в. 24 часа | 10.01.2011

Интернет изданията на ВГБ ще са приоритет за медийната група, обясни Христо Грозев. Причината е, че всички те в момента са най-голямата информационна банка с най-много читатели.
Затова издателите ще обявят конкурс за първи директор, който ще отговаря едновременно за редакционната и бизнес политика в мрежата.
В същото време сайтовете на вестниците няма да се различават от хартиеното им съдържание.
Предварителна намеса в работата на журналистите няма да има, обясни Грозев. Но при ниски журналистически стандарти ще се правят анализи и ще се вземат мерки. "Това не е цензура, а отговорност към обществото", обясни той.
Няма да има съкращаване на журналисти, обеща издателският борд. "Икономическите разходи ще се оптимизират, но има много други начини това да се случи чрез разпространението, рекламата, администрацията. Те обаче не са свързани с журналистите. По-скоро журналисти ще ни трябват, защото ще имаме и нови проекти", каза Любомир Павлов.

Стр. 9

в. 24 часа | Венелина ГОЧЕВА | 10.01.2011

Знам какво могат тези момичета и момчета от първа до последна страница, от неделя до неделя и затова се гответе за тяхното НОВО ДВАЙСЕТ

Има една книга – ВЕСТНИКЪТ. Когато я издадохме преди десетина години, знаехме, че това заглавие е достатъчно, за да е ясно. че става дума за "24 часа". В нея отделихме много страници за критиците ни и твърде малко за ласкателите. Във ВЕСТНИКА от първия му брой има място всяко мнение, стига да казва нещо умно.
Когато всички се научиха да правят новини, ВЕСТНИКЪТ първи мина отвъд новините, каквито са, и започна да разказва най-добрите истории за хора, да прави най-качествените разследвания, най-задълбочените анализи.
Когато конкуренцията твърде нагло взе да ни очертава под индиго, ВЕСТНИКЪТ я събуди с редизайна си. За първи път в България "24 часа" направи пълна графична промяна.
Преди години един български политик се пробва да ме убеди с плюсове и минуси, подредени в листче, защо точно той е човекът за ключов държавен пост. Не ми повярва, когато му казах, че не мога да наредя на нито един от екипа да се подпише под чужди тези в коментар. Онова листче с плюсовете и минусите обаче се появи с подписа на прочут днес журналист в друго издание.
Затова вярвам, че ВЕСТНИКЪТ се прави от почтени професионалисти. Те са и добри хора, които искат и знаят как да помогнат на своите читатели. Дори когато го стряскат с развеселено черепче, което поради лошото качество на лепилото още стои върху вашите коли и напомня, ако сте пили, да слезете, за да останете живи.
Отстрани изглеждаше, че "24 часа" късно почва живота си в мрежата, но така стартира, че конкуренцията стои с отворени компютри 24 часа в денонощието.
Това е ВЕСТНИКЪТ, в който бях репортер, шеф на отдел, зам-главен редактор, първи зам-главен редактор, главен редактор. И така почти 20 години, в които сме заедно.
Приех поста на вицепрезидент в Издателския борд на Вестникарска група България, защото бъдете сигурни, че той ще е гарант за обективната и качествената журналистика, както и за ненамеса в редакционната политика. И затова името ми от днес ще се премести от лявата страна на карето в дясната.
В това каре остават и всички: и.д. главен редактор, зам.-главни редактори, редактори и репортери, кореспонденти, дизайнери, фоторепортери, документатори, които всеки ден правят "24 часа" такъв, какъвто вие го очаквате. Знам какво могат тези момичета и момчета от първа до последна страница, от неделя до неделя – затова се гответе за тяхното НОВО ДВАЙСЕТ!

Стр. 11

БТВ, Новини в 19.00 часа | 09.01.2011 | 22:10

Ексклузивни актуални предавания, най-добрите и най-вълнуващите футболни шампионати, световни кинопродукции, документални филми и др. програми ще приковат вниманието на активната аудитория към новия канал от семейството на „БТВ Медия груп”. Това ще се случи само след две седмици от 22 януари БТВ Екшън ще стартира ударно с ново актуално предаване, което ще предложи провокативни и неразказвани истории и разследвания с вече познатия и успешен криминален проект „Код криминално”, с документални ленти, хитови филмови екшъни, сериали и др. атрактивни предложения.

в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 08.01.2011

Нашата Анджелина Джоли се казва Калина и е бременна

Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил философ" и академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник разузнавач първа степен.
8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и съдружник в "Седем-осми". Заедно с Любен Дилов-син и Слави е един от основателите на Движение "Гергьовден" и член на неговото ръководство. През 2005 г. напуска организацията. Автор на идеите и обществените инициативи "Българската Коледа" и "Свобода за българските медици в Либия". През есента на 2006 г. напуска "Шоуто на Слави и през 2008 г. Създава продуцентската компания "Медиа тайм". Сега е водещ на предаването по Би Ти ВИ "Нека говорят с… Росен Петров".

- Росене, би ли поканил Слави Трифонов за гост в предаването си?

- Разбира се.

- Народът казва "Нова година – нов късмет". Какъв късмет ти донесе 2011 г.?

- Късметът ми донесе работа. Трябваше да успеем да наложим предаването в неделя, да се създаде навик у зрителя, че в неделя ще види нещо интересно, нещо, което го кара понякога да се замисли, друг път да се усмихне.
У нас това не е лека битка, особено ако се стремиш да избягваш пошлото. Радвам се, че и хората, с които работим, и продуцентите Евтим Милошев и Любо Нейков стояха твърдо зад идеята да сме интересни, но не жълти. Мисля, че успяхме в една добра степен. Средно един милион българи избират да ни гледат – самият факт че Би Ти Ви ни се довери и ни дава още повече време, вече три часа на живо, също ме радва.

- Какво ново в новия формат на " Нека говорят с. Росен Петров "?

- Повече истории, повече съдби. У нас има маса забравени хора, които заслужават да говорят. Има и много проблеми, за които трябва да се говори. Понякога медиите отделят повече внимание на краткотрайното, на скандала, а не на истински важните неща.
Сигурно някъде някой учен е направил епохално откритие или някой е спасил живот, но в у нас огромна новина ще е новото гадже на Николета Лозанова
Не съм нито консерватор, нито пуритан или съдник, но е жалко. Медиите трябва да излязат от затворения кръг – хората искат зрелища и простотии и затова ние им ги даваме.

- Как реагираш, когато сравняват предаването ти с "Всяка неделя"?

- Мога само да се радвам, но нямам амбициите да съм някой друг.

- А когато коментари за телевизиите изписват името ти с инициали – Р. П.?

- Е, това е интересен въпрос. Никога не съм си го задавал. Като се замисля, ние сме си страна на инициалите – Р. Овч. дал бележка на някого, Б .Б. казал нещо. Няма лошо – даже живеехме в страна, която наричахме НРБ, а пръв приятел ни беше СССР, и си купувахме вестници от РЕП, звучи ми почти като РП. (Смее се)

- Тв шоу или тв риалити?

- Няма такава борба. И двете форми си имат предимствата и слабостите. Моят любим формат е "Сървайвър", защото изважда от хората качества, за които не са и подозирали.
Трудностите показват истинското лице на хората, като в "Редник Райън", където командирът на взвода, суров воин, беше бивш учител по литература. Иначе като цяло мисля, че в телевизионната мода идва времето на българските сериали. Успехът на "Стъклен дом" не е случаен.

- Михаил Вешим, главен редактор на в. "Стършел", твърди, че в България вече има толкова много телевизионни шоута, че не достига хумористичен капацитет за тях, няма достатъчно добри сценаристи. При теб как е?

- Еми прав е г-н Вешим. Да си сценарист е сложна работа. Само който не е сядал пред един тъп бял лист, на който трябва да напише нещо сносно, и то бързо, може да го подценява.
При нас сценарият е в драматургията и реакцията при разговорите. Как да погледнеш към един човек, когото зрителите са гледали вече доста пъти по друг начин.
И тук е силата на един водещ, но може и да закопа труда на екипа. Трябва бързо да усетиш емоцията на госта в конкретния момент. Може да си направил супер подготовка, а гостът ти просто да не е в настроение, да мисли за друго.
Ето например вече прословутото интервю с Бойко Борисов – беше много по-ярко, когато говори за детството си, за майка си, отколкото когато говореше за досиетата и АЕЦ
Него го отключи едно видео със сестра му.

- Какви са предпочитанията на зрителите за твои събеседници – политици, интелектуалци, спортисти, фолкпевици, плейметки?

- Всеки човек има някаква интересна история. Важното е да се намери подходът. В кръга на шегата – най важното за водещия е гостът да е приказлив, без да страда от логорея.

- У нас се нароиха много плеймейтки. Те какво работят всъщност?

- Еми "плейват" нещо. (Смее се.) Чувал съм различни версии за заниманията им, но като цяло аз не обичам да обобщавам. И плеймейтките са различни. Някоя тръгнала от малко градче да
докаже нещо, друга търси принца на белия кон.
Сигурно в екстремална ситуация някоя напомпана плеймейтка може да се окаже жената, която ще направи нещо изключително, а пък някой интелектуалец ще се окаже негодник. И Мария Магдалена е била грешница, пък виж в каква важна книга е от основните герои.

- Политиците казват ли ти предварително за какво не искат да ги питаш?

- Не. Тази практика в телевизиите отдавна поприключи. Съзнавам, че на вестникарите им е по-трудно, тъй като по-лесно се упражнява контрол над едно интервю. Дай го да го види пиарът, ала-бала… Това с нагласените интервюта си личи от сто километра. Той, българинът, като цяло е мнителен човек, така че за самите политици нагласените въпроси и отговори не са от полза.

- След срещите си с толкова много хора можеш ли да направиш портрет на българина за 2010 г.?

- Не мога. Българинът има много лица. Има един народо психолог Шейтанов, писал е през 30-те години на миналия век, той говори за нещо важно – че у нас властта е един духна отрицание. Повече сме по бутането, а не по градежите.

- Ако беше министър на вътрешните работи, акции с какви кодови имена щеше да проведеш? Все пак си възпитаник на МВР школата в Симеоново…

- Акция "Тишина". Ако МВР не е централният медиен герой, ще е по-добре. По принцип мисля, че полицейската работа е една от най-трудните. Много жертви се изискват.
Представи си само младия оперативен служител с 800 лв., който работи по някой Компир, дето харчи по 5 бона на вечер за кеф и който може да ти зачерни живота за отрицателно време. В тези органи винаги е имало корумпирани, но да знаеш, че ги има и другите – идеалистите или просто свестни хора, които се опитват да си вършат работата. Имахме едно такова момче в школата, беше и заможен, обаче искаше да е полицай. Точно като от филмите, да служи и пази. Натресоха му убийство на един крадец, май 12 години го осъдиха. Така че опасна е тази професия и заслужава само уважение.

- Спокойно ли разговаряш по телефона, или си имаш едно наум, че може би те подслушват?

- По-добре да гледат. И да слушат, по-различно няма да чуят.

- Как ще коментираш думите на Бойко Борисов, че хората във властта трябва да се подслушват?

- Одобрявам ги. Власт без контрол става безконтролна. Само по-малко сересета по вестниците, че вече и Щирлиц сигурно ни завижда на размаха

- Сергей Станишев каза, че с управлението си Борисов възродил времето на вицовете у нас Това истина ли е или виц?

- Вицове се раждат, когато някой е интересен на хората, независимо дали ги дразни, или го харесват. По-скоро Борисов е колоритен, а не управлението. Вицове е имало и за Тодор Живков, и за Костов, сега и за Борисов. Шарл дьо Гол, един изключителен политик, имал хоби да събира карикатурите за себе си.
Политиците ни трябва вече да са свикнали, че те са истинските звезди у нас. Живеят изолирано, слуховете ги правят неприлично богати. Нашата Анджелина Джо-ли се казва Калина и е бременна.

- Построени магистрали или пълни хладилници?

- Не може да има такава дилема. Това е като баналния виц за кокошката и яйцето.

- "За" или "против" тунинга?

- На колите или на жените? (Смее се.) От коли не разбирам много, при жените го одобрявам в разумни граници.

- Знаеш ли какво е БОР КОР?

- Май някаква нова служба беше, за борба с корупцията.

- БОР КОР ще пребори ли корупцията?

- А ФБР дали пребори корупцията в САЩ, или пък дали ФСБ пребори корупцията в Русия? Няма как корупцията да се пребори.
Това, което е дразнещото по нашите ширини, е, че тя е прекалено явна и навсякъде. Имаше един бисер ученически, че Априлското въстание било" масово и повсеместно", то става и за определение на корупцията. У нас тя е като пушенето на цигарите, толкова е масова, че вече я приемаме за нещо обичайно.
Даже ако някой чиновник не се корумпира, получава неодобрение. Често може да се чуе " еди кой си беше зам.-министър, обаче нищо не можа да направи. Пълен глупак."
Между другото, като споменахме ФБР и Щатите, там подслушването често е официална административна или корпоративна политика. Почваш работа и подписваш едно споразумение, че знаеш и си съгласен, че телефоните ти, компютрите – всичко се контролира.

- Как образно си представяш излизането ни от кризата?

- Морален пример от върха и заедно работа на всички. Ние сме малка страна и проблемите ни са малки, важно е да си направим приоритетите.
Изразът "българска работа" е от XI век, представяш ли си? От нас си зависи да променим значението на този израз.
Бях в Йордания наскоро, по-зле са от нас доста, обаче бачкат като луди. В Акаба строят комплекси, разширение на пристанището за 3 милиарда долара. След 10 години, ако продължаваме да се туткаме, те с голите пустинни планини, в които няма и едно стръкче, и грам петрол, ще живеят по-добре от нас.
На Нова година гледах празнествата в Дубай, кулата, зарята -като от научно фантастичната
перпродукция А през 60-те години това е било едно бедно рибарско селище. Не най-високата кула в света, ами и бенгалски огън и конфети не са имали, но са успели.

- С кого беше в Йордания?

- С Мадона бяхме. Много приятна жена. По едно време Гай Ричи дойде, вдига скандали, ужас… А тя, жената, какво да направи, видяла ме, харесала ме, сега се колебае дали да се оженим, или да ме осинови. (Смее се.) Бях с приятелката си за 4-5 дни на Нова година.

- Дай още данни. За приятелката, не за Мадона…

- Какви данни да ти дам? От София е, на 28 години.

- Ники Кънчев проплака, че певици и манекенки станали водещи и ще има глад за работа в телевизиите. Каква е реалната ситуация, големи ли са съкращенията?

- Нямам представа в какъв конкретен контекст го е казал. По принцип имаше една деградация на журналистиката като цяло. Тя беше станала нещо като таксиджийството на неудовлетворения човек с интелектуални претенции. Един вид "за друго не станах, ама поне един журналист ще стана" Както беше казал Рачко Пръдлето от "Под игото", "за едното красно име живеем". Времето ще изчисти всичко. За съжаление у нас времето тече бавно, яваш-яваш.

- Ти боиш ли се от конкуренцията на манекенките?

- Това е най-големият ми страх. (Смее се.) Често имам кошмари, че ме преследват маникенки. Събуждам се облян в пот и плача.

- Разкажи най-смешния си гаф като водещ. Българинът обича да се кефи на чужди грешки и гафове.

- Има всякакви ситуации. Веднъж, като водех навремето "Шоуто на Слави", беше дошъл един музикант и аз упорито го наричах с друго име. Човекът сяда и ми казва: "Ама, г-н Петров, аз не се казвам така." И аз отговарям: "Нищо де, аз така ти викам." В " Нека говорят" пък ми беше гост Румен Овчаров и аз почвам: "Вие, като вицепремиер на Сергей Станишев, направихте еди-какво си…" Човекът отговаря:" Въпреки разпространеното мнение аз никога не съм бил вицепремиер."

- Как ти звучи изразът " Господ е българин!"?

- Еми, ако живеехме в Испания през XTV век, бих казал ,че ми звучи "еретически". (Смеесе.) Да определиш Господ по националност е било по-грешно, и от това да твърдиш, че Земята се върти. И все пак да не забравяме кога беше казан този израз – в един велик мач, който даде повече гордост на хората от всички политици накуп.

Стр. 12 – 13

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 08.01.2011

- Г-н Нейков, много слухове циркулират за това, че Генка Шикерова е ваша любовница и дори е бременна от вас. Вярно ли е?

- Нямам коментар за тези неща, нито съм ги видял и чул и както обикновено, не мога да коментирам.

- Утре вечер bTV пуска вашия сериал "Велика България", защо решихте да го кръстите така?

- Заглавието отговаря на епизодите, които заснехме. Ние, българите, имаме самочувствието, че сме велики в много отношения – открили сме киселото мляко, открили сме розовото масло, компютъра, открили сме това, открили сме онова, а в същото време сме много дребни в душите си.

- Да очакват ли зрителите от този сериал продължение на "Комиците"?

- Той е съвсем различно нещо, но и в него опитваме да се надсмеем над себе си. Опитахме да предадем черти от народопсихологията на българина, пречупени през нашата призма. Много се забавлявахме, докато снимахме, мисля, че и зрителите ще се забавляват много, когато гледат.

- Дали сериалът ще показва докъде са стигнали съвременните байганьовци?

- Не точно. Става въпрос за различни типажи, различни социални групи и точно това е забавното.

- Кои ще участват?

- Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов, Иван Радоев, Ернестина Шинова, Маргарита Костова, Ина Вангелова. Има и популярни лица като гости – Диляна Попова, Светослав Бърканичков. Има един герой, който се казва Тоти, той е прототип на българския футболист, играе го Петьо Петков-Шайбата. Ще е доста интересно. В тези 12 епизода, които засега сме заснели, всеки един от нас 100 процента ще разпознае обкръжението си. Ще има образи като жената бюрократ, с която всеки се сблъсква неумолимо. Комшията, който само седи пред телевизора и на 50 години мама и тати още го хранят. Има какво да се види. Опитахме да се забавляваме по нов и модерен начин, ако зрителите го харесат, ще има и нови епизоди. Доста по-различно е от "Комиците", само един образ е общ – на Бойко Борисов.

- Вие ще го играете, нали?

- Да.

- Вие направихте много култови образи в телевизията, театъра и киното, кого играете с особена страст?

- Всичките, където и да отида. Сега има един много популярен от "Комиците" в двойката Сашето и Ванката, които правим с Ненчо Илчев. Това са двама тъпунгери, които ги има във всеки жилищен блок, във всяко едно населено място. Хора, които са станали на по 40 години, но още ги гледат родителите им, докато ги поемат после децата им. Супермързеливи и нискоинтелигентни! Много обичаме да се закачаме с тях.

- А такъв ли е българинът, то така малко кошмарно звучи – тъпунгери и всякакви подобни?

- Ами кошмарно звучи, но ние се опитваме да се надсмеем над собствените си качества и черти.

- Тази поредица дали ще бъде и повод за размисъл сред зрителите?

- Определено тя ще дава много поводи за размисъл Това е нашата работа като комици – ние се опитваме да се надсмиваме над собствените си негативни черти.

- Казват, че комиците по принцип са тъжни хора-смеят се пред публика, но иначе често плачат. При вас как са нещата?

- Тъжното идва от помъдряването. Колкото повече виждаш какво се случва около теб, колкото повече започваш да разбираш защо се случва, толкова повече помъдряваш и ставаш по-тъжен.

- В живота на какво се смеете, като обикновен зрител?

- Най-вече на собствените си гафове и грешки, на гафовете и грешките на колегите около мен. Обичам да се шегувам със себе си. Когато се съберем на репетиция, много се шегуваме един с друг/споделяме какво ни се е случило през деня.

- Направихте много успешни театрални роли – Големанов и в армейския театър с Ненчо. Как ги съвместявате и с другите си задължения?

- Когато човек има желание, винаги намира време за всичко. При добър график, разбиране и помощ от близки, приятели и роднини винаги е възможно. Ето, аз съм доказателство как могат да се носят няколко дини под една мишница. На мен това ми доставя огромно удоволствие и затова го правя.

- Как ви дойде задявката със "Стъклен дом" в "Големанов"?

-Текстът е много жив, затова е класика, написан е преди 70 години, но звучи все едно е направен вчера. И тогава мераците са били същите, като сега. Това много ни удивлява и във всяко изречение намираме съвременен смисъл. Затова се шегуваме. В текста е: "За теб построих този палат", а аз казвам вместо "палат" "стъклен дом". Оттам се получава голям хумор заради асоциацията със сериала, където участва самата Елена Петрова. Така сме актуални.

 - Режисьорът Димитър Митовски обяви миналата година пред "Телеграф", че вашият герой Баничаров ще е от малкото, които от "Мисия Лондон" ще продължат и в "Мисия Москва". Каква е идеята за вашия образ?

- Идеята за сценария много ми харесва. Отново е суперактуална, а и с неговото интелектуално чувство за хумор мисля, че филмът ще стане по-добър от лондонския.

- Какво да очакваме от Баничаров в Москва, след като в Лондон закла патките на кралицата?

- Нека първо да го заснемем и видим на екрана и тогава да говорим.

- Остава ли ви време за хоби?

- Не ми остава свободно време за голяма страст като хоби. Но мога да кажа, че аз работя моето хоби, така че съм се отдал изцяло на него.

- Какво най-много ви харесва от българския футбол?

- Манчестър Юнайтед. Гледам с удоволствие Митко Бербатов.

- Срещали ли сте се с него?

- Не, не съм.

- Бихте ли го попитали нещо, ако го срещнете?

-Бих му пожелал да е много здрав и колкото може повече време да рита. Той не е от масовите футболисти, които като навършат 30 и вече за нищо не стават. Той е интелигентен футболист, играе с главата си и затова смятам, че има още години пред него и не трябва да се отказва. Неговият футбол е по-зрял и колкото повече напредва с годините, толкова по-хубав за гледане става.

- Един Бербатов би ли намерил място във "Велика България", не като прототип, а по-скоро като антипод на някой от героите?

- Да. Много от българските футболисти искат да са като него, но само като пари, красота, ходене по дискотеки – тия лъскавите неща, които се виждат, а не самата игра, трудът, тренировките. Такова е мнозинството от българските футболисти в момента.

- Имате ли ритуал преди излизане на сцена или преди снимки?

- Не. Единствено гледам последните три или пет минути преди да изляза на сцената да не говоря с никого. Концентрирам се и това е.

- Вярвате ли в зодии, врачки?

-Не.

Стр. 13

в. Банкер | 08.01.2011 

Warning, it on (б.а. – в превод "Внимание, работи). С тази песен на американския рапър Айс Ти на работен режим се включи и новият медиен закон на Унгария. Правителството в страната подмина равнодушно стоновете срещу спорния документ на всякакви организации (не само журналистически). Напук на критиките, включително и от чужбина, от 1 януари, когато Унгария пое председателството на ЕС, той вече е реалност. Според независими анализатори законът рязко ще ограничи свободата на словото и ще наложи правителствена цензура. Сред скандалните текстове е този, че медийният съвет ще следи изкъсо не само какво става в телевизиите, радиата и вестниците, но и в интернет.
Какво точно обаче пише в този закон? Защо ще накажат малко радио, пуснало раппарче? Дали разписаното в 182-те страници на документа ще постави началото на нов модел на взаимоотношения между управляващи и медии? А дали той ще остане да се вихри само в Унгария? Каква ще е реакцията на Европейската комисия по повод безпрецедентния за Европейския съюз закон след посещението на Жозе Барозу в Будапеща тези дни?

Случаят "Тилос"

Първата жертва на новия нормативен документ е малкото частно радио "Тилос". От първия работен ден на годината то е обект на разследване, защото през септември 2010-а е пуснало споменатото парче на Айс Ти. Според новия блюстител на порядките – медийния съвет, това е "гангстерски рап", който може да повлияе негативно на малолетните. Ето защо мястото на парчето е в ефира, но само ако е между 21 и 5 часа сутринта, а не в 17.55 часа, когато е било излъчено. Ако се окаже, че е виновна, радиостанцията ще изгори с няколкостотин евро. Освен своя отговор медията публикува и реакцията на Айс Ти в социалната мрежа "Туитър", която бе следната: "Хубаво, светът ще се страхува от мене, ха-ха-ха".
Писмото на медийния съвет бе сравнено с цензурата на комунистическия режим от 60-70-те години на ХХ век, когато той се е страхувал от разрушителната сила на пънк музиката. Но не е ясно защо "Тилос" може да бъде наказано със задна дата, при положение че законът е в сила от 1 януари 2011-а. Сигурно е обаче, че случаят трябва да послужи като предупреждение за всички да внимават в картинката за могъществото на новосформирания медиен регулатор. А той определено вижда, чете и слуша всичко.

Регулация вместо дерегулация

Дясноцентристкото правителство на премиера Виктор Орбан си осигури комфорта, като назначи само свои хора в новия Национален орган за медиите. Мандатът на всеки един от петимата ще е по девет години, а правомощията им ще се разпростират върху целия новинарски поток. За улеснение продукцията на държавната телевизия, радиото и националната информационна агенция МТI ще се слее, а съдържанието й ще се разпространява безплатно. Така на практика вместо да прилага директивата на Евросъюза за дерегулация на медиите, Унгария ще ги регулира, при това на 1000 процента. Фактът, че MTI ще доставя новините без заплащане, пък поставя останалите частни агенции в условията на нелоялна конкуренция.
Медийният съвет ще налага сурови глоби на предавания и печатни текстове, които не са "политически балансирани" или "накърняват човешкото достойнство". Наказанията са за информации, преценени като необективни и несъвместими с обществените интереси, обществения ред и морала, или ако са пристрастни, като за тези понятия няма ясна дефиниция. Размерът на санкциите е до 200 млн. форинта (930 000 евро) за телевизиите и 25 млн. форинта (89 000 eвро) за печатните медии.
Неограничените правомощия на медийния съвет са осъдителни, смятат чуждестранни експерти. Според закона регулаторът може да извършва разследвания, като за целта изиска, наблюдава и копира всякаква информация, включително и "защитена от закона". Журналистите са задължени да разкриват източниците си "в интерес на защита на националната сигурност и обществения ред, или в интерес на разследване и превенция на престъпленията", като превенцията не е дефинирана.
Съветът може да разпитва всички свидетели за бизнес тайните им дори да са положили клетва за спазване на клиентската тайна. Придобитата информация пък може да бъде използвана за други процедури, което влиза в противоречие със Закона за защита на личната информация, твърди в блога си унгарската журналистка Джудит Бауер. Законодателите отиват и по-далеч, с още една глава в норматива, озаглавена "Обезпечение с информация". Според нея медийният регулатор има право да поиска информация от всеки, както и да задължи бизнеса да предоставя дистанционно сведения посредством наблюдаваща система, инсталирана в офисите му или вградена в бизнес софтуера и базата данни. Ако информацията не бъде предавана или се предава "незадоволително", медийният регулатор може да налага глоби до 180 000 евро. Освен това властите в Унгария вече имат възможност да правят проверка на документацията на всички медии, и то преди да са забелязали някакво нарушение.
Въвежда се и терминът "процедурни глоби", който Джудит Бауер определя като "абсурден". Журналистката обяснява как той може да бъде прилаган не само за проверявани лица и субекти, но и за такива, които не са замесени, но откажат да съдействат по случая. Пускането под гаранция до изясняване на обстоятелствата ще струва 50 млн. форинта, или 1 млн. за частно лице. В закона е записано още, че може да бъде задействана процедура за публичен диспут между всеки два медийни канала. Ако единият от тях го изиска – другият няма опция да го откаже. По този начин се създава коренно различна ситуация, отколкото при арбитраж или саморегулация, защото отнема правото на едната страна за независима съдебна процедура.

Някои от реакциите

Четиридесет и осем часа след като Унгария пое председателството на Европейския съюз, Брюксел обърна внимание на новия медиен закон, отбелязвайки, че има съмнения за съвместимостта му с европейското законодателство. Още в края на декември Нели Крус, европейски комисар по цифровите технологии, написа писмо до Будапеща, в което изрази безпокойството си от норматива и поиска разяснения от унгарското правителство. Подобна бе позицията и на Франция, която призова за промяна, тъй като законът е "несъвместим с прилагането на определени идеи за свободата на пресата, подкрепени от всички европейски договори".
"Свободата на медиите е свещен принцип в Евросъюза и ще обсъдя новия унгарски медиен закон, който поражда съмнения, с премиера Виктор Орбан при посещението на Европейската комисия в Будапеща", каза през седмицата Жозе Барозу. Той допълни, че проблемът е много сложен, тъй като в него се намесват юридически и политически процедури и затова не може предварително да каже какъв ще е резултатът от разговора му с унгарския министър-председател.
Европейската комисия е получила исканите от нея разяснения и в момента юридическата й служба ги анализира, след което ще излезе със становище. Еврокомисарите не изключват налагането на санкции на действащия председател на общността заради закона. Представител на Брюксел е посочил, че ако бъде установено нарушение на европейското законодателство, комисията ще започне наказателна процедура, съобщи радио "Дойче веле". Критика срещу унгарския медиен закон изсипа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според която той е заплаха за свободата на печата. Остра реакция към него имаше и в Германия, от Международния институт по печата и т.н. Правителството на Виктор Обран обаче оповести, че няма да преосмисли позицията си. "Не е необходимо да се променя унгарското законодателство само защото е предмет на критики от чужбина", изтъкна Золтан Ковач, държавен секретар по комуникациите, пред националното радио. Съветът му бе, преди да се критикува, да се изчака и да се види как ще проработи въпросният норматив. "Ние сме уверени, че той ще бъде на ниво", добави Ковач. Най-вероятно обаче властите в страната ще склонят на компромис, особено ако им бъдат наложени икономически санкции, за които намекват от Брюксел.
Унгарските медии не се дадоха без бой. Два от големите вестника излязоха с полупразни първи страници в знак на протест срещу ограничението на свободното изразяване. Унгарското национално радио пък отне думата на журналист, който преди да дискутира темата, за която бил поканен, обявил, че ще запази минута мълчание в знак на протест срещу цензурата. След кратък спор с водещия предаването било прекъснато. А след като продължило, било без госта…

Скандалът с унгарския медиен закон идва в момент, в който медийната гилдия у нас

"точи зъби" за безкрайно дълго чакания български медиен закон. Работната група, назначена от премиера, трябваше да го изработи до края на ноември, но крайният му срок бе отложен за края на този месец. Причината – отлагането на цифровизацията, заради което се налага актуализирането на някои абзаци. Да се надяваме, че там няма да има текстове за регулацията на електронните вестници и социалните мрежи, независимо че управляващите плахо се опитаха да ги прокарат при изготвянето на Изборния кодекс миналата година. Затова, от хигиенна гледна точка, за журналистиката ще е полезно да е нащрек, когато светне лампичката: "Внимание, работи: медиен закон". Унгарците подчертават, че всички текстове в техния норматив са засегнати в законите на останалите държави от общността. Дали пък някой в България няма да открадне нещо от унгарския модел?

Стр. 36

в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 08.01.2011 

Необичайни събеседници, директни въпроси, директни отговори, включвания от всички точки на България и света – ДИРЕКТНО. Така бе анонсирано едно от най-новите и новаторски предавания на Нова ТВ, което започна да се излъчва от началото на ноември. Благодарение на сателитна връзка представители на висшия ешалон на властта – тъй наречената Горна земя, би трябвало да се срещат направо в ефира с долните пластове на обществото. И всичко това – в двучасовия формат, който е кръстен на известния журналист – "Карбовски: директно". На зрителите не убягва неприкритата липса на скромност още в заставката на предаването, където ликът на водещия излиза в яркочервена щампа след знакови исторически образи и символи. Като изключим елементите, взети от други тв образци, както и архивните соц или филмови култови извадки, трябва да признаем умението на Карбовски да разказва частни случаи и да говори по сериозни теми, без да бъде скучен. За по-малко от два месеца зрителите успяха да станат свидетели не само на пиар участия на Бойко Борисов и Лили Иванова, които бяха първи гости на предаването. Карбовски показа в пряк ефир и как една млада циганка е готова да си продаде бебето. Детето, разбира се, бе отнето от майка му. Но проблемът на хората, готови да изтъргуват някое от отрочетата си, за да осигурят прехрана на останалите, не само остана, а повдигна и други въпросителни. Сред тях със страшна тежест перманентно ще виси и риторичната питанка дали малкият Калоян, настанен в социално заведение, ще живее по-добре, отколкото ако беше наистина продаден на заможни чужденци… Друга житейска ситуация, представена от Карбовски, отново би могла да обезсърчи и най-състрадателните и благородните. Става дума за историята на дядо Костадин от разградското село Сушево, чиято дъщеря е направила два опита за самоубийство, защото не можела да си плаща кредита. Телевизионните зрители бяха предизвикани от Карбовски да помогнат на клетите борчлии. Експериментът се оказа успешен, ама не съвсем. Събраха се над 10 000 лева – с 2500 повече от исканата сума. Което даде пълното право на Карбовски да попита дядото дали ще даде нещо на "непродаденото" невръстно циганче Калоян. Просълзеният от добрината на зрителите старец като че не прояви готовност да помага на други – освен с 200 лева от хорските… И така срути илюзорната надежда на водещия и на публиката, че човечността е жива и може да се предаде нататък. Силата на телевизията помага на журналисти като Карбовски да акцентират на много от нерешените проблеми, с които живее обикновеният българин. Но изглежда няма такава сила, която да успее не само да срещне Долната земя с Горната, но и да ги накара наистина да си помогнат. Защото не бива за всичко да обвиняваме държавата – запазена марка на Карбовски, с което го иронизират дори в пародийни шоупредавания. Добре е да се вгледаме най-вече в нас самите. А може би по-важното в случая е – дори и след подобни обезсърчителни примери – все да се намира някой, който да продължава да бие камбаната…

Стр. 11

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 08.01.2011

Антимонополната комисия глоби "Икономедиа" за три публикации в "Капитал" и "Дневник"

Не обичаме да занимаваме читателите със себе си, но този път ни се налага.
Малко преди Нова година Комисията за защита на конкуренцията глоби "Икономедиа" – компанията, която издава "Капитал", заради журналистическо разследване за политическата корупция, засягащо отношенията власт, публични финанси и медии.
Става дума за серията текстове, в които разглеждаме връзката между парите на държавата, Корпоративна търговска банка и медийната група, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф" и още няколко издания. В материалите твърдяхме (и продължаваме да стоим зад това мнение, подкрепено с факти), че отношенията на зависимости и произтичащите от тях действия на тази група са в противоречие с принципите на демократична държава, която гарантира на хората прозрачно управление на публичните ресурси и свободни и честни медии.
Това според нас е вредно и опасно, защото, ако има сигурен белег за демократичността на едно общество, това е независимостта на медиите. Най-добрите демокрации по света гарантират и насърчават свободата на словото с всички възможни средства. От друга страна, стремежът да се ограничава тази свобода със законови или административни мерки винаги се е смятал за белег на авторитаризъм.
Най-пресният пример за това са последните събития в Унгария, където управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан прокара скандален закон, даващ инструмент на правителството да контролира медиите, като налага чудовищно високи глоби на медии за "небалансирана информация". Актът беше публично осъден от политици в Европейския съюз и САЩ заради потъпкването на фундаментални свободи, а авторитетни медии като "Вашингтон пост" наредиха Унгария до страни като Русия и Беларус по свобода на словото. Скандалът е още по-голям, защото съвпадна по време с началото на унгарското председателство на ЕС. В Европа се появиха гласове дори за отнемане на председателството на Будапеща, заради опита да се сложат юзди на независимата журналистика.
Макар и без толкова шум, България дава трвожни сигнали, че поема по стъпките на Унгария. В средите на управляващата ГЕРБ съвсем сериозно се обсъжда прокарването на закон за клеветата, който ще увеличи възможностите за натиск над независими (неудобни) медии. Автор на идеята е съпредседателят на ПГ на партията Красимир Велчев, който смята, че законът трябва да бъде приет преди предстоящите местни и президентски избори, когато щяло да има бум на медийните клевети.
Случайно или не, това съвпадна с друго грубо посегателство срещу свободното слово. В навечерието на Коледа държавата в лицето на Комисията за защита на конкуренцията реши да наложи глоба от 32 050 лева на "Икономедиа" АД (дружеството, което издава вестниците "Капитал" и "Дневник") за разследванията за връзките между власт, пари и медии. Това е опасен прецедент, тъй като за първи път в мандата на това правителство чрез държавен орган се налагат административни санкции на медии заради тяхната независима позиция. По-смущаващото е, че решението облагодетелства директно "Нова българска медийна група", известна с безрезервната си подкрепа към всеки, който е на власт.
Конкуренция на свободното слово
Делото срещу "Икономедиа" беше заведено през май м.г., след като стана публично известно, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са сложени на депозит в една-единствена частна банка – Корпоративна търговска банка. Тя пък от своя страна е свързана с "Нова българска медийна група" (НБМГ), управлявана от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски (депутат от ДПС). (Да припомним: банката отпусна кредитите, с които навремето Кръстева изкупи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" заедно с мажоритарния дял от ИПК "Родина" и разпространителската фирма "Близнаци", а след това стана основен неин рекламодател.) Вестниците от своя страна пък се превърнаха в официози на управляващата ГЕРБ веднага след изборите, въпреки че подкрепяха безусловно предишното правителство на тройната коалиция.
В жалба до антимонополната комисия се твърди, че с публикациите си "Капитал" и "Дневник" са увредили и създали опасност от увреждане на доброто име и доверието към холдинга, управляван от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Става дума за статиите "Петата власт: рекет", "Корпоративна банда" и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка", публикувани в периода април-май 2010 г. НБМГ твърди също, че "Икономедиа" е оказала нелоялна конкуренция на нейните вестници, осветявайки и коментирайки факти, които са публично известни.

Нека ги повторим още веднъж:

1. Според официална справка на Министерството на финансите близо 50% от депозитите на държавните предприятия са в една банка – Корпоративна търговска банка.
2. Според официален мониторинг на TNS/TV Plan за периода януари – април 2010 близо 90% от рекламния бюджет на същата тази банка са били насочен към "Нова българска медийна група" (НБМГ).
3. Парите от Корпоративна търговска банка формират около 70% от рекламните приходи на НБМГ в същия период.
Тези три факта не се оспорват нито от Ирена Кръстева, нито от КЗК. Комисията обаче е приела, че тези факти не са достатъчни, за да се направи изводът, че пресгрупата на Ирена Кръстева се подкрепя от държавата, и че е налице гигантска уродлива сделка "медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт".
Антимонополната комисия е отхвърлила искането на "Икономедиа" да се направи експертиза, която да докаже твърдението на НБМГ, че статиите в "Капитал" и "Дневник" са повлияли на продажбите на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Това щеше да покаже дали има настъпили щети от "нелоялна конкуренция" за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева – тоест дали е имало пренасочване на аудитория и реклама от тях към "Капитал" и "Дневник". Според КЗК това искане за назначаване на експертиза е неоснователно и неотносимо към предмета на делото (?!).

Цензура, облечена в правни аргументи

Това не е първото решение на КЗК в полза на НБМГ. Предишния път антимонополната комисия отсъди в нейна полза по делото, заведено от "ВАЦ – Вестникарска група България" срещу изданията на Ирена Кръстева. Антимонополната комисия прецени, че ниската цена на "Телеграф" от 40 стотинки не е пример за дъмпинг, и наложи минимална санкция само заради вестник "Засада" (който преди се казваше "Експрес").
Сега КЗК отново решава медиен казус в полза на НМБГ и във вреда на неин конкурент. Наложената глоба на "Икономедиа" е за това, че вестниците й "Капитал" и "Дневник" са си позволили коментари и оценки на базата на съществуващи факти. Това по същество е вид цензура, тъй като основната работа на медиите във всяко демократично общество е да правят оценки и коментари на базата на факти. Нещо повече – дълг на медиите е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират факти и сведения, които говорят за подобна злоупотреба.
Точно това направиха "Капитал" и "Дневник" с поредицата от публикации, благодарение на които беше потвърдена една публична тайна – че парите на държавни предприятия (ръководени от техните принципали – ресорни министерства) са концентрирани в една-две банки, приближени до властта. Вместо да има разследване как стотици милиони от държавата са попаднали в точно тези банки и не е ли това недопустима държавна помощ за едни банки и медии спрямо интересите на останалите участници на пазара, държавата (чрез КЗК) избра по-лесната тактика – да накаже лошия вестоносец.
За пръв път държавата в лицето на своя институция наказва медия за това, че си върши работата, като осветява опасни връзки на властта с една банка и пресгрупа. Така, съзнателно или не, от регулатор КЗК се превръща в инструмент за цензура. Фундаменталният въпрос е може ли антимонополен орган да глобява медии за статии, които индиректно засягат интересите на политическия елит.
Членовете на КЗК имат явен конфликт на интереси в случая, тъй като с решението си в полза на НБМГ те косвено "освобождават от отговорност" последните две правителства за толерирането на определени икономически субекти и медийни групи, което е вече пример за истинска нелоялна конкуренция. Макар и да се води формално независим орган, КЗК е под контрола на изпълнителната власт (заради бюджета) и законодателната власт (заради назначаването и смяната на членовете й). Ето защо подобни решения хвърлят сянка на съмнение, че под предлог че е загрижена за лоялната конкуренция, КЗК обслужва конюнктурни интереси на силните на деня.

Да глобяваш медии не е европейско

В своята практика през 70-те и 80-те години на миналия век Европейския съд за правата на човека в Страсбург налага трайно защитата на свободния и критичния дебат по въпроси, които са от политически и обществен интерес. "Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглеждано производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая", смята адв. Бойко Боев, правозащитник в базираната в Лондон неправителствена организация Article 19, специализирана в защитата на свободата на словото (виж цялото му мнение тук).
С решението си КЗК на практика наказва един вестник – санкцията де факто е за публикуваната информация, не за поведението на фирмата "Икономедиа". При това положение излиза, че Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е лост за регулиране на свободата на печата. И че във всеки случай, когато някой има претенциите, че е засегната търговската репутация на някой стопански субект, може да го използва за запушване на устата на медиите. Оказва се, че досега не сме имали Закон за защита на конкуренцията, а Закон за държавен контрол върху печата.
Целта на ЗЗК е да осигури защита на търговците и да гарантира някакви условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива. Затова пази репутацията на търговците от посегателства на конкуренти. Такъв е и смисълът на разпоредбата, по която е наложена санкцията. Тя обаче по никакъв начин не може да се тълкува и прилага в противоречие с конституцията (чл. 40), която казва:
1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Няма никакво съмнение, че свободата на пресата е по-висок интерес от свободата на личната позиция. С две думи, текстът от ЗЗК, по който е наложена санкцията на "Икономедиа", не може да бъде приложен по отношение на съдържанието в публикацията и е ограничаване на свободата на словото, защото средството за масовата информация не може да се сравнява със средство за търговската дейност на издателя. Това е така, защото медията се ползва със специална защита от конституцията. Медиите имат важна функция, която гарантира интересите на обществото. Не можеш да приравняваш издателската дейност с останалите търговски дейности.
За да не се стига до цензура, в нормалните държави никога не се наказват медии, а отговорност се търси (и носи) само за конкретна информация, и то ако са нарушени защитените права от конституцията, засягащи доброто име и т.н. Ако търговец говори срещу друг търговец чрез медия, отговорността би следвало да се носи от търговеца, а не от медията. Ако е журналистически материал, отговорността се търси (в зависимост дали е издателят, редакторът или самият автор) по граждански (Закона за задълженията и договорите) или наказателен път (НК). Процесът, по който се установява това нарушение, гарантира минимални стандарти на равнопоставеност на страните, което при производството пред КЗК и после административния процес във ВАС (силно, силно, силно формализиран) го няма.
Тази логика на правоохрана се подкрепя и от практиката до този момент по чл. 30 от ЗЗК, който се използва, когато един търговец говори неверни неща за друг. В случая няма никакво съмнение, че има погрешно тълкуване на този текст от ЗЗК и така се заобикаля текстът от конституцията, който гарантира свободата на словото. Именно тук е проблемът, който КЗК отваря с формалното прилагане на закона.

Индулгенция пред Брюксел

Освен като предупреждение за неудобните медии осъждането на "Икономедиа" има още една цел – да служи като политическа индулгенция пред Брюксел за Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя е нужна на банката, защото в момента тече разследване на Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ на КТБ по повод депозитите на държавните предприятия. То е образувано в средата на миналата година по анонимен сигнал и във връзка с него Министерството на финансите и Българската народна банка трябва да дадат писмени становища в Брюксел. В тях трябва да обяснят странния факт, че близо 50% от парите на държавните фирми стоят на депозит в една определена банка, която има доста малък пазарен дял при корпоративните депозити. Тъй като цялата документация по тази процедура е засекретена, до момента публично не е станало известно на какъв етап е разследването. Независимо дали ще завърши със санкция за България, разследването би могло да даде на правителството на ГЕРБ нужния кураж да прекъсне порочните механизми на зависимост между публичните средства и част от медиите, наследени от тройната коалиция.
***
Позиция на съвета на директорите и редакционния съвет на "Икономедиа" АД

В края на миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие решение, според което налага глоба в размер 32 050 лева на "Икономедиа" АД, издател на вестниците "Капитал" и "Дневник", за нелоялна конкуренция към "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, сред чиито издания са вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Съветът на директорите и редакционният съвет на "Икономедиа" АД оценяват административната санкция като много опасен прецедент и грубо посегателство срещу свободата на словото в България. Основна роля на медиите в демократичните общества е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират важна и чувствителна информация по значими проблеми в обществото.
Изданията на "Икономедиа" в продължение на дълги години безспорно са доказали, че спазват най-високи професионални и етични стандарти. Информацията, оценките и коментарите, които журналистите на "Капитал" и "Дневник" са изнесли и направили по повод на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, са базирани на публично известни и публично потвърдени факти, които предизвикаха широк отзвук у нас и в чужбина. Журналистическите разследвания на "Капитал" и "Дневник" доведоха да промяна на ключови регламенти за управление на обществените ресурси, насочени към по-голяма прозрачност и конкурентност. Налагането на глоба за разпространяване на фактически вярна информация представлява еднозначен опит да се заглуши гласът на независимите медии и да се прикрият опасни зависимости в държавата. Това решение на КЗК за съжаление нарежда България в списъка на държавите, в които се цензурира свободата на словото.
Смятаме, че решението на КЗК е неправилно и несправедливо, и ще го обжалваме пред Върховния административен съд (ВАС) в съответния законов срок, както и пред всички допустими европейски инстанции.
***
БОЙКО БОЕВ, ПРАВОЗАЩИТНИК В АRTICLE 19, ЛОНДОН: Комисията е подходила формално
Решението е проблематично от гледна точка на правото на свобода на изразяване и свободата на медиите в частност. В демократичните общества свободата на медиите заема централно място. За съжаление Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглежданото производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая.
Решението на комисията да наложи глоба представлява вмешателство в свобода на изразяване. Международното право и по-специално Европейската конвенция за правата на човека позволява подобно вмешателство, ако то отговаря едновременно на три условия: 1.) то трябва да е законоустановено, 2.) то трябва да преследва законоустановена цел и 3.) то трябва да е необходимо в демократичното общество. Тъй като комисията не е направила нужната оценка за вмешателството в свободата на изразяване, нека я направим сега тук: Първо, съществува спор дали вмешателството е законоустановено, т.е. дали комисията може да се произнесе по жалбата на "Нова българска медийна група холдинг“, доколкото е спорно
дали страните в настоящото производство се намират в отношения на конкуренция, тъй като молителят е собственик на капитал в търговски дружества, а не издател, и поради това не се намира в пряка конкуренция с издател на вестници. Ако приемем, че изискването за законност е налице и че в случая законната цел на вмешателството в свободата на изразяване е защита на репутацията на "Нова българска медийна група холдинг“, тогава трябва да разгледаме необходимо ли е да бъде налагано наказание. Моят отговор е отрицателен, тъй като въпросният спор е свързан с нормални отношения за едно демократичното общество. Първо, налице е разследване на журналистите от "Капитал“ и "Дневник“ за прозрачността в собствеността на медиите, за връзките на медиите с правителството и за търговията с медийно влияние. Това са въпроси от обществен интерес и е нужно да се дискутират. Дискусията е не само в интерес на обществото, но и основната дейност и смисъл на медиите.
Все въпроси, които комисията не е оценила.
Авторите на публикациите е трябвало да бъдат оценявани за това доколко са свършили работата си съгласно професионалните си правила. Комисията не е направила това. Вместо това тя се е заела с оценка дали изнесените факти отговорят на действителността. В случая това е трудна задача, тъй като собствеността на повечето български медии е непрозрачна. Липсва закон, които да разкрие физическите лица, собственици на медиите, за да се разбере кой ги контролира. В този смисъл комисията се е нагърбила да обсъжда въпрос, който няма засега отговор. Трудно може да бъде доказано нещо, което законът позволява да бъде скрито.
Най-голям проблем в случая е липсата на належаща обществена нужда за защита на "Нова българска медийна група холдинг“ от комисията. В случая става дума за особени стопански субекти – издатели, които имат възможност да осветят истината на страниците на своите вестници. Като не взема предвид липсата на належаща обществена нужда, комисията допуска вмешателство в свободата на изразяване, което не е необходимо в демократичното общество и води до нарушение на свободата на изразяване на "Икономедиа“ като издател на "Капитал“ и "Дневник“.ИК
***
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ, "ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“
В решението има съществени пропуски
Въпреки че решението е подробно и че са написани много неща в него, то има съществени пропуски. Един от тези пропуски е, че тук става дума за свободата на словото. Това различава казуса съществено от всички други казуси, които КЗК разглежда. Този факт не е отчетен по никакъв начин, изключая едно бланково изречение, че свободата на словото търпи ограничения. Според практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, която е неделима част от българското законодателство, за да се стигне до ограничение на свободата, трябва да са налице три предпоставки:
1) Ограничението да е предвидено в закона
2) Да се цели защитата на легитимен интерес
3) Трябва да е необходимо за демократичното общество. Бихме могли да приемем, въпреки че е спорно, че първите две хипотези са налице. Третата хипотеза обаче със сигурност не е налице. Тук не става дума за търговско слово, а за тема, която засяга демократичното общество. Това е информация, която е получена от ЗДОИ след подаване на заявление от 13 главни редактори. Това е много силно свидетелство за наличие на много висок обществен интерес. Въпрос, който не е изследван по никакъв начин от КЗК. Публикациите са разгледани поотделно, а не като
съвкупност. Те в цялата съвкупност казват едно: КТБ осъществява контрол, тъй като влияе върху съответните медии, а това става, като дава кредит и като е основен рекламодател. Отделно от това в КТБ се държат голям процент от парите на държавните компании… Получава се тема, която е от изключително висок интерес за обществото. С пари на данъкоплатеца се създава система за прокарване на корпоративни интереси. Тази взаимовръзка не е разгледана от КЗК, а са извадени отделни изречения. Това е странно и е в противоречие на начина, по който се третират такива казуси.
КЗК допуска и друго съществено нарушение – не прави разлика между оценки и факти. Не е отчетено едно решение на ВКС, според което не може внушенията и субективният прочит и представа да бъдат криминализирани. Внушението е субективен процес и не е обективен факт. Не може КЗК да прави изводи от факти от субективната реалност. Това е недопустимо и е съществено нарушение на КЗК и я е качило на едни други
релси, които са успоредни на закона и съдебната практика. Заменяме въпроса с това какво е казано с какво й харесва на тази комисия. Смисълът на словото в демократичното общество е точно това – да има различни мнения. Това, че е едно нещо не се харесва, не значи, че то е незаконно. Напротив, то вдъхновява обществения дебат и ползва демокрацията. На мен ми се струва изключително притеснително, че КЗК коментира оценките, а не истинността на изнесените факти, на които е базирана оценката. КЗК прави абсурдни констатации и през въображението си допълва публикациите, прави единственото число в множествено и т.н. Не е отчетено, че словото може да бъде в контекста на обществения интерес и етичните норми и законът казват, че когато той налага, е допустимо да се прекрачат някои норми и това не е нарушение.
Приема се, че има пряка вреда заради това, че се въздейства върху давлението на читателите, а никъде няма доказателства за това. Твърди се, че има настъпила вреда, и не става ясно как е установена тя. Тя съществува във въображението на членовете на комисията и в техните предположения. Казусът е изключително важен, защото ще създаде една нездравословна среда и опасност за всички медии в страната.
Стр. 16, 17, 18

в. Монитор | Ани ЕФРЕМОВА | 08.01.2011

Герасим Георгиев е новият властелин на ефира, а негова слабост – дъщеря му Йохана

Карфиол се намеси в манджата с гафове, която "Господари на ефира" забъркват всяка вечер по bTV. Едва ли сте пропуснали този персонаж от хитовото шоу "Пълна лудница – Презареждане", изигран забележително от Герасим Георгиев. Неговият Карфиол Петров – собственик на телевизия, се оказа трамплинът, изстрелял актьора в компанията на Господарите. По сценарий Геро, както го наричат приятелите, непрекъснато се опитва да охранва слабия си колега Малин Кръстев. Засега не сме забелязали Кръстев да е наддал.
Извън повелите на аутокюто Геро пак е на вълна захранване. В реалния живот той е амбициозен татко на чаровницата Йохана, родена преди година и девет месеца. Покрай нея чу за вредата от глутена и научи какво означава Е в етикетите на храните.
Освен за доброто наддаване на Йохана Георгиев е загрижен най-вече за правилното є възпитание. "Тя е ахилесовата ми пета. Смятам, че първите седем години са много важни. Много е хубаво да пишеш на чисто бял лист за първи път. Де факто първите страници са твои. Каквото напишеш ти върху тоя бял лист, това ще бъде. Това ми е призивът към младите семейства и към младите родители ­ да внимават какво пишат на тоя бял лист
Защото е много важно после какъв роман ще излезе. Да, обичам си детето. Но искам да я науча и на правила, да се уважават елементарни неща в тоя свят като родители, институции. В днешното забързано ежедневие повечето българи се чудят как да оцелеят. И забравят да пишат върху тези бели листи ­ техните деца. После излизат едни такива есета, които е страшно да се четат", разсъждава актьорът. В този момент от веселяшкото настроение, с което ни залива от екрана, няма и помен.
"Имам чувството, че държавата те наказва, че имаш дете. Тя ме кара да се редя по опашки за детска градина, да стоя по студа за ясли, да не получавам детски. Излиза, че ти си в нарушение, че си направил дете", реди Герасим диагнозата на обществото ни. Секунда по-късно лицето му се изчиства и Георгиев продължава: "Мечта имам една. И тя е обикновена.
Искам да видя детето ми реализирано и умно в живота. Искам, когато се събудя, да знам за какво съм работил предния ден. Не искам да се събуждам с ужаса, че трябва да платя еди-какви си хиляди неща, няма как да се платят, нямаш варианти и така. Другото, което искам, е да се събудя на другата сутрин с варианти – т.е. да имам избор
Не искам да бъда милионер, нито холивудска звезда, но искам да получа еквивалента на това, което работя".
Геро определено си знае цената, защото не е от вчера в телевизията. Помним го още от 90-те, когато водеше "Монополи" по БНТ, после мина през кабеларките, а в по-скорошно време през шоуто за младоженци "Горчиво" по btv. "Всичко, което съм правил досега и ще правя в бъдеще, е с "гръб". Но не онзи, за който си мислят хората. Всичко е със собствени усилия ­ без никой да напъва за мен. Това ме прави радостен и спя много добре", признава Геро.
Връща ли лентата назад, актьорът не скрива, че най-голямото изпитание в тв кариерата му са петте месеца, в които водел сутрешен блок. "О, това е най-голямото наказание, което изживях. Това са пет месеца ставане в пет сутринта, бях в МСАТ тогава. За теб денят в 9 часа е свършил, хората тогава стават. Тогава не се чувствах на мястото си. Вършех си работата без проблем, но чувството, че не съм си на мястото, натежа тотално на везните. Добре че се разделихме ­ и те спокойни, и аз спокоен", разказва Герасим.
С днешна дата се смята за късметлия, заради тандема с Малин Кръстев в "Господари на ефира". Двамата се познават от почти 20 години. "С Малин се работи по-спокойно, снимките вървят по-лесно", отсича Герасим. Дори някой да импровизира скеч в студиото, другият знае, че шегата е добронамерена, с необходимата доза хумор и в точния момент. Георгиев признава, че ако беше с друг човек в предаването на "Глобал вижън", нямаше да мине без известен период на опознаване. "Зад "господаря на ефира" всъщност се крие слуга на зрителя. Ние в предаването не се изживяваме като хора, които командорим, а служим на зрителите. Аз лично никога не съм се изживявал като звезда. Опитвам се да поднасям нещата с необходимата доза хумор", разправя Геро. Така не пропуска да се пошегува, че предния ден му се обадил героят му от "Пълна лудница – Презареждане" Карфиол Петров да го вербува за водещ в неговата телевизия. "Казах му, че "Господари на ефира" не могат да отидат в телевизията на Карфиол Петров. Две отделни неща сме. Карфиол да си гледа телевизията, а Герасим Георгиев – "Господари на ефира", допълва актьорът.
***
"Тестостерон" го прати в Сатирата
За Геро първата и най-голяма любов си остава театърът ­ "най-големият тренажор за актьора и велико изкуство", както го определя набързо. "Далеч съм от мисълта, че мога да се харесам на всички. Който не ме харесва по телевизията, може да дойде в театър. Който не ме харесва в театъра, може да отиде… при леля си", отсича Герасим.
От няколко години актьорът е в трупата на Сатирата и без излишни преструвки казва, че това за него е постигната мечта. "Когато кандидатствах във ВИТИЗ, никога не съм си представял, че съм за Народния или някой друг театър. Винаги съм знаел, че моето място е в Сатиричния. Когато стоях в НАТФИЗ и гледах към Сатиричния, си казвах, че един ден там ще работя. Изминах дълъг път, докато стигна до тук. И в провинцията играх и не съжалявам, защото там пък натрупах другия опит, който трябва да имаш. А не да дойдеш с едни голи гърди и да си мислиш, че си "голямото добро утро". Да те очука малко провинциалният театър, в добрия смисъл на думата. В момента в Сатирата се чувствам като у дома си. Спокойно мога да кажа, че това е вторият ми дом" , откровен е Геро. "Бойното му кръщене" в Сатиричния е със спектакъла "Тестостерон" под режисурата на Пламен Панев. С това представление от театъра го канят да бъде щатен актьор в трупата.
Герасим приема присърце проблемите на театъра, в който работи. С радост казва, че след времето, в което той бе буквално убит, сега нещата отиват към по-добро. Като съживяване отчита и факта, че когато се пуснат билети за представленията на 10-то число, опашките стигат до площад "Славейков". "Спокойно правя реплика на министър Дянков, който казва, че кризата иска икономисти, а не артисти. Нека дойде да види опашките. Хората май искат друго. Това, което съм забелязал – в най-трудните години примерно през Възраждането, хората са отделяли от залъка си златни грошове, за да строят не банки, а театри, читалища, училища", аргументира се Господарят Геро.
***
13 години играе ръченица
В шарената си биография Геро има и солидните 13 години активно танцуване в ансамбъла за народни танци "Найден Киров" в Русе. И до днес смята това време за най-ценното в живота си. Защото тогава се научил какво значи дисциплина, отношение към костюма, идване навреме за репетиции, отношение към партньора.
"А и танцът е велико нещо, особено българският. Той може да се използва във всички превъплъщения на актьора ­ и в театъра, и в "Господарите". "В Сатиричния театър има представления, в които танцувам, защо не и в "Господари на ефира"? Когато трябва.
Сега няма само адреналинките да танцуват. Добре е и едно хубаво, голямо тяло, един "адреналин" да се завърти. Така че не бягам от тези неща", споделя актьорът.
***
СВОБОДНО ВРЕМЕ
* Почивам си по следния начин ­ тишина и спокойствие. И по-малко приказки. Това за мен е разпускащото. Не мога да си представя да съм в почивка и да се набутам в едно място с много хора. Това ще ме побърка тотално. Възможно най-малко хора, най-близък кръг приятели. С които може и да си мълчим, но пак да си казваме хиляди неща. И с жена ми и дъщеричката Йохана.
* Пробвал съм се в готвенето, но само един или два пъти. И то на жестоко заучени неща. На скарата няма кой да ме бие. Нещо да направя на фурна с картофи­ пак бива. И съм дотам. Жена ми все нови манджи ми предлага. Аз съм първият човек, който ги яде. Още съм жив, значи са се получили.
* Ако прочета за мен нещо в жълта преса, няма да се обидя никога, защо то няма да е вярно. Дори съм казал и на моите близки ­ че ако прочетат нещо, първо да питат мен и тогава да си правят някакви изводи.
* Има ли някаква лъжа или клюка, дело на случаен човек или приятел ­ изобщо няма да се обидя. Ако интригата е направена от близък, трудно прощавам. Не със скандали, просто разстоянието между нас се увеличава.

Стр. 18 – 19

в. Труд | Соня ТОДОРОВА | 08.01.2011

- Г-н Димитров, знам, че когато преди месец част от вашите приятели разбрали, че сте се захванали с програма "Христо Ботев", са ви питали още ли я има тази програма. Докога смятате, че ще ви задават този въпрос?

- Ето това е една от надеждите ми – да накарам софиянци да слушат "Христо Ботев". В провинцията програмата се хваща добре, а и се слуша доста. Искам обаче да обърна внимание на столичани, че съществува такава културна радиопрограма, от която могат да научат всичко, което се случва в театрите, изложбените зали, да разберат какви са предстоящите концерти… Истината е, че по "Христо Ботев" звучи и много добра класическа и забавна музика. Няма чалга, няма пошлост.

- Вие лично какво слушате от "Христо Ботев" с притворени очи?

- Има много предавания, които слушам с наслада. Има и такива, които искам да се стегнат, да звучат с повече динамика. Замислил съм промени – някои от предаванията ще бъдат преместени в други часове, други – съкратени като времетраене. Имам и идея за политическо кабаре. Можем да го правим 2 пъти месечно. Идеята ми е група актьори да осмиват идиот-щините, които се случват в политиката.

- "Комиците" в радио-вариант?

- Нещо подобно, но с идеята да се осмиват само политици, а не толкова случки от всекидневието ни.

- Как ще накарате младите да ви слушат? Има ли шанс да слушаме нещо като "Мюзик айдъл" по програма "Христо Ботев" например?

- Мислил съм го и този вариант, би могъл да стане. Искам да направим и конкурс за детска пиеса за радиотеатър. Освен това има страхотни бисери в Златния фонд на радиото – гласовете на великолепни актьори, които вече ги няма. Ето така младите могат да научат нещо, да им стане интересно. Да разберат кой е Апостол Карамитев например.

- Какво бихте откраднали от частните радиа?

- Искам програмата да се авторекламира повече. Това е нещото, което липсва на "Христо Ботев". В това могат да помогнат "Хоризонт", а защо не и БНТ.

 - Заговорихте за БНТ. Питам ви като бивш член на СЕМ. Какво е мнението ви за обединението на държавните радио и телевизия, за каквито планове се говори от време на време?

- Това няма да е в полза нито на БНТ, нито на БНР – да се създаде комитет за радио и телевизия, както беше преди време. Смятам, че обединението е лоша идея, която ще породи със себе си звено с голяма администрация, повече началници. Двете медии са различни като структури, като начин на работа и управление.

- Вие сте били начело на БНТ. Какво й липсва на държавната телевизия? Ето, обявиха, че ще пускат бразилска сапунка, ще правят и токшоу…

- Това не е толкова страшно, напротив – това са изисквания на зрителите. Но за една обществена телевизия е много важно да продуцира собствена програма – сериали, повече предавания с обществено значение.

- Били сте и шеф на Нова тв. Харесва ли ви това, което сега върви по телевизията?

- Имам забележки, но как да ги кажа, като медийното пространство непрекъснато се променя?! Програмата на частните телевизии винаги опира до пари и до приходи от реклама. Според мен обаче една от функциите на телевизията е да възпитава, и то в добър вкус. Аз не виждам никакво възпитание, което да провеждат частните телевизии.

- Освен медиен началник обаче вие сте преди всичко композитор. Върху какво работите в момента?

- Направих една колекция от 14 диска, във всеки от които има 12 песни, общо 168 песни. Дисковете са 14 – колкото са буквите на името ми – Стефан Димитров, а заглавията са популярни песни, които се знаят от много хора в България. Колекцията може да се намери в добрите книжарници.

Стр. 21