Дарик на 18. Първото и единствено частно радио в България с национален лиценз стартира своята програма на 21 януари 1993 година точно в 12 часа.
Празничната програма започна рано сутринта ето така:

Водещ: Вие слушате „Мисията е възможна”, с министъра на отбраната Аню Ангелов.

Аню Ангелов: Добър ден на слушателите на радио Дарик. Честит рожден ден, Дарик радио. На целия екип пожелавам здраве, много, много слушатели и всичко най-добро. Да бъдете все така обективни, както сте били през всичките тези години.

Любчо Нешков: Честит празник Дарик радио и от мен Любчо Нешков. Бъдете здрави и щастливи и усмихнати и да ви слушат все повече.

Камен Плочев: Честит празник на Дарик радио. Аз се казвам Камен Плочев, по професия съм лекар, но приех тази приятна покана да водя един час предаване по Дарик радио, защото имам специално отношение към точно тази радиостанция.

„Всичко се слуша” – Дарик на 18 години.
Над 60 са гост-водещите в ефира на Дарик радио за днешния 18-ти рожден ден на медията. По традиция на рождения ден на Дарик пред микрофоните сядат приятели, партньори, лицата от новините и репортажите на медията. „Всичко се слуша”, това е слогът, който екипът избра за рождения си ден тази година.
Водещият на сутрешния блок „Дарик кафе” Михаил Дюзев е гласът на Дарик за 2010 година.

Михаил Дюзев: Това е най-голямото признание, което получавам в Дарик радио. Предполагам, че за всички журналисти в медията е така. Мисля, че е с натрупване. Едва ли е конкретно за 2010 година. Едно от първите признания, които получих аз като водещ на сутрешния блок на Дарик беше още в същата година на медийния фестивал в Албена. Сутрешният блок на Дарик получи голямата награда за сутрешно информационно шоу. Мисля, че оттогава по някакъв начин може би съм ставал по-добър, по-добър, за да се стигне до днес. Станах глас на годината. Сутрешният блок е даже малко скок, на най-високо се качваш. Денят започва от сутрешния блок.

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 15.01.2011

PR секторът гледа към публичния сектор и дигиталните комуникации като източници за раздвижване на пазара

Вместо да вдигат чаши с шампанско на лъскави партита като в добрите времена преди рецесията, в офисите на PR агенциите щракат телбодове и шумят копирни машини, които отпечатват стотици листове с оферти и административна информация. Индустрията направи елегантен завой към публичния сектор, за да компенсира свиването на инвестициите в PR услуги на частните компании. По всичко изглежда, че тази тенденция ще се запази (и дори засили) и през 2011г., въпреки че участието в търгове на държавната администрация или по европейски програми носи със себе си и много бюрократични главоболия. Онези PR агенции, които не могат да се примирят с буквализма на условията и непрозрачността на вземане на решения в публичния сектор, пък насочват усилия в овладяването на дигиталните комуникации, след като индустрията прекара една година в опипване на почвата. В добавка предстоят избори, които също ще са свеж източник на приходи за част от професионалистите в областта на политическия маркетинг.

Смяна на фокуса

Общото настроение в сектора е, че под въздействието на кризата се е променила структурата на предлаганите и търсени PR услуги. Компаниите продължават да инвестират в събития, защото те им осигуряват директен контакт с аудиторията, но го правят внимателно и с фокус върху резултатите. "В рамките на нашата група организирането на събития беше секторът с най-голям ръст за изминалата година", казва Александър Дурчев, управител на Аll Channels Communication Group. Но подчертава, че събитията са станали много по-премерени и ориентирани към съпреживяването с марката.
Агенциите не усетиха прогнозираното преливане на бюджети от реклама към PR, но пък отчитат ръст в търсенето на някои от услугите. Светлана Савова, генерален директор на "V+O Communication България", наблюдава такова увеличение при вътрешните комуникации. Доскоро те се възприемаха по-скоро като ангажимент на HR специалистите, но с развитието на дигиталната среда се размиха и границите между вътрешна и външна комуникация. "Има голям смисъл в това вътрешните комуникации да се управляват от PR агенция, защото, когато познаваш динамиката вътре в една компания, какви са страховете на служителите й и какво ги мотивира, можеш по-добре да разкажеш историята й пред външните публики", обяснява Савова.
От една страна, заради рецесията, от друга – заради правителствените акции, особено спрямо хранителната индустрия, професионалистите отчитат и ръст на кризисните комуникации. Според Светлана Савова обаче такъв тип консултации не могат да се случват на проектна основа. "Трябва да познаваш добре клиента, предварително да си направил анализ доколко е подготвен за криза и да си го обучил как да реагира, за да има ефект", аргументира се тя. Александър Дурчев от Аll Channels Communication Group пък отбелязва, че компаниите са започнали да разчитат повече на своите PR агенции и за по-стратегически консултации и анализи на пазара, на конкурентите, на ориентиране в обществената ситуация дори.
За сметка на това всички наблюдават намаляване на бюджетите за корпоративна социална отговорност. Сред тези, които са си позволили да запазят размера на инвестициите си в тази посока, са само големите и международни компании, които имат целенасочена и дългосрочна политика в областта. "Фирмите се опитват да оцелеят, да намерят нови пазари, от една страна, а от друга, медиите не са склонни да отразяват корпоративни новини, свързани със социални каузи, а това ги спира да инвестират, защото все пак очакват и бизнес полза", изяснява причините Александър Дурчев.
Най-значимото събитие на изминалата година обаче без съмнение е възходът на дигиталните комуникации, въпреки че участниците на пазара си признават, че 2010 г. беше по-скоро тестова година за този тип услуги. Компаниите и агенциите изпробваха различни техники, канали, подходи в тази среда, набраха инерция и обещават, че през тази ще видим по-структурирани и смислени кампании онлайн.
Управляващият директор на APRA Porter Novelli Любомир Аламанов казва, че скоро агенцията им ще завърши изграждането на своето дигитално звено. Доскоро той е размишлявал и дали не си струва да наеме на работа програмисти, но е решил, че е по-добре за агенцията да се фокусира върху управлението на репутацията онлайн и да остави разработването на приложения на специализираните студиа за дигитален маркетинг.
Дали обаче през 2011 г. действително ще говорим за отделни бюджети, които компаниите ще насочват за дигитални комуникации, или по-скоро за спорадични инвестиции в кампании, извън планираните суми за PR? Експертите смятат, че ще станем свидетели и на двете. "Понякога се опитваме да добавим стойност за настоящите си клиенти, като им предлагаме допълнително и такъв тип услуги, които не влизат в предмета на договора ни", обяснява Светлана Савова от "V+O Communication България". И продължава: "Но зависи много от конкретния случай. Когато клиентът е подготвен да живее в дигиталния свят, тогава се изисква отделен бюджет, с който можеш да разшириш дейността."
Всъщност в сегмента на онлайн комуникациите рекламните и PR агенции преплитат интереси. Според Савова обаче териториите малко или много са си ясни: "Ние се борим за думите, диалога, за това как да построим разговора онлайн, така че да съвпада с образа на компанията офлайн."

Държавни конкурси

Венета Попова, управител на PR агенция "Кота 97", смята, че през 2011 г. PR пазарът съвсем ясно ще се раздели на два типа агенции – такива, които участват в търгове по оперативни програми и поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП), и такива, които ще останат в полето на корпоративния PR. За своята агенция тя е избрала втория път. "Ние не проявяваме интерес към публичния сектор, защото намираме работата с частни компании за по-чиста и ясна, с повече свобода да създаваме идеи. Докато в тези конкурси е много по-важно да умееш да администрираш кандидатстването си, отколкото да бъдеш креативен в това, което предлагаш", коментира тя.
И действително тези, които вече са се осмелили да участват, са натрупали горчив опит, като това да ги дисквалифицират заради липсващ подпис на една от стотиците страници с документи. Условията пък често са непосилни за една агенция и в бранша все по-често компаниите се обединяват в консорциуми, за да посрещнат изискванията на конкурсите. "Всички гледат към европейските фондове. Пазарът е в стагнация и публичният сектор е единственият вариант за ръст. Доколко тези публични пари ще влязат в реалния бизнес зависи от много неща – от администрацията, от опита на компаниите да си подготвят тръжната документация…", коментира Александър Дурчев от Аll Channels Communication Group. През изминалата година неговата агенция е спечелила три търга, което му дава увереност, че има начин да се пребори бюрократичната машина.
"Направихме отдел, който се занимава само с това, хората ни са добри в областта и си участваме по такива конкурси. Приели сме го като вид инвестиция", обяснява Любомир Аламанов, управляващ директор на APRA Porter Novelli, който се е разочаровал неведнъж от непрозрачните и оплетени правила. "Молим се да попаднем на читав чиновник, който иска да се случи нещо, защото има администрации, които помагат да се реализират хубави проекти", казва все пак той.
Една от идеите на Българската асоциация на PR агенциите през 2010 г. беше да постави ясно проблема с условията на търговете за обществени поръчки пред правителството. Това им намерение все още не е изпълнено.

Изборна година

"За агенциите, които се занимават с политически маркетинг, идващите избори (местни и президентски) ще бъдат сериозно предизвикателство. Браншът разчита на тях и като бизнес и е добре да бъде ангажиран в такъв важен процес", казва Венета Попова, управител на PR агенция "Кота 97". Нейната агенция вече води предварителни разговори за ангажименти към местните избори, но засега отказва да съобщи подробности. Венета Попова обаче не очаква, че ще станем свидетели на по-зряла политическа кампания. Нещо повече – притесненията й са, че до момента, в който тя навлезе в най-активния си период, вече няма да са останали избиратели, към които да бъдат насочвани посланията. И все пак вярва, че ще видим интересни кандидати, които ще говорят смислено на населението в активна икономическа възраст. Но на местните избори.
Встрани от политиката обаче управителят на PR агенция "Кота 97" залага големи надежди на ИТ сектора като източник на свежи инвестиции за PR пазара. "Всички наши нови клиенти са от този бранш. Той е много динамичен, работата е свързана с постоянно обяснение на нови технологии и имаме много повече възможности за креативност", казва Венета Попова. Позитивни сигнали за PR бизнеса дават още фармацевтичната индустрия и финансовият сектор. Общото настроение е, че го очаква интересна и (с много усилия и малко късмет) по-успешна година.

Стр. 34

в. Сега | Анита ДИМИТРОВА | 15.01.2011

У нас професията прохожда плахо, но в чужбина за умели -и смели – кадри са плащани между 1 и 6 млн. долара

Във филма на Фелини "Сладък живот" – онзи, в който Анита Екберг изплува от фонтана ди Треви, Марчело Мастрояни е репортер от таблоид. Той води празен светски живот, прекалява с пиене и случаен секс и съзерцава собствената си духовна пустота. В търсенето на нощни удоволствия и сутрешни заглавия го придружава нахалният фоторепортер Папарацо. Името идва от диалектна италианска думи, която се превежда като "досадно, жужащо насекомо".
След филма фамилията му се превръща в нарицателно. "Папараци" е дума, разбираема на всички езици, едновременно обидно определение и доходна професия. Най-високата миза, плащана за неоторизирана фотография, стига 6 000 000 долара.
Преди по-малко от година почина прототипът на Папарацо. Феличе Куинто, 80-годишен италиански фотограф, умря от пневмония в САЩ, но не и преди да завещае историята на живота си на медиите. Четири години преди "Сладък живот" той обикалял с камера по криволичещата "Виа венето", тогава място за срещи на звезди от двата бряга на океана. В "Кафе дьо Пари" и "Хари’с Бар" сядат София Лорен, Джина Лолобриджида, Виторио де Сика, Ингрид Бергман, Роберто Роселини, Лиз Тейлър, Ричард Бъртън. Те се снимат във филмовите
шедьоври, произвеждани в павилионите на "Чинечита". Куинто изобретява много от техниките, влезли в арсенала на папараците през следващите десетилетия: крие се в храстите, дегизира се и изфучава с мотора си по тесните улички на стария Рим, когато го заплашат с линч. Фелини го кара лично да изиграе ролята на Папарацо, но Куинто отказва.
Художествена измислица и реалност се сблъскват в живота на феличе след успеха на филма, когато една нощ в 5 ч. призори Екберг – вече пълноправна звезда, изскача от къщи по чорапи, но въоръжена с лък и стрели, за да уцели колата и ръката на досадния папарак.
Всъщност мястото на Куинто в историята не е сигурно – според някои прототип на героя и съветник на фелини за филма е бил друг известен "уличен фотограф" от онова време – Тацио Секиароли. Той се прочува, заснемайки бившия египетски крал фарук, който в гнева си обръща маса в ресторант.
"Папараците са по дърветата. Всички, които стоят на земята, са си обикновени фотографи." Това е мнение на известния български фоторепортер Олег Попов, което дава известна представа за технологията на работата. През 50-те години римските "улични" фотографи на свободна практика просто се размотават с надеждата да зърнат някоя кинозвезда и да я увековечат с обектив. Но през следващите три-четири десетилетия "звездната болест" на аудиторията се разраства до невъобразими стойности, а папарашката работа се превръща в игра на котка и мишка с високи залози. Цели издания – като "Сън" и "Билд" – съществуват и продават милиони копия благодарение на снимки, които нарушават неприкосновеността на звездите. Според Магърдич Халваджиян, продуцирал "Скрита камера", само в Италия има 17 списания, ориентирани към папарашки фотосесии.
Морално-етичните въпроси, които нежеланите от звездите снимки засягат, не интересуват публиката, алчна да види тяхната Б-страна. Съответно най-успешните фотографии са достатъчно добре платени, за да поемат обезщетенията по делата просто като режийни разноски.
Работата на папарака доста напомня тази на частния детектив. Всеки един разполага с мрежа информатори. По традиция и фотоловците, и информаторите им произхождат от ниските обществени слоеве, най-често от провинцията. Например съвременният британски папарак Лайнъс Моран нашумя с това, че Джони Деп го нападна с дървен кол и дойде полиция да арестува звездата. Моран направи още по-голям удар, снимайки актьора от "Карибски пирати" с белезници. Снимките излизат във всички британски таблоиди, а Моран признава, че информаторът му в този случай е бил таксиметров шофьор.
Същият фотограф обаче признава, че част от "папарашките" снимки, предлагани на пресата, всъщност са PR-поръчки на знаменитостите, решени да поддържат жив интереса към себе си. Той е правил такива за Виктория и Дейвид Бекъм.
Успешната снимка може да означава дебнене дни наред, понякога и месеци. От покрив, клоните на дърво, понякога от нает хеликоптер или лодка. Понякога папараци подават фалшив сигнал за бомба или пожар, за да опразнят сграда, ако няма как да проникнат вътре. Един от тях умишлено предизвика катастрофа с Катрин Зита-Джоунс, за да я накара да излезе от колата си. Шон Пен, известен с имиджа си на лошо момче, многократно е бил провокиран да се впусне във физическа разправа, за да попадне в кадър като побойник. Сюзън Сарандън открива цял папарашки "палатков лагер" в имението си.
Като правило папараците не работят на щат, а на свободна практика. Най-успелите сред тях имат агент, който продава "продукцията" им, свой собствен адвокат, шофьор, а често и подчинени фотографи, с които работят в отбор. Пресметливостта е важна част от бизнеса: няма никакъв смисъл да наемеш хеликоптер, за да снимаш "от въздуха" дадена звезда, ако няма после кой да купи снимките.
Сред най-скъпите снимки са: болният от СПИН Фреди Меркюри, заснет с приятеля си Гари Глитър в лондонски ресторант през 1990 г. Кадрите с измъчения певец на "Куин" са публикувани срещу 230 000 долара. Малко по-скъпо папаракът Дани Бой от агенция Х17 продава фотос на Бритни Спиърс, която го напада с тежък предмет през 2007 г.
Кейт Мос шмърка кока през 2005 г. и това донася 300 000 на автора на кадъра, публикуван в "Дейли Мирър". В резултат компаниите Chanel и Bilberry веднага развалят договорите си с топмодела, а Кейт е приета за лечение от наркозависимост.
Един от известните нюйоркски папараци – Стив Сандс, прави първата скъпоплатена фотография на "звездно бебе". Той продава за милион кадър с дъщеричката на Гуинет Полтроу и Крие Мартин. Оттогава звездите предпочитат сами да продадат кадрите на новородените си деца на светските списания, за да изпреварят удара на папараците.
Над милион получава и фотографът, заснел първата интимна снимка на Каролина Монакска след развода й през 1982-ра. Кадърът с принцесата и тенисиста Гилермо Виляс е на корицата на 54 издания!
Любопитен факт е, че една от най-скъпоплатените снимки се оказва менте
Преди години "Пентхаус" допуска гаф, плащайки 500 000 на папарак любител за голата Анна Курникова. Оказва се, че хубавицата на фотосите не е тенисистката, а Джудит Бенетон, дъщеря на италианския моделиер Лучано Бенетон. Пентхаус е в шок, Джудит и Курникова доволни от грешката, а най-щастлив бе забогателият папарак Франк.
Папаракът звезда Рон Галела може да се похвали, че лично Марлон Брандо му е избил пет зъба. Джаки Кенеди-Онасис го дава на съд, след като той успява да я снима гола през 1970 г. Жаклин печели триседмичното дело и на Галела е забранено да се приближава на по-малко от 50 метра до нея. Но той вече е продал снимките за $1.2 млн.
Ненадминати по цена и обществен отзвук остават кадрите, документиращи връзката на принцеса Даяна с арабския милионер Доди Ал файед. Кадърът, на който двамата са заснети в интимна поза на яхтата на Доди в Сен Тропе, се превръща в най-скъпата папарашка снимка на всички времена. За нея са платени 6 милиона долара, а краткият живот и нелепата смърт на принцесата остават завинаги свързани с папарашката професия.
И до днес ловците на сензации са считани от мнозина за убийци на лейди Ди и Доди, които загинаха на 31 август 1997 г. в катастрофа. Мерцедесът им бе преследван от моторизирани папараци в парижкия тунел "Алма". Съдът обаче не доказа вина на фотографите, въпреки че неколцина от тях бяха подведени под отговорност.
Парадоксално, но макар дигиталните нововъведения да улесняват папарашката работа (често вече можеш да щракнеш с телефон или миниатюрно апаратче, вместо да вадиш големия обектив), оттогава започна лека-полека и упадъкът на тази професия. Да си папарак вече не е изгодно, смята "Сънди таймс". Благодарение на кризата и свирепите съдебни битки "глутницата" преживява тежки времена, след като години наред се славеше с астрономическите си тарифи. "Преди година-две можех да изкарам 500 лири от една снимка в някой от големите таблоиди като "Сън", "Дейли мирър", "Стар" или "Дейли мейл" – казва Кен Гоф, шеф на една от водещите агенции за светски снимки. Днес цената може да падне до 40 за кадър средна хубост."
Според издатели на светски списания отдавна са минали дните, когато снимка на Бритни Спиърс в "Макдоналдс" можеше да предизвика интерес. "Преди години стигаше да снимаш Дженифър Анистън даже само отвън пред ресторанта – казва Сам Дилейни, издател на британското "Хийт". – Днес това не е така. Вече въобще не пускаме звезди с целулит. Не е въпрос на принципи, просто вкусовете на читателите се променят. Вече им е неудобно да ги видят с такива снимки в метрото." Според вестника звездите, които е рентабилно да се следват неотлъчно, са сведени до две за Англия – Виктория Бе-към и Черил Коул.
Интернет по-скоро пречи, отколкото помага на "ловците на звезди по гащи".
В България професията прохожда плахо
Бутилка ракия била скромната цена, "платена" за достъп до голия труп на Андрей Луканов. За да проникнат в моргата и да направят шокиращия кадър, репортерите на "Нощен труд" просто подкупили един от служителите. Историята мълчи какъв хонорар е получил фотографът.
Общо 500 лв. броили вестниците "24 часа" и "Монитор" за първата снимка на Иван Костов по бански в Евксиноград. Сензационното фото – дело на Петър Петров от Импактпресгруп, бе публикувано в ежедневниците през 2001 г. "Костов се бе укрил след парламентарните избори и затова интересът на медиите към него бе огромен", обяснява пред сп. "Тема" Петров. Той успял да щракне Костов и Елена от неколкостотин метра разстояние, качен на дърво.
Хит бяха и кадрите от яхтата на Доган през лятото на 2008 г., дело на двама фоторепортери от "168 часа", които са дебнали на морския бряг със седмици. Вестникът е единственият в България, който целенасочено си "отглежда" папарашки находки. Друг техен успех беше Надежда Михайлова, сгащена да изхвърля боклук през балкона в компанията на новия си приятел (междувременно той стана неин съпруг).
Евгени Димитров и колегите му от агенция "Булфото" правят някои доходни кадри преди пет-шест години, когато интересът се измества от политиците към звездите от шоубизнеса. Основен принос за това има сп. "Блясък". Според Евгени хонорарът варирал между 200 и 2000 лв. Но за добра папарашка техника – скъп дългофокусен обектив с голяма светло-сила, трябват хиляди евра. "Ценните папарашки снимки у нас са най-често плод на щастлива случайност", признава Димитров.
Из родните фотосреди битува и мнението, че понякога е по-уместно да приемеш пари, за да не публикуваш снимка, отколкото да направиш удар, като я пуснеш по медиите. Вероятно това е и причината да няма осъден български папарак.

Стр. 11, 12

www.blitz.bg | 21.01.2011

100 бона на месец вземат шоумените Иван и Андрей

Рекордните 100 000 лева на месец получават водещите на “Шоуто на Иван и Андрей” по Нова телевизия.
Това е най-високият хонорар, който се дава в българския ефир, дори Слави Трифонов в момента не получава толкова, категорични са специалисти в тази област.
Освен рекордните хонорари на водещите и продуцентите, тлъсто перо е отделено за бенда, както и за балета. „Парите са засекретени. Не ги обявяват, защото ще настъпят брожения: на всички предавания орязаха бюджетите, а на опосумите им дават каквото си пожелаят”, роптаят хора от Нова телевизия.
Шоумените били сериозно притеснени за старта на новото си предаване. В същото време продуцентът на забавното шоу "Комиците" Любо Нейков е орязал заплатите на актьорите си, които доскоро били 4000 лева. Нейков намалил хонорарите им, оправдавайки се с финансовата криза, и спрял да изпраща посредници при колегата си Красимир Радков. Миналата година
Шишо Бакшишо бе на крачка от преминаване в конкурентния отбор на "Комиците".
Талантливият зевзек непрекъснато бил атакуван с оферти от бившите си колеги да зареже Слави. Христо Гърбов пък, който е един от най-добрите приятели на Радков, също не е спирал да го навива да напусне шоуто на Трифонов и да се присъедини към тях. Дългия обаче вързал златната си кокошка с железен договор и увеличение на заплатата на Радков от 10 на 12 бона. Освен това човекът, създал образа на Гацо Бацов, печели още 8 бона от халтури по частни партита и заведения, разправят запознати.
Далеч по-малко от него вземат останалите двама актьори в “Шоуто на Слави” Виктор Калев и Мариан Бачев. Първият всеки месец се разписва под сумата 8000 лв., а вторият – едва за 4000.
От сценаристите с най-висока заплата е Иво Сиромахов – 10 бона. Членовете на “Ку-ку бенд” Евгени Димитров-Маестрото и Георги Милчев-Годжи вземат по 8000, Гъмзата – 6000, Илия Илиев-Професора – 5000.
Колкото и странно да изглежда, двамата вокалисти в състава – Борис Солтарийски и Нели Петкова – имат различни заплати. Първият взема 4000, а колежката му – 3500.
Хора от екипа на предаването разправят, че Дългия напоследък е вдигнал мерника на карловката и затова я подминал при последното увеличение на заплатите. Причина за гнева му според запознати било лошата слава, която певицата вече си спечелила. Според клюки.бг Нели Петкова минавала всичко мъжко под ножа – лягала си с всеки, без да подбира и без да се съобразява дали мъжът е женен или не. Същинска „запали черга“. „Какво ме интересува какво му е семейното положение, това си е негов проблем, да му мисли той“ – коментирала уверено пред приятели. За последните 2 години неуморната тигрица може да се похвали с над 30 свои завоевания. На всичкото отгоре си ги и води на отчет. Според нейни хвалби тя е спала и с трима от екипа на “Ку-ку бенд”.
Според клюката, която обикаля артистичните среди, най-богат в момента е Димитър Рачков, който заработвал по около 100 бона. Освен това кътал над 1 млн. лв. в банковата си сметка. Той дори е успял да задмине по приходи досегашния шампион в бранша Стефан Данаилов.
Комикът работи постоянно, като не слиза от тв екран, от театралната сцена, а и почти всяка вечер е гост в различни заведения, където забавлява посетителите. „Хонорарът му не слиза под 10 000 лева. Сами си правете сметката за какви суми става въпрос“- не спират да го коментират злорадо завистливите му колеги.
Водещият на “В неделя с…” по БНТ Камен Воденичаров получава 800 лв. месечно и по 600 лв. хонорар на всяко предаване, иначе казано – 3200 лв. месечно. Това е половината от парите, които получаваше за същата работа предишният водещ Димитър Цонев. Самият Пъпеш призна в едно интервю, че е взимал по 6300 лв. на месец.

Оригинална публикация

ШЕфОВЕ от БНТ са лишили български производители от възможността да рекламират в Телепазара и по този начин медията е загубила милиони, научи "168 часа" от бивши и настоящи кадри на телевизията.

Пред вестника представители на родни фирми за производство на обзавеждане и техника потвърдиха това, като уточниха, че засега не желаят имената на фирмите им да стават публично достояние.
По думите им скандалните случаи са станали през есента на 2008 г. Според източници на "168 часа" сигнали по тези въпроси вече са предадени на разследващи органи.
Преди дни Управителният съвет на БНТ публикува протокол, от който става ясно, че за цялата 2011 г. две фирми ще рекламират продуктите си в Телепазара по държавната телевизия. Това са "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл". По закон БНТ
има право на пет телепазарни прозореца, всеки с продължителност не по-малко от 15 минути. Както и да го погледне човек, това си е огромно рекламно време за фирмите, сдобили се с него. За да получат това право, "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" не са се явявали на конкурс, договорите с тях просто са преподписани от новия Управителен съвет на медията, разказват от телевизията и допълват, че това се случва за пореден път. "Едни и същи фирми неизменно присъстват в Телепазара на БНТ през последните десетина години", обясняват работещи на "Сан Стефано" 29. Нещо, което забелязват с просто око и зрителите. На каква цена фирмите, включени в Телепазара, са ползвали времето на данъкоплатеца през 2009 г. и 2010 г., не е ясно. Не се знае и колко ще плащат през 2011 г., тъй като липсват каквито и да е цифри в документа на УС на БНТ отпреди седмица. Единственият що-годе ориентир в тази посока е протокол от 22 януари 2008 г., с който "168 часа" разполага. В него е записано, че до юли същата година "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" са ползвали минута телепазарно време по Канал 1 за 32,00 лв. без ДДС
Документи от същия период сочат, че по това време Би Ти Ви и Нова телевизия са вземали по около 100 лв. на минута за излъчване на Телепазара, при това за много по-кратко време, тъй като са излъчвали съкратени варианти, включени в традиционните им рекламни блокове.
"По принцип Телепазарът не е особено доходоносен, но другите телевизии все пак съумяват да припечелят нещо от него. БНТ, при тези в пъти по-ниски цени от Би Ти Ви и Нова телевизия, не само че не печели, но дори не може да покрие разходите за самото излъчване!", разкри пред "168 часа" бивш шеф от медията. "Тоест – в ефира на БНТ по пет пъти на ден за по 15 минути се представят продукти, а медията не печели нищо!", обобщи той приходите на БНТ от Телепазара за 2008 г.
През есента на 2008 г. определени среди на "Сан Стефано" 29 решават, че формата на Телепазара трябва да се промени кардинално и той да стане печеливш. Развиват се концепции, които залагат основно на българските производители.
"Беше измислено дори ново име на Телепазара – "БНТ магазин". Идеята бе по модерен начин, с българи-водещи, телевизията да започне да печели от производството на оригинални български продукти. Предвиждаше се цената на минута в телепазара да се движи между 50-100 лв. Становището на специалисти тогава било, че се рекламират на безценица Залежали чужди стоки отпреди десетина години", разказа пред "168 часа" свидетел. Допълва, че "БНТ магазин" дори трябвало да върви на живо в предаването на Димитър Цонев "В неделя с…". "За това предаване бяха заложени много големи постъпления от реклама и трябваше да се търсят алтернативни варианти за набирането й. Новата форма на Телепазара можеше да свърши добра работа", разказват очевидци на разговорите.
По думите им родните производители приели на драго сърце идеята на БНТ. Оттук започнали проблемите им.
"По това време настоящият юрисконсулт на медията Кремена Кадиева беше и главен секретар на телевизията. Българските бизнесмени, желаещи да участват в "БНТ Магазин", провеждаха срещи с нея.
Така и до договори не се стигна. Българските производители се оплаквали пред други кадри от телевизията, че Кадиева им обяснила, че не можело да участват в Телепазара, защото имали магазинна мрежа. Това е абсурдно по две причини. Първо – няма изискване в закона, което да забранява рекламиращите в Телепазара да имат магазини. И второ – двете фирми, които през последните години неизменно участват в този рекламен блок: "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл", също си имат магазини ", възмутено разказват запознати с разговорите.
По думите им българските производители дори били информирани от тогавашния главен секретар – юристката на БНТ Кадиева, че няма как да бъдат включени в Телепазара, тъй като договорите с двете споменати фирми били сключени за "години напред"! "Някои от българските бизнесмени смятаха да се обърнат към съда, но впоследствие установиха, че няма да имат основание, тъй като БНТ не обявява конкурс за Телепазара", разказват от "Сан Стефано" 29. Служители в БНТ написали
подробен доклад до тогавашната шефка на БНТ Уляна Пръмова, като й обяснили, че телевизията губи постъпления за милиони. "Пръмова остана смаяна, но така и нищо не предприе", разказват свидетели. Така телевизията продължила да излъчва скучния Телепазар на безумно ниски цени – нещо, което прави и до ден днешен, твърдят кадри на телевизията. В същото време БНТ купува външни продукции да цени десетки пъти по-високи. Само за сравнение – докато пред 2008 г. БНТ е продавала телепазарното време на Канал 1 за едва 32,00 лв. без ДДС на минута, то в същото време медията е купувала минута външна продукция за над 900 лв.!

Стр. 41

ДЗЗД „ПРО ИВЕНТ БИЗНЕС ГРУП ПАРТНЕРС 3” I Нели ЖЕКОВА I 20.01.2010

20 януари 2010, София

Уважаеми дами и господа,

Като заинтересовано лице, чието правоотношение с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с обществена поръчка с предмет „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България”, се визира в публикации с невярно съдържание, поместени в някои интернет издания от тази седмица, се чувстваме длъжни, упражнявайки правото си на отговор, да информираме обществеността относно следното:

Изнесената информация в същите издания е невярна спрямо консорциума „Про Ивент Бизнес Груп Партнерс 3”, участници в който са 4 фирми, специализирали и доказали се в областта на маркетинга и рекламата, като публикациите подлагат под съмнение добросъвестността и коректността на търговските практики на всички участници в същото, сред които са и пряко обвиняваните в публикациите г-н Нико Тупарев и г-жа Екатерина Тупарева.

Бюджетът на изпълняваната от нас обществена поръчка с предмет „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България”, финансиран по схема за безвъзмездна финансова помощ, чиито бенефициент е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не е 34 милиона лева, както е посочено в публикациите, а е 1 430 291.05 лв., като това е сумарно стойността на обособените позиции от обществената поръчка, която дружеството спечели. Държим също така да отбележим, че спечелихме поръчката, предлагайки най-ниска цена от всички кандидати. Не на последно място изрядността на процедурата и взетото решение за определяне на изпълнител бе потвърдено от Комисията за защита на конкуренцията.

На следващо място визираните в публикациите брошури и дипляни, не са предмет на сключените договори между консорциума и МИЕТ, съответно не са произвеждани от нас. Също така консорциумът не произвежда рекламни клипове. Ето защо е напълно безпредметно и твърдението, че спечелилият поръчката участник, е облагодетелстван от същата, понеже е изработил рекламни брошури, дипляни и рекламни клипове на цени в пъти по-високи от реалните.

Обществената поръчката е с три обособени позиции – 1. изработване и публикуване на културен събитиен календар с всички събития, които се провеждат в отделните общини в страната; 2. организиране на пиар и рекламна кампания в електронни, печатни и интернет медии, която да включва публикуване на пиар материали, излъчване на радио спотове и рекламни видео клипове, предоставени от самото министерство, а не изработени от консорциума, спечелил конкурса. Първите две позиции в момента са в процес на изпълнение. Третата позиция е свързана с осъществяване на аутдор реклама, като първата вълна от поставяне на външни рекламни съоръжения е реализирана – монтирани са 80 билборда из цялата страна.

Притеснително е, че за пореден път в общественото пространство се разпространява абсолютно невярна информация, целяща единствено опетняване доброто име на популярни лица, градено с дългогодишни коректни търговски и частни взаимоотношения.

Съобразно посоченото по-горе и разпространената явно невярна информация, настояваме да получим публично извинение и настоящето опровержение да бъде публикувано без промени, като с оглед постигане на справедливост членовете на консорциума и МИЕТ ще потърсят отговорност от разпространилите я в съда.

ДЗЗД „Про Ивент Бизнес Груп Партнерс 3”

сп. PC Magazine | Ерик ГРИФИТ | 21.01.2011

Няма спор, че ние прекарваме много време във връзка с интернет. И то най-вече за работа – например в четене на блогове. Този тип "изследвания" ни помагат да съставим ежегодния списък на любимите ни блогове. Някои са ви познати, други са съвършено нови. Но общото между тях е, че редовно публикуват интересни материали (или снимки и видеоклипове) за ваша информация и забавление. Тук ще ви запознаем с първата десятка от петдесетте блога, които ни харесват най-много.

1. 1000 Awesome Things

Във Вселената има хиляда изумителни неща и този сайт редовно е на първо място сред тях.

2. All Facebook

Влогът за Facebook, поддържан от MediaBistro, е отличен източник за всякакви новини и коментари във връзка с тази социална мрежа – добри, лоши и странни.

3. Apartment Therapy

Този сайт за мода и домашно обзавеждане е предпочитан от хората, които обитават апартаменти в многоетажни сгради. В него може да намери полезни съвети всеки, който живее в относително малко жилище.

4. Autoblog

Този блог на AOL третира всички аспекти на автомобилите. Той разполага с много журналисти,
които пишат статии.

5. Awful Announcing

Очевидно спортът е легнал на сърцето на слабо компетентните автори на реклами, както личи от видеоклиповете в този блог.

6. Awful Library Books

Докато Google Books работи здраво, за да направи всяка книга достъпна онлайн, Awful Library Books показва книгите, които са направо отвратителни.

7. The Awl

Бивши редактори от сайта Gawker основаха този смешен блог, съдържащ клюкарски новини и поп-култура. Впрочем той е доста търсен.

8. Bleeding Cool

Ако смятате, че баровците си нямат собствен блог за клюки, жестоко грешите.

9. A Blog about History

Любителите на историята вероятно ще харесат този блог, пълен със статии и връзки към други уеб ресурси на историческа тематика от цял свят.

10. Boing Boing

Този много популярен блог на тема високи технологии и култура покрива всичко, което може да ви е интересно – от филмите от серията "Завръщане в бъдещето" до снимки на роботи.

Стр. 14

Оригинална публикация