www.dnevnik.bg I 2010-04-19
Цели 30% спад на рекламните приходи в печатните издания за първите три месеца – това показва официалният мониторинг на агенцията за маркетингови и пийпълметрични изследвания TNS/TV Plan. Данните показват, че вестниците и списанията със сигурност са един от най-пострадалите медийни продукти в кризата.
Като се има предвид, че TNS/TV Plan изчислява сумите по официалните тарифи на съответните медии и не включва отстъпките, комисионите на рекламните агенции и бартерите, по-реални цифри биха се получили, ако се извадят между 10 и 50% от официалните стойности.
Така например според изчисленията на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2009 г. рекламният пазар на печатни издания е спаднал с около 38%, докато цифрите на TNS/TV Plan сочат спад с около 7%.
По същата логика може да се направи обобщението, че приходите от реклама на печатните издания са съкратени наполовина за първите три месеца на 2010 г. В същото време в сегмента на печатни издания често се наблюдават събития и активности, далечни от пазарната логика – стартиращи нови проекти въпреки свиването на маркетинговите бюджети на рекламодателите и нереални ръстове на някои издания, дължащи се на инвестициите на близък кръг от фирми срещу медийно влияние.
Татяна Лозович, управител на медийна агенция Media S SMV, потвърждава тезата, че пресата е най-пострадалият медиен канал, и казва, че трудно може да се открие обща тенденция в поведението на медийните групи на полето на печатните издания.
"Всички се опитват да се адаптират спрямо пазара, но отстъпките и политиката на продажби варира в зависимост от това дали има и друг тип медии в групата, каква е комбинацията от издания и т.н.", изброява тя.
По думите й няколко фактора влияят негативно върху резултатите на печатните медии – от една страна, поевтиняването на рекламата в телевизията, която успява да отнеме дори от средствата, които рекламните агенции са предвиждали, че ще се пренасочат към интернет. "От друга страна, данните сочат, че консумацията на печатни медии намалява, а аудиторията се разпръсква по различните издания", обяснява Лозович.
Според наблюдателите на пазара лоша услуга на печатните медии играят и липсата на прозрачност по отношение на тиражите, а оттам и на ясна измеримост на аудиторията, което е значителна пречка пред решението на рекламодателите да инвестират в пресата. На годишния рекламен форум през март АРА определи поведението на вестниците и списанията в кризата като паника.
Въпреки че намалението на бюджетите се е оказало по-голямо от предвижданото, печатните издания са увеличили своите официални тарифи между 5 и 10%, като в същото време са започнали да предоставят на рекламодателите си бонусни публикации, които се отчитат от мониторинга като платени, а реално не са.
От асоциацията предупредиха, че натискът на рекламодателите за директно договаряне с медиите, както и практиката на безплатни публикации под формата на бонуси и извънтарифни споразумения ще влошат качеството на рекламата и ще доведат до срив на пазара, който ще отнеме повече време за възстановяване.
Привидно добро тримесечие за всекидневниците
Ако всички останали сегменти в пресата се движат с около 20-30% спад на рекламните постъпления, то секторът на всекидневниците, напротив, бележи ръст от 11%.
Той се дължи предимно на изданията на "Нова българска медийна група" – "Монитор" и "Телеграф", чиито приходи растат с бомбастичните 134% и 198%. Справка в базата данни на TNS/TV Plan показва, че сред най-големите рекламодатели в контролираните от Ирена Кръстева и бившия зам.-министър от квотата на ДПС Делян Пеевски (син на Кръстева) медии са фирми, близки до Корпоративна търговска банка и председателя на надзорния й съвет Цветан Василев.
За него се смята, че участва във всички сделки за покупки на медии на групата и в крайна сметка е реалният им собственик. Самата Корпоративна търговска банка пък се нарежда на първо място сред рекламодателите в пресата за първи път, откакто съществува рекламен мониторинг.
Ръст в сегмента отбелязват още вестниците "Класа" (81%), "Новинар" (44%), безплатният "19 минути" (47%) и "Стандарт" (28%). Вестник "Дневник" запазва позициите си от началото на 2009 г. с лек ръст на инвестициите от 1%. Надолу са приходите на лидерите сред всекидневниците "24 часа" и "Дневен Труд", а бизнес изданието "Пари" съкращава приходите си с 43% според мониторинга.
В сектора със седмичните вестници обаче не се наблюдават положителни тенденции. Първата позиция продължава да държи вестник "Капитал", но постъпленията му са надолу с около 15% (издава "Икономедиа" АД, в чието портфолио е и "Дневник").
Спад бележи дори и таргетираното към по-възрастната аудитория издание "Трета възраст", което отбелязваше бум на инвестициите в последните няколко години. Увеличение има "Политика" (отново от портфолиото на "Нова българска медийна група"), както и насоченият към женската публика "Всичко за семейството".
Подобна е картината и в сегмента на седмичните списания, където леко подобрение на рекламните приходи има единствено светското списание Story, част от групата на "Санома Блясък България".
Традиционният двигател на пазара на печатни издания – месечните списания – намаляват рекламните си постъпления средно с 34%. Изненада в сектора е издаваното от "МИТ Прес" специализирано списание "Мениджър", което измества от лидерските позиции модните женски списания и заема първо място по приходи с ръст от 20%.
Татяна Лозович казва, че наблюдава изтегляне на рекламни инвестиции от месечните списания и пренасочването им в телевизия, тъй като тя е станала достъпен канал и за традиционните рекламодатели в списанията.
Походът на ритейлърите
Според данните от мониторинга основните групи рекламодатели в печатните издания – автомобилните вносители, финансовите услуги, телекомуникациите и модните марки – значително са свили бюджетите си.
Изключение прави вече споменатата Корпоративна търговска банка с ръст от 3000%. Увеличение има и Българо-американската кредитна банка, която е вложила с около 100% повече от същия период за миналата година поради активното промотиране на своите депозитни продукти.
Агресивното навлизане на търговски вериги и отварянето на молове е отчетено като тенденция и в рекламния мониторинг.
Един от най-шумно маркетираните проекти – "Сердика център София", се нарежда на трета позиция сред най-големите рекламодатели в пресата с бюджет от 497 хил. лева. Управителят на Media S SMV Татяна Лозович обаче смята, че този тип инвестиции няма да имат дългосрочен ефект върху пазара или поне няма да продължат в този обем.
Борбата за вниманието на правителството, спонсорите и участниците се изостря и от желанието всеки от организаторите да бъде първи при официалното представяне на новото българско правителство пред бизнес средите в България и чужбина.
