В Министерството на културата се проведе работна среща на министъра на културата Вежди Рашидов с Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, съобщиха от министерството. В срещата участваха заместник-министърът на културата Митко Тодоров и програмният директор на БНТ Севда Шишманова.

По време на разговора бяха обсъдени теми, свързани с подготовка на програма за съвместна дейност между Министерството на културата и БНТ. Дискутирани бяха също така въпроси, свързани със законодателни инициативи в областта на медиите, авторските и изпълнителските права, филмовата индустрия, както и възможности за съвместни проекти. Обсъдено бе създаване на съвместни работни групи както за законодателни инициативи, така и за проекти, свързани с популяризиране на български филмови, театрални и музикални произведения, с широко отразяване на опазването, съхраняването и социализирането на българското културно наследство. На срещата бе обсъдено и заснемане от БНТ на Чеховата трилогия с трите спектакъла на проф. Крикор Азарян – ”Вишнева градина” в НТ „Иван Вазов”, „Чайка” в Театъра на Българската армия и „”Три сестри” в Младежкия театър „Николай Бинев”.

Оригинална публикация

ШЕфОВЕ от БНТ са лишили български производители от възможността да рекламират в Телепазара и по този начин медията е загубила милиони, научи "168 часа" от бивши и настоящи кадри на телевизията.

Пред вестника представители на родни фирми за производство на обзавеждане и техника потвърдиха това, като уточниха, че засега не желаят имената на фирмите им да стават публично достояние.
По думите им скандалните случаи са станали през есента на 2008 г. Според източници на "168 часа" сигнали по тези въпроси вече са предадени на разследващи органи.
Преди дни Управителният съвет на БНТ публикува протокол, от който става ясно, че за цялата 2011 г. две фирми ще рекламират продуктите си в Телепазара по държавната телевизия. Това са "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл". По закон БНТ
има право на пет телепазарни прозореца, всеки с продължителност не по-малко от 15 минути. Както и да го погледне човек, това си е огромно рекламно време за фирмите, сдобили се с него. За да получат това право, "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" не са се явявали на конкурс, договорите с тях просто са преподписани от новия Управителен съвет на медията, разказват от телевизията и допълват, че това се случва за пореден път. "Едни и същи фирми неизменно присъстват в Телепазара на БНТ през последните десетина години", обясняват работещи на "Сан Стефано" 29. Нещо, което забелязват с просто око и зрителите. На каква цена фирмите, включени в Телепазара, са ползвали времето на данъкоплатеца през 2009 г. и 2010 г., не е ясно. Не се знае и колко ще плащат през 2011 г., тъй като липсват каквито и да е цифри в документа на УС на БНТ отпреди седмица. Единственият що-годе ориентир в тази посока е протокол от 22 януари 2008 г., с който "168 часа" разполага. В него е записано, че до юли същата година "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" са ползвали минута телепазарно време по Канал 1 за 32,00 лв. без ДДС
Документи от същия период сочат, че по това време Би Ти Ви и Нова телевизия са вземали по около 100 лв. на минута за излъчване на Телепазара, при това за много по-кратко време, тъй като са излъчвали съкратени варианти, включени в традиционните им рекламни блокове.
"По принцип Телепазарът не е особено доходоносен, но другите телевизии все пак съумяват да припечелят нещо от него. БНТ, при тези в пъти по-ниски цени от Би Ти Ви и Нова телевизия, не само че не печели, но дори не може да покрие разходите за самото излъчване!", разкри пред "168 часа" бивш шеф от медията. "Тоест – в ефира на БНТ по пет пъти на ден за по 15 минути се представят продукти, а медията не печели нищо!", обобщи той приходите на БНТ от Телепазара за 2008 г.
През есента на 2008 г. определени среди на "Сан Стефано" 29 решават, че формата на Телепазара трябва да се промени кардинално и той да стане печеливш. Развиват се концепции, които залагат основно на българските производители.
"Беше измислено дори ново име на Телепазара – "БНТ магазин". Идеята бе по модерен начин, с българи-водещи, телевизията да започне да печели от производството на оригинални български продукти. Предвиждаше се цената на минута в телепазара да се движи между 50-100 лв. Становището на специалисти тогава било, че се рекламират на безценица Залежали чужди стоки отпреди десетина години", разказа пред "168 часа" свидетел. Допълва, че "БНТ магазин" дори трябвало да върви на живо в предаването на Димитър Цонев "В неделя с…". "За това предаване бяха заложени много големи постъпления от реклама и трябваше да се търсят алтернативни варианти за набирането й. Новата форма на Телепазара можеше да свърши добра работа", разказват очевидци на разговорите.
По думите им родните производители приели на драго сърце идеята на БНТ. Оттук започнали проблемите им.
"По това време настоящият юрисконсулт на медията Кремена Кадиева беше и главен секретар на телевизията. Българските бизнесмени, желаещи да участват в "БНТ Магазин", провеждаха срещи с нея.
Така и до договори не се стигна. Българските производители се оплаквали пред други кадри от телевизията, че Кадиева им обяснила, че не можело да участват в Телепазара, защото имали магазинна мрежа. Това е абсурдно по две причини. Първо – няма изискване в закона, което да забранява рекламиращите в Телепазара да имат магазини. И второ – двете фирми, които през последните години неизменно участват в този рекламен блок: "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл", също си имат магазини ", възмутено разказват запознати с разговорите.
По думите им българските производители дори били информирани от тогавашния главен секретар – юристката на БНТ Кадиева, че няма как да бъдат включени в Телепазара, тъй като договорите с двете споменати фирми били сключени за "години напред"! "Някои от българските бизнесмени смятаха да се обърнат към съда, но впоследствие установиха, че няма да имат основание, тъй като БНТ не обявява конкурс за Телепазара", разказват от "Сан Стефано" 29. Служители в БНТ написали
подробен доклад до тогавашната шефка на БНТ Уляна Пръмова, като й обяснили, че телевизията губи постъпления за милиони. "Пръмова остана смаяна, но така и нищо не предприе", разказват свидетели. Така телевизията продължила да излъчва скучния Телепазар на безумно ниски цени – нещо, което прави и до ден днешен, твърдят кадри на телевизията. В същото време БНТ купува външни продукции да цени десетки пъти по-високи. Само за сравнение – докато пред 2008 г. БНТ е продавала телепазарното време на Канал 1 за едва 32,00 лв. без ДДС на минута, то в същото време медията е купувала минута външна продукция за над 900 лв.!

Стр. 41

в. Галерия | 29.12.2010

Нови съкращения подхваща БНТ следващия месец, алармираха труженици от "Сан Стефано" 29. Подобни имаше само преди около четвърт година, тогава на улицата останаха по десетина процента от водещите се по ведомост и незаетите щатове. Това попари като с вряла вода работещите в националната телевизия, които вместо уволнения очакваха коледни бонуси.
Вяра Анкова лично привикала на спявка всички шефове на направления и недвусмислено заявила, че трябва да й дадат в кратък срок предложения за още уволнения. Според информацията на мушката са още около стотина човека от всички звена на медията, включително и от регионалните центрове.

Стр. 4

www.vesti.bg | 26.11.2010

Днес се проведе изслушване на предложения от генералния директор Вяра Анкова кандидат за Директор на дирекция "Информация", съобщиха от националната телевизия.
УС на БНТ единодушно избра Милена Цветанска за този пост и подкрепи нейната концепция за развитието на поверения й ресор. В дирекция "Информация" има три основни направления – "Новини", "Спорт" и "Актуални предавания". Главен редактор на заеманата от нея досега длъжност Главна редакция "Новини" ще бъде Добрина Чешмеджиева.
Милена Цветанска e родена на 3 април 1967 г. в София. Завършила е английска гимназия в София и СУ "Климент Охридски" – специалност "Българска филология". Започва професионалното си развитие през 1993г. и досега работи в БНТ. Започва като репортер по здравни и екологични теми. Работи като репортер в Народното събрание и Президентството. Няколко години е редактор, репортер и коментатор в предаването "Панорама". Цветанска е била водещ на "По света и у нас". Заедно с колегата си Даниел Чипев работят за успешното налагане на новините в 18.00 часа като едни от най – гледаните в националния ефир, а по-късно заедно представят централната емисия новини в 20 часа. От началото на 2009 година е Главен редактор на Главна редакция "Новини" в БНТ.

Оригинална публикация

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 22.11.2010 

От края на ноември концепцията на работната група на Министерския съвет за нов Закон за радиото и телевизията ще бъде представена за дебат

Госпожо Петрова, правителството преразгледа плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване, който предвиждаше до края на 2012 година да се извърши цифровизацията в България. Какво наложи промяната на срока?

Отлагането на приключващия етап за цифровизация, който бе обявен за 2012 г., се оказа едно разумно и навременно решение. Министерският съвет се основава на разумната си преценка, че в контекста на кризисната ситуация, в която се намираме, не са налице предпоставките, които осигуряват технически да се реализират процесите. От друга страна, не е налице информационната кампания, която трябва да информира населението за процесите на цифровизацията. Трябва да отбележа не на последно място и липсата на нормативна база, за която в момента се работи упорито и е в процес на стартиране. В момента сме в етап на обсъждане в работната група на новия медиен закон. Той трябва да приключи в края на ноември, което ще даде визията по решението на концептуалните въпроси на новия медиен закон. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, който ръководи работната група, информира комисията по култура, гражданско общество и медии, че в периода ноември-декември, на сайта на МС, ще бъдат оповестени публично концептуалните решения, до които е достигнато. Те ще бъдат изложени публично, за да могат всички да се запознаят и да изразят своята позиция. През месец януари 2011 г. ще се мине отново през дебат, който ще е продължение на процеса. Искам да подчертая, че не следва да се бърза и в двете посоки – както с писането на новия медиен закон, така и с процесите на цифровизацията. Към настоящия момент нас не ни заплашват санкции от ЕС. От друга страна, не сме единствената страна, която отлага процесите. Те се отлагат и по обективни причини, породени от икономическата криза – ситуация, в която се намират и останалите държави. Смятаме, че когато се готви един закон, той не следва да се прави набързо, а трябва да отговаря на потребностите на обществените отношения и на заложените принципи. Едно прибързване при предлагането на законодателната инициатива би предпоставило възможността да се допуснат грешки и той често да бъде поправян факт, който е съотносим към настоящия Закон за радио и телевизия. Все пак той е актуализиран и към настоящия момент е адекватен към ситуацията. В него е транспонирана и Европейската директива от февруари месец 2010 г. Даден е срок за сформиране на нова работна група по отношение на процесите на цифровизацията, която трябва да направи план с разписаните стъпки и етапи. Срокът е до края на месец януари.

Има ли все пак конкретни срокове за написването на новия ЗРТ?

Към настоящия момент не съм информирана за конкретни срокове за писането на Закона за радио и телевизия. Тук няма отказ от законодателна дейност. Идеята е по-бързо да се стигне до общи консенсусни решения, за да се пристъпи към писането на текстовете, като се чуе и мнението на всички заинтересовани страни в процеса.
Казахте, че няма опасност от санкции на ЕК заради срока за цифровизацията. Но има ли някаква специална процедура, която трябва да бъде спазена? ЕК трябва да бъде запозната с това решение на правителството. Тя трябва да изрази съответно своята позиция. Смятам, че решението е по-скоро информационно и не носи негатива за отлагането, след като то е мотивирано.

Дойде ли времето, в което трябва да бъде затворена главата на дискусията "За или против" обединението на обществените електронни медии – БНТ и БНР?

Категорично не бих могла да кажа, че трябва да се затвори тази глава. Към настоящия момент няма нито политическа воля, нито ситуация, която да съответства на такъв вид реформа. Такава стъпка към обединяване на радио и телевизия по време на криза би довела до несправяне с обществената функция на двете медии – те са различни както във финансово, така и в технологично отношение. По този начин – функционирайки самостоятелно, им се дава възможност да се изпълнява основният принцип на плурализма – представянето на различните гледни точки. Към настоящия момент смятам, че няма да има обединение! Въпросите ще останат открити и дискусионни. Всяко решение, разбира се, търпи развитие. Това не значи, че има опасност това решение да бъде коригирано. Ако се налагат някакви корекции, то те биха могли да бъдат направени едва след като бъдат представени икономическите и финансовите експертизи по отношение на функционирането самостоятелно и във вариант обединение на двете медии. След като имаме цифрите, едва тогава могат да се направят правните анализи и съответно – изказвания по отношение на функциите и потребността за обединение. На този етап не трябва да се отваря кутията на Пандора и да се създават настроения и безпокойство в двете медии. Те трябва да продължат да функционират, като се стремят да се справят с възложените им задачи и с финансовите предизвикателства.

Остава ли на дневен ред въпросът, който Вяра Анкова поставя непрекъснато – за увеличение на рекламното време на БНТ?

В европейската практика – и като решения, и като дискусия, се наблюдава тенденцията при процеса на цифровизация обществените медии да сведат рекламата си до нула, като тя бъде предоставена на търговските оператори в съответната страна. Ситуацията у нас в момента не предполага това. Дори и да бъде разписан новият медиен закон смятам, че е правилна постановката, според която рекламата по принцип трябва да бъде намалявана постепенно. Но трябва да се съобразим със ситуацията, в която се намира държавата. Рекламата е също така и възможност отделните обществени медии да набавят финансов ресурс за своето функциониране. Нещо повече – към настоящия момент може да се помисли и да се обсъди, дали не е възможно да се направи промяна в сега действащия Закон за радиото и телевизията като стъпка и да се увеличи малко рекламното време.
Или респективно, ако не се увеличи рекламното време, да се помисли за позиционираните търговски съобщения. Смятам, че има възможности, върху които може да се мисли, за да могат обществените медии да се справят със ситуацията, особено това важи за БНТ. Докато разпишем новите текстове, е хубаво да се прецени възможността за конкретни промени в тази посока.
Нужни ли са успоредни корекции и на други закони, които подпомагат всички процеси на цифровизацията, или не?
Може би трябва да се огледа и законодателството не само по отношение на ЗРТ. Цифровизацията засяга както МК, така и МИЕТ. Може би и в други закони ще се наложат корекции. Необходимо е съвсем критично да се разгледа и да се прецизира нормативната уредба в останалите сфери от действащото законодателство.

Коя е първата и най-актуална стъпка от процеса на цифровизацията засега?

Като начало е необходимо сформираната работна група да спази сроковете по изготвянето на програмата за самата цифровизация.
След като тя бъде приета, респективно – да започне нейното изпълнение. Паралелно трябва да върви и работата по новия медиен закон, и оглеждането на съществуващото законодателство. Разбира се, съответните работни групи трябва да информират заинтересованите страни за етапите, които предстоят, и тези, които са приключили.

Стр. 15

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 14.11.2010 

БНТ прави политическо предаване с петима водещи. Телевизията твърдо е решила да бори кризата и конкуренцията, но дали вече не е твърде късно

Който зло не мисли, излъчва "Байландо" и "Великолепната шесторка", а на когото не му стига рейтинг, нагазва по-надълбоко в политиката. Така горе-долу би могъл да звучи тази есен телевизионният вариант на известната народна поговорка. По всичко личи, че от държавната телевизия ще долети анонсът за най-интригуващото предаване през 2010-а. БНТ подготвя чисто нова рубрика с обществено-политическо съдържание. Засега медията още не говори официално за нея. Въпреки това през седмицата синдикалният лидер в телевизията Венка Ризова разкри във Facebook за плановете на ръководството. Според хора от "Сан Стефано" 29 работното заглавие на проекта е "Екип 5". Името прави аналогия както с по-стария "Екип 4", така и с формата на новото предаване, което ще се излъчва във всичките пет делнични вечери и ще се води от петима различни водещи. В телевизията броят за сигурни Милен Цветков и Иван Гарелов. Преди дни Цветков спря старта на предаването си по Канал 3 с пояснение, че е получил предложение и от други телевизии. Хора от БНТ разказаха, че в последните дни бившият новинар от Канал1 прекарвал часове в нюзрума и в студиото за репетиции. В същото време и хора от "Нова" издадоха, че Милен е преговарял с нейните шефове за възстановяването на "Часът на Милен Цветков" и че резултатът от срещите ще стане ясен през следващите дни. Иван Гарелов също не крие, че иска да работи отново в бившата си телевизия. Последно той говори за това в началото на сезона, когато отказа да води "Байландо" по "Нова".
Из коридорите на държавната телевизия се чува, че друг водещ на "Екип 5" ще бъде Мартина Шопова. Доскоро тя бе едно от лицата в сутрешния блок на TV7. Като възможно лице на "Екип 5" се спряга и името на Мариета Фидосиева. Преди години тя работи в Ефир 2, а в момента е глас в сутрешния блок на БНР. Пак според все още неофициална информация друг замесен в проекта е Георги Кузмов. Той дълги години бе в новините на БНТ, преди да се заеме с медийния фестивал в курорта "Албена".
Делничният вечерен блок няма да е единствената задаваща се новост в програмата на държавния канал. Промени скоро ще има и в сутрешния блок. Засега се знае, че той ще започва в 6.30. Рокади ще има и на по-високите етажи – до дни за шеф на дирекция "Информация" ще бъде обявена Милена Цветанска, която в момента е главен редактор на "По света и у нас". На новата позиция тя ще наследи Вяра Анкова, която през юли СЕМ избра за генерален директор. Досега функциите на Анкова в "Информация" временно бяха поети от Бойко Василев. Мястото на Цветанска в "По света и у нас" пък ще заеме водещата на "Референдум" Добрина Чешмеджиева, която ще продължи да се занимава и с вечерното токшоу във вторник.
БНТ всъщност вече започна да обновява програмата си още преди в публичното пространство да се появи мълвата за "Екип 5". Преди дни място в нея намери блокът "България днес". През лятото Анкова обеща да даде всичко от себе си и от колегите си, за да измисли предавания, с които да вдигне гледаемостта и да спре срива в рекламните приходи. Усилията вече започват да виждат малък екран. Въпросите сега са не само дали публиката ще хареса промените и ще спре да разсъждава за БНТ като за по-старомодната телевизия, за което ще е необходимо време, а и дали "Сан Стефано" 29 изобщо разполага с време. През лятото "Виваком" обяви, че БНТ й дължи близо десет милиона лева за разпространение на сигнала, след като още през лятото на 2009-а телевизията е спряла да обслужва задълженията си. През есента компанията допълни информацията с уточнение, че сумата с лихвите вече е стигнала над 13 милиона и че събирането й най-вероятно ще стане по съдебен път. През седмицата от държавния канал поясниха, че "преговорите за намиране на взаимно приемливо решение продължават". В същото време медийната комисия към Народното събрание отказа да увеличи субсидията, която телевизията ежегодно получава от държавния бюджет. За догодина ръководството й поиска 93 милиона лева. финансистите й изчислиха, че за една година медията произвежда 29 200 часа продукция и че всеки час струва не по-малко от 2500 лева – 1400 лв. за разпространение, около 200-500 лева – за авторски и сродни права, около 900 лева – за заплати и възнаграждения, и т.н.
Цифрите не трогнаха депутатите и на първо четене те запазиха дотацията в тазгодишния й размер – малко над 60 милиона. Членовете на медийната комисия припомниха, че законът позволява на телевизията да се дофинансира, продавайки рекламно време – по 15 минути на ден, от които обаче само 5 във вечерния прайм-тайм. За сравнение частните оператори разполагат с по 12 минути на час без допълнителни ограничения. Народните представители не се впечатлиха от забележката, че текстовете в Закона за радио и телевизия са писани в години, в които единствената друга национална телевизия е била частната bTV, и че оттогава досега на рекламния пазар са се появили десетки частни програми, сред които и три национални – "Нова", Pro.bg и TV7. Парламентаристите не обърнаха внимание на думите на Анкова, че доскоро финансовата инжекция за БНТ е била с около 20 милиона лева по-голяма – почти 82 милиона през 2008-а и 2009-а. Вместо това народните представители препоръчаха на шефката да се вмести в отпуснатата сума и при необходимост да направи и съкращения. От телевизията отговориха, че тежкото финансово положение не може да се оправи само със съкращения и че механичното съкращаване на щата на една структура първоначално винаги води до повече разходи, които медията не може да си позволи. Така пинг-понгът между парламентаристи и тв босове като че ли се отложи за след година, през която може да се случи какво ли не.

Стр. 50, 51

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 06.11.2010

Устройство с часовников механизъм тихо цъка в телевизиите. При това медиите доверчиво са предпочели да "избухнат" по един и същ модел – заложили са на предавания с по-голяма от час-два продължителност. И го правят все в един и същи ден от седмицата- неделя. Както се казва, прекрасен уикенд, скъпи зрители, ако искате телевизионният пакет-бомба да избухне в реално време, при това изцяло в дома ви, не използвайте дистанционното. Ако съдбата обаче ви е определила по-дълготраен живот на теле-потребител, то тогава работете с него в ръка, докато не се отървете от протяжните рубрики…
Подобни упътвания за сигурността на аудиторията може скоро да се разпространяват ако не с купуването на телевизори, то поне със сметката за абонамент за кабелната телевизия. Така ще се предотвратят писания по форумите от типа на: "Това предаване е безкрайно дълго и ненужно, а шуробаджанащината на измислените водещи срива имиджа на телевизията". Твърдението е на потребител в ИНТЕРНЕТ, който се е подписал като fionka, а мнението му е по повод неделната "Станция нова" по "Нова телевизия". Всъщност бомбастичните формати са с адрес основно: БНТ и "Нова телевизия". Двата национални тв канала се "гордеят" с два емблематични формата – "В неделя с… " и "Станция Нова". От този тв сезон и двете се конкурират, защото се случват все в неделя, при това всяка неделя. (Миналия тв сезон дълготрайното предаване на "Нова тв" беше в събота, но с днешна дата предпочита неделната публика.) Здравословни ли са този тип заглавия за програмната схема на медиите? А за зрителите? По-удобно ли е няколко рубрики да са омешани като тюрлюгювеч в едно предаване, или е по-практично те да са накъсани в отделни предавания?

В началото бе "В неделя с…"

Мегаломанският порив на БНТ се роди преди две години с баща и водещ – Димитър Цонев. Дългите неделни изяви в ефир на бившия правителствен говорител в кабинета "Сакскобургготски" някак съвпаднаха с времето, когато той беше заместник програмен директор. И то на същата телевизия. Първоначалният бюджет на предаването е бил 169 400 лв., твърди пред електронен сайт Светлана Божилова, бивш член на регулатора НСРТ и кандидат за шеф на БНТ на последния конкурс през лятото. Вярно, че в първия му вариант то беше и по-дълго – 6 часа. Излъчваше се от зала 3 на НДК, за което съответно се плащаше и приятен наем. Но телевизионното изкуство иска жертви,
както се шегуваха тогава служителите на "Сан Стефано" 29. Тоновете изхабено репортерско мастило по вестниците за сбърканата неделна рубрика – бившата директорка на БНТ Уляна Пръмова не забелязваше. Или поне се правеше, че не забелязва. "В неделя с… " даде шанс не само на Димитър Цонев, но й на дъщеря му – точно там тя направи телевизионния си дебют. Поне докато не роди първородния си син. Предаването си течеше с пълна сила, без да се хаби енергия в следенето на рейгингови изследвания, обществени настроения и т.н. Напротив, заместник програмният директор на медията продължи самоотвержено да изпълнява служебния си дълг – да води рубрика, от която ти се иска спешно да емигрираш. Без претенции къде. И за колко.

В един хубав ден

задлъжнялата БНТ реши да спази препоръките на финансовия министър Симеон Дянков и да затегне финансовата дисциплина. Постъпи мъдро, но не-съвсем – намали времетраенето, съответно и бюджета на "В неделя с…". Логично (предимно според нея си) Уляна Пръмова защити мениджърската си политика в едно от последните си публични появи, сравнявайки предаването на Цонев с излъчването на един футболен мач от световните квалификации. Първото струвало 20 000 лв. (за три часа), а второто – 220 000 лева. Стоминутен нов игрален филм пък бил около 12 000 лева. Изскача логичният въпрос – колко рекламодатели събира "В неделя с…"? А мачът от квалификациите? Или пък филмът? Защо БНТ забравя обезщетенията, които трябваше да изплаща на зрителите всяка неделя заради "В неделя с…"? Последното е на майтап, ама майтап-майтап, а във фейсбук се появи група "Не искаме Димитър Цонев на екран и неговото предаване с нашите пари". Във виртуалното движение са се обединили над 300 души.

Въпреки заканите

на Вяра Анкова и екипът й, че ще ревизира съществуването на предаването в ефир, то остана. Както и Димитър Цонев. Само че не пред камерата, а зад нея. Цонев напусна медията майка, но продължава да се изявява като автор и "нещо като сценарист, като продуцент" на едноименната рубрика. По време на третия си сезон тя се обзаведе с нов водещ – Камен Воденичаров. Според писанията по форумите той се приема добре от аудиторията. Очаквало се още вътрешната за телевизията продукция скоро да стане копродукция, а Цонев се надявал да търси всякакви начини да я обновява и да я финансира, така че да съществува още поне десет тв сезона. Не е ясно дали тези амбиции ще я съкратят до предаване с обичайно времетраене до час, час и половина, защото и в най-смелите си издания едва ли ще има какво повече да каже в ефирно време. Ако обаче публиката наистина толкова харесва Камен Во., а БНТ иска да натрупа дивиденти с този свой стар кадър, означава ли, че той задължително трябва да се изявява в "В неделя с…"? В настоящия вариант управата на БНТ не изпълнява първоначалните си обещания от времето, когато щедро и по политически маниер говореше за реформи. Забрави и недоволството сред служителите си заради точно това предаване.
Вместо да го ъпгрейтва, можеше спокойно да го свали, без да експериментира. Или има някои други съображения?

Експериментите продължават

и в най-дългото тв предаване в български ефир – "Станция Нова, наистина Нова". Това е мотото на втория сезон на 8-часовия неделен блок. В магазинното издание обаче са обединени усилията на няколко водещи, шест от които са нови. На всички тях са поверени различни рубрики. Например Люба Кулезич води "Рулетка", а един младеж с неизяснена позиция уж й асистира. Скороговоролнята Нана пък дипли първото у нас съдебно шоу, което разрешава спорове от търговски или битов характер. Продуцент е фирмата "Междинна станция" на Иван Христов и Андрей Арнаудов. До неотдавна и двамата даваха поле за изява на любимите си дами – съответно Вихра и Даниела. След като Андрей се разведе със сръбкинята, мястото й в "Отчаяни съпруги" зае Мая, законното щастие на Крум Савов. Така тя вече си партнира с Вихра, която също вече е законна половинка на Иван. Не е ясно дали в този сезон няма да се измисли и друга рубрика, в която да се намери препитание и за приятелката или приятелките на Арнаудов. Всъщност един от плюсовете на "Станция Нова" е, че качва на борда си все нови и нови пасажери. Повечето са абсолютно непознати за широката аудитория, независимо че имат роднински или други връзки с продуцентите. Важното е, че има разнообразие. Така на първите спирки слязоха журналстки като Диана Найденова и Надя Чалъкова, после изпаднаха Дони (без Нети) и Сашо Дойнов. Дори Боби Турбото, чийто образ бе реставриран специално за "Станция Нова", също отпадна. Подобна бе и съдбата на Супер Бианка, която заживя свой собствен живот, само че в друг проект на "Междинна станция" – "Шоуто на Иван и Андрей". Вторият сезон на магазинното предаване дава шанс на актьори като Стефан Щерев, други моделки, миски и т.н. Има и по един основен гост – т.е. ако сутрин, докато си пиете кафето, слушате мъдростите на гражданина Х, излезете на разходка и се върнете за обед, ще чуете още подробности за битието на гражданина Х. Той няма да ви избяга и следобеда, тъй като ще продължи да си е основен гост в "Станция Нова". И всичко това ще "изпълни" неделните ви осем часа. "И да ми платят, няма да го гледам. Тия, които са го измислили, сигурно са най-големите телеманиаци в света. Не мога да гледам три часа филм.Тия са луди", е написал във форума на предаването си boris 2001. В края на миналия сезон пък друг потребител, някой си qnislav, е постнал следното: "Искам да изразя възмущението си от това, че постоянно каните едни и същи лица в "Нова телевизия". Това са Златка Райкова, другата Златка, Ива Николова журналистката, Руслана, Галена, Николета Лозанова и други. Не ви ли писна все едни и същи да "ни показвате от екрана да си правят пиара? Вземете поканете свежи лица…

Напук на промяната

на лицата обаче това предаване е най-прекият път в дома ви да влезе някоя чалга певица или певач и да се настани удобно на неделния ви диван. Така опитите да се наложат нови рубрики и лица доста се обезсмислят.
Докато БНТ и "Нова телевизия" залагат на дългите неделни предавания, които преповтарят теми от седмицата, като ги гарнират с рубрики за готвене, да речем, Би Ти Ви също има подобни предавания, насочени към мъжката и женската аудитория през уикенда, само че не обединени под една шапка. Ясно е, че дълги проекти като този на "Станция Нова" имат пикови по гледаемост моменти и такива, които не вървят. Похвално е намерението да се оставят тези, които наистина се котират, но всичко това може да се поднесе в далеч по-събрана форма. Иначе заплашват не само да цъкат, но да прецакат и зрителите, че и домакините си. Така "В неделя с… " може да изиграе лоша шега на сегашната управа на БНТ, тъй като наличието му се разминава с обещаното, а раздутата "Станция Нова" просто да изстреля зрителите към друга станция.

Стр. 36

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21

в. Дневник | Лора ФИЛЕВА | 15.10.2010

Бившият директор на БНТ Уляна Пръмова и финансовият директор Димитър Чапанов не са успели да се справят с влошеното финансово състояние на телевизията. За да постигнат балансиран бюджет, те са приели силно завишени и неизпълними параметри за приходите за тази година.
Това е един от изводите на икономическия анализ за състоянието на медията, направен от новото ръководство начело с Вяра Анкова. От него става ясно, че БНТ е в много лошо състояние, като новите шефове "трябва да предприемат радикални мерки".
В края на 2009 г. Министерството на финансите е предложило на БНТ да намали разходите за заплати с 38.5% през тази година. Това обаче не се е случило и в телевизията не са направени никакви съкращения или преструктурирания.
"Въпреки одобрените мерки за оптимизиране на разходите и желанието за увеличаване на приходите ефект не е постигнат и БНТ влиза в бюджетната 2010 г. с допълнително влошено финансово здраве", пише в анализа.
Най-чувствително намаляват собствените приходи от реклама и спонсорство, което в одита се обяснява с икономическата криза. Приходната част на бюджета е била увеличена, така че той да изглежда балансиран и без дефицит.
Данните обаче сочат ясна тенденция към непрекъснато намаляване на приходите от реклама и намаляване на единичната цена, на която БНТ продава време. В анализа е записано: "Какво е било допускането, на което е стъпило предишното ръководство, предлагайки приходи от реклама в пъти по-големи от реалните възможности на телевизията?"
Най-голямото утежнение за бюджета на БНТ за тази година са дълговете към БТК – 17 млн. лв. Бившият финансов директор Чапанов е предложил телевизията да спре да ги плаща и това се е случило. Така са се прехвърляли задължения за следващи периоди. Новият директор на телевизията Вяра Анкова не беше открита за коментар как ще се справи с наследения дефицит.

ОДИТЪТ

20 млн. лв. дефицит ще има в БНТ в края на тази година
15 млн. лв. са били планираните годишни приходи от реклама
2 млн. лв. са приходите от реклама за девет месеца
9.5 млн. лв. за техника не са били оползотворени

Стр. 6

Дарик радио, Седмицата | 25.09.2010 

Водещ: Седмицата ни ще бъде през погледа на Вяра Анкова, генерален директор на Българска национална телевизия. Здравейте.
Вяра Анкова: Здравейте.
Водещ: Много новини от БНТ в пресата тая седмица, БНТ прави софийски канал, Камен Воденичаров се връща в БНТ като водещ на „В неделя с…”, това е утре, нали.
Вяра Анкова: Не, „В неделя с” все още вървят повторения поради готовността на нашето студио което така е коментирано в обществото, „Студио 1”. Тъй като си прекратихме договора с НДК и фактически новото издание, ще започне на 3-ти октомври.
Водещ: Това е същото студио зареди което пък е заглавието „Шеф в БНТ с оставка за разходи по ново студио”.
Вяра Анкова: Да, виждате ли колко интересни заглавия има.
Водещ: Друго заглавие „Кой пречи на БНТ да печели от реклама”.
Вяра Анкова: Африканците примерно.
Водещ: Да, „Труд” отправи тази новина, цяла страница. И „Война за поста на Вяра Анкова”. Това като стария пост, директор на…
Вяра Анкова: Е това малко вече в жълтата преса отидохме с последното заглавие.
Водещ: Кое е важното заглавие за БНТ, кое е най-важното сега?
Вяра Анкова: Най-важното заглавие, ще успее ли БНТ да убеди обществото, че е истинска обществена телевизия. Това е въпрос както виждате поставям и смятам, че към това трябва да се стремят усилията на всичките мои колеги, защото все още БНТ не е извоювала така истинското признание за обществена телевизия и поради това, с всичките тези дебати, за нейното финансиране. Ако трябва да съм искрена, в момента най-основния проблем и така тема, която бих поставила е финансирането на БНТ.
Водещ: Бихте ли се съгласила да няма реклама, но за това пък всички нужни пари да идват през държавния бюджет, ако това не може да стане с такси?
Вяра Анкова: Не бих се съгласила, по няколко причини. Първо това е един доста рискован вариант, да поставиш една телевизия, която до сега е била така пазар поставена на медийната среда, да я превърнеш в играч, съжалявам за израза играч, който не е медийно поставен. Предполагам, че тука ще има един такъв момент на липса на конкуренция съвсем, на липса на борбеност, защото тогава никакви рейтинги няма да те интересуват, ти получаваш едни пари наготово и каквото и да произведеш, надали ще има някакво значение. За мен рекламата, спонсорството, означава една конкретност, която нито една телевизия доброволни не би трябвало да се лишава от нея. Друг е въпроса вече до колко трябва да има реклама БНТ, защото аз съм за ограничаване на рекламата на БНТ, но не в такива стойности, в които е в момента. Естествено, че когато една телевизия получава бюджет от държавата, не може да има и свободно абсолютно рекламно време. Но смесено, тъй наречено финансиране има в много обществени медии в Европа.
Водещ: А защо ви е повече рекламно време, когато ако е верен обаче анализа…
Вяра Анкова: Не пречат африканците, да.
Водещ: …не си запълвате и времето, което сте имали, например по време на Световното първенство по футбол?!
Вяра Анкова: Защото БНТ за мен до тази минута не е правила нищо, с което да си запълни рекламното време. Значи ние просто сме забравили, какво значи да продаваш не само рекламно време, а и продукция. Телевизионна продукция! Ето дори ще кажа, че в момента отиваме на изложението в Кан, с намерението да продадем продукция на БНТ.
Водещ: Какво ще се опитате да продадете? Кое според вас, някой може да купи в Кан?!
Вяра Анкова: Ами примерно прекрасни фолклорни предавания имаме, говорим не за филмова продукция. В Кан не се продават само филми, продават се телевизионни програми. Има прекрасни документални филми. Има прекрасни сериали. Така, че аз мисля, че ние трябва да станем една идея по-агресивни в продаваемостта. Но да се върнем на финансирането на БНТ, защото искам да изчистя този един момент, защото той е много важен. Тук в България говорим за три форми на финансиране, бюджет от държавата, реклами и такси. И тая дума такси плаши много хората. В Европа вече има доста други форми на финансиране на обществените телевизии. Например дъщерни дружества, акционерни дружества към държавата, публично частни партньорства, търговски организации извън БНТ, по-радикални форми, които ние тук въобще дори не обсъждаме.
Водещ: Какво ще правят те?
Вяра Анкова: Много фирми примерно са изнесли маркетинга навънка, филмопроизводството като дъщерна компания, техниката, като дъщерна компания. Да не говорим за това, че цели телевизии стават като акционерни дружества…
Водещ: Не само БНТ им поръчва, ами и други им поръчват!
Вяра Анкова: Да, те стават, ако оцелеят на пазара, оцеляват. Но това е една форма, в която ти изнасяш структури за финансиране без те да отежняват бюджета на телевизията.
Водещ: А вие мислите ли да го правите?
Вяра Анкова: Ние да мислим…
Водещ: Имате ли право всъщност?
Вяра Анкова: Не, нямаме, аз за това казвам, ние и да мислим в момента е малко Параграф 22 от това което мислим.
Водещ: Сега се мисли нов закон.
Вяра Анкова: Да, на мен ми е много интересно как ще…
Водещ: За радиото и телевизията или може би всички медии, но не е много ясно.
Вяра Анкова: Не знам все още, нямам яснота какво ще представлява този нов закон, за мен обаче трябва да има по-високо представителство на обществените медии в тази работна група, за момента то е на ниво юристи само.
Водещ: Трябва ли да се слее БНТ с БНР?
Вяра Анкова: Един изключително тежък въпрос, на който аз винаги съм казвал, че първо трябва да има един финансов анализ, защото ако ви попитам дали трябва да се слеете с друго частно радио примерно, може ли да отговорите без да имате целта и идеята, защо това го правим. Значи за мен първо трябва да се тръгне от едно друго стъпало, ако слеем БНТ и БНР, какво би донесло: а – на потребителите, общо казано зрители и слушатели; б – на държавата като финансиране; в – като каква структура искаме да изградим. Има много плюсове и минуси в едното и в другото. Но аз все още искам да видя финансовия анализ и идейния проект върху който след това да седнем да разсъждаваме.
Водещ: Т.е. няма да кажете, за или против? Понеже в БНР са категорично против като чели, защото то няма да е много сливане, а по-скоро вливане на БНР в БНТ…
Вяра Анкова: Аз не мога да кажа как ще е, защото и това не знам. В момента ние обсъждаме една така някакво, защо пък да не слеем БНТ и БНР, нали някаква идея. Но нека изходим от някаква базисна позиция на тази идея. Ако в тази идея наистина има добро така виждане за оптимизиране на структурите, за оптимизиране на финансирането, за оптимизиране работата на журналистите, защо не. Но за момента просто не виждам такова, не искам да обсъждам нещо…
Водещ: Няма ли просто логика в това, по-малко администрация, т.е. един човек ще върши работа и за двете, даже един репортер ще ходи на събитие и ще го разкаже с глас и видео?
Вяра Анкова: Значи един репортер е трудно да ходи на събитие, един, по простата причина, трябва да се направи едно доста странно програмиране, в което половината часове да се избере кога този репортер прави брейкинг нюс примерно за телевизията или за радиото го прави, ако събитието в шест часа примерно, когато и БНТ и БНР имат новини. Да не говорим, че реален аргумент, това, че и двете медиите ще почнат да предават едно и също в един момента и тогава пък ще се каже, защо тези пари въобще се изливат като няма някакво разнообразие на информацията и как ще се осъществи това, че все пак хората да получават различна информация, а едно и също по две медии, от един и същи човек. За мене, пак казвам, много неща, които трябва да се обмислят, преди да се вземе, колкото до администрацията, това което чух, напротив ще е разрасне, една шапка със зам. за БНТ и зам. за БНР, значи ние добавяме за момента една фигура административна, без да се знае на долу точно как се развиват нещата. Пак казвам, това за да може да стане, имало е времена, в които е имало БНТ и БНР заедно, даже момента имаме още собственост, които не сме разделили от онова време и се водят и на БНТ, и на БНР. Има много идеи, в които могат да се обмислят практично, но да се почне от нулата, а не от средата. В момента вървим от средна гледна точка и се чудим дали да тръгнем надолу и въобще да не го правим или да тръгнем нагоре и да го направим. За мен това не е вариант на работа.
Водещ: Какво мислите да променяте в програмата на БНТ? Ще има ли отговор на Байландо и Великолепната шесторка, хитовете от тая седмица на вашите частни конкуренти!
Вяра Анкова: Значи първо зависи какво значи отговор. Отговор ще има на БНТ, кога ще дойде този отговор е също въпрос на време, защото много добре знаете, че една програмна схема не се прави за един месец, нито за два. Тя трябва да бъде добре обмислена, точно като позициониране спрямо зрителя веднъж, кои са зрителите в този часови пояс и Б, като програма която предлага конкурентните телевизии. Какво и да предложим обаче, то няма да е в стила на Беландо или Великолепната шесторка, защото БНТ трябва да предлага различен, различна форма, различна програма, за да бъде обществена телевизия.
Водещ: Нещо като „Голямото четене”.
Вяра Анкова: Ами има различни форми, ето Би Би Си не само с новини и документални филми, разгледах каталога последния който е на Би Би Си, там има изключително развлекателни формати, има състезания, много реалити. Така, че една обществена телевизия не означава да бъде скучна, тя трябва да има, тя трябва да има развлечение на всяка цена, за да може да си изпълнява и другата част, която е по-строгата, по-обществената, по тази която трудно достига до хората, тази която не може да има рейтинг и за която БНТ получава субсидия.
Водещ: Частните телевизии като чели успяват повече и със сериалите въпреки, че вие правите редовно конкурси за сериали. Как ще отговорите на „Стъклен дом”, „Забранена любов”?
Вяра Анкова: Частните телевизии развиха тази една тенденция към сериали, която е много хубава, защото за мене българските филми трябва да се развиват и това е ангажимент на всички телевизии, не само на обществената телевизия, която има най-сериозния ангажимент, защото знаете, че 10% от нашата субсидия трябва да отиват за финансиране на българското филмопроизводство. Ще отговорим с една нотка комерсиалност в идейните проекти, които предлагат. Значи самите творци, когато предлагат за БНТ, предлагат по-консервативни проекти. Просто БНТ трябва да излезе от образа си на тази държавна тежка структура, в която ти като влезеш почваш по различно да мислиш, различно да говориш и различно така да правиш програма. Не знам дали да бъдеш скучен или по-скоро да бъдеш така по-официозен да го наречем. Да ползваме тази дума. Значи вече хората имат така доста голям поглед върху филми, върху програми, ние трябва да отговорим на техния интерес, поддържайки обаче един много добър стандарт. А колкото до частните телевизии, защо имат този интерес, изведнъж, защото той се появи в последните няколко години. Преди частните телевизии нямаха интерес към филмовото производство, това е един отговор на продуктовата реклама за мен, като чисто финансиране, която влезе и ето тука ми е другия въпрос! Защо продуктовата реклама беше забранена на БНТ в предаванията ви, не в предавания, за които ние говорим за обществени теми и политика. Но за предавания, които са развлекателни формати. Аз нямам отговор на този въпрос въпреки, че не изморявам да питам.
Водещ: Имате предвид да сложите чаша определена минерална вода, нали за това говорите и да вземете пари на тоя дето е произвел тая вода?
Вяра Анкова: Да, но ние ще вземем от бизнеса пари, няма да натоварим държавата, за да се образува една продукция, която е развлекателна. За мен държавата и ние ще го предложим, това трябва да си изясни ангажимента, който иска от БНТ. Когато на държавата и е ясно, че тя иска 10% новини, примерно говоря, 12% политически предавания, 2% детски, толкова образователни и за това получава пари БНТ, а за другото което е развлекателна продукция, шоу, реалити и т.н. БНТ трябва сама да си изкара парите, когато има едно такова разделение, тогава няма да има и разговора, защо на БНТ и се дават тези пари. Защо те не и се дават даром, БНТ има една изключително тежка функция и тя е да може да прави програма при всичките извънредни неща, които се случват в държавата и тя трябва да реагира. Ето преди няколко дни с, имаше така разговор между нас и Светия Синод по повод на шествия, Литийното, защото те в шест часа искаха да направят изявление по БНТ, което щеше да размести цялата програма от шест до осем, говоря за такава реакция, за два часа. Бяхме така много кооперативни и те показаха разбиране от това, но понякога има ситуации, в които ти трябва да реагираш и да си разместиш програмата и за това много трудно да направиш една дългосрочна програма на една обществена телевизия, още повече с някакви концерти, в които половината институции пишат, че ето организираме концерт, нека БНТ да ни бъде медиен партньор, съгласна съм, но за да бъде БНТ медиен партньор, а тя има определен брой разходи, за да може да участва като медиен партньор, трябва да види и къде да го излъчи в програмата си, защото обикновено сме информирани за това около 20-на дни предварително, докато започнат преговорите стават две седмици и програмата вече е пусната. А да не говорим, че ти не може да търсиш и сериозна продаваемост на тази програма като информираш рекламодателите две седмици преди събитието.
Водещ: Както разбирам имате аргументи, вие искате повече пари от държавния бюджет догодина?
Вяра Анкова: Значи аз не искам повече пари от държавния бюджет догодина, искам ясно схема на финансиране на БНТ. Дали ще е през бюджет, дали ще е през реклами, дали ще е по-радикална реформа в закона.
Водещ: Това с такси според вас ще стане ли някога?
Вяра Анкова: За мен лично ако трябва да кажа, всички така… ето изслушвам много мнения, нали как трябва да се въведат таксите. Аз лично смятам, че таксите са една остаряла форма на финансиране на обществените медии трудно се гарантира събираемост на тези такси и много държави вече се отказват от тези такси за финансиране на обществени медии.
Водещ: Как бихте подредила новините тая седмица? Не знам дали чухте дебатите, някои от тях много горещи в „Седмицата” от началото!
Вяра Анкова: Това е един много труден въпрос и сега не искам да се обръщам към моето битие на директор на Информация в момента.
Водещ: Коя новина е … на седмицата?
Вяра Анкова: Аз ще подходя не от новинарска гледна точка в момента. Ще подходя от човешка гледна точка. Изключително интересен ми беше дебата за вероучението в българското училище. И тука подхождам като, даже като майка, защото си задавах въпроса дали искам моите деца да учат…
Водещ: Искате ли?
Вяра Анкова: Ами честно да ви кажа, да. Защото смятам, че нещата не трябва да бъдат задължителни, да но нашите деца, трябва да имат представа от религията, от това което учи църквата. Ние имахме в нашия сутрешен блок съжалявам, че въвеждаме БНТ тука в една друга медия, но имахме един интересен разговор в сутрешния блок, в който се разбра, че дори това да бъде заместено с Етика като предмет, също е така една основа за възпитание бих го казала на нашите деца, да съгласна съм…
Водещ: …в детайла обаче.
Вяра Анкова: Значи съгласна съм, че е много проблемна тема.
Водещ: Защото църквата иска да е задължително! Министъра казва, добре, ама какво ще учат другите деца, които не са православни, защото църквата иска православието, казва гърците са се отказали даже да е задължително!
Вяра Анкова: Да, аз не знам дали предмета трябва да бъде вероучение, но нещо като теория на религиите, в които хората да се запознаят, т.е. децата да се запознават с теориите на различните религии…
Водещ: Ами те ги учат, … в пети клас учиха по един срок това, религия по религия! А църквата не иска това, дебата е друг, те искат да се учи от предучилищна до 12 клас.
Вяра Анкова: Е сега от предучилищна до 12 клас е. Аз смятам, че в момента в който се изясни точно какво иска църквата и се направи един разумен компромис и съм съгласна с това, че преди да се въведе това в училищата, ние трябва да почнем да посещаваме църквата. Защото аз знам много хора, които като така в частен разговор казват „Аз съм много религиозен”, обаче тяхната религиозност се състои в това на Великден да отидат на църква. Религиозността за мене я носиш ти, това е състрадателност, това е отношение към хората. Първо, даже преди посещаването на църквата бих казала, дори едно посещение на църква не прави човека религиозен.
Водещ: Въпроса е как да го разкажеш това например през медиите, вие имате предаване в неделя.
Вяра Анкова: Да, ние имаме, …то е в събота вече.
Водещ: Аз поне, аз в събота няма как да го гледам.
Вяра Анкова: Да, то в събота го преместихме, точно поради…
Водещ: В Дарик Ники Кънчев кани един свещеник който казва по нещо, кратко в предаването „България следобед”, Шоуто на Ники Кънчев. Въпроса е, че вече разказа който очакват хората е по друг начин, не по начина по който май си го представят свещениците.
Вяра Анкова: Аз съм съгласна с това, децата вече са съвсем различно поколение, ако ние искаме да ги доближим до църквата през една старомодност, няма да успеем.
Водещ: Във върховно славянство.
Вяра Анкова: Да, няма как да успеем. Така, че тук има много работа църквата. Аз винаги съм се възхищавала, честно казано от гръцката църква, защото гръцката църква намира начин да стигне до хората.
Водещ: Ама там вървят обаче часове литургии в неделя сутрин по техните обществени телевизии. Вие виждате ли го това да го направите в БНТ сутрин от 8 и половина до 11 и половина една литургия от „Св. Александър Невски”, не само за Великден и Коледа.
Вяра Анкова: Примерно, ако поканите Тончо Токмакчиев тука, той ще ви кажа, защото съм водила този разговор с него, как трябва БНТ да излъчва в неделя литургията. И на много хора мнението е такова и това е практика по цял, нали доста държави от ЕС.
Водещ: Да, германците го правят, също съм гледал.
Вяра Анкова: Но, само тука пак казвам, за да върна темата към БНТ. Че всичките тези телевизии, които го правят, не са с един канал. Гръцката национална телевизия като национална телевизия не излъчва, смисъл като национална телевизия излъчва но не по основния си канал. Т.е. ето това е другия разговор за БНТ, защото на тази обществена дискусия, която беше в Министерски съвет, така чух мнение „Ами защо като нямат пари, БНТ трябва да имат още канали, защо не си спрат регионалните центрове” или пък имаше дискусия за сателитния канал дори.
Водещ: Колко канала трябва да има според вас една национална телевизия на България?
Вяра Анкова: Значи каналите също са финансово обусловени, нали не можем да кажем „БНТ иска да има шест канала”, но една национална телевизия, за да изпълнява обществената си функция, говоря за обществена телевизия, трябва да имат поне две канала.
Водещ: Та по единият върви литургията, парламентарния контрол!
Вяра Анкова: Дори и за това, само че нямам намерение като има два канала, да предложим единия да бъде комерсиален, а другия обществен, но има ситуации, в които ти трябва да отговориш на зрителския интерес. Така, че има две примерно предавания, които текат по едно и също време. Ние наскоро имахме такъв случай със световното и волейбола. Когато се чудехме какво направим, защото волейбола може да не свърши, а мача за световното почваше. В единия момент, щяха да ни ругаят феновете на волейбола, в другия на футбола. Т.е. правилна позиция нямаш, слава Богу така свърши в една критична ситуация и можахме да реагираме. Но ето имаше реакции за олимпиадата, защо това не сте пуснали, защо онова не сте пуснали, когато беше. Не може в един канал да пуснем всичко и да има той нормална програма.
Водещ: Като говорите за два, говорите за два национални канала, различно от това което ще правите софийския канал?
Вяра Анкова: Софийския канал лицензията, която БНТ е получила при предишното ръководство. Тя е кандидатствала и е получила такъв лиценз. За мен така правилното нещо е да се направи по подобие на немската телевизия национален регионален канал, в който да се обединят ефирите на всичките центрове, плюс на софийския канал.
Водещ: Т.е. в различни часове пояси, София от 8 до 9, 9 до 10 Благоевград, Пловдив до 11.
Вяра Анкова: Да, но тогава се спестява изключително голям разход и за излъчване и за преповтаряне, за сега в момента четирите центъра имат много голямо продукция, която се преповтаря. Всички правят примерно културни предавания. Защо когато ти можеш в тези пояси да ги обособиш спрямо спецификата на региона и да направиш една много различна продукция, която да предложиш на зрителя и да национална и да е 24 часа, защото за мене в днешно време да имаш канал, който е шест или осем часа и през останалото време…
Водещ: Я работи, я като пуснеш…
Вяра Анкова: Как като зрител почваш да го гледаш. Това просто е, ето това ако продължава така, наистина не трябва да има такава форма. Тогава и аз ще кажа, дори и ще се замисля дали да правим регионални програми, ако те са по шест часа, защото те не стигат до зрителя. Една телевизия в днешно време, трябва да бъде 24 часа. В този ред на мисли искам да кажа, че обсъждахме антикризисни мерки преди, още не бях генерален директор и стигна също до една безумна идея в телевизията, в един така разговор в работна група, как ето предвид оптимизиране на разходите, трябва БНТ да спре да излъчва в 12 часа и цяла нощ няма програма, завърта се ако си спомняте едно време БНТ как свършваше с едно такова въртящо се и химна в 12 и почваме в 7. Значи това е толкова остаряло мислене, просто вие сте човек, който следите…
Водещ: А няма ли да е лесно сега с цифровизацията, да направите. Всъщност искате три канала, един национален, все пак ви разбрах малко по комериален, един където да вървят важни неща като литургиите и парламента, и регионален включвам и София.
Вяра Анкова: Все още не знаем колко канали ще имаме, за да може да коментираме какво ще е тяхното съдържание. Но при всички случаи, когато се даде избор на БНТ и възможност за повече канали, той не би трябвало да бъде само на тази, трябва да се появят на тази идея имам в предвид, трябва да се появят тематични канали. Защото има много…
Водещ: Което правят частните телевизии, филми, даже комедии свързани!
Вяра Анкова: Но това за мен не са канали, защото те предлагат готова продукция, те нямат специфични предавания за момента, в повечето от тях, не говоря за всички. Говоря за канал в който да има собствена продукция не само да пусне филмов канал или…
Водещ: /…/
Вяра Анкова: Да, говоря за канал за със собствена продукция. Тогава може да се помисли както в повечето държави има културен канал, но това не значи филмов, не значи театрален. Говорим за културен канал, който да представя цялата културна идентичност на нацията, да има детски канал. И нещото което ние така, първите неща, които ще направим, да се направи портал на БНТ в интернет, защото ние трябва да започнем да развиваме и интернета, трябва да обърнем внимание на такива съвместни форми на излъчване между интернет телевизия, това е бъдещето и има страшно много вече такива проекти, ето…
Водещ: Ще ви трябва ли някакъв етно канал, предвид всички дебати, които сега текат по ромския въпрос. А и може би така ще си решите и вечния проблем с част от партиите в България с турските новини!
Вяра Анкова: Значи, това искам да кажа, в цяла Европа има новини на езика на етносите, даже на етносите. Но те са в регионален ефир. Ако се появи такъв регионален канал за който говоря национален, този дебат няма да го има в България.
Водещ: Добре, Вяра Анкова в „Седмицата” и бъдещето на БНТ, през нейният поглед.