www.capital.bg I 30.01.2015г.

И през тази година телевизията ще продължи да властва над медийния пазар

Без значителни повишения на бюджетите за реклама, по-интегрирани кампании и бизнес решения вместо просто комуникационни послания. Това са само част от тенденциите, които изпълнителните директори на рекламни агенции в България очакват през 2015 г.

Рекламата без подходящо медийно планиране обаче е просто творческа идея, която много трудно би повлияла на потребителското поведение и настройка. Ето защо потърсихме и мнението на българските медийни агенции, които да разкажат своите прогнози за развитието на рекламния пазар в страната през новата година.

Телевизията е единодушен победител

Традиционно българският медиен пазар е телевизионно ориентиран. Именно поради тази причина това е и водещият канал в маркетинговия микс. Такъв и ще остане, смятат от агенциите. "Българите са много сериозни и верни потребители на телевизия, като това определя и до голяма степен разпределението на комуникационния микс", казва Женя Гуцова, управляващ директор на MediaCom Bulgaria. Весела Апостолова, заместник изпълнителен директор на ZenithOptimedia, обобщава успеха на традиционния "малък екран" с това, че този канал предлага "бързо покритие на масова аудитория и непосредствен резултат върху продажбите." Подобна е и ситуацията и в други, сходни на нашия, пазари, уточнява Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. От друга страна, продължаващото присъствие на телевизията като водещ канал в маркетинговите миксове на рекламодателите се дължи в голяма степен и на стагнацията на пазара, смятат специалистите. Според Иво Цеков, управляващ директор на "Пиеро 97", кризата ще продължи да предизвиква консервативни медия планирания от страна на компаниите, което ще задържи ситуацията в много подобни съотношения на тези, които се наблюдаваха през изминалата година.

В допълнение двете системи за измерване на телевизионната аудитория (на ГАРБ и "Медиарисърч") продължават да бъдат основен проблем за медийните агенции и техните клиенти. Те са и причината за несигурността на международните рекламодатели при инвестициите в този канал и "влияят негативно върху гаранциите на годишни бюджети", смята Боряна Несторова, управляващ директор на Media Direction OMD.

Растежът на дигиталните канали

"Господството на телевизията продължава, но хората, които работят там, са наясно, че тази хегемония ще продължи толкова дълго, колкото бързо те са готови да инвестират в иновативни рекламни формати, които разчупват традицията на познатия рекламен блок", казва Мария Грашнова, изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network, България. Според медийните агенции този тип допълваща комуникация, която да съпътства телевизионната реклама, може да се наблюдава най-ясно в лицето на добиващите все по-голяма популярност дигитални канали. "Телевизията има пред себе си уникални възможности да развива и надгражда продуктите си със съдействието на дигиталните медии. Примери от други пазари показват, че една добре планирана тв кампания с паралелни активности в интернет може да увеличи обхвата на аудиторията и да повиши търсенето на даден продукт в мрежата", казва Женя Гуцова от MediaCom Bulgaria. Допирни активности между дигиталните и традиционните медии в лицето на телевизията може най-ясно да се наблюдават, когато става въпрос за онлайн видеосъдържание, единодушни са специалистите. Според Мария Гергинова от MindShare ясно се отличава нова тенденция "телевизионните кампании да бъдат подкрепяни с паралелни онлайн кампании с присъствието на видеоформати" и уточнява: "Очаквам тази тенденция да продължи да се развива."

Онлайн комуникациите обаче не се ограничават само до създаване и планиране на подходящо видеосъдържание. Въпреки че по думите на Боряна Несторова от Media DIrection OMD "клиентите все още нямат склонност да гарантират годишни бюджети за онлайн комуникация", ясно покачване се наблюдава и при инвестициите във Facebook и Google, единодушни са от медийните агенции. Не всички обаче са на мнение, че повишаващите се бюджети за тези канали са добра стъпка. "Това поставя местните медии в трудна позиция, защото прави издръжката им по-трудна", казва Иво Цеков от "Пиеро 97". Подобно е и мнението на Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. Според нея обаче създалата се ситуация се дължи на факта, че "все още няма измерителна система, с която да виждаме ефективността на стандартната дисплей реклама." И все пак някои агенции са оптимисти, когато става въпрос за този тип формати. Според прогнозите на Carat за 2015 г. се очаква ръст от 5% при планирането на дигитални канали, като това включва и форматите, които българските сайтове предлагат, разказва Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България.

В прогнозите си за планирането в дигиталната среда агенциите все по-често включват и мобилната реклама. Всички те са на мнение, че този канал предлага все по-голяма ефективност на компаниите поради нарастващата му аудитория. "Телевизия се гледа сутрин половин-един час и след 17:30 часа – през останалото време хората използват мобилните си устройства. В България има над 2 600 000 таблета при население 7 300 000 души, а масово хората използват смартфони", коментира Иво Цеков от "Пиеро 97". От друга страна обаче, специалистите уточняват, че е от особена важност как точно компаниите рекламират чрез този канал. "Мобилните стратегии трябва да се съобразяват с практическата употреба на мобилните устройства всеки ден", уточнява Весела Апостолова от ZenithOptimedia.

Традиционните подгласници

Често обаче, за да се инвестира в нови и нетрадиционни канали, бюджети се пренасочват от добре познати такива. Това според специалистите се дължи на липсата на ясно измерване и конкретни цифрови резултати в активностите извън телевизия и интернет. И все пак според Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България, "радиото продължава да държи не особено големи, но стабилни позиции в общото бюджетно разпределение, а пресата, която традиционно губи позиции, забавя видимо тази негативна тенденция". При външната реклама пък дори се очаква покачване на инвестициите. "Бюджетите за този канал плавно, но стабилно растат. Очакванията ни са тази година те да са между 5 и 7% от общия рекламен бюджет", допълва Грашнова.

Не сегментиране, а интеграция

Какво всъщност означават тези прогнози за начина, по който се планират кампаниите? В отговора на този въпрос медийните агенции отново са категорични, че независимо от разпределението на маркетинговия микс да продължава да се мисли и да се разпределят бюджетите според индивидуалните канали е остаряла практика. "Целта винаги е била и ще остане правилното послание в правилното време на правилния потребител. Агенциите, медиите и клиентите, които могат най-ефективно и качествено да решат този проблем, ще бъдат най-успешни на пазара", казва Мария Гергинова от MindShare. Подходящото интегриране и комбинация на различните канали ще бъде все по-ясен индикатор за това коя компания се е справила по-добре със своята рекламна кампания. За да се наблюдава тази еволюция на пазара, трябва да се промени мисленето както на агенциите, така и на рекламодателите, смятат специалистите. "Не може да има разпарцелиране на бюджетите по канали, а трябва да има симбиоза", казва Иво Цеков от "Пиеро 97".

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 2010-04-19

Цели 30% спад на рекламните приходи в печатните издания за първите три месеца – това показва официалният мониторинг на агенцията за маркетингови и пийпълметрични изследвания TNS/TV Plan. Данните показват, че вестниците и списанията със сигурност са един от най-пострадалите медийни продукти в кризата.

Като се има предвид, че TNS/TV Plan изчислява сумите по официалните тарифи на съответните медии и не включва отстъпките, комисионите на рекламните агенции и бартерите, по-реални цифри биха се получили, ако се извадят между 10 и 50% от официалните стойности.

Така например според изчисленията на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2009 г. рекламният пазар на печатни издания е спаднал с около 38%, докато цифрите на TNS/TV Plan сочат спад с около 7%.

По същата логика може да се направи обобщението, че приходите от реклама на печатните издания са съкратени наполовина за първите три месеца на 2010 г. В същото време в сегмента на печатни издания често се наблюдават събития и активности, далечни от пазарната логика – стартиращи нови проекти въпреки свиването на маркетинговите бюджети на рекламодателите и нереални ръстове на някои издания, дължащи се на инвестициите на близък кръг от фирми срещу медийно влияние.

Татяна Лозович, управител на медийна агенция Media S SMV, потвърждава тезата, че пресата е най-пострадалият медиен канал, и казва, че трудно може да се открие обща тенденция в поведението на медийните групи на полето на печатните издания.

"Всички се опитват да се адаптират спрямо пазара, но отстъпките и политиката на продажби варира в зависимост от това дали има и друг тип медии в групата, каква е комбинацията от издания и т.н.", изброява тя.

По думите й няколко фактора влияят негативно върху резултатите на печатните медии – от една страна, поевтиняването на рекламата в телевизията, която успява да отнеме дори от средствата, които рекламните агенции са предвиждали, че ще се пренасочат към интернет. "От друга страна, данните сочат, че консумацията на печатни медии намалява, а аудиторията се разпръсква по различните издания", обяснява Лозович.

Според наблюдателите на пазара лоша услуга на печатните медии играят и липсата на прозрачност по отношение на тиражите, а оттам и на ясна измеримост на аудиторията, което е значителна пречка пред решението на рекламодателите да инвестират в пресата. На годишния рекламен форум през март АРА определи поведението на вестниците и списанията в кризата като паника.

Въпреки че намалението на бюджетите се е оказало по-голямо от предвижданото, печатните издания са увеличили своите официални тарифи между 5 и 10%, като в същото време са започнали да предоставят на рекламодателите си бонусни публикации, които се отчитат от мониторинга като платени, а реално не са.

От асоциацията предупредиха, че натискът на рекламодателите за директно договаряне с медиите, както и практиката на безплатни публикации под формата на бонуси и извънтарифни споразумения ще влошат качеството на рекламата и ще доведат до срив на пазара, който ще отнеме повече време за възстановяване.

Привидно добро тримесечие за всекидневниците

Ако всички останали сегменти в пресата се движат с около 20-30% спад на рекламните постъпления, то секторът на всекидневниците, напротив, бележи ръст от 11%.

Той се дължи предимно на изданията на "Нова българска медийна група" – "Монитор" и "Телеграф", чиито приходи растат с бомбастичните 134% и 198%. Справка в базата данни на TNS/TV Plan показва, че сред най-големите рекламодатели в контролираните от Ирена Кръстева и бившия зам.-министър от квотата на ДПС Делян Пеевски (син на Кръстева) медии са фирми, близки до Корпоративна търговска банка и председателя на надзорния й съвет Цветан Василев.

За него се смята, че участва във всички сделки за покупки на медии на групата и в крайна сметка е реалният им собственик. Самата Корпоративна търговска банка пък се нарежда на първо място сред рекламодателите в пресата за първи път, откакто съществува рекламен мониторинг.

Ръст в сегмента отбелязват още вестниците "Класа" (81%), "Новинар" (44%), безплатният "19 минути" (47%) и "Стандарт" (28%). Вестник "Дневник" запазва позициите си от началото на 2009 г. с лек ръст на инвестициите от 1%. Надолу са приходите на лидерите сред всекидневниците "24 часа" и "Дневен Труд", а бизнес изданието "Пари" съкращава приходите си с 43% според мониторинга.

В сектора със седмичните вестници обаче не се наблюдават положителни тенденции. Първата позиция продължава да държи вестник "Капитал", но постъпленията му са надолу с около 15% (издава "Икономедиа" АД, в чието портфолио е и "Дневник").

Спад бележи дори и таргетираното към по-възрастната аудитория издание "Трета възраст", което отбелязваше бум на инвестициите в последните няколко години. Увеличение има "Политика" (отново от портфолиото на "Нова българска медийна група"), както и насоченият към женската публика "Всичко за семейството".

Подобна е картината и в сегмента на седмичните списания, където леко подобрение на рекламните приходи има единствено светското списание Story, част от групата на "Санома Блясък България".

Традиционният двигател на пазара на печатни издания – месечните списания – намаляват рекламните си постъпления средно с 34%. Изненада в сектора е издаваното от "МИТ Прес" специализирано списание "Мениджър", което измества от лидерските позиции модните женски списания и заема първо място по приходи с ръст от 20%.

Татяна Лозович казва, че наблюдава изтегляне на рекламни инвестиции от месечните списания и пренасочването им в телевизия, тъй като тя е станала достъпен канал и за традиционните рекламодатели в списанията.

Походът на ритейлърите

Според данните от мониторинга основните групи рекламодатели в печатните издания – автомобилните вносители, финансовите услуги, телекомуникациите и модните марки – значително са свили бюджетите си.

Изключение прави вече споменатата Корпоративна търговска банка с ръст от 3000%. Увеличение има и Българо-американската кредитна банка, която е вложила с около 100% повече от същия период за миналата година поради активното промотиране на своите депозитни продукти.

Агресивното навлизане на търговски вериги и отварянето на молове е отчетено като тенденция и в рекламния мониторинг.

Един от най-шумно маркетираните проекти – "Сердика център София", се нарежда на трета позиция сред най-големите рекламодатели в пресата с бюджет от 497 хил. лева. Управителят на Media S SMV Татяна Лозович обаче смята, че този тип инвестиции няма да имат дългосрочен ефект върху пазара или поне няма да продължат в този обем.

Оригинална публикация