в. Република | 21.06.2010

- Г-н Иванов чу ли се гласът на представителите на медиите по време на дискусията за собствеността и свободата на печата, радиото и телевизията?

- Аз не зная дали това е била целта на дискусията. По скоро трябваше въпросът за изготвянето на нормативния акт да бъде поставен на масата. Относно мненията на представителите на медиите, аз забелязах, че те почти не се изказаха. Някои се включиха в края на обсъждането. Така че от тази гледна точка едва ли въпросната цел е постигната. Това, което стана ясно е, че се готви нов медиен закон и че той е от две части. От една страна е изцяло нов нормативен акт, а от друга ще има промени в законодателството, целящи максимално разкриване на слабостта на медиите и изваждането наяве на капиталите, с които се финансират. Това е хубаво, но| според мен е недостатъчно, защото е само една част от проблема.

- Като участник в дискусията Вие изразихте умерен песимизъм точно в графата за собствеността. Не е ли и сега ясно кои са собствениците на медии?

- Значи, че това е ясно и в момента, не е точно така, защото се отнася само за част от медиите. За друга се знае само формално кой е собственик. Но кой действително ръководи и как се финансира вече е друга тема.

- А тази тема как може да бъде изкарана на светло? Има ли въобще такъв механизъм, който ще бъде заложен в новия закон?

- Ето заради това бях умерен песимист да се слагат законови ограничения. В крайна сметка има начини те да бъдат ясни. Разбира се при максимално изчистен закон, ще бъде по-добре, от колкото при липсата му. Така че е хубава тази идея. Въпросът е дали е достатъчна. Ще ви кажа и нещо друго. Ето, г-н Петьо Блъсков по време на дискусията много правилно повдигна въпроса и аз напълно се солидаризирам с него: ако ще си говорим за коректност на медийния пазар, в никакъв случай не трябва да забравяме и създаването на медийния монопол. В закона трябва да има гаранция, че не е възможно едно лице или група хора да успеят да установят монопол, както се отнася и за рекламния пазар в медиите. Защото, в крайна сметка, информационните издания – особено електронните, както и вестниците, също се издържат основно от реклама. А тази деформация на рекламния пазар започна с влизането на ВАЦ в България. Сега господата от тази фирма са много обидени, че настъпва друга агресивна групировка. Но аз ще припомня на ВАЦ, че им беше страшно хубаво, когато деформираха и превзеха българския вестникарски пазар – не само централния. Спомням си, че във всички икономически активни райони на страната те създадоха местни издания и благодарение на това там този пазар направо беше унищожен с дъмпинг на цените на вестникарските продукти, с вкарването на големи приложения в двата големи ежедневника – "Труд" и "24 часа", без да се подаде цената на ракетата носител. Имаше обявяване на рекламни цени, които бяха умишлено държани по-ниски в приложенията.

- Тогава регулацията на самата реклама в медиите не е ли най-важното нещо?

- Ами регулацията на рекламата може да се осъществи по един единствен начин. Първо, задължително да има някакви правила до колко човек, който се занимава с реклама може да се занимава с издаването на медии или пък да има собственост в тях. И второ, което е много важно – трябва да се говори за различните видове концентрация, които биха могли да се случат на медийния пазар. Трябва да има ясни законодателни права срещу дъмпинга.

- Кога можем да очакваме този закон, който се готви от експертна група в Министерския съвет, да види бял свят?

- Аз го казах на дискусията, но не знам до колко е станало ясно на участниците. Мисля, че хората, които участват в тази работна група, а и колегите от медийната комисия в парламента, знаят, колко е добре, че се готви този закон. Същевременно е много лошо, че той засега се подготвя само от тесни експертни групи. Аз съм на мнение, че трябва само да се заложат основните идеи, а по-късно те да бъдат подложени на широка обществена дискусия, включително и в парламента и комисията по медии. Засега не знам докъде са стигнали колегите. Дай Боже скоро време да видим този нормативен акт и тогава действително той да бъде подложен не само експертно, но и на широко обществено обсъждане – имам в предвид от хората, които са свързани с медиите и медийния пазар в България. Защото при предишните промени в Закона за радиото и телевизията се постъпи доста прибързано.

- Казвате, че идеята за такъв закон е добра, но не е ли закъсняла във времето?

- Много е закъсняла, защото пазарът беше деформиран, играчите вече са други. Сега е много трудно да се правят промени. Каквото и да твърдят колегите, включително и хората, които са по върховете на веригата на медийния пазар е ясно, че средата в България е деформирана.

- Това поправимо ли е?

- Няма непоправими неща, но аз го казах и на дискусията – в България има медийна гилдия по-принцип, но няма чувство за медийна общност. Надявам се, че представителите на този бранш да узреят до мисълта, че сегашната обстановка не е нормална. Всъщност ситуацията в медиите много прилича на тази в държавата. Играе се уж по някакви правила, уж има някакви закони, уж има някакви етични кодекси, обаче в крайна сметка основните играчи са на първо място, както и основните интереси и това определя голяма част от действията на медийния пазар. Това са основните проблеми, които ги има и в държавата. Съвсем естествено, макар и по различен начин ги има и в медиите. Налице са корупция, игра на мръсни пари т.н.

***
Стоян Иванов, е роден на 1 ноември 1962 година в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий". Бил е учител една година, а после е работил като журналист в различни издания. Занимава се основно с разследваща журналистика. Женен, има една дъщеря. След парламентарните избори през 2009 година влиза в парламента от листата на "Атака". В 41-то НС към момента заема и поста зам.-председател на Комисия по културата, гражданското общество и медии.
***
Кариера
През 1988 година Стоян Иванов започва кариерата си на журналист във вестник "Ком" Той е един от първите репортери, дадени под съд още по тоталитарно време и то от прокурор. Читателка на вестника твърди, че обвинителят е прикрил факти по дело, за да стовари вината върху нея. Въпреки че Иванов е взел мнението и на двете страни, прокурорът решава, че е оклеветен и завежда дело. То приключва безславно, "удобно изгубено" от висшестоящите колеги на магистрата.

Стр. 9

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 19.06.2010

БНТ отново стана актуална абревиатура – не само около Световното първенство по футбол, но и със собствените си проблеми. Рейтингът на първото събитие е сравнително стабилен, въпреки че дори песните на Слави Трифонов го преборват (според едно преброяване през седмицата). Второто "събитие" засяга едни и същи стари муцуни и настоящи БНТ-фактори. Разбира се, и актуалната политическа власт не може да му устои. Казусът се изостря още повече около поредния избор на нов шеф на държавната медия. Името му трябва да се обяви на 15 юли, а кандидатурите ще се събират до първи юли. Засега всички мераклии изчакват, оглеждат се, лобират и тайничко пишат концепции.
Накъде се е отправила лодката на БНТ обаче? Кой ще поеме кормилото на държавната структура? Колко е пълна тя? Наистина ли задълженията й са 15 млн. лева? Защо СЕМ и контролните органи в държавата са проспали това и не са проконтролирали навреме как се изразходват средствата на данъкоплатеца? Ще има ли кризисен щаб, който да управлява "Сан Стефано" 10, докато влезе новият медиен закон в сила? Каква ще е съдбата на медията според новия нормативен документ, който трябва да е готов до края на годината – ще се слее ли с БНР, или да? Все въпроси, на които се опитаха да отговорят на специална дискусия, организирана от СЕМ, известни тв деятели, експерти и журналисти.
Внимавайте, лодката на БНТ потъва!
предупреди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на телевизията. Според него финансовото състояние на медията е изключително тежко и до приемането на новия медиен закон тя може дори и да потъне. Освен това задълженията към БТК не били 8.3 млн., а много повече. Гоцев твърди, че размерът им е 15 млн. лв. (в това число и по други пера), а до есента можело да достигнат рекордните 20 млн. лева. Ето защо била необходима спешна финансова ревизия.
"Бостанът е обран и е нужно обяснение за какво е изразходван бюджетът", категоричен бе Иван Такев. Някогашният член на управителния съвет на телевизията и кандидат за шеф на същата медия допълни, че една от причините за това е предаването "В неделя с…" на Димитър Цонев, което имало прекалено голям бюджет и източвало телевизията. Такев поиска обяснение от управата на БНТ, но точно в този момент Уляна Пръмова не бе на линия в залата за дискусия. Наложи се Сашо Диков да помоли някой да я извика и да отговори на питанията.
"Едно издание на "В неделя с…" е 20 000 лв., а един мач от Световното първенство по футбол – 220 000 лева", оправда се сегашната шефка на БНТ. Тя уточни, че не искала да прави сравнение между двете, но със сигурност най-скъпите продукции в програмата били футболните и спортните. "Сблъсъкът между вътрешния и външния свят на БНТ е огромен и ще остане и за следващия генерален директор", прогнозира Пръмова. Според нея БНТ наистина имала нужда от спасяване. "Все съм се ръководила от европейски принципи, но все не съм могла да ги приложа. На много места съм сбъркала", покая се тв началничката. Тя каза още, че ще поиска допълнителен одит, преди да си тръгне от "Сан Стефано" 10.
"Защо прокуратурата не се самосезира, а Сметната палата мълчи – бюджетът на БНТ не е актуализиран и парите вместо за такси към БТК са насочени към неизвестни за широката аудитория места", пита още Кирил Гоцев. Според него някой имал полза от това и за да се даде на БНТ шанс все пак да оцелее финансово, спешно било необходимо да се избере временно ръководство на медията. То щяло да действа до влизането в сила на новия медиен закон.
Идеята за кризисен щаб подкрепиха и синдикатите. Според тях в него трябвало да има и представители на финансите, експерти, но без имената им да са дискредитирани. Синдикатите също се събудиха от няколкогодишен сън и се сетиха, че кризата е заради лошото управление през последните няколко години, а вина за това има сегашното ръководство.
Изборът на генерален директор
да бъде отложен, да има временно управа в БНТ, тъй като се подготвя нов медиен закон, предложи телевизионерът Иван Гарелов. В противен случай новият началник можело да не отговаря на новите изисквания. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов обаче заяви, че това е риторичен въпрос и трябва да бъде отправен към законодателя. "Подготвя се нов закон, но това не отменя конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ", уточни Лозанов.
За Иван Такев пък предстоящото състезание било предрешено. Тезата му веднага бе отхвърлена от Уляна Пръмова.
Според неофициални информации в гилдията с най-реални шансове за наследник на Пръмова е шефката на новините в БНТ Вяра Анкова. Един от най-безрезервните й поддръжници е Бойко Василев, а и в телевизията от няколко дни има подписка в подкрепа на кандидатурата на Анкова. Част от телевизионните труженици са притеснени, че ако не се подпишат, си подписват уволненията след няколко месеца, други пък са категорични, че в подобни начинания няма нищо лошо. Не е хубаво наследничката на Пръмова да бъде от нейния екип, споделиха трети.
Най-вероятно сред претендентите за началническото кресло ще бъдат и Кирил Гоцев, и Борислав Геронтиев, и Радомир Чолаков. В медийните среди се говори още, че и кинокритичката Люба Кулезич има подобни намерения. Тя вече получила подкрепата на Кеворк Кеворкян, а и благословията на властта. Името на бившата радионачалничка Поля Станчева също все още се спряга, но ако БНТ и БНР бъдат обединени.
Засега обаче всички кандидати категорично отричат, че ще се впуснат в битката за БНТ, а и никой още не е подал документи. Както повелява традицията – ще го направят в последния момент.
България е страна на абсурдите и неспазването на собствените й закони е едно от доказателствата за това. В Закона за радиото и телевизията например пише, че БНТ и БНР, като обществени медии, трябва
да се финансират чрез такса, събирана чрез специален фонд "Радио и телевизия". Една година той така и не работи, а на нито едно правителство не му хрумна да промени закона, да премахне въпросния фонд, или да измисли разумен начин той да бъде ефективен. Една от основните причини за тази законодателна "немарливост" е страхът на властта – всеки нов данък винаги по презумпция е бил опасен за живота на политическата върхушка. Сегашният кабинет обаче има амбициозна задача – най-накрая фондът да проработи. Как точно – ще бъде дефинирано в прословутия нов медиен закон. Размерът на таксата щял да бъде еднакъв да всички, независимо от броя на телевизорите у дома. Освободени ще бъдат само сиропиталищата и домовете за социалнослаби. Обсъждали се различни варианти и как да се събира новият "данък" – дали чрез сметката за ток, дали при плащането на местните данъци и такси. Експерти прогнозират, че най-вероятно ще бъде предпочетен вторият вариант. Дали таксата, известна въпреки несъществуването си като "такса телевизор", ще стабилизира финансовото състояние на обществените медии? Кой ще следи как и за какво точно се изразходват средствата? Няма ли това да дойде в повече на отънелия кризисен джоб на потребителя? Как БНТ ще докаже с качеството на продукцията си, че отговаря на завишените вече критерии на зрителите? На тези въпроси отговор трябва да даде така чаканият нов медиен закон. Проблемът е, че у нас подобни документи се пишат все в
полза на нечие лоби
- политическо или икономическо, а не в полза на потребителя на медийни услуги. За никого не е тайна, че БНТ е пред финансов колапс и даже според специалисти цяло чудо било, че все още плаща заплати на служителите си. Вина за това обаче носят не само нейните шефове, но и техните шефове, както и контролните органи в държавата. Любопитно е и нещо друго – щом като положението на държавната телевизия е толкова катастрофално – няма пари, техниката е остаряла, щатът е повече от максимално раздут, а продукцията – със скромни изключения, е от миналото столетие, защо е този традиционен напън кой да я оглави? Явно лодката не е наполовина празна, а наполовина пълна. Зависи от гледната точка на кормчията и на неговите благодетели. Ролята на зрителите пък явно ще се увеличи – няма да са обикновени лапнишарани, а ще плащат още веднъж за грешките на поредните държавни управленци. Мога да се хвана на бас, че и по 10 лева да се събират месечно от домакинство и да отиват само за нуждите на най-дълголетната ни електронна медия, пак няма да са й достатъчни. И догодина следващият тв началник отново ще се оплаква, че не му стигат парите.
ПЕТИМА ОСТАВАТ В СЕМ
Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов и редуцира състава на Съвета за електронни медии от деветима на петима. Мнозинството не обясни мотивите, а опозицията гласува против. Така парламентът вече ще има трима, а държавният глава – двама свои представители. От съвета ще отпаднат Мария Стефанова, Маргарита Пешева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. И тримата карат втори мандат. Първанов трябва чрез жребий да определи и кой от останалите негови представители в регулатора – Анюта Асенова, Георги Стоименов и Милен Вълков, ще си тръгне.

стр. 36

в. Банкер | 19.06.2010

“Някои собственици на медии не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо – заяви Джеймс Уорлик, посланик на САЩ у нас, на дискусията “Прозрачност на собствеността и свободата на медиите в България", организирана от фондация “Конрад Аденауър". – Целта им не е да информират обществото, а да манипулират заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос – продължи посланикът: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?"
Уорлик каза, че ситуацията в провинцията е още по-обезпокоителна, тъй като политическите и икономическите интереси са обединени, за да се оказва натиск върху журналистически материали, критикуващи местната власт. Много българи се оплаквали от липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите и влиянието, което се оказва върху тях. “Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията – независимо дали става в провинцията, или в столицата" – подчерта американският посланик, допълвайки, че България не е единствената страна с подобни проблеми. Той предложи три инструмента за разрешаването на проблемите, първият от които е силният закон. “В САЩ не разчитаме само на конституцията за защита на свободата на печата, имаме и закони, които изискват публично обявяване на медийната собственост", изтъкна Джеймс Уорлик. Препоръката му е журналистите и издателите да спазват и етичните правила на професията.
Натискът върху свободата на медиите при последните няколко правителства намалява, отбеляза шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. В същото време и индексът на свободата на словото пада. Причината била нелоялната конкуренция в резултат на корпоративно-икономически интереси. Лозанов смята, че са необходими специализирани мерки срещу концентрацията на собствеността на медиите и това трябва да бъде засегнато в новия медиен закон. “Той ще е закон за медиите въобще", уточни шефът на регулатора. Според него е необходимо някои капитали да нямат право да се използват за медии, тъй като ще компрометират прозрачността на информацията.

Стр. 2

в. 24 часа | 19.06.2010

Вестникарският бизнес е особен – продаваме хартия, но не тапети, а съдържание – информации, анализи, коментари.

Който създава мнения, няма право да бъде анонимен. Същата прозрачност, която очакваме от властимащите, трябва да я има и при нас.
Три са факторите за успеха на медиите в демократичното общество:
1. Много независими и конкуриращи се източници на информация.
2. Една информация да бъде потвърдена по няколко начина.
3. Финансирането на медиите да е прозрачно.
В провинция Хесен на всеки 3 месеца вестниците съобщават акционерите си
В Саксония това се прави на половин година, когато се обявяват собствениците и свързаните с тях лица. Област Тюрингия публикува всички имена и адресите на собствениците. В Бранденбург публично се обявяват дяловото участие и собствениците, както и правните им отношения към печатни издания и радиа. В Германия не се позволяват и картелите.
ВАЦ бяха критикувани за монопол, след като през 1996-1997 г. поехме "24 часа" и "Труд", въпреки че се знаеше кои сме. Агенцията за защита на конкуренцията се намесваше доста грубо. Иска ми се да цитирим Бойко Борисов, който критикува наскоро германските предприемачи -посъветва ги да се държат така, както го правят в своите страни.
Подкрепям премиера, но като чуждестранен инвеститор мога да поискам на българския пазар да сме защитени така, както на собствения ни пазар. Защото това не се случва тук за моята фирма.
ВАЦ работи в България като в Германия, плащаме всички данъци, осигуровки, разделили сме издателството от редакциите. Знаят се собствениците и инвеститорите, техните имена могат да се намерят в телефонния указател на Есен. Българската държава защитава ли ни от всички собственици, които не си плащат данъците?
Всичко, което е забранено от закона за защита на конкуренцията, се превръща в празни думи, ако държавата няма механизъм да разбере кои са собствениците на независими издания. Цинично е, когато държавата не действа. Не можем да приемем нечестната конкуренция.
Основната задача на журналистите е контролът върху властта. Той не е възможен за обикновения гражданин, който не разполага с информацията на елитите. Той не може да им повдигне килима, за да види какво има под него. Затова се нуждае от помощта на журналистите.

Стр. 8

в. Капитал | 19.06.2010

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" организира кръгла маса "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България". В нея се включиха дипломати, издатели, журналисти и анализатори. Според председателя на СЕМ Георги Лозанов прозрачността трябва да престане да бъде само лозунг, а да се стигне до конкретния произход на капитала. Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик (вляво) коментира че има журналисти, които са притеснени от ситуацията с медиите в България. "Има медии в страната, които за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове", каза той. За първи път на форум за собствеността на медиите присъства и управителят и номинален собственик на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева. Това е групата, чието изкупуване беше финансирано от Корпоративна банка – институцията, събрала половината от депозитите на държавни дружества. "Не виждам смисъл и не вярвам, че ще се появи нов медиен закон", каза Кръстева. Новината e, че работна група към правителството подготвя медиен закон, който да изисква пълна прозрачност на капиталите в сектора и да заложи ограничения за концентрация на собствеността. — Повече на www.capital.bg

Стр. 3

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 19.06.2010

Така наречените ферми за съдържание стават заплаха за новинарските сайтове и блогове

Сравняват ги с бързото хранене. т.нар. ферми за съдържание проверяват какво търсят точно хората в Google и аутсорсват писането на статии по темата към хиляди нископлатени автори на свободна практика. Те създават статии и видеоклипове от типа "Как да отслабнем" или "Как да направим гръцки туники". След това материалите се редактират и проверяват за плагиатство. После фермата използва SEO (Search Engine Optimization), за да изкачи статиите до челните резултати в Google. И така до безкрай.
Най-голямата компания в сектора, която следва този модел на работа, е Demand Media. Тя поддържа сайтове като eHow и Cracked и печели от рекламата в тях. Въпреки традиционното си високомерие професионалните медии също поглеждат към този иновативен модел, защото е печеливш.
Преди месеци вестникът USA Today изнесе писането на пътеписи именно към авторите на Demand Media. Позагубилите позиции AOL и Yahoo пък смятат да се завърнат в интернет подобно на огромни медийни компании, заимстващи от идеята на Demand Media. AOL наема над хиляда журналисти, които ще творят интензивно за 17 тематични сайта. Преди месец пък Yahoo закупи фермата Associated Content за $100 млн. и също ще бълва евтино онлайн съдържание.
Успехът на фермите за съдържание се дължи на пропуски в работата на интернет търсачките. Според Фред Уилсън, инвеститор в Twitter, социалните мрежи ще затруднят компании като Demand Media, тъй като истински хора и техните приятели ще решават кое съдържание е качествено, а не само търсещите машините. Чрез бутона Like във Facebook например демонстрирате силен интерес, който не може да бъде засечен сега от алгоритъма на Google.
Силните дни на фермите могат да приключат, когато приоритизиращия механизъм, подобен на Like, се разпространи в интернет. Най-вероятният носител на промяната ще е услугата Facebook Connect, която добавя функционалност на социалната мрежа към произволен сайт. Тоест четете статия в интернет и още на сайта вдигате палец Like, без да влизате във Facebook. Този механизъм обаче остава пожелание за бъдещето и дотогава компании като Demand Media ще продължат да са заплаха за традиционните производители на онлайн съдържание.

Стр. 35

в. Капитал | 19.06.2010

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) одобри сделката между БТК и Mancelord Limited за придобиването на 50% от националната мрежа от ефирни тв и радиопредаватели (НУРТС). Регулаторът е прехвърлил четири лиценза от досегашния собственик БТК на дружеството "НУРТС България" ЕАД. Към момента то е еднолична собственост на кипърската офшорна компания Mancelord Limited. Ако бъде одобрена сделката и от Комисията за защита на конкуренцията, БТК и офшорната компания ще трансформират "НУРТС България" в джойнт венчър, в който всеки ще има дял от 50%. Mancelord е представлявана в България от инвестиционния консултант "Бромак", контролиран от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка. НУРТС излъчва ефирните телевизии и радиа в страната. Тя ще има водеща роля в предстоящата цифровизация на електронните медии.

Стр. 4

Темите на конференцията са свързани с комуникационни практики, насочени основно към вътрешните публики, с цел постигане на по-високи резултати, повишаване на квалификацията, ефективност при управлението, сплотяване на колектива, корпоративна идентичност и др.

в. Труд | Радомир ЧОЛАКОВ | 21.06.2010

Пак започнаха да се пишат медийни закони. Пак настана жега. Винаги е така. И зимно време да се пишат – пак е жега. Сега обаче е особено напечено, защото за първи път кутията на Пандора е толкова широко отворена. БНТ има проблем – финансов, управленски и всякакъв. Държавата има проблем с цифровизацията. Частните телевизии имат проблем с цифровизацията. Всички телевизии имат предстоящ проблем с разпространението след цифровизацията. При печатните медии, където преди не е имало проблем, сега има едновременно със собствеността, с финансирането и с разпространението. С рекламата има проблем, че няма реклама.
Жега. Е, няма как, в такава ситуация да се каже: пише се нов закон за медиите и да не скочат всички. Едни да защитават достиженията, други да им пречат, трети да хващат риба в мътна вода и т. н.
Като кажеш "закон за медиите", отваряш всички фронтове. Почва суматоха, която обикновено завършва с едно голямо нищо. Проблемите се замитат под
килима до следващия път. Целият ми жизнен опит ми казва, че и този път ще стане така. Само някакви остатъци от идеализъм ме карат да мисля, че може пък да стане. Ако, омаломощени от десетилетни битки, всички ключови играчи седнат на масата и се разберат кой -докъде. Под арбитража на държавата, която да пази играчите да не се изпотрепят на финала на прехода и да отстои малко обществен интерес. Така ще се види къде в законодателството има нужда от пипане и къде няма. Ако се отдели сухото от суровото.
Засега, ситуацията с "писането на медийните закони" е следната. Има готов проект за изменение на закона за задължително депозиране на печатни произведения, който чака ред в Министерския съвет. Проект от едно изречение, в което се казва, че всеки издател на вестник или списание в първия брой за всяка година трябва да каже кои са му действителните собственици физически лица. Кой получава печалбата.
Това изменение ще се приеме, защото не може да не се приеме. И ще стане ясно, че физическите лица -собственици на вестници, са ясни. Проблемът не е тук. Той е другаде. И решението му не е в "медиен закон". То е във финансовите, данъчните и антикартелните закони и волята да бъдат прилагани. Дори и да се тръгне директно към закон за печата, който никой не иска, решението на
проблема пак ще се прехвърли към споменатите закони. Въпрос на законодателна техника. Печатните медии просто трябва да настояват държавата да прилага законите. Няма нужда да се пише закон, за да се изключат офшорки от ме-дийното пространство. И сега може. Иска се малко здрав разум и чувство за самосъхранение и да видите, как правните механизми изведнъж ще се намерят.
Друг въпрос е, че може да се състави Закон за разпространението на печата, но явно още не му е дошло времето.
Второ. Ще се пише нов закон за радиото и телевизията. Няма как. След като 12 години го разсипаха от подигравки и поправки, ясно е, че ще трябва да се маха. Зашото просто дразни. Въпросът е, като се махне, какво ще се появи на неговото място? Кое в стария закон всъщност ни дразнеше, за да оправим него, а другото да не закачаме?
Много ни дразнеше процедурата за лицензиране на частни електронни медии, ама то лицензирането свърши. Който взе честоти – взе. След цифровизацията ще ги връщат, щото вече няма да трябват. Ще има цифрови канали, повече, отколкото пазарът може да поеме. Досега имаше проблем на дефицита, в бъдеще ще има проблем на излишъка.
За лицензирането беше закачен проблемът с разпространението на радио- и телевизионните програми. Т. е. то не беше проблем. Проблем беше да вземеш честота, вземеш ли – разпространяваш. Сега вече честоти ще има бол. Големият въпрос е, ще се установи ли монопол върху разпространението? Ще създаде ли някой изкуствен дефицит там, където има излишък?
Ако това се случи, някои момчета ще ги призная окончателно. Да станеш ЕРП-то на цифровата ера! Евала! За това обаче да му мислят телевизиите. Ако са о’кей, значи ще стане. Ако не са, да кажат на държавата да регулира.
Но същинският, вечният проблем на медийния преход е какво да се прави с БНТ? Даже не с БНР, а най-вече с БНТ? Щели да обединяват БНТ с БНР? Преди точно 15 г. написах първия си закон за радиото и телевизията. В него БНТ и БНР бяха обединени. Тогава що бой отнесох, само дето не ме изгониха от държавата.
Сега същата идея се привижда като нещо ново, оригинално и спасително. Притеснителното е, че както тогава идеята се отхвърляше, без да се мисли, сега се прегръща, пак без да се мисли.
Хора, структурата НЕ прави програмата. “Правната рамка" НЕ прави програмата. Проблемът на обществените медиине е как да се гарантира общественият характер на юридическото лице, а на програмите. БНР и БНТ може да са отделни и програмата да е обществена.Както може да са обединени и да не е. Решението и на този проблем всъщност е на едно друго място. Нека подскажа метода, пътя за намиране на решението.
Методът е, че когато властта седне да пише закон за радио и телевизия, тя трябва да мисли за себе си все едно, че е в опозиция. Не да мисли като как чрез закона да яхне медиите,а какво би станало, ако същия този закон го яхнат тези, които сега са извън властта?И го обърнат срещу бившите управляващи? Закон за радиото и телевизията се пише не с воля за власт, а с чувство за самосъхранение. И в центъра на самосъхранителната система са обществените медии. БНР и БНТ. Ако те не са стабилни, всичко друго в държавата е нестабилно. Защо според вас в Европа си пазят обществените медии като свещени крави? Защо са ги оставили извън общностните регламенти? Явно знаят нещо, което ние не знаем. Че те са балансиращият фактор на цялото общество. Може да са с половин процент рейтинг, няма значение. Тяхната цел, тяхната мисия е друга.
И точно поради това в новия закон за радиото и телевизията не трябва да има ни най-малък намек за приватизация на БНР и БНТ. Ама никакъв. Такива идеи вече вървят. Внушават лекичко на властта, че като махне БНР и БНТ, ще има един проблем по-малко. У нас всички най-важни инфраструктурни предприятия се приватизираха не защото така трябва, а за да се скрие немощта те да бъдат управлявани. Като не знаеш как да го управляваш, го продаваш, за да прикриеш собствената си несъстоятелност. Накрая го купува някой, който го обръща срещу теб. Като приватизираха ЕРП-тата, намаляха ли проблемите на властта? Така че по-кротко с БНР и БНТ. Когато приватизират ВВС и RAI, тогава.
Та, така с медийното законодателство. Всъщност да виждате някъде нерешим въпрос? Малко здрав разум и чувство за самосъхранение и работата може и да стане.

Стр. 14, 15, 18

в. Дневник | Рада ГЕОРГИЕВА | 21.06.2010

Собствеността в печатните медии ще трябва да стане напълно прозрачна – до последното конкретно физическо лице, което притежава акции или дялове. Това ще става, като в началото на всяка година всяко издание публикува кой го притежава и допълнително подава декларация в Министерството на културата* с подробно описание на собствеността.
Това предвиждат промените в Закона за депозиране на печатни и други произведения, подготвян от правителството. С тях се цели по-голяма яснота и публичност кой кой е на пазара. Законопроектът трябва да бъдат внесен в правителството до две седмици.
Изискванията за пълна прозрачност означават, че дори капиталът да се притежава от офшорна компания, издателят ще трябва да посочи кои са нейните действителни собственици (заради начина на регистрация в офшорните зони, тези данни обикновено липсват в българските публични регистри и там са видими само адвокатите, които обслужват дружеството).
Прозрачно бъдеще
"Промените не са големи, но са концептуално важни. Това е крачка, която се надяваме да доведе до промяна на обществените нагласи. Защото, когато читателят чете един материал, той трябва да знае кой стои зад него", смята Деяна Костадинова, съветник в кабинета на премиера Бойко Борисов, която се занимава със законопроекта.
След като той бъде приет, наказанието за липсата на подадена информация ще е 1000 лева на брой до отстраняване на нарушението. Глобите ще се налагат от общинските администрации, които ще следят налични ли са данните, и ще се събират в полза на общините. А Министерството на културата ще трябва да проверява достоверността на информацията.
При промяна на собствеността в петдневен срок издателят ще е длъжен да я декларира отново в Министерството на културата, което пък да публикува информацията на интернет страницата си в 10-дневен срок. Готвените поправки предвиждат дори изискване печатницата и разпространителят да проверяват имат ли изданията информационно каре, в което е посочена фирмата издател, и да носят отговорност за това.
Според Костадинова важно е, че инициативата за разработените промени идва от Съюза на издателите в България. "Информацията от декларациите ще бъде онлайн и така ще бъде публична и достъпна за всички. На този пазар играчите се познават и те самите ще бъдат въвлечени в процеса на саморегулиране, проследявайки кои са действителните собственици", коментира тя.
И закон за всички медии
Работна група към правителството подготвя и нов медиен закон, стана ясно на конференцията "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер" в петък. Идеята е той да съдържа регулации за всички медии. "Цензурата не е основният проблем, а нелоялната конкуренция. Нелоялните играчи деформират пазара на информация, оттам манипулират аудиторията. Затова е необходим закон и не просто Закон за радиото и телевизията, а закон за цялостната медийна среда", обясни председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусията.
Той уточни, че в бъдещия закон трябва да бъдат включени и ограничения за концентрацията на собствеността. Повече детайли за философията на проекта обаче не бяха споделени. Работната група, оглавявана от Георги Лозанов като председател и двама заместник-председатели Хачо Бояджиев (тв режисьор и бивш шеф на БНТ от началото на 90-те) и Радомир Чолаков (юрист на "Вестникарска група България"), е била сформирана в началото на юни, миналата седмица е заседавала за първи път и трябва да представи чернова на закона през есента.
"Разговорът за прозрачността в собствеността на медиите най-после като че ли навлезе във фаза, която ще доведе до нови законови мерки, които пък от своя страна ще доведат до това тази прозрачност да престане да бъде само лозунг, както, общо взето, беше през последните 20 години, и се надявам да стигнем до конкретните собственици и до конкретния произход на капитала", каза още Лозанов.
Според него трябва да има мерки срещу съсредоточаване на собствеността на медиите, защото "капиталите са част от посланието". Той предложи на някои капитали да бъде забранено да произвеждат медии, но уточни, че ще трябва да се обмисли как да се случи това.
"Честността в медиите не се дължи само на закони, трябва да се спазват критериите за етика в професията. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт", каза в обръщението си към конференцията посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Той заяви, че още по-сериозни са проблемите за медиите извън София, както и че "много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени, но се страхуват да говорят".
Залагането на законови гаранции за прозрачност на медийната собственост и предотвратяване на концентрация са началото. По-трудно ще е изясняването на произхода на капитала, както и невидимите връзки. Темата не беше коментирана на конференцията.
Законно, неморално
Появата на бившата шефка на тотото и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски – Ирена Кръстева, обаче предизвика реплики за разликите между законно и морално. Тя заяви, че "Нова българска медийна група" (НБМГ) е с възможно най-ясната собственост. Там пише едноличен собственик Ирена Кръстева".
Темата с произхода на капиталите за покупката на тези медии обаче не беше предизвикана от участниците. Водещият Сашо Диков се опита да репликира "Откъде извади парите", но Кръстева продължи да обяснява, че са създали нов съюз на вестникарите в България и че той също прави проект за публичен каталог на медиите, който трябва да бъде готов до края на юли. Вестниците, които НБМГ издава ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" – бивш "Експрес"), не членуват в Съюза на издателите в България и не са подписали Етичния кодекс на българските медии.
Придобиването на медии от Кръстева преди време беше обявено като финансирано от Корпоративна търговска банка (банката, която към март 2010 г. управлява почти 50% от парите на най-големите държавни фирми – бел. ред.) и са тези, които преобърнаха редакционната си политика след изборната нощ – от силно анти към силно про Бойко Борисов.

ЦИТАТИ:

На някои капитали трябва да бъде забранено да произвеждат медии
Георги Лозанов, председател на СЕМ
Защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство.
Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България
Вестникарският бизнес е особен – продаваме хартия, но не тапети, а съдържание – информации, анализи, коментари. Който създава мнения, няма право да бъде анонимен.
Аксел Шиндлер, управител на Вестникарска група България (издател на "Труд" и "24 часа")
***
На кого премиерът е възложил да пише новия медиен закон

Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии
Радомир Чолаков – медиен експерт, юрист на "Вестникарска група България"
Хачо Бояджиев – тв режисьор и бивш генерален директор на БНТ в средата на 90-те години на ХХ век
Деяна Костадинова – съветник към политическия кабинет на премиера
Мария Казанджиева – съветник в дирекция "Правна" в Министерския съвет
Милда Паунова – директор на дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата
Ивелина Колева – главен юрисконсулт в дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата
Божидар Кожухаров – началник сектор "Спътникови комуникации" в дирекция "Съобщения" на транспортното министерство
Зоя Касърова – държавен експерт в дирекция "Държавни разходи" на Министерството на финансите
Борис Рафаилов – главен експерт в дирекция "Правна" на Комисията за регулиране на съобщенията
Росица Кукушева – страши юрисконсулт в БНР
Кремена Кадиева – главен юрисконсулт в БНТ
Атанас Генов – председател на УС на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори
Никола Тупарев – продуцент, фирмата му Old School прави "Биг Брадър", "Стани богат" и други тв и реалити формати, член на Асоциацията на телевизионните продуценти
Магдалена Георгиева – изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори
Диляна Илиева – адвокат (работила е за "Нова телевизия")

Стр. 6