодаря, тъй като все пак това беше мое интервю нека сложа аз края, позволяваш нали?
Люба Колезич: Извинявай.
Водещ: Благодаря ти за участието. Благодаря. 

Българската конфедерация за връзки с обществеността връчи наградите в десетото издание на конкурса PR ПРИЗ

БДВО I 2010-05-20

Организаторите обявиха намерението си от следващата година той да се превърне в първия балкански PR конкурс

четвъртък, 20 Май 2010 г. – София – За десета поредна година бяха връчени наградите за постижения в сферата на пъблик рилейшънс (PR) и комуникациите в България. Елегантната церемония по награждаването беше в Гранд Хотел София, зала „София”.

На събитието беше обявено решението на организаторите от Българската конфедерация за връзки с обществеността от следващата година конкурсът да приема участници от всички балкански страни, което ще го превърне в първия международен конкурс на Балканите. Организаторите на PR ПРИЗ съобщиха още, че ще издигнат кандидатурата на София за домакин на Световния PR форум на Глобалния алианс за PR и комуникационен мениджмънт през 2014 г.

По случай юбилейното издание отличия получиха не само участниците в традиционните конкурсни категории. Специални награди бяха връчени за принос в развитието на PR професията у нас през изминалото десетилетие. Две компании – Mtel и Софарма, взеха награди за дългогодишната си подкрепа на организацията на PR ПРИЗ и PR фестивалa в България. Четири медии – БТА, сп. Мениджър, в-к Капитал и Дневник и интернет порталът Dir.bg, получиха признание за дългогодишно партньорство с организаторите на конкурса.

Персонални награди бяха връчени и на изявени имена в сферата на PR и комуникациите. Директорът на отдел „Комуникации” на Mtel Нина Мирчева беше наградена за приноса й в развитието на вътрешнокорпоративния PR. Нели Бенова, председател на БДВО в периода 2002 – 2006 г – взе награда за принос към развитието на неправителствения сектор, саморегулацията на PR професията в България и утвърждаването на образа й в чужбина. Президентът на IPRA за 2009 г. Мария Гергова беше отличена за утвърждаването на международния образ на българския PR, а председателят на асоциация ИМАГИНЕС Аня Павлова – за приноса й към развитието на политическия PR.

Награди получиха още проф. Любомир Стойков – за развитието на имиджмейкинга и преподавателска дейност, доц. Десислава Бошнакова – за издаването на стойностна литература по PR и преподавателска дейност, доц. Соня Алексиева – за развитието на PR в областта на туризма, Стефан Серезлиев – за приноса му в развитието на брендинга.

В десетото издание на конкурса се включиха 33 проекта в десет категории. От създаването си досега в PR ПРИЗ са участвали над 250 проекта. Стартирал с три конкурсни категории през 2001 г., днес българските PR специалисти, агенции и отдели могат да се съревновават в 15 различни области.

Международни гости на PR фестивала и членове на журито на конкурса тази година бяха г-жа Аманда Джейн Сучи – преподавател по PR техники в университета в Катаня – Италия, член на борда на Глобалния алианс и настоящ секретар на организацията, и проф. дфн Георгий Почепцов – Украйна, преподавател по теория на комуникациите в Мариуполския университет, президент на първата PR Асоциация в Украйна.

PR Приз 2010 се проведе с любезното съдействие на Mtel, Софарма, Овергаз, Гранд хотел София и медийното партньорство на: БТА, Списание „Мениджър”, Списание „Тема”, Списание „Sign Cafe”, Blitz.bg, AvantX и специализираното онлайн издание „Медии и обществени комуникации”.

Победители в конкурса PR Приз 2010

Агенция: Publicis Consultants | MARC

Проект: „Shell – аз обичам колата си”

Клиент: Shell България

Категория: Корпоративна PR кампания

Агенция: Active Group

Проект: “VIVACOM в подкрепа на дислексията”

Клиент: Vivacom

Категория: Обществено значима PR кампания на организация от стопанския сектор

Агенция: “От До Консулт” ООД

Проект: „За хепатита в първо лице единствено число”

Клиент: ХЕПАСИСТ

Категория: Социално отговорна PR кампания на организация от нестопанския сектор

Агенция: Publicis Consultants | MARC

Проект: „Открий себе си”, Национална информационна кампания за рисковите фактори за здравето и развитието на децата

Клиент: Национален център по опазване на общественото здраве

Категория: PR кампания на държавна институция

Агенция: Symmetric communication consultancy

Проект: ACER – към нови измерения

Клиент: ACER

Категория: PR кампания на нов продукт

Агенция: New Moment PR

Проект: „Моника Милев”, кампания „Да спасим мъжа”

Клиент: Каменица

Категория: PR кампания на съществуваш продукт или услуга

Изпълнител: Отдел „Връзки с обществеността и корпоративни комуникации” към Уникредит Булбанк

Проект: Купа на UEFA Champions ligue в България

Категория: PR събитие

Агенция: New Moment PR

Проект: VIP BROTHER Аукцион

Клиент: SIA Advertising

Категория: PR кампания на медия

Агенция: Publicis Consultants | MARC

Проект: „Скъпа, обичам и футбола”

Kлиент: Пума България

Категория: PR кампания в сектор Туризъм и свободно време (спорт, забавления и др.):

Победител: Александър Кръстев

Проект: PR СТРАТЕГИЯ за представяне и разпространение на първата по рода си в България е-книга, посветена на бизнес ориентираните социални мрежи: LinkedIn – социалните контакти в полза на бизнеса

Категория: PR студент

Специални награди за принос в развитието на PR професията през изминалото десетилетие

Корпорации:

М тел

Софарма

Връчени за дългогодишната подкрепа на организацията на PR Приз и PR фестивалa, и дейността на браншовите организации

Медии:

Списание Мениджър

Вестниците Капитал и Дневник

Интернет портал Dir.bg

БТА

Връчени за дългогодишно медийно партньорство и успешна съвместна дейност

Персонални награди:

доц. Десислава Бошнакова – за приноса й в преводите и издаването на стойностна литература по PR и като ценен преподавател по PR
Нина Мирчева – за приноса й в развитието на вътрешнокорпоративния PR
проф. Любомир Стойков – за приноса му в развитието на имиджмейкинга и преподаването по комуникации в различни висши учебни заведения в страната
Мария Гергова – за приноса й за утвърждаването на международния образ на българския PR
Нели Бенова – за приноса й в развитието на неправителствения сектор, саморегулацията на PR професията в България,и утвърждаването на образа и в чужбина
Доц. Соня Алексиева – за приноса й в развитието на PR в областта на туризма
Аня Павлова – за приноса й в развитието на политическия PR
Стефан Серезлиев – за приноса му в развитието на брендинга

Георги Тошев: “Съвременната журналистика преминава през личните истории”

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА I Яница МАРИНОВА, Георги МАРЧЕВ I 2010-04-30

ДОСИЕ:
ГЕОРГИ ТОШЕВ не е искал да се занимава с журналистика, но вече 20 години от живота му протичат така. Той е един от създателите на в. „24 часа”, но сега не одобрява езикът и поведението на жълтите издания. Един от основоположниците на в. „Дневник” и в. „Капитал”. Бил е всякакъв журналист – и спортен, и икономически… Най-известни обаче са телевизионните му изяви. Той е част от риалити форматите „Биг брадър” 1, „Островът на изкушението”, „Мюзик айдъл” 2. Прави документални филми за БНТ, BBC Лондон и CNN. Най-известен за българската аудитория остава като водещ на документалната поредица „Другата България”. В момента е главен редактор на сп. „Макс”.

"Съвременната журналистика преминава през личните истории", каза създателят на "Другата България" Георги Тошев пред студенти по журналистика от УНСС. Според него е минало времето на безпристрастната журналистика и е дошла чувствителната, която трябва да има сетивата да улавя процесите, да поднася интелигентно информацията. "Най-трудно е, когато знаеш истината, но нямаш доказателства", допълни журналистът.

"Днес е трудно да намериш издание, в което да не прозира икономика. Всичко е икономика, след това идва политиката", категорично отсече Георги Тошев. За водещия на „Непознатите” в глобален мащаб бизнес новините са тези, които определят облика на изданието, а у нас са битовите и политическите.

"Големият проблем у нас е липсата на репортажи, конструирани на основата на лична история,

защото майсторството е да представиш бизнес казус през личната история", допълни той. Според него икономическите новини се представят скучно, което ги прави неразбираеми за по-голямата част от аудиторията.

"Българските медии си служат с 150 езикови конструкции и с не повече от 50 думи - това е тотална бедност", с отчаяние коментира статистиката журналистът. За него, например, британските медии не могат да си позволят неграмотността и некомпетентността на българските журналисти. "Освен да да информира и разчувства, медията все пак трябва да те кара да мислиш и да образова", заяви Георги Тошев.

„Журналистиката е трудна, но сигурна битка, в която

няма неудобни въпроси, а има умни отговори”,

сподели опитният журналист. За Тошев, когато текстовете се поправят на смислово ниво от интервюирания, значи някой крие истината. „Затова никога не давайте предварително въпросите си, а само темите на разговора”, посъветва водещият.

"Най-важният въпрос е "Как", а не "Защо", каза журналистът. Според него така си гарантираш отключването на емоционалната памет на човека. "А

отключиш ли емоцията у събеседника си, ти вече си разплел неговата история",

сподели той. Най-разчувстващият филм, който е правил в "Непознатите", е с Мариус Куркински, който разкрива душата си и истините за живота си в един от трудните моменти- смъртта на майка му.

Снимка: МИНКО ЧЕРНЕВ

Оригинална публикация

Защо главни редактори поискаха да бъдат разкрити държавните пари банките?

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-26

Водещ: Следващата тема в предаването е защо главни редактори поискаха да бъдат разкрити държавните пари банките. Гостуват ни Галя Прокопиева, главен редактор на в. „Капитал” и адвокат Александър Кашъмов, който представя програма „Достъп до информация”.
Александър Кашъмов: И от програма „Достъп до информацията”.
Водещ: Съвсем накратко за какво става въпрос. В края на миналата седмица главни редактори на големи медии поискаха да бъдат разкрити държавните пари в банките, т.е. в коя банка парите на кои предприятия са депозирани. Имаме някакво развитие оттогава. Само с две думи, декларация днес във вестниците на „Нова българска медийна група холдинг”, подписана от председателя на съвета директорите Ирена Кръстева. Те първо не в обединението на издателите. Но тук се споменава и вашето име…
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: „Във връзка с инсинуации в предаването „Неделя 150” на БНР и освен това клеветнически твърдения във в. „Капитал”.
Водеща: И сега да разкажем всъщност къде е заровен кокалът?
Водещ: Защо беше поискано и защо е важно това да се знае къде са парите на държавните предприятия?
Галя Прокопиева: Първо искам да кажа, че е безпрецедентно 13 главни редактори да подпишат такова писмо с искане до достъп на информация, което отново показва, че темата е много важна. Това са, понеже явно има объркване, редактори от вестниците и изданията, които членуват Съюза на издателите България. Това е съюзът и това са изданията, които са се ангажирали да спазват етичния кодекс, и впрочем също така тези издания доброволно на сайта на съюза са показали собствеността си. Там има един доброволен регистър. Разликата с другата медийна група, за която говорим е, първо, в тези два пункта – че другите издания не са се ангажирали да спазват етичния кодекс. Т.е. не знаем по кои норми и правила там се извършва журналистика. Защо е важно това искане? Ние питаме в кои банки държавните дружества си държат парите. Контекстът на това нещо е следният. Първо, има информация, тя е от миналата година…
Водеща: Че банките са три, нали така?
Галя Прокопиева: Да, и най-вече една, ако трябва да говорим. 35% от средствата на най-големите държавни предприятия са концентрирани точно в една банка, като това е станало някак си по невидими за публиката правила. Напълно неясни, няма регламент как е станало, и точно това е най-притеснителното. Вторият факт, тази банка по един или друг начин подкрепя една медийна група, която концентрира все повече и повече медии чрез постепенни покупки. И въпросът е какъв е капиталът, който финансира тази медийна експанзия. Защото, пак казвам, тази институция концентрира парите на държавните дружества. И трето, част от тези медии са напълно анонимни, което представлява проблем само по себе си. Има много силен обществен интерес в този казус по две причини. Тук говорим за пари и говорим за демокрация. за пари, защото тези депозити, доколкото ние имаме информация, се държат на много ниски лихви и разликата до пазарните нива всъщност се появява като един положителен ефект в частната финансова институция, но той е загубен ефект в държавните дружества, и ние като данъкоплатци би трябвало да се вълнуваме от този въпрос. И второ, когато има концентрация на медийно влияние, при това на анонимност, това е проблем на демокрацията. Ние като читатели не сме защитени, не знаем кой ни говори, не знаем кой…
Водещ: А кое наричате анонимност?
Галя Прокопиева: Наричам анонимност да не знаем кой е издател на някакъв вестник.
Водещ: Ами „Нова българска медийна група холдинг” ЕАД. Ето какво казват те: „Заявяваме, че същата група е с ясна собственост. Същата е била обект на няколко обекти, включително данъчна и по линия на ДАНС и прокуратурата, които не са установили никакви нарушения.”
Галя Прокопиева: Да, а в. „Уикенд” на кого е собственост. Вървете в търговския регистър и на „Капитал” ще намерите до конкретни физически лица. Опитайте за в. „Уикенд”, който има не малко издания и с голям тираж и ви пожелавам успех.
Водеща: Защо опирате до програма „Достъп до информацията”? Такава информация се отказва очевидно, така ли?
Галя Прокопиева: Тя не е публична.
Александър Кашъмов: Тя не е публична в момента вече много години, да. Всъщност тази година стават 10 години от действието на Закона за достъп до обществена информация. Очевидно е, че през този период подобна информация не е публична. Дори е имало съдебни дела. Преди години Институтът за пазарна икономика с наша подкрепа води такова дело за достъп до информация за банката, в която НЗОК си държи парите. Това, което трябва да се случи в тази страна най-после е една по-голяма прозрачност на управлението и особено на управлението на паричните средства. Между другото водят се и други дела с наша помощ. Има дори едно конкретно дело за документите, свързани с държането на авоарите в една друга банка, с примерно трансфери по държавния бюджет, които правени и т.н. Това показва и други неща. Това показва, че журналистите все пак са много активни у нас в ползването на Закона за достъп до обществена информация. И благодарение на това се постигат големи успехи. Аз потвърждавам това, което Галя Прокопиева каза, че е уникално това действие, толкова много главни редактори на веднъж да подадат заявление…
Водеща: За първи път се случва…
Галя Прокопиева: Да. И вижте, много разнообразни едии: „Капитал”, „Дума”, „Труд”.
Водещ: И регионални също: „Марица”, „Струма” и т.н.
Александър Кашъмов: Аз един паралел бих направил. През 2004 г. четирима журналисти от четири различи медии, това бяха „Свободна Европа”, в. „Дневник”, в. „Сега” и Дарик радио, подадоха заявления за достъп до току-що откритите със закон заседания на ВСС, който обаче не искаше да си ги открива. Тъй като им беше отказан такъв достъп, те заведоха дело и спечелиха това дело във Върховния административен съд, вследствие на което вече тези заседания са публични от тогава, от края на 2004 г. Така че аз смятам, че подобен кампаниен ефект на искането на ин формация, и то искане, което е основано а закон и на конституционно право, има голям ефект, и то ефект да отваря врати, да отваря и да създава политики на прозрачност в правителството.
Водеща: Какво може да излезе от там?
Галя Прокопиева: От данните ли?
Водеща: Да.
Галя Прокопиева: Ами могат да потвърдят или да отхвърлят тези наши хипотези и подозрения. Тези данни по принцип ние като данъкоплатци ги заслужаваме така или иначе т.е. дори нищо а не излезе е добре да ги има някъде, на сайта на финансовото министерство да си стоят, и когато искаме, да си проверяваме.
Водеща: А как са избрани тези банки?
Галя Прокопиева: Ами то точно това е проблемът, защото когато няма публичен механизъм, вероятно става въпрос за някакви невидими механизми, с друг заряд. Как са избрани е въпрос, който е интересен и би трябвало да се разследва.
Водещ: На мен ми е интересно, че Ирена Кръстева, а преди Петьо Блъсков също не беше в Съюза на издателите, той беше собственик на част от тези медии. Тук не знам дали някаква връзка може да се търси. Може би причините са различни?
Галя Прокопиева: По-скоро не. Той даже не знам колко с времето тогава се размина. Защото етичният кодекс, сега да не се объркам, но преди две-три години беше приет…
Александър Кашъмов: Още 2005 г.
Галя Прокопиева: С помощта между другото на колеги от Би Би Си. Той не е някакъв такъв да сме си го измислили напълно. Това са общоприети норми и правила за правене на журналистика.
Водеща: Само да питам накрая, от предишните случаи, които споменахте, и единият конкретно беше свързан с това да се разбере, конкретно банков случай споменахте, как приключи?
Александър Кашъмов: Приключи с успех, с отмяна на отказа…
Водеща: Да се даде информация по отношение на…
Александър Кашъмов: Да се даде информация, след което се наложи здравната каса да даде тази информация. Ние тази седмица, между другото на 29 в четвъртък програма „Достъп до информация” ще представи годишния си доклад за състоянието на достъпа до информация. И тук му е мястото може би, тъй като се очаква и отговор по това заявление, да кажем, че е малко странен подходът на сегашното управление към прозрачността. Значи от една страна, те са много прозрачни по някакви въпроси, дори смущаващо прозрачни, като това, че ще се заведат наказателни дела срещу този и този, което според мен предупреждава потенциалните обвиняеми и може да бъде проблем, а в следващия момент, когато журналистите подадат заявления, само за последните две седмици има няколко заявления за достъп до договора със „Сименс”, за достъп до два одитни доклада, на БДЖ и на…
Водеща: Но се дърпат, така ли?
Александър Кашъмов: Оказва се в този момент, че примерно тези фирми, които са 148-те, заради които е бюджетният дефицит, нямало да бъдат казани на медиите, защото щели да текат досъдебни производства. В същия момент ти предупреждаваш тези медии, казвайки, ние сега даваме всичките материали на прокуратурата. Някак си се обръщат нещата. Това, което трябва да се дава, не се дава, а това, което пък трябва да бъде запазено в тайна, се предоставя. Ние виждаме, че има воля в управлението да бъде прозрачно, но то все пак трябва да си припомни и Закона за достъп до обществена информация и другите закони и другите закони и да действа според това, което е регламентирано.
Водещ: Ако трябва да сме коректни, трябва да кажем, че вече има реакция от страна на държавата. Трайчо Трайков, министър на икономиката, е предоставил на финансовото…, т.е. неговото министерство е предоставило на финансовото в кои банки са депозитите на държавните фирми, чиито принципал е той. Това е информация от в. „Дневник”.
Галя Прокопиева: Това е чудесно, но ги е предоставило на финансовото министерство. Аз това исках да кажа, само една реплика по повод говоренето за властта. Нали е ясно, че не може да се концентрира такъв паричен ресурс, ние говорим за стотици милиони лева, в една конкретна частна финансова институции, без това да е протектирано от властта. Това, което ние бихме искали също да видим в тези справки е дали новата власт продължава да е закрилник на този процес.
Водеща: Това е важен отговор.
Галя Прокопиева: Абсолютно. Само да кажа, в края на 2008 г. затова беше изменен законът за достъп до обществената информация, за да може гражданите… Там всъщност се намали много търговската тайна, за да може гражданите да знаят държавата, когато някакви пари внася в частни фирми, къде отиват, на основата на какви договори, какво се случва. Това беше смисълът на изменението от края на 2008 г. Ние искаме ай-после да видим приложение на това изменение.
Водеща: Това е много интересно. Пак ще ви поканим като видим как ще се развие тази тема и какъв ще бъде отговорът за тези три банки, особено едната.
Галя Прокопиева: Оценяваме, бе проявявате интерес. Темата е наистина важна.
Водещ: Благодарим ви за участието!